Д н е в е н р е д:

1. Разглеждане на второ гласуване на Общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОНДНС, с вх. № 553-09-27, въз основа на приетите на 26.11.2015 г. на първо гласуване законопроекти:
- № 554-01-84, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители на 29.04.2015 г.;
- № 502-01-42, внесен от Министерския съвет на 01.06.2015 г.;
- № 554-01-152, внесен от Борислав Михайлов Борисов на 15.09.2015 г.;
- № 554-01-153, внесен от Борислав Любенов Великов и Милен Василев Михов на 15.09.2015 г.
2. Разни.

---

Заседанието бе открито в 15,10 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, господин министър, господин заместник-министър, господин главен секретар, господин ректор, проф. Биолчев, уважаеми партньори от медиите! Добър ден на всички и честита Нова година! Желая на всички много здраве, много късмет и щастие през новата година, също така ползотворни дела в нашата комисия!
Дневният ред е пред вас. Има ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
Който е „за” този дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Колеги, имате разпечатан пред вас работния доклад, като този път за улеснение, както виждате, под всеки един параграф сме сложили действащия текст на съответния текст, в който се предлагат изменения, за да бъде по-лесно за работа.
Започваме работа по първа точка от дневния ред.
По заглавието на законопроекта няма постъпили предложения. Има ли изказвания? Не виждам.
В такъв случай поставям на гласуване заглавието на законопроекта – Закон за изменение и допълнение на закона за висшето образование.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта се подкрепя от комисията.
По § 1 има постъпили писмени предложения от народния представител Стоян Мирчев, от народния представител Борислав Борисов, от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
По отношение на нашето предложение, то по никакъв случай не противоречи на текста в § 1 и смятаме, че като текст е по-коректен и е съобразен с правилата за държавните помощи. Освен това бих казала, че ние ще подкрепим и предложението на народния представител Борислав Борисов, а именно към редакцията, която ние предлагаме, да се добави „други обекти на интелектуална собственост”.
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, моето предложение е в ал. 4 да се добави „представително и достоверно”, както и „съгласно професионалните стандарти за такива проучвания”. Това е, когато студентите изказват мнението си, дават обратна връзка за поведението на преподавателите, за качеството на обучението, което те предлагат и представят, изследването на това нещо да става по стандартите, които са определени в социологическата наука, за да има достоверност и да е съобразно с изискванията, а не да има възможност да се правят различни вменявания на позиции. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката по всяко едно от предложенията?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: На този етап не сме в състояние да приемем тази промяна. Аргументите ни са не един и два. Притеснява ни например качеството „представителност и достоверност”, които може би са все още дискусионни в науката, още повече в практиката, както и намесата на външни оценяващи организации, социологически агенции, в работата на висшите учебни заведения.
От друга страна, ние приемаме, че някакъв вид щателно, пълноценно обхващане на мнението на студентите и то предмет по предмет е необходимо. Има други примери, които са утвърдени в световната практика, като например оценката на всеки студент по време на изпита, преди самото му провеждане, по методика, която е създадена от ползващия своята автономия университет или висше учебно заведение. Но това не е отбелязано тук.
Обединените предложения на народния представител Борислав Борисов и народния представител Милена Дамянова и група народни представители министерството ги подкрепя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Госпожо председател, изглежда министърът не е разбрал моите предложения. Тук не става въпрос за използване на външни фирми или компании, които да правят това изследване. Смисълът на ал. 4 реално не се променя. А социологията е една наложена в България наука, която дава съответните стандарти и тези стандарти са международни. Става въпрос, че когато се прави това оценяване, те да са на база на тези стандарти, които е определила самата наука. Защото когато се оценява един преподавател, ако вземем 10-те най-добри студента, те естествено ще го оценят по най-добрия начин. Ако вземем 10-те студента, които са с най-слабия резултат, те най-вероятно ще го оценят негативно. А в социологията си има стандарти, по които се взема мнението на определена част от студентите по такъв начин, че да се покрие целия спектър – както на добрите, така на средно показващите резултати студенти, така и на слабите студенти, за да може да бъде най-обективно съответния преподавател. Това сме имали предвид с тази поправка. Тук не става въпрос за никакви външни фирми или нещо от този сорт.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо председател, господин министър, господин заместник-министър, дами и господа, аз намирам предложението на госпожа Милена Дамянова и група народния представител като по-добро редакционно спрямо това на вносителите и предлагам да го подкрепим. Също така има сериозни основания в предложението на проф. Борисов и предлагам в текста на предложението, което ще приемем от нашата комисия, да обединим редакционно предложението на проф. Борисов с това на госпожа Милена Дамянова и група народни представители, като след края на предложението на госпожа Милена Дамянова да се добави „и други обекти на интелектуалната собственост”, ако проф. Борисов е съгласен с това предложение.
Що се отнася до предложението на колегата Мирчев, аз съм резервиран да го подкрепя, защото и сега в нашите университети съществуват в различни форми, в различна периодика, но съществуват и функционират различни по обхват, по представителност, ако трябва да използвам този термин, проучвания на студентското мнение. Такива проучвания се извършват както на университетско, така и на факултетно ниво, така и на катедрено ниво. В определени университети това е задължителна процедура при акредитацията на един преподавател. Така че да вкарваме това „съгласно професионалните стандарти” лично на мен ми звучи като задължение на университетите да потърсят професионално прилагане на това проучване, а тук вече ги вкарваме в едни процедури евентуално за обявяване на обществени поръчки, за търсене на външни, професионални изпълнители на това задължение, което мисля, че за нуждите на всеки един университет е прекалено голям ангажимент. Затова аз ще се въздържа да го подкрепя. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Не виждам.
В такъв случай предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Стоян Мирчев и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 4, против няма, въздържали се – 10.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Борислав Борисов. Който е „за”, моля да гласува.
За 13, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя единодушно.
Сега подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против – 2, няма въздържали се.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип предложението на вносителя по § 1. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
По § 2 има постъпили писмени предложения от народния представител Милена Дамянова и група народни представители, предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители, предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители и предложение от народния представител Иван Станков.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, проф. Станилов. (Професорът говори извън микрофоните.)
Да, тук говорим за докторантите, които са платено обучение, да не ги определя Министерският съвет. Това е предложението. Всъщност другото предложение, което ние сме направили, е препратката към чл. 21, ал. 2 от действащия закон, в който се регламентира кои висши училища могат да извършват обучение срещу заплащане след решение на Академичния съвет. Това са висшите училища, които са получили оценки при институционална акредитация от 6 до 10. Идеята и мотивите ни, с които сме внесли това предложение, са по някакъв начин да ограничим, тъй като § 2 в частта, която е внесена от Министерския съвет и която определя начина и реда за финансиране от страна на държавния бюджет на студентите по различни професионални направления и специалности и реда, който е описан тук, всъщност внася една нова философия, което е много правилно, в отношението на държавата, т.е. при приоритезиране на специалности, които са с добро качество, приоритетни, защитени и т.н. В същото време се дава възможност на висшите училища да приемат за обучение студенти срещу заплащане в един неограничен брой. Тоест, държавата казва: ние ще финансираме толкова броя студенти за обучение в специалност педагогика, но няма да ви финансираме за обучение на студенти по специалност примерно застраховане. Но вие си ги приемайте платено. Тук ние смятаме, че трябва да има някакво ограничение на висшите училища, които могат да извършват изобщо това обучение срещу заплащане, както е редът и в сегашния закон. Колегите от министерството обаче апострофираха, че това противоречи на концепцията, която те са заложили в първоначалния вариант и предлагат общо един нов текст, който са изготвили съвместно с нашите експерти, който да въведе едни такива граници на платеното обучение, но в същото време текстът да не противоречи на философията, която те са заложили в законопроекта. Пак казвам, идеята, с която сме направили предложението, е именно тази. Ние не смятаме, че когато държавата казва, че няма да финансира тези и тези специалности или професионални направления в определени висши училища, защото там те не предлагат качествено обучение, няма логика в същото време ние да ги пуснем те да си приемат колкото пожелаят студенти платено обучение. Защото на практика това вече води до срив на качеството на висшето образование. Аз мисля, че с тези промени целим нещо съвсем различно.
Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, предвид това, че моето предложение, което е свързано с приетия на първо четене законопроект, който е общ с доц. Михов, това предложение е прието, но някои допълнителни разписвания за тези звена, които могат да разкриват в чужбина висшите училища, се повтарят, предлагам разглеждането и гласуването на тези положения, свързани с кредитиране на поделения и факултети в чужбина да се отложи, да не го правим днес, а примерно следващия път.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност към този текст ще се върнем допълнително и тогава ще го подложим на гласуване. Съответно, ако бъде приет, ще се направи корекция в § 2, което е всъщност допълнение.
Професор Станков?
ИВАН СТАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители, по § 2 аз съм направил едно предложение, което е свързано с предложението за приема на студентите. Аз предлагам точка 2 по предложената редакция да отпадне и да се замени с един нов текст, който да бъде със следното съдържание: „Предложенията на потребителите на кадри (съответните министерства и неправителствени организации)”. Съображенията ми за това са, че на този етап, при сегашното икономическо състояние на страната аз смятам, че реализацията не отразява по най-добрия начин нуждите от специалисти във висшето образование. Разговарял съм и с други колеги ректори, които са на същото мнение, че на този етап това е нецелесъобразно. Затова правим това предложение да се има предвид министерствата, които потребяват тези кадри, неправителствените организации, където водят точна статистика, знаят колко човека ще излязат в пенсия, какви ще бъдат нуждите, какво ще бъде разширеното производство по-нататък и на тази база считам, че предложенията ще бъдат по-обективни. Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Преди да дам думата на госпожа Маринска, ще подложа на гласуване процедурното предложение, което направи доц. Великов за отлагане на разискванията и гласуването по неговото предложение, а след това ще продължим по всички останали предложения, ще дам думата и на колегите от Министерството на образованието и науката.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно.
Госпожо Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо председател. Моето предложение е в § 2, чл. 9, ал. 3, т. 9 след думата „квалификация” да се добавят думите „и за признаване на придобита в чуждестранно висше училище образователна и научна степен доктор”. Мотивите ми са следните: след влизането в сила на Закона за развитие на академичния състав и премахването на централизирания орган за издаване или признаване на такива дипломи за тази степен доктор, получена в чужбина, процедурите отидоха в правилниците на съответните висши училища. Практиката показва, че това е тежка и сложна процедура и много млади хора са затруднени да се реализират в България поради тези бавни, тромави процедури. Освен това в действащия закон няма яснота на този текст. Това са двата ни аргумента, двата ни мотива да предложим да се добави текста, който ви изчетох. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз по принцип смятам, че трябва да подкрепим предложението на госпожа Бойка Маринска, но имам една редакционна корекция, свързана с това, че ми се струва, че в чуждестранните висши училища не винаги тази степен, която отговаря на нашата образователна и научна степен доктор, се нарича точно така. Дори да приемем, че РhD е доктор по философия, пак не е съвсем точно доктор. Освен това е възможно в различните страни да има и други варианти. Затова предлагам вместо текста, който госпожа Маринска предлага да се добави следния текст: „За признаване на придобита в чуждестранни висши училища степен, съответстваща на образователната и научна степен доктор”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Станилов има думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В този текст на госпожа Маринска са изпуснати „изследователски организации”. Това трябва да го добавим.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Трябва да стане „образователни и/или научни организации”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Значи към предложението на госпожа Михайлова да се добави „и/или научни организации”.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да, на пръв поглед ми се струва, че тогава трябва да редактираме целия текст на точка 9 и той да стане: „Утвърждава държавните изисквания за признаване на придобито в чужбина висше образование с професионална квалификация и за признаване на придобита в чужбина степен, съответстваща на образователната и научна степен доктор”. За да не конкретизираме точно каква е институцията, в която се придобива тази степен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, аз ще помоля, докато чуем другите изказвания, да прецизираме формулировката, така че да се отчете и това, което предложи проф. Станилов.
Становище на Министерството на образованието и науката по всяко едно предложение.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Ще кажа общо и за конкретните мотиви по 3 от предложенията и ще помоля главния секретар да даде повече подробности. Министерството по принцип подкрепя първото предложение. Ние сме внесли наистина възможността за допълнително платено обучение на докторанти, но не безконечно. Защото имаме опасение, че при действието на новата оперативна програма, която ще принуди някои университети и висши училища да се насочат към съкращения на някои от специалностите си, които са не с добро качество и няма да получат финансиране, биха се насочили към този дял от образованието, най-висшата степен, докторската, и тя да стане обект на прекомерно раздуване. Тъй както сега имаме изключително много професори, ще станат и изключително много доктори. Така че имаме идея за ограничение на докторантурата според качеството на университетите, които могат да правят това.
Що се отнася до другите, подкрепяме предложението на госпожа Маринска що се отнася до квалификация. Съгласни сме, сега говорихме помежду си, с това да се каже, че се признават докторантурите, степента, придобита в чужбина, направено от доц. Михов, за да не ограничаваме и други възможности.
На госпожа Михайлова мога да кажа, че не можем да ограничим единствено и само до…, нямаме такава практика и в …, да го правим за другите степени. Следователно би следвало и тук да има ограничение в регионите на света. Няма да имаме ограничение. Независимо от това аз схващам Вашето желание и сме съгласни с това да се каже или еквивалент на това, което е докторската степен в България. Това уточнение смятаме за важно заради тази география.
Що се отнася обаче до развитието на отделните региони, ще дам думата на главния секретар, както и по другите точки. Моля Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само преди това да чуем госпожа Маринска и доц. Михов.
БОЙКА МАРИНСКА: За да не обсъждаме това предложение в § 2, чл. 9, ал. 4, т. 3 след думите „различие” да се добавят отделните региони, го оттеглям.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо Дамянова, аз първо ще кажа, че подкрепям вашето предложение, както е направено и в двете му части за отпадане на „и докторанти” и за добавката „по реда на чл. 21, ал. 2”.
Бих искал да кажа няколко думи защо е разумно да отпадне от текста „и докторанти”. Докторанти във висшите училища се обучават единствено и само по специалности и направления, които са акредитирани. В този смисъл опасенията, че някои университети ще форсират обучението на докторанти, това е възможно единствено и само там, където те имат акредитация, т.е. имат доказани качества.
На второ място, докторантите се обучават в 3 форми на обучение – редовни докторанти, които се финансират от държавата въз основа на държавна поръчка; задочни докторанти, които също се определят от държавата по направления и докторанти на свободна подготовка, за които има разписани правила във всеки университет, има система от дълги години на обучение и подготовка. Тези свободни докторанти през голямата част са преди всичко асистенти на самите университети, но и външни за университетите млади учени, които се развиват в определена област на науката. В този смисъл, ако говорим за докторанти срещу заплащане, то това става дума само за такива докторанти на свободна подготовка, които са, нека да използвам този оперативен термин, външни спрямо научната институция, в която се обучават. Ние не можем да предвидим и министерството не може да предвиди, примерно говоря за моя си университет, за моя факултет и моята катедра, да определят следващата година колко такива докторанти ще дойдат, защото може да дойде един, а може да не дойде и нито един. Защото те са свързани с желанието на този човек да се занимава с наука и готовността му да заплати определените във висшето училище съобразно правилник и нормативи такси за обучение.
Така че е разумно това да отпадне. Ако то бъде включено, няма как и да бъде приложено от министерството. Аз лично не го виждам. Може и да бъркам.
И, разбира се, да кажа, че подкрепям предложението на госпожа Бойка Маринска, защото университетите имат проблеми с признаването на придобита степен „доктор” или приравнена, а мисля, че е добре това да бъде централизирано в Министерството на образованието и науката. В практиката има доста случаи, които пораждат определени колизии. Въпрос е на терминологично уточнение дали трябва да става дума за придобити в чужбина или за чуждестранни висши училища и институции. Но мисля, че това колегите ще го уточнят.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доц. Михов.
Господин Вълчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, по предложението на госпожа Дамянова и група народни представители наистина въпросът за разрешаването на обучение срещу заплащане беше един от най-дискусионните, когато подготвяхме законопроекта, когато го обсъждахме в министерството във връзка с подготовката му. Действително се смесват две концепции. Едната концепция за обучение срещу заплащане е заложена в чл. 21, ал. 2, който позволява при акредитационна оценка над 6 да се извършва обучение срещу заплащане до 5 % от капацитета. Друг е въпросът дали тази минимална акредитационна оценка, минимално изискване за оценка 6 е достатъчно, тъй като 98 % от оценките са над тази, а средната оценка е 8. Тази концепция е по-скоро свързана с една възможност, която е свързана по-скоро с изискване за качество, за което би трябвало да бъде атестация акредитационната оценка.
Втората концепция обаче, която ние обсъждаме при изготвянето на законопроекта, беше да се разреши обучението срещу заплащане като алтернатива на това обучение, което ще бъде намалено или преустановено, финансирано от държавата във връзка с промените, които се предлагат в чл. 9, ал. 3, т. 6. Основната цел не е само да преструктурираме финансирането и приема от по-некачествено към по-качествено, но друга цел, която имаме, е също така да преструктурираме и приема между професионални направления. В тази връзка също ще се наложи приемът да бъде ограничен в определени професионални направления, ако ние искаме да максимизираме, така да се каже, нормата на обществена възвръщаемост от вложените публични средства.
За да не лишим държавните висши училища от възможността, от шансовете им те все пак да извършат това обучение, то би било добре то да се допусне срещу заплащане, а и ако не го направим, бихме ги поставили в неравнопоставено положение спрямо частните висши училища. Наистина обаче осъзнаваме и приемаме тази бележка, че така предложено във варианта на Министерския съвет то не е достатъчно ограничено и в тази връзка, както вие споменахте, би могло да се направят промени, които да ограничат възможността за заплащане в тези професионални направления, в които е редуциран приема до размера на редуцирания прием.
Аз може би за протокола трябва да ви прочета тези предложения.
„В § 2 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1, буква „а”, подбуква „бб”, в новата буква „б” думите „докторанти” да отпаднат.
2. В т. 2:
а) В ал. 5 след думите „по ал. 4” да се добави „както и редът за формиране на оценката по ал. 4, т. 1”.
б) Да се създаде нова ал. 6:
„(6) Броят на приеманите за обучение студенти по ал. 3, т. 6, буква „б” по професионални направления и специалности от регулираните професии за всяко държавно висше училище се утвърждава като разликата между броя на студентите по § 4й, ал. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби и утвърдения брой на приеманите за обучение студенти и по ал. 3, т. 6, буква „а” по професионални направления и специалности от регулираните професии за всяко държавно висше училище за съответната учебна година.”
в) Досегашната ал. 6 да стане ал. 7 и в нея накрая да се добави „в съответствие с изискванията по § 4д, т. 9 и 10 от Допълнителните разпоредби.
г) Досегашната ал. 7 да стане ал. 8 и да се измени така:
„(8) Списъкът на приоритетните професионални направления и защитените специалности се приема с акта на Министерския съвет по ал. 5.”
д) Досегашните ал. 8 и 9 да станат ал. 9 и 10.”
„Да се създаде § 23а:
В Допълнителните разпоредби да се създаде § 4й:
„§ 4й (1) През учебната 2016 – 2017 г. броят на обучаваните срещу заплащане студенти по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б” се определя по професионални направления и специалности от регулираните професии за всяко държавно висше училище като разлика между:
1. Утвърдения от Министерския съвет за учебната 2015 – 2016 г. брой на обучаваните студенти по професионални направления и специалности от регулираните професии, за които държавата осигурява средства за издръжка на обучението им и
2. Утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а” за учебната 2016 – 2017 г. брой на обучаваните студенти и докторанти.
(2) При утвърждаването на броя на приеманите по професионални направления и специалности от регулираните професии в държавните висши училища за обучение студенти и докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б” за всяка учебна година се взема предвид броят на студентите и докторантите по ал. 1, т. 1.”
Преведено по друг начин, това означава ние да ограничим тази възможност за обучение срещу заплащане до размера на редуцирания прием, нещо, което вече ви казах. Тоест, да не бъдат отнети шансовете с прилагането на тази матрица за редуциране на приема за висшите училища да обучават по съответното професионално направление. Това, на нас като министерство, ще ни позволи ние да предложим по-смело преструктуриране на финансирането и на приема както по професионални направления, така и по висши училища.
Пропуснах предложението на народния представител проф. Станков. Всъщност това, което той предлага, се съдържа в т. 3 на предложения от Министерския съвет законопроект и то гласи, че приемът се утвърждава и в зависимост от приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната. Докато данните за реализацията на завършилите студенти и докторанти отразяват по-скоро изминалата реализация, то приоритетите на обществено-икономическото развитие на страната ще отразяват бъдещите потребности, по-скоро разривът, който има между днешното търсене на пазара на образование и бъдещите потребности на пазара на труда. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Вълчев. Всъщност предложението, което изчетохте, трябва да бъде припознато от някои от народни представители, тъй като министерството по същество и процедурни правила няма право да прави предложения. Но работим по този начин в нашата комисия, така че можем да припознаем това предложение на госпожа Маринска и на госпожа Дамянова.
Други изказвания? По принцип на второ гласуване само народни представители се изказват, но ще направя изключение и ще дам думата на проф. Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ (СУ „Св.Климент Охридски”): Благодаря. Съжалявам, не знаех за този ред. Госпожо председател, господин министър, искам да кажа две неща. Най-напред, присъединявам се към казаното от главния секретар господин Вълчев по отношение на предложението на потребители на кадри да заменят реализацията на пазара на труда, защото, както той каза, едното е прогноза за бъдещето, а другото е вече факт. Няма как да заместим едното с другото. Така че по-добре е да се приеме предложения текст от Министерския съвет.
Второто, което е по-важно, този дебат се води от две години, откакто започна обсъждането на Стратегията за развитие на висшето образование. Ще го опростя максимално, понеже текстът е дълъг и сложен. Мисля, че трябва да се приеме текстът, предложен от госпожа Милена Дамянова и група народни представители, защото той освен спорния текст затова, че докторантите не бива да бъдат ограничавани, съдържа важното уточнение, че става дума за студенти, приети по реда на чл. 21, ал. 2. Докато в новия текст, който беше изчетен за протокола, на практика се получава следното: тъй като приемът, както каза господин Вълчев, ще бъде намален най-вече в училищата с по-ниско качество, от този текст излиза, че именно тези училища ще имат право на по-голям прием срещу заплащане. Нека го кажем ясно, ако приемем този текст, ще кажем, че за разлика от последните години, когато сме давали прием срещу заплащане само на тези с по-висока квалификационна оценка, сега ще кажем, че даваме по-голям прием срещу заплащане на тези, които имат по-ниско качество. Това е, както каза господин Вълчев, опит да компенсираме това, че там ще ограничим държавната субсидия. Аз мисля, че когато качеството е ниско, в тези направления и съответните висши училища не трябва да има прием нито по единия, нито по другия начин. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Вълчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз напълно разбирам тази концепция, но в случая то няма да създаде предпоставки, ако се приеме това предложение висшето училище да увеличи приходите си. Защо? Защото то в най-добрия случай ще приеме толкова студенти, колкото е приемало преди това заплатени от държавата. Но общият случай ще минимизира шансовете да приеме толкова студенти, тъй като една част от тези студенти ще трябва да плащат повече, тоест, това ще понижи търсенето. А ако погледнем по-назад, таксите, които могат да събират, са ограничени до таксата плюс норматива. Тоест, от гледна точка на приходите за един учащ, това също няма да има увеличение. Така че не бихме казали, че това по някакъв начин ще поощри по-слабото качество, по-скоро ще ни даде възможност ние да направим по-голямо преструктуриране на приема и финансирането. И това е смисълът на тази компенсаторна мярка. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги? Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: На фона на толкова сериозната тема за платеното обучение дребна редакционна корекция, но като последно уточнение. Предложението на госпожа Маринска чл. 9, ал. 3, т. 9 да си остане както си е написано, след думата „квалификация” се добавят и думите, и тук вече да настъпи промяната. Не в съществуващия текст, а само в новия текст да се напише „и за признаване на придобита в чужбина степен, съответстваща на образователната и научна степен доктор”. Старият текст си остава и се редактира само новия текст, предложен от госпожа Маринска.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Мисля, че това съответства на предложението на проф. Станилов като редакция. Министерството на образованието и науката приема ли така направената редакция от госпожа Михайлова?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Приемаме я.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
В такъв случай да преминем към гласуване на предложенията.
Първо подлагам по принцип да гласуваме писменото предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За - 13, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя по принцип от комисията.
Предложението на народния представител Борислав Великов го отлагаме за малко по-нататък.
Подлагам на гласуване по принцип предложението от народния представител Бойка Маринска и група народни представители по т. 1, тъй като по т. 2 то е оттеглено. Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Сега подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Иван Станков. Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против няма, въздържали се – 12.
Комисията не подкрепя предложението.
Сега подлагам на гласуване предложението, направено от госпожа Михайлова по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Който е „за”, моля да гласува. То е обвързано с предложението на госпожа Маринска, което вече гласувахме по принцип.
За – 14, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя предложението.
Сега подлагам на гласуване предложението, което беше направено от страна на Министерството на образованието и науката, припознато от госпожа Маринска и от мен. Първо – предложението по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника по § 2. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя от комисията.
Тъй като втората част, която прочете господин Вълчев, е свързана с § 2, може би трябва да гласуваме сега, а да бъде отразено на систематичното й място. Няма как да не гласуваме това сега, тъй като то е свързано с новото предложение по § 2. Така че ви предлагам да го гласуваме сега, като съответно, ако се наложи преномерация на параграфите, тя ще бъде отразена и този текст ще бъде поставен на систематичното му място в доклада, който се подготвя за второ гласуване в пленарната зала.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя от комисията.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя по § 2. Който е „за”, моля да гласува.
За - 13, против – 2, няма въздържали се.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2.
По § 2 има постъпило писмено предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители. То обаче е включено в процедурата, която вие направихте, тези текстове да бъдат дебатирани и съответно гласувани малко по-нататък, където цялата философия е развита в детайли.
След това преминаваме към предложението от народния представител Стефани Михайлова за създаване на § 2а и може би да разгледаме също тук и предложението на народния представител Бойка Маринска, защото то е също за създаване на нов § 2а.
Колеги, имате думата за изказвания. Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: В чл. 10, ал. 2, т. 4 – това предложение е обвързано с предишното. И искам да кажа, че текстът, който предлагаме, е коректен от гледна точка на това, което предложи Стефани Михайлова, след израза „завършили в чужбина” се добавя „и придобита в чужбина диплома за образователна и научна степен доктор”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, трябва да се направи същата редакция, която госпожа Михайлова предложи за вашето предложение по § 2. Ще го подкрепим по принцип и ще направим редакция на комисията в съответствие с приетата вече редакция по § 2.
Госпожо Михайлова, Вашето предложение?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Моето предложение е по т. 7. Става въпрос за контрола, който се упражнява от Министерството на образованието и науката върху висшите училища. Съществуващият текст на т. 7 гласи, че министърът на образованието упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения. При неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът на образованието и науката прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията.
Тук аз предлагам две допълнения. Първото е да се публикува констативния протокол на сайта на Министерството на образованието и науката и на сайта на висшите училища. Тук, ако ми позволите, с оглед на някои коментари, които бяха направени по време на работната група, бих редактирала този текст и той да гласи така: след думата „закононарушения” да се добави „Информация за проверките и резултатите от тях се публикуват на интернет страницата на Министерството на образованието и науката и на страницата на висшето училище”. Тъй като констативният протокол се оказа, че не е окончателен и т.н., информация за проверките и резултатите от тях, които вече са окончателни.
Втората промяна е с цел да се въведе системност и периодичност на проверките от страна на Министерството на образованието и науката. Тук едно от очакваните възражения е, че по такъв начин може да се наруши автономията на висшите училища, но аз смятам, че това възражение не би било основателно, тъй като още в действащия текст се предполага, че министерството извършва този контрол. Така че вече е прието, че този контрол не противоречи на автономията на висшите училища. И моето предложение само допълва и доуточнява контрола, а не променя смисъла на текста. Освен това автономията не е абсолютна, тя пак е в рамките на закона, така че никакво посегателство върху автономията не може да бъде една проверка за спазването на закона.
А по същество защо смятам, че трябва да има такива системни проверки? Като се изключат проверките на контролните органи, които проверяват финансовите аспекти на дейността на висшите училища, единственият друг контрол се осъществява от Националната агенция за оценяване и акредитация под формата на следакредитационно наблюдение и контрол, но това е по-скоро наблюдение и контрол върху качеството на образованието и върху академичните аспекти на дейността на висшите училища. Това изисква по-сериозна компетентност от проверяващите и един по-тежък механизъм. Моята идея е системните проверки от страна на Министерството на образованието и науката да касаят чисто административните аспекти на изпълнение на закона. Това са едни по-леки проверки, те не изискват специална компетентност, могат да се извършат в по-кратък срок и в по-кратък срок могат да се отстранят евентуалните нарушения и по-безболезнено. Систематичността на проверките ще играе и превантивна роля за намаляване на такива нарушения.
И бих искала да дам един пример как на мен ми изглеждат нещата. Например, ако се нарушава изискването да се публикува финансовия отчет на университета, кой и кога ще установи, че това изискване е нарушено и кога ще бъдат взети мерки. На пръв поглед като чета закона, аз не виждам това за задължение на Агенцията за оценяване и акредитация, но дори и да е нейно задължение, трябва ли да чакаме нейната проверка, за да се констатира едно нещо толкова лесно и просто за констатация и за да се отстрани съответната промяна? Мисля, че има и други примери в тази посока, затова предлагам, колеги, да подкрепите предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Михайлова, да прочетете още веднъж окончателната редакция, за да може да чуем становището на министерството по нея.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Точка 1 от моето предложение да звучи така: „В т. 3, буква „а”, накрая да се добави „както и информация за оценките и препоръките при процедурите за акредитация и за оценка на проекти и констатациите и препоръките от следакредитационното наблюдение и контрол”. Това е за ал. 2, която аз изобщо не коментирах, аз говорих за ал. 7.
А за т. 7, след думата „закононарушение” се добавя „информация за извършените проверки и резултатите от тях и се публикува на интернет страницата на Министерството на образованието и науката и на висшето училище”.
А по отношение на ал. 2 смисълът е ясен, да има публичност на резултатите от проверката на министерството и това да стане чрез интернет.
За мен тези системни проверки, които би трябвало да се извършат от Министерството на образованието и науката, не са свързани с проверките на Националната агенция за оценяване и акредитация, затова не смятам, че мога да ги разглеждам като инкорпорирани в новата редакция на § 3.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката по тази редакция?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Ако говорим за предложението на госпожа Михайлова, все пак трябва да направим разлика между оценката на висшето учебно заведение и акредитацията, което означава, че бихме приели да има такава информация на страницата на министерството, но по-скоро като информация за резултатите от проверката.
Що се отнася до това на всеки 3 години да се извършва поне една проверка на всяко висше училище, проблемът е в това, че не е ясно въпросните санкции от какъв документ трябва да се вземат, без да са в закона или в друг нормативен акт. Не може да има санкции, без санкции не върви да има проверки. И 3 години не е ли много често? Въпросът е до възможния капацитет не само на Националната агенция, но включително на министерството, което в момента е напрегнато достатъчно много за следващите няколко години във връзка с Оперативната програма. Така че ще помоля и главния секретар, и господин Йосифов също да добавят нещо по въпроса.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: По отношение на акредитационните оценки, разбира се, че това ще увеличи възможността на потребителите да се информират, но самите констатации и препоръки след акредитационното наблюдение и контрол, самата процедура е по-скоро една специализирана оценка, професионална оценка. Това, което ние се опитваме да направим за широкия кръг непрофесионални потенциални потребители, които са кандидатстват студентите и студентите основно, е, чрез рейтинговата система да им дадем максимален кръг информация. А препоръките от следакредитационното наблюдение по-скоро касаят самите висши училища, те са препоръки за подобряване на вътрешните им системи и процедури и надали ще дадат най-добра представа за широките потребители за това как работи висшето училище. Това, което дава, е общата крайна оценка на акредитацията.
Същите са съображенията ни и по отношение на констативните протоколи, но тук вече става въпрос за контрола, който извършва министерството. Контролът, който извършва министерството, е в повечето случаи ah hoc по сигнали, касае определен, строго ограничен кръг лица. Ние нямаме регламентиран перманентен контрол за цялостно съответствие на дейността на висшето училище с нормативната уредба, за да публикуваме констативните протоколи. При нас ролята на констативни протоколи играят писмата, с които ние отговаряме на жалбоподателите, когато е нарушен закона.
Що се отнася до това на 3 години да се извърши поне една проверка, тук трябва да е ясно каква е тази проверка. Ако става дума за цялостна проверка на дейността на висшето училище в съответствие с нормативната уредба, то трябва да се регламентира такъв вид контрол. Иначе ние можем да извършим проверка примерно, че няма течаща вода във висшето училище или нещо подобно. Това трябва ли да го публикуваме? И както каза министър Танев, ако това е идея за някакъв вид санкционен контрол, а не какъвто е предварителният контрол, оценката на системите, които извършва Националната агенция за оценяване и акредитация и който има за цел да подобри тези системи, то със санкционния контрол трябва да вървят и санкции, които трябва да се предложат и да се регламентира такъв цялостен контрол, какъвто в момента не е регламентиран.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Денков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Ние сме обсъждали тези въпроси, затова нямаше нужда специално да се изказвам, но ние напълно споделяме тревогата по отношение на контрола на висшите училища. Но както казаха вече колегите, заедно с решението за контрола трябва да бъде разписана и процедурата със санкциите. Това не може да бъде направено в ход. Затова нашето предложение е в момента да не бъде приет текста във вида, в който се предлага. А поемам ангажимент от страна на цялото министерство, че със следващите промени, които подготвяме, този въпрос ще бъде адресиран в целостта му как министерството, с какви механизми, с какви санкции осъществява контрол.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, доц. Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (НАОА): Искам, преди всичко, от името на Националната агенция и на проф. Биолчев да кажа, че ние изразяваме съгласие с казаното от министерството, същевременно да поясня за дамите и господа народни представители, че във връзка с гласността и публичността на различните оценки и процедури Националната агенция за оценяване и акредитация на своя сайт освен оценките за акредитация – било институционална или на професионални направления, има всичко що се отнася до хода на процедурата. Като се започне от доклада на експертната група към съответната комисия, доклада на самата комисия, решението на акредитационния съвет. След това ние имаме анотация на български, респективно на английски език за хода на тази процедура с всички препоръки, с изпълнението на препоръките, респ. с оценките. В този смисъл изразявам абсолютно становището, че не е необходимо на този етап да се включва такъв текст.
Що се отнася до контрола, за който стана дума, ние говорихме с госпожа Михайлова, тя има една благородна идея, а именно да се засили възможността висшето училище да бъде обект на изследване, на гласност, за да знае обществото и да има доверие към съответното висше училище. Но така записания текст не позволява да се решат тези нейни правилни цели. Затова казвам, че ако не се изясни за какъв вид проверка става дума, от кого се прави тази проверка и същевременно на базата на каква критериална система и кои са обектите на проверка, този текст е мъртъв текст. Извинявайте. Затова нека всичко свързано с контрола на Агенцията да се разглежда в главата за Националната агенция, по-точно за акредитацията, това, което и зам.-министър Денков подчерта отново. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И аз Ви благодаря. Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: По отношение на информацията, която се намира на сайта на НАОА, аз знам, че там се намира тази информация, но моята идея е подобна информация да се съдържа и на сайтовете на висшите училища, защото масовият потребител, да кажем студентите и кандидат студентите, според мен нямат ясното съзнание за съществуването на НАОА и естествено те се насочват към сайта на висшето училище, което проучват. Разумно звучи доводът, че действително е доста специализирана подробната информация, която се предоставя от НАОА, затова аз редактирах моето предложение да не се предлага пълната информация, а да се предлага просто информация за резултатите от акредитационните процедури и от следакредитационния контрол. Както вчера коментирахме, това може да се осъществи даже на базата на един линк към сайта на НАОА, но е добре да го има и на сайта на висшето училище, за да може потребителите на тази информация да я намират по лесен начин. Питайте студенти и бъдещи кандидат студенти колко от тях знаят за съществуването на НАОА и за сайта на НАОА. Това са ми съображенията да се дублира тази информация, а знам, че се дублира.
А по отношение на контрола, който се осъществява от Министерството на образованието и науката, моята цел е да имаме едно допълнение към контрола на НАОА, а не да имаме дублиране, само едно допълнение, един по-лек, по-бърз и ефективен механизъм.
Безспорно съм съгласна с това, че липсата на санкции прави този текст непълен, затова съм склонна да го оттегля. Но не съм съгласна с това, че нямаме критерии и затова трябва да бъде оттеглен, защото съществуващият текст също не посочва критерии, нито пък в съществуващия текст се коментира, че става въпрос за проверки, които се извършват по сигнали на определени лица. Съществуващият текст по най-естествен начин казва, че министерството упражнява контрол за спазването на закона. В такъв смисъл той може би е непълен в оригиналния си вид, но той съвсем не е стеснен до проверки по сигнал, така че сега да смятаме, че го разширяваме с някаква системност на тези проверки.
Но аз оттеглям тази част от предложението, която е свързана с периодичността, т.е. че на всеки 3 години се извършва поне по една проверка за всяко висше училище. Останалите части от предложението си ги запазвам. Публикуването на констативния протокол го промених като формулировка с информация от проверките и резултатите от тях. И смятам, че няма проблем тази публичност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Михайлова, аз Ви благодаря, че оттеглихте това Ваше предложение, защото много дълго можем да говорим, университетите са контролирани от държавата, от Сметната палата, от министерството и т.н. От практиката мога да кажа, че като си замине едната комисия идва другата. Може би защото Велико Търново е приятен град и близко до София.
Но аз ще Ви подкрепя в другите две части. Ще Ви подкрепя, защото Вие развихте аргументите в посока студенти и кандидат студенти, а аз ще ги развия в малко по-друга посока. Тази информация е необходима на преподавателите и на служителите в университетите, защото сайта на НАОА е добър, но когато тази информация се съдържа на сайта на отделния университет, тя е далеч по-близка до преподавателите, а това прави информацията много по-близка до всеки член на академичната общност, от асистента до професора. Защото акредитациите минават, процедурите си вървят, но една не малка част от преподавателите остават неинформирани за това какво има като препоръки, като изисквания. Затова смятам, че е полезно това Ваше предложение и аз ще Ви подкрепя, също апелирам останалите колеги да го подкрепят. Това не е нещо толкова значимо, не е проблем, но една информация ще бъде по-близко до хората, на които е необходима. Защото на преподавателите е необходима тази информация. Тези препоръки касаят преди всичко преподавателите, академичната общност, какво трябва да поправят, какво трябва да обновят, програми, учебни планове и т.н. Когато е на сайта, тя е много по-близко. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Желев, заповядайте.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Уважаеми колеги, съвсем накратко. И сега в сайтовете на университетите има публикувана информация за преминали акредитационни процедури, така че не виждам някакъв конфликт, ако го има като изискване в закона. Единственото, което ме смущава тук е думата „всички”. Всички оценки и препоръки.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз го коригирах без „всички”.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Така съм съгласен. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА Благодаря и аз. Колеги, други мнения? Не виждам.
Последната редакция по т. 2 я чухме, за стенограмата беше прочетена от госпожа Михайлова, чухме становище и на министерството. Оттеглена беше само последната част от т. 2. От т. 7, подточка „б” от съвносителя. Остава да гласуваме 1 и 2 точка, подточка „а” от предложението на госпожа Михайлова.
Подлагам го на гласуване. Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя от комисията.
Сега подлагам на гласуване предложението на госпожа Бойка Маринска по принцип в неговата редакция, като използваме редакцията, която беше направена в предния параграф.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 3 има постъпило писмено предложение от народния представител Бойка Маринска, писмено предложение от народния представител Борислав Борисов и писмено предложение от народния представител Стефани Михайлова.
Колеги, имате думата за изказвания. Госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Моето предложение, колеги, е в § 3, към чл. 11, нова алинея 5 думата „може” да отпадне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Всъщност, колеги, имате предложение за окончателна редакция на § 3, но все пак да дадем думата на проф. Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Тук получих едно предложение за нова редакция на параграфа, по него ли да коментирам? Според него аз възприемам така структурираните предложения по този начин, като предлагам следните редакционни бележки, но те имат смислово значение. В т. 3 „Отнема институционалната и/или…” Иначе вървят двете заедно. Да стане „и/или”. А от „програмната” да отпадне членуването, защото тя не е една, а за съответното професионално направление. Трябва да отпадне и една запетая, тъй като тя променя смисъла, и това е в предпоследното изречение, където е казано „или по предложение на министъра на образованието и науката”, но това предложение е във връзка с отнемане на акредитацията. Говоря за предпоследното изречение на ал. 6. Защото смисълът е, че предложението е на министъра на образованието и науката за отнемане на акредитацията. Запетаята не е нужна. Иначе нямам възражения.
За колежката Маринска за отпадането на „може”. Това е възможност, която не е задължително да се реализира. Отпадне ли, става, че налага. Ама може и да не се наложи. Нека юристите да преценят. Аз не се наемам тълкувателно да давам пояснение, не мога да преценя. Ако отпадне „може би”, дали пък не става като задължение, императивно.
БОЙКА МАРИНСКА: Целта е тази. Във връзка с Вашето предложение, господин Борисов, по ал. 5, т. 3, Вие казахте по т. 3, че трябва да я има думата „или”. Остава ли и/или? Значи остава възможността и двете – и институционалната и програмната акредитация да бъдат отнети. Тоест, възможностите са две. Разбрах, благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги? Госпожа Михайлова и доц. Михов?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Считам, че моето предложение е отразено в новата редакция и то в по-прецизен вид.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми колеги, аз разбирам аргументите на госпожа Маринска за това „може” да отпадне, но в същото време съм малко резервиран. Това превръща текста изключително императивен. Наказанията, както се вижда от ал. 5, са доста сериозни и това превръща действието на закона в автоматичен режим. Давам пример. Ако видим в ал. 4 кои са основанията да се задейства този автоматизъм, можем да разсъждаваме примерно за капацитета. Капацитетът на едно направление е винаги динамична величина, днес сме близко до капацитета, нямаме капацитет, но когато през септември дипломираме един голям випуск и не реализираме прием, ние падаме далеч под капацитета. И обратно. Нарушение на капацитета с няколко единици, примерно в направление „право”, което би могло да се получи, ще трябва да задължи Националната агенция за акредитация да задейства веднага механизъм за налагане на такива санкции, а на следващата година капацитетът може да се върне, може още на следващата сесия да се върне обратно в нормалните рамки. Затова аз лично разбирам този аргумент да се наложи един активен контрол на Националната агенция за оценка и акредитация, но в същото време с това императивно действие тази разпоредба малко ме смущава.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика на госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, моето мнение е, че законът е закон, защото е императивен. Един закон трябва да бъде императивен. Не може в закона да има условност.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Не е така.
БОЙКА МАРИНСКА: Но ти ме подкрепи точно преди няколко минути. Искам да кажа, че условното „може или не може” не може да има в закон. Или трябва целият текст да отпадне, или думата „може”. Не може с такава условност да върви текст в закон.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Тази дума я няма в този текст и е написано много смислено – при констатирани нарушения налага.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност редакцията, която гледате, проф. Борисов, е предложение за редакция, което обединява всички предложения. Но в оригиналния текст на доклада, т.е. в предложението на госпожа Маринска го има и трябва да подложа на гласуване всяко едно писмено предложение. Отделно, че тази редакция трябва да се прочете допълнително. Но първо искам да чуя всички становища и тогава.
МИЛЕН МИХОВ: Репликата ми е правно-теоретична. Когато Наполеон дава разпоредби за написване на Наполеоновия търговски кодекс, той казва: „Пишете кратко и неясно”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Доцент Величкова, заповядайте.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Аз искам да подкрепя проф. Борисов за това, защото в крайна сметка този текст, който той предлага, първо от една страна обединява идеите на колегите, второ, трябва да ви уверя, че всъщност въпросът за санкциите особено, за трите вида санкции, фигурираше и досега в закона. Ако отворите и видите чл. 79 с акредитационните оценки, след това са дадени и санкциите. В Правилника на Агенцията, което е правилник на Министерския съвет, всъщност са дадени реда и условията, при които се налагат тези санкции. В чл. 59, чл. 64, чл. 64а и т.н., да не говоря излишно. Така че няма нищо лошо в това, което е дадено, защото сега систематично в чл. 11 са оформени тези санкции. Ако нещо Агенцията страда, ще бъда искрена към вас и ще кажа, че това е, че преди години на следакредитационното наблюдение и контрол се вмениха като правни задължения да следи капацитета, дали се изпълнява или не. Нещо, което ако знаете до какво се свежда въпреки нашите усилия. Благодарение на точния регистър на министерството абсолютно до последната бройка кой студент е прекъснал и по движението на студента ние правим като агенция едно събиране и изваждане, за да кажем дали се изпълнява капацитетът или не. Моето дълбоко убеждение още на времето, когато се правеше този текст, е, че който определя капацитета, не трябва да го контролира. Контролът трябваше да се осъществява от министерството, защото в крайна сметка министърът е държавният орган, който провежда политиката в това отношение. Но това са неща, които сега на този етап не подлежат на разискване. Днес съм длъжна да лансирам тезата, а ако правите някакви допълнителни промени да мислите дали трябва капацитетът като санкция по същество да бъде в прерогативите на Националната агенция за оценка и акредитация. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Бих искала да получа едно пояснение от юристите, за да се ориентираме правилно. В новата редакция императивно ли е или не е императивно това, което трябва да направи Националната агенция за оценка и акредитация? Защото тук се казва: „Националната агенция за оценка и акредитация при констатирани нарушения:” И се изреждат 3 възможности. Има ли четвърта, нищо да не направи, или пета, да направи нещо друго?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Така както е предложена новата редакция, която обединява предложенията на народните представители, които са направени писмено, текстът е императивен. Тоест, когато са налице констатирани нарушения на закона и неизпълнение в срок на препоръките на НАОА, или неспазване критериите за прилагане на вътрешна система за качество, се налага една от трите санкции. Ако се сложи думата „може”, това означава правна възможност и ще зависи от преценката на органите за управление на Националната агенция за оценка и акредитация. Всъщност това е въпрос, който трябва да се реши от народните представители коя от двете форми да се избере.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Съгласна съм с госпожа Йорданова, защото не е необходимо Националната агенция за оценка и акредитация да има повече права, отколкото ги има по закон. С думата „може” е дадена възможност в такъв случай на НАОА даже да прояви субективизъм. Нека да бъде императивен текстът, според мен е по-правилно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря за становището на Националната агенция за оценка и акредитация.
Професор Борисов, заповядайте.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Новият текст си е много добър. Пише конкретно „при констатирани нарушения”. Ако няма констатирани нарушения НАОА не налага санкции. Затова тук няма място думата „може”, защото ако се сложи тази дума означава, че имаш констатирано нарушение, а Агенцията може да наложи, но може и да не наложи санкции. В този смисъл текстът си е много добре редактиран. Който го е писал, го е направил много добре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката по писмените предложени, постъпили от народни представители.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаема госпожо Дамянова, колеги народни представители, в минало време за пръв път трябва да говоря. По принцип ние бяхме абсолютни поддръжници на предложението на госпожа Бойка Маринска по същите причини, които бяха изтъкнати тук. Имахме известни резерви към предложението на народния представител и наш колега проф. Борислав Борисов, тъй като предвиждаше Правилникът за дейността на Националната агенция за оценка и акредитация да определя вида на санкциите, което не е много характерно да става на такова равнище. Няма достатъчно законова основа. Вида на санкциите и реда на тяхното налагане – такъв е текстът. При това казах известни. Можехме да предложим да падне „вида”.
Що се отнася до предложенията, направени от народния представител госпожа Михайлова, принципно ги подкрепяхме. Сега това, което каза проф. Борисов и всички други изказали се до момента, мисля, че се събираме в едно и това е именно да приемем новия текст, защото той ни удовлетворява. Така че това е, което бихме подкрепили веднага.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Танев.
И някой трябва да прочете редакцията на комисията. Аз ще прочета окончателната редакция, около която има консенсус и се обединяваме. Подкрепя се от Министерството на образованието и науката.
„§ 3. В чл. 11 се създават ал. 5 и 6:
„(5) При констатирани в резултат на проведено следакредитационно наблюдение и контрол по ал. 4 неизпълнение в срок на препоръки, посочени в решението за акредитация на акредитационния съвет или на съответните постоянни комисии по области на висшето образование, при неспазване на критерии за прилагане на вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството на обучението или при констатирани нарушения на закона Националната агенция по оценяване и акредитация:
1. намалява акредитационната оценка, съответно срока на акредитация, на висшето училище или на неговите професионални направления;
2. намалява образователния капацитет на висшето училище или на професионалното направление;
3. отнема институционалната и/или програмната акредитация за определен срок.
(6) Националната агенция по оценяване и акредитация осъществява следакредитационно наблюдение и контрол планово, по ред, определен в Правилника за дейността на НАОА или по предложение на министъра на образованието и науката за отнемане на акредитацията по чл. 10, ал. 2, т. 7 от Закона за висшето образование.”
Започваме да гласуваме.
Първо подлагам на гласуване по принцип писменото предложение от народния представител Бойка Маринска.
За – 13, против няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя по принцип от комисията.
Сега подлагам на гласуване по принцип писменото предложение от народния представител Борислав Борисов. Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Сега подлагам на гласуване по принцип писменото предложение от народния представител Стефани Михайлова. Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя по принцип писменото предложение.
Подлагам на гласуване предложението за редакция от името на цялата комисия за § 3, който аз ви изчетох и който се подкрепя от НАОА и от министерството. Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя единодушно текста.
Сега подлагам на гласуване по принцип § 3 на вносителя.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3.
По § 4 има постъпили писмени предложения от народния представител Борислав Великов и група народни представители и предложение от народния представител Бойка Маринска.
Заповядайте, доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо председател, господин министър, колеги, вие си спомняте, че когато ние приехме по принцип няколко законопроекта, в законопроекта на Министерския съвет, респективно на нашето министерство в § 19, чл. 91а имаше предложение за нова ал. 3, която беше свързана с тези случаи с характеристика на изследователски, да се определят като такива по критерии, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет и т.н. Но сметнахме, че е добре още в чл. 17, където в закона се отбелязва какви са видовете висши училища, а именно досегашният текст, че висшите училища са университети, специализирани училища и самостоятелни колежи, да добавим в ал. 1 след думите „университети” и „изследователски университети”.
Тогава текстът на ал. 1 на чл. 17 да стане: „Висшите училища са университети, изследователски университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи”.
И, разбира се, би била уместна една нова ал. 4, тъй като един изследователски университет освен че ще отговаря на всички изисквания за един университет, както са в ал. 2, т. 1 – 9, така и ще има допълнителни изисквания, а именно тази т. 2 към ал. 4:
„2. Дава значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови и разнородни научни изследвания, осъществява не по-малко от 5 на сто от научната дейност на висшите училища в страната и има високи резултати за научно-изследователска дейност, оценени съгласно обективни показатели, определени в наредба, приета от Министерския съвет.”
Това е смисълът на това предложение. Мисля, че е уместно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожо Маринска?
БОЙКА МАРИНСКА: Моето предложение е пред вас и то се състои в следното:
„В § 4, чл. 17, ал. 2, т. 7 се изменя така:
„т. 7. Притежава библиотека и други средства за информационно обслужване на обучението и научните изследвания, както и за обучение по защита на интелектуалната собственост, иновации и предприемачество.”
Допълнението е във връзка с промяната в чл. 6, ал. 2 и допълването на текста, както и производствените дейности, свързани със стопанската реализация на създаваните от него научно-изследователски продукти. Академичният състав и студентите във висшите училища трябва да получат възможност да бъдат обучени и подпомогнати в техните стъпки, свързани със стопанската реализация на създаваните от тях научно-изследователски продукти чрез защита на интелектуалната собственост. Този център би трябвало да е сред задължителните изисквания за включване на висшето училище в списъка на изследователските университети.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имате думата за изказвания. Ако няма, да дам думата на министъра на образованието и науката проф. Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Коментираме § 4 – писмените предложения на доц. Великов и на народния представител Бойка Маринска. Но преди това има нещо за самостоятелен колеж, което е записано тук. Понеже има 3 дефиниции за колеж в България и предвид това да не се объркват те смятаме, че трябва да засилим дефиницията на това за какъв точно колеж става дума. Предлагаме вместо „самостоятелен колеж”, тоест да отпадне „самостоятелен колеж”, да се замени с „колежа в рамките на системата на висшето образование”, а не като основно структурно звено на висше училище. За да не се смесват двете. Става дума за колежи, които са висши училища, а не става дума за нещо като факултет или департамент. Така да се допълни. Нищо повече от това.
Второто нещо. Предложението направено от народния представител Борислав Великов и група народни представители го приемаме със задоволство. Смятаме, че изследователските университети създават тази възможност като нещо отделно от университет, което в България в момента не съществува, има размиване между университет и друг университет. Едно е пълен университет или преподаващи по няколко дисциплини с научна продукция, в световни списания, съвсем друго нещо е университет, който преподава по едно нещо или по две, като например Военен университет. Нямам нищо против, колеги. Тогава да направим Музикален университет вместо Консерватория. Това размиване между истинските университети в смисъл на понятието за университет и това, което е висше учебно заведение, придобило в последните 20 години по някакъв начин категоризация, равна на другите, трябва да се премахне. Едно е Търновски или Софийски университет или УНСС, съвсем друго нещо е Военния университет. Така че искаме това нещо да залегне и ви моля за разбиране. Подкрепяме го.
Що се отнася до тези изследователски университети, би следвало те да бъдат постоянен списък от някакви привилегировани еднократно, а да се предложи един разумен срок от нас, ние бихме казали 8 години, в съответствие с решенията на Националната агенция за оценяване и акредитация да бъде преглеждан статута, защото е възможно в това време някой университет да има нужния капацитет, т.е. да се добави такъв текст.
Предавам думата на господин Йосифов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, благодаря. Господин Йосифов, заповядайте за уточнение.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, това, което исках да допълня само към това, което каза министърът, е, че решение на този въпрос, който постави той, може да се намери чрез системата на следакредитационния мониторинг, който се осъществява от Националната агенция за оценяване и акредитация и това да бъде решено в Правилника за функционирането им. По отношение на периодичността и на преценката дали покрива изискванията за това дали той да бъде изследователски.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Борисов, заповядайте.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, защо предложението за отпадане на „самостоятелен” не е само редакционно, има и смислов характер. Защото висше училище според сега съществуващия текст е самостоятелен колеж, което означава, че ако не е самостоятелен, не е висше училище. И то е такава логиката на нещата. Но ние нямаме дефиниране на понятието „колеж”, а в ал. 7 се започва съществуващият текст с думите „Колеж може да се разкрива и в структурата на висшето училище”. Но ние нямаме дефиниция кое е колеж. Висшето училище е само самостоятелния колеж, а кое е колеж? Има ли го дефинирано? Ако го има, тогава няма проблем, но вече той не е висше училище и тогава има право на съществуване като един самостоятелен колеж. А може би предложението на министър Танев има смисъл за колеж във висшето образование ли?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Не, по-просто е, колеж в рамките на системата на висшето образование, а не като основно структурно звено на висшето училище. След колеж.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Ако се елиминира това понятие на висшето училище, тогава си остава. Но щом го има там, няма проблем и тогава оттеглям предложението си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, проф. Борисов, Вие сте съгласен да остане действащият текст на закона?
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Щом има дефинирано понятието „колеж”, само колеж, не самостоятелен или несамостоятелен. Това решава въпроса. Защото като висше училище се дефинира само самостоятелния колеж.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Оттегляте текста. Добре, остава да разгледаме предложението на доц. Великов, което обаче е свързано със създаването на нов вид висше училище.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми колеги, това е изключително важен текст, по който трябва много сериозно да проведем разговор и в него трябва да включим много ясно становището на министерството. Трябва да кажа, че този текст поражда определени сериозни резерви сред академичната общност и до нашата комисия има изпратени възражения по тази формулировка. Госпожа Дамянова спомена, че ние на практика регламентираме още един тип висше училище и то го регламентираме като институция. Аз се смущавам, че ние ще го регламентираме като институция въз основа на една разпоредба, която за мен поражда въпроси – 5 на сто от научната дейност на висшето училище. Поставям въпроса как можем да измерим тези 5 процента, защото предполагам, че би могла да се намери някаква статистика, но ще ви обърна внимание на това, че това е динамична величина. Всяко измерване ще бъде към определена дата, да го наречем образно. А въз основа на тази динамична величина ние ще въведем в институция изследователския университет, едно висше учебно заведение.
Докато другото разбиране, което по-нататък е представено, говори за статут на изследователски университет, което разбира се е вече нещо, което се придобива, но което може и да се загуби в определен момент. Ето защо аз апелирам към едно сериозно отношение към този текст, към един задълбочен дебат, въпреки че часът е може би вече напреднал, апелирам към активен разговор и активно отношение към този текст. А може би да го отложим за следващия път, когато сериозно да се подготвим и да дискутираме, тъй като е изключително важен, а и колегите от министерството биха взели по-активно отношение. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доколкото Ви разбирам, доц. Михов, Вие правите предложение за прекратяване на заседанието и за отлагане на разискванията по този текст, тъй като министър Танев предложи някакъв срок. Но съответно трябва това предложение да бъде подадено от министерството – и за колежа и за непостоянния характер на научно-изследователския университет. Така че това може би трябва все пак да се уточни с юристите.
Подлагам на гласуване предложението на доц. Михов за прекратяване на заседанието. Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Извинявам се, само едно допълнение, след като гласувахте. Моля ви, махнете това 5 на сто. Няма измерители за научния принос.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Не сте прав, проф. Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Остави тези работи, едни ги мерят в патенти, другите ги мерят в страници.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Закривам заседанието.

(Закрито в 17,10 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова