1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен от Министерския съвет на 02.07.2015 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-84, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 29.04.2015 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 502-01-42, внесен от Министерския съвет на 01.06.2015 г.
4. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-143, внесен от Петър Славов и група народни представители на 24.07.2015 г.
5. Разглеждане за първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-152, внесен от Борислав Борисов на 15.09.2015 г.
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-153, внесен от Борислав Великов и Милен Михов на 15.09.2015 г.
7. Разни.

---

На заседанието присъстваха:
От Министерството на образованието и науката
Проф. Тодор Танев – министър
Проф. Николай Денков – заместник-министър
От Министерството на труда и социалната политика
Зорница Русинова – заместник-министър
Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудова миграция“
Софийски университет
Чл. - кор. проф. Иван Илчев – ректор
Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски”
Проф. Любен Тотев – ректор
Ангел Георгиев – председател на Националното представителство на студентските съвети
Николай Гешев представител на студентския съвет на Медицинския университет - София
Доц. Росен Кирилов – КНСБ – ВОН,
Проф. Стати Статев – ректор на Университета за национално и световно стопанство
Проф. Митко Георгиев – ректор на Химикотехнологичен и металургичен университет.
Заседанието беше открито в 16.30 ч. и ръководено от Милена Дамянова – председател на Комисията по образованието и науката.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум и можем да започнем работа. Имаме представител на Министерството на труда и социалната политика. Очакваме всеки момент да дойде заместник-министър Русинова.
Откривам заседанието на Комисията по образованието и науката. Предлагам днешното заседание да протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен от Министерския съвет на 02.07.2015 г.
Имаше предвидена за втора точка – Разглеждане за първо гласуване за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-42, внесен от Иван Станков на 04.03.2015 г. Но тя ще отпадне от дневния ред, тъй като на основание чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание вносителят проф. Иван Станков е оттеглил внесения от него законопроект на 16.09.2015 г. в 14,28 ч. В такъв случай точка 3 от предвидения дневен ред става точка 2.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-84, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 29.04.2015 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 502-01-42, внесен от Министерския съвет на 01.06.2015 г.
4. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-143, внесен от Петър Славов и група народни представители на 24.07.2015 г.
5. Разни.
Постъпили са във вчерашния ден още два законопроекта, които са ни разпределени на комисията. Ще включим и тях, тъй като има 24 часа от постъпването им и освен това също касаят изменение на Закона за висшето образование.
Това са:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-152, внесен от Борислав Борисов на 15.09.2015 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-153, внесен от Борислав Великов и Милен Михов на 15.09.2015 г. По правилник трябва да ги обсъждаме заедно, съгласно чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения или бележки по дневния ред? – Не виждам.
В такъв случай предлагам на гласуване така предложения от мене дневен ред за днес. Който е „за”, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА, № 502-01-53, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 02.07.2015 Г.
Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика. Той там вече е разгледан и е приет на първо гласуване. По този законопроект има получени становища от Асоциацията на индустриалния капитал в България, което е подкрепящо.
От Конфедерацията на труда „Подкрепа” становището също е подкрепящо, като съответно има предложения за подобрение.
Има становище от Конфедерацията на независимите синдикати в България, които също подкрепят законопроекта, също с конкретни бележки.
Давам думата на представителя на Министерството на труда и социалната политика, да представи съвсем накратко законопроекта, тъй като ние сме съпътстваща комисия. Ще Ви помоля да докладвате съвсем накратко, само това, което касае Комисията по образованието и науката.
ЕЛКА ДИМИТРОВА: Уважаема госпожо председател на комисията, уважаеми народни представители! Аз съм Елка Димитрова и съм директор на Дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност”, която дирекция отговаря за Закона за насърчаване на заетостта.
В закона са предложени редица промени, най-важните от които са в няколко основни направления.
Преди всичко трябва да кажа, че въвеждаме и ние стимули за дуално обучение.
(В този момент в залата влизат нови гости.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден на министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев и на заместник-министър проф. Николай Денков, както и на госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика. Моля госпожа Русинова да докладва законопроекта съвсем накратко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, госпожо Дамянова, с огромни извинения на цялата комисия за закъснението.
Госпожа Димитрова мисля, че започна да маркира какви са основните промени в Закона за насърчаване на заетостта. Те са следствие на един доста задълбочен вътрешен анализ, който беше направен за ефекта на последните седем години от мерките, които са прилагани по този закон по отношение на политиката на пазара на труда и следствие на препоръките от страна на Европейската комисия за по-специфични мерки, които са насочени към специфични целеви групи, дълготрайно безработни, младежи, хора с увреждания и т.н.
Промените са основно в няколко насоки.
На първо място, има доста промени, които регламентират възможността и повече инициативи от страна на работодателите с този закон да се насърчават и заети лица. Досега възможността беше само за заети лица в микро и малки предприятия, като даваме възможност за повече обучение и квалификация на служители, вече без да има ограничение какъв е размерът на предприятието.
Една от основните промени касае една тема, която е изключително важна за нас като политика на пазара на труда, както и за колегите от Министерството на образованието и науката – това е въвеждането на дуалната система. С промените в закона даваме възможност и безработни лица, особено безработни младежи, които са отпаднали от образователния процес, по смисъла на принципа на дуалната система също да могат да минат през обучение. Като законът дава възможност за поемане на обучението и на възнагражденията на безработните лица в периода, в който те са в дуално образование.
Друг по-силен акцент се дава на възможността за регионални инициативи в сферата на заетостта. Даваме възможност на регионалните комисии по заетост сами да подготвят и да одобрят на областно ниво регионални програми, които да бъдат одобрени от тях и вече по определени предварително от министерството критерии да може да се получи финансиране на местно ниво, така че да може до голяма степен да се отговори на специфичните нужди спрямо съответния регион.
И, разбира се, доста промени има, които касаят отпадане на мерки, които са счетени, че не са ефективни, не водят до добри резултати по отношение на активната политика на пазара на труда.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания. – Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта № 502-01-53, внесен от Министерския съвет на 02.07.2015 г. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване. Благодаря Ви, госпожо Русинова.
Преминаваме към следващите точки от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Предлагам да дадем думата на проф. Тодор Танев да представи първо законопроекта на Министерския съвет, защото това е основополагащата промяна и реформа. Заедно ги гледаме, поотделно ги гласуваме. Така че, проф. Танев, имате думата да представите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. В резултат на масовизацията през последните две десетилетия системата на висшето образование твърде много се разшири. Студентите в момента са 190 хил. в държавните, а във всички висши училища – над 240 хил. Този брой през последната година започна да намалява.
От 1990 г. размерът на субсидията за висшите учебни заведения се определя въз основа на броя на приетите студенти. Такава е и до момента системата. По инициатива на висшите училища се откриха нови факултети, множество филиали, специалности в перспективни направления с цел привличане на повече студенти. Изобщо екстензивната философия надделя в развитието на българското висше образование вместо интензивната.
Съгласно чл. 91, ал. 2 от Закона за висше образование средствата за издръжка на обучението засега се определят въз основа на диференцирани нормативи по професионални направления за един студент, а също и въз основа на броя на приетите студенти и докторанти, комплексната оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда.
Новата философия е именно в посока на качеството на обучението, както е добре известно и това съвпада не само с политиката на правителството, но също така и със смисъла на новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
За 2015 г. делът на субсидията, определена въз основа на такава комплексна оценка за качеството на обучение, съобразена с пазара на труда, е 12.8 процента от субсидията за издръжка на обучението.
За да се стимулират обаче държавните висши училища да повишат качеството на обучението, този дял трябва да се увеличава постепенно, докато достигне 60 на сто през 2020 г. В програмната декларация на правителството е поет ангажимент за такова поетапно обвързване на минимум 50 на сто от субсидията за обучение с качеството на образованието до края на мандата през 2018 г., тоест малко под 60 процента две години преди този срок 2020 г.
Отново в съответствие с приетата стратегия за развитието на висшето образование, със законопроекта се въвеждат приоритетни професионални направления и защитени специалности. Целевото финансиране на тези стратегически направления и защитени специалности е важно в национален план, тъй като в определени случаи се стига до пренасищане на кадри в едни направления за сметка на недостиг в други, много от които са приоритетни.
Същевременно държавата е длъжна да защити определени професии, интересът на потребителите към които е ограничен, но е много важен по икономически и социални причини.
Другият момент в законопроекта е възможността държавните висши училища да провеждат обучение срещу заплащане при строго определени условия и ред, извън финансирания от държавата прием и в рамките на определения от Националната агенция за оценка и акредитация капацитет на съответното професионално направление или капацитет на специалността от регулираните професии.
Във връзка с това със законопроекта се регулира максималният размер на таксите за платено обучение, като той не може да бъде по-висок от 170 на сто от съответните диференцирани нормативи.
Платеното обучение се установява, за да се удовлетворят желанията на кандидат-студенти и кандидат-докторанти, които имат финансови възможности и интерес към обучение по специалности от професионални направления, за които към дадения момент държавата не осигурява финансов ресурс.
Друг момент в закона е, че се въвежда изискването при провеждането на институционалната акредитация на висшите училища и оценяването на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор, член на академичния състав да може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище, вместо съществуващата досега възможност да участва в акредитацията на две висши училища. Изменението има за цел оптимизиране на академичната среда във всяко висше училище, както и стимулиране на изграждането на ново поколение преподаватели, учени и изследователи.
Регламентира се също така и възможността за утвърждаване на прием в новооткрити за висшето училище професионални направления и специалности от регулираните професии, за които няма данни все още за реализацията на завършилите студенти, тъй като такива липсват.
Уреден е също начинът за финансиране на кандидат-студентите – лауреати на национални и международни олимпиади, носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства и т.н.
Със законопроекта става възможно определението на държавни висши училища с характеристика на изследователски университети.
В обобщение. Изменението и допълнението на Закона за висше образование има за цел оптимизиране на механизмите на финансиране на висшето образование в зависимост от неговото качество и потребностите на пазара на труда и общественото развитие.
В подкрепа на качеството на образованието е и заложената мярка за оптимизиране на академичния състав и стимулиране изграждането на ново поколение преподаватели и учени.
Законопроектът, представен най-напред от Министерството на образованието и науката в Министерския съвет, е съобразен и с работата по другия сроден закон, който по-късно ще бъде разглеждан, надяваме се, тази година - това е Законът за развитие на академичния състав.
Мога да добавя, че този законопроект е бил подготвен в резултат на серия от разговори с всички засегнати страни и, надявам се, в съгласие със Съвета на ректорите. Този законопроект е приет на 29 май от Министерския съвет, когато е внесен в Народното събрание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Танев. Давам думата на другите вносители на законопроектите. Господин Георг Георгиев ще представи законопроекта, внесен от мене, госпожа Маринска и група народни представители.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Това касае проекта на закон за висшето образование, по-специално в частта им за националното представителство на студентските съвети. Както знаете, това е националната представителна организация, която обединява в себе си членовете на студентските съвети.
Във връзка с това внасяме някои промени, които считаме, че биха могли да окажат влияние върху начина на излъчване на органите – членове на Националното представителство на студентските съвети, да подобрят прозрачността на организацията и съответно да повишат нейната легитимност като национален представителен орган.
В тази връзка са няколко от въведенията, които правим. От една страна, въвеждането на мандатност, тоест членовете на Националното представителство на студентските съвети да нямат право на повече от два мандата, независимо от смяната на тяхната образователно-квалификационна степен, преминаване от бакалавър в магистър, в доктор и т.н. Или пък смяната на висшето учебно заведение. Защото в момента наблюдаваме едно преминаване в различни вузове, в различни образователно-квалификационни степени, което води със себе си една непрекъсната повторяемост на членовете, които са част от Националното представителство на студентските съвети.
Второто нещо, което касае изменението на този законопроект, е всъщност формирането на бюджета на Националното представителство на студентските съвети, намаляване на делегирания бюджет от страна на студентските съвети към НПСС от 10 на 3 процента.
Новото, което се въвежда, е възможността НПСС да кандидатства на проектен принцип към съответните студентски съвети.
Смятаме, че това до голяма степен подпомага и би могло да създаде предпоставка за това студентските съвети да вземат активна роля в образуването на бюджета на Националното представителство и съответно Националното представителство да има възможност да формира свои приоритетни цели, някакви проекти, някакви задачи, които искат да се осъществи, като колаборира със съответните студентски съвети.
Третото нещо се отнася до отчетността, тоест Сметната палата да има възможност да прави ежегоден одит на бюджета на НПСС, като отчетът на разходите и бюджета на НПСС да бъдат публикувани както на страницата на НПСС, а съответно резултатите от одита да бъдат публикувани на страницата на Сметната палата, като това се случва ежегодно.
И последното нещо, което смятам, че е изключително важно, се отнася до членовете, които стават част от НПСС. Както стана ясно и от името – Национално представителство на студентските съвети, логично е представителите в НПСС да бъдат част от съответните студентски съвети. Това води след себе си, че председателите на съответните студентски съвети трябва да бъдат част от НПСС или пък делегирани членове на съответните студентски съвети. Защото в момента практиката показва, че членове на НПСС стават и студенти, които не са част от съответните студентски съвети, което по същество губи своята логика.
Правото на глас да не се обвързва със заплатения членски внос.
И последното нещо – актовете на органите на Националното представителство на студентските съвети да могат да бъдат обжалвани по реда на административнопроцесуалния кодекс. Защото в момента такава опция отсъства. Тоест решения, взети от органите на Националното представителство на студентските съвети , не могат по никакъв начин да бъдат жалени, което смятаме, че в голяма степен ограничава възможността да бъде протестирано срещу техни решения.
Наблюдава се в последните години – това мога да го кажа като човек, който не съвсем отдавна е излязъл от системата на висшето образование - една липса на капацитет на НПСС в момента да репрезентира добре интересите на студентите, а това води до липса на легитимност в Националното представителство на студентските съвети, което се надяваме да преодолеем чрез така направените промени в Закона за висшето образование и в крайна сметка по този начин да подпомогнем, от една страна, взаимовръзката между съответните студентски съвети на Националното представителство и Националното представителство на студентските съвети наистина да изпълнява тази функция на национален представителен орган, който е ангажиран с интересите на студентите и на съответните студентски съвети.
Така че в най-общи линии това е, което имаме като мотиви към промените в Закона за висшето образование, що се отнася до НПСС. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Сега пристъпваме към следващия ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ – ВНЕСЕН ОТ ПЕТЪР СЛАВОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Има думата господин Великов да представи законопроекта.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми професори, ректори и студенти! Това, което сме внесли, е свързано с изборните позиции на ректорите, заместник-ректорите, деканите. Имайки предвид един конкретен случай в един крайдунавски град, ние смятаме ,че е хубаво да се регулират обществените отношения по отношение на изискването на съответен опит като хабилитирано лице, когато съответният колега би искал да стане ректор, заместник-ректор или декан. Сегашната уредба на Закона за висшето образование няма такива подробно разписани изисквания, което създава по някой път и напрежение.
Така че смятаме, че по този начин ще се гарантира допълнително качеството на висшето образование у нас, включително в светлината на много по-основния, разбира се, законопроект на Министерския съвет и на Министерството на образованието и науката, който беше представен от проф. Танев.
Ще отбележа, че вследствие и на разговори с проф. Денков и други колеги ние премахнахме членуването на „висше училище” в текстовете, които сме предложили. Примерно за ректор „да има 10 години трудов стаж по основен трудов договор с висше училище”, а не „с висшето училище”, където са към даден момент, а изобщо с висше училище, което предполага една по-голяма свобода на съответното висше училище да покани и хабилитирано лице дори от чужбина, стига да се прецени, че в този случай ще се повдигне качеството на обучение в съответното висше училище.
Това е накратко законопроектът и мотивите към него. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доц. Великов.
Преминаваме към представяне на
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, ВНЕСЕН ОТ ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ.
Заповядайте, проф. Борисов.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря, госпожо председател. Госпожо председател, господин министър, колеги ректори, членове на комисията. Законът за висшето образование засега е променян, изменян и допълван 44 пъти. Надявам се за добро. За едно добро се сещам, виждайки господин Лютви Местан, който направи едно добро в университетите преди години с разрешаването на платените магистратури, които разтегнаха финансовия обръч около шиите тогава във висшите училища.
Надявам се, че този бърз прочит, който аз направих за изменение на внесените законопроекти, преди да дойда днес, показва, че в голямата си част са за добро. Още повече, че в законопроектите има положения, които съвпадат като идеология. Текстово може да се различават като редактиране, но идеологията е една. И аз мисля, че те са положителни.
Например това, което преди малко господин министърът каза, за отчитането на един преподавател при акредитацията в едно висше училище. Това е дълъг разговор, който вероятно ще го водим по-подробно.
Какво има включено в законопроекта, който внасям аз. Има някои чисто редакционни поправки, на които няма да се спирам. Има поправки на понятийния апарат.
Давам един пример. В раздела „Имущество и финанси” на висшите училища например е записано „приходи от права на индустриална собственост, авторски и сродни права”. Като термин той е верен, но е част, макар и условна, но е част от по-широкото понятие „права на интелектуална собственост”.
Такива поправки няма да ги изброявам. Те са няколко от този род.
Ще се спра на някои основни положения, първо, свързани с развитието на академичната автономия на висшите училища.
Първо, предоставят се със закона възможности за разкриване на образователни структури на висшите училища в чужбина, разбира се, при определени параметри.
Второ, възможност за предоставяне на образователен франчайз в чужбина, който и сега го има в закона, но не е дефинирано какво представлява и как се предоставя този образователен франчайз. Сега вече е дефиниран в текста на нашия проект.
Предоставя се възможност на висшите училища да реализират стопанска дейност със своята научна продукция и да печелят от нея.
Извинявам се, ако се разпростирам повече, но ще ви дам един прост пример. Само у нас не е разрешено това. И ако отворите ведомостите на Патентното ведомство, в цял свят основните притежатели са фирми и висши училища, а в България университетите не искат патенти, защото нищо не им върши собствеността върху този патент, освен да си го окачат в кабинета на ректора. Те не могат да го реализират икономически.
Чета вчера, госпожа Дамянова знае, Ваньо Митов дава пример за Харвард. Аз го споделих – Харвард печели всяка година 27 млрд. от предоставени лицензии за свои патенти. А нашият университет не само не предостави лицензии, ами и да има патент, не може да го продаде. Забранено му е от закона.
Още една възможност, свързана с академичната автономия. Ние в сегашния закон изрично сме разписали основните звена, които са основни звена. Допълнително е записано, че само в тези основни звена се осъществява учебна дейност. Тук ще имаме и коментара за основното звено „институт”, на който пък му е забранено в момента да осъществява учебна дейност.
Със законопроекта предоставяме възможност на висшите училища, съобразно своята специфика, освен тези изброени в закона, да разкриват и друго основно звено. Аз например не знам дали няма да е в НАТФИЗ основно звено класът. Примерно. Или в Техническия университет лабораторията не може ли да бъде основно звено? И в техническите училища, където най-големите умения се придобиват в лабораториите. А според закона в момента тези звена могат да бъдат обслужващи, но не и основни. Тоест те по закона не могат да осъществяват учебна дейност, което според нас не е редно.
И един въпрос, който не е решен – това е свързано със създаването на нова катедра по ново учебно научно направление. В закона изрично е записана минималната численост на състава на катедрата от 7 души. Но няма как да се отговори на това изискване, ако университетът реши да развие ново учебно научно направление и да създаде катедра. Тя няма как веднага да бъде окомплектована със 7 души.
Предоставяме възможност от пет години тази катедра да стигне до тази численост. Защо пет години? Изхождал съм единствено от срока за докторантурата – подготвящ докторант да защити и да остане на работа в катедрата.
Следващо направление. Развитие на възможностите за обвързване на научноизследователския с учебния процес. Къде го виждаме тук проблема и какво предлагаме?
Като основно звено в сега съществуващия закон е записано „института”. В същото време записът за института изрично посочва, че в него работи академичен състав, назначен за извършване само на научноизследователска дейност. Колеги, това е нонсенс.
Голямото желание е научните продукти, всички научни постижения по възможно най-бързия начин да ги вкараме в учебния процес. А ние забраняваме на тези, които създават научните продукти, да участват в учебния процес. Логиката е точно обратната.
Затова предлагаме, вършейки научноизследователската си работа тези щатни хора, те са академични длъжности там – асистент, доцент, професор, имат възможност да четат курсове по изследователското направление, в което работят и което очевидно е ново. Иначе университетът няма да създаде този институт. Да четат самостоятелни курсове в размер – условно сме сложили, това може да се коментира – 40 процента от нормативната натовареност на останалите преподаватели в университета.
Нещо повече. Когато постигне необходимия кадрови изследователски потенциал, този институт, който е създаден да развива науката, да има право по предложение и с решение на академичния съвет да разкрива и нова специалност за обучение. Иначе институтите стават самоцелни. Те ще се самообслужват с научна продукция. А тя е необходима на университета в учебния процес.
Един въпрос, който мене лично ме е тормозил години наред като ректор, предполагам, и сегашните ректори – това е съдържанието на понятието „основен трудов договор”. По сегашното наше законодателство критерият е трудовият договор, който е безсрочен. Срочен ли е, не е основен. Затова при последното изменение на закона след излизане на Закона за развитие на академичния състав тази точка беше допълнена – за асистентите, освен длъжността „асистент”, защото той е срочен трудов договор и на него не му е основен.
Защо е важно това. Защото според Кодекса на труда работодателят има право да се договаря с работника за продължителността на работния ден. По същия Кодекс работният ден може да продължава 8 плюс 4 или общо 12 часа. Това означава, че в един идеален вариант плюс 8-часовия трудов ден, назначен на преподавател, където е започнал трудовата си дейност, където прави кариерата, той може да има още 4 основни трудови договори по един час в други висши училища.
Ще кажете: какъв е проблемът? Проблемът е в думата „основен”. Не че ще има четири договора, нека да си има четири договора. Защо? Защото след това в текстовете на закона сега е записано, че на ръководни академични длъжности и за членове на научните академични факултети и съвети могат да се избират само членове на академичния състав на основен трудов договор. Тоест в практиката, например в нашия университет, да не ми се сърди ректорът, по мое време декан от нашия университет – заместник-ректор в другия университет. Не може, ама може! И не само че може, а съм писал писмо до Комисията за конфликт на интереси и те са ми отговорили, че няма конфликт на интереси.
Затова тук правим едно просто допълнение – че „основен” е сегашната формулировка и допълваме – във връзка с чл. 136 от Кодекса на труда, който изисква основен да е този, при който имаш 8 часа работен ден при 40 часа работна седмица.
Още нещо казвам и приключвам. Според Закона за развитие на академичния състав главният асистент – доктор, има право да е научен ръководител на докторант. Но според Закона за висшето образование той няма право да чете лекции. Това за мене също е нонсенс. Щом можеш да обучаваш доктор и да си му научен ръководител е логично да можеш и да влезеш да четеш лекции. Това също сме го предложили в проекта.
Спирам до тук. Готов съм на всякакви обсъждания и коментари по-нататък при второто четене и т.н. Благодаря за вниманието. Извинявам се, ако съм продължил прекалено много.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Борисов. Сега давам думата на доц. Борислав Великов накратко да представи внесения от него и доц. Милен Михов законопроект.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо председател. Ние с доц. Михов забелязахме, че има необходимост на българските висши училища да се даде една малко по-ясна възможност да разкриват свои звена в чужбина.
Вярно е, че това е било осъзнато още в Четиридесет и първото Народно събрание вероятно като реципрочна норма на това, което е прието още през 2005 г. в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз. Тогава в § 4 е отбелязано, че след приемане на Република България за пълноправен член на Европейския съюз чуждестранни висши училища, открити по законно установения ред в държава – членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство могат да откриват поделения на територията на страната и т.н.
Правилно колегите от Четиридесет и първото Народно събрание разписват нова ал. 3 в § 4 на Допълнителните разпоредби от Закона за висшето образование и отбелязват, че българските висши училища могат да разкриват свои звена в чужбина при условията и по реда на този закон и при спазване на законодателството на приемащата страна.
Ние с доц. Михов смятаме, че това, което сега сме предложили, ще позволи да има едно малко по-добро уточняване. Да няма някакво двусмислено тълкуване какво е това звено в чужбина и да се даде възможност действително висшите училища да разширяват свободно дейността си в чужбина, за да могат както да популяризират българското висше образование, така и да дадат възможност на чуждестранните студенти да започнат обучението в собствената си страна, което те някой път предпочитат, и след това евентуално да се прехвърлят на наша територия или по друг начин да продължат обучението си.
Предложеният законопроект не изисква никакви допълнителни финансови средства, няма да доведе до пряко или косвено отрицателно въздействие върху държавния бюджет. По-скоро ще има положително въздействие върху репутацията на нашата страна и нашето висше образование. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Великов. Колеги, имате думата за изказвания. Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, почитаеми академици, колеги! Убедено ще подкрепя – аз и моите колеги – предложения законопроект от министър Танев, законопроекта на Министерския съвет, макар още в началото да кажа, че в него съзираме един много ярък систематичен недостатък, да не кажа и порок.
Ще се обоснова, господин Танев. Проблемът не е в масовизацията на висшето образование, това е общоевропейска тенденция. Проблемът е масовизацията да не е за сметка на качеството. И ако сме забелязали подобна тенденция, ние трябва да потърсим отговорността преди всичко в нас самите.
Отварям разпоредбата на чл. 17 от Закона за висшето образование и там чета, че висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи.
По отношение на държавните висши училища аз имам въпрос към Вас – колко специализирани висши училища бихте могли да изредите? Не много? Говоря за държавни. Май остана само едно – Висшето училище по телекомуникации и пощи. Поради простата причина, че съвсем скоро се трансформира от колеж в специализирано висше училище. След няколко години и то ще стане университет.
Когато законът със специална разпоредба и със специални дефиниции урежда видовете висши училища и в един момент всичките се оказват висши училища от най-висш порядък, тоест университети, то това е процес на самоизяждане на понятието „университет”. Това е наша отговорност, на всички, които седим на тази маса. Ние убихме идеята за университета.
Няма да ви припомня дефиницията за университет, защото ще се затрудните да видите в тази дефиниция всички български висши училища. Време е да се реабилитира изначалната идея за разделението колеж – специализирано висше училище – университет.
Как да реабилитираме изначалната идея за университет? Сега е моментът. Онова, което казвате със странния за мене израз „университет с характеристика на изследователски”, е решението на проблема. Защо бягаме от много по-краткия и еднозначен израз – научноизследователски университет? Уреждаме статута на научноизследователския университет в чл. 17. На тези критерии отговарят само онези университети, които и при тази класификация следваше да бъдат единствено университети. Тоест чрез въвеждането на този статут спасяваме изначалната идея за университет.
В противен случай моля да ме извините, но някак си е некоректно спрямо Университета – едновременно родово и национално понятие – „Свети Климент Охридски” и университети като – моите почитания – Университетът за национално и световно стопанство, Медицинска академия да се зоват наравно университети с други висши училища, без да обиждам никого. Някак си е некоректно.
Господин министър, ако имате воля между първо и второ четене да намерите систематичното място на вашата идея в основния текст, който урежда видовете висши училища, в чл. 17, ще направите една истинска реформа. И това да бъде солидната база, на която да стъпи идеята ви за диференцирано финансиране на същинските научноизследователски университети в България.
По вашия законопроект завърших.
Ще подкрепим убедено и законопроекта на господин Борислав Борисов. Благодаря за добрите думи. Може би трябваше да добавите – и главният секретар ще го потвърди, - че за 12 години действие на поправката, образно казано, „Местан”, извън държавната субсидия в бюджетите на висшите училища в България постъпиха близо 1 млрд. лв. Проверете го. Мисля, че леко занижавам сумата, не я надценявам. Убеден съм. Изчислете го и ще видите.
Има нужда от финансов въздух по линия на самоинициативата на стопанската дейност на висшите училища. Нямам никакви колебания в подкрепата на този законопроект. За някои други детайли ще спорим между първо и второ четене.
По същия начин убедено ще подкрепим законопроекта на колегите Борислав Великов и Милен Михов, защото има логика България, вместо да изнася човешки потенциал, да изнася акъл, интелектуален продукт. Който е инициативен и го може, да го прави.
Но за съжаление, колеги, не само че няма да подкрепим законопроекта, внесен от господин Петър Славов, подкрепен и от колегата Великов и група народни представители. Тъкмо обратното. Аз мисля, че най-умното, което можем да направим днес, е да се оттегли този законопроект. Той не прави чест на нашата комисия, особено след признанието ви, че го правите заради конкретен казус.
Извинете ме, но заслужава внимание становището на Националната агенция по оценяване и акредитация. То е достатъчно категорично.
Прочетох и становището на министър Танев. В него съзирам скрити резерви, изразени с предложение изискването за заемане на длъжността „ректор” да не е 10, а 9 години академически трудов стаж, за декан не 9, а 8 години. Това не променя порока във философията на този законопроект. Не можем да посягаме на университетската автономия заради един или друг казус, господин министър. Извинете ме, но нали представихме измененията в Закона за научните степени и звания, сега Закон за развитие на академическия състав, именно с оглед на идеята, че трябва да стане възможно в България да имаме професори на 30 години, на 35 години.
Какво означава ние да се намесваме с такова допълнително безумно ограничение в територията на университетската автономия и да кажем на огромно академическо събрание от възможно най-интелигентната част на българската нация, че не могат да избират един кандидат за ректор, ако той има академически стаж 9 години, 11 месеца и 29 дена! Какви са тези ограничения? Защо да им се намесваме да преценят, че едно лице на 37 години, с 4 години академически стаж да притежава мениджърски качества, с които университетът да се развива?
Вие съобразихте ли това предложение с европейската и световната практика? Ще стоим смешно в очите на редица водещи университети и висши училища по света. Извинете ме, решете по друг начин казуса „Свищов”, а не чрез посягане на основен принцип – принципа на университетската автономия. Това е обидно за българските академици. Благодаря за вниманието.
Моля да броите гласа ми „за” за законопроекта на Министерския съвет, за законопроекта на господин Борислав Борисов, на господин Великов и за законопроекта, внесен от госпожа Милена Дамянова и категорично против последния законопроект – на Петър Славов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. За реплика има думата доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин Местан! Вие безспорно сте корифей в тази област и аз много Ви уважавам, знаете го. Но все пак като че ли дори във Вашето изказване ми се стори, че има някои резерви в посока да се подкрепи идеята за прецизиране на нормативната уредба, ако използвам тази чуждица. Тоест да има някакви малко по-конкретни изисквания за заемане на изборни ръководни длъжности. Може да сме пресолили малко манджата с годините, но все пак стори ми се, че Вие по принцип също споменахте за някакви години, които биха могли между първо и второ четене да бъдат уточнени, така, както се предлага, между впрочем, и в становището на проф. Танев. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика на проф. Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Просто защото беше споменат нашият екип.
Що се отнася до Вашето предложение „научноизследователски” или „университет”, напълно го подкрепяме. Това сме имали предвид, господин Местан и с Вас сме говорили по този въпрос. Знаете моето отношение по него. Това е съобразено и с толкова много ректори, с които съм говорил.
Член 17 ние ще го засилим между първо и второ четене, както Вие предложихте. Лично аз съм много за това, ако тази комисия даде зелена улица на такъв вид предложение.
Единственото ми съображение е да използваме по-мекия – така да го кажа – или плах израз „изследователски университет”. (Неразбираема реплика на Лютви Местан.).
Прав сте за „научноизследователски”. „Изследователски” не включва фундаменталните. Разбирате за какво става въпрос.
Но проблемът беше за това дали има предварителен списък на някакви университети, той е вече един път завинаги фиксиран и никога не се променя, което предполагам нямате предвид, нито пък ние. Или той може да бъде обновяван. Ето защо използвахме по-мекия израз, за да е ясно, че става дума за това ,че ако се отговори на някакви конкретни условия, които са записани или бъдат приети с наредба или с друг акт на Народното събрание, предложени от комисията, новопостъпил или новопредставил се университет изпълнява тези условия, да може да бъде включен. Това сме имали предвид.
Що се отнася до другата Ваша забележка, моля да имате предвид, че никога и по никакъв повод не съм имал предвид никой конкретен казус, а точно обратното. За мене случаят в Свищов се решава сам, автономно и надали бих искал пост фактум в момента да ставам за резил, като гледам да се подкрепя оттук и нататък.
Аз нямам общо с казуса. Имали сме предвид с тези 9 години технологичния срок някой да стане професор. Това имахме предвид. Защото може би би било хубаво текстът да бъде: доцент по изключение, но по принцип да е професор. Трудно е професор да стане за четири години. Това имахме предвид. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин министър. Други реплики? – Не виждам. Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Една съвършено кратка дуплика. Господин министър, аз не визирах Вас, когато казах, че мотивът е един конкретен казус, свързан се един университет. Аз имах предвид израза на един от вносителите за един крайдунавски град.
Лоша практика е заради частни казуси да се правят такива дълбоки изменения в закона. Аз мисля, че достатъчни са ограниченията за заемане на ръководни позиции в университета. А това е съответното лице да е хабилитирано. Всичко друго е преценка на автономните висши училища с техните органи – общо събрание, академически съвет.
Простете, това е моята дълбока убеденост. Мисля, че ще направим грешка, ако въведем допълнителни ограничения. И бих препоръчал между първо и второ четене експертите – Вашите, господин министър, и на комисията – да ни представят един сравнителен анализ на европейската и световна практика по отношение на ограниченията, които се налагат на органите на съответното висше училище. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания, колеги?
Едно съобщение, ако ми позволите. Има внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование от колегите от БСП – лява България, но все още няма разпореждане, така че ние няма как да го разгледаме на днешното заседание. Ще остане за следващото заседание да го гледаме отделно, след което в залата ще се гледат общо.
Доц. Михов, имате думата.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, господин заместник-министър, госпожи и господа! Аз ще бъда кратък и ще кажа няколко принципни неща по така предложените закони. Те са отговор на една обществена необходимост – необходимост, свързана с развитието на висшето образование, необходимост, свързана с високите изисквания, които обществото поставя пред българските университети, пред българските преподаватели, пред българските студенти и пред тези, които получават не чак толкова заветно мечтаната диплома за висше образование.
Мое лично отношение към тази материя бих изразил се една кратка формула – колкото повече автономия за българските университети, толкова по-добре за висшето образование. От този принцип ние ще подкрепим онези инициативи, онези идеи, онези стъпки, които вървят в тази посока – автономия и свобода на българските университети да се развиват, да произвеждат наука, да привличат ресурси, да осигуряват едно високо и качествено образование в България и зад граница.
Изрично бих искал да подчертая, че на първо гласуване ще предложа на нашата парламентарна група да подкрепи законопроекта на Министерския съвет, законопроекта на госпожа Милена Дамянова и група народни представители, законопроекта на проф. Борислав Борисов и, разбира се, законопроекта, на който и аз съм съавтор с господин Борислав Великов.
Аз се съгласявам с господин Местан, който излезе, че има притеснителни моменти в предложението на колегата Петър Славов и тези, които са го подкрепили. Два са основните ми аргумента, за да се въздържа да го подкрепя.
Първият е, че тези предложения според мене влизат в разрез с принципа на автономията. Защото това не са конкурсни длъжности, това не са административни длъжности, следствие на някаква процедура, регламентирана и осъществена от някакъв висш орган по определени правила. Това са изборни длъжности, с които се осъществява именно принципът на академичната автономия. При този механизъм, при тази позиция това е водещото.
На второ място, тук има доста колеги, които работим и познаваме състоянието на академичния състав, на хабилитирания състав. Знаем, че се нуждаем от едно много скорошно подмладяване на този академичен хабилитиран състав. Много е трудно да привлечем млади способни учени, много е трудно да ги задържим в нашите университети. А те са хората, които са креативните, те са хората, които мислят по по-различен начин от нас – нека да си го кажем дори с малко горчивина за собственото си „аз”.
Ние в университетите, както се казва, се нуждаем от млади, хабилитирани, амбициозни, сериозни преподаватели, които да заемат административни длъжности.
Има още един малък детайл – че заемането на хабилитирана длъжност, хабилитирането на преподавателя е свързано с неговото научно и преподавателско израстване и обвързването на това негово развитие със заемането на един административен пост, който изисква и други качества. Не всеки добър преподавател, не всеки добър учен е добър администратор. И обратното – добри администратори понякога са едни добри, почтени изследователи, за които, разбира се, не бихме могли да кажем, че са светила в световната наука.
В този смисъл свързването на научната кариера с правото да бъдеш избран, защото тук става въпрос за право да бъдеш избран, е малко неприемливо. Още повече, че когато кандидатстваш за всички тези длъжности, това е само заявка за участие. Голямото решение е решението на едни големи колективни органи, в които признанието на качествата е водещо.
Аз с това завършвам, като изразявам своите резерви към това предложение на колегите, което – подчертавам накрая – е направено с най-добри чувства, породено, разбира се, от един случай, който е много-много неприятен за нашата академична общност. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз също ще гласувам за предложените закони. Искам да кажа само няколко думи по един такъв въпрос и казус.
Аз си спомням Четиридесет и първото Народно събрание, когато гласувахме тази възможност да се откриват факултети и звена в чужбина като франчайзи. Тогава имаше спор. И ние с моя колега Огнян Стоичков се въздържахме, с разсъждението, че тези звена могат да влязат и в сивия сектор, тъй като българската държава не може да контролира във всяко едно отношение тяхната функция. Въпреки това бяха приети. Няма лошо да се откриват такива звена.
Но моят въпрос е такъв. Тези, които са внесли тези предложения – те са два законопроекта, знаят ли колко такива звена и на кои университети в чужбина са открити и как те функционират? Тъй като моите сведения са за изключителна ограниченост при прилагането на тази клауза от закона. Това е моят въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, проф. Станилов. Милена Дамянова ми даде отговорността да водя заседанието, докато се върне. Тя излезе за малко. Аз ще отворя след малко дискусия, като се наберат въпроси, защото това беше въпрос по-скоро към мене и доц. Михов. Ако има други от народните представители желаещи да вземат отношение, имате думата. Няма желаещи.
Кой от нашите уважаеми гости иска думата? Проф. Илчев, заповядайте.
ЧЛЕН-КОР. ПРОФ. ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми госпожи и господа, аз ще бъда пределно кратък.
Първо, искам да кажа, че изцяло подкрепяме позицията, която застъпи господин Местан. Ние сме я обсъждали.
Струва ми се, че преди три-четири месеца аз изпратих на господин министъра един подробен набор от критерии за научноизследователския университет, нещо, което стоеше в основата на основаната преди 7 години Асоциация на изследователските университети в България, която работи твърде добре.
Второ, по предложението за десетте години. Аз някак си недоумявам, че е възможно да се направи подобно ограничение в условията на страна – член на Европейския съюз. Искам да кажа, че аз бях много радикален, но бях разбит от нашето Общо събрание, защото предложих промяна в правилника на нашия университет, което да ни даде право чужд изследовател, гражданин на страна от Европейския съюз, да може да става член на ръководството на Софийския университет.
Нека да ви дам конкретен пример. Години наред ние работихме великолепно – и продължаваме да работим – с един от най-добрите технически университети в Европа – университета в Карсруе. Там заместник-ректорът на университета в продължение на 8 години беше българка. Какво пречи в ръководството на едно българско висше училище да влезе учен с европейски възможности, практика, контакти? Искам да кажа, че ни пречи само собственият ни провинциализъм, страхът ни да не допуснем конкуренция на друго, по-високо ниво. Не виждам никаква пречка, освен това то е регламентирано от положението ни на член на Европейския съюз.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте.
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Аз съм председател на Националното представителство на студентските съвети в Република България.
Искам да взема отношение относно законопроекта, който е внесен от госпожа Милена Дамянова и група народни представители.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители, ректори, господин министър! Аз искам да заявя позицията на Националното представителство на студентските съвети, която е категорично против така внесените текстове за промени в Закона за висшето образование, касаещи Националното представителство на студентските съвети. Ние сме за промени. Действително неведнъж сме участвали в дискусии за такива промени, но сме за промени, които наистина ще подобрят организацията и дейността, както и възможностите пред студентската организация, а не промени, които са в коренно различна насока, именно насока, целяща овладяване, ако мога да кажа, макар и да звучи грубо, на организацията.
Ние сме представили нашите мотиви. Няма да отнемам времето ви в момента и да говоря за тях, тъй като те са доста обширни. Ще ви помоля просто между двете четения да се запознаете действително с тях, защото в тях има доста резон. И ако се приема закон, който да бъде в полза на студентската общност, то нека наистина да бъде такъв. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви. Възниква очевидно известен спор между нашите уважаеми студенти. Виждам, че господин Гешев иска думата.
НИКОЛАЙ ГЕШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми членове на Парламентарната комисия по образованието и науката, уважаеми господин заместник-министър! Благодаря за дадената дума. Тук съм в качеството си на председател на Студентския съвет към Медицинския университет – София и се явявам като представител на множественото студентски съвети на висши училища в страната, които чрез писмени становища през изминалите месеци подкрепихме предложените промени в Закона за висшето образование, касаещи Националното представителство на студентските съвети.
Своята официална подкрепа на законопроекта чрез нарочни декларации вече дадоха 25 студентски съвети, сред които тези на Софийския университет, УНСС, Нов български университет, Пловдивския университет, Техническия университет – София, този в Пловдив, медицинските университети в София, Пловдив, Варна, Русенският и други, изобщо университети с различни профили – столични и в страната, университети с широк профил на професионални направления.
Вярвам, че това еднозначно потвърждава, че предложените промени са общоприети като необходими и полезни стъпки в посока реформиране на Националното представителство на студентските съвети. Също така и няколко неправителствени организации са подкрепили предложените текстове.
Изключително важно е синхронизацията на законовата уредба, касаеща мандатността на членовете на студентските съвети и на членовете на Националното представителство на студентските съвети и прецизиране условията на членство в националния орган.
Като положителни считаме предложените промени, касаещи формирането на бюджета на организацията, които целят да осигурят максимално представително участие на студентските съвети. Опитът ни сочи, че досега действащата законова рамка препятства широкото участие в дейността.
Изключително важни са и предложенията по отношение на прозрачността и разходването на средства. Всяка промяна в посока постигане на по-голяма прозрачност, а именно във всички тези предложения, заслужава да бъде подкрепена. Ето защо ние декларираме категорична подкрепа за тези предложения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Гешев. Нека сега да чуем доц. Росен Кирилов.
ДОЦ. РОСЕН КИРИЛОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители, господин заместник-министър! Аз съм заместник-председател на синдикат „Висше образование и наука”. Бих искал да представя нашето становище по внесените законопроекти.
На този етап категорично ВОН – КНСБ подкрепя внесения законопроект от народния представител Милена Дамянова и внесения законопроект от проф. Борислав Борисов. Искаме да изразим обаче нашето категорично несъгласие и на този етап ние не подкрепяме внесения законопроект от Министерския съвет.
Изложили сме мотиви в нашето становище, което е депозирано. Но бих искал да посоча няколко основни пункта.
Първият въпрос е с финансирането на висшето образование, който беше дискутиран и в тази комисия на 5 март 2015 г. Към този момент нашият синдикат отчита, че имаме забавяне на преговорите с Министерството на образованието и науката по отношение на финансирането за така нареченото количество, тоест финансирането, което и в момента се прави.
По отношение на финансирането по 121-о постановление, тоест за качеството на обучението, нашият синдикат има сигнали и дори имаме едно подкрепящо писмо от министър Танев, че има университети и висши училища, в които неправилно се разпределят средствата по 121-о постановление за качествено висше образование.
Вторият основен пункт – ще бъда доста кратък – е за специалности, които се визират. Считаме, че за момента имаме недостатъчно уточнени критерии за това кое наричаме защитена приоритетна специалност.
Като трето, същото може да се посочи по отношение на критерии за изследователски университети.
Четвъртият основен пункт е въпросът с настоятелствата.
Уважаеми народни представители! Нашият синдикат търси вашата категорична подкрепа за това да създадем записи в закона, с които да установим всички необходими предварително зададени критерии по отношение на състава и функциите на участващите в настоятелствата. И считаме, че там до момента има доста несъвършенства, които биха могли да бъдат поправени и коригирани в бъдеще.
Искаме да посочим и още един пети пункт, който води до това наше несъгласие към този момент със законопроекта, а именно имаме конкретни предложения по отношение осъществяването на контрол на ректорските ръководства. И нашият синдикат твърдо търси вашата подкрепа като комисия по отношение на това да поощрим добрите ректори и съответно не тези, които по някакъв начин имат недобросъвестно отношение или нещо, което пречи на работата на висшите училища.
Това са основно нашите мотиви, които са изложени в нашето писмено становище и нашият синдикат към този момент не подкрепя внесения законопроект от Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, колега Кирилов. Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат, или да дам думата на проф. Денков да вземе отношение.
Заповядайте, проф. Денков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съжалявам, че тази дискусия не беше проведена предварително преди синдикатът да внесе неговото мнение. Защото ние смятаме, че всички аргументи, които бяха казани, в някакъв вид могат да намерят отговор в такава обща дискусия.
Две са най-важните положения, които трябва да се имат предвид.
Първото е, че с тези предложения, които нашият екип направи, ние не приключваме темата за промени в Закона за висшето образование. Това, което ние предложихме, са най-спешните мерки, за които беше необходимо да се реагира колкото се може по-бързо, за да могат да влязат в действие по възможност в кратки срокове.
Второто, което бихме искали да кажем, е, че част от аргументите, които се дават, не са принципни аргументи и то по никакъв начин не блокира това, което ние предлагаме като предложения, а по-скоро са въпроси, които могат да се изчистят в хода на разглеждане на законопроекта между първо и второ четене.
Така че от наша гледна точка тези аргументи не са достатъчно основателни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Проф. Денков, прощавайте. Но тъй като може би към нас с доц. Михов проф. Станилов имаше въпрос, искам да кажа следното. Ние сме убедени, че това, което предлагаме за разкриване на звена в подходящи, както сме ги нарекли, териториални поделения в чужбина, е нещо местно. Но не можем съвсем точно да му дадем отговор какви такива звена в момента може би са разкрити. Не споделяме, разбира се, това, че там ще има някаква сива икономика или че няма да има контрол. Но все пак ако имате сведения по този въпрос, бихте ли споделили? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Информацията, с която ние разполагаме, е, че до момента не е открито нито едно такова звено, поне по официалния ред. И това е една от причините да има допълнителни искания за прецизиране на тази уредба. Защото очевидно тя за тези години не е проработила.
Министерството ще изпрати официално становище по съответния законопроект. Ние по принцип подкрепяме това, което се предлага. Единствено това, което бихме искали, е да се подсилят тези контролни механизми, които са необходими, точно за да се избегнат проблемите, за които става дума. Тоест да се изчисти въпросът с акредитацията, счетоводната дейност. Това са нашите коментари по тази тема.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, проф. Денков. Проф. Станилов обаче иска да допълни нещо. заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз имам сведения, че две звена функционират неофициално на българско висше учебно заведение. Ще се въздържа да кажа кое е, докато не извърша проверка. Имам възможност да извърша проверка.
Освен това тази красива идея според мене нищо лошо, че ще я гласуваме. Но това нещо може да стане изключително трудно по много причини, главно структурни, а не на образованието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, проф. Станилов. Има ли други желаещи за изказване. Заповядайте, проф. Статев.
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, народни представители, колеги! Искам да ви кажа ,че може да считате от името на Съвета на ректорите внесения законопроект от Министерството на образованието и науката за наше общо предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: На Министерския съвет.
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: Надявам се, че министър Танев няма да възрази и няма да ме упрекне за това, ако изнеса данните, че ние близо година обсъждаме тези неща. Той лично е бил инициатор да кани управителния съвет на Съвета на ректорите на големите висши училища, председателя на Българската академия на науките, на Съюза на учените и сме имали изключително ползотворни дискусии. Така че затова нямаме и становище, защото считаме внесеното от ресорното ни министерство за предварително одобрено наше предложение.
Подкрепяме също така и законопроекта, внесен от госпожа Милена Дамянова и група народни представители, предложението, внесено от проф. Борисов, което не е измислено сега, то е изстрадано предложение на един 8 години успешен ректор, сега почетен ректор, и сме го изстрадали заедно. Така че във всеки един от пунктовете, колкото и да дискутираме, можем да внесем достатъчно яснота.
Специално за института, ако отворя една скоба, въпреки напредналото време, мога да ви кажа преди 10 години колко се радвахме, като се появи това в правния мир на висшето образование. Защото почти по негово нареждане тогава, понеже му бях заместник, бях проектирал институт „Магистри”. И колко бяхме попарени, когато изведнъж се оказа, че институтът трябва да прави само наука, което не е ясно какво е. И колко пакости нанася това ,че катедрата трябва да прави бакалавър и магистър и затова нямаме онези междудисциплинарни магистърски програми, за които е предвидена тази степен. И т.н. може да се говори по всеки пункт.
Подкрепяме предложенията на доц. Великов и хората с него. И разбира се, сме против предложението на господин Славов, следвайки всичко, което беше казано дотук, без да повтарям това.
Дотолкова, доколкото не е прерогатив на сегашните промени в законовата уредба, не беше изказана позиция на синдикатите. Искам да припомня, че ние от близо три години имаме едно съвместно предложение, което е депозирано още преди три кабинета и два парламента. Така че е добре да се има предвид, но не като част от промяна в законопроекта, защото то не носи законодателен смисъл. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, проф. Статев. От уважаемите ректори някой друг има ли желание да се изкаже? Проф. Тотев, заповядайте.
ПРОФ. ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председателстващ, господин министър, господин заместник-министър, господа депутати! Напълно подкрепям това, което каза проф. Статев. Ще кажа само няколко думи по отношение на законопроекта, внесен от госпожа Дамянова.
Аз съм дълбоко убеден – говоря вече в качеството си на председател на Комисията по етика към Съвета на ректорите, - че националното представителство на студентите в България трябва да бъде представлявано от действащи действителни студенти, имайки предвид и това, което се случи на последния избор на ръководството на НПСС с отстраняването на група университети, които не можеха да участват в гласуването.
Така че има мандатност при ректорите, има мандатност при президентите, има мандатност на Народното събрание.
Така че напълно подкрепям законопроекта, внесен от госпожа Дамянова.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, проф. Тотев. Има ли други желаещи от господа ректорите за изказване? – Няма.
Колеги, мисля, че бяха изказани достатъчно становища. Ако проф. Танев в качеството му на върховен принципал на образованието и науката в нашата страна бъде така любезен да направи едно обобщение по всичките законопроекти, нека да вземе думата. Явно е, че законопроектът на Министерския съвет, изготвен от министерството, те го подкрепят. Но ако бъде така любезен да направи едно кратко изложение кое се подкрепя и кое не, това ще облекчи колегите народни представители. След това ще предам щафетата на председателя на комисията Милена Дамянова за гласуване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съвсем накратко да кажете кои законопроекти подкрепя Министерството на образованието и науката, и кои не подкрепя, тъй като са шест на брой, за да имаме ясна представа като членове на комисията какво е становището на министерството.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Ние сме се запознали добре с всички законопроекти, имали сме колективни дебати по тези законопроекти, даже и тези, които бяха внесени съвсем наскоро. Само с една дума, което означава, че говоря непълно и немотивирано в някаква степен, мога да кажа, че на този етап Министерството на образованието и науката подкрепя предложените законопроекти. Те не си противоречат едни на друг.
Имаме определени въпроси по три от тях. Най-дебатиран, разбира се, и при нас беше законът, внесен от народния представител Петър Славов.
Нашето предложение беше ясно. Ние държим по-скоро на това този 10-годишен срок да се тълкува по-скоро като необходимо техническо време за това кандидатът за ректор да е придобил по нормалната най-кратка възможна процедура или да е близо до придобиването на професорско звание, без това да бъде нещо задължително. Всеки университет има автономията да избере доцент. Няма никакво значение.
Но, извинявайте, главен асистент трудно би могъл да има тежестта пред всички други в ректорския съвет, както и пред академичната общност. Когато говорим за либерализация, не трябва да я бъркаме с нещо друго.
Това ни бяха притесненията. Досега това се е спазвало сред университетите и бихме искали да продължи. Няма да имаме нищо против, ако този законопроект бъде изтеглен или ако бъде коригиран по начина, по който ние искаме – да бъде съобразен с това, което ректорите биха определили като минимум изисквания за това човек, който се явява на цяло общо събрание, да има тежестта пред това общо събрание. Това би премахнало евентуално някои възможности за политизация.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Танев. Има ли други желаещи за изказвания?
Така и иначе в момента се гласува на първо четене, подкрепя се философията на законопроекта – обяснявам каква е процедурата и за нашите гости, - след това всички законопроекти се обсъждат по същия начин заедно в залата, изготвя се общ законопроект от подкрепените законопроекти и по този общ законопроект след това се правят предложения между първо и второ четене.
Това, за което аз поех като ангажимент и към младите хора - студентите, които са тук, и към представителите на Националното представителство на студентските съвети и представителите на студентските съвети на останалите университети, чиито предложения всъщност ние сме внесли към народни представители, е да направим нарочна работна група, така че да прецизираме текстовете и постъпилите предложения, за да намерим работещи решения. Аз се надявам на участието в работната група на всички млади хора тук.
Разбира се, това се отнася и за уважаемите от мене ректори, които присъстват или съответно не присъстват на днешното заседание, така че наистина да направим работещи текстове, които да доведат до подобряване на качеството на образованието.
Ние от ГЕРБ ще подкрепим по принцип на първо четене всички законопроекти. Няма как да не подкрепим и законопроекта, предложен от Министерския съвет. Тази промяна е част от управленската програма на правителството, част и от нашата предизборна програма на ГЕРБ. Така че категорично сме „за”. Дори смятаме, че тази стъпка е твърде закъсняла.
Сега ви предлагам да преминем към гласуване. Ще трябва да гласуваме всеки законопроект поотделно, а на следващото заседание ще разгледаме и законопроекта на колегите от БСП лява България, който също ще бъде добавен към общия законопроект, който ще изготвим.
Сега подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 554-01-84, внесен от Милена Дамянова, Бойка Маринска и група народни представители на 2.04.2015 г. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 16, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене в комисията.
Сега подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 502-01-42, внесен от Министерския съвет на 01.06.2015 г. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 13, против 1, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене от комисията.
Подлагам на първо гласуване законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-143, внесен от Петър Славов и група народни представители на 24.07.2015 г.
Гласували: за 11, против 6, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване от комисията.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-152, внесен от Борислав Борисов на 15.09.2015 г.
Гласували: за 14, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване от комисията.
Подлагам на първо гласуване за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-153, внесен от Борислав Великов и Милен Михов на 15.09.2015 г.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване в комисията.
С това дневният ред е изчерпан. Благодаря на всички гости. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 18 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:
(Милена Дамянова)