1. Разглеждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с вх. № 653-09-10, от 23 март 2016 г., въз основа на приетите на 09 март 2016 г. на първо гласуване законопроекти:
- № 454-01-67, внесен от Светла Маринова Бъчварова – Пиралкова и група народни представители на 18 декември 2014 г.
- № 454-01-68, внесен от Станислав Тодоров Станилов на 19 декември 2014 г.;
- № 454-01-70, внесен от Борислав Любенов Великов и група народни представители на 19 декември 2014 г.;
- № 554-01-44, внесен от Лютви Ахмед Местан, Мустафа Сали Карадайъ и Алиосман Ибраим Имамов на 06 март 2015 г.;
- № 502-01-36, внесен от Министерския съвет на 12 май 2015 г.;
- № 554-01-121, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 24 юни 2015 г.
2. Разни.

---

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя госпожа Милена Дамянова.

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги народни представители, гости, уважаеми господин Заместник-министър проф. Димов! Имаме необходимия кворум за започване на заседанието днес.
Колеги, откривам днешното заседание, което ще протече при следния дневен ред:
1. Разглеждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с вх. № 653-09-10, от 23 март 2016 г., въз основа на приетите на 09 март 2016 г. на първо гласуване законопроекти:
- № 454-01-67, внесен от Светла Маринова Бъчварова – Пиралкова и група народни представители на 18 декември 2014 г.
- № 454-01-68, внесен от Станислав Тодоров Станилов на 19 декември 2014 г.;
- № 454-01-70, внесен от Борислав Любенов Великов и група народни представители на 19 декември 2014 г.;
- № 554-01-44, внесен от Лютви Ахмед Местан, Мустафа Сали Карадайъ и Алиосман Ибраим Имамов на 06 март 2015 г.;
- № 502-01-36, внесен от Министерския съвет на 12 май 2015 г.;
- № 554-01-121, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 24 юни 2015 г.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 12 народни представители – приема се единодушно.
На предходното заседание приехме включително § 5, като имаме отложени текстове, по които се разбрахме, че ни предстои малко работа, след което ще ги разгледаме отново.
Преминаваме към § 6.
Имате предложение за редакция, изготвено както на предходното заседание от колегите експерти от Комисията, но преди да ги разгледаме, по § 6 имаме предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители за създаване на нов § 6, и предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители също за създаване на нов § 6.
Това, което ми подсказва нашият референт, е да разгледаме, първо, предложението на народния представител Борислав Великов, тъй като систематичното му място е преди предложението на народния представител Бойка Маринска и група народни представители, а в хода на дискусията и оформянето на окончателния текст ще подредим алинеите така, както следва, съгласно систематичното им място в Законопроекта.
Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, господин Академик, колеги! Новият § 6 за промени в чл. 5, и особено ал. 3, разписва в един по-добър вид разделянето на правомощията на Националния център за информация и документация (НАЦИД) и висшите училища и научни организации по отношение на признаването на придобитите в чужбина научни степени, така че с този Закон да сложим ред в тази важна проблематика. Иначе допълнително създаващите се алинеи от 4 до 8 разписват по-подробно кое къде се прави, така да се каже, в смисъл, че процедурата по признаването, по отношение на случаите за ал. 4, т. 1, тоест улесняването достъпа до пазара на труда на съответните докторанти, се прави от НАЦИД, а пък за постдокторантите – последният текст е: „достъп до обучение за повишаване квалификацията за сключване на договори с постдокторанти, заемане на академични длъжности“ – това се предлага да остане, да не им се отнема възможността от съответните висши училища и научни организации.
Госпожо Председател, тук може би чисто технически, доколкото е възможно на този етап, да предложа в текста, който ни е подготвен от експертите, в новата ал. 4, т. 2 да се добави „съответните висши училища и научни организации“, както върви и на другите места в текста, примерно ал. 5 и така нататък. По-нататък вече се вижда и връзката с извършеното признаване, регистъра по чл. 2а, който имаме от НАЦИД, и последната ал. 8, която урежда факта, че признатите по реда на новите ал. 3 до 7 научните степени са безсрочни и важат за територията на цялата страна.
Ако това се възприема от нашето Министерство, мисля, че нашата Комисия би могла да стъпи на тези текстове и да уредим добре този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доцент Великов.
Сега – госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Уважаеми колеги, моето предложение е за създаване на нов § 6 със следното съдържание – текстът, който е пред Вас, разделя двете степени „доктор” – това е така нареченият „малък доктор“, и академичната степен „доктор на науките“: „Признаването на придобита степен „доктор“ в чужбина, съответстваща на образователната степен „доктор“, се извършва от НАЦИД при условия и по ред, определени от Министерския съвет, така както казва Законът за висшето образование, а признаването на другата научна степен „доктор на науките“ се извършва от висшите училища или от научните организации в Република България при условия и по ред, определени с правилниците им”.
Мотивите ми са, че текстът в този Закон трябва да съответства на текста в Закона за висшето образование.
Ще поясня, ако на някого не му е станало ясно.
В Закона за висшето образование в чл. 9, ал. 3, т. 9 Министерският съвет има следните правомощия: „утвърждава държавните изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация и за признаване на придобита в чужбина степен, съответстваща на образователната и научна степен „доктор“”, а в чл. 10, ал. 2, т. 4: „Министърът на образованието и науката организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили висше образование в чужбина, включително и на дипломите за придобита степен, съответстваща на образователната и научна степен „доктор“.”
В този смисъл двете степени трябва да бъдат разделени с различни текстове.

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не разбрах степенуването.
Ако държавната институция признава „малкия доктор“, а ВУЗ-овете и научните организации признават „големия доктор“, кое е по-високо, кое е по-легитимно? Кое има по-висока степен на признание в общественото пространство – дали това, което го признава държавната институция, или това, което го признава образователната - висшето училище или научната организация? Това не можах да разбера, това искам да ми го изясните, като позитивно се отнасям към това разделение, но трябва да бъде степенувано по някакъв начин. Кое смятате за по-високо?
БОЙКА МАРИНСКА: Не смятам, че една от двете степени може да стои по-високо.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не е вярно! „Доктор на науките“ стои две степени по-високо от „доктор“. Навсякъде.
БОЙКА МАРИНСКА: Говоря като признаване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И като признаване също. Като легитимност значи, че това е признаване в общественото пространство на национално ниво. Те трябва да бъдат степенувани и по признание или не трябва да бъдат, няма значение. Вие какво предлагате е въпросът – кое е по-високо?
БОЙКА МАРИНСКА: Не мога да отговоря на този въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ами да, не можете, и аз знам защо. Но няма значение.
БОЙКА МАРИНСКА: Вие говорите за процедура.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да, именно. Именно. Именно процедурата на признаване трябва да се определя и да формулира степента на тези две степени, защото едната степен е научно-образователна, а другата е висока степен на квалификация на изследвания. Тук има едни формулировки, които изискват „малкият доктор“ да има оригинален принос, което не може да бъде изобщо, а за „големия доктор“ не е казано нищо, а оригиналният принос е „големият докторат” и това е известно на всички. В някои държави „големият докторат” го няма, но това има друго степенуване.
По принцип аз мисля, че признаването на двата доктората трябва да бъде на едно ниво – държавно и евентуално държавното да премине в ниското ниво, тоест това което е в отделните институции. Така мисля аз. Как ще се формулира няма значение. Прави впечатление това и затова Ви зададох този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Станилов.
Госпожо Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Професор Станилов, ние адаптираме нашето предложение към действащия Закон за висшето образование. Той ги разделя като признаване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Законът за висшето образование не е върхът на сладоледа в България. Висшите учебни заведения не са единствените институции, които се занимават с наука в България. Научните институции, които се занимават основно с изследователска работа, а тук става дума за изследователска работа главно, трябва също да си кажат мнението. Пак ще повторя: мисля, че тези две степени, за които правим закон за тяхното присъждане и така нататък, трябва да бъдат признавани на едно и също ниво. Затова не трябва да ги разделяме – едните горе, другите долу.
В тази връзка ще помоля, госпожо Председател, да дадете думата на един от най-известните учени химици в България – акад. Иван Юхновски, имаме честта той да присъства на нашата Комисия, да си каже мнението по този въпрос, който касае изключително науката, изследователската работа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Станилов.
Госпожа Маринска не довърши. Заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо Председател.
Да разбирам ли, господин Станилов, че Вие предлагате и двете степени да се признават от държавата?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Разбира се, че го предлагам, госпожо Маринска. Не само го предлагам, предлагам да обсъдим на най-високо квалификационно ниво как това да стане и къде да стане. Затова помолих да се даде думата на акад. Юхновски, за да каже той, защото това е един от малкото български учени, който беше член на Нобеловия комитет за химия, за оценка на Нобеловите награди по химия, и той е най- в час по този проблем. И аз се занимавам с изследователска работа вече 50 години, но мисля, че тук трябва да се вслушаме в най-висшето ниво на академичната наука. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, колеги.
Академик Юхновски, желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте.
АКАД. ИВАН ЮХНОВСКИ: В залата има много по-млади химически знаменитости, които биха могли да говорят много компетентно по поставения въпрос.
Що се отнася до моето мнение, наистина големият докторат стои неизмеримо по-високо като изискване за оригинален научен принос, отколкото обикновеният докторат, бившият, кандидатска степен. Сведена до нивото на образователна и научна степен, нейното ниво се понижи практически през тези години още повече в сравнение с това, което беше. Процедурите се облекчиха и намаляването на тежестта на научния принос на обикновените докторантури е очевиден факт. Затова, ако трябва да се реши този въпрос, би трябвало и двете степени, понеже не се касае за някакъв голям наплив на случаи, все пак признаването на диплома от чужбина на голям или малък доктор, това не е масова практика. Има го, но това не изобилства с примери, особено за големия докторат. Заслужава си законодателят да отдели процедурно място специално за тях, достойно на това, което е – да бъде на държавно ниво. И двете да бъдат така определени.
В никакъв случай не смятам, че изпращането на тази процедура за изпълнение в неопределено от кого и защо висше учебно заведение, или научна организация, не е редно да става. Освен това на мен не ми е ясно по какъв начин ще се избере това учебно заведение, в което някой ще отиде с дипломата си да му я признаят. Би трябвало може би да бъде разписано, но се предполага, че има някакъв правилник, по който тези процедури ще бъдат изчистени. Този параграф обаче, както го чета, създава за мен известно безпокойство и двузначност. По-хубаво е държавата този вид случаи да ги преценява, проверява и приравнява със съответната българска научна степен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на акад. Юхновски.
Госпожа Дукова направи забележка, че първо се дава думата на народните представители – по принцип това е второ четене и в Комисията, когато гледаме Законопроект на второ четене, нямаме практиката да даваме думата и на гостите, но предвид спецификата на Законопроекта, който гледаме, мисля че е изключително важно да бъдем в такъв диалог, защото правим корекция, поправка на един закон и искаме да постигнем и направим работещи промени, затова правя това изключение.
Ще се опитам да спазвам йерархията като председател, госпожо Дукова, и да давам първо думата на народни представители. Заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Въпросът ми е принципен. Той не е наукообразен, но е принципен. Не виждам съществена разлика в мотивацията на това, което каза колежката Бойка Маринска и проф. Станилов. Склонна съм да се съглася с това, че йерархично сложено по-голямото държавно ниво трябва да носи тази отговорност и аз мисля, че нонсенсът е в законовата форма.
Права е Бойка Маринска, че това трябва да се синхронизира със Закона за висшето образование, защото това е практиката и не може да има парадокс и разминавания в два закона. Готова съм обаче да се съглася, че чисто йерархичната значимост на държавната институция за мен е по-важна, по-сериозна и, ако трябва да ги сравняваме, по-съществена.
Искам компетентен юрист, било то от експерти или консултанти, да изяснят как може да се случи това, тази синхронизация, и това да бъде направено. Иначе напълно съм съгласна с това, което каза професорът. Дори един да е този човек, който трябва да бъде, дори да не са толкова много тези докторанти, които трябва да легализираме или да осъществят своята докторантура да бъде призната, смятам, че Законът не се прави, той е правило и не предлага изключения. В този смисъл решението трябва да бъде принципно и балансирано, да бъде и синхронизирано, и да се уточни конкретно институцията, като смятам за правилен подхода на господин Станилов. За мен казусът е по-скоро юридически, отколкото чисто прагматично образователен.
Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания от народни представители?
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Искам още веднъж да мотивирам предложението си, защо оставяме „доктор на науките” да се признава от висшите училища? Защото считаме, че това са институциите, които разбират от наука. Затова сме го оставили този текст, но разсъждавам и върху предложението на проф. Станилов, което не е лишено от логика. Само казвам, че разсъждавам. Продължавам да разсъждавам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ще дам думата на Министерството на образованието и след това на гостите.
Професор Димов, заповядайте.
ПРОФ. ИВАН ДИМОВ: Колеги, какви са мотивите? Ако говорим за образователната и научна степен „доктор“, това е образователна и научна степен, за която се изискват научни или научно-приложни приноси, докато научната степен „доктор на науките“ е по-висока степен и при нея се изисква съществен принос в определена област на науката. В този смисъл при оценяването на така наречената „Голяма докторска дисертация“ се изисква по-сериозна научна експертиза.
Мисля, че в този дебат е добре да чуем и мнението на Съвета на ректорите. За наше удоволствие тук е заместник-председателят на Съвета на ректорите, проф. Статев, който е и ректор на УНСС. Това бих искал да предложа.
Смятам също, че основната експертиза, свързана с оценяването на научната степен „доктор на науките“, се намира в научните организации. Това са водещите висши училища и Българската академия на науките, разбира се, и Селскостопанската академия, но все пак бих помолил да чуем и мнението на Съвета на ректорите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не разбрах, Вие подкрепяте ли текста на госпожа Маринска и доц. Великов или не? За нас като Комисия това е важно. В коя част и къде имате някакви съображения, за да знаем каква е позицията на Министерството. Разбира се, че ще дам думата на проф. Статев. Видях, че вдига ръка, и на проф. Денков също, но все пак за нас е важна позицията на Министерството.
ПРОФ. ИВАН ДИМОВ: Аз изложих мотивите. Министерството смята, че образователната и научната степен „доктор“ трябва да се признава от Националния център за информация и документация, докато голямата степен „доктор на науките“ би следвало да се признава от висшите училища и научните организации.
Още веднъж мотивите – може би ще е интересно да чуете статистиката, с която Министерството разполага, защо смятаме, че малката степен, условно казано, или образователната и научна степен „доктор“, трябва да минава през НАЦИД, тъй като имаме доста много случаи в практиката, мисля че тук има хора, които могат да потвърдят, при които някои висши училища си позволяват, когато дойде специалист – доктор от чужбина, има много усложнени процедури. Първо, за това се плаща, докато в НАЦИД няма да се плаща. Второ, когато има научна конкуренция между колеги, този който идва, да речем от Оксфорд, го карат едва ли не да направи втора защита, да го чуят, да се покажем колко сме способни. Това се прави в научните организации. Аз като бивш научен секретар на Българската академия на науките мога да го потвърдя. През това време съответният човек, който му е конкурент, му се пуска конкурс за доцент.
Тук може много повече примери да даде доц. Фъртунова, която е до мен. По тази причина и с тези мотиви, смятаме, че образователната и научна степен „доктор“ трябва да се признава от НАЦИД, докато степента „доктор на науките“ – от висшите училища и научните организации. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Статев – заповядайте.
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз мога да Ви кажа позицията на Съвета на ректорите по повод на практиката, която имаме. Тя е следната: и за бакалавър, и за магистър, и за малък доктор, както му казваме, и за голям доктор или доктор на науките, ние винаги се обръщаме към НАЦИД, защото НАЦИД е институцията, която ни дава информации легитимна ли е структурата, която е издала тази диплома и след това влизат в сила нашите университетски правила. Преди да вляза за доктор казвам какво се случва за бакалавър. Ако човекът няма успех добър, ние имаме такова университетско правило, което спазваме, че тройкаджии не приемаме и той, дори и да му е легитимна дипломата, по вътрешните ни правила, няма как да му приемем документите и да стане бакалавър. По същия начин си имаме вътрешни правила, дори вътре в страната, кои малки доктори признаваме. Там, където ние нямаме докторски програми за обучение, като математика примерно, не го и признаваме. Признаваме само на БАН и на Софийския университет, тоест тези, които имат най-високите оценки. Същото се отнася и за езиците.
Тази логика според мен трябва да се приложи и в Закона. Във всички случаи и за малък, и за голям доктор се обръщаме към НАЦИД, получаваме оттам информация, а след това вече, естествено, университетската комисия по съответния ред – имаме за всяка степен комисии, се произнася съдържателно, защото НАЦИД няма как да се произнесе съдържателно. Трябва да й направим втори ВАК и да й създадем такива структури.
Това е нашата позиция. Мисля, че това не е позиция, това е практиката, по която ние работим. Вярно е, че случаите не са много, но наистина трябва да има ред в този смисъл да не допуснем, тъй като примерът с дипломата от Оксфорд или Харвард е добър, но ние можем да очакваме и друг натиск отдолу, тоест в страни, където има по-ниски изисквания, да се получи натиск за научни степени.
И в двата случая съдържателно нещата трябва да се решават в научната организация, след като предварително сме официално информирани, че самата тази организация е легитимна по смисъла на законодателството на съответната страна – европейското и нашето. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Мирчев има реплика към проф. Статев.
СТОЯН МИРЧЕВ: По-скоро имам реплика към Министерството на образованието и науката.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Чух Вашите мотиви защо НАЦИД трябва да отговаря, когато говорим за „малък доктор“, но не чух никакви мотиви защо този тези мотиви, които имате към „малкия доктор“, да не важат и за „големия доктор“? Това не можах да разбера, защото мотивите Ви, тоест Вие не изказахте никакви мотиви в защита на текста, свързан с „големия доктор“. Ние чухме само едни хубави мотиви за „малък доктор“, които според мен напълно могат същите да важат и в другия случай.
Напълно уважавам мнението на проф. Статев и съм съгласен с това, което казахте, но текстът, така представен, не е това, което… Вие казвате, защото ако беше така, щеше да бъде записано, че университетите ще признават „големия доктор“, но преди това ще имате някакво общуване. Конкретно в текст как да го запишем не мога да предложа в момента, но все пак ще поискат някаква информация от НАЦИД. Това го няма в текста. Текстът не отговаря на това, което Вие казвате, с което аз съм съгласен. И двете мнения са много важни и интересни, но предложеното ни законодателно решение по-скоро поставя въпросителни, отколкото да разрешава каквито и да са проблеми.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Димов, заповядайте.
ПРОФ. ИВАН ДИМОВ: Само едно разяснение, колеги.
Не зная дали колегата има представа – когато говорим за научната степен „доктор на науките“, става дума за 3 – 4 случая. Не си представяйте, че има някакъв огромен поток. Това са специфични неща. Става дума за редки случаи.
Доводите, които изтъкнах, са, че научната експертиза се намира точно във водещите научни организации и университети. Това е доводът. Иначе ми се струва, че мнението на Съвета на ректорите е напълно легитимно и нормално – първо, минаваме през НАЦИД и след това разглеждане, е приемливо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов поиска думата за изказване, след което, колеги, ще Ви напомня, че имаме предложение за редакция от експертите и юристите на Комисията, което е по-различно от предложените, или обединява и едното, и другото предложение, направено е като съответствие със Закона за висшето образование, така че мисля, че в момента никой не коментираше това предложение, затова след изказването на доц. Михов мисля, че то е в тази посока, ще Ви помоля да го коментираме и него, за да намерим правилното решение.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожи и господа народни представители, досега съществуващата уредба – благодаря на проф. Статев, че каза нещо много важно: университетите на практика искат информация от НАЦИД. Трябва много ясно обаче да подходим към този въпрос – тук не става дума за признаване на качествата на един учен, а за легитимността на неговата диплома, да го кажем така.
Мисля, че сме се сблъсквали с практиката, и тук вече беше споменато, когато в университетите започна да се разглежда същността на научните трудове, които са в основата на един малък докторат или на един голям докторат. Става въпрос според мен за признаване на една диплома дали тя е издадена от легитимна институция, и дали тя е вследствие на една легитимна процедура. В този смисъл досега съществуващата практика прехвърляше тази отговорност единствено и само на университетите, на висшите училища, а сега отиваме към една друга крайност – това да бъде фокусирано и концентрирано единствено и само в НАЦИД.
Мисля, че този работен материал, който госпожа Дамянова спомена, подхожда прагматично към въпроса, защото признаването на диплома може да бъде свързано не със заемането на академична длъжност в български университет, а просто с признаването на една квалификация, която има човекът, което му дава, както тук е написано: „улеснява до достъпа на пазара на труда“, или за някакви други цели. Необходимо е да си отговорим на въпроса, доколко тази диплома е легитимна, тоест дали не става въпрос за фалшификат, и в този смисъл НАЦИД е институцията, която може да свърши тази работа. Друг е казусът, когато признаването на такава диплома е заемане на академична длъжност в научна институция или в университет.
В този смисъл мисля, че тази редакцията е уместна за база за разсъждение. Не съм противник и на идеята, че и дипломите на големия доктор могат да бъдат признавани, тяхната легитимност – не говорим за качествата на кандидата, а говорим за легитимността на дипломата от НАЦИД. Използвам случая да се обърнем към този работен материал и предложението на работната група, защото там има разделение на случаите не съобразно нивото на научна компетентност „доктор” или „доктор на науките”, а по функционално измерение, така мога да го кажа, за какви нужди е това признаване.
Предлагам да разсъждаваме по този текст, за да намерим една добра редакция на този член. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Реплика на госпожа Маринска – заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Искам да задам въпрос към референта госпожа Йорданова, дали това разделение на процедурата не противоречи на чл. 10, ал. 2 от Закона за висшето образование?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова, заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо Председател!
Госпожо Маринска, благодаря за въпроса. Той всъщност е същността на спора.
В Закона за висшето образование са уредени правомощията на министъра. Затова миналия път, когато се разглеждаше Закона за висшето образование и Вие направихте предложение, ние вменихме две функции на министъра на образованието и науката да издаде Наредбата за единните държавни изисквания за признаване образователната и научна степен „доктор“, която да се прилага от всички, които извършват признаване. Отделно беше вменено правомощие на министъра да организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили образование в чужбина, и на съответстващата степен „доктор“. Самата материя обаче, която е предмет на признаването на образователната и научна степен „доктор“, е предмет на Закона за развитие на академичния състав в Република България, защото той е Законът, който урежда научните степени в Република България.
В сега действащия текст на чл. 5, ал. 3 висшите училища, само висшите училища и научните организации, имат право да признават съответстващите на образователната и научна степен „доктор“ степени, придобити в чужбина.
Вие предлагате сега това право изобщо да отпадне от висшите училища и научни организации и да се прехвърли изцяло в НАЦИД.
БОЙКА МАРИНСКА: Само на „малкия доктор“.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Само на „малкия доктор“, но това е едно право, което висшите училища го имат неслучайно, а с оглед на това, тъй като те обявяват конкурси за заемане на академични длъжности, обучават в постдокторантура, правят специализациите. Затова работната група, водейки се от тези аргументи, от становището на висшите училища, което беше изказано на предходни заседания, мисля, че първото или второто, предлага едно разделение на случаите, както доц. Михов каза, в които НАЦИД ще извършва признаването на съответстващата степен на образователната и научна степен „доктор“ и „доктор на науките“, и случаите, когато висшето училище ще извършват това признаване. Може би трябва действително да се дискутира този текст. Няма противоречие със Закона за висшето образование поради тази причина, че предмет на Закона е придобиването на образование в системата на висшето образование, която включва тези три степени. Научните степени са в другия закон, по чл. 5 са.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Вие, поставяйки единия Закон за академичния състав над другия, Вие блъскате двата закона.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Тези два закона имат различен предмет на уредба.
БОЙКА МАРИНСКА: Именно, това искам да кажа. Има сблъсък.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова, заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не, няма сблъсък, просто двата закона имат различен предмет на уредба. Единият урежда придобиването на висше образование в системата на висшето образование, а другият урежда научните степени. Признаването на научните степени трябва да е в Закона за развитие на академичния състав, обаче ние тук нямаме текст, който да казва какво прави министърът на образованието и науката, тъй като устройственият закон е Законът за висшето образование. Затова миналия път там сложихме, че те имат право да признават образователната и научна степен „доктор“, с уговорката, че когато разглеждаме Закона за развитие на академичния състав, ние ще прецизираме случаите, в които НАЦИД прави това, и висшите училища го правят така.
БОЙКА МАРИНСКА: Не може да има уговорка.
Ще Ви зачета чл. 10, ал. 2 от Закона за висшето образование: „Министърът на образованието: организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили висше образование в чужбина, включително и на дипломите за придобита степен, съответстващи на образователната и научна степен „доктор“.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Стефани Михайлова поиска думата.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Мисля, че няма противоречия между двата текста, защото НАЦИД е под управлението на министъра на образованието и в такъв смисъл тук няма противоречия, има съгласуване на двата закона. Те си съответстват.
Искам друго нещо да кажа. Днес като четох работния материал, се запитах как изглеждат нещата, ако един специалист дойде от чужбина с докторска степен и иска да работи в българска фирма, която развива научно-изследователска дейност. Дай Боже, да има такива фирми!
Според това разделение, което се предлага в работния материал, той ще се обърне към НАЦИД и евентуално ще получи одобрение на дипломата си. След известно време този човек може да реши да кандидатства за академична длъжност в някой университет. Трябва ли отново да се признава тази диплома от университета или се признава автоматично? Отговорът, който получих, беше, че от текстовете се разбира, че тази диплома се признава автоматично. Действително, ако погледнете ал. 8: „признатите по реда на ал. 3 до ал. 7 научни степени са безсрочни и важат на територията на цялата страна“.
В такъв смисъл това, което за мен беше неясно, кой има приоритет при признаването на тези дипломи – дали НАЦИД е в известен смисъл само филтър и след това висшето училище и научните организации взимат собствено решение, или решението на НАЦИД е задължително, аз получих отговор на този въпрос, който не отговаряше точно на моите очаквания, но искам да Ви обърна внимание, че текстът, който ще приемем се тълкува така. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Смятам, това е само мое мнение, че признаването на дипломите и на двата доктората от НАЦИД трябва да бъде валидно за всички научни организации и висши училища. Обаче, когато този човек с тази диплома в тези висши училища или научни организации кандидатства да бъде главен асистент, да бъде доцент, да бъде професор, това вече го оценява Научната комисия, както Вие го казвате „Научното жури“, и там те преценяват неговите научни качества, като докторатът е само изискване за неговото кандидатстване. Затова няма смисъл да вменяваме на висшите училища и научните организации признаване, обсъждане и прочие, и прочие на такива процедури. Нека НАЦИД да проследи валидна ли е процедурата от висшето учебно заведение в чужбина или научната организация, която е присъдила тези степени, и тогава научните качества на този човек, изследователските му качества, ще бъдат признати по съответния ред и по преценка на това научно жури, а науката, както всички тук, които се занимават с изследователска работа знаят, има един-единствен начин за оценка – това са рецензиите. Там чрез рецензиите се достига до истината. Друг път няма и досега човечеството не го е измислило. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Димов поиска думата.
ПРОФ. ИВАН ДИМОВ: Само едно разяснение, за да стане ясно, че няма конфликти, че няма проблеми. Както беше казано, когато една диплома, издадена в чужбина за образователната и научна степен „доктор“ мине през НАЦИД, това е доказателство, че този човек е доктор на територията на България. Той може да отиде в „Соди“ – Девня или някъде и да работи като доктор еди-кой си и по този начин включваме това множество. Ако той обаче отиде в УНСС с тази диплома и не удовлетворява минималните изискуеми критерии, той няма да получи съответната надбавка за „доктор“, която е – няма да казвам колко.
Колеги, още веднъж ще кажа каква е практиката. Ако човекът е доктор на Университета в Оксфорд примерно, удовлетворява критериите, съответното училище няма начин да не… Той си има механизъм, чрез който, и това са вътрешните правила, има ги във всички висши училища и научни институции, така че тук не виждам противоречие наистина и предполагам, че това сте имали предвид, вкарвайки, формулирайки по този начин Закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Денков поиска думата.
ПРОФ. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, не е случайно, че се разгърна такава широка дискусия, защото с този кратък текст се обхващат действително много различни случаи. Те бяха обяснени в различните изказвания, затова ще се опитам максимално кратко да сумирам как аз виждам идеята на текста и оттам защо съм най-близко до идеята на текста на работната група, въпреки че го видях сега за първи път.
Доколкото аз разбирам, идеята на тези промени е да се създаде практика в България, която до голяма степен съответства на световната практика, а тя в повечето страни не изисква намесата на национални институции като НАЦИД и така нататък.
От друга страна, заради предишни проблеми, ние предпочитаме да имаме НАЦИД като структура, която да удостоверява, че всичко е легално, със съответните документи, но в цялата дискусия е много важно да се разграничат какви са функциите на различните участници. За мен в момента, в който участва научна организация, висше училище, институт на БАН, единствената роля на НАЦИД е да провери дали дипломата идва от легално училище. От тази гледна точка да се остави текст, който позволява на висшите училища да имат тази инициатива, минавайки през проверка на НАЦИД –проверката дали е легитимна дипломата, тя трябва да остане и това в повечето случаи е международната практика.
Представете си, че кандидатства човек в Софийския университет или в УНСС. Във всяка една страна той пише до университета и започва дискусия с университета, след което му казват: „Идвай, назначаваме те!“. Ако от университета му отговорят: „Пиши сега на НАЦИД, за да видиш дали ще ти позволят“ и така нататък, това е вече процедура, с която повечето участници в този процес биха били много изненадани. Това не е практика в света.
От тази гледна точка идеята на работната група да раздели двата казуса, в които участват научни организации и в които участва „Девня“ например, където не е удачно да се използва научна организация само като междинно звено, а да се използва НАЦИД, което удостоверява, че дипломата е легитимна, според мен е удачно и от тази гледна точка за мен това е добра стартова позиция за дискусията. Единствено трябва да се види при висшите училища, да се включи може би текст, че чрез НАЦИД те проверяват легитимността на съответната диплома. Защото висшите училища имат още една експертиза, която НАЦИД по никакъв начин няма, и то е дали съответната диплома е в област, която съответства на областта, за която се кандидатства, за която се търси работа, а това много често е основният казус, който обсъждаме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Това е сериозен аргумент, който Вие допълнихте с последното изречение.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Този въпрос на съответствието винаги го решава научната комисия, научното жури, този състав от експерти, тоест от учени, който се занимава с този проблем, който трябва да реши този проблем. Това го решават те! Не може да го решава НАЦИД, не може да го решава никой друг. Те го решават, те преценяват съответства ли или не съответства, и ако не съответства, не можеш да кандидатстваш, не ти се приемат документите, те не отговарят на изискванията. Има го в правилника, има го в Закона! За какво говорим?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова, след това доц. Вълчева поиска думата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Искам да ме разберете правилно. Не настоявам, че тази схема, която изложих, е правилната схема. Искам да кажа, че текстът се чете така в момента. Искам да кажа още, че ако една научна степен е призната, тя не може да бъде призната наполовина. Ако НАЦИД е казал, че степента е „доктор“, а кандидатства за научна степен, научната организация преценява дали той отговаря на условията за длъжността. Не могат да му отнемат възможността да бъде „доктор“, не може да бъде признавана титлата „доктор“ с една цел или с друга цел. Или признаваме титлата и това е валидно в рамките на цялата страна, или „доктор” е локално понятие, което е в рамките на съответния институт, съответната научна организация или висше училище. Не споря за принципа, а текстът, който имаме, далеч не отговаря на тази представа, която излагат представители на висшите училища и научните организации.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доц. Вълчева, след това проф. Костадинов.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ректори, колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Искам и аз като проф. Статев да подпомогнем взимането на доброто и правилно решение от Вас, затова ще си позволя да обърна внимание и върху факта, че наистина заплащането за научните степени „доктор“ и „доктор на науките“ са различни.
В наредбата за структуриране на работната заплата например се дават едни изисквания за „доктор“ не по-малко от 15 лева и не по-малко от 50 лева за „доктор на науки“, а ние ги договаряме във висшите училища, съобразно критерии и средства, като тези средства са от допълнителните средства на висшето училище. В Българската академия на науките също се договарят тези средства. Само за държавната администрация има друга наредба, която фиксира за държавния служител колко са точно „доктор на науките“ и колко е „доктор“. Така че и заплащането е различно. Имаме висши училища, в които заплащането на „малкия доктор“ е около 120-150 лв., и имаме такива, за които е 500 лв. и нагоре.
Според нас, в зависимост от тези казани доводи, висшето училище има своята определяща роля също, но не и за легитимността за документа.
Подкрепяме становището, че легитимността на документите е в правомощията на НАЦИД. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, проф. Костадинов.
ПРОФ. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, драги колеги! Научните организации и висшите училища са тези организации, които издават научната степен. Признаването става от държавен орган. Признаването става от държавен орган, който е НАЦИД, и в този случай не виждам защо смесваме толкова прости неща. Издаването е прерогатив на научните организации, а признаването е от държавен орган. Не може един университет, който и да е той, да признава, той може да издава, а това, че един доктор отива в „Соди“ – Девня, работодателят ще прецени дали ще му плати 15 лева, или няма да му плати, защото той преценява дали научната степен е необходима за неговата длъжност и т.н. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Едно последно съображение. В момента, ако имаме „доктор“, който е получил научната си степен във Великотърновския университет, той е „доктор“ на територията на цялата страна. Където и да отиде тази степен му се признава. Оттам нататък вече съображенията дали ще бъде назначен и на каква академична длъжност, са на съответното висше училище или на научния институт, но степента се признава. Тя и в момента е национална. В такъв смисъл признаването на научната степен е еднократно, от една институция, и тя е валидна в цялата страна.
Тук коментираме, когато научната степен е придобита в чужбина, къде да бъде призната. Логично е да се признае еднократно и това признаване да важи за цялата страна. А дали може да става на едно или две места, това вече е тема, която трябва да обсъдим, но тези две институции трябва да са равностойни, които признават научната степен, получена в чужбина.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги? Не вижда.
Някой ще припознае ли текста, който ни е подготвен от експертите?
Доц. Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Председател, колеги! Аз смятам, че новият § 6, както е подготвен, отразява както моето предложение, така и предложението на народната представителка Бойка Маринска за ал. 3. Тя има и друго предложение, което ще разгледаме вероятно след малко.
Текстът би изглеждал по следния начин:
„§ 6. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. ал. 3 се изменя така: придобитите в чужбина научни степени се признават от министъра на образованието и науката чрез НАЦИД или от висшите училища или научните организации в Република България при условия и по ред, определени с този Закон и правилниците им, в съответствие с нормативните актове и международните договори, по които Република България е страна.
2. създават се алинеи от 4 до 8.
(4) Признаването на придобита в чужбина степен, съответстваща на образователната и научна степен „доктор“ се извършва за:
1. улесняване на достъп до пазара на труда, както и за други цели, когато заявителите имат правен интерес.
2. достъп до обучение за повишаване на квалификацията за сключване на договори с постдокторанти и за заемане на академични длъжности в съответните висши училища и научни организации.
Нова (5) В случаите по ал. 4, т. 1 процедурата по признаването се организира от министъра на образованието и науката чрез НАЦИД, а в случаите по ал. 4, т. 2 и при признаване на придобита в чужбина научна степен „доктор на науките“, от съответните висши училища и научни организации.
Нова (6) Отказът за признаване на органите по ал. 5 може да се обжалва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) За извършеното признаване по реда на ал. 3 до 5 на висшите училища и научните организации се издава удостоверение, което се изпраща за вписване на лицата по чл. 2а, ал. 2, в регистъра по чл. 2а.
(8) Признатите по реда на ал. 3 до 7 научни степени са безсрочни и важат на територията на цялата страна.”. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Това е предложението, което доц. Борислав Великов прави по чл. 80, ал. 4.
Колеги, имате ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В момента не съм готова с редакция на текста, но смятам, че така написан, той е неясен и неточен. Разделянето на признаване с две различни цели на пръв поглед изглежда добре, но всъщност не е добре. Задавам въпроса: ако искам да постъпя във висше училище, имам ли право да се обърна към НАЦИД, за да получа признаване на научната степен? Имам правен интерес и съответно, съгласно т. 1, тъй като имам правен интерес, мога да се обърна към НАЦИД. В такъв смисъл НАЦИД и висшето училище трябва да са равнопоставени, а не да са разделени с различни цели. Тоест, достъпът е в ал. 4 – с каква цел се прави признаването, в ал. 5 трябва да се кажат органите без да се разделя в зависимост от целта, с която се прави признаването, защото то може да не се прави с една цел.
Грубо казано, без да съм готова с редакцията, предлагам в ал. 5 да се каже, че висшето училище и НАЦИД имат право да признават научната степен „доктор“, а само висшето училище и научните организации, и в първия случай научните организации, разбира се, „доктор на науките“. Ако това отговаря на представата на Комисията в случая за „доктор на науките“, защото това е друг казус, който разглеждаме в момента. Те са два казуса – единият за „доктор на науките“, другият за това дали са равнопоставени висшите училища и НАЦИД в признаването на научната степен „доктор“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Смесваме нещата. Не знам за кой път трябва да го повторя?
НАЦИД следи процедурата, правилността на процедурата, и легитимността на съответните дипломи и тяхното признаване. Когато НАЦИД признае една диплома, този който има тази диплома, има право да си подаде документите без да му бъдат върнати по каналния ред от съответната научна организация или висше учебно заведение, или висше училище. Оттам нататък неговите качества на изследовател, неговите приноси и прочие се преценяват по съответния конкурс, по съответния път. Не разбирам защо това трябва да се разделя, не разбирам защо НАЦИД и висшите училища трябва да бъдат изравнявани, след като едното е държавна институция, държавна официя, а другото са съвсем автономни висши учебни заведения, научни организации и академии и прочие. Защо техните права трябва да се изравняват? Едното признава формалния път – дипломите, документациите и така нататък. С признанието отиваш във ВИК и там вече признават твоите качества. Не ти признават дипломата. Ти я имаш. Тя е легитимна. Там признават с тази диплома, с твоите публикации – ще те изберат или няма да те изберат за доцент, професор, главен асистент и така нататък. Това е разделението. Няма за какво да спорим, но ако това не се разбира, ние нищо не правим, ние няма да променим нищо.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Извинявам се, може ли реплика?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В този член, който ние в момента гледаме, се говори за формалното признаване на степен, не говорим за научните качества. Става въпрос за формалния акт, с който се казва: да, Вие сте „доктор“ – да, Вие не сте „доктор”. А какво правим с тази титла „доктор“ вече може да го реши съответното висше училище.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е въпрос на проверка на документацията, не е въпрос на проверка на качествата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Въпросът е всъщност кой ще издаде акта, с който ще се каже: да, „доктор“ сте – да, не сте „доктор“. Аз така разбирам текста.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защо висшите училища и научните организации трябва да следят документацията, да се занимават с формализми и прочие, и да се занимават с чиновничество и така нататък. Те са научни организации и висши училища. Те трябва да преценяват науката и изследователската работа, а не документацията.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Тоест, предлагате само НАЦИД да го прави?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това трябва да го прави само НАЦИД и признавайки дипломите, с тези дипломи те отиват да кандидатстват тук, и тук, и тук и навсякъде. А дали там ще им плащат, вече когато са там, това е съвършено друг проблем. Това не можем да го решим сега.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Подкрепям всички аргументи на Стефани Михайлова и до голяма степен това, което изтъкна като мотиви и аргументи за тезата си проф. Станилов, и се чудя защо трябва да разделяме в предложението на господин Великов двете – НАЦИД да признава и в другия случай висшето училище, като и двете касаят достъпа до пазара на труда? Едното - за заемане на академични длъжности, другото - до достъпа за пазара на труда. Това да ми се обясни, нещо не го разбирам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Кючуков, заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Мисля, че в случая говорим за две различни неща. Едното е да се докаже дали дадената личност е „доктор”, съответно „доктор на науките”, дали е придобило тази научна степен в легитимно заведение, тоест дали не е фалшифицирана, а другото е вече за заемане на съответната академична длъжност. Заемането на академичната длъжност се преценява от съответното висше учебно заведение. Не виждам каква е разликата между един „доктор”, който е завършил в България, и един „доктор”, който е завършил навън, и преценяват от НАЦИД, че е „доктор”. В този смисъл, значи ли това, че когато има двама доктори, кандидатстващи за една длъжност и получили доктората в българско учебно заведение, трябва отново да им се прави допълнителна преценка? Тези са си доктори. По същия начин, НАЦИД ако прецени,че тази диплома е легитимна, той има право да кандидатства, но дали ще заеме съответната академична длъжност, зависи само и единствено от журито, от конкурса.
Аз не виждам противоречия. Това са две различни неща. В този смисъл ал. 5 малко противоречи за мен на тази логика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Великов и след това госпожа Михайлова, но като гледам никой няма готовност с някакъв текст.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Този текст, който аз припознах, представлява някаква основа, още повече – какво може да се каже допълнително?
Допълнително може да се каже, че от присъстващите тук, които имат образователна и научна степен „доктор“, може би единствено аз съм я придобил в чужбина и тя ми е била призната от тогавашния НАЦИД. Ако има някой друг, след това да ми се обади да обменим опит.
Но, ако трябва да сме по-сериозни, бих казал, че в предложението на Бойка Маринска, и в моето, всъщност се съдържа идеята, че „малкият доктор“, или по-точно дипломата, която е издадена в чужбина за такъв „малък доктор“, понеже е образователна и научна степен, се признава от орган, който е към Министерството на образованието и науката. „Големият доктор”, както проф. Денков спомена, да се провери издалото го висше училище и научната организация в чужбина съществуват ли реално, акредитирани ли са да издават такива дипломи или не, и след това висшето училище или Българската академия на науките да могат спокойно да погледнат, и да не би освен чисто формалната страна, дали има и някакво съответствие с изискванията изобщо за „голям доктор“, в такъв смисъл, поне такава е логиката, която аз виждам, в това разделяне на правомощията.
Но ако нямаме готовност днес, госпожо Председател, за изчистване, както и госпожа Стефани Михайлова предлага, можем да отложим тази точка дотолкова, доколкото и новият § 7 също така е интересен. Там мисля, че няма да имаме някакви големи спорове, освен чуждицата, която тука умело е избегната. Ако смятате колеги, че не можем сега да стигнем до добри редакции, най-важното за нашата Комисия винаги е било да имаме едно устойчиво законодателно решение, ако го нямаме в момента, ще отложим. Законът е много важен и не бива след това акад. Юхновски или друг виден наш учен да каже, че в Комисията сме го прецапали набързо и не сме взели предвид всички мнения. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доц. Великов. И на предходното заседание казах, че темповете, с които се движим по този Закон, едва ли биха били повод за критики, че нещо прибързваме или вземаме решения, които не оглеждаме. По един параграф за едно заседание – мисля, че е темпо, което не е особено завидно за Народното събрание. Мисля, че ако продължаваме така…
Тук ми подсказва господин Банчев, че това са темповете на английския парламент. Ако това може да послужи с някакво успокоение за нас, хубаво, но …
Ще подложа на гласуване Вашето предложение. Доколкото разбирам, то е за отлагане на този нов § 6, който предлагате да бъде създаден с госпожа Маринска, но това ще означава, че ще трябва да направим работна група, на която да се обсъди финален текст, с всички аргументи да се опитаме да постигнем консенсус на работната група, и след това да преминем към гласуване. Пак казвам, че това ще означава всеки да дойде с някаква готовност, с конкретни предложения, за да не се води цялата тази дискусия отново на работна група, защото досега практиката показва точно това – правим работна група, обсъждаме някакви текстове, след това повтаряме същата дискусия в Комисията и ефективността ни е нулева. Заради това ще Ви помоля, когато се разберем и уговорим в удобен час и ден за всички за работна група, наистина всеки да дойде с конкретно предложение, което ако може предварително да бъде раздадено на всички останали колеги, които присъстват на работната група, за да имаме готовност и да не губим излишно време.
Не виждам пречка да преминем към предложението за § 7.
Подлагам на гласуване процедурата, направена от доц. Великов, за отлагане на разискванията и гласуването на новия § 6, който предлагат и доц. Великов, и госпожа Маринска да бъде създаден.
Който е „за“, моля да гласува.
„За“ – 13 души, „против“ и „въздържали се“ няма.
Колеги, ще помоля работната група наистина да има представители от всички парламентарни групи, за да можем да стиковаме някакъв текст.
БОЙКА МАРИНСКА: По този текст имаше ли работна група?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По този текст нямаше работна група, госпожо Маринска. Решихме да вървим със заседание на Комисията напред или поне да направим опит за това, защото практиката показва, че се събираме на работна група, обсъждаме едни текстове, след това повтаряме същата дискусия отново и отново на заседание и затова не вървим напред. Но след като имаме нужда от работна група, ще я направим.
Сега преминаваме към предложението за създаване на нов § 7.
Госпожо Маринска, това са ал. 4 и 5 от Вашето предложение. Мисля, че тук няма някакъв проблем, но нека да ги погледнем. Експертите на Комисията предлагат това да бъде нов § 7, защото така е коректна систематичната подредба в Законопроекта, тоест това са Вашите ал. 4 и 5.
Желаете ли да вземете отношение, госпожо Маринска?
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, приемам редакцията на Комисията, да не чета текста, всеки го има пред себе си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще трябва да изчетете предложението на експертната група за стенограмата, моля.
БОЙКА МАРИНСКА: Разбира се. Параграф 7.
„Създава се чл. 5а:
Чл. 5а (1) 1. Образователната и научната степен „доктор“ може да се придобива и в условия на съвместно ръководство от български ръководител във висше училище или научна организация, получили акредитация за обучение в образователна и научна степен „доктор“ от НАОА и чуждестранен ръководител от акредитирано в съответната държава висше училище или научна организация за обучение в образователна и научна степен „доктор“ или съответстващата й степен.
(2) Образователната и научна степен „доктор“ по реда на ал. 1 се придобива едновременно в български и чуждестранни висши училища или научни организации при спазване на нормативните уредби на съответните държави, правилниците на съответните висши училища и научни организации, и сключен между тях договор за съвместно ръководство за обучение по ал. 1“.
Тук трябва да се направят корекции – има членувания, излишни запетаи, трябва да се пипне чисто граматически.
„(3) Условията за прием, съвместно ръководство, разпределението на периодите на мобилност на докторанта, защитата на дисертациите и издаването на диплома се определят в правилниците на висшите училища и научните организации, които подготвят и сключват рамкови договори за съвместно ръководство за обучение по ал. 1.
(4) За извършеното обучение по реда на ал. 1 българското и чуждестранно висше училище или съответната научна организация, които провеждат съвместното обучение, издават обща диплома за образователната и научна степен „доктор“ или отделни дипломи с отбелязване в тях на съответното ръководство.“
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Само една бележка по отношение изказаното от госпожа Михайлова.
По ал. 4 да е „съответните научни организации“. Има се предвид „научни” да е в множествено число, тъй като това е българската и чуждестранната.
ПРОФ. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Може едното да е научна организация, другото да е училище.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Затова не съм се сетила, че може и двете – едното да е така, другото да е иначе, но пък може и двете да са – това едва ли е толкова съществено. В множествено число са глаголите, в такъв смисъл може би, но това едва ли е драма.
ПРОФ. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: За редакция е: „или съответната научна организация и висше училище” или „съответните научна организация и училище”; „за извършеното обучение по реда на ал. 1: българското и чуждестранно висше училище” или „съответните научна организация и висши училища, които провеждат съвместно”.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да се запише „висшите училища или научните организации, които провеждат съвместно”.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо Стефани Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не настоявам за тази корекция, няма смисъл да я разглеждаме, защото е незначителна.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Последно, остава в единствено число „съответната научна организация“.
Заповядайте, проф. Денков.
ПРОФ. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря.
Напълно съм съгласен с това, което предложи проф. Димов, мисля, че е близко до това, което каза и проф. Костадинов – ако се махне думичката „съответната“ и се сложат в множествено число, се изчерпват всички възможни случаи от комбинаториката. Да стане: „българските и чуждестранните висши училища или научни организации, които провеждат съвместно“ еди-какво си.
БОЙКА МАРИНСКА: Да – „висши училища или научни организации”.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Последна редакция на Комисията – остава: „българските и чуждестранните висши училища и/или научни организации“.
БОЙКА МАРИНСКА: И горе в ал. 2 предлагам да не се членува „българските и чуждестранните”.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Вече е споменато в ал. 1, че „във висши училища или научни организации” – там не се членува. В ал. 2 вече се знае за какво става дума, затова не се членува. Нали така може да се разсъждава?
Уважаеми колеги, в ал. 2 има малка неточност. С колежката Стефани Михайлова се опитваме да намерим еквивалентни съответствия, ако сметнете Вие, че е необходимо: „образователната и научната степен „доктор“ – в ал. 2…
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, моля за тишина.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: В ал. 2 – „образователната и научна степен „доктор” по реда на ал. 1 се придобива едновременно в българските и чуждестранните висши училища”. Това „едновременно“ като че ли не е съвсем възможно да стане и дали не би трябвало да се замени със „същият ден”, „същият час” или какво? „Едновременно” – нека помислим малко и върху това.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това означава ли, че е една процедурата или са две процедури, които се извършват в един и същи ден, в смисъл по едно и също време? Или всъщност са две процедури, които имат една и съща цел? Не зная каква е идеята.
БОЙКА МАРИНСКА: Може ли да внеса яснота?
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Въвеждането на докторантура в условията на котютел е важен инструмент за интегрирането на България в единното образователно и научно-изследователско пространство. Съвместното ръководство на докторантури от международен екип от ръководители – двама или повече, е залегнало в целите и същността на множество международни и европейски програми като акция „Мария Склодовская-Кюри“, съвместни европейски докторати – да не ги изчитам всичките. Централноевропейска програма за академичен обмен също, където докторантурата в котютел е поставена като основен приоритет. Докторантура от котютел се предлага от различни европейски университети, като много разпространена е тази форма в двустранното научно сътрудничество Франция по програма като „Юбер Кюриен”, има опит в български университети и научни организации в тази насока, но те търсят решение на процедурите случай по случай. Важно е докторантурата в котютел да се включи в Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС), за да се улеснят българските висши училища и научни организации и да я практикуват, да се възползват в пълна степен от европейските международни проекти, които предлагат сериозно финансиране на тази форма на обучение. За пример може да се ползват нормативни документи на Франция, която има богат опит в докторантурите котютел и на 6 януари 2005 г. министърът на образованието и науката на Франция издава наредба за формата на докторантура в международен котютел или такова международно сътрудничество.
Можем ли да поискаме становище по това отношение на Министерството на образованието и науката?
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, господин заместник-министър.
ПРОФ. ИВАН ДИМОВ: Аз мога да обясня. За съжаление, с българската дума „едновременно” не става дума за две процедури, може да бъде една единствена процедура, а за съжаление това е един възможен превод на думата „simultaneously”. Това не означава в един и същ момент от време, а както там, така и там. Но ако напишем „както така“ – не знам, не съм литератор, не мога да кажа.
Става дума за точен превод на „simultaneously”. Ако някой може да измисли по-добър синоним на „едновременно”?
Смятам, че е „едновременно”. Просто влагаме този смисъл.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте проф. Денков.
ПРОФ. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, според смисъла, който беше казан, действително думичката „едновременно“ не е необходима, защото има двояко значение. Достатъчно е, че по ал. 1, която казва, че това е съвместно ръководство, и това става на базата на договор, в договора е описано дали е една процедура, дали са две, как става, така че това е достатъчно изчерпателно според мен и няма нужда от думичката.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Предлагам да отпадне думата „едновременно“.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Други коментари по този текст? Не виждам.
Първо, гласуваме предложението на господин Великов да отпадне думата „едновременно“ от § 7, ал. 2.
„За“- 12, „против“- няма, „въздържал се“- 1.
Гласуваме целия текст с поправката на колегата Великов.
Който е „за“, моля да гласува.
„За“- 12, „против“- няма, „въздържал се“- 1.
Гласуваме по принцип предложението на народния представител Бойка Маринска за ал. 4 и 5, върху която направихме тези редакции.
Колеги, който е „за“, моля да гласува.
„За“- 10, „против“- няма, „въздържали се“- 3.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, можем да гласуваме и § 6 по вносител.
В § 6 по вносител виждам от колеги експерти, госпожо Йорданова, имаме редакция в чл. 6, а във Вашата редакция по § 7, имаме чл. 9.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Объркали сте 6 с 9!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
Значи, имаме § 6 по вносител и редакция на § 6 по вносител от нашите експерти за по-голяма прецизност, който § 6 става § 7.
Становище на Министерството на образование и науката по редакцията? Няма.
Приемате редакцията на експертите на Комисията.
Изказвания?
Колеги, не сте го объркали – касае чл. 9, § 7.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Касае точно § 7 по вносител.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, гледаме § 6 от доклада на стр. 9, не редакцията.
„§ 6. В чл. 6, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „което отговаря на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2“.”
Имате под § 6 действащия чл. 6, за да видим къде каква редакция правим.
Проф. Станилов имаше някаква редакция по действащия чл. 6.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В алинея 3 на чл. 6 е написано: „Дисертационният труд по ал. 2 трябва да съдържа научни или научноприложни резултати, които да представляват оригинален принос в науката”.
Това за малък докторат не може да бъде, трябва да го заменим със „съществен” или „значителен” по-добре, отколкото да стои така „оригинален“, макар че на този текст пак аз съм му авторът и си признавам, че съм го сбъркал. Не може малкият докторат да има оригинален принос, ще вдигнат летвата, няма да може да я защити никой. Да го заменим със „значителен принос“. Даже „значителен“ е опасно да се каже, защото е образователна и научна степен и е опасно. Това да го гласуваме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Проф. Станилов прави предложение по чл. 80, ал. 4 в чл. 6, ал. 3 да отпадне думата „оригинален“.
Други предложения по § 6, който касае чл. 6?
Гледаме чл. 6 на Закона на стр. 9 и § 6 от доклада на Комисията.
Други редакции по този чл. 6 имаме ли, колеги?
Госпожо Михайлова, заповядайте на микрофона.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В текста на вносителя накрая да се добави „и ал. 3”, тоест чл. 6, ал. 1, накрая да се постави запетая и да се добави: „което отговаря на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и ал. 3”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката по така направените редакции?
ПРОФ. ИВАН ДИМОВ: Подкрепяме това предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на проф. Станилов, което направи по чл. 80, ал. 4, което касае отпадане на думата „оригинален“ в ал. 3.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За“ – 12, „против“ – няма, „въздържал се“ – 1.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 на госпожа Михайлова за добавяне на ал. 3 към предложението на вносител по § 6.
Който е за, моля да гласува.
„За“ – 12, „против“ – няма, „въздържал се“ – 1.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 6.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За“ – 12, „против“ – няма, „въздържал се“ – 1.
Редакцията, която колегите експерти са ни предложили за § 7, можем да го погледнем и него.
По § 7 имаме постъпило писмено предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители и имаме предложение на експертите от Комисията за по-добра редакция на § 7.
Доцент Великов, желаете ли да аргументирате Вашето предложение?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Мисля, че за журито се бяхме разбрали. Остава за петте хабилитирани лица, ако някой нещо възразява, вече другото смятам, че се възприема за лицата, които отговарят на минималните национални изисквания. Не знам дали тук не трябва пак да имаме и другата алинея?
Можем да го подкрепим като членуваме може би с пълен член досегашния текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Изказвания, колеги?
Становище на Министерството на образованието и науката по предложения текст за редакция и по текста на вносителя? Заповядайте.
ПРОФ. ИВАН ДИМОВ: Съгласни сме с формулировката, която е дадена на ал. 2 и 3.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подкрепяте редакцията на експертите, предложена от доц. Великов по чл. 80, ал. 4? Благодаря.
Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване, първо, предложението за отпадане на буква „а“ и буква „б“ от предложението по вносител, направено от доц. Великов.
Който е „за“, моля да гласува.
„За“ – 12, „против“ – няма, „въздържал се“ – 1.
Второ, подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4, предложено от доц. Великов.
Доцент Великов, ще Ви помоля да изчетете предложението за стенограмата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Параграф 7:
„В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2): „До защита на дисертационен труд се допускат лицата, които отговарят на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
„За“ – 12, „против“ – няма, „въздържал се“ – 1.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 7.
Който е „за“, моля да гласува.
„За“ – 12, „против“ – няма, „въздържал се“ – 1.
Колеги, предлагам да спрем дотук с днешното заседание, като ще се уточним допълнително в някои от следващите дни кога да направим работна група, за да уточним § 6. Може би колегите експерти, ако имат някаква готовност – ще се уточним допълнително.


Закривам днешното заседание.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.


(Закрито в 17,47 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Милена Дамянова)