П Р О Т О К О Л

---

На 18 февруари 2015 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

Д н е в е н р е д:

1. Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2015 г., № 502-00-5, внесен от Министерския съвет на 29.01.2015 г.
2. Актуални въпроси отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.

Заседанието бе открито в 15,10 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, предлагам да започнем днешното заседание. Към момента присъстващите депутати са 9, имаме падащ кворум, очакваме да се присъединят още няколко колеги, които в момента са на други комисии. Така че аз ви предлагам да открием заседанието при падащ кворум, правилникът го позволява, за да започнем по дневния ред.
Предлагам ви заседанието да протече днес по обявения дневен ред. Има ли други предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Дневният ред е приет единодушно.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2015 г., № 502-00-5, внесен от Министерския съвет на 29.01.2015 г.
Само ще кажа, че сме поканили проф. Николай Денков, заместник-министър на образованието и науката, както и проф. Костадин Костадинов, също заместник-министър на образованието и науката. Кой от вас ще представи точка първа?
Имате думата, проф. Денков.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря. От името на екипа на Министерството на образованието и науката съм натоварен да прочета становището на министерството.
„Уважаема госпожо Дамянова, в отговор на Ваше писмо ви предоставям становище на Министерството на образованието и науката към Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2015 г., която предстои да се обсъжда в Комисията по образование и наука.
Раздел „Научни изследвания и иновации”. Подкрепяме становището за изготвяне на пътна карта за изграждане на европейско научно-изследователски пространство, тъй като на национално ниво в контекста на предстоящите дейности по изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания, стратегията за интелигентна специализация и в предстоящите операции по приоритет на оперативна програма „Наука и образование” са необходими мерки за синхронизация по отношение на развитието на човешките ресурси и изграждането на научна инфраструктура. Така ще се гарантира синергията между рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020”, оперативната програма „Наука и образование” и на оперативната програма на Фонд „Научни изследвания”.
По отношение на раздела „Образование” подкрепяме определянето на ключови приоритетни области и конкретни теми за бъдеща работа, свързана с подобряване ефективността на стратегическата рамка за европейско сътрудничество, образование и обучение 2020. Споделяме необходимостта същата да бъде напълно синхронизирана с общия европейски политически дневен ред, да включва учени във всички форми, формално, неформално и самостоятелно, както и подкрепа на учените от всички образователни степени. Постигането на стратегическите цели на програмата „Образование и обучение 2020” изисква внимателен подход от страна на държавите-членки и заинтересованите страни за постигане на силна подкрепа за тяхната стабилност. Изразяваме съгласие с нуждата от определяне на по-конкретни теми за бъдещата работа, които да бъдат включени в работен план на стратегическата рамка в тази програма като приоритетни дейности. Споделяме важността на предстоящите усилия за синхронизиране на настоящия работен цикъл на стратегическия документ с цел повишаване на добавените стойности, включване на нови приоритетни области за развитието на образованието и обучението, както и осигуряването на прозрачност между взаимодействието на заинтересованите страни и социалните партньори. Подкрепяме извода, че документът е от приоритетно значение за България за осъществяване на предстоящите образователни реформи. Министър на образованието Тодор Танев.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Денков.
Колеги, имате думата за изказвания.
Доцент Великов, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Понеже проф. Денков, Вие сте навлезли повече, могат ли да се дадат малко повече сведения относно този Съюз за иновации? Има ли го и в България или това е някаква европейска институция, свързан с този важен сегмент? И трябва ли да има нещо в България по този въпрос?
И втори подвъпрос. Всичко това, което ние ще изготвим като законодателни промени или инициативи, или ги получаваме от министерството и тук ги дообработваме, има ли вече някакво насочване още от сега за това, което е отбелязано някъде в този материал за годишната програма за това, че и след 3 години България ще поеме председателството на Европейския съюз? Може ли от сега нещо да мислим по този въпрос в нашата сфера наука и образование? Ето такива актуални допълнителни въпроси, за да си изясним малко повече и ние нещата. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Кой ще отговори? Професор Костадинов, имате думата.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Имаше плахи опити за правене на закон за иновациите, но само с това остана. Въпросът за науката и иновациите е интегрален въпрос и той трябва да се разглежда в неговата свързаност. Затова ние сме поискали от главната дирекция „Изследвания и иновации” да приложат инструмента полисти съпорт фасилити, който в рамките на хоризонт 2020 е за една комплексна оценка на националната ни система за наука и иновации, преглед на всички закони, правилници, организации, структури и цялостната работа с оглед реформите, които сме планирали в годишната програма.
По отношение на председателството на България 2018 г., втората половина, предвиждат се подобни мерки. Първото най-подробно разглеждане ще бъде на Съвета по европейски въпроси в понеделник, воден от вицепремиера Меглена Кунева и всички инициативи, които са свързани с науката във втората половина на годината, което основно е свързано повече с иновациите, тъй като се извършва една годишна среща на иновациите и малките и средни предприятия. Сигурно тогава ще бъдем домакин на тази среща през октомври 2018 г. Така че се предвиждат тези мерки, но още нито е гласуван бюджет за тези 3 години, които предстоят, а и в момента сме в процес на изготвяне на тези събития.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Костадинов. Други изказвания?
Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо председател, аз мислех, че ще има представител на Министерския съвет, тъй като това е традиционен ежегоден документ, който на принципа и подобието на транспортирането и ратификацията на един такъв документ, който отразява приоритети и стратегически рамки на определени политики, които ще се развиват в годините и тогава ние може би щяхме да имаме допълнителни въпроси към тях. Все едно, тях ги няма. И аз пак казвам, това е една стандартна процедура на един годишен доклад за приоритети, които трябва да бъдат съчетани в рамките на Европейския съвет и Европейската комисия. Аз държа да отбележа това, че близкото председателство ще работи в един особен момент, в който би трябвало май месец 2016 г. да приеме стратегически документ, доклад за развитие и приоритети на образованието, който ще акцентира тези приоритети в българското образование. С оглед на това аз смятам, че изключително важно е да се акцентира, когато този проект стартира и бъде в хода на неговото приемане, наистина стратегическите неща, които се развиват в България, а именно реформата, която започна, приемането на Закона за средното образование, това, което Европа иска – развитие на професионалното образование, дуалната система в образованието, конкретни мерки и промени във висшето образование. И аз смятам, че ние стартираме една сериозна процедура, която може да бъде по подобаващ начин отразена в този доклад. Смятам, че докладът отразява коректно проекта, който ние ще приемем, съответните политики в различните отрасли и дискусията в този момент може да завърши с това, че ние ще го приемем. Аз ще го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Дукова.
Други изказвания? Доцент Великов, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз и проф. Георгиева гледахме целия материал и забелязваме, че в самата работна програма на Европейската комисия за 2015 г. са планирани инициативи в 10 области, но нито една от тези области не е нашата област. За образованието и науката като че ли не трябва да се отделя съществено внимание. И се чудя дали да не препоръчаме от нашата страна да излезе такова предложение да се включи евентуално и тази приоритетна област. Само в първата област има донякъде нещо свързано с образованието и науката. Ако сметнем за необходимо, ние като предложение на нашата комисия можем да излезем с такова мнение, че в приоритетните области или инициативи може да се включи и това. Да помислим нещо по този въпрос. Нека и колегите заместник-министри да кажат нещо по този въпрос, ако смятат, че е разумно. Това да излезе като мнение на нашата комисия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Денков, Вашето становище?
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Разбира се, че ще трябва да бъде в приоритетите. Ако ми позволите, бих направил два коментара. Единият е областта, свързана с науката, всъщност тя е поставена много приоритетно в Европейската комисия и в тези документи, които обсъждаме, тя винаги е поставена в контекста на конкурентоспособността. Всъщност една от най-активните области, в които се работи в момента в Европейската комисия, е точно повишаване конкурентоспособността на българската икономика и от тази гледна точка екипът на Министерството на образованието и науката действително се опитва научните изследвания да вкара в този по-общ контекст.
По отношение на образование и обучение има следната особеност, която стана ясно на последния Съвет на министрите по образование, че в самия Европейски съюз е необходим един преглед за това докъде са постигнати целите по отношение на образованието в Европа, трябва ли да се поддържат същите цели, трябва ли да се преразгледат. И в същност това, което обсъждаме в момента, е част от този преглед на междинно ниво дали Европа трябва да промени целите за образование. Поне на съвета, на който аз присъствах, заключението беше, че целите не трябва да се променят, но за сметка на това трябва да се конкретизира как искаме да ги постигнем. И това е част от тази рамка, която обсъждаме в момента. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господа заместник-министри, простете ми, че закъснях, обаче успях да чуя тезата на заместник-министър Костадинов за някакъв орган във връзка с малките и средни предприятия през 2018 г. Добре ли съм чула? Да, тогава е българското председателство. Обаче аз се боя, че това не е утешителна политика по повод на документа, който имаме предвид, той е локализиран календар, но само в 2015 г. Струва ми се, че би било полезно, ако точно в рамките на 2015 г. се инспирира някаква политика, някаква инициатива на министерството, първо, в областта на науката и иновациите като ресори, второ, конкретно и нарочно в областта на образованието. Разбира се, че на равнище висше образование това нещо, тази политика, тази микрополитика би била по-разултативна, ако е синхронна, така да се каже. Ние не можем да обединим в никакъв случай наука и висше образование, но е хубаво да се възползваме от нарочния инструментариум на документа и ако трябва пост фактум до часове или дни да разпишем един ангажимент. Мисля, че нямаме право да се боим като решите да стартирате екстремно една политика в рамките на този годишен календар за участие през 2015 г., защото по този начин ангажиментът даже ще ви стимулира и ще ви дава увереност да предприемате по-смели и категорични действие в плана на заявената от вас категорична политика на реформа и на подобряване на качеството, на равнището и на висшето образование, и на науката.
Струва ми се, че една действително реална политика изисква това, колеги, защото управлението не е само риторика, управлението е и действие. И ако ние тук в този документ, който ангажира на практика и административно България като солидарност на европейската политика през 2015 г., ако нас ни няма, това означава, че правите автобламиране на заявените реформи в образованието. Не мисля, че ще бъде по-актуално държавата да не присъства с нещо конкретно, а нарочно. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Георгиева.
Професор Костадинов, заповядайте.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Уважаема проф. Георгиева, за 2018 г. беше в отговор на въпроса на доц. Великов за нашето председателство, то нямаше нищо общо с програмата за 2015 г. Може би преди това казах, че ние сме планирали конкретни действия, които са подкрепени от инструмента полиси съпорт фасилити на „Хоризонт 2020”. България е определена като единствена страна за реализиране на този инструмент в подкрепа на политиките за реформи в областта на науката и иновациите като една интегрална област наука и иновации. Постепенно е правен преглед на всички закони – стари и нови, в тази област и предстои да приключим в края на август, 6 месеца, така че програмата ни за тази година е силно реформаторска. Колегата Великов може би ще каже, но трябва да съгласуваме през този период и стратегията за висше образование, Закона за висше образование, Закона за развитие на академичния състав, Закона за насърчаване на научните изследвания, Закона за иновации и цялата екосистема наука и иновации.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, ако нямаме готовност да правим конкретни предложения за допълнителни текстове към годишната програма, аз ще ви предложа да я подложим на гласуване, след което ще помоля референтите към комисията, които в момента отсъстват, защото доколкото знам има и друга комисия, или ако не, да направя съответната справка, да няма друга комисия, но референтите да проверят и съответно да ни информират дали има възможност ние като народни представители да направим съответно предложение за добавяне на още една приоритетна област в програмата на комисията и съответно да се обединим около едно такова предложение и да го предложим, но в залата, защото очевидно сега нямаме готовност да го направим. Колеги, чисто процедурно ние няма как сега да одобрим текст, без да сме го видели. Затова аз правя това предложение да гласуваме, както се получи със Стратегията за висше образование. Доцент Михов вече е минал по този ред и процедура, направил е писмено предложение, може да се направи по стратегията в залата, така че независимо че стратегията е гласувана в комисията. Предлагам ви да процедираме по същия начин и в момента, да гласуваме решението за приемане на годишната програма, след това да направим справка чрез референта на комисията дали можем да правим допълнения в зала и ако можем да направим, съответно да помислим и да ги внесем по надлежния ред за гласуване в зала. Мисля, че така е най-правилно. Защото ако сега гласуваме нещо, не се знае какво след това. Гласува се само конкретно предложение.
Затова ви предлагам, ако няма други изказвания, да гласуваме следното решение: Комисията по образование и наука предлага на Народното събрание да приеме Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2015 г., № 502-00-5, внесена от Министерския съвет на 29.01.2015 г.
Който е „за”, моля да гласува.
12 – „за“.
Против няма, въздържали се 2.
Годишната програма е приета.
Пристъпваме към втора точка от днешния дневния ред:
Актуални въпроси отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Искам да помоля експертите да поканят министъра на образованието да влезе. Добре дошъл на заседанието на комисията на проф. Тодор Танев.
Първи имат думата представителите от парламентарната група на ГЕРБ. Само ще припомня регламента – 2 минути за задаване на въпроси, министър Танев ще има 3 минути за отговор и 2 минути за реплика и съответно 2 минути за дуплика след това.
От името на парламентарната група на ГЕРБ госпожа Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, заместник-министри! Дълбоко в себе си аз съм убедена, че този път контролът освен че трябва да бъде широко политически във въпросите, да не бъдат в конкретика, можем да получим в близък контакт отговор на важни въпроси, на което силно се надявам. Имам един кратък въпрос и конкретен.
В публичното пространство доби гражданство Вашата идея за видеонаблюдение в училищата в България, които знаем всички, че са около 2630. Това видеонаблюдение е изключително необходимо според мен и важна техническа процедура с цел прозрачността на процесите, които се случват в училище, а именно оценяването, било то вътрешно и външно и държавните зрелостни изпити. Аз конкретно питам в какви срокове, кога, как и във всички училища ли независимо от техния вид ще се случи това в хода на годината, въобще каква ще бъде процедурата в отговор на Вашата идея? Искам конкретика и срокове, ако е възможно. Благодаря.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Професор Танев, имате думата.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: До момента в предни срокове в други правителства са закупени 3600 камери. Трябват ни малко над 5000. Остатъкът трябва да бъде закупен, тези, които са над 3600. Дали целият ще бъде закупен наведнъж или само някаква част от него в момента не мога да кажа, защото не е готова финансовата рамка в бюджета на министерството. Може би по-точно ще мога да отговоря след месец, какъвто е срокът.
Що се отнася до това навсякъде ли да има видеонаблюдение, да, но постепенно. Това не може да се случи веднага, днес, тук и сега. Това е постепенен процес. В целия свят, поне в развитата му част, практиката е такава, че видеонаблюдението се увеличава, а не намалява и обхваща все повече единици от учебните заведения. Значи това предстои в бъдеще, но това е далечно бъдеще, когато всички ще бъдат снабдени. Далечни спрямо мандата в момента.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Танев.
Госпожо Дукова, желаете ли реплика? Имате думата.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Да, ще бъде реплика, защото така както обявихте, господин министър, 3600 камери са налични, това значи тук-таме по половин в българско училище. Някои от по-добрите училища, няма да използвам друг термин, са направили това със собствен бюджет, със спестени средства от единния разходен стандарт. И моята молба е да се направи скрининг на училищата в България, да се види потребността и необходимостта и не да се чака да станат 5000, а тези 3600 на момента да отидат там, където им е мястото.
Второ, много Ви моля, 41 млн. лв. са одобрени по националната програма. Включете тази тема като елемент от тези национални програми и тя ще бъде осъществена, ще се намерят средства за това нещо. Така че смятам, че оправданието в далечно бъдеще и че това не може да стане сега не е отговор. Мисля, че можем бързо да реагираме точно така, както изброих хода на процедурата. Благодаря.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Да, ще кажа само така. Изключително съм доволен от това, че ме попитахте за това. Това ме окриля в момента да действам по-сериозно и по тази от множеството теми, които в момента тежат на администрацията на Министерството на образованието и науката.
За скрининга съм абсолютно съгласен с Вас. Това нещо трябва да бъде направено и може би трябва да бъде повторено. Защото това са динамично развиващи се процеси. Ще разпоредя това нещо да се направи в най-скоро време и да мога, дай боже, в много скоро време да Ви отговоря толкова точно, колкото искам да ви отговоря.
За 41-те милиона лева знаем добре и всъщност това е вероятно средство средства, които може да помислим от тях някаква част да бъдат всъщност използвани и за това, това имах предвид преди малко. Но за пролетната сесия това няма да стане.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
От името на БСП-Лява България госпожа Бояджиева има думата.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, спазвайки изискванията на блиц контрола аз имам въпрос за недофинансирането на малките училища, но принципно като политика. Този въпрос е следният: как министерството смята да се справи с недофинансирането на малките училища в онези общини на България, които нямат ресурс да се справят самостоятелно с този проблем, но за които закриването на училището води до обезлюдяване на селището? Този въпрос винаги се отправя до Министерството на финансите, но този въпрос се отнася и до Министерството на образованието и науката, защото то провежда политиката по отношение на работата на българските училища. Благодаря.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря за този въпрос. Действително в разпределението на отговорностите към наречените малки училища, проблемни училища, в много отношения проблемни има една дисперсия от отговорности, което не води до нищо добро. Прави се много, но то не е достатъчно ефективно. Това имам предвид от не води до нищо добро. Би могъл да се оптимизира този процес. В някои от тези училища имаме примерно ромски групи, изоставащи, отпадащи от образованието. Аз се заслушвам в идеите да има пренасочване евентуално, да се обсъди едно пренасочване на тези помощи, поне част от тях, към училищата, а не към семействата. Но това е политически въпрос, който подлежи на разискване. Имаме много отговорно отношение към не само ресурсните центрове, за които става дума, и вие не ме питате за тях, но и към средищните училища. Аз посетих не едно и две такива специално по този въпрос. Посещенията не са най-важното нещо, но усетих със сърцето си проблема. Нямаме в момента изградена достатъчно ясна политика и има формирана група за нея за това да има равен достъп до образованието и в този смисъл. Тоест, разширение към направените стратегически планови документи до момента. За по-конкретен отговор ще помоля с ваше разрешение човекът, който се занимава с финансирането при нас, главният секретар да вземе думата.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само че процедурата, господин министър, не позволява това, на тази процедура, която е по точка втора, отговаря единствено и само министърът.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Добре, в такъв случай довършвам аз. Въпрос на седмици е поне най-малко двама от политическия кабинет са натоварени с тази задача, събират се с неправителствени организации, правим връзка с Министерството на финансите, за да предложим на вниманието на парламентарната група някои идеи за по-голямо равенство в достъпа, по-големи възможности за тези, които имат по-малки възможности в момента. Въпросът не е само финансов и не е само организационен. Работата с местните власти и с бизнеса, също с родителските настоятелства не е достатъчна. Ще опитаме каквото е възможно от министерството, в неговите правомощия е да катализираме този процес.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Танев.
Госпожо Бояджиева, имате думата за реплика.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин министър, оценявам това, че Вие разбирате сериозността на проблема и може би наистина са необходими конкретни мерки и действия. Аз искам да посоча само една цифра от статистиката, която показва, че в момента с по-малко от 300 до 320 ученика са училищата в 50 български общини. Това е критичната граница за най-ниско финансиране и издръжка на едно училище със средства по единните разходи и стандарти. А тук става дума за цифри за цяла община. От 50 общини от общо 265. Това показва колко е сериозен проблемът и наистина има необходимост от действия по този въпрос.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Танев, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Да, съвсем накратко. Имам преди всичко желание, морално, дали лично или мога да ангажирам с това целия ръководен състав на министерството, мисля, че мога да го направя в момента. Но не може всичко да се направи наведнъж. И аз искам да говоря много с тази група, която напоследък работи по проблемите на Северозападния район, да започнем от там. Също говорих и с мои колеги от други министерства точно по този въпрос. Не можем да бъдем навсякъде, искам да експериментираме също така някои възможности, включително и интернет. Защо интернет? Защото той създава някои нови възможности, които не съществуваха до скоро.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Танев.
От името на парламентарната група на Движението за права и свободи проф. Георгиева? Нямате въпрос към министъра.
От името на Реформаторския блок кой ще зададе въпроса? Доцент Великов, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! На 10 февруари тази година в аулата на Софийския университет беше проведена една дискусия, организирана от Съюза на учените. Тя беше посветена на необходимостта от промени във вида на присъжданите научни степени и заемането на академични длъжности. Тези разисквания показаха, че действително има доста противоречиви практики в прилагането на закона към момента, субективизъм при обявяване на процедурите, липсата на единни изисквания и измерители за научните постижения. И там се изтъкна колко много хабилитирани лица, най-вече професори, са възникнали през последните години, като се изказаха някои съображения, че може би необходимото качество не е налице.
Въпросът ми е свързан с политиката или виждането на Министерството на образованието и науката за реформи в тази сфера и процедурите по присъждане и придобиване на научните степени и заемане на академични длъжности, дали това, което е предложено на електронната страница на министерството като проект на Закона за развитието на академичния състав би решил много от тези проблеми, които са констатирани при прилагането му към момента. Благодаря.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Проблемът е много остър. И този проблем е много остър. Част от падането на качеството на образованието дойде и по линия на толкова простата причина, че един добър по същество закон, който либерализира процедурите, не беше в себе си достатъчно инкорпорирал ангажимента на журитата и на съответните автономни висши училища да гарантират високото качество на процедурите. По тази причина първо в законопроекта, който все още се изготвя в Министерството на образованието и науката, Вие сте видели неговата първоначална форма, предвиждаме, това е предложение общо на целия състав след много обсъждания, които минаха с най-различни заинтересовани групи, включително профсъюза на преподавателите във висшите учебни заведения, да има един пул от минимални изисквания за тези процедури, те да бъдат създадени от научната общност. Естествено, възниква въпросът кой ще бъде това, кой е субектът, който ще гарантира тяхното спазване или те ще останат просто написани. В тази посока проектът, който беше създаден от екипа на министерството, ще предложи на Народното събрание най-либералната и най-зачитащата автономността на висшите учебни заведения форма, а именно двойна степен на гарантираност, първо, от самите журита, че спазват това или декларация, те ще бъдат принудени да го направят това нещо.
На второ място, съответно ръководството на висшите училища. Това е залегнало засега. При условие, че има несъответствие по сигнал след известно количество фиксиран срок, тогава единствено министерството следва да влезе в своите правомощия, каквито и в момента има, да провери законосъобразността, технологията, но не и научната страна на тези процедури. Надяваме се, че след новата серия от дискусии, която протича, един актуализиран вариант на това, което е на сайта, следващата седмица ще бъде вече официално достояние за по-нататък разглеждане по реда, който е установен, т.е. ще достигне в крайна сметка надяваме се до Народното събрание.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Доцент Великов, имате думата за реплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз искам още малко, ако може няколко думи да кажете в новия законопроект като че ли не ми стана съвсем ясно, може би не съм прочел внимателно, дали ще има някакъв орган или изобщо някакъв начин да се гарантира, да се контролира качеството на академичния състав. Това, което на времето беше ВАК, което се отрече, но все пак нещо би трябвало да има. Да кажете няколко думи по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имате думата за дуплика, господин министър. Ще ползвате ли? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Много беше разискван този въпрос. Без обектност няма резултат. Въпросът е в сянката на ВАК и нежеланието на която и да е политическа или експертна инстанция в България да се ангажира с каквото и да е, което прилича на стария ВАК. Моето лично мнение е, мисля, че то се споделя широко в министерството най-малкото, е, че трябва да правим разлика между държавни и национални мерки и санкции. ВАК беше държавен орган и затова никой за възкръсването на държавен орган не говори. Нито министерството би трябвало да изземва неговата функция. Имаше много различни идеи и изказвания в дебата, който беше кратък, между другото, по една или друга причина, но все пак дълго обмислено, с години в нашата научна общност дали това да бъдат например някакви екипи в различните сфери от учени с определена бройка, те сами да се самоорганизират, дали това да бъде един единен орган, най-вече натам бяха мненията, един национален регистър за научната дейност. В крайна сметка ние решихме да не въвеждаме този текст на този етап, за да видим как ще тръгне по начина, по който го предлагаме, а той е възможно най-либералният. Няма проблем на следващ етап при натрупани някакви достатъчно съществени наблюдения и случаи това да бъде дали от този състав или друг, от министерството или от научните общности, или най-вече от вас народните представители внесено, или още сега, това подлежи на дискусия в бъдеще.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Идва ред на парламентарната група на Патриотичния фронт. Доцент Михов, имате думата.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми господин министър, госпожо председател, моят въпрос е свързан с финансирането на центровете за работа с деца тази година при приложението на бюджета за 2015 г. Той е по-скоро въпрос за разяснение. До мен достигна информация от ръководителя на такива центрове, че предвидените в предходни години средства, които се изчисляват на 14 лв. за извънучилищна дейност на едно дете, тази година са разделени на две части. Първите 7 лв. ще бъдат приведени чрез общинските бюджети за работата на тези центрове, а за останалите 7 лв. се предвижда една допълнителна процедура за дофинансиране. Бих искал да ни кажете малко по-подробно каква е тази процедура, как върви прилагането на тази процедура, тъй като мисля, че този месец бяха сроковете, по които трябваше да се защитят бюджетите или средствата на тези центрове. Благодаря Ви.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря. Искам да ви информирам, че днес на Министерски съвет беше прието постановление за едно увеличение в крайна сметка, тези 7 лв. ще бъдат над тези 14, за които говорите. Вероятно Вие знаете това нещо. Просто тук го казвам на по-широката публика. Слава богу, прие се това постановление. За съжаление мога да кажа, че това малко ще натовари нашия интелектуален капацитет, защото ще трябва да ограничим някои неща, с които се занимава министерството в момента и да поемем ангажимента от бюджета на министерството да намерим една част от парите, които са от един момент в годината по-нататък, говоря за след лятото. Но тъй като става дума за 4,8 млн., които са в повече, това не е сума, която ще бъде препъни камък под никаква форма. Надявам се, че ще бъдем разбрани, че ще можем да бъдем успешни в това финансиране. Силно се надявам, защото така трябва да бъде.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Доцент Михов?
МИЛЕН МИХОВ: Господин министър, наистина не знаех за това решение на Министерския съвет, но съм доволен, че Вие разчитате, и така трябва да бъде, за нещо министерството с включен интелектуален потенциал могат да се намерят, да се спестят 4,7 млн. Това е добър пример. Значи останалите трябва да си напрегнем сивото вещество повече, за да има повече пари в реално действие.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Тъй като не виждам представители на парламентарните групи на Български демократичен център и Атака, давам думата на госпожа Тодорова от парламентарната група на АБВ.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, не само в България и в цял свят има криза относно това как формите на обучение и атрактивността на съдържанието за децата да станат по-добри, да ангажират тяхното внимание. В резултат на това в някои страни се ползват софтуерни продукти, които са по-атрактивни, по-ангажиращи вниманието на обучаващите се. Например, има виртуални физически, химически лаборатории, които симулират над 2000 – 3000 вида експерименти, има виртуална история и това дава добри резултати. За съжаление физически или химически опит не повтаря реалната ситуация, но този софтуер е доста по-евтин от това да се преоборудват лабораториите във всички училища. И тъй като това не може да бъде решение на отделното училище, те нямат пера и бюджет за такива неща, дали министерството предвижда в скоро време съвместно с Министерството на финансите да внесе такава промяна в учебните програми в този аспект, за да сме в крак със световните тенденции?
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: За зла врага Вашият въпрос засяга един много щекотлив въпрос, който е за информационните технологии в училищата. По принцип смятам, че конят трябва да бъде пред каруцата и в този случай. Би следвало ние да знаем какво искаме и какво правим общо като рамка и само със стратегията, която е направена, няма да мине, ние трябва да имаме по-ясен план, операционализация на тази стратегия имам предвид, при това една операционализация, която е в известна степен ангажирана и с времето, защото са технологии, които много бързо се развиват. Имаме добри възможности да изследваме чужди примери най-вече на съседна Турция, където се направиха огромни инвестиции в тази област не само финансови, но също така и интелектуални и се постигнаха огромни резултати, както и се натрупаха достатъчно сериозни грешки. Точно в момента ние анализираме, правим една група, която анализира това и задачата на групата, продуктът, който тя трябва да направи, е такъв план. Съвсем естествено е, че до нас достигат през цялото време някакви предложения, да речем различни платформи. Няма значение дали една платформа е безплатна или струва някакви пари, стига тя да изпълнява крайното качество, което адаптира нещата към учебния процес. Тук водещото не трябва да бъдат непременно и само минималните финанси, а пригодността. Ай Ти специалисти в България има много, но повечето от тях са ангажирани с една или друга бизнес кауза. Затова ние сме привлекли и чуждестранни специалисти. Имаме предвид възможността за намеса и отвън, защото част от тези технологии са външни, но не ще създадем български план по този въпрос, защото българската ситуация е уникална точно толкова, колкото да речем и американската или брюкселската.
Не можем обаче тези информационни технологии да ги въведем навсякъде по еднакъв начин. В 134-то училище в Столицата нещата стоят по един начин, а в училището, което е средищно в Дуранкулак, по друг начин. Приближаването на тези крайности в момента е част от голямата ни задача и голямата ни грижа. И приближаването няма да бъде на ключовия камък на моста в средата, а ще започне от там, където има най-голяма нужда. Отново се повтарям в тази вече последна част от отговора си с един друг преди малко отговор, много разчитам на това, че ще имаме възможност да направим нещо добро, първо, в Северозападния край. Не съм от него, нямам никакъв друг интерес освен интереса на гражданин на България.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожица Тодорова, имате думата за реплика.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Аз само искам да изразя задоволство, че е започнала работа по този въпрос, има работна група, така че ще очакваме и резултати. Благодаря.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Работната група е неутрална, подчертавам неутрална, работната група е професионална. Поръчали сме от чужбина всичко, което има, примерно турския доклад за първата част, която е от 140 страници. В момента изучаваме в ход това. Малко ще кажете, че е в повече, но ето, има приоритети, които са Законът за предучилищното и училищното образование, който в момента заема доста голяма част от нашите усилия. Разбира се, после ще имаме и още сега нужда да направим административен капацитет на министерството, за да може да управлява друг много голям приоритет, европейските пари. Знам, че информационните технологии чукат на вратата дори малко по-мощно, отколкото другите неща, но все пак това е приоритет, който сме оставили малко по-назад и по една техническа причина. Преди коня не може да е каруцата, не може да купуваме на килограм. Има заложени проблеми в миналото, подписани договори, които стоят в съда, ще видим какво ще правим с тях.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Сега идва отново ред на парламентарната група на ГЕРБ. Госпожо Анастасова, имате думата.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, в публичното пространство беше отразена Вашата идея за създаване на университет на третата възраст. Поне аз се запознах с няколко публикации, още повече че се запознах с този Ваш идеен проект във фейсбук страницата ви. Никой не оспорва човешкото право и стремеж на всеки да се образова независимо от своята възраст и непрекъснатият стремеж към повишаване на квалификацията. Мисля, че като комисия по образование, като нейни членове е добре да бъдем запознати с този Ваш идеен проект и въобще само идеен проект ли е или въобще мислите да пристъпите към реализирането му, защото все пак става въпрос за създаване на още един университет. Благодаря.
ПРЕДС.МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Това е идеен проект. Една идея, която аз споделих, която намери отклик у мои колеги в министерството и извън него и която се опитах да апробирам само в нейната битност на идея, нищо повече. Друг въпрос е колко е разстоянието и колко е времето между идеята и нейното изпълнение. Може да бъде 100 години, може да бъде и 1 година. Не знам колко ще бъде. Но след като от вчера до днес има толкова и то само позитивни или почти само позитивни изказвания, явно, че много хора са мислили в тази посока или бързо могат да започнат да мислят, по-бързо от мен в тази посока. Надявам се тази идея, която съществува от известно време, по някакъв начин може да намери своята адаптация, дори и доразвитие в България, защото тя е още много нова и много аморфна там, където я има. В Европа и в България има демографски проблем, има възрастни хора и науката за възрастните не трябва да бъде подценявана. Тя има много клонове, те се казват по различен начин с научни названия, но общата шапка е геронтологията. Отделно от това самите възрастни имат правото да се информират от неща, които вълнуват тяхната възраст и които не могат да бъдат в стандартните, съществуващите форми до момента предложени. Вероятно те биха искали да имат по-задълбочени знания в конкретни, често приложни области. Виждам, споделям само това виждане, институционалното развитие на тази идея в посока към колеж. Виждам в този колеж събрани грубо казано 50 на 50 % възрастни и млади хора. Това не е старопиталище, казах го на колежките преди известно време. Това не представлява университет за възрастни, както ни подвежда заглавието. Защото там ще има нужда от студенти от различни университети, от различни специалности да имат уникалната възможност да се срещнат с тези хора. За историците сигурно ще бъде много интересно на едно място да видят, не само да разпитват като интервюери, а и групово, да разпитват за миналото. Това са неща, които възрастните могат да предадат нататък. Отделно пък възрастните биха искали да научат компютърни науки малко повече, повече, отколкото им се отдава в момента. Биха могли да научат нещо за тази част на естественото право. Те се занимават с това. Биха искали да научат нещо за религията, което до момента не са учили, но им е интересно повече, отколкото на младите. Те са в правото си да научат това. Но младите психолози нека да могат да получават специфични кредити от тази колежанска инстанция, която в момента още съществува в мъгла.
Ще видим как ще бъде, накъде ще се развият диалозите, дебатите, аз оставям широката българска публика, сега в момента тя има думата и няма да се прави нищо, преди да имаме вече достатъчно сериозни и зрели виждания за това какво можем да предложим оттук нататък. Не става дума също така за сграда и за единен център, по-скоро става дума за мрежа, така че тази възможност да достига до в различни части на страната под една или друга форма, може да се използва и видеовръзка, хора, които не заплащат за това, научен център, който се субсидира от различни места. Мога да говоря много за идеята си, но сега вече изчерпахме времето.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Танев.
Госпожо Анастасова, желаете ли реплика? Заповядайте.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Благодаря Ви, господин министър. Само нещо ако може да доуточним. Казахте, че по принцип идеята може да бъде реализирана и след една, и след сто години. Ако примерно е след една година, въобще кореспондира ли тази идея със стратегията за развитие на висшето образование за периода 2014 – 2020 година, при условие че там има един текст за оптимизиране на мрежата от висши училища чрез добре обмислени финансови механизми и въобще какво ще бъде финансирането? Частно финансиране ли ще се ползва, въобще в тази посока. Ако примерно след една година бъде реализиран този проект.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин министър, желаете ли да отговорите? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Не мога на всичко да отговоря, но малко ще кажа. Желая много да отговоря, но нямам време. В голямата обща рубрика учени има достатъчно заложени пари, включително в оперативната програма. Има възможности за привличане на частни средства от социално отговорния бизнес. Предполагам, че ще има. В крайна сметка бизнесът, който се занимава само с бизнес, остава само бизнес и е забравен. Остава тази част от бизнеса като Евлоги и Христо Георгиеви или като Карнеги, или като Пенчо Стоянов от Габрово, фабрикантът, които са направили учебни заведения. Ще има може би възможности за привличане на чуждестранни студенти, да го кажем, които ще допринесат, ще компенсират разликата с огромното ножица, която е отворена в доходите на възрастните хора тук и там. Имаме какво да им предложим. Широк е въпросът, нека да го оставим на дискусия, нека да видим кой какво ще каже. Сигурен съм, че много глави мислят повече и по-добре, отколкото една.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Отново ред на колегите от БСП-Лява България. Господин Мирчев, имате думата.
СТОЯН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, въпросът ми е много практически. Искам да Ви попитам, както сам знаете, предстои на второ четене гледане на Закона за предучилищното и училищно образование. Към него има 18 образователни стандарта, които на практика ще прилагат този закон в ежедневието в образователната система. Въпросът ми е докъде стигна разработването на тези стандарти и дали ще имаме възможност скоро да ги видим? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Един фатално точен въпрос. Благодаря за него. Ще ви отговоря така: различни части от различните стандарти, включително модела на тези стандарти са разработвани в различни години, особено в последните в Министерството на образованието и науката. Съществуват варианти. Това не е достатъчно, разбира се. За тази цел помолих заместник-министър Кастрева, която днес отсъства поради командировка в чужбина, да сформира групи и тези групи са готови, които да започнат. Те са малки работни групи. Първо обаче ние трябва да имаме така наречения темплейт, не знам как да го кажа на български освен рамка, ако това е достатъчно като обяснение, да имат обща рамка всичките. Това не е било правено до момента. И тя не е само правна, тя е смислова рамка на стандартите. Когато имаме тази рамка, по нея се работи в момента, вътре ще бъде наливано съдържанието от съществуващите и после с обсъжданията, които предвиждаме, тристепенно обсъждане, разширяващо обсъждане на всеки един от стандартите, разбира се, тук включвам учителите в съответната област, включвам преподаватели във висши учебни заведения, учени, които могат да имат първенство или водеща роля, но искаме да питаме и социалните партньори, за да може по някакъв начин да бъде направена връзка. Това последното, как ще бъде направена връзката с тях, също се обсъжда, но има родители и родители, организации и организации и тук имаме все още някои дисонанси. При всички случаи се работи, защото от нас, от Министерството на образованието и науката, се изисква това и без него този закон ще бъде по един или друг начин саботиран, което не може и не бива да се случва. Надявам се, че ще спазим сроковете с точност и че ще дадем максималното на този етап възможно качество.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Мирчев, имате думата за реплика.
СТОЯН МИРЧЕВ: Споменахте срокове, може ли да кажете някакви конкретни срокове, за които ще бъдат създадени тези 18 образователни стандарта? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: В момента мога да поема само ангажимент. Нямаме сериозно уговорен срок за нещо като няколко седмици. Не се прави така. Аз мисля, че в темпа на разглеждането на закона ние ще бъдем в достатъчно напреднала степен. Мисля, че в рамките на някой месец ще бъдем готови. Малко е един месец.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Сега отново идва ред на парламентарната група на Движението за права и свободи. Професор Георгиева, имате думата.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, съгласно Закона за висшето образование решението на Министерския съвет за определяне на броя на местата за прием на студенти за учебната 2015 – 2016 трябва да се случи до 30 април. Смятам, че доволно е напреднала работата ви, но моят въпрос към Вас е какво ново в приема тази година предвид на референциите, които направихте в публичното пространство, че обмисляте нов вариант за вход във висшите училища, че обмисляте промяна, поне така беше заявено и в комисията, когато обсъждахме доволно назад във времето стратегията за развитие на висшето образование, промяна в законодателната рамка, в Закона за висшето образование, в класификатора реферираха тогава екипът ви такива намерения. И като се съобразим с факта, че този прием който трябва да се изготви до 30 април, ще изчерпи цяла академична година до 2016 г. А до тогава ще бъде така да се каже една трета от мандата. Би следвало, колкото и да препира времето, да дадете някаква нова стъпка във философията на прима тази година. Може би нещо ново и по отношение на тези абсолютно не нужни никому брой места, съгласно капацитета по оценките на НАОА, които държавата с лека ръка предоставя и после всички вкупом плачем, че 10 000 са незаети места или 15 хиляди, но то е в аванс. Тоест, това не е гъвкава политика и неблагоприятства нито бенифициентите, нито пък н нещо носи престиж на държавната политика. Мисля си, че очакваме нещо ново от тази година във философията на решението на Министерския съвет. Има ли и докъде сте стигнали, ако има? Мерси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Георгиева.
Професор Танев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Вие, проф. Георгиева, сте народен представител, а аз само представител на изпълнителната власт, но от друга страна тук сме събрани не малко хора, които преподаваме и отделно знаем този проблем. Ако Вие бяхте на мое място съм сигурен, че едно от намеренията Ви на 7 ноември миналата година би било, ако може, веднага да се пипне този въпрос. Имам го присърце много. Проблемът е, че имаме много малка възможност да направим съществени промени в приема, дори и в количествата тази година. Казвам малки възможности, защото е относително късно за големи промени, имам предвид големи законодателни промени, с такива кратки срокове. Те се налагат, но не знам дали мога да се ангажирам с дневния ред на Народното събрание, че те толкова бързо ще минат. Може би с тази група по образование и с Ваша помощ това може и да се случи. Какво да се случи? Наистина, съгласен съм, че бройките намаляват качеството. Аргументът, че от нас се изисква до броени години напред, примерно 2020, да имаме едва ли не една трета от населението висшисти е твърде механично. То е чиновнически измислено нещо. Това е един общ проблем на начина, по който се изковават все още европейските политики. Но това е общ проблем и тук на механичния начин, по който тук се е постъпвало в течение на десетилетия. Не може да има такива бройки по този начин зададени, защото не всички ще бъдат висшисти в истинския смисъл на думата. Занижаваме качеството.
От друга страна е аргументът, ако имаме качество и търсим качеството, а това е и духът на оперативната програма, то в такъв случай не би следвало да започваме откъдето и да е другаде, а да затегнем начина, по който се рекрутират новите студенти.
Има и трети аргумент и това е: нека да бъде широк входът, но да не е толкова широк изходът от висшето образование. Нека да има тези бройки, които остават незапълнени, а след това да направим нещо, щото висшето образование да изкарва накрая продукта, който се предполага да излезе. Аз съм повече склонен на този третия, лично аз. Да не се увеличава в хора. Това са автономни висши учебни заведения. Да не се правят големи, резки промени.
За Закона за висше образование, той трябваше да бъде може би изпреварващ Закона за развитие на академичния състав, съответните промени, тъй като е майката закон на всички останали в тази сфера. Това не пречи обаче, след като толкова години разсъждаваме в общността какво трябва да се направи във висшето образование, с наваксващи крачки по-бързо да внесем нужните поправки и там, т.е. да предложим законопроект за промени и изменения на Закона за висше образование. Амбицията ни е да има такова нещо. Не е само моя амбицията, това е и на моите колеги, които стоят от дясно и от ляво до мен. По тази причина ние вече направихме работна група от 22 души, като група, която работи, те са представители на най-различни учебни заведения главно. Това не е достатъчно. Ще имаме втора група като супервайзъри, които ще бъдат независими изтъкнати представители на политическата власт. Тук ще се обърнем към вас за намеса. Ще имаме дебат по тези предложения. Те не са само свързани с финансирането между другото, не е само това, което иска оперативната програма от нас как да се измерва качеството или в какви проценти на година да се увеличават парите, давани за качество. Ние ще се опитаме да предложим модел на ново управление, адекватно на създаването на качество, управление на висшите учебни заведения, ако те искат да приемат този модел.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, министър Танев.
Професор Георгиева, имате думата за реплика.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, аз съзнавам, че законодателни промени така бързо от 7 ноември, така щото да се промени философията за приема за следващата академична година не могат да се случат и това не може да бъде ваша амбиция пряко всички факти. Но ми се струва, че класификаторът за областите на висше образование и професионалните направления, който беше цитиран в стратегията, е в постановление на Министерския съвет и затова календарът не може нито да ви препятства достатъчно рисково, нито съответно да ви пречи, ако имате тази амбиция, а и времето от декември, когато гледахме стратегията, за изготвяне на промени, ако не изцяло нов класификатор, то в най-належащите части. Аз твърдя, че настоящият класификатор има доста устоими приложения, които както се казва в съответствие със стратегията са стъпка в правилната посока. И ако от декември, когато заявявахте като екип това нещо, Вие действително сте го имали предвид като действие, като политика, спокойно можеха да се пресрещнат нещата и да бъдат кохезионно обезпечени актът за приема и актът за класификатора. Така че струва ми се, че там може да се направи нещо и то би било и в интерес на висшите училища освен и като опция за по-добра политика в ръководството на Министерството на образованието и науката.
На второ място, все пак мисля си, че в Закона за висшето образование има време, когато има политическа воля, тя беше заявявана, пак повтарям, в съответствие със стратегията, могат да се направят някои така да се каже нетърпящи повече от това гърне частични изменения, заявени в стратегията. Струва ми се, че се губи все пак време за някои времево допустимо и възможни оптимални стъпки. Мерси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Георгиева.
Министър Танев, желаете ли дуплика?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Да. За съжаление стратегията още не е приета. Ние малко се подведохме може би в този смисъл, че не изчаквахме тя да бъде приета и евентуално ако има някакви изменения в нея. Но това не ни оправдава. Друг е въпросът обаче, че ние наистина работим по класификатора в момента. И днес се работеше по него.
За приема още не сме работили.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин министър. Само да ви кажа, че Стратегията за висше образование е в дневния ред за тази седмица на парламента, така че се надяваме, ако не тази, в следващата да можем да я приемем.
Сега давам думата отново на Реформаторския блок. Доцент Великов, нямате въпроси.
От името на парламентарната група на Патриотичния фронт доц. Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря. Професор Георгиева почти зададе половината от моя въпрос, аз все пак бих продължил с другата половина. В медиите беше цитирано Ваше изказване за идеята, че оценките от матурата не се оказват достатъчно добър критерий за вход в университетите. И Вие сте изразили идеята, че това трябва да бъде променено в известен смисъл. Това е нещо много важно, което породи определени коментари и притеснения сред колеги, учители и родители. Разбира се, това означава и промяна на Закона за висше образование и има пряко отношение към работата по Закона за предучилищното и училищното образование, който предстои.
Въпросът ми е обмисля ли се такава законодателна инициатива за промяна на Закона за висше образование или това е нещо като намерение в една по-дълга времева перспектива. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Ако не бях говорил за това нещо, и бих убеждавал всички, че тази година няма да има никакви промени всички щяха да бъдат спокойни. Има разтревожени хора. Вие споменахте сред учителите, сред родителите. Винаги, когато споменеш възможността за промяна, дори да е след две години, те мислят, че става дума за тук и сега, и в момента. И това е изключително рисковано нещо. Такъв е растежът. Това е логиката. И аз няма да избягам от нея. Матурите според мен не работят, според мен лично, не работят като най-добрият входен механизъм за висшето образование. Ние сме притиснати да търсим качеството. Не съм сигурен, че матурите успяват да хванат точно това, разликата между хората. След това, да кажем нещо и за това по какво са тези матури, защо точно тези матури, къде се налага да има допълнителен приемен изпит. Мога да дам пример в това отношение. Ученик от Националното музикално училище, макар че има възможност да се яви на матура да речем по пеене, по музика, реално няма възможност да влезе в Консерваторията с история и български език или български език и още нещо. Не може да го направи. Затова трябва да се яви допълнително на изпит по съответния предмет. Така е направено. Знам го от дъщеря ми. Знам го от сестра ми, която е професор там. Не става дума само за Консерваторията.
Матурите тази година няма да бъдат променени и никой не е искал да се променя начина, по който се приемат в учебните заведения завършващите средно образование тази година българи. Повтарям, няма промени тази година. Това не отклонява въпроса, че трябва да говорим и по този много важен въпрос как се влиза във висшите учебни заведения, за да има качество. По света с матури не се влиза. Тук идва контрааргументът, те нима ще имат и две матури, та отгоре на всичко и някакъв трети изпит. За това никога не е ставало дума. Някак си опасенията в гората непрекъснато излизат първо те, а никой не подкрепя с идеи какво да се направи, след като се знае, че не работи добре. Защо в една и съща специалност в различни години влизат с различни качества студенти. Как се случва това? Защо в една и съща година при едни и същи матури влизат добри и не толкова добри, а успехът им е горе долу един и същ. Мога да продължа за абсурда, наречен влизане с матури във висши учебни заведения, но това е моя собствен патос, защото работя в университет. Защото работя в университет, където имаме доста сложни 4-часови изпити.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Михов, желаете ли реплика? Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Аз съм доволен от отговора и ще предам на разтревожените, че няма да има такива промени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Сега идва ред отново на колегите от парламентарната група на АБВ. Няма въпроси от колегите, с което изчерпваме процедурата по блицконтрола за днес.
За точка „Разни”, колеги, имате ли въпроси? Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Чисто правно-технически въпрос. Срокът за подаване на предложения между първо и второ четене по Закона за предучилищното и училищно образование е кога?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Срокът е до 26-ти, включително до 18 часа.
Заповядайте за въпрос.
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, повечето ме познават, защото аз съм вземал много често участие в работата на Комисията по наука и образование. Аз съм професор по физика. Бих ви помолил, възползвайки се и от присъствието на министъра, да изслушате едно становище. Чух, че в програмата на парламента ще влезе стратегията за висше образование. Тази стратегия по мое лично мнение не е добра и аз съм го написал, но не става дума за това. В тази стратегия, поне в тези последни варианти, за които ние имаме информация, няма бюджет. Тоест, този документ не е стратегия. Аз искам да обърна внимание на това, че преди около година присъствах на заседание точно на същото място и по молба на комисията от един бивш вицепремиер беше направена справка, която ни беше доведена до знанието на депутатите и на гражданите, че всъщност България има най-много стратегии на глава от населението, те са над 400 национални стратегии и почти всички те не функционират. И тази стратегия за висшето образование, уважаеми дами и господа народни представители, ако я приемате в същия вид, това означава, че вие ще приемете още един документ, който не само че не отговаря на изискванията за национален стратегически документ, където е писана така наречената методология от 2010 г., а това ще бъде поредният мъртво приет документ. Затова аз от името на Гражданското движение за защита на гражданите и държавата, което представлявам в момента тук, ви призовавам да обърнете внимание на този момент. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви. Министър Танев иска думата за уточнение.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Аз преподавам стратегическо управление и съм го преподавал и в американския университет в Благоевград и дори са ме поканвали още един път и още един път, и още един път. Прав сте за това, че стратегии в България има много. Правят ги хора, които даже не са чели учебник по стратегия. Това е редовният начин да се обърква план със стратегия. Съжалявам, че Ви го казвам, не искам да Ви обиждам, но Вие току що казахте, че част от стратегията е бюджетът. Вие го объркахте с план.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Ако няма други въпроси и предложения, закривам днешното заседание. Успешен ден на всички.

(Закрито в 16,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова