Д н е в е н р е д:

1. Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесен от Министерския съвет на 29.01.2016 г.
2. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2014 г. (с приложен проект за решение), № 502-03-16, внесен от Министерския съвет на 31.07.2015 г.
3. Разни.

---

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имаме представител на министерството, имаме и кворум да започнем днешното заседание.
Предлагам ви днешното заседание да протече по раздадения ви дневен ред. Има ли други предложения? Не виждам.
Който е съгласен с така представения проект за дневен ред, моля да гласува.
Дневният ред се приема единодушно.
Преди да пристъпим към разглеждането на точка първа, да ви уведомя, че към този момент ми е потвърдено, надявам се да няма промяна, следващата сряда ще започнем с представяне на новия министър на образованието пред комисията, на неговите приоритети, съответно неговия екип, след което ще преминем към разглеждане на Закона за развитие на академичния състав, който доста време отлежава в комисията, но пък е много важен. Минахме Закона за висшето образование, мисля, че е крайно време да се заемем с академичния състав. Така че това е към момента дневният ред за следващата седмица.
Започваме с точка първа от дневния ред:
Разглеждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесен от Министерския съвет на 29.01.2016 г.
Давам думата на проф. Денков, за да ни я представи.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, по първата точка ние сме изпратили писмено становище, в което изразяваме нашето мнение, че всичко, което е включено в Годишната програма, съответства на това, което е представило Министерството на образованието и науката към Министерския съвет. Във всяка една от точките, които са разписани, те са 3 в частта образование и 3 точки в областта наука ние имаме своята аргументация защо специално тези теми съответстват както на приоритетите на Европейския съюз, така и на приоритетите на България.
Първа точка - в областта образование, е свързана с инициативата „Нов план за умение на Европа”. Това е изключително актуална тема от гледна точка на връзките на образованието с бизнеса и нуждите на обществото.
Втората точка е свързана с декларацията от Париж за борбата с радикализацията, отново актуална и много важна тема.
Третата точка е свързана с модернизацията на висшето образование и по-специално препоръките за България. Тъй като тези препоръки все още не са формулирани от Европейската комисия, ние не можем да ги дискутираме по същество. Но както всички знаете, в момента тече реформа в тази област.
По отношение на научните изследвания трите точки са преглед на Седма рамкова програма. Там има специфичен проблем за всички Централно- и Източноевропейски страни, който е свързан със сравнително ниското участие в Седма рамкова програма и оттам необходимите промени по отношение на Хоризонт 2020. Това е свързано и с втората точка – обсъждания и промени по възможност в регламентите, така че да се осигури по-широк достъп на изследователите до Хоризонт 2020 от тези страни. Третата точка е свързана с отворения достъп до „Научни публикации и научни знания”, една тема, която отново е поставена на общоевропейско ниво и от няколко години тече дебат. Очаква се през тази година да има общоевропейско решение, с което България да се съобрази за следващите си действия. Това е най-накратко.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Колеги, изказвания? Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Колеги, аз си направих труда да прочета цялата Годишна програма като приложение, което е тук и като член на Комисията по образование и наука смятам, че тя би трябвало да се редактира, ако някъде ще бъде представена като официален документ, тъй като има много неточности, включително печатни и правописни грешки.
Ако трябва да се спрем на това, което е обект на нашето разглеждане, а именно образованието и науката и ако все пак е възможно ние да даваме някакви предложения, най-малкото в протокола, който ще съпровожда днешното ни заседание, на страница 28, където са препоръките на Европейския съюз за модернизиране на висшето образование, аз бих предложил второто изречение да се допълни. В момента то гласи така: „Актуализирането на препоръките е от важно значение за допълване на вече предприетите мерки на национално ниво”. Тук бих добавил: „за обвързване на държавната субсидия с повишаване на качеството на висшето образование”. Това е, което ние правим на практика с промените на Закона за висшето образование. Така че евентуално това, което вече на практика се прави, още малко да го обвържем с тези препоръки на Европейския съюз, тъй като все пак в областта на висшето образование сигурно и някои национални политики, особено които вече са изпълнени със съдържание, бихме могли да ги добавим. Не знам какво ще кажат другите членове на комисията, но аз така бих предложил.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Ако няма, да дам думата на проф. Денков да сподели изобщо каква е процедурата, защото миналата година имахме подобен случай. Тук ми подсказват експертите, че можем да добавяме евентуално нови области за наблюдение, но не да правим редакции в годишната програма. Но нека да чуем проф. Денков.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: С цялото ми уважение към предложението на доц. Великов, бих предложил в момента да не се фокусираме твърде много върху тази точка, защото е напълно възможно всъщност препоръки за висшето образование да няма. Да припомня, че идеята на тези препоръки, които се формулират от Европейската комисия, са да очертаят най-проблемните области, в които има нужда от сериозни реформи и в които тези реформи не са започнали. През миналата 2015 г. всъщност България нямаше препоръки в областта на висшето образование, те бяха свалени, през 2014 г. имаше, точно защото Европейската комисия видя приемането на Стратегията за висше образование и усилията на правителството като сигнал, че реформата във висшето образование е започнала. От тази гледна точка аз мисля, че ние национално разпознатите проблеми трябва да си решаваме чрез нашите национални действия вместо да внушаваме на Европейската комисия тя какво трябва да ни каже като препоръки. Просто друг е акцентът по отношение на тези препоръки, струва ми се.
Иначе по съдържанието на предложението аз съм напълно съгласен, че то може да се допълни и с други аспекти, така както е важно качеството, е важна и връзката с пазара на труда, това са двата най-важни аспекта. Освен оценката на качеството ние трябва да подобрим и акредитацията, трябва да подобрим и управлението на висшите училища. Така че ако тръгнем да допълваме с конкретни препоръки, аз мисля, че тогава пък трябва да представим целия пакет от ключови реформи, които вървят в момента, но не знам дали това е необходимо в този конкретен случай.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това съвсем не го споделям, тъй като в крайна сметка Народното събрание само да бъде уведомявано за някои текстове, които са изготвяни…, ако знаете къде са изготвяни, можете да ми кажете, от експерти. Даже то се вижда от текста, че по различните части са работили различни експерти. На едно място подлогът се членува в пълен член, а на друго не. Очевидно е, че това са различни текстове, които са правени, даже няма и координация на текстовете като цяло. Това да кажем е една обща бележка. Но тъй като става дума за Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, може би наши представители, които вземат участие там в различните комисии, работни групи и т.н., биха могли да имат предвид и различни неща, които са изказани от народни представители. В този смисъл е и моето предложение. Мисля, че и това, което казвате във връзка с пазара на труда, защо да нямаме нищо, което да е излязло от наша страна и от нашето Народно събрание към Европейския парламент или Европейския съюз, стига да е нещо, което ние смятаме като комисия, че би било полезно. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Преди да дам думата на госпожа Маринска само ще си позволя да ви прочета ал. 5 на чл. 114 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която гласи: „При нововъзникнали обстоятелства (само в такива случаи) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда на ал. 3.” И това са нововъзникнали обстоятелства. Разбира се, всеки документ, който излиза от Народното събрание, минава през съответните корекции, но за допълненията трябва да има вече някаква по-различна ситуация.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Може да го дадем като мнение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За да го дадем като мнение, трябва да го подложа на гласуване, така че ако искате, това мога да Ви предложа, да подложим това мнение на гласуване, но ние от ГЕРБ ще подкрепим становището на проф. Денков, че не е редно в такъв документ да изброяваме всички тези насоки на реформите, които правим, при положение, че към нас няма някакви препоръки ние сами да си предизвикваме такива. Мисля, че на този етап, още повече че реформите вървят в тази посока, не се налага. Но ще го подложа на гласуване.
Госпожо Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз всъщност искам да попитам дали има такава процедура, ред ние да правим предложения в тази годишна програма? Но сега като слушам, че има такава възможност за допълване…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Възможността е при нововъзникнали обстоятелства. Към момента ние нямаме нововъзникнали обстоятелства, т.е. това е голямо събитие, нова област, благодарение, на което искаме да добавим цяла една нова област в програмата, нещо, което налага въвеждането, а не да правим редакционни поправки и да допълваме разни препоръки. Кое е това нововъзникнало обстоятелството, което налага да правим такива допълвания? Това са абсолютни допълнения към текста, това не е някаква нова област, която ние предлагаме като комисия да бъде добавена в Годишната програма.
Колеги, други изказвания? Не виждам.
В такъв случай ще подложа на гласуване предложението на…
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Оттеглям предложението си след като смятате, че трябва съвсем безкритично да приемаме всякакви текстове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Все пак спазваме процедурата. Когато процедурата не го позволява, някак си няма да е редно това да го включим в комисията. И второ, все пак и аз като председател на комисията и като ръководство трябва да следя за спазване на Правилника за дейността на Народното събрание, още повече че тук имаше изразено становище от страна на Министерството на образованието и науката, което ние споделяме. В този смисъл е и моето изказване.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2016 г., № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29.01.2016 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Годишната програма се приема единодушно.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2014 г. (с приложен проект за решение), № 502-03-16, внесен от Министерския съвет на 31.07.2015 г.
От страна на Министерството на младежта и спорта Годишния доклад ще ни бъде представен от заместник-министър Нина Найденова. Заповядайте.
НИНА НАЙДЕНОВА: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми народни представители, както знаете, информацията в Годишния доклад е структурирана съгласно деветте основни приоритетни области в Националната стратегия за младежта 2010-2020 г. Описанието на младежкия статус, постигнатите резултати от изпълнението на отделните секторни политики и синхрона между тях е представен въз основа на анализ на състоянието на 21 ключови индикатора.
Съобразно получените данни и анализ са изведени изводи и препоръки, като за първи път в този доклад сме включили и нов раздел „Политики за развитие и промяна”. Целта на новия раздел е да се очертаят действия, които ще бъдат предприети от страна на отговорните държавни институции за подобряване условията на живот и реализация на българската младеж.
Накратко ще ви очертая основните проблеми в областта на образованието и реализацията на българските младежи. Нараснал е процентът на преждевременно напусналите ученици въпреки предприетите мерки от страна на институциите. Намалява броят на завършилите висше образование. Като цяло образователният статус обаче на българските младежи все още е сравнително висок. Липсва връзка между профила на завършеното образование и работа при половината от младите хора. Високи нива на младежка безработица, липса на стимули и възможности за реализация за завършилите или напуснали образованието. Висок дял на младежите, които нито учат, нито работят. Професионалното средно образование не дава подготовка, съответстваща на изискванията на трудовия пазар. Понижени възможности за икономическа активност и професионална реализация на младите хора в малките населени места и селските райони. Бюрата по труда не се разпознават като ефективен инструмент за намиране на работа от младите хора.
В резултат на направените изводи от данните на доклада следва да се направят и следните препоръки. Наложителен е анализ по отношение на ефективните мерки, които се прилагат за намаляване на броя на преждевременно напусналите образователната система ученици. В областта на образованието е необходимо да бъде поставен акцент върху кариерното развитие на младите хора от по-ранна възраст.
Като координираща институция в сферата на младежката политика Министерството на младежта и спорта има ясна визия за изпълнение на нейните приоритети и цели и е свързано както с постигането на определени резултати в конкретните секторни политики, така и с по-доброто взаимодействие и синхрон между отделните звена на изпълнителната власт по отношение на мерките и дейностите, насочени към подобряване на живота на младите хора в страната. Това сътрудничество е необходимо да бъде развивано не само на национално, но най-вече на регионално и местно ниво, където се реализира действителната работа с младите хора на терен. Считаме, че на този етап, въпреки добрите примери това взаимодействие не е на необходимото ниво и то трябва да бъде подобрено, за да може конкретните мерки, прилагани от различните структури, да бъдат по-ефективни, по-ефикасни и по-устойчиви. За целта от нашата страна като координираща институция се полагат усилия за подобряване на междуведомствената комуникация, синхронизиране на информацията между отделните структури, по-добър диалог с неправителствения сектор и не на последно място за по-ефикасно коопериране на мерките и вложения ресурс на всички отговорни нива.
В тази връзка Министерството на младежта и спорта инициира създаване на междуведомствена работна група с цел за изготвяне на споразумение и създаване на нов координационен механизъм в областта на младежката политика. Както знаете, към момента… Ако информацията не е необходима на комисията, мога да спра до тук.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Както виждате, колегите ви гледат и ви слушат много внимателно.
НИНА НАЙДЕНОВА: Както знаете, разработихме новата Национална програма за младежта 2016 – 2020 г. Целта й е за повишаване на ползите от неформалното образование, младежката работа, за развитие на младите хора, както и насърчаване на капацитета на неправителствения сектор по отношение на предоставяне на услугите за българската младеж. Фокусът, който сме поставили в новата програма за младежта, е върху подкрепа на дейности, които ще внесат добавена стойност върху политиките в областта на образованието и социалното включване и ще отговорят на актуалните икономически предизвикателства, пред които сме изправени към настоящия момент.
Тук е необходимо също така да ви кажа, че във връзка с подобряване самия доклад на младежта от гледна точка на неговата актуалност към датата, на която го разглеждаме, сме започнали и няколко законодателни инициативи, които да способстват за това докладът за 2014 г. да не се разглежда година по-късно, тъй като в крайна сметка това не винаги отговаря, т.е. постфактум е трудно да бъде инициирано или да бъде интервенирано спрямо възникналите проблеми.
Това, което в момента сме започнали като работа, е актуализация на Националната стратегия на младежта, която ще ни позволи освен всичко останало да бъде променен и начина, по който се събират данните. Защото данните, които са необходими за доклада на младежта, излизат по различно време в годината, като например демографската и социалната статистика излиза по различните й раздели на четири различни дати. По този начин последната актуална информация, която ни е необходима на нас, реално погледнато излиза на 30 ноември. Ето защо обмисляме няколко варианта, които, разбира се, ще бъдат съпътствани с изменение и допълнение на Закона за младежта, като един от възможните варианти е да няма вече годишен доклад за младежта, а да използваме това, което е и в Европейския съюз. Както може би всички знаете Европейският доклад на младежта е на 3 години. Това е един от вариантите, който можем също да приложим. Има вариант и да изменим част от статистиката, която се използва, да бъдат включени и други раздели, защото и на вас вероятно най-вероятно ви е направило впечатление, че има разминаване от данните, които получаваме от Националния статистически институт и данните, които събираме от ведомствата. Така че данните са дори леко противоречиви, но това не означава, че те са грешни, а просто подходът е инструментите, които се използват в различните статистически подходи, дават и различен профил на информацията, която всъщност се крие зад тези данни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Сега ще дам думата на проф. Денков за становище, тъй като Министерството на образованието и науката ни е изпратило становище с корекции.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Уважаема госпожо Дамянова, госпожи и господа, първо искам да благодаря на колегите от Министерството на младежта и спорта за това, че организират събирането и обобщаването на тази информация. Ние действително имаме предложение за две корекции, те са съвсем разбираеми. В единия случай става дума за текст, който казва, че ще се подготвя стратегия и предложението е да се замени с текст, който казва, че съответната стратегия е готова и е влязла в действие със съответните решения. Във втория случай става дума за чисто техническа грешка, за брой студенти, които са минали през практики, което е сбъркано. Ние предлагаме коректното число. Така че няма нищо особено съдържателно в тези становища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Все пак корекцията е коректна специално за стратегията за намаляване броя на отпадналите ученици, така че ако имаме процедурен начин, по който това да го коригираме, ще влезе в доклада като становище, за да може да се направи тази корекция. Все пак това е годишен доклад.
Доцент Великов също има предложение, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз имам предложение също за поправка. На стр. 27, където имаме подточки 1, 2 и 3 – предприети мерки, във второто изречение мисля, че също има неточност. Двата документа имат предвид Стратегия за развитие на висшето образование в България и план за действие. Двата документа са приети от Министерския съвет с решение еди-кое си за предложение за Народното събрание за приемането им. Не знам кога е изготвен този доклад, но… Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми заместник-министри на образованието, на младежта и спорта, аз имам няколко въпроса, но преди това искам да кажа няколко думи. Използвам репликата, която госпожа Найденова употреби, че това е анализ на едно минало състояние. Безспорно това е така, но този анализ просто ние така да си го приемем, за да отчетем, че сме го приели, не се прави. Доколкото това е анализ, обаче, той е индикативен по отношение на проблемите, свързани с българското образование в частта му средно и висше, за да може следващият доклад да не бъде според мен толкова схематичен, защото за мен това така представено аз не мога да го нарека нито информация, нито анализ в някаква степен, нито ми дава визия. А трябва да ни даде визия, за да знаем на каква база стъпваме оттук нататък. Априори, тя не е добра.
И в детайлите на този анализ имам няколко съществени въпроса. Защо преждевременно напуснали училище гледаме само, и то между 18 и 24 години, принципно е така, и завършили основна образователна степен, а нямаме никакви данни за начална образователна степен? Има един малък спад в процента на обхвата на отпадащите, той обаче не е анализиран. Какъв е базисът на този спад и на какво се дължи това? Освен това като чета едно изречение от сорта на някои постоянно повтарящи се тенденции, аз не знам кой го е правил, когато имаме цикличност на някакво повтаряне, това е тенденция, а не повтарящи се тенденции. В това отношение трябва да бъде изключително прецизиран, още повече от гледна точка на това, че ние сме Образователна комисия. Трябва да бъдем перфектни поне от гледна точка на технология и на пунктуация.
Няма анализ на причините. Вие извеждате три причини за завършване на средно образование, спрели да учат деца, като един от големите проценти е нежелание за учене. Добре, на какво се дължи това нежелание? На какво се дължи това нежелание за учене? Така написано просто е много схематично, много неясно, даже и тези, които са прекъснали по семейни причини. Тази фигуративност на доклада, повтарям за кой ли път, в който според мен няма анализ, не ме води до никакви изводи и заключения, само ме тревожи.
Извеждате още един много сериозен извод, който по-скоро се извежда от респондентите, че институциите не проявяват интерес. Защо не проявяват този интерес институциите? Кои институции? А не е ли Ваша основната функция за тези институции или отново от болната глава на здравата прехвърляме част от проблемите? Незаписани ученици, липса на статистика, непосетени домове – един архаизъм, който ни връща в едни други времена и който предизвиква в мен болезнена чувствителност, защото това време безспорно отмина и ние имаме индикации за неща, които да се случват, така че това отпадане наистина да не бъде доминанта в нашия учебен процес, а да се случват различни практики и това да води до различни проценти.
Още едно изречение. Причините за тези отпадания, колеги, са комплексни и изискват комплексни мерки. Като чуя тези два тука комплексни, настръхвам цялата. Това значи нищо. Всички мерки, които са записани в предприетите мерки, аз ги наричам с една дума – палиативни, неводещи до решения и до работещи резултати. Това обаче в анализа го няма. Коя е тази училищна Комисия по превенция и за разговор на учениците с Комисия за работа с проблемни деца? В моята практика на директор такава комисия няма, тя носи друго наименование пак от гледна точка на прецизност, която кореспондира с една друга общинска комисия при необходимост и вади заключения. Тук също трябва да има конкретни резултати. Колко от тези деца, какво се случва, каква мярка, колко положително са повлияли всички тези неща? Аз така съм си го записала – коя е тя. Искам да ми кажете какво имате предвид от тази идентифицирана необходимост за единна и надеждна база данни и политики на всички нива.
Кухи изречения, което не знам дали е липса на опит, липса на статистически данни, а тях ги има или просто поредното събитие, при което ние трябва да отхвърлим една свършена работа, която не е свършена достатъчно добре. Приемен учител. Колеги, този термин аз за първи път го чувам. Вероятно този приемен учител може да функционира. Поне в нормативната база няма такава терминология. Какво имате предвид под приемен учител и какво прави точно той? Резултатите от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Аз не веднъж съм заявявала и по други поводи, че едни договори сключени, едни пари усвоени, едни деца дали както вие ги маркирате тук като деца от етнически малцинства или с нисък социален статус, които трябва да бъдат интегрирани, да ама аз не искам само отчета на договорите и отчета на парите, които са изразходвани. Аз искам да видя какъв е този резултат.
Последен въпрос. Какво стана това: „Продължава изпълнението на проект „УСПЕХ“? Ами той свърши и още не е започнал другият. Той свърши през 2014 г. Свършвам, мога да кажа още много неща и за висшето образование, както е направен анализа. Финалното изречение е, че липсва качествен и количествен анализ за всичко това, което се е случвало. И не считайте, че това ще бъде основа за предприети мерки и политики, за да променим тази дефиниция. А дефинитивно аз знам какво ще направим оттук нататък, защото ние сме го заложили в една голяма европейска норма, която ще ликвидира дефицитите по възможно най-добрия начин. Но ми се ще и вие да правите това малко по-отговорно. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Чобанов, заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, аз напълно се солидаризирам с казаното от госпожа Дукова. Виждам, че този документ все пак е част от по-голям, тъй като е до 28 страница. На нас поне не ни е изпратен по-големия документ. Може би всеки от нас може да се запознае с него. Затова този фрагментарен анализ наистина не ни казва нищо и ние на негова база не можем да направим нито един обоснован извод и да подкрепим или отхвърлим съответно това, което ни се предлага. Тук липсват целите, към които се стремим. Имаме някакъв анализ, който казва състояние на изследвания индикатор, какво се е извършило, но като цяло е направена само някаква съпоставка и то непълна с предходна година, което не може да ни даде никаква ясна представа в каква посока се движим. Тоест, дали наистина се приближаваме към целта, дали се отдалечаваме, с каква стъпка се приближаваме, продължавайки тази стъпка ще постигнем ли необходимата цел. Като цяло и самата цел я няма. Така че ни е много трудно да разберем точно към какво се стремим. Естествено е, че се стремим да намалим дела на отпадналите от училище, но колко трябва да бъде този дял е необходимо да бъде посочено. Освен това знаем, че в обществото има и дискусия за така наречените мъртви души в училищата. Тоест, ако добавим тези мъртви души към дела на напусналите училище, може би показателят ще стане дори по-страшен от това, което виждаме. Така че може би е необходим един тип анализ, още повече че напоследък широко се прокламира, че се предприемат редица мерки в тази посока и е необходимо този анализ също да бъде добавен, т.е. какво той ни казва реално и какво число бихме получили, ако добавим тези мъртви души към така или иначе статистически признатите за отпаднали от образование.
По отношение на висшето образование това, което е дадено тук, също не ни говори нищо. Колко са завършили висше образование, това е чудесно, но без да имаме някаква статистика или поне някаква препратка как те са се реализирали след това и на базата на това, което са завършили, наистина какво се случва с тях и ефективността на това образование, което им е дадено, каква е, ние няма как да знаем дали има смисъл изобщо да се завършва това висше образование или просто, учейки в някой университет, те не се броят автоматично за безработни и намаляват показателя за безработни.
Така че според мен има много какво да се желае в това отношение и аз наистина не мога да взема обосновано становище дали да подкрепя или да не подкрепя предложения ни документ.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Заповядайте за реплика, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Репликата ми е важна от гледна точка на това, че анализът, който аз направих в моето изложение, напълно съответства на това, което казахте, но става въпрос за анализа в документа. Аз съм в системата и знам колко много неща са направени, колко много статистики имаме, колко в европейски формат. Във всички направления ние имаме тези неща. Имаме много добри, позитивни резултати, които са постигнати в тази връзка. Разбира се, има и много пропуски и много неща, които министерствата не са успели да свършат. Това обаче не личи от този анализ, от това, което ни е предложено и срещу това е моята съпротива. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Мирчев поиска думата, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, аз също съм склонен да се съглася с някои от нещата, които каза колегата Чобанов, колегата Дукова. На мен лично от такъв доклад би ми било интересно и важно за работата, не само моята, нашата, този огромен процент на отпадащи от училище поради каква причина се случва, защо се случват тези неща. И понеже колегите казаха в основни линии това, което липсва, няма да се задълбочавам, но при мен, когато го изчетох се роди едно противоречие. И ще ви кажа какво е то. През 2014 г. Министерството на образованието и науката е предприело редица мерки за работата точно с тези отпадащи ученици, има го тук на стр. 22, и в периода са извършени определени дейности. В същия момент малко преди това, на 21 стр., ни се посочва за същия период, че е проведено национално представително изследване и то установява точно обратното, това, което каза и госпожа Дукова, че на практика институциите не проявяват особен интерес. Тоест, или задачите, които са поставени от министерството през 2014 г., някак си не са стигнали до респондентите или самите респонденти не са ги оценили. И е много важно да се отговори тук на този въпрос, дали мерките, които сме предприели, са достатъчни, или дори просто не можем да намерим общ език с респондентите и да оценят тези мерки, които държавата е предприела. Та това противоречие мен лично ме притеснява. Иначе съм съгласен, че може би анализът имаше нужда от доста по-голяма конкретика, за да можем ние да си отговорим как можем да противодействаме на тези отрицателни тенденции. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Богданов има думата.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Аз имам два кратки въпроса по предложения ни документ. Единият касае доста обстойното представяне на броя на чуждестранните студенти в България. Искам да попитам в тази статистика, която ни е предоставена, отчетено ли е наличието на студенти от други държави, които имат български документ за самоличност и дали те са в тази статистика. И тъй като в предприетите мерки по-надолу не виждам нищо, което да е насочено към увеличаването на приема на студенти от чужбина или пък на българи, които живеят в трети страни, какво предвижда вашата идея. Още повече че в Стратегията за развитие на висшето образование в Република България, доколкото си спомням бяхме заложили точно това да се търсят повече студенти от традиционните български общности или от новата имиграция в чужбина, тъй като всички изпитваме вече трудности по отношение на намаляващия брой студенти всяка година. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Колеги, други изказвания, въпроси? Госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕНА: Как да започна? Поставени сме в една особена ситуация. Аз така разбирам и съчувствам на заместник- министърката на младежта и спорта затова, че трябва да даде отговор на въпроси, които задаваме в тази комисия. И ако проф. Станилов беше взел думата, той щеше да каже, че това е поредният документ, от който няма никакъв смисъл. Но само едно нещо трябва да знаят хората, които изготвят такива документи, които ги представят в комисията. В тази комисия хората четат докладите, така че искрено се надявам да чуя отговорите Ви и те да бъдат удовлетворяващи, защото иначе ще бъде само един пореден кух доклад, внесен в комисия, която обаче чете.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Желев, заповядайте.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Съвсем накратко. Не знам кой е изготвил доклада, няма подпис отзад, но областите на висшето образование в стопански науки и администрация, технически науки и технически професии, по подготовка на учители и науки за образованието не съществуват. Има класификатор, в който ясно са отбелязани областите на висшето образование и професионалните направления.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Бояджиева също иска думата.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги, въпросът е изключително сериозен, който разглеждаме днес. Аз лично съм участвала и в предишни обсъждания на тези резултати, които са много тревожни за България. Нашата страна е сред тази група от държави в Европейския съюз, общо една трета, които са приели национални стратегии за намаляване на броя на отпадащите ученици и ги изпълняват. За съжаление сме доста далеч от целта, която сме си поставили, защото по последни данни, доколкото ми е известно, пак се движим около 12,5 процента на отпадащите. Целта ни е 11 процента. И при средноевропейски данни за 12 процента никак не е успокояващо положението, че има страни, които са в доста по-трудно положение от нас, като например Испания.
Аз си мислех, четейки доклада, че като че ли отново повече тук говорим за това, което е направено в българското училище, мерките, които са предприети, какво са направили учителите, как се работи за определени дисциплини или пък връзката с родителите. Може би в такива доклади според мен от изключително значение е да коментираме въпроса за това, че за общата оценка на изследванията, които се правят, всъщност ниският икономически и социален статус е този, който е решаващ по отношение на отпадането на децата от училище. И в този смисъл може би е редно при анализа, който се прави, да бъдат обвързани мерките в образователната сфера с политиката в областите икономика, заетост, социални грижи и по този начин да влезем в малко по-голяма дълбочина на проблема, защото само мерките, които се вземат в училище, не биха могли да доведат до по-трайно решаване и намаляване на броя на отпадащите ученици.
И още нещо, което мисля, че се прибавя, тъй като ние гледахме преди година и няколко месеца на доклада, но се увеличава броя и на тези деца, които не тръгват на училище, а не само на отпадащите. Такива данни има за настоящата учебна година, които също са изключително тревожни особено за децата на родители, които отиват да работят в чужбина.
Искам да обърна внимание и на още един факт, който вече беше коментиран в изказванията на колегите, свързан със сътрудничеството между институциите, които са свързани с отпадането на учениците и адаптирането на мерките в зависимост от икономическата ситуация бих казала включително не само на национално или регионално ниво, а ситуацията в конкретно населено място, защото без съмнение имаме различни резултати и различна ситуация в отделните региони. И стимулиране на педагогическите кадри според мен е важно и екипи, които работят с децата по този проблем. Казвам го не случайно, защото в България са предвидени средства, няма нужда да ги повтарям, те са посочени в доклада, но чела съм, че има опит в европейските страни, ще посоча Холандия, където има годишни бонуси за училищата с принос в борбата за ранното отпадане на учениците. Така че мисля, че това също е нещо, което е сред добрите европейски практики. Може би и ние като комисия можем да имаме отношение към търсенето и на нови механизми освен това, което досега се прилага в работата ни за ранно отпадане на учениците.
Така че с голяма тревога мисля, че на вниманието на всички ни стои този въпрос и мерките наистина трябва да бъдат доста по-действени, за да може да постигаме резултати. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
Ще си позволя и аз да взема думата за кратко, преди да дам думата на заместник-министър Найденова за отговор. По отношение на поощряването на училищата, които изпълняват програми за намаляване броя на отпадналите ученици аз ще кажа, че от 2012 г. Министерството на образованието и науката има такава национална програма. Заложихме го и в закона, така че сме дали приноса си като законодатели, сега да видим как, разбира се, това, което ние сме записали като законодатели как ще се изпълни от министерството. Надяваме се наистина да се изпълни със съдържание. Това ще се отчита и при инспектирането на училищата. Но, пак казвам, наистина е важно това като практика да се случва малко по-осезаемо в българската образователна система.
Колеги, аз мисля, че този дебат, който водим днес, сме водили почти същия и в 42-то Народно събрание в същата тази комисия. Същите препоръки. Обръщам ви внимание на вас като представители, госпожо Найденова, на Вас като заместник-министър, на госпожа Колева като представител на Министерството на младежта и спорта. Не може в два различни парламента всички народни представители от всички парламентарни групи да даваме едни и същи препоръки. Вярно е, че в Народното събрание много се говори, но е добре, експертите ви, които изготвят тези доклади, да четат какво сме казвали или какво са казвали депутатите в различните народни събрания, за да може след това наистина да ни представят малко по-грамотно написани доклади. Пак казвам, същият дебат проведохме и в 42-то Народно събрание, с абсолютно същото обединение и около данните, въобще всички, което се каза днес, се каза и тогава. И аз наистина не знам защо всички тези препоръки, особено пък когато има консенсус, изобщо не се отчитат. Ами като няма да ги отчитате, не внасяйте изобщо този годишен доклад, носете отговорността си. Иначе така ние трябва да приемем нещо, което в момента, честно казано, ако трябва да го приемам, на мен няма да ми е много комфортно да гласувам „за”. Така че обърнете внимание на експертите в министерството, когато изготвят подобни документи, аз разбирам, че и Вие сте от скоро в министерството, но това е работа на администрацията, която е там последователно във времето и би следвало да отчита това, което се случва в Народното събрание. И пак казвам, ако това няма да се случва, предложете, министерствата имат законодателна инициатива, по-добре да не гледаме тези доклади. Иначе ние с гласа си носим отговорност за това, което гласуваме, за тези откровени недоразумения, които съществуват за пореден път. И после, разбира се, народните представители винаги са виновни, каквото и да направят. Винаги законодателят е виновен, а изпълнителната власт като че ли стои по-настрани.
Заповядайте за отговор на въпросите.
НИНА НАЙДЕНОВА: Уважаема госпожо Дамянова, аз ще обърна отговорите отзад напред. Разбирам, защо ще ви бъде некомфортно да гласувате „за”, на мен ми е некомфортно да представям нещо, с което самите ние в този политически кабинет не сме съгласни. По тази причина, макар и стараейки се да вляза във времето, в експозето аз ви загатнах за промените, които желаем да направим. Тук е моментът да благодаря и на госпожа Дукова, че всъщност доста дипломатично изрази и едно наше мнение, че докладът в този му вид, както е по Закона за младежта по чл. 5, той е неадекватен, да не трябва да бъда по-груба.
Ето защо Министерството на младежта и спорта инициира няколко неща. Първо, в 2015 г. направихме едно проучване, което е за съжаление е доста дълго, за да ви го представя сега, иначе с най-голямо удоволствие ще го изпратя на членовете на комисията, което още веднъж показва какво е необходимо да бъде направено, къде са пропуските. И нещо, което усетих, че и комисията забеляза, тази констатация, която се прави от статистическите данни във връзка с лошата комуникация между институциите. Това не е нещо, което ние отчитаме, това е нещо, което статистиката отчита, което е на база на проучванията. И мен ме боли, както ви боли и Вас.
Относно няколко други момента, които и госпожа Бояджиева, и госпожа Дукова, и госпожа Коцева засегнаха във връзка с отпадането от училище. Уважаеми дами, става въпрос за доклад за младежта, което на практика означава, че групата, която засягаме в този доклад, е 15 – 29 години. Това е и причината статистиката да показва 18 – 24 години. Тоест, ние под 15 години не можем да слезем. Ето защо още веднъж ще ви споделя, че идеята не е от днес. Колегата Калин Каменов много дълго се опитваше, в продължение на една година, затова имаме и работна група по координационния механизъм, с която ние да постигнем действително едно ново съдържание, т.е. докладът за младежта да е изпълнен със съдържание, а не с противоречива информация и с половинчати анализи. Ние носим отговорност за крайния продукт, който ви е предоставен от Министерството на младежта и спорта, но то е съвместна работа между няколко министерства. Анализите, които виждате по отделните индикатори, са анализи, които ни представят колегите. И затова по въпросите, които поставихте, ще предоставя думата на проф. Денков да ви отговори, защото включеният в доклада анализ и статистиките са неща, които ние получаваме от Министерството на образованието и науката и инкорпорираме в този доклад.
Ако съм пропуснала да отговоря на някой от въпросите, моля да ми кажете.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, други изказвания? Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Няма да изненадам, госпожо председател, никого от колегите, че освен въпросът, че анализът Европейския съюз от 15 до 28 години, не получихме отговор на нито един въпрос. Но дали ние ще го получим или няма да го получим, това е ясно. Аз взех думата, за да ви кажа, госпожо Найденова, аз не знам от колко време Вие сте заместник-министър, но не си позволявайте такова политически некоректно изречение – политическият кабинет не е съгласен и докладът е неадекватен. За нищо на света. Защото аз веднага ще кажа тогава какво прави тук този доклад? Защо вие го внасяте и защо сте тук. Това в никакъв случай втори път да не се случва. Лично мен ме обижда много.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
НИНА НАЙДЕНОВА: Госпожо Дукова, аз в никакъв случай не съм искала да Ви обидя. Съжалявам, ако така е прозвучало. Въпросът е, че аз не мога да ви отговоря на поставените въпроси, защото това са данните и затова и проф. Денков е тук и той ще ви отговори на онази част от доклада, която се изготвя от тях. Аз ви казах, че този доклад излиза от нас като министерство, но вътре данните не са данни, които обработва изцяло Министерството на младежта и спорта. Не искам да прехвърлям отговорността към някой друг, просто това е продукт като една хоризонтална политика, това е продукт на няколко министерства. Надявам се с помощта на всички министерства и с актуализацията на Националната стратегия за младежта, което започнахме на 15 януари, както и с промените в Закона за младежта и спорта, които ще бъдат обсъдени, докладът да изглежда по начин, който да отговаря на очакванията Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Денков даде знак, че иска да каже няколко думи. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Уважаеми колеги, проблемът е изключително важен за България и оттам доста лесно се разгорещяват страстите. Това си пролича и в част от коментарите. В момента ние обсъждаме доклад за младежта, който до голяма степен беше коментиран като доклад за отпадащите ученици от училище. Не е същото, проблемът за отпадащите ученици е изключително важен, разбира се, но не е точно това, което обсъждаме в момента.
Второ, част от коментарите вероятно идват от недостатъчна информация. Например, индикаторът, който беше коментиран, това е европейският индикатор, с който се измерват отпадащите от училищната система, а в България няма право, както се казва, даже да коментира в момента защо е така. Ние използваме европейския индикатор, по който се следи ситуацията в България. Така че моята молба е действително да гледаме малко по-конструктивно, защото проблемът е толкова важен, че не трябва по никакъв начин да го политизираме, а по-скоро трябва да се обединим около това какво може да се направи.
Позволете ми да довършва. Аз ще дам пример и с термина, който беше критикуван, че проблемите са комплексни. Да, аз не съм писал този термин, но ще кажа съвсем ясно, че не само на българско ниво, не само на ниво Министерство на образованието и науката, а на европейско ниво е припознато, че няма начин училищната система сама по себе си да реши този проблем. Той изисква включване на най-различни партньори. Тук бяха дадени от госпожа Бояджиева някои от примерите, но те са доста повече. Така че по същество проблемът наистина е сложен или комплексен, както искате го наречете, и в това отношение не е коректно изцяло да се прехвърля упрека към Министерството на образованието и науката или училищната система.
От друга страна, аз приемам действително критиката към дълбочината на анализа, тя далеч не е това, което би могло да бъде и би трябвало да бъде. Ще се постараем следващия път, ще пренеса вашите критики към екипа в министерството и ще се опитаме да направим още по-задълбочен доклад. Но част от критиките, пак казвам, бяха от може би известна липса на информация. И се надявам в обсъждания не само да отчетем, че има проблем с този индикатор, този проблем го има, но да отчетем и това, че имаме, първо, обективни причини за този проблем и това е големият процент ромско население, второ, социалните аспекти, това, че ние имаме твърде много хора, които са застрашени от бедност. И да припомня, че една страна като Испания например по този показател е два пъти по-голямо число от България. Така че действително проблемът е много сложен и трябва да се опитаме да търсим комбинирани решения за решаване на сложния проблем.
Ако искате, мога да говоря по конкретните въпроси, но не знам дали има нужда.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, други изказвания? Професор Желев има още един въпрос.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Не знам към кого да го задам, но възможно ли е този доклад да бъде оттеглен, да се отчетат критиките, които бяха казани, да стане по-аналитичен и да го разгледаме на по-късен етап?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ние не сме водеща комисия по този доклад, от водещата комисия той вече е приет, така че оставаме с препоръките. Разбрахме от заместник-министър Найденова, че докладът не е адекватен. Ние ще помолим като комисия друг път, когато има документи, които не са адекватни, просто да не ни ги внасяте, а да ни ги внесете в адекватен вид. Ние разбираме, че това е доклад, който обобщава. Между другото, имаме един доклад също по въпроси за интеграция на ромите. Там стои абсолютно същият въпрос, пак е направена някаква сбирщина от различни министерства и ние пак по същия начин трябва да се произнесем като комисия и да подкрепим, въпреки волята си, един такъв документ.
И винаги се оправдаваме, че отговорността е на различни министерства и всички дават различни неща. Но отговорността в случая специално е на министъра на младежта и спорта. Така че, ще им връщате материалите на министерствата. Аз прекрасно знам как работи администрацията, но трябва да изискваме. Ето, примерно, можете да разкажете днес на колегите ви какъв дебат отново е проведен в комисията. И просто ще връщате материалите, които ви се изпращат от различните министерства. Да, в момента до Вас за щастие стои проф. Денков, който също се опитва да помага и да защитава това, което е дало Министерството на образованието, но въпреки всичко другите министерства ги няма, вие сте напред, Министерството на младежта и спорта. И вие носите отговорността за вида на документа, който ни е предоставен. Пак казвам, това не е дебат, който водим за първи път, той се води в различни народни събрания. Наистина ни омръзна вече да приемаме неща, за които и Вие сама казахте, че не са адекватни. Така че ще очакваме адекватен доклад за 2015 г.
Колеги, други изказвания? Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря. Аз не искам да внасям новаторство в работата на комисията, но се чудя дали двамата министри – на младежта и спорта и на образованието, не бъдат информирани изрично по някакъв начин, можем да им изпратим и стенограмата за това каква дискусия се водеше тук, така че другата година да нямат вече оправдание, ако направят доклада по същия начин и по същия начин да сме изправени пред невъзможността да подкрепим подобен доклад.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: С удоволствие ще изпратя като председател на комисията и стенограмата от тази дискусия, както и стенограмата от дебата в 42-то Народно събрание в Комисията за децата, младежта и спорта. Защото, пак казвам, говорим си едни и същи неща и си губим времето, а в същото време приемаме документи, които не са в най-добрия си вид или в този, който бихме желали да виждаме всички ние като народни представители.
Колеги, ако няма други желания за изказвания ще ми позволите да пристъпим към гласуване. Все пак ние сме Комисия по образование и науката и ще ви предложа, ако нямате възражения, да приемем поне бележките, които е направила министър Кунева в нейното писмо, имате писмото на министерството с две корекции в доклада. Мисля, че поне това можем да направим, ако сте съгласни, т.е. да предложим на Народното събрание да приеме Годишния доклад за младежта за 2014 г., № 502-03-16, внесен от Министерския съвет на 31.07.2015 г., като предлагаме в частта т. 1.1.3 – предприети мерки, на стр. 22, да отпадне следния текст: „Министерството на образованието и науката подготвя стратегия за превенция и преодоляване на отсъствията от училище и ранното напускане на системата, както и план за действие в зависимост от конкретните условия и трудности във всяко училище” и на негово място да се запише следния текст: „С решение на Министерския съвет по протокол № 44 от 30.10.2013 г. е приета Стратегия за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система 2013 – 2020 г. С решение на Министерския съвет по протокол № 44 от 29.10.2014 г. е приет план за изпълнение на Стратегията за 2014 – 2015 г.”. Тоест, тук напълно се вместваме в периода 2014 г.
И другата бележка: на стр. 52 от доклада има допусната техническа грешка и се казва: „като са отразени 511 199 студенти, които са включени в студентски практики по проекти: BG-051 – проект „Ученически и студентски практики”; компонент 2 – студентски практики”. Тук предлагаме това число 511 199 да се замени с официалният им брой, който е 48 874.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: И една техническа грешка: Министерството на образованието и науката да бъде така добро да уточни протокол № 44 от 30.10.2013 г. ли е или от 29.10. Да не би да има някакво объркване. Защото и двата са № 44, а единият е от 30.10.2013 г., другият е от 29.10.2014 г., да няма някаква неточност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, всъщност дали протоколът, с който е приет плана за изпълнение на стратегията е един и същ с протокола, с който е приет… Доцент Великов, не е така, Стратегията е приета през 2013 г., а планът за изпълнение е приет през 2014 г. Така че мисля, че датата е коректна. Ако има някакво разминаване, експертите от комисията ще коригират тази дата.
Ако сте съгласни, колеги, да подложим на гласуване така направената редакция. Първо да гласуваме тези изменения, които да внесем като предложение, след това да гласуваме доклада в цялост.
Който е „за” предложението на Министерството на образованието и науката, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване Доклада за младежта за 2014 г., внесен от Министерския съвет, с приетото вече предложение.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 8, против – 4, въздържали се - 4.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, това е доклад на Министерския съвет. Всички забележки, които направихме, те ще вземат предвид. Но е хубаво да го подкрепим. Толкова много ги критикувахме, сигурно може и повече, но все пак предлагам да прегласуваме доклада и да го подкрепим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Процедура по прегласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против – 4, въздържали се – 3.
Комисията приема доклада.

(Закрито в 16,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова