1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

2. Разглеждане на Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 30.03.2016 г.

3. Разглеждане на Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020 г.), № 602-00-33, внесен от Министерския съвет на 09.05.2016 г.

4. Разни.

---

На заседанието присъстваха:
От Министерството на образованието и науката:
Меглена Кунева – министър
Проф. Иван Димов – заместник-министър
Диян Стаматов – заместник-министър
Красимир Киряков – заместник-министър
Светомира Калоянова – заместник-главен директор на Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми”
Пенка Иванова – директор на Дирекция „Формиране, анализ и оценка на политики”
Мануела Радева – директор на Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства
Калоян Дамянов – съветник на министъра на образованието и науката
Мария Карабельова – началник на кабинета на министъра на образованието и науката
Десислава Кемалова – парламентарен секретар на Министерството на образованието и науката

Омбудсман на Република България
Мая Манолова – омбудсман на Република България
Юлия Касалийска – главен експерт в отдел „Социални права, образование, здравеопазване и околна среда”
Емилия Караабова – ПР
Христина Рангелова – ПР

Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет
Ахавни Топакбашян – държавен експерт
Даниела Николова – държавен експерт

Пациентска организация „Заедно с теб” (по административния доклад на ромите, изпълнявали проект в тази сфера)
Пенка Георгиева

Национално представителство на студентските съвети в РБ
Яна Вангелова – председател

Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от Милена Дамянова – председател на Комисията по образованието и науката.

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги и гости! Казвам „Добре дошла” на министър Кунева и на нейния екип.
Имаме необходимия кворум и можем да открием днешното заседание на Комисията по образованието и науката.
Предлагам днешното заседание да протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

2. Разглеждане на Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 30.03.2016 г.

3. Разглеждане на Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020 г.), № 602-00-33, внесен от Министерския съвет на 09.05.2016 г.

4. Разни.

Има ли други предложения към дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се предложеният дневен ред.
Имаме нов член на комисията – госпожа Венка Стоянова, която постъпва на мястото на госпожа Коцева.

Започваме с първа точка от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 27 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Първи имат думата колегите от парламентарната група на ГЕРБ. Колеги, имаме ли въпроси към госпожа Кунева? – Няма.
Преминаваме към втората парламентарна група колегите от БСП Лява България. Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители, дами и господа! Предвид на това, което каза госпожа председателката за краткото време, аз ще формулирам много кратко въпроса от името на нашата парламентарна група. Той вече е изключително актуален, госпожо министър, и се коментира много сериозно в последните три дни. Той обаче не е свързан вече толкова с фактологията по отношение на резултатите от матурата. Въпросът ми е какви са първите изводи, които прави Министерството на образованието и науката от националното външно оценяване предвид на резултатите, които са вече публично известни, но са много тревожни и според нас те показват и липса на ефективност на системата.
Така че според нас анализът е изключително важен, изключително наложителен. И бих добавила, че вероятно освен да бъде известен на обществото, на родителите, на хората, които работят в системата на образованието, според нас предполага и едно публично обсъждане, с оглед да бъдат предприети мерки, за да не се стига до такова рязко влошаване и бих казала, тревога. Мисля, че няма как на този етап да има някакво успокоение за това. Напротив, трябва да се търси решение на създалата се ситуация. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожо Кунева имате думата в рамките на три минути, за да можем да спазим времето и всички колеги да зададат своите въпроси. Аз знам, че това е въпрос, който изисква доста над три минути, но може би ще направим по този въпрос нарочно заседание на комисията.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Ще Ви бъда признателна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Все пак на колегите от министерството ще им трябва достатъчно време, за да направят конкретните анализи по училища, по региони.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Точно така.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Но сега имате думата съвсем накратко да вземете думата. Предлагам, когато те имат готовност, до края на месец юни или до средата на юли, да направим заседание, на което да проведем такова изслушване. Разбира се, ще се съобразим с вашата готовност с анализите. Заповядайте.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Темата за предучилищното и училищното образование и за представянето на децата при оценяването е всъщност живецът на нашите усилия. И макар че това е много трудна тема, аз смятам, че е много интересна и бих я поставила в топ 3 на приоритетите на министерството изобщо – и наука, и оперативна програма, и всичко, с което се занимаваме.
Нека обаче само за една секунда да се опитам да ви дам фактите и да знаете за това какви са фактите, а след това ще кажа с няколко думи за какво става въпрос и какви са нашите изводи. Ще боравя с малко приблизителни цифри, на хиляди, без стотиците.
Тази година се явиха на изпит 53 хиляди деца. Една част от тези 53 хиляди деца се явяват само на първи тур, тоест само на този модул, който е задължителният, първият модул. Този първи модул означава, че тези деца нямат желанието, амбицията, ако щете, да се явят за така наречените профилирани училища по-нататък. Това е оценката, която по преценка на учителя се вписва в дневника.
От тези деца, които са около 20 хиляди, от този първи модул ние имаме 17 хиляди двойки – говоря за математика. Това са всички деца, които държат първия модул.
Тридесет и две хиляди деца обаче решават, че искат да се пробват с по-голяма амбиция за профилираните училища. Пак казвам, 53 хиляди е общото количество на явилите се ученици.
От тези деца, които са държали първия модул и отиват и във втория модул, имаме 3881 двойки.
Една част от децата, които са се явили на първи модул и са продължили и във втори модул, са повишили своята оценка. Тя се явява от първия плюс втория модул заедно. Тоест, ако тук те са изкарали 2 точки и на тях не им е стигнало, за да не са получили двойка, явявайки се вече във втория модул, на тях им се дават още 1, 3, 5 точки и те вече не са за двойка.
За съжаление обаче това е количество оценки, които няма да повлияят на това, че в дневника им по преценка на учителя при оценката на първи модул пише двойка. На тях може да им помогне – и това изглежда малко особено на пръв поглед – при балообразуването, ако те не са в тези 3881, може една тройка по математика на двата модула да им помогне да влезнат в някои от предпочитаните училища.
Разбирам, че това е малко трудно да бъде обяснено, затова ще продължавам да го обяснявам, за да знаем всички и да сме на една и съща страница, да знаем какво се случва. Не го казвам нито за да успокоя, нито да избързам с оценката на фактите. Просто ви го казвам, за да знаете каква е картината.
Количеството двойки на първи модул, тези 17 хиляди, никак не е успокояващо.
Какво трябва да се направи. Отивам във висшето образование. Отивам в педагогиката. Това трябва да бъде приоритет за години напред.
Преди няколко десетилетия първите 30 процента от завършилите Математика, защото ние имаме проблем там, са ставали учители. Сега учители стават последните по успех 20 процента. Тази година колегите казаха, не го приемайте като твърд факт, че от завършилите Математика само двама стават учители. Останалите предпочитат работа в частния сектор.
Математиката ще бъде много нужна и много модерна дисциплина и ние го знаем. Това е посоката в икономиката, в конкурентоспособността в следващите години. На нас подготвени учители по математика са ни много-много необходими.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само че, госпожо Кунева, времето свърши. Ако искате госпожа Бояджиева да зададе реплика, а Вие в дупликата ще продължите, защото така няма начин да свършим до 16,15 ч. Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Аз си мисля, че това, което казахте, след като зададох въпроса, е правилно - че наистина има нужда от отделно заседание на Комисията по образованието и науката, което да обсъди изключително тревожната ситуация и резултатите от външното оценяване от държавните зрелостни изпити. И ще си позволя, тъй като наистина няма да е достатъчно в рамките на един въпрос да се изкоментира в дълбочина, да кажа следното.
Госпожо Кунева, аз се надявам, че Вие разбирате колко е сложна ситуацията в момента и че имаме разклащане на доверието и на родителите в системата. Защото се смениха три версии за броя на слабите оценки. В същото време наистина резултатите са надолу спрямо миналата година. В една единствена област, доколкото видяхме от посоченото в медиите, има резултат, по-висок спрямо миналата година. Така че това е тревожно. И мисля, че на първо място, разбира се, е отговорността на Министерството на образованието и науката, но и на всички хора, които имат отношение към развитието на българското образование и трябва да се търсят начини за решаване на въпроса.
Защото според мене тези резултати са и вследствие на дефекти, които има и досега, и които са видими. А те са липса на мотивация, според мене, и за ученици, и за учители, не масово, разбира се, а също така на взискателност и на дисциплина, липса на навици за труд, на умения за учене, проблеми, които сме посочвали – състояние на учебници, на учебни планове и програми. Така че това може би наистина е един много сериозен сигнал за необходими действия и мерки, за да може да се променят нещата.
Аз бих казала накрая, защото знам, че времето свършва. Вие коментирате резултата за седми клас от първия модул. След като по новия закон догодина основното образование ще завършва след седми клас, мисля, че това е също много тревожна статистика. Защото част от тези ученици, които имат двойки сега на външното оценяване, които сега се вписват в бележника, те де факто не завършват първата степен на основното образование. Какво ще се случва с тези резултати след това? И това няма ли да бъде една допълнителна демотивация, за да не продължават своето образование?
Това са все въпроси, които мисля, че са изключително сериозни и тежки. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Най-напред искам да ви кажа все пак как са се движили резултатите в годините, защото ние трябва да бъдем много внимателни в нашата комисия тук с думите и с апокалиптичните картини – сериозни, загрижени, разбира се.
Искам да ви кажа, че през 2014 г. са били 12 824 двойките; през 2015 г. – 14 939. Тоест виждате, че и тогава са нараснали с 2000. Вижда се, че те нарастват геометрично. Това не означава, че ние няма как един проблем, който нараства геометрично през годините, да очакваме, че тази година изведнъж като по чудо ще се лишим от него. На нас ни трябват последователни мерки. И аз смятам, че това е една от причините да не отлагаме новия закон. Защото с инструментите, които имаме досега в ръцете си, виждате, че двойките нарастват с геометрична прогресия. (
Това не е изказване от моя страна като към хора, които са опозиция на образованието. Вие не сте опозиция на образованието, сигурна съм в това. Но аз съм длъжна да ви кажа, че на нас остро ни трябват нови инструменти. Да, наистина ни трябва нова мотивация - и за учители, и за родители.
Смятам, че когато в новите учебни програми има повече упражнения, това ще се отрази. Искрено се надявам, че най-напред ще започнем да задържаме резултата, а след това – да го обърнем и той да става по-добър.
Това е, което мога да ви кажа. На всички ученици трябва да им се даде втори шанс. Затова тази оценка, която ще се впише във дневника, е по преценка на учителя. Ние не трябва да се страхуваме от това. Тъй че с повече единомислие как да преодолеем тези въпроси и с личната ангажираност на учителите, с личната ангажираност на преподавателите ще вървим напред. Неслучайно вие като законодатели сте им дали такава свобода.
Разбирам вашата загриженост. Напълно съм на разположение да продължим този разговор, за да спрем тази геометрична прогресия, която се увеличава от година на година.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо министър. Имат думата колегите от ДПС. Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер! Моят въпрос е свързан с оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.
Като финансов министър аз и тогавашният премиер Орешарски изрично настояхме спрямо първоначалното разпределение парите за тази оперативна програма да бъдат увеличени за сметка на някои от другите, например ОП „Добро управление”. Преценихме, че това наистина е много важно за развитието на страната. И това е така. Но пък информацията, която до момента имаме, че самото усвояване на програмата е стигнало почти доникъде. Даже се говори, че това е програмата с един от най-слабите темпове на усвояване.
В тази връзка моят въпрос е: какви мерки предприехте досега и как смятате да преодолеете тези очевидни слабости? Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, госпожо Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Най-напред, разбира се, благодаря на всички в тази зала, които са правили своите усилия, всеки по реда си и според възможностите си и сега продължавате, за да може добрите неща в образованието да се случват, включително и свързани с нашата отделна оперативна програма.
Ако искате добра новина, днес мога да ви кажа добра новина точно за оперативната програма. След наистина за съжаление забавяне, с много голяма мобилизация на колегите в дирекцията – тук искам да поздравя специално заместник-министър Киряков – днес Министерският съвет одобри акредитацията и с нарочно решение – още не мога да ви кажа какъв е неговият номер, защото не е излязло – определя управляващ и сертифицират орган по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.
Вие знаете добре това през опита си – програмата е минала, разбира се, през Министерството на финансите и е без всякакви препоръки и забележка.
Така че – да, още когато поех министерството, аз установих забавяне, то беше факт, наваксали сме го, имаме оперативната програма в ръцете си.
Тъй като аз тук давам много сериозно поле за изява на хора, които професионално се занимават с оперативни програми, ако нямате нищо против, можем да кажем някои конкретни неща по проектите от името на министерството през господин Киряков, ако, госпожо председател, решите това за полезно.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз не мисля, че това е проблем. Просто трябва да се вместим във времето.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КИРЯКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, за дадената ми възможност да се изкажа.
Абсолютно сте права, констатацията е, че нашата програма е със сериозно забавяне от гледна точка на усвояването. Но преди два месеца, когато новият екип се зае с програмата, направи анализ на забавянията и се направи една доста стройна работна система, от която до момента не сме се отклонили и с един ден.
Другото положително е, че все пак 112 млн. лв., грубо казано, са вече договорени и са в процес на работа, извън основната ос 1, където ще бъдат най-големите инвестиции. Така че аз не виждам някаква драма от гледна точка на усвояването на средствата, след като вече имаме ясна визия как продължаваме напред.
На мене ми е безпределно ясно, че правилото М + 3 виси винаги над нас като меч. Затова ние се активирахме инвестициите по ос 1 да започнат възможно най-бързо.
Това, което мога да съобщя като данни, е, че вече са публикувани насоките за кандидатстване, за изграждане на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. До края на месеца амбицията ни е да открием процедурата за кандидатстване.
Междувременно ще пуснем обществена поръчка за международен оценител, който да оценява проектите и да гарантира безпристрастност, прозрачност и висок професионализъм при оценката на тези проекти.
Същевременно успяхме да договорим още един месец плюс четирите, които са заложени в програмата, за писане на проекти. Защото съзнаваме, че това ще бъдат изключително сложни проекти, където се иска време, за да се обмислят концепциите. Така че това също е добра новина. Потенциалните бенефициенти ще имат още един допълнителен месец да пишат.
Това е накратко, което мога да кажа като срокове. За момента нямаме притеснения за губене на средства след две години. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Искате ли дуплика? – Не виждам. Продължаваме нататък, колеги. Ред е на парламентарната група на Реформаторския блок. Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо председател. Госпожо министър, господа заместник-министри! Аз също се интересувам от оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. В известен смисъл колегата Чобанов зададе съществен въпрос. Поздравявам министерството с това, което е постигнато към момента. Но искам да попитам следното.
Бих искал да допълните, ако може, госпожо министър или господин Киряков, тъй като не стана ясно какво ще става с регионалните научни центрове. За много от нас и за мене като представител на един по-беден край на родината ни – Северозападна България, област Монтана, има някаква възможност все пак да се повдигне малко там равнището на образованието и на науката и това би бил един такъв регионален научен център.
В този смисъл малко се отлага ли? Не го споменахте изобщо. Ако може малко разяснение по този въпрос, госпожо председател, в зависимост от това как решат те кой да отговори – дали министър Кунева или заместник-министър Киряков. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КИРЯКОВ: Благодаря. Въпросът Ви е много уместен. Моя е грешката, че не споменах регионалните центрове. Но точно заради амбицията да не се губят средства по правилото М + 3 ние отваряме сега процедурата за големите инвестиции. Регионалните центрове ще бъдат отворени малко по-късно във времето. Разбира се, те си остават като приоритет главно от гледна точка на развитието на регионите. Има интерес от страна на научните звена.
Ние се срещаме с всички представители. Не си правим среща само в София, в това мога да ви уверя. Така че на следващия етап вече, когато тези процедури са изпълнени, ще открием и процедурата за регионалните центрове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте за реплика, господин Великов. Между другото по процедура само министърът отговаря, имайте го предвид.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Само бих казал, госпожо министър, господин заместник-министър, че може би трябва донякъде да се съобразите с това къде има регионални академични центрове, тъй като това също е някаква форма вече на някакъв живец по регионите. На 17 юни в Монтана ще има една голяма конференция на регионалния академичен център. Вероятно и на други места това го има. Тоест там, където няма висши училища или научен институт, чрез тази програма има възможност нещо да се направи. И аз бих призовал към това. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. За дуплика заповядайте, госпожо Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Вие знаете, че тази програма всъщност събира средства от социалната и от регионалната. Така че идеята да има регионална кохезия е много ясен и водещ мотив в програмата.
Знаете, че центровете за върхови постижения ще бъдат четири и ще трябва да подготвят поне 70 нови изследователи, а над 100 изследователи трябва да работят в подобрени инфраструктурни обекти за научни изследвания.
Планира се изпълнението на поне 40 съвместни научноизследователски проекти, заедно с бизнеса. Тези условия трябва да изпълним. Ако ние не можем да кажем, че ще има 70 души, след като приключим, ние ще останем само с едни празни сгради и няма да има този скок в наука, в иновации, на който разчитаме.
Има такива страни, например една Чехия, които страдат в момента от същото. Щом спрат парите от програмата, тези центрове умират. Няма устойчивост. Споделям го съвсем откровено с вас – за нас проблемът е как да има устойчивост. В момента, в който спрат европейските пари, те трябва да могат да продължат на собствен ход. Това е проблемът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Наред е групата на Патриотичния фронт. Има думата доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо министър, нашият първи въпрос е свързан с работата през следващата учебна година на българските училища зад граница. Той е продиктуван както от традиционния интерес на нашата група ВМРО и Патриотичния фронт към българите в чужбина, така и към сериозните притеснения на учители, директори и родители в тези училища във връзка с подготовката на учебниците, с които трябва да започне обучението на нашите деца зад граница от 15 септември.
Какво се прави в тази връзка и как виждате решаването на този проблем, особено за любимия за мене предмет история на България?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожо Кунева, заповядайте.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Вие познавате прекрасно каква е картината. Имаме 240 неделни училища, в които се преподава само история, география и български език. Има две училища, които са държавни – това са училищата в Прага и в Братислава. Тоест картината всъщност е доста различна в тези две ситуации.
По стандартите ние имаме вече и стандарт, който е за българския книжовен език. И аз смятам, че с неговото изпълнение ще се даде възможност на децата, на които българският език е майчин, но не е ежедневен, ако мога така да кажа, наистина да се направят такива учебни помагала, които да са специално за тяхната ситуация.
Иначе що се отнася до останалите учебници, нещата са така, както са ви известни на вас, а също и за ангажиментите, които са поели към нас издателите, и аз смятам, че няма да има забавяне при издаването на учебниците.
Мисля, че е дошло времето да помислим в министерството и за едно целенасочено и централизирано управление на нашите български училища зад граница. Ние това го обсъждаме в министерството. В момента имаме и национална програма, която е свързана с училищата ни зад граница. Но за решаването на този въпрос и на въпроса с нашата диаспора и хората, които искат да дойдат да учат в България висше образование, е нужно да има специално популяризиране на мерките, които българската държава ще вземе.
Това го казвам само в скоби, за да ви кажа, че ние мислим при сегашната демографска ситуация да обособим специален център в министерството, който да е насочен към образованието на българите в чужбина.
Това е, което мога да ви кажа. Тук колегите ми подсказват. Аз ще го кажа, но в това, че вие ми задавате въпрос, няма нищо смущаващо. В края на месец юли сме поканили българските училища на среща. Заповядайте и вие, за да можем да вземем оперативни решения как продължаваме от септември за следващата учебна година и какво очакват от нас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Желаете ли реплика, доц. Михов? Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. В края на юли Асоциацията на българските училища зад граница ще има своята годишна конференция в София. Ние сме поканени. Предполагам, че Вие ще се срещнете – всъщност, Вие го казахте, което е добре. Но все пак не получих точен отговор по какви учебници по история ще учат нашите деца в тези училища, защото това са наши деца. Защото те сериозно се различават от програмата, която беше въведена по история. Там се изучава история на България, а в българските училища в Република България се изучава предметът история и цивилизация, в която българската история е в контекста – това е цитат – на световната история. По този начин учебниците, които ще бъдат създадени по новата учебна програма, на практика са неприложими за българските училища зад граница.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Ако ме питате дали има специален учебник по история за българските училища зад граница – не, такъв няма и Вие го знаете. Ако ме питате какво е моето мнение дали трябва да има специален учебник за децата, които учат зад граница, нека да помислим пак. Защото това, което ние искаме да направим, е да ги приобщим към нашата образователна система, те всъщност, макар и учейки навън, да учат със същия ритъм, със същата задълбоченост, със същата концентрация в една или друга тема, да не ги отделяме от децата в нашите училища. Защото утре, надявам се, те ще дойдат и ще кандидатстват в България, в нашите висши училища. За какво иначе отпускаме тези допълнителни бройки за университетите? И тогава те ще трябва да се явят на изпит по история, ако искат да отидат да учат история, подобно на своите български връстници. Може би ще бъдат при други условия. Но тук ако кажеш първата буква, трябва да знаеш какви са и следващите.
Така че моят кратък отговор към Вашия въпрос е, че няма специален учебник по история за тях. Готова съм да обсъждаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има думата групата на Българския демократичен център и Народен съюз. Заповядайте, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ: Уважаема госпожо заместник министър-председател, уважаеми колеги! В медиите и общественото пространство доста шум се вдигна по отношение на така наречения Учителски събор или събирането на учители. Ако може да запознаете присъстващите народни представители от Комисията по образованието и науката с подробностите около това мероприятие. Може би се злоупотребява, но се говорят за едни големи цифри като финансиране.
Какви са целите на този събор, на тази среща на всички учители? В крайна сметка верни ли са тези информации по отношение на баснословни суми и т.н.? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Кенов. Госпожо Кунева, заповядайте.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви. Моите колеги направиха исторически проучвания. Първият такъв събор е бил през 1898 г. Аз не смятам, че тогава българското общество е било по-богато. Но са решили, че могат да направят този знак към онези хора, на които разчитат да повдигат духа на учителството. Защото това е дух. Няма как да се води тази учителска армия напред, ако няма дух. Както и другата армия, нали така?
Искам да кажа нещо за армията. Само преди няколко седмици ние празнувахме 6 май. Интересно – и съвсем правилно, никой не каза колко струва горивото на един самолет, на всичко това, което видяхме и с което ние се гордеем. Нали така? Ние казваме: ето, има ни, правим необходимото, за да се чувстваме защитени. Никой не попита колко струва концертът, който Българската армия за радост на военнослужещи и на гости изнесе в Арена „Армеец”. Никой не попита.
Извинявайте, българските учители по-малко ли заслужават? По-малко ли заслужават? Да, това са бюджетни пари. Колко? – Сто хиляди лева. Могат ли тези сто хиляди лева да направят за всеки един учител по нещо? Да, мога да му дам малко по-малко от 1 лев на всеки.
Затова аз искам да отбележа началото, оптимистичното начало на историята на българското образование, която с всеки нов закон се пише. Искам да има място, където да кажа: Благодаря на всички, които са работили върху този закон, и на всички, които ще го изпълняват. Искам да можем да кажем към цялата българска нация: заедно сме в това.
Опозиция на образованието няма, на просветата няма. И след като едно нещо може да бъде направено за храбрата българска войска няколко седмици преди това, смятам, че може да бъде направено и за храброто съсловие на българските учители. Тогава ще си кажем какво ни предстои.
Да, това не е работен семинар, това е събор. Ние сме там, за да повдигнем духа си един на друг, да дадем сигнал за единство и да може тази нация с присъствието на Народното събрание, на Министерския съвет, на всички български институции да даде дължимото и да каже: Да, стискаме си ръцете и казваме, че оттук нататък това, което прави учителят, е в центъра на нашите усилия.
Така че цифрите са тези. Толкова струва, поканите са тук, цялата комисия е поканена. Моля ви, бъдете заедно с нас на този ден. Много държим на вашето участие. Държим учителите да ви видят, държим да знаят, че, както се казва, цяла България сега тях ще гледа. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Кунева. Желаете ли реплика, господин Кенов?
СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря за отговора на госпожа Кунева.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само че в комисията няма постъпили покани.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Носим поканите, за да ви ги дадем лично.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодарим. Надявам се, че експертния състав на комисията също ще го поканите.
Преминаваме към следващата парламентарна група – АТАКА. Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Госпожо министър, уважаеми колеги! Моят въпрос към Вас е свързан с един разговор, който започна между мене и Вас в парламентарната зала, личен разговор до банките: какви са намеренията на министерството във връзка с продължаване на работата по Закона за академичното развитие? Защото вече три седмици ние на практика нищо не правим.
Имахме едно заседание на работната група, на което дойде господин заместник-министърът, който сега отсъства от заседанието, заедно с един юрист, който заяви, че министерството държи на своя закон. С други думи, няма какво да разговаряме.
В комисията беше постигнато едно съгласие с предишния състав на Министерството на образованието и науката да комбинираме от трите закона, да обсъдим всеки казус, да видим как ще го решим, кое е най-необходимо, кое е най-работещо и т.н. Но няма никакъв сигнал от министерството.
В тази връзка моят въпрос е: Има ли министерството намерение да продължи работата заедно с комисията по този така наболял въпрос, който цялата научна и преподавателска общност очаква как ще бъде решен, или няма намерение?
Заместник-министърът даде един сигнал и каза, че например с апелацията няма да се разберем, защото Съветът на ректорите бил против. Съветът на ректорите не може да е „за” и е ясно по какви причини. Но дали министерството е на тази позиция той не каза.
Така че аз Ви моля да отговорите: ще продължим ли да работим или министерството се отказва? Това ми е въпросът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Станилов. Госпожо Кунева, имате думата.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Процедурата по обсъждане на закона тече в Народното събрание. Ако става въпрос дали министерството ще се отказва от своите становища, аз ще кажа, че законът е плод на колективна воля. Аз няма да променям без много сериозни аргументи проекта, зад който министерството стои. И в момента проф. Иван Димов е на среща точно по този закон.
Това, което можем да направим, е да се срещнем с колкото се може повече хора от научната общност, да вземем техните становища и да бъдем полезни, когато се обсъжда този закон тук.
Проф. Димов е мой заместник. Тоест, това, което проф. Димов казва, все едно го казвам аз. Ако обаче чувствате нужда аз да присъствам на заседанията, аз ще дойда. Но не смятайте, че проф. Димов не изразява мнението на министерството.
Проф. Станилов, аз разбирам, че това е много щекотлива материя. Но тук все пак води комисията. Готови сме да участваме във всякакви формати и събития, на които ни поканите, с пълно доверие във вашата визия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Кунева. Проф. Станилов, желаете ли реплика?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз на този отговор няма какво да репликирам кой знае какво. Мога да призова само госпожа председателката на комисията да назначи заседание на така сформираната работна група и да покани проф. Димов заедно с юрист от министерството да участва в нашето заседание.
Искам да кажа, госпожо министър, че догматичното стоене на едни определени позиции не е много полезно за бъдещето на един такъв закон. Ние смятаме, че и трите закона имат своята сила. На единия от тези законопроекти съавтор съм аз. Аз например не държа, че съм най-правият. И трябва в комисията заедно с присъстващите от научната общност да обсъдим всеки казус поотделно и да видим как той ще работи. Впрочем, в комисията има мнения почти от всички реципиенти, тоест всички, които ще ползват този закон, и аз не виждам никаква причина да се продължава да се правят каквито и да било срещи. При обсъждането, разбира се, можем да поканим представители на университетите, на Академията и т.н., на онези организации, които ще ползват този закон.
Иначе мисля, че до края на месец юли, госпожо министър, ние ще можем този закон да го докараме до крайна фаза, до внасянето му в Народното събрание за първо обсъждане. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Станилов. Имате думата за дуплика, госпожо Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Оставаме на разположение. Разбира се, законът е във вашите ръце. Ние ще си кажем становището. Бихме искали да намерим най-доброто решение, защото законът наистина засяга много съдби и престижа на българската наука.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Сега има думата парламентарната група на АБВ. Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер и министър, уважаеми господа заместник-министри, колеги! Моят въпрос също касае актуална ситуация в момента, но не матурите, а приема за първи клас.
Постъпиха доста питания от родители към мене защо някои училища не публикуват какъв е резултатът на приетите ученици или е публикуван резултатът само на приетите, а точките на неприетите не е публикуван. Изобщо всяко училище явно има своя политика. Това създава впечатление за нерегламентиран прием, за подозрения в корупция и т.н.
С оглед на това да бъдат успокоени родителите, моят въпрос е: какви мерки може да вземе министерството, за да отпаднат тези съмнения в обществото? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожо Кунева, заповядайте.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви. Да, така е, има много въпроси за записването в първи клас. Вие в тази комисия прекрасно знаете каква е ситуацията. Има няколко града в България, които са с такъв проблем. София е един от тях – най-острият.
Моите юристи търсиха текст в закона, на основата на който аз мога да издам някаква инструкция веднага, за да се качи на страницата и всичко да е ясно. Нямаме такова основание. Въпросът е на морално решение или на решение на по-напредничаво мислещите директори, които могат просто да създадат такава организация. Един такъв директор стои през едно място от мене – господин Стаматов. Сигурна съм, знаейки практиката в неговото училище, че винаги го е правил.
Сега сме се обадили – тоест той се е обадил лично – в две училища в София с настойчивия съвет да го направят. Защото, повярвайте ми, това, което вие получавате като сигнали, ние го получаваме многократно умножено. Може би трябва да помислим на какво основание да задължим директорите да качват на страницата резултатите. Това ще спести много напрежение и бих казала, подозрение сред родителите, че някой е предпочетен за сметка на друг.
Разбирам за какво говорите. Това го живеем в момента цялото министерство. Такива въпроси постъпват непрекъснато.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожо Тодорова, нямате реплика. Отново завъртаме за втори въпрос. Парламентарната група на ГЕРБ има ли въпроси? – Няма. Парламентарната група на БСП Лява България? Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми гости! Ще започна с една шега най-добронамерено. Усещам от един от предишните Ви отговори готовност у Вас да поемете и Министерството на отбраната.
Ще отворя само една скоба. Аз съм провокиран от първия въпрос, който зададе колежката Мариана Бояджиева. Вие се опитвате да покажете, че цифрите не са толкова плачевни. Но аз само ще кажа една статистика. От матурите по български език с всяка една година средното ниво на точките, които получават децата, спада, като за 2014 г. са около 55 точки, падат на 53 за 2015 г. до 51 в момента.
Другият основен проблем е, че тройките нарастват. Но това е само като скоба към нейния въпрос.
Предвид многото скандали напоследък – матури, външно оценяване, стандарти, учебници, аз голяма част от тези въпроси днес съм ги пуснал за парламентарен контрол в залата. Сега ще обърна внимание на професионалното образование.
Имаме приоритети за развитие на научните изследвания, имаме и приоритети на управление във висшето образование. Но правителството, от което и Вие сте част, няма приоритет за развитие на икономиката по абсолютно нито едно направление. Тук моят въпрос е: как професионалното образование се обвързва с пазара на труда, след като няма дългосрочна прогноза за неговото развитие?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожо Кунева, това е темата от вчера. Заповядайте.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Един чудесен философски въпрос.
Понеже Вие използвахте, господин Мирчев, възможност да направите всъщност изявление, аз искам да Ви кажа, че първия път мога да пропусна, втория път мога да пропусна, но третия път ще бъде срамота, ако пропусна да възразя срещу това, което Вие казвате и по-специално употребата на думата „скандали”. Такива няма. Разбира се, много се надявам нещата да вървят гладко, да бъде всичко спокойно и да бъде на базата на доброто разбирателство и общата воля.
Това, което аз мога да направя, е да взема сто процента мерки, за да няма скандали.
Дали някога ще се случи да има учител, който е сгрешил? Не мисля, че можем да поемем сто процента гаранция за това. Но поемам сто процента гаранция за това, че ние ще направим всичко възможно, за да затворим всички пробойни в нашата образователна система.
Понеже употребихте думата „армия” и се опитахте да се пошегувате, аз искам да Ви кажа, че не го приемам това Ваше чувство за хумор. Ако става въпрос за армия, най-много загинали в Първата световна война и във войните около нея са всъщност от учители, от цялата просветена част на българското общество. Не знам как Ви действа на Вас това съобщение, но аз с това не се шегувам.
И едно от нещата, които аз искам да направя и които смятам, че ние сме длъжници да направим, е така, както има паметник в Докторската градина за докторите, които са загинали за Освобождението на България, по този начин да направим и за учителите. Защото всъщност именно тези хора заради това, че са били грамотни, че са можели повече, са водили българската войска.
Толкова по този въпрос.
Скандали за това, че аз направих трудно преписването, надявам се, невъзможно, няма. Аз така и ще продължа. Да, това може би е причината да имаме отчетливо по-ниски резултати при решаването на теста по български език. Но уверявам ви, си струва. Защото по-добре е да имаш честно тройка, отколкото нечестно шестица. И това е за да си знаят оттук нататък, че ще бъда така. Не мога да кажа, че никога няма да има хакерска атака, възможно е, но мога да направя така, че да не стигат до класните стаи подобни отговори.
По въпроса за професионалното обучение. Най-напред имаме приоритетните професионални направления по евростипендиите. Госпожо председател, уважаеми дами и господа депутати, радвам се да ви кажа,че имаме пълно разбиране със студентите, няма никакво напрежение по въпроса за евростипендиите. Това вече е уредено с постановление на Министерския съвет. Аз искам да даваме повече пари за отличниците. Смятам, че имаме дълг към тях и настоявам по новия бюджет да има стипендия за успех.
Всъщност това, за което вие говорите, на мене ми дава много силен аргумент аз да искам повече пари за образование, нещо, което тази комисия смятам, че ще направи за следващия бюджет.
Професионално обучение и образование. На 13 ноември 2015 г. е сформирана работна група за подготвяне на ЗИД на Закона за професионално образование и обучение. Той вече е факт. Казвам го, защото е започнал при моя предшественик. Той вече е факт и е пристигнал в Народното събрание. Този закон, който е ЗИД, всъщност, както ще имате възможност да видите като го разглеждате, е с обема и сериозността на един нов закон.
Но ние няма да спрем дотук. Ние ще продължим и след обсъждане на концепция на нов закон за професионалното образование, ще ви представим тази концепция и ще изработим един изцяло нов закон за професионалното образование и обучение.
Това не е толкова бързо. Нищо в момента не ни пречи. Защото с измененията на този ЗИД ние имаме на едно място, както сме си говорили с вашия председател на комисията, събран бизнес, общини, изключително важно – вчера бяхме на такава среща – и училищата. Оттук нататък, когато този закон влезе в сила, не можем да се оправдаваме, че ни липсва инструмент, за да направим професионалното образование и обучение такова, каквото трябва.
Част от този въпрос, разбира се, е и усъвършенстване на системата за прием във висшите училища, съобразно с резултатите от оценяването и по-специално педагогическите специалности.
Но мисля, че изчерпих времето си. Ще отговоря на дуплика. Сигурна съм, че ще има много интересни неща, които уважаемият господин народен представител ще сподели с мене. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Мирчев, имате думата за реплика.
СТОЯН МИРЧЕВ: Госпожо министър, първо, относно скандалите – въпрос, който явно ще е част от нашия дебат. За това тепърва ще говорим, тъй като днес, както казах, съм Ви пуснал актуален въпрос. Ще имаме честта в залата да коментираме тези неща, затова не искам да се отклонявам.
Относно закона. Първото, което мене ме притеснява, е че, професионалните училища преминават изцяло към общините. Има общини, които са затруднени по принцип с издръжката си и ме е страх, че част от училищата по този начин ще бъдат ударени неправилно.
Другото е, че, както казах, правителството няма никаква идея икономиката в какво направление да се развива. И някак си слушам мантри, но не чувам убедителна концепция. И ще ви кажа защо.
В момента примерно ще имаме приоритетно направление във висшето образование за педагози. Ще обучим определеното количество педагози. Но предвид привлекателността на тази професия и заплатите, които се дават, сравнително ниски в сферата на образованието, особено за млад учител, тези млади хора могат и да не предпочетат да отидат в системата на образованието. Тоест ние нямаме обща политика как да развиваме образованието и икономиката, а правим нещата на парче.
Затова ви казвам, че аз лично не виждам убедителна концепция за нещата. Просто чух едни добри пожелания, които на практика според мене няма как да се реализират.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Кунева, заповядайте.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Най-напред, понеже винаги разговорът става по-конкретен, когато говорим за средства, по отношение на средствата ние имаме фиксиран процент от брутния вътрешен продукт и от нашия бюджет, които отиват за образование. Искрено се надявам този процент да расте. Но това е факт, тоест може да се предположи как ще се развива.
Освен това, господин Мирчев, абсолютно не сте прав, че ние не знаем какво се случва в бъдеще с нашата икономика. Все пак не само Министерският съвет, но и това Народно събрание разглеждат Националния план за икономическо развитие. И не само че го разглеждаме, не само че го прилагаме, ние имаме и една допълнителна външна оценка, която се нарича Европейски семестър. И когато само след няколко месеца отново дойдат резултатите от Европейския семестър, тогава ние ще оценяваме какво сме направили не само в България, а какво сме направили съотносимо с останалите европейски държави. Вижте, никой няма да допусне България да няма план за икономическото си развитие. Нали за това говорим?
Иначе по въпроса за учителските заплати, за развитието на учителската професия, за социалния статус на мене ми се струва, че това е разговор, който все пак някак си надхвърля очевидния адвокат в тази ситуация, който е Министерството на образованието и науката. Ако искате, нека да направим една тристранна среща заедно с Комисията по социална политика и да видим какво да правим. Аз съм адвокат на всяко едно нарастване на средствата в областта на образованието и науката. Въпросът е, че тези неща се решават в конкуренция с други политики.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Кунева. Има думата парламентарната група на ДПС. Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо вицепремиер! Знаем, че от известно време вече имаме университет, който е в оздравителна програма. Така или иначе причините за това са вероятно комплексни и уникални в някои случаи, както неефективни разходи, така и непрекъснато намаляване на броя на студентите.
Ще дам за пример Университета за национално и световно стопанство, тъй като преподавам там. Там вече се взимат мерки – и не само от тази година, за оптимизиране на разходите и тяхното намаляване там, където е възможно.
Въпросът е: каква е Вашата позиция и къде виждате своята роля в целия този процес? Тоест ще изчакаме повече университети да попаднат в оздравителна програма или Вие имате конкретни идеи за мерки, които могат да бъдат взети в това направление, така че да не стигаме до подобни случаи? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Кунева.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Малко с връщане към предишния въпрос на господин Мирчев, понеже седят заедно с господин Чобанов. Господин Чобанов, освен че беше министър на финансите, беше и шеф на тази агенция, която правеше националния план за икономическо развитие на България. Така че общувайте на тази тема. Сигурна съм, че може наистина да се види в ретроспекция как година по година са се развивали плановете в България.
По този въпрос, който господин Чобанов зададе. Да, всъщност това, което се случва във висшето образование, е може би най-напрегнатата реформа. Защото в училищното и в предучилищното образование сме имали дълго време, в което да обсъждаме стъпка по стъпка, а във висшето образование изведнъж се оказахме всъщност с растящи проблеми, с ефект от демографската криза и с непрекъснато желание да се разширяват с много специалности. Знаете, че това повече просто няма как да бъде така.
Аз разбирам въпроса Ви, господин Чобанов - какво може да направи министерството, при положение, че имаме академична автономия? Да го преведем така. Нали?
Ние изготвихме един математически модел как ще се повлияе Законът за висшето образование, с промените как влияе на университетите. Ние току-що приключихме работата по този математически модел, финансов – нека да кажа. Ще направим такова обсъждане, за да можем да дадем инструмент в ръцете на ректорите, който те да използват.
На мене ми е много болно да виждам, че има университети, които се справят прекрасно, и има такива, които очевидно няма да могат да удържат без много-много сериозно преосмисляне дали да имат 32 специалности – такъв университет в България има, или да се концентрират на три, в които са истински добри. Не е нужно навсякъде да има икономика, не е нужно навсякъде да има право.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Кунева. Господин Чобанов, искате ли реплика? – Не желаете реплика. Не желаете дуплика, госпожо Кунева. Следва групата на Реформаторския блок. Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Госпожо министър, моят въпрос е свързан с организацията за провеждане на държавните зрелостни изпити. Дадоха ли резултати всички мерки, които предприехте по организацията за провеждане на тези изпити и дали всички форми на мамене, на преписване, на изтичане на информация и варианти от Министерството на образованието и науката бяха пресечени? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Когато говорим за тези практики, можем да ги разделим на две.
Най-напред за мене е много важно всеки един загрижен човек в страната – родител, ангажиран както нас през професиите и занятията си - да кажем много ясно на децата, че изпитите са направени така, че да могат да минат. Не е необходимо дори да си отличник, за да си вземеш теста. Това не са трудни тестове, това не са трудни задачи.
Аз имам личен опит с решаването на теста по български език и мога да кажа, че наистина е съвсем-съвсем възможно и щадящо самочувствието и напрежението, което всяко едно дете изпитва по време на тези изпити. Освен това мисля, че нашите деца трябва да свикнат, че изпитът е просто част от учебния процес и това не е нещо необикновено. Оттук нататък ще ги чакат още много такива случаи в живота.
Да, резултати имаше. Аз смятам, че освен това много пестеливо изразходвахме ресурса. Защото ние трябваше да избираме – дали да се опитаме да направим нещо с изключително сериозни интернет прегради и т.н. или да направим училищата недостъпни буквално за такива лоши практики. Избрахме второто, включително и с увеличен брой квестори, с увеличен брой родители, които искаха да помогнат, през родителски организации и камерите.
Камерите остават, защото – да, това е все повече и повече присъства в нашия живот. Така, както има на улиците, за да не стават катастрофи, за да няма недисциплинирани шофьори. Това е част от живота. И за да може да има спокойствие в училищата, в класните стаи, това вероятно е един от начините.
За съжаление имам още един аргумент за това, че сме направили необходимото и то е, че тестовете всъщност са с повече двойки, отколкото друг път и то точно по български език. Което означава по аргумент на противното, че нито са изтекли преди това тестовете, нито пък е имало възможност да се преписва. Надявам се, че догодина ще измислим други начини. Включително и със заместник-министър Стаматов си мислим дали да не публикуваме всички възможни тестове, които ще се паднат, както примерно е в други англосаксонски системи – публикуват се тестовете и един от тези тестове се пада. Но ти ако си научил всички тестове, няма лошо, че го знаеш предварително теста.
Предупреждавам, че това не е решение. Това са неща, които обсъждаме и с които в момента, в който стигнем до някакъв извод, ще дойдем при вас и ще ви ги разкажем за следващата година. Искам децата да вярват в себе си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Кунева. Не желаете реплика, госпожо Маринска. Идва ред на парламентарната група на Патриотичния фронт. Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо министър! Моят въпрос е конкретен и затова няма да изисквам от Вас да ми отговорите съвсем конкретно по него. Той касае и политика, касае едно от училищата в Северозападна България. Макар че този проблем вероятно ще засегне стотици училища в България предвид предстоящото влизане на Закона за предучилищното и училищното образование в сила.
Имам предвид основно училище „Петър Парчевич” в град Чипровци. Училището има богата традиция – близо 400 години, било е център на обучението в килимарския занаят. И в медиите през последните години много се говори за това училище.
За съжаление регионът е един от най-бързо обезлюдяващите се. Училището е единствено в община Чипровци. То е средищно и защитено. Ежедневно се извозват децата от десетте населени места на община Чипровци. Дано да не греша с цифрата, но към момента се обучават 69 ученика в него и предстои, разбира се, с влизането на закона в сила, по демографски причини, и поради това, че курсът на основното обучение ще бъде съкратен, още деца да отпаднат от това училище.
Затова моят въпрос е: каква ще бъде политиката на Министерството на образованието и науката по посока на запазване на тези просветни средища, тъй като наистина с намаляване на броя на децата те падат под санитарния минимум и въобще е застрашено тяхното съществуване? И тъй като училището е единственото в общината, това все пак е важно.
И тъй като казах, че не толкова като въпрос отправям това мое питане към Вас, а по-скоро като една покана и от името на ръководството на училището екипът на министерството да направи едно посещение там. Надявам се и доц. Великов да ми съдейства, тъй като той е от този избирателен район. Включително и писмено ще ви изпратя поканата. Силно се надявам от името на колегите учители от Северозападна България да направите такова посещение и наистина да се запознаете на място със ситуацията и да търсим общи посоки за решаване на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожо Кунева, имате думата.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Много Ви благодаря. Разбира се, ще отговаря по принцип. Не смея да давам твърдо обещание за програмата си, но би ми било много приятно и много мило да отида да видя това училище, защото 400 години е много сериозна работа. Ако е средищно и защитено, нещата са добре.
Но понеже казахте – на 400 години, аз след известно колебание ще ви кажа нещо лично. Бащиният ми род са учители. Моето фамилно име идва от даскал, който се е казвал така. Цялото село се е казвало Кунино на негово име. Училището е било закрито и селото е изчезнало. Преместили са се в по-голямото средище. Той е продължил да преподава там, след това и синът му. Изобщо учителски род. Но наистина след като е изчезнало училището, е изчезнало и това село. Това е станало може би не преди 400 години, но преди 200 години. Не се сблъскваме за първи път с това. Въпросът е да ги има учителите и да ги има учениците.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Богданов, желаете ли реплика? – Не желаете. Господин Кенов го няма. Проф. Станилов няма въпрос. Госпожа Тодорова също си тръгна. Така че мисля, че изчерпихме въпросите по точка първа. Благодаря на госпожа Кунева и на нейния екип. Колеги, давам пет минути почивка, за да поканя госпожа Манолова, която е на заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

(След почивката)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Продължаваме нашата работа с втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2015 Г., № 639-02-3, ВНЕСЕН ОТ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 30.03.2016 Г.
Казвам „Добре дошла” на госпожа Манолова. Тя ни е приготвила презентация, която ще представи накратко. Госпожо Манолова, заповядайте. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя доклада на омбудсмана за 2015 г.
Ще започна с въведение с няколко общи изречения, които представят работата на институцията и след това предлагам да се съсредоточа върху темата за защита правата на децата и най-вече защита правата в образованието.
Искам да припомня и да подчертая, че през миналата година се навършиха 10 години от създаването на институцията омбудсман и една голяма част от доклада е посветена на тази тема. Знаете, аз съм третият по ред омбудсман. Благодарение на създателя на институцията господин Гиньо Ганев тя придоби представителност, известност, а след това благодарение на предшественика ми господин Пенчев тя придоби солидност и стабилност. Сега моята задача е да надграждам и да популяризирам институцията сред българските граждани, да доказвам, че тя е работеща в защита на правата на отделния човек.
Съществува разбирането, че едва ли не омбудсманът е институция, от която нищо не зависи, че е последната врата, на която гражданите чукат, че освен да изслуша и да подържи ръката на някой отчаян граждани няма какво друго да направи, че всичко това е поради факта, че правомощията, които има по закон омбудсманът, са доста ограничени.
Искам да споделя с вас обстоятелството, че това не е така. И това се вижда. Това е основният лайтмотив на доклада, който представих за работата на институцията през 2015 г. Достатъчно правомощия има омбудсманът и то не само традиционните, които са достатъчно развити във времето, в излъчване на проверки, в изпращане на отговори по конкретни жалби на граждани, отправяне на препоръки, предложения, становища за работата на различни институции, отправяне на жалби до Конституционния съд, до върховните съдилища.
Това, което съм си поставила за задача през тази година от началото на моя мандат е да уплътня изцяло всички останали правомощия на институцията. Затова вие предполагам сте разбрали, че напоследък използвам правото на косвена законодателна инициатива, за предложения вече по няколко законопроекта по важни теми, които се отнасят до българските граждани, отправям препоръки за усъвършенстване на подзаконовата нормативна база, присъствам когато се обсъждат важни теми в различни регулаторни органи и институции по въпроси, които засягат хората, подготвям специални доклади, осъществявам посредничество, организирам дискусии и кръгли маси в институцията по важни теми.
Ще кажа две числа, които да характеризират работата на институцията.
През 2015 г. тя е сезирана с 6202 жалби от граждани, което е ръст от 5 процента спрямо 2014 г., като 30 процента или 1861 жалби са постъпили през последните два месеца, в които встъпих в длъжност. В момента сме в бум на жалбите, които отправят гражданите до институцията. С темповете, с които вървим, 2016 г. ще отбележи абсолютен рекорд по подадени жалби, като ще реализираме вероятно два пъти и половина повече жалби от стандартното. Защото само за първите пет месеца жалбите са над 5000, толкова, колкото е имало за цялата изминала година.
Две думи за работата на приемната на омбудсмана. През 2015 г. тя е посетена от 3925 души, като заедно с моя предшественик сме се срещнали лично с 436 граждани.
Само за ваша информация, която можете да предоставите и на хората във вашите избирателни райони, които ви занимават с различни жалби и конкретни проблеми, приемната ми е отворена всеки ден от 9 до 17 часа в София. Тя може да бъде посетена и да бъде изслушан абсолютно всеки гражданин. Всеки четвъртък приемам лично гражданите. Така че който иска да се срещне с мене, може да го направи в четвъртък. И тъй като желаещите са много повече от моя персонален капацитет, в момента списъкът е някъде около 2000 души, които предстои да видя през следващите месеци, експертите ми работят изключително сериозно. Така че драма, че някой няма да се срещне с мене, а с някой от експертите, не съществува.
Едно изречение само още по това какъв е профилът на жалбите, които се подават до институцията и как това определи приоритетите ми за 2016 г.
Преобладават оплакванията на граждани от работата на монополните дружества, които са доставчици на обществени услуги. Близо 30 процента от жалбите са посветени на тази тема, на произвола на монополите. Затова и основният ми приоритет за 2016 г. е именно битката на хората с монополите.
Също така, тъй като темата е изключително важна за цялото българско общество, за нацията, другият важен приоритет, който съм обявила, са децата, техните права, тяхната защита, тяхното спокойно и сигурно детство.
Така че съм приготвила част от презентацията, която се отнася до защита на правата на децата, какво се е случвало през 2015 г. и какви са приоритетите за 2016 г.
Основният проблем през 2015 г., който идентифицирах и който е анализирал и моят предшественик, който има своето отражение изобщо върху развитието на нашите деца, е проблемът с бедността. Това е очаквано, тъй като 40 процента от българските граждани живеят в риск от бедност и в риск от социално изключване. Аз лично и като гражданин, и като омбудсман не съм се срещнала със случай на богато дете в бедно семейство. Така че бедността, която поразява обществото, се отразява най-вече върху българските деца.
Конкретна последица от този най-сериозен проблем е ранното отпадане на деца от училище. Тук статистиката е различна. Официалната е около 12 процента, тази на неправителствения сектор е около 20 процента. Дали става дума за 10, за 12 или за 20 процента, това е изключително сериозен процент, който според мене би следвало да стои на вниманието на всички институции, включително и на Народното събрание.
Децата с увреждания са друга уязвима група, към която са ориентирани усилията на институцията на омбудсмана. Като освен всички мерки по деинституционализация и по функциониране на новите центрове за настаняване от семеен тип, които заместиха старите институции, бих искала да обърна вашето внимание като комисия, която се занимава с проблемите на образованието, към един проблем, с който се сблъсквам през последните седмици. Става дума за децата със специални образователни потребности и с необходимостта от това те да посещават детски заведения, училища заедно с децата, които нямат такива специални образователни потребности.
Излишно е да обяснявам точно пред вас колко е важно за развитието и изграждането на самите деца и след това какви възрастни ще израснат и колко е по-добре, ако преодолеят различията още в най-ранна детска възраст. Наблюдавам сериозен проблем, с който бях сезирана от родители на деца с диабет. Но това е проблем и на родителите и на децата с различни специални образователни потребности.
Съществува противоречие между два закона. Единият е все още действащ в момента Закон за народната просвета, респективно Законът за предучилищното и училищното образование, който ще влезе в сила от 1 август. И двата закона създават ангажимент и задължение на ръководителите на детски градини и на училища да приемат деца и ученици със специални образователни потребности.
В същото време обаче според Закона за здравето, чл. 21, не е регламентирано задължение и ангажимент на медицинския персонал, който работи в здравните кабинети в детските заведения и в училищата, да осъществява лечебна дейност по отношение на децата по времето, в което те пребивават в училище или в детски заведения. Поради това, тъй като нямат такъв законов ангажимент, медицинските специалисти отказват да прилагат специални грижи към децата със специални потребности, което на практика прави невъзможно тяхното отглеждане, обучение и възпитание заедно с останалите деца.
Смятам, че самата идея да бъдат разкривани специални групи за деца с диабет или с други здравословни проблеми е проблем и за самите деца, освен че представлява много сериозен проблем и за техните родители. В столицата има само една такава детска група в едно детско заведение. И както установи моята проверка, там са записани деца, които не просто са от различните краища на столицата, но от цялата страна. Всъщност става дума общо – пак от статистика от неправителствения сектор – за около 8000 деца от 0 до 18 години, разбира се, които или посещават специализирани заведения, или изобщо са извън обхвата на детските заведения и на училищата заради специалните им потребности.
В тази връзка може би тук е мястото да споделя и моето притеснение при проверките, които съм направила, от състоянието на помощните училища и от факта, че без достатъчно диференциране на степента на различни потребности на различните деца се смесват в едни и същи групи деца, които са на много различни нива на своето развитие. Аз се сблъсках със случаи на деца, които нормално комуникират и на пръв поглед биха имали съответен потенциал да се образоват, да се развиват, които са в един и същи клас, в една и съща група с деца, които изобщо не могат да говорят. Без да претендирам за експертиза в тази област, просто обръщам внимание на вашата комисия върху този проблем.
Всъщност една тема, която не е свързана специално и конкретно с темата образование, но е много близка, е състоянието на децата в специализираните интернати. В края на миналата година през месеците ноември и декември извърших проверки във всички специализирани интернати, така наречените ВУИ и СПИ. Това, което установих, освен лошите материални условия и недобрата битова среда, освен факта, че там продължава да има случаи на насилие както между самите деца, така и от други лица, най-притеснителното, с което се сблъсках, е абсолютно занемареният образователен процес в тези интернати.
Те формално и всъщност реално са към системата на Министерството на образованието и науката. Това, което куца най-много в тези институции, е образованието. И по този начин, лишавайки ги от адекватно образование, ние просто убиваме бъдещето на тези деца.
Там ситуацията е същата. В един шести клас в един от тези интернати разговарях с дете, което е завършило с много добър успех предната година, което е попаднало заради това, че има разведени родители, майката починала, пастрокът го гледа, сложна и дълга история, и то учеше в един и същи шести клас с дете, което не може да пише и да чете. За какъв образователен процес можем да говорим?
Затова моята категорична препоръка е следната. В края на миналата година излязох със специален доклад с конкретни предложения и моята категорична препоръка е да бъдат закрити специализираните интернати, да се направи в спешен порядък реформа в детското правосъдие. Разчитам на вашата подкрепа за това. Защото и заради настояването на омбудсмана и на други институции подготовката на пакет от законопроекти тръгна от началото на тази календарна година с едно прилично темпо. Но сега, предвид смените, които непрекъснато се случват на различни нива, отново имам притеснение, че този процес ще забуксува. А всеки един ден, прекаран в интернат, е наистина един ден по-малко детство и един ден повече съсипано бъдеще на едно дете.
Няколко думи конкретно по жалбите, които получавам, които са свързани с правото на децата на достъп до качествено образование. За миналата година жалбите са общо 131, което не е много голямо число. Но от началото на тази година те, както и всички останали жалби, лавинообразно нарастват. Разделени са в доклада, който съм представила, по теми. Например жалбите, които се отнасят до детските заведения, до детските градини, са свързани очаквано с броя на децата в детските ясли, с липсата на места за всички деца, които имат нужда от детски заведения, особено за столицата.
Също така един често повтарящ се проблем е свързан с начина на определяне на таксите от различните общини за посещаване на детско заведение. Въпреки препоръките, които сме отправяли до различни общини – Пловдив, Плевен, Стара Загора, в крайна сметка според омбудсмана продължават по един не особено справедлив начин да се въвеждат едни базисни такси, които се дължат от самите родители, независимо от това дали детето посещава или не детското заведение.
Аз подкрепих предложението на вече бившия министър на труда и социалната политика, което за съжаление не придоби достатъчно публичност и развитие, всички деца да посещават детски заведения изобщо без такси, което според разчетите на тогавашния екип на Министерството на труда и социалната политика държавата би могла да си позволи. Аз го подкрепям, защото това в голяма степен би решило и въпроса с децата, които отпадат от училище. Статистиката показва, че включително и в специфичните квартали, на малцинствата, в ромските деца, да си го кажем направо, във всички случаи, в които децата посещават детска градина, детско заведение след това много по-трудно отпадат от училище. А единственият начин да се работи и с тези групи, които са в риск от социално изключване, е чрез тяхното образование.
Що се отнася до децата със специални образователни потребности, няма да се спирам конкретно на случаите, с които съм се сблъсквала. Във връзка с това, което изложих пред вас, ако вие сте съгласни заедно да направим конкретни предложения за синхронизиране на Закона за здравето и подзаконовата нормативна база, аз съм готова да участвам. На този етап съм отправила една препоръка до министъра на здравеопазването да инициира законодателни промени, така че да приведем в съответствие Закона за здравето със Закона за училищното и предучилищното образование. Но дали това ще се случи, не знам. Затова ви обръщам внимание и съм готова да участвам в този процес.
Проблемите, свързани със средното образование. Жалбите, които идват до омбудсмана, са описани подробно в доклада. Тук искам специално да акцентирам върху някои от тях.
Например случаят, който се повтаря и е описан в доклада на омбудсмана и за миналата, и за по-миналата година, е свързан с приема на първокласници в някои училища, включително в столичните училища, включително кореспондира с проблема в 19-о училище, за който и аз бях сезирана като омбудсман. Родителите смятат, аз също подкрепям тяхното становище, че част от критериите и показателите, които се в въвеждат за прием на първокласници, не са особено справедливи, като например показателят, който носи точки, детето да е посещавало конкретно детско заведение, което се намира в същия квартал. Защото при тази липса на места в детските градини къде ще запишеш детето наистина не зависи от волята на самия родител, както и дали родителят е завършил същото училище, защото родителят може да е завършил успешно всяко друго училище. Това според мене по никакъв начин не би следвало да влияе на крайната преценка.
Но това, което лично мене ме тревожи – и подготвям препоръка в този смисъл, е, че каквито и да са критериите и показателите, по които се определя приемът на първокласниците, би следвало да бъдат публично, прозрачно и ясно обявени на родителите и на цялата заинтересована общественост.
Отправяли сме с различен успех различни препоръки, които се свързват и с качеството на образованието, с насилието в училищата. Тук моето становище е, че охраната и оградите са важни, но те по никакъв начин не решават сериозните проблеми, които има и са свързани с насилието в училище. Защото един преглед на статистиката показва, че случаите на насилие отвън в училище са буквално под 10 процента от това, което се случва в самото училище.
Отправяли сме препоръки във връзка с жалби, свързани със здравословното хранене. Например благодарение на нашата намеса автоматите за сладолед в 6-о училище в Добрич бяха премахнати, защото включително и такава екстра имаше там.
Няколко думи, свързани с проблемите във висшето образование. И тук забелязвам повтарящи се теми, за които омбудсманът отправя препоръки, предложения, те биват уважени, имат своите последствия и след това се явяват същите проблеми. Например един от тези проблеми е свързан с високите такси, които се събират в част от висшите учебни заведения. Извинявайте, но такса от 200 лв. за издаване на академична справка наистина изглежда доста некоректно.
По този начин очевидно се решават други проблеми. Или примерно практиката на някои от ВУЗ-овете да не възстановяват семестриална такса, в случай че студентът се е отказал по уважителни причини и неговото място е заето от друг студент, който на свой ред си е платил семестриалната такса.
Като цяло тук стои въпросът изобщо с размера на таксите за обучение във висши училища, особено в държавните. Това е стояло и ще стои на вниманието на омбудсмана. В момента съм сезирана и се занимавам и с подготовката на конкретни препоръки, свързани с последните решения на Министерството на образованието за получаване на евростипендии от определени специалности и дискриминирането на студентите от други такива.
Това е като цяло. Препоръките могат да се видят и в доклада. Има и едно резюме към него. Предполагам, че няма да имате време да прочетете целия доклад или даже само частта, която се отнася до темата „Образование”. Затова има резюме с конкретни препоръки, които са извадени отпред.
Готова съм да се включа във всички форуми и събития, които бъдат организирани от вашата комисия, защото защитата на децата и техните права в образованието е ангажимент на институцията на омбудсмана.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова, за подробното презентиране на главата за образованието и за препоръките, които сте направили. Колеги, имате думата за изказване. Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо председател, уважаема госпожо омбудсман или обществен защитник! На мене много ми допада хъсът или тази активност във всяко област. Вие действително обогатявате и в нашите представи тази институция с нови инициативи, включително това, което напоследък предприемате за арбитражните съдилища. Може би и други, както и аз, сме се опарили от не съвсем ясни правила и тяхното действие.
Когато става дума за образование, Вие също навлизате устремно в тази проблематика.
Все пак аз си мисля, че някои констатации, които са в доклада за дейността, биха могли да бъдат малко по-точни. Тъй като ако ползваме номерирането на страниците, което ни е предоставено, на стр. 137 във втория абзац има някакви констатации, които не знам точно на какво се основават. „Липсата на дебат по предлаганите промени – става дума за Закона за предучилищното и училищното образование – доведоха с основание до отричане на предлаганите промени.” Това ми се струват прекалено силни изрази.
Аз всъщност съм участвал в много предварителни разисквания, преди да приемем закона. Още преди повече от година в Монтана организирахме в големия салон на Младежкия дом такова разискване. И с други колеги сме участвали, за да чуем какво е мнението на колегите, още преди да станат факт много от промените. Имаше Закон за народната просвета, който не беше приет изцяло. Но много от техните предложения между първо и второ четене също бяха взети предвид. Така че това ми се струва доста пресилено.
Също така бих казал, че на стр. 145 сте се повлияла пак от мнението на колеги само от едната страна на политическия спектър. Последната Ви препоръка – „да бъдат преценени установените срокове за въвеждане на изискванията на новия Закон за предучилищно и училищно образование в практиката”, при положение, че сте била уведомена и за мнението на нашата комисия, и за мнението на министерството по този въпрос.
В този смисъл ми се струва, че малко сте залитнала. Ще ме извините за тези бележки.
Последното, което искам да кажа, се отнася до стр. 149. Какво може да значи „Министерството на образованието и науката да засили контрола върху висшите училища за спазване на Закона за развитието на академичния състав на Република България”, при положение, че ние в момента гледаме промените именно в този закон и искаме да подобрим неща, за които може би Вие сте получила някои жалби, които не сме ги разгледали всичките внимателно, Вие по-добре ги знаете?
Но все пак бих призовал в следващия доклад догодина да бъдете още по-точна и Ви желая успех. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Дукова направи заявка за изказване.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо председател, колеги, уважаема госпожо Манолова! Аз няма да бъда много дълга, защото правих сериозно изказване в комисията за работа с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Ще кажа обаче няколко неща, които според мене са важни.
Съгласявам се с господин Великов за това, че интензитетът на Вашата работа е забележим. Вижда се, че за кратко време Вие доста сериозно влязохте в тази позиция. Това, разбира се, аз адмирирам, защото е много важно.
Адмирирам и това, че Вие направихте обзор и не погледнахте само нещата, които са направени, защото отчитате един период, в който са работили и предишни омбудсмани, и дадохте своята персонална добра оценка за нещата, които трябва да надграждане и да правите.
Разбира се, по много от тези неща аз изразих своето притеснение, ще изразя и днес страховете си. Добре е, че направихте Консултативен съвет, добре, че достъпът на хората е улеснен, добре е, че правите приемни в цялата страна, привлякохте много хора в подкрепата на пенсионерите в България. Видими са тези неща, наистина аз също ги оценявам.
Аз изразих своето притеснение, че в тази обозрима сериозна работа аз изпитвам страх, че Вие ще нарушите основния принцип, разпилявайки се в битовите детайли на многото жалби – какво Вие сама казахте, те са над 6000 – и ще отстъпите от концентрацията на работата на омбудсмана, която в голяма степен не е това да се разглеждат всички жалби. защото в тази огромна бройка за мене трябва да е важен кумулативният подход. Много от тях безспорно – без да ги неглижирам, разбира се, са без съществено съдържание, анонимни, може би неверни.
В цялата тази работа кумулацията върху проблемните неща, както е да речем, проблемът с Топлофикацията, който Вие според мене доста раздухахте, трябва да бъде много ясна и много важна, да не влезем в битовизмите и да не смятаме, че омбудсманът е последна надежда. Затова вероятно се увеличиха страшно много жалбите. Тя е национална институция и концентрацията там е много важна. И Вие безспорно ще се съгласите с мене.
Сега някои въпроси, на които Вие и тук обърнахте внимание, защото наистина тук им е мястото – в Комисията по образованието и науката., например въпросът за децата с увреждания, със специални образователни потребности и тяхната интеграция. Голяма част от тях са решени законово, особено в новия Закон за предучилищно и училищно образование. Достъпът до образование е изключително много разширен. Интеграцията им в масовото училище, ако мога така да кажа, е ясно разписана, изключително достъпна. И самата аз като директор на училище зная как се работи с тези деца.
Що се касае обаче до медицинското им обезпечаване, може би сте права, че трябва да се погледне в Закона за здравето. В училище работят средни медицински кадри и съвсем основателно е те да нямат тази функционална ангажираност да се грижат непосредствено за здравето на тези деца и да ги обгрижват, тъй като това е специфична медицинска дейност, за която други органи са призвани. Може би ако там имаше лекари, ако това беше решено на законово ниво, нещата щяха да изглеждат по друг начин.
Конкретно за помощните училища толкова сте права, че те имат наистина изчерпана функция. И аз наистина подкрепям това, което и ние направихме в новия закон. Тези помощни училища нямат бъдеще. И тези деца, които са там, трябва да се интегрират в масовото училище. За това, разбира се, отново е помислено в новия закон.
Що се отнася за СПИ и ВУИ, Вие знаете, че там се приема изключително криминогенен контингент. И миналия път споделих, че там процедурите институционално са изключително сложни, изключително бавни и там наистина отиват след всички тези процедури деца с тези прояви. Аз не мога да си представя, ако нямаме едно такова училище дори като Бойчиновци. Там реално отиват деца с много-много тежки прояви.
Нещото, което трябва да бъде и като Ваша препоръка, това е промяната на Закона за противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Защото той наистина е изключително архаичен, изключително остарял, много тежък като закон. И ако тези неща се променят, нещата биха се променили тотално.
Иначе аз пак казвам, приемам анализа. Ще кажа и този път още едно изречение.
За тези многобройни жалби трябва наистина да има някаква редукция. Не може на всяка една жалба, била тя дори обективна в своя си характер, омбудсманът да даде становище, с оглед на това, че тя може да бъде манипулативна, или невярна, или личностна и там други институции биха могли да се изкажат.
Според мене обаче по-важен е анализът, който трябва да се направи. Аз Ви благодаря, че Вие в това отношение сте стъпили на здрава почва и сте го направили.
Мисля, че с хъса, с който се работи, институцията наистина ще има своето развитие и своето поле за действие. Ние взаимно бихме могли да бъдем полезни.
Що се касае до това Ваше изявление детските градини да бъдат без такси, аз смятам, че това е функция на Министерството на финансите. Ако имат достатъчно средства, някои общини в България го направиха. Но това е възможност там, където може да се работи.
Завършвам със следното. Скоро бях в Хърватия и там в една община 59 процента от нейния бюджет е за образование. И когато в една община образованието й е приоритет, така сме го записали и в новия закон, някои неща наистина могат да се случат.
Иначе при дефицитните бюджети всеки иска средства, Вие много добре го знаете, имате политическия опит, това може да се случи само при наличие, разбира се, на добро менажиране.
Аз Ви благодаря, защото докладът наистина е по-кратък от предишните доклади, по-комплектован и, бих казала, по-аналитичен. И аз лично бих го подкрепила. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Дукова. Госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, госпожо Манолова! Благодаря за това, че Вие представихте сега пред нас доклада с една възможност за по-голяма визуализация.
Аз лично се запознах внимателно и в детайли с основните изводи, разбира се, особено в частта, която днес обсъждаме – за защита на правата на децата, на младите хора в отделните сектори.
Аз искам да Ви поздравя за тази Ваша наистина голяма активност, която мисля, че се откроява забележимо. И даже бих си позволила да кажа, че вероятно Вие ще си направите анализа защо са повече жалбите. Но сигурно това е свързано наистина с това, че хората усещат, че ще има действие, ще има резултат от това, че те са написали до националния омбудсман.
В този смисъл, както и Вие казахте, като че ли може би има много български граждани, които схващат и Вашата роля, пък и това, което можете да направите, като една последна възможност по проблем, който не са могли да решат до този момент, дали личен. Аз мисля, че много хора поставят и обществени проблеми пред Вас, това си личи през тези месеци.
За мене лично е много важно и това, че Вие проявявате инициатива по важни обществени въпроси, които се виждат в публичното пространство. Вероятно те невинаги са породени само от жалби на граждани.
За да бъда все пак кратка, ще си позволя да се спра на три момента от отчета, който представяте, които намирам за важни, разбира се, не повече, отколкото други въпроси, но лично на мене те ми направиха много силно впечатление.
Първо, по отношение на предложението да няма такси за посещение в детската градина. Това, което Вие казахте, че сте подкрепили направеното предложение от бившия министър.
Аз лично имам впечатление от редица общини в България, които намериха за важно и необходимо да отделят средства от своя бюджет, независимо че той невинаги е достатъчен, за да могат да решат този проблем на общинско равнище. Смятам, че това е един добър опит, който е показан от местната власт и според мене той в някаква степен е пример и за държавата. Кога и как този въпрос евентуално ще бъде решен на национално равнище не е ясно, но смятам, че заслужава да бъде дискутиран, защото той е свързан не само с решаване на материален проблем на семейството, но е свързан наистина с една по-дългосрочна перспектива от гледна точка на по-голям обхват на децата в детските заведения, в този смисъл свързан и с тяхното обучение, възпитание и, разбира се, с намаляване на броя на отпадащите деца от училище в по-голяма възраст.
На следващо място, аз ще си позволя да изразя свое мнение. Прочетох, след като ни беше обърнато внимание на стр. 137 – този абзац, който е свързан с новия закон. Но си мисля, че това, което е казано в доклада, е по-скоро свързано не при обсъждането на самия закон и при приемането му, а за едно следствие на подзаконовите актове. В случая става дума за учебните програми.
Мисля, че не можем да не си спомним, че става дума за общественото напрежение, което се породи по отношение на учебните програми по български език и литература и по история за шести и осми клас.
В този смисъл аз схващам анализа и оценката, която е дадена от националния омбудсман, че по такива въпроси, които са изключително чувствителни, особено за родителите и за децата, има нужда да се чуе мнението на хората, тоест да има една обществена дискусия по този въпрос.
И накрая, по отношение на размера на таксите във висшите училища. Определено си мисля, че в България има нужда от дискусия по този въпрос и това, което поставяте като акцент, от гледна точка на увеличаването на таксите, сравнено с опита на европейски държави, където вече нямат такси в редица висши училища. Мисля, че това също е важно от гледна точка на отношението ни към проблемите на младите хора в различните възрастови групи. Тоест, намирам го също като проблем, който се поставя, за важен. Няма как еднократно да има позиция по него и да бъде на този етап разрешен, но според мене е важно от гледна точка на защита на правата на младите хора.
Подкрепям доклада. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо Манолова! Аз ще се присъединя към мненията, които подкрепят доклада.
Искам да Ви поздравя за ентусиазма, с който навлизате в проблемите за правата на българските граждани. Защото тук не става въпрос, струва ми се, за някаква оценка на институцията на омбудсмана към определен законопроект или по какъв начин той се прилага. Тук господин Великов струва ми се даже неоснователно се притеснява в тази посока.
Не става въпрос за неразбиране на дълбокия замисъл на Закона за училищното образование. Става въпрос за последствията от неговото прилагане. И тъй като още не е влязъл в сила, даже не става дума и за това, а става въпрос за състоянията на правата и на едно от основните права – правото на образование на българските деца.
Затова аз намирам за изключително уместна връзката, която се прави между социалния статус на семействата, на децата и на възможностите за реализиране на това право. Ние като че ли в нашата работа предполагаме, че е напълно достатъчно да запишем определени нормативни текстове и с това да направим правото общодостъпно. За съжаление животът е много по-разнообразен, нашата социална действителност по отношение на неравенството става все по-тежка. И констатациите на доклада в това отношение ги намирам за напълно правомерни. Даже те би следвало да ни обърнат внимание като народни представители на това как със законодателни актове трябва да търсим решение на фактическите, на реалните проблеми на един или друг сектор, на състоянието на правата и не толкова да реализираме нашите често пъти абстрактни представи за управлението на една или друга сфера, включително тази на образованието.
Считам за особено неуместно също така това, което отбеляза и моята колежка Мариана Бояджиева – поставянето на въпроса с нормативната уредба на дейността на висшите учебни заведения в България в момента. Както знаете, всяка година ние с решение на Народното събрание определяме възможностите за допълнително финансиране от страна на висшите учебни заведения.
Искам да обърна внимание върху още един факт. Държавно финансираната бакалавърска степен не съответства на средствата, които се отделят в момента от държавата за магистърските степени. Това е един доста ясен въпрос.
Искам да обърна внимание на няколко въпроса, които са фактически и които според мене се отнасят към правата на гражданите. На практика се получава така, че държавата финансира бакалавърската степен в огромен процент. И когато вие сте плащали за едната степен, не е ясно защо не можете да получите другата. Тоест, това са практически въпроси.
Приветствам изцяло подхода на доклада в това отношение. Приветствам ентусиазма на обществения защитник да намери фактическите нередности в обществото по отношение на защитата на правата. Изразявам едно мнение, че би следвало тези срещи да бъдат по-чести. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Проф. Желев, заповядайте.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манолова! Няколко изречения бих искал да кажа за частта „Висше образование”.
Случаите, които констатирате, наистина не са много, както е отбелязано в доклада. Но според мене те се повтарят всяка година. Като разновидности не са много, но на практика от години някои университети си позволяват да завишават много таксите, имам предвид таксите за административните услуги и особено за получаване на академична справка. И тъй като аз не зная доколко съответните университети – предполагам, Вие сте отправяли към тях своите препоръки – се съобразяват с тях.
Може би бихте могла да огласите повече тези случаи. Тъй като знаете, че през последните няколко години има недостиг на студенти и това ще бъде едно индиректно наказание за тези университети, които постъпват по такъв начин. Така, както чета в медиите за Вашите усилия с регулаторните органи, може би първи ще огласявате такива случаи с тези университети, които нарушават правилата. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Желев. Има ли други изказвания, колеги? – Не виждам.
Аз ще си позволя да кажа няколко изречения. Разбира се, приветствам този подход при разработването на доклада. Хубаво е наистина когато имаме някаква реакция на препоръките, също така това да става публично и ясно. Защото пък това ще мотивира всички останали, към които са отправени препоръки, но не са изпълнени, те също да ги изпълнят. Защото това е една своеобразна форма на контрол – нека така да го наречем.
Аз искам да обърна внимание на препоръката на госпожа Манолова за поправката в Закона за здравето. Абсолютно съм съгласна с това, че тук има наистина един пропуск. Не малко са тези случаи, в които при наличие на лекар или на медицинска сестра в училище имаме отказ. Всеки един от нас е видял и по медиите не малко такива случаи.
Категорично съм съгласна, че наистина това трябва да се коригира. Така че вярвам, че тук ще има подкрепа на нашата комисия по отношение на тази редакция.
Аз бих искала да обърна внимание на една друга Ваша отметка – по отношение на СПИ и ВУИ. Мога да кажа, и то с болка на сърцето, че това е една грозна кръпка в новия Закон за предучилищно и училищно образование, нещо, което не се вписва във философията му. Но нямаше и как да се случат нещата по друг начин, тъй като тези институции се предопределят от един закон, наречен Закон за борба с противообществените прояви за малолетни и непълнолетни. Даже указ, който е приет твърде отдавна, вече е абсолютно неадекватен, бих казала, на времето, в което живеем. Той е този, който определя наличието на такива институции. Поради тази причина нямаше как те да липсват от Закона за предучилищното и училищното образование.
Иначе аз съм категорично съгласна с Вас, че тези институции трябва да бъдат преобразувани в друг вид услуга, която да предложи диференцирана грижа на тези млади хора, които по една или друга причина са сгрешили в един етап от своя живот.
Нещо друго, което вие със сигурност сте констатирали в доклада. В тези институции са настанени деца, млади хора, които на всичкото отгоре имат и различна степен на тежест на проява, която са извършили, което също е наистина много важно.
Моите уважения към всички – и учители, и възпитатели, които работят в тези институции. Но мисля, че времето на тези институции отдавна е отминало. Така че ние очакваме в най-скоро време промени в тази посока. И ние ще ги подкрепим. Тук наистина можете да разчитате на нашата подкрепа като комисия.
Иначе по отношение на обществените обсъждания и на дебатите на всяка новост в сферата на образованието съм абсолютно съгласна, че тази публичност е задължителна. В този смисъл бележката по отношение на учебните програми за радост на доц. Великов считам за правилна. Защото наистина това са промени, които вълнуват обществото и които не трябва да се случват без предварителен дебат.
В тази връзка аз приветствам усилията на новия екип на министерството, който коригира грешки и се опитва да провежда максимално много дискусии, така че да се постигат решения, които да бъдат консенсусни.
Разбира се, ние можем да коментираме дълго всяка една тема. Но мисля, че докладът е достатъчно ясен. Ще имаме възможност за дебат в пленарната зала.
Пак казвам, приветствам подхода, който сте използвали при разработването на доклада.
Приемам тази препоръка, която беше споделена първо от проф. Желев, наистина да имаме обратна връзка за това от гледна точка на изпълнението на препоръките, които давате, особено към конкретните случаи – висши училища, училища, министерства и т.н. Благодаря ви.
Госпожо Манолова, желаете ли да коментирате? Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, благодаря за добронамереното отношение. Със сигурност – и вие го знаете много добре – аз не съм експерт по темата „Образование”, не съм специалист. Това е област, в която в момента трупам познания, тъй като като омбудсман имам ангажимент да защитавам правата на децата в образованието.
При изготвянето на самия доклад бях изправена пред много сериозно предизвикателство. Знаете, аз встъпих в длъжност в края на месец октомври. Буквално имах възможност два месеца да работя, след което през януари трябваше да напишем доклада за 2015 г.
Може би наистина в отделните му части докладът не е най-добрият. Естествено, че не е съвършен. Той би могъл да бъде много по-добър, много по-аналитичен, много по-подреден. Но това беше най-доброто, което можахме да произведем за краткото време след встъпването ми в длъжност като омбудсман.
Освен това пред себе си аз имах и дилемата дали да подходя по съвършено различен начин. Но тъй като периодът все пак се отнася до дейността на моя предшественик, който е имал своето разбиране по един начин, в крайна сметка се получи този продукт, в който все пак сме се постарали да бъдем максимално честни и обективни.
Ако исках да влизам в някакви дискусии даже с най-малкия намек на политически привкус, със сигурност щях да седя от другата страна на масата. Аз съм от тази страна. Това кои са конкретните лица в една институция тепърва ще се убедите, че по никакъв начин не влияе на моите оценки.
Мисля, че гражданите в България имат нужда поне от една институция, която безрезервно да ги защитава, която безрезервно да е на тяхна страна, както едно дете със сигурност има нужда от една баба или от един дядо, които безрезервно да стоят зад него, независимо какво е направило.
Тъй като има много институции, които съблюдават държавния интерес, публичния интерес, интересите на фиска, интересите на каквото се сетите, трябва да има една институция, която да слага на първо място гражданите, аз ще бъда тази институция. Всъщност затова и станах омбудсман, за да ги защитавам безрезервно.
На въпроса: ама държавният интерес е еди-какъв си, аз ще отговоря: аз не защитавам държавния интерес. Аз защитавам интереса на гражданите. Това е моето разбиране за смисъла на тази институция.
Така че не го приемайте по никакъв начин преднамерено. Но нямаше как да не реагирам след разправията, която стана с приемането на учебните програми. Просто не мога да го пропусна, независимо кой е министърът, какъв е или изобщо коя е институцията. Не съм го правила никога и няма да го правя. Така разбирам смисъла на моята работа. Не очаквайте това от мене.
Още веднъж искам да ви благодаря за добронамереното отношение. Надявам се, че с вашата комисия ще работим добре заедно, тъй като вие сте експерти, аз имам проблем с експертизата по темата и мисля, че взаимно можем да се допълваме.
А що се касае до притеснението на госпожа Дукова, да, права е. Имам всички шансове да се разпилея по целия конспект от теми и проблеми, с които ме занимават хората. То е буквално по целия конспект. Но за всеки човек неговият проблем е най-важен. Не мога да кажа, че най-важни са проблемите с топлофикацията, с арбитражите, с бавното правосъдие, с образованието. За гражданина неговият проблем е най-важен.
Така че аз съм длъжна, с моите експерти, разбира се, да направим справка, проверка и да направим всичко възможно, за да решим проблема на конкретния човек. И в момента, ако имам някакво притеснение, то е, че част от отговорите на жалбите още са прекалено формални. Някои от тях са бездушни. Просто няма как да ми мине всичко през ръцете, няма как всички да мислим еднакво. Просто хората имат нужда от един човек, който да ги държи за ръката, който да ги подкрепя, който да реши някакъв проблем.
Много ми помага това, че ви познавам всички вас, това, че познавам всички институции. Понякога просто е нужно да вдигна телефона и да кажа: моля ви, обърнете внимание на човека. И го правят. Работя перфектно с повечето от институциите. Когато не работя перфектно, като тази сутрин, казах всичко, което мисля за КЕВР. Не го направих, защото не харесвам Иван Иванов, а просто защото гражданите са ми по-скъпи от него.
Така че още веднъж благодаря. Аз съм готова да се включвам във всичко, което смятате за важно. Също така съм готова, тъй като съм сезирана, да подготвя или ако искате заедно да подготвим и да се включим в едни промени в Закона за здравето, тъй като не разчитам много да получа своевременно разбиране от Министерството на здравеопазването по темата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова. Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 30.03.2016 г. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Докладът се приема единодушно. Благодаря на госпожа Манолова.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ЗА 2015 Г. ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ (2012 – 2020 Г.), № 602-00-33, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 09.05.2016 Г.
Има думата да представи доклада госпожа Ахавни Топакбашян – държавен експерт в Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет.
АХАВНИ ТОПАКБАШЯН: Благодаря, госпожо Дамянова. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми госпожи и господа! В съответствие с решението на Народното събрание от март 2012 г. за приемане на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите Министерският съвет е приел със свое решение Административния мониторингов доклад за 2015 г. и той е внесен за разглеждане в Народното събрание.
Докладът отчита напредъка по изпълнението на плана за действие към Националната ромска стратегия и е изработен и обобщен от Секретариата на Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси Министерския съвет, който е административно звено в Администрацията на Министерския съвет и е определен за национална контактна точка по изпълнението на Стратегията.
Може би трябва да направя две-три уточнения. Става въпрос за административен доклад. Той е изготвен на база на подадената от отговорните институции информация. В самата Ромска стратегия е записано, че всяко министерство само определя мерките и дейностите в Националния план за действие и отговаря за тяхното изпълнение.
Като структура докладът представя информация по шестте приоритета на Националната стратегия – образование, здравеопазване, заетост, жилищни условия, култура и медии, върховенство на закона и антидискриминация. Има кратък увод, заключения, които са направени.
В приложение извън доклада е изведен и напредъкът по изпълнението на областните стратегии за интеграция на ромите.
Докладът обхваща основно мерките, които имат значително въздействие върху приобщаването на ромите, като там, където е възможно, тези резултати са представени в сравнителен, хронологичен план, онагледени са, за да може да се проследят процесите и тенденциите.
Другото нещо, което бих искала да кажа, е по отношение на финансирането на Стратегията. Защото този въпрос и през годините, непрекъснато възниква.
Националната стратегия няма целево финансиране и мерките, които се изпълняват по отношение на интеграцията на ромите, са неразделна част от общата политика и се финансират чрез бюджета на съответните министерства. По същия начин стои въпросът и с общинските бюджети. Разбира се, има и други източници на финансиране, основно европейски фондове и други донорски програми.
Другият въпрос, който също периодично застава в центъра на вниманието, е дали този доклад и подобни доклади дават конкретни числа, примерно колко броя роми са облагодетелствани, да кажем, или са засегнати от дадена мярка, колко точно средства са изразходвани. Тук за пореден път трябва да кажем, че в България данни по етнически признак се събират единствено и само на доброволна основа, става въпрос за самоопределение, и институциите, които са подали информация за доклада, ползват като официална информация преброяването на населението.
В доклада са изведени добри практики по отделните приоритети. Това, което трябва да имаме предвид, е, че интеграционната политика – мисля, че никой не се съмнява в това – е с дългосрочен характер, тя е част от борбата за преодоляване на бедността и социалното изключване и всяка следваща година всички мерки, които се предприемат, са с цел да се надгради това, което е постигнато.
И мисля, че с този доклад става ясно, че постигнатото не е малко. Разбира се, има още много какво да се желае и какво да се работи. Но това, което е направено, е поне повишаване на осигуряването на условия за равен достъп до всички обществени сфери.
Например в областта на образованието, понеже говорим, само ще маркирам, че това, което от няколко години излиза като натрупване, като добри практики, това е подобряване на обхващането на децата в предучилищната подготовка чрез въвеждането на задължително предучилищно образование; въвеждането на целодневно обучение на децата от първи до пети клас, което е също мярка в борбата за преждевременното напускане на образователната система; повишаването на квалификацията на учителите за работа в мултикултурна среда; повишаването и разнообразяването на извънкласните дейности; допълнителни занимания с деца, които имат нужда – това са все мерки, които спомагат за по-добрата и устойчива образователна интеграция на децата от ромските общности и от етническите малцинства.
Важното е това, което е постигнато, да бъде устойчиво, да бъде доразвивано. Няколко са посоките, в които трябва да продължават усилията – преди всичко засилване на координацията между всички заинтересовани страни. Като добър знак, който се отбелязва и е оценен и от Европейската комисия, това е засиленото сътрудничество с ромските организации, засиленото сътрудничество с местните власти, което е добър резултат.
Все още има трудности, които трябва да се преодоляват. Те са свързани донякъде и с културни модели, с традиции, да кажем, на уязвимите групи, на целевата група. Но, от друга страна, трябва да отчитаме и икономическите причини, които поставят една голяма част от тази общност в затруднено положение, които пречат и затрудняват интеграционния процес.
С две думи това е. Това, което все пак остава като една от най-важните насоки за работа, това е необходимостта от промяна в мисленето, както на широкото общество, така и на самите ромски общности. Това, което трябва да осъзнаем, е, че интеграцията на ромите е в полза на цялото ни общество. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Колеги, ако нямате нищо против, да дам думата на представителите на Министерството на образованието и науката, ако желаят да вземат отношение. Заповядайте, господин Дамянов.
КАЛОЯН ДАМЯНОВ: Аз ще взема отношение. Екипът на Министерството на образованието и науката доста засилено в последно време се фокусира върху проблемите, изложени в Националната стратегия. Предполагам, че пред вас са материалите, свързани с плана за действие, който е разработен. Тоест ние бихме искали да има конкретни измерими резултати, тъй като си даваме сметка, че наистина един голям брой от децата, които отпадат от училище, които фигурират в цялата статистика, са именно деца, които са от етнически малцинства, живеещи в неравностойно положение.
В тази посока, разбира се, са ориентирани и нашите политики. Съответно имаме специално изграден капацитет, свързан с националните програми, които съответно функционират към министерството, както и, разбира се, имаме и някои спомагателни инструменти. Затова тук с мене са нашите колеги. Ако някой от вас проявява конкретен интерес, ние сме на разположение.
На първо място, това е нашата оперативна програма, която цели също да финансира проектни предложения, насочени към подобряване на достъпа до образование, стимулиране на културното многообразие. Също така имаме център за образователна интеграция, който е структура, която беше оценена от множество европейски партньори като добър модел за директно предоставяне на подкрепа на деца от различни етнически малцинства.
Преди една седмица точно имаше защита на доклада за правата на детето пред Комитета за правата на детето при ООН в Женева, където също имах възможността да участвам и да получим достатъчно сериозен брой препоръки, насочени към подобряване на достъпа до образование на деца основно от ромски произход.
Но за съжаление, както и тук беше казано, има един проблем, свързан точно с тази статистика. Всъщност ние като институции като цяло не разграничаваме децата по различен етнически произход. Няма и как. В същото време това се отчита като сериозна препоръка от Комитета за правата на детето към ООН, където твърдят, че съответно ние трябва да си подобрим базата данни. Това е една от сериозните им препоръки, за да можем по-добре да планираме интервенциите в тази посока. Те оттам изхождат.
Разбира се, ние ще се опитаме да отговорим донякъде според възможното. Но, от друга страна, знаете, че законът не позволява такова деление.
Имаме специална работна група. Вече сме на финала и предстои публикуване на нашия стандарт за интеркултурното образование. Разбира се, то е с една по-широка абревиатура, защото разглежда различни проблеми. По време на създаването на стандарта участваха и представители на множество организации, представители от общността. Така че ние сме в постоянен контакт с тях.
Специален фокус за нас са и педагогическите специалисти от ромски произход. Ние проведохме специална работна среща с учители от ромски произход. Министърът на образованието и науката се срещна с тях. Те имат конкретни предложения, още повече по въпросите, свързани с обучението по майчин език. Там има също редица проблеми, свързани с преподаването, кой може да преподава майчин език, в случая ромски език. Това е един много сериозен проблем.
Но от статистическа гледна точка ние нямаме голям брой заявки на деца, които желаят да изучават ромски език като майчин. Напротив, даже през последните години отчитаме сериозен спад на тези заявления. Причините за това донякъде може да се търсят в самата общност. Така че ние работим в тази посока, свързана с квалификацията на педагогическите специалисти, както и за въвеждането на помощник учители, които познават живота в общността, за да съдействат за по-ранния достъп до образование. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на съответните институции! Първо ще започна с това, че на мене ми беше изключително интересно да се запозная с мониторинговия доклад за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите. От него става ясно, че средствата идват освен от отделните институции, по оперативни програми и съответно по линия на различни донори.
Това, което ми направи впечатление, е, че в самия доклад има изключително много най-различни програми, чрез които са усвоени тези финансови средства. Дали ще са от донори, от оперативни програми или от държавните институции няма значение. Но аз лично някак не виждам такива резултати, каквито си представям, при вида и при справката, която сте ни дали, при капацитета на усвояване на тези големи средства.
В самия доклад от друга гледна точка част от тези програми за интеграция на ромите спокойно могат да се обоснови, че те са част от съвсем друг тип стратегии, в които влизат и ромите, не са целенасочено и единствено само за интегриране на ромите. Тоест ние от всичките тези програми, ако извадим тези, за които можем да кажем: да, те са само и единствено за ромите, може би тогава те ще останат една малка част.
Да не говорим, че в самия доклад се говори за средищните и защитените училища. А всички знаем за какви училища става въпрос. Всички тук в залата знаем, че това не са училища, създадени за ромското малцинство. Те са създадени за всички български деца, но те също са основна част от доклада.
Това, което Вие казахте, на мене също ми направи особено голямо впечатление – че въпреки че се инвестират много средства в изучаване на майчинския език, първо, от страна на ромското население, поне от статистиката, няма въобще желание за изучаване на този език.
Също така, което е интересно и сред турските малцинства, там този интерес е намалял двойно. Не можем да кажем, че тези така самоопределящи се малцинства в България намаляват като общ брой. Те лично, проблеми с демографията нямат.
Тъй че аз си задавам въпроса: ние много инвестираме в изучаването на майчин език, но в следващия момент няма никакво желание от страна на съответните малцинства да изучават този майчин език.
Ще ви кажа една друга статистика. Скоро по друга причина доста се бях заровил в тематиката с младежката гаранция. Там има една интересна статистика, че 50 процента от децата без образование не успяват да намерят работа. А това са точно деца от тези малцинства. Тоест това са едни маргинализирани общности – мога така да ги нарека, които са изхвърлени от държавата. Те няма как да се интегрират в дейността на държавата. В този доклад аз лично не намерих отговор как точно се работи с тези деца. Защото те са най-важната част.
Няма да навлизам надълбоко в темата, но тъй като демографската катастрофа в България променя освен количествения състав на населението, и качествения състав, в опита си да интегрираме ромите, където проблемът с липсата на образование е най-силен, не видях никакъв опит за борба точно за тези деца, които въобще са извън системата на образованието, които не получават под никаква форма образование.
Имаше и други интересни моменти в мониторинговия доклад. Това, което ми направи впечатление, е, че 90 процента от усилията са върху образованието и само две изречения има за намаляване на бедността при юношите, което за мене е един от основните проблеми, освен образованието.
Също така забелязвам, че през 2006 г. е имало само 2 фондации, но явно е станало много интересно за усвояването на този тип средства и през 2015 г. те са 11. И въпреки че фондациите са нараснали от 2 на 11, проблемите, на които сме свидетели по новинарските емисии, свързани точно с интегрирането на ромските малцинства, стават все по-тежки и осезаеми за нашата нация, а не се оправят, въпреки големия ресурс, който се налива, въпреки че фондациите не са се удвоили, те като процент са се опеторили.
Друг момент, който ме притеснява. За да се интегрира едно малцинство в определена общност, в определена нация, то трябва според мене да се вложи най-много енергия да се научи езика, който е официален и единствен. А ние тук в доклада виждаме, че се набляга на обучението на този майчин език. А за обучението на българския език, където знаем, че проблемът е огромен няма абсолютно никакви усилия.
Пак ще кажа. Скоро по новините казаха за проблема с ромите в Пазарджик, че на тях им се сменя целият код, те вече не се припознават като малцинство от роми, но все пак българи, те започват да говорят, че са съвсем друг тип наши съседи, мога да кажа, или че представляват разни общности на емигранти, които прескачат границата, и т.н. Те вече не се определят като българи. Тъй че този проблем според мене е основен.
Пак ще кажа, фактическите резултати не са това, което трябва да бъдат, предвид огромния ресурс и предвид проблемите, които ние виждаме с ромите, които на етапа не се интегрират към България, а по-скоро се дезинтегрират. Тъй че аз лично, а предполагам, че и моите колеги от БСП Лява България на етапа ще гласуваме „въздържали се”, а в залата може би след дебата можем да променим нашата позиция. Но на етапа в комисията ще гласуваме „въздържали се”. Не сме удовлетворени от доклада и от задачите, които си е поставила Националната стратегия и от това, което виждаме за интеграцията на ромите в България. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Аз се извинявам, че поисках думата, преди да се отговори на въпросите на колегата. Но имам важен ангажимент. Затова ще си задам набързо моите въпроси.
Естествено, разбирам, че в подобни доклади е много трудно да се цитират точни цифри и да имаме много ясна статистика. Имам предвид това, че много от контингента, който подлежи на този мониторингов доклад, отказва да заяви етническа принадлежност. Но трябва да кажем, че той вече показва елемент на интеграция, но винаги в такива доклади е имало посочване на добри примери и практики по посока на добрата интеграция.
Сега извън рамките на нашата комисия, доколкото си спомням, в предишни доклади в приоритет жилищни условия са се посочвали като добри практики събития с прословутия блок 20 в гр. Ямбол, с интеграцията по отношение на жилищната политика в Каварна, да речем. Това са били добри действия, които са довели до определен етап на интеграция. Сега бих искал да попитам: в доклада сега какви добри примери могат да се посочат в тази посока?
А що се касае конкретно до приоритета образование, искам да попитам пак в този смисъл има ли някакви примери за успешна работа по посока на борбата със сегрегацията, особено в училищата и детските градини в малките населени места. Тъй като моите лични впечатления са, че там имаме процес на обратна интеграция, не на тази, към която се стремим всички, по обясними причини, тъй като етническият характер на тези населени места е преобладаващо от небългарски етнос. Това всъщност поставя под условие да бъде компрометирана цялостната стратегия за интеграция на ромите – конкретно за ромите говорим в случая.
Обсъжда ли се в Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси тази тема за сегрегацията и за възможността, както например в Пловдив преди няколко години по отношение на детските градини и училищата беше направен опит за деконцентрация на ромите от едни квартали или от едни учебни заведения към централни училища и детски градини в града?
Пак казвам, съзнавам, че в едно населено място, където съществува едно единствено учебно заведение, няма как децата да бъдат пренасочени. Но все пак обсъжда ли се тази тема въобще и търсят ли се някакви мерки за възможности да се справим с процеса на сегрегация и на обратна интеграция на българчетата в ромска етническа среда?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Богданов. Има думата доц. Великов, след което ще дам думата за отговори.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо председател. Безспорно тази Национална стратегия за интегриране на ромите е може би продължение на предишна стратегия на десетилетието на ромското включване още от Тридесет и деветото Народно събрание. И като че ли може би напоследък има малко придвижване и развитие. Но все пак някои въпроси остава да бъдат зададени, за да си доизясним картината и да видим как можем да сме по-полезни.
В началото ще отбележа, че по стечение на обстоятелствата в момента съм единственият представител на областта с най-голям относителен дял ромско население. Вероятно знаете коя е тя.
РЕПЛИКА: Монтана.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Правилно, Монтана. Защото преди време бяхме на второ място, сега вече се издигнахме на първо.
Но така или иначе във връзка с това, което казаха и колегите, че трудно може по етнически признак ние да диференцираме децата, все пак какви индикатори за успех имаме, ако това е така? Ето, в проекта на стр. 15 се отчитат обхванати ученици 185 325. Но какъв процент от тях все пак са от ромски произход? Как се ориентираме, че нещо правим? Или половината са български деца? Дали по този начин някак си не се заблуждаваме, че кой знае колко много работа сме свършили?
Да, те се самоопределят като роми. Това вероятно е правилно. Или околните някак си ги определят, според това, което се каза в доклада. Какъв брой от нашите сънародници в България се самоопределят или биват определяни като такива? И какъв брой роми са обхванати от мерките, които са заложени в Годишния план за действие към стратегията за 2015 г. Каква е общата стойност на средствата, насочени към изпълнение на тази стратегия?
За нас като Комисия по образованието и науката е важно какъв процент от ромското население е в училищна възраст, без значение дали посещават училище или не. През 2011 г. децата от ромски произход, които не са посещавали училище, са около 23 процента. Към 2015 г. увеличен ли е този процент, намалял ли е?
Това, с което започнах, ще повторя. Очевидно е, че има регионални диспропорции в разпределянето на ромските деца. В Монтанско те са повече, вероятно на други места са по-малко. Има ли целево насочване на средства и усилия към тези региони – Монтана, Сливен и другите области, в които безспорно има повече роми? Този въпрос е малко риторичен. Би трябвало да има целево насочване на усилията на държавата вероятно в малко по-голяма степен там, където има повече ромски деца. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Великов. Аз пак ще кажа, макар господин Дамянов да го каза. Колегите малко неофициално извън микрофона коментираха. Наистина имаме препоръка за това, че не се насочват, както каза и доц. Великов, средствата целево. Тоест ние не знаем примерно по проекта „Успех” колко от обхванатите деца са роми.
Но аз, както го споменах и на заседанието, когато разглеждахме административния доклад за предишния период, казах и припомних случая с един отстранен заместник-министър, който точно с цел изпълнение на препоръки беше дал конкретни препоръки да преброи децата, които са от ромски език в българските училища. Аз, честно казано, наистина не знам как ще се справим с този въпрос.
Другият въпрос, който поставяме вече във второ Народно събрание, коментирахме го и в комисията в 42-то Народно събрание, коментирахме го и през миналата година, това е как броим децата, които са отпаднали от училище, включително и ромските деца. Как се синхронизират данните? Националният статистически институт има едни данни, Министерството на образование от и науката има други данни и т.н.
Между другото, ако погледнете бланките за национално външно оценяване, ще видите, че там има графичка, в която децата могат да чекнат, тоест да се самоопределят какви са. Това вече е самоопределяне. Но как то се съотнася с данните, които има Националният статистически институт? На мене много ми е интересно НСС как точно брои кои деца от ромски произход са в училищна възраст или не. Вероятно пак на принципа на допитването. Не знам. Но пак казвам, в поредно Народно събрание призоваваме институцията. Използвам тук господин Дамянов, за да му кажа като член на политическия кабинет на госпожа Кунева, че ако Министерството на образованието и науката не поеме водещата роля, няма кой друг да я поеме.
Имаше такава работна група, която беше инициирана в предходни години, но нещата спряха там със смени на директори на НСИ и т.н.
Знам, че това не е в компетенциите на Министерството на образованието и науката. Но пак казвам, ако не го направите, няма кой. Ние тук ще продължим да си задаваме всяка година въпроси от този род.
Иначе това, което споделихте в началото по отношение на мерките, които са изключително ефективни по отношение на интеграцията, това е безспорно включването в предучилищното образование. Това го коментирахме и в предходната точка, когато коментирахме доклада на омбудсмана. Но аз тук ще кажа, че всъщност поемането на таксите, тоест безплатната детска градина, което за мене – извинявайте много, е една химера, няма да допринесе за интеграцията. Защото само по себе си освобождаването от такса не означава, че децата автоматически ще ходят на детска градина. Затова решението е задължителна детска градина.
Както знаете, през 2014 г. точно в един доклад на Европейската комисия за интеграция на ромите България беше похвалена за въвеждането на задължителната детска градина за петгодишните деца. И ако ние бяхме приели задължителната детска градина за четиригодишните деца, вече щяхме да сме направили следващата крачка, включително и по отношение на таксите.
Така че за мене това е един наистина сериозен пропуск в Закона за предучилищно и училищно образование. Да, господин Богданов, но Вие си спомняте, че тогавашният екип на Министерството на образованието и науката не прие това предложение. Съответно ние пък се съобразихме с него. Така че наистина за мене това е грешка по отношение на мерките, които трябва да се предприемат по отношение на интеграцията на ромите.
По отношение на посещението на училище. Трябва да приемем факта, че имаме случаи, в които не можем механично да изведем децата от детската градина или от училището, защото ако ги изведем, те просто няма да ходят.
Не можем да говорим ангро за някакви мерки, които да прилагаме във всяка една област. Всяка една област и всяко едно населено място си имат своята специфика. Ромите не са едни и същи в Монтана, в Сливен, в Левски. Те са различна група със своите различни специфики. И мерките, които трябва да се прилагат, трябва да съответстват на тези специфики, за да бъдат те ефективни. Ако примерно децата ще спрат да ходят на училище, ако бъдат изведени от съответната детска градина, значи по-добре да прилагаме мерки в тази детска градина, но да ги задържим в детската градина.
Но пак казвам, да прилагаме мерки. А не да се случи така, че изведнъж, няма да казвам в кое е конкретното училище, училище с деца от ромски произход имат едни високи оценки на външно оценяване в четвърти клас. Извинявайте, колеги, но това не можем нито да го прескачаме, нито да се правим, че не го виждаме.
Мисълта ми е, че по отношение на интеграцията трябва да имаме цялостни мерки и трябва да имаме цялостен ангажимент от всички заинтересовани страни.
Това, че имитираме някаква дейност или това, че ще се похвалим, че в нашата детска градина или в нашето училище имаме много високи резултати, не помага на интеграцията. Тук можем да си четем доклади всяка година, но в крайна сметка ефектът всички го виждаме. И за съжаление той не е достатъчно добър.
Имаме добри практики, хубаво е, че са посочени различни училища. Тези училища аз няма да споменавам. Понеже господин Богданов е народен представител от Враца, там мога да посоча много такива училища - училището в Баница, училището в Тишевица, училището в Средище, Силистренско, понеже аз пък имам отношение, училището в Правец – мога да споделя много такива училища, в които имаме прекрасни практики за работа с родителите, за работа с децата.
Това са добрите примери, които трябва да бъдат превърнати в национална политика. И според мене докладът трябва да обръща внимание на това – какво сме направили ние, за да могат тези добри примери да стават все повече и повече. Защото тогава ще имаме реален ефект, пак казвам, и по отношение на работата с децата, и по отношение на работата с родителите, защото те не са изключени.
В последните години всички казват: много средства се наляха за това. Да, така е, много средства отидоха за интеграция на ромите. Само че посоката беше погрешна, целевата група беше погрешна. Родителите бяха оставени някак си встрани. Да, децата ходят на детска градина, ходят на училище. Особено когато са малки, им е интересно, забавно им е, но когато в средата, в семейството образованието не е ценност, ние няма как да имаме реален и дълготраен резултат. И ще продължим да се въртим в този кръг – слагаме едни пари някъде, но кой се грижи за образованието на родителите, кой се грижи за тяхното приобщаване.
Аз ненапразно дадох примера с Тишевица. Там бях изключително приятно впечатлена от дебата, който направихме с родителите по Закона за предучилищното и училищното образование. Хора, родители, които бяха дошли специално на срещата, за да водят дискусия, задавайки, разбира се, въпросите по техния си начин. Но това показваше ангажимент, което екипът на училището и директорът наистина са го постигнали с многогодишен труд, целенасочени усилия и с много упоритост, за което трябва да бъдат похвалени.
Други изказвания?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: След това изказване…..
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли да вземете отношение, госпожо Топакбашян? Имаше въпроси, зададени към вас. Заповядайте.
АХАВНИ ТОПАКБАШЯН: Благодаря. Само ще кажа по повод на добрите практики в областта на жилищните условия.
Всъщност добрата практика, която е изведена в тазгодишния доклад, е една мярка, която се изпълнява по оперативна програма „Регионално развитие” съвместно с оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, а именно осигуряване на социални жилища. Но не просто осигуряване на жилищата. Там беше приложен тъй нареченият интегриран подход, тоест самите жилища бяха подкрепени с меки мерки, финансирани по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” и се отнасяха до областта на образованието, до заетостта на тези хора, които се настинаха и които живеят в тези жилища.
От друга страна, същевременно същият този проект може да се каже, че е една недобра практика. Защото примерно имаше два проекта – във Варна, в Бургас, където този тип действия срещна много силен отпор от местната общност, което поставя отново въпроса, че трябва да се работи, да се повишава информираността на обществеността, да се видят взаимните ползи, да се търси контакта с всички заинтересовани страни, за да не се стига до такива ситуации.
По повод на жилищните условия, това е, което е изведено като добра практика.
По отношение на това какво се обсъжда в Националния съвет за сътрудничество, да всички приоритетни теми на стратегията се обсъждат периодично. Вие знаете, че в Националния съвет са представени институциите на ниво заместник-министри, представени са и неправителствени организации. Това е място, където трябва да се поставят въпросите и да се търсят решения.
По същия начин се постъпва и по места, по области, където има такива консултативни съвети, които обсъждат поставените въпроси.
Само искам да кажа по повод на това, което вие попитахте – как се насочват средства, дали има целенасочено насочване на средства. В същите тези областни центрове имаме приети областни стратегии за интеграция на ромите, както и общински планове. Защо казвам това? Защото те са изградени на база на конкретен анализ на конкретната община и конкретната област, което означава, че би трябвало добре да са отчетени нуждите на дадените общности в дадената община.
Тук възниква въпросът, който е поставян многократно – за капацитета на самите общини по отношение на това как да използват примерно възможностите, които дават европейските фондове чрез оперативните програми. Вие знаете, че специално по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” наличието на общински план за действие за интеграция на ромите стана едно условие общината да може да кандидатства. Мисля, че това е на първо място белег за разбиране на важността на този въпрос и също така стимул на общината да си преразгледа, ако е необходимо, политиката, да бъде по-активно и да може да привлича средства за тази дейност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Колеги, ако няма други желаещи за изказване, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Административния мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020 г.), № 602-00-33, внесен от Министерския съвет на 09.05.2016 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 12, против 1, въздържали се 4.
Приема се. Благодаря на уважаемите гости.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Имате ли нещо, което искате да споделите? – Не виждам.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 18 часа)




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:

(Милена Дамянова)