. Разглеждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вх. № 653-09-10 от 23 март 2016 г., въз основа на приетите на 9 март 2016 г. на първо гласуване законопроекти:
- № 454-01-67, внесен от Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 18 декември 2014 г.;
- № 454-01-68, внесен от Станислав Тодоров Станилов на 19 декември 2014 г.;
- № 454-01-70, внесен от Борислав Любенов Великов и група народни представители на 19 декември 2014 г.;
- № 554-01-44, внесен от Лютви Ахмед Местан, Мустафа Сали Карадайъ и Алиосман Ибраим Имамов на 6 март 2015 г.;
- № 502-01-36, внесен от Министерския съвет на 12 май 2015 г.;
- № 554-01-121, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 24 юни 2015 г.
2. Разни.

---

Заседанието бе открито в 15,15 часа и ръководено от госпожа Милена Дамянова – председател на Комисията по образованието и науката.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем днешното заседание, като преди това Ви информирам, тъй като посъбрахме кворум, но съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ал. 2 на чл. 31 „Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките ѝ членове”. Тоест, ако в един момент паднем под 7 човека, ще се наложи да прекратим днешното заседание.
Предлагам Ви днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Разглеждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вх. № 653-09-10 от 23 март 2016 г., въз основа на приетите на 9 март 2016 г. на първо гласуване законопроекти:
- № 454-01-67, внесен от Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 18 декември 2014 г.;
- № 454-01-68, внесен от Станислав Тодоров Станилов на 19 декември 2014 г.;
- № 454-01-70, внесен от Борислав Любенов Великов и група народни представители на 19 декември 2014 г.;
- № 554-01-44, внесен от Лютви Ахмед Местан, Мустафа Сали Карадайъ и Алиосман Ибраим Имамов на 6 март 2015 г.;
- № 502-01-36, внесен от Министерския съвет на 12 май 2015 г.;
- № 554-01-121, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 24 юни 2015 г.
2. Разни.

Който е съгласен с така предложения дневен ред за днес, моля да гласува.
Гласували 11, за – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Колеги, предвид факта, че доста се позабавихме с разглеждането на този законопроект, Ви предлагам приоритетно на следващите заседания да се занимаваме със Закона за развитието на академичния състав, защото темповете, с които вървим, са изключително бавни. Това е съвсем естествено, защото комисията се опитва да отрази мнения на академичната общност, на всички заинтересовани страни, така че да постигнем едни добри текстове.
Ако нямате нищо против, Ви предлагам наистина в следващите заседания да се съсредоточим върху този законопроект, за да може в скоро време съответно да го внесем и на вниманието на всички колеги в пленарната зала.
На предходното заседание проведохме дискусия по § 5, като имате на електронните си пощи получен Проект на текст – предложение, изготвен от експертите, който текст и редакция отразява предложенията и коментарите, които се направиха по време на дискусията в предходните заседания. Направен е за улеснение.
Предлагам Ви да коментираме и да работим по този текст, по тази редакция, която имате пред вас и която ни е предложена от експертите, за да вървим напред, разбира се, алинея по алинея. Тоест това е чл. 4. Всички имате вариантите пред Вас.
Предполагам, че сте се запознали с текста.
Имате думата за изказвания.
Очакваме и гости от академичната общност. Имаме потвърдили, но не мога да кажа – потвърдили са и ги очакваме. Предполагам, че ще се включат в хода на дискусията.
Имате думата за изказвания колеги.
Няма ли изказвания?
Становище на Министерството на образованието и науката по предложената нова редакция на чл. 4.
Заповядайте, заместник-министър Димов-
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Нали говорим засега за ал. 1, госпожо председател?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, нека да са алинеи по алинеи, за да не се объркваме и наистина да работим малко по-организирано.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Казвам „да“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подкрепяте така предложената редакция на ал. 1 за чл. 4.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на ал. 1.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Текстът на ал. 1 се подкрепя единодушно.
Алинея 2.
Становище на министерството по ал. 2?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Да, подкрепяме текста.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подкрепяте.
Изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на ал. 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Текстът на ал. 2 се подкрепя единодушно.
Алинея 3.
Изказвания по предложената редакция за ал. 3?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Ако няма изказвания по същество, имам редакционно предложение, което е разпечатано, но просто има размяна в словореда.
Виждате тук крайният резултат, само че се губи това, което е изтрито, защото не е разпечатано в режим, в който да се вижда изтрития текст. Просто е променен словореда. Ако трябва да го прочета като предложение?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Алинея 3 – „За членове на научното жури се избират лица, включени в регистъра по чл. 2а, хабилитирани в български висши училища или научни организации, с резултати в съответната или в друга близка за обявения конкурс или тема на дисертационен труд научна област, а по възможност – и в съответното направление и специалност, и/или учени от чуждестранни висши училища или научни организации с резултати в съответната или в друга близка научна област, а при възможност – и в съответното направление и специалност. При интердисциплинарност на обявения конкурс или тема на дисертационния труд най-малко един член на журито трябва да бъде от друга научна област, към която обявеният конкурс или тема на дисертационния труд има отношение. Изборът се осъществява от две обособени групи – на външни и на вътрешни членове за съответното висше училище или научна организация. При избор на научно жури се определя и по един външен и един вътрешен резервен член.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Подкрепям това, което предлага колежката Михайлова, още повече че включва и моето предложение, което и преди беше включено, но е добре така да бъде.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Извинявам се, ако не съм чул нещо. Стефани, мисля, че изпусна фразата „включени и в регистъра по чл. 2а“.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Тя е сложена отпред.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Добре. Съгласен съм с редакцията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имате ли редакцията на госпожа Стефани Михайлова?
РЕПЛИКИ: Не.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа, ще споделя следните опасения на нашите юристи. Искам да кажа, че като цяло е О'кей, само че имайте предвид, че регистъра по чл. 2а, където цитираме Националния център за информация и документация, не съдържа сведения за чуждестранните – там, където казваме „и/или чуждестранни висши училища“. Те са само за българските. Не знам, според мен, това е леко неиздържано. Дали трябва да направим лека редакция? Нека кажат юристите.
РЕПЛИКА: Освен да го включим „включени“ след „хабилитирани“?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, моля да направите конкретно предложение за редакция, за да може да влезе в стенограмата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Би могъл регистърът да се включи като условие по отношение само на българските членове на журито след „и в съответното направление и специалност“ тогава да дойде „включени в регистъра по чл. 2а“, за да не се отнася и към чуждестранните членове на научните журита.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тъй като имаме предложение, чакайте, колеги, Вие понеже сте си в процеса първа редакция, втора редакция. Първата редакция е тази, която всички имаме на електронните си пощи. Втората редакция е тази, която предложи народния представител Стефани Михайлова. Тоест министерството подкрепя редакцията, която е изпратена на електронната поща, включително и на колегите от министерството. Смятаме, че тя е по-коректна.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Да, и обяснихме защо. Тъй като регистъра не съдържа … (В залата влизат проф. Любен Тотев и доц. Л. Вълчева.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден на проф. Тотев, на доц. Вълчева.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В първоначалната редакция липсва текста, че чуждестранните учени могат да бъдат не само в съответната, а и в друга близка научна област, която смятам, че е смислена. В смисъл, тя е направена за българските учени, смислено да има и за чуждестранните учени. Така че може би доброто решение е да се комбинират двете редакции.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, тъй като правим компилация общо-взето за всеки един текст, ще помоля експертите на комисията да ни подготвят по стенограмите вече приетите текстове, за да можем да ги прегледаме, както се казва, на чисто и тогава, ако се наложи някъде нещо да се върнем да редактираме, това е лесно да го направим в комисията, но нека да гледаме текстовете в цялост, защото се опасявам, че с тези редакции, които правим в крачка, или ще изпуснем нещо, което е важно, или няма да го направим както трябва, което общо-взето е едно и също.
Заповядайте, господин Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Госпожо председател, ако позволите, при предната дискусия все още остана отворен въпроса за „друга близка научна област“. Тъй като ние нямаме ясна дефиниция на това какво означава „друга близка научна област“ и може да отворим вратичката за създаване на журита от хора, които са в друга близка. Ако има готов отговор на въпроса каква е дефиницията на „друга близка научна област“, аз съм О'кей. Но нека поговорим на тази тема още минутка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Съгласен съм със заместник-министъра, но мисля, че ако господин Борислав Великов, който беше вносител на това, да формулира едно означение в Преходните и заключителните разпоредби, ако той го каже.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: И проф. Бъчварова – също.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Може с проф. Бъчварова да опитаме да дадем такова определение. Сега само мога да дам примери от моята област – химическите технологии, силикати, близка научна област са неорганичните вещества и т.н., но това е прекалено специално. Може би наистина трябва да има едно определение. Готов съм да седнем с проф. Бъчварова и да помислим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ще Ви предложа да дадем възможност на доц. Великов и на проф. Бъчварова да се опитат да направят формулировка за Допълнителни разпоредби на „близка научна област“, след което да я прегледаме и ако видим, че не изчерпваме случаите и наистина ще създадем възможности за спекулации, тогава ще се върнем и просто ще прегласуваме ал. 3 като махнем тази област, но все пак наистина да дадем една такава възможност, защото очевидно има примери.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, особено в Химикотехнологичния институт, вероятно и при друга група хора, които са сродни учени. (Реплика от госпожа Маргарита Йорданова.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, мястото наистина е в Допълнителните разпоредби, а не тук, така че нека да се опитаме да направим една формулировка. Ако не успеем, разбира се, най-лесно е да го махнем.
Съгласни ли сте с това, колегите от министерството?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Още един последен въпрос. От текста не става ясно дали говорим, след като ще имаме дефиниция на това какво представлява „друга близка научна област“, дали говорим в случаите, когато нямаме нужния брой специалисти в съответната област. Дали само за това се отнася или винаги, при всички случаи. Тоест една такава практическа ситуация: имаме достатъчен брой учени за членове на журито от дадената област и независимо от това ние привличаме от друга близка област? Това трябва да изясним.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това сигурно може да се коментира, но ако се обърнем към една от следващите алинеи – 7-ма, която е тук, в случай, че има съмнения в обективността и безпристрастността и т.н., този член на журито може да бъде заменен от съседната научна област, примерно. Дори и в такива случаи има смисъл да имаме тази възможност, защото пак дали ще бъде „Технология на неорганични вещества“, „Полупроводникови материали“ или „Силикати“, те са близки научни области.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Тук, ако ми позволите, по-скоро става дума дали „друга близка“ е субсидиарна. Тоест дали се прилага само в случаи, когато няма, тъй като в този текст излиза, че при всички случаи това може да се направи. Просто това моля да изясним.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, според мен е ясно написано, че във всички случаи може да се прилага. Предлагам да не се формализираме чак толкова. Естествено е, че това жури ще се подбира по обективни причини от хора, които са специалисти, които наистина ще целят високо качество на журито и мисля, че тази възможност трябва да бъде дадена. В областта на финансите, където работя – икономиката, естествено, че някога темите са по интердисциплинарни отколкото изглеждат на пръв поглед и не трябва да се ограничава толкова диференциалната област, от която избираме съответното жури.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Господин заместник-министър, Вие правилно обърнахте внимание на този текст, защото тук и господин Чобанов, според него, той винаги ще се прилага, но ако винаги се прилага, в много случаи ще влиза в конфликт, че бихме могли да изберем специалисти от друга близка област при съответно съществуващи и налице специалисти от тази област, което някак си не говори добре за критерия за формирането на жури.
В момента аз лично не мога да формулирам как би трябвало да бъде. Според мен разбирането на вносителите и на мнозинството от нас е, че това се допуска само в извънредни случаи. Би могло да се допусне, когато примерно – говоря от моята област, когато нямаме специалисти по керамика, но имаме добри специалисти археолози по метални предмети от същата епоха и т.н., и т.н, или нещо друго, макар че тук става дума за научни области.
Затова може би този текст да го отложим. Правя работно предложение, а не формално. Самото министерство може би имат някакво виждане как точно да се редактира, така че да е ясно, че от близки научни области ще бъде само в случаите, когато имаме дефицит на кадри по тази съответна научна област.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, проф. Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Ако позволите, до края на заседанието ще се опитаме да дадем формулировка, в смисъл нашето предложение, за да изчистим това нещо, тъй като не би трябвало това да стане вратичка за правене на специалисти от близка област, която не е съвсем дефинирана. Може би да се добави „при липса на достатъчен брой специалисти“ или нещо от този сорт „в съответната област“. Тъй като интердисциплинарността е нещо друго, тя се трактува по-надолу и тя е добре дадена.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Въпросът е, че не е формулирано какво значи „близка област“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ако ми позволите, имахме едно процедурно предложение за отлагане на ал. 3, но имахме и преди малко си говорихме за това, че проф. Бъчварова и доц. Великов ще помислят върху определение за „близка научна област“.
Предлагам сега да гласуваме текста така, както ни е предложен, защото ако отлагаме така, никога няма да приключим. Затова текстове се изпращат предварително. Моля Ви там, където някой има някаква корекция, да дойде с готовия текст, защото проведохме дискусиите по § 5 на предходното заседание в продължение на два часа и половина. Този текст е подготвен въз основа на тази дискусия и на тези коментари. Ако някой има редакционни предложения, както госпожа Михайлова – ето, тя се е постарала, написала ги е, предлага ги.
Така че наистина Ви предлагам, ако нямаме готовност в момента, просто да го гласуваме така, както е, а когато доц. Великов и проф. Бъчварова ни предложат текста – така или иначе трябва да го гласуваме за Допълнителните разпоредби, тогава, ако се налага, да се върнем тук и да допълним допълнителен текст или пък допълнителна алинея, за да можем наистина да се придвижваме напред.
Пак Ви казвам, мисля, че с тези темпове ще надминем темповете на приемане на Закона за училищното образование. Просто сме на път.
Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо председател, безспорно Ви подкрепям и наистина се съгласявам с това, което каза господин Чобанов. Смятам, че тук се формализираме безкрайно много. Точно това споделих с проф. Желев. Нали си давате сметка, че нито един ректор и управляващ или какъвто е там, няма да се съгласи да сложи от близката област, колкото и да е близка тя, когато функционално в съответното направление има качествения специалист. Тук това има и финансови измерения и нека да не подценяваме никого в това отношение.
Подкрепям Ви да гласуваме текста в този вариант, в който предложихте.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да гласуваме ли процедурата на доц. Михов за отлагане на алинеята.
МИЛЕН МИХОВ: Аз дадох тема за разсъждение, не направих процедурно предложение. Ако се обединим върху процедурната идея, след като вече ще имаме дефиниция или определение за „близка научна област“ да го изредактираме и министерството, след като дадат съответно мнението си, аз съм съгласен да вървим нататък.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, в такъв случай подлагам на гласуване така предложеният ни текст за ал. 3.
Подлагам на гласуване текста на ал. 3.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 13: за – 13, против и въздържали се – няма.
Текстът на ал. 3 се подкрепя единодушно.
За стенограмата не сме го прочели.
Сега ще прочета всички текстове, които приехме до момента, от ал. 1 до ал. 3 включително.
„Чл. 4. (1) Оценката за съответствие с минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2, съответно с изискванията по чл. 2б, ал. 3 и 5, както и оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ се извършва от научно жури. За всяка конкретна процедура съставът му се предлага от първичното звено и се утвърждава от факултетния, съответно научния съвет.
(2) Ректорът, съответно ръководителят на научната организация определя със заповед състава на научното жури, утвърден по реда на ал. 1.
(3) За членове на научното жури се избират лица, хабилитирани в български висши училища или научни организации, с резултати в съответната или в друга близка научна област за обявения конкурс или тема на дисертационен труд, а по възможност – и в съответното направление и специалност, включени в регистъра по чл. 2а, и/или учени от чуждестранни висши училища или научни организации с резултати в съответната научна област, а при възможност – и в съответното направление и специалност. При интердисциплинарност на обявения конкурс или тема на дисертационния труд най-малко един член на журито трябва да бъде от друга научна област, към която обявеният конкурс или тема на дисертационния труд има отношение. Изборът се осъществява от две обособени групи – на външни и на вътрешни членове за съответното висше училище или научна организация. При избор на научно жури се определя и по един външен и един вътрешен резервен член.“
Това сме приели до момента.
Преминаваме към ал. 4, която звучи така:
„(4) Членовете на научното жури трябва да отговарят на съответните минимални национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3.“
Изказвания? Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Да, подкрепяме текста.
Доцент Михов поиска думата.
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Колеги, ще кажа за протокола, че съм противник на тази идея. Вече няколко пъти споменавах своето мнение, то не е изненада. Според мен това, което бих могъл да добавя сега, е, че имаме една голяма група уважавани, световно престижни, национално престижни учени, които някак си ще трябва да подписват декларации за научна престижност. Да оставим настрана, че така правно разделяме хабилитираните преподаватели на хора, които ще имат право да бъдат членове на жури и други, поради някакви обстоятелства, няма да имат право да бъдат членове на жури, без да споменавам, че ние досега не знаем какви ще бъдат тези критерии, които ще бъдат направени с правилника.
Това е моето мнение. Няма да бъда по-пространен. Мисля, че това е ненужна рестрикция, която носи елемент на горчив вкус, хайде така да се изразя, за академичната общност, която трябва да верифицира, да декларира своите научни постижения, своя научен авторитет и право да бъде член на жури.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, проф. Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Подкрепям това, което каза доц. Михов, още повече че в чл. 3 ние говорим едва ли не, че едвам ще съберем жури от специалисти, а пък тук казваме: „Дайте да видим това жури дали става или не става.
Подкрепям доц. Михов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз също се присъединявам към току-що изложените аргументи.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Да отпадне или какво?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тъй като това е предложение на Министерството на образованието и науката може би да разясните проф. Димов Вашата идея предвид това, което беше споделено и от колегите народни представители, и от проф. Тотев.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Тази алинея специално не е много чувствителна. Ще обясня защо министерството я предлага.
Защото е международен стандарт в научните области, когато се прави жури за някаква дейност, членовете на журито да покриват поне тези критерии, които се изискват от кандидатите. Това е било. Но априори може да предположим, че те са ги удовлетворили, тъй като са минали. Това е била идеята. В смисъл, че не може човек с по-ниска квалификация да дефинира по-висока. Това е било единствено. Мисля, че по подразбиране можем да го приемем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Опасявам се, че по подразбиране не е точно така, защото по действащия в момента Закон за развитие на академичния състав академичните длъжности и научните степени се придобиват без да има изискване да се удовлетворяват минимални национални изисквания. Следователно ще има хабилитирани лица, които няма да ги удовлетворяват и всъщност това стои в основата на съображенията на господин Михов – че хабилитираните лица не винаги ще удовлетворяват тези национални минимални изисквания и по тази причина ги разделяме. Вие се опасявате от това разделяне на две. Тоест не се подразбира, че едно лице, което е хабилитирано, отговаря на националните изисквания и че ще покрива тези изисквания, които поставяме към кандидата.
Могат да бъдат членове на журито, които не отговарят на изискванията, а към кандидатите се предявява изискване да отговарят на тези изисквания.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте за реплика доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Да, логически би могло така да се направи, само че ние в момента не знаем какви са тези минимални изисквания. В момента ние ги нямаме формулирани, дефинирани, определени. Имаме професори, доценти, академици, които са придобили своя научен престиж при различни закони, по друг ред – по стария Закон за научните степени и звания, по сега действащия закон и сега ще ги разделим въз основа на едни критерии, които съм съгласен да приемем, но ние тук, в тази зала, ги нямаме. Ако някой в България ги знае и ги има, и може да ни каже: „Това са“ и ние ще кажем: „Да, добре, въз основа на това ще мерим кой може да стане член на жури, кой не може. Но никой в България в момента няма тези минимални национални изисквания, а ние в закона казваме, че от утре, от други ден едни ще могат да отговарят на тях и ще заемат местата си в журитата. Журита, които, обърнете внимание, ще провеждат процедури от доктор до професор. Ако един академик на една преклонна възраст не може да оцени един доктор дали си е написал дисертацията както трябва, аз мисля, че този въпрос въобще не би трябвало да се разисква. Тоест това е прекалено голяма норма, основана на нещо, което не знаем. Това е моята логика.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В правилника искате, така ли?
МИЛЕН МИХОВ: Правилникът го няма. Да! Правилникът, който трябва да уреди тази материя, го няма и ние не знаем какво ще пише в него, а в същото време казваме …
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Той е подзаконов акт.
МИЛЕН МИХОВ: Така е, той е подзаконов акт. Това е моята мисъл.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Разбирам, че имаме проблем с това, че не знаем как ще изглеждат минималните национални изисквания, но мисля, че нямаше съмнение, че такива изисквания са необходими и това беше едно от основните съображения, което винаги е било изказвано, във връзка с недостатъците на действащия в момента закон. Така че ние всички сме съгласни, че тези изисквания трябва да ги има и просто трябва да се положат усилия от страна на професионалните общности за съответните професионални направления тези минимални изисквания да бъдат прецизно и коректно формулирани, така че да изпълнят целта си. Не е възможно в момента да имаме правилник, който да съдържа минималните национални изисквания по всички области и направления. В смисъл бихме могли – да, обаче това означава да изчакаме много време, за да може да се приеме закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, доц. Великов
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Смятам, че трябва да има някакви минимални изисквания, както е било и по вносител, тъй като нали искаме да повишим изискванията изобщо при израстването на академичния ни състав. Ако случайно някой се е промъкнал по някакъв начин, без да има никакви изисквания по стария закон, нека не му даваме възможност да възпроизвежда някакви кадри, които вероятно няма да отговарят на тези изисквания и за в бъдеще. Нали искаме да подобрим нещата? Така че е хубаво да има минимални изисквания.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, проф. Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Искам да разясня нещата технологично, тъй като мисля, че в голяма степен ние имаме готовност. Ще Ви кажа това, което се е дискутирало както в министерството, така и в Съвета на ректорите. Когато говорим за минималните изисквания, искам категорично да заявя и предполагам, че голяма част от Вас го знаят, че във всеки университет и във всяка научна организация има формулирани такива вътрешни правила, където тези изисквания съществуват. Те ще бъдат минималните. Тоест ние взимаме не Софийският университет, не елитен институт на БАН, а взимаме един обикновен университет. (Весело оживление.)
Колеги, виждате колко внимателно се изразявам. Тоест, тези минимални изисквания ще бъдат наистина минимални. В този смисъл ние все пак слагаме някакъв праг и това е било … Тоест, съгласен съм, че ние акцентираме върху качеството по този начин, слагаме изисквания, те обаче са минимални. Имайте предвид, че никой няма да измисли критерии, които трябва да покрият академици и професори, а пък ние да ги сложим за главни асистенти и доценти. Така че в този смисъл тези критерии горе долу са ясни. Взимате минималните критерии по правилниците на университетите и това нещо се вижда. Така че мисля, че няма място за притеснение. Става дума за философията на този закон, в който ние акцентираме върху качеството. Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Съгласен съм с господин заместник-министъра. Когато новият закон беше приет всеки университет и всяка научна организация си изработи правилник и тези правилници дори нарушаваха закона, защото предявяваха по-високи изисквания. Нямаше, който да предявява по-ниски. Но тези, които искаха най-бързо да минават процедурите, си прилагаха директно закона, но аз знам твърде много институти и университети, които вдигнаха, както се казва, летвата нагоре и започнаха да предявяват и повече изисквания. Това е правилно, господин заместник-министър, „трябва да отговарят на съответните минимални национални изисквания“, а тези изисквания, за които Вие говорите, са отделните университети и научни организации. Тук или трябва да махнем „националните“ и да напишем „минималните изисквания по съответните правилници на ВУЗ-те и научните организации“ или изобщо това да го махнем. Не можем да сложим „националните“, ако министерството не ги разработи – или Вие, или ние, и не влязат в закона в Преходните и заключителните разпоредби или в нещо друго. Иначе като пише „национални“… Те са различни за различни научни организации и университети и не можем да оставим тази формулировка. Това мисля аз.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, проф. Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Аз мисля, че никой учен не би се притеснявал – в отговор правя реплика, от това дали отговаря или не отговаря на тези минимални изисквания. Така че няма никакъв проблем. Това, че аз съм се хабилитирал, когато ги е нямало, защо трябва да ме притеснява това нещо? Обратно, ако не приемем тази ал. 4, тогава кандидатът, който и да е кандидат, ще каже: „Откъде на къде ще ме оценява някой, който за мен не е ясно дали той самият отговаря на това, което иска от мен?“.
РЕПЛИКА: Нарушаваме ли процедурата?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нарушихме я, но както и да е. Макар, че преди да Ви дам думата, ако мога и аз да си позволя една …
Нарушихме процедурата, затова ще се включа и аз – нещо като реплика пък на проф. Желев. Вие може да не се притеснявате от критериите, по които сте се хабилитирали, но аз съм далеч от мисълта, че навсякъде, в цялата страна и във всички висши училища ситуацията е същата, защото, ако тя беше такава, нямаше да се налага днес да правим поправки в този закон. Нали тук все пак вече говорим за вдигане на нивото. Аз в никакъв случай няма да си позволя да разделям висшите училища на обикновени и необикновени и без това вече направихме и законово известни разграничения, които не знам доколко са за добро или за лошо, практиката ще покаже, но ситуацията в различните висши училища далеч не е еднаква.
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Ще се опитам да отговоря на този аргумент как може един човек, който не отговаря на минималните изисквания, да оценява друг, който претендира, че отговаря и съответно е кандидат на тази процедура.
Ще отговоря с един въпрос: Кои „съответни минимални изисквания“ – минималните изисквания на процедурата, която се провежда, тоест на кандидата, който тръгва по тази процедура, или минималните изисквания на моя статус като учен“?
Тоест ал. 4 предвижда членовете на научното жури да декларират, че съответстват на минималните изисквания на доценти, професори, големи доктори или че съответстват на нивото на процедурата, в която участват, тоест на доктор, на голям доктор – казвам го условно, на доцент и на професор, защото това е много важно нещо.
Самият статут на учения като член на журито го разграничава от човекът, който кандидатства по съответната процедура. Давам пример със себе си: аз, като доцент в една област, в една специалност мога да бъда член на жури за малък доктор, за главен асистент, за доцент, но мога да бъда член на жури и за голям доктор, ако това е в моята специалност, в моето направление, в тясната ми професионална специалност, и за професор. Мога ли да бъда? Можем ли да искаме от един доцент, който участва в едно жури за професор, да отговаря на минималните изисквания за професор? Има ли правно основание на това?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Няма логика.
МИЛЕН МИХОВ: Ето, това е въпроса.
Ако приемем вторият казус – че той трябва да отговаря на собствения си статут, на собствения статус, то тогава този аргумент, че не може по-неподготвения да оценява кандидат за подготвения, той отпада. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги?
Заповядайте, проф. Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Разколебан съм за ал. 4, но веднага, поглеждайки надолу ал. 7, всеки един кандидат може да се жали и веднага да каже: „Този не покрива националните изисквания“ или „тези мои изисквания, искам да го махнете от журито“. Тогава какво правим?
РЕПЛИКА: Това е на друго основание.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Тя е на друго основание, но казва: „При наличие на факти и обстоятелства, които пораждат основателни съмнения…“. За него това е основателно съмнение, защото член на журито – доц. Михов, няма. Трябва да гледаме двете неща.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, проф. Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Това, което се има предвид в текста, разбира се, е да се удовлетворяват минималните национални изисквания и повярвайте, ние сме почти готови с тях, просто няма как правилникът да излезе преди закона. Но това, което искам да кажа, е следното. Става дума членовете на журито да удовлетворяват минималните изисквания за това, което са. Разбира се, доцент може да участва в конкурс за професор. Тоест не е нужно. Това се има предвид.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова, нашият референт, поиска думата.
Заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Когато изготвяхме въз основа на стенограмата и направените обсъждания варианта за окончателна редакция, който в момента разглеждаме, забелязахме този проблем. В текста, който ни беше предложен от Министерството на образованието и науката за ал. 4, бяха посочени само националните изисквания по чл. 2б, ал. 2. Тоест тези, които законът е разписал. Но ние добавяме и предложението на работната група от експерти е да се добави ал. 3 и ще ви кажа защо.
В ал. 3 на чл. 2б така, както е приета вече, пише: „Минималните национални изисквания по ал. 2 се определят в Правилника за прилагане на закона“ и ето сега „по научни области и направления за всяка научна степен и съответно академична длъжност“. Така че тук всъщност единственият проблем е правилникът по чл. 2б, ал. 3, всъщност го има правилника, но Вие да го измените и допълните в съответствие с чл. 2б, ал. 1 или към момента на влизане в сила на закона, или най-късно до два месеца, за да може тази норма да работи. Така че всичко е разписано и това са въпросите, които постави господин Михов. Те намират отговор. Въпросът е кога ще имате готовност за този правилник.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Много бързо Министерството ще има готовност за този Правилник. Разбирате, че е нонсенс да се говори за Правилник преди Законът да е... (Шум и реплики.)
Разбира се, той ще бъде разработен съвместно със Съвета на ректорите, но ние имаме пълна готовност на базата на минималните изисквания на университетите и научните организации, така че…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, доц. Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Добър ден!
Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, проф. Димов, проф. Тотев, колеги и гости, мисля, че за трети път ще кажем и ще се позовем на Разпоредбата на чл. 45 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, който установява, че проектът на акта по прилагане на Закона се изготвя заедно със Законопроекта и се приема в срока на влизане на Закона. Така че сме го написали – срокът е в срока на обнародването му. Ако той ще се обнародва в тридневен срок, как ще направите правилника толкова бързо – първо.
Второ, цяло лято можехме да направим, както Вие споменахте проф. Димов, че ще вземем минималните изисквания не на кой да е университет, а в самите професионални направления. Може би там принципът на жребия да изтеглим един университет от тези групи и да направим нужните от Правилника изисквания да бъдат минимални за областта.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Ние тук не играем на тото.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Да, да, точно. Давам пример, защото тук прочетох „жребий“ и затова ми дойде. Но това нещо трябва да се направи.
Не приемаме отговора на Министерството: „Ще го направим в кратък срок“. Трябва да бъде направено по начина, по който трябва и да спазваме законите. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Вълчева.
Да права сте, такъв е текстът в Указа, само че практиката показва малко по-различни неща и това е, предполагам, и опасението на колегите народни представители, които споделиха такива.
Колеги, други изказвания?
Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Само една потвърждаваща реплика на доц. Вълчева.
В идеалния случай, което не се прави, но в идеалния случай ние трябваше да имаме проекти и на Правилника тук и тогава всичко щеше да бъде много по-ясно. Но, за съжаление, го няма.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Естествено.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, моля за тишина!
Така или иначе коментираме в момента нещо което мисля, че е абсолютно излишно. (Шум и реплики.)
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Правилник за нещо, което не съществува.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има и разпоредба, така или иначе, така че има …
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Заместник-министър, въпреки изключителното ми уважение, няма да се съглася с Вас, защото мисля, за добро или зло се обединихме около идеята за минимални национални изисквания.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Които ги няма.
МИЛЕН МИХОВ: Което още го няма. И на доверие Ви казахме, че Вие, Министерството, ще трябва да ги направите. Оттук нататък ние можем да дискутираме дали те ще важат за журита, дали няма да важат, дали ще бъдат еди какво си, еди що си, но изработката на тези минимални национални изисквания вече зависи от Вас. Вие със Съвета на ректорите, с висшите училища, с професионалните гилдии, с направленията и тъй нататък, можете да работите върху това. Аз не виждам защо нашите разпоредби отсега нататък биха Ви възпрепятствали, поне тях да започнете да работите, да ги правите…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Вижте, ние ги имаме вече, извинявайте. Ние на практика имаме драфт… (Шум и реплики.)
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Как ги имате като не ги знаем?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Момент, изчакайте!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля за тишина, все пак председателят съм аз и аз давам думата. Така че, много Ви моля да не влизаме в диалог, за да можем да чуем тезата на всеки един желаещ да се изкаже.
Заповядайте, професоре.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Искам да кажа, че на практика ние имаме драфт на минималните национални изисквания. Идеята е заедно с проф. Тотев, със Съвета на ректорите да седнем да ги обсъдим. И това нещо предполагам, ето и двамата сме тук, така че… Но не е … (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Много Ви моля за тишина, много Ви моля да не влизате в пререкания! Така или иначе практиката показва, че изчакването на един законопроект да стане готов, да стане закона след това, не води до нищо добро за Министерството и се налага след това да бърза. Новият екип беше поставен в една такава ситуация по отношение на Закона за училищното образование и това никак не беше добре, бих казала, за никого. Така че и там имаше обещания, че се работи, тук февруари месец на 2015 г. имаме записи в стенограмите, че се подготвяха стандарти и така нататък. Истината е, че новият екип след това видя на какво положение бяха всички стандарти. Така че тази практика не мисля, че е добра – да изчакаме закона с надеждата, че той може би няма да стане закон. Как да кажа? Това досега не е показало, че е успешна практика. Още повече, мисля, че в началото споменах, че темповете, с които се движим за приемането на този Законопроект, са изключително бавни, така че след като имате някаква готовност за някакъв проект, можете да ги обсъдите и докато приключим с този Законопроект, може би все пак и ние да сме запознати с него, за да не приемаме текстове, които са, наистина в буквалния смисъл на сляпо.
Колеги, изказвания?
Да, гледаме ал. 4, прав е проф. Желев. Но така или иначе той е свързан с цялата тази процедура, която обсъждаме в момента, защото на практика гласуването на ал. 4 зависи от други фактори, които все пак трябваше да уточним и други процедури и нормативни документи.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване текста на ал. 4, който ни е предложен.
Подлагам на гласуване текста на ал. 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 13: за – 9, против – 2, въздържали се – 2.
Текстът на ал. 4 е приет.
Тук правим уговорката, че до края на Законопроекта имаме възможност за връщане назад, така че, ако Проектът на правилник не бъде представен, Комисията може и да преразгледа своето решение. Поне лично за себе си, аз гласувам с такава уговорка.
Алинея 5.
Алинея 5 звучи по следния начин, за стенограмата:
„(5) За членове на научното жури по ал. 1 не могат да бъдат избирани лица:
1. които са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби с кандидат за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност, както и лица, които имат частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на работата им като членове на журито;
2. за които е доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;
3. които са освободени от академична длъжност по чл. 35, ал. 1, т. 2;
4. които са били членове на научното жури по предходните две последователни процедури за защита на дисертационен труд и/или за заемане на академична длъжност в съответното висше училище или научна организация в случаите когато има достатъчно хабилитирани лица в съответното професионално направление.“
Това е текстът, който предлагаме за ал. 5.
Изказвания?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Точка 4 ме притеснява по следната причина. Значи, ние имаме регулация, явна регулация, която … е особено вредна, тъй като ние можем да имаме случаи когато последователно един и същи човек може да бъде специалистът точно по проблем, който се разглежда в три примерно последователни докторски или хабилитационни процедури. Тогава ние не можем да го отбутаме за това, че той е бил преди това два пъти рецензент или член на жури и да го подбутаме встрани, за да сложим някой друг, който не е точно в темата.
Мисля, че това ограничение, колкото и справедливо да звучи, и то явно е свързано с желанието да се прекрати донякъде тази много стара традиция – да се слагат в журитата подобни хора съглашатели, които могат да напишат под влияние на един или друг човек положителна или отрицателна рецензия. Само че ние изпускаме другото, че в науката такива регулации са винаги вредни. Те имат някакъв чиновнически характер и аз, в миналото съм се срещал и с подобни казуси. Не знам какво ще кажат другите колеги, но мисля, че това по принцип не е добре.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, проф. Станилов.
Може би затова накрая предложението на проф. Бъчварова донякъде изчиства това, което казвате. Госпожа Милена Дамянова ме помоли аз да водя временно. Така че, ако има други желаещи?
Заповядайте проф. Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Имам въпрос, но не знам кой...
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин Банчев, извинявайте, нека да се слушаме тук!
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: По т. 4 имам въпрос, не знам кой е вносителят. Не мога да разбера смисъла там. Дали да не са били членове на всички предходни журита, или поне на едно от тях?! И в зависимост от смисъла, тук би трябвало да има някаква редакция. Но не знам кой е вносителят на т. 4. (Шум и реплики.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В предходните две последователни процедури.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Процедури.
РЕПЛИКА: В една от тях или в две? (Уточнение между членовете на Комисията.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Нямаш право, ако си бил в предишните две.
БИСЕР БАНЧЕВ: Тъй като включихме всички предложения, които бяха обсъждани, това е предложението на проф. Бъчварова и ние поне на експертно ниво го разбрахме в смисъл „последователни процедури, извършени в една и съща институция, в рамките на календарната година“. В този смисъл ние добавихме и тази редакционна добавка: „в случаите, когато има достатъчно хабилитирани лица в съответното професионално направление“, което решава друг проблем. Но може би наистина вносителите трябва да пояснят дали става дума за процедури в рамките на една и съща календарна година в една и съща институция, или става дума за последователни процедури.
Поне неофициално това, което сме коментирали, имахме предвид професионалните участници в журита, които участват по 30-40 пъти годишно в журита. Но може би не сме разбрали правилно. Има такива примери, да. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Малко прекалено ми се струва това.
БИСЕР БАНЧЕВ: Можем да посочим имена.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Добре.
Ако искате думата, заповядайте.
Професор Димов, желаете ли да вземете отношение, или госпожица Кемалова?
ДЕСИСЛАВА КЕМАЛОВА: Това, което според нас има известна нужда от прецизиране в предложението на госпожа Бъчварова, ние допускаме, че може би и госпожа Михайлова е имала предвид същото, когато е поставила хайлайт по-горе в т. 1 на думата „кандидат“ (смях и реплики), подчертана е думата „кандидат“. Искаме да обърнем внимание на това дали става въпрос за същия кандидат, тоест дали двете последователни процедури за защита на дисертационен труд трябва да бъдат на един и същи кандидат. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не може да се разбират такива работи. Всеки човек, който е там, в системата, каквито има тук няколко души – ето и господин Великов е бил, разбира се, че тук се подразбира един и същи научен съвет или академичен, или какъвто и да било; един кандидат защитава докторат и един професор му е рецензент. Този професор може да бъде рецензент само на следващия кандидат. На трети не може да бъде. Тук изобщо за един и същи човек, който защитава два доктората, е абсурдно. Първо, имаме ограничение между двата доктората – големия и малкия, не може да бъде. Въпросът изобщо не стои така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ясно.
Доцент Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Уважаеми дами и господа, мисля, че наистина този текст, първо, е излишен, тъй като наложихме достатъчно ограничения и до момента, които ако бъдат спазени, се надяваме, че журито наистина ще бъде избрано като компетентно и отговарящо на всички изисквания. Освен това текстът сам по себе си наистина поражда двусмислица и различни разбирания, което се видя от реакцията на колегите. Така че аз предлагам да отпадне.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Само искам да уточним. Съжалявам, че проф. Бъчварова няма възможност да участва днес в Комисията. Тя обаче видя текста във варианта, в който беше пратен и до вносителите. Така че не е възразила срещу тази редакция. Може би наистина има нужда от допълнителен коментар и обяснение, но тя няма възможност да бъде днес в заседанието. Така че не бих могла нито да оттеглям, нито по някакъв начин да коригирам от нейно име. Мисля, че в случая няма да бъде коректно. Запозната е с текста, който беше предоставен предварително на членовете и на вносителите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
На мен ми се струва, че текстът е сравнително ясен, но тук вече малко принципно доц. Чобанов поставя въпроса дали изобщо да не отпадне. (Шум и реплики.)
Доцент Михов, заповядайте. (Шум и реплики.)
МИЛЕН МИХОВ: Колеги, по принцип тази норма за граница в календарна година един учен да не бъде прекалено натоварен с работа в журита, така да се изразя, е добра, но тук има малко неясно. Говорим в едно висше училище да се провеждат тези процедури или в отделни звена на това училище?
Ще Ви дам прост пример: В нашия университет имаме две близки специалности: „Фолклор“ и „Етнология“. Те са в различни направления. Но често пъти професори по „Фолклор“ или учени по „Фолклор“ са членове на журита по „Етнология“ и обратно. Защото това са много гранични, много близки направления.
Ако приемем така „две последователни процедури“ в едно висше училище, може да се получи, че два различни факултета ще си обявят конкурси и ще си проведат естествени процедури и тъй като това са относително малко специалисти в България, да създадем процедурни пречки за реализирането на тези процедури.
Може би е необходимо някакво времево ограничаване на тази норма, примерно в рамките на една година, без да се слага „последователни“, защото има и такава регламентация – две процедури в рамките на календарна година, което пак е норма на ограничаване. Последователността може да направи така, че единият факултет примерно да изпревари, да си конструира журито, а поради липса на специалисти – говорим за такива малки, те не са чак толкова малко такива направления и специалности с относително малък брой на специалисти в България – другите просто да увиснат, поради невъзможност да си конструират журитата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Добре, свършихте ли доц. Михов?
Други мнения?
Заповядайте, проф. Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: За мен специално този параграф никак не е ясен. Смятам, че това, което каза доц. Чобанов, е правено заради един или два случая – колегата каза, че с 40 участия в журито, което е професия вече журист или член на жури, нека Законът разглежда по-общи неща в края на краищата. Предлагам да отпадне.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Дали журист ще бъде или комисионер…
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Да, едно и също. Понеже се дава пример все за моя случай, моя случай, ние се чудим как да скалъпим жури, говоря за по-малките университети, и няма чак толкова много процедури, та ако сложим и такова ограничение хептен…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: И в това има някаква логика.
Други мнения, колеги?
Тази четвърта точка нещо ни се опъва, а и вносителката – проф. Бъчварова, я няма.
Заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Председател, много мисля. За мен текстът не е толкова неясен и не е толкова… Има една конкретика, която госпожа Маргарита Йорданова обясни, която не дава яснота точно факултетно ли е това, двете процедури, дали са университетски или какви, в съответните направления. И тъй като все пак вносителят го няма, смятам наистина този текст да го отложим и да не го гласуваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Четвърта точка или цялата алинея?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Да, да. Защото нека все пак да имаме яснотата на вносителя и ще бъде по-коректно от наша страна. Така че колкото и да е, смятам, че е коректно да отложим този текст. Благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, мисля че е разумно….
СНЕЖАНА ДУКОВА: Само четвърта точка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Само четвърта точка да отложим.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Само четвърта, да.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Съгласни ли сме?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз също искам да подкрепя, нека да я отложим и в следващото заседание проф. Бъчварова – участвала е във всички заседания досега, и да защити.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Дукова, права сте.
Който е съгласен да отложим само т. 4 от ал. 5, моля да гласува.
Гласували 13: за – 12, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря, колеги.
Ако има нещо по другите точки?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: По т. 1 имам един въпрос.
Заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: За членове на научното жури не могат да бъдат избирани лица, които са свързани лица – т. 1, с кандидат за придобиване на научна степен. Тук аз не знам точно какво е имал предвид вносителя. Предполагам, че е имал предвид кандидат по съответната процедура, но може да се разбере и по-широко и това бих искала да разбера – дали става въпрос… Защото теоретически е възможно да считаме, че може и в друго висше учебно заведение да има подобен обявен конкурс и ако и с него има връзка би могло това да повлияе на решението му в конкретната процедура.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Коректно е за процедурата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз очаквам, че говорим за конкретната процедура?
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Да, потвърждавам, че се има предвид участника в конкретната процедура.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да го добавим ли тогава или?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Защото то е научното жури, то е конкретно за процедурата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: С кандидати?
РЕПЛИКА: Той е кандидат…
РЕПЛИКА: По ал. 1.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Добре.
Мнения по този въпрос?
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Имам един въпрос, господин Председател. Какво се има предвид в т. 2 – към вносителите, предполагам че това е текста на Министерството, „за които е доказано по установения ред плагиатство в научните трудове“? „Установения ред“. Може би аз не съм правно компетентен, но кой е „установения ред“ за установяване на плагиатство до този момент?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това е хубав въпрос.
Професор Димов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Значи „по установения ред“ се разбират случаите, при които има доказан плагиат и това се доказва в съда, според мен. Тоест трябва да има плагиат, трябва да има пострадал, тоест, ако сте плагиат от човек, който е живял преди пет века, това не е. Тоест става дума за такива изключителни случаи, когато е доказан наистина.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Тоест, няма някакъв установен ред, аз с такова чувство останах, но може би неправилно?
Професор Станилов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Това сме имали предвид, не знам, ако…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тук, в нашия Проектозакон има две клаузи, които го казват това нещо. Като ги приемем, ще бъде „по установения ред“ и ще можем да посочим члена от Закона. Това първо.
Второ, доказването на плагиатството може да бъде с решение на самата комисия, самото жури. Учените в журито правят сравнение между съответните текстове, хващат го плагиата и казват: „Ти си го преписал това директно, използвал си това директно. Не си цитирал, не си признал или пък си преписал директно текст“. Наскоро хванах един колега, който беше превел две страници от гръцки професор и го беше сложил в книгата си, хабилитационната, но няма значение. Плагиатството се установява от самата комисия. Тя решава дали е плагиатство, говоря по принцип. И на комисията трябва да й се даде тази възможност. А иначе в Закона, че трябва да има – аз съм го сложил по нататък, и ако Вие го приемете и съответно Народното събрание, пленарната зала, ще бъде много добре, защото най-сетне може се каже кое е плагиатство, кое не е.
Защото в Закона за авторското право и сродните му права има такова нещо, но то се отнася за литературни произведения, не се отнася за наука.
Но тези, които се занимават с изследователска работа знаят, че в момента в света, в науката това е бич. Основната причина е, че е претоварена науката с информация, огромно количество информация, и се изпускат нещата, създават се тези едни и същи в различните в стадиалното явление едни и същи профили и се получават плагиатства, които не можеш да ги хванеш. Затова трудно се ловят. Знаете скандалите в Европа. Един министър-председател беше принуден да се махне. Друг външен министър също беше принуден заради чисто плагиатство. За това и смятам, че трябва по принцип да се усили борбата с плагиатството и затова съм предложил тези клаузи.
А тук се подразбира. Тук – самото жури. А пък, ние ако приемем моите предложения, ще се върнем, ще сложим тези ... и готово.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Заповядайте, проф. Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Имам само реплика. Аз подкрепям проф. Станилов, искам правилно да ме разберете. Като научна етика всичко това е О'К. Но, колеги, имайте предвид, че ние трябва или да опишем конкретния механизъм, чрез който се доказва плагиат и такива средства има проф. Станилов. Това е във водещите списания – има такъв софтуер, който или трябва да го вкараме по някакъв начин, може би не в Закона, а в Правилника, тоест какво ние смятаме за доказан плагиат.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това може да се направи в Преходните и заключителните разпоредби и да се запише.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Искам само да обърна внимание, че към момента ние друго средство освен доказан плагиат в съда нямаме дефинирано. Затова правя това разяснение и това е моята реплика.
Аз смятам, че, да, ние трябва да се борим за гилдията, да я защитаваме, против плагиата сме, но трябва много точно и прецизно да дефинираме. Представете си събрали се пет или седем човека – това е журито, и те казват: „Този е плагиат“, без доказателства. Ние трябва да имаме описани ясни средства чрез които се доказва плагиата, който към момента не съществува.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това може да се направи в Преходни и допълнителни разпоредби и да се опише много кратко. Значи знае се какво е плагиат в научноизследователската работа. И даже и в писането на учебници, където даже е по-фрапиращо това използване на различни текстове. Знае се. Да го напишем в Преходни и допълнителни разпоредби и готово.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Не, аз си мисля, че ако ние тук … Самата точка е добра, но ако запишем в последния ред: „Съобразно член“ еди кой си или… Трябва да има нещо – или по Закона, или по еди какво си.
Заповядайте, кажете, ако имате нещо.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Моята бележка тук е, тъй като действително се създава една неяснота къде е установен този ред? Вие сте имали предвид законоустановения ред, това което говорите…
РЕПЛИКА: Да.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ако може сега да го допълним в редакцията, за да е ясно. А вече ако по-нататък Комисията вземе друго решение ще го допълним със съответните препратки. Вместо „установения“ да пишем „законоустановения ред“.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Кой припознава това нещо, някой от…
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: На Комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Добре.
Тази точка ще стане „по законоустановения ред“.
Стефани Михайлова имаше нещо по първа точка.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В смисъл, смятам че се подразбира така, както и аз, ако го цитирам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: И аз така мисля. Ако искате да членуваме „кандидата“, но … (Реплика от народния представител Стефани Михайлова.)
Колеги, очертава се, че по първа, втора и трета точка с добавката във втора точка „доказано по законоустановения ред плагиатство“ бихме могли да гласуваме.
Има ли някакви други съображения по тези три точки? Не виждам.
Предлагам да ги гласуваме.
Всъщност най-напред гласуваме т. 2 с добавката „законоустановения ред“.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Сега гласуваме трите точки заедно, както са оформени към ал. 5.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Текстовете на т. 1, 2 и 3 на ал. 5 се подкрепят единодушно.
С това, госпожо Председател, свършихме мъничко работа по ал. 5.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Продължаваме с ал. 6. – „Обстоятелствата по ал. 5 в процедурите за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се установяват с декларация от всеки член на научното жури.“
Изказвания? Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В едни университети и организации подписват декларация в други не подписват. Едни подписват: „Нямам конфликт на интереси“, всякакви работи. Този член, според мен, не си е на мястото. То се подразбира.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Не, то ако има наказателно нещо по-нататък има смисъл, защо?
РЕПЛИКИ: За неверни данни.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Неверни данни само на административно или какво нарушение?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Административно, да, глоба може да има.
Текстът е на Министерския съвет.
Професор Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМОВ: Смятаме, че има смисъл от този текст, така че поддържаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Подкрепям Министерството на образованието и науката относно декларацията, тъй като за деклариране на неверни факти и твърдения те носят наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Така че е по-добре да има декларация отколкото празнота.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания? (Реплика.)
Да, да, след като сме сложили все пак някакви изисквания, трябва някъде някой да ги декларира иначе…
Други изказвания? Не виждам.
В такъв случай подлагам текста на ал. 6 на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Текстът на ал. 6 се подкрепя единодушно.
Алинея 7 – „При наличие на факти и обстоятелства, които пораждат основателни съмнения в обективността и безпристрастността на член на научното жури при оценяването на докторанта или кандидата за академична длъжност последният може мотивирано да поиска от факултетния или научния съвет този член на журито да бъде заменен с друг от съответната квота по предвидения от Закона ред.“
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Пред мен е протоколът от предното заседание. Това беше предложение, направено от народния представител Методи Андреев по чл. 80 и подкрепено.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Той не може да прави като предложение. Това го прави Комисията.
БИСЕР БАНЧЕВ: Беше дискутирано, беше подкрепено от проф. Желев и от проф. Станилов и сега Комисията трябва да реши дали ще го приеме като предложение на Комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания? Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Аз не подкрепям този текст защото мисля, че създава възможност за възникване на много казуси, утежнява процедурата и създава възможности за злоупотреба и блокиране на процедури.
Що се отнася до процедурите, свързани със защитата на докторска дисертация, и в сега действащия Закон докторантът, заедно със своя научен ръководител, участват в работата на катедрата при стартиране на процедура и имат право да изкажат мнение по въпроса за научното жури. Тоест и сега действащата процедура за докторантите предвижда на една евентуална защита за злоупотреба с качеството на член на журито.
Що се отнася до заемането на академични длъжности, тук вече влизаме в една друга процедура. Това са национални конкурси, които се обявяват и провеждат при режим на състезание. Тоест за една длъжност не теоретично, а по презумпция се очаква да се явят няколко кандидати. И тук влизаме в една ситуация, че когато е избрано научното жури от съответния факултетен съвет или научен съвет би трябвало да има срок, когато кандидатите могат да предявят своите права по силата на този член, ако го приемем. Тоест кандидатът може да каже: „Моето мнение е, че еди кой си член на журито е пристрастен. Той е свързан по някакъв начин с единия от кандидатите“ и да поиска отзоваване. Което, ако е мотивирано, факултетният съвет може да се съобрази, може и да не се съобрази.
РЕПЛИКА: Разбира се.
МИЛЕН МИХОВ: Но това може да доведе до оспорването на тази промяна от другия кандидат, след като тя бъде извършена с решение на факултетния съвет. Не можем да приемем правото на единия участник в конкурса да предяви своите права, а да не го отнемем на другия, защото тук има състезание, в дадения случай.
На следващо място, тази процедура би довела до удължаване на самата процедура, защото би трябвало да има един срок между утвърждаването на състава на журито от факултетния съвет и издаването на заповедта на ректора, през който срок кандидатите да бъдат информирани за научното жури, да се запознаят с него и да имат срок, в който да предявят евентуално своите искания за защита на своите интереси.
Така че смятам, че тази разпоредба е прекалено утежняваща процедурата и създава обстоятелства за възможно влияние върху процедурата от самите кандидати за заемане на академична длъжност.
Затова моето мнение е тази разпоредба да не я приемаме. Тя ще натовари с допълнителни обстоятелства провеждането на процедури. Аз лично нямам информация колко са случаите в България за оспорване на процедури въз основа на пристрастие на журито. Може би са, може би има реално, аз лично не го знам. Това е което бих искал да Ви кажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Проф. Станилов поиска думата. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Зависи как се чете този текст. Няма да предизвика никаква бъркотия, ако научната комисия, научното жури, съответният научен съвет, особено си е на мястото. При сегашната ситуация, примерно докторантът и неговият научен ръководител могат да протестират само пред първичното звено, това е катедрата или съответната секция. Научният съвет взима решение, там няма право никой да протестира.
Възраженията, за които се пледира в тази клауза, се подават до научния съвет и той преценява. Никаква бъркотия не може да стане, защото той има последната дума. Кандидатите имат право да възразят и аз затова съм подкрепил тази клауза, защото знам, познавам доста случаи и в този случай това работи. И в най-стария закон … също имаше такава възможност, макар че там гайките бяха натегнати до края и тези, които защитаваха, нямаха почти никакво право да възразят, освен пред Висшата атестационна комисия, което правим сега през съда. Аз продължавам да казвам това, което съм повтарял постоянно в комисията, че съдът не може да решава кой е учен и кой не е. Да пращаме науката в съда, това е позор за самата ни общност.
Искам да кажа, че би трябвало да се даде право на тези, които не са съгласни с назначаването на научното жури, да възразят. Това е само възражение. Ако научният съвет наистина обсъди и прецени, че има право и може да смени някого, може да го смени, но обикновено това не се прави, тъй като има много пристрастия. Става дума за възможност да се възрази – както смятам, че със създаването на орган за апелация, всеки трябва да има право да възразява и да защити своите интереси. Това искам да кажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Малко като отклонение, но мисля, че понякога се внасят някои текстове, за да стават едни дълги заседания, да се дискутират едни безсмислени неща.
Когато върви един конкурс, изключвам докторски, където докторантът и неговият ръководител, могат да реагират на първичното звено, когато е обявен конкурсът с определен срок, далеч преди това, вече има решение на научното звено – Факултетен съвет или Научно звено в институт, и има издадена заповед за състава на журито, преди да се знае какви хора, колко хора ще подадат документи. Това е нещо обезсмислено. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Тотев. (Реплики.)
Някой припознава ли го?
Имаме протокол от предишното заседание, че е подкрепено от проф. Желев.
Професор Желев, заповядайте.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Уважаеми проф. Тотев, аз мисля, че тук смисълът е друг. Да, процедурата е такава като последователност, но явява се кандидат и установява, че член на журито, примерно, преди това е имал конфликт, просто казано, нека да се даде възможност на кандидата да изложи пред Научния съвет, да се мотивира, било за даден член, че не трябва да участва в неговата процедура. Ако не приемем този текст, ние не му даваме никаква възможност. (Реплика.)
Нищо не пречи да му дадем възможност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Аз смятам, че тук бяха дадени достатъчно доводи за това да не се включва този текст, защото има други механизми за регулиране на този процес и в този смисъл аз съм съгласен с проф. Тотев.
Искам само да спомена, че има подобна практика в Съединените щати и в Англосаксонската традиция, но там е малко по-различно. Там кандидатът може да посочи кои не желае, тоест това са хора, с които са конкуренти, и така нататък, но тогава това вече не подлежи на обсъждане на по-горно ниво, тоест автоматично този човек се изключва. Тук не става дума за това.
Аз смятам, че при нас специално, при нашето регулиране има достатъчно механизми това нещо да бъде … Още повече за обсъждането … (Реплики).
Механизмите са обсъждането в първичното звено, тъй като предложението до съответния Научен съвет и Факултетен съвет отива от там и съгласно Закона, това нещо ние го правим, тоест журито се определя още преди да са известни кандидатите. Разбирате ли за какво става въпрос? Това е нашата практика – журито се определя, преди да са известни кандидатите, с изключение на образователната и научна степен „доктор“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: За реплика или за припознаване?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако желаете, или да припознаете.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Точно това е разковничето, че кандидатите заварват готово жури и те нямат думата. За това има такъв текст.
Не знам как е процедурата, но припознавам този текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Желев.
Текстът се предлага по чл. 80, така че ще го подложим на гласуване.
Има ли други изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста, който изчетох в началото и който ни е предложен и припознат от проф. Желев за ал. 7.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 14: за – 13, против – 1, въздържали се – няма.
Текстът за ал. 7 е приет.
Преминаваме към ал. 8. Тя е предложена в следния вариант:
„На своето първо заседание научното жури по ал. 1:
1. избира един от членовете си за председател;
2. взема решение за допускане на кандидатите до оценяване в съответствие с изискванията по ал. 1;
3. определя от състава си рецензенти за допуснатите кандидати.“
Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Може да е уредено и другаде като материя, но тук поставят ли се някакви срокове, насрочва ли се следващо заседание – тези неща, може би трябва да бъдат упоменати, тъй като това е първо заседание, след това евентуално ще има и второ заседание.
РЕПЛИКИ: Има.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: То има срокове, но въпросът е: как и кога се разбира и кой го определя като съответна дата кога ще бъде това следващо заседание?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, по-нататък има разписани текстове за сроковете, ако не е достатъчно, може би там ще трябва да се прецизират.
РЕПЛИКА: В кой член е това?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В Глава трета, ако е необходимо, където е разписана процедурата, ще добавим срокове. Моля експертите да си отбележат.
Госпожа Йорданова иска уточнение по ал. 8.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Само в ал. 8, т. 2, където сме добавили „в съответствие с изискванията по ал. 1“, тъй като се получава една двойна препратка, за да не се получи двусмислие, ако може „по ал. 1“ да се замени „по чл. 3, ал. 3“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има на две места „по ал. 1“ – къде предлагате да направим заместването?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Алинея 8, т. 2 звучи така:
„2. взема решение за допускане на кандидатите до оценяване в съответствие с изискванията по чл. 3, ал. 3.“
Защото „по ал.1“ се получава двойна препратка и ще е по-трудно за прилагане.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 3, ал. 3 – добре.
Изказвания? Професор Димов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Съгласни сме с тази корекция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване ал. 8.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Текстът на ал. 8 се подкрепя единодушно.
„Ал. 9. Решенията на журито се приемат с явно гласуване и обикновено мнозинство и се оформят в протокол“
МИЛЕН МИХОВ: Само решенията ли се оформят в протокол или цялото заседание?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Решенията на журито се приемат с явно гласуване и обикновено мнозинство и се оформят в протокол.“
Решенията.
МИЛЕН МИХОВ: Само решенията?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз така тълкувам ал. 9.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Мисля, че тук редакцията би трябвало малко да се изглади, защото излиза, че само решенията се протоколират, а смисълът и практиката е установена, че цялото заседание се протоколира – протоколират се изказванията, присъстващите. Мисля, че тук нека и юристите да помогнат, но малко редакцията ме дращи.
Естествено, че в протокола се описват решенията – с гласувания и така нататък.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Само за пояснение – към този протокол отиват рецензиите - две, становищата и всичките неща, и се протоколира явното гласуване. Явното гласуване отива в протокол.
Там е, както в последно време булката и младоженецът живеят много години, отиват в гражданското и ги питат: „Ще го вземеш ли?“ или „Ще я вземеш ли?“. Така е горе-долу – написана е положителна рецензия или положително становище, но трябва да каже и „Да“. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания, колеги?
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Както каза проф. Тотев, това е част от документацията. Тя се окомплектова – протоколът с всичко и отива в Научен съвет. Ако там наистина са добросъвестни каквито в повечето случаи са, те гледат и казват: „Тук не е допусната документацията, не е в ред, връщайте ги обратно да я оправят“ и по тази документация се прави изборът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Тук кое е важното сега? Каква е технологията на вземане на решенията или това, че трябва да влезнат в протокола? Според мен, първото е важно, така че второто е излишно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Димов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Аз смятам, че е достатъчен този текст, който е записан, тъй като рецензиите са публични, те са на сайтовете, знаете, че съгласно Закона …, така че информацията е обилна. Смятам, че няма проблем да остане така, както е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Госпожа Йорданова има бележка.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Въпреки че това е текст на Министерството на образованието и науката, който не беше подкрепен от заместник-министъра, предлагам да бъде приет, защото това е юридическият документ, който удостоверява решенията на журито, то е част от самия фактически състав за продължаване на процедурата за придобиване на съответната научна степен или вземане на академична длъжност. Предполагам, че колегите – съжалявам, че я няма колежката от Правната дирекция, са го предложили именно от тази гледна точка, защото, може би има разностранна практика относно това кой е юридическият документ, който обективира решенията на журито, и мисля, че е това, въз основа на който се развива процедурата по-нататък. Ако е записано в Закона, че е протокол, навсякъде ще бъде протокол и от там нататък се развива процедурата по следващите глави на закона, така че Ви моля да приемете предложението на Министерския съвет.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА Вида на акта определяме – не е стенограма, а е протокол.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване ал. 9. Мисля, че чухме достатъчно изказвания по този текст. (Реплики.)
Да, и аз се изненадах, но тъй като предходната дискусия по § 5 беше доста отдавна …
Министерството на образованието подкрепя текста на ал. 9, така както ни е предложена.
Подлагам на гласуване текста на ал. 9.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 13: за – 13, против и въздържали се – няма.
Текстът на ал. 9 се подкрепя единодушно.
„Ал. 10. Не могат да се провеждат заседания на журито в намален състав. „Отказът от участие в заседание или отказът от полагане на подпис на член на журито, се установява с подписите на присъстващите членове на журито и не е основание за задържане на процедурата.“
Предложението е на проф. Станилов.
Изказвания?
РЕПЛИКА Той има предвид само ограничен отказ, а не че повече от половината от журито…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Първото изречение е действащият текст. Второто изречение, което е в кавички, е предложение на проф. Станилов.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Вече съм обяснявал пред комисията веднъж защо съм го направил. Защо го предлагам? Вие тук сте хората, които трябва да приемете има ли или не, защото в много случаи има случаи, когато има опити за спиране на процедурата – един от членовете на Комисията не е съгласен с преценката и не иска да си положи подписа, тогава протоколът става невалиден и Научният съвет не го признава. За това другите членове на журито установяват с подпис, че той е отказал да подпише, тогава процедурата не се задържа – тя продължава. Понякога има такива случаи, случвало се е, аз поне знам три-четири случая, когато се прави опит да се провали и процедурата по този начин. Написал съм го, за да се изключи, гласувайте го, с нищо няма да обърка нещата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Алинея10 я имате, така както е. Така ще изглежда цялата алинея.
Други изказвания?
Професор Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Проф. Станилов, не трябва ли да допълним само – като редакция „с подписите в протокола“, да се знае къде, защото не се знае къде са тези подписи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Аз май ще започна да Ви досаждам с вземането на думата, но всичко това тук е така. Това, което предлага проф. Станилов, го приемам, обаче има случаи, когато имаме член на журито, който по някакви уважителни причини отсъства, допуска се той да участва в журито – дистанционно, дали по интернет, дали по телефон, или как да каже заветното „Да“ като си е предал, разбира се, становището или рецензията. Тук може би трябва да се види – „не могат да се провеждат заседания на журито в намален състав“. Нещо трябва да се добави.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Съжалявам, че пред мен не е текстът на Закона, но това е друга хипотеза. Тя е свързана с дистанционно участие и са регламентирани технически средства. Физическото присъствие на място не е задължително. Това е друга хипотеза – да. (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Такъв текст има и той не е в тази алинея. Той се разглежда като хипотеза на друго място. Това е хипотезата, в която имаме отказ, а не защото на практика, когато един член на журито участва дистанционно, той участва. Тогава съставът на журито не е намален, той е член на журито и не сме в тази хипотеза. (Реплика.) Първото изречение е добре – то е сега действащото.
Хипотезата, за която говори проф. Тотев, моля експертите да кажат къде е уредена. Ако нямат готовност в момента – следващия път да ни посочат, но го има уредено като казус. В случая ние не говорим, когато е дистанционно, не говорим за намален състав.
Професор Димов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Аз искам да потвърдя това, което каза госпожа Дамянова – наистина е така. Член на журито участва и чрез скайп, телефон и така нататък, тоест той не е задължен да бъде на място. В този смисъл това нещо се урежда на друго място, така че този проблем е решен, според мен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Госпожо Йорданова, заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Само една редакционна бележка – да не е думичката „задържане на процедурата“, а „спиране на процедурата“, за да е юридически точно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Спиране на процедурата“ – добре.
Не виждам други, желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване ал. 10, с направената редакция от нашия референт, а именно думата „задържане“ да бъде заменена с думата „спиране“.
Подлагам на гласуване текста на ал. 10.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Текстът на ал. 10 се подкрепя единодушно.
Като гледам с какво единодушие работим, това означава, че в залата няма да занимаваме колегите си с дебати.
„Ал. 11. Комисията задължително се произнася при получаване на неанонимен и обоснован сигнал за плагиатство. При постъпил сигнал за плагиатство, процедура, на която е даден ход, не може да бъде прекратена, поради оттегляне на документите на кандидата.“
Изказвания?
РЕПЛИКА: Тук е включено и предложението на господин Методи Андреев.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, включено е тук и предложение на народния представител Методи Андреев.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Тъй като във въпросния член става въпрос за плагиатство – от една страна, възможно плагиатство от членовете на журито, от друга страна, плагиатство от страна на кандидата. За мен не е ясно какво точно искаме да кажем, тоест – журито ще се произнася ли по въпроса за плагиатство на собствените си членове или само ще се произнася по въпроса за възможно плагиатство от страна на кандидата?
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: И защо Комисията, а не журито?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания, колеги?
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Според мен се подразбира, че става дума за кандидата, иначе за Комисията е отделен въпрос.
Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, и мен малко ме смущава, въпреки че съм съгласен, че вероятно трябва да присъства, но получаване на „неанонимен и обоснован сигнал за плагиатство“. Той едновременно после трябва да каже дали той е достоверен, което не е съвсем като „обоснован“, но още в началото, той някак си трябва да е обоснован – виждам леко противоречие тук. Ако само пише „това е плагиатство“, естествено, че няма да го разгледаме. Какво означава „обоснован сигнал за плагиатство“?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: До колкото си спомням, този текст е на проф. Станилов, ако не се лъжа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Една част.
МИЛЕН МИХОВ: Имам въпрос – нека да разсъждаваме върху второто изречение. Мен ме смущава, че въвеждаме една норма, която е основана само на едно обстоятелство. „При постъпил сигнал за плагиатство, процедурата, на която е даден ход, не може да бъде прекратена.“ Това го разбирам – има логика, можем да кажем: да, журито казва: „Не, няма плагиатство“ и продължаваме, или казва – да, има плагиатство и за това предлагаме да не бъде избран, да не бъде присъдена и така нататък.
Второто малко ме смущава, че това обстоятелство е свързано с ново обстоятелство единствено – „поради оттегляне на документите на кандидата“. (Реплики.) А в други, случай може ли да прекрати процедурата?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Затова сме го подчертали.
РЕПЛИКА: Процедурата си минава – или го избират, или не го избират. Като е при тях, по-напред сме казали, че не става.
МИЛЕН МИХОВ: Според мен, първата част, което предвиждаме – при постъпил сигнал не се слага край, независимо от какви обстоятелства. Да, той може да си ги оттегли, каквото и друго да стане, не се прекратява. Но сложим ли втората част, след запетайката, следва, поне аз така разсъждавам логически, че журито може да го прекрати при други обстоятелства. Казваме, че процедурата не се прекратява само при едно обстоятелство. Тук аз така го чета и така го разбирам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Според мен, тук има едни запетайки, които не са поставени там, където им е мястото и от там се обърква значението. Запетайката е много важна и изобщо на едната не й е там мястото, така че …
Редакция на проф. Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Стана ми ясна идеята. Нека да заменим това „поради оттегляне на документите“, „и при оттегляне на документите“, или „дори при оттегляне на документите“, или „въпреки“ – от този род.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Презумпцията е следната: Комисията получава сигнал за плагиатство, този сигнал постъпва и когато постъпи, започва неговото разглеждане. Там, в Комисията, трябва да се разгледа документа, и да се каже: „Сигналът е правилен, сигналът е неверен“, след това го внасят на Научен съвет и прочее, и прочее. Тоест в това време, докато го разглеждат, кандидатът се е уплашил и си е изтеглил документите. Разбирате ли? И той не може да бъде санкциониран за плагиатството. Ако не си изтегли документите, процедурата може да бъде прекратена от Комисията заради плагиатство, както и от Научния съвет. Това е презумпцията. Не знам дали ме разбрахте и дали бях ясен. (Реплика.) Точно така – да се завърши процедурата, правилно сте ме разбрали.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Чобанов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Професор Тотев го разбра, да Ви го обясни той, защото аз ще има дълго да Ви го обяснявам, защото съм опозиция. Ще Ви кажа – не е във връзка със заседанието, но навремето ме уволниха от моя институт и ме изритаха на улицата, поради този характер, че аз ставам в Научния съвет и започвам да се разправям, че главната счетоводителка открадна 100 хил. лв. по времето на комунизма, и за това ме изхвърлиха точно за три дни, и стоях 5 години навън. Попитайте акад. Иван Юхновски ще Ви разкаже подробно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Тук искам да попитам: в първото изречени е определено точно и у уточнено какъв е сигнала, докато във второто, просто пише „постъпил сигнал“. Подразбира ли се юридически, че е точно такъв сигнал.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: За да не се повтаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ще направя процедура за отлагане на ал. 11, тъй като това е, както ми подсказват тук експертите и нашият референт, началото изобщо на дискусията за плагиатството, като Ви предлагам … защото има нужда от редакция в зависимост от това, което каза и проф. Станилов, разясни какво се има предвид. Мисля, че трябва да се редактира текста, така че да бъде ясно какво точно иска да каже законодателят. Има и други текстове, които са свързани. Много моля за следващото заседание или … (Реплика.)
Професор Станилов направи разяснения по ал. 11, така че Ви предлагам да помислите за редакция, конкретно за ал. 11, а след това вече да …
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Точно това трябва да се реши дали ще уредим темата за плагиатството в този закон и тогава да …
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така или иначе текстът е предложен тук и ние трябва да го гласуваме. Не можем да отлагаме.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Процедура за отлагане само на това предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Процедурата, която правя е за отлагане на ал. 11 не заради друго, а защото е необходима редакция на текста, така че да звучи правилно, да стане по-ясен, за което моля експертите да ни предложат някаква редакция за следващото заседание. Това не означава, че ще го гласуваме по-нататък. След като е предложен тук, ние ще го гласуваме тук. Ако след това се наложи да го местим някъде на друго място, ние сме го гласували, просто ще го преместим. Така или иначе това е темата за плагиатството. Ако тук текстът бъде гласуван за ал. 11, това означава, че ние искаме да уредим темата в този Закон. Гласуването ще покаже.
Това е изобщо темата за плагиатството, така че не виждам проблем, на следващото заседание при предложена една добра редакция ние да я гласуваме тук, където е.
Ще подложа на гласуване процедурата, която току-що направих за отлагане, с уговорката, която направих.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
„Ал. 12. Рецензиите и становищата, резюмета на рецензираните публикации и авторефератите се публикуват на открит достъп на интернет страницата на висшето училище или научната организация на български език и на един от езиците, които традиционно се ползват в съответното научно направление. Откритият достъп на публикациите се запазва най-малко пет години след приключване на процедурата.“
Имате думата за изказване, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Съобразено е с решение на Конституционния съд – нищо повече.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания, колеги?
Становище на Министерството на образованието – проф. Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Това е предложение на проф. Станилов, но тъй като практиката е такава, че то се прави, не възразяваме да остане в този вид, само това на „и на един от езиците“ и т.н. Може би, „ако е необходимо“, или нещо – тук юристите ще кажат как да се прецизира.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър, защото Вие взехте думите малко преди да ги изрека.
Аз съм против тази добавка „и на един от езиците, които традиционно се ползват в съответното научно направление“. Без да задавам общите въпроси: защо български процедури в Република България трябва да бъдат провеждани и да има изисквания на чужди езици? Извън този въпрос какво се разбира под „традиционно използващ се език в научното направление“? Кой е традиционно използващият се език в „История“ и „Археология“ примерно задавам въпроса и трудно е, мога да Ви отговоря. Традиционно използващ език е от санскритски и клинописното писмо до съвременните езици. Да оставим, че аз се занимавам с македонски въпроси, би трябвало да се изисква да пиша на македонски език.
Защо съм против това предложение? Първо, защото това несъмнено ще доведе до усложняване на процедурите. Как ще задължим рецензентите и членовете на журито да си превеждат рецензиите? Ние ще искаме от тях те ли да си ги превеждат или лицензиран преводач трябва да направи този превод, защото не говоря за история, но имаме технически направления, технически дисциплини, където рецензиите са свързани с точни определени изводи, определени цифри.
На второ място, това ще удължи процедурите, защото едно е сега да искаме от журито да си подготви документите, свързани с рецензии и становища в рамките, да речем, мисля, че беше 3 месеца, сега ще трябва да го удължим.
На трето място, ние ще оскъпим тези процедури, защото е очевидно, че когато получаваш възнаграждение за рецензия или становище, и трябва да бъде на още един език, то това трябва да бъде платено. Оскъпяването ще бъде за чия сметка – за сметка на кандидатите, или за сметка на университетите и научните звена?
Знам, че това е аргумент за видимост на нашата наука, но аз тук не мога да възприема този принцип, защото ние говорим не за видимост на научни постижения, а говорим за процедура за заемане на академична длъжност или научна степен вследствие на постигнати такива научни постижения.
Моята книга, примерно, с която аз ще кандидатствам за професор някога, може да бъде издадена в Китай, в Русия, в Англия и тя да бъде бестселър, но това все още не означава, че аз съм станал професор. Аз трябва да я представя и да убедя седемчленното жури, че този текст, който се е продал в милионен тираж – виждате ли колко скромно мнение имам за себе си, става за нещо.
В този смисъл, мисля, че това хубаво предложение да представим и да създадем видимост за нашите учени в дадения случай влиза в разминаване със същността на това, което правим. Ние правим процедури, които трябва да бъдат прозрачни, ясни, видими, за научната общност в нас, които трябва да бъдат в рамките на българската научна традиция и в този смисъл трябва да бъдат и стегнати – не говорим за прибързани, трябва да бъдат съобразени с финансовите възможности и облекчени за кандидатите. Защото това не е само за журито, това е и за кандидата или кандидатите, които трябва да си преведат рефератите, трябва да си преведат резюметата и това, според мен, не довежда до … (Реплика.)
Един реферат от 30-40 страници изисква и време, и това също ще увеличи, другия период за подаване на документите и подготвяне на документите от началното стартиране на процедурата, особено за докторските процедури.
Апелирам да се въздържим от тази редакция „и на друг език“. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доколкото Ви разбирам, Вие правите процедурно предложение изречението да спре, да поставим точката до „български език“ и след това да продължим с второто изречение?
Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Тук приемам аргументите, че наистина трябва да има видимост на научните постижения, но като цяло в тях да влизат и рецензиите, малко ми се струва странно, тоест и рецензиите да превеждаме на английски или на съответния език и тях да ги качваме. Не виждам особен смисъл. Автореферат, някак си разбирам, резюмета – разбирам, но рецензиите и становищата, и те да са на друг език, просто не виждам смисъл.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Мисля, че има известно основание и може би тук трябва малко да се редактира, в смисъл рецензии, становища, резюметата, авторефератите, всичко това, което е на български да си се публикува при открит достъп, а резюметата на лицензираните публикации и на авторефератите, да помислим дали резюметата, рецензиите и становищата, вече преведени на още един език – също. Така, може би, ще бъде по-добре. Така бих предложил, но може би трябва още малко да се редактира.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания има ли?
Становище на Министерството на образованието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Аз смятам, че ще бъде по-добре и множеството ще бъде по-голямо, ако изобщо проф. Станилов е съгласен да се откаже от дискусията за езика, тоест точката да се сложи не след „български език“, а след думата „организация“. Смятам, че това разширява класа. (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, много Ви моля да се изслушваме, защото се води стенограма. (Реплика.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз това го разбирам, но тогава се прави уговорката това да бъде извън протокола, защото след това нашите експерти трябва да оформят и текстове.
Професор Димов, довършете това, което искахте да кажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Искам да добавя само, че е добре експертите да се произнесат. Мисля, че, ако влезем в проблема за езика, знаете за английския език имаше някакво решение, но те го знаят по-добре.
Предлагам темата за езика да не се обсъжда. Това е най-добрият вариант. Може би те ще разяснят по-подробно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди да дам думата, конституционното дело беше за английския език, така че да не се посочва изрично. Точно заради английския език беше върнато от Конституционния съд.
Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Председател, колеги! Предвид на това, че все пак макар и бавно напредваме, но имаме и други ангажименти, предлагам да отложим и тази точка, и с експертите, а и с Министерството да намерим достатъчно добър текст, който все пак да предположи, че и на някакъв друг език ще можем, както и доц. Михов спомена, да издигаме престижа на нашата наука. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Имаше направени три предложения, доколкото разбрах, в хода на дискусията. Ще подложа, разбира се, Вашето предложение на гласуване, но ще помоля експертите да ни подготвят три варианта – предложението на Министерския съвет; предложението на доц. Великов и предложението на доц. Михов, така че следващия път да можем да гласуваме всяко едно от тях. Разбира се, имаме и предложението, което ни е направено и гледаме в момента, от проф. Станилов.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Ако гласувате сега едно от предложенията – или на проф. Димов, или на доц. Михов, ще спечелите много време за следващото заседание. Една и съща приказка ще се говори. Сега сме стигнали до нещо, почти накрая, гласувайте него и това е – къде да се сложи точката, дали пред „български език“ или след него.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме и предложение на доц. Великов, което беше доста по-различно и компромисно, бих казала. Аз не мисля, че стана ясно на всички народни представители какво точно се има предвид като гледам по израженията.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Не е необходимо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Мисля, че дискусията е проведена, предлагам да закрия дебата по ал. 12, за да може следващия път направо да преминем към гласуване, защото доц. Великов предложи, до колкото разбрах, именно това.
Мисля, че достатъчно неща изговорихме, но трябва да имаме последен текст, за да не се връщаме след това, защото, повярвайте, много е трудно, когато стигнем накрая на един законопроект, да се сетим, че някъде, нещо не сме догледали, имали сме предвид друго, връщаме се пак да прегласуваме. С тази цел искаме да имаме подготвени текстове черно на бяло, с уговорката всеки да ги прегледа и ако има редакции, те да постъпят в Комисията най-късно в следващата сряда сутринта, за да могат експертите да ги обобщят и да преминем направо към гласуване.
Преминаваме към гласуване на процедурното предложение на доц. Великов за отлагане на гласуването на ал. 12 по § 5.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 14: за – 14, против и въздържали се – няма.
Подкрепя се единодушно.
С това приключваме днешното заседание и го закривам.

(Закрито в 17,25 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова