На 15 юли 2015 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

Д н е в е н р е д:

1. Разглеждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 554-01-97, внесен от Димитър Григоров Шишков и група народни представители на 21.05.2015 г.
2. Разглеждане на законопроект за изменение на Закона за висшето образование, № 554-01-129, внесен от Борислав Великов, Милена Дамянова, Милен Михов, Мариана Тодорова, Мариана Георгиева – Бенчева, Красимира Ковачка, Станислав Станилов и Валери Жаблянов на 08.07.2015 г.
3. Разглеждане на проект за решение за откриване на Филиал – Шумен в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” - Варна, внесен от Министерския съвет.
4. Разни.

---

Заседанието бе открито в 15,05 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията и госпожа Корнелия Маринова – зам.председател.

* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, часът е 15,15 часа, ще започнем при падащ кворум, така че да не губим време.
Предлагам ви заседанието да протече днес по обявения дневен ред. Има ли други предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
Разглеждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 554-01-97, внесен от Димитър Григоров Шишков и група народни представители на 21.05.2015 г.
Господин Шишков е тук. Желаете ли думата от името на вносителя? Заповядайте.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, гости! Първо искам разрешение да пусна малко снимков материал, за да стане ясно за какво точно се борим с това изменение. Мога ли да получа вашето разрешение? Заповядайте. Това са едни снимки от седмото по големина спортно училище в Европа, това е спортното училище в Пловдив, което е държавно.
В България спортните училища, няма нужда да казвам точно на вас от комисията, се делят на общински и на държавни. В случая спортното училище в Пловдив, което е най-голямото в България, базата, в която спортуват и в която се извършва учебно-тренировъчния процес на децата, е общинска собственост.
Идеята на това предложение, което правя с тези промени в Закона за физическото възпитание и спорта, е това, че общинските училища трябва да си отговарят за общинската собственост, а за държавните училища да си отговаря държавата. Според чл. 24 от Закона за физическото възпитание и спорта всяко спортно училище, независимо под каква собственост е то, отговаря за материалната и спортната база, където се провеждат тези занимания на спортистите. В края на краищата трябва да знаем, че спортните училища не са класически гимназии и че основно учебният процес преминава като спортно-тренировъчен. До този момент начинът, по който се стопанисват сградите, които са към държавните спортни училища, е едно безхаберие от местните управи почти навсякъде в държавата. Това го признаха и в Комисията по спорта.
В Комисията по спорта обаче се зададе въпросът кой ще финансира тези спортни зали, които ще преминат към държавата. Така и така тези пари, които отиват към спортните училища, всяко дете си получава определена сума и отделно сега всички зали и всички тези спортни комплекси се стопанисват от клубове, които са сключили договор със съответните общини. Проблемът е, че общините не могат да развалят тези договори, защото ги е страх, че ще бъдат съдени впоследствие. И се оказа, че няма кой да извършва контрол върху тези спортни съоръжения там, където се подготвят тези деца.
Моята идея е проста. Не става въпрос за някакво допълнително финансиране, а това, че за държавните училища трябва да си отговаря министърът на спорта, както и федерациите, които да могат да правят промени към недобросъвестните клубове, с които са сключили договор, защото това са училищата, които дават най-много шампиони на България, а и до този момент е било така.
Тези снимки, които ви раздадох, показват една от залите в спортното училище, която е отстъпена на три различни клуба, в които вече трета година децата не спортуват през целия зимен сезон. Те не провеждат тренировките и занятията, които им са по учебна програма в спортните училища. Огромна зала, която се отоплява с газ, която е на едната снимка и това, че тоалетните са разбити и въобще условията са ужасни. Не можах да разбера защо Министерството на младежта и спорта не пожела да поеме тази отговорност. Като тук не ставаше въпрос за промяна на финансовите условия, а промяна само на контрола. Така че моите мотиви са именно това да се знае собственикът на училището с какво разполага и да отговаря съответно за тези помещения, където се извършва учебно-тренировъчния процес. Надявам се, че вие ще ме разберете. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Гост от Министерството на младежта и спорта е само госпожа Мария Стефанова, директор на дирекция „Ученически и студентски спорт”. Госпожо Стефанова, заповядайте да изразите становището на министерството.
Колеги, имате становищата в материалите. Имаме подкрепящо становище от Министерството на образованието и науката със съответните бележки, както и становище „против” от страна на Министерството на младежта и спорта и от Министерството на финансите.
Заповядайте, госпожо Стефанова.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Шишков, уважаеми господа народни представители! Министерството на младежта и спорта не подкрепя така предложеното изменение на Закона за физическото възпитание и спорта в частта му за промяна управлението на спортните бази и съоръжения, които се ползват от учениците в спортните училища.
Както каза и господин Шишков, на територията на страната извършват своята дейност 24 спортните училища, като от тях 6 са държавни и 18 са общински. Те се намират в областните центрове, имаме само 2 училища, които са извън областните центрове на територията на страната. Учениците в спортните училища ползват базата и това е разписано и регламентирано в Наредбата за прием и подготовка в спортните училища. Ползват базата на спортните клубове, които се намират на територията на училището. Спортните клубове, за да бъдат такива и да съществуват, трябва да бъдат регистрирани в регистъра на министерството, трябва да имат собствена или предоставена им за управление спортна база, където да могат да провеждат своята дейност. Ще дам само един пример във връзка със съотношението на учениците от спортните училища и ползващите базата, предоставената база на спортните клубове. На територията на град Пловдив баскетболен клуб „Академик” ползва спортна база, която е общинска собственост и на която база спортният клуб провежда своята тренировъчна дейност не само с учениците от спортните училища.
Направихме си труда да видим колко са картотекираните състезатели от името на този клуб – 142. В училището се обучават 25 ученика. В това число не са включени децата и учениците, които са от подготвителните групи, тъй като те не участват в държавния спортен календар на федерацията, не са включени и гражданите, които ползват базата на спортния клуб като спортна услуга, за да спортуват в свободното си време. Така че в делегирания бюджет на училището няма как да бъдат включени средства, които да издържат база, която се ползва и от други граждани, деца, учащи извън тези, които се обучават в училището. Това е само един пример, бих могла да дам още примери, но всички са в това съотношение.
Ползвайки базата само училището, това означава, че тя ще бъде абсолютно неефективно използвана, защото училището ще си я ползва само за своите ученици. Няма как в делегирания бюджет, който е по стандарт, и на пловдивското училище е около 1 милион и 900 хиляди, да се издържат всички спортни съоръжения на спортните клубове, на които учениците се обучават в училището. Абсурдно е. Затова ние сме регламентирали в нормативните документи, които са от компетентността на Министерството на физическото възпитание и спорта, съответно съгласувани с Министерството на образованието и науката, спортната дейност, учебно-тренировъчният процес да се провеждат в спортния клуб. Учениците от спортните училища се явяват на състезания не от името на училището, което има други основни функции, а се явяват на състезания от името на спортния клуб.
Спортните училища са създадени, за да се създадат най-ефективни, най-оптимални условия за провеждане на този учебно-тренировъчен процес, да има добро съотношение между общото образование, спортната подготовка и възстановяване на учениците и времето за самоподготовка на тези ученици. Целта на спортното училище е да бъде основа на националните отбори и именно затова е този режим на обучение, който създава условия за двуразов режим на тренировка. Но този двуразов режим е така създаден в учебната програма, че той да не пречи на общото образование. Тази година от зрелостните изпити и външно оценяване нашите училища са в средното ниво на успеваемост от всички училища, което е и нашата цел – учениците ни да не са само спортисти, но и да получат едно добро общо образование.
Така с примери подкрепих становището на министъра по отношение на предложението за изменение и допълнение на закона.
Всъщност само да допълня. Що се касае за чл. 24, който казва, че училища се изграждат, поддържат и развиват тази база, тя касае всички училища, които имат физкултурни салони, защото в общото образование, както всички знаем, са 2 часа задължителни и трети час допълнителен. Член 24 касае всички около 2400 училища на територията на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Сега господин Вълчев от Министерството на образованието и науката иска думата, след това ще дам думата на народни представители, а после на вносителите за отговор на въпросите.
Заповядайте, господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, без да коментирам целесъобразността на предложението, която е заложена в мотивите, тя беше коментирана от колегата от Министерството на физическото възпитание и спорта, ще обърна внимание само на няколко неща. Нашето становище не е подкрепящо или не подкрепящо в този смисъл, че ние не искаме да коментираме целесъобразността на предложението, но обръщам ви внимание, че предложените промени не решават проблема, свързан със собствеността и поддържането на спортните бази. Няма я тази пряка връзка между предложението и мотивите, които стоят. На нас ни трябваше да прочетем мотивите, за да разберем всъщност какво се цели с това.
Систематичното място на предложените изменения не е в чл. 23, доколкото те регламентират откриване, преобразуване и закриване, също финансирането на държавните и общински спортни училища.
По отношение на предложението, което е в т. 2 на § 1, обръщаме внимание, че спортните съоръжения нямат юридическа правосубектност, не са самостоятелни бюджетни единици, бюджетни разпоредители, за да бъдат точно по този начин изведени в тази разпоредба.
По отношение на § 2 необходимите промени според мен в случая трябва да бъдат в глава 12 – „Финансиране”, а не тук. Отделно на това в нашето становище сме обърнали внимание, че няма и регламентиран ред за откриване, закриване и преобразуване на спортни зали и съоръжения, нещо, което е включено в този текст. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Ще помоля колегите от Министерството на образованието и науката при следващи пъти да ни предоставят по-конкретни становища, защото депутатите могат да гласуват „против”, „за” и „въздържал се” и когато становището е някои неща подкрепяме, други не подкрепяме, с това не ни помагате, а това не е целта на искането на становище.
Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това, което аз разбирам, е, че доц. Шишков и колегите са напипали някакъв важен проблем, който вероятно не е решен към момента. Може би не сме намерили най-добрия начин да се реши този въпрос, но понеже всички имаме желание, господин Вълчев, не смятате ли, че с помощта и на нашето министерство за второ четене тези несъвършенства в законопроекта биха били отстраними, за да можем да вървим напред? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Аз коментирах конкретно предложените разпоредби. Ако трябва да се материализират нормативно тези мотиви, които са изложени, разбира се, това е възможно с прецизиране. Но не знам, може би юридическият въпрос е доколко е възможно всички разпоредби от предлаганите да отпаднат и да се предложат изцяло нови три или четири разпоредби. Дали това ще бъде отделен законопроект или подлежи на промяна между първо и второ четене. Това е юридически въпрос, който по-добре референтите ще помогнат по него.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Вълчев. Други изказвания, колеги?
Госпожа Маринова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз дори и по формата на предложението, господин Шишков, в мотивите, както те са разписани, всъщност се губят основни моменти, които в чл. 28 от Закона за нормативните актове се изисква да бъдат част от внесеното предложение. Слушах много внимателно и Вашата аргументация за това, че са нужни финансови средства, за да могат да бъдат поддържани тези бази, спор няма, но няма никакъв финансов разчет, който да е приложен към вашето предложение. И аз бих искала да кажа, че три от нещата не откривам във вашите мотиви към внесения законопроект – финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата разпоредба, очакваните резултатите от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. От тази гледна точка, чисто формално дори, аз лично при огромното желание, което имам, за да решим този въпрос с базите на спортните училища, който наистина е болна тема, няма как да подкрепя вашия законопроект.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Шишков, заповядайте.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Вероятно грешката е в мен относно начина, по който са написани мотивите, но абсолютно никъде не говоря за финансиране, а говоря за контрол. Контролът, който трябва да се извършва към нещо, което е към държавата, половината е държавно, половината е общинско. Това е идеята. И не е истина това, което се казва, че клубовете са собственици. Това не е така, защото нито един клуб не е собственик на нито една зала. Няма значение, че залата примерно по баскетбол, по джудо, борба или няма значение кой я стопанисва. Какъв е големият проблем? Даден клуб сключва договор с общината в момента за 10 години. Общината какво прави, ако реши да развали договора с този клуб? Той не си спазва условията. Примерно, не поддържа сградата, не осигурява отопление. Защото всичко е за сметка на клуба. Няма една стотинка, която да се дава от министерството или от държавата. Така са и договорите, които са сключени между общините и клубовете. Те са наематели в случая. И когато този наемател не е добросъвестен, когато нарушава договора, самата община няма как да развали този договор, защото я е страх да не бъде съдена. Такъв е примерът с пловдивското училище. И директно заявявам последно от разговора, който съм провел с кмета Тотев. Той каза, че няма да развалят договора въпреки снимките, които ви показах. Ако смятате, че трета година в спортното училище в Пловдив се провеждат занятия през зимата, трябва да ви кажа, че сте абсолютно излъгани. Такова нещо не се е случило. Те се заключват при първия студ и се отключват тогава, когато грейне слънце. Затова съм ви показал една снимка. Зала, която е 50 на 30 метра, се отоплява с една газова бутилка. Ако смятате, че по този начин трябва да продължат нещата, добре.
Тук не става въпрос за финансиране, става въпрос за следното нещо: как да бъдат прекратени договорите към тези клубове, които не се грижат така добре, както примерно клуба по баскетбол. Там много добре знам кой помогна, за да се свърши тази работа. Но ако търсим за всяко едно спортно съоръжение или зала в спортните училища някоя политическа фигура, която да помогне финансово, ние няма да постигнем абсолютно нищо. Моето предложение е просто тези съоръжения да бъдат под контрола на министерството. Затова зададох и един въпрос, а ние го зададохме и на Комисията по физическо възпитание и спорт: как контролирате вие начина, по който се извършва спортно-тренировъчната дейност в спортните училища, държавните спортни училища. Няма такъв контрол. Не може да бъде осъществен такъв контрол. Как ще изгоним този клуб, който трета година не е плащал нищо, децата стоят на студено, няма къде да се изкъпят, няма къде да отидат до тоалетната. И не говорим за пари, въобще не говорим за пари. Говорим за същите средства, защото клубовете пак ще сключват договори по същия начин, както е досега като нормативна уредба, но контролът ще се извършва директно от министерството, защото това са държавни училища и защото в държавното училище някой трябва да осигури контрол върху местата, където се извършва спортно-тренировъчната дейност. Ето затова става въпрос.
Ако смятате, че не е прецизно написано и можем това нещо да го разработим аз го приемам, ще го направим заедно, но това наистина е един много сериозен проблем и тук не става въпрос за финансиране. Аз знам, че всеки бяга от тази дума в момента и като чуе, че 5 лева трябва да се дадат някъде, е някакъв ужас. Не, не става въпрос за финансиране. И сега нито една стотинка не дават държавата и общината, всичко се плаща от клубовете. Да, този чл. 24, който е допълнен тук за финансирането, е едно добро пожелание, което с най-голямо удоволствие бих оттеглил и бих го преработил като вариант, че това би могло да бъде уредено с нормативен акт, който е от министерството, защото то ще сключи договор със съответните клубове или съответните федерации. И федерациите в момента не могат да се отърват от недобросъвестен клуб, това не могат да го направят, защото този договор вече е сключен за определен период от време. Така че не става въпрос за финансиране и ако смятате, че можем да го направим заедно, аз не приемам този отказ като нещо, което ме засяга лично, защото искам да помогнем на тези деца и да се раждат шампиони.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Тази тема я разисквахме, както каза и господин Шишков, на дълго и на широко в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Аз и там се солидаризирах с мотивите, които той изтъква, че наистина има клубове, които са в много тежко състояние и трябва да се търси начин тези клубове да се подпомогнат, материалната база да стане достойна за нашите деца, за бъдещите спортисти на България. Но още тогава изтъкнах мнение, че за мен мотивите и самото предложение имам чувството, че са взети от две съвсем различни места и нямат абсолютно нищо общо. Ще кажа защо. Самите предложения, които са направени, аз и тогава прочетох и сега, ако искате, ще ви прочета. Става въпрос за чл. 23 примерно, ал. 4, която в момента гласи: „Общинските спортни училища се финансират от общинските бюджети и се откриват, преобразуват и т.н.” Ако добавим това нещо, ще стане: „Общинските спортни училища, спортни зали и съоръжения към тях ще се финансират от общинските бюджети и т.н.” Тоест, ние тук не искаме само контрол, както е казано във Вашите мотиви, а ние тук вече и финансова тежест прехвърляме върху общините. Да не говорим, че ние заставаме в противоречие с други нормативни актове, защото тези зали са отдадени на определени клубове по определени договорености. И ние сега заставаме срещу тези договорености.
Може би наистина има проблем някъде с договорите, които не могат да се развалят, но това на първо място може би е проблем на факта, че договорът не е сключен правилно, защото един добре написан договор и при контрол от страна на държавата, винаги ще се намерят при виновност на ползвателя причини да се накара той да започне да си върши работата по договора или да се развали този договор. Това, че договорът не може да се развали, явно че не е сключен както трябва. Поне в частния сектор не съм чувал за договор, който да не може да се развали. В държавния е също. Явно проблемът е в договора.
И аз тук съм съгласен и с господин Вълчев, че наистина ние може би трябва да намерим разрешение на този проблем. Но според мен самото място не е тук, където ни го предлага вносителят и самите предложения не определят никакъв контрол и грижа за тези бази, а единствено натоварват с финансови задължения общината или държавата. А че държавата трябва да намери начин да контролира, да се грижи, да развива тези бази, за това съм напълно съпричастен с вносителя на закона. Но просто трябва да се намери друг начин. И доколкото си спомням, още в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта министърът каза, че се подготвя нов Закон за физическото възпитание и спорта и може би тук, където има представител на министерството, трябва да му се обърне внимание този въпрос там да бъде разрешен. Защото според мен с това предложение този въпрос не се разрешава. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. По повод Вашето изказване ще ви припомня, колеги, че в становището на Министерството на младежта и спорта е предложено, наистина няма съответствие между мотивите и предложените текстове, безспорно е, че има проблем и той трябва да бъде решен, но е предложено проблемът да бъде поставен за обсъждане в работната група, която подготвя новия Закон за физическото възпитание и спорта. Имаме покана от страна на Министерството на младежта и спорта за общо обсъждане на проекта на закон, когато те имат готовност, казвам общо на Комисията по образованието и науката и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, така че наистина би следвало да се обърне внимание. Има проблем, това е факт, но въпросите не се разрешават с тези текстове. Това е по повод на Вашето обръщение към Министерството на младежта и спорта да обърне внимание на този проблем в хода на подготовката на законопроекта за физическото възпитание и спорта.
Госпожа Маринска има думата.
БОЙКА МАРИНСКА: Госпожо председател, колеги, очевидно е, че има проблем и е очевидно, че има несъответствие между мотиви и предложението като конкретика и текст в законопроекта за изменение и допълнение. На мен ми се иска да чуя мнението на референтите при така създадената ситуация какъв е полезния ход, дали има възможност между първо и второ четене, защото е явно, че трябва да се промени и философията. Не знам доколко това обаче е възможно. Освен това аз също обърнах внимание, прочетох и становището на Министерството на спорта и исках точно това да кажа, което каза и госпожа Дамянова, че доколко е възможно в една такава група да се прецизират текстовете. Не съм наясно с процедурата. Нека да каже госпожа Йорданова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова, нека да чуем.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Законопроектът е разпределен на друг колега, но най-общо на първо гласуване се разглежда философията на законопроекта, доколко тя решава някакъв проблем. Доколкото виждам обаче от становищата на министерствата, които отговарят по този вид политика, те не подкрепят тази философия. А относно работната група, точно там е мястото да се обсъдят всички детайли и подробности, за да могат да залегнат в новата нормативна уредба, това, което е предложението на Министерството на младежта и спорта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По-скоро питането на госпожа Маринска беше могат ли да се правят такива съществени изменения, да се редактира този текст между първо и второ четене. Това, което каза госпожа Йорданова извън микрофона, е, че това означава целият текст да се пренапише.
Господин Шишков, заповядайте.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Тогава, тъй като ми е болно за тези деца, тъй като ако видите условията, при които се извършват техните тренировки, те са ужасни. Има няколко зали, които наистина бяха направени много добре и при предишното правителство и при по-предишното правителство. Те си личат и се открояват много очевадно в сравнение с другите зали.
Аз ще се опитам да направя нещо, което е по-добър вариант, но ще разчитам и на вашата помощ, от всички вас, за да го направим така, че децата наистина да бъдат по-щастливи тази година, защото не може трета година да няма къде да спортуват и да учат.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма как да оттеглите този законопроект, защото ние не сме водеща комисия и, второ, има си процедура. Ние сме длъжни да го разгледаме и да го гласуваме, тъй като ни е разпределен. А и с нас, и без нас водещата комисия вече има свое становище, така че няма как.
Заповядайте, проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз се чувствам задължена да кажа две, три изречения по въпроса. Доцент Шишков, аз Ви разбирам, защото горчивият Ви опит от Пловдив сигурно Ви е подтикнал към такава инициатива. Но както сам разбрахте, досещам се, не чукате на правилната врата. Сигурно са ви казали колегите, че няма как спортното училище само с такъв текст във вида, в който е разписан във Вашия законопроект, да бъде вече припознато като принципал, отговорен за подготовката на учениците съобразно предназначението си като принципал, който да гарантира както състоянието, така и наличността на спортната база. Вие сте го разбрали вече, защото така или иначе вината не е на спортното училище, че не носи отговорност за материално-техническата база. И аз мисля, че в пловдивския случай вероятно госпожа Стефанова ще го каже също, в този случай нещата могат да се решат на място в контакт с общината.
Друга е тезата, че когато е преобразувано в държавно спортното училище в Пловдив, защото аз като министър на младежта и спорта влязох в календар на финансирането, така ли беше, госпожо Стефанова, друга е тезата, че ние просто го финализирахме, но така да се каже подготовката, уговорката, договорката и цялата документация е била формирана при колегата Нейков, който е казал, че не иска базите, че той преобразува спортното училище, но не му трябват базите. Това е нонсенс, разбира се, защото в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета пише, че съответното училище и когато се преобразува трябва да има състояние на материално-техническата база, която да съответства на спецификата на училището, на подготовката на учениците, която ще се прави. Такъв е случаят и с бургаското спортно училище, което също е държавно. То не отстъпва по трагична материално-техническа база. Тя изобщо отсъства. Това са държавни спортни училища, които нямат материално-техническа спортна база. Но този нонсенс не може да се реши с този запис, който Вие предлагате.
Друг е пътят и на първо място трябва да се институционализират отношенията в посока на обезпечаване, в посока на пост фактум изпълване със съдържание на разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, защото как така министърът тогава на образованието и науката е сложил подпис при положение, че няма материално-техническа база и са му бламирани текстовете от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Както се казва, минало е, макар че са живи онези, които са го направили.
И на общинско равнище не без съдействието на Министерството на образованието и науката, защото има неупражнена компетентност, защото минимум министерството също носи споделена отговорност за тази подписана заповед, без да е налице приложимост на две точки на не си спомням кой член от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. От тази гледна точка и техният ресурс трябва да бъде ангажиран, за да се оправи положението законосъобразно, макар и пост фактум.
Но този Ваш текст няма да постигне целта, която сте си поставили. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожо Стефанова, желаете ли да добавите нещо? Заповядайте.
МАРИЯ СТЕФЕНОВА: Благодаря, госпожо председател. Няколко бяха упреците към министерството, поне аз така ги разбрах. Ще започна с това, че няма кой да упражнява контрол върху учебно-тренировъчната дейност. Това просто не е вярно. Контрол върху учебно-тренировъчната дейност, разписан в учебната програма и в учебния план какво трябва да има в съответния час, се осъществява от директора на училището. Това е първото ниво на контрол. Член 147 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Именно на директора са вменени тези компетентности. Отделно контрол върху дейността на директора, дали той упражнява този контрол, има и Министерството на младежта и спорта. Говоря само в частта за спортната подготовка.
В официалната училищна документация има дневник, в който треньорите в спортните клубове разписват за всеки един час какво трябва да вземат. Това, че залите са студени, не е само проблем на спортното училище в Пловдив, това е проблем на всички или на 90 процента от спортните съоръжения и обекти на територията на страната.
Това, което Вие предлагате, няма да реши този проблем. Ако залите бъдат предоставени на спортните училища и в следващите години няма деца примерно по спорта баскетбол, тази зала остава принадлежност на спортното училище и какво ще я прави то когато няма да има деца, които да тренират в нея? А в същото време децата на територията, на която се намира тази зала, няма да могат да влязат да тренират там, защото тя е собственост на спортното училище. Там вече влизаме в едни други допълнителни задължения, които в момента не са регламентирани в нормативните актове.
Така че, да, това е много хубаво като предложение, когато децата в спортното училище имат само едни зали, които са за тях, но как ще играе един отбор по баскетбол, когато спортното училище има 6 или 10 деца от всички възрастови групи? Там децата са разпределени по възрастови групи. Спортните училища са специални училища и към тях не би могло да се прилага практиката и законодателството за общообразователните училища. Затова казвам, че в спортните училища се създават условия за провеждане на този двуразов режим, а спортната подготовка за състезателната дейност се провежда в спортния клуб. Защото децата днес искат да са в спортното училище, утре не искат да са в спортното училище. Имаме спортни училища, които вече падат под такъв минимум, че няма как да бъдат спортни училища и може би ще минат към процедура за закриване. Какво правим тогава със залите?.
А що се касае до договорите затова, че не биха могли да се развалят договорите между спортния клуб и спортното училище, това е предмет на договора, не е предмет на нормативните актове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Шишков, заповядайте.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Аз приех всичко, така че няма смисъл да продължаваме този разговор, тъй като се изпада в нещо аз съм виновен, ти си невинен и т.н. В никакъв случай не можете да ми кажете, че Министерството на спорта е толкова голям контрольор или пък на Министерството на образованието и науката. Имаме проблем. Проблемът трябва да се реши и този проблем трябва да го решаваме не с водене на такива разговори или да търсим политически дивиденти. Нищо общо нямам с политиката. Вижте, аз съм трикратен шампион по джудо на България и бивш национален състезател, аз съм и директор на Клуб по джудо. Аз виждам какво става с децата и виждам как нито един директор не е слизал да провери. Не виждам нито един от клуба, който държи тази зала, също да дойде да провери. Дайте да решим проблема, без да го коментираме, аз ще бъда човекът, който ще дойде при вас, ще седнем да го избистрим с юристите. Защото тази прехвърляна топка кой е виновен и кой не е виновен е много безсмислена. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Георгиева, заповядайте.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Искам да направя реплика на госпожа Стефанова. Съжалявам, че тя изразява такава позиция, че спортното училище може да функционира, без да бъде обезпечено със съответна материално-техническа база. Не може да имате такава позиция, госпожо Стефанова! А по отношение на контрола доц. Шишков е прав, защото когато аз бях министър на младежта и спорта, ние констатирахме, че всички общински спортни имоти в Пловдив,, които са ползвани от учениците на спортното училище, са били обезпечени като публични задължения, като консумативи, от бюджета на спортното училище. Ток, вода и прочее. Когато бях в спортното училище в Пловдив и съответният заместник-кмет призна в конфуз, че това е било така, че това е пропуск и че ще се изправи тутакси. Разбира се, че се преустанови, след като ние обърнахме внимание на този скандален случай, но това е доказателство, че не е бил упражняван достатъчен контрол. Защото немощният бюджет на спортното училище в Пловдив да поема консумативите на общинската спортна база, само защото някои са се разбрали неформално, че може да се премълчи, това е недопустимо.
В този смисъл проблемът, който поставя доц. Шишков, виси и той трябва да бъде преодолян, само че не с този ход, както се разбра. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на закона за физическото възпитание и спорта, № 554-01-97, внесен от Димитър Шишков и група народни представители на 21.05.2015 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 1, въздържали се – 13.
Предложението не се подкрепя.
Благодарим на госпожа Стефанова и на доц. Шишков.
Преминаваме към точка втора от днешния дневен ред:
Разглеждане на законопроект за изменение на Закона за висшето образование, № 554-01-129, внесен от Борислав Великов, Милена Дамянова, Милен Михов, Мариана Тодорова, Мариана Георгиева – Бенчева, Красимира Ковачка, Станислав Станилов и Валери Жаблянов на 08.07.2015 г.
Колеги, предлагаме за разглеждане този законопроект извън всички останали законопроекти за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, които са внесени, тъй като сме буквално в ситуация на спешност. И тази година, за съжаление, в последния момент се налага да се внесе удължаването на срока, всяка година знаете, че удължаваме с една година възможността за платено обучение на висшите училища. Ще се наложи, за съжаление, и тази година отново да го направим в последния момент, за да могат висшите училища да реализират нормално своя план прием, а другите законопроекти ние ще продължим да разглеждаме в следващи наши заседания в детайли. Те засягат доста по-големи и съществени изменения. Но за да не блокираме следващата учебна година, се налага да разгледаме този законопроект извънредно и само него, като аз ще ви предложа в залата, има вече проведен от мен разговор с председателя на парламента, да разгледаме това изменение на две четения в залата едновременно, което означава, че всеки един от нас трябва да декларира, че няма да прави предложения между първо и второ четене.
Желаещи за изказване? Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това е едно неблагоприятно стечение на обстоятелствата. Искам да кажа, че тук има един знаков характер на състава на вносителите, колеги от всички парламентарни групи. Това подчертава добрия съзидателен дух на работа в нашата комисия, където често, както и в случая, се обединяваме за постигане на полезни за образованието законодателни решения. Всички вие знаете, че става дума за удължаване за учебната 2015-2016 г. на възможността на държавните висши училища да провеждат обучение срещу заплащане при условия и ред, определени със Закона за висшето образование. Основните промени, които ние очакваме, идват със законопроекта на Министерския съвет. Там вече се преминава към заплащане в зависимост от цялостния брой студенти и във все по-голяма степен - в зависимост от качеството на висшето образование. Но както каза и председателката, това ще го разглеждаме по-нататък, докато възможността на държавните висши училища, получили по-висока оценка при акредитацията, която е дадена още през 2010 г., удължавана всяка следваща учебна година, миналата година е било направено на 24 юли, тази година е съвсем малко по-рано, но трябва да го направим.
Предложението е висшите училища, които имат акредитация с оценка от 6 до 10, а за регулираните професии и при програмната акредитация оценка от 6 до 10, да имат възможност да приемат платено обучение още една година, като броят на обучаваните срещу заплащане да бъде извън определения от Министерския съвет държавен планов прием за учебната 2015-2016 г., но не повече от 5 % от него. Това е накратко предложението. Законопроектът не противоречи на европейското законодателство, така че това, което каза и председателката госпожа Дамянова, при едно съгласие между членовете на нашата комисия, в залата законопроектът да се разгледа на две четения.
Моля за извинение или за разбиране, че подреждането на колегите като вносители не е подчинено на някакви специални съображения. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря, госпожо председател. Искам да кажа че това, което каза доц. Великов, от имената на вносителите от различните парламентарни групи видимо има съгласие и аз смятам да преминем към гласуване. Всички почти са ангажирани с бързата промяна в законопроекта. И приканвам да призовете колегите към гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Първо обаче ще дам думата на господин Жаблянов. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз самият съм със смесени чувства към това предложение и ще ви кажа защо. Мисля, че са доста обективни моите притеснения. Първо, това беше въведено, ако не се лъжа, от министър Дянков като антикризисна мярка, но за съжаление или още не сме излезли от кризата, или това се превръща от антикризисна в една постоянна мярка.
Другото ми притеснение е, че в България среднистите са по-малко от местата в университетите и поради тази причина университетите започват да намаляват изискванията към своите бъдещи студенти, което от своя страна пък влияе на качеството. Това е едното ми притеснение.
Другото ми притеснение вече в обратната светлина е, че пък университетите, ако бъдат лишени от тези 5 %, ще дойде момент на нужда от финансиране по друг начин, за което държавата трябва да измисли как да го компенсира. Така че аз имам притеснения и по двете направления и просто изразявам позицията си пред вас, защото това не решава проблема във висшето образование в момента. Може би от една страна го отлага, от друга страна пък, когато говорим за качество, той се задълбочава. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Като една реплика към Вас. В мотивите на законопроекта ние никъде не споменаваме антикризисна мярка. Така или иначе, аз и затова с това започнах, проблемите, които Вие повдигнахте, са безспорни, но те ще бъдат дискутирани доста детайлно, когато разглеждаме законопроектите за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, които вече имаме внесени, основно този на Министерския съвет. Така че там ще дискутираме всички тези въпроси и проблеми, които Вие повдигнахте и по които всички ние имаме безспорно някакви притеснения. Така или иначе обаче, нямаме право да блокираме по някакъв начин процеса и план-прием, който така или иначе вече върви във висшите училища. И мисля, че в интерес на всички висши училища е тази промяна да бъде приета час по-скоро, защото пак казвам, има вече и сигнали от страна на някои от ректорите, че се бавим и че има несигурност и безпокойство. И мисля, че в общ интерес е да бъде преодолян този стрес, който им предизвикваме със забавянето на тази поправка. Разбира се, тя можеше да бъде внесена доста по-рано, но се надявам, че проф. Денков ще изрази становище.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз искам само да кажа, че въпросната поправка е израз точно на неразбирането, че временните неща са най-трайни, тъй като година за година по този временен начин се решава един траен въпрос – недостига на финансиране на висшите училища, който се задълбочава по различни причини, но най-вече поради отвореният европейски пазар за висше образование. И второ, поради чисто демографски характеристики. Не можем да отлагаме до безкрай законодателното решаване на този въпрос. Не знам дали е реалистично да си поставяме срок за догодина предвид на особеностите и общата ситуация, в която се намираме, но си заслужава да се полагат усилия, и тук ми е призивът към министерството в обозримо бъдеще да се предложи някакъв механизъм със съответните законодателни изменения. Ако трябва, да се направи и обсъждане, за да не дойде изведнъж на ръководствата на университетите, т.е. да бъде приет, за да не се стига до колизия. Но да си пожелаем за последна година да го решаваме по този начин.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов, заповядайте, след това проф. Георгиева.
МИЛЕН МИХОВ: Аз споделям до известна степен становището на колегите, но ние сме изправени пред ситуация на края на шахматната игра, когато времето цъка и трябва да направим следващия ход. Несъмнено колегите, които водят университетите, разчитат на такъв прием. В медиите се появи информация за голям интерес специално към медицинските университети от държави в Европейския съюз и към други специалности. Използвам да спомена, тъй като и заместник-министърът е тук, че има интерес и от българските общности зад граница към следване в България, особено от Украйна по разбираеми причини. Така че това трябва да го направим.
И използвам случая да декларирам, че ние няма да предлагаме промени по законопроекта и подкрепяме идеята той да бъде гласуван в едно пленарно заседание. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз също искам да кажа, че тази мярка е благодат за висшите училища, като не е заради нашите деца, за да стои като контра на мярката, това, което колегата каза, броя на завършващите средно образование е по-малък от броя на местата. Този буфер ще продължава да си стои и след като се въведе режима на платено обучение отново ще е така, защото интересът е към регулираните професии, към регулираните специалности, а въздухът ще дойде не толкова от нашите кандидат-студенти, просто трябва да има и този режим на висшите училища, за да може кандидатите от членки на Европейския съюз, които не владеят български, а европейското законодателство казва, че при равни условия трябва да бъдат записани. Но те не могат да се явят в кандидатстудентската кампания с конкурсните изпити. Тук, разбира се, има и нещо друго, което всички го споделяме и го подкрепяме, не е нужно да го артикулираме, това обаче за протокола, както се казва, е така, трябва да има и такъв режим на прием, за да може да са достъпни висшите ни училища за тези чужди граждани, които са на страни-членки на Европейския съюз и те също да бъдат при равни условия записани за студенти. Защото в противен случай се получава този дисбаланс – той не може да държи приемен изпит на български език и не може да влезе в общия ред. В същото време не можем да му откажем да бъде студент при равни условия. И това, както се казва, интересите се пресрещат. Във висшите училища интересите са също така доста добре съхранени, в същия случай от друга страна те са коректна страна, членка на Европейския съюз, която дава този свободен достъп, така че не бива да бъдем контра на това. Няма никакъв антисоциален момент дори с оглед на нашите кандидат-студенти, български граждани. Освен това тази мярка се ползва още от времето на тройната коалиция. И тогава имаше същия режим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Георгиева.
Професор Денков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Първо искам да кажа, че като ресорен заместник-министър разбирам чудесно всички елементи на загриженост, които се чуха. Аз мисля, че проф. Георгиева достатъчно добре обясни защо социалният момент не е толкова съществен в този специфичен случай. Има достатъчно места, не това е проблемът. Проблемът е да се промени начина на финансиране, за да тръгне да работи с друга мотивация и по друг начин висшето образование.
Това, с което аз бих искал да подкрепя от името на институцията това предложение, е, че от една страна висшите училища вече са стресирани. Те са стресирани от това, че в следващите няколко години много бързо ще трябва да се променят правилата и те да се нагласят спрямо новите правила, от друга страна с това, че ние вече имаме внесени предложения, те са в Комисията по образование и наука. Доколкото разбрах, ще се гледат веднага след лятната почивка. С други думи, тази временна мярка има всички шансове да бъде действително за последен път. От тази гледна точка моя призив е нека осигурим поне до колкото може спокойствието на висшите училища, за да могат да мислят за бъдещето, това, което ги чака от 2016-2017 г.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Денков.
Професор Вълчева искаше думата, заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: И сега за да изчистя казуса, защото един ежедневник написа това, което каза господинът. Не е вярно това, тази мярка е от постигнато съгласие между нашия синдикат и Министерството на образованието и науката и Съвета на ректорите и от юли месец 2010 г. всяка година това се случва. Така че вие много своевременно вършите вашата работа, не сте закъснели, за което благодарим. Висшите училища не са и стреснати. Между другото, ние вече провеждаме вътрешно преструктуриране в много висши училища. Дали това е правилно или не е друг въпрос, но няма стрес, просто проблемите ще се решават така както ни диктува демографският срив.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Аз вземам думата, за да благодаря за консенсуса в тази комисия. Може би за първи път в работата на Народното събрание се случва консенсус в комисия и в пленарната зала. Благодаря ви за това, че единодушно, на 100 процента, подкрепихте приема на студентите в тази точка и възможността за една промяна на професионалните направления в работна група, в която се надявам да довършим работата си с министерството, както и от името на нашия синдикат в присъствието на младите колеги – председателят на КНСБ в Университета за архитектура, строителство и геодезия и от Музикалната академия. Показвам ви младото лице на нашия синдикат. Благодаря за подкрепата по чл. 328, ал. 1, т. 10 в залата на 2 юли на всички вас. Защото само с 2 „въздържали се” и 2 „против” това е изключително показателно, че за всички народни представители системата на образованието е приоритет. Пожелаваме ви мъдри решения и дано скоро да видим Закона за средното образование, защото нашият синдикат е готов да подкрепи министерството в тези 18 стандарта със своите представители. Имаме консултативен съвет, който вече е готов. Благодаря ви много от името на синдиката и ви пожелавам мъдрите решения да не напускат комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания, колеги? Не виждам. В такъв случай ви предлагам да минем към гласуване.
Мога ли да заявя междувременно при доклада в зала, че Комисията по образованието се обединява около предложението законопроектът да бъде разгледан и на второ четене в залата? Благодаря.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение на Закона за висшето образование, № 554-01-129, внесен от Борислав Великов, Милена Дамянова, Милен Михов, Мариана Тодорова, Мариана Георгиева – Бенчева, Красимира Ковачка, Станислав Станилов и Валери Жаблянов на 08.07.2015 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Законопроектът се подкрепя единодушно.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Разглеждане на проект за решение за откриване на Филиал – Шумен в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” - Варна, внесен от Министерския съвет.
Професор Денков, имате думата.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, става дума за откриване на филиал на Медицинския университет, който е минал през процедурата за акредитация, има необходимия състав. Става дума за регулираните професии „акушерка” и „медицинска сестра”, за които знаете, че има нужда. От гледна точка на Министерството на образованието и науката са налице всички фактори, за да подкрепим съответния филиал. Така че от наша гледна точка би трябвало да се подкрепи това предложение.
Ако ви интересуват технически детайли, мога да ги дам. Става дума за по 80 човека във всяко едно от направленията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Дукова поиска думата. Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз вземам думата, защото трябва да тръгна. Разбира се, че ще подкрепя и мотивите, и желанието да бъде открит филиал към Медицинския университет, само че на няколко неща искам отговор и затова много търпеливо изчаках.
Първият ми въпрос е акредитацията на Медицинския университет „Параскев Стоянов” е до 7 февруари 2018 година. Определеният срок на акредитация за тези специалности се определя на 5 години. Какво се случва след 2018 г. с този прием с акредитациите и това няма ли да създаде сериозен проблем?
Вторият ми въпрос е може би чисто технически, но за двете специалности, за двете регулирани професии са определени по 80 броя студенти. За моя изненада в един от документите, в трета точка на решението на Националната агенция за оценяване и акредитация се определя капацитета на регулираните професии 260 студенти. Моля да ми се отговори това дали е техническа грешка. Според мен би трябвало да е техническа грешка.
И третото нещо, което бих искала да кажа, виждам, че не се изискват допълнително средства за тези специалности, чиято необходимост е безспорна. Само бих искала да се изпълнят препоръките, защото се оказва, че особено в някои специалности, където няма брой преподаватели, необходими в тези специалности, има сериозни препоръки за курсове, за учебници за подготовка, които на всяка цена трябва да бъдат изпълнени, защото не винаги количеството определя качеството. Това са важни неща и според мен те трябва да бъдат изпълнени. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Денков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Това, което аз имам като информация, е, че програмната акредитация на Медицинския университет е до 14 юни 2017 г. за тези специалности, което дава достатъчно време, за да може да бъде поискана допълнителна програмна акредитация. От тази гледна точка, обикновено процедурата е максимум около една година, има време, за да се получи съответната акредитация. Разбирам Вашите притеснения, но всяка една от тези акредитации е за определен срок и от тази гледна точка няма някакъв специален статут. Разбира се, всяко висше училище, когато подготвя документи за съответната акредитация, трябва да вземе предвид препоръките от предния период и се надявам, че колегите ще го направят. Това, което мога да кажа, е, че все пак Медицинският университет във Варна не е случаен университет, той е с висок престиж.
По отношение на броя на студентите това е, което аз имам като информация за по 80 броя студенти за всяка от двете специалности – акушерка и медицинска сестра. Трябва да видя специално това, което казвате за 260-те броя, за да мога да реагирам.
По отношение на средствата, отново те ще влязат в стандартния бюджет за студентите.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, проф. Денков. Професор Георгиева поиска думата. Заповядайте.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Ние в ДПС подкрепяме този проект за решение, защото точно регионалното развитие, господин заместник-министър, ни дава основание да кажем, че разкриването на такова звено в структурата на Медицинския университет във Варна може да се определи като закъсняло. Но явно календарът на процедурата го е довело до този момент. Така че ще подкрепим проекта за решение.
По отношение на притесненията за институционалната акредитация на Медицинския университет във Варна и впоследствие програмната акредитация, това е естествен режим от състоянието, от бита, от процедурата на функциониране в случая на Медицинския университет, но и въобще на университетите. Такъв е календарът. Както заместник-министърът лаконично каза, Медицинският университет „Параскев Стоянов” - Варна, е авторитетно висше училище с международно признание. Просто това е датата на изтичане на режима на последно получената институционална акредитация съгласно текстовете на закона. До тогава партньорството между НАОА и Медицинския университет ще си върви по съответния график и ред и ще продължи, не може да остане без институционална акредитация, даже и оценката ще бъде във всички случаи благодатна, за да няма стрес образователният процес в университета.
Собствено за капацитета на специалностите медицинска сестра и акушерка виждам, че в единия случай за акушерките ще е от 160 студенти, в другия случай 260, но нямах възможност, трябва да призная, да чета задълбочено. Но имам притеснение, че НАОА има различен режим, когато обслужва със съответните реквизити документите, с които дава акредитация, също така за програмните. Може би колегата от НАОА трябва да направи изрично уточнение как трябва да се смята този капацитет, дали е за една година прием 160, съответно 260 или е калкулиран 4-годишния цикъл, защото колкото пъти съм чела официални документи на НАОА, толкова пъти практиките са различни. Групите, които се занимават с документацията на университетите – институционална и програмна, са с различен маниер или пък различно натоварени, или пък различно прецизни, но във всеки случай до зала трябва заместник-министър Денков да бъде категоричен, а не внимателен, когато анонсира този момент, защото трябва да се чете категорично ясно, а не в двойствен стандарт – капацитет брой студенти за 1 година или за целия цикъл на обучение бакалавър от 4 години. Тоест, това 160 го умножаваме по 4 или го делим на 4. Въобще този режим трябва да бъде изписан, заместник-министър Денков, имала съм лоши практики, където всеки дърпа както си иска и нещата са различно написани, различно четивни в калкулацията. Нека да се прецизира този текст.
Благодаря, ще подкрепим.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, проф. Георгиева. Може би проф. Гърчев, Вие да вземете отношение предвид тревогите?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Нека преди това да допълня.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Като гледам документите, свързани с това решение, което ще вземем, ще одобрим, тук гледам, че има две становища от НАОА, от 6 юли 2012 г., т.е. от преди 3 години. И искам да попитам тези препоръки, които са направени тогава както във връзка по линия на професията „акушерка”, така и с „медицинската сестра”, дали са изпълнени, защото това до голяма степен ще подчертае и сериозността на претенцията за разкриване на филиала.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря. Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми господин заместник-министър, госпожи и господа, ние ще подкрепим това предложение, то е поредна стъпка в политиката, която води Варненския Медицински университет. Това е, ако не се лъжа, третият подобен филиал, който те откриват – в Сливен, във Велико Търново и сега третият. Това е може би успешна политика на Медицинския университет „Проф. Параскев Стоянов” да търси едни изнесени форми на обучение в различните региони по тези толкова вече дефицитни специалности, които са на предната линия на здравеопазването. Прави впечатление, че този филиал се отличава от предходните два по добрата материална база. Тук е предоставена 3-етажна сграда от Областния диспансер с много добра база в сравнение с този в Сливен и особено този във Велико Търново и това е нещо, което е радостно.
Що се отнася до капацитета, капацитетът е ясен, той е определен за две специалности от регулираните специалности и това обхваща всички студенти в отделните курсове. Капацитетът на една специалност е 80 студенти за 4 години, значи средно прием от 20 студенти на година. Приемът вече се определя за година в съответствие с исканията на университета и решението на Министерския съвет. Ние ще подкрепим това решение. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, доц. Михов. Не виждам колеги народни представители, които да желаят да вземат думата.
Професор Гърчев, ще помоля за отговор по повдигнатите от народните представители въпроси.
РАДОСЛАВ ГЪРЧЕВ: Благодаря за дадената дума. На въпроса на доц. Великов по повод акредитацията от 2012 г. Това е акредитация на същите специалности в Медицинския университет във Варна. Тя е много добра. Самият университет във Варна преди две години получи институционална акредитация с много висока оценка. Никой не може да се съмнява в качествата на този университет и смятам, че до 2018 г. е твърде дълъг срок, за да може този филиал междувременно да укрепне и да се развие.
Мисля, че на другия въпрос – по отношение на капацитета, не знам откъде идва числото 260, става дума за 80 души студенти по специалностите акушерка и медицинска сестра за целия курс на обучение.
По всички критерии, общо 12, има само едно „не”, всички са положителни оценки, които бяха дадени от акредитационния съвет. Единственото „не” е условно, защото става дума за допълнително избиране на преподаватели по различни дисциплини, които са специфични и за които трябва да бъдат положени специални грижи, поради което са дадени конкретни препоръки това да се изпълни. Тези препоръки са важни, за да се подобри качеството на обучението. Иначе като основа то е добро, но трябва да се подобни още в определени области.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, проф. Гърчев. Само да добавя, че към предложението на Министерския съвет, законопроекта, са постъпили две подкрепящи становища – на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и на областния управител на област Шумен.
Професор Денков, стори ми се, че искате нещо да добавите.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Мисля, че всичко важно беше казано и мисля, че изчистихме въпросите.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви. Има ли колеги, които желаят нещо да допълнят? Не виждам такива.
Подлагам на гласуване проекта за решение за откриване на Филиал Шумен в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” - Варна, № 502-03-13, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2015 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Проектът за решение се приема единодушно.
По точка „Разни”, колеги, имате ли желание да споделите нещо с комисията? Не.
Закривам днешното заседание.


(Закрито в 16,30 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова