1. Разглеждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с вх. № 653-09-10 от 23 март 2016 г., въз основа на приетите на 09.03.2016 г. на първо гласуване законопроекти:
- № 454-01-67, внесен от Светла Маринова Бъчварова – Пиралкова и група народни представители на 18.12.2014 г.;
- № 454-01-68, внесен от Станислав Тодоров Станилов на 19.12.2014 г.;
- № 454-01-70, внесен от Борислав Любенов Великов и група народни представители на 19.12.2014 г.
- № 554-01-44, внесен от Лютви Ахмед Местан, Мустафа Сали Карадайъ и Алиосман Ибраим Имамов на 06.03.2015 г.;
- № 502-01-36, внесен от Министерския съвет на 12.05.2015 г.;
- № 554-01-121, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 24.06.2015 г.
2. Разни.

---

Заседанието бе открито в 15,05 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имаме кворум, всички поканени гости вече са в залата. Професор Димов също и госпожа Фъртунова от Министерството на образованието и науката, така че можем да пристъпим към нашето заседание.
Дневният ред ви е раздаден. Има ли други предложения? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения проект за дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Преди да пристъпим към заседанието, само ми позволете да ви припомня, колеги, че след заседанието на комисията ще продължим с кратка работна група по Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Има някои правно-технически корекции, които следва да бъдат обсъдени и направени, така че предполагам и от Министерството на образованието и науката също ще имаме представител.
Честит имен ден на господин Чобанов, желая ви здраве и ползотворна работа в нашата комисия!
Започваме с точка първа:
Разглеждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с вх. № 653-09-10 от 23 март 2016 г., въз основа на приетите на 09.03.2016 г. на първо гласуване законопроекти.
Колеги, на предходното заседание сте гласували § 1 и § 2, проведени са разисквания по § 3. Аз днес съм си позволила да поканя на нашето заседание отново председателя на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев, ректора на Софийския университет проф. Герджиков, ректора на Националната спортна академия проф. Пенчо Гешев и ректора на Медицинската академия проф. Вихра Миланова. Имаме гости и от Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Ако не възразявате, колеги, има текст с корекции, подготвени от колегата Стефани Михайлова заедно с референта Маргарита Йорданова впоследствие с разискванията и бележките, които са направени на предходното заседание, както и на тези, които сме коментирали на предходни работни групи. Него ще разгледаме в последствие.
Сега предлагам да дам думата на проф. Герджиков, тъй като след това предстои Академичен съвет на Софийския университет, така че, ако не възразявате, да чуем неговото становище по § 3.
Заповядайте, проф. Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Много благодаря, госпожо председател, за разбирането. Госпожо председател, господин заместник-министър, уважаеми народни представители! От Софийския университет, както и от Съвета на ректорите, сме подкрепили варианта, внесен от Министерския съвет, говоря цялостно за законопроекта за изменение на закона и това се отнася и за параграфите, които предстои да разгледате.
Най-напред по § 3. Ние подкрепихме същия текст, сега виждам, че тук сте предложили текст, който има малка корекция и аз мисля, че това е по-добрият вариант. Говоря за текста, който току-що ни беше раздаден. Защото той решава един проблем, заради който някои от народните представители са направили предложения. Става дума за наукометричните изисквания, които са твърде много и в стария вариант имаше опасност да се тълкува, че става дума за това всеки да изпълнява всички тези изисквания кумулативно, а всъщност Правилникът за приложение на закона е този, който после ще разпредели тези изисквания по научни направления. Така че този текст е по-добър и ние подкрепяме него. Думата „като” в края на изречението преди изброяването на изискванията показва, че това е просто пример, не всички кумулативно трябва да бъдат изпълнени и правилникът може след това да определи кои от тях са задължителни за дадено направление.
Сега, ако ми позволите, да кажа няколко неща и по следващите параграфи, защото просто няма да мога да остана, съжалявам. Най-напред по § 4. Там на едно място се изброява, че става дума за изискванията по чл. 2б, ал. 2 и 5. Мисля, че е добре да се изброят ал. 2, 3 и 5, т.е. да се включи и ал. 3, защото иначе излиза, че трябва да изпълняваме изискванията на закона, но не изискванията на правилника, на който току-що казах колко е важно да делегираме тази функция.
В § 5 има различни предложения за това какво да се случи с научното жури и тук ние подкрепяме варианта на Министерския съвет журито да остане по този начин както беше досега, защото не сме срещали трудности при нещо, а при други варианти се опасявам, че няма да е така.
И накрая по § 6 има една идея на НАЦИД да извършва признаването на докторските дисертации, което досега се извършваше от самите висши училища. Първо, ако приемете това, то ще е в противоречие с текста на Закона за висше образование и, второ, няма никаква причина да отнемате това право, дадено вече на висшите училища. Те се справят добре и досега не са злоупотребили с него. Мисля, че трябва да остане досегашната практика и досегашната регламентация. Благодаря ви много.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Герджиков. Тъй като имаше изразени опасения, аз ще си позволя да Ви задам един такъв конкретен въпрос от юристите относно именно изискванията в § 3, макар че мисля, че бяхте пределно ясен. Но въпреки всичко все пак бихте ли ни уведомили какво е становището на Юридическия факултет на Софийския университет по този параграф?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Да, ние нямаме официално становище, защото времето беше малко, но аз говорих с няколко от колегите от Юридическия факултет, включително и с декана на факултета и вчера, и днес. Опасенията, както казах, са дошли от текста, внесен от Министерския съвет, който ние по принцип подкрепихме, защото там това уточнение липсваше. Сега в предложението, което сте направили с „като” и две точки е ясно, че не става дума за кумулативно изискване всички тези критерии да са едновременно налице при всеки от кандидатите. Така че аз мисля, че този текст, който раздадохте сега, е напълно приемлив и няма да създава никакви проблеми за никое направление, включително и за правните науки.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Нашият референт ми подсказва, че имаме предложения на колегата Методи Андреев за допълнение. Става въпрос за точка „б” на неговото предложение. Моля експертите да дадат едно такова предложение на колегите. На страница 4 след думите „брой статии в реферирани и индексирани списания” се поставя запетая и се добавя израза „както и такива, които не са реферирани и индексирани, но са приведени към еквивалентни реферирани и индексирани публикации чрез фактор на съответствие”. Това е предложението на колегата Методи Андреев.
Заповядайте, колега Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми ректори на университети и преподаватели! Преди да започне заседанието на комисията аз обмених няколко думи с проф. Герджиков във връзка с тези мои предложения. В първоначалния текст на Министерския съвет беше императивно казано, че в тези критерии влизат единствено реферирани и индексирани статии. А има много висши училища, които са занемарили тази своя дейност и фактически в момента нямат нито реферирано, нито индексирано издание, в което да си пишат статиите. Примерно, аз съм представител на Университета по строителство и геодезия, там имаме един годишник. Тук даже колеги от БАН казаха, че ние практически нямаме реферирани и индексирани списания, защото например едното издание, което имаше навремето престана да съществува. Годишникът е бил такъв допреди 7-8 години, след това вече не е такъв и всички хора оттам нататък най-лесно и най-евтино беше да си правят статиите в този годишник. Поради тази причина, както беше написано и в текста на Министерския съвет, излиза, че няма критерий, по който тези статии могат да бъдат оценени. А има критерии, в подобни закони, примерно този в Румъния, там има точно такъв термин “фактор на съответствие”. Идеята е, че един брой статии, които са писани само в български списания, които не са индексирани, в зависимост от този фактор на съответствие, който е обект на правилника и той е различен за различните научни направления, и трябва да е въпрос на дебат колко да бъде този фактор, примерно имате 21 статии с двама души съавтори, 21 се дели на 7 и полученото делите на 2. Тоест, тези двамата излиза, че са написали през това време по една статия и половина, която се равнява например на индексираната. Това е логиката на този фактор на съответствие.
Но тъй като говорихме с проф. Герджиков по този въпрос, а все пак юристите са се произнесли, това „като” и аз мисля, че върши работа, защото фактически ние ще дадем правото от този набор от изисквания после по направления да се уточни точно за кое направление какво ще се изисква. Иначе без това „като” беше императивно и затова аз ще си изтегля тези предложения, като разчитам на експертизата на колегите от Софийския университет юристи, които твърдят, че това е достатъчно като пояснение. Защото действително тогава ще стане проблем, ако го няма това „като”. Това беше моята идея, мисля, че се разбра.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да разчитам ли, колега Андреев, че оттегляте предложението си?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Да, оттеглям го, защото това „като” върши работата. Моят замисъл на предложението е бил този да не се смята императивно, че всичко това се изисква за всички.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това ще го отбележим, когато стигнем до гласуване на предложението.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Единственото, което искам да поясня, то е по отношение на екзактността на текста. Някак си това, което е останало сега, отразява научните постижения. Това не е съществено предложение. Въобще си мисля, че когато става дума за минимални числови стойности, би трябвало изразния набор от думи да е друг. Числовите стойности оценяват, а не отразяват. Аз съм предложил да бъде „оценяват научните постижения и тяхното отразяване”. Но това е въпрос, който не е толкова съществен, така че както вие решите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мисля, че тази поправка, която е направил проф. Герджиков, за да работи трябва да направим някакво пояснение в Преходните и заключителни разпоредби, защото няма да бъде разбрана от отделните институции, които си правят правилници. Мисля, че това, което беше направил колегата Андреев, беше по-добре разбираемо. Защото има една голяма група от хуманитарни дисциплини, при които няма как да се оцени по друг начин. Тоест, има голяма група издания, които се разпространяват по цяла България, но те не са реферирани и няма как да бъдат. Така че или трябва да остане текста на Методи Андреев, или трябва в Преходни и заключителни разпоредби да обясним за какво става дума. Не знам как се възприема това, но мисля, че иначе ще има неразбиране и трябва след това да се изясняваме допълнително.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук експертите на комисията са ми направили една справка, един списък на реферираните издания от сайта на НАЦИД. Да ви кажа честно, аз не виждам тук нещо, което да липсва. Но това проф. Димов го има.
Заповядайте, проф. Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Аз може би трябваше да изчакам и после да взема думата. Съгласен съм с това, което господин Андреев каза и искам да кажа, че има легенди, че специалистите, работещи в областта на филологиите и правото нямат достатъчно издания. Тези издания, които понякога се издават в България, не са индексирани. Когато говорим за индексирани и реферирани, имаме предвид не само импакт фактор, но SJR ранг, който в момента се приравнява към импакт фактора, тоест множеството нараства. И аз съм извадил един списък с такива световни издания, които включват и право, и филология, в които има такива публикации. Преди няколко месеца аз като научен секретар на Българската академия на науките си направих труда да направя един анализ за публикациите за делото на Кирил и Методий, защото моите колеги в академията твърдяха, че няма къде да публикуват. Оказа се, че има 7 такива статии, които изследват Кирил и Методий, в индексирани и реферирани списания, но те бяха направени от изследователи от Македония. А нашите колеги се опитваха да ни убеждават, че няма достатъчно високо ранкирани списания. Нашата проверка, която направихме, показа, че не е така, т.е. няма вакуум. Хората, които наистина са добри и ние в момента се опитваме да акцентираме върху качеството на научната продукция и затова смятам, че има достатъчно такива издания, просто е нужна по-голяма активност от страна на българските учени и това е целта, която ние се опитваме да достигнем. Така че това е, което исках да кажа като реплика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Вие дали имахте възможност да се запознаете с редакцията, която ни е предложена за § 3?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Да, аз смятам, че е добра. Мисля, че и проф. Герджиков каза същото. Само за разликата между „защитили” и „докторанти” и по-нататък в текста искам да кажа още един довод. Смятам, че това, което трябва да фигурира, е само брой защитили докторанти, това е мнението и на нашия екип. Не би трябвало според мен да се пресмята и броя на успешно защитилите дипломни работи. Това е нашето мнение. Говорим за ръководство при оценяването. Това е един международен стандарт, който ние следваме, следваме световната практика в това отношение. Всичко друго е окей.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, моля за тишина, защото това е един от ключовите параграфи на текста. Искаме да го направим максимално работещ, съобразен с Конституцията, но и такъв, че да постигнем целите, които си поставяме с общия законопроект. Защото ако започнем да си задаваме въпроса дали един критерий трябва да фигурира или не, дали е минимален, дали е максимален, тогава по-добре да не правим нищо. Целта на всички предложения, които са направени от колегите, е по някакъв начин да въведем ред и да ограничим лошите практики, на които станахме свидетели за съжаление в последните години. Така че много ви моля наистина за тишина.
Професор Тотев искаше думата. Заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова. Уважаеми колеги, господин заместник-министър, колеги ректори и уважаеми господа народни представители! Аз искам само да напомня, че ние бяхме внесли нашето предложение, предложението на Управителния съвет на Съвета на ректорите, с което подкрепяхме и продължаваме да подкрепяме предложението на Министерския съвет за закона. Що се отнася до това, което каза проф. Герджиков, позволявам си в качеството на председател на Съвета на ректорите да изразя от името пак на Управителния съвет, че напълно подкрепяме текста на § 3, същото се отнася за § 4 и § 5.
Вземам повод от думите на проф. Иван Димов във връзка с това дали дипломанти или само докторанти. Аз смятам, че дипломантите са наш ангажимент като преподаватели и не би трябвало да се включат тук. А за докторантите е задължително да имаме, защото ако искаме да остане някой след нас в университетите, трябва да си произвеждаме доктори, асистенти и т.н. Така че тези предложения ги подкрепям напълно.
Смятам, че това, което каза проф. Станилов за Преходни и заключителни разпоредби, също трябва да намери място, за да има яснота това, което предлагаше господин Андреев. Дипломантите са образователна степен, а другите са образователна и научна степен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Тотев. Тоест, в точка 2 от така направеното ни предложение, трябва да отпаднат „магистърски и бакалавърски дипломни работи”.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Това си е наш ангажимент като преподаватели. Но това, което искате да влезе, е много правилно, за да няма двусмислие тук и там.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Дипломантите ние ще си ги включим в нашите собствени правилници, ще го изискваме ние. Няма нужда да е национално изискване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, благодаря. Какво е становището по предложението на Методи Андреев в точка 1 вместо израза „които отразяват научните постижения и техния отзвук” да стане „които оценяват научните постижения и тяхното отразяване”?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Аз казах, че това не е толкова съществено. Тук има хора, които много години се занимават с наука, нека те да преценят кой израз е по-точният. Аз смятам, че това, което съм предложил, е по-точното. Отразява се в преса, а иначе се оценява при минимални изисквания. Отзвук също е в преса, а тук става отразяване на постиженията. Като предложение мисля, че моето е по-точно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Димов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, наистина е много тънка разликата, защото те се наричат показатели за оценка, обаче когато говорим за оценяване има оценъчен елемент, който означава, че някой оценява. Затова аз по-скоро бих предложил да се придържаме към текста, предложен от нас, точно по този повод, че оценяването предполага човешка дейност за оценяване, докато тук става дума за един показател, който отразява дадено ниво. То се пресмята на базата на брой цитирания, разделен на общия брой статии. И в този смисъл ми се струва, че наистина разликата е по-голяма, но все пак повече държа на нашия текст. Още повече господин Андреев каза, че е готов да се откаже от предложението си.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Уважавам мнението Ви, в крайна сметка този текст не е толкова важен. Това е едното. И другото, което каза и проф. Станилов, е да няма разминаване. Хубаво е в Преходните и заключителни разпоредби да има някакво пояснение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, да разбирам, господин Андреев, че оттегляте цялото си предложение?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Пропуснах да кажа, колеги, че съм поканила на заседанието на комисията и проф. Николай Денков, не знам защо е седнал отзад, но като човек, който е работил по текста на Министерския съвет считам, че би ни бил изключително полезен, ако имаме някакви колебания или неразбиране. И проф. Станков. Заповядайте, проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа ректори, ние с доц. Кючуков от парламентарната група „АБВ” сме направили предложението. Аз разбрах, че първото се приема, където сме посочили участие като редактори или като член на редакторски колектив в реферирани списания след „брой ръководени проекти от кандидата в областта на съответната… и участие като член в тях”. Държим това да влезе, защото не всички могат да бъдат ръководители на проекти, а този актив на членовете, които извършват основната работа в един научен колектив, трябва да се отчита по някакъв начин.
И във втората част на нашето предложение няма спор за това, че трябва да се зачитат зачислените докторски работи под ръководството на съответния преподавател. А съображението да посочим и магистърски и бакалавърски дипломни работи беше затова, че има големи реакции по места. И аз в продължение на много години съм спорил с нашите преподаватели и съм настоявал те да се занимават, да включват студентите в научно-изследователска работа. Но възражението е, че този труд не се отчита. Но аз съм съгласен с това, което каза проф. Герджиков, че това може да се заложи в правилниците на университетите. Тази дейност при всички случаи трябва да се отчита, защото това е един труд и ние трябва в максимална степен да включваме студентите в научно-изследователския процес. Още повече това е едно от изискванията и се има предвид при оценката по рейтинговата система. Така че сега може да отпадне от законопроекта, но при всички случаи трябва да го има по-нататък в правилниците.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да разбирам ли, че тази част от предложението си Вие го оттегляте като се съгласявате с мнението и на ректорите?
ИВАН СТАНКОВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, благодаря. В такъв случай можем да пристъпим към гласуване. Колеги, има ли още желаещи да вземат думата?
Заповядайте, проф. Денков.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители, благодаря ви за поканата и за конструктивното обсъждане. То е действително по същество. Има две неща, които ми се струва, че е добре да ги спомена. Защото дипломните работи са включени към преподавателската дейност. Причината е, че това са критерии не само за оценяване на професори, а и за по-ниски академични длъжности и степени. И там идеята беше, че примерно един кандидат за доцент би трябвало да тренира, би трябвало да бъде промотиран да ръководи дипломанти, за да може да израства в уменията си, така че след това да може да води и докторанти. Това беше идеята, разбира се, ваше е решението дали да остане или не.
Това, което обаче е по-сериозно, е следното. Когато обсъждахме как да бъдат дефинирани минималните изисквания, най-големият проблем беше да няма проблеми след това с Конституционния съд. И оттам никога идеята не е била, че всички показатели трябва да се отнасят за всеки един случай. Това никога не сме имали предвид. Ако така е било изтълкувано, това е въпрос може би на не добър изказ. Но това, което ме притеснява малко в момента, е ако се отвори много широко вратата с „като и други”, да не се появи проблем с Конституционния съд, който да каже ама вие не сте дефинирали какви са тези критерии. В това отношение за мен най-добрият вариант би бил ясно да се каже, че се ползват група от тези показатели, избор, който е съотносим към съответната научна област, степен и длъжност. Но от друга страна те трябва да бъдат сравнително затворени като списък, за да няма след това проблем с Конституционния съд. Тук мисля, че трябва още един път да премислим текста.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Денков. Само да ви обърна внимание, че думата „като” я има и в първоначалния текст на Министерския съвет, така че редакцията, която е направена от колегите, всъщност помага от гледна точка на съобразеност с Конституцията.
Госпожо Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо председател. Моето предложение, колеги, е по § 3, член 2б, ал. 2, т. 1 текстът „размер на финансовите средства на ръководени научни проекти” да отпадне. В миналото заседание моите мотиви бяха подкрепени от Министерството на образованието и науката и от част от колегите. Те са, че размерът на финансовите средства на ръководени научни проекти не може да бъде наукометричен показател, защото средствата за научни проекти в едни професионални направления, като например в медицината, са несъизмерими с размера на финансовите средства по проекти в правото, например.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук не става въпрос за сравняване между медицина и например някоя друга специалност, така че критерият си работи само в рамките на медицината, а не съпоставено с друго професионално направление.
Становище на проф. Димов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Аз съм съгласен с това, че не е добре да стои число като сума, тъй като в различните области нещата са различни. Това е един индикатор, който е важен, но няма нужда. Аз смятам, че в правилниците тези неща могат да бъдат отразени в зависимост от спецификата. И това е по-правилният подход, тъй като нещата са различни в различните научни области.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев, какво считате Вие по това предложение?
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Аз изказах моето мнение още на предното заседание. Подкрепям текста на Министерския съвет и това дали ще има участие по проекти или няма да има участие по проекти, от една страна се мъчим да канализираме нещата така, че да има едни максимални изисквания за хората, които ще се хабилитират, да бъдат много стройни и непрекъснато отваряме някакви вратички. Хайде проекти, хайде публикации, хайде дипломни работи за бакалаври, хайде дипломни работи за магистри. В края на краищата ние сме там, малко или много водим научно-изследователска дейност във всеки университет независимо дали сега говорим за изследователски университет. Какво отношение имат проектите, които водят хората, към това дали ще станат доцент или професор, дали проектът ще бъде за 1 милион или ще бъде за 5 милиона. Смятам, че това не би трябвало да има отношение към темата, която обсъждаме.
Същото е и за дипломните работи, за дипломантите. Ние сме там. Остава да включим и един показател колко дни присъстваме на работа. И тук идва конфликтът, ще ме извиняват колегите от БАН, нищо лошо не казвам, но когато се изравниха старши научни сътрудник първа степен с професор и доцент със старши научен сътрудник втора степен. И сега, понеже избираме професори и доценти търсим някакво събиране на гледните точки. Ако говорим за колегите от БАН, тогава нека да участват с проекти, но да бъде записано, че се отнася за тях.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, тъй като това е текст на Министерския съвет, госпожа Маринска предлага той да отпадне от текста на Министерския съвет.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Аз още предния път казах да отпадне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, благодаря.
Професор Станилов?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Изцяло съм съгласен с председателя на Съвета на ректорите. Искам да кажа, че преди година и половина в едно американско електронно списание прочетох едно изчисление колко от добрите учени са добри мениджъри - 12 %. Не можем да измерваме науката като в колбасарницата – 5 грама салам, 10 грама сирене и това е колбасарница. Това трябва да падне на всяка цена. Аз съм напълно съгласен с професора. За БАН ще се мерят показателите за изследователска работа. Допълнителната им преподавателска дейност се мери с по-малки стойности. При университетите, където преподавателската работа е основна, се мери с по-големи стойности и нещата се уравновесяват. Няма проблем по този въпрос. В края на краищата рецензиите са най-важната работа. Ако те са честни и почтени, няма да има проблем. Но не винаги са.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа, аз съм склонен да приема аргументите на госпожа Бойка Маринска и да споделя мнението на колегите с два аргумента, които тук не се споменаха. Първият ще бъде само риторичен. Знаем как се получават големи проекти в областта на науката и няма да искам отговор на този въпрос. Но другият ми аргумент. Всеки ръководител на проект получава една определена сума от всеки проект и това е законово и нормативно определено. Тоест това, че той е успял да реализира един успешен проект в полза на научното развитие, в полза на университета, в който работи, е и в негова и на екипа му лична полза. И в този смисъл да вложим и размера на финансовите средства на ръководени научни проекти ще бонифицираме два пъти определен малък кръг учени, които по една или друга причина са успели да реализират значим проект. А голямата част от колегите работят по поредица малки проекти – по бившата Наредба № 9 и т.н., които също полагат доста значителни и организационни, и времеви ресурси в това отношение. Мисля, че няма да загубим толкова от текста на закона, ако приемем предложението на госпожа Маринска. И в тази посока аз апелирам да я подкрепим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Доцент Великов поиска думата. Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз бих искал да подкрепя предложението на Министерския съвет по отношение на размера на финансовите средства на ръководените научни проекти, тъй като смятам, че това е въпрос на репутация на един учен и преподавател, който кандидатства примерно за доцент или за професор. Включително това е оценка за неговите разработени идеи, за това, че при трудни условия той е спечелил в някои случаи и международно финансиране, образувал е и колектив, има последователи, може би вече има и школа. Тоест, ние би трябвало да поощряваме и хората, които умеят да печелят проекти с определен паричен еквивалент. Лично аз съм присъствал на процедури в чужбина, в Германия, когато кандидати с приблизително еднакви други възможности са били оценявани и по това колко пари те се привлекли в предишните си научни институции или университети и какви идеи те имат допълнително за привличане на средства към новия си университет, където те кандидатстват за някакво по-високо научно звание или академична длъжност. Все си мисля, че това, което министерството и Министерският съвет са одобрили и са внесли първоначално има смисъл и не бива с лека ръка да се отказваме от един такъв критерий, който разбира се ще се прилага в конкретното научно направление или област. А разбира се никой от правото няма да кандидатства в медицината и да се сравняват научните проекти. Става дума за съизмерими кандидати, както е отбелязано и тук, съотносими към съответна научна област и/или професионално направление. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Великов.
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, видно е, че имаме прогрес в редакцията на § 3. Видно е, че част от опасенията от миналото заседание по този параграф са взети предвид като гледаме новата редакция. Аз донякъде съм склонен да се съглася с госпожа Маринска, защото т. 1 на ал. 2 започва с наукометрични показатели. Финансовите средства ми се струва, че са друг тип показатели, не са точно наукометрични.
По втората точка аз също не мога да се съглася с магистърските и бакалавърски дипломни работи, тъй като освен това, което чухме от колегите като доводи, малките и големите университети ги поставяме в едно по-неравностойно положение. Чисто и просто повечето студенти се обучават не в по-малките университети, а в по-големите. Алинея 3, която е претърпяла редакции и най-много е еволюирала, но мисля, че тук пак не обръщаме внимание на становището на КНСБ от миналата седмица, че при определянето в правилник за прилагане на закона, самият правилник трябва да върви редом с разглеждането на закона поради простата причина, че в него ще се определят дълготрайни обществени отношения. И ние не можем просто да приемем един закон, чиито отношения ще се определят после в правилник, без да ги знаем какви са, защото най-малкото това подлежи на атакуване пред Конституционния съд. И ние съвсем директно можем да видим това в сегашния работещ закон. В чл. 1, ал. 3 пише: „Обявен за противоконституционен в „Държавен вестник”. Текстът е следният: „Конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и звания за академични длъжности се определят със съответните правилници”. Тоест, ние имаме горе-долу същия казус. И точно този проблем не е решен и до момента, тъй като ние не виждаме даже проект за правилник. И се надяваме, че законът ще се прилага по един или друг начин. Така че според мен трябва да продължи еволюцията на § 3, за да приемем един хубав текст. Но това не е текстът, който трябва да бъде, защото той продължава да поставя различни въпросителни, за които ние тук видно не можем да намерим отговор. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Мирчев. Относно това дали текстът противоречи на Конституцията или не, имаме си референт на комисията и ми позволете да му дам думата. Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Казусът не е точно като миналия път, защото миналия път изобщо не е имало никакви изисквания в закона, а директно се е препращало към правилника. А тук в ал. 2 се дават изисквания, в които се посочва, че те са определени в този закон. Така че ние се съобразяваме с решението на Конституционния съд. В ал. 3, ако забелязвате, се казва, че „минималните изисквания по ал. 2 се определят в Правилника за прилагане на закона - и това тук е добавката на госпожа Михайлова, която е много добра, - на базата на показателите измежду показателите по ал. 2”. Тоест, които вече са определени в закона.
А относно въпроса дали правилникът се разработва, това е действително резонен въпрос, но той трябва да бъде отправен към Министерството на образованието и науката.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Една съвсем кратка бележка. Аз смятам, че в ал. 3, където се говори за минималните национални изисквания, става дума за числените стойности на тези показатели, които ние вече сме съобщили. А относно първото ви притеснение, точка 1 започва с „наукометрични показатели” и някъде долу казваме „брой ръководени проекти”, това мен не ме притеснява, защото от практиката, която имаме, решихме, че финансовите средства не се мерят. Искам да кажа, че това е консистентно, тъй като в голяма степен успехът на един проект се определя точно от наукометричните показатели, описани в този проект. Тоест, аз смятам, че тук няма притеснение. И още веднъж казвам, че под „минимални изисквания” се има предвид числените стойности по тези параметри, които вече са цитирани. Така че тук също не виждам проблем. И това, разбира се, ще бъде отразено в правилника.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, това, което ми подсказват и експертите, в атакувания в Конституционния съд текст, да не забравяме все пак към правилниците на университетите се има предвид, а не към правилника за прилагане на закона. Има голяма разлика между йерархията на различните нормативни актове, така че тук мисля, че наистина сме се постарали да отговорим максимално на изискванията, които има.
Други желаещи за изказване? Първо въпрос от доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Въпросът ми е пряко свързан с това, за което стана дума. Вече се повдигна въпросът за правилника към закона, който ще приемем и си спомням, че предишния път той се забави и той създаде едно запушване на системата и спиране на процедурите, които се натрупаха след това. Та въпросът ми е как от министерството виждате решаването на този въпрос във времеви параметри след приемането на закона, защото това е много важно, за да заработи законът. Да не стане като един друг закон, че му зададохме едни срокове, а после бяхме виновни, че ние сме ги задали. Затова още сега, опитвам се да бъда много дипломатичен, не знам дали се получава, въпросът ми е да си помислите за срока и да ни го кажете, за да можем, директно вече да го кажа, после да нямаме пред колегите кой кум, кой сват. С това приключвам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Димов, въпросът на доц. Михов е абсолютно резонен. Всички се досетихме за какво става въпрос. Но, когато се поемат ангажименти от страна на министерството аз винаги съм казвала, че тук се водят стенограми. Примерът беше със стандартите по Закона за предучилищното и училищното образование. Имахме обещание, че се готвят още от февруари месец миналата година, после беше от август 2015 г. и в крайна сметка виждаме, а и вие сега го виждате като нов екип на министерството, че нещата не са точно по този начин и сега се струпва работа в последните месеци. Затова всички срокове в законопроектите, които се приемат в комисията по отношение на изработване на подзаконовите актове се съгласуват с министерството. В прав текст казано: ангажиментът и отговорността за тези срокове е единствено и само на министерството. Защото ние се съобразяваме със сроковете, които вие подавате като такива, които ще ви бъдат необходими и достатъчни за изработването на един подзаконов акт. Така че резонен е въпросът на доц. Михов, който беше по-дипломатичен, аз бях малко по-директна. Но смятам, че в интерес на общата ни работа е да уточним това, така че много моля ангажиментите, които се поемат, след това ще изискваме те да бъдат спазени.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Ако ми позволите, аз тук няма да кажа брой работни дни. Сега това, че се каза новия екип на министерството, виждате, че ние не се делим на нов и стар, тук сме всички, винаги сме работили заедно, в синхрон. Искам да ви кажа, че екипът на министерството вече си мисли и работи по въпроса. Пак казвам, че няма да кажа дати. Знаеме, че опитът беше много негативен от предния случай, но трябва да сте сигурни, че ще бъде изпълнено в минимални срокове. Не е нещо кой знае колко притеснително.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди да дам думата на господин Мирчев, ще си позволя да ви кажа, че ние всъщност ще стигнем до конкретните срокове, които са накрая в Преходните и заключителни разпоредби. Така че там няма как, ще трябва да поемете ангажимент.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Срокът може да бъде и по-кратък, но не го казвам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, до тогава наистина да го премислите, затова го повдигаме като въпрос сега, за да имате яснота горе-долу как ще се справите с работата във времето, така че това, което ще се заложи в Преходните и заключителни разпоредби да бъде съгласувано с вас. Тоест, това, което вие ни подадете, ние това ще запишем и това ще гласуваме, както се е случвало винаги в тази комисия.
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Една много кратка реплика. Защото пак говорим за срокове. А моята идея е, че нещата трябва да вървят паралелно. Ще ви кажа защо. Пак ще ви цитирам това, което казаха колегите миналия път. Разпоредбата на чл. 45 от Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове установява, че проектът за акт по прилагане на закона, което се явява правилникът, се приема заедно със законопроекта на самия закон. Тоест, те трябва да вървят паралелно, правилникът със законопроекта. А ние в момента разглеждаме законопроекта, правилникът го нямаме и доц. Михов се надява правилникът да се появи в някакъв срок. Това е проблемът според мен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По отношение на Закона за нормативните актове е добре да направим, разбира се, тази справка, но като гледам с какви темпове вървим по разглеждането и обсъждането на този законопроект, мисля, че в това време екипът, който отговаря за закона, ще има достатъчно възможност и време да работи паралелно и с правилника, така че да компенсираме нещата и да не се получава такъв луфт. Но няма как да се приемат едновременно, тъй като не се знае в крайна сметка законът в какъв точно вид ще излезе от пленарната зала. Колеги, както знаете, винаги се налага да правим някакви редакции в последния момент, така че въпросът е да не се получава луфт и да се блокира системата.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз имам един въпрос, свързан с брой статии в реферирани и индексирани списания. Доколкото разбирам, без да претендирам, че съм експерт в тази област, понятията „реферирани” и „индексирани” се различават и индексираните са подмножество на реферираните. Какво е имало предвид министерството, брой статии в реферирани, в индексирани „и/или”, кое от нещата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Става дума за издания с импакт фактор и SJR. Аз смятам, че дефиницията не се различава. Дели се броят на цитиранията върху броя на статията в дадено списание като в първата категория са данните на Thomson Reuters, международният институт, който ги наблюдава, а SJR е един еквивалентен показател, който обаче не фигурира в това множество, където се дава импакт фактор. Така че реално в научната общност реално няма някакво разделяне, даже в последните месеци аз виждам, че като че ли хората повече се доверяват на SJR. Но това са наблюдения, които са неофициални. Така че това не ни притеснява.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Колев, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ КОЛЕВ: Само един коментар относно ранг и фактор. Те принципно се различават по тежестта коя статия се публикува в списание с импакт фактор. Там реферирането е много по-тежко, отколкото тази статия, която е с импакт ранг. Така че тежките, истинските статии са тези, които са с импакт фактор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: И за да допълня колегата, има изисквания за периодичност. Аз не исках да влизам в детайли, колеги. Например Thomson Reuters иска, когато се издава едно списание, за да започнат да мерят този индекс, то трябва да има 8-годишни издания. Тоест, има някаква бройка изисквания, други, странични, организационни изисквания. В този смисъл импакт факторът формално тежи повече. Но има области, в които SJR тежи не по-малко и в този смисъл разликите са формални. Тука има и други колеги, които биха ме подкрепили, например проф. Денков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Денков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Разбира се, това също може да се обсъжда, но нашата идея беше да е доста по-отворено, точно за да бъде съобразено с различните области. Това, което казват колегите, перфектно съответства на химия, физика, медицина. Но точно защото в други области – социални науки, хуманитарни, може да има други предпочитания, затова не е дефинирано изрично да бъде една от двете бази данни, които да имат такива изисквания. Тоест, дава се известна свобода ако съответната професионална гилдия предпочита „ERIH” или някоя друга, това са реферирани, индексирани, тоест съответното издание има индекс и това е оставено в съответните области да го дефинират в правилника. Така че това беше началната идея и затова не са споменати изрично нито Thomson Reuters, нито SJR.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. И още една редакция от госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз предварително очаквам негативна реакция на моето предложение, но ще ви помоля да ме изслушате малко по-внимателно. В ал. 2 ние казваме така: „Минималните национални изисквания се определят чрез минимални числови стойности на обективно измерими показатели, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление, като:” Това, което аз предлагам, е да отпадне второто „минимални”. Какви са ми съображенията? От текста аз стигам до извода, че минималните научни изисквания не са просто един списък от бройки или стойности за определени показатели. За да бъда по-конкретна, за да ме разберете, да кажем съвсем грубо някакво професионално направление си избира като критерии брой статии – 3, брой проекти – 2, брой монографии – 1. Ако такъв вид имат минималните научни изисквания, то тогава за да проверим дали един кандидат отговаря на минималните научни изисквания ще бъде напълно достатъчно да минем по списъка и с една чавка да отбележим: да, да, да – отговарят. Но всъщност ние говорим за брой точки, което означава, че ние използваме някаква по-сложна функция за изчисляване на оценката на кандидата и в общия случай, ако мога да се изразя математически, не знам кой ще ме разбере, минималните научни изисквания са функция на тези показатели, показателите са аргументи и минимумът на функцията не винаги съвпада с минимума на аргументите. Или още нещо. Да ви дам още един пример. Представете си, пак се спирам малко произволно, защото разсъждавам чисто логически, но представете си критериите брой заявки за патентите са разделени на две – брой заявки за международни патенти и брой заявки за национални патенти. Да допуснем, че броят заявки за международни патенти оценяваме с 2 точки, а броя заявки за национални патенти – с 1 точка. Или някое направление би могло да избере подход, при който не фиксира минимум международни и национални патенти, а разглежда сумата на тези бройки със съответното тегло. И така е възможно един кандидат, който има 3 международни патента, да бъде с по-голяма стойност от кандидат, който има брой заявки за международни патенти – 1 и брой заявки за национални патенти – 3. Защото в единия случай кандидатът ще получи 5 точки, в другия ще получи 6 точки. Но ако разглеждаме нещата като прост списък от показатели, на които даваме минимална стойност, кандидатът, който няма национални патенти, ще отпадне напълно. Затова аз предлагам думата „минимални” да отпадне. Това не отменя възможността да се дефинират с минималните научни изисквания точно такива отделни списъци, в смисъл брой статии не по-малко от еди колко си. Но става възможно и за функции, които да използват тези конкретни стойности. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Желев иска да допълни нещо не математически.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: С две изречения не математически, тоест, да има компенсация. Ако някой кандидат има повече точки по даден критерий, те да компенсират липсата на точки в друг критерий.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев, заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, слушайки госпожа Михайлова аз смятам, че ако тръгнем по тази логика и въобще много задълбочихме нещата, тогава каква е ролята на журито? Кажете.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Рецензията е основното.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Губим време да разсъждаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Димов за становище по така направените разсъждения и предложения от народния представител Стефани Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Аз смятам, че много дълбоко влизаме в прекалена детайлност. И аз тук съм съгласен с проф. Тотев. Текстът чисто формално погледнат, ако имаш N минимизационни задачи, значи ти намираш N минимума, а от тях вземаш минимума от тези минимуми. Това е идеята. Но аз смятам, че наистина не е нужно в такива детайли да влизаме. Няма лошо, минимумът от минимумите е минимум, така че второто би могло да отпадне. То е глобален минимум. Смятам, колеги, че е достатъчно изказът да е ясен. Мисля, че в случая той е ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожо Михайлова?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Смятам, че няма да настъпи недоразумение, но ако трябва да сме прецизни в изказа, сегашният текст предполага просто списък от показатели с конкретни стойности и точките нямат никакво място при оценяването на кандидата дали отговаря на минималните изисквания, което според мен отговаря на замисъла на министерството. Но съм съгласна, че няма да има объркване. Но все пак аз няма да си оттегля предложението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Аз съм съгласен второто „минимално” да отпадне, мисля, че става ясно, така че приемаме предложението да има едно „минимално”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, подкрепяте предложението на госпожа Стефани Михайлова, добре.
Професор Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Колежката Михайлова има основание, тъй като най-малкото има тавтология, две „минимални” в едно и също изречение. Затова дали ще отпадне второто или първото, няма значение. Защото по-горе ние казваме „отговарят на минимални национални изисквания”. И ако долу напишем „националните изисквания се определят”, то е ясно, че са минимални, тъй като сме казали по-горе. Но не може да са две в едно, тя е права за това.
Сега искам накратко, тъй като миналия път коментирахме, един въпрос, който сме пропуснали, това е в точка 1 „брой изнесени доклади на научни конференции”. Има нещо много важно тук. Има разлика между изнесени доклади или преференция за изнесени доклади и публикувани доклади. Тъй като тук има колеги, които сме участвали в десетки международни, национални и други. Всеки може да участва, отишъл на екскурзия във Ватикана, влязъл, пише, че е изнесъл доклад и „нема ни една” дето казват по нашия край. Следователно, ако разбрахте моята мисъл, тук трябва да са публикувани научни доклади. Тъй като в България наистина има конференции, където се публикуват повече доклади, отколкото са участниците и знаем по какви причини, но в други страни това не може да стане. И ако някой, Иван Иванов, претендира, че е изнесъл 17 доклада в Токио и във Вашингтон, как ние комисията и аз като рецензент ще знам, че той е изнесъл 17 доклада. Ако ме командировате да проведа интервюта с организаторите, може. С една дума, тук трябва да бъде „брой публикувани доклади от научни конференции” и не трябва да има никакво различие. След това, ако някоя конференция не публикува, значи това е било приятелски разговор, това не е била научна конференция. Мисля, че това е ясно.
За финансовите средства разбрах, че отново сте коментирали. Не може да бъде по размер на средствата, правилно тук е имало такива изказвания, защото няма никакъв проблем този, който е на власт от министерството, да даде един проект на Иван Иванов за 100 хиляди или 2 милиона и той да стане академик. Освен това има проекти, които се изпълняват от университетите, които не са научни. Това, че получаваш пари да разработиш решение на един електродвигател, някакво приложение, не значи, че разработката е научна. Така че размерът на финансовите средства не бива да влияе.
И миналия път също споменахме, настоявам тук за разбиране, колеги, не може да бъде „брой магистърски и бакалавърски програми”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това го коментирахме, колеги, много ви моля да не го повтаряме.
Доцент Михов поиска думата, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Аз ще взема отношение по ал. 2 за повторението на минималните числови стойности и ще ви предложа да запазим това повторение. Да, то се повтаря, но чисто от нормативна гледна точка мисля, че е по-издържано и ясно. Дефиницията минимални числови стойности показва, че това е минималният сбор, който той събира. Иначе аргументът, че минимални национални изисквания се определят чрез числови стойности също е от логическа и от езикова норма, но в правото знаем, извинявам се, че аз говоря за правото, е допустимо в нормативни документи да има повторение, когато се оперира с нормативни разпоредби.
Второ, в точка 1 се отвори един разговор по израза „брой студии в реферирани и индексирани списания”. Дали тук не трябва да бъде допълнено с „и/или”, както е в друг подобен израз само два реда по-горе? Мисля, че това като че ли остана неизяснено дали го приемаме или го дискутираме.
И що се отнася до това предложение да редактираме израза „брой изнесени доклади на научни конференции”, аз ви предлагам, колеги, да запазим това нещо, защото когато един участник в конференция е изнесъл доклад и той е публикуван, то това е вече публикация. Но има определени конференции и то добри конференции, които не издават материалите по ред причини или все още не са издали материалите. Припомням ви, че тези изисквания засягат и докторантите ни, които са за научно-образователна степен „доктор”. И ако един наш докторант е участвал на научна конференция и за тези 3 години сборникът не е излязъл, ние трябва да му отчетем това, че той е участвал на една, две или три конференции, изнесъл е доклад. Естествено, че той трябва да го документира с програмата на конференцията и т.н. Та затова ви предлагам да запазим това нещо, мисля, че е добре да съществува. Това е едно изискване, което винаги е съществувало досега в атестация на преподаватели и в кариерното им развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев, заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Аз искам да благодаря на доц. Михов за образователната лекция, изключително-образователното негово слово за това кое се зачита като публикация, кое се прави като не знам какво, но съм склонен да се присъединя към това, което каза проф. Гечев, че отивайки на екскурзия в Петербург, една госпожа каза, че е била там на специализация. На специализация за 3 дена. Отишъл на конференция, където докладът не е отпечатан, значи този доклад не е изнесен. Що се отнася до докторантите и до забавянето на отпечатването, има процедура, получава документ, че докладът ще бъде отпечатан и приключваме. А какво пречи, губим сега време да обясняваме неща, които са пределно ясни на хората, които са в системата на образованието. Благодаря и се извинявам, ако съм малко нервен.
МИЛЕН МИХОВ: Ще бъда много кратък. Радвам се, че председателят на Съвета на ректорите възприе моето изказване като образователно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, моля ви да четем внимателно: „Брой изнесени доклади на научни конференции”. Ако някой е отишъл на екскурзия, той просто не фигурира в програмата и не изнася нищо, той просто е слушател. Затова е „брой изнесени доклади на научни конференции”. Аз чета така текста. Нека не забравяме, че ние работим с конкретен текст, който трябва да гласуваме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Проблемът е в текста. Изслушайте една реплика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, думата все пак я давам аз.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Все пак вслушайте се в хора, които са изнасяли доклади във Вашингтон и на други места, а не които са гледали телевизия. Дайте да не си губим времето. Каква е репликата. Може да си в програмата на конференцията, не знам дали сте чували, че научните доклади се защитават, уважаеми колеги, пред конференцията. Има въпроси, има отговори и организаторите, които са няколко професора, 7 или 10 души, решават дали да се публикува или не. Така ли е, колега? Така е. Това е защитен доклад, който се публикува. Тоест, един доклад може да е изнесен, излиза докторантът или професорът Иванов от еди къде си, разтяга едни локуми и организаторите казват благодаря ви за участието, но не можем да го публикуваме. Във всяка конференция пише, че докладът минава, в сериозните конференции, минава на анонимна оценка от рецензенти, даже може да мине преди публикуването му. Затова има разлика между участие в конференция, между изнесен доклад, между защитен и публикуван доклад. Трябва да стане „публикуван доклад на научна конференция”, толкова е ясно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Професор Гечев, не сте ли участвали в добри конференции в чужбина или в страната, където не се публикуват изнесените и защитени от вас доклади, а има само анотации или резюмета на тези доклади? Не сте ли имал такъв случай?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имал съм.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Е, тогава? Напротив, изнесен е докладът и ако искате, можете да си го публикувате допълнително.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, тук не гледаме минималните изисквания за професор, а гледаме за докторанти, доценти и т.н.
Заповядайте, проф. Денков.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Аз също мисля, че не съм гледал конференциите по телевизията, тази дискусия показва много ясно, че има особености в различните области и аз горещо апелирам към това да се обърне внимание, че има области, в които участието в конференции и изнасянето на доклади изобщо не е свързано с публикуване. При нас публикациите, които се ценят, не са тези от конференциите, а тези, в които подробно в някое списание си обяснил методиката, основните резултати, заключението и т.н. Но там изобщо не си губим времето да публикуваме нещо, свързано с конференция. Там отиваме, за да покажем пред 200 – 300 човека какво ново е станало в нашата област и ние с какво сме допринесли. Това означава, че ако проф. Гечев има възражения срещу конкретната формулировка, по-скоро трябва да се добави допълнителна формулировка – „публикувани статии от конференции”, но по никакъв начин да не се зачерква една практика, която е широко разпространена в други области, само защото в икономиката не се прави така. Така че аз в това отношение апелирам да не се маха „изнесени доклади”. Точно това се е имало предвид. Мисля, че и доц. Михов точно това имаше предвид.
Обаче аз имам по-сериозен въпрос, той връща обратно към това, което каза народният представител Стефани Михайлова. То е важно. Ако ние четем буквално текста, ще има проблем с прилагане на числови коефициенти, те не са въведени тук и на групирането по група показатели, така че някой да може да замества другите. Това в момента не се вижда в този текст. Аз не знам дали може да се оправи с Преходна и допълнителна разпоредба. И алтернативата е тук да се добави след „числови стойности на обективно измерими показатели”, след запетаята да се добави „със съответни коефициенти, съотносими към еди-какво си”. Иначе въпросът не е решен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Димов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Съвсем малко искам да допълня колегата Денков. Когато казваме „брой изнесени доклади” има се предвид брой фактически изнесени доклади и няма нужда да се добавя прилагателното. Това, на което ние държим, е повишаване на качеството. Ако това е един доклад, изнесен на много престижна конференция, както и проф. Денков каза, той ще влезе като публикация в първата категория. Тоест, няма лошо един доклад, който е изнесен на много престижна конференция, да се калкулира веднъж като фактически изнесен доклад и втори път като публикация с импакт фактор. Така че тук подкрепям председателя на комисията и обяснявам какво сме имали предвид – повишаване на качеството. Не каква да е конференция. Първо се иска докладът да бъде фактически изнесен, второ, защо не добавяме и „публикуван”, защото сериозните издания са с импакт фактор и SJR, а тези, които са публикувани в трудове на еди-кой си, да не продължавам нататък, ние не искаме да ги броим. Това е била идеята. Така че аз предлагам този текст да остане така както е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми професори, моето желание е огромно да станете академици и член-кореспонденти. И аз да не съм член на тази комисия, защото според мен колкото професори, толкова мнения, което е добре. Аз мисля, че обсъдихме текста както е предложен, съгласуван е с вносителите. Моля ви да прекратим вече дебатите и да преминем към гласуване. Виждам, че проф. Станилов не е съгласен, но от всяка една гледна точка оттук нататък ние задълбаваме просто в някакви детайли, които не смятам, че са толкова коректни дори към текста. В този смисъл процедура по прекратяване на дебата, моля.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. За обратно предложение проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Още когато разговаряхме преди година с председателката на комисията и с колеги от академията и от университетите съм казвал, че имам 12-годишен опит в парламента и по-труден закон от Закона за академичното развитие, по-тежък и сложен закон няма. И ако ние при всяко задълбаване прекратяваме дискусията и с гласуване решаване нещата, има опасност на няколко места в закона отново да се връщаме, за да ги поправяме. Този закон, който ние се опитваме сега да поправим, беше направен по този начин. Сега е много по-коректно и толерантно, в много добра среда работим и се изказваме, тогава беше каквото каже министърът, това се гласуваше. Защото, ако си припомняте, има хора, които могат да си спомнят, министърът внесе тогава правилника на собствения си университет за закон, ние с колегата Стоичков написахме нов закон, след това други направиха от него копи пейст и този го обсъждахме, като министърът го изюди пак по тази позиция. Или изчистваме нещата докрай, за да нямаме грешки, или с гласуване ще препускаме и ще го направим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ви предлагам компромисен вариант, да започнем, защото и на предното заседание е имало дебати, имаше, защото мога да кажа, че макар да не бях тук ви следях как вървяхте като комисия, но днес също дискутирахме, да започнем лека-полека да гласуваме предложенията. Имаме един текст, който ни е предложен, за да стигнем до него и да започнем да коментираме този текст точка по точка. Защото така някой коментира предложенията, които са направени, друг коментира този текст и да ви кажа честно аз вече малко започнах да се обърквам кое приемаме и кое не приемаме. Така съгласни ли сте, колеги? Тоест, да започнем да коментираме писмените предложения и след това да продължим да коментираме самото предложение за § 3 вече в така представения ни текст, за да вървим напред. Тоест, не приключваме дебата, ако мога така да се изразя, но все пак вървим по процедура към гласуване, за да сме малко по-структурирани, за да стигнем най-накрая до окончателния текст. Така или иначе, както знаете, в комисия докато докладът не отиде в зала, винаги можем да се върнем и да прегласуваме нещо, ако не сме видели, а дори има случаи и в зала, ако се наложи правим допълнителен доклад и коригираме. Няма да е наистина нищо фатално, ако след това премислим нещо и мислим, че то е по-добро. Бавно ни е темпото, но наистина нещата трябва да се изчистят, така че да имаме максимално удовлетворение и да постигнем целите, които сме си поставили в началото.
Сега ви предлагам да погледнем писменото предложение на народния представител Бойка Маринска и група народни представители, което беше подкрепено от Министерството на образованието и науката, което беше подкрепено и от председателя на Съвета на ректорите и всички тук присъстващи ректори. От членове на комисията имаше изказване в двете посоки.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 14, „против” няма, „въздържали се” – 2.
Предложението е прието.
Предложението от народния представител Методи Андреев беше оттеглено, така че него не го подлагаме на гласуване.
Остава предложението от народните представители Иван Станков и Георги Кючуков по т. 1, тъй като т. 2 беше оттеглена. Точка 1 беше подкрепена от Министерството на образованието и науката, подкрепена от ректорите и сега да видим какво е становището на комисията.
Гласуваме точка 1 от предложението на народните представители Иван Станков и Георги Кючуков.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се приема.
Сега преминаваме, колеги, към редакцията, която ви е представена за § 3. Предлагам да чета алинея по алинея и точка по точка, за да ги коментираме.
„§ 3. Създава се чл. 2б:
„Чл. 2б (1) Кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности „главен асистент”, „доцент” и „професор” трябва да отговорят на минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната им дейност, определени в този закон.”
Има ли коментари по ал. 1? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Сега преминаваме към ал. 2:
„(2) Минималните национални изисквания се определят чрез минимални числови стойности на обективно измерими показатели, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление, като:”
Ще спра до тук, тъй като имаше предложение от народния представител Стефани Михайлова да отпадне второто „минимални”, т.е. да стане: „Минималните национални изисквания се определят чрез числовите стойности на обективно измерими показатели”. Това предложи госпожа Михайлова. Имаме ли още коментари по този текст? Становището на Министерството на образованието и науката? Вие сте съгласни да отпадне.
В такъв случай го подлагам на гласуване. Пак ще го прочета:
„(2) Минималните национални изисквания се определят чрез числовите стойности на обективно измерими показатели, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление, като:”
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
„За” 15, „против” няма, „въздържал се” – 1.
Текстът е приет.
И сега преминаваме към точка 1. Тук имаше няколко предложения. От този текст ще отпадне размерът на финансовите средства.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Аз мисля, че госпожа Михайлова постави този въпрос, аз само го преповторих. Но мисля, че е добре текстът да стане: „брой статии в реферирани и/или индексирани списания”. Ако министерството не възразява на това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това предложение се припознава от господин Мирчев.
Други коментари по т.1? Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз чух колегите и подкрепям това, което беше казано. Ако един млад колега, защото трябва да внимаваме с колегите, които са в началото на научната си кариера, все пак да не им създаваме бариери, които не са непреодолими. Има значение дали е за главен асистент, доцент или професор. В този смисъл колегата, което каза, ако някой млад научен работник участва на международна конференция, защитава тезата и тя се публикува в списание, както много конференции публикуват докладите и в списания, той трябва да бъде награден, тъй като това работи за престижа на университета, той го защитава пред научната общност и това е много добре. Въобще не се съмнявам в това, което казва колегата от техническите науки, но вижте, тук има един проблем. Ако докладът не е публикуван, трябва да дадем отговор на следния въпрос, колеги. Да допуснем, че съм рецензент на колега от Софийския университет. Той ми казва, че е изнесъл доклад еди-къде си по еди-какво си и го прилага. Ама каква е моята гаранция на рецензент, че той точно този доклад е изнесъл? Никаква. В науката или има продукт, или няма. Този продукт може да е защитен пред конференция и публикуван, може оттам да е отишъл в списание, но ако той не е публикуван, това не е научен продукт. Такова чудо в света няма. На каквато и конференция да си го изнесъл. И тук казусът е за рецензентите. Говорим за стотици и хиляди рецензии за в бъдеще. Какво рецензират? Как съм сигурен аз рецензентът, че Иван Иванов ми пише, че е изнесъл доклад в Тутракан или в Токио, че това, което той ми е дал, е докладът, който той е защитил? Това не е сериозно. И затова публикуван, където и да е публикуван, дали в годишник на конференцията, дали в списание и в годишника, но ако ще се публикува в списание, задължително то не е публикувано в годишника на конференцията. Защото списанията не публикуват неща, които са публикувани. То е едното или другото. Но даже и да не е публикуван мисля, че е резонно да стимулираме колегите, които хем публикуват в списанието, хем са представили университета, катедрата си и са защитили на международен форум. Така че идеята за допълнителен стимул е вярна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, проф. Денков.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Може би не е само български този спор. Това, което се появи през последните 2 – 3 години обаче, е на конференциите да се дават сертификати за участие, в които да пише дали сте изнесли доклад или сте показали постер. Така че няма проблем докладът да бъде само изнесен. Пак казвам, че в нашите области обикновено не се публикува това, което се представя, и то има своите причини.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Тъй като отново отворихме дебата и тъй като си разменихме няколко реплики, отворих Правилника на Техническия университет за атестиране на академичния състав, страница 4, втора група: научно-изследователска и внедрителска дейност, т. 2 „научни доклади в страната и в чужбина”. Две точки за нерецензирани, три точки за рецензирани в страната. В чужбина 3 точки за нерецензирани и 4 за рецензирани доклади. Следващата графа – за хабилитирани преподаватели и за нехабилитирани преподаватели. Потвърждава си думите, че това е една утвърдена практика, която съществува в оценяването и развитието на академичния състав. Благодаря за вниманието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Искам да кажа, че няма кой знае какво значение кой знае какъв текст ще запишем. Възможно е да запишем и следния текст: „Брой изнесени и публикувани доклади на научни конференции”. Това, което аз искам да направя, е да обясня, че ако публикацията е направена в списание с импакт фактор, тя ще отиде в по-горната категория и тя се брои. Въпросът е искаме ли да вкараме и изнесени и публикувани доклади в трудовете на еди коя си. Това е въпросът. Аз смятам, че оценяването на един силен доклад на една силна международна конференция става чрез неговото публикуване в издание с импакт фактор или SJR. Това е, което казвам и затова предложих да остане този текст. Не че има проблем да добавим думите „изнесени и публикувани”. Така че както прецените.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз си мисля, че изискването да бъдат публикувани може да бъде в конкретните минимални национални изисквания за конкретната област, защото се вижда, че има специфика, за едни области това е типично, за други точно обратното. Така че няма проблем също така в допълнителните изисквания, които могат да бъдат направени от научните организации и от университетите. Пак ще се отрази спецификата. В такъв смисъл може да остане сегашния текст с презумпцията, че може да бъде разширен с допълнителни изисквания.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ще подложа на гласуване предложението на господин Мирчев – „Брой изнесени и публикувани доклади на научни конференции, включително пленарни и поканени”.
Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 3, няма „против”, „въздържали се” – 13.
Предложението не се подкрепя.
Сега ще подложа на гласуване добавянето на „и/или”, само че ми кажете къде? И на двете места, добре – „брой статии в реферирани и/или индексирани списания” и в „брой цитати, реферирани и/или индексирани списания”.
Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 12, „против” няма, „въздържал се” – 1.
Предложението е прието.
Други предложения към точка 1 има ли? Няма. Аз сега ще изчета новия текст, който се получава:
„1. Наукометрични показатели, които отразяват научните постижения и техния отзвук в научната литература, и/или показатели, които отразяват измерими постижения в художествено-творческата или спортната дейност, като: брой авторски монографии, брой статии в реферирани и/или индексирани списания, брой глави в книги, брой студии и/или обзори, брой цитати в реферирани и/или индексирани списания от други автори на статиите на кандидата, брой подадени заявки за международни патенти, брой подадени заявки за национални патенти, брой издадени международни и национални патенти, брой изнесени доклади на научни конференции (включително пленарни и поканени), получени отличия и награди във връзка с научните, художествено-творческите или спортните постижения на кандидата, брой участия в научни и/или организационни комитети на международни конференции, участия като редактор или като член на редакторския колектив в реферирани списания, брой ръководени успешно завършени проекти от кандидата в областта на съответната научна, художествено-творческа или спортна дейност или участия като член в тях, брой авторски изложби, брой авторски филми; брой излъчени авторски радио- и/или телевизионни предавания, брой изнесени авторски концерти, брой написани партитури и други подобни постижения;”
Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 14, „против” няма, „въздържали се” – 2.
Предложението се приема.
Колеги, ако нещо друго по-нататък в хода на разглеждането ни хрумне, ще го допълним.
Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Бих привидял една редакция, където имаме „брой издадени международни и национални патенти”. Те са заедно и международните, и националните патенти. А брой подадени заявки са отделно. Би могло да стане: „Брой подадени заявки за международни и за национални патенти и брой издадени международни и национални патенти”. Така текстът би бил по-стегнат, иначе смисълът е същият.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов предлага редакцията да стане: „брой подадени заявки за национални и/или международни патенти и брой издадени национални и/или международни патенти”.
Професор Денков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Има си причини, няма смисъл да влизам в подробности, ако ще се прави, да бъде симетрично, по-скоро да се разделят и тези, които са издадени, за да има симетрия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, предложението Ви е да стане: „брой издадени международни патенти, брой издадени национални патенти”? Професор Димов, Вие от министерството предлагате да отпадне изобщо подадената заявка за патент?
Професор Костадинов, заповядайте.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Категорично съм против да отпаднат подадени заявки, тъй като това е международно измерим показател, критерий за научно-изследователска дейност. Още повече минават 4 – 5 години от времето на подаване до издаване, независимо дали става дума за България или за Германия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Бележката на проф. Костадинов е много сериозна, той е човек с по-голям опит и затова аз оттеглям предложението. Нека има и подадени заявки.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние го гласувахме само с тази уговорка да ги направим симетрични, т.е. да разделим „брой издадени международни патенти, брой издадени национални патенти”.
Който е съгласен, моля да гласува така направената редакция.
„За” – 13, „против” и „въздържали се” няма.
Предложението е прието.
БИСЕР БАНЧЕВ: Последна бележка, извинявам се на народните представители, проф. Костадинов ми напомни, че трябва да синхронизираме израза „научни постижения” с приетата терминология от Закона за насърчаване на научните изследвания, където е „научни резултати”. Става въпрос за първия ред на точка 1.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съгласни ли сте, колеги от министерството? Съгласни сте. Става въпрос за редакция само на първия ред на точка 1.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Точка 2, чета текста:
„2. Показатели, които отразяват измерими академични постижения в преподавателската дейност, като брой защитени под негово ръководство докторски дисертации, брой въведени нови лекционни курсове, брой разработени нови упражнения за лекционни курсове, брой издадени учебници в чужбина, брой издадени учебници и/или учебни пособия в Република България, включително публикуван електронен учебник, ръководство на магистърски и/или бакалавърски програми и други подобни академични постижения в преподавателската дейност.”
Коментари и предложения? Професор Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: На петия ред – „брой издадени учебници”, след това имаме в единствено число „включително публикуван електронен учебник”. Предлагам да бъде също в множествено число.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, предлагате да стане: „брой издадени учебници и/или учебни пособия в Република България, включително публикувани електронни учебници”? Ако има само един публикуван електронен учебник какво правим?
Професор Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Колеги, не знам, може и на други места в закона да е уредено, тук има един много важен казус, на който моля да обърнете внимание, тъй като това е проблем в България. Проблемът в България е, че понеже има такъв показател и сега за хабилитация – доцент или професор, ние сме стигнали до едно безумно положение всеки кандидат доцент да издава учебници, както знаете. Няма друга страна в света, гарантирам ви, където ще отидеш в катедрата в Кьолн, в Хамбург или в Ню Йорк и катедра от 30 души да издаде 30 учебника. Това е чудо на чудесата. Въпросът какъв е? Въпросът е тези учебници кой ги издава. И затова или тук, или на друго място тези учебници трябва да са минали през съответното научно звено и трябва да са издадени с рецензии, тъй като и сега при нас идват за рецензии учебници, които примерно се издават от ООД „Кака Мара”, учебник по химия. Няма вътре рецензенти или пише двама професори или доценти от други области. И всеки си произвежда учебници, с което сме станали за смях на света. В УНСС имаме отделни случаи на учебници, издадени от строителна фирма. Плаща, издава учебника и казва: ето, в закона пише, че е учебник. Никъде не пише, че има научна редакция и е одобрен от университета, в който преподаваш. И след като в УНСС има такива опити, повярвайте ми, аз поне познавам какво се прави в нашата област в страната. Затова питам какво решение ще намерим на този въпрос, защото той е сериозен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По-нататък. Благодаря, проф. Гечев. Професор Тотев поиска думата.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Ставаше дума за „електронния учебник”, но може би ще се включа и към това, което каза проф. Гечев. Тази редакция „включително публикуван електронен учебник” може да стане „включително и електронни публикации” или нещо от сорта, за да е по-общо.
А що се отнася до това, което каза проф. Гечев, издадените учебници от „Чичо Пешо”, такова нещо не би трябвало да се рецензира. Това е ролята на рецензента. Второ, няма изискване в закона, а има на монографичен труд, а не на учебник.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Разбирам това, което казаха колегите, но как ви звучи с всички изброени публикации „и други подобни академични постижения”? Какво значи „и други подобни”? Тук вече „Кака Мара” може да влезе. Аз мисля да махнем този термин, защото не звучи академично за академичен състав.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката по двете предложения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Редакционно смятам, че е правилно, не би трябвало да отваряме вратички и да казваме „други подобни”, защото това не е дефинирано. И още едно чисто редакционно предложение. В текста е записано „докторски дисертации”, нека го запишем както е в закона - дисертации за образователната и научна степен „доктор”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Денков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: „Други подобни” се е появило поради това, че може да има специфика, която да не може да бъде обхваната в кратък вид, примерно в спорта и в изкуствата. Примерно, ако сте подготвили олимпийски шампион, аз предполагам, че за Спортната академия това е академично постижение, което аз не бих го записал в закона. Защитната стена, която е предвидена, е, че когато се подготвя Правилника за прилагане на закона, той ще трябва да вкара тези допълнителни изисквания за съответната професионална дейност, които „Кака Мара” няма да може да използва, защото те са вкарани в правилника като защитна стена, че това няма да бъде позволено. Това беше идеята.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Просто да отпадне думата „подобни”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Дали да не стане „други сходни постижения”? Добре, госпожа Йорданова като референт ми подсказва, че все пак има необходимост от някаква дума и предложението е „подобни” да се замени с „сходни”. Нека да уточним. „Други” тук се има предвид подобни на предходните. А когато кажем „други академични постижения”, на мен лично не ми казва, че трябва да погледна преди това. Значи точка 2 става така:
„2. Показатели, които отразяват измерими академични постижения в преподавателската дейност, като брой защитени под негово ръководство дисертации за придобиване на образователната и научна степен „доктор”, брой въведени нови лекционни курсове, брой разработени нови упражнения за лекционни курсове, брой издадени учебници в чужбина, брой издадени учебници и/или учебни пособия в Република България, включително електронни, ръководство на магистърски и/или бакалавърски програми…
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Какво значи „ръководство на магистърски и/или бакалавърски програми”?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на министерството? Професор Денков.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: В нашия университет всяка магистърска, бакалавърска програма си има ръководител от академичния състав, който поема цялата организация, координация и т.н. Може да не е универсално, но при нас това е практика. Това не е научна, това е академична преподавателска дейност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „…и други сходни академични постижения в преподавателската дейност.” С каква дума предлагате да заменим „подобни”? Министерството каква дума предлага, „аналогични” или „сходни”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: „Аналогични” като че ли е по-добре. Само да кажа, че ръководители на магистърски програми наистина си заслужава, тъй като това е сериозна дейност и го има в повечето висши училища.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: И може би, щом като се отнася за изкуствата и спорта, в скоби да бъде „и други сходни или еди си какво академични постижения и преподавателска дейност (изкуство и спорт)”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, не разбрах каква е финалната редакция, която ще подложим на гласуване.
ЗАМЕСТНИК–МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Ние се консултираме и мисля, че имаме консенсус. Спорът беше дали в скоби да пишем „спорт и изкуства” и стигнахме до извода, че е по-добре да не ги изреждаме, защото всяко изреждане ограничава, така че да бъде „и други сходни”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заменяме „подобни” със „сходни”. Само да ви кажа, че трябва да го заменим и в точка 1, защото тя също завършва с „и други подобни постижения”. Така че навсякъде „подобни” трябва да се замени със „сходни”.
Други предложения има ли? Няма. Чета отново текста:
„2. Показатели, които отразяват измерими академични постижения в преподавателската дейност, като брой защитени под негово ръководство дисертации за придобиване на образователната и научна степен „доктор”, брой въведени нови лекционни курсове, брой разработени нови упражнения за лекционни курсове, брой издадени учебници в чужбина, брой издадени учебници и/или учебни пособия в Република България, включително електронни, ръководство на магистърски и/или бакалавърски програми и други сходни академични постижения в преподавателската дейност.”
Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 14, „против” и „въздържали се” няма.
Текстът за т. 2 е приет.
„(3) Минималните национални изисквания по ал. 2 по научни области и/или професионални направления за придобиването на всяка научна степен и заемането на всяка академична длъжност се определят в правилника за прилагане на закона на базата на група показатели измежду показателите по ал. 2.”
Коментари. От министерството сте съгласни.
Доцент Великов предлага „на базата” да се замени с „на основата на”. Трябва да стане обаче „въз основа на”.
Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 12, „против” няма, „въздържали се” – 2.
Текстът на ал. 3 е приет.
Алинея 4:
„(4) Кандидат, получил не по-малко от минималния брой точки за съответната научна област или професионално направление и за съответната научна степен и академична длъжност въз основа на индивидуалните си постижения по показателите по ал. 3, отговаря на минималните национални изисквания. Минималният брой точки и редът за изчисляването им се определят в правилника по ал. 3 за всяка научна област и/или професионално направление и за всяка научна степен и академична длъжност.”
Колеги, коментари по ал. 4? Министерството на образованието и науката сте съгласни.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В ал. 2 са изброени всички възможни показатели, докато в ал. 3 са минималните изисквания за конкретната научна област и професионално направление. Резултатите на съответния кандидат трябва да се оценяват на базата на минималните научни изисквания в съответната научна област и направление. А ал. 3 препраща към ал. 2.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлага се ал. 3, както го изчетох. Министерството на образованието и науката? Съгласни.
В такъв случай подлагам на гласуване текста за ал. 4.
„За” – 13, „против” няма, „въздържали се” – 2.
Тестът на ал. 4 е приет.
И ал. 5:
„(5) При спазване на този закон и на правилника за неговото прилагане висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академичните длъжности.”
Коментари? Включена е добавката на проф. Желев.
Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 14, „против” и „въздържали се” няма.
Единодушно се приема текста на ал. 5.
И сега трябва да гласуваме по принцип § 3 по вносител, защото го изменихме.
Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 14, „против” няма, „въздържали се” – 2.
Теста на § 3 по принцип е приет.
Прекратяваме заседанието, защото колегите от работната група на министерството достатъчно време изчакаха. Благодаря на всички.
Следващата седмица продължаваме. Ще помоля експертите, ако имат получени някакви писмени предложения, да бъдат по същия начин отразени, за да ни е по-лесно.


(Закрито в 17,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова