1. Разглеждане на Одитен доклад на Сметната палата № 0300100515 за извършен одит на изпълнение „Професионално образование за заетост” за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г. (съвместно с Постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси)
2. Разглеждане на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27.05.2016 г.

---

На заседанието присъстваха:
От Министерството на образованието и науката:
Диян Стаматов – заместник-министър
Евгения Костадинова – директор на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание”
Емилия Вълчовска – началник на отдел „Професионално образование и обучение” в дирекция „Образователни програми и образователно съдържание”
Десислава Кемалова – парламентарен секретар на Министерството на образованието и науката.
От Министерството на труда и социалната политика:
Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност”
Сметната палата:
Цветан Цветков – председател
Таня Костадинова – директор на дирекция „Одити на изпълнението”
Димитър Елков – началник на отдел в дирекция „одити на изпълнението”
Боряна Димова – главен одитор в дирекция „Одити на изпълнението”
Национална агенция за професионално образование и обучение:
Емилияна Димитрова – председател
Съвет по сигурността при Министерския съвет:
Георги Кръстев – секретар
Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”
Емилия Мирчева – синдикален секретар
Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България:
Антония Гаврилова
Българска стопанска камара:
Томчо Томов – ръководител на Националния център за оценка на компетентността
Антоанета Кацарова – ръководител направление „Методическо осигуряване”
Марлен Моллова – експерт, програма „Професионално обучение”
Асоциация на индустриалния капитал в България:
Илия Келешев – член на Националния съвет на АИКБ, председател на Българската браншова камара по машиностроене
Росица Янкова – директор н „Програми и проекти”

Заседанието беше открито в 15 ч. от Диана Йорданова – председател на Постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и ръководен от Диана Йорданова и от Милена Дамянова – председател на Комисията по образованието и науката.


ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието. То е съвместно с Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и Комисията по образованието и науката. При нас са председателят и заместник-председателят на Комисията по икономическата политика и туризма.
Имаме ли кворум в Подкомисията по отчетност на публичния сектор? Очевидно има кворум.
Има ли кворум Комисията по образованието и науката? – Има кворум.
Така че можем да започнем нашето заседание.
За подкомисията по отчетност на публичния сектор дневният ред се състои от една точка:
Разглеждане на Одитен доклад на Сметната палата № 0300100515 за извършен одит на изпълнение „Професионално образование за заетост” за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Сега давам думата на госпожа Дамянова, председател на Комисията по образованието и науката.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Сега е ред на процедурата по гласуване на дневния ред на Комисията по образованието и науката. Колеги, ние имаме две точки в днешния дневен ред:
Първата точка е съвместно с Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси:
1. Разглеждане на Одитен доклад на Сметната палата № 0300100515 за извършен одит на изпълнение „Професионално образование за заетост” за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г.
Следва още една точка:
2. Разглеждане на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27.05.2016 г.
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Само ще добавя, че от страна на Министерството на образованието и науката гости са ни:
Диян Стаматов – заместник-министър
Евгения Костадинова – директор на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание”
Емилия Вълчовска – началник на отдел „Професионално образование и обучение” в дирекция „Образователни програми и образователно съдържание”
Имаме представители на работодателските и на синдикалните организации, на които благодарим за интереса и за участието в днешното съвместно заседание.
Сега отново ще дам думата на госпожа Йорданова, тъй като водеща комисия по одитния доклад е Постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор, която тя оглавява.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Дамянова.
Колеги, пристъпваме към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ОДИТЕН ДОКЛАД НА СМЕТНАТА ПАЛАТА № 0300100515 ЗА ИЗВЪРШЕН ОДИТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ „ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ЗАЕТОСТ” ЗА ПЕРИОДА ОТ 01.01.2012 Г. ДО 31.12.2014 Г.
При нас са:
Цветан Цветков – председател на Сметната палата, който ще ни представи самия Одитен доклад
Таня Костадинова – директор на дирекция „Одити на изпълнението”
Димитър Елков – началник на отдел в дирекция „одити на изпълнението”
Боряна Димова – главен одитор в дирекция „Одити на изпълнението”.
Благодаря на всички представители на синдикалните организации – заинтересовани страни.
Давам думата на господин Цветков за кратка презентация, след което ще пристъпим към въпроси. Заповядайте, господин Цветков.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! От името на Сметната палата ви благодаря за възможността днес да представим пред Постоянната подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и пред Комисията по образованието и наука в Народното събрание Одитния доклад на Сметната палата за извършен одит на професионалното образование за заетост. Това е една утвърдена европейска практика и ние се радваме, че парламентът ни дава възможност да представим основните резултати от този одит пред вас.
Радвам се също така, че тук са представители на Комисията по икономическата политика – нейният председател и заместник-председател, тъй като те също са заинтересована страна от едно качествено професионално образование в България, което да доведе до по-голяма заетост в икономическите сфери.
В рамките на следващите 10-15 минути ще представя пред вас основните резултати от извършения одит на изпълнение „Професионално образование за заетост”, одит, който обхвана един значителен период от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г., тоест тригодишен период.
Основните акценти в моята презентация ще бъдат целите на одита, кое породи необходимостта да извършим този одит, основните констатации в Одитния доклад, изводите вследствие на тези констатации и, разбира се, най-важното за един одитен доклад – препоръките, погледа в бъдещето, какво трябва да се предприеме, за да може действително да имаме едно качествено професионално образование и обучение в нашата страна.
На този слайд виждате отговора на въпроса защо извършихме този одит. Искам да кажа, че образованието е сред приоритетите в дейността на Сметната палата. През последните години ние сме извършили около десет одита в областта на образованието, средно по два одита на година, извършени в тази област, като това е резултат на една наша последователна политика. Този одит фактически следва една линия на извършеното в тази сфера, като например одита за реализацията на лицата, завършили висше образование, което също беше с много интересни констатации. Като израз на нашата последователна политика ние включихме и извършихме и този одит.
Друга предпоставка за извършване на този одит беше фактът, че професионалното образование се явява ключов фактор за социално-икономическото развитие. Подготовката на тези кадри и реализирането им в икономиката и в другите сфери на обществения живот създава предпоставки за изграждане на конкурентоспособна икономика в България и на практика те се явяват като гръбнак на тази икономика - лицата, които са завършили това образование и придобиват съответните професии и специалности.
Друг фактор, който обуслови решението ни да извършим този одит, бяха предизвикателствата пред пазара на труда. Ако искаме да имаме качествено образование, лицата, които са завършили това образование – българските граждани, трябва да умеят да се реализират успешно на този пазар. Дали обаче това се случва на практика, ще видите, когато представим нашите констатации.
И, разбира се, качество за отлични постижения. Ако искаме да имаме конкурентоспособна икономика, трябва да има и качествено образование. Затова акцентът в образованието трябва да бъде качеството на учебните програми, качеството на учебните планове и, разбира се, качеството на провежданите изпити.
И на последно място, но не по степен на значение – трябва ясно да се разбере, че професионалното образование е една споделена отговорност с бизнеса. Разбира се, той е държавна политика. Но ако няма активно участие на бизнеса в различните етапи на това образование, най-вече реализацията на тези, които са завършили професионално образование, няма как да постигнем целите, които са заложени в държавната политика.
Целите на одита са традиционните цели за всеки един одит, който извършва Сметната палата, а именно да се даде една независима обективна оценка за дейностите по осигуряване на качествено и ефективно професионално образование в България, професионално образование, което да доведе до по-висока заетост.
И, разбира се, контролният инструмент за въздействие на Сметната палата – това са препоръките. Затова сред целите на Сметната палата е да дадем препоръки за подобряване на системата на професионалното образование.
При извършване на одита и неговия факт бяха включени Министерството на образованието и науката, което е отговорно за провеждане на държавната политика на национално ниво, Националната агенция за професионално образование и обучение, която разработва и подготвя държавните образователни изисквания, и, разбира се, регионалните инспекторати по образование, които провеждат държавната политика на регионално ниво.
Периодът, както казах, е тригодишен. В обхвата също бяха включени и държавните и общинските училища. Виждате, че преимущество имат държавните училища. Те са 367 срещу 157 общински училища, като европейската тенденция е да бъде по-голям относителният дял на общинските училища, тъй като те са разположени в съответните региони и там най-добре познават спецификата и социално икономическите характеристики на регионите.
Броят на учениците, които са били обучавани през този тригодишен период, е близо 341 000, а бюджетът, който е отделен и средствата, които са инвестирани в професионалното образование за този тригодишен период, са приблизително 560 млн. лв.
По време на одита в извадката попаднаха 53 училища и бяха изпратени анкети до 220 отраслови организации.
Искам да кажа пред вас, че от тези 220 анкети, които изпратихме, получихме отговор само от 18 браншови и отраслови организации, който факт сам по себе си говори.
Констатациите могат да бъдат групирани в шест категории. Аз ще ги маркирам накратко.
Първата категория е свързана със стратегията и правната рамка, които осигуряват правната среда, в която да се извършва професионалното образование, и определя стратегическите насоки.
За съжаление през одитирания период не е имало разработена такава стратегия за професионално образование и обучение. Такава е приета през 2014 г. в края на одитирания период. Но в тази стратегия отсъстват няколко от задължителните елементи, които трябва да притежава всяка една стратегия, като нейната визия и стратегически цели.
Констатирано е и известно забавяне на реформата в областта на професионалното образование поради забавяне на приемането на някои закони или актуализиране на други закони, а също така и поради забавяне на приемането и утвърждаването на някакви вътрешни правила.
Визираме Закона за предучилищното и училищното образование, нов закон, който приехте след одитирания период или в края на него и, разбира се, актуализацията на Закона за професионалното образование и обучение, които са закъснели и това води до забавяне на реформата и вътрешните актове, чието приемане е забавено, това са правилата за приемане на вътрешните правила за разработване и приемане на учебни програми и планове, а така също вътрешни правила за разработване и провеждане на държавните изпити.
Друга констатация в тази област е ограниченото участие на работодателите при изготвяне на учебните и изпитните програми. За да можем да отговорим на потребностите и на изискванията на бизнеса, е необходимо активното участие на работодателите. Но за съжаление не е имало механизъм за тяхното включване и по-активно участие.
Друга констатация, която обаче е много важна, е, че има необезпеченост на всички професии с държавни образователни изисквания. Процентът на необезпечените професии е около 20 процента. Това, което се констатира от колегите по време на одита, е, че има известно забавяне при приемане на тези държавни образователни изисквания, тоест наредбите, които се подготвят от Центъра за професионално образование и Националната агенция за професионално образование и обучение се приемат с известно забавяне от Министерството на образованието и науката.
Втората област, в която констатираме известни пропуски в професионалното образование, това е ресурсната осигуреност. Налице е намаляване на темпа на растеж на единните разходни стандарти. Единните разходни стандарти трябва да позволят необходимото финансиране, за да се обезпечи качествена и успешна професионална подготовка на учениците. За съжаление за един известен период се поддържа висок темп на нарастване на тези единни разходни стандарти, около 6 процента спрямо предходната година, но след това от 2013 г. се наблюдава едно забавяне, по-скоро мисля, че през 2014 г. спрямо 2013 г. вече процентът на нарастване пада на 3 процента.
Има и една много важна констатация – финансирането на професионалните гимназии и училищата с професионални паралелки не е обвързано с качеството на самото образование. Тоест тези училища, които подготвят по-качествени кадри и които се реализират по-успешно в българската икономика, не са стимулирани финансово.
Материално-техническата база на училищата не е модернизирана и осъвременена. Знаете в какво динамично време живеем, колко бързо се развиват технологиите. За да бъдем конкурентоспособни, трябва да имаме съответната материално-техническа база, която да отговаря на съвременните изисквания. За съжаление не е така. А така също няма достатъчно брой обучения на самите учители, които подготвят учениците. Така че изоставаме от съвременните тенденции в някои насоки.
И, разбира се, един тревожен факт, че е доста висок броят на учителите в предпенсионна възраст. Трябва да се помисли за подготовка на учители, които да ги заменят след тяхното пенсиониране, за да има приемственост.
Как е организирано осъществяването на тази дейност? Там също има известни пропуски. Училищната мрежа не е обвързана с местните социално-икономически условия. Тоест трябва да се преценяват характеристиките на всеки един регион и съобразно тези характеристики да се предвиди създаването и поддържането на такива професионални гимназии и професионални паралелки в общообразователните училища. Там приемът не е съобразен с потребностите на пазара на труда. Това по-скоро важи на местно ниво, тъй като няма активност от работодателските организации по отношение на определянето на необходимия брой ученици, които да бъдат приети и съответно обучени да завършат подходящо образование. Това се дължи най-вече на липсата на работещ механизъм за сътрудничество със социалните партньори при приема.
Както казах вече, липсват правила за разработване на рамкови учебни и изпитни програми.
Практическото обучение е важен елемент от образованието. То на практика позволява учениците да се подготвят и да придобият умения в една реална работна среда, но не са създадени достатъчна условия за тази практическа подготовка. Тук отново може да се помисли за по-активно участие на браншовите и синдикалните организации не само в осигуряването на необходимата практика, а и в самите изпити, които се провеждат.Участие в изпитите на представители на браншови и синдикални организации ще им позволи, така да се каже, да си наберат на един ранен етап подходящи кадри, които да работят в тяхната сфера.
Контролът за подобряване на качеството е много важен. Но за съжаление липсва актуален нормативен акт за контрол и стандарт за инспектиране. По-скоро контролът на качеството се извършва, спазвайки принципа на йерархичната подчиненост, тоест в лицето на директорите на училищата и на регионалните инспекторати..
По препоръка на Европейския парламент започна процес на изграждане на вътрешни системи за осигуряване на качеството в училищата, като първа стъпка от тях е самооценката на качеството в професионалните училища. В периода на извършване на одита тя е извършена частично, не във всички училища. Предполагам, че може би вече тя е приключила, тъй като тази самооценка е много важна като първа стъпка в изграждане на тези системи.
И, разбира се, най-важното от дейността по професионалното образование е успешната реализация на гражданите, които са завършили тези професионални гимназии. Констатира се намаляване на броя на учениците, придобили професионална квалификация. И най-важното, няма действаща система за проследяване на тяхната реализация. На практика колегите са анализирали и са получили данни само за 2013 и 2014 учебна година – как е извършена тази реализация.
Тук има един факт, който сам по себе си е достоен да бъде отбелязан позитивно, а именно, че 40 на сто от учениците продължават образованието си във висши училища. Това е добре, че те продължават своето образование. Но тук се поставя въпросът за инвестициите, които се правят в тях, тъй като в повечето страни тези, които завършват професионално образование, на практика започват да работят в реалния сектор, докато тук 40 на сто от тях продължават да учат във висши училища. Вече друг е въпросът пък те като завършат висше образование как се реализират.
Вследствие на тези констатации може да се очертаят някои тенденции. Те са пред вас на този слайд. Има ги и графики. В самия доклад те подробно са представени и графично също така са показани.
Намалява относителният дял на получилите диплома за средно образование или свидетелство за професионална квалификация, като за учебната 2013 – 2014 г. със свидетелство за професионална квалификация завършват 64 на сто спрямо броя на учениците в дванадесети клас и 36 на сто от всеки 100 ученици не придобиват степен на професионална квалификация. Тоест те имат диплома за средно образование, но нямат свидетелство за професионална квалификация, което е целта на самото обучение.
Отделно от тези, които се явяват на изпит, почти всеки пети или 20 процента отпадат, тоест не могат да придобият тази професионална квалификация и не могат да получат свидетелство за професионална квалификация.
И другото, което е – тревожна е тенденцията на нарастване на отпадналите ученици от системата на професионалното образование. Техният брой за одитирания период е 18 364 ученици. Като тези, които реално се реализират на пазара на труда, са 29 на сто от всички, които са завършили професионално образование.
Изводите се налагат от само себе си.
Първият извод е, че през одитирания период не са осигурени достатъчно условия за провеждане на качествено и ефективно училищно професионално образование, съобразено с потребностите на пазара на труда.
Вторият извод е, че са необходими допълнителни действия за подобряване на управлението на системата за средно професионално образование.
С цел да подобрим системата на професионално образование и обучение, тъй като образованието не е достатъчно, то след това продължава с различни форми на обучение, сме направили съответните препоръки, които са тук пред вас на този слайд. Ако не възразяват колегите от Министерството на образованието и науката, те могат вече по-подробно да кажат дали препоръките, които ние сме дали, са полезни за тях, дали са изпълними и дали с тези препоръки Сметната палата може да допринесе за подобряване на системата за професионално образование в България.
Ако имате конкретни въпроси, ние сме тук с екипа, който извърши одита, и с директора и началник отдела, които упражняваха контрол върху качеството на одита. Така че по конкретните въпроси те са на ваше разположение, за да отговорят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Цветков, за синтезирания анализ и представяне на информацията.
Колеги, преди да дам думата за въпроси, мисля, че е редно да дадем думата на Министерството на образованието и науката в лицето на заместник-министър Диян Стаматов. Заповядайте за мнение по доклада, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИЯН СТАМАТОВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители, господа от Сметната палата! Представеният одитен доклад с 22 препоръки всъщност обхваща един кратък период, но период, в който има трима министри, което показва, че промените, които са направени в нашата страна, са доста гъвкави, ако може така да се каже. Съвсем естествено е, че това до голяма степен довежда до поредица от проблеми.
Една част от тези препоръки са изключително ценни и важни в настоящия момент, когато е внесен за разглеждане в Министерския съвет, а по-нататък и в Народното събрание, Законът за изменение на Закона за професионалното образование и обучение. Друга част от тези препоръки са нормативно обосновани според новия Закон за предучилищното и училищното образование. Друга част от тях са вече изпълнени и са реализирани. Една малка част от тях предстои да бъде изпълнена.
Всъщност още през първата седмица след като получихме одитния доклад е сформирана работна група, която е с основна задача да отстрани проблемите, застъпени в препоръките на Сметната палата, както и е в ход изготвена концепция за професионалното образование и обучение, с цел подготовка на напълно нов закон за професионалното образование.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси, становища, мнения. Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми водещи, уважаеми господин Цветков, уважаеми господин заместник-министър! Като начало аз искам да попитам господин Цветков, тъй като не сме запознати добре с всичките формалности, които предшестват такъв доклад, това планов одитен доклад ли е за тези три години, на всеки три години ли се прави, да очакваме ли за периода 2015 – 2017 г. след известен период от време, винаги ли толкова време отнема? След като е приет чак на 18 май тази година този одитен доклад, значи е работен година и половина. Така ли се работи в Сметната палата по тези важни въпроси? И ако е така, сигурно всичко е наред.
След това бих попитал следното. Колкото и човек да се запознава с текста, аз лично не мога да видя нищо, което да е свързано с професионалните колежи. Това нарочно ли е така направено? Някакви специални съображения ли имате или ги смятате за едно ненужно звено в системата на професионалното образование?
Разбира се, си запазвам правото да се изкажа, след като и други колеги попитат или вземат отношение. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря за въпросите. Колеги, все пак да въведем някакъв регламент, тъй като имаме и гости, които предполагам, че ще вземат отношение. Ще помоля за едно изказване, концентрирано в рамките на минута и половина – две, за да дадем възможност за повече въпроси и съответно за повече отговори. Заповядайте, господин Цветков.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Благодаря. Одитът е планов. Включен е в програмата на Сметната палата за 2015 г. въз основа на модел за анализ и оценка на риска, който ние прилагаме. Тази тема се отчита като приоритетна ,затова е включена в годишната ни програма.
Одитът е извършен през 2015 г. Поради това обхваща периода до 31 декември 2014 г.
Това е един от по-особените видове одити, които извършва Сметната палата, не от стандартните одити, одит на изпълнението, който е свързан с оценка на ефективност, ефикасност и икономичност и изисква повече време за самия екип да се подготви, да се запознае с нормативната уредба, с организацията на осъществяване на дейността. Затова и е реализиран за малко повече време. Приет е през 2016 г. и сега пред вас представяме резултатите.
Дали ще бъде извършен пак одит на тази дейност по тези политики и проблеми не мога да ви кажа, тъй като всяка година ние извършваме анализ, оценка и на база на това готвим нашата програма за одитна дейност. Така че всяка година ние извършваме този процес и не мога предварително да ви кажа коя ще бъде следващата година, когато отново тази дейност ще бъде обект на вниманието на Сметната палата.
По отношение на професионалните колежи – защо не са включени в програмата, нека да се консултирам с моите колеги, тъй като лично аз нямам отговор. Професионалните колежи не попадат в тази система, ми казват моите колеги. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Цветков. Колеги, други въпроси? Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви, госпожо председател. Моите въпроси са свързани с констатациите, които е направила Сметната палата и евентуално мерките и идеите за тяхното преодоляване. В този смисъл първият ми въпрос е към Министерството на образованието и науката.
В доклада се казва, че съществува мрежа от професионални гимназии и училища с професионални паралелки, които не са съобразени обаче и не са обвързани със социално-икономическите характеристики на регионите. Мисли ли Министерството на образованието и науката в тази посока как ще реформира системата на професионалното образование, какво ще предприеме, така щото тя да бъде обвързана именно с потребностите на регионите?
Това е първият ми въпрос. И за да не взимам втори път думата, веднага задавам втория си въпрос.
В доклада се прави заключение, че малкият брой проведени обучения на учителите по професионална подготовка през одитирания период и слабото сътрудничество с браншовите и отрасловите организации на работодателите не създават предпоставки за повишаване качеството на образованието. Тоест не са предприети достатъчно мерки за обучаване на учителите по професионална подготовка, за квалификация на учителите по професионална подготовка.
В този смисъл Министерството на образованието и науката планира ли това несъвършенство да се коригира по някакъв начин и има ли някакви конкретни мерки в тази насока? Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Маринска, за въпроса. Има думата господин Стаматов за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИЯН СТАМАТОВ: Ще отговоря съвсем накратко.
По първия въпрос. Наясно е, че е в ход цялостна децентрализация на държавните професионални гимназии и това съвсем естествено ще намери своето отражение в следващата година в държавния план-прием. Като на това изключително много се разчита ролята на общините да е в пряка връзка с предложените паралелки и да намери своето отражение веднага през следващата година.
По втория въпрос. Предвидени са средства по оперативната програма за квалификация на учители, като това е в ход в момента.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря за синтезираните отговори. Заповядайте.
ИЛИЯ КЕЛЕШЕВ: Аз съм председател на Камарата по машиностроене. Тук съм по предложение на Асоциацията на индустриалния капитал.
Проблемите в професионалното образование са много и аргументирането на предложения в рамките на една и половина-две минути е невъзможно. Ще се спра само на един-два момента и ще направя едно-две конкретни предложения.
В доклада на Сметната палата се отделя голямо внимание на държавни образователни изисквания, учебни планове и програми, квалификация на учители, участие на бизнеса в провеждане на изпити и т.н., и т.н.
От години поне от машиностроенето участват водещи специалисти в комисиите, Националната агенция за професионално образование и обучение, участвали сме и сме ангажирали други водещи специалисти от фирмите и държавните образователни изисквания за машиностроителните специалности съответстват на потребностите на практиката. Тоест мога да кажа и считам, че програми, държавни образователни изисквания и пропуските, които има в тях не са водещото в ниското ниво на професионалното образование, което имаме у нас. Професионалното образование по особено важните за индустрията професии у нас е на ликвидация.
В доклада на Сметната палата правилно е посочено. Държавният прием по региони се определя на база желание на родители и нещата вървят така от години. Те формират у децата своите желания да учат, участват представители на областните администрации, обикновено заместник-областен управител или друг представител, който дръпне една реч – че образованието е приоритетно, нови технологии, СПА центрове, какво ли не още, КОЛ центрове ще откриват и т.н., без да се прави по същество някаква промяна в структурата на професионалното образование на територията на общината и отпадането на онези професии, на онези дисциплини, които са ненужни за пазара на труда.
На практика става така, че ако се направи една по-подробна и изчерпателна сметка, ще се види, че у нас средното образование готви кадри най-вече за чужбина и една голяма част от тях нямат реализация на пазара на труда. С всяка изминала година нещата стават все по-тежки и все по-лоши.
Ние сме направили това предложение, отправихме го преди няколко дни и на среща в Министерството на образованието и науката с участието на министър Кунева, там беше и господин Диян Стаматов. Считаме, че трябва да има коренна промяна в подхода при формиране на приема по места. Трябва да се ангажират самите кметове.
Тук се говори и се говори поне от 15 години, че трябва да има една система, която да определя потребностите от кадри долу по места за професионалното образование. Няма да сработи каквато и система да се направи, колкото и пари да се похарчат по нея. Необходимо е кметът на общината със съответния директор на училището, със съответните ръководители на водещи фирми, по чиито специалности се обучават в професионалното образование, с директора на регионалния инспекторат по образование и с бюрата по труда да проведат един разговор от какви кадри имат нужда, от какви специалности имат нужда, какви ангажименти ще поеме бизнесът и на тази основа да се формира държавният план прием.
Ако не дойдат предложения отдолу за намаляване на ненужни професии, да отпаднат такива, от които няма нужда, ако щете за намаляване дори някъде на езикови и други паралелки, това Министерството на образованието и науката не е в състояние да направи. Само да се пипне от тях една чуждоезикова паралелка в някой от областните центрове и ще тръгнат народни представители, кмет, професори, одитори, сакън да не се пипа тази паралелка.
Деца няма, малко са, икономиката е такава, каквато е и е грижа на държавата да регулира приема така ,че нашето средно професионално образование да готви кадри в съответствие с потребностите на пазара на труда.
Приключвам с това, че недостатъчно активни и недостатъчно коректни, ако щете, в някои отношения са и самите представители на бизнеса от гледна точка на конкретни ангажименти.
Бяхме преди двадесетина дни на Дни на българската индустрия в Пловдив. Там беше и господин Диян Стаматов. Южната зона, Тракия, много инвеститори и т.н., и т.н., главно обучение, кадри с препоръка Министерството на образование ще започне дуално обучение в Пловдив. Тези бизнесмени не са седнали с ръководителите на училищата да видят какви паралелки има, да видят какви професии готвят, да видят какъв ще е техният ангажимент, да заявят това дуално обучение и то да може да се провежда.
В целия Пловдив има заложено за новата учебна година дуално обучение за половин паралелка. Тоест и бизнесът продължава още на много места да проявява претенции, без да е достатъчно конкретен и без да се предприемат необходимите стъпки за едно ползотворно сътрудничество.
Приключвам с това, че ние се опитахме да ангажираме тази година кметовете на 8 общини с преобладаващо машиностроително присъствие, даващо облика на индустрията на съответните общини за едни колективни стъпки от органите и ръководителите на фирмите, за които говорих. Тук няма проблясък. Но ако не се възприеме като държавна политика държавата да ангажира кметовете не само да участват в откриване на калдъръми, чешми, с предприятията имат контакти, при положение че се наложи да се финансира някаква поляна и че им налагат някъде непосилни данъци смет. Това са най-заинтересованите хора, които в диалог трябва да търсят решение.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много Ви благодаря за изразеното становище. Въпроси нямаше. Мисля, че обобщихте проблематиката, дадохте ясно послание, че може би бизнесът трябва да бъде по-активен в това отношение. Така че разчитаме много на това.
Колеги, други въпроси. Госпожо Дукова, заповядайте за отношение.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми колеги, госпожо председател, господин председател на Икономическата комисия, госпожо заместник-председател на Бюджетната комисия! Няма да бъда много дълга, но ще бъде парадокс, ако не кажа няколко думи. Защото този доклад е доста стресиращ, макар и доста обективен.
Аз много силно се вълнувам от това и благодаря, разбира се, на Сметната палата. Не зная дали одитът, който е направен, е планов или е целеви, все едно. Обаче той дава отговор на наистина един изключително важен за българското образование като национален приоритет сигнал и много мисъл в тази посока.
Анализът наистина според мене – ще употребя много силна дума – е унищожителен. Той визира шест броя министри за този период, в една част от този период без посока. Той визира това, че няма визия, няма стратегия в една изключителна област от българското образование, която е много важна и за която би трябвало да има сериозен анализ и посока. И аз мисля дълбоко, че днес това ще бъде някакъв обективен старт.
Аз не съм съгласна с колегата от машиностроенето и с това, което той каза, че трябва да отпадат езикови паралелки и да има професионални паралелки, защото това би могло да се съвместява. Аз не съм съгласна с това, че това, което искат родителите, това записват децата си. Аз казвам, че за тази работа трябва да има безспорна мотивация, трябва да има балансирано отношение на триизмерната пирамида, в която са министерство, училища, бизнес, браншови и синдикални организации, трябва да има в крайна сметка регламент и политика.
Не е разумно – чета – в един момент финансирането на професионалното образование дава среден ръст от 9,08 процента, а в същото време методологията и начинът на имплантиране на всичко онова, което се случва с днешна дата, да бъде твърде различно и то наистина да има обективен срив.
Не мога да се съглася с това, че в годините 2012-2013 – няма да се повтарям, аз видях и кои министри са в този период – няма дори никакво обучение на кадри в тази сфера, няма добро развитие на материалната база, с оглед на това и осмата препоръка, която казахте – че финансирането на националната програма трябва да бъде подобрено. Разбира се, тук всичко това е в голяма зависимост от средствата.
Но да се върнем малко по-назад. Професионалните ни училища бяха с добра реализация, но тя е вече морално остаряла. И ние в момента имаме нужда от нови бази, нова материална база и да намерим онзи баланс на мотивация на нашите ученици в съответните региони тези потребности и нужди да се покриват. Защото към днешна дата няма един телевизионен техник, трудно е да намериш в някаква посока и хладилен техник и какъв ли не. Но времето и предизвикателствата в тази посока са и по-различни, много по-глобални и много по-широки.
В този смисъл подготовката на нашите кадри наистина зависи от едно дълбоко сътрудничество, за да има икономическа реализация и икономически ръст.
Стряска ме възрастовата характеристика, която е в сериозна дисхармония и кореспондира с цялата ни система. Погледнете в таблиците за какво става въпрос. Една остаряла вече педагогическа колегия от кадри, която трудно ще даде мобилността на онова, което ние искаме от това образование. Трябват нови работещи механизми, задължително тази визия и тази стратегия, за която толкова е изписано, трябва да се даде.
Преди да задам конкретните въпроси, искам да кажа две много важни думи. Апокалипсисът не е страшен, първо, защото – обръщам се към колегите от Лява България – в нашето управление ние дадохме тласък и сигнал за приемането на новия закон. Всички тези неща, които ще се случват и в професионалното образование, са заложени в Закона за предучилищното и училищното образование и те ще бъдат доразвити в новия Закон за професионалното образование. Този старт, за който Европейската комисия толкова много ни критикува, ние успяхме да го направим. И затова ще има и съответно промяна в тази посока.
Конкретният ми въпрос е следният. Докладът констатира прием в осем нови специалности през 2013 – 2014 г. Специалностите са обвързани със списъка на професиите. Какъв е механизмът, по който Националната агенция за професионално образование и обучение обявява списъка с нови, модерни професии, които са търсени на пазара, и какъв е механизмът, по който се изготвят учебните програми за тях?
Спирам дотук, защото мога да задам още десет въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Дукова. Заповядайте.
ЕМИЛИЯНА ДИМИТРОВА: Уважаеми народни представители! Аз съм председател на Националната агенция за професионално образование и обучение.
Съгласно Закона за професионалното образование и обучение, в чл. 6 е разписан един текст, според който професиите, включени в този списък за професионално образование и обучение, се разработва от Националната агенция. Как става това?
За разработването на този списък от управителния съвет на Агенцията е приета процедура, която действа и която се изпълнява. Накратко процедурата се състои от следните моменти.
Работодателите, пак съгласно закона, предлагат професии, които да бъдат включени в този списък. Съгласно процедурата, утвърдена от управителния съвет, има обосновка за тези професии, има включени потребности за анализиране, и, разбира се, има една много важна таблица, която включва професионалните компетентости на професии, които сега съществуват, и новите компетентности за съответната предлагана професия.
След като това предложение се направи от съответната работодателска организация, се разглежда в съответната експертна комисия, в която, както вече стана дума от думите на господин Келешев, са включени представители на синдикати, работодатели и държава. Ако след обсъждане на тези експертни комисии професията се окаже, че наистина е обективно потребна, разбира се, тези представители си правят съответните съгласувателни процедури, професията, пак със съответния пакет документи и обосновки, се предлага на управителния съвет.
Управителният съвет, който отново се състои на трипартитен принцип от представители на държавата, синдикати и работодатели, разглежда тази професия, задава въпроси на председателя на експертната комисия, който внася доклад за това. И ако всичко това се окаже правилно и добро, управителният съвет излиза с предложение към министъра на образованието и науката да разгледа тази професия. Оттук нататък Министерството на образованието и науката, след като получи този пакет документи, прави отново съгласувателна процедура с всички министерства, синдикати и работодатели и по принцип обикновено в края на календарната година министърът на образованието и науката излиза с предложение за допълване на този списък, ако цялата процедура е положителна.
Това е процедурата. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много Ви благодаря за подробния отговор. Проф. Желев, заповядайте.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Уважаеми колеги и гости! Вземам думата, за да задам един въпрос.
Но преди това по доклада. Докладът ми харесва, тъй като е аналитичен, силно критичен и според мене несъмнено е полезен за всички, които имат отношение към професионалното образование.
Въпросът, който искам да задам, би трябвало да бъде към представителя на одитиращата организация. Но тъй като те са си свършили работата, използвам, че заместник-министър Стаматов е тук, и се обръщам към Вас господин министър. Въпросът ми е по Приложение 5.
В Приложение 5 е дадена сравнителна таблица за развитие на професионалното образование по професии и специалности и осигуреност с държавни образователни изисквания по годините на одита. Бихте ли могли да обогатите тази таблица, като добавите към нея брой специалности. Давам пример – ремонт на летателни апарати. Колко такива специалности има в България, на колко места се учи тази специалност?
Второ, брой ученици по специалности.
И трето, брой реализирани по дадена специалност.
Мисля, че ако имаме една такава таблица, ще получим една пълна картина за професионалното образование в България като цяло. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, проф. Желев. Заповядайте за отговор, госпожа Вълчовска.
ЕМИЛИЯ ВЪЛЧОВСКА: Да, може да се обогати тази информация. Всяка година на сайта на Министерството на образованието и науката се публикува държавният план прием, в който се изнасят за всяко едно училище броя на професиите и специалностите, по които се извършва обучение.
Освен това има система Админ в Министерството на образованието и науката, от която също може да се подаде необходимата информация за видовете училища, видовете професии и специалности, по които се извършва обучението в цялата страна.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви. Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз няма да задавам въпроси. Ще кажа само няколко думи.
Този проблем, който обсъждаме, се обсъжда на различни нива и с различна активност, откакто аз съм народен представител, а това е вече единадесета година. Навремето, когато аз влязох в парламента, този въпрос се обсъждаше във връзка със закриването на 85 техникума от министър Вълчев, който не понасяше никакви възражения, и каза, че първо, е скъсана връзката с индустриалния капитал, защото индустриален капитал почти нямало, защото нямало нужда от такива специалисти, които да обслужват индустриалния капитал и т.н., и т.н. И досега, от всички правителства и от всички позиции, това е основното за затриването на професионалното образование.
Причината според мене е във философията на управлението на страната, където типовете капитал по препоръки на Световната банка и на Европейския съюз са изравнени в данъчната система, където се крият инструментите за развитието на индустрията в България, за реиндустриализацията на страната, което е най-важната част от икономическия живот лично според мене и според политическата сила, която представлявам.
Типовете капитал се характеризират с различна интензивност. Те имат, така да се каже, различна пъргавина, различна гъвкавост и прочие. Индустриалният капитал според същината си е най-тромавият, а той е поставен при еднакви условия с търговския и с финансовия капитал. И поради тази причина не само у нас, но и в други европейски държави ресурсите ги изсмукват финансовият и търговският капитал и индустриалният капитал е оставен на последно място, макар че според законодателството той е изравнен. Ако се промени философията на управлението на страната и се сложи акцентът върху индустриалния капитал, нещата може би за десетина-петнадесет години ще станат съвсем други. Но аз не виждам такова желание.
Тоест нашата реакция, ако има сега някаква реакция по отношение на професионалното образование, е доста закъсняла. Това трябваше да се започне веднага след приватизацията и да се води последователна политика, каквато не се водеше. Защото не може да имаш 20 процента ДДС върху търговския и индустриалния капитал, след като индустриалният капитал непременно ще загуби в цялата ситуация, тъй като той – пак ще повторя – в същността си няма тази енергия.
В тази връзка вече професионалното образование може да се оправи – по какви начини? Ако нямаме достатъчно деца, а децата изтичат навън, ние не можем да имаме професионално образование. Каквото и да обсъждаме тук с вас, положението ще бъде едно и също.
Високата квалификация е загубена по една много проста причина – да станеш инженер или техник с висока квалификация е много по-трудно, отколкото да станеш счетоводител или юрист. Това изисква много по-голяма енергия и самоотверженост. А общо взето тези професии са платени по един и същи начин. Даже търговските и финансовите структури имат по-големи предимства.
Затова сега нямаме инженери. Затова много трудно набират политехниките и изобщо висшите училища по инженерни науки много трудно набират хора. Затова България поддържа 12 500 студенти в германските висши учебни заведения, в които 90 процента са технологически дисциплини, които до един остават да работят там. Един се връща. Проучвал съм го, ходил съм в университета в Майнц, ходил съм в различни германски университети. Познавам там професори, защото работя отчасти с тях. Създал съм връзки да проуча това положение.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Професоре, какъв Ви е въпросът?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Нямам въпрос. Имам изказване. Искам да кажа фундаментални неща. На някой може да му влезе нещо в главата.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Моля Ви, ориентирайте се към приключване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моля Ви да не ме прекъсвате. Аз съм народен представител, имам право да кажа десет приказки. Знаете, че аз в комисиите не се изказвам често. Искам да кажа фундаментални неща, защото тук има хора, които са представители…
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Разбирам, но времето напредна.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма да споря с Вас. Млъквам. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Съжалявам, но обявих регламент, за да могат всички колеги да вземат отношение. Господин Търновалийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Господин заместник-министър, господин Цветков, колеги, дами и господа! Този одитен доклад има две цели, така, както са записани. Едната е оценка на ефективността на дейностите за осигуряване на качествено и ефективно професионално образование. Втората е формулиране на препоръки към Министерството на образованието и науката за подобряване на дейностите.
Явно слабостите са изведени. Сигурно има и такива, които не са описани в този доклад. Има и достатъчно много препоръки, сигурно може да има още.
Но аз смятам, че за нас тук по-важно е друго – как тези препоръки ще бъдат изпълнени, какви ще бъдат мерките, които ще предприеме министерството. И това е изискването на Сметната палата с решението й – в шестмесечен срок да има препоръки, които да бъдат представени пред Сметната палата.
Моето предложение, госпожо председател, е - това, с което ще отговори министерството - тези препоръки да бъдат дебатирани и разглеждани в този формат. Иначе няма никакъв смисъл от този одит, който е направен, и труда, който са хвърлили колегите от Сметната палата, и това наше обсъждане днес.
Така че моят апел е, когато имаме вече мерки от министерството, да бъдат обсъждани тук в тази зала. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Търновалийски. Така е. Трябва да имат някакъв ефект тези доклади. В крайна сметка ние трябва да проследим тяхното изпълнение. Така че се надявам, когато министерството има готовност, да ни уведоми, за да можем да коментираме тогава и резултатите вследствие на приетия одитен доклад.
Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми господин заместник-министър, Господин Цветков, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също смятам, че сериозните изводи, които са направени в доклада, който разглеждаме днес на това заседание, наистина трябва да бъдат обект и на последващ анализ за мерките, които е необходимо да се предприемат. Защото фактите са тревожни, изоставането по отношение на реформата в професионалното образование, включително нормативно и като действия по отношение на развитието на професионалното образование наистина трябва да бъде компенсирано със сериозни и бързи действия.
В този смисъл аз също подкрепям предложението, направено от колегата Георги Търновалийски, ние да бъдем участници в една последваща дискусия, която наистина да анализира това, което трябва да се направи, за да можем да вървим напред.
Ще си позволя само да кажа, предвид видимо краткото време, което ни е дадено, че споделям изводите, които са направени. Ще дам само два примера в посока на сериозността на необходимостта от по-бързи действия.
Законът за дуалното образование беше приет с пълен консенсус в края на Четиридесет и второто Народно събрание. Факт е, че още до края на 2014 г. трябваше да бъдат готови всички четири наредби. Аз лично и мои колеги сме питали няколко пъти предишния министър на образованието за хода на изготвянето на наредбите. Знаем сериозните затруднения, които имаше министерството, включително и тук посочени, специално за качеството. Така че тук примерно имаме един сериозен проблем и по отношение на нормативната база, и предвид вече на стартиралото прилагане на дуалното образование.
На следващо място, аз лично съм впечатлена от това, което Вие казахте по отношение на – аз мисля, че думата е балансирания план-прием, който ние трябва да имаме. За съжаление, аз съм участвала в случаи, в които от област са представени доста такива предложения, преди около десет години, на Министерството на образованието и науката, и то е връщало този опит за балансиран план-прием. И освобождаването на приема наистина не ни води специално в професионалното образование. Но това е мисля, много тежък въпрос и като че ли много трудно решим и в настоящия момент.
И на трето място, във връзка с това, което прави министерството в момента като, разбира се, вече политика, която е официализирана и в закон, по децентрализацията на професионалното образование, ние от БСП Лява България нееднократно сме изразявали своите тревоги и възражения.
Ще дам един пример, предвид краткото време – това са професионалните гимназии в сферата на селското стопанство, 73 на брой, които по новия закон преминават към общините. Това вече е в процедура. И виждаме сериозни възражения и, бих казала, голяма тревога от общините как те ще се справят.
Така че според мене това е в голяма степен нееднозначно прието и предизвиква сериозни въпроси по отношение на бъдещето, примерно в този важен сектор, какъвто е земеделието, на професионалното образование.
Виждам, че нямаме практически време, за да имаме по-пространно анализиране, а не само за въпроси към вносителите. Мисля, че е необходимо разговорът да продължи с конкретните мерки, защото от интерес на всички е да се направи необходимото, за да се променят нещата към по-добро. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Госпожо Дамянова, заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Цветков, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да бъда максимално кратка.
Първо ще кажа, че за съжаление тази зала ни се оказа доста голяма. С двете комисии предвидихме зала „Изток” за обсъждането на този доклад на Сметната палата, имайки предвид големия интерес към професионалното образование, направената заявка от абсолютно всички заинтересовани страни, че трябва да мислим за развитието на професионалното образование. И в крайна сметка виждаме колко сме днес.
Да, темата наистина е конкретният доклад, който е направен от Сметната палата. Но, както всички виждаме, се повдигат и въпроси, които касаят състоянието на професионалното образование. Може би това е спряло за участие по-голямата част от хората, които обикновено се изказват по тази тема. Ще предвидим друга точка, която ще бъде не доклад на Сметната палата – това е по отношение на Комисията по образованието и науката, а конкретно обсъждане и отправяне на препоръки или на предложения за развитие на професионалното образование и обучение, като тогава наистина ще се надяваме на по-широко обсъждане.
Аз се съгласявам с почти всичко, което се каза до този момент – и във връзка с отношението към професионалното образование, като се върнем доста години назад. Тук ще се съглася с проф. Станилов.
Аз съм си направила труда, разбира се, с моите експерти, тъй като докладът касае, да речем, в по-голямата си част документацията, с която разполагаме към момента. Стана въпрос за ДОИ-тата.
През 2005 – 2009 г. са утвърдени 39 държавни образователни изисквания. Тридесет и девет, колеги! През 2009 – 2013 държавните образователни изисквания са 120. След това по времето на служебния министър Милошев – 2, по времето на госпожа Клисарова – 12, на госпожа Коларова – 2 и на министър Танев и съответно сега по времето на министър Кунева – общо 6, две по времето на министър Танев.
Така че тук може би Министерството на образованието и науката или по-скоро Националната агенция за професионално образование и обучение трябва да даде отговор за този дисбаланс по отношение на броя на изработените държавни образователни изисквания. Защото аз лично нямам обяснение.
По отношение на план-приема също се съгласявам с това, което казахте. Имаме справки по отношение на съотношението брой профилирани паралелки в СОУ и съответно брой паралелки в професионални гимназии. Няма да ви запознавам с данните, но те в никакъв случай не мога да кажа, че са в полза на професионалното образование.
Имаме области,в които се наблюдава в годините балансиране, което е може би добрият вариант. Но категорично приемът трябва да се определя в зависимост от изискванията на бизнеса.
Аз лично не съм привърженик на обучение в чуждоезикови паралелки – тук малко ще противореча на госпожа Дукова. Да, не за сметка на езиковите, но на качествените езикови. Защото не мога да се съглася, че в някои крайни училища, както се казва, с оценка тройка на външно оценяване ние обучаваме по чужд език. Съжалявам, но за мене това са едни потенциални бъдещи безработни. Просто ще го кажа по този начин.
Аз знам, че това е много трудна задача. Защото Вие бяхте прав, че когато се направи един опит за такъв баланс, лобитата започват от всички страни, от всички парламентарни групи, без изключение. И колегите и в министерството, и на места, регионалните инспекторати са поставени наистина в една изключително неприятна ситуация. Но трябва всички да си даваме сметка, че, да, ново образование според изискванията на пазара на труда, не заради друго, а за да можем наистина да гарантираме заетост на тези млади хора и да можем да им гарантираме по този начин шанс след това те да се реализират в България. Когато им даваме образование, което не им дава възможност за развитие, съвсем естествено е те да потърсят това свое развитие някъде в другите държави.
Аз нямам въпрос към представителите на Сметната палата. Но като че ли в доклада малко са спестени положителните страни през последните години. Защото добавям към това, което казва и госпожа Бояджиева, наистина в Четиридесет и второто Народно събрание с пълен консенсус се приеха промените, които касаят дуалното обучение, качеството на образованието. В предишния период стартираха и съответно завършиха проекти, с които съответно се разработи системата за управление на качеството за професионално образование.
Всичките промени в образованието изискват време. Те не могат да се случат за една година, в началото на годината да ги въведем и в края на годината да видим някакъв резултат. Това няма как да се случи.
Две професии, две специалности в една паралелка – това също беше една мярка, която беше въведена преди няколко години, също с цел да бъдат добавени тези професии, тези специалности, към които учениците нямат достатъчно голям интерес, разбира се, и техните родители. Но пък те са важни за икономиката.
Ще кажа за пореден път към колегите от Министерството на образованието и науката. Колеги, списъкът със защитените професии стои още, липсва закон за професионалното образование и обучение. Министерството на образованието и науката е тази институция, която е отговорна за този списък. Така че може би ще ни кажете каква е неговата съдба.
Това е наистина съвсем накратко. Все пак не бива да сме толкова черногледи и по отношение на дуалното образование. Да, за съжалени се случват бавно нещата.
И нещо, с което ще завърша – отношение към привличането и към мотивацията на младите хора към професионалното образование имаме абсолютно всички. И водеща за мене обаче тук е ролята не на кмет, водеща е ролята на работодателите. Те са тези, които трябва с медийни кампании, в помощ на директорите от професионалните гимназии и на учителите да помага при избора – ето сега, понеже сме в такъв период – на младите хора на професия. Защото работодателят е този, който може да покаже на младия човек, ако той се запише да учи някаква професия или в професионална гимназия, какво ще му донесе това. Те ще повярват на вас, няма да повярват нито на нас като народни представители, нито на колегите от Министерството на образованието и науката, още по-малко пък на учителите и на директорите. Вие сте тези, които наистина трябва да бъдете водещи, разбира се, с подкрепата на медиите. Защото позитивите и плюсовете на професионалното образование в България трябва да се показват все по-често. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Дамянова. Заповядайте, господин Томов.
ТОМЧО ТОМОВ: Аз съм представител на Българската стопанска камара. Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, колеги! Ние сме представяли в продължение на четири-пет години във връзка с проект по оперативна програма „Управление на човешките ресурси” извършено проучване на професионалното образование, на висшето образование, разработваме компетентностни стандарти.
Проблемите действително са много. Проблемите обаче за професионалното образование са и глобални. Те са в световен мащаб, не са само за България. В България действително има и добри традиции и добър опит, и добри попадения, които се правят и в последните години.
Но в името на бизнеса искам да кажа, че професионалното образование се превръща вече в сериозна пречка за инвестиционния климат. Има инвеститори, включително и чуждестранни, които правят своите проучвания и се насочват към други съседни на нас страни, именно поради липсата на квалифицирани кадри.
Този дефицит се задълбочава. По наши данни, за около 190 професии и специалности по списъка се наблюдава дефицит, който е изключително остър за някои от тях. Ние това становище сме го разработили и дали на министъра на образованието и науката.
По принцип който не знае накъде отива, няма да стигне доникъде. По принцип е необходима нова стратегия в професионалното образование. Необходим е нов модел на финансиране с активно участие на бизнеса и със съответните нормативни решения. Има опит, има квалификационни фондове, има възможности за квалификационни клъстери. Но без нов модел на взаимодействие между професионалното образование и бизнеса нещата няма да се получат. И аз, също както колегата от машиностроенето, се отнасям критично и към активността на бизнеса в това отношение.
Другият момент, това, с което завърши госпожа Дамянова – мотивацията. Има митове. Дайте да си го кажем откровено: има бягство от професионалното образование, има бягство на младите хора от професиите, свързани с индустрията. Има бягство от професиите, свързани с познания по математика, техника, технологии, защото е по-трудно. То е характерно и за висшето образование. Изобщо проблемът с кариерното ориентиране не може да се решава с институции, които чакат децата да отидат при тях. Тук са нужни съвместни усилия. И просто по нов начин трябва да погледнем този въпрос. Той се отразява пряко и върху системата на професионалното образование.
В доклада са разгледани много неща. Но нас ни липсва един проблем, свързан със съдържанието на образованието. Изобщо като се погледне Националната квалификационна рамка, която дава ключовите стандарти, като се погледне съдържанието – някой постави тук въпроса за колежите – на четвърта, пета степен в Националната квалификационна рамка, за нас този въпрос трябва да бъде обвързан и с това, което се поставя в доклада на Сметната палата – национални рамкови споразумения.
Ние искаме да се отиде по-навътре, да има секторни споразумения, секторни квалификационни рамки, това да даде стимул и на активното участие, финансирано от страна на бизнеса. Естествено тези рамки не могат да се разминават с националните стандарти. Но трябва да се търси по-висока ефективност. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много Ви благодаря. След малко ще дам думата на министерството да отговори по набелязаните теми. Заповядайте, госпожо Гаврилова.
АНТОНИЯ ГАВРИЛОВА: Аз съм представител на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и в същото време съм директор на професионална гимназия по транспорт „Макгахан” в София.
Искам да кажа, че докладът е изключително обширен и наистина е обхванал най-болезнените точки, които касаят професионалното образование. И ако всички тези предвидени мероприятия, които са набелязани, се изпълнят, ще бъде наистина прекрасно. Но дано да не остане само прекрасно пожелание.
Министерството на образованието и науката само не би могло да се справи с целия обем, ако наистина работодателите не се включат. В една Австрия например приемът на ученици в професионалните гимназии се прави от бизнеса. В Германия също има активно участие на бизнеса. Заради това те са толкова напреднали индустриални страни, защото там е приоритет да се отиде в професионално образование. При нас приоритетът е насочен към паралелките с чуждо езиково обучение.
Защо да не е приоритет да имаш професия и в същото време да имаш добро чуждо езиково обучение? Един господин се оказа, не обърнах внимание кой беше, извинявам се – къде има ремонт на летателни апарати в България? При нас има. В нашето училище има единствена паралелка за цяла България, където се обучават деца. Наистина подборът на кадрите, които обучаваме, не беше на ниво, защото в последния момент успяхме да направим приема за тази паралелка.
От тази година по дуална система на обучение ще имаме паралелка спедитор логистик, с която за първи път ще навлезе нова професия. Заедно с българо-австрийки фирми правим разработката на учебните планове, което е предвидено в одитния доклад на Сметната палата.
Така че всички тези неща са набелязани от министерството, след като ние можем да реализираме тези неща.
Но най-болните въпроси са свързани с учениците, които идват при нас, с тяхното, най-общо казано, качество на образование, което са получили до момента. Но те до голяма степен не могат името си да напишат. А нали се сещате, че те ще ремонтират самолети, които в следващия момент не се знае дали ще могат първо да излетят, да не говорим дали ще стигнем до кацане с тях!
Затова искам да кажа още нещо. Колегите, които извършват обученията, са на доста достолепна възраст като всички нас. И това, че млади хора не искат да идват да стават учители по професионално обучение, е свързано със заплащането, с различието на заплащането. За една и съща професия с не по-малки отговорности има различно заплащане. В един сервиз един монтьор взема колкото директора на професионалната гимназия. Той го е научил, обаче заплатите им са изравнени.
Да не говорим за специалистите, които са от по-висше ниво, инженерите, които работят в сервизната и фирмената дейност, че там заплатите са няколко пъти по-високи, отколкото на колегите, които преподават.
За обучението. В Германия и в Австрия имат задължително обучение на всеки две години по всички новости, които има в дадения отрасъл. При нас от години разчитаме на самоподготовка и юркането от директорите, за да извършваме някакво обучение и да сме привлекателни за децата.
И другото нещо, за което обаче не обърнах внимание имаше ли го в доклада, е свързано с професионалното ориентиране на децата. Не видях дали е засегнато в доклада, дали е някакъв пропуск. Питам какво ще направят от Министерството на образованието и науката с кариерното развитие, защото това, което в момента се извършва, не е достатъчно добро за професионално ориентиране. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви. колегата Георгиев има желание за изказване, след което ще дам думата за обобщаващи отговори.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще бъда съвсем кратък. Извинявам се, ако това е било засегнато, преди да дойда, тъй като малко закъснях за комисията.
Говорейки за професионално образование, не мисля ,че има как да не засегнем стажовете. И го казвам от гледна точка на човек, който е бил в професионална гимназия и който се е сблъсквал с това да имаш възможност да отидеш на стаж и едновременно стажовете да не са съобразени с професионалната квалификация, която придобиваш в училището. До момента, в който се признава за положен стаж, какъвто и да е той, независимо от това в какво направление се обучаваш, до момента, в който имаме недостатъчна бройка за стажанти, макар че има желаещи за това, до момента, до който има стажове, включително и в европейски институции, които не са достъпни за широката маса ученици, поради простата причина че там трябва да бъде осигурена определена финансова обезпеченост, за да можеш да се включиш в този стаж, аз мисля, че няма как да говорим за по-нататъшна успешна реализация. Защото стажът е нещо, което дава ориентация.
Аз мога да го кажа сам за себе си. Защото в крайна сметка за един ученик, който е в девети или в десети клас, възможността да се докосне до някакъв бизнес, до това, с което ще се занимава потенциално в бъдещето като професия, е изключително важно.
Тук мисля, че трябва да помислим в посока по какъв начин да се осъществи тази комуникация с бизнеса, така че той да опосредства, от една страна, последващите работни места и, от друга страна, да се осигурят стажове специално за учениците, които биха желали това.
Тук може би е мястото и на дуалното образование, което е заложено в Закона за предучилищното и училищното образование, който със сигурност има основна, ключова роля в развитието на учениците, завършващи професионалното си образование в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Георгиев. Има ли други въпроси, колеги? Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Искам да направя една препоръка.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Диана Йорданова: Заповядайте за много кратка препоръка.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо председател. Ние безспорно, както и госпожа Дамянова спомена, продължаваме един дълъг разговор за професионалното образование и обучение. Добре е, че има такъв доклад. Безспорно той може да се смята като едно добро начало и за сегашния екип на Сметната палата. Но очевидно и от изказването на най-младия колега Георгиев виждаме, че трудно може да се отдели професионалното образование от професионалното обучение. И вероятно не би трябвало.
Тъй че препоръката ми е, ако има следващ доклад на Сметната палата по тези въпроси, нека да бъде за професионално образование и обучение за заетост. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: И аз благодаря. Сега нека представителите на министерството да отговорят, защото имаме няколко поставени въпроса. Ще се опитам да ги синтезирам.
Имаше въпрос от госпожа Дамянова относно списъка на защитените професии. Разбрах, че доста дълго време се чака. Моля да отговорите кога той ще стане факт.
Втората тема, която беше повдигната, касаеше секторните споразумения. Този въпрос бе повдигнат от бизнеса. Имате ли такава готовност?
И последният въпрос – за кариерното развитие. Какво предвиждате в тази посока?
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИЯН СТАМАТОВ: Ще взема отношение съвсем накратко и по трите въпроса. Защото какъвто и въпрос да зададете, ясно е, че най-големият проблем в момента в нашето образование е професионалното образование. И ако някъде имаме много сериозна необходимост от драстична промяна, това е в политиката, в организацията и в цялото изпълнение точно на професионалното образование. И не е въпросът само в нормативната база, а най-вече в това да накараме тримата участници да започнат взаимно да си говорят – кметове, бизнес, родители с ученици. Разбира се, и директорите попадат към групата на родителите и учениците.
Тъкмо поради това считам, че е изключително важна ролята на кметовете по места да са проактивни за провокиране на тези разговори по места. Защото няма кой друг освен кмета да знае ценностите в съответния град.
Колкото до трите конкретни въпроса.
Списъкът на защитените професии е в почти финализиран вариант и е въпрос на съвсем кратко време той да бъде факт.
За секторните споразумения. Едното е приключило и е в ход реализацията на другото.
И трето, за кариерното ориентиране. Всъщност то касае абсолютно всички ученици, а не само кариерно ориентиране в професионалното образование. Разбира се, това е въпрос вече на личен избор, където наистина ролята отново на кметове, директор, учители, родители и бизнес е много важна, за да се избере професия, а не нещо друго.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви. господин Цветков, имате думата за заключителни думи.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви. Ще си позволя да отговоря на въпроса за професионалното ориентиране, изключен от обхвата на одита, тъй като това е една обширна тема и това е тема, по която ние мислим дали да извършим отделен одит.
По отношение на позитивните констатации, да, в доклада се съдържат позитивни констатации. Отбелязани са, не са спестени постиженията на Министерството на образованието и науката. Но в своята презентация аз акцентирах по-скоро върху слабостите и пропуските, тъй като пропуските и слабостите водят до даване на препоръки. А нашата основна цел беше да дадем препоръки, за да може действително тази система да се усъвършенства и да продължи да се развива.
В тази връзка подкрепяме предложението за едно допълнително заседание, на което да представим изпълнението на препоръките. Тъй като съгласно Закона за Сметната палата и наръчника, по който работим, след изтичане на срока, който сме дали за изпълнението на препоръките, ние естествено ще бъдем уведомени от министъра на образованието и науката за изпълнението на препоръките.
Имаме една задължителна процедура – извършваме проверка относно изпълнението на препоръките, където на място се убеждаваме в тяхното изпълнение. И когато бъде готов докладът за изпълнението на тези препоръки, ние ще ви уведомим и сме готови да споделим резултатите от този доклад. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много благодаря, господин Цветков. Очакваме с интерес доклада за изпълнение на препоръките. Благодаря на всички за участието в дискусията. Надявам се министерството да се съобрази с препоръките, които съвсем наскоро очакваме - мисля, че около 20 юни беше фиксиран срокът от Европейската комисия - точно в частта на професионалното образование. Защото проблемът не е само български, проблемът е на европейско ниво, тъй като разминаването между бизнеса и образованието за съжаление е особено актуален в последните години. Така че се надявам след шест месеца – срока, който е даден от Сметната палата, ние да се съберем в същия формат, за да отчетем вече не само на думи и добри пожелания реални стъпки в посока на решаване на проблемите на бизнеса и на образованието.
Благодаря на всички. С това приключихме по първа точка.
Закривам заседанието на Подкомисията по отчетност на публичния сектор.

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, продължаваме заседанието на Комисията по образованието и науката. Имаме още една точка. А тя е:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2015 Г., № 602-03-13, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27.05.2016 Г.
Ще помоля представителите на Министерството на образованието и науката също да останат за тази точка, защото там има специална част, която ние ще разгледаме в комисията, която касае образованието. Надявам се те да са подготвени по тази точка.
За представянето на доклада ще дам думата на господин Георги Кръстев, който е секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Заповядайте господин Кръстев да кажете съвсем накратко няколко думи за доклада и повече за частта за образованието, която разглеждаме в тази комисия. Нашата конкретна тема е частта за образование. Така че Ви моля по другата обща част да се изкажете малко по-накратко, тя не е кой знае колко голяма, но все пак да ни я представите с няколко изречения и да наблегнете основно на частта на образованието.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо председател. Госпожи и господа народни представители! Годишният доклад за състоянието на националната сигурност се внася в Народното събрание от Министерския съвет на основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Докладът е разработен в съответствие със Стратегията за националната сигурност и като цяло следва нейната структура и очертаните в нея приоритети.
Целта на Годишния доклад е да представи оценка на общото състояние за националната сигурност, политиките, които са провеждани, и обобщени изводи и насоки по очертаните приоритетни области.
Трябва да отбележа, че докладът още от самото начало на тази практика – тя е от 1999 г., в изпълнение на текст от концепцията за националната сигурност, която беше приета приз 1998 г., е явен. Именно поради това констатациите и информацията, която се съдържа в този доклад, са съобразени с факта, че той ще бъде общодостъпен и не може да съдържа класифицирана информация. Това, разбира се, по никакъв начин не може да се тълкува като някакъв стремеж или основание да бъдат спестени истини или недостатъци в работата на една или друга институция или пък в сферата на изводите и насоките.
Другото, което трябва да отбележа, е, че докладът не представлява отчет на изпълнението на дейността на отделни институции.
Работната група, която подготви доклада, се стремеше точно в това отношение, въпреки че, разбира се, на много места са отбелязани дейности на отделните институции, като цяло той да няма характера на отчет.
Ето защо когато става дума, например от гледна точка на конкретното заседание, за образователните аспекти, те трябва да се разглеждат не само в конкретната точка за образование, но също така и в разделите за социалната политика, тъй като всъщност образованието е част от социалната политика, разбирана по-широко, а също и от гледна точка на интеграционните политики, на политиките за българите, живеещи в чужбина, които също имат своите много съществени образователни аспекти.
Действително текстовете, които касаят конкретно образованието, не са големи, но искам да отбележа, че се правят не за да се описва подробно състоянието, а да се дадат основните констатации. Затова в точка 1.3.4 са дадени образователните аспекти на националната сигурност през 2015 г., като, разбира се, и предвид факта, че дълго време не е имало доклади за националната сигурност, сме си позволили да дадем и някои констатации за процеси с по-траен характер, които влияят върху състоянието на системата за образование. И този доклад, на дискусията по който имах възможност да присъствам по първа точка, всъщност е нещо, което със сигурност ще трябва да залегне в следващия доклад за 2016 г. с всичките констатации за дълговременността както на процесите, които са анализирани, така и за изводите и насоките, които трябва да бъдат следвани.
Като особено голям проблем бих отбелязал спадането на – със съжаление ще го кажа – авторитета на образованието. Като, от една страна, всички сме съгласни, че то е приоритет, от друга страна, сред някои общности в България се установява, че образованието за съжаление не представлява такъв приоритет и не се полагат усилия за образование на децата, което е една от причините за продължаващия процес на отпадане от училище. Въпреки че аз тук ще си позволя да изразя едно становище, че спорно е дали когато деца се отписват от училище в България, но продължават да учат зад граница, може да се каже, че отпадат от училище.
Във втория раздел сме представили, така, както ни е дадена информацията от екипа на Министерството на образованието и науката за извършените дейности, някои конкретни мерки. Разбира се, основното е приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, а също и новата стратегия за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства с хоризонт 2020 г.
И накрая, за някои изводи и насоки в раздел. Бих искал да отбележа това, което имаме предвид за образователните политики и усилията за работа с българите зад граница. Защото това е, бих казал, огромна, не просто голяма общност и ресурс за развитие на нашата страна. Това е самостоятелен проблем визиран съвсем накратко и концентрирано политиките за образование на миграционните потоци, бежанските и емигрантските общности, въпреки че през последните две години, особено през 2015 г. се установява едно значително изтичане, така да се каже, и заминаване на голям брой бежанци и мигранти към западните страни от Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви. бяхте максимално изчерпателен.
От Министерството на образованието и науката желаете ли да вземете думата? Заповядайте, господин Стаматов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИЯН СТАМАТОВ: Всъщност господин Кръстев беше изключително изчерпателен по доклада, който е представен, и аз нямам какво да допълня. Всичко беше казано.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тогава нека да преминем към изказвания и въпроси. Колеги, имате думата. Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз съм в ролята на ледоразбивач. Но ми прави впечатление, че това, разбира се, е един доклад, свързан с националната сигурност, което е сложно дело. В него има и много важни и деликатни аспекти. Но когато говорим за образователните аспекти, на стр. 17 – текста в скобите, ми се струва, че има някои неточности в изказа. Вижте какво е написано: „Основните проблеми са с траен характер и са свързани с множеството непоследователни и непрозрачни реформи”.
Все пак това е Годишен доклад за 2015 г., когато ние приехме с толкова усилия Закона за предучилищното и училищното образование, за което се намират добри думи по-нататък на стр. 55. Тоест тук има малко некоординираност на отделните текстове и може би некоректност, както подсказва колежката Дукова.
Включително и ако човек чете съвсем внимателно, че да се досеща, е казано: „Ниското заплащане и непрестижността на професията, които предпоставят отлива”. На коя професия? Вероятно на учителската. Но по-нататък трябва да го четеш и да се досещаш.
Така че би могло да се каже,че някои неща в доклада могат да се подобрят. Но, разбира се, като имаме предвид, че задачата на господин Кръстев не е лека с толкова много сектори и комисии, в които е трябвало да защитава доклада, нека просто да го вземе предвид за някакъв следващ доклад, а ние тук ще го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Великов. Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми представители на вносителите! Бих казал, че в кратката част, посветена на образованието, са поставени доста важни неща. И самият факт, че образованието представлява раздел в доклада за националната сигурност, показва нещо много важно – това, което винаги сме си говорили, че образованието не е просто тема, то е елемент на националната сигурност.
Аз ще кажа няколко неща.
Първо, аз съм изключително доволен от констатациите, направени в т. 96 и т. 97. Те имат малко по-широк времеви обхват което вече колегите споменаха. Но все пак мисля, че е добре, че съществуват тук и са посочени, защото те показват нещо много важно, за което дълго говорим и дълго дискутираме.
Аз съм доволен, че от тези две точки три неща се казват за ролята на учителя в образованието. Едното е за материалната база, което пак косвено влияе върху учителската работа, върху процеса на преподаване и възпитание.
Използвам случая да кажа,че ние често пъти подминаваме максимата или истината, че центърът все пак на образованието и възпитанието стои учителят. Той е човекът, който в минутите и часовете на преподаване, на обучение трансформира цялата политика на държавата, цялата идея на обществото. Той е човекът, който или си свършва добре работата, или проваля целия замисъл.
В този смисъл аз апелирам тази констатация. Ние трябва да се обърнем към българския учител.
На второ място, в тези няколко кратки точки се пропуска нещо, за което тук колегите не споменаха преди малко. Не се проследява как образованието и по-скоро възпитанието като част от образованието влияе върху останалите елементи на националната сигурност, как образованието влияе върху демографските проблеми, как ние обучаваме и възпитаваме и това стимулира ли миграцията или обратното, как това влияе върху формирането на ценности, необходими за отбраната и системата за сигурност.
Можем да използваме израза – липсва елементът на патриотичност в образованието като констатация, като оценка. Това е едното.
Още нещо ще кажа, като ще се постарая наистина с няколко изречения да го констатирам. Това е въпросът за българските училища зад граница и българите зад граница. Няма да споменавам констатациите в т. 90 и т. 91 които ги няма в нашите разпечатки. Но ще посоча две числа.
В т. 91 се посочва, че 20 процента от българските училища зад граница не са обхванати от механизмите за финансиране и подкрепа от българската държава, от Министерството на образованието и науката. Това е нещо, което е пряко насочено към министерството.
По данни на Агенцията за българите в чужбина и по данни на Асоциацията на българските училища в чужбина в Европейския съюз има около 200 000 деца в училищна възраст. Няма я тази цифра в доклада, има я другаде. А в системата на българските училища зад граница са обхванати около 15 000 деца, което прави около 7,5 процента. И това е нещо, което трябва да се работи.
Не мога да не изпитам удоволствие, ако не цитирам в 608 първите две заключения, защото те буквално преповтарят нашите предложения на ВМРО и Патриотичния фронт, когато се обсъждаше Законът за предучилищното и училищното образование.
Не мога да не спомена точки 4 и 5, в които се говори за разработване на адаптирани програми за усвояване на българския език в чужда езикова среда. Тук е използван терминът „програма”, но това включва и разработване на учебници, учебни помагала и познавателни книжки, нещо, което мисля, че миналия път аз поставих на вниманието на министерството. Сега го виждаме отразено в един официален доклад на Министерския съвет, така че виждаме, че иам развитие в становището на Министерството на образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Михов. Колеги, аз искам да направя един кратък коментар също по 96-а и 97-а констатация. По-скоро това ще е добавка към това, което каза доц. Михов.
Вижте, аз винаги съм казвала, че за мене стратегиите и докладите са едни документи, в които много говорим, но след това никой не знае. Много хубави неща пишем, специално в стратегиите, но като че ли оттам нататък или нищо не се случва, или когато задълбаем в конкретика, като че ли нямаме опит дори.
В този смисъл тук имаме една констатация, която прочете доц. Великов – ниското заплащане и непрестижността на професията.
Колеги, може би този въпрос трябваше да бъде добавен от опозицията. Но тъй като в нашата комисия наистина всички имаме отношение към образованието, в никакъв случай това не трябва да бъде тема, която по някакъв начин да се политизира. Но след като се прави една такава констатация в такъв доклад, аз бих попитала: какво предвиждаме оттук нататък? Когато пишем някакви общи приказки и констатации, след това трябва да дадем отговор на тези въпроси.
Моят въпрос е този, като добавки към това, което каза доц. Великов.
Също така няма да се съглася с написаното. Наистина това е доклад за 2015 г. Аз бих ви попитала кои са тези непоследователни непрозрачни реформи през 2015 г., които са направени? Ако това е свързано с предходни години, може би е трябвало да бъде упоменато, че през последните десет години се правят множество непоследователни реформи. Но ние правим доклад за 2015 г.
И пак ще задам въпроса за заплащането. Какво предвиждаме, след като сме го констатирали и то в доклад за националната сигурност? Има ли някаква визия? Защото аз по-нататък всъщност не виждам.
Нека и да се похвалим, защото и така трябва, че през 2015 г., в края на годината, бяха отпуснати 20 млн. лв. за увеличаване на учителските заплати. В Закона за предучилищното и училищното образование бяха предвидени десет заплати при пенсиониране. Жалко, че някои хора няма да ги получат сега, след като трябва да се пенсионират един месец преди това, но това е друга тема за разговор.
Така че питането ми е, пак казвам, като добавка към това, което попита и коментира доц. Великов – какво ще направим, така че да отговорим на тази констатация по адекватния начин? Защото ако това е доклад за националната сигурност, как ние преодоляваме това.
Кой ще отговори на въпросите? Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Нека аз да започна. Разбира се, ние с най-голямо внимание слушаме и затова участваме тук, не само за да представим доклада, а за да чуем изказванията. Защото всичко това, което се казва, са насоки за следващия доклад, включително и за прецизност на формулировките.
Аз лично бих подкрепил обаче включването на такъв текст, който дава една съвсем кратка ретроспекция. Друг е въпросът, че действително трябва да бъде посочено специално в точка 96, че се визира един по-дълъг период. Мисля, че като погледнем малко повече години наред, включително и 2013 и 2014 г., имаме редица примери на непоследователност, неяснота.
Що се отнася до престижността и до заплащането, мисля, че в предишната дискусия отново бяха посочени точно тези неща, макари само в сферата на професионалното образование и обучение.
Действително сигурно трябва да направим повече, за да има връзка между констатациите в първия раздел и изводите и насоките в третия раздел. Така че тези неща ще ги вземем предвид.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Стаматов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИЯН СТАМАТОВ: Аз искам да кажа само две неща.
Да, законът беше факт миналата година. Но нека да не забравяме, че той докато стане факт, наистина имаше доста лутане във времето, в продължение на прекалено дълго време, не мога да си спомня даже колко точно, може би десет-дванадесет години. Така че тази констатация за 2015 г. има една точна оценка в този аспект.
Колкото до един много краткосрочен план, надявам се, уважаеми народни представители, не сте забравили, че сте поканени на Националния събор в неделя, където бихте могли персонално да подкрепите духа на българския учител, даже с присъствие, даже със срещи с всеки един от колегите, които ще са делегати там. Всъщност за втори път персонално ви каня на събора в неделя в зала „Арена Армеец”, където можем да дадем символичен старт на всички промени, които ни очакват занапред.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще си позволя да взема думата по-скоро като реплика и да кажа, че нашите забележки са много добронамерени и се правят наистина да послужат като отправна точка – това, което каза и господин Кръстев, при изготвянето на следващия доклад. Защото аз прекрасно знам как се пишат тези доклади, как се събират едни текстове оттук и оттам, от различните институции и от различните министерства. И когато пишем нещо, особено пък когато частта за образование е в рамките на страница и половина, би следвало да е ясно на всички, че е много лесно буквално да дадеш въпрос по всяко едно изречение. И не бива да си пишем ей така текстове, за да запълним страници.
Наистина когато правим констатации, трябва да имаме отговор на тези констатации, как ние ще направим така, например те в следващия доклад да не присъстват или съответно да го пишем по-нататък.
От гледна точка на прецизността няма да се повтарям, но наистина ви моля тези препоръки от наша страна, аз доколкото знам има такива и в другите сектори, докладът се разглежда от няколко комисии, да се спазват. Наистина бъдете малко по-прецизни и малко по-конкретни.
Други желаещи за изказване, колеги? – не виждам.
В такъв случай закривам разискванията. Ще имаме гласуване.
Подлагам на гласуване проекта за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27.05.2016 г. който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 5.
Докладът е приет.
По точка „Разни” има ли някакви коментари? – Няма.
Тъй като колегите от Министерството на образованието и науката са тук, ще кажа, че се надявам да пристигне в най-скоро време при нас Законът за професионалното образование и обучение. Моля ви, колеги, да направите справка в Министерския съвет. Ние вече три-четири пъти звъним. Ако желаем този законопроект да бъде приет за началото на следващата учебна година, това забавяне, което се случва с пристигането му от Министерския съвет на нас няма да ни помогне. Разбирате, че се внасят множество законопроекти. През месец юли сигурно ще работим при по-натоварен график. Но ви моля наистина да се проследи докъде е стигнал този законопроект и да помолите той да бъде внесен в Народното събрание в най-кратки срокове.
Между другото, той беше предвиден за днес, но тъй като не е пристигнал, нямаше как да го гледаме. Предвидили сме го за следващата седмица като първа точка, защото трябва да мине на първо четене. Второ, не е чак толкова кратък законопроектът.
Ще имаме една седмица между първо и второ четене. Това го казвам за колегите. Така че ако наистина имаме желание за текстове, ще помоля да сме по-експедитивни в изготвянето им. Експертите ни ще помагат на всички ни. Така че наистина трябва да го разгледаме и приемем до края на месец юли, защото лятната сесия приключва в края на юли месец и след това отиваме на септември. Някак си за мене би било рисково да разчитаме на първата седмица на септември. Така че за по-голяма сигурност и спокойствие трябва наистина да сме по-експедитивни.
Има ли други коментари? – Не виждам.
Благодаря ви. Следващата седмица продължаваме със Закона за развитие на академичния състав.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.



(Закрито в 16,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:
(Милена Дамянова)