1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2016 г.

2. Разглеждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вх. № 653-09-10 от 23 март 2016 г., въз основа на приетите на 09.03.2016 г. на първо гласуване законопроекти:
№ 454-01-67, внесен от Светла Маринова Бъчварова – Пиралкова и група народни представители на 18.12.2014 г.;
№ 454-01-68, внесен от Станислав Тодоров Станилов на 19.12.2014 г.;
№ 454-10-70, внесен от Борислав Любенов Великов и група народни представители на 19.12.2014 г.;
0 554-01-44, внесен от Лютви Ахмед Местан, Мустафа Сали Карадайъ и Алиосман Ибраим Имамов на 06.03.2015 г.;
№ 502-01-36, внесен от Министерския съвет на 12.05.2015 г.;
№ 554-01-121, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 24.06.2015 г.
3. Разни.

---

На заседанието присъстваха:
От Министерството на образованието и науката:
Диян Стаматов – заместник-министър
Красимир Киряков – заместник-министър
Проф. Камен Велев – съветник на министъра
Доц. Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование”
Янита Жеркова – началник на отдел „Национални научни инициативи” в дирекция „Наука”
Дора Донева – началник на отдел „Правен” в дирекция „Правна”
Диана Трайкова – държавен експерт в отдел „Нормативен” към дирекция „Правна”
Емилия Вълчовска – началник на отдел „Професионално образование и обучение” към дирекция „Образователни програми и образователно съдържание”
Десислава Кемалова – парламентарен секретар на Министерството на образованието и науката

От Министерството на труда и социалната политика:
Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност”
Стефка Лиманска – началник на отдел в дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност”

Национална агенция за професионално образование и обучение
Емилияна Димитрова – председател

Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”
Георги Шошев – заместник-председател

Конфедерация на независимите синдикати в България
Юлия Симеонова – изпълнителен секретар


Съвет на ректорите
Проф. Любен Тотев – председател

Българска стопанска камара
Даниела Семитлийска – директор на програма „Професионално обучение”

Асоциация на индустриалния капитал в България
Илия Келешев – член на Националния съвет на АИКБ, председател на Българската браншова камара по машиностроене
Росица Янкова – директор на „Програми и проекти”

НСБ „ВОН-КНСБ”
Росен Кирилов

Национално представителство на студентските съвети в РБ
Яна Вангелова – председател
Габриела Наскова

Движение „Защита на гражданите и държавата”
Проф. д-р Лъчезар Аврамов – председател
Станислав Косаков

Заседанието беше открито и ръководено от Галя Захариева – заместник-председател на Комисията по образованието и науката.


ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Поради ангажимент на госпожа Дамянова съм упълномощена да водя днес редовното заседание на комисията.
На днешното заседание присъстват: господин Диян Стаматов – заместник-министър на образованието и науката, колеги от Министерството на образованието и науката, колеги от Министерството на труда и социалната политика и социалните партньори, които имат ангажименти към темите, които ще гледаме.
Предлагам днешното заседание да протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2016 г.

2. Разглеждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вх. № 653-09-10 от 23 март 2016 г., въз основа на приетите на 09.03.2016 г. на първо гласуване законопроекти:
№ 454-01-67, внесен от Светла Маринова Бъчварова – Пиралкова и група народни представители на 18.12.2014 г.;
№ 454-01-68, внесен от Станислав Тодоров Станилов на 19.12.2014 г.;
№ 454-10-70, внесен от Борислав Любенов Великов и група народни представители на 19.12.2014 г.;
0 554-01-44, внесен от Лютви Ахмед Местан, Мустафа Сали Карадайъ и Алиосман Ибраим Имамов на 06.03.2015 г.;
№ 502-01-36, внесен от Министерския съвет на 12.05.2015 г.;
№ 554-01-121, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 24.06.2015 г.
3. Разни.

Колеги, има ли други предложения по дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.



Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ, № 602-01-32, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 15 ЮНИ 2016 Г.
Господин Стаматов, имате думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИЯН СТАМАТОВ: Благодаря Ви. Здравейте на всички. Госпожо председател, дами и господа народни представители!
Проектът, който е внесен за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, е в съответствие с изпълнение на разпоредбите на § 32 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование, като пред вас е, така да се каже, минимализиран вариант за необходимите съответствия на Закона за предучилищното и училищното образование. В този вариант само са адаптирани необходимите разпоредби, които изискват това да се случи – единият да съответства на другия.
В процес на разработване сме на концепция за цялостното професионално образование, а в един сравнително кратък срок – на изцяло нов закон за професионалното образование.
Основните акценти, които са свързани с предложения закон, са в следните посоки:
Първо, по отношение на изискванията към организацията в системата на професионалното образование и обучение, където са изнесени промени в изискванията за придобиване на професионална квалификация за ученици и за лица, навършили 16 години за входящо и изходящо образователно и квалификационно равнище.
Регламентират се изискванията за разработване на държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по професии, рамкови програми, учебни планове и учебни програми.
Второ, по отношение на институциите в системата на професионалното образование и обучение се уреждат статутът, условията и редът, откриването, преобразуването, промените и закриването на професионалните колежи, заличават се професионалните училища и центрове за квалификация на обучаващите, създадени в рамките на проект и закрити след приключване на проектните дейности.
Трето, по отношение съдържанието на професионалното образование и на професионалното обучение. Тук е променено наименованието и съдържанието на Глава четвърта поради отмяна на Закона за народната просвета и отпадане на въведеното в него основание за приемане на държавното образователно изискване за професионалното образование и обучение.
Определени са целите, съдържанието и характеристиките на видовете професионална подготовка, променено е съотношението на теоретичното и практическото обучение в полза на практическото обучение, в това число на практика в реална работна среда.
Четвърто, по отношение завършването, удостоверяването и признаването на професионално образование и обучение тук се урежда завършването на професионално образование и обучение, неговото документиране в съответствие с разпоредбите за придобиване на средно образование в Закона за предучилищното и училищното образование.
Създадено е основание за издаване от министъра на образованието и науката на Наредба за организацията и провеждането на изпитите за придобиване на професионална квалификация.
Регламентира се редът за издаване на документи за придобита професионална квалификация, издавани от професионалните колежи и центровете за професионално обучение.
Пето, по отношение управлението на системата на професионално образование и обучение се разширяват правомощията на министъра на образованието и науката относно поддържането на публичен регистър на професионалните колежи и осъществяването на контрол върху дейността им.
Разширява се дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение по отношение поддържането на информационната й система и използването й за осъществяването на контрол върху документите, издавани от центровете за професионално обучение, предвид въвеждането на регистър по Закона за професионалното образование и обучение .
Допълват се функциите на общините по отношение на откриването, преобразуването и закриването на общинските професионални гимназии и професионални колежи, както и назначаването на директори на общински и професионални колежи.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има получено едно становище в комисията от Българската стопанска камара. Чухте становището на вносителите. Колеги, имате думата за изказвания. Доц. Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз мисля, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение безспорно е необходим и навременен. Вярно е, че имаше някакъв срок 1 май, но след като все още не е дошъл 1 август, теоретично ние бихме могли, ако се понапрегнем, и в пленарната зала да завършим с второто четене.
Мисля, макар че заместник-министър Стаматов сравнително накратко отбеляза основните моменти в Закона за изменение и допълнение, че има доста положителни моменти. Разбира се, едно от най-важните неща е, че се синхронизира училищното професионално образование и обучение с цялостната нова система за предучилищното и училищното образование, което ще действа от 1 август, структурите, това, че се урежда статутът, условията, редът за откриване, промените и закриването на професионалните колежи, на професионалния публичен регистър, което ще бъде полезно.
Има стремеж за повишаване на качеството на професионалното образование и обучение посредством промяна на съотношението между теоретичното и практическото обучение в полза на практическото, което все повече е на дневен ред.
Разбира се, между първо и второ гласуване сигурно могат да се направят някои предложения и евентуални подобрения. Например да се създаде нов §2а, с който да се допълни чл. 6 във връзка с въвеждане на ред и условия за промени в списъка на професиите за професионално образование и обучение на основание точка 2 от препоръките на Одитния доклад на Сметната палата, който наскоро разглеждахме, за професионалното образование за заетост, както и въвеждане на възможност и работодателите да могат да предлагат нови професии и специалности за включване в списъка по чл. 6 от Закона за професионалното образование и обучение, защото засега то е само право на отрасловите министерства.
С § 3 и свързаната с него разпоредба в § 1а, т. 10 от Допълнителните разпоредби се изменят чл. 6а, ал. 1 и 2 и се посочва, че специалности от професии могат да се определят като защитени. Наименованието на самия чл. 6а остава „Защитени професии”. Тук може би ще трябва да сме по-ясни – дали ще се защитават само специалности по професии или и самите професии, за да няма някакво двусмислие.
Има, разбира се, и други неща, които мога да ги посоча след това – в § 4, § 13, § 21, § 23.
Но нещо, което изглежда по-важно, е – може би ще го поставя и като въпрос. С § 47, т. 3 се отменя правомощието на Националната агенция по професионално образование и обучение, което тя имаше досега, да участва при разработването на държавните образователни изисквания в частта за професионалното образование и обучение, това като че ли е премахнато. Дали е правилно и може би би могло да се възстанови като правомощие.
Може би има смисъл да има и нови параграфи - § 49а и § 49в, да се допълнят членове 49г и 49а. Да се допусне възможността за отнемане на правото на Центъра за професионално образование и обучение да извършва обучение само по една от професиите, за които е издадена лицензията, като само тази професия се заличи в лицензията, ако са нарушени изискванията, а не цялата лицензия, когато, да кажем, Центърът има право да обучава по много професии, примерно десет или дори повече.
В § 62, § 70, § 71, § 72 аз виждам също резерви за подобрение.
Това, което по-скоро бих го задал като въпрос, е следното. Не е тайна, че с усилията на всички народни представители от всички политически партии, избрани от район Монтана, имаше инициатива, включително с браншови организации, представители на малкия и средния бизнес, на местната власт. Написахме меморандум, представихме го в Министерството на образованието и науката, за да се открие процедура за откриване на държавен интегриран или интегрален професионален колеж в Монтана. И в един от предишните проекти, освен статута на професионалните колежи, имаше уредба и на статута на държавните интегрирани или интегрални професионални колежи, което е отпаднало. Не е ясно съвсем защо. Дали и по този въпрос бихте могли да вземете отношение? Освен ако не приемем, че този по-всеобхватен, нов Закон за професионалното образование и обучение, за който министър Стаматов спомена, би могъл да реши и този въпрос.
В заключение аз ще кажа, че този законопроект ще бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Стаматов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИЯН СТАМАТОВ: Само по последния пункт краткият отговор е, че всъщност интегралните колежи не фигурират въобще в предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование. Те биха могли да бъдат детайлно разработени при евентуално обединяване на становището на всички в бъдеща обща концепция за следващ закон. В този не фигурират такива институции въобще.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА:Заповядайте, госпожо Вълчовска.
ЕМИЛИЯ ВЪЛЧОВСКА: По въпроса за защитените професии. Вмъкнали сме специалности от професии. Защото в списъка на професиите една професия може да има няколко специалности, а да има необходимост само за една специалност, тя да бъде определена като защитена. Затова сме добавили „специалности от професии”. И така предлагаме да се включи в изменението на закона, за да може действително да бъде справедливо определянето на специалности от професии.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо председател, господин заместник-министър, госпожи и господа! Безспорно е необходимо да разгледаме законопроект, който наистина да направи необходимите промени, предвид на това, че се налага съобразяване със Закона за училищно и предучилищно образование. Но аз съм на мнение, че е закъснял, предвид не само за забавения срок, а и затова, че се нуждаем от сериозни, а не – в някаква степен това се посочва и в приложените документи и становища – да се правят козметични промени. Защото според мене този законопроект, който ни предлагате днес, всъщност следва съществуващата ситуация.
Факт е, че и в текстовете е записано, че ще бъде съобразяван с професионалното образование, включително и като конкретни специалности, със стратегиите за развитие на общините и областите. А всъщност според мене трябва да има съобразяване и с националните приоритети, които обаче ние в момента де факто нямаме. Още повече и в перспектива от гледна точка на развитието на професионалното образование трябва да се гледа може би три, четири, пет години напред, с оглед на това, което е необходимо.
Достатъчно примери сигурно всички можем да дадем в това отношение. Един от тях е следният. Вероятно след години ще трябват средни кадри в сферата на биотехнологиите. Дали в общините, към които основно ще отидат професионалните гимназии, ще се предвидят примерно такива специалности, предвид на стратегиите за развитие на съответната община или пък област?
И още един пример, който вече много се коментира в публичното пространство – за липсващи специалисти, примерно заварчиците, които отиват навън, защото получават в пъти по-голяма заплата от това, което ще имат в България.
Така че според мене на този етап държавата бяга от отговорност точно от гледна точка на съобразяването с националните икономически приоритети, което трябва да имаме предвид при планирането на средните кадри.
На следващо място, един от важните въпроси, който ние много пъти сме коментирали, включително при обсъждането на Закона за предучилищното и училищното образование. Ясно е, че тенденцията е професионалните училища да стават все повече основна отговорност на общините. И ако тяхната съдба се обвързва с пазара на труда. При постановката общинско училище в една община, това по същество означава, че във всички общини, където няма достатъчно добре развит пазар на труда, няма сериозни, големи предприятия, тези училища нямат добра перспектива и вероятно част от тях могат да бъдат и закрити. Смятам, че икономически вероятно това ще е изгодно и правилно, но перспективно – в никакъв случай.
По същество търсенето на работна ръка с по-високо качество опира до големите фирми в по-големите градове. А в случая, все пак имайки предвид големината на общините в България, се поставя под сериозни въпроси това, което ще се случва като професионално образование и реализация на младите хора, завършили тези училища, в малките общини.
И накрая мисля, че професионалното образование трябва да има за цел и да променя пазара на труда. Тоест тази ориентация, перспектива, да има някаква изпреварваща позиция и виждане от гледна точка на развитието на професионалното образование.
В този смисъл завършвам отново с въпроса, който поставих в началото на изказването си, че ако пазарът на труда е свит, не е ли по-добре и по-перспективно да запазим и държавното участие, държавните училища за част от професиите, които имат значение като цяло за пазара на труда в България. По този начин ние все пак ще мислим занапред и по-перспективно. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Реплики? – Не виждам. Други мнения? Заповядайте, проф. Желев.
ПРОФ. СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър! Аз имам един въпрос по отношение на това как министерството вижда контрола върху учебния процес. Имам предвид създаването на учебни планове и учебни програми и тяхното коректно изпълнение от различните видове професионални училища. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, господин Стаматов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИЯН СТАМАТОВ: Това е регламентирано както в Закона за предучилищното и училищното образование, така и в закона, който е внесен в настоящия момент. Министърът утвърждава учебните планове и програми, както и в настоящия момент. Тук няма никаква промяна и не се внася никаква промяна въобще.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря. Госпожо Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател. Господин заместник-министър уважаеми колеги! Аз искам да поставя два въпроса, които на практика, преглеждайки закона, не намериха отговор, който е важно да се знае – какво се случва с тази промяна на закона?
Първо, знаете, че със Закона за предучилищното и училищното образование гимназиите, които бяха в състава на Министерството на земеделието и храните, професионалните, 74 на брой, преминаха към общините. Но има определени проблеми и част от общините например не желаят под никаква форма да приемат тези професионални гимназии, по простата причина, че те не могат да осигурят издръжката, не могат да осигурят и условията за тяхното функциониране.
Според ситуацията, в която изпадаме, общините не ги искат, защото общинските съвети не приемат подобни решения, но в същото време те се водят все още към състава на Министерството на земеделието и храните. На този казус поне на този етап в този закон не виждам решение. Трябва да ви кажа, че по-голямата част от общините наистина се отказват от вземането на такива решения, при факта, че следващата стъпка е закриването на тези професионални гимназии.
Друг е въпросът, че там има една изключително дълга процедура, при която имуществото, земята, която съответно се обработва, преминава към общините. И това изисква значително време, което общините трябва да имат готовност да го направят, тези, които са се съгласили.
Това ми е първият въпрос. Както виждате, решението на този въпрос е например към 1 август.
Вторият въпрос, който искам да задам, е свързан с решението кой има право да осъществява обучение за придобиване на професионална квалификация. Вие казвате, че да извършват професионално обучение имат и центровете за специална образователна подкрепа. Но в същото време тези центрове липсват в институциите, които могат да осъществяват тази дейност.
Сега какво правим оттук нататък, някое енджио ли ще легализира тези знания? Защото центърът няма право. Всички центрове ли ще имат правила в тази насока?
Има едно разминаване в правото за извършване и съответно след това признаването на тази професионална квалификация от гледна точка на това, че в институциите липсват тези центрове. Ако е възможно все пак да се каже каква е идеята в този закон да се реши този въпрос.
Благодаря ви. Извинявам се наистина, че поставям конкретни въпроси, но ми се струва, че е важно, предвид на това между първо и второ четене да бъдат под някаква форма изразени като промени.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви. По принцип на първо четене знаете, че коментираме философията на един законопроект, говорим по общите неща и принципи, които са залегнали в него. Въпреки всичко, ако представителите на министерството желаят, могат да отговорят.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИЯН СТАМАТОВ: По първия поставен въпрос. Законът не разрешава този казус, когато общините не желаят да приемат гимназиите. Но въпреки всичко, след като те не ги желаят и нямат решение, те си остават към Министерството на образованието и науката и към Министерството на земеделието и храните. Те не могат да останат без собственик, вероятно ще минат към нас. Но не е уреден този въпрос към момента.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, госпожо Маринска за реплика.
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо председател. Аз също си задавах този въпрос. Наистина е права госпожа Бъчварова. Може би този текст трябва да залегне точно в Закона за предучилищното и училищното образование в главата ,която третира проблема. В случаите, когато общински съвет няма решение, отказва на практика да приеме училище, което е било до момента към Министерството на земеделието и храните, къде се връща то – към Министерството на образованието и науката или към Министерството на земеделието?
И може би трябва министерството да помисли за някаква промяна в тази част на закона, която да регламентира този случай. Тоест, да се каже: в случаите, когато общински съвет откаже – импровизирам в момента текста, – процедурата е следната: училището остава към Министерството на земеделието и храните или остава към Министерството на образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, госпожо Вълчовска.
ЕМИЛИЯ ВЪЛЧОВСКА: Аз ще отговоря на въпроса за институциите. В чл. 1 са упоменати институциите, които имат право да провеждат професионално образование и обучение. Институциите, които са в системата на професионалното образование и обучение, са институциите, чийто предмет на дейност е точно и само провеждане на професионално образование. И това са институциите, които могат да издават документите за придобиване на професионална квалификация. Това е разликата между изброените в двата члена институции.
Центровете за подкрепа могат да извършват обучение. Това е в синхрон със Закона за предучилищното и училищното образование. Но те нямат право да издават документи за степен на квалификация или за част от професията. Затова така са разделени. Ще го издава училището, в което са записани учениците. Те ще се обучават в центровете, но училището, в което са записани, ще издава съответните документи.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Мисля, че наистина влязохме в сериозни детайли. Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо председател, господин заместник-министър, колеги! Аз ще бъда много кратка. Наистина няма да влизам в детайли.
С оглед на това, че ние днес наистина гледаме на първо четене един закон за изменение и допълнение, който прави една адекватна препратка към Закона за предучилищно и училищно образование, адаптира към днешна дата закона. Да, вярно е, че малко се закъсня със Закона за професионалното образование и обучение. Дано това да е за добро. Защото влизайки в сила от 1 август на Закона за предучилищното и училищното образование, започваме да изпълняваме норми. Тогава вече ще прехвърляме тези училища, за които стана дума. Тогава вече ще стане въпрос за конкретното приложение на трансформацията на училищата. Безспорно тези неща трябва да бъдат пренесени в този закон.
Има смисъл обаче дебатът във философията на това, че на професионалното образование трябва да се гледа изключително професионално. Защото пътят и бъдещето на това професионално образование са твърде различни от това ,което беше професионалното образование към момента.
Аз тук няма да се съглася с Мариана Бояджиева. Логиката на изказванията на опозицията са ясни. Това не бива да ви притеснява. Защото априори аз знам какво могат да говорят, след като те искат да бламират и Закона за предучилищното и училищното образование.
В този смисъл, когато говорим за национални приоритети и за регионални такива, нека да си даваме сметка, че националните приоритети не са заварчици и телевизионни или всякакви други техници, защото настъпи объркване. От такива може би има нужда в даден регион, от такива може би има нужда съобразно спецификата и конкретиката на някакво населено място. Националните приоритети са твърде по-сериозни, много по-големи и според мене те са в ай ти специалностите, наукообразните приложения на високите технологии и т.н., и т.н. В този смисъл тук наистина трябва много сериозно да се работи.
Що се касае – и с това завършвам – до това дали ще преминат училищата, особено тези, които са свързани със земеделието, има законова норма. Тя не е толкова ограничена във времето. Има обаче и такива, които общините не ги пускат, защото тези общини са оземлени, те са богати, те продават продукция и т.н. и им се иска бързо да ги приемат. Много малка част от тях имат това.
Затова единствено и само министерството може да се възползва от програмите, както и самите училище, за да може да се инвестира съобразно новите специалности, които ще се развиват в тези училища, за да не се закриват. Апропо, само нека да не говорим за закриване на училища.
И завършвам с центровете за специална образователна подкрепа.
Колеги трябва да не сте чели Закона за предучилищното и училищното образование, за да не знаете за какво са тези центрове и да говорите за тях едва ли не като квалификационни и като центрове, в които ще получават част от определена професия и т.н. и спецификата на учениците, които ще се обучават в тях.
И по-скоро моля ви, за концепцията. Защото вие казвате, че много бързо ще направите след това закона. Порочна е практиката, когато не се обсъди концепцията в детайли. Тя е изключително важна. Ненавсякъде може да има големи предприятия, ненавсякъде може да важи швейцарската програма и швейцарското правило. Ненавсякъде дуалното обучение може да стане така, както е в Гоце Делчев. Но тази концепция е изключително важна, за да се види какъв ще бъде статутът и визията на професионалното образование в България оттук нататък. Наистина това е много важно. И тя трябва да се обсъди по най-сериозния възможен начин. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: За реплика заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Госпожо председател! Без да влизаме в спор, искам да кажа, че не бива да опростяваме нещата, госпожо Дукова. Аз съм дала примери във висока сфера на технологии, за биотехнологиите, дала съм и други примери като професии. Дори спорът вече не е за това.
В моето изказване аз посочих – къде, в кой документ са националните икономически приоритети, за да може да се съобрази средното образование с професиите. За това говорих, за национална политика, а да не бъде само на ниво община и ниво област. Това е изключително важно от гледна точка на развитие на професионалното образование.
Ние сме видели проблем и независимо, че това е първо четене, даваме нашето мнение на министерството, за да може да се съобрази. Защото сега има практика. Помощните училища издаваха документ. Вярно е, детето ще бъде записано в масово училище. Но ако е в училище, в което не се издава документ за професионална квалификация? Откъде – от неправителствена организация или от частно училище, откъде? Все пак това законът трябва да го отчита. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Желаете ли дуплика, госпожо Дукова? Заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо Бъчварова, нямате основание да смятате, че децата няма да получат документ и няма да бъде съобразено така, както трябва.
Освен това нека да кажа, че ние говорим тук за закон за изменение и допълнение към закон, който прилага определена норма за съответствие. Когато дойде законът, истинският, големият закон за професионалното образование, тогава вече на първо четене ние можем да имаме тези претенции. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря и аз. Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Дискусията стана доста интересна. Ще започна от малко по-мащабната визия за нещата.
Първо, за да има добро професионално образование и обучение, трябва да има някаква национална визия за развитие на икономиката. Такова нещо в България отсъства по абсолютно всички направления. Ако ни спрат европроектите, икономика в България няма да съществува в близките месеци. (Неразбираема реплика от Снежана Дукова)
Нека да не се прекъсваме. Аз прекъсвах ли, когато госпожа Дукова се изказваше? Нека да не се репликираме.
На регионално ниво нещата са още по-тежки. Наистина се очаква такъв закон, защото един такъв добре направен закон и едни добре подготвени кадри от професионална гледна точка могат да дадат старт за развитие на икономиката в някакво направление. В случая не ни се представя такъв изцяло нов закон.
Това, което каза и колежката Бъчварова за училищата със земеделска насоченост, които бяха прехвърлени към общините – ами има много общини, които имат затруднения да издържат по принцип училищата си. А в един такъв момент точно тези училища, които ги прехвърляме, са застрашени от съществуването си. Затова част от общините не ги искат.
Когато ние разглеждахме Закона за предучилищното и училищното образование, в тази зала предупреждавахме за този проблем, но никой не ни чуваше. И госпожа Маринска днес явно се е вслушала в думите ни и напомни, че ние предупреждавахме още тогава. А ние в момента се опитваме не да оправим проблема със Закона за професионалното образование и обучение, а се опитваме просто да синхронизираме и да замажем малко нещата. Ние се опитваме, госпожо Дукова.
Това, което каза заместник-министър Стаматов, извинявайте, но когато общините кажат: Не, не го искам това училище – автоматично не се връщат никъде, тъй като не е описано в никакъв закон. Тоест няма такова нещо – аз да не искам училището и то автоматично се връща. Няма ли го в закона, то остава да виси във въздуха и съществуването му може би зависи от някакви действия на границата на закона от страна на министерството.
Госпожо Дукова, с риск да Ви ядосам, ще кажа, че не ние бламираме закона, а Законът за предучилищното и училищното образование бламира себе си. И когато започнат да се отварят други закони, свързани с него, и подзаконови нормативни актове, стигаме до този момент, в който се чудим какво да правим с определени казуси. Защото тук говорим за синхронизиране на един Франкенщайн с нещо, което в момента се опитваме да произведем. Това се оказа, като гледахме и Закона за предучилищното и училищното образование – че създаваме един Франкенщайн и нямаме какво да правим с него. И ето доказателствата за това.
Ще завърша, като цитирам това становище, което са разпространили от Българската стопанска камара, първото им изречение: „Предлаганите промени в закона, който в момента разглеждаме, по никакъв начин не създават условия за развитие на професионалното образование и обучение в България. Те са козметични и не водят до положителни промени в средата или в самата система на професионалното образование.” Това го казват от Българската стопанска камара. Не го казва лошата опозиция.
Тъй че, госпожо Дукова, извинявайте, но нека да си говорим с факти, да гледаме мнението и на другите хора и да знаем кой кого бламира. А вие сами се бламирахте със Закона за предучилищното и училищното образование.
Поради тази причина аз не мога да подкрепя този синхронизиращ закон, който не отговаря въобще на изискванията, които обществото очаква за промени в професионалното образование и обучение. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Реплики? Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря. Колегите естествено се опитват в комисията да провеждат някаква политика и смятат, че като е пълна с бомбастични думи, с някакви термини и понятия, свързани с Франкенщайн и прочие, ще впечатлят може би някои от народните представители. Може и така да стане, не знам.
Но господин Мирчев спомена нещо за факти. И тъй като може да се сметне, че не всички общини, както примерно община Бойчиновци, са щастливи да приемат при тях си професионалните гимназии, заедно с всичките им активи, какви са фактите, уважаема проф. Бъчварова, господин Мирчев? Бихте ли споменали: от еди-колко си професионални гимназии по селско стопанство, примерно от сто колко не са желани от общините?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Осемдесет и четири.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: От колко?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Общо.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: От 74 колко не са желани?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Към този етап с тези решения само 12 са общините. Община Садово, която е с най-старото професионално училище, със 120-годишна история, отказва, защото просто няма как да го поддържа. Процесът предстои. Но факт е, че сметките показват, че общините си закриват собствените си училища, по простата причина, че не могат да ги издържат към момента. А тези не могат въобще да се правят и там има доста социални дейности, които са свързани с общежития и т.н.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Тоест не е ясно колко биха се отказали в крайна сметка. Има очевидно такива примери. Но нека да не обобщаваме, че всички ще се откажат. Аз твърдя, че повечето няма да се откажат.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Малко блокирахте и моя микрофон, за да не мога да ви спра, като си говорите двамата. Все пак се съобразявайте, че има правила, в които трябва да се вместваме. Това беше реплика на господин Мирчев, нали?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: За втора реплика заповядайте, госпожо Маринска..
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо председател. Аз мисля, че не трябва да изместваме разговора на политическа плоскост и да се опитваме да трупаме някакъв политически актив. Аз се съгласих с Вас, защото наистина е така. Но Вие отидохте твърде далече в желанието си да опровергаете и да изразите поредното си мнение за несвършенство в Закона за предучилищно и училищно образование.
Да, наистина е така. Това е проблем – отказът на общините да приемат училища. Но ние очакваме, че и други, не само 12 ще се откажат, ще набъбнат тези, които отказват. Проблемът не е само там. Проблемът е в това, че нямаме уточнена процедура, нямаме категоричен текст, който да казва: в случай, когато общината откаже, какво се случва, какво правим.
Аз мисля, че това с подзаконов нормативен акт може да се уреди. Аз затова се обърнах и към Министерството на образованието и науката – да помислят как могат да регламентират тези случаи. Защото е логично, поне по закона, който ще влезе в сила от 1 август, земеделско училище, за което общината отказва да го приеме, да си остане към Министерството на земеделието и храните. Или ако трябва да отиде към Министерството на образованието и науката, трябва да има някакъв текст.
И пак казвам, нека Министерството на образованието и науката да помисли с какъв подзаконов нормативен акт може да се регулира това нещо.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Това бяха реплики към господин Мирчев. Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз реших, че е лично обяснение.
Госпожо Маринска, вижте, може да Ви звучи емоционално, но когато обрисуваш цялата картина, това е най-лесният начин някой да се измъкне и да не ти отговори. Съвсем добронамерено Ви го казвам. Когато в закона е записано, че тези училища отиват в общините, с подзаконов акт няма как да кажеш: да, ама тези случаи ще ги прехвърлим еди-къде си. Законът е висшият в случая. С подзаконов нормативен акт това няма да стане.
В момента какво си говорим с Вас? има един проблем, който тогава нямаше воля да се разреши. И в момента, още преди да е влязъл новият закон, още не е 1 август, ние вече го отваряме, за да оправяме първия проблем.
Тук не говоря въобще за нашето предложение за отлагане. Тук говоря, че имаме един проблем, който в момента е наложително да го разрешим.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Все пак коментираме Закона за професионалното образование и обучение, а не другия закон.
СТОЯН МИРЧЕВ: Това не е нов закон за професионалното образование, това е синхронизиращ закон, чиито проблеми са породени от това, че го синхронизираме с един друг проблемен закон.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Надявам се, че приключихте с Вашата дуплика. Госпожо Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Може би става въпрос за недоразумение, ако искаме да приемем нещата от добрата им страна. Но в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование е записано: „Заварени до влизането в сила на закона професионални гимназии, финансирани от Министерството на земеделието и храните, стават общински”. Няма приемане от общинския съвет. Това е закон. Процедурата е такава, без да включва професионалните гимназии, които са свързани със земеделието и храните.
И още нещо по въпроса за издръжката. Въпреки че действително влизаме в голяма конкретика, но по въпроса за издръжката, тя се осигурява от делегираните бюджети, от стандартите за издръжка на ученика и от другите финансови стълбове. Така че общините реално нямат сериозен ангажимент към финансирането на обучението в професионалните гимназии и това не би могло да бъде съществен проблем. Може би има други съображения и те трябва да бъдат отчетени и да се обмислят.
Но чисто правно-технически аз не виждам никакъв проблем в цялата работа, тъй като това си е ясно написано. Тя си е норма.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Други изказвания има ли? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2016 г.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 3.
Приема се.


Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ С ВХ. № 653-09-10 ОТ 23 МАРТ 2016 Г., ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ НА 09.03.2016 Г. НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ ЗАКОНОПРОЕКТИ:
№ 454-01-67, ВНЕСЕН ОТ СВЕТЛА МАРИНОВА БЪЧВАРОВА – ПИРАЛКОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 18.12.2014 Г.;
№ 454-01-68, ВНЕСЕН ОТ СТАНИСЛАВ ТОДОРОВ СТАНИЛОВ НА 19.12.2014 Г.;
№ 454-10-70, ВНЕСЕН ОТ БОРИСЛАВ ЛЮБЕНОВ ВЕЛИКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 19.12.2014 Г.;
№ 554-01-44, ВНЕСЕН ОТ ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН, МУСТАФА САЛИ КАРАДАЙЪ И АЛИОСМАН ИБРАИМ ИМАМОВ НА 06.03.2015 Г.;
№ 502-01-36, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 12.05.2015 Г.;
№ 554-01-121, ВНЕСЕН ОТ МИЛЕН ВАСИЛЕВ МИХОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 24.06.2015 Г.
Казвам „Здравейте” на следващия екип от Министерството на образованието и науката във връзка с втора точка от дневния ред.
Заглавието е „Закон за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България”.
Няма направени предложения във връзка със заглавието. Има ли някакви изказвания? – Няма.
Който е съгласен да приемем това заглавие, моля да гласува.
Гласували: „за” 15, „против” и „въздържали се” няма.
Приема се.
По § 1. Има направено предложение от народните представители Иван Станков и Георги Кючуков:
Думите „академични длъжности” се заменят с думите „академични звания” във всички текстове на Закона за развитието на академичния състав.
Думите „научно жури” да се замени с думите „научна комисия” във всички текстове на Закона за развитието на академичния състав.
Вносителите имат ли нещо да кажат?
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Уважаема госпожо председател! Нашите предложения са по-скоро за текстово изчистване на закона и ще се опитам да аргументирам защо смятаме, че изразът „академични звания” е по-точно от „академична длъжност”.
Званието е нещо, което се завоюва, което се постига въз основа на някакви критерии. Академичната длъжност е нещо, на което те назначават.
Тук ще оставя настрани, че в предишния вариант на Закона за развитие на академичния състав и академичното звание, и академичната длъжност беше нещо, което се даряваше. Затова сега в нашите висши училища почти не останаха простосмъртни асистенти и научни сътрудници.
Смятаме, че със замяната на думите „академична длъжност” с „академично звание” се постига именно това – да се подчертае, че това е една степен, която е завоювана, която е получена въз основа на дадени критерии, а не е получена по назначение.
Второто наше предложение е да се заменят думите „научно жури” с „научна комисия”. Предложението ни е също текстово. Смятаме, че българският термин, който трябва да се използва, е „научна комисия” вместо „научно жури”. Все пак Комисията по образованието и науката според мене би трябвало най-много да спазва използването на български термини.
Освен това с разните телевизионни шоу-предавания думата „жури” вече доби малко ироничен оттенък. А това е сериозен закон, който смятам, че трябва да отчита тези неща.
Така че предложението ни е от две части.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Предложението на колегите Иван Станков и Георги Кючуков е в две точки: едното касае замяната на „академични длъжности” с „академични звания”, а другото касае замяната на „научно жури” с научна комисия.
Чухме становището на вносителя. Колеги, имате думата.
ПРОФ. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Първо, две приказки за предисторията.
Аргументът, с който бившият министър Сергей Игнатов наложи „научно жури”, беше, че звания имало само в армията. Аз тогава казах пред комисията, че това не е вярно, че в армията има чинове и с такава лексика не можем да боравим. Вкарването на израза „научни длъжности” ни забива в едно неудобство, че като те освободят, пенсионират или напуснеш такава длъжност, ти вече си никой – не си доцент, не си професор и т.н.
Никъде в чужбина в научните структури това не се получава – след като си напуснал длъжността, да изчезне и това, което си завоювал през целия си професионален опит и стаж.
Затова колегите правилно предлагат да бъде „звание”, което не се отменя. Когато станаха длъжности, мисля, че в Преходните и допълнителни разпоредби беше направена една, казано на жаргон, гъчка, която казваше, че тези длъжности не се отменят при напускане и прочие. Но това не е същината на текста. Същината на текста е тази. Не бива с Преходните и заключителни разпоредби да уреждаме този въпрос, които много често се променят. По тази причина е правилно да се каже „звания”.
Аз не виждам сериозни съображения да остане „жури”. Наистина в българската лексика журито винаги се е отнасяло към изкуството. Ние го вкарваме в науката. Освен това думата „комисия” е българска дума. Тя съществува в българския език от езическо време дори, защото „комисия” идва от „комитат”. Това е взето от латински и се практикува до края.
Даже ако нямате нищо против, от тази дума произлиза лексикалното значение „комити”, „комитети” и прочие, и прочие. Така че смятам, че това е правилно.
Това изчерпва всичко. Аз не виждам никаква причина това да не се приеме. Ние променихме принципа на избора, на присъждането на тези степени, звания и прочие, и прочие. Защо трябва да променяме лексиката, след като вече сме променили принципа? Тоест тази революция вече сме я направили. Това исках да кажа.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря. Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз по-скоро имам реплика към проф. Станилов. С цялото ми уважение, професоре, склонен съм да се съглася с това, което казахте. Но това, което ме притеснява, е, че думата „длъжност” веднага създава едно усещане у мене, че университетът, както е по принцип, обявява съответната длъжност, друг университет може да припознае също това решение. Доколкото, когато го преименуваме в „звание”, званието няма граници.
Примерно Университетът за национално и световно стопанство може за определен преподавател да даде това академично звание. Аз някак си го усещам, че трябва оттук нататък всички университети да се съобразяват с това звание. Както беше едно време, когато имаше ВАК.
Що се отнася до второто предложение, мисля, че е правилно. Аз правя предложение ако може разделно да гласуваме двете предложения.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Понеже аз съм от миналия век доцент и съм може би с национална диплома. Но кое е наложило някой да припомни тази промяна – да има академични длъжности вместо академични звания? Очевидно е имало някакви съображения. Сигурно те са били много значими.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Лексикално и идеологически е по-правилно.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин заместник-министър, колеги! Аз, без да вниквам в дълбочина в този текст, видях една дума, която може би провокира този спор. В текста на сега действащия закон пише „заема академична длъжност”. Някак си няма да звучи добре, ако остане текстът „заема академично звание”. Трябва да помислим върху това. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И аз благодаря. Госпожа Бояджиева има думата.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Много накратко ще се изкажа и точно по повод на дискусията в момента. Аз смятам, че трябва да обърнем внимание на това, че всъщност „академично звание” по-скоро връща към стария закон. Няма как да бъде „звание”. Това не ангажира с назначаването на съответната академична длъжност. Мисля, че е важно това да се отбележи.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги! Аз дойдох в комисията по понятни причини, тъй като това е важен закон, който касае научната общност, пред която ние трябва да отговаряме, когато се приемат тези промени. Така че трябва да бъдем много внимателни какво правим.
Този въпрос е решен и той е решен в международната академична общност с определени различия. Едно е „академична длъжност”, друго е „академично ранкиране”. Отворете Уикипедията в интернет и вижте, че има „академично ранкиране” в Съединените щати и в други страни.
Прави са някои колеги да се притесняват от двете неща, но те са много строго разграничени. Обявява се длъжност за професор в един университет и там има два варианта. Ако кандидатства професор от друг университет, той минава през комисията и бива избиран отново за професор в съответния университет. Обратно, ако аз съм професор и виждам, че в друг университет са обявили конкурс за доцент, този конкурс не е за мене. Ако аз отивам да участвам в този конкурс за доцент примерно в Дания, това означава, че аз се съгласявам да се деградирам в научно звание. Тоест научното ранкиране и длъжността не е задължително да съвпадат и в повечето случаи те съвпадат.
Затова отворете интернет и вижте. Хората са дали в Германия и в Съединените щати академично ранкиране – професор, доцент.
След това ние се заблуждаваме и не трябва да се водим по българските медии. В българските медии говорителят излиза на екрана и казва: „проф. Иван Иванов”. Откъде е Иванов, къде е професор? В кое заведение – в Софийския университет ли, в Музикалната академия ли? Обърнете внимание как се публикуват титлите в другите телевизии. Там пише: Ханс Дитрих Геншер – еди-кой си институт в град Хале или еди-къде си. И хората пишат длъжността къде е.
Въобще няма какво да дискутираме, че ако си професор в УНСС и имаш това научно звание, по никакъв начин това не задължава университетът в Сливен или Софийският университет да те приемат за професор. Няма такова нещо. Как ще те приеме? Може да те приеме, може и да не те приеме. Това си е работа на тяхната комисия. Тоест научното звание не предрешава въпроса за твоето назначение или неназначение на друго място.
Освен това тук има една друга страна на въпроса за длъжност и за звание и то беше казано. Докато заемаш длъжността, ти си професор. Питам: един професор, който е 40-45 години професор в Софийския университет, той какъв е, след като напусне длъжността? Бивш професор, бивш какъв е? А хората си уважават академичната общност.
Така че не е задължително да го свързваме с никакви стари закони. Става дума за смесване на понятия, които ги взимаме от ежедневния ни език, наложен от медии и други. А хората са го измислили преди нас.
Така че мисля, че е разумно да се върнем към понятието „академично звание”. А който си има академично звание, той ще заеме академична длъжност, ако съответният университет я обяви и ако той бъде избран там. Нищо не му гарантира автоматичност.
Просто споделям опита, който има в други университети. И не мисля, че тук има чак такъв голям конфликт на интереси или че можем да поемем някакъв голям риск.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Чухме Вашата позиция. Някой иска ли нещо да добави към коментарите? Проф. Тотев, заповядайте и добре дошли.
ПРОФ. ЛЮБЕН ТОТЕВ: Добре заварили. Извинявам се за закъснението, но имах, както се казва, обективни причини. Уважаема госпожо председател, господин заместник-министър, уважаеми колеги! Това, което чух от проф. Гечев, напълно го подкрепям. Защото и така, и така в публичното пространство се говори, че били много професорите, че били на килограм и т.н. А когато се идентифицира по един такъв начин, смятам, че хората ще знаят дали е професор от УНСС, дали е професор от Софийския университет или е професор от БАН. Нали така? Защото действително на всеки вече му харесва да има пред неговото име „професор”, „доцент”, „голям доктор”, „малък доктор”. Но в края на краищата трябва да знаем за какво става дума.
Така че подкрепям това, което каза господин Гечев. Малко се колебая, защото не съм от началото на дискусията, дали да бъде „звание” или да бъде „длъжност”. По този въпрос не мога да взема отношение. Но ние сме го обсъждали, когато подкрепихме като Съвет на ректорите варианта на закона на Министерството на образованието. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И аз благодаря. Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КИРЯКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, колеги! Първо, искам да извиня госпожа Кунева и ресорния заместник-министър проф. Димов. Те не са в България в момента.
За мене е голяма отговорност да се явя тук и да защитавам позицията на министерството по този закон. В никакъв случай не претендирам за мултикомпетентност. Но виждам, че доста от дебатите са на базата на филологически познания. Мисля, че там имам известен опит. Освен това познанията ми за научните системи в Съединените щати и в Западна Европа биха били полезни.
По конкретния въпрос, свързан със думите „звание” или „длъжност”. Ние смятаме, че ако се приеме една такава промяна, тя ще промени цялата парадигма на закона.
Аз искам да обърна внимание върху разделението на научните степени и научните звания по принцип. Когато един индивид се образова и взима различни степени, това са бакалавър, магистър и доктор на науките. Нали така? Съответно вече има във всеки университет и в Западна Европа, и в Съединените щати, както беше обяснено подробно, комисия за назначаване на професорско място. Винаги, когато се говори за някой професор от Съединените щати или Западна Европа, се уточнява, че той е от Принстън или от Амстердамския университет, или от някакъв друг университет.
Така че от гледна точка на авторитета и на ползването на тази „длъжност”, казано в кавички, след пенсиониране, законът не забранява почетното ползване на тази длъжност, която така или иначе е почетна след пенсионирането на индивида. Благодаря.
А по отношение на думата „жури”. Това го нямахме в предварителните въпроси. Аз по-скоро смятам, че думата „комисия” е една прекрасна дума, дошла от старолатинския, а не от старобългарския. Все пак, ако се замислите, „комисия” невинаги предполага взимане на решение, свързано с избор, докато журито е конкретно, то се събира, за да прави оценка и да подрежда кандидати или спортисти, или хора от различни сфери и да ги класира.
Това е нашето становище. Благодаря. Съветникът на министъра проф. Велев иска да добави нещо по отношение на думите „длъжност” и „звание”.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, проф. Велев.
ПРОФ. КАМЕН ВЕЛЕВ: Добър ден на всички. Отдавна не съм бил в тази зала, но сега имам удоволствието да присъствам в нея.
Аз съм от тези, които са носители на – даже не беше академично, а беше научно звание по стария Закон за научните степени и научните звания.
Искам да кажа, че според мене изразът „научно звание” е една отживелица. То идва от руската дума „званы”. Защото ако я преведем, това предполага, че в произхода на този човек има нещо аристократично. Ако я преведем на английски, на френски или на някакъв друг език, това е титла. Титлата също предполага някакъв аристократизъм.
Така че в никой закон за висше образование, а аз съм чел страшно много закони, такава ми е била работата много дълги години, няма понятието „звание” или „титла”. Там се говори за academic position, за академична длъжност. Защото тя е, както каза проф. Румен Гечев, свързана с конкретен университет.
След като освободихме университетите от опеката на ВАК и дадохме възможност те самостоятелно да си назначават доценти и професори, за какво звание можем тогава да говорим? Това си е длъжност. Те имат нужда от този човек. Това е трудово - правно отношение – професурата и доцентурата, и се отнася за заемане на определена длъжност.
Така че по моему много коректно е да се говори именно за академични длъжности. Разбира се, аз съм съгласен, че трябва да се знае, че това е професор от Минно-геоложкия институт, аз съм от Химико-технологичния и прочие. И все още никой не ми е отменил, че съм професор и всеки се обръща към мене, ако иска да е учтив, с думата „професор”. И към проф. Тотев така се обръщат цял живот. И т.н., да не навлизам повече в подробности.
Тоест, в този смисъл аз съм против промяната.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви за становището. Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Проф. Велев в кръга на шегата, аз съм доцент по звание и това породи у мене една благородническа аура и самочувствие, което ме изпълва с гордост.
Господин заместник-министър, ние с условност приемаме извинението на министър Кунева и на заместник-министър проф. Димов. Но бих изразил своето лично становище, че е много добре за работата на комисията и за прецизната подготовка на законопроекта в бъдеще те да участват в работата по този изключително важен закон.
Аз ще направя едно кратко изявление и процедурно предложение, госпожо председателстващ.
Аз лично възприемам, че по-добрият вариант е да бъде „академично звание”. Но тази промяна влиза в много сериозно противоречие със смисъла на този закон. Този закон беше замислен, приложен и действа като един относително либерален закон, който се основава на идеята, че академичните длъжности, научното развитие, кариерното развитие се осъществяват от университетите. Тоест ролята на държавата в този процес и централизацията на тези процеси е относително малка.
Днес виждаме, че обществото изисква една корекция на това виждане в определени моменти и това намира отражение в предложенията на вносителите в един или друг аспект. Но ако възприемем една такава промяна на „академично звание”, тя не носи според мене само филологически – да използвам тази дума – смисъл. Това има друго измерение.
В този смисъл изработването на един нов закон, който в този смисъл на „академично звание” би било оправдано, ако приемем една такава промяна.
Аз затова, въпреки своето желание и чувство, че българските учени заслужават да бъдат благородници, оценени с това определение, което е дошло от руски, ще се въздържа при гласуването.
И накрая ще направя едно процедурно предложение. Предлагам точка първа и точка втора да бъдат гласувани отделно – това предложение вече беше направено, но предлагам точка втора да я отложим днес и да не я гласувани. Мисля, че точното й място е в § 5. Там е систематичното място на този термин. Тоест да не задълбочаваме повече дебата, да отложим гласуването в този момент, за да можем да го обмислим. Тук въпросът е по-скоро терминологичен и филологически.
Затова правя предложение да отложим точка втора.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз бих искал да направя една реплика не по отношение на процедурата за систематичното място, а по-скоро за да си подпомогнем решението как да гласуваме по предложението на проф. Станков и доц. Кючуков. Надявам се, че не бъркам научните звания.
Аз си мисля, че повечето от нас тук, особено тези, които са се хабилитирали преди време, бих казал, при доста по-трудни условия, но да допуснем, че и сега има достатъчно сериозни искания или поне ние ще ги въведем с промените, които правим, все пак смятам, че трябва да се застъпим за всички наши колеги, които, преминавайки в пенсионна възраст, биха могли да разчитат, ако го няма по някакъв начин в закона, на това, което проф. Велев спомена. Чисто морално той все още се чувства, че го уважават като професор.
Но ми се струва, колеги, че това не е достатъчно. Полагали сме много усилия. Тук малко излиза, че имам личен интерес, понеже годините ми са доста напреднали. Но ми се струва, че трябва да изходим и чисто държавнически, ако щете. Тези хора са полагали дълги години усилия на попрището на науката и на образованието във висши училища и би трябвало и след като са се пенсионирали, те да имат и законово право да се наричат доцент и професор. Те са го извоювали това. Нещо трябва да има в закона, ако го няма.
Така че аз бих помолил за следното. Тук имаше някои съображения как да бъде евентуално решен въпросът. Предлагам да го споменем и това, макар че то ще бъде към края на закона. По този начин ще сме сигурни, че сме се погрижили за нашите заслужили професори и доценти, независимо че те са преминали в пенсия. Защото за член-кореспондентите и за академиците има някаква грижа, струва ми се. Те получават някакви академични пари.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Аз се съгласявам с това, което казахте, доц. Великов. Но мисля, че има още един аргумент, който трябва да си го кажем.
Тук не става въпрос просто за едно уважително отношение към колегите, които излизат в пенсия или навършат пенсионна възраст. Тук има и правен въпрос. Ако един професор, който е излязъл в пенсия, бъде поканен от един университет, това ще означава ли, че ще му правят пак нова процедура за заемане на академичната длъжност „професор”? Като гост или на временен трудов договор?
Мисля, че тук е по-сериозният въпрос, който трябва да обмислим и трябва действително да поработим, за да може в Преходните и заключителни разпоредби да го запишем, за да има ясна правна основа - даже не права, а всъщност придобита квалификация на хора, специалисти, от които очевидно ще се нуждаем в следващите години в процеса на застаряване на преподавателския и научния ни потенциал.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Едно уточнение. Колеги, причината пак да искам думата, е следната. Искам да ви кажа, че за да се реши този въпрос – искам да бъда разбран правилно, трябва да се приложат европейските и международните стандарти и тази дискусия трябваше да стане от хора, които имат по 20-30 семестъра като преподаватели в Европа и извън нея, които познават съответните езици, а не дискутират тук кой както се сети какво е звание и какво е длъжност.
Пак ви казвам за протокола. Отворете интернет. „Академичното ранкиране в Съединените щати са званията, относителното влияние на професорите, изследователите и административният персонал в Академията”. Също тук има от Германия.
Тоест подчертавам нещо за протокола, за да не губим време. Между „научно звание” и „научна длъжност” има разлика. И аз обясних каква е тя. Тук няма място за езикова дискусия. Вярвайте ми, този език поне аз го знам добре – английския, и познавам системата отвътре. Казвам го не заради друго, а да не направим глупости. И в пленарната зала ще обясня, ще ви извадя текстове.
Има разлика. Но това не ни задължава да се връщаме към стария закон, както се опасяват някои колеги. Опазил ни Господ. Ама в Съединените щати все пак не са вързани към закона на ВАК.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз мисля, че вече бяха изказани пълноценно всички мотиви около това дали трябва да бъде направена съответната промяна, каква е разликата между „длъжност” и „звание” и каква е философията, която се крие зад това. Мисля, че вече се отклоняваме от същностния дебат.
Поради тази причина предлагам процедура за прекратяване на дебата.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви. Първо има процедура за прекратяване на дебатите. Подлагам я на гласуване. Който е „за”, моля да гласува.
Приема се.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Този проблем ще си остане. Има колеги, които взимат участие в научни съвети, взимат участие в комисии, взимат участие във всевъзможни журита на различни нива. Те като какви взимат там участие? Като какви ще ги сложат? Ако не са доценти и професори, никой няма да ги сложи никъде.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Имаше предварителни разговори на работни групи, в които се коментираха всички текстове по настоящия законопроект, който гледаме. Има ясна готовност от мнозинството да бъде записан текст в Преходните и заключителни разпоредби, който да уреди този проблем. Затова наистина тук няма как да го запишем в началото в § 1. И след като вече сме приключили дебатите, си позволявам да кажа това нещо, за да сте спокойни всички, които имате претенциите към този запис. Така че ще намерим начин да го уредим в Преходните и заключителни разпоредби. Ще подготвим текст, ще го разгледаме, ще го коментираме. Но тук така или иначе стана ясно, че няма как да бъде направено.
Имаме процедура за разделно гласуване на двете части от предложението на колегите. Втората част касае § 5 и текстовете там, затова тя не беше поставена тук при обсъждането на § 1. Така че първо ще подложа на гласуване разделното гласуване на предложението – първа и втора точка. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” 16, „против” и „въздържали” се няма.
Приема се.
Гласуваме първата точка от предложението на народните представители Иван Станков и Георги Кючуков – думите „академични длъжности” се заменят с думите „академични звания” във всички текстове на Закона за развитие на академичния състав. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” 4, „против” няма, „въздържали” се 7.
Предложението не се подкрепя.
Ще гласуваме втората част от предложението на колегите да бъде разгледано в § 5, където е систематичното му място.
Сега трябва да гласуваме текста на § 1 по вносител. Преди това има думата Маргарита Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо председател! От работната група възникна едно предложение, че в текста по вносител на § 1, така, както е предложен, думата „въвеждане” означава еднократно действие. Беше предложено да отпадне думата „въвеждане” и текстът на § 1 да звучи така, ако сте съгласни, разбира се:
„В чл. 1, ал. 2, т. 3 накрая се добавят думите „чрез единни държавни изисквания и контрол върху тяхното спазване”.
Двата варианта са еднакви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Какво е мнението на министерството? Приемате ли това предложение – да отпадне думата „въвеждане”, тъй като тя води до еднократност на действието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КИРЯКОВ: Ние приемаме да отпадне думата „въвеждане”.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: За протокола да изчетем редакцията на § 1.
БИСЕР БАНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 1, ал. 2, т. 3 накрая се добавят думите „чрез единни държавни изисквания и контрол върху тяхното спазване”.”
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Това е редакционно предложение на комисията. Ще гласуваме. Който е „за” така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували: „за” 13, „против” няма, „въздържали” се 3.
Приема се.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Преминаваме към § 2.
Има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители и предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Госпожо Маринска, заповядайте да мотивирате предложението си.
БОЙКА МАРИНСКА: Моето предложение е в чл. 2а, ал. 2 думите „които са признати от висшите училища или от научните организации в Република България” да отпаднат. Мотивите ми са, че този текст трябва да се синхронизира с промените, които бяха направени в Закона за висшето образование.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Другото предложение ще представи госпожа Бояджиева. Заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Предложението, което е направено от проф. Бъчварова и група народни представители, предвижда в § 3, ал. 1 да се създаде нов чл. 2а да се създаде изречение второ: „В регистъра се вписват и данните за откритите от висшите училища и научните организации процедури за защита на дисертационен труд и за заемане на академична длъжност.”
Виждаме, че работната група е подкрепила по принцип предложението и е предложено да бъде отразено на систематичното му място в закона.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, има ли изказвания по предложенията в § 2? Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, имам само един въпрос. Ако може нашите експерти да погледнат и да кажат във връзка с това, което госпожа Маринска правилно спомена – как е уреден въпросът вече в другия закон и да видим дали няма смисъл това, което тя предлага.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Проф. Желев, заповядайте.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Аз имам една реплика към предложението на проф. Бъчварова. Процедурата според мене е за защита на дисертационен труд, може би ще трябва да се направи редакция, да е за придобиване на образователна и научна степен „доктор”. За научна степен, но не и за защита на дисертационен труд. Няма такава процедура.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колега Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Искам по-скоро да направя едно предложение в ал. 6: „Обстоятелствата по ал. 4 се вписват в регистъра по заявление на висшите училища, научните организации или на самите лица”. Да сложим някакъв срок. Защото без срок може и никога да не се впишат. Тук става въпрос за тези регистри. Да сложим срок – един или три месеца. Защото е записано, че обстоятелствата по ал. 4 се вписват в регистъра по заявление. Но понеже няма срок, може никога никой да не подаде заявление и да не се впишат. Да сложим някакъв срок, примерно да бъде така: „…се вписват в регистъра по заявление в срок от един месец”. Така ще се знае, че университетът или човекът трябва да се впишат в регистъра в рамките на един месец.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Искам да дам думата на министерството, за да изчистим всички въпроси. Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КИРЯКОВ: По първото предложение сме съгласни, но предлагаме редакция. Защото ако отпадне само предлаганият текст, остава накрая „при условията и по реда на този закон”, който виси във въздуха. Просто предлагаме редакция, за да звучи правилно. Имам предвид предложението на госпожа Маринска.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: А по предложението на госпожа Бъчварова?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КИРЯКОВ: Там сме против със следните аргументи. Регистърът е за вписване на резултати, а не на процедура. А всички процедури отделно се качват на страниците на отделните висши учебни заведения и научните организации.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Не разбрах, колега Мирчев, правите ли предложение по чл. 80 за този срок или просто го поставяте за обсъждане?
СТОЯН МИРЧЕВ: Правя предложение.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Искам да чуем коментара на министерството относно предложението на господин Мирчев за срока в ал. 6.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КИРЯКОВ: Колежката ще вземе отношение.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! И в сега действащия Закон за академичния състав има срокове, въз основа на които резултатите от проведените процедури за избори на степен се вписват в регистър, който се поддържа от Националния център за информация и документация. Няма такъв прецедент да се вписват в регистър открити процедури. Регистърът е нещо, в което се вписва резултат. Откритата процедура може да продължи дълго време.
СТОЯН МИРЧЕВ: А за срока?
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Има и срок за вписване – в какъв срок от приключване на процедурата висшето училище трябва да си даде данните по регистъра. Този срок в момента съществува в закона. Ще го намеря и ще ви кажа в какъв срок трябва да подадат данните.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, обявявам пет минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, продължаваме нашата работа с § 2. Да започнем отначало предложенията, за да изчистим позициите по § 2.
Моля Министерството на образованието и науката да каже становището си по предложението на госпожа Маринска.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Госпожо председател, аз ще кажа редакцията и ще кажа мотивите. Предлагаме редакцията да бъде следната: „В регистъра се вписват и лицата с придобити научни степени в чужбина, признати по установения ред”. По този начин смятаме, че ще има преход между двата различни начина, и по които до момента са признавани степените за доктори. Затова предлагаме тази редакция. Иначе приемаме предложението на госпожа Маринска.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо Маринска, Вашето мнение?
БОЙКА МАРИНСКА: Само един въпрос преди да ви кажа моето мнение. По кой установен ред? Какво имате предвид?
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Казвам какво имаме предвид. Ще се окаже, че в един момент признаването на докторските степени е ставало по два различни закона – веднъж е ставало от висшите училища, сега ще става от Министерството на образованието и науката по силата на Закона за висше образование.
Като казваме „по установения ред”, ние ще признаем всички признати докторски степени от висшите училища до момента, тоест онези да не останат непризнати, тъй като са минали по действащия към момента закон. В този смисъл да има еднаква рамка.
БОЙКА МАРИНСКА: Приемам тази редакция.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Може ли още веднъж да помислите върху следната редакция, за която и колегите ми помагат – да остане „по законово установен ред”, което ще събере и стария, и новия закон? Но да е ясно все пак, че трябва да го има някъде.
Нека още веднъж, госпожо Маринска, да прочетете за протокола редакцията такава, каквато ще я гласуваме, за да не допуснем грешка.
БОЙКА МАРИНСКА: „В регистъра се вписват и лицата с придобити научни степени в чужбина, признати по законово установения ред”.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Това предложение ще подложа после на гласуване. Сега да чуем мнението на министерството по предложението на Светла Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КИРЯКОВ: Ще го повторя. Ние сме против това предложение, защото регистърът е за вписване на резултати, а не на процедури. И отделно всяка процедура е описана на страницата на съответното висше учебно заведение или научен институт.
Благодаря Ви.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам да дам пояснение.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Преди да дам думата на министерството да обобщят и да кажат своето мнение по двете предложения, обсъждахме предложенията тук и всеки си каза мнението.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Но ние трябва да можем да реагираме на становището на министерството. Ние сме парламентарна република. Искам да кажа няколко думи.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма толкова голямо противоречие. Дайте да помислим. Университетите публикуват. Не знам дали Ви е известно, дали работите в университет, но за съжаление има университети, които манипулират информацията. Излиза конкурсът, решат нещо друго и теглят информацията от интернет. Качват документите с рецензии, нещо не им харесва, държат два дни и оттеглят. Казвам факти.
Следователно какъв е проблемът технически тези процедури, за да не може университетите да променят вече качена информация, да отиде в сървър? При съвременните технически възможности със стотици терабайти това не е никакъв проблем.
Прави са колегите от министерството, че законът сега задължава вузовете, има си срок – седмица, две и те публикуват. Питам: какъв е проблемът да спрем възможността на университетите да нарушават закона и да хитруват и като качат веднъж в централния сървър информацията, това е гаранция, че те повече не могат да я пипат и да хитруват срещу закона. За това става дума. Няма кой знае какво противоречие. Какъв е проблемът? Никакъв. По-добре да направим закона така, че да не могат да хитруват някои университети. А хитруването значи да нарушават закона и да изкривяват процедурите по конкурси и т.н. нищо друго.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Проф. Тотев, заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Аз си позволявам да съм малко ревниво участващ в този разговор. Защото не може да се хвърля ей така обвинение и да казва проф. Станилов, че това е масова практика. Университетите са висши учебни заведения, български, и не бива да говорим така и да ги позорим. Ако има някой или имаше някои такива, да си направим сметката кой от нас е бил в такова висше учебно заведение, защо е допуснал да има такова нещо евентуално.
Но аз в качеството си на председател на Съвета на ректорите протестирам пред господа депутатите да обиждат българското висше образование.
И пак повтарям, ако има някои такива, кажете ги. Няма какво да говорим: някои. Говореше се за Свищовския университет. Този, който правеше такива неща, вече го няма. Има ново ръководство, което е поело нов курс. Да не повтаряме и за някои други известни тук или там. Ако някой си е позволявал, то има други начини за спиране.
Много моля, не говорете по такъв начин за висшето образование в България.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Свищовският университет е бил в това състояние дълго време и трябваше да дойде един малко по-смел министър, за да поправи там работата. Но ако започнем да бъркаме в тези неща, ще излязат доста неприятни факти. И няма какво да се сърдите и да говорите, че обиждаме, след като това са известни неща. Вие хубаво казахте за Свищовския университет. Там имаше дълго време тази практика за постоянно нарушаване на този закон и на други закони и това се търпеше именно от Съвета на ректорите. Те не протестираха срещу това и трябваше да дойде министърът, за да се преустанови тази практика.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, проф. Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Не е така. Извинявайте, че повтарям. Всеки един от тук стоящите, мисля, че няма тук човек със средно образование, е минал през университет и трябва да уважава университетската институция и хората, които са там. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Бойка Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Проф. Тотев потвърди само, че е имало такава практика. На мене ми се струва, че като отчитаме, че е имало такава практика, трябва да бъдем застраховани в бъдеще да няма такава. Нали така?
Затова аз още веднъж искам да чуя, след изказването на проф. Гечев и проф. Тотев, МОН държат ли на становището си.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Подкрепяме нашето становище. Аз мога да кажа от името на Министерството на образованието и науката, където постъпват всички жалби по неизпълнението, по неспазването на Закона за развитие на академичния състав, че от въвеждането на закона до днешния ден не си спомням да е имало някаква жалба, която да е в нарушение на това, което казва проф. Гечев. Нарушенията и жалбите, които идват при нас, обикновено са от друг характер. Това първо.
И второто, което искам да кажа, е, че поставена по този начин задачата, предполага поддържането на някакъв единен портал, което значи софтуер, което значи хардуер, което значи екип, който да поддържа този портал. Това е ли рационално или не?
И трето, не нарушаваме ли по този начин академичната автономия?
И четвърто, на сайта на Министерството на образованието и науката има регистър на висшите училища, които препращат към сайтовете на висшите училища. И аз мога да гарантирам, че тези сайтове работят добре. Друг е въпросът, ако някое висше училище някога нещо е пропуснало. Мисля, че това не бива да става предмет на обсъждане и въпрос на обсъждане в този контекст.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря. Колеги, мисля, че вече всички становища се чуха. Преминаваме към гласуване на § 2.
Първо, ще гласуваме редакционното предложение на госпожа Бойка Маринска за ал. 2, както беше изчетено. Изчетохме го два пъти. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” 14, „против” няма, „въздържали се” няма.
Приема се единодушно.
Поставям на гласуване по принцип писменото предложение на госпожа Маринска.
Гласували: „за” 13, „против” няма, „въздържали се” няма.
Приема се.
Гласуваме предложението на народния представител Светла Бъчварова.
Гласували: „за” 6, „против” няма, „въздържали се” 10.
Не се подкрепя.
Поставям на гласуване § 2 по вносител с приетата поправка по принцип на госпожа Маринска. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” 13, „против” няма, „въздържали се” 2.
Параграф 2 се приема.
Преминаваме към § 3.
По § 3 имаме предложение от народния представител Бойка Маринска, предложение от народния представител Методи Андреев, предложение от народните представители Иван Станков и Георги Кючуков.
БИСЕР БАНЧЕВ: Само да информирам членовете на комисията, че вносителят Методи Андреев е с парламентарна делегация в чужбина и не може да присъства. Но е изпратил писмо за подкрепа на неговите предложения с решение на Академичния съвет на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Писмото е постъпило в комисията.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Имат думата вносителите. Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо председателстваща. Моето предложение е в чл. 2б, ал. 2, т. 1 думите „размер на финансовите средства на ръководени научни проекти” да отпаднат.
Мотивите ми са следните. Размерът на финансовите средства на ръководени научни проекти не може да бъде наукометричен показател. Защото средствата за научни проекти в едни професионални направления, като например в медицината, са несъизмерими с размера на финансовите средства по научни проекти например в областта на правото.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Кючуков, заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря. Имаме всъщност две предложения.
Първото е да бъдат включени като съответния показател не само броят на ръководените проекти, но и броят на проектите, в които е участвал даденият кандидат. Защото невинаги ръководството е съразмерно с приноса. А смятам, че участието в проект също така би трябвало да бъде уважено и да бъде взето предвид.
И по второто предложение. Не във всички специалности има защита на докторантури. Има специалности по изкуства и по спорта. Там би трябвало според нас да се включи броят на ръководените докторски дисертации, магистърски и бакалавърски дипломни работи, тъй като това обхваща по-голям обхват от висшите училища.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища. Заповядайте, колега Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Аз ще се постарая да бъда кратък. Още на първо четене заявих определени резерви към този текст. Основните резерви са продиктувани от разпоредбите на ал. 3 – „Минималните национални изисквания по ал. 2 по научни области… .. се определят в правилника за прилагане на закона”.
Основанието ми за това е подобен текст в предходната редакция на закона, който с решение на Конституционния съд от 5 октомври 2010 г. е отменен с един – да го кажа по-кратичко – аргумент, че не може законодателят да прехвърля законодателни разпоредби на изпълнителната власт.
На следващо място, основен аргумент е създаващата се неравнопоставеност при заемане на академични длъжности и предоговориране на степени спрямо два типа учени – тези, които са в университетите и които се занимават с преподавателска дейност, и тези, които са в институтите и изключително се занимават с научна дейност.
Разпоредбите на този параграф предвиждат в ал. 2, т. 1 да се въведат критериите за наукометрични показатели, свързани с научните постижения, а в т. 2 – показатели за постиженията на преподавателската дейност.
Очевидно е, че учени примерно в БАН, които не се занимават с преподавателска дейност, няма да могат да бъдат оценявани по тези показатели. Това за мене лично създава една привилегированост на тази група учени.
На следващо място, бих искал да обърна внимание върху критерия „брой статии в реферирани и индексирани списания”, които да се отнасят за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности от главен асистент до професор.
Ще дам един прост пример – най-вече за „малките доктори”, както ги наричаме жаргонно. За три години един редовен докторант трябва да мине един курс на обучение, трябва да подготви своята дисертация и трябва да реализира определен брой статии, засега са примерно три, в реферирани и индексирани издания. Това е хубаво като идея. Но аз си направих току-що труда да погледна списъка на реферираните и индексирани списания на сайта на Националния център за информация и документация. И на буквичката „а” има само пет реферирани на български език издания. Те са в област автоматика, аграрни науки, акушерство и гинекология, анестезия и археология. Това означава, че ние на практика много тясно свиваме и поставяме едно условие, особено за най-младите, за докторите, да публикуват за три години точно в тези списания. Това ще създаде сериозни процедурни затруднения.
И други аргументи бих могъл да спомена. Например изброяването на тези критерии в т. 1 и т. 2 на § 2 очевидно са един краен набор от изисквания или категории, които са примерни и взаимно изключващи се. Очевидно е, че този, който ще има постижения в спорта, трудно би направил примерно публикации в реферираните издания. Или примерно по химия.
В този смисъл прекратявам своето изказване, с което искам да аргументирам своята позиция, че ще се въздържим да подкрепим този проект. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, има думата доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз смятам, че тези текстове тук действително, както колегата Михов спомена, имат някакъв примерен характер, но това са все пак минимални национални изисквания. Ние като че ли принципно подкрепяме необходимостта от минималните национални изисквания.
В този смисъл те няма да се прилагат ни най-малкото кумулативно към съответни кандидати, а съобразно съответната научна област или професионално направление. Всичко това тук е отбелязано. Но тъй като не всички колеги в залата са се занимавали с наука и образование във висши училища, все пак, за да можем да се ориентираме как да гласуваме, независимо че виждаме в предложенията много рационални неща, поне аз специално в това, което чух, че се предложи, сигурно би трябвало да се подкрепи. Но ако някой би могъл да изясни тези фактори за съответствие доколко са приложими и какво представляват, сигурно ще е полезно за колегите, за да знаят как да гласуват, когато се постави въпросът за предложенията на колегата Методи Андреев.
Така че, госпожо председател, бих предложил, ако може, да чуем мнението на министерството и да продължим евентуално след това. Защото може да се окаже, че няма да има нужда после да обсъждаме.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Разбира се, че ще чуем мнението и на министерството. Аз лично държа да чуем мнението и на проф. Тотев. Все пак това са неща, които са важни. Заповядайте, проф. Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Има резон в думите на колегата Михов, разбира се, но го призовавам да гласува „за” със следните аргументи.
Първо, на работната среща много добре стана ясно, че всичко това, което е изброено, не е задължително за всички степени – за малък доктор, за голям доктор, за главен асистент и т.н. Тоест критериите за тези минимални изисквания ще бъдат адаптирани. Няма да влязат всички. Вие може би смятате, че всичко това влиза за всяко едно ниво, така да го кажем, но не е така. Затова Ви призовавам да гласувате „за”.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Думата „съответствие” би трябвало да се реализира от наредбите. Самите университети и научни организации трябва да определят тези съответствия. Защото много са големи разликите в спецификата на различните научни направления, специалности и т.н. И има места, където това ще създаде големи затруднения.
Затова факторът на съответствие трябва да го има и той трябва да бъде по определен ред. Така мисля аз.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колега Чобанов, заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа! Аз също подкрепям изказването на доц. Михов. Не мога да се съглася, че по начина, по който е разписан текстът в закона, той ни носи каквото и да било. Ние често в Комисията по бюджет и финанси казваме, че не трябва да подписваме празен чек на министъра на финансите. Тук на кого подписваме празен чек? В смисъл, всичко ще се уреди в правилник, ние тепърва ще го видим, делегираме неща, които трябва да свършим по закон с правилника. Беше изразено и становището за противоконституционност. И не мисля, че по начина, по който сме изредили всички тези критерии, които така или иначе ще бъдат ползвани и които са си кумулативни на практика, тъй като всеки един от тях ни носи определения брой точки, който е необходим, се получава, като ги съберем, можем отсега да кажем как ще изглеждат тези минимални изисквания и какъв точно ще бъде процентът по изработването им.
Правилникът е нещо хубаво, но той ще бъде приет по съответния ред. И оттам нататък, като знаем колко добра култура имаме по отношение на публични обсъждания и по отношение на съобразяване с мнения на съответната професионална общност, ми се струва, че тук малко рискуваме да влезем в област, която по принцип в момента изглежда точно като подписване на празен чек.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте за реплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз искам да направя реплика. На мене ми се струва,че това е малко прекалено изказване, дали защото това е § 3 от предложения законопроект на Министерския съвет или по някакви други съображения, да се изкажем опозиционно. Но нека да уважаваме и висшите училища, и това, което каза и проф. Тотев.
Аз съм сигурен, че в Минно-геоложкия университет, когато тези минимални национални изисквания се определят, включително и в Правилника на Минно-геоложкия университет, той няма да включи брой авторски филми непременно или участие в някакви спортни състезания, а това, което е специфично за съответното висше училище и научна област.
Така че не би трябвало всичко това изцяло да не се приема. Смятам, че има много полезни неща като наукометрични показатели.
Това, което каза проф. Станилов, разбира се, за този фактор за съответствие, ако нямаме методика, ми е малко трудно да го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Проф. Тотев, заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Слушайки тук дебата, аз се връщам малко назад във времето, когато Законът за развитие на академичния състав беше приет и съответно правилник за неговото приложение. Тогава всеки един университет направи свои правила за прилагането на закона. И в една или друга степен например Университетът за национално и световно стопанство има съвет на старейшините, който е уникален сигурно, не знам. Но това са хора, които са с опит, със знания и т.н. Всеки един университет има свой правилник, в който, дали за повишаване на престижа на университета си или за защита на неговите хора, които са в университета, е сложил малко по-високи изисквания. Говоря за нашия университет, доц. Великов знае.
Разговаряли сме с колегите в Русе, в Пловдив. Така че всеки университет е поставил някаква летва, която трябва да бъде достатъчно висока, че да няма нужда от тези общи правила. Тоест общите правила да ги има, но спецификата да се отчита за всеки университет.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Казано е: минималните национални изисквания по ал. 2 по научни области или професионални направления за всяка научна степен и академична длъжност и се определя с правилника. Мисля, че това е категорично.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз бих ви помолила да погледнете и текста, който се предлага от работната група. В него е написано, че при спазването на този закон и на правилника за неговото прилагане висшите училища и научни организации могат да определят в правилниците си допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академични длъжности. Така че те ще могат да вдигнат достатъчно високо летвата на базата на тези допълнителни изисквания.
А по отношение на това, че тези изисквания, които са посочени тук, не са задължителни и не са кумулативни, това определено е замисъл на министерството. И тъй като имаше съмнения – и сега ги виждам – в тълкуването на този текст, работната група е предложила в ал. 2 да се добави текст: „Минималните национални изисквания, съотносими към съответната научна област или професионално направление, се определят като минимални числови стойности на обективно измерими показатели”.
Тук аз предлагам редакция, която според мене малко по-ясно ще покаже, че това не е кумулативно натрупване на изисквания, а в правилника ще бъдат определени за всяка научна област или направление подходящ набор от тези изисквания.
Предлагам ал. 2 да придобие следния вид:
„Ал. 2. Минималните национални изисквания се определят като минимални числови стойности на обективно измерими показатели, съотносими към съответната научна област или професионално направление.”
Така че ако един показател не е съотносим към съответната научна област или професионално направление, то очевидно няма как да влезе в минималните изисквания.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, надявам се, че всички следите текста на важното място, за да можете да се ориентирате в текста и редакцията на § 3.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Нека да чуем министерството.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Ще чуем министерството. Нека хората да се ориентират в текста. Все пак текстът е тежък, така че огледайте го. Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Текстът наистина трябва да се уточни. Вижте, няма нищо за чудене. Това е най-трудният текст – как да измерваме степените и званията.
Предварително искам да кажа нещо, което е важно. Като следваме едни принципи на европейски и други практики винаги аз съм се стремял да бъда добросъвестен. И ще ви кажа, че това е изключение. Но то трябва да бъде подкрепено. И ще ви кажа защо.
В други страни в Европа и извън нея хората имат университети от ХІV и ХV век. Те имат утвърдени правила. Например не е възможно да избереш в Харвард професор, който не отговаря на изисквания, които не са разписани в закона. Но ние сме по-млада демокрация и виждате, че се стигна до другата крайност. Не само в Свищов, но има и други университети, където избраха по 20-30-50 професора за една година, което е страшно и за бюджета. Имайте предвид, че изборът на тези звания за колегите ректори, декани, министри и други има и бюджетно измерение, защото заплатите все пак са различни. Макар че в момента ние не обсъждаме това, има и такъв момент.
Затова опитът на колегията, макар че има противоречия, изисква да има единни национални правила, докато се утвърдят с години и десетилетия тези принципи. Това е правилно и то трябва да бъде подкрепено.
Прав беше и колегата, който каза за докторите. Нека юристите да сложат едно изречение, че това изискване за научни ръководители на докторанти, което се изисква навсякъде по света, касае специалности и области, където има докторанти. Ако няма докторанти, няма да има такива изисквания. И това ако е изпуснато, предлагам след една запетайка да се включи, за да не разваляме цялата къща заради един проблем.
Вторият проблем е в текстовете, в които се казваше за приравняване на статии и други. Тук трябва да внимаваме – реферираме, не реферираме или приравняваме. От практиката ви казвам, че имаше хора които се опитваха да станат доценти и професори със статии и студии, отпечатани буквално в мазето им на техния принтер. Примерно фирма „Кака Пенка” ООД отпечатва студии. Така ли е? Така е. Спряхме. Прав е колегата – когато е на място академичната общност, тя спира. Но такова приравняване е опасно.
Много си е добре „реферирани”. Ще се напише в правилника на университета. Примерно в нашия университет в УНСС и в други има изисквания. Защото възниква въпросът точките как се правят. Само от конференции ли, само от статии ли, само от това ли? Тоест трябва да има някаква комбинация.
Нека да дадем възможност на университетите да имат в някакви допустими логични граници различия в тези съотношения. Но законовата рамка, реферирани списания, индексирани списания – примерно всяко висше учебно заведение издава списание, което е реферирано. В крайна сметка е задължение на научния ръководител да помогне на докторанта, ако трябва, да публикува и заедно с него, което не се прави в България.
Извинявайте, сбърках, прави се по изключение, процентът е малък, не се признава, защото в закона има едно изискване да е самостоятелна публикацията. Нямам време да ви обяснявам за конфликти. Ние вече имаме съвместни докторски дипломи. УНСС има с Белгия и т.н.
Тоест нека да ги има тези ограничения, докторантите да се споменат там, където има докторанти.
Това, което искам да възразя за магистри и бакалаври, е не заради друго. Вижте, има потоци от студенти по 200 души. Как ще ми смятат дипломните работи? Аз сигурно имам няколко десетки хиляди за 35 години, вече ме е страх да кажа за колко години.
Така че нека да си остане текстът за ръководство на докторанти там, където има, а където няма, ще намерят друго решение. Но трябва да сложим край на тази вакханалия и на това безобразие във висшето образование.
Вярно е, че повечето колеги следват закона морално и т.н. Но беше вече казано какво става в Свищов. И при стария закон дерибействаха същите юнаци, а при новия закон му отпуснаха края и започнаха да правят от детската градина професори, академици и т.н.
Тоест нека да остане текстът. Призовавам да се приемат тези единни изисквания, които са записани, и да се даде свобода на университетите над този минимум да се формират допълнителни изисквания. Така че това е много хубаво и нека да остане.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, доц. Кирилов.
ДОЦ. РОСЕН КИРИЛОВ: Ние от КНСБ по принцип подкрепяме въвеждането на такива изисквания, всичко това, което се каза. Но в становището, което сме дали, е казано, че считаме, че тази редакция на § 3 ще породи затруднения в системата на висшето образование. И ще прочета две изречения, за да не ги разказвам.
„Тъй като разпоредбата на чл. 45, Указ 883 за прилагането на Закона за нормативните актове установява, че проектът за акта по прилагането на закона се изготвя заедно със законопроекти и се приема в срока за влизане на закона в сила, освен ако законът влиза в сила веднага или три дни след обнародването му. В този случай актът за прилагане на закона се приема най-късно в 6-месечен срок от влизане на закона в сила. При всички случаи проектът за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав, при все, че става въпрос за съществени изменения както стана ясно, следва да бъде представен заедно със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за академичния състав.”
Тоест ние не можем да подкрепим една такава редакция, при положение, че не знаем какво ще има в правилника. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И аз благодаря. Това го разбирам, че е въпрос към министерството. Ние трябва да чуем становището на министерството, така че заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КИРЯКОВ: По предложението, направено от народния представител Бойка Маринска да отпадне текстът „размер на финансовите средства на ръководни научни проекти”. Подкрепяме предложението, съгласяваме се, че размерът на финансовите средства не дава информация за качеството на научния труд и някои проекти са несъпоставими по отношение на финансови средства, както и между европейски и български.
По отношение на предложенията на народния представител Методи Андреев – те са няколко, ще кажа следното.
По подточка „б” - предложението след думите „брой статии в реферирани и индексирани списания” да се добави „както и такива, които не са реферирани и индексирани, но са приведени към еквивалентни реферирани и индексирани публикации чрез фактор на съответствие”. Ние сме против, защото не се индексират публикации, индексират се научни издания. И такъв фактор не съществува в момента. Няма пречка университетите да си го създадат, ако искат. Световните стандарти, към които се стремим, изискват реферирани и индексирани списания.
По подточка „а” – за промяна на израза „които отразяват научните постижения и техния отзвук”, да стане „които оценяват научните постижения и тяхното отразяване”.
Ние сме против това предложение, защото наукометричните показатели не оценяват, а отразяват. Прави се оценка на базата на показателите.
Освен това думата „отзвук” в научната литература не може да се замени с „отразяване”, след като вече е използвана думата „отразяване” в друг контекст.
Освен това изречението продължава с „и/или показатели, които отразяват измерими постижения в художествено-творческата или спортната дейност”. А в предложението на народния представител липсва промяна на този текст. Няма последователност. Аргументът е наличие на езикова прецизност. Законът трябва да си служи с еднакви термини.
По последното предложение на господин Методи Андреев – след думите „брой статии в реферирани и индексирани списания от други автори на статиите на кандидата” да се добави „включително и брой цитати в нереферирани и неиндексирани списания, журнали и годишници, определен чрез фактор на съответствие”. Не го подкрепяме. Същите ни са аргументите, както и по предишното предложение – по отношение на липсата на такъв фактор на съответствие.
По отношение на постъпилите предложения от народните представители Иван Станков и Георги Кючуков от АБВ.
По първото предложение - след думите „брой ръководени проекти от кандидата в областта на съответната научна, художествено-творческа или спортна дейност” да се добави: „или участие като член в тях”. Ние го подкрепяме и се съгласяваме, защото невинаги ръководителят на научния проект върши най-много работа. Понякога ученият, дори да не е ръководител, има не по-малък научен принос от този на ръководителя. Така че подкрепяме това предложение.
По второто предложение думите „измерими академични постижения в преподавателската дейност като брой защитили докторанти” да се заменят с „брой защитени под негово ръководство докторски дисертации, магистърски и бакалавърски дипломни работи”. Ние сме против това предложение, защото от правно-техническа гледна точка то е непрецизно, защото частта „измерими академични постижения в преподавателската дейност” не би трябвало да влиза в промяната, тъй като това е общият знаменател, под който са обединени всички в примерното изброяване.
Против сме и концептуално думите „брой защитили докторанти” да се заменят с „брой защитени под негово ръководство докторски дисертации, магистърски и бакалавърски дипломни работи”, тъй като магистърските и бакалавърските програми присъстват по-надолу в същият текст, предложен от Министерския съвет. Само че няма изискване да са защитили, а е достатъчно да са били ръководени от кандидати.
Това е засега. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Имаше поставен въпрос за подзаконовия акт. Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И в двата случая факторите за съответствие трябва да се повтарят. Има специалности, в които ако го оставим без да споделим фактора за съответствие, преподавателски организации могат да не го вкарат и да кажат, че го няма в закона. С това един куп научни направления просто отпадат. Просто не могат да го оценят. Следва да го оставим, за да имат основание да го оставят в правилника.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател, може ли да попитам нещо, тъй като за съжаление трябва да изляза, отивам в студиото на една телевизия.
Тъй като накрая имаме едно предложение, искам да кажа само едно изречение за ваша информация. Това е за заплащането.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Ние няма да стигнем до края в никакъв случай.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тогава нямайте грижа. Останете си със здраве.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, много ви моля да се концентрираме върху тези текстове, които са ни важни сега. Проф. Желев, заповядайте.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Искам да направя едно редакционно предложение. В § 3, ал. 5 на работна група говорихме да се добави думата „и” преди „допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академичните длъжности”. Тогава текстът на ал. 5 ще звучи по следния начин:
„Ал. 5. При спазване на този закон и на правилника за неговото прилагане висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академичните длъжности.”
СТОЯН МИРЧЕВ: Колега, аз не разбирам как това решава проблема – допълнителните изисквания, които може да поставят университетите. Ако може да ми обясните.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Това отговаря на претенциите и по-скоро на становището на част от висшите училища да им бъде дадена по-голяма автономност те да излязат от рамките на задължителните минимални изисквания. Затова слагаме това „и” – че дават тази възможност. Могат да спрат до минималните, но могат и да си сложат и допълнителни изисквания. Това беше идеята.
СТОЯН МИРЧЕВ: Извинявайте, но ще кажа следното. Всички сме съгласни, че трябва да има някакви изисквания. Но според мене основният проблем е в ал. 2, т.1. Там са изброени толкова много изисквания, които ще затруднят част от участниците.
Това, което каза от КНСБ, е много правилно – че дълготрайни обществени отношения трябва да се изясняват не в наредба или ако е в наредба, тя трябва да върви наравно със закона.
Ще ви дам един пример, който не го коментирахме. В така записания текст има един израз „брой авторски монографии”. Така записано, означава, че авторът трябва да е един. Ама при монографиите може авторите да са пет. Тогава как ще изчислим броя. Аз съм участвал с петима колеги с три монографии. Това за една ли се брои, за три ли се броят? Как става? Това пак ще трябва да го изясним в наредба. Но наредбата не е част от закона и не върви в момента с него, за да можем да си представим как ще стоят нещата.
Аз съм напълно съгласен, пак ще повторя, със становището на КНСБ. Изискванията са нещо хубаво, но просто не са написани както трябва. И така записан този параграф, ни вкарва в една хипотеза, където новият закон може да бъде атакуван в Конституционния съд и то с право, защото имаме такива практики вече. Това исках да кажа.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, госпожо Фъртунова.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Две неща искам да кажа.
Първо, по отношение на думите „реферирани и индексирани научни издания”. В момента в световните бази данни се реферират 165 български научни издания. Аз мисля, че това е достатъчно ние да поставим един от тези критерии. Така че в случая не виждам какво може да смущава хората.
Освен това съществуват други руски бази данни, които пререферират или препращат към подобни бази данни. Това е едно.
Второ, стратегията за научните изследвания поставя едно от условията за съпоставимост на българската наука към световната наука. Каква съпоставимост ще правим на базата на издания, които са отпечатани в някаква световно неизвестна печатна база?
Що се касае до подзаконовия нормативен акт, ние смятаме, че след приемането на закона ще имаме такава възможност. Защото като имаме предвид обсъждането и това, което предложи народният представител Желев, наистина изработването на минималните научни изисквания и измерителите за тяхното показване трябва да стане след широко обсъждане и по различни професионални направления. Очевидно това не е предмет на закона и това могат да го кажат юристите.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз ще си позволя да се обърна още веднъж към проф. Тотев и към министерството. Искам коментар по отношение на предложението на госпожа Маринска. Конкретен коментар върху това предложение.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Подкрепяме предложението на народния представител Бойка Маринска да отпадне текстът „размер на финансовите средства на ръководени научни проекти” със следните аргументи:
Първо, смятаме, че размерът на финансовите средства невинаги дава точна информация за качеството на научния труд.
Второ, някои проекти са несъпоставими като размер на финансовите средства. Като пример европейски спрямо български или медицина спрямо спорт. Така че подкрепяме изцяло това предложение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Брой авторски филми също не може с ръководени проекти или публикации да се съотнася. Така че това са несъстоятелни аргументи на министерството, поне вторият.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Доц. Великов, състезава се спорт със спорт и химия с химия. Никога не съм видяла досега да се състезава спорт с химия.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Тогава защо да не остане?
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Това е ли показателно?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Разбира се, че е показателно. Разбира се. Едно е да водиш научен проект за 2 млн. лв., друго е за 20 хил. лв. Разбира се,че е показателно.
Разбира се, аз мога да кажа и следното. Проф. Тотев или другите ректори могат текста „размер на финансовите средства на ръководени научни проекти” да си го включат в допълнителните изисквания на съответното висше училище и това би било някакъв компромис. Но по принцип би трябвало да го има в редица висши училища. И в нашето висше училище също го има под някаква форма.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Проф. Тотев, имате думата.
ПРОФ. ЛЮБЕН ТОТЕВ: Моето мнение ще се размине малко с мнението на проф. Великов, но той няма да ми се разсърди. Това не би допринесло да се прецени дали този колега е на по-високо ниво или на по-ниско. Той може да е добър мениджър, да има много проекти, но да не става за професор или за доцент. Имаме прекрасни научни работници. Познавате Пламен Русев, познавате ме и мене. Тръгнахме от един старт. Той е математик. В едната област е добре. Обаче, от друга страна, не му върви както трябва.
Смятам, че текстът за финансовите средства трябва да отпадне.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, колега Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В подкрепа на господин Великов бих казала, че не става въпрос да сравняваме средствата в спорта и в химията, тъй като така или иначе тези минимални изисквания ще бъдат отделни за отделните научни области и професионални направления и в такъв смисъл ще се сравняват съпоставими величини.
И една допълнителна редакция в т. 1 на ал. 2: „Един от критериите е брой ръководени проекти”. Имаше предложение на работната група текстът да стане „брой ръководени и завършени проекти”. Просто формално правя това предложение, защото е изменение, което трябва да се припознае от някого.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Във връзка с добавената думичка от новата редакция „брой ръководени и завършени проекти”. Какво значи „завършени проекти”? Един проект може да се работи една година, а друг – пет години.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Само приключилите.
БОЙКА МАРИНСКА: А когато си в периода на изпълнение на този проект. Проектът е за три години, ти си на втората година. Не ти се отчита, не ти се брои, защото не е завършен. А ти участваш.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Взимам реплика по повод на становището на министерството за броя реферирани и индексирани списания. Не знам защо смятате, че 165 са много за всички научни области, специалности и т.н. Току-що си направих труда да погледна. За история са само три, за фармация – едно, а за правото знаете ли колко са? Ще ви помогна – нула. От този текст нито един юрист няма да може да отброява точки, че е публикувал в реферирано и индексирано списание поне към момента.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ами те юристите се сравняват помежду си.
МИЛЕН МИХОВ: И още нещо чисто редакционно. Изразът „брой разработени нови серии от упражнения” не е точен. Не се използва думата „серия” в университетското образование. Би трябвало да се запише „курс упражнения”. Какво означа „серия упражнения”. Дайте ми дефиниция на израза „серия упражнения”. Ей богу, 28 години преподавам в университет.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Веднага мога да ви дам. Например серия химични показатели – мерим ги всяка седмица.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, аз ще направя едно предложение. Много време отделихме на дебата по § 3. Мисля, че има нужда да го премислим още малко. Предлагам да приключим сега, а на следващото заседание ще завършим нашите коментари по § 3 и ще приключим със законопроекта. Мисля, че нямате против.
Благодаря на колегите от министерството.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Ще направя само едно съобщение. На 24 юни от 10,30 ч. в зала „Запад” на Народното събрание председателят на Комисията по образованието и науката госпожа Дамянова ще връчи наградата „В музея сме” на фондация „Америка за България”. Наградата е в категориите „Най-добра работа с деца”, „Най-добра работа със семейства” и „Най-добро партньорство”.
Така че ви каним всички да присъствате на това събитие.
Има ли други изказвания? – Няма.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,40 ч.)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:

(Галя Захариева)