1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 554-01-156, внесен от Румен Василев Гечев и група народни представители на 16.09.2015 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 05.10.2015 г. – първо гласуване.
3. Разглеждане на Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 502-00-32, внесен от Министерския съвет на 08.05.2015 г.
4. Разни.

---

Заседанието бе открито в 15,10 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията.

* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, добър ден! Мисля, че имаме кворум в комисията и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам ви заседанието да протече днес по обявения дневен ред. Има ли други предложения? Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, колеги, като честитя на колежките, които бяха избрани за кметици – Корнелия Маринова и Краси Анастасова, но пък вече по дневния ред. Тъй като виждам, че тук са колеги, които са свързани с това споразумение за Космическата агенция и тъй като не знаем колко време ще трае разглеждането на първия законопроект, внесен от Румен Гечев и колеги, предлагам да разменим първа и втора точка, защото те са тук и със сегашната втора точка ще се свърши бързо, която да стане първа и след това да продължим вече по другите точки. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други предложения по дневния ред? Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Извън дневния ред - процедура. Уважаема госпожо председател, господин заместник-министър, госпожи и господа! Първо да се похваля, че на 22-и октомври станах дядо на двама български мъже, родени в античния български град Горна Джумая, Благоевград, и да почерпя скромно, за да си личи все пак. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря за процедурата. От името на всички колеги от комисията – да сте живи и здрави и внуците да станат по-добри от дядото!
Подлагам на гласуване предложението направено от доц. Великов за размяна на точките в дневния ред, а именно точка втора да стане точка първа, а точка първа да стане точка втора.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
В такъв случай подлагам на гласуване и целия дневен ред за днес с така приетата вече промяна.
Който е „за“, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
Разглеждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 05.10.2015 г. – първо гласуване.
От Министерството на икономиката тук е заместник-министър Даниела Везиева и господин Желяз Енев, директор на дирекция „Икономически политики за насърчаване”.
Имате думата за кратко представяне. Заповядайте, госпожо Везиева.
ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, в изпълнение на Решение № 769 от 2 октомври 2015 г. на Министерския съвет на Република България за предложение на Народното събрание за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция предлагам на вашето внимание следната информация:
Процедурата по изготвянето на споразумението е започнала през 2010 г. и е приключила в април месец тази година. Споразумението е подписано между Министерството на икономиката от българска страна и Европейската космическа агенция. С ратифициране на споразумението за България ще се предостави възможност да се включи в 5-годишния план за европейските коопериращи държави за участие в съвместно избрани с агенцията дейности и програми, което ще допринесе за развитието на националната космическа инфраструктура и ще подготви страната ни за бъдещо пълноправно участие в ЕКА. България ще има възможност да участва в 4 категории дейности на ЕКА, свързани с технологии и оборудване на некритичния път, научни проекти, експерименти, използване на данни, подкрепа на малки и средни предприятия, които са насочени в областите космическа наука, научни изследвания и приложения, телекомуникации, микрогравитационни изследвания, инженеринг на наземния сегмент.
След одобряване на посочения 5-годишен план на специализирания комитет на ЕКА за наблюдение и контрол на изпълнението агенцията ще подготви специален инструмент, харта, който ще позволи на България да се ангажира финансово чрез плащане на минимална финансова вноска в размер на 5 милиона евра, които се изчисляват при икономическите условия от 2001 г. и са платими в рамките на 5-годишен период от договора.
При приключване на настоящото споразумение всяка вноска на България, която не е била разпределена по линия на това споразумение, може да бъде определена от България за други програми на агенцията, в които да участва, ако стане държава-членка или асоцииран член или може да бъде разпределена по друг начин съгласно решение на нашата държава. С присъединяването на България към дейността на Европейската космическа агенция ще се осигури достъп до аерокосмическия бизнес, в научно-изследователската общност и до всички заинтересовани страни, до европейския пазар на космическите дейности, продукти и услуги, което е предпоставка за развитие и укрепване на индустриалната експертиза и капацитет на страната и за изграждане на национална космическа инфраструктура. България ще има възможност да получава известия за възможност за участие в научни мисии, което би позволило на страната да участва на ниво главен изследовател или съизследовател в създаването на инструменти, апаратура, които да бъдат интегрирани в тези мисии. България ще има възможност да използва инфрасатруктурата и услугите на ЕКА за своите национални космически проекти, ще имаме достъп до младежки програми на ЕКА за магистри стипендианти, както и да участва във взаимния обмен на експерти, научно-техническа информация, данни и стоки от взаимен интерес, отнасящи се до космическата наука, технологиите и приложенията.
Активното сътрудничество между научните и приложни потребителски общности в България и държавите-членки на ЕКА ще спомогнат за създаването на условия за развитие на национална космическа индустрия, което е от фундаментално и стратегическо значение за българската икономика, тъй като тези разработки участват във всички икономически сектори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, заместник-министър Везиева.
Становището на Министерството на образованието ще ни представи проф. Николай Денков, заместник-министър.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Министерството на образованието и науката подкрепя споразумението, смятаме, че то ще бъде полезно за българските учени. Има, както знаете, традиции в тази област в България и в институтите на Българската академия на науките, и в университетите, така че ние подкрепяме споразумението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Денков.
Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам. Закривам разискванията и подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция № 502-02-31, внесено от Министерския съвет на 05.10.2015 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За“ – 12, „против“ и „въздържали“ се няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Преминаваме, колеги, към точка втора от днешния дневен ред, а именно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Румен Гечев и група народни представители.
Гости на днешното заседание са: проф. Николай Денков, който вече изрази становище по предходната точка; доц. Мария Фъртунова, директор на дирекция „Висше образование” към Министерството на образованието и науката; академик Ваньо Митев, председател на Съвета на ректорите и ректор на Медицинския университет-София; проф. Любен Тотев, който явно очакваме да дойде; проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет; проф. Стати Статев, ректор на УНСС; член-кореспондент Николай Милошев; доц. Лиляна Вълчева, председател на синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ; доц. Росен Кирилов, също от националния браншов синдикат; доц. Александър Николов; проф. Ирина Колева, която също очакваме да вземе участие; от Националното представителство на студентските съвети виждам госпожа Яна Вангелова, която е заместник-председател.
По този законопроект има постъпили 6 становища, едно подкрепящо на Федерацията на университетските синдикати и 5 становища, които са против – на Министерството на образованието и науката, на Министерството на финансите, на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, на Съвета на ректорите на висшите училища в България, на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука”.
Давам думата на вносителя да представи законопроекта. Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, този проект е продукт на работа на 15 – 20 професори от различни висши учебни заведения в дълъг период от време и ние предлагаме някои основни неща, които смятаме, че ако бъдат приети, с тях ще се подобри работата на университетите. Аз ще ги систематизирам като 3 основни и ще ги поставя на вашето внимание.
По същество трите важни промени, които се предлагат, са в чл. 64а. Искам още в началото да кажа, че в чл. 64а става дума за ал. 1, 2, 3, 4, 5 и 6. Каква е идеята? Междупрочем, и трите основни предложения, искам изрично да подчертая, отговарят едно към едно на стратегията на Европейския съюз, на документите на Европейския съюз за финансиране и стимулиране на научните изследвания и висшето образование. И тук имам десетки страници от аналогични решения на въпроса в страни като Швейцария, Австрия, Чехия, Полша и други страни - членки на Европейския съюз.
Първо, едва ли някой ще оспори, че научните изследвания придобиват все по-голям интердисциплинарен характер. В това няма разлика в академичната общност. Въпросът е как да бъдат организирани тези интердисциплинарни изследвания. Това, което предлагаме в чл. 64, се прави в много университети по мое сведение. В нашия университет – УНСС, аз съм директор на Центъра за устойчиво развитие, който прави такива интердисциплинарни изследвания, отговаря на това, което се прави в други страни и те са интердисциплинарни не само в университета, но ние сме един от първите университети, където формираме колективи по програми, финансирани от Европейския съюз и национални програми, с колеги от други университети, тъй като, както казах, изследванията имат интердисциплинарен характер. Следователно трябва да има такива изследователски центрове № 1. Номер 2 – трябва да има такива клъстери. Мога да ви дам, нямаме време, десетки примери. Колегите са добре запознати с клъстери, които са организирани на професионален принцип, на регионален принцип. Няма развита страна или бързо развиваща се, която да няма такива клъстери.
Въпросът, който вълнува академичната общност, е финансирането. Аз ще ви споделя философията, която ние сме заложили. Вижте, България отделя малко средства от брутния вътрешен продукт за научни изследвания по ред причини. Въпросът е дали да даваме на всички трохички или да фокусираме изследванията си в няколко основни направления, в няколко университета, като тези университети, примерно няма университет, в който всичките му факултети да имат еднакъв капацитет за научни изследвания. Нали, колеги? Във всеки университет има по-силни звена, средни звена, има и слаби звена. Има и звена, които нищо не правят в научните изследвания. Защо средствата ще се превеждат на университета при сегашния начин на избор на ректорите? При сегашния начин на управление ректорът е длъжен, той няма как да не разпределя средствата, така че да удовлетвори повечето потребности на университета.
Държавническият подход, който се прилага в другите страни-членки, в това число и в богатите, е фокусът на ресурсите в звена, които се определят от академичния съвет на съответното заведение, и тук изрично е казано, че то прави първата оценка, и второ, по оценка на държавата. Тоест, замисълът е интердисциплинарен характер на изследванията, създаването на клъстери не само между катедри, между университети и между университети и бизнеса и даване на възможност на държавата да финансира университетите, които имат висок изследователски капацитет. И кой решава, колеги, това, което притеснява ректорите? Това го решава акредитационната комисия № 1, която и сега прави оценка на университетите. Формирането на такъв център може да стане и финансирането, когато регистрацията на центъра е при оценка поне 9. Тук има техническа грешка, извинявам се, пише да има оценка 9. Гледах, че в един от отзивите пише: „ами какво, ако има 10“. Не искам да се занимавам с елементарни логически задачи, но очевидно, че трябва да бъде поне 9. Следователно от 9. Възможни са колебания и затова се казва, че ако оценката слезе под равнище 5, тогава се прекратява финансирането и съществуването на този център. Видях също някъде в отзивите, че половината от университетите не отговаряли на този критерий. Ами то точно това е идеята.
ИВАН ИЛЧЕВ: Половината за съжаление не отговарят. Половината отговарят, другите не отговарят.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тогава държавата ще направи класация. Въпросът е тези, които отговарят, съвсем естествено държавата ще разпределя средствата в зависимост от това какъв е техният ранг. Ако парите стигат за изследванията на тези, които са получили № 7, ще стигнат до номер 7. Аз разбирам, че това е чувствителен въпрос и той трябва да бъде дискутиран, но такъв е замисълът. И най-богатите страни не финансират еднакво по един и същи критерий всичките си университети. Даже ще отворя една скоба. Аз разбирам, че нашите колеги, особено ректорите, имат много тежки отговорности с разпределение на средствата,но ще ви дам пример с една страна, която за 15 години преобрази положението си в научните изследвания в света и образованието. Ако влезете в класациите, колеги, и знаете отлично, че преди 15 години нямаше почти нито един китайски университет. Сега са наводнили първите 500, влезли са и в първите 100. Не ми е удобно да казвам ние къде сме, тъй като не се виждаме в първите хиляда. И причината е, че даже Китай при този висок растеж и тези огромни ресурси също фокусира финансовите си средства в определена област. Така, че това е основната идея по този ключов въпрос. Пак казвам, методиката на класиране и оценка се разработва от Националната акредитационна комисия. И тя се приема със съответни нормативни документи.
Вторият проблем, който е важен, на мен ми се струваше, че той ще бъде от полза на повечето университети, но виждам, че някои от тях също са притеснени от финансирането, това е заплащането на преподавателите. Уважаеми колеги, на всички ни е известно колко е драстично ниско заплащането в редица университети с изключение на няколко университета, в това число и Университета за национално и световно стопанство, където съм професор, където заплатите по българските стандарти са добри. И това е добре известно на цялата общност. Накратко въпросът е дали заплатите да останат рекордно ниски, средни и високи в зависимост от решение само на финансови потоци, генерирани от самия университет основно от студенти или това да бъде държавна политика. Уважаеми колеги, при мен има документи и вие отлично знаете, че в повечето европейски страни, основни за нас, заплатите, колеги, се определят с единна таблица на преподавателите, желязна, определена от Министерството на образованието и изследванията – Франция, Австрия, да ги изреждам ли, Германия, Италия и т.н. Защо ние да бъдем изключение? Аз съм на страната на българските преподаватели в следния смисъл. Българската държава трябва да поддържа университети, в които да осигурява минимална работна заплата на начинаещ асистент, главен асистент, доцент и професор, а на ръководството на университета не е разрешено, в повечето е разрешено, аз мисля, че трябва да е разрешено, над този минимум право на университета, ако разполага с по-големи ресурси, е да предлага и по-голямо възнаграждение.
На въпроса какво правим с университети, които не могат да платят и 500 лв. на асистент, ами да се закрият, бе, колеги. Какъв е този университет, който плаща 460 лв. на асистент? Това не е университет. Такъв университет няма и в Африка. Кого държим ние там 30 години? Кой ще стои за 460 лв.? Какво качество? Не могат да осигурят заплата от 460 лв. за асистент, обаче искат да получават оценки. Така че тук е ролята на държавата. Всъщност какъв е проблемът на ректорите? Българската държава е длъжна да осигури минимални условия, така както го осигуряват в други страни-членки на Европейския съюз и извън него. И аз не виждам нищо лошо в това. Разбира се, държавата трябва да осигури допълнителен ресурс.
И третият основен въпрос, който касае това предложение, това е въпросът за таксите на студентите. Реакцията на ректорите е нормална. Няма ректор, който ще реагира по друг начин, ако приеме, че ако се намали таксата с една трета, университетът му ще изпадне в колапс. Повечето ще изпаднат. Може би Медицинския, един-два други да се задържат, но тук идеята е съвършено различна, уважаеми колеги. Ние не искаме да вземем тези пари от нашите университети, които и без това са недофинансирани. Нашата идея е разликата да бъде платена от българската държава. Много добре е известно, в Европейския съюз има редица страни, където въобще няма такса или тя е символична за висше образование, където се насочват и нашите студенти. Имаше страни, където нямаше, но въведоха заради миграцията, тя също е ниска в сравнение с доходите на човек от населението в тези страни. Българската държава как се ангажира във висшето образование? Вижте, ние приватизирахме здравеопазването.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля, в нашата комисия имаме регламент - 10 минути за представяне на законопроект.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Приключвам. Семействата едвам издържат здравеопазването. В образованието също увеличаваме частното начало. Нашето послание е следното: българската държава за специалности, които са необходими за държавата с решение на Министерския съвет, с парламент, с колективни органи като е решила, тя да финансира университетите, а не обратното, ние да отнемаме от университетите тези средства.
И завършвам с това, има един въпрос, трябва да поясня, той е не толкова на техническа грешка, тук пише, че до 5 години, до 5 години значи и 6 месеца, може би тук малко срокът е завишен. Но веднага искам да ви кажа, че има и такава практика. Уважаеми колеги, много университети по света, и тук ректорите със сигурност знаят, назначават професори, които само пишат, за да вдигат рейтинга на университета, тъй като един от показателите на рейтингите на университети, а и ние искаме да влезем в тези рейтинги в България, това е не броят на публикациите, а мястото на публикациите. Аз познавам колеги, които работят в английски университети, във френски университети и други, които не преподават, те само пишат. И ние даваме една възможност да може Академичният съвет, ректорът, когато решат, има един, двама, трита, пет души, които вдигат нивото на университета, може да ги освободят за година, две. Ето за тази възможност става дума. Така че аз не виждам никакви сериозни противоречия, освен това че държавата трябва да се ангажира повече, ако иска българските университети да влязат в класациите, където ни няма засега и не се виждаме за голямо съжаление. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието, макар че то е доста обемно, но ще помоля проф. Денков с няколко думи само да го представи. Колегите са получили становището на Министерството на образованието на своите електронни пощи, но все пак ще ви помоля за коментар.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Ще се опитам да структурирам коментарите, тъй като става дума за няколко типа въпроси. Първият тип въпроси е дали финансирането е достатъчно за висшето образование. Както чухме няколко пъти, беше предложено да се увеличи това финансиране. Министерството на образованието и науката, разбира се, би искало да се повиши финансирането, то не е достатъчно, но като част от изпълнителната власт то е длъжно да потърси отговор на въпроса откъде ще се вземат средствата. Законодателят в момента не поставя този въпрос, но той стои открит. И докато няма някакво предложение, което да дава възможност за балансиране на бюджета ние не бихме могли по никакъв друг начин да кажем, освен че няма покритие в момента по отношение на увеличеното финансиране. Всички искаме да бъде повишено, но трябва да се търсят и възможностите на бюджета.
По отношение на голяма част от предложенията, които се правят, например за институции, клъстери и други от този тип възможности за структуриране, в момента те също са възможни, законът не ги забранява, напротив, принципът на автономията, който е залегнал в Закона за висшето образование, всъщност дава голяма свобода и по отношение на съответните партньорски структурирания, а също така и по отношение на ангажиментите, които се вменяват на преподавателите и на учените във висшето училище. Така че повечето от тези неща, които се предлагат, биха могли да се реализират, стига да има съответното желание на академичните ръководства.
Колкото до оценяването на научната дейност от страна на Националната агенция по оценяване и акредитация, която също се прокрадна в някои от предложенията, ние смятаме, че това предложение в момента противоречи на Закона за насърчаване на научните изследвания, където е казано, че научните организации се оценяват на базата на комплексна оценка, която се извършва от Министерството на образованието и науката. До тази година, до нашето правителство, не беше подготвена съответната методика за оценяване, но от 18 септември държавата има такава методика, тя е приета с акт на Министерския съвет и тя ще бъде приложена в следващите години. Следователно, ако ние тръгнем в посока на оценяване от страна на Националната агенция, ще влезем в противоречие със Закона за насърчаване на научните изследвания. Нещо повече, ние смятаме, че при настоящия капацитет, настоящите възможности, Националната агенция не би се справила със задачата, която й се предлага. Мога да дам пример и в това отношение, но сега ще го спестя, за да не губим време.
По отношение на държавната политика за заплатите на преподавателите разбирате настоящата ситуация не е нормална, но част от сравненията, които се дават, не са коректни. Например, във Франция преподавателите са държавни служители с всички права и задължения, които произтичат от това. С други думи, ако ние вървим в тази посока, трябва да се потърси промяна в редица други положения в други закони. Дотолкова, доколкото в нашия Закон за висшето образование е залегнал принципът на автономията и свободата да се разпределят средствата вътре във висшите училища, ако ние тръгнем в другата посока, означава да променим и някои други постановки в Закона за висшето образование и в други закони. С други думи, трябва да се търсят средства за повишаване на субсидията за висше образование, трябва да се търсят начини за увеличаване на заплатите. Начинът, който се предлага, не е обезпечен със средства в момента. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И аз благодаря на проф. Денков. Колеги, имате думата за изказвания, уважаемите гости също.
Доцент Вълчева, заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря. Добър ден на всички! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа ректори, господин заместник-министър, уважаеми колеги и приятели! Аз ще бъда много кратка, тъй като на страницата е публикувано нашето становище, но нека ясно да кажа, че не подкрепяме този законопроект още от самото начало. Впоследствие ще стане ясно защо. Разбира се, че повече внимание ще отделя на предложението за работните заплати, тъй като считам за нужно, че трябва да внесем малко яснота.
Не мога да подмина и факта за изменението на ал. 2 на чл. 26б, което предложение, така направено от вносителя, ще лиши висшите училища от възможността да реагират бързо и гъвкаво при необходимост от структурни промени. Още повече искам да подчертая и факта, че свикване на едно общо събрание във висшите училища не е толкова елементарна дейност. И смятаме, че тук по отношение на тези предложения не би могло да има намеса в работата на автономното висше училище.
Ще кажа няколко думи и във връзка с това ви предложение, че при формулирането на новата ал. 5 във всичките разпоредби е добре да се предвиди възможността за сдружаване с чуждестранни научни институции и организации, както и чуждестранни висши училища. Толкова по общите правила.
Няколко думи за заплатите. Няма такова понятие базови заплати. Има начални, основни размери на заплатите в системата. И тук е мястото да споделя, че до 2004 г. заплатите в системата на висшето образование се определяха с акт на Министерския съвет, но само за професори, доценти, главни, старши, редови асистенти, защото така се наричахме тогава. В 2004 г. нашият синдикат имаше предложение и заместник-министър Кирил Ананиев, който е жив и здрав и все още е заместник-министър, може да повтори този факт, внесохме една по-широка таблица за начални и основни месечни работни заплати. Те започваха от хигиенистите, структурираха добре системата на служителите на тези, завършили със степен бакалавър, на тези завършили със степен магистър и нататък вече до преподавателските и научно-преподавателските длъжности. Слава на бога, тези академични длъжности станаха и факт с новия закон, който е за развитие на академичния състав. През 2008 г., тогава министър на образованието и науката беше сега проф. Даниел Вълчев, тази таблица по общо споразумение отпадна, защото тя имаше за цел да подреди системата, но не и да се намесва оттук нататък в нейната автономия. Заплатите се уреждат по наше договаряне във висшите училища и това го правим непрекъснато съобразно промените в държавата. Сега предстои една такава сериозна промяна на база увеличената минимална работна заплата. Тоест, ние вече сме се отказали от намеса на държавата с постановление. Дали е за добро или за лошо, друг е въпросът, но нямаме заплати на асистенти, професор Гечев, които да са на нивото на 460 лв. Уверявам ви. Аз коментирам висшите училища, защото в Българската академия на науките много добре знаете каква е ситуацията. Заплатите там са по-ниски и няма как да коментираме, защото нямаме как да обвържем труда в БАН. Ако регламентираме що е то научен труд и как трябва да се извърши, бихме могли да договорим, тук мисля, че видях някъде проф. Милошев, но това е друга тема. Сега конкретно говорим за висшите училища. Такива заплати във висшите училища на това ниво няма. Категорично го заявявам. Ще ви кажа какви са заплатите във висшите училища. Различни са, точно така. Как ще е 700 лв., моля ви. (Реплики от залата.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля ви да не влизаме в диалог с човека, който говори!
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Имаме само 9 висши училища със заплати от 830 до 1000 лв., останалите висши училища са със заплати от 1000 до 1700 лв. средна брутна работна заплата. (Репликите от залата продължават.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Много ви моля, колеги, да не прекъсвате говорещият!
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: В Софийския университет са със средна брутна работна заплата 1009 лв. Говоря за чистата заплата, без допълнителните. Когато ние базираме заплатите, и това е, което искам да ви кажа, това са заплати без наднормени, без работа по проекти, без допълнителните обучения, чуждоезикови, които имаме. Така че това е минимумът.
И още нещо искам да ви споделя. Ако ние върнем тази система на договаряне с държавата на работните заплати, точно Стратегията за висше образование ще нарушим, в която сме записали, че системата ще бъде финансирана по нова методика – 50 % по количествени показатели, т.е. брой студенти, и 50 % по качествени показатели, критериите на рейтинговата система и ще стигнем до 50 на 50. Така е заложено в законопроекта, но е възможно да стигнем над 50 на 50 в преговорен процес.
В контекста на това, ако отделим заплатите, то ние ще нарушим това съотношение и тези нови методики, които сме заложили като промяна дори в Закона за висшето образование. Промяна, срещу която ние застанахме не защото не я приемаме, искам да уточня нашето изказване, защото много хора се обадиха, а защото искаме предварително с министерството да договорим критериите за защитени, за приоритетни специалности и направления, нещо, което вече правим. Има заповед на министъра и работим вече неформално и формално в тази област. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания?
Професор Илчев искаше думата, заповядайте.
ИВАН ИЛЧЕВ: В началото, преди да мина конкретно на предложението, нека да кажа две неща, с които съм категорично несъгласен с това, което каза проф. Гечев, и едно, с което съм напълно съгласен. Двете неща, с които съм несъгласен, колеги, дайте да се уважаваме, висшите училища и университетите не са заведение, кръчмата е заведение. Дайте да махнем този термин, който е влязъл в българския език от руския. Съвсем правилно заместник-министърът на образованието и науката говореше за висши училища, това е терминът в българския език.
И второ, не е вярно, че нямаме български университет сред 1000-та най-добри в света. Дайте да не говорим такива неща.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кой е този университет?
ИВАН ИЛЧЕВ: И БАН, и Софийският университет са над средното световно ниво. Медицинският и Софийският са на първо място в страната.
И това, с което съм напълно съгласен, той употреби, че това е думата „послание”. Това действително е послание. Ние ректорите за съжаление трудно работим с послания, трябва да работим с конкретни неща. В момента става това, от което се опасявах много през последните месеци и във всички интервюта предупреждавах, че благодарение на различни предложения, кое обмислено, кое необмислено, ние на практика отлагаме във времето промяната във финансирането на висшите училища. Вече на практика мисля, че почти е невъзможно да бъдат приети тези поправки и да бъдат отразени в закона за следващата година в пълна степен. Ще се работи с други мерки.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Прощавайте, понеже председателката Дамянова излезе и ми възложи аз да водя заседанието, така че не си давайте думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Аз просто питам дали вече не влязохме в режим, който не ни позволява радикалните промени или относително радикалните промени, които бяха заложени в одобрените от нас, от Съвета на ректорите имам предвид, от ректорите на висшите училища поправи в закона да влязат в сила.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Въпросът изглежда риторичен, но заповядайте, проф. Денков.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: По отношение на готовността на Министерството на образованието и науката мога да кажа, че нашата методика е готова и новият проектобюджет е направен въз основа на новата методика. С други думи, в момента, в който бъде взето решение от парламента, от този ден ние можем да я вкараме в действие. Благодаря.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря, това исках да чуя. Второ, ние изпратихме нашето становище, както спомена и председателката, тук, но това, което искам да кажа е, че ние разбира се бихме подкрепили, казвам го иронично, бихме подкрепили предложението за базови заплати, които да бъдат примерно два пъти по-високи от сегашните, аз като демократ, както навремето казваше Симеон Дянков, бих го подкрепил и четири пъти по-високо да е, но въпросите са два. Първо, възможностите на държавата да ги осигури. И второ, една подобна гаранция върви против философията на промените в Закона за висшето образование и Стратегията, тъй като в момента в Софийския университет брутната заплата на мързелив професор отива някъде към 1200 лв. Брутната заплата на работлив професор, който работи по проекти, който става инициатор и търси, отива към 2400 лв. И за мен е много по-добре, много по-изгодно за българското общество ние да подкрепяме финансово този, който работи, този, който е инициативен, а не да вкоравяваме заплатите. Пак повтарям, нямам нищо против. Моята базисна заплата в момента е 960 лв. Но примерно на един професор при нас, който води проекти и участва активно в научната дейност, брутните му доходи, които му изплаща университета, са някъде към 2400 лв. И ми се струва, че така е много по-правилно и по-справедливо.
Следващо нещо, което бихме искали да кажем, нямаме нищо против, разбира се, таксите на студентите да бъдат по-ниски. Винаги съм казвал, че това е задача на българското общество да подкрепя тези студенти, които учат в българските университети, а не отиват в чужбина. Все пак да не забравяме, че таксите в различните университети в момента са много различни, изключително се различават. В момента таксите в Софийския университет ние сме ги сравнявали, като изключим 3 специалности във всички останали специалности са най-ниските в България. И сме ги направили така не за друго, не защото нямаме желание да имаме по-високи заплати, а защото смятаме, че българските деца на незаможните български родители трябва да имат възможността да се обучават в един сравнително добър университет, не казвам блестящ, но сравнително добър университет.
И накрая, абсолютно неприемливи за мен са, а както спомена и проф. Денков, членовете, които касаят центрове за върхови постижения и т.н. Първо, част от тези предложения парите бият шут в отворена врата. Ние от години, аз не мога да си спомня от кога, не работим самостоятелно, а винаги сме работили с колеги от БАН и с други университети. Няма законови пречки. В момента това, което подготвяме за Центровете за върхови постижения и другите центрове, нямаме нито една идея за център, който да направим самостоятелно. Всичко това ще бъде с Медицинския университет, с колегите от Академията. И тук не сте ме разбрали правилно изглежда, доц. Гечев, ние протестираме…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз съм професор!
ИВАН ИЛЧЕВ: Професор, извинявайте, извинявайте, проф. Гечев. Ние протестираме против две неща. Първо, оценката на Националната агенция за оценяване и акредитация и винаги по необходимост, каквото и да си говорим, ние сме хора, които работим в системата много отдавна, тя е доста субективна. Тя се влияе от въпроси на конкуренция между самите университети. Колкото и да са добронамерени хората, колкото и да са обективни, винаги имат едно наум, когато оценяват потенциален конкурент. Това, което спомена министърът, оценките, които залагат и самата система, която е разработило министерството, се базира на обективни показатели, които ги има в базата данни, които се събират. Дайте да оставим Агенцията настрани, да не я включваме.
Накрая, че и сега професорите при нас, всеки професор, който пожелае, има право на сабатична година, когато университетът му плаща една година заплата и той в края на годината трябва да представи един труд. Това на мен не ми е идеалът, разбира се, идеалът е, и с това завършвам, преди години бях гост-професор в Удроу Уилсън център във Вашингтон и помня, че тогава имаше едно интервю с директора на центъра в Уошингтън поуст и те много се учудваха от това, че в края на годината, когато те плащаха на гост-професорите, те не изискват от тях някакъв писмен труд. И директорът на центъра каза: прощавайте, господине, но ние тук каним хора, които с вериги трябва да ги вържем, за да не пишат. Та идеалът ми е за такива колеги в университети, които с вериги трябва да ги връзваме, за да не пишат. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Академик Митев, заповядайте.
ВАНЬО МИТЕВ: Колеги, на 16 септември в тази комисия, аз тогава не съм бил, са били приети един комплект от проектозакони, за които ние от Съвета на ректорите се борим поне от 5 години и повече. Говоря откакто съм председател на Съвета на ректорите. Мога да ви кажа, че като прочетох този законопроект доста се озадачих по простата причина, че всичко това, което беше внесено на 16-ти, то е работено при 6 министри от 5 правителства, включително и от министър Клисарова, която беше министър от БСП. И абсолютно всички са подкрепяли тези идеи, които бяха внесени. Аз доста се учудих, защото има много нелепости, ние сме ги изложили писмено. Само ще ви кажа, понеже се говореше за финансирането на калпак, този път на професори, забележете, доценти и асистенти има минимални заплати, което звучи добре, но аз тогава ще задам въпроса на проф. Гечев. Аз имам 1500 души професори и асистенти, ако ги направя 8500, колкото са ми на мен примерно студентите, един преподавател на един студент, ще ми покриете ли тези професори със заплати? Ще кажете не, нали така? Тогава кой ще ми каже каква бройка, Вие ли ще ми кажете каква бройка преподаватели трябва да имам аз, за да си обучавам студентите? Има много безсмислени неща тук. И се чудя за какво е това нещо. Имам чувството, че колегата Гечев е написал този законопроект на коляно, колкото да прави, както се казва, сечено. Просто разберете, ние си губим времето.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кой сте Вие да правите такива оценки? Кой сте Вие да правите такива оценки?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Гечев, много Ви моля да не прекъсвате изказващите се! Професор Гечев ще Ви направя забележка. Професор Гечев, много Ви моля, в нашата комисия това, което правите в момента, не се допуска.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не се допуска да се нарича нелепост проектозакон на депутат от българския парламент.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има правила, всеки носи отговорност за думите си. (Румен Гечев продължава с репликите си.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Много Ви моля да не прекъсвате академик Митев.
ВАНЬО МИТЕВ: Не можах да намеря по-мека дума, извинявам се. Четох Ви мотивите, там просто ми се изправиха косите. Вие отричате рейтинговата система. Как е възможно това нещо? На кого да вярваме, на министър Клисарова и на предишното правителство, когато подкрепяхте системата или сега? Как може да се отрича рейтингова система, която 6 години тази рейтингова система се разработва, година по година се подобрява и тя е в основата на класацията на университетите?
След това, в мотивите сте казали, че НАОА трябва да разработи една година критерии за оценка на изследователските университети, една година и три години, така сте го записали, до три години да се каже кои са изследователски и кои не. Така сте го записали. Ако искате, сега ще направим един експеримент. Както това момиче тук е с компютъра, ще влезе в Гугъл, ще напише Гечев Р и Митев, В, аз го написах и ще види какво ще излезе като публикации. Оценката ще стане за 5 минути. А Вие искате, написали сте 1 година НАОА да разработва критерии кои са изследователски университети, след което за 3 години да се измислят кои са те. Моля ви се, това става за 10 минути, има си интернет. (Реплики от Румен Гечев.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Много ви моля да не влизате помежду си в диалог. Академик Митев, моля Ви се.
ВАНЬО МИТЕВ: Вижте какво сте написали в мотивите, проф. Гечев, вижте си мотивите. Защото аз се чудих на какво се дължи това нещо, което сте вкарали. Имате във вашата партия един човек, който се нарича Христо Белоев, ректор на Русенския университет, член-кореспондент, защо не го питате какво е неговото мнение? Имате си такъв стабилен експерт, питайте го. Просто аз съжалявам. Мнението ни е ясно. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля за уважение един към друг, все пак сме Комисия по образованието и науката, всички имаме претенции, че имаме определено възпитание.
ВАНЬО МИТЕВ: Това не е мое мнение, това е мнение на всички ректори. Аз съм го съгласувал със Съвета на ректорите, не изказвам никога тук мое мнение. Като председател на Съвета на ректорите аз нямам право да говоря от мое име, аз говоря от името на всички. И това, което проф. Илчев прочете, и то е съгласувано с мен. Така действаме ние. Категорично сме против това нещо. Смятам, че си губим времето.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на акад. Митев.
Други изказвания? Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мисля, че този законопроект е направен в онази посока, за която се претендира вече 20 години, преминаване към англосаксонската система, която няма значение, че аз не съм съгласен. Че трябва да има висока наука в университети, за това няма съмнение. Това, което предлага проф. Гечев с някои бележки, които направи проф. Иван Илчев, с които аз съм съгласен, могат да коригират много неща.
Аз вземам думата обаче, за да кажа на проф. Гечев едно нещо. Не съм разговарял, той не се е консултирал с мен, не ме е питал, аз нямам отношение към част от проблемите. Но искам да му кажа следното нещо: не може да мине такъв закон тук, нищо че аз ще гласувам за него с двете ръце, защото неговата философия се различава от философията, с която се управлява България вече 25 години. Този закон и инициативните базови заплати във Франция, в Германия и т.н. има и те са направени, за да не могат да се подиграват управляващите с науката, с това, което те не разбират, защото няма как да я разбират. Науката се приема на вяра, тя никога не може да бъде планирана, да бъде изисквана и т.н. Дават се едни пари, а какво ще излезе от това, това никой не го знае. Там е грешката. И ако философията на управляващите беше за развитие на високите материи в страната, бюджетът на БАН нямаше да бъде такъв. Тук се казва, че не говорим за БАН, а говорим за университетите. Това е вярно. Само че науката е една и тя не се дели на бановска наука и вузовска наука. Тя е една и съща и политиката към нея трябва да бъде една и съща. По тази причина с всичко това няма как да се съгласят хора, които са възпитавани, които са обитавали тази неолиберална среда, която не позволява друго. Тя не позволява фундаментално отношение към нещата. И това не е само у нас, това е и в много други държави. Кризата в изследователската работа е в цяла Европа, затова не беше, господин Гечев, изпълнена Лисабонската стратегия, тя беше зарязана, захвърлена и забравена. И сега е „Европа 2020” и е направена така, че да няма много фундаментални изследвания. Но тя също няма да бъде изпълнена, това съм го казал и пред комисаря по науката в Европейския съюз.
Аз ще гласувам този законопроект, но зная, че той не може да мине. Защо? Защото няма пари в бюджета за това нещо. Защо няма пари в бюджета? Защото бюджетът е направен така, че да няма пари. Ами докато не се направи друг тип бюджет, докато не се вдигнат високо горни прагове на една прогресивно подоходна данъчна система, няма откъде да се вземат парите. Те трябва да се вземат от много богатите хора. А това няма как да стане. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Станилов.
Други изказвания? Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа, този законопроект съдържа някои интересни постановки, които заслужават внимание. Аз няма да правя цялостен преглед на законопроекта, но бих се спрял на три пункта, които вече се споменаха в дебатите.
Всъщност никой не отвори дума за едно предложение висшите училища да приемат при определени условия студенти след 10 и 11 клас. Ако трябва да бъдем честни, колеги, въпреки закона такава процедура се прилага от някои висши училища в условията на демографски срив и една много тежка конкуренция, в която се намираме, с всички европейски и извъневропейски университети. Припомням, че програми за обучение много активно разработват такива държави като Русия, като Китай с изключително изгодни условия. Тук става дума за Китай, но още Бжежински през 70-години беше направил един анализ, че в Харвард учат повече китайски студенти, отколкото от СССР и Източния блок взети заедно, които обаче ще връщат след това обратно в Китай. Това нещо е много важен въпрос и аз миналата година зададох един актуален въпрос към министъра на образованието и науката за наредбата за прием във висшите училища. И, уважаеми проф. Денков, поставям отново този въпрос пред Вас, тази архаична наредба продължава да действа и тя създава много пречки пред българските университети.
Вторият въпрос, акад. Митев спомена един въпрос много периферно, но много важен въпрос, колко са преподавателите в държавните университети. Аз бих поставил въпроса защо, говорейки за равнопоставеност между частни и държавни университети, ние продължаваме да следваме един наложен в закона принцип, че държавните университети имат една много тежка и императивна регламентация на своите структури – с определен брой преподаватели за катедра, с определен брой академичен състав за факултет, което ги задължава да правят едно скъпо обучение. А частните висши училища са освободени да създават своя структура по свои правила и своя дейност. Това е един въпрос, който според мен поставя в неравнопоставено положение държавните университети. Например, ако имаме специалност археология и се нуждаем от катедра „Археология”, да имаме 7 човека на щат задължително. Но това е скъпо обучение, ако обучаваме 10 -15 археолози на година. А ние нямаме нужда от стотици археолози.
Следващият въпрос е за рейтинговата система. Аз не мога да приема двете становища – апотеоз на рейтинговата система и отричането на рейтинговата система. Защото сме свидетели, колеги, че всяка година се появяват определени деформации в тази рейтингова система. Да споменем, че има и висши частни училища, които се отказаха официално да бъдат рейтинговани. В този смисъл на думата рейтинговата система все още според мен е в процес на развитие и към нея има какво да се работи.
С тези въпроси аз спирам своето изказване. Лично аз ще подкрепя този проект, защото виждам в него рационални моменти, които могат да влязат в дискусия, в една професионална дискусия за развитието на българските университети. Тези университети, колеги, работят в много специфична среда. Ние не трябва да смятаме, че имаме система на висше образование, защото нямаме система на висше образование. Имаме автономни университети, които работят в специфични условия, исторически определени от своето развитие на всеки университет, започнал като висш педагогически, висш технически или какъвто и да е институт, в специфична географска среда, със специфични демографски условия. И ако прилагаме еднакви матрици към всички, не би трябвало да постигнем добър резултат. В този смисъл на нещата аз съм привърженик на академичната автономия, макар че колеги ме апострофираха във фейсбук и в интернет, че на едно предишно заседание споменах колкото повече автономия, толкова по-добре. Аз продължавам да вярвам в тази идея. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ние от Реформаторския блок няма да подкрепим този законопроект. Една от причините е, че той беше внесен в последния момент, на 16-ти, когато ние гледахме останалите законопроекти и останахме с впечатление, че той не само не отговаря до голяма степен на Стратегията за развитие на висшето образование, която беше приета в началото на годината от това Народно събрание. Като че ли така нарочно беше така подаден в последния момент, за да се забави цялостната работа по измененията, които са необходими в Закона за висшето образование. Така че ако има някои по-ценни предложения, които се вписват в приетата вече Стратегия за развитие на висшето образование, може колегите да ги предложат между първо и второ четене към онези, които вече приехме на 16-ти септември. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви. Доста упреци бяха представени към законопроекта и искам някои от въпросите, които също мен ме смущават в законопроекта, да се опитаме да намерим решение. Искам да ги дебатираме и да продължим в тази посока. Защото аз се учудвам, че от синдикатите казват, че не искат да имат базови заплати. Ами базови заплати приеха при учителите. Как базова заплата може да има при учителите, а при учените да няма базови заплати. Знаете, до 2009 г. беше разписано с постановление на Министерския съвет какви са базовите заплати. Четиридесет и пет бранша сега имат базови заплати и в Закона за бюджета. Защо да няма за тези, които са в научната сфера? Вие ще се договаряте с всяко едно висше училище как да се справите със заплатите, но това не е решение на въпроса. Защото, извинявам се, но в БАН наистина асистентите получават 460 лв. Ако вие сте много добре, ако при вас 840 лв. са заплатите на асистентите, това е много добре, но има университети, в които този показател не е постигнат. И това е принципно, че такива базови заплати трябва да има. И в Закона за висше образование сега пише, че Министерският съвет ежегодно го прави, но не го прави след 2010 г. по никакви правила.
Рейтинговата система не я отричаме, но искаме да се обогати качеството на образованието. А качеството на образованието е директно свързано с това преподавателите какви заплати получават, как се справят с учебната, а също така и с изследователската дейност. И това е нашата преценка тя да бъде допълнена и с тези показатели. Наистина съм учудена, че вие застъпвате тази позиция да няма базови заплати. Нямам думи. Има базови заплати, вижте това, което е в Закона за държавния бюджет в Преходните и заключителни разпоредби. Вижте базовите заплати в МВР и всичко останало. Просто не знам защо разговаряме. Министър Калфин каза, че ще договаря базови заплати с всички. Това е ново развитие в отношенията в социалната сфера.
Извинявайте, колеги, клъстерите е нещо, което мен ме притеснява от гледна точка на Програма „Конкурентоспособност”. Тази програма действаше и в първия програмен период имаше създадени 236 клъстера, от които 103 бяха финансирани. От тези 103 само 4 ще завършат проекти, защото имаме за облекло, имаме на „Хепи” клъстери и т.н. Тоест, няма никакви правила. Затова трябваше да има акредитации на клъстерите в някакъв момент, в който Европейската комисия каза, че вие тези пари сте ги загубили и няма да признаят под никаква форма това, за което сте кандидатствали като проекти и това, което сте изпълнили. Защото в клъстера трябва да има иновации. И какъв е проблемът ние в Закона за висше образование да кажем, че клъстерите са нещо, което дофинансира системата, създава предпоставки за развитие на иновации, а също така и за трансфер на знания, не само иновации и тези клъстери да бъдат в основата и разписани в този закон. Не знам защо се притеснявате. Но наистина крайният резултат от „Конкурентоспособност“ ще бъде загуба на близо 120 млн. лева, защото проектите не са изпълнени и са писани от кого ли не и под каква ли не форма.
Говорим за това, че ние не искаме да ни оценява НАОА. От министерството казаха, че вече са готови с критериите. Моят въпрос е следният: в Стратегията за висше образование вие казвате, че ще регламентирате статута на изследователските университети, актуализираната стратегия, с произтичащите за това права и задължения и сте записали 2016 г. Ние казваме, че искаме да направим това, но това да стане съответно с правила, които са приети от Народното събрание. И другото противоречие, ако не съм разбрала, можете да ме поправите, в Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж” е записано императивно, че изследователските университети трябва да бъдат признати да функционират след международна оценка. Аз не мога да си представя европейска програма, ако не изпълняваме едно към едно това, което е записано. Защото всичко останало са наши интерпретации, които ако не бъдат съответно под някаква форма припознати от Европейската комисия, за мен тази програма ще бъде атакувана. Винаги е имало проблеми, за първи път се прилага такава програма в България, за разлика от другите програми, които имат втори период и този втори период имаме възможност да оценим грешките си и да не ги повтаряме. Но тук притесненията са в тази посока. Трябва да имаме критерии. Вие самите казвате, че трябва да има критерии, а не да ми напишете името Светла Бъчварова и нищо не излиза или много излиза. Извинявайте, това не е сериозно. Аз мога да имам 138 публикации. С толкова съм станала професор. Но това какво ми прави като работя някъде в университет или в институт.
Така че за мен дискусията трябва да продължи. Може би не са най-точните решения, може би трябва да има корекции, но в края на краищата този тип дискусии са важни, защото те ще създадат предпоставки да има една стабилна нормативна база и министерството да успее да си свърши добре работата. Благодаря ви, това беше от мен от това, което разбрах като коментари и възражения към законопроекта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, аз съм доволен от това, което чух, тъй като стана ясно на каква основа са възраженията. В обобщение искам да кажа следното. Първо, благодаря за всички бележки. Много от тях са добронамерени, донякъде някои са основателни повече или по-малко, ние ще погледнем още веднъж върху тях, така и трябва да бъде. Искам да се извиня, направили сме тактическа грешка, трябваше да говорим с колегите предварително, за да изясним тези различия. Разбира се, това, че има различия е нормално, не е нормално някои от коментарите да протичат по такъв начин, тъй като в крайна сметка ние сме парламентарна република и парламентът решава. Съветът на ректорите е важен орган, съществен, неговите мнения са важни, но вие там, господа, не диктувате на парламента и не правите оценки на проектите особено с някои интересни епитети. Бъдете си остри по научен начин, възразявайте, това е друг въпрос, но ние тук решаваме в парламента, такава е Конституцията на България, кое да и кое не.
Второ, искам да подчертая нещо много важно, че нашите предложения аз ще разработя детайлно и ще представя в парламента на първо четене, почиват, господа, на практиките на Европейския съюз. В това число нямаше време, ще запозная депутатите, ние сме извадили съотношенията на заплатите, колежке, спрямо брутния вътрешен продукт на човек от населението по паритета покупателна способност, за да можем да се сравняваме с Германия и Австрия. И вие сте от профсъюзите, аз ще ви дам да видите, има зашеметяващи отношения има, даже и с Хърватска, пет пъти разлика в заплатите, на един начинаещ асистент. Така че ние предлагаме да защитим доходите на нашите преподаватели като минимално заплащане.
И най-важното политически и икономически искаме, колеги, обърнете внимание, нашите деца да се учат в училища и университети, няма да коментираме. Вярно ли е, че понеже таксите са високи и пак не стигат парите на университетите, какво правят студентите, работят. Влезте в потоците и ще видите, че от 200 души вътре има по 50 човека. Така ли е, колеги? Защото децата трябва да работят. Ние предлагаме да увеличим заплащането на университетите, пари има. Има 5 млрд. за КТБ, нямаме 60 млн. или 100 млн. за преподаватели. Така че разговорът е дълъг. Ние искаме да осигурим минималното заплащане на българските преподаватели в съотношение с европейските страни по съпоставими показатели, даже и под тях, но не толкова скандално и, второ, искаме държавата да поеме по-голямата част от заплащането на студентите. Да, колега Илчев, аз съм особен сторожник на това, има механизми държавата да стимулира особено децата, които са решили да останат да работят в България.
И накрая, ако някъде имаше искри, трябва да знаете според мен каква е причината, тя не е друга, тука няма нищо лично, но имаше също в тази комисия разисквания за мандитността на ректорите. Тя се запазва на два мандата. И признавам си, че аз положих много усилия след втория мандат ректорите, ако обичат, да си починат малко, защото някои от тях са изнервени, а това не е добре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Доцент Вълчева, заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Не смятах толкова да разяснявам подробно някои неща, аз казах, че базови заплати няма. Има Наредба за организиране и структуриране на работните заплати, там е начална основна месечна работна заплата. Недейте да ни лишавате от допълнителните ни трудови възнаграждения, които са с процент за прослужено време, докторски и т.н. Толкова по тази тема.
Искам само да кажа, че синдикатите винаги искат повече и повече, ние сме като Мечо Пух, но трябва да се вземе под внимание фактът, че съотношението преподаватели – студенти по наредба в различните висши училища е различно. И ако се приеме вашето предложение, как ще работим тогава в малките висши училища, където съотношението е на един преподавател трима студенти? Визирам НАТФИЗ, Музикалната академия, Художествената академия. В икономическите специалности това съотношение е 1:40, в инженерните специалности е 1:15, в медицинските, навсякъде сме различни. Когато има подобен различен подход, не можеш да сложиш равенство по никакъв начин.
И още нещо. Много ви моля, знаем много добре какво е съотношението, но не се работи по този начин. За да сложим някакъв ред, трябва да се съобразим с това, с което разполагаме в момента. Ние разполагаме с такива висши училища. Второ, нали говорите за конкурентоспособност? Висшите училища сами определят какво ниво да имат. Има такива, които са с по-ниско заплащане на труда, полагат по-различен вид труд, и такива с по-висок. И както каза проф. Илчев, не знам дали го чухте добре, ще повторя, че преподаватели, които имат пряко отношение към чуждоезично обучение, работа по научни проекти, те формират много по-високи доходи. Ние тук говорим за средни брутни работни заплати и статистиката, която ползвате, е тази по средни брутни работни заплати.
И още нещо ще кажа, че системата се регулира и от учебна натовареност. В едни висши училища тя е 200 часа, в други – 300, в трети – 400. Пак параметри, които ще попречат на началната основна месечна работна заплата. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, доц. Вълчева.
Професор Денков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Ще се постарая да бъда максимално кратък. Ясно е за всички нас, че споделяме тревогата от настоящето състояние на висшето образование. Оттам идват и емоциите според мен. Ако има различия, те са в това как да се преодолеят проблемите, как да се постигнат целите. И тъй като мисля, че позициите са ясни, аз по-скоро бих искал да предложа нещо друго. Част от коментарите, които чувам и в комисията, това, което виждам и в пресата, показва, че има известна липса на информация в някои от важните инструменти, с които работи министерството. Имам предвид и рейтинговата система, и оперативната програма „Наука и образование”, затова предлагам на комисията, ако представлява интерес за вас, в най-скоро време да представим пред вас и основната идея на рейтинговата система, и как тя може да се използва от различните участници във висшето образование и не само, също в средното образование, учениците, фирмите, а също така да разкажем и малко повече за оперативната програма, как е стартирала, докъде е стигнала и какви са критериите, по които ще бъдат оценявани съответните кандидати. Те са приети вече на 22 и 23 октомври и могат да бъдат видени следващата седмица на сайта на Министерството на образованието и науката. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Денков. Не веднъж в тази комисия е разглеждана рейтинговата система и е обсъждана, но след като има още колеги, които не са запознати с нея, наистина ще организираме такова изслушване, както и идеята ви за оперативната програма и за нейния напредък, работата по нея съответно да бъде представена пред комисията.
Колеги, преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 554-01-156, внесен от Румен Василев Гечев и група народни представители на 16.09.2015 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За“ – 6, „против“ – 9, „въздържали се“ – 3.
Законопроектът не се приема на първо гласуване в комисията.
Благодаря на уважаемите гости, на акад. Митев, на проф. Илчев, на проф. Стати Статев, на доц. Лиляна Вълчева.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Разглеждане на Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 502-00-32, внесен от Министерския съвет на 08.05.2015 г.
Той ще ни бъде представен съвсем накратко в частта, която ни касае като Комисия по образованието от Ахавни Топакбашян, държавен експерт в Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси към Министерския съвет. Заповядайте.
АХАВНИ ТОПАКБАШЯН: Благодаря, госпожо Дамянова. Уважаеми госпожи и господа народни представители, в съответствие с решението на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите, Министерският съвет прие със свое решение №301 настоящия административен мониторингов доклад и го внесе в Народното събрание. В доклада се отчита напредъка по изпълнение на плана за действие по Националната стратегия за 2014 г. Той е изработен и е обобщен от Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Това е един административен доклад, т.е. всяко едно от ресорните министерства и ведомства е изготвило информацията по приоритета, по който отговаря, така както е предвидено и в Националната стратегия. Специално по приоритет „Образование“ отговорните институции, Министерството на образованието и науката, колеги от министерството са тук и те ще представят в подробности тази част, ако имате въпроси към тях. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: От страна на Министерството на образованието и науката становище, проф. Денков?
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Аз по-скоро бих предложил, ако има някакви въпроси, да отговаряме, тъй като докладът е на разположение с преглед на извършената дейност. Това, което мога да кажа е, че министерството се включва изключително активно във всички действия, които се координират от Министерския съвет, от Съвета за интеграция и чрез националните политики, и чрез Оперативната програма „Наука и образование”, където има няколко операции в тази посока, а също така и с целия ресурс на министерството и на районните инспекторати. От тази гледна точка, ако имате въпроси, на разположение съм.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо председател. Господин Денков, този материал ние го гледахме преди известно време в Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите. И тогава, и сега ще задам няколко въпроса, на които в онзи момент не получих удовлетворителен отговор.
В стратегията е написано, че целта на мониторинга е да следи за постигането на измерими резултати за изпълнение на Стратегията. В плана за действие на националната стратегия в приоритет „Образование” обаче няма заложени количествени индикатори. На практика мониторинговият доклад представлява събрани на едно място докладите от общините, без да бъдат обобщени, без да е направен някакъв сравнителен анализ и изводи от този мониторинг. По този начин докладът не ни дава ясна представа за цялостната картина относно реинтеграцията на ромите, няма обобщени данни по видовите индикатори, заложени в плана за действие и няма как да бъде измерен този напредък, каквито са очакванията и на Европейската комисия. Тъй като Европейската комисия го е разгледала и е дала положително становище и ние в комисията тук сме гласували мониторингов доклад, но в същото време очевидно Европейската комисия има желанието да се въведе някаква система за мониторинг, за оценка и за контрол на изпълнение на Стратегията.
Бихте ли информирали членовете на комисията на каква стойност е този проект, който се предвижда да бъде изпълнен, на какъв етап на изпълнение е и кога се предвижда финализирането? Също така каква методология за мониторинг и оценка на изпълнение на стратегията сте ползвали при опита си да обобщите всички тези данни, които сте събрали от различните институции и от общините?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Маринска. Госпожа Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз чувствам морален ангажимент да задам същите въпроси, тъй като, както каза госпожа Маринска, ние в предишната комисия разглеждахме тази стратегия. Естествено, тя беше приета. Но аз се опасявам от формалния прием на един много сериозен документ. Разбира се, че той е приет от Европейската комисия, разбира се, че безапелационно по някакъв начин минава като отчетен документ във всички комисии, но това, че положително становище е дала Европейската комисия не значи, че в нито една ресорна политика по отношение на интеграция и реинтеграция на ромите не дава своите препоръки и не подсказва доколко и още как бихме могли да свършим тази работа.
Но за да бъда кратка и ясна, разбира се, че ще подкрепя доклада, но смятам, че това все още нищо не значи. Защото всеобщото мнение, включително и моето, е това, че ние сме длъжници на тази стратегия, ние сме длъжници на тази интеграция. Ние не сме изпълнили значителна част от нещата, които са заложени в нея и отчитането според мен, разбира се, в много аспекти, които са заложени в нея, ми звучат формално. В този смисъл имам два бързи въпроса.
От всички общоевропейски проекти, колко средства са разходвани за тези политики за интеграцията на ромите и каква част от тях са отишли по направление? Това лесно може да бъде изчислено като всички средства бъдат разделени на броя на обхванатите лица, ако такава статистика има в министерството и тя може да бъде дадена към този момент.
Вторият ми въпрос е знаете ли как другите страни-членки на Европейския съюз, които имат идентични с нашите проблеми, а те не са малко, как правят интеграцията, в каква степен, с какви средства, в какъв обем и какъв е резултатът от тази интеграция, от включването на ромите в тези процеси? Аз смятам, че е крайно време, подкрепям госпожа Маринска, за създаване на електронен начин на мониторинг на системата в това отношение и за прозрачност, защото по този начин няма да бъдем уязвими в тези политики.
И последно, Европейската комисия има изискване за интеграция на ромите в административната общност и капацитет. Какъв е този раздел от изпълнението на стратегията и имаме ли такива практики, и можете ли да ги споделите с комисията накратко? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Колежката зададе единият ми въпрос, останаха ми два. Господин заместник-министър, навремето имаше една 10-годишна програма „Включване на ромската общност”, която не беше изпълнена и за която се изхарчиха някъде около милиард. Никой не отчете какви са резултатите и какъв е напредъка в интеграцията на ромите. Минали са 2012, 2013 г., отчитаме 2014 г., има ли напредък и какви са измервателите на този напредък? Доколко са интегрирани циганите в България и към българското общество? Циганската диаспора в какво състояние е и по отношение на интеграцията? Това първо.
Второ, във връзка с въпроса на госпожа Дукова какви са европейските пари, които са вкарани в тази система, аз ще задам въпроса какви са средствата от държавния бюджет, които са изхарчени за реализацията на тази стратегия? Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз си спомням, преди много години, преди 10 години, когато започна това десетилетие на ромското включване, тогава започнахме с много ентусиазъм, даже и царят нещо се беше ентусиазирал по едно време. И на мен ми се иска ако може, да се започне от там като продължение на въпроса на проф. Станилов, кои измерители на изпълнението на целите или кои цели от това десетилетие на ромското включване са били изпълнени и сега вече ги доразвиваме, и ги надграждаме, тъй като независимо от нашите лични усилия, включително и на моите в област Монтана със закупуването на земя за ромски семейства да си я обработват или къщата на това ромско семейство с трите деца, или за лекарския кабинет в махалата, но всичко това са някакви лични инициативи. А какво всъщност направи държавата за ромското включване реално?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Заповядайте за отговор от Министерството на образованието. Професор Денков.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря. Аз приемам всички въпроси като проява на сериозна загриженост за един голям проблем за държавата, но ми се струва, че може би не съм аз най-подходящият човек да отговаря на всички тези въпроси, тъй като те далеч надхвърлят както обхвата на работата на министерството, така и периода, в който аз участвам в тези дейности. Това, което мога да кажа е, че цялата дейност в областта на интеграцията на ромите в момента е под пряко наблюдение на Министерския съвет и на Съвета за интеграция на ромите. Министерството на образованието и науката е едно от най-активните в работата на този съвет и тук говорим за цял набор от средства, както от националния бюджет, така и от оперативната програма, така и от средствата по европейското икономическо пространство. Това, което е изключително важно и това е една от поуките през последните години, е, че най-големият проблем не е в обема на средствата, които се отделят, а в недостатъчната интеграция, в недостатъчната координация между различните мерки. И затова през последната година, в която аз участвам в този съвет, основен акцент е как да бъдат координирани мерките, свързани да кажем с жилищата, с достъпа до образование, до здравни грижи и много други въпроси.
Това, което също мога да кажа много категорично, е, че проблемите са изключително тежки и това е много добре осъзнато от колегите от Европейската комисия и затова те приемат тези доклади, давайки съответните препоръки, защото тези проблеми са тежки не само в България, те са тежки в Румъния, в Португалия, в Унгария, в другите страни, но там усилието е насочено изключително в това да се координират действията, така че като се похарчат пари в една област те да бъдат подкрепени от съответните средства и организации в другите области. От тази гледна точка измеримите резултати, показатели са заложени на национално ниво, те не могат да бъдат измервани само на база на действията, предприети от Министерството на образованието и науката. Един такъв показател е броят на ранно отпадащите ученици, например, основен показател, заложен като европейска цел, заложен в нашата оперативна програма „Наука и образование”, но никой няма съмнение, че Министерството на образованието и науката и неговите дейности са изключително важни, но те не могат единствени да решат въпроса, затова ние работим съвместно с Министерството на труда и социалната политика, с допълващи се операции с оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и „Региони в растеж”, за да може целият комплекс от дейности да работи заедно. Това е процесът, който протича в момента. Европейската комисия го следи изключително внимателно. Мисля, че преди около месец имаше посещение на най-високо ниво от дирекциите, които осигуряват финансирането по тези дейности и проследяват прогреса. И този доклад е в резултат на дискусията, която беше изключително ползотворна и конструктивна.
Затова мен ми се струва, че ако действително е необходимо обсъждане в този обхват, в който казвате, трябва да се подходи по друг начин, съжалявам да го кажа, но може би трябва да се потърси предварително заявено обсъждане на програмата и на съответните елементи и връзките между тях. Аз не бих могъл да направя такъв доклад в момента.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Топакбашян.
АХАВНИ ТОПАКБАШЯН: Аз ще се опитам да отговоря на някои от въпросите, които бяха поставени във връзка с мониторинга на изпълнението на Националната стратегия. Беше поставен въпроса за предстоящото изготвяне на система за мониторинг, оценка и контрол на изпълнението на Националната стратегия. Това е проект, който се финансира по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, 2014 – 2020 г. В момента същинското изпълнение на проекта все още не е започнало. Всички дейности, които ще бъдат по него, ще бъдат възложени по реда на Закона за обществените поръчки. Ние сме на етап на възлагане на отделните дейности. Това, което е предвидено за изграждането на системата е първо да се направи един преглед и анализ на начините на събиране на информация, на съществуващите системи за събиране на информация не само в България, но и на европейско ниво, на страни, които са по-близки до нас като характеристика, като развитие. Защото ние и друг път сме го казвали и вие го знаете също много добре, че данни на етнически признак не се събират в България с изключение - по време на преброяванията, и това са въпроси, които имат абсолютно доброволен характер и кореспондентът може и да не отговори. Но въпреки това, понеже стана въпрос и за това какви са поуките от десетилетието на ромско включване, една от поуките е, че няма нужда да се подхожда да кажем тези са роми, тези мерки са за тях или не. Може да се приложи друг подход, примерно териториалният подход. Защото тези данни, които имаме по време на преброяването, без да стигаме до лични данни, те могат да локализират отделни квартали, където хората са се самоопределили като роми или които живеят в такива социално-икономически отношения, които са подобни с тези на ромите. Така че по тази система, която се надяваме живот и здраве, че ще се изгради, първата задача ще бъде да се направи един такъв преглед какви възможности и в момента съществуват за събиране на такава информация, за нейното обработване и използване с оглед планиране на ресурси и мерки по-нататък.
Втора дейност по този проект ще бъде едно пилотно тестване, изготвяне на една концепция на тази система с това пилотно тестване и постепенно внедряване. Това, което е много важно, понеже и за това стана въпрос, е много ясно да се определят хората, участниците, които ще подават информация, така че да не бъде изпуснат никой участник в този процес, не само институции, ведомства, неправителствени организации, местни общности, да може да се използва целият ресурс от хора, организации, които работят в тази област.
Засега срокът за изпълнение е краят на годината, тази година, но поради ред обстоятелства е поискано удължаване на изпълнението на проекта за другата година. Но в близките седмици предстои да се разбере какво ще бъде решението на управляващия орган по оперативната програма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Дукова и госпожа Маринска.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо председател, аз не че не съм доволна от отговорите, трябва да ви кажа, че въобще не съм доволна, защото тези въпроси, колеги, ви бяха зададени и вие не можахте да отговорите в една комисия. В момента не можете да направите никаква статистика. От какво се притеснявам? От това, че продължават тези проекти да се правят на принципа на интеграция в училищата, бенифициенти еди кои си, и след като ние не можем да ги дефинираме и да ги определим, значи лъжата в нас ще продължава.
Второто, аз съм силно притеснена от това, че вие не направихте две изречения анализ за устойчивост на това, което се прави, ако въобще не го отчитаме формално. Ние нямаме ли тази устойчивост на тази система, ние за какво го правим, за какво още пари, къде отиват те, къде потъват. Въпроси без отговори. И аз смятам, че когато става въпрос за участие в комисия, когато са ви раздадени предварително материалите, колеги, ще се готвите, ще се готвите, защото всички въпроси могат да ви бъдат зададени и ние тук искаме отговори, а не ръце във въздуха. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. И госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Госпожо председател, аз имам едно предложение. Тъй като и днес не получихме отговор на много въпроси, аз ще подкрепя отново доклада, защото вече веднъж съм подкрепила този доклад, но предлагам да вземем решение всички тези въпроси, защото те не са един и два, ние положихме много големи усилия в комисията да извлечем най-важното като въпроси, да ги обобщим. Предлагам ви да изпратим до съвета нашите въпроси, на които да поискаме писмен отговор.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, няма такава пречка да бъдат изпратени въпросите и от страна на Комисията за взаимодействие с гражданските организации, и от страна на Комисията по образованието.
Професор Денков поиска думата и господин Йосиф Нунев, който е държавен експерт към дирекция „Формиране, анализ и оценка на политиките”.
Професор Денков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Аз искам да кажа, че се смесват два съвсем различни типа въпроси и донякъде оттам идва и проблема. Както казах, въпросите за изпълнението на цялата програма, за по-дълъг период, както стана дума за 10-годишния период е от друга компетенция и аз смятам, че трябва да бъде поставен по съответния начин и да се търси съответния отговор.
Колкото до въпроса за устойчивостта, ефективността на средствата, които сега тръгваме да изразходваме, това е друг въпрос и аз съм готов веднага да отговоря, че подходът е сменен и той е сменен доста радикално. В момента водещият подход е следният: общините имат свои планове за развитие, общините имат свои планове за интеграция на общностите и всички средства, които тръгват по оперативни програми, говоря за различните оперативни програми, също и от националния бюджет, са подчинени на общата логика на тези планове за развитие на общините, съответно селищните системи. С други думи, устойчивост се търси, като устойчивостта се търси по този начин – различните средства да бъдат интегрирани в едни общи нужди на система, която е предварително анализирана, намерени са къде са проблемните области, дефинирани са нуждите за съответните области , защото те са много различни в различните общини и съответно средствата тръгват да покриват тези дефицити. Там, където не достигат, което е доста често срещан случай, се търсят други източници на финансиране. С други думи, има много ясна концепция в момента как е променен подходът, за да се избегнат голяма част от проблемите, за които съвсем основателно и вие се възмущавате. Аз бих казал, че също се възмущавах, но в момента ситуацията е различна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: За последен път вземам думата. Колеги, аз и миналия път, и с госпожа Дукова внимателно разгледахме структурата на мониторинговия доклад, това е един сбор от информация от общините. И тогава казах, и сега пак ще ви кажа, ако към общините бяхте подали и към другите институции, естествено, някакъв макет на структура, който да съдържа и аналитични данни, изискване за аналитични данни, които трябва да предоставят, нямаше да изглежда докладът по този начин.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
АХАВНИ ТОПАКБАШЯН: Много се извинявам, знам, че ще прозвучи не добре и оправдателно. Такива доклади, както Вие казахте, от 2005 г. искаме от отговорните институции и повярвайте ми, всеки път, когато искаме тази информация, искаме не само да отчетат задачите, които имат, ние ги молим да направят анализ на резултатите за това, за което те отговарят, да дадат следващи стъпки, които въз основа на анализа правят. Всеки път това, което получаваме, е в този вид, включително и от общините. Това е, което се получава като информация, това е изпълнението на задачите, за които те отговарят. Аналитичната част действително е по-слаба. Казвате задайте им някакъв образец. Да, така е, всеки път е задаван този образец, това се иска, затова казах, че знам, че няма да прозвучи добре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Йосиф Нунев поиска думата от Министерството на образованието и науката.
ЙОСИФ НУНЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Народното събрание, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Ако има някой най-заинтересован да се случват нещата по отношение на ромската интеграция в тази зала, това съм аз по обясними причини. Самият аз съм ром и имам много дълъг път за себе си, за да бъда пред вас. Повярвайте ми, че съм абсолютно искрен. За мен образователната интеграция особено на ромските деца е не просто работа в Министерството на образованието и науката, а е и кауза. За съжаление има много, много обективни и субективни причини и вие ги знаете много добре.
Това обаче, върху което всички можем да се обединим и дето се казва да се похвалим пред белия свят, са няколко пункта, които искам да ви ги кажа. За всички документи, за които стана дума тук, общо взето проблематиката е една и съща и е непреходна. Като започнем от Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество и стигнем до последната стратегия на Министерството на образованието и науката, защото тя е с дата 12 юни. Това са: разрешаване на проблемите с унаследените сегрегирани училища от близкото и по-далечно минало. Този проблем се размножава с вторична сегрегация за съжаление. Проблемите с помощните училища, където почти всяко второ дете беше ромско. Проблемите с непостъпването, последното преброяване отчете около 10 хиляди деца, които никога не са постъпвали в образователната система, не са били записвани в образователната система, отпадането и преждевременното напускане. Това са различни понятия. Данните, които искам да ви изброя по отношение на ромските деца от помощните училища, които бяха страшно много. Към момента през последните няколко години имаме от над 150 само 47 училища с по-малко от 3000 деца. И знайте, че много трудно ще се постигне договаряне между родители и лекари, за да се набута едно дете в помощно училище заради социалните привилегии.
СНЕЖАНА ДУКОВА: С промяната на стратегията те постъпват ли?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова, много Ви моля, Законът за предучилищното и училищното образование още не е влязъл в сила, така че господин Нунев говори за едни други практики. Но нека господин Нунев да се изкаже и тогава ще ви дам думата. Колеги, много ви моля за толерантен тон.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз ще кажа само две изречения за тези помощни училища, защо се обадих. Защото там отиват деца, не които трябва да интегрираме, а които трябва да храним. Моля ви, правете разлика, тя е категорична. Аз съм работила доста време с проекти с тези деца и знам какво се случва в тези помощни училища и защо желаят те да отидат там. Не да се образоват, не да бъдат интегрирани, а да бъдат нахранени и облечени. Ако аз греша, опровергайте ме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, други изказвания? Ще изпратим, както се разбрахме преди малко, конкретните въпроси, които имаме като народни представители. Ако някой още има въпрос, моля да бъде подаден към експертите, така че ще ги обобщим и ще ги изпратим за писмен отговор от страна и на Националния съвет, и на Министерството на образованието и науката. Говоря за тези въпроси, които касаят частта за образование.
Доцент Михов поиска думата.
МИЛЕН МИХОВ: Само две изречения, госпожо председател. Тук всички сме като че ли съгласни, че в този момент няма анализ. Аз даже не намирам някаква оценка. Ако прехвърлите частта за образование от страница 5 до страница 12, вие ще видите една статистика. Няма едно изречение, в което да се каже ние направихме добре или не добре това. Дори няма и обобщение. Чак не искам да цитирам изречението, което завършва на страница 12, само го прочетете, то е толкова изкуствено и изпразнено от съдържание, че показва цялата липса на една простичка оценка. Министерството е направило, направило, направило, добре сме направили или не.
Аз обаче имам един въпрос. Не искам сега да ми отговаряте, защото много дълго се разви дискусията по въпроса за оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Пак на страница 14, последният абзац, са посочени едни добри числа, едни милиони в евро, насочени и предвидени по тази програма за дейности, свързани с това, което разглеждаме. Въпросът ми е риторичен, не искам да ми давате отговор в момента, господин заместник-министър, но той се налага сам по себе си. Да не изпаднем след време в ситуация да говорим за тази оперативна програма така, както говорим за десетилетието на ромското включване? Това е големият въпрос, който и хората ще си задават. Тези милиони ще има ли резултат от тях, ще видим ли измерени показатели или след 10 години не ние, може би някои други ще си поставят пак този въпрос, то не е даже финансов въпрос, защото парите ще отидат на едни места, добри или лоши, те няма да се загубят, но резултатите от тях ще бъдат много важни.
Моето изказване стана май по-дълго от две изречения, за което се извинявам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Михов. Ако няма други желаещи за изказвания, аз ще се опитам преди да преминем към гласуване да кажа нещо, което казах и в другата комисия. Колеги, много е трудно да се направи анализ на резултатите, който всички искаме да видим, поради простата причина, че, аз пак ще припомня, че през 2010 г. един заместник-министър на образованието си отиде точно защото беше направил опит с писма до училищата и до детските градини да направи някакъв анализ на това, какъв е ефектът от всички проекти и политики във връзка с интеграцията и включването изобщо на децата от ромски произход в училищата. Защото това не може да се прави в България, защото е дискриминация, което поставя и колегите-експерти в една много особена ситуация. Казвам го като човек, който е бил и на мястото на проф. Денков и която винаги съм се чудила как точно да кажа какъв е резултатът от това, като аз пак трябва да кажа колко броя деца от ромски произход са започнали детска градина, колко са сегрегирани, колко ходят в самодейна организация, на занималня и т.н. Няма как това да се направи. И в този смисъл политиките са общи за интегриране на децата, които са от социално уязвимите общности. Това могат да бъдат деца от социално слаби семейства, т.е. могат да бъдат и от български произход, могат да бъдат деца, които имат различни пречки пред включване в образователната система, включително и произходът, от който са. Примерно, това има ефект, между другото, специално за задължителната детски градина за 5-годишните деца. България, както знаете, беше похвалена за тази мярка в доклад на Европейската комисия през 2014 г., единственото нещо, за което България беше хвалена тогава и това беше отчетено точно в един такъв доклад за ромите. Това се отчита като положителна мярка. Но нещо, което конкретно да се каже от този проект сме интегрирали толкова и толкова деца, да, колегите в училищата си го знаят, аз съм сигурна в това, както и колегите в общините, но подавайки една такава директна информация, влизаме в полето на дискриминационната практика. Така че ако в някаква посока трябва да мислим, то е в тази как да направим така, че от една страна да не използваме и да не практикуваме дискриминационни политики и да не прилагаме дискриминационни политики и мерки с цел да направим точен анализ, а от друга страна, да се опитаме да влезем в някаква конкретика. Да, наистина е § 22. Така че нека да не бъдем прекалено критични към колегите от Министерството на образованието и науката и от Националния съвет, защото аз пак казвам, изпитала съм го на собствения си гръб и знам какво означава това.
Да преминем към гласуване. Подлагам на гласуване Административния мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 502-00-32, внесен от Министерския съвет на 08.05.2015 г.
Който е „за”, моля да гласува.
„За“ – 8, „против“ няма, „въздържали се“ – 7.
Докладът се приема.
За точка „Разни”, колеги, имате ли въпроси? Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо председател, бих искал да повдигна един въпрос, разбрах, че днес министърът има здравословни проблеми и затова не може да се осъществи предвидения в правилника блиц контрол, но не искам да бъда грешно разбиран, когато две случайности се повторят, става закономерност, а когато се потретят, става статистика. И паметта като че ли не ме лъже, но от м. април ние сме загубили възможността да се радваме на присъствието на господин министъра. Така че това е един бих казал приятелски повдигнат въпрос за осъществяване на една парламентарна практика, регламентирана в правилника за блиц контрол. Ние имаме добри въпроси, които има да си задаваме и липсата на министъра е тежко преживяване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Михов. Аз съм съгласна с това, което казахте, само ще кажа, че в дневния ред на комисията беше предвиден блиц контрол на министъра за тази сряда, но министър Танев не само че има здравословни проблеми, а дори е постъпил в болница, така че поради тези причини нямаше как той да бъде днес тук на блиц контрол. Но аз ви уверявам, че още в следващата седмица, ако той е на работа, ще бъде поканен в комисията. Ние също от ГЕРБ имаме добри въпроси към него, които сме подготвили, така че ви уверявам, че наистина в първия ден, в който министърът е на работа, съответно той ще получи поканата за блиц контрол дори за следващото ни заседание, когато между другото ще разискваме Закона за държавния бюджет. Така че той така или иначе ще бъде тук и ще изпълним и нашето задължение по правилник.
Колеги, ако нямате други въпроси и предложения, закривам днешното заседание.

(Закрито в 17,00 ч.)