П Р О Т О К О Л

---

На 24 юни 2015 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

Д н е в е н р е д:

1. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г. – продължение.

Заседанието бе открито в 15,15 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията и госпожа Корнелия Маринова – заместник-председател.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден на всички. Надяваме се днешното заседание да не приключи в 9 часа вечерта. Имаме довършителни текстове от вчера, които трябваше да бъдат изчистени като редакция от експертите на комисията и на министерството. Днес заседанието ще продължи до окончателното приемане на второ четене на законопроекта.
Дневният ред ви е раздаден.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Колеги, правим уточнението, че оттук нататък процедурата е по изготвяне на доклада за второ четене за залата от експертите, сравняване със стенограмите, на 3 юли ще бъде внесен в деловодството на Народното събрание. Ако се наложи, ако нещо сме пропуснали покрай многото редакции, то ще бъде в рамките вероятно на почивките, за да се изчистят неща, които не са ясни, но това е, пак казвам, в краен случай. Надяваме се да не се наложи. Гледали сме максимално чисти да бъдат и редакциите, които предлагаме, затова се постарахме там, където има обединяващи текстове да предложим готови такива, които да разглеждаме в комисията. Но, пак казвам, в краен случай в следващата сряда в почивката или в четвъртък в почивката може да се наложи да имаме заседание. Иначе за следващата седмица не предвиждаме заседание на комисията. Мисля, че заслужаваме почивка.
Колеги, вчера в рамките на работната група разисквахме чл. 303 по предложението на доц. Михов. Имате пред вас предложение за финална редакция, което е предложено от експертите. Моля да се запознаете с текста.
В чл. 303 се предлага сегашният текст да стане ал. 1, ал. 2 да звучи по следния начин. Госпожо Маринова, ще Ви помоля да го прочетете.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Разбира се, с удоволствие.
„Ал. 2. Освободените в резултат на закриване или преобразуване на общински училища, детски градини и центрове за подкрепа на личностно развитие имоти или части от тях и вещи, за които няма обществена потребност за ползването им за дейности по ал. 1, могат да се ползват и за други дейности при едновременно изпълнение на следните условия:
1. в срок от 2 години не е идентифицирана обществена потребност за използването им за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности;
2. налице е положително становище на министъра на образованието и науката, изготвено въз основа на оценка на образователните потребности в общината;
3. населеното място е под 5 хиляди души.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания? Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, при така направената редакция, която беше разисквана и във вчерашния ден и в нея смятам, че коректно е отразено това, около което се обединихме почти всички представители на Комисията по образовани и култура, декларирам, че Патриотичният фронт ще подкрепи така направените промени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Маринска има думата.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз също ще подкрепя така направената промяна, но ми се струва чисто редакционно, че „на” в ал. 2 е излишно – „Освободените в резултат на закриване или преобразуване общински училища, детски градини центрове за подкрепа на личностно развитие имоти или части от тях или вещи т.н.” Няма нужда от това „на общински училища, детски градини”. Необходима е редакция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да си използваме редакцията от ал. 1 – „Имотите или части от тях и вещите, освободени в резултат на закриване или преобразуване на общински училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие, за които няма обществена потребност за ползването им за дейностите по ал. 1, могат да се използват и за други дейности при едновременно изпълнение на следните условия:” А не искаме ли и на държавни училища и детски градини?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Точно това исках да направя като забележка, че държавните са пропуснати. Молим да се прибавят в ал. 2.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Имотите или части от тях и вещите, освободени в резултат на закриване или преобразуване на държавни и общински училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие, за които няма обществена потребност за ползването им за дейностите по ал. 1, могат да се ползват и за други дейности при едновременно изпълнение на следните условия:”
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма разлика, но така е по-правилно, защото законодателната стилистика повелява да се започне със съществителното име, т.е. със субекта, а не с обекта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Обединяваме ли се около тази редакция? Да. Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Госпожо председател, аз няма да се връщам на темата какви са ми притесненията, мисля че го обсъждахме, но това, което ме притеснява, е, че за мен цифрата 5 хиляди още е висока. Това са си градчета.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това, което вчера обсъждахме, е, че всъщност имаме кумулативно три условия и по този начин ние можем да си позволим да обхванем и малко по-големи населени места, защото в другия случай, ако единственото ни условие е големината на населеното място, рискуваме да имаме такива хипотези в малко по-големи населени места. Кумулативното прилагане на 3 условия, думата „едновременно”, всъщност ни гарантира. В случая по-скоро се приема това, че над 5 хиляди има по-големи възможности за необходимост на социалната инфраструктура, най-общо казано. Иначе, ако търсим баланса само по брой жители, може би господин Мирчев е прав. Но кумулативното прилагане на 3-те условия може да позволи и малко по-висока цифра.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз не съм против, даже адмирирам кумулативния подход, но просто един от елементите ако може да бъде занижен, според мен опасността ще се намали още повече, притесненията, които изразихме, когато обсъждахме предложението на доц. Михов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Захариева, заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз разбирам притесненията на колегата, ние заедно ги коментирахме и общо взето всички от комисията търсихме вариант, но тук мисля, че е много важно да отбележем условието, което задължително ще се иска за становище на министерството чрез РУО за образователната потребност. В крайна сметка нека да се доверим, че всички тези условия ще бъдат търсени в най-добрия вариант. Аз мисля, че няма да има проблем с ограничението от 5 хиляди. Не мога да го твърдя със сигурност, защото не познавам всички населени места с до 5 хиляди жители, но все си мисля, че министерството и към днешна дата, когато трябва да се дават становища за детски градини и училища, закрити преди 50, 100 години и там има едно изискване, те са толкова тромави и то правилно са тромави, защото преценяват напълно необходимостта от подобно действие. И си мисля, че министерството няма да погледне с лека ръка на това условие. Така че по-добре да дадем шанс наистина, ако някъде има такава възможност и сградите могат да се използват за други цели да не се рушат, защото за мен пък това е много страшно. В тези малки населени места, когато отидеш и видиш тези разрушени училища и детски градини, които стоят като грозни паметници на прехода, е ужасно. И затова си мисля, че е по-добре да имаме опция за някаква инвестиция в тези имоти. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз ще бъда, госпожо председател, много по-радикална. Аз смятам, че дори това ограничение в известна степен не е необходимо и ще кажа защо. Първо, не толкова че са тромави институциите, както каза колегата, но те са много внимателни и прецизни в това отношение. Аз имам представа за градове, които имат далеч над 10 хиляди жители и има такива изоставени сгради на твърде отдавна закрити училища, които отдавна не са потребни като образователна институция или част от това, което би могло да се случва с тях и по сега действия закон. В този смисъл аз не смятам, че трябва да ограничаваме местната власт, изпълнявайки тези, както каза колегата, кумулативни принципи, без които това не може да се случи, тези сгради да не се рушат, да не бъдат пустеещи, да не бъдат обсебвани от различни групи и групички тотално, както се случи да речем, много неподходящ пример, но аз ще го дам, проблема с културен институт като Захарната фабрика, която и до ден днешен не могат да се разберат в министерството и тя се руши въпреки всички ограничения и охрани, които се слагат в нея. На практика той остава един извънземен паметник в сърцето на София. В този смисъл аз съм много радикална. За мен дори това ограничение е твърде несъществено и бих казала, че ние ограничаваме хората, където могат да правят бизнес, където говорим за малки и средни предприятия, като това е обща политика не само в лява посока, където могат да се развиват наистина други дейности, които са потребни за населението, за общината, за региона и за хората в тази територия.
Затова аз дори смятам, че това е твърде нисък критерий.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Не виждам. В такъв случай да пристъпим към гласуване.
Госпожа Михайлова предложи в т. 3 текстът да стане: „населеното място е с население под 5 хиляди души”. Ще изчета последно редакцията:
„Ал. 2. Имотите или части от тях и вещите, освободени в резултат на закриване или преобразуване на държавни и общински училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие, за които няма обществена потребност за ползването им за дейностите по ал. 1, могат да се ползват и за други дейности при едновременно изпълнение на следните условия:
1. в срок от 2 години не е идентифицирана обществена потребност от използването им за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности;
2. налице е положително становище на министъра на образованието и науката, изготвено въз основа на оценка на образователните потребности в общината;
3. населеното място е с население под 5 хиляди души.”
Това е предложение по чл. 80, ал. 4 на господин Богданов и доц. Михов.
Който е „за” така направеното предложение по чл. 80, ал. 4, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип писменото предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя по принцип.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 7, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 303 по принцип.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 2.
Текста на вносителя за чл. 303 се подкрепя по принцип от комисията.
Предлагам да се върнем към Преходните и заключителни разпоредби и след това към Допълнителните разпоредби. За Допълнителните разпоредби ще изчакаме госпожа Кастрева да се появи, макар че ако искате, можем да ги изгледаме, тъй като тук е и господин Станимиров, който иска да предложи на вниманието на комисията нова редакция за тяхното предложение. Доколкото разбирам, имат предложение по чл. 80, но аз настоявам госпожа Кастрева да бъде тук. И госпожа Маринска има предложение. Но наистина очакваме все пак госпожа заместник-министърът да дойде в комисията, защото са важни тези текстове.
Преди това мисля, че госпожа Коджабашиева има нещо, което да ни предложи във връзка с приети наши текстове. Пак да се върнем към основната част на закона. Госпожо Коджабашиева, заповядайте.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова. Когато разглеждахме текстовете, които се отнасяха до придобиване на професионално-квалификационните степени, ако си спомняте, възникна коментар и дълго време имаше дебат, който беше свързан с това как да бъде направена точна редакция по отношение на това кои висши училища могат да присъждат професионално-квалификационна степен. И тогава, доколкото си спомням, внесохме текстовете, записахме текст и народните представители приеха тези, които осъществяват обучение за магистър и за образователна и научна степен доктор. След като се приеха текстовете, у мен лично имаше притеснение, поради което предлагам на вашето внимание малка редакция. Но за да се приеме текста, който предлагам, в чл. 223 по отношение на придобиването на професионално-квалификационна степен от висшите училища трябва да въведем и понятието „професионална квалификация учител” и как тя се придобива. Затова предложението ми е следното:
„В чл. 211 да се създаде нова ал. 4:
„(4) Учителска или възпитателска длъжност се заема от лица с висше образование по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионална квалификация „учител”.
(5) Професионалната квалификация „учител” се придобива в системата на висшето образование:”, като в т. 1 е посочено едновременно с придобиването на висше образование, в т. 2 – след дипломирането.
Тази алтернативна възможност съществува и сега и съгласно Наредбата за държавните изисквания за придобиване на квалификация „учител” във висшите училища, приета с Постановление 162, тези две възможности са факт. Така се осъществява и сега. Държавните изисквания се придобиват с наредба. Тоест, ние въвеждаме професионалната квалификация „учител” и в чл. 223 като редакция на ал. 3 предложението е, че професионално-квалификационните степени се присъждат от висши училища, които провеждат обучение за придобиване на професионална квалификация „учител” и вече има програмите за акредитации, както беше прието преди – за образователно-квалификационна степен „магистър“ и за образователна и научна степен „доктор”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате предложенията на министерството за прецизиране на чл. 211 и 223 в съответствие с предложения, които вече сме приели в комисията и във връзка с тези предложения се налагат тези корекции.
Има ли изказвания по така направените текстове? За стенограмата обаче трябва някой да ги изчете. Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: „Чл. 211. (4) Учителска или възпитателска длъжност се заема от лица с висше образование по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация „учител”.
(5) Професионалната квалификация „учител” се придобива в системата на висшето образование:
1. едновременно с обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен на висше образование и съответната й професионална квалификация и се удостоверява с дипломата за висше образование;
2. след дипломирането – чрез обучение и полагане на държавен изпит и се удостоверява със свидетелство.
(6) Държавните изисквания за придобиване на професионалната квалификация „учител” се определят с наредба на Министерския съвет.”
„Чл. 223. (3) Професионално-квалификационните степени се присъждат от висши училища, които провеждат обучение за придобиване на професионална квалификация „учител” и имат програмни акредитации за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност от професионалното направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и за придобиване на степен „доктор” по докторска програма, съответстващи на учебен предмет от училищната подготовка.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожо Захариева, заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз исках само да споделя, че според мен това предложение е добро и да благодаря на колегите от министерството, защото все пак те са потърсили вариант да се изчисти текстът и да има някаква точност. Така че не виждам проблем, не смятам, че някой ще бъде против това и е добре да бъде прието, за да няма сътресения и празноти в закона. По този начин с тези текстове изчистваме всичко относно професионално-квалификационните степени. Благодаря
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване редакцията първо на чл. 211, която предложи госпожа Маринска по чл. 80 за създаването на нови ал. 4, 5 и 6, като останалите съответно се преномерират.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване редакцията на ал. 3 на чл. 223, също предложена от госпожа Маринска по чл. 80.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Госпожо Коджабашиева, заповядайте.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: И ако позволите, госпожо Дамянова, допълване в чл. 155, ал. 1. Отнася се до процедурата за оценяване и одобряване на проекти и на познавателни книжки, учебници и учебни помагала. Тъй като в глава 7 бяха пропуснати някъде познавателните книжки, ги допълнихме, но в т. 1 така както е приет текста – „след утвърждаване на нови учебни програми” ще бъде непълен по отношение на познавателните книжки, защото в предучилищното възпитание нямаме учебни програми.
Затова предлагаме, след като обсъдихме с колегите, предлагаме текста:
„След утвърждаване на нови учебни програми” да се допълни – „за училищното образование, и след приемане или промяна на държавния образователен стандарт за предучилищното образование – за предучилищното образование.”, където са и познавателните книжки.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. По чл. 155 имате редакцията пред вас. Предложението е в т. 1 на ал. 1 на чл. 155 след „Утвърждаване на нови учебни програми” да се постави тире и да се добави „за училищното образование, и след приемане или промяна на държавния образователен стандарт за предучилищното образование – за предучилищното образование”.
Изказвания? Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз мисля, че този текст отстранява една непълнота и трябва да се приеме тази редакция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложената редакция от госпожа Михайлова, тъй като тя идентифицира днес проблема в чл. 155, за редакция на т. 1 на ал. 1 на чл. 155.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя единодушно.
Господин Мирчев, имате думата.
СТОЯН МИРЧЕВ: Ако позволите, ще помоля комисията да обърнем внимание на чл. 252, за да обсъдим един момент. В ал. 1 „началниците на регионални управления на образованието са държавни служители и се назначават и освобождават от министъра на образованието”. Мисля, че тук е редно да въведем „след конкурс”, тъй като и директорите на училищата и по принцип учителите се назначават след конкурс, защо да не е и за директорите на регионалните управления.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Самият факт, че са държавни служители означава, че те се назначават по реда на Закона за държавния служител и тук няма нужда да го добавяме. Там има специален ред за назначаване на държавни служители.
СТОЯН МИРЧЕВ: Идеята ми е за по-голяма яснота.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Държавен служител може да се назначава и с вътрешен подбор, може и от една администрация в друга.
Госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Примерът с Пловдив с началника на регионалния инспекторат, не е коректно да цитираме и име, но точно такъв е случаят с назначаване на началник чрез конкурентен подбор и последващите заповеди от няколко министри, които отменяха. Така че това е типичен пример за без конкурс.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, но има спечелено дело и тя е възстановена като началник на регионалния инспекторат по образование.
Госпожо Маринска, имате думата.
БОЙКА МАРИНСКА: И трите варианта, които изброи господин Мирчев – назначаване чрез конкурс, чрез конкурентен подбор и от една администрация в друга, са регламентирани в три различни члена в Закона за държавния служител и не е необходимо тук да се вписват.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз доколкото разбирам, колегите искат да ограничат Закона за държавния служител и да посочат, че началниците на регионалните управления на образованието са държавни служители и се назначават и уволняват от министъра на образованието и науката след конкурс, т.е. да се направи ограничение в Закона за държавния служител. Аз обаче не знам дали това е възможно. Предложете конкретна редакция, господин Мирчев, за да мога да я подложа на гласуване. Господин Мирчев, аз ще предложа, тъй като госпожа Кастрева дойде, да преминем към Допълнителните разпоредби, ако Вие направите конкретна редакция в това време, да ни я предложите и съответно ще я подложа на гласуване.
Добър ден на госпожа Кастрева, ще помоля колегите от министерството и от политическия кабинет, госпожо Кастрева, да бъдете точни на заседанията на комисията. Все пак сме Народно събрание и мисля, че като законодателна власт и комисия наистина трябва да бъдем уважавани. Заседанията на комисията са по-важни от другите ангажименти, особено пък когато се гледат важни законопроекти и то вече на финала. Така че, много моля Министерството на образованието и науката да вземе под внимание бележката, която правим в комисията. Опитваме се да бъдем максимално толерантни, но и по правилник колегите от Патриотичен фронт вече не веднъж правят процедури на госпожа Цачева по начина на водене на заседанията. В Правилника на Народното събрание пише, че съответно при разглеждането на законопроектите е редно да присъстват съответните министри и представители на изпълнителната власт, също ресорния заместник-министър. Много моля все пак да си вземете бележка от тази наша забележка.
Колеги, преминаваме към Допълнителните разпоредби.
Госпожо Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, на основание чл. 80, ал. 1 внасям предложение за изменение и допълнение: „към ал. 1 от Допълнителните разпоредби се добавя т. 24, която гласи:
„24. Принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи по смисъла на чл. 5, т. 6 от настоящия закон включват, без изреждането да е изчерпателно: държавното устройство и разделение на властите, съгласно Конституцията, гражданските права и свободи, гарантирани от Конституцията, от действащите закони и от международните нормативни актове, по които Република България е страна, както и информираност за престъпленията на тоталитарните режими в Европа, включително на комунистическия режим в България, по смисъла на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания, колеги? Желаете ли думата, господин Станимиров? Заповядайте.
СТАНИМИРОВ: Благодаря. Това предложение е направено от всички депутати от парламентарната група на Реформаторския блок и няколко души колеги от Патриотичния фронт и от ГЕРБ. То се основава на факта, че говорейки за принципите на демокрацията, правовата държава и човешките права и свободи, считаме, че в Европа и в България тоталитарното минало, както и отрицанието на тоталитарните идеологии отдавна са част от тези основополагащи принципи и ценности на съвременните демократични общества. Повтарям, те не са просто част от историята, а са част от принципите и ценностите, които ние би трябвало да възпитаваме у поколенията, съответно образователната система да възпитава чрез нейните средства.
България е страна по всички европейски документи, които постулират това нещо и които еднозначно определят тоталитарните идеологии и режими като престъпни, включително Европейската декларация „Съвест и комунизъм” от 2008 г. и решението на Европейския парламент. В България има и нарочен закон по този въпрос, който е действащ закон от 2000 година. Всъщност тази промяна реферира към този закон и го свързва с новия Закон за образованието.
Аргументите са, че разбира се конкретният материал, с който тези ценности се преподават, трябва да бъде част от учебните програми. Но ние като законодатели сме тези, които трябва да задължим онзи, който изготвя учебните програми, да включи тези неща в програмите. Тоест, това е въпрос на политическо становище на нас като законодатели. Още веднъж, има действащ закон и тази поправка всъщност осъществява въздействие на онзи закон върху сега разглеждания закон. Точно това нещо ще позволи да формираме ясно ценностно познание за травматичното тоталитарно минало в Европа и да отграничим ясно престъпленията на тоталитарните режими от честните усилия на милиони българи през онзи период за благото на нацията и на обществото.
Смятам, че въпросът е преди всичко въпрос на политическа воля и той трябва да бъде подкрепен от всички парламентарни сили. Не виждам причина това да не се случи. Под престъпления на комунистическия режим се разбират неща, които са безспорни престъпления, например насилствената македонизация в Пиринска Македония в началото на режима, убийството без съд и присъда на противници на режима, възродителния процес, с който той приключва и да не изреждам повече.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Станимиров.
Колеги, имате думата за изказвания. Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Мисля, че тази тема я обсъждахме преди няколко заседания. Напълно нелогично е в Закона за образование да се политизира една тема. Както каза и един от вносителите, има нарочен закон по тази тема и не може да се вменява в Закона за образованието и то основно за комунистическия режим. Образователната система е място, където на децата трябва да бъдат представени истинските, фактологията на събитията от миналото, а те сами да преценят дали харесват това минало или не го харесват. Защото в този режим може да е имало неща, които в момента можем да обсъждаме като отрицателни, но е имало и много положителни. И изведнъж да гледаме нещата само от едната страна е доста силно политизиране и възпитаване на децата нарочно в една определена посока. Да не говорим, че се затваряме само до един от режимите. Спокойно можем да вкараме тогава в закона и престъпленията по време на демократичния режим. Тук примерно ще кажа огромната престъпна приватизация, извършена по времето на господин Костов и т.н. Не мисля, че един Закон за образованието трябва да политизира каквото и да било. И щом има нарочен закон, съвсем мястото на тази тема не е в този закон. Миналия път пак го обсъждахме, не виждам защо е тази настойчивост за тази едностранчивост и за това политизиране на Закона за предучилищното и училищното образование. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз това няма да го гласувам, ако го вкарате, по принцип, защото не съм такъв човек, не се занимавам с идеологии. При комунизма не съм написал един ред марксизъм и не съм бил член на никакви партии. Но искам да ви кажа, че трябва да свалим тогава най-напред члена, който забранява идеологизация на училищното образование. Имаме такъв член в закона. Трябва да го махнем и тогава да приемем това. Иначе, ако не го махнем, ние влизаме в пълно противоречие със себе си, с проекта на закон. Това искам да кажа само.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Аз всъщност имам известни притеснения и от текста „без изреждането да е изчерпателно”. Записано в един закон това никак добре не ми изглежда. Тук има юрист, който бих желала да чуя, госпожа Йорданова, но така записано не е като за закон.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Маринска, реплика към господин Мирчев.
БОЙКА МАРИНСКА: Крайно неуместен е примерът, господин Мирчев, който приведохте за приватизацията и спрегнахте името на Иван Костов по обясними причини. Вие се отговорете защо е неуместен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз също имам претенции и неразбиране към това „без изреждането да е изчерпателно”. Това означава ли, че при прилагането на закона на базата на чл. 5 – основните цели в т. 6, можем някои от тези, които ще прилагаме закона, можем да включим хиляди други неща, защото тук не е изчерпателно изредено. Това искам да разбера от вносителите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да дадем възможност на господин Станимиров да отговори. Заповядайте.
СТАНИМИРОВ: Благодаря. Ще започна с редакционната част. Текстът „без изреждането да е изчерпателно” визира случаи, в които може да има друг документ или закон, по който България да стане страна и който в момента не можем да изредим. Ако това прецизиране притеснява колегите, ние сме склонни то веднага да отпадне и да няма този текст „без изреждането да е изчерпателно”, да го редактираме по този начин.
Относно другите коментари на колегите, по същество. Няма никаква идеологизация в това да се обяви комунистическият режим в България за престъпен и тоталитарните идеологии в Европа. Тоталитарните режими в Европа и комунистическият режим в България включително са обявени за престъпни вече. Това не е въпрос на гледна точка, не е въпрос на идеология, а е въпрос на действащ закон и на действащо законодателство българско или европейско. Така че убеден съм, че ние нямаме право да тълкуваме осъждането на тоталитарните режими в Европа като политическа гледна точка и като политизация.
Още веднъж казвам, осъждането на този режим, осъждането на нацизма, осъждането на комунизма и знанието за техните жертви е част от ценностния инструментариум на съвременна Европа, това е част от ценностите, които трябва да възпитаме в младите, за да могат тези режими никога да не се повторят и техните престъпления да не се повторят. Това не е вече въпрос на коментираме на историята, това е нещо, което е решено със закон от българския парламент и от Европейския парламент. Ако ние смятаме, че това решение не е правилно, можем да отменим българския закон, който е действащ закон или да се оттеглим от решението на Европейския парламент в тази посока, което смятам, че са гласували представителите на повечето политически сили.
Настояваме, пак казвам, цялата наша парламентарна група плюс депутати от други две парламентарни групи, че това е ценностен въпрос и точно затова мястото му е в Закона за образованието, за да може да задължи Министерството на образованието тези ценности да възпитава чрез учебните планове. Ние казваме, че те задължително трябва да бъдат преподавани, не казваме как, не казваме в какъв хорариум, не влизаме в конкретиката, която е вече работа на съответните експерти. Но законодателят трябва да даде политическата воля, че тези неща задължително трябва да бъдат изучавани и това е по същество нашето предложение. Ако откажем това нещо, това значи да се върнем назад от път, който вече България е извървяла.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това, което говори колегата, идеология ли е или не е? Това е въпросът, а не е за ценности. Или е идеология, или не е. Сваляме тогава онзи член, че няма да идеологизираме, приемате го и готово. Иначе няма как. Чиста идеология е.
СТАНИМИРОВ: Вашата логика е изучаването на…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Станимиров, не съм Ви дала думата, има ред в нашата комисия, много моля.
Госпожа Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз имам дилема да ви кажа честно, защото дълбоко в себе си аз искам да подкрепя този текст и сигурно ще го подкрепя. Притеснявам се обаче, че законът сме го пазили по всякакъв начин през всичките тези години, в които той се работеше в залата от идеологически обременености и страсти, които да фиксират тези императивно казани в текстове. Притеснява ме и това, че допълнението, което искате да направим, отива в един чл. 5, който казва „Основни цели на предучилищното и училищното образование”. Предучилищното образование е особена територия и не знам дали такива текстове могат да звучат добре.
Другият ми аргумент е това, че законът винаги сме го смятали, поне така сме го артикулирали в публичното пространство, е консенсусна територия и ние сме се борили за един максимален консенсус. Винаги съм смятала, че образованието не може да бъде идеологическа територия. В част от Вашите аргументи аз чух, че това е политически въпрос. Нашият закон не е политически. Нашият закон е общ за целите, задачите и философията на смяна на както го нарича и председателят, а и аз както често го наричам, на философията, на парадигмата на българското образование и не може да носи, пак казвам, аз съм в дилема без обременености, още повече, когато това може в стандарта за учебните програми, когато се разработват конкретните текстове и се издирят конкурсно екипите, които ще правят тези учебници, а в тях участват, знаете, академици, светила, български учени, които биха преценили адекватно и добре да уплътнят материята с оглед на това познанието да бъде такова, каквото законът предвижда и такова, каквото искаме то да бъде в децата с оглед да кореспондира с глобализма и с тяхната реализация във всякакъв мащаб. Така че смятам, че имат тези компетентности, които да го направят.
Последен аргумент. Трябва ли да се включи, аз зная колко много колегите от „Атака” и тук професорът ми е пред очите, ще потвърди колко години се борят да влезе този арменски геноцид, да го приемем, но не в закона, а като една политическа теза, която носи други рефлексии. В закона нямаме текстове за нацизма, нямаме текстове за османизма и да не би това да направи агресивна импресия по отношение на хората, които ще прилагат този закон, защото те не са еднопосочно, в политическия спектър еднопосочно място не заемат.
Всички тези мои притеснения Вие със своите аргументи не можахте да ги уплътните и да ме накарате априори да обмисля. Още си мисля и не знам какво да реша. Накарайте ме да преосмисля. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми колеги, аз на миналото заседание се изказах в същия дух, смятам, че българската историческа наука се е произнесла в правилната посока по отношение на режима от 1948 година условно казано до 1989 година. Смятам, че по отношение на демократичните права и свободи на гражданите няма две мнения и оценката на българските историци е еднозначна, затова и във всички учебници е залегнала темата за тоталитарния режим и отношението на българския народ и на обществото към него.
Лично мен сега ме притеснява фиксацията върху само един определен период. Да, разбира се, санкционирано е със закон, който обявява комунистическия режим за престъпен. От друга страна пък, ценност е да защитаваме демократичните права и свободи и наистина, ако имаме отношение извън рамките на идеологията към възпитанието на нашите деца, това, че ние ще ги научим, че основни права на всеки един български гражданин, на Европа и на света е да уважава демокрацията, да уважава демократичното развитие, да наистина това е ценност. Едновременно с това не е ценност да възпитаваме децата в уважение към тоталитарните, авторитарните и недемократичните режими. Затова на мен ми се ще, ако дискусията върви в този тон, да помислим по-скоро по някаква редакция на предложения текст, за да не фиксираме определено комунистическия режим, защото както казаха колегите, има и други периоди, и други режими, по-скоро да вървим в смисъла на това тоталитарни, авторитарни, недемократични режими в България и Европа, т.е. те да бъдат определени като част от Закона за образованието, като тук не смятам, че има идеология. Пак казвам, за всеки един историк е ясно и нееднозначно е определена оценката за режимите в България.
Не давам конкретно предложение, не съм го осмислил. Не виждам как точно може да се съчетае текстът с този на предложението на господин Станимиров и групата на Реформаторския блок, но мисля, че ако вкараме текст в посока на това, че се осъждат различните недемократични режими, тогава можем да търсим и по-широка подкрепа от страна на Комисията по образование и наука.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Първо бих искала да започна с уважението си към работата на парламентарната комисия и да поднеса личните си извинения за днешното закъснение. Надявам се, че не сте почувствали това като някаква безотговорност, колегите ми винаги са били на място, ние сме екип, който е взаимнозаменяем. И мисля, че екипът на Министерството на образованието и науката полага достатъчно усилия, за да работи в екип с парламентарната комисия, показвайки по този начин своята отговорност и загриженост към това законът да бъде във възможно най-добрия си вариант, защото той е с голяма обществена важност и наистина дори закъснението ми беше свързано с това, че в провинцията и навсякъде учителите са в очакване какво ще се случи на заседанието на комисията и след това в пленарната зала.
Ще започна от последните думи по отношение на внесеното предложение и по отношение на една от последните фактически разпоредби, които обсъждаме. Всъщност в случая ябълка на раздора се явява една несвършена работа от предишни екипи на Министерството на образованието и науката, защото законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен е приет през 2000 година. Учебните програми за учебното съдържание по история и цивилизация са приети преди това и в рамките на 15 години не е намерена политическа воля, за да бъдат променени учебните програми.
Това, с което Министерството на образованието и науката може да се ангажира независимо от вашето решение, е, че държавните образователни стандарти за общообразователна подготовка ще бъдат изцяло в духа на демокрацията и правовата държава, на човешките свободи, на човешките права и свободи, в духа на чл. 5, т. 6 от настоящия проект на Закона за предучилищно и училищно образование, който всички се надяваме да стане закон. Така че тази воля на законодателя по това предложение ние лично се ангажираме да бъде изпълнена, като институция се ангажираме да бъде изпълнена в новия държавен образователен стандарт. Оттук нататък вашите терзания и тревоги наистина са много сериозни и за пореден път да кажа, че за мен лично като колега от системата това е добър знак, защото всеки един от своя гледна точка преценява важността и прецизира всеки текст, който ще залегне евентуално в бъдещия закон. Това е всъщност и волята на моите колеги ние да променим държавните образователни стандарти така, че те изцяло да отговорят на предложението на колегите, които правят това предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Кастрева, това е ясно, предния път беше споделено от предложението на колегите в предходната редакция, което комисията не подкрепи. Питането ми е конкретно към Вас. Имаме конкретно предложение по чл. 80, ал. 4, направено от госпожа Маринска с конкретен текст, конкретно министерството подкрепя ли тази редакция да влезе в Допълнителните разпоредби или не я подкрепя. Иначе по отношение на програмите аз мисля, че тук госпожа Костадинова предложи, показа проекти на учебни програми, по тях предстоят дискусии, тук питането е какво е становището на Министерството на образованието и науката за включването на допълнителна разпоредба с това съдържание в законопроекта за предучилищното и училищното образование.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Отново ще се върна на това, че в съдържателен аспект това са текстове, които касаят държавните образователни стандарти за общообразователна подготовка. По принцип предложението е част от разпоредбата на чл. 6, ал. 6, така че ако принципно приемем, разбира се, с цялата противоречивост на тълкуванията на отделните представители, можете да приемете, че ние по принцип го приемаме, но в съдържателен аспект смятаме, че не трябва да бъде толкова детайлно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, не подкрепяте така предложената редакция. Така ли да го разбирам? Тоест, подкрепяте чл. 5, т. 6, както е гласувана вече и считате, че останалото допълнение или текстът, който се предлага за Допълнителни разпоредби, не са предмет на закона, а предмет на стандартите и програмите. Аз така го разбрах.
Други изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4 от госпожа Маринска за включване на това т. 24 към Допълнителните разпоредби на законопроекта.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 7, против – 3, въздържали се – 5.
Предложението не се подкрепя.
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Извинявайте, пак да се върнем, за да приключим с чл. 252.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, можете да ни предложите редакция.
СТОЯН МИРЧЕВ: С господин Вълчев говорихме, той също когато го обсъждахме го подкрепи в неофициалния разговор и той самият предложи една редакция, която мисля, че можем да предложим на комисията.
„Началниците на регионалните управления на образованието са държавни служители и се назначават след конкурс и освобождават от министъра на образованието и науката.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката по така направената редакция.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме така предложената редакция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагате: „Началниците на регионалните управления на образованието са държавни служители и се назначават след конкурс и се освобождават от министъра на образованието и науката”.
ВАНЯ КАСТРЕВА: По принцип то трябва да бъде в духа на Закона за държавния служител, не може да бъде извън духа на закона. Така че разпоредбите на настоящия закон не могат да бъдат в противоречие със Закона за държавния служител и би трябвало да бъде в този дух.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Той не е в противоречие, това е специалният закон в случая и се гледат неговите разпоредби, когато подобни има и в друг закон. Така фактически ние ограничаваме възможността чрез подбор да се назначават. Така че когато човек е назначен на определена позиция, примерно старши експерт, той отговаря на компетенциите за старши експерт и чрез подбор вече ние го правим директор на съответната служба, но не е ясно дали неговите компетенции, тъй като това е много отговорна работа, са достатъчни за директор на РУО. По този начин задължаваме, когато се назначават тези директори, защото 98 % от назначените директори са след конкурс, да се назначават след конкурс, който ще провери техните възможности и техните компетенции за съответната длъжност. Това е фактически идеята.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожо председател, правя процедура да прекратим разискванията и да подложите на гласуване предложението на господин Мирчев.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само господин Хасан преди това искаше думата, заповядайте.
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, госпожо председател. Във връзка с този член аз мисля, че тази алинея първа на чл. 252 посочва статута на началниците на регионалните управления и кой е работодателят им, също органът по назначаването им. И мисля, че този текст е коректен, защото иначе се назначават с конкурс и след това се освобождават от министъра, което лично на мен не ми звучи много добре. Не знам какви са притесненията на колегите, но аз мисля, че Законът за държавния служител е достатъчно работещ закон и не трябва заради единични случаи, в които се допуска назначаване без конкурс, не знам дали има такива случаи, ако има, те сигурно са много конкретни, мисля, че този текст е коректен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мирчев, направено по чл. 80, ал. 4.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против – 1, въздържали се – 10.
Предложението не се подкрепя.
Преминаваме към останалите текстове, които имате пред вас за Допълнителни разпоредби, те са по предложение на господин Мирчев и други предложения, които правихме в хода на разглеждането на комисията за уточняване на определени термини в Допълнителните разпоредби. Имате пред вас предложения на колегите за определения.
Госпожо Маринова, ще Ви помоля да ги изчетете.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря. Предлагаме да се създадат нови точки, които да включват легални определения на пет понятия от Допълнителните разпоредби на закона.
„1. „Автор” е физическо лице или физически лица, които в резултат на творческа дейност са създали:
1. познавателна книжка и/или учебник и/или учебен комплект, които се ползват в системата на предучилищното и училищното образование;
2. проект на познавателна книжка и/или проект на учебник и/или проект на учебен комплект, с което да участват в открита от Министерството на образованието и науката процедура по оценяване и одобряване.
2. „Издател на познавателна книжка, учебник и учебен комплект“ е физическо или юридическо лице, на което авторите са предоставили авторските си права за участие в открита от Министерството на образованието и науката процедура по оценяване и одобряване, както и за последващите от това дейности по отпечатване и разпространение.
3. „Обучителни организации” са организации, създадени в съответствие с Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона за кооперациите, за осъществяване на дейност по обучение, поддържане и повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти.
4. „Трета държава” е всяка държава, която не е член на Европейския съюз и не е държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария.
5. „Учител наставник” е учител, който подпомага стажант-учител или новоназначен учител и му оказва методическа подкрепа за ефективното включване в образователния процес, мотивира професионалното усъвършенстване и кариерно развитие.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз за съжаление не мога да намеря конкретния текст на кой член беше, свързан с издател, но вижте, това, което тогава ме притесняваше, мисля, че и сега ме притеснява. Там в единия член беше записано роднина или човек, свързан с издател, но издателят беше цитиран като физическо лице, а в другия беше цитиран като юридическо лице. И тук сме записали „физическо или юридическо лице”, но издател по смисъла на работата, с която се занимава, не може да е физическо лице. Издателят е фирма, която издава книжки, учебници и т.н., пуска фактури и т.н. Терминът „физическо лице” според мен е проблемът, който тогава поставих.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Това е, което съм заимствала от други закони, които уреждат материята за книгите и печатните произведения. Физическото лице е едноличен търговец. Така е по нашето законодателство, физическо лице се води за едноличен търговец и в същото време осъществява дейност като юридическо лице. Така че се избягва това двусмислие, което Вие наистина правилно сте забелязали. Няма проблем. Не са само юридически лица. Могат да бъдат само юридически лица, но може да бъде и физическо лице едноличен търговец. Има фирма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания, колеги? Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: ЕТ-то е пак юридическо лице, само че тук при ЕТ-то едноличен търговец е юридическо лице. Събирателните дружества са юридически лица, това са сдружения на хора, които носят цялата отговорност. Това е разликата. При едноличния търговец отговорността, която носи фирмата, я носи той с личното си имущество. При ООД-та и другите акционерни дружества отговорността е капитала на дружеството, но това са все юридически лица, независимо че е едноличен търговец. Аз съм физическо лице и като такова не мога да бъда издател. За да бъда издател, трябва да отида да се регистрирам по съответните закони като фирма. Дали ще съм ЕТ, ООД, ЕООД, АД няма никакво значение, това е формата на юридическото лице.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Физическото лице едноличен търговец е търговец по смисъла на Търговския закон и той може да извършва всички търговски дейности, които са предвидени в него. Това са другите форми, тук е търговец. На търговеца се позволява да извършва всички търговски дейности, друг е въпросът за правно-организационната форма, дали е юридическо лице, дали е ЕООД, дали е АД, аз лично не виждам наистина притеснение, но Вие си решавате.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Тук въобще не става въпрос за притеснение, а става въпрос за точност на юридическата формулировка. Разрешаваме ли ние физически лица да бъдат издатели, физически лица без юридическа регистрация. За това става въпрос. Става въпрос моя колега Стоян или аз решаваме да издаваме учебник, без да имаме юридическа регистрация, и го правим. Плащаме си данък като физически лица на това, което сме спечелили и приключваме. А другото, което казваме за юридическото лице, юридическите лица се регистрират по Търговския закон и от това произтичат съвършено различни отговорности. И тук не може това да бъде в една точка. Това е, което имаме предвид. Доколкото разбирам, Вашата теза е, че физическо лице и юридическо лице съвпадат в случая с едноличния търговец. Това ли казвате?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Търговският закон определя видовете лица, които могат да извършват търговските дейности, предвидени в него. Една от тези форми е физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, да извършва търговска дейност, дейност като търговец. Издателската дейност е такъв вид дейност. Тази дейност може да се извършва и от други лица – юридически. Затова то е основно деление в правото – на физически и юридически. И те могат да извършват в определена форма – ООД, АД, консорциум, също да извършват същата дейност. Просто както каза господин Мирчев, отговорността е различна.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имам конкретно предложение. В т. 2 – „Издател на познавателна книжка, учебник и учебен комплект е физическо или юридическо лице, регистрирани по Търговския закон, на което авторите са предоставили авторските си права за участие в открита от Министерството на образованието и науката процедура и т.н.”
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Нека да чуем мнението на Министерството на образованието и науката по направеното предложение.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Мисля, че референтите са хората, които могат да вземат отношение, ние не можем да бъдем страна в тълкуването на тази категория.. Наистина всичко трябва да бъде в духа на закона. Не мога да съм категорична в становището си.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря. Госпожо Йорданова. „…регистрирани по търговския закон..., това е предложението, което направи господин Жаблянов.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: За да се уточни, че това физическо лице може да извършва тези дейности искат да са физическо лице, регистрирано по Търговския закон.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Приемате това, смятате за коректно допълнението?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Да.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Други желаещи да вземат отношение? Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В едно от първите заседания, когато гласувахме чл. 4, поехме ангажимент да направим определение за понятието „българи живеещи извън Република България”. То е изчетено тогава, просто само трябва да се гласува тук, където му е мястото.
„Българи, живеещи извън Република България” са българите по смисъла на чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България.”
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Йорданова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз също имам предложение за допълнение на Допълнителните разпоредби. Във връзка с текстовете, които обсъждахме вчера, да се създаде нова точка в Допълнителните разпоредби.
„Възраст за даден клас” е възрастта на учениците в този клас, които са постъпили в 1 клас в учебната година с начало в годината на навършването на 7-годишната им възраст, не са повтаряли нито един предишните класове, не са пропускали учебна година и не са завършвали повече от един клас за една учебна година.”
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Михайлова. Има ли други колеги, които желаят да направят предложения за допълнения с други точки към Допълнителните разпоредби?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Кое е това предложение?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: То ви е раздадено вчера, колега, като т. 1 за допълнение към § 1. Това е в редакцията на госпожа Стефани Михайлова, предложението, което тя направи по чл. 80, ал. 4, т. 2 вчера на заседанието на комисията.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Нямате други предложения. Госпожа Анастасова, заповядайте.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Колеги, приехме създаването в Допълнителните разпоредби на нов § 3, ще ви го изчета:
„§ 3. Професионалните гимназии по чл. 37, ал. 3 не включват професионалните гимназии, финансирани от Министерството на земеделието и храните. Тези професионални гимназии са общински.”
Във връзка с това предложение аз ще направя и предложение в Преходните и заключителни разпоредби за създаването на нов §, защото никъде в Преходните и заключителни разпоредби не сме уточнили какво става със собствеността на тези професионални гимназии. И да не стане така с приемането на този параграф, както сме го приели, да създадем един хаос в системата, т.е. станат ли тези професионални гимназии общински, какво става с имотите и вещите, които стопанисват и са държавна собственост.
Аз ще ви предложа след това текст, но ако се върнем на новия § 3, имам едно предложение за една малка редакция: след „Министерството на земеделието и храните” да няма точка, да има запетая…
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Може ли, госпожо Анастасова, да приключим сега с § 1 и тогава ще имате възможност да направите предложението.
Нека да чуем мнението на Министерството на образованието и науката, госпожо Кастрева, по определенията – точки от 1 до 5, по новото определение за българите, живеещи извън Република България, което беше направено от госпожа Йорданова и допълнението на госпожа Михайлова за възраст за даден клас.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме така направените предложения като обръщам внимание на допълнението, което народният представител Валери Жаблянов направи, което също вероятно ще бъде отразено.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: И което вие подкрепяте. Добре. Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма. Пристъпваме към гласуване.
Най-напред подлагам на гласуване допълнението, което направи по чл. 80, ал. 4 народният представител Валери Жаблянов в т. 2 след „физическо” да добавим „регистрирано по Търговския закон” и оттам нататък текстът продължава, получава се:
„т. 2. Издател на познавателна книжка, учебници и учебен комплект е физическо лице, регистрирано по Търговския закон, или юридическо лице, на което…”
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против няма, въздържал се – 1.
Комисията подкрепя предложението.
Подлагам на гласуване предложението, направено от госпожа Дамянова: „Българи, живеещи извън Република България, са българите по смисъла на чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България”.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя единодушно.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Стефани Михайлова, за създаването на нова точка в § 1 от Допълнителните разпоредби, свързани с възраст за даден клас, както народният представител го изчете.
Който е „за”, моля да гласува.
За 14, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя единодушно.
Сега подлагам на гласуване текста на новите точки, които да се включат като легални определения на понятията от 1 до 5, както ги изчетох в началото, „автор”, „издател на познавателна книжка, учебник и учебен комплект”, „обучителни организации”, „трета държава” и „учител наставник” с редакцията по т. 2, както гласувахме преди малко.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя единодушно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Продължаваме с § 3. Госпожо Анастасова, имате думата.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Една малка редакция. Както казах, след думите „Министерството на земеделието и храните” да няма точка, да се постави запетая и да се добави думата „като”, за да стане по-ясно, че става въпрос точно за тези професионални гимназии, които са към Министерството на земеделието и храните.
„§ 3. Професионалните гимназии по чл. 37, ал. 3 не включват професионалните гимназии, финансирани от Министерството на земеделието и храните, като тези професионални гимназии са общински.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е редакция на § 3. Ние вече сме гласували този параграф, вие правите редакция на гласувания вече текст.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Към Преходни и заключителни разпоредби след § 7 да се създаде нов § 7а с две алинеи:
„§ 7а. (1) Заварените до влизането в сила професионални гимназии, финансирани от Министерството на земеделието и храните, стават общински.
(2) Предоставените до влизането в сила на закона на професионалните гимназии по ал. 1 имоти и вещи продължават да се ползват за осигуряване на тяхната дейност по реда на този закон.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Изказвания, колеги? Не виждам. Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме така направеното предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Анастасова по чл. 80, ал. 4 за създаване на нов § 7а, който е необходим за уточняването на § 3 към Допълнителните разпоредби, който вече беше приет.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя.
Преминаваме към § 27, който вчера отложихме.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Вчера се взе решение да се прегледа отново този параграф с оглед неговата необходимост и присъствието му в законопроекта. И тъй като предложението не казва нещо различно от това, което е в Закона за нормативните актове, може би не следва да бъде подкрепено. Предложенията на госпожа Маринска и господин Великов. Още повече че в последния параграф ние включваме за някои от актовете влязла в сила в различно време от основната част на закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какъв е срокът обаче, който даваме на министерството да разработи всички? Добре.
Госпожо Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Оттеглям предложението си, също предложението на доц. Великов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Гласуваме § 27 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 3.
Текста на вносителя за § 27 се подкрепя от комисията.
Параграф 28. Тук трябваше да уточним с министерството датата 1 май. Колеги, имате думата.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Според нас е важно, всъщност искаме да попитаме защо е фиксиран срокът до 1 май 2016 година?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предполага се, че до 1 май министерството съответно трябва да изготви измененията в Закона за професионалното образование и обучение и след това да има достатъчно време Народното събрание да разгледа тези изменения на първо и второ четене, за да могат те да станат факт преди лятната ваканция на парламента, която обикновено започва на 1 август, съответно тези изменения да влязат в сила от учебната 2016/2017 г., така че да няма луфт.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Ние имаме готовност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има ли други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 28 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 3.
Текстът на § 28 на вносител се подкрепя от комисията.
Преминаваме към § 33. Госпожо Йорданова, заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. По § 33 предложението е чисто правно-техническо, тъй като вчера се гласува да отпадне § 33, защото тази разпоредба, която беше предложена от вносителя, е отменена. Но се налагат други изменения, така че ще го изчета и ще помоля да го гласувате:
„§ 33. В Закона за туризма в чл. 79 се правят следните изменения:
1. В ал. 4, изречение първо думите „народната просвета” се заменят с „предучилищното и училищното образование”, думите „детска градина, училище и обслужващо звено” по смисъла на Закона за народната просвета се заменят с „директора на съответната институция по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование” и в изречение второ думите „съответния регионален инспекторат на образованието” се заменят със „съответното регионално управление на образованието”.
2. В ал. 5 думите „детските градини, училищата или обслужващите звена в системата на народната просвета” се заменят със „съответната институция по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование”.”
Чисто терминологично е, просто в други текстове на закона е.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Йорданова. Желаещи за изказвания? Няма. Всъщност нашето гласуване ще отмени гласувания вчера § 33 за отпадане на ал. 4.
Подлагам на гласуване предложението, което изчете референтът току що, за текста на § 33 от закона като текст на комисията.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване текста на § 33 по вносител по принцип.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя по принцип.
Предложение за редакция на § 52, който беше отложен за днес. Всъщност една нова редакция с обособени в нея две алинеи. Имате я пред вас.
„§ 52. (1) За осигуряване на обучението с учебници и учебни комплекти на учениците, които през учебната 2016-2017 г., постъпват в 1, в 5 и в 8 клас, се прилагат разпоредбите на глава шеста, раздел II и III и на глава седма, като срокът за внасяне на проектите на учебници и учебни помагала е 7 месеца.
(2) Дейностите в детските градини, училищата и обслужващите звена от системата на народната просвета през учебната 2015-2016 година се организират, осъществяват и контролират по досегашния ред.”
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме така направеното предложение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева. Няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване току що прочетения текст като предложение на комисията за редакция на § 52.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 3.
Комисията подкрепя текста на § 52.
Подлагам текста на § 52 по принцип по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 3.
Текста на § 52 по вносител се подкрепя по принцип.
По член 53. Тук отложихме обсъждането от вчера на предложението на народния представител Лютви Местан и група народни представители за създаване на нов член 53. Може би най-напред да вземете отношение по него, след което ще вървим по следващия параграф. Има ли желаещи да вземат отношение по предложението на народния представител Лютви Местан и група?
Заповядайте, господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, госпожо председател. Във връзка с това наше предложение аз мисля, че имаше приета нова редакция на ал. 5 към чл. 280 мисля, че беше за защитените училища. И понеже тази формула, която се предлагаше тук, засяга точно средния разход за паралелка, аз мисля, че ние оттеглихме тогава предложението за създаването на чл. 53 и приехме текста, който беше по ал. 5 на чл. 280. Оттегляме предложението тук.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Хасан.
Продължаваме тогава с текста на § 53 по вносител, който подлагам на гласуване, ако няма желаещи народни представители за изказване. Всъщност първо да чуем становището на Министерството на образованието и науката.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме така направеното предложение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева.
Подлагам на гласуване текста на § 53 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Текста на § 53 по вносител се подкрепя от комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 54 има постъпили писмени предложения от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, имаме и редакция, която беше изготвена заедно с експертите на Министерството на образованието и науката и на комисията, която е раздадена пред вас.
Господин Жаблянов, имате думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Нашата позиция е свързана с това, че е необходим период за адаптиране на онези части от системата на образованието, които се нуждаят от време за адаптация към текстовете на закона. Предлагаме така както е записано в текста, глава шеста, раздели 1, 2 и 3, с членове от 71 до 95, които фигурират и в предложението, което е внесено, да влязат в сила от обнародването на Закона в „Държавен вестник” до края на 2019-2020 година. Това е нашето предложение, настояваме за по-дълъг гратисен период. Не е гратисен, период.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Аз искам едно уточнение от колегите, които работят. Вчера се разбрахме, колеги, че, връщаме се на § 27, искаме до влизането в сила на закона, т.е. до учебната 2016-2017 г. министерството да е разработило всички стандарти, съответно те да влязат заедно със закона в сила от учебната 2016-2017 г. Не 6 месеца след започването на учебната 2016-2017 г. Искаме всички държавни образователни стандарти, госпожо Йорданова, да бъдат разработени с влизането в сила на закона от учебната 2016-2017 г. да са разработени и да са влезли в сила.
Заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, това го има също в Закона за нормативните актове, но наистина, за да е ясно, можем да напишем, че останалите са с дати по чл. 22 и се разработват и приемат от съответни компетентни органи с влизането в сила на закона. Можем да сложим и началото на учебната година.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Десет минути почивка, за да ни изчистите текста за § 54.


(След почивката.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, гледаме § 54, гледаме текстовете, които са предложение за редакция по чл. 80, ал. 4 .
Нека първо да дадем думата на госпожа Маринска за нов § 27а, по който има предложение.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, предлагам създаването на нов § 27а, който звучи така: „В срок до 1 месец от влизане в сила на закона съответните органи издават или приемат подзаконовите актове, предвидени в този закон, с изключение на актовете за приемане на държавните образователни стандарти по чл. 20, ал. 2, т. 3, 4 и 13.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това са тези стандарти, които след това в § 54 са предвидени да влязат в сила по-рано, за да имаме към учебната 2016-2017 г. учебници и учебни програми. В § 54, който е пред вас, също направихме редакция:
„§ 54. Законът влиза в сила от 1 август 2016 г.”, за да може един месец след това да имаме и подзаконовите актове, на практика към учебната 2016-2017 г. да имаме приети комплект държавни образователни стандарти и закон. Няма как, когато законът не е влязъл в сила, да бъдат приети подзаконовите актове. Така, давайки им един месец, министерството да си направи сметката. Ще има общо взето една година да работи по стандартите, така че към 1 август то да е готово и съответно да може след това те да бъдат приети, издадени, обнародвани, към 15 септември 2016 г. да имаме стандарти и закон, влезли в сила. Тоест § 54 променяме по следния начин:
„§ 54. Законът влиза в сила от 1 август 2016 г. с изключение на т. 1, чл. 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели 1, 2 и 3 с членове от 71 до 95 и на § 52, които влизат в сила един месец след обнародването на закона в „Държавен вестник”. Това са стандартите за учебните програми, така че да дадем възможност и за учебниците на министерството да разработи програмите, да ги утвърди, съответно да се обяви процедура за издаване на учебници.
„2. Глава 7 с членове от 148 до 162, които влизат в сила два месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник”.
3. Глава 16, която влиза в сила от 1 януари 2017 г.”
Глава 16 касае финансирането и тя няма как да влезе по-рано, тъй като се планира бюджет на година. А финансирането до тогава се урежда по сегашния ред.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: С това уточнение се дава възможност наистина държавните образователни стандарти да влязат в сила с началото на учебната година, така че подкрепяме текста.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Не са леки тези разпоредби, защото наистина е важно да сме максимално изрядни по отношение влизането в сила на стандартите и закона. Госпожо Кастрева, огледахте ли ги внимателно? Има ли нещо, което ви притеснява? Няма.
В такъв случай подлагам първо на гласуване изчетено предложение на госпожа Маринска за създаване на нов § 27а, който касае подзаконовите актове към законопроекта.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя.
Отиваме към § 54. Първо ще подложа на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против – 8, въздържали се – 4.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4, което ви изчетох.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 3.
Предложената редакция на § 54 се приема от комисията.
Сега подлагам на гласуване § 54 по принцип на вносителя.
За – 13, против няма, въздържали се – 3.
Текста на вносителя за § 54 се подкрепя по принцип.
Трябва да се върнем да направим редакция във връзка със сега приетите текстове, малка редакция в чл. 22, ал. 3.
Госпожо Йорданова, заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Във връзка със сега приетото влизане на различните части на закона по различно време чисто правно-технически, за да може да се обособи коя част от кога влиза, е необходимо чл. 22, ал. 3 да се раздели на две алинеи и да се каже, че държавните образователни стандарти по ал. 2, 3, 4 и 13 се приемат от министъра на образованието и науката да бъдат в ал. 3, а останалите стандарти по ал. 1, 5, 9 – 11, 14 и 16 да бъдат в ал. 4.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Дайте окончателните редакции на ал. 3 и 4.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: „Ал. 3. Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 3, 4 и 13 се приемат с наредби на министъра на образованието и науката.
Ал. 4. Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 1, 2, 5, 9, 10, 11, 13, 15 и 16 се приемат с наредби на министъра на образованието и науката.”
Да, има известно повторение, но е необходимо да се разделят в отделни алинеи с оглед различното им влизане в сила, различните срокове за тяхното изготвяне. Едните се изготвят малко по-рано от другите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И останалите се преномерират. Трябва да цитираме според референта и ал. 3 в § 54, както го направихме, но тъй като ал. 3 съдържа и други стандарти, затова е необходимо да ги разделим.
Пак трябва да се върнем да гласуваме § 54.
Който е „за” така направеното предложение от референта, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя.
Сега се връщаме на § 55, където има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група за нов § 55. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Може ли преди това да обърна внимание, от няколко места на мен ми обърнаха внимание заинтересовани хора, които се интересуват от начина, по който протичат обсъжданията по закона, казаха ми, че за юни няма качена нито една стенограма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Бавят се стенограмите, колеги, имаме извънредни заседания, стенографите работят максимално бързо, така че да ни дадат стенограмите и в момента, в който ги дадат, експертите ги преглеждат и веднага ги качват. Така че ще бъдат качени в момента, в който им бъдат предоставени.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Надявам се ще е преди законът да влезе в залата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Разбира се, няма как да не бъде, колега, преди това, защото аз разбирам, че някои сме за първи път в парламента, но няма как да се направи доклада за второ четене, да го входираме в залата преди да са дошли стенограмите. Защото докладът, референтите на Народното събрание, съответно експертите от финалните текстове, които ни помагат, за да сме максимално изрядни, следят стенограмата. Така че наистина вчера сме разговаряли със стенографите да получим максимално бързо стенограмите, за да можем да оформим доклада за 3 юни. Така че до 3 юли няма как да ги нямаме.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВА: Благодаря Ви, надям се в скоро време да ги има качени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 55. Ще обосновете ли предложението си, господин Жаблянов?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Нашето предложение е свързано с това, че стандартите са неразделна част от закона. Както показа досегашната практика на работа на органите на изпълнителната власт и независимо от изявленията на министъра, въпросът с изработването на стандартите не е толкова хармоничен процес, както сме уверявани. Нашето безпокойство е, че и самото качество на стандартите и администрацията ще бъдат поставени в една неестествена среда за работа и една обстановка, в която ще пострада качеството. Не е нормално според нас законът да влезе в сила и да се доработват стандартите. Ние даже, ако си спомняте, бяхме предложили, когато обсъждахме главата с приемането на стандартите, предложихме 4 стандарта да бъдат приети от Народното събрание заедно със закона. Тогава това беше намерено за излишно. Но ние правим това предложение в същата логика, тъй като за нас законът доста често препраща към стандартите, а в същото време ще започне неговото приложение, без те да са приети. Това е абсурд и затова предлагаме законът да влезе в сила от първата учебна година след приемането на държавните образователни стандарти. Няма нищо ненормално в това. Струва ми се за най-логично и естествено. Това, което вие предлагате, ами ако министерството не ги разработи? Какво означава дисциплиниращи текстове, министерството може да не се справи със задачата и това е напълно нормално. Може да има обективни причини за това, не че някой не си е свършил работата, просто работата е много. И тогава какво става? Стандартите неприети и неготови, законът влиза в сила, защото ние тук сме го гласували. Или пък разпореждат там на съответните дирекции в министерството да работят ден и нощ, докато приемат стандартите и 10 служители стават луди, с извинение за израза, защото тук някой докато е гласувал не е взел предвид това, което става в изпълнителната власт.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Жаблянов. Ние няма да подкрепим Вашето предложение, защото току що, предполагам сте внимавали, гласувахме, че държавните образователни стандарти трябва да бъдат издадени и приети от съответните органи в срок от 1 месец след влизането в сила на закона, т.е. 1 август 2016 г. Аз ще ви кажа, че по Закона за народната просвета, който е приет от 1991 г., все още има наредби, които ги няма. Значи ние по тази логика закон изобщо не трябва да имаме.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Вие искате да кажете, че няма да има стандарти и законът ще работи, така ли?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не ме прекъсвайте, все пак има ред в нашата комисия. Аз не Ви прекъсвах, изслушах Ви. Правя изказване в момента, ако желаете да ми направите реплика, след това ще Ви дам думата за реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля да ме извините.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще кажа, че Министерството на образованието и науката, включително и чрез ваши парламентарни питания и въпроси на блиц контрол на министъра, многократно е подтиквано да започне работа по стандартите. Аз знам, че вече има заповеди и сформирани работни групи, работи се, още повече че тези стандарти, господин Жаблянов, като проекти, работата по тях е започнала още в рамките на 41-то Народно събрание. Дори има стандарти, които са в голяма степен готови. Така че една година е достатъчна. Какво означава денонощна работа, нима комисията не работи денонощно? Да, различни хора стоим на заседанията до късните часове, но това да не го коментираме. Така че в крайна сметка няма и как стандартите да бъдат разработени и да бъдат приети преди закона, защото Законът за нормативните актове не позволява това. Пак казвам, ако ние чакаме министерството или което и да било по принцип министерство, не говорим дори тук за Министерството на образованието и науката, да приемаме законите в Народното събрание, но те да влизат в сила чак когато изпълнителната власт се справи с подзаконовите актове, аз мисля, че това е несериозно. Има една година, достатъчно време е, министерството има експертиза, още повече в работните групи не участват само експерти от министерството, включени са и директори на училища и представители на висшите училища. Да, динамична ще бъде работата, но в крайна сметка това е законопроект, който се гледа, пак казвам, още от 41-то Народно събрание и би следвало процесът по работа на стандартите изобщо да не е спирала оттогава. Благодаря.
Имате думата. Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Всъщност тук имаме един сериозен екип от Министерството на образованието и науката и не случайно председателят на комисията преди малко няколко пъти постави въпроса тези срокове реалистични ли са и в състояние ли е министерството. И аз смятам, господин Жаблянов, че Вие спокойно можете да ги попитате и за пореден път отново да го потвърдят тук присъстващите заместник-министър и държавни служители, главен секретар за изработването на тези стандарти. Цялата тази полемика е абсолютно излишна според мен. Тук не можем да си говорим общи приказки и все едно че нямаме присъствие на Министерството на образованието и науката. Обидно е според мен. Нека да уважаваме хората, които работят в системата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Моето пълно уважение към Министерството на образованието и науката, на неговите представители, на всички негови служители. В Министерството на образованието и науката най-отгоре седи министър на образованието и науката. В тази комисия на блиц контрол преди няколко месеца той съвсем сериозно даде обещание и ме увери на мой въпрос, че тези стандарти ще са готови, за да може да ги разглеждаме паралелно със закона, до началото на лятото. Началото на лятото преди няколко дена дойде. Така че по субективни причини те на етапа не са готови. По същата логика могат да не бъдат готови и един месец след приемането на закона, както е записано. Така че колегата Жаблянов има пълните основания да защитава това предложение за § 55 и пълните опасения, че тези стандарти може и да не са готови. Тук госпожа председателката е много права, че в Закона за народната просвета още има наредби, които не са изготвени. Но нали целта на новия закон е да поправим недъзите на стария, а не да ги пренасяме към новия. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Уважаеми госпожи и господа, ние не се отнасяме неуважително към Министерството на образованието и науката и когато говорим по въпроса за изготвянето на подзаконовите актове, винаги се базираме на факти. Освен примерът, който даде господин Мирчев и който коментирах вчера на комисията по повод на сроковете за изготвянето на подзаконовите актове, дадох още един пример, който мисля, че вече няколко пъти сме споменавали, това е за Закона за професионалното образование. Ние имахме въпрос в залата към министъра на образованието и науката по отношение на подготовката на четирите наредби. Срокът за изготвянето на тези наредби изтече на 1 януари 2015 г. За да не се повтарям, ние знаем каква е степента на готовност на тези документи и в този смисъл, още веднъж, приемете нашето предложение по-скоро като загриженост, а в никакъв случай като неуважение към българските институции, в случая Министерството на образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря и аз. И тъй като в крайна сметка тук е заместник-министър Кастрева, мисля си, че след този коментар е редно да чуем и Вас. Заповядайте.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Това, което отново бих казала, е, че наистина имаме волята, желанието и професионалното предизвикателство да приемем тези срокове, за които говорим. Абсолютно съм съгласна с господин Мирчев. Аз като историк бих казала, че историята е точно това да се научим от грешките си. Така че грешки, които предишни екипи са допускали, мисля, че сега не би следвало да се повтарят.
Поемаме цялата отговорност за това да бъдем готови със стандартите в сроковете, които законът в крайна сметка ще регламентира. Така че изцяло в духа на предизвикателсвото, което обществото е поставило пред всички, първо, пред народните представители, защото и аз отново ще кажа, че това е четвърто обсъждане на закона, и второ, мисля, че ни задължава всеки един от нас да си свърши работата за това, за което той е отговорен. Така че отново казвам определено чакаме нещата да влязат в залата, защото за нас пък е важно екипите, които ще работят, да работят в духа на този закон. Вие знаете, че и сега, и при обсъжданията се променят тестове, променят се ако щете съдържателно членове на закона, така че имаме готовността в духа на това, което ще влезе за обсъждане в пленарната зала като второ четене, успоредно с това не да предлагаме вариантите на държавните образователни стандарти.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря. Други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на § 55.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против – 9, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз предлагам една кратка редакционна поправка в чл. 246, ал. 2, т. 3 да гласи така: „Условията и реда за водене на информационния регистър”, с което даваме възможност на Министерството на образованието и науката да води и други регистри освен тези, които са предвидени до момента в закона. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката по това предложение?
ВАНЯ КАСТРЕВА: За нас предложението на господин Богданов, подкрепяме го с аргумента, че то дава възможност за по-гъвкава политика на Министерството на образованието и науката предвид динамиката и изискванията на времето. А докато фиксирането на регистри, които са само предвидени в този закон, наистина изключително много биха затруднили процедурата. Ще дам пример с настоящия закон, защото си говорихме преди малко за него. В настоящия закон въобще няма предвидено воденето на регистри, като времето изисква да бъдем гъвкави и наистина да водим прозрачна политика и обществото да бъде добре информирано за процесите в системата, както и за процедурите в системата. Така че подкрепяме това предложение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева.
Становища?
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Чета сегашния текст. Точка 3 на ал. 2 на чл. 246 гласи: „Условията и реда за водене на информационните регистри, предвидени в този закон.”
Аз предлагам редакционна поправка: „Условията и реда за водене на информационни регистри”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Министерството подкрепя Вашето предложение. Ние така или иначе не сме изброявали видовете регистри, така че отпадането на този текст е абсолютно логично.
Подлагам на гласуване поправката за отпадането на текста „предвидени в този закон” в т. 3 на ал. 2 на чл. 246.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя от комисията.
Някой друг има ли предложение за редакция на членовете, алинеи, точки от вече гласувани такива? Няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да закрием днешното заседание, пак казвам, с уговорката, че другата седмица наистина няма да имаме заседание в сряда, но ако се наложи в хода на гледането на доклада, защото сега процесът наистина е изключително тежък и се надявам експертите на комисията да работят в стриктен порядък, за да направим един максимално добър доклад за залата. Ако се наложи нещо, ще направим в почивките в сряда и четвъртък заседание, така че да изчистим редакционни текстове. Благодаря.
Закривам заседанието.


(Закрито в 17,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова