1. Представяне на политическия кабинет на Министерството на образованието и науката.
2. Разглеждане на първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 454-01-67, внесен от Светла Маринова Бъчварова - Пиралкова и група народни представители на 18.12.2014 г.
3. Разглеждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 454-01-68, внесен от Станислав Тодоров Станилов на 19.12.2014 г.
4. Разглеждане на първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 454-01-70, внесен от Борислав Любенов Великов и група народни представители на 19.12.2014 г.
5. Разглеждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 554-01-44, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 06.03.2015 г.
6. Разглеждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 502-01-36, внесен от Министерския съвет на 12.05.2015 г.
7. Разглеждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 554-01-121, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 24.06.2015 г.
8. Редакционни поправки в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
9. Разни.

---

Заседанието бе открито в 15,10 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми заместник-министри на образованието и науката, уважаеми акад. Воденичаров, уважаеми представители на академичната област, уважаеми партньори от медиите, добър ден на всички!
Предложението ми за дневен ред ви е известно.
Имате ли предложения към така представения дневен ред?
Доцент Великов, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, бих предложил в точка „Разни” или както прецени комисията, да включим редакционни поправки в Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование предвид на някои нови обстоятелства, които ще представя на комисията, по-специално в чл. 17. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Великов. Това няма как да го включим в точка „Разни”, по-скоро би следвало да го включим като точка 8, а точка 8 да стане точка 9.
Други предложения? Не виждам.
В такъв случай първо ще подложа на гласуване направеното предложение за допълнение на дневния ред от доц. Великов.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
И сега подлагам на гласуване в цялост дневния ред за днешното заседание с така приетото вече предложение.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
В такъв случай преминаваме към точка първа от днешното заседание: Представяне на политическия кабинет на Министерството на образованието и науката.
Добре дошли още веднъж за първи път в нашата комисия на министър Кунева и на нейния екип.
Заповядайте, госпожо Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, всъщност това представяне от моя страна може да бъде доста кратко, защото вие познавате колегите, които досега са били във функциите си на членове на политическия кабинет, съответно заместник-министри. Познавате заместник-министър Денков, познавате заместник-министър Костадинов, познавате парламентарния секретар.
Новите хора, които дойдоха с мен, на първо място това е заместник-министър Диян Стаматов. След като госпожа Кастрева, за която аз мога да кажа само много хубави думи за нейния професионализъм, ние скоро се видяхме, след като тя пое политическа отговорност и подаде оставка, видяхме се на среща с инспекторатите, на нейно място аз направих своите проучвания, които бяха водени от два предварителни критерия. Единият предварителен критерий беше това да бъде директор на училище, т.е. човек, който познава практиката, и да бъде успешен. За моя радост мога да кажа, че имаше много директори, които изпълняваха тези критерии и аз ще продължа да разчитам на тях в много близки отношения. Мен тези срещи откровено казано ме заредиха, много срещи с директорите. Под една или друга форма аз ще ангажирам и някои от тях като мои съветници по една или друга тема, свързана с предучилищното и училищното образование. Но изборът ми попадна на господин Диян Стаматов. С голямо удоволствие мога да ви кажа, че и двата критерия са на лице, той е един успешен директор, има отлична репутация. Аз се запознах с него тогава, когато го поканих на среща. Искам да заявя пред всички вас, че не съм имала никакви други съвети освен този, който аз сама избрах за критерии. Когато го предложих на министър-председателя, той ми се довери напълно и така в много кратък срок той пое това нека да го кажем предизвикателство. Това не е клише тук, наистина много основни и важни неща ще се случват в тази област.
Освен това смятам, че всички ние сме екип, ние ще наложим твърдо редовните срещи на политическите срещи, където аз се надявам господин Стаматов да знае толкова, колкото и останалите колеги знаят за неговия сектор, най-важните неща. Защото ние говорим за образование и наука, това са области, които определено имат синергия и се захранват позитивно една друга, затова е много важно ние да работим като екип.
Радвам се също така, че мога да представя пред вас и началника на моя политически кабинет госпожа Карабельова, тя е началник на политическия ми кабинет и като вицепремиер, но тъй като тя има опит в Министерството на образованието и науката от преди смятам, че нейното бързо навлизане тук дава допълнителен бонус за нашия екип.
Това е, което мога да ви кажа накратко за представянето. Смятам, че господин Диян Стаматов тръгна с летящ старт в неговата област, вече започнаха първите обсъждания. Имаме план седмица по седмица, бих казала ден по ден обсъждания на програмите. Да не бъда прекалено подробна, но ако се интересувате, мога да ви кажа, че аз концентрирах усилията си, признавам, върху предучилищното и училищно образование в изминалите 10 дена, откакто мина гласуването ми, и направихме десетки срещи. Ако това е тема на нашия разговор, аз съм готова да ви докладвам и да ви държа в течение какви стъпки са направени до тук.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Можете да представите освен политическия кабинет и приоритетите и извършеното до момента. Мисля, че това е предвидено в точка 1. Само ще уточня, че ние в момента не провеждаме блиц, това е представяне на кабинета на министъра с приоритетите. След две седмици предстои процедурата блиц контрол в нашата комисия, когато всяка парламентарна група ще има възможност да задава своите въпроси, но ако колегите не възразяват смятам, че е добре да чуем накратко и това, което Вие сте заложили в дните, в които бяхте в министерството, като конкретни стъпки.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Много Ви благодаря. Готова съм, разбира се, да отговарям и на въпроси. Пропуснах още един много важен член на екипа. Разбира се, тук става дума за постоянната администрация, но знаем, че добра администрация без добър главен секретар не става и искам специално да кажа, че тази приемственост и стабилност в нашето министерство се олицетворява от вече достатъчно дълго и време със стабилни показатели от Красимир Вълчев. Специално му благодаря за първите дни в министерството, в които той създаде наистина чудесна организация и ние всички от политическия кабинет ще заседаваме винаги в негово присъствие. Аз смятам, че политическият кабинет трябва да дава визията, а администрацията трябва да казва какво, кога и как е възможно.
Какво е направено до тук? Първите ми срещи бяха с, подчертавам това, училищното образование, имам да наваксам с останалите двама колеги, но това са най-спешните задачи. Най-напред започнахме със социалните партньори. След това направих среща с регионалните инспекторати по образованието, всички. След това с ръководителите и заместник-ръководителите на държавните образователни стандарти. Направих две срещи с издателите, с всички издатели и след това направих няколко срещи с по-големите издателства, за да мога да разбера как те гледат на сроковете, с които трябва да се справим и как ще разположат работата си във времето. Направих освен това два директорски колегиума с всички директори в министерството. От екипа очаквам да работи на много високи обороти. Всеки един от директорите плюс моите заместници ги помолих да направят кратък преглед на това, което е свършено до тук, всъщност ние сме почти на средата на мандата, и какви са най-спешните задачи в следващите месеци. Тази тема ще я обсъдим утре на заседание на политическия кабинет, за което използвам случая да информирам колегите, започва в 15 часа. Иначе нашите редовни заседания са всеки понеделник. И ще обсъдим крачка по крачка тесните места, които колегите са видели и как можем да ги преодолеем.
Най-важните ни задачи. По отношение на предучилищното и училищно образование моментът е наистина определящ. Искам да кажа без всякакви колебания пред всички вас, че за мен този закон е безспорен успех. Безспорен успех е както заради качеството му, така и заради това, че много неща могат да се направят през и с този закон, както и затова, че сте успели да консолидирате в достатъчна степен подкрепа за него, за да може той да тръгне напред. Казвам това като извадено пред скоби, защото всъщност този закон няма лека среда, той се работи, поправете ме ако греша, но 10 години. И когато имаме една декада, в която на практика би трябвало да имаме вече завършващо поколение по новия закон, а ние все още говорим за първите стъпки на този закон, аз мисля, че трябва да си дадем сметка за това, да кажем на добър час на закона и да направим всички възможно този закон да проработи.
Това са моите първи думи към вас като моя ресорна комисия за добрата работа, която сте свършили. И смятам, че това трябва да се оцени и да се обяснява на българското общество. Всеки закон трябва да има позитивна среда, в която да работи и да направим тази среда сега позитивна е наша задача.
Следващата важна задача, с която се заехме, бяха държавните образователни стандарти. Това беше всъщност първото заседание вътре в рамките на министерството, в което група по група направихме разговори, аз изслушах абсолютно всеки ръководител на група и приключихме с един списък, в който сме разделили условно нещата на висока степен на готовност, средна степен, ниска степен и утвърдени. Знаете, че утвърдените са 3, те ни дават възможност да работим. Това е основната задача и част от длъжностната характеристика на заместник-министър Диян Стаматов. Ще ми се докладва всяка седмица как върви работата по стандартите. Аз искам групите да се отворят максимално, когато се обсъждат. Зная, че широките групи предполагат повече говорене, а някой след това трябва да седне и да напише, но това е политическият подход, който аз съм избрала и за който аз ще настоявам.
Новите учебни програми. Имаме утвърдени за 1 и 5 клас. В момента обсъждаме тези за 2, 6 и 8 клас и правим серия от национални срещи. Преди малко точно това попитах господин Стаматов, мина срещата във Враца. Сливен е в петък и след това в понеделник е в София. Аз ще присъствам на срещата в София, в Сливен господин Стаматов ще я проведе без мен. Планираме Пловдив и Шумен другата седмица. Ще подложим на обсъждане целия пакет програми за всички класове. Аз бих искала да го видя с един от директорите, с които говорих. Мисля, че е добра идея буквално да го сложим на един голям лист хартия клас по клас, какво се случва във всяка програма, за да могат хората наистина да придобият представа в пълнота как върви подготовката на ученика в училищното образование. Важно е да внесем спокойствие в системата и в обществото и всъщност по новия план и по учебните програми по български език, литература и история са с повече часове и с повече тежест в съдържанието. Казвам го затова, защото тук присъстват и медии, и хора, които не са членове на тази комисия, но да знаете, че това е отправна точка, на която аз лично много ще държа. Не е необходимо и да трупам повече думи около това, защото това е била всъщност и волята на законодателя и в тази воля и в изпълнението й никой не трябва да се съмнява.
Учебниците за 1 и 5 клас. Чухме издателите. При тези срокове те изказват своите съмнения, които аз съм длъжна да споделя с вас към началото на учебната година. Според мен ние трябва да подходим абсолютно спокойно в тази ситуация, ръка за ръка с парламента да обсъдим всички възможности и да изберем най-доброто. Под най-доброто имам предвид действие на закона, нямаме накъде повече да отлагаме, и разбира се децата, родителите и учителите да бъдат достатъчно спокойни, че те ще имат целия инструментариум в ръцете си, за да могат добре да се подготвят. Как трябва да се справим с това изпитание? Комисията е повече от наясно за трудностите в 5 клас, където на практика има смяна в един от учебниците, но затова продължаваме да говорим. Има още много въпроси, които се надявам да обсъждаме.
Искам да ви помоля, госпожо председател, да направим в удобно за вас време специална среща с някои от ръководителите на ДОС-овете. Защото няма абсолютна сигурност какво се разбира. Просто искам автентично тълкуване от страна на парламента какво е съдържанието на някои от ДОС-овете. Ние проведохме такъв разговор и с господин Стаматов и примерно ДОС има за усвояването на българския книжовен език. Колегите имат нужда да проведат един допълнителен разговор с вас, аз смятам, че това е от взаимен интерес да разберем от вас по-добре съдържанието на този ДОС. Също за гражданското, здравното, екологично и интеркултурното образование, защото имаше още един ДОС, който според колегите се припокриват единия ДОС, който аз току що ви цитирах, с друг, който застъпва същата тематика. Ако можете да направите това място в програмата си, за да го обсъдим заедно с вас като законодатели, смятам, че това ще бъде много добре прието.
Ако искате да спра до тук, ако искате, да продължа с висшето образование и наука. Както кажете. По висше образование и наука има изменение в ЗВО, които вървят, както и днес стана дума, те са много важни, защото променят модела на прием и финансиране с цел по-добро качество. Като юрист аз смятам, че когато има правна симетрия, това говори добре за законодателството. Това, което беше направено в предучилищното и училищно образование и повишаване на неговото качество, аз смятам, че с някои от инструментите, които там вече се видя, че работят добре, ако ги пренесем където и както това е възможно с качествено висше образование, смятам, че това ще бъде много важно.
Искам да подчертая, че става въпрос за конкуренция и наистина подкрепа на добрите висши училища, не става дума за намаляване на парите за висшето образование. Това е нещо, за което аз последователно ще се боря и ще държа за запазване и увеличаване на бюджета на образованието, в частност и на висшето образование.
Започваме работа и по нов пакет за изменение в Закона за висшето образование във връзка с приетата от парламента Стратегия. Със сигурност има нужда от промени в частта „Акредитация”, Закона за развитие на академичния състав, също много важен закон, Правилника на Фонд „Научни изследвания”, за което отговаря заместник-министър Костадинов. Необходими са промени в съответствие с приетия миналата седмица Закон за насърчаване на научните изследвания. Трябва да приемем план за изпълнение на препоръките от партньорската оценка в рамките на Хоризонт 2020. Впрочем, започнах се тази оценка, България е пилотен проект в оценката 2020 и смятам, че можем да направим наистина максималното от конкретните препоръки, които са дадени там. Спестяват ни много усилия, вероятно и средства, за да го направим сами.
Трябва да изградим капацитет и да върнем доверието в националната система за наука. Мисля, че в тази област имаме много сериозен проблем, разпознаваме го и ще го адресираме.
Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. През март очакваме визитация. Това е ангажимент на проф. Денков, много важен, определящ. Ако това не се случи, ние и двамата разбираме добре какво можем да загубим.
Успешното стартиране на операциите по оперативна програма. Част от тях вече са обявени по приоритетни оси 2 и 3 в областта на училищното и висшето образование. И ключово значение има първата ос, която е за наука, центрове за компетентност и върхови постижения. Това е наистина много важно за нашата страна. Всъщност тази тема е и темата, по която личи как България се съотнася с останалите европейски държави. Точно по тази тема всъщност има най-много състезание и табло на резултатите, и измерване на всяка страна, т.е. при добра работа тук можем да покажем, че нещата се променят за добро в България.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, министър Кунева. Това със сигурност не е първата и последната ни среща в тази комисия. Ние с колегите работим в изключително добър синхрон, макар понякога да имаме и различия. Но тъй като сме Комисия по образованието и науката, винаги се стремим да търсим, доколкото е възможно разбира се, консенсусни решения на различните проблеми. Правим работни групи, формални и неформални срещи, така че каквито въпроси е належащо да обсъждаме мисля, че никой от колегите няма да има нищо против. Разбира се, давайки се много ясна сметка за разделението на властите на законодателна и изпълнителна.
И отново ще припомня, че в началото на всеки един месец, всяка първа сряда на месеца, в комисията се провежда, по правилника на Народното събрание, блиц контрол, като всяка една парламентарна група има право да зададе два въпроса на министъра. Така че в рамките на този блиц, да, имахме процедура, наистина бившият министър не беше изслушван в последните няколко месеца по различни причини, но категорично смятаме всички, че това е една добра практика именно за получаване на обратна връзка и обмяна на информация между народните представители, които са членове на комисията, и вас като политическо ръководство и Вас като министър.
Благодарим Ви за представянето. Благодарим за представянето на приоритетите.
Колеги, предлагам ви да преминем към следващите точки, които са разглеждане на различните законопроекти за академичния състав. Това са законопроекти, които доста време отлежават в комисията. Имаме много гости. Колеги, предлагам ви обсъжданията по законопроектите да се проведат общо, а след това да гласуваме разделно, както повелява правилника.
Припомням, че вносителите, по правилника на комисията имат възможност да представят своите законопроекти до 15 минути, а всеки народен представител и гостите след това имат възможност за изказване до 5 минути. Така че ще ви помоля да спазваме правилника на комисията на Народното събрание.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Моля специално по тези законопроекти, които ще разглеждате, понеже са в компетентността на проф. Денков, ние ще стоим, за да покажем експертен и екипен дух с проф. Денков, но ако може той да даде и политическата и същностната експертиза.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Разбира се. Предлагам да преминем към представянето. Госпожа Кунева вече представи господин Денков като човекът, който ще представя законопроекта, така че да дадем думата на проф. Денков да представи законопроекта на Министерския съвет и след това всеки от вносителите също да представи текстовете, които е внесъл, макар че някои от тях вече малко са закъснели и трябва да вземем решение какво ще се случва с тези законопроекти, защото мина доста време действително. И смятам, че голяма част от проблема, който ние сме се опитали заедно с колегите от БСП да решим, вече е решен.
Колеги, само за ваша информация, поискахме от проф. Денков и от министерството да направят справка за състоянието на случаите, които ние засягаме към момента, за да можем да вземем и правилното решение в комисията. Но това вече като дойде момента в тези законопроекти ще го коментираме.
Професор Денков, заповядайте да представите законопроекта на Министерския съвет.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря, госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря и на екипа за доверието, което ми дава да представя този може би по-труден, но също така важен закон, както и другите закони, които обсъждахме през последните две години.
Бих могъл в най-кратък вариант да представя закона по следния начин. Той съдържа две изключително ключови положения, които са свързани помежду си. Първото е изискването за създаване на минимални изисквания за придобиване на академични звания и научни степени, като тези изисквания трябва да бъдат съобразени със спецификата на всяко професионално и научно направление. Бих могъл да кажа, че между академичната колегия има много широк консенсус по този въпрос, въпреки че тук там има и възражения. Има една справка, която показва, че от всички висши училища и от Българската академия на науките, които са представили мнения за промени в закона, практически навсякъде това е положение № 1, което се изисква да бъде променено, тъй като то създава определени затруднения при обективно оценяване на научните трудове и академичните конкурси.
Второто ключово положение е свързано със създаването на така наречения национален регистър, който да разшири наличния в момента регистър на академичния състав с постиженията, с които съответният доктор, доктор на науките, доцент, професор или главен асистент се явява в съответните конкурси и има съответните постижения, отново съобразени с различните професионални направления и научни области. Този регистър е важен, за да даде съответната публичност и видимост на научния експертен капацитет в България, от една страна, и от втора страна, да се справи с един проблем, който няма как да заметен под килима, той съществува и това е, че част от конкурсите през последните години не бяха запълнени с хора на достатъчно високо ниво. Има, разбира се, и други предложения. Някои от предложенията са доста драстични, примерно да се върнем назад в конкурсите, да се опитаме да ги отменим. При една справка с юристи, а съм сигурен, че юристите от министерството ще се съгласят, показва, че това ще създаде изключително тежки проблеми, тъй като нарушава автономията на висшите училища, това би означавало да променяме трудовите договори, които са сключени преди години и всичко това ще създаде проблеми, които няма как да се реализират. Ситуацията в България не е аналогична на ситуацията в Румъния, която често се използва като пример специално в този случай, не за корупцията имам предвид. В това отношение ние смятаме, че създаването на този регистър, който съдържа само лицата, покриващи минималните изисквания, всъщност ще реши основния проблем с качеството на конкурсите, проведени през последните години.
Оттам нататък има няколко допълнителни точки, които развиват тази теза, например условието за минималните изисквания, поставено като условие за допустимост до конкурса. С други думи, журито би трябвало първо да провери дали кандидатите покриват тези изисквания и ако те не ги покриват, изобщо да не ги допуснат до конкурса и да няма съответното разглеждане.
Друго изискване от този тип е самите членове на журито да покриват минималните изисквания и по този начин отново да избегнем проблеми, свързани с качеството на съответните хабилитирани лица, които би трябвало да оценяват кандидатите.
Има и няколко предложения с друга тема, свързани например с проблема с главните асистенти, които нямат защитена докторска степен. Ние защитаваме тезата, че там, където е имало обективни причини за това – майчинство или някакви други обективни причини, би могъл срокът да се удължи със срока, който позволява Кодексът на труда.
Съответно има и още едно предложение, което е свързано с чисто техническия проблем, ако изчезне диплома, не може да бъде намерена и е издадена по стария закон от Висшата атестационна комисия да има процедура, с която министерството да може да издаде съответната диплома. Това са най-важните елементи в предложенията. Ако имате въпроси, на разположение съм.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Денков.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин професоре, искам да уточните темата…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов, само ще помоля първо всички вносители на законопроекти да ги представят и след това ще открия дискусията. Провеждаме обща дискусия, не законопроект по законопроект. Нека всички вносители да си представят законопроекта, след което да преминем към обсъждането им.
От вносителите някой желае ли да представи законопроекта си? Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Този законопроект е разработен преди две години от мен заедно с бившия председател на комисията от първия мандат на ГЕРБ Огнян Стоичков. Той беше разработен в края на мандата в отговор на приетия с големи усилия и големи спорове закон, който действа сега, понеже той показа изключително големи слабости. Аз няма да говоря чак 15 минути, ще ви прочета две страници мотиви.
Законът за развитието на академичния състав в Република България бе приет през 2010 година. Той промени модела на придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. Законът бе приет с големи спорове, които стигнаха до Конституционния съд на Република България. Натрупаната през последните години практика по приложението на ЗРАСРБ потвърди оценките, че в закона съществуват редица слабости, които водят до падане на качеството на академичните процедури, включително и безнаказано плагиатство. Мнението, че е необходима промяна на закона се споделя все по-широко в университетските среди и бе подкрепено в редица изявления от настоящия министър на образованието и науката. Според тях промяната в закона е належаща и дори закъсняла.
По тази причина предлагам поправки в действащия закон, които ще се приемат по-лесно и по-бързо от създаването на нов закон.
За основа на поправките използвам, след съответните редакции, така наречения Закон „Стоичков”, действал между месец май и декември 2010 г. В академичната общност преобладава мнението, че той съдържа множество полезни идеи, които могат да послужат за основа на желаната законодателна промяна. Безспорна е необходимостта от въвеждане на механизъм за арбитраж и апелация на академичните процедури. Също така е необходимо да се въведат единни държавни изисквания и национален контрол за тяхното спазване. Наличието на посоченото изискване в закона позволява в подзаконов нормативен акт да се приемат и изменят национални наукометрични показатели по различните научни направления. Те са минимални и общи за страната, като висшите училища и научните организации имат право да приемат и по-високи показатели от минималните. Дискусията по темата бе проведена през 2013 - 2014 г. и в Министерството на образованието и науката са натрупани достатъчно материали, които да послужат за създаването на съответния подзаконов нормативен акт.
Научните журита се заменят с научни комисии, като изборът на членовете на научните комисии се осъществява въз основа на жребий. Терминът „жури” е необичаен за българските традиции, винаги е била „комисия”, тя е и старобългарска дума и по тази причина аз съм сменил чуждата дума, която се отнася за изкуствата и за съвсем друга дейност, независимо, че бившият министър Игнатов много държеше точно на тази дума по неизвестни за мен причини. Той не можа да обясни защо. Възстановява се така наречената Национална листа на комисиите по научни области и по професионални направления, на която не бе даден шанс през 2010 г.
Реализира се и препоръката на Конституционния съд, който отмени задължителното привилегировано положение на английски език, но призна, че има нужда от информиране на международната научна общност за процедурите и това може да се постигне с помощта на набор от езици, които традиционно се ползват в съответните направления. Предвиждаме материалите по процедурите да се публикуват на открит достъп в интернет за срок от пет години, защото някои от най-скандалните процедури в последно време са характерни и с бързото сваляне на конкурсната документация от интернет страницата на съответния университет.
Нормализира се процеса на избора на главните асистенти като се въвежда тайно гласуване на процедурите в научните съвети с цел преодоляване на някои порочни практики при избора.
Контролът се поверява на Националната агенция за академична апелация. Тя не може да присъжда или отменя научни степени, но ги връща в съответното висше училище или научна организация за ново разглеждане. По-ясно се регламентира понятието плагиатство и механизмите за неговото обжалване.
Нуждата от проверка поне на най-драстичните случаи на нарушения по действащия закон налага да бъде предложен механизъм за повторен преглед и качествен контрол на процедурите, който е съчетан с възможността за всички от тях, които отговарят на нововъведените национални наукометрични показатели да бъдат потвърдени по облекчен ред.
В настоящия законопроект са отразени и бележките, които бяха направени при обсъжданията в академичната общност и университетите през лятото на 2014 г.
Предвижданият минимален апарат към Националната агенция за академична апелация ще изразходва годишно за заплати и осигуровки по-малко от 100 хиляди лева годишно, консултирано с двама министри на финансите. Още толкова са разходите за заседателни на членовете на агенцията. Сумата е незначителна и може да бъде осигурена от централния бюджет. При апелативните процедури арбитрите по чл. 36 получават обичайните хонорари за членство в научна комисия за сметка на участващите в процедурата страни.
Убеден съм, че приемането на предложения законопроект ще доведе до значително повишаване на качеството на университетското образование и научните изследвания в Република България и ще повиши конкурентоспособността на българската наука и висше образование. Законопроектът не въвежда норми от правото на ЕС, въпреки че приемането му ще доведе до постигане на най-високите европейски стандарти в регулираната материя.
Това са моите мотиви за внасяне на закона. Той е един от първите, които са внесени, може би най-първия. Аз съм направил един сравнителен анализ на съвпаденията от различните закони и като се кръстосат, най-главните съвпадения са 8, почти нямаме разлика. Проблемът може би ще произлезе на второ четене, когато някои предложения имат по-радикален смисъл, особено за плагиатството, за Агенцията по апелация и т.н. Но аз съм убеден, че без радикални движения такъв закон не може да поправи нещата, защото твърде много сме закъснели.
Моят закон е единственият, който предлага връщане назад. Връщането назад е направено точно по румънския пример, както проф. Денков каза, и е заблуда, че положението не е същото. Положението е същото. И в Румъния за 2 години нароиха 6 хиляди професори и станаха за смях на цяла Европа. Ние не предлагаме да се върнем назад и да проверяваме, ние предлагаме просто да се спре и тези, които са приели тези степени и звания, да се върнат отново. Ако решите да направим такава радикална мярка, това ще бъде един вид революция в мисленето. Ако не решите, няма как, ще трябва да се примиря. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Станилов. Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо председател, госпожо министър, господа заместник-министри, дами и господа, ще се постарая да бъда кратък в своето представяне на нашия законопроект. Първо трябва да кажа, че безпристрастните анализи на прилагането на Закона за развитие на академичния състав в Република България посочва както негативни, така и положителни моменти в него и ние не сме привърженици на заклеймяването на този закон изцяло, категорично и напълно. Положителните неща са, че се крепят условията на автономия на научните разработки и научните процеси в отделните университети. Успоредно с това се проявиха и някои съществени недостатъци на новия модел, които подлежат на корекция. Позволявам си да цитирам един млад наш колега в една дискусия в Софийския университет, в който той постави много простичко и точно дилемата, в която сме поставени – как да съчетаем свободата в научното израстване, в научното дирене и очевидния дефицит на морал в науката. Този проблем е много трудно да бъде решен със законодателни действия и затова няма идеална законодателна норма.
Основните според нас несъвършенства на действащата система за кариерно развитие на академичния състав са свързани, първо, с липсата на Национален център за координация и контрол на процедурите и, второ, очевидно несполучливата система за подбор и състав на научните журита. Тези несъвършенства се дискутират интензивно в публичното пространство сред академичните среди.
Предложения от нас законопроект за изменение следва принципите на съхраняване и доразвиване на добрите практики, съблюдаване на автономията на академичните институции и на оптимално ползване на институционалния капацитет на действащите управляващи структури.
Основните предложения в законопроекта ще изразя схематично. Първо, ние предлагаме към Националната агенция за оценяване и акредитация, накратко НАОА, да се създаде постоянна Комисия за развитие на академичния състав, съкратено КРА, от 9 души хабилитирани учени, всеки от които е представител на една от областите на висше образование.
Второ, предлагаме създаване на нов механизъм за определяне на състава на научните журита, при който външните членове се определят на случаен принцип. И това е едно от нашите основни искания, което има качествено значение за самата безпристрастност на процедурите.
Трето, текущ административен контрол върху неприключилите процедури за даване на научни степени и заемане на академични длъжности се осъществяват от ръководителя на съответната организация.
Четвърто, чрез Преходните и заключителните разпоредби се правят и необходимите изменения и допълнения с цел избягване на колизии със Закона за висше образование.
Пето, възлага се на Министерския съвет да се внесат съответните промени в Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав, което е абсолютно разбираемо.
И на шесто място, също едно много важно според нас предложение, което ние предлагаме сериозно да бъде дискутирано. Ние предлагаме да се разработи и утвърди класификатор на научните области и на научните специалности в Република България, което ясно ще ни даде представа кой преподавател, кой доцент, професор, доктор или доктор на науките в коя област и в коя научна специалност е действително специалист. Това ще избегне широкото тълкуване на закона и моделиране на журита чрез привличането на специалисти, които можем да кажем са далеч от темата, но са близки до кандидата или докторанта.
С това аз приключвам нашето представяне на закона и декларирам готовността за професионално и откровено разглеждане на всички предложения, в които, както каза проф. Станилов, има много общи неща, но има и неща, които си заслужава да дискутираме с пълната отговорност към развитието на науката и кариерното развитие на нашите преподаватели в българските университети. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, доц. Михов. Председателката Дамянова ме помоли аз да водя известно време заседанието. Остават още три законопроекта, които не са представени.
Заповядайте, колега Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, доц. Великов. Законопроектът, който представяме ние, касае един конкретен случай и тъй като беше подготвен преди година и половина, той има актуалност и се отнася към този момент. Става въпрос за наличието на нормативна регулация за статута към тогавашния момент на близо 7 хиляди научни млади работници, които след изтичането на срока за защита на техните научни степени не са извършили необходимата защита и в същото време понеже заемат академични длъжности в съответните учебни заведения, са преназначени на по-ниската академична длъжност „асистент“. Случаят беше свързан с чувствително намаляване на и без това скромните доходи на тази категория и на този вид научни дейци в нашите висши учебни заведения, затова ние тогава предложихме този проект, който предвижда удължаване на срока на 6 години, който по закон е 4 години, като с тази промяна предлагахме да се коригира получилата се нормативна несъгласуваност, тъй като дотогава въпросът е уреждан със съответната необходима подзаконова уредба, но тя е приета с голямо забавяне. Доколкото чувам от законопроекта на Министерския съвет, както беше представен от проф. Денков, вие смятате, че това може да бъде регулирано на базата на подзаконов нормативен акт. Нали така? И не е необходимо това да бъде включено в основния законов текст. Така ли?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: В § 27 го има това, но нека после да отговори проф. Денков.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, аз затова исках одеве да поставя въпроса, за да го изчистим. Това е нашето предложение по същество. Считам, че ако въпросът не е уреден в законопроекта на Министерския съвет, който влиза в момента, нашето предложение има своето място, тъй като решава въпроса на една голяма част от младите научни кадри в различни учебни заведения. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, аз ще си дам думата, тъй като законопроекта, който навремето предложихме с колегите Бойка Маринска, Милена Дамянова, Красимира Анастасова, Корнелия Маринова – и двете вече са кметици, - и Мариана Тодорова, Снежана Дукова, Ирена Коцева, Галя Захариева и Стефани Михайлова, беше свързан с на практика същия този случай. Нашата идея тогава беше все пак да дадем възможност за известно отлагане, да се удължи този срок по § 5, ал. 5, за което също става дума и в законопроекта на проф. Бъчварова и колегите, тъй като се оказа, че има голям брой незавършени процедури за придобиване на образователна и научна степен доктор. По този начин да дадем още една допълнителна възможност.
Разбира се, това, което беше споменато от проф. Денков, може би донякъде решава въпроса в един по-общ план, свързан и с двата законопроекта, но аз говоря в момента за този, на който аз съм начело с всички други колеги, и след това ще стане дума за искането, но аз поне си представям, че и двата законопроекта биха могли да бъдат подкрепени по принцип, тъй като те вече след това в законопроекта на Министерския съвет с тази нова ал. 6, проф. Денков след това ще ме поправи, ако бъркам, но при всички случаи това удължаване на сроковете за защита на научна степен, когато има някакви обективни причини, се урежда в законопроекта, внесен от Министерския съвет. В този смисъл този законопроект, който сме внесли, решава един частичен случай и беше също така свързан с една конкретна потребност преди година и три месеца. Благодаря.
Сега остава законопроекта, който ще представи колегата Чобанов. Заповядайте, доц. Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви. Тук също става въпрос за законопроект, който е внесен преди една година и урежда пропуски в съществуващия закон и е отразен в законопроекта на Министерския съвет в § 28. Става въпрос, че в момента няма институция и ред за издаване на дубликати на загубени, повредени или унищожени документи, което поставя гражданите в невъзможност да докажат придобитите преди 2010 г. научни степени и звания. Както отбелязах, той е вече на една година и е отразен в закона, който внася Министерският съвет, което удовлетворява необходимостта на тези граждани да удостоверят това, което имат като степен. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: И аз Ви благодаря, доц. Чобанов. Вижда се, че има три законопроекта, чиято тема в известен смисъл като че ли вече е решена в законопроекта на Министерския съвет.
Откривам разискванията по всички тези 6 законопроекта. Имате думата вече по същество по отделните законопроекти.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми господин председателстващ, уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми гости и колеги, считам, че най-фундаменталният и най-пълен законопроект, който днес се предлага на нашето внимание, е този на Министерството на образованието и науката, доколкото той отговаря на повечето проблеми, които възникнаха вследствие на приемането на Закона за развитие на академичния състав. Оценката за него не може да е еднозначна, защото той наистина позволи да се улесни процедурата по придобиване на научни степени и длъжности към университетите, но също така чрез някои неуредени законови норми допусна да има известни злоупотреби с придобиването на същите степени и длъжности. За всички колеги е известно, че академичната свобода може да се тълкува по различен начин и се породиха съмнения дали всички доктори, доценти и професори имат еднаква тежест в страната и дали те отговарят на едни и същи критерии. Тук приветствам това, което се предлага от министерството, защото наистина, за да изчезнат тези съмнения е необходимо да има минимални изисквания, които се предлагат и въвеждат чрез този законопроект и те да бъдат прилагани както като критерии за допустимост до конкурси, така и като критерии за сформиране на самото жури. Така че наистина тук с тази постановка се изчиства и се решава един фундаментален проблем.
Следващият, както проф. Денков каза, е с регистъра, който е необходим и ние го дължим на цялото общество, за да има видимост и публичност какъв е академичният състав и потенциал бих казала в България. Така че наистина мисля, че с тези поправки законът ще бъде доста по-работещ и ще се преодолеят дефицитите на изначалния вариант, който беше приет преди 6 години.
Оттам насетне аз съм съгласна с думите на проф. Станилов, че духа и философията, която ни се предлага във всички законопроекти, е обща. Макар някъде да има акцентиране, нюанси, радикализиране, то като цяло посоката е една и съща. И затова на мен ми се струва, че днес би било добре принципно да подкрепим всички законопроекти, за да се възползваме от по-богатите нюанси, които те ни дават, за да ни отворят поле за дискусия как да се доусъвършенстват и изчистят всички други механизми, за да направим един още по-пълноценен закон.
Да, обект на дискусия ще е дали да има връщане назад, както се изрази проф. Станилов, дали ние да институционализираме тази комисия по апелация, изобщо как да регламентираме казуса с плагиатството, но мисля, че ние само можем да спечелим от една такава дискусия.
Що се отнася до законопроектите с вносители доц. Михов, доц. Великов и Лютви Местан и група народни представители, нюанси разбира се има в законопроекта на доц. Михов, той ни предлага малко по-различна концепция от Комисията за апелация, но отново идеята мисля, че е сходна, а другите по-скоро регламентират законови празноти или неуредени казуси.
Така че мисля, че съвместно с всички вносители, цялата комисия, ние имаме шанс, приемайки всички законопроекти, да направим един доста по-добър, по-регламентиран и работещ закон и да намерим най-верните нюанси, от които академичната общност и цялото общество имат нужда. Така че аз ще подкрепя всички законопроекти, вярвам, че и комисията ще стигне до този извод. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Тодорова за този прецизен анализ и изказаното мнение. Други колеги от народните представители?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Като излагах моя закон казах какво ми е мнението изобщо за всички внесени закони. Искам да кажа само този проблем за главните асистенти и тяхната доктурантура. Това беше при приемането на първия закон, тук беше ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев, който каза: „по коридорите на Софийския университет се разхождат 80 – 90 главни асистенти между 40 и 50 години и нито един от тях - доктор. Ще накарам тези хора да си седнат на задниците и да защитят дисертация, защото да се пенсионираш като главен асистент е срамно“. Вярно е, че не всеки е роден да стане доцент, професор, академик и прочее, но поне те като са влезли в една система трябва да полагат някакво старание. Тогава ние предприехме тази мярка като взехме тези 4 години, които са срокът на задочната докторантура, както знае целият академичен състав. Сега вие предлагате да им се дадат 6 години. Значи това е удвоената редовна докторантура. Не съм сигурен, че те ще го направят или поне част от тях ще го направят, а другите пак ще отпаднат. Аз ще го гласувам, но едва ли това ще бъде радикална промяна. Просто когато ние издигаме хора за докторанти ние в настоящия момент нямаме почти никакъв избор на способни хора за докторанти, казвам го най-отговорно. И ще ви кажа, че в следващ момент аз ще внеса в комисията една поправка към Кодекса на труда, която позволява професорите да се пенсионират на 70 години, защото ние се задъхваме от квалифицирани учени, а младите, които имат, нямат тези способности. Те отиват в Германия, в Англия, в Америка и навсякъде и ние се задъхваме, трябва да компенсираме нещата. Просто трябва да дадем на тези хора още една възможност, от което аз не съм убеден, че ще има голям резултат, но съм съгласен с подобно предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Професор Станилов, интересно беше, че подтикът ние да внесем този законопроект се отложи с една година дойде преди година и три месеца точно от проф. Илчев, който каза: „а бе тук много хора са започнали да работят в университети, обаче не им стига малко време“. Още няколко месеца и ще станат всички доктори. И ние така решихме с колегите, да дадем път на тези млади стари доктори.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Нали сега правим изследователски университети и прехвърляйки пари от образование към наука и с допълнителни субсидии се мъчим това да направим – тези, които преподават, малко време да им се освободи. Защото за преподаването се губи време и изследователската работа прекъсва, като я прекъсваш тя изостава и след това, докато я наваксаш тя изостава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря. Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Доцент Великов, аз Ви благодаря за тази реплика, защото Вие просто дадохте обяснение на това, което ще кажа. Изпаднал съм в положение да говоря срещу законопроектите на БСП и на коалиционните партньори от управляващото мнозинство, но този политически абсурд всъщност се обяснява с позицията, че в дадения случай се опитваме законодателно да решим въпроса на едно висше училище, на един университет, няма да споменавам името му, доста късно, вече година и два, три месеца нормата е приложена. Аз апелирам да не подкрепяме това предложение. В проекта на Министерския съвет има една разпоредба, която касае действително случаи, свързани с раждане, с болест и т. н., неща, които се случват на всеки човек и които естествено трябва да бъдат отчитани в този смисъл. И с това приключвам, надявам се да бях дипломатичен.
А що се отнася за проекта на Министерския съвет, колеги, ние ще подкрепим този проект, но съм длъжен да кажа няколко важни акцента, които трябва сериозно да се дебатират. Минималните национални изисквания са нещо много добро, те са базисна основа, те трябва да бъдат, но отново ни се предлага тяхната регламентация да стане в подзаконово ниво. Мисля, че вече веднъж такъв текст беше атакуван пред Конституционния съд, поправете ме, говоря по памет, дали точно такъв или близък и той беше отменен. Това е само правната страна на въпроса.
Друга е практическата страна на въпроса. Не говоря за това министерство и за този екип, но си спомням много добре от личен опит, че когато беше приет този закон, много дълго се забави приемането на Правилника към него и той доведе на практика до блокиране на системата и постави доста сериозни въпроси пред колеги, които бяха на прага на естествената си защита и на естественото си развитие. Тоест, ако приложим този механизъм, не казвам, че това ще се случи от екипа на министерството, аз вярвам даже, че няма да се случи и всичко това ще бъде направено и може би е направено, като няма да се получи пропуск или спиране на системата поради липса на такива минимални национални изисквания.
На трето място, мисля, че е по-добре тези минимални национални изисквания да бъдат законово регламентирани. И когато се отвори закона, да се чете: образователна и научна степен доктор по история, говоря от моята си камбанария, се присъжда на: първо, второ, четвърто и т.н. Това ще бъде ясна, кристална законова разпоредба.
На следващо място, със сериозни резерви дали не е елемент на дискриминация предвиденото разделяне на сега съществуващите, извинявайте за този израз, доценти, професори и доктори въз основа на минимални национални изисквания, които тепърва ще приемем на подзаконово ниво. Разделението им е в смисъл, че те могат да оценяват дисертационни трудове, едни доценти ще могат, а други теоретично няма да могат, защото не съответстват на определени национални изисквания. Членове на жури – също. Тоест, един доцент или един професор, който може да е професионалист, да е спрял да пише в последните няколко години, защото имаме и такива, но които са познавачи, които са професионалисти в своята сфера, да бъде изпаднал от този списък поради несъответствие на едни нормативни изисквания, които ние сега ще направим.
На следващо място, за членове на научното жури не могат да бъдат избирани хора, за които е доказано установено плагиатство. Този текст предполага, че те са доценти и професори и се е доказало, че са плагиати. Спомняте си, че президенти падаха затова, че преди еди колко си години са преписали от български колеги. Ако говорим за плагиатство, то може да се тълкува само в едно измерение, отнемат му се всички титли, това трябва да бъде.
Няма да се спирам на други текстове, но тези няколко неща, които казах, минималните национални изисквания, мисля, че е добре, ако министерството има готовност, ако имаме процедурна възможност и технология, дайте да ги обсъдим, да ги вкараме в закона и това да стане законова норма, която няма да се променя с времето. Даваме една устойчивост на системата. Един млад докторант като прочете закона ще знае за 4 години, за 3 години аз трябва да напиша толкова статии, трябва да публикувам там и там, трябва да имам еди какво си, еди какво си и еди какво си. Аз като доцент искам да стана професор и т.н. С това приключвам. И, разбира се, казах, че ще подкрепим този законопроект.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо председател, уважаема госпожо министър, господа заместник-министри, уважаеми колеги народни представители. Много кратко, тъй като вече беше дискутирана темата за двата законопроекта, внесени буквално в два последователни дни – 18 и 19 декември 2014 г., които касаят заварените асистенти, главни асистенти и научни сътрудници на длъжността „главен асистент“. Искам да припомня, че не само по повод на предложение, направено от Софийския университет, но и от други университети от страната по повод и на изказването на доц. Михов, така че аз мисля, че тези законопроекти не бива да бъдат отмествани заради времето, което е изтекло, защото част от тези хора вече наистина са назначени на по-ниската длъжност. И все пак да имаме предвид, че освен случаите на закъснение в този дълъг процес на някой от тези хора, които вие имате предвид, имаме и случаи на майки, хора, които са били на лекторати, така че това, което предлага и министерството, да не се омаловажават тези два законопроекта, защото те са породени наистина от практиката, имат смисъл и значение в защита и на хора, които не са имали възможност в рамките на времето, което е определено по закон, да защитят.
И все пак искам да обърна внимание, че за част от тези хора вече времето е минало дори в едната година, която се предлага от другия законопроект за удължаване на срока на 5 години. Нашият законопроект беше на 6 години. Така че дори и този срок вече де факто тече. Но все пак, независимо от закъснението, да имаме предвид обсъждането и да се предприемат мерките, които се залагат в законопроекта на Министерския съвет, но да не се отхвърля като нещо, което не е породено от практиката и не защитава интересите на тези хора, които имат нужда от законодателя, който да обърне внимание на техния проблем. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. За реплика иска думата проф. Станилов. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това с отпуските, майчинството и прочее и прочее го има в Кодекса на труда. Аз съм в системата от 1972 година, това винаги се е спазвало при всички закони. Няма проблеми с тези прекъсвания, с удължаванията във връзка с отпуски по майчинство.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов също за реплика.
МИЛЕН МИХОВ: За първи път правя реплика на моята уважавана приятелка госпожа Бояджиева, но не мога да се съглася с нейните аргументи, защото ако сравним годините преди влизането на Закона за развитие на академичния състав, ако сметнем годините, които законът даваше право тези колеги да се подготвят и да защитят, говорим за придобиване на образователната и научна степен доктор, обърнете внимание, образователна, не научна, тя е образователна и научна степен. Това е последната образователна степен. Приемаме, че сега те пак запазват възможността и работата си за един определен период от време да си довършат своята може би не започната никога работа и сметнем това време ние ще видим, че то близо от половината от прехода от 25 години. Така че с най-добри чувства не мога да се съглася, че правим добро на едни хора, които дават качество, образование и наука в нашите университети. Вече използвам формулата нашите университети и държа да подчертая, че не съм споменал името на нито един университет.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други реплики към госпожа Бояджиева? Госпожо Бояджиева, за дуплика.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз не знам защо се визира само нашия законопроект, предполагам, че доц. Михов се е запознал и с другия. Там разликата е 1 година. Ние никога не сме отричали, че има такива случаи на забавяне. И вие познавате много колеги, включително и в университета, в който преподавате, но още веднъж казвам, че все пак, дори да има такива случаи и те не са изключение от правилото, двата законопроекта бяха породени наистина от сигнали и от практиката. Но още веднъж искам да подчертая, че ако ги бяхме разгледали навреме, може би щяха да бъдат или приети, или отхвърлени, докато сега вече след толкова време може би става безпредметно и по-скоро да се търси вариант в закона на Министерския съвет.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Бояджиева. Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Дамянова. Госпожо министър, заместник-министри, уважаеми колеги, аз искам да обърна внимание върху два подхода, които са залегнали в представените законопроекти, тъй като струва ми се, че в дискусиите не се откроиха съществено различията. Да, има общо желание за някаква форма на регулация на процеса по придобиване на научни степени и звания и за отстраняване на недостатъците, които проличаха от приемането на закона и прилагането му до този момент. Очевидна е необходимостта от някакъв вид централен регистър, който е заложен в проекта на Министерския съвет. В проекта на проф. Станилов се появява така наречената Национална агенция за академична апелация като орган, като при него струва ми се особено внимание заслужава предложението за случайния подбор на така наречените журита или комисии, както той предлага да бъдат преименувани. Защото основните слабости досега, поне по мое скромно мнение, се състоят в това, че всяко висше учебно заведение в стремежа си да реши свои собствени въпроси от развитието на академичния състав е склонно и готово на компромиси. Особено там, където академичният състав е по-малък на брой, сме свидетели и на практики, които не са похвални за нито едно висше учебно заведение.
Затова, струва ми се, начинът, по който се формират комисиите, националната листа също, както и въпроса за националните минимални изисквания, които са разбити на две, така наречените наукометрични показатели и показатели, които отразяват измерими академични постижения. Доколкото разбирам, предложението на колегата Михов е тези два компонента да бъдат доразвити още, като тези наукометрични показатели бъдат записани като конкретни параметри вътре в закона. И за мен възниква големия въпрос къде е границата между администрирането на научното развитие на академичния състав и свободата на науката. Нека сега да имаме предвид винаги, когато става въпрос за научна работа, че това са хора, които в по-голямата си част не са администратори. Няма да седнат да четат закона. Аз като тръгна да си защитавам дисертацията, извинявайте, но няма да седна да прочета колко статии трябва да публикувам, къде трябва да отида и т.н. Ако искате да вкараме целия процес по защитата в една такава рамка, няма проблем да го направим, но искам да ви кажа, че една голяма част от тези изисквания обективно няма да се прилагат. Ами няма да се прилагат защото много други фактори влияят върху това, външни фактори, обществени фактори, спазването на авторитета на този вид дейност, отдръпването на младите. Обсъждали сме го много пъти в тази комисия. Когато правим определени закони, те не могат да бъдат откъснати от обществената действителност, това имах предвид. Тоест, въпросът е дали това да бъде по-либерално или по-стриктно. Аз считам, че към настоящия момент едно по-либерално отношение има своите основания и то ще изиграе и ролята на стимул млади хора да се занимават с научна работа. В момента, в който им изсипете един куп административни изисквания и сложите всички бариери, на всичкото отгоре като му дадете 300 и незнам си колко реда стипендия и той ще каже: абе, я довиждане! Извинете за неакадемичния израз. И ще си вземе шапката. Затова нека внимателно да преценим как да бъдат записани тези неща.
Приветствам предложението на проф. Станилов за Националната агенция за академична апелация, защото тя не съвпада като фунции с Националния център за информация и документация, както е записан в проекта на Министерския съвет. Първо, едното предложение за Националния център за информация и документация е към министъра на образованието и науката и неговата функция, доколкото е записано, е да поддържа регистъра. Тоест, това е един регистър и няма никакво отношение към процеса, прилагането на критериите там, защитите и т.н. Тоест, не могат да се обръщат към регистъра по същество, той е за съдържането на научните… За апелации не могат да се обърнат към регистъра. Тоест, остава неуреден наистина въпросът с апелациите и въпросът с плагиатството. Той става все по-съществен този въпрос, казвам го на базата на мои лични наблюдения, защото съвременната техника предлага неизброими възможности за научно производство, така да се каже, ама неизброими възможности. Не е вече в човешките възможности, поне според мен, да се проследи обективно така наречения процес на плагиатство. Могат да се заложат параметри, но е необходима институционална уредба, в това съм дълбоко убеден, защото това може да се наблюдава като една пандемия на всички нива, като се започне от курсовите работи на студентите и магистърските, които защитават, и се свърши с докторските дисертации. Процесът е един и същ. И струва ми се тук наистина тази институция като самостоятелна институция, отделена, може би да се помисли и допълнително върху текстовете, тук призовавам и професора да погледне още веднъж текста, нищо че е внесен преди година и нещо. На второ четене ще го обсъждаме. Но струва ми се, че тази институция има своето място, защото в крайна сметка от гледна точка на научните постижения това е същността на въпроса. Дали някой е преписал две трети от работата или е вложил собственото си научно творчество, мислене и подход в нея.
Така че това е въпросът. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Реплики? Заповядайте, проф. Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, прави ми впечатление, че интересът към този закон е по-голям от интереса към Закона за висшето образование, въпреки че Законът за висшето образование е основен. Може би заради обществения интерес към това, което стана в близките години. Мисля, че изгубихме много време да обсъждаме този срок за главните асистенти дали да им се удължи срока, дали да не им се удължи. Това не е толкова съществено. Има по-важни неща, които според мен трябва да изчистят технологията по получаване на научни степени и академични длъжности.
Съгласен съм, че трябва да има единни национални изисквания, които се предлагат от министерството и от още един закон, което е важно. Мисля, че би трябвало това да обсъдим, точно как да се прилагат.
Съгласен съм, че е необходимо в технологията да има и класификатор, тъй като на практика и сега в момента неофициално се ползва онзи класификатор, който беше отменен със сега действащия закон.
Следващият момент е как да определяме журито. Дали ще се нарича жури или комисия, това е второстепенно, но как да го определяме. На случаен принцип или на неслучаен принцип. Ако изясним тези неща в нашата дискусия, мисля, че законът ще стане хубав.
А що се отнася до това дали да удължим срока на 6 години, считам, че на тези, които не са успели да се вместят в срока, нямат обективни обстоятелства, които са им пречили. Те самите са си пречили. Това съм го виждал многократно в своята практика. Тръгват 6 докторанта, двама от тях закъсват, никой не им е пречил. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, тъй като процедурата по тези два законопроекта е много сложна и по оттеглянето, понеже са много вносители, има възможност да ги приемем на първо четене и на второ четене да ги прецизираме, ако нещо се налага и тогава да ги разгледаме, защото, пак казвам, много е трудна процедурата по оттегляне, тъй като са много вносителите в единия и в другия проект. Така че е по-добре да подходим по другия начин, ако разбира се и проф. Денков, и проф. Костадинов нямат нищо против.
Професор Денков поиска думата, заповядайте.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря, госпожо председател. Ще се опитам да бъда максимално кратък. Първо искам да разсея съмнението, че подобен текст е бил отхвърлен от Конституционния съд. В предишния вариант на закона не са били записани конкретни типове минимални изисквания и всъщност това е било основанието да бъде отхвърлен съответния член с всички последствия, които виждаме в момента. В предложението, което сме направили, доста дълго и внимателно работейки с колегите от юридическия отдел, ние сме подготвили една страница от такива изисквания, които са много конкретно формулирани. Единственото, което не е направено, е да се дадат техните числови стойности, тъй като те естествено зависят от различните професионални направления, от различните области.
И второ, но много важно за мен, аз все пак съм активен учен и знам, че науката се променя и развива много бързо, според мен напълно неприемливо е тези числови стойности е да бъдат сложени в закон, защото след няколко години самата наука ще се е променила така, че ние ще искаме да ги променим. Така че мястото на тези числови стойности е в подзаконов акт.
Друго, за подготовката на правилника. Ние не тръгваме на бял лист хартия, ние ще трябва да актуализираме съществуващия правилник и с всички усложнения, произтичащи от събирането на съответните минимални изисквания, общественото им публично обсъждане, аз смятам, че за 3 месеца ние ще бъдем готови, още повече че има и други примери, на които да стъпим. Например, румънския пример, за който аз имам достатъчно информация.
Трето, по отношение на дискриминацията, която беше спомената от доц. Михов. Има основен принцип в науката, че подобни в научна квалификация трябва да оценяват подобни. Това е така наречената пиър ривю систем. Смисълът на това, което ние сме предложили, е, че оценката за това дали някой покрива националните изисквания трябва да се прави от някой, който ги покрива, защото иначе той не е квалифициран за това. Така че това е съвсем естествен подход, той не забранява на никой да прави каквито си иска журита в каквито си иска висши училища, има едно единствено последствие в момента и то е, че съответният избран човек няма да бъде включен в националния регистър. Така че няма проблем, ако някое висше училище реши да се отцепи от тази система и да си прави каквото си иска, но Министерството на образованието и науката, правителството като включително и финансираща организация на научните изследвания има право да постави изисквания и тези изисквания да бъдат еднакви за всички, които искат да ползват следствията от придобитите научни степени и академични длъжности.
По отношение на плагиатството нямаме никакво различие по отношение на това, че това е огромен проблем и той трябва да се решава. Мисля, че и преди това в тази комисия казах съвсем ясно, че внимателният подход на Министерството на образованието и науката в нашия законопроект беше не защото не смятаме, че това е голям проблем, а защото начините за справяне с този проблем никак не са тривиални. В Европа това в момента е гореща тема. Има решение на Европейската комисия в срок до юни 2016 г. да има общи препоръки, общ регламент и т.н. В това отношение аз лично приемам тезата на проф. Станилов, че трябва да има национален орган. Смятам, че не трябва да бъде точно в този формат, в който той го предлага, но мисля, че по принцип трябва да се подкрепи това и между първо и второ четене да потърсим консенсус как да го осъществим.
Само още един принципен въпрос, който не беше обяснен досега. Слагането и прилагането на тези наукометрични показатели по никакъв начин не променя изискванията някой да оцени истинските научни приноси. Това не може да бъде направено с числа, това може да бъде направено само от компетентна комисия или жури, така че ние запазваме позицията, че както и досега трябва да има компетентни хора, които да преценят тези научни приноси, но слагаме допълнителното изискване за допустимост в конкурса, което всеки може да провери.
И последен коментар по отношение на случайния избор на жури. Ще си призная, че влизайки в тази тематика това беше също и моето предпочитание, но след като обсъдихме с колеги, след като помислих и аз как ще се реализира това на практика, всъщност доста категорично заех другата позиция, че не трябва да се използва случаен избор на жури, защото с тази процедура също може да се злоупотребява по един доста некоректен начин. Ще дам аналогия със случаите в акредитацията на професионални направления, които са публична тайна. Има случаи, в които оценяващите, бидейки членове на конкурентни висши училища в съответното професионално направление не са особено обективни, давайки съответното мнение. Много лесно може да си представи човек как при случаен избор на жури ще се окаже, че журито е доминирано от хора, които също могат да не бъдат обективни, въпреки че изпълняват съответните наукометрични показатели. Така че с цялото съзнание, че това е дискусионна тема, която трябва да обсъдим внимателно, обяснявам защо ние не я включихме. За мен един от ключовите елементи да се въздържим от това предложение беше разговор с многоуважаваните академици Дамян Дамянов и академик Кендеров, които след като обсъдихме тази тема, позволявам си да го кажа, макар че беше неофициална дискусия в министерството, също взеха категорично мнение, че това може да създаде много повече проблеми, отколкото да помогне на процеса. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Денков. Има въпроси, реплики. И аз ще си позволя една дума. По отношение на сроковете казахте, че ще се справите в 3-месечен срок. Надявам се да си давате сметка какъв срок заявявате в комисията, за да не стане така, както със Закона за училищното образование, бяха заявени едни срокове, имаше съгласие, сега се оказва, че има някаква пречка. Така че бъдете внимателни от министерството за какви срокове поемате ангажимент. Водим стенограма, както знаете, и в стенограмата всичко се записва. Много ясно се казва какви ангажименти поема министерството и с какво е съгласно, така че ние като народни представители сме се съобразили с тези позиции и, разбира се, ще се съобразяваме особено когато става дума за срокове. Наистина ви моля, особено когато пристъпим към второ четене, много да внимаваме със сроковете в Преходните и заключителни разпоредби.
Сега за реплика има думата проф. Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Благодаря. Аз не знам дали е реплика или въпрос, но има един такъв казус – знам подобни случаи в два университета. По сега действия закон и тези промени, които са предлагани в различните варианти, научното жури оценява, дава предложения на факултетния съвет, съответно на научния съвет и научният съвет избира. При една положителна оценка от научното жури и отрицателен избор от факултетния съвет какви са възможностите на съответно докторанта или кандидата за хабилитация?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това беше грешка. Съдът не може да казва кой е учен и кой не е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика на доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Професор Денков, аз разбирам Вашите аргументи, но не ги споделям. Не споделям, че въвеждайки едни изисквания за придобиване на научни степени и заемането на академични длъжности, ние въз основа на тези критерии трябва да филтрираме, така да го кажа, българските учени. Има професори и доценти, независимо дали те са придобили своите звания или заемат длъжности по отменения някога Ваковски закон, или по този закон, да ги филтрираме и да ги разделим. И да кажем тези могат да бъдат в групата, която може да заема длъжността член на жури, съответно да участва в процедурите, а другите не могат. Това ще породи определени казуси и поредица от казуси. Ако един кандидат не е доволен от своето жури, той може да намери аргументи и да оспори качеството на член на журито, че не отговаря на тези изисквания. И преди това може да го оспори. Това за мен е стъпка, която ще раздели академичната общност. От моята практика 8 години като помощник ректор, като ръководител на катедра, съм се убедил, че най-слабият момент в този закон е конструирането на журито. Защото конструирането на журито е предадено на онази институция, която притежава правото на инициатива на процедурата. Дали това ще бъде група или катедра, те съвпадат. Катедрата стартира процедурата, казва този кандидат е добър, той може да стане доктор, може да стане голям доктор или обявява конкурс за главен асистент, доцент и професор и същевременно същата тази организация катедрата конструира журито. Тогава нито факултетния съвет, научен съвет, ректор не може да промени това жури. Това е според мен най-острото място. Веднъж конструирано журито, то до голяма степен предопределя процедурата. Това не е реплика към Вас, просто като че ли направих прекалено голямо изказване. Извинявайте, за което.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Денков за дуплика и след това проф. Костадинов.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Аз само бих искал да обърна внимание, че не познавам нито една страна в света, в която журитата да се избират с жребий, за сметка на това познавам много страни, включително най-напредналите, в които журитата се избират точно от ръководителите, факултетните ръководства. И вероятно има причина за това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Костадинов, заповядайте.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа народни представители, искам да репликирам доц. Михов първо за твърдението му, че може последните 5 години един учен да не е активен, но той е добър. Вижте, той вече не е подобен, за да оценява подобни. Подобният работи и прави, произвежда научни резултати. А този 5-годишен, който по една или друга причина не е активен, той вече не е подобен или той не трябва да оценява подобния.
Второ, тук пренебрегваме хартата на учения, етичната харта на учения. Ако ние въведем във всеки университет или научен институт тази харта, то тогава ще има други етични правила, които се спазват. Не съм съгласен, че трябва чак толкова да отделяме внимание на апелацията, на преписването. Има университети, които решават въпроса с преписването. За съжаление проф. Михов излезе, при тях имаше преписване и веднага последва дисциплинарно уволнение. В Софийския университет и в БАН има случаи, ние ги правим дори и академици. Това опорочава самата организация, която допуска плагиати да се развиват. Аз смятам, че се оправдаваме със закона, но ако ние въведем етичната харта на учения, това ще подпомогне много прилагането на закона. А иначе, трябва активните учени да оценяват активни учени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Малиновски, заповядайте.
НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри, Българската академия на науките нееднократно и писмено, и устно, е заставала зад въвеждането на минимални параметри и изисквания за придобиването на академични степени. Въвеждането на минимални критерии трябва да се разглежда, поне според нас, като един инструмент, който да подтикне държавата да произвежда публикации. Публикационната активност на България е трагична. Ще ви съобщя само няколко цифри, за да не бъда голословен. Цитирам цифри от „Томсън Ройтер”, най-голямата база данни в света, на кое място се намира страната по брой публикации. През 2009 г. Румъния е на 47 място, България - на 48, равни са. През 2010 г. Румъния се премества на 42 място, България запазва нивото си – 49 място. Въвежда се Закона „Игнатов”, минималните изисквания на практика отпадат и какво се случва. През 2012 г. Румъния слиза на 40 място, България – на 51 място. През 2013 г. Румъния е на 39 място, България – на 54 място.
Уважаеми дами и господа, ако не се въведат някакви критерии, в които да се заложи публикационна активност, която трябва България да произвежда, ще изпаднем от таблицата, дами и господа. Заплащането е едната страна. Ако обаче аз не мога да стана доцент, когато нямам 20 публикации, колкото и пари да ми дадете за доцент, аз трябва да произведа 20-те публикации, те не са функция на моето заплащане. За да получа титлата доцент ми трябват 20 публикации. Тези публикации трябва да имат дефиниран отзвук и то няма нищо общо със заплащането. За заплащането говорихме тук и много е говорено в комисията, касае се за младите, които напускат и се касае за всичката мизерия в какви условия вие ме карате аз да направя 20 публикации. Това е заплащането. Но за да бъда доцент или професор, трябва да имам минимум и този минимум може да го въведете чрез закона. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Малиновски. Академик Юхновски, заповядайте.
ИВАН ЮХНОВСКИ: Искам да кажа, че преди 5-6 години, когато започна приемането на забележителния закон, който днес обсъждахме, бях абсолютно сигурен, че ще дойде ден, в който ние ще започнем да обсъждаме негативните последствия на този закон. Това беше абсолютно предвидимо. Нарушиха се основни правила, които за нашата страна са поне със 100-годишна давност, на израстването на академичните кадри, защото Софийският университет, знаете на колко години е, поради което стигнахме до това положение, като илюстрация на интегралния резултат беше дадена от проф. Малиновски. Така или иначе последствията от този закон трябва да бъдат поправени. Не става с отстъпки за пореден път. Законът на Игнатов беше резултата и венеца на 20-годишни усилия на неуспяващи в научната работа хора да съборят Висшата атестационна комисия и предишния закон. След като от него бяха премахнати политическите изисквания, което си беше редно, и на практика това стана, постигнахме този резултат. Това за пореден път не бива да се превърне в една възможност отново на някой, на когото не му върви науката, действително да се отстъпва за пореден път пред него.
Аз смятам, че новият закон би трябвало да изпълни основната си мисия. Първо, засилен контрол върху процедурите. По всякакви форми и начини би трябвало да бъдат обективни и сериозни процедурите, по които да се проверява в случай на апелация или текущата дейност на научните съвети и на журитата.
Второ, според мен трябва да се въведе отново съществувало също стотици години правило за избор чрез тайно гласуване. Абсолютно смятам, че е порочна практика да се практикува така да се каже откритото, свободно гласуване, публично гласуване. Това е просто един експеримент, който доведе до тези негативни резултати, които имаме.
Искам да кажа, че още през 2011 г. си дадох труд да намеря всички закони, свързани с промените на законите в Румъния, които представляват изключително поучително четиво. Преведохме ги на български и ги издадохме в една книжка в 400 екземпляра. Това е една симфония на точната и обективна европейска наукометрия, изчерпателна с всички раздели на науката и изкуството, в които се говори за израстване по научни степени и звания. Би трябвало това четиво да го има, защото това, пак казвам, е една симфония на истинската модерна наукометрия, която много хора подлагат на някакви съмнения. Не става дума за друго освен за минимални държавни изисквания, които да осигурят при каквито и да било условия правилния резултат в избора.
Затова смятам, че и друго е много важно, това е независимият от учебното заведение или научната организация избор на жури. Засега практиката показва, че за съжаление журитата във висока степен се гласят. Няма защо да се заблуждаваме, такава е човешката природа, човек търси нещо да си реши, особено ако има разпоредителна власт, каквато има ректорът на съответното учебно заведение. Няма нужда да чакаме повече време да узреят още по-зле заложените негативни страни на този закон, за да се съберем отново и да обсъждаме поправките към него.
Затова казвам: засилен контрол, тайно гласуване, приемане на задължително минимални държавни изисквания, които спокойно можем да взаимстваме от румънците. Казах, че това е симфония на разума. Книгата я има, издадена е, трябва да се прочете, за да се убедим, че има начин да се преборим, защото резултатите са съвършено ясни. Така че с повече либерализъм в това тежко положение не бива в никакъв случай да се продължава. И аз моля комисията да разбере, че мисията й в този момент е да затегне изискванията, а не да се получи така както се случи с ВАК, която връщаше само 7 % от процедурите, от които дори двойни с конкуренция. При двама конкуренти естествено единият трябваше да отпадне и това се смяташе за тежко изпитание. Не беше тежко изпитание. Така че нещо подобно на ВАК трябва да се направи, да се върне тайното гласуване в журитата, да се засили контролът на всички страни и наукометрията да си влезе, подчертавам, не като средно изискване за състоянието на научния потенциал, а минимално държавно изискване, защото държавата е тази, която дава валидните дипломи, тя трябва да осигури съответното качество на продукта, който се получава, научни кадри от всички възможни категории. Това е за мен задължително изискване и се надявам, че това ще бъде направено от вас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, акад. Юхновски. Има реплики от колеги към Вас. Професор Желев, господин Жаблянов.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Уважаеми колеги, не ми прозвуча коректно упрека към сега действащия закон. Когато е бил приеман този закон, е имало висши училища, съвет на ректорите, Народно събрание, тази комисия е била и всичко това е било обсъждано. Така че да казваме: е, аз тогава ви казвах и накрая нищо не направихте според мен не е коректно.
Второто нещо, което ме подразни, е сравнението с Румъния. Отчитайки, че те са около 40 млн., България е 7 млн. и цифрите, които давате по абсолютна стойност, не трябва да бъдат по абсолютна стойност, трябва да бъдат по относителна, спрямо населението или спрямо брой на учени и т.н.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Имаше още една реплика от господин Жаблянов. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз искам по-скоро да изразя мнение, то не е реплика и е свързано с две от изложените становища. Става въпрос за затягането на изискванията. Очевидно е необходимо такова нещо. Въпросът е за баланса и къде да бъдат затегнати изискванията, дали в процеса на присъждане или в предварителния изискуем минимум, да го наречем така, за започване на научна работа и на научна разработка. Защото има опасност от коренно различен резултат. В единия случай, пак казвам, стремежът в младото българско поколение към научна работа да не го надценяваме. Така че там по-скоро трябва да има някакво поощряване.
Вторият въпрос, много категорично, много ясно ролята и на държавата чрез комисиите, чрез подбора, чрез нивото на компетентност на журитата да гарантира качеството на процеса накрая. Това ми се струва, че е балансът, който трябва да бъде намерен и затова казвам, че не е реплика.
Имаше тук един въпрос, който беше повдигнат – правните основания за публикации като един от критериите, които влизат задължително, винаги и без да са записани. Ама няма как това да го извадим извън контекста на състоянието на изданията в момента в България и достъпа до възможността да публикуват. Казвам го на базата на мой личен опит, на опит на колеги. Да не говорим за финансирането, състоянието особено на периодичните издания, къде излезли, къде не излезли. Всички знаем, че публикации стоят на опашка и излизат след 2 – 3 години. Имам конкретни наблюдения върху едно от добрите издателства – на Софийския университет, но там се чака и за финансиране, и за издаване, и за всичко. Тоест, процесът не е свързан само с волята на този, който се занимава с научна работа и е тръгнал да защитава. Утре като дадете текста в Университетското издателство и от там започнат да ви обясняват, че нямат пари, че ще го прехвърлят за догодина. А от друга страна ви казват, дайте ни броя на публикациите си. Знам, че е така, знам, че показателят е обективен, но да имаме това предвид.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, аз ще ви припомня, че сме на първо четене в момента. В детайли ще влезем на второ четене, така че да се съсредоточим върху общата философия на законопроектите.
Сега ще дам думата на акад. Юхновски за дуплика.
ИВАН ЮХНОВСКИ: Аз искам да направя бележка, че сравнението с Румъния е извършено обективно, то не е направено по масовия продукт на Румъния, а приведено към стойност на хора, така че това, което казвате, че нямаме нормирано, аз не го съчинявам, това е обективен показател. Така че и това е направено като сметка. Тяхната производителност на труда вече значително по качество надминава нашата продукция. А преди няколко години ние бяхме практически наравно. Защо? Ами приеха едни бих казал железни, твърде неприятни за неуспяващите в науката правила и изисквания и ги заложиха в своите закони. Тези неща са преведени на български и достъпни вече от 5 – 6 години. Нищо тайно няма в това нещо. Аз смятам, че повишаването на изискванията в това отношение са основателни.
Второ, ученият не публикува само в България. Ако той не се е научил да публикува своите научни изследвания в световната литература, той не е в Европа вече. Къде е България? Ще се върнем в началните години на социализма, когато беше забранено дори да се публикува в чужбина. Вие сигурно си спомняте, но Вие не, Вие сте млад, но аз си спомням това време, когато трябваше да получиш разрешение, за да си изпратиш публикацията в чужбина. Така ли беше? Нали така беше. И го разрешаваха неуки хора във всяко едно отношение. Така че моето изказване не бива да се тълкува превратно. Аз не искам да се намесвам в този творчески процес ни най-малко, искам да направя само едни малки бележки. Бих могъл да отправя и други. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на акад. Юхновски. Професор Аврамов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, аз съм от тези, които бяха първите критици на действащия закон и не е без значение това, защото когато го критикувахме, румънците вече го бяха отменили и беше съвършено ясно какво ще последва. Това нещо само като урок на историята, разбира се. Понеже все пак трябва да се вземат конструктивни решения, тези проектозакони, за които слушаме, се различават само по едно – дали да има апелативен орган или не. Всичко друго действително както вносителите изразиха е така.
Аз ще кажа няколко думи като работещ учен. Приемете ме като един учен, който е участвал 10 пъти в жури през 2015 г. и ме канят само тези, които знаят, че ще им напиша положителна рецензия. На това нещо трябва да се сложи край, уважаеми дами и господа. Това ви го казвам от собствен опит, защото това е текущата ситуация. Освен това, ако не се направи някаква форма на оценка на действащия сега закон, нека да не я наричаме ревизия или връщане назад, защото няма нужда да се връщаме назад, а самият закон, дори действащият закон има вече така наречената атестация, която дава възможност да се направи ревизия със задна дата, но с бъдещи действия. Това означава, че когато се приемат нови минимални държавни изисквания, би било добре да се направи ускорена атестация и тези хора, които дали като обособена група, получили длъжности и звания по закона на Игнатов или засягащи всички учени, но във всеки случай на тези, които не удовлетворят бъдещите изисквания, може даже да им се даде някакъв срок да ги удовлетворят, но тогава просто си влезе в действие действащият текст, който сега казва, че след две неуспешни атестации ученият се сваля в по-ниска длъжност или му се отнема даже, ако се докаже съвсем неадекватна защита на дисертация. Така че по този начин ще се избегне и тази напълно абсурдна ситуация, че ще имаме професори, които отговарят на изискванията и могат да участват в журита и такива, които не отговарят и не могат да участват в журита. Без атестационен или апелационен орган и без процедура за оценка това нещо обезателно ще се случи и само след една, две години пак ще трябва да се поправя закона поради допуснати поредни още по-групи нарушения.
А по отношение на това какво се е случило. Кой човек, който няма никакви научни качества, иска да си сложи доктор или професор пред името? Сигурно има някои просто от суета. Обаче не е само суета. Това му дава възможност да бъде ръководител на колективи и да печели пари. Да взема 500 лв. заплата и 500 хил. лв. договор. Така че всичко това съвършено не е без икономически последици, а тези икономически последици са разрушителни както за науката, така и за морала на науката, така и за държавата. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Дуплика на проф. Малиновски, след това доц. Вълчева поиска думата.
НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Действително ще бъда съвършено кратък, едно изречение. Данните, които съобщих, не са нормирани. Разликата е, че Румъния се е придвижила 8 места напред, а България е изпаднала 6 назад, т.е. разликата е 14 места. Ако ги нормираме, Румъния е 4 пъти по-голяма, т.е. разликата 14 трябва да се умножи по 4. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Доцент Вълчева, имате думата.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, господа заместник-министри, длъжна съм да поясня в началото, че подкрепяме този законопроект на Министерския съвет, тъй като сме участници в работната група и още там се взеха под внимание някои от нашите искания, особено това, което беше посочено в § 27 за родителството и за някакви изключителни ситуации, които трябва да се вземат под внимание за докторантите.
Но тук е мястото да спомена няколко неща, които не бяха чути до момента. На първо място, нека да остана на § 5, за който толкова говорихте, и да кажа, че времето мина и е безполезно да взимате някакви решения, тъй като ректорите направиха така, че главните асистенти се върнаха на основна позиция асистент, някои запазиха трудовите си доходи, други ги намалиха. Ето когато не е ясно казано в закона какво се случва, имаме дискриминационен подход към младите хора.
Тук обаче възниква въпроса дали можем да предотвратим още една неправда и тя се отнася до онези главни асистенти, които според нашия синдикат несправедливо бяха наказани да бъдат върнати на позиция асистент, тъй като те са минали конкурсите си по изискванията на стария закон. И нашето предложение беше, ако може в Преходните разпоредби за тези хора, които са имали особени причини, работа по научни проекти и това е забавило защитата на дисертацията им, т.е. да имат обективни научни причини, да помислим как да решим този въпрос за тях. В текста, който сме ви дали, ние сме посочили това в последния абзац, да бъде предвиден особен режим за възстановяване на заеманата длъжност „главен асистент“, в случай че той е придобил в този период от 4 до 5 години своята научна степен доктор. Това е основното ни искане и между първо и второ четене ние ще продължим с разговорите в тази посока.
И за да приключа този коментар, ще кажа, че всяко висше училище се измерва с морала на ректора. Може ясно да се види кой ректор е подходил нормално, този, който е спазил Кодекса на труда и този, който не го е спазил. Ние можем да посочим това поименно, защото това, което каза министър Кунева, ако ви направи впечатление, първото, което тя спомена, че първата й задача е била да се срещне със социалните партньори. Това не го правят нашите работодатели – нито ректорите, нито в БАН тази процедура я има, не се чува мнението на хората, които работят. Не бива да дискриминираме умните и мъдрите хора, разбира се, но трябва преди всичко законите да обслужват работещите хора.
По отношение на минималните числови стойности. В залата се чуха много коментари по отношение на колегите от БАН. Тук давате ли си сметка, че има висши училища, в които има учебна заетост? Когато един млад асистент или когато един главен асистент, доцент и професор имат учебна натовареност между 400 и 600 часа, защото така сме заложили да няма над 600 часа от гледна точка на критерии за качество на обучението, къде е отразено това в тези критерии? Защото Законът за развитие на академичния състав не касае само колегите от БАН, касае и висшите училища. И ако ще говорим за такива числови стойности, трябва да помислим за тази ангажираност на колеги, които не са свободни по цял ден и не се занимават само с наука, с участие във форуми, с публикации.
Друг е въпросът, че публикациите са съществено нещо, важни са, но във висшите училища те са важни основно за качеството на учебния процес. А в научните институти те имат и друга степен на значимост. Паралелно с това да кажа, изключвам онези случаи, акад. Малиновски, защото малко хора от БАН и малко хора от висшите училища си сътрудничат. Това може би е съществен недостатък, а може би е недостиг и на време, но в краен случай там, където се работи съвместно, има повече успехи.
Това, което искам още да кажа, е, че задължително при тези минимални изисквания трябва да се вземат специфичните потребности на всяко професионално направление. Ако това не бъде направено, както и говорим непрекъснато с министерството, наистина няма да има своя резултат.
Още нещо, уважаеми колеги, бих искала да ви кажа, че това, което е добре да помислим в следващия етап, са текстовете, които действително трябва да дадат възможност да се привличат повече млади хора. Защото когато ние поставяме повече препятствия пред младите хора и когато сме им дали малко доходи, ниски заплати, нещо, което във висшите училища се стремим да не го допускаме и имаме преговорен процес в тази посока, макар че вече две висши училища коментират за намаляване на доходите, вярвайте, че това няма да го допуснем с цената на много сериозни усилия, дори и с помощи от Европейската комисия при необходимост, но в БАН този процес не е овладян. Там има една категория колеги, млади учени, които имат много ниско заплащане. И в този момент нашата организация е замислила едни процедури, съвместими с минималната работна заплата за учени и труда на завършилите хора с висше образование и оттам да оценим труда. Нека да спомена, че не сме противници на това държавата да определя минималната основна заплата, ние сме противници на това тя да се определя със закон. Защото и висшите училища имат свои правила при формиране на заплатите, и колегите от БАН.
И тук възниква още един важен въпрос от казаното до момента в залата. Когато БАН има устав и закон, те могат да си сложат всякакви претенции, всякакви изисквания, така както висшите училища са си сложили такива в правилниците. И ви уверявам, че има една група висши училища, които имат много по-високи минимални изисквания за научно израстване, много, много по-високи. Те дори се разделят на две групи – на количествени и на качествени.
Ще приключа с това, че мярката, за която се погрижихте и за това, че проф. Илчев е прав, наистина много колеги се възползваха и успяха да защитят докторската си дисертация. Друг е въпросът, че може би това което се каза от колегите е важно да го вземем под внимание, като е образователно-научна тази степен, дали да не поставим изискванията пред асистентите, които наемаме на работа, да имат завършена докторска степен. Тогава ще отпаднат всички тези въпроси, каквато междувпрочем е практиката в Университета за национално и световно стопанство. Там не може да кандидатстваш за асистент, ако не си защитил своята докторска степен.
По отношение на предложенията тук на много колеги за апелативната комисия или комисията за апелация, на нас повече ни допада предложението на доц. Михов тя да бъде част от Националната агенция за оценяване и акредитация. Тоест, идеите на проф. Станилов са много добри, но би било добре да се помисли върху едно такова обединяване, защото ако създадем една нова комисия, това ще носи допълнителни финансови средства, разходи за управление, а в същото време ние имаме създадена такава агенция и при минимални разходи може да се създаде само една комисия към нея, която наистина да подхване контрола. Защото тук съм съгласна с акад. Юхновски, контролът е изключително слаб.
Така че, госпожо Дамянова, чисто по финансови причини предложението на доц. Михов е практически по приложимо. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Само ще помоля да спазваме регламента за 5 минути.
Реплика на проф. Станилов. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да кажа нещо за предложението, с което доц. Вълчева е съгласна. Има принцип в законодателството, не може агенцията, която оценява и акредитира, да оценява и акредитира професорите, доцентите и асистентите по една проста причина, че с тези професори, асистенти и доценти тя акредитира висшите учебни заведения. Това става конфликт на интереси. Аз съм го мислил това, но затова съм го отделил, за да не се създават противоречиви неща на едно място.
Освен това България има 51 университета. За да има толкова много университети, които са неравностойни спрямо територията на страната, спрямо нейното население, на дъното е Агенцията по оценяване и акредитация, няма какво да говорим. Един ден това ще излезе. Както сега ще обсъждаме въпроса с ВАК.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Станилов.
Дуплика, госпожо Вълчева?
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Аз смятам, че между първо и второ четене това ще се дискутира.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, имайте предвид, че между първо и второ четене ще дадем максимален срок за разработване на предложенията и за оглеждане, така че ще имаме достатъчно време за работа.
Професор Рангелова поиска думата, заповядайте.
ЕМИЛИЯ РАНГЕЛОВА: Аз съм председател на другия синдикат – Федерация на университетските синдикати. Ние сме дали нашето мнение по предложените законопроекти. Направили сме в края на декември една книжка, в която сме сложили части от нашите публикации и от публикациите на един от нашите колеги, проф. Видин Георгиев, известен медик не само в Република България, дълго време е чел лекции в Сорбоната, и с тези публикации според нас още веднъж искаме да докажем наистина несъстоятелността на закона, който съществува досега и по който тук стават тези обсъждания. Аз искам тук да продължа, уважаеми проф. Юхновски, наистина се налага категорично да се направят единни критерии, но те да влязат в закона, а да не бъдат в правилник, тъй като законът е този, който трябва да ги изработи. Считаме, че поради липсата на тези единни критерии се създадоха законни предпоставки и извращения за корупционни практики, за които тук се говори.
Според нас трябва още веднъж да се помисли по един друг въпрос. Неудачното подменяне и изключване на научните звания от закона е една от причините да се мисли от сега избраните с последните 4 години много професори и доценти, че те остават професори и доценти. Те заемат само академична длъжност. Нашият синдикат счита, ние имаме организации в 11 държавни висши училища в страната, считаме, че трябва да се преатестират съобразно тези показатели, които ще се приемат и които ще се включат в закона и тези, които са избрани. Иначе няма смисъл. Едните сега ги избираме, а другите са избрани по друг начин.
Ние приемаме предложението, което прави в своя вариант проф. Станилов, но считаме, че тази национална агенция за академична апелация не трябва да бъде назначавана от министър-председателя, тъй като е ясно, че при нас винаги министър-председателят е политическо лице, партийно лице, а би трябвало да бъде назначавана от президента. И във варианта, който сме предложили в нашата книжка на стр. 155, един вариант на закон сме предложили, считаме, че този закон може да се използва също като една възможност, за да се допълнят и тези предложения, които тук бяха направени.
Не знам защо така се постави въпроса, но ние считаме, че въпросът с младите хора в университетите и застаряването не е въпрос на това академично израстване, то е въпрос на заплащането. В нашия Софийски университет, където и аз чета лекции, един асистент получава заплата от 500 лв. Извинявайте, но това е аномалия. Моите асистенти, които сега са избрани, толкова получават. Това са нещата. Предлагаме наистина да се мисли за един качествено нов подход към това, което сега ще се прави и ще се обсъжда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И аз благодаря. Колеги, имате ли нещо друго да споделите? Заповядайте за процедура.
МИЛЕН МИХОВ: Процедурата ще бъде добра, която ще направя, само бих искал да кажа две изречения. Не споделям тук изказаните тези, че видите ли всички учени, защитили по силата на сега действащия закон и всички заели длъжност по силата на този закон трябва да подлежат на някаква верификация. Абсолютно съм против такава идея. Не споделям. Това е обидно спрямо академичната общност като цяло.
И правя предложение за прекратяване на дебата и преминаване към гласуване.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря за процедурата, но мисля, че колегите общо взето се изчерпихме като мнения, позиции, изказаха се различни становища по всички предложени законопроекти, така че преминаваме към гласуване.
Започваме гласуване по реда на постъпване на законопроектите.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 454-01-67, внесен от Светла Маринова Бъчварова - Пиралкова и група народни представители на 18.12.2014.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против няма, въздържали се – 3.
Законопроектът се подкрепя от комисията.
Сега подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 454-01-68, внесен от Станислав Тодоров Станилов на 19.12.2014 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против няма, въздържал се – 1.
Комисията подкрепя законопроекта.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 454-01-70, внесен от Борислав Любенов Великов и група народни представители на 19.12.2014 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против няма, въздържали се – 2.
Комисията подкрепя законопроекта.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 554-01-44, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 06.03.2015 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 4.
Комисията подкрепя законопроекта.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 502-01-36, внесен от Министерския съвет на 12.05.2015 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя единодушно законопроекта.
И сега подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 554-01-121, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 24.06.2015 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя единодушно и този законопроект.
Сега предлагаме 5 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Продължаваме заседанието с точка осем от дневния ред:
Редакционни поправки в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря. Съвсем накратко, допълнителна обосновка във връзка с § 4, допълнението на чл. 17 от Закона за висшето образование. Искам още веднъж да подчертая, че с това предложение се добавя нов, четвърти вид висше училище – изследователския университет, и това може да се проследи от текста. Предлага се такъв вид висше училище да бъде откривано или преобразувано от Народното събрание по предложение на Министерския съвет след предложение на министъра на образованието и науката и решение на Националната агенция по оценяване и акредитация. Тоест, тук доста по-пълно се изпълняват целите на националната политика, свързана със Стратегията за развитие на висшето образование, Европейската политика, с Лисабонската стратегия, приоритетите, иновации и качество на образование и най-вече да подчертая, че се избягва субективния елемент, който смятам, че има и временен характер на решението, когато се изготвят само списъци на висши училища с характер на изследователски, както е в § 19, чл. 91а.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз само да направя едно уточнение. Тъй като доц. Великов иска да прави предложение за редакции, които по същество в залата няма как да се направят, което наложи връщането на доклада отново в комисията и преразглеждането му. Просто правя това уточнение защо се връщаме отново в комисията.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: И така, колеги, моля да ме подкрепите по предложението ми в § 4, където да бъдат направени следните редакционни поправки.
§ 4. В новата ал. 4 на чл. 17, в т. 1 думите „точки от 1 до 9” да се заменят с „или 3” и в точка 2 да отпаднат думите „и разнородни”, а думите „осъществяване не по-малко от 5 на сто от научната дейност на висшите училища в страната” да отпаднат, като това, което говорихме тук, думите „наредба, приета” да бъдат заменени с думите „акт, приет”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля да прочетете новата ал. 4, защото вие на практика правите редакция на вече отхвърлено от комисията предложение. Тоест, ние трябва да го прегласуваме, но затова трябва да ни прочетете как искате да изглежда новата ал. 4 във Вашето предложение, което, пак казвам, не е подкрепено от комисията.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Новата ал. 4 да звучи така:
„(4) Изследователският университет е висше училище, което:
1. отговаря на изискванията на ал. 2 или 3;
2. дава значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и има високи резултати от научно-изследователска дейност, оценени съгласно обективни показатели, определени в акт, приет от Министерския съвет;”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доц. Великов.
Колеги, имате думата за изказвания. Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Първо, аз не си спомням вече 10 години в Народното събрание да имам такава процедура, с която процедура закон, който в момента се обсъжда в Народното събрание, ние в комисията да правим поправка и да го вкарваме там. Това не си спомням да е ставало. И не знам как четем правилника и как трябва да го прочетем, за да направим това.
Второ, с този акт ние откриваме едно висше учебно заведение. То минава през НАОА и на практика условията за откриване на ново учебно заведение с избор на ректор, с мандатност и с всички тези условия, всъщност губим подвижността, която ние сме гласували. Примерно, 3 или 5 години един изследователски университет, когато не отговаря на изискванията, той престава да получава субсидия. Сега като го направи Народното събрание това отпада и трябва да го правим отново. Отново процедури, отново критерии, аз не виждам смисъл в това. Аз няма да го гласувам. Борислав Великов знае как аз подкрепям всички негови рационални предложения, но това няма как да стане. Нямам основание да го направя. Не виждам смисъла защо се прави. Защо застопоряваме този подвижен процес, когато изпълняваш изискванията, ти си изследователски, не ги изпълняваш – преставаш да бъдеш и т.н. Ние всъщност размазваме цялата процедура, утежняваме я, слагаме й една рамка и след това трябва да се разправяме да сваляме или не този университет от тази класация. Не виждам смисъл в това. Това не мога да го гласувам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Станилов. Аз ще дам думата на нашия референт Маргарита Йорданова по процедурата, но само ще Ви припомня, че в 41-то Народно събрание, когато се разглеждаше законопроекта за училищно и предучилищно образование, тогава имаше такава същата процедура, която е направена, с която колегите от ГЕРБ тогава предложиха въвеждането на самостоятелна организация в системата на предучилищното и училищно образование. Така че такъв случай вече има, разглеждането на законопроекта беше започнало в залата, но тъй като това не са редакции по същество, те няма как да бъдат направени в залата. Макар че много често имаме и такива случаи в залата, но не е добре да нарушаваме правилника, затова използваме процедурата, която ни дава като възможност правилника, а именно връщане в комисията.
Госпожо Йорданова, няма какво да добавите, явно съм била максимално прецизна. Така че по-добре е по този начин, отколкото да се опитваме да правим някакви други процедури в залата, които няма да бъдат достойни. В крайна сметка гласуването ще покаже дали ще правим нов доклад или няма да правим.
Други изказвания? Професор Денков?
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Аз имах възможност и при предишните обсъждания да кажа, че и двата варианта имат своите и предимства, и недостатъци. Вариантът, който преди това беше гласуван в комисията, е по-гъвкав, дава възможност по-начесто да се проверява доколко се изпълняват. Този вариант задава малко по-тежка процедура за влизане и за излизане, но той също е приемлив. От тази гледна точка това, което министерството ще направи, е да дефинира ясни критерии, които трябва да бъдат покрити. Също така процедурата по акредитация да позволява когато тези критерии са количествени, защото говорим за количествени критерии, съответно тази процедура да води до изваждане на съответното висше училище.
Аз бих искал да обърна внимание, че това, че НАОА по някакви причини не използва тези процедури не означава, че ние трябва да се примирим в това отношение. Най-лесният начин да променим тази ситуация е като използваме количествени показатели там, където е възможно. В областта на науката това е възможно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Тоест, да считам Вашето становище, че Вие не възразявате по така направеното предложение от доц. Великов?
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Заповядайте, проф. Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Аз имам само един въпрос, тъй като не ми стана ясно. Не възразявам против предложението, но процедурата за акредитация, там трябва да има критерии. Може би в Преходните разпоредби не трябва ли нещо да вменим на НАОА, че трябва да се изработят такива критерии?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Денков иска думата отново.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Във връзка с този коментар, както стана дума и на предишното обсъждане, според мен част от проблема е в това, че НАОА има две функции. От една страна, дефинира изискванията и, от втора страна, ги проверява. По-добър вариант според нас е да има разделение на тези функции и затова специално в този случай е зададено от Министерския съвет по инициатива на Министерството на образованието и науката да дефинира изискванията, а НАОА само да проверява дали те са изпълнени. Според нас това е по-добрият вариант.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз съм готов да предоставя допълнителни данни на уважаемия проф. Станилов, от които се вижда, че държави, в които са били определени такива елитни университети като изследователски, ще дам пример само с Германия, тъй като безспорно Германия е образец в много случаи за нас и ние би трябвало да прилагаме добрите практики от там. Инициативата там е от 2006 г. Определят се 11 елитни университета по подобна процедура, както и тук. Тя има голям успех и издига много репутацията на тези университети, които и без това са били издигнати. Например в класацията на Таймс Мюнхенският университет е бил на 61 място до 2011 г., настоящата учебна година е на 29 място. Хайделберг от 83 отива на 37 място и т.н. Тоест, даже за университетите в Германия един такъв вид университет, изследователски, действително оказва голямо внимание. А ние искаме в нашата страна действително тези, които са по-издигнати университети, да могат да получат съответното признание и, разбира се, известно финансиране. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания, колеги? Не виждам.
В такъв случай първо трябва да подложа на гласуване редакцията, която беше представена от доц. Великов за ал. 4.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – 3, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя от комисията.
Сега би следвало да подложа на гласуване писменото предложение на доц. Великов с така направената редакция от него по принцип.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – 3, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя от комисията.
Сега ще помоля някой от експертите да прочете как ще изглежда текста на целия § 4, който става § 5, с вече приетата редакция. Заповядайте, господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Предложение за окончателна редакция на § 4, който става § 5, включващ редакцията на комисията заедно с приетото писмено предложение на народния представител Борислав Великов с направената в залата редакция.
„§ 5. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „университети” се добавя „изследователски университети”.
2. В ал. 2 се създава т. 10:
„10. Има система за защита на интелектуалната собственост, която включва правилник и структура за реализация на резултатите от научните изследвания и на други обекти на интелектуалната собственост, както и за обучение по защита на интелектуалната собственост;”
3. В ал. 3 думите „ал. 2, т. 2–9” се заменят с „ал. 2, т. 2 – 10”.
4. Създава се нова ал. 4:
„(4) Изследователският университет е висше училище, което:
1. отговаря на изискванията на ал. 2 или ал. 3;
2. дава значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и има високи резултати от научно-изследователска дейност, оценени съгласно обективни показатели, определени в акт, приет от Министерския съвет;
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея в изречение първо думите „и 9” се заменят с „9 и 10”.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.
7. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Банчев.
Сега трябва да подложа на гласуване окончателната редакция на § 4, който става § 5.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – 3, въздържали се – 2.
Комисията подкрепя предложението.
Сега ще помоля за помощ експертите на комисията, защото това изисква отразяване в редакциите по-нататък.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Във връзка с така приетата нова редакция на § 4, който става § 5, трябва да се разгледат предложенията на народния представител доц. Борислав Великов за създаване на § 13б, § 16а и предложението по § 19.
Предложението за § 13б е на стр. 22 от доклада, то е правно - техническо.
„§ 13б. В чл. 42, ал. 5 думите „чл.17, ал. 6 и 7” се заменят с „чл. 17, ал. 7 и 8”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, подлагам на прегласуване писменото предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители за създаване на нов § 13б, който ще стане § 18.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – 3, въздържали се – 2.
Комисията подкрепя предложението.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, ако разрешите, следващата промяна.
„§ 16а. В т. 1, буква „б”, след думите „ал. 2” се добавя „и ал. 3”, а в т. 2, в новата ал. 10, думите „наредбата, приета” да се заменят с думите „акта, приет”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, Вие правите редакция във Вашето предложение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, тези поправки се налагат във връзка с това, което приехме вече.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще помоля да прочетем цялата редакция на новия параграф, който ще получи някаква номерация според доклада, но все пак да изчетем целия текст.
Заповядайте, господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Предложение за окончателна редакция на § 16а, който става нов § 22:
„§ 22. В чл. 81 се правят следните допълнения:
1. В ал. 6:
а) накрая се добавя „а в случаите на преобразуване на специализирано висше училище във висше училище по чл. 17, ал. 4 – и на доклад, съдържащ оценка за изпълнението на изискванията на чл. 17, ал. 4, т. 2.”
б) създава се изречение второ: „В случаите на преобразуване на висше училище по чл. 17, ал. 2 или 3 във висше училище по чл. 17, ал. 4, процедурата за оценяване на проект за преобразуване се открива на основание доклад, съдържащ оценка за съответствието с изискванията по чл. 17, ал. 4, т. 2.”
2. Създава се ал. 10:
(10) Оценката по ал. 6 за изпълнението на изискванията на чл. 17, ал. 4, т. 2 се извършва въз основа на обективни наукометрични показатели, включващи брой публикувани и реферирани научни статии в международните бази-данни, брой подадени заявки за международни патенти, брой цитати в реферирани и индексирани списания от други автори в международните бази данни, по критерии, условия и по ред, определени с акта по чл. 17, ал. 4, ат. 2”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Колеги, изказвания? Становище на Министерството на образованието и науката?
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Според мен тези текстове съответстват на това, което обсъждахме във връзка със Закона за развитие на академичния състав, че има количествени показатели, те трябва да бъдат разбира се адаптирани спрямо различните научни направления и според мен тези, които са посочени тук, могат да бъдат използвани за тази цел.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Денков.
Колеги, подлагам на гласуване първо редакционното предложение на доц. Великов.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – 3, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип писменото предложение на доц. Великов, което е на 29 страница от доклада.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – 3, въздържали се – 2.
Сега подлагам на гласуване окончателната редакция, която беше представена от господин Банчев за създаване на нов § 23.
За – 12, против – 3, въздържали се – 2.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Последното, което би трябвало да направим във връзка с това, което гласувахме за § 4, е свързано с § 19, който ще стане някакъв друг номер. Оттеглям предложението си по § 19 в частта му по т. 1.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова, ще Ви помоля за уточнение.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Доц. Великов предлага т. 2 и 3, т.е. новите ал. 3 и 4 от текста, който е предложен за параграфа да отпаднат и т. 4 да стане така:
„Точка 2. „В ал.3 думите „в зависимост от извършената оценка на резултатите от научната дейност” се заменят с „В зависимост от оценката по ал. 2”.
Също трябва да се гласуват точки 2 и 3 от неговото предложение и да се изчете окончателната редакция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В такъв случай подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Борислав Великов в неговата неоттеглена част.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – 3, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Госпожа Заркова трябва да прочете окончателната редакция на § 19, който става § 24.
ГАЛИНА ЗАРКОВА: Предложение за редакция на § 19, който става § 24:
„§ 24. В чл. 91а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Средствата по чл. 91, ал. 1, т. 2 се предоставят в зависимост от оценка на научната дейност, извършена въз основа на наукометрични показатели, или от оценка на художественотворческата дейност, извършена въз основа на художественотворчески постижения. Оценката, планирането, разпределението и разходването на средствата от държавния бюджет за финансиране на присъщата на висшите училища научна или художественотворческа дейност се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.”
2. В ал. 3 думите „В зависимост от извършената оценка на резултатите от научната дейност” се заменят с „В зависимост от оценката по ал. 2.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване така представената вече окончателна редакция за § 19, който става § 24.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – 3, въздържали се – 2.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя, който предлагам да подкрепим по принцип, защото сме запазили ал. 2 от текста на вносителя.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – 3, въздържали се – 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип.
Колеги, позволете ми, така и така се връщаме към доклада, да направя и аз една редакция в § 23 по доклада, в т. 3, където сме създали нови ал. 4 и 5. В ал. 5 в т. 3, трябва да звучи така:
„(5) Издръжката на обучението на студентите, приети по реда на чл. 68, ал. 3, т. 1, и ал. 5 и 6, в държавните висши училища се осигуряват със средства от държавния бюджет по ред, определен с акта по ал. 2, т. 1.”
Тоест, това са кандидат - студентите, които се приемат с еднакъв бал, т.е. така попълваме една празнота в закона, защото тези кандидат - студенти по закон трябва да бъдат приети, но пък държавата, от друга страна, не осигурява издръжката на всички тези студенти, така че ако проф. Денков няма нищо против, проведохме една съгласувателна процедура и с главния секретар, защото все пак това означава средства, но пак казвам, тук има противоречие в закона, което мисля, че би било редно с тази поправка да изчистим.
Моля за Вашето становище, проф. Денков.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: От социологическа гледна точка е приемливо, от финансова гледна точка трябва да съгласуваме с главния секретар и Министерството на финансите, за да няма някаква обструкция след това. Но не възразяваме срещу така направеното предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз пак казвам, че сме провели съгласуване с главния секретар по тази тема. Разбира се, нямаме го писмено, но ние от ГЕРБ не приемаме и не допускаме приемане на предложения, които не са обезпечени финансово и предварително не са консултирани. Така че аз не мисля, че това ще е някаква голяма спънка, гледам към господин Чобанов като бивш министър на финансите, за бюджета. Тези случаи не са чак толкова много, така че мисля, че наистина е редно да направим тази поправка. Още повече че правим предложение за кандидат студентите, които са лауреати от различни олимпиади и състезания, редно е да попълним и тази празнота в закона.
Колеги, ако сте съгласни, да гласуваме новата редакция на ал. 5, която да отразим в доклада.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,10 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова