1. Разглеждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с вх. № 653-09-10 от 23 март 2016 г., въз основа на приетите на 09.03.2016 г. на първо гласуване законопроекти:
- № 454-01-67, внесен от Светла Маринова Бъчварова – Пиралкова и група народни представители на 18.12.2014 г.;
- № 454-01-68, внесен от Станислав Тодоров Станилов на 19.12.2014 г.;
- № 454-01-70, внесен от Борислав Любенов Великов и група народни представители на 19.12.2014 г.
- № 554-01-44, внесен от Лютви Ахмед Местан, Мустафа Сали Карадайъ и Алиосман Ибраим Имамов на 06.03.2015 г.;
- № 502-01-36, внесен от Министерския съвет на 12.05.2015 г.;
- № 554-01-121, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 24.06.2015 г.
2. Разни.

---

Заседанието бе открито в 15,00 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията и госпожа Галя Захариева, заместник-председател.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости, имаме кворум, така че можем да започваме. Дневният ред за днешното заседание е пред вас.
Който е съгласен с него, моля да гласува.
„За” – 10, „против” и „въздържали” се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
Разглеждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с вх. № 653-09-10 от 23 март 2016 г., въз основа на приетите на 09.03.2016 г. на първо гласуване законопроекти.
Предния път гласувахме § 3 от законопроекта и стигнахме до § 4. По § 4 няма постъпили писмени предложения. Изказвания?
Заповядай, Бисер Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: В протокола на предното заседание е отбелязано изказването на проф. Анастас Герджиков, който препоръчва в § 4 при изброяването на алинеите да добавим и ал. 3.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, това го коментирахме на работната група, така че се надявам да имаме готовност.
Колеги, има и едно предложение, което е от колегите млади учени от БАН, които също така работиха като група изключително усърдно. Към чл. 3, ал. 1 на текста, която звучи така: „Конкурсът се обявява в „Държавен вестник” и на интернет страницата на съответното висше училище или научна организация.” Те предлагат да се добави „и на интернет страницата на НАЦИД”, за да има по-обобщена информация за всички конкурси, които се обявяват. Аз лично считам това предложение за изключително уместно, защото както всички знаем „Държавен вестник” не е вестникът, който се чете непрекъснато от всички и за по-голяма прозрачност считам това предложение за коректно. Но това е мое мнение.
Колеги, имате думата за изказвания. Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господин заместник-министър! Още на първо четене аз взех отношение към тази разпоредба и изразявам своето лично становище с дълбоки резерви към тази разпоредба. Това означава, че ние въз основа на минималните национални изисквания, които ще бъдат определени с един подзаконов нормативен акт и които все още ние само най-общо имаме представа какви ще бъдат, ще въведен разделение на хабилитираните лица, защото участие в журита по оценка на дисертации и заемане на академични длъжности естествено имат хабилитираните лица. Въвеждайки една норма, която все още, казвам, ние не знаем каква е точно, ние на практика ще разделим преподавателите и учените на такива, които ще имат право да участват в научното жури и такива, които няма да имат право. Според мен това има сериозни правни и морални измерения.
На следващо място, с това се създава една хипотеза, когато приключи или в хода на една процедура да се обжалва присъствието или членството на дадено лице от заинтересована страна…
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Извинявайте, но ние говорим сега за предложението на младите учени.
МИЛЕН МИХОВ: Извинявам се, ако съм изпаднал в положение на не в час. Прекратявам си изказването.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще го продължите в § 5. Колеги, аз мога да кажа, че нашата комисия свърши доста добра работа през тази пленарна сесия, така че явно умората вече надделява.
Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо председател, колеги, мисля, че можем да подкрепим това, което е произтекло от младите учени и беше представено добре от председателката Дамянова. То като че ли няма какво толкова по § 4, но да подкрепим това предложение и да вървим напред. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Редакционно как ще стане? Ако се съгласим, ще го добавим като редакция на комисията.
Становище на Министерството на образованието и науката по двете предложения към § 4 ?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Ние не възразяваме срещу НАЦИД, единствено ако има обосновка да се каже има ли нужния капацитет, за да го правят. Това е, иначе няма проблем да го добавим. Говоря за предложението на младите учени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството трябва да каже дали има капацитет. Тя така или иначе тази информация е публикувана на страниците на висшите училища, научните организации, изпратена е за публикуване в „Държавен вестник” и аз не виждам какъв точно капацитет ще се изисква тази информация за конкурса да бъде качена на страницата на НАЦИД. За мен това е техническа работа, за която да кажем, че нямаме капацитет е малко несериозно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Тъй като аз съм ай ти специалист, знам какво значи един сървър да има капацитет. Става дума за голям брой обяви. Въпросът е наистина технически, може да бъде решен, но предполагах, че в мотивите на младите учени се съдържа изследване за този капацитет. Ако няма, значи няма, това беше въпросът ми. Иначе министерството не възразява срещу това предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А за добавяне на ал. 3?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: За добавката няма проблем, също сме съгласни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, ако се приеме предложението, просто думата „разпространение” трябва да се замени с „публикуване” – „информация за конкурса се изпраща и до НАЦИД за публикуване не по-късно от 7 дни след решението за обявяване на конкурса на съответния факултетен и научен съвет”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Трябва да бъде „публикуване”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, аз затова казах „публикуване”.
Колеги, изказвания? Няма. В такъв случай, ако искате да го гласуваме цялостно като предложение на комисията. Възражения? Няма.
Ще помоля госпожа Йорданова отново да ни изчете как ще изглежда целия § 4 в редакция на комисията.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: „§ 4. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение трето:
„Информацията за конкурса се изпраща и до НАЦИД за публикуване не по-късно от 7 дни след решението за обявяване на конкурса на съответния факултетен или научен съвет.”
3. Създава се ал. 3:
„(3) Оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности: главен асистент, доцент и професор, се извършва само за лицата, които отговарят на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и по чл. 2б, ал. 3, съответно изискванията по чл. 2б, ал. 5.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля, гласувайте така прочетения текст.
„За” – 11, „против” и „въздържали” се няма.
Предложението се подкрепя от комисията.
Моля да гласуваме по принцип текста на вносителя за § 4.
Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 11, „против” и „въздържали” се няма.
Параграф 4 се подкрепя единодушно.
Сега преминаваме към § 5. По § 5 има постъпили писмени предложения от народните представители Иван Станков и Георги Кючуков, предложение от народния представител Светла Бъчварова и група, предложение от народния представител Методи Андреев и предложение от народния представител Борислав Великов и група.
Колеги, имате думата за изказвания. Професор Станков, тъй като има и друга комисия, към която трябва да се присъедини след 15 минути, заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Ние с доц. Кючуков сме направили няколко предложения, като първото от тях е „научно жури” да се замени с думите „научна комисия”. Много настойчиво поставяме този въпрос. И не само ние, това не е само наше мнение, това е мнение на много колеги, защото научно жури в научните среди не звучи много сериозно. То може да става за конкурси за красота и за друго, но едва ли звучи сериозно в научните среди. По същата логика ние и комисиите на парламента можем да наречем журита. Настояваме да помислите върху това и да се вземе едно по-правилно решение.
Другото наше предложение е: посочено е, че в журитата се назначават членове, които имат постижения от съседната научна област. Аз смятам, че „научната област” е много широко понятие. За да бъдем по-прецизни, ние предлагаме да бъде водещо научното направление и научната специалност. Защото, примерно, аграрни науки, както е моята област, в която работя аз. Там има дървообработване, горско стопанство, има ветеринарна медицина, животновъдство и агрономство. По тази логика един специалист по дървообработване от областта не може да се произнесе по зеленчукопроизводство. Считаме, че по-правилно е да бъде водещо „научно направление” и по възможност вече „научна специалност”. Така че това са нашите съображения, за да направим тези предложения. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Имаме доста предложения. Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз съм се ръководил от това да бъдем максимално близки до варианта на Министерския съвет, само в предложението по т. 2, вариант 1 и 2 да отпаднат, в смисъл да остане ал. 2.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Нашите предложения, направени с проф. Светла Бъчварова и група, ще представя съвсем накратко. Първо, предлагаме в т. 3, ал. 3, изречение първо, след думите „съответната научна област” да се добави „или близка на нея”.
Второто ни предложение е да бъде създадена нова т. 1 в първия вариант на новата редакция на сегашната ал. 4 и тя да стане ал. 5, като текстът да бъде: „За членове на научното жури по ал. 1 не могат да бъдат избирани лица, които са били членове на научното жури по предходните две последователни процедури за защита на дисертационен труд и/или за заемане на академична длъжност в съответното висше училище и научна организация”.
Последното предложение е за преномерация във връзка с направените в предложението на проф. Бъчварова текстове. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И аз благодаря. Колеги, други изказвания? Доцент Михов, заповядайте да продължите от там, където завършихте преди малко.
МИЛЕН МИХОВ: Няма да повтарям, може би ще прозвучи заплашително, а ще продължа от там, където спрях. Вече споменах, гледайки погрешно, че става дума за нова ал. 4 на стр. 5 от материала, вариант 1. Аз бих искал да кажа няколко думи за нашето предложение за конструирането на научното жури, което предлага един вариант за въвеждане на един жребий от националната листа на комисиите по научни области.
Уважаеми колеги, вече имаше възможност да споделя, че от опита по прилагането на този закон един от най-деликатните моменти е стартирането на процедурата за обявяване на конкурс и събирането в едно звено както на инициативата за такава процедура, така и на практика предложението, което се превръща в края на краищата и в норма, на състава на научното жури. Това събиране в едно на тези два много важни момента в процедурата - и инициативата, и същевременно предложението, което в 99 % от случаите, поне това е моето мнение, става и такова в състава на журито, създава възможност този, който инициира процедурата, да си определи и журито, казано в прав текст. Това на практика според мен е един съществен недостатък на процедурата, което създава възможности в малките, първичните звена, катедрите в повечето случаи, най-вече в университетите да конструират едно „удобно” за кандидата жури, което до голяма степен намалява, ще се изразя дипломатично, критичността на научното жури към определен кандидат. В много случаи това е един-единствен кандидат. Затова сме предложили този вариант. Ние дълго го обсъждахме с колегите и в работната група, и в неформални разговори. Разбирам, че това е сериозно нещо, разбирам, че това има и обратните аргументи срещу този случаен избор на външните членове на журито, но все пак си заслужава да разсъждаваме по този казус, тъй като според мен това е един много деликатен процедурен момент в целия процес от обявяването до приключването на един конкурс. Това е, което бих искал да предложа и да защитя аргументите на нашето предложение. Още един път казвам, че трябва да подходим изключително внимателно и със сериозни аргументи. Ние сме готови да приемем и друго предложение, и друга формулировка със сериозни аргументи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И аз благодаря. Заповядайте, колега Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Аз имам едно предложение, което е дадено между първо и второ четене и едно, което съм дал по чл. 80 от Правилника за дейността на Народното събрание.
Първо за това, което е дадено в срок, между първо и второ четене. Става дума в § 5, т. 10, в първото изречение на предложената нова ал. 10, след израза „при получаване на” да се добави „неанонимен, добре аргументиран и обоснован сигнал”. Става дума за сигналите, които се дават за плагиатство. Обикновено, когато няма изричен текст в закона, се разбира всякакъв сигнал. Имаше такива дебати в залата и в комисиите, когато се разглеждаше Законът за борба с корупцията. Тук е хубаво сигналът за плагиатство ясно да е окачествен като неанонимен, добре аргументиран и обоснован, за да не се мотивират хора, които просто така си пишат сигнали, които да ангажират съответните институции с проверка и с разследване. Това е едното предложение.
Второто предложение, което пак казвам е дадено извън срока за внасяне на предложения между първо и второ четене, е всъщност в чл. 4 на сега действащия закон, да се създаде нова алинея със следното съдържание. Вие имате текста. Какъв е смисълът на този текст? Знае се, че в научната общност по принцип между колегията много пъти имат търкания по различно естество – професионално и всякакво друго, ако искате даже в посока на това кой бил взел европейски проект, кой не бил взел. Тоест, този текст, който съм предложил, дава възможност за много широка възможност при наличие на достатъчни обстоятелства и факти да се направи едно обосновано предположение от кандидата за докторант или кандидата за академична длъжност, че конкретен член от журито може да не бъде обективен при оценката на неговата работа. Тогава вече кандидатът да поиска от факултетния/научния съвет евентуална смяна на съответния член при реда, който е предвиден от закона и от съответната квота. Това е логиката на този текст. В закона няма възможност на този етап от една процедура да се правят корекции, а този текст дава такава възможност. Като не трябва да се чака да приключи процедурата и да започнат тези обжалвания, защото видите ли този от журито еди-какво си каза. По-добре е преди да започне процедурата, от самото начало да става това. Както виждате, става въпрос за един човек, ние не можем да сменяме цяла комисия. Става дума за член на журито, а не за членове на журито. Това е смисълът на това предложение. Ако вие решите, че то е разумно и го подкрепите, хубаво е някой член от вашата комисия или самата комисия да го припознае. Но това е вече във вашите права.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да кажа, че примерно академик Дамянов има повече опит в тази област, който е равнопоставен на моя, но в стария закон също имаше такава възможност и в така наричаните научни съвети също постъпваше подобна документация, като много пъти успявахме да тушираме конфликта. Да обясня на колегите, които не са в бранша. Това се получава, когато примерно в журито е сложено хабилитирано лице, което за кандидата е писал отрицателни лицензии, уволнявал го е или е имал отрицателно отношение към него, изразено по всякакви начини. Тук Методи е абсолютно прав и аз предлагам да приемем тази негова поправка, защото това е една процедура, която действа. Виждал съм я в действие много пъти. Тя е правомерна. Понякога, ако научният съвет смята, че предложението не е аргументирано, отхвърля го. Всичко е в негови ръце. Но подобна възможност трябва да се допусне, за да избегнем големи колизии, след като процедурата е завършила да се жалваш или в съд, или в комисия по апелация, ако направим такава. Тогава става по-сложно. Нека по този начин да избегнем тази сложност. Това е моето лично мнение, базирано, разбира се, на опит.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Станилов. Професор Желев, заповядайте.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също подкрепям предложението, което направи колегата Андреев, тъй като в практиката, която имам от университетите, наистина има такива случаи на противоречия. Може би редакционно не може да бъде ал. 2, а някъде ал. 6, така го виждам, там е мястото на това предложение.
Що се отнася до предложението на колегата Михов, на пръв поглед звучи примамливо, че изборът на журито е с жребий, т.е. абсолютно случайно. Общо взето и в момента изборът е почти случаен. Защо? Когато се формира журито много добре знаете, че особено за външните членове се звъни на един, на двама, на трима. Специалистите в професионалното направление не са толкова много в България. Оказва се, че един е в чужбина, друг е зает по това време и т.н. Тоест, имаме пак един случаен избор, не е предопределен изборът на журито. А ако го направим така, както го предлагате, става една много утежнена процедура, продължителна и тежка процедура. Докато първото предложение на колегата за вкарване е много по-лесно. По принцип катедреният съвет предлага журито. Когато се обсъжда във факултетния съвет, винаги може да се предложи или кандидатът, който е потърпевш, може да предложи и някой друг. Процедурата не е тежка.
Бих искал само да реплекирам проф. Кючуков, че няма научни направления, има професионални направления. И ако се раздели предложението, общо взето втората част звучи така: по-добре е „постижения в съответната научна общност” да не е „постижения в съответното научно направление”, както той се изрази, би трябвало да бъде „професионално направление”. Предложението би трябвало да се раздели. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моето предложение също беше за такъв избор чрез жребий, даже аз бях разговарял със системни оператори и програмисти, които твърдяха, че може да се направи такава програма за случаен избор. Професор Желев е прав за определения брой учени, за определени специалности, за недостатъчно прецизен избор, обаче ние нямаме никакъв друг начин да избегнем така наречените договорености, от които науката е страдала, страда и вероятно ще страда и по-нататък. Всички тези взаимосвързани тясно професионални гилдии, ако мога така да ги нарека, те винаги си имат такива механизми и нямаше друга възможност да предложа нещо друго, което да е по-прозрачно от това. Че изборът не е прозрачен, на толкова научни съвети съм бил член, че навсякъде се получава тази работа, договорености винаги има. Винаги има взаимни обвързаности, договорености, понякога те са справедливи, обективни са, обаче много често се получават. На последния конкурс в моя институт, на който аз съм председател на комисията, се получава такава ситуация и сега не знам как ще се измъкна от нея. Но, както и да е. Вие решавате. Ние с Михов сме приблизително в една и съща позиция. Тук комисията трябва да реши. И аз имам същите известни колебания в това действие на случаен избор чрез жребий, но нямаме друг начин да избегнем тези взаимни връзки, които ни пречат.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Професор Станилов сподели почти същото, което аз бих искал да кажа. Единственият аргумент, който приемам като основателен срещу въвеждане на някакъв случаен избор или жребий, е състоянието на професионалните гилдии. Нека да използваме този израз, няма нищо негативно в него. На практика колкото и да ни обвиняваха и в медиите, и в обществото, че през последните години се направиха професори на килограм, всъщност в България учените са доста малко. Скоро четох една статистика, че ако в Европа 6,7 на хиляда работещи са учените, в България това са 2,7. След нас в тази листа са Кипър, който е очевидно световна научна сила, Румъния и Латвия, за която не съм сигурен. Тоест, ние имаме в определени направления специалисти, които са няколко в цялата страна, хабилитирани. И в тази ситуация разбирам, че прилагането на един жребий трудно може да сработи. Приемам този аргумент, но все пак остава в мен едно разсъждение, което споделям с проф. Станилов. Не Ви опонирам, просто приемам този аргумент, че състоянието на определени специалности и направления на практика няма да могат да реализират един действителен жребий, един действително случаен избор, защото имаме малко специалисти по определените специалности. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Само за реплика. Моите уважения, проф. Станилов, но хората, които не са в гилдията, когато ни слушат остават с впечатление, че всички конкурси, които се провеждат, са предначертани. Точно така казахте. Това на практика не е така. Това, че примерно от стотина конкурса, които аз поне знам как са се провеждали, може би за един знам, че има договорки. Така че не е така. И това нещо се потвърждава и от становището на Съвета на ректорите, тъй като те поддържат това, което е представено от министерството.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Тотев, заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, не искам да ви прозвучи така самохвално, но като слушам тук аз съм бил член на толкова много научни журита, аз съм направил еди-си какво, аз казвам скромно: 40 години съм в системата на висшето образование. Няма да казвам какво съм правил. Но искам да помоля само едно, изказващите се колеги, защото аз съм объркан вече, не знам дали съм ректор, дали съм председател на Съвета на ректорите и горе-долу знам какво се случва, казвам горе-долу, в нашите университети и не си позволявам да правя оценки и да говоря в множествено число. Ще помоля колегите да изказват лично мнение и мнението на техните университети или научни организации не го внасяйте тук, нека си е при вас и вие там си решавайте въпросите, така както смятате, че е правилно и е според закона. Извинявам се, ако обиждам някой, но казвам, че съм объркан от това, което слушам.
Има внесено предложение от Министерството на образованието и науката, което е съгласувано със Съвета на ректорите. Ако Съветът на ректорите е институция, която уважавате и смятате, че е най-вътре в нещата, вслушайте се. Ако смятате, че не е тази институция, не ни канете тук. Защото, когато говорим в множествено число, това значи, че масово се получават такива неща. Българските учени, българските професори, доценти и главни асистенти не са хора за подценяване и не са хора, които трябва да обиждаме. Конкурсите, от една страна, искаме да бъдат правени по един начин, със случаен принцип и т.н. От друга страна, жалването на даден кандидат за участие в конкурс от някой неудобен член в журито, кажете ми какво да мислим. Дали да пуснем тогава да се избират журита или да избираме хора, които нямат представа от тази област. Затова в закона си е казано какво трябва да се случва. И защо само и само да правим предложения, които нямат място? Повярвайте ми. Имаме катедра, имаме факултетен съвет, има Комисия по допуск, това са 3 институции, които виждат, знаят, оценяват кандидатите. Има жури. Дали ще е жури или комисия, както предложи колегата, е без особено значение. Смятам, че трябва да се приеме това, което е предложило Министерството на образованието.
Благодаря и още един път се извинявам, ако съм засегнал някой, но малко съм емоционален.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не само Вие сте емоционален. Тук Съветът на ректорите смята, че е равнопоставен на комисията и че ако не се вслушваме в техните съвети ние бъркаме и нямало нужда да ги каним. Ние каним всички, които са заинтересовани и аз лично не приемам ултиматуми.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Не е ултиматум.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз го чух добре. Второ, когато казвам, че се базирам на опита си и го повтарям постоянно, аз винаги си представям, искам да кажа, че това, което предлагам или не предлагам, или оценявам, съм го изпитал на гърба си. От 1970 г. съм в академичните среди и съм видял всякакви работи. Затова го казвам, а не да ви се представям тук, всички от комисията ме познават, аз съм 11 години народен представител и никога не съм искал по този начин да аргументирам представените мои предложения. Ако искате, проф. Тотев, да не изменим нищо, няма смисъл да правим нов закон. Защото това, което министерството ни предлага в новия си състав, то почти няма изменение. Да се върнем на Сергей Игнатов, да плеснем с ръце и да се прегърнем и да продължим, няма нужда да изменяме нищо. Няма смисъл. Не е съгласен Съветът на ректорите с апелацията - този, който не е доволен да отива да се жалва в съда. В света няма случай съдът да определя кой е учен и кой не е.
Но това, което Вие казвате, означава следното за мен. Няма да променяме нищо, Съветът на ректорите е доволен, министерството е доволно, всички са доволни, българската наука върви бляскаво към бъдещето си. Просто нямам думи. Всяка Ваша втора дума е обида, миналия път пак говорихте за обиди.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз моля за ред в залата. Ако искате, проф. Тотев, за реплика на доц. Михов, на господин Жаблянов и след това за дуплика. На господин Андреев ще дам думата да се включи. Все пак текстовете са важни, затова допускаме изказвания на второ четене на повече заинтересовани страни, защото смятам, че така е правилно, когато се прави изменение в един изключително важен закон. Ако трябва да съм откровена, в нарушение сме на процедурата, но мисля, че колегите няма да имат нищо против.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Професор Тотев, изключително уважение от моя страна, Вие сте ректор на ректорите в България и всъщност ние с Вас нямаме никакви различия. Честта на българската наука, на българските университетски преподаватели трябва да бъде защитавана и тя трябва да бъде защитавана не защото е за честта на пагона и ние служим в тази гилдия, а защото обективно те заслужават това. Тук става въпрос за търсенето на една рамка на процедурата, която трябва да подобрим, която трябва да намали възможностите за недобри практики, възможностите за субективизъм и работата на журито при конструирането на журито.
Аз още един път казвам, не смятам, че нашето предложение е идеално, то влиза в противоречие с обективности, които имаме. Но съм длъжен да го защитя и казвам, че ще приема решението на мнозинството. В същото време не трябва да казваме, че всичко е идеално и нямаме случаи, от които ние като гилдия, хайде да не казвам, че се червим, но имаме горчивина. Знаем как минават процедурите в нашата си гилдия, знаем кой как е станал и си е завоювал мястото, това ние си го знаем. В този смисъл на нещата трябва да водим диалог и аз не смятам, че тук имаме различни, да правно сме различни, но все пак тук сме колеги, израснали сме в последните 25 – 30 години от асистенти и аспиранти до това, което сме достигнали. Някои повече, други по-малко. И не смятам, че нещо засягам или обратно, не засягам. Това е една приятелска реплика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин проф. Тотев, става въпрос за Комисията по образование на Народното събрание. Аз се извинявам, че се включвам така малко странично в тази дискусия, но тук и проф. Станилов каза, без да се опитвам да го защитавам, става въпрос за различно ниво на представителство на интереси. И когато се подготвя един законопроект, той отчита поредица от факти и обстоятелства, които до този момент са довели до необходимостта от промяна. Необходимостта от промяна на Закона за академичния състав е общото недоволство от предишния вариант. То е недоволство от страна на ректорите, на академичната общност, на моите лични впечатления от, хайде хората, които смятат, че могат да се заемат с академична работа от младежките среди и т.н. Тоест, този вариант, който беше гласуван преди няколко години, тогава беше одобрен от Съвета на ректорите. Беше консултиран със Съвета на ректорите. Сега Съветът на ректорите какво предлага? Законът на господин Игнатов така както е, който предизвика общото недоволство. Тогава БСП имаше позиция по случая, аз в момента говоря от позицията на БСП, защото нашият Съвет по наука и образование към Националния съвет на БСП имаше позиции по Закона на Игнатов. Сега ремонтираме закона на господин Игнатов. Какво в него трябва да ремонтираме? Какви да бъдат границите на академичната свобода, кои да бъдат признати за учени и кои да не бъдат признати, кой да ги признава за учени, какви да бъдат критериите. Това са все въпроси, които са свързани. Тук няма точни измерители на стойностите.
Но аз ви призовавам за малко уважение към Комисията за образование на Народното събрание, тъй като моите уважения към Вашите 40 професионални години, очевидно, че не сте на 40, но Ви призовавам за уважение към комисията, защото тя е друг орган. Тя е политически орган. И ако се върнем към една практика от преди няколко века, когато всяка от гилдиите е произвеждала собствената си регулация, без да държи сметка за общия интерес, ние ще стигнем до сериозни конфликти. Както и се получава на практика. В здравеопазването се получава така, в образованието започва да се получава, така че моля Ви за уважение за комисията, да си промените квалификациите и смятам, че ще намерим добрия тон и верните решения в полза на всички. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев има право на дуплика. Аз си мисля, преди да вземете отношение, колеги, как да кажа, спорът в дискусията, който водим, е абсолютно професионален. Винаги в тази комисия сме влагали емоции независимо дали става въпрос за училищно, висше образование и наука, но в крайна сметка мисля, че можем да преодолеем тези страсти. Нормално е, пак казвам, не е нещо ново за нашата комисия, но пък така решенията, които бихме взели, биха били по-добри.
Професор Тотев, заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Аз се извиних и преди малко и, ако съм засегнал някой, още един път се извинявам. Аз уважавам страшно много институциите. Не съм човек, който да не е уважителен. И това, което говорим сега, смятам, че е за доброто на всички. Дали ще променим Закона Игнатов и до каква степен се обсъжда. Но когато се предложат неща, които не са в интерес на работата ни, тогава реагирам.
Когато говорим за уважителност, ще си позволя да кажа как бях неуважен на предното заседание от един Ваш колега, който седеше на Вашето място. След час и десет, петнадесет минути дискусия тук той връхлетя, видя как гласува Вашия колега и гласува в движение. Разписа се в листа за присъствие, стоя още 15 минути, общо 15 минути и излезе. Може би е ангажиран в друга комисия, но това е неуважително към всички тук. Благодаря.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не Ви приемам аргумента, защото ние…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Извинявайте, не съм Ви дала думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: (Говори едновременно с председателката и не се чува добре.) Няма как да е друг.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, много моля! Професор Димов поиска думата и проф. Денков. (Шумът и репликите продължават.) Колеги, моля за тишина в залата, ще прекратя заседанието. Ако някой цели това…
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Да направят справка кой е бил последният, който е присъствал миналия път в комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, колеги, много ви моля! Професор Димов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Колеги, съвсем стриктно следваме дневния ред. Искам да дам някои разяснения, от които според мен голяма част от споровете ще отпаднат. Първо, позволете ми накратко да се представя. Аз съм учен формално от 40 години насам, а съм директор на института от 20 години, тоест в момента говоря не толкова като заместник-министър, колкото като учен. И искам да ви кажа, че екипът на министерството много внимателно анализира ситуацията към момента на базата на сега действащия закон. Освен това при нас, както знаете, се събират всички възможни жалби и проблеми. Тоест, ние сме анализирали тези неща.
Искам да кажа следното. Освен това сме проучили внимателно и опита на други страни относно съответните закони за израстване на академичния състав. Имайте предвид, че самият научен съвет или факултетен съвет, който утвърждава състава на журито, той има механизъм да контролира качеството на това жури. И има механизъм в сега разписания закон, който позволява в случай на конфликт на интереси и т.н тези въпроси да бъдат решавани.
Относно използването на жребий при конструирането на съответните журита, този въпрос също много внимателно сме проучили. Имайте предвид, че както плюсове този въпрос има и много минуси. Защото много често се случва дадена област да е сравнително малка, в нея да има малък брой учени, но в нея да са необходими специалисти от други области. И ще ви дам един конкретен казус, който дойде при нас. За конкурс в областта на селскостопанските науки се оказа, че съответната дисертация е изцяло базирана върху стохастични методи, статистика и т.н. Ако вие завъртите генератора на случайни числа в областта селскостопански науки, вие няма да извадите нито един достоен кандидат за това жури. Тоест, има казуси, които ние сме взели предвид. Искам да ви кажа, че внимателно сме проучили опита на Обединеното Кралство, където в голяма част от университетите се използват такива база от данни и с генератор на псевдослучайни числа се определят потенциалните рецензенти, те се наричат така, но ръководителят на съответния скул или катедра в крайна сметка определя на базата на случайно извадените кои да бъдат вътре. Но имайте предвид, че това е възможно само при една огромна база данни, с която те разполагат, като те в тези база данни включват и учени от САЩ, тъй като за тях не е проблем да платят самолетен билет на американец, който ще дойде. Тоест, това сме го изследвали внимателно и смятаме, че механизмите за контрол, които съществуват при нас в момента, са достатъчно ясни и има механизми това нещо да става.
Имайте предвид, колеги, че нито една система за оценка не може да бъде абсолютно перфектна, това е ясно, но това, което е в нашето предложение всъщност е една достатъчно добра система, която има своите защити.
Аз ще анализирам малко и другите предложения. В сегашния закон нямаме дефиниция на „научна специалност”, макар че има такива искания. Ние говорим за професионално направление. Професионалните направления се наблюдават от акредитационната агенция и това е нормално, тъй като всеки университет съгласно Закона за висшето образование и принципа за академична автономия може да си дефинира нови и нови специалности. И сега мога да ви обяснявам много подробно какъв огромен брой научни специалности вече имаме. Тоест, това е нещо допълнително и затова в закона ние говорим за професионални направления, а не за специалности. Не че това е някакъв проблем.
Това беше разяснението, което исках да направя, а вече като тръгнем по текстовете, конкретно мога да говоря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, благодаря, ще Ви дам думата и конкретно по текстовете.
Професор Денков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, проф. Димов, колеги! Този параграф, който обсъждаме, съдържа два от най-важните елементи от предложения законопроект за промяна. Фокусът досега падна изключително върху възможността за избор чрез жребий и на още един елемент, който беше засегнат от доц. Михов, това е изискването за минимални изисквания, когато се избират членовете на журито. Тези два елемента бяха обсъдени изключително внимателно и при подготовката на законопроекта, включително с много широки дискусии, с много широка аудитория и целия период от тогава до сега според мен, както каза някой, че трябва да изразяваме лично мнение, потвърждава, че допускането за избор на комисии чрез жребий ще доведе до много повече вреди, отколкото ще реши проблеми.
Аз ще започна с това, че всъщност не познавам такава система, в която използването на жребий да бъде основен елемент да се подбира жури. Ще обясня защо е така. Това, че има бази от данни, от които се търсят специалисти е съвсем друго нещо. В България това също трябва да бъде направено, за да се види какъв е изборът, като помощно средство. Основната причина е много проста и тя е логична. Тя е, че кадрите в една научна организация, висше училище са ключови за неговото развитие, а отговорността за подбора на тези кадри стои във висшето училище, в неговия ректор като работодател и съответните екипи, които трябва да попълват тези хора. С други думи няма логика да се оставят външни на тази организация хора, в много случаи даже не и случайни, а намиращи се в конкурентни отношения, да правят избор на кадрите вътре в тази организация. Поради това такава практика в света поне аз не познавам, да го кажа по мек начин. Обратно, търсят се всякакви възможности да се намерят други механизми, които да решат проблема, който вие казвате. И в предложения проект такъв механизъм са минималните изисквания. В момента, в който вие заложите минимални изисквания, вие залагате праг, който е много по-сериозен от това дали журито е избрано случайно или не. Вие сте сложили праг, който всеки трябва да покрие, за да може да отиде нататък и журито в това отношение играе спомагателна роля. Отделно има, разбира се, и технически проблеми, както е описана процедурата, да бъдат заявени от желаещите да се включат в журито. Техническата страна даже е второстепенна, но тя самата създава достатъчно проблеми. Въпросът е, че световната практика оставя на научните организации да могат да си подбират кадрите, защото това е тяхно основно задължение и право.
За сметка на това, в България има и други възможности, за да се подсили стимула да бъдат подбирани добре кадрите. И това е финансирането на научните изследвания според научните постижения и други елементи от реформата, надявам се тя да се случва, които не са в конкретния текст, но които изпълняват тази роля.
Така че моят призив към членовете на комисията е съвсем убеден, ако приемете да не гласувате случаен избор на журито, защото аз съм убеден, че това ще създаде много повече проблеми, отколкото ще реши в конкретния казус.
По отношение на втория елемент, който е свързан с изискването членовете на журито да покриват минималните изисквания, има два основни аргумента защо това трябва да бъде изпълнено. Едното е, че ако се направят журита, които да следят дали се спазват минималните изисквания за кандидатите, след това всеки кандидат, изобщо цялата научна общност ще каже откъде накъде някой, който не покрива тези изисквания, ще проверява аз дали ги покривам. Няма логика в това нещо. И второто е, че тези изисквания се изисква да бъдат изпълнени към момента, в който журито се формира. С други думи някой дори да не ги е изпълнявал в миналото, в този момент той вече е имал достатъчно години да натрупа достатъчно материал да удостовери, че той има необходимия ценз да бъде там. И последствието от това нещо е, че това е един допълнителен стимул за тези учени, които не ги покриват днес, да положат усилия, за да могат да ги постигнат.
Така че моят призив е, ако може и този текст да бъде приет. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Денков. Академик Дамянов, заповядайте.
ДАМЯН ДАМЯНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Нямах намерение да се изказвам, но призивът на проф. Станилов, а и опитът, който споделяме, ме карат да споделя две неща. Това, което звучи по-добре, е „научна комисия” пред „научно жури”. Мога да се обоснова с редица доводи, но някак си по-академично звучи „научна комисия”.
Изборът с жребий е трудно приемлив. Той дава субективното усещане, че отиваме към по-правилния подход, но на практика крие много подводни камъни. Подкрепям позицията, която колегите казаха и се обосновавам. Има възможност да се избират и некомпетентни хора, дори да попаднат хора, които не разбират нищо от областта, в която ще попаднат. В идеалния случай би трябвало да си вярваме. Тоест, когато избираме ректор, трябва да му вярваме, че той трябва да бъде честен и коректен. В идеалния случай би трябвало на ръководителя на звеното, който сочи бъдещия състав на журито, да му вярваме. Ако някой ми каже сигурен начин да се избегне субективизма, аз просто бих го поздравил, той трябва да получи някаква премия. И най-обективният човек е субективен дълбоко в себе си, той има доводи, за да бъде субективен. В този смисъл мисля, че много по-добре би било, ако и в нашата държава започнем да мислим по-позитивно във всички едни позиции. И същевременно реалността е тази, която дълбоко ни опровергава. Ние искаме да вярваме и на ректора, и на висшето училище и на съответните колеги, обаче у нас дълбоко се е загнездило съмнението.
Позволявам си да кажа думи от това, че аз вече 3 – 4 години подред анализирам цифрите и си позволих два пъти да изнасям доклад пред Съвета на ректорите и пред научните организации, за да подскажем какво и как. Към тези вече 4 – 5 години, които се натрупаха, ако някой се опитва да поглежда обективно цифрите, вижда как някои висши училища започнаха с бум в изборите и вече започват да се успокояват. Те са наситили кадровото си състояние.
Фактите и исторически показват, че когато един закон влезе в сила, първата година има ослушване, втората година има бум на това, третата година сме му намерили цаката и сме облекли закона в удобния за нас вариант... В този смисъл ролята на народните представители е изключително важно. Аз разбирам усилията ви и същевременно разбирам, че тези усилия, ако трябва да ги анализирам през годините, не достигат най-добрия резултат. Безспорно, че е желателно законът да се промени. Но прощавайте, ако не променим, и няма да се увличам в тази тема, ако не променим както обичат да казват парадигмата, а то значи начинът на мислене, и не търсим количество, а търсим качество, след десетина години може би ще се научим да мислим за качеството. А ние приемаме всички деца и ги караме да завършат училище, приемаме всички студенти и ги караме да завършат. Той завършил с две цяло и половина, ние го караме да стане докторант, преди това магистър. Стават, щом си плащат, стават. Ако не намерят тази вратичка, ще намерят друга. Той става докторант, докторантът става главен асистент, доцент. Ами ние всички се дърпаме надолу. Изначално е, че трябва да се намери желание може би и в парламентаристите, да се направи един сериозен анализ и да кажем какво сбъркахме, как да обърнем мисленето и как да започнем да търсим не количеството, а качеството. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Ако ми позволите, една реплика. Този анализ трябва да се прави на всяко ниво, а не само на ниво парламентарна комисия или парламент, защото законите, които парламентът приема, и най-добрите да са те, далеч съм от мисълта, че има съвършен закон, но след това проблемите, които идват, идват от прилагането на закона в самата среда.
ДАМЯН ДАМЯНОВ: Готови ли сте да извършите такъв анализ?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние не разполагаме с такива правомощия като народни представители.
Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Академик Дамянов, Вие сте обективен в много случаи, но в случая ние народните представители от тази комисия бихме очаквали една добра дума примерно за изменението на Закона за висшето образование. Сега се стараем и в Закона за развитие на академичния състав. Тоест, тези Ваши думи приемам, но Вие чукате на отворена врата.
ДАМЯН ДАМЯНОВ: Казвам, че полагате големи усилия, поклон пред усилията, резултатите се получават след време.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Колеги, други изказвания? Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: В крайна сметка, основният въпрос е: заради кого се приема законодателството, заради Народното събрание или заради Съвета на ректорите, или заради някакви други подобни институции, или за да регулира обществените отношения по начин, по който да даде простор на хората с заложби, потенциал и качество, за което Вие говорите, да могат да се изявят в тази област. В крайна сметка, това е, струва ми се, основният въпрос. Защо имаме може би в законодателната сфера благополучие, но от друга страна, практическото прилагане на закона и в ежедневното функциониране на научните и на образователните институции? Защото, първо, динамиката на промяна на законодателството, второ, стремежът за модернизация на всяка цена, без да държим сметка за традициите и инерцията, които така или иначе съществуват в едно общество и ние трябва да го отчитаме. Стои въпросът за скоростта на промените. Трето, за посоката на промените, т.е. даваме ли си сметка какво искаме да направим в крайна сметка с тези законодателни изменения. Аз не случайно се позовах на това безкритично или може би в много голяма степен безкритично, хайде да не казвам съвсем безкритично бяха посрещнати промените в предишния Закон за академичното развитие. Безкритично бяха посрещнати. И тогава беше даван отрицателният румънски пример, редица практически случаи бяха изнесени пред обществото, но така или иначе беше приет. В момента се връщаме към неговата корекция.
Въпросът е, търсейки корекцията да не отидем в другата крайност, да не нарушим онзи баланс на колективния разум да го наречем, ако той въобще съществува под някаква форма. Това е въпросът и това е в полето на диалога между представителите на отделните общности и излъчените народни представители. За това става дума. Всичко друго е много ежедневна работа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания, колеги? Няма.
Сега ще помоля проф. Димов да коментира конкретно по предложенията на народните представители, изразихте, че имате такава готовност. Първо да коментирате предложенията на народните представители Станков и Кючуков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: По този повод аз в предния случай, когато взех думата, обясних, че понятието „научна специалност” не се третира в този закон. В този смисъл това, което е записано в предложението на последния ред – „а по възможност и по съответната научна специалност”, няма как да влезе, защото работим по професионални направления. Това е съвсем формална причина. Така че, в този смисъл, е моят анализ и отговор.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Извинявайте, но не сме приключили с предложението на Станков и Кючуков, имате замяна на „научно жури” с „научна комисия”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Аз смятам, че този въпрос вече беше разгледан. Вие си спомняте при дискусията. Ако вие искате, мисля, че този въпрос е решен. Имайте предвид, че научната общност вече доста свикна с понятието „жури”. Не виждам с какво думата „комисия” е по-българска от думата „жури”, защото комисия идва от къмишън. В този смисъл и двете понятия идват от латинския език и тъй като научната общност вече е свикнала с понятието „жури”, ние предлагаме това да остане като „жури”.
Продължаваме с предложението на Светла Бъчварова и група народни представители. Относно думата „съответната” се добавя „или близка до нея”. Когато в един закон използваме дума близка до нея, трябва да има дефиниция каква е метриката за близост. В математиката е така. Наистина е така. Има евклидова метрика или други метрики. По тази причина, тъй като нямаме ясна метрика за това в какъв смисъл разбираме „близка”, предлагам да остане текста, който е предложен от нас.
Относно следващото предложение – „които са били членове на научно жури по предходните две последователни процедури за защита на дисертационен труд”, също не подкрепяме това предложение, тъй като в редица случаи множеството на специалистите от дадено професионално направление е твърде малко, за да сме в състояние да ги обновяваме. А текстът на закона е такъв, че нито един от членовете на предходните журита не трябва да съвпада. Ние не виждаме проблем в това и практиката досега на провежданите конкурси показва, че… Вижте, ще дам един конкретен пример. За образователната и научна степен „доктор” се изисква жури от 5 човека. Той минава тази процедура. Когато тръгне конкурс за доцент, там вече се искат 7 членове. Преди това, за да мине през главен асистент също се иска. Така че от само себе си законът съдържа регулация, която частично отчита този факт. Тоест, по тази причина това са доводите, поради които оставаме към този текст, който сме предложили.
Предложението за получаване неанонимен, добре аргументиран и обоснован на мен лично ми харесва, но тук пак имаме проблем с това, че нямаме ясна дефиниция на това какво означава „добре аргументиран”. Освен това, това е предложение към законопроекта на проф. Станилов.
ДАМЯН ДАМЯНОВ: Ще си позволя реплика. Когато има плагиатство, най-доброто доказателство е да покажеш от къде е преписал. От това по-голям аргумент няма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Предложението на господин Великов. За обявения конкурс да се добави „или друга близка област”, аз не бих се съгласил с тази формулировка по простата причина, че, отново казвам, нямаме метрика за това в какъв смисъл разбираме „близка”. И затова предлагаме да отпадне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме и едно допълнително предложение, представено от народния представител Методи Андреев. Имате го предоставено към материалите за днешното заседание.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Тук аргументите ни са пак в този смисъл, че съответният факултетен съвет или научен съвет има механизма да вземе решение по този въпрос, тъй като процедурата включва утвърждаване на съответния състав на журито от съвета, т.е. такъв контролен механизъм съществува. И в този смисъл смятаме, че това нещо е излишно. Единствен детайл, съответните научни съвети имат право да приемат или отхвърлят предложеното жури, но има механизъм със съответната забележка и протоколиране да се внесе нов състав на журито, което на следващото заседание научният съвет или факултетният съвет да утвърди. Но такъв механизъм съществува.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Доцент Великов поиска думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз много уважавам проф. Димов и неговата метрика, обаче това предложение, което е за ал. 3, трябва да кажа, че беше предложено от мен вследствие на идея, дошла от колеги от Университета по металургия и химични технологии, проф. Мачкова и други колеги, които дадоха и конкретни примери във връзка с това, когато става дума за технология на силикатите и нещо, което е близко с технология на неорганичните вещества и т.н. Така че аз бих помолил, проф. Димов, още малко да помислим по формулировката, тъй като друга близка специалност до технология на неорганичните вещества вероятно може да се прецени, че е технология на силикатите. Тук има и ректори и председателят на Съвета на ректорите, така че може би има смисъл да се допусне там, където има необходимост. Тук според мен е прав колегата Жаблянов, че искаме да уредим обществени отношения, които към момента са неуредени и пречат на развитието на академичния състав в съответствие със закона. Така че постижения в съответната или друга близка област за обявения конкурс или тема, дисертационен труд, което също така смятам, че внася едно допълнително разяснение на метриката.
Така че специално по това становище на проф. Димов аз бих помолил колегите да помислим, тъй като това не са някакви лични интереси, а защитавам интересите на научната общност. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Аз искам да добавя нещо. Дефинираното понятие е „професионално направление” и то е достатъчно общо. Аз съм съгласен, че когато конкурсът е за конкретни нужди по конкретна специалност, то така или иначе трябва да удовлетворява изискването на съответното висше училище или на съответния научен институт. Това е причината да говоря за близост, тъй като когато разглеждаме професионалното направление, то включва множество специалности и то само по себе си, вътре в себе си включва това, за което Вие говорите. В този смисъл ние на практика правим това, което вие записвате, без да говорим за близост на научни специалности, защото това е твърде тясно понятие. Както знаете в скоби след съответното професионално направление има практика да се определя конкретната област, от която се нуждае съответната катедра, факултет или научна институция. И аз смятам, че, може би не се изразих много правилно, това решава въпроса, който Вие поставяте. Това исках да кажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Димов. Колегите около мен изразяват несъгласие с тази теза.
Господин Андреев има думата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, ще си позволя да направя едно изказване по начина, по който се води обсъждането на предложените текстове от страна на представители на министерството. Аз съм дал три качествени прилагателни към въпроса за сигналите. Те са неанонимен, обоснован и аргументиран. Ако тръгнем да мерим математически какво е това аргументиран, трудно ще намерим какво е аргументиран. Аргументиран за конкретната работа е откъде е преписано. Но по отношение на „неанонимен” съм абсолютно настоятелен. Знам много добре какви проблеми предизвика това нещо във въпросния закон на госпожа Кунева. Така че няма да се откажа от този текст и ще го защитавам в залата. Ние трябва да се научим, че в науката когато заявяваш нещо, трябва да го заявяваш с лицето си, а не да пишеш това в сигнал. От дейността на съответните организации знаем, че обикновено сигналите са неанонимни. Но това не означава, че не могат да се получат и анонимни сигнали. И защо да занимаваме толкова много институции, за да намерим сега той бил ли е аргументиран или не е бил. Ако не ви харесва „аргументиран”, да махнем думата „аргументиран”, да оставим думите „неанонимен и обоснован”. Тогава няма да има нужда да намираме измерител в математическа величина колко е аргументиран и колко е неаргументиран. Защото трябва да ви кажа, че въпросът какво е плагиатство, ако тръгнем там пък да обсъждаме, ще е много трудно да бъде математически определено какво значи „плагиатство”. Има различни категории, има различни виждания. Едни казват 15 %, други казват 20 % и т.н. Така че аз много настоявам да пише „неанонимен сигнал”. Иначе съм сигурен, че в залата ще се постави този въпрос. И за да не се постави в залата, по-добре е комисията да го обсъди и да го реши. Тези предложения, които ние правим, особено аз които съм направил, са срещу философията на съответствия законопроект. Разбирам, че не е балансиран. Професор Дамянов предлага да бъде „документиран”, а не „аргументиран”. Има начини да се намери правилният изказ.
По отношение на другото предложение, което е изцяло в ръцете на комисията, това все пак е направено между първо и второ четене, аз няма да го оттегля, ще го защитавам в залата. И сигурно ще направя тази редакционна промяна, която акад. Дамянов предлага.
По отношение на другото предложение, което е изцяло в ръцете на комисията. Вие сега се запознахте с него и решихте по същите критерии да кажете, че имало съответен механизъм. Ама вижте, този механизъм е толкова скрит, че аз не съм го намерил. Много е важно да сме наясно, когато в един закон има едно право разписано конкретно и ясно, то може да бъде ползвано, може и да не бъде ползвано. Аз ще ви кажа следното нещо. Ако ние нямаме такъв конкретен текст в закона, въпросният факултетен съвет може да каже: никъде в закона не е писано, че въпросният господин докторант или кандидат за академична длъжност има право да контестира конкретния член на комисията. Вижте, ние сме тук една част инженери, хора, които боравим с реални обекти. Ние не можем да търсим във всеки един текст, да караме хората, които са го предложили, да търсят духа на закона. Това е много трудно да се търси. Затова в този изключително важен момент, когато един човек прецени, неговата контестация може и да не бъде одобрена от факултетния съвет, той затова ще го постави, той може да прецени, забележете, за член от комисията, а не за членове от комисията, за един член. Ние трябва да дадем ясна регламентация в закона, че такава възможност съществува точно преди да бъде утвърдено съответно жури от съответния факултетен или научен съвет, защото после, проф. Станилов беше абсолютно прав, въпросната катедра става известна в цялата научна общност, че еди-кой си отишъл и започнал да обжалва еди-кое си решение. За да не ставаме за резил и да не пълним джобовете на адвокатите, по-добре е тук, в закона, няма нищо лошо да регламентираме нещата точно. Ако не ви харесва текста, ваше право е да го промените, важна е идеята. Така че аз много настоятелно моля комисията да го припознае.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Желев също има реплика във връзка с този текст.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин заместник-министър, съвсем кратка реплика, тъй като колегата Андреев се аргументира. Вие казахте, че има механизъм, по който може да бъде върнат. Сега действащият механизъм е факултетният съвет избира журито и ректорът издава заповед. Тоест, трябва да има някакъв механизъм, по който ректорът да отклони тази своя заповед и да издаде нова заповед. А именно този текст, който търпи редакция, може да позволи на ректора да издаде нова заповед.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Механизмът работи по следния начин: съответният факултетен или научен съвет не избира съответното жури, прави се промяна, влиза повторно и се гласува и едва след това се издава заповедта на ректора. Това е механизмът, който работи.
Относно предложението „неанонимен, аргументиран”, това е добър текст и аз не бих възразил, но трябва много внимателно да помислим дали това няма да измести много във времето процедурата и ние да излезем от рамките на закона. Знаете, че има фиксиран срок, т.е. колко пъти това нещо може да се повтаря. Това ми е идеята. Нека да помислим всички заедно за някакъв регламент за ограничаване, т.е. един път, два пъти, нещо такова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо председател, господин заместник-министър, надявам се, че няма да сбъркам, но когато се обявява един конкурс, той не се обявява за лицето Х, Y или Z. Тръгва конкурсът, наближава срока, избира се жури, журито не знае кой ще участва в този конкурс. Мисля, че последователността е такава. Как след като е избрано жури и се появят трима кандидати или повече от един, как ще можем да правим промяна в това жури?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Мисля, че забележката на проф. Тотев е много съществена. Към този момент ние нямаме реални кандидати. Може евентуално да има посочен потенциален кандидат.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Няма посочен, има кандидат, т.е. катедрата, основното звено, има нужда за доцент. Обявява се конкурс за доцент по еди-си какво и на този конкурс може да се явят 10 човека. Но за съжаление се явява 1 човек и ние нямаме право на избор. Затова говорим сега за тези журита. Смятам, че това няма място да влезе. Не говорим за звания и за степени, тук имаме избор на академична длъжност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Само една добавка. Към момента при сега действия закон няма нито една постъпила жалба в министерството в този аспект. Тоест, искам да ви кажа, че в момента говорим за множество, което съдържа 0 елемента. Просто искам да кажа това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо председател, аз ще направя предложение да прекратим дебата и да Ви помоля да организирате може и работна група, Вие ще решите как. Тук се изказаха и проф. Димов, че трябва да помислим, и проф. Желев каза интересни неща. Професор Денков акцентира, че това са два много важни, възлови въпроса в законопроекта. Ние като че ли подминахме дебата, с който аз малко избързах да го отворя за това, че членовете на журито трябва да отговарят на съответните минимални национални изисквания, за което държа на един сериозен, задълбочен дебат. Тоест, мисля, че имаме доста, за да отложим тази точка, да поработим малко по-задълбочено и по-делово. Така че мисля, че е разумно да спрем сега, да минем на един по-делови вариант на заседание, дали ще го наречем работна група или работно заседание заедно с министерството, заедно с колегите от университети и от Съвета на ректорите. Това е моето предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Колеги, има ли други предложения? Вие предлагате процедура, но доколкото Ви разбрах не по прекратяване на дебата, а по отлагане на дебата, т.е. прекъсване на заседанието и насрочване на работна група, за да може да бъде изчистен § 5.
Има ли обратно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване така направеното предложение от доц. Михов. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 14, „против” няма, „въздържал се” - 1.
Предложението се подкрепя.
Колеги, ще получите информация за работна група или през следващата седмица, или в началото на следващата пленарна сесия в зависимост от графика на пленарните заседания на Народното събрание през следващата седмица.
В точка „Разни” има ли нещо? Няма.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова