1. Разглеждане на второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с входящ № 653-09-10 от 23 март 2016 г., въз основа на приетите на 9 март 2016 г. на първо гласуване законопроекти:
- № 454-01-67, внесен от Светла Маринова Бъчварова Пиралкова и група народни представители на 18 декември 2014 г.;
- № 454-01-68, внесен от Станислав Тодоров Станилов на 19 декември 2014 г.;
- № 454-01-70, внесен от Борислав Любенов Великов и група народни представители на 19 декември 2014 г.;
- № 554-01-44, внесен от Лютви Ахмед Местан, Мустафа Сали Карадайъ и Алиосман Ибраим Имамов на 6 март 2015 г.;
- № 502-01-36, внесен от Министерския съвет на 12 май 2015 г.;
- № 554-01-121, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 24 юни 2015 г.
2. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя госпожа Милена Дамянова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията и на гостите.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме кворум и започваме заседанието.
Който е съгласен с обявения дневен ред, моля да гласува.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” няма. Приема се.
Днес от Министерството на образованието и науката присъстват господин Диян Стаматов – заместник-министър, тъй като проф. Димов е болен, и доц. Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование“, както и нашият парламентарен секретар Десислава Кемалова.
За днес имахме насрочена работна група, но поради промяната в дневния ред на Народното събрание се наложи работната група да бъде отменена и да проведем заседание на Комисията. Заседанието на работната група ще насрочим за следващата сряда, 14,30 ч., вероятно в другата сграда, за да уточним текстовете на параграфите, които сме пропуснали, с уговорката да направим допълнителни консултации.
Сега имаме няколко параграфа, които можем да обсъдим и които не са свързани с пропуснатите параграфи.
Предстои да разгледаме Стратегията за научни изследвания и бюджета за 2017 г.
Колегите от ДПС ги няма.
До края на тази календарна година темите ще бъдат Стратегията за научни изследвания, бюджетът за 2017 г. и Законът за развитие на академичния състав. Ако успеем да ги приемем, това ще бъде добър завършек на тази година.
Бюджетът ще постъпи късно в Народното събрание. Вероятно ще го гледаме в седмиците преди първия и втория тур на изборите. Доцент Михов има предложение това да стане по-нататък. Имахме предвид тези уточнения да минат в точка „Разни“, но по-добре е сега да ги обсъдим.
МИЛЕН МИХОВ: Останах с впечатление, че имате намерение да проведем заседание на 2 ноември. Днешното заседание на работната група се осуети поради високообществено мотивираната активност и стремеж към парламентаризъм на колегите от БСП и ДПС. За протокола – единственият техен представител е народният представител от Велико Търново госпожа Мариана Бояджиева. Да подчертаем, че този ентусиазъм не се е изпарил на днешното заседание, което сигурно е оправдано.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има колеги, които са болни, но дано днес да запазим кворума, за да разгледаме планираните параграфи.
Благодаря на гостите за присъствието им на днешното заседание на Комисията.
Продължаваме с редакциите относно § 8.
Има писмено предложение от Борислав Великов и група народни представители.
Доцент Великов обаче си тръгна.
Имахме предходно разискване, на което отхвърлихме „жури“ да се замени с „комисия“, но проф. Станилов желае да вземе отношение по въпроса.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това не е мое предложение, а на парламентарна група, която е в управляващата коалиция. Аз достатъчно дълго говорих, че заменяме една чужда дума с една българска, която е от хиляда години в българската лексика. В българския език смисълът на думата „жури“ има друг смисъл – това е онази общност, която оценява изкуство. Никога жури в България не е оценявало наука. Обичайната дума е „комисия“ за оценка на подобни структури. Сергей Игнатов, когато спорихме по този въпрос, безапелационно каза: „Може да си прав, ама ще бъде „жури“!
Колегите правилно искат да заменим думите. Качеството на работата зависи от състава на тази група, а не как ще я наречем. Какво ново въвеждаме? Няма нищо ново! (Реплика на народния представител Снежана Дукова.) Занимавам се с този въпрос 45 години! Думата „жури“ е френска. Влязла е в края на ХІХ век като означение на семейно-родови събирания на високо ниво. „Жур“ означава гости в аристократично българско семейство, например „Утре сме на жур у Иванови“. След това „жури“ минава в оценката на музикални, живописни и други произведения. И ако във Франция думата е „жури“, то в Германия е „комисион“.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Професор Станилов, дълбоко Ви уважавам, но не обичам безплодните спорове. Историята и археологията са науки, които се оценяват в минимален срок от 50 години, но ако тук търсим етимологията на тези думи назад в историята, това не е достатъчен аргумент. Думите не са български. Ако имаше по-сериозни аргументи във Вашата пледоария, бих се съгласила. Аргументите, зад които стоите, ми се струват формални. Мисля, че нямаме право да подменяме живия български език и българската реч, която трябва да се обновява. В случая семантиката не ми говори нищо. Не смятам, че Законът ще загуби, ако сменим „жури“ с „комисия“. Законът може да бъде всеобхватен и хармоничен, стига параметрите, които ще отстояват научните степени, да бъдат достатъчно категорийно определени и разпределени по критерии достатъчно ясно и точно. Ако остане думата „жури“, няма да бъде никакъв проблем.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Този спор водим за четвърти или пети път. Нека да минем по същество.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Тъй като е взето решение, бих предложила да гласуваме, че не подкрепяме предложението.
Ще изкажа личното си мнение. Ако сега правехме Закона, аз бих подкрепила да е „комисия“, но след като терминът „научно жури“ се използва, ако сега го заменим, това ще доведе до излишна работа и поправяне на много документи, което според мен не е продуктивно. Затова по-добре е да запазим вече утвърдилия се термин.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА (МОН): Становището на Министерството, което защитихме в няколко предишни заседания, е да остане както е в настоящия момент в текста на Закона – „жури“. Тази смяна предполага промяна в други документи, в това число правилниците на висшите училища. Терминът „жури“ се използва във висшите училища. Нямаме забележки в този ред. Подкрепяме в Закона да остане терминът „жури“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване писменото предложение на Борислав Великов и група народни представители.
„За” – 8, „против” – 2, „въздържал се” – 1.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване § 8, по принцип, тъй като имаме неотхвърлено предложение по реда на чл. 4, ал. 7.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Една забележка. Ние отложихме разпоредбата на чл. 4, ал. 7. Тя ще претърпи номерацията, която получи при окончателното гласуване. Сега тук може да се гласува по принцип, със забележка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще бъде съобразено.
Гласуваме по принцип текста на вносителя за § 8.
„За” – 10, „против” – 1, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Не знам дали по-нататък има текстове, в които имаме препратка. Госпожо Михайлова, Вие предлагате да гласуваме оттук напред навсякъде, където има предложение…
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В предходните текстове изяснихме, че изразът „научно жури“ остава в текстовете, които са навсякъде нататък. Трябва да се гласува по същия начин, освен ако не се добавят нови аргументи, които да наложат замяната на „научно жури“ с „научна комисия“. В този случай не можете да направите предложение по чл. 80, ал. 4, тъй като то се прави по конкретните текстове. А Комисията вече два пъти гласува, че „научно жури“ не се заменя с „научна комисия“.
Госпожо Михайлова, ако може да си оттеглите предложението.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 9 – предложението на Борислав Великов и група народни представители е същото – § 9 да отпадне.
Изказвания? Не виждам.
Няма да питам за становището на Министерството, защо то беше изразено. Подкрепят направеното предложение от Борислав Великов.
Подлагам на гласуване предложението на Борислав Великов. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 8, „против” – 2, „въздържал се” – 1.
Предложението се подкрепя. Комисията отхвърля § 9.
По § 10 няма постъпили писмени предложения.
Изказвания?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Процедурно предложение. Тук се цитира ал. 2 в чл. 2б, която дефинира най-общо минималните национални изисквания. Обикновено тук прибавяме и ал. 3, която определя националните изисквания по области и направления за всяка академична длъжност и всяка научна степен, тоест коректно е и те да бъдат посочени. Предлагам навсякъде оттук нататък в текста думите „чл. 2б, ал. 2“ да се заменят с „чл. 2б, ал. 2 и 3“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какво е становището на Министерството?
ДИЯН СТАМАТОВ: Поддържаме текста по вносител.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предполагам, че поддържате и редакцията на госпожа Михайлова, защото това го коментирахме в предходни параграфи.
ДИЯН СТАМАТОВ: Да, поддържаме и това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефани Михайлова по чл. 80, ал. 4.
Който е „за“, моля да гласува: „за” – 12, „против” и „въздържали се” - няма. Подкрепя се единодушно.
Оттук нататък, където имаме препратка към чл. 2б, ал. 2, ще се счита за чл. 2б, ал. 2 и ал. 3.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10 по принцип с приетата редакция.
Който е „за“, моля да гласува: „за” – 12, „против” и „въздържали се” - няма.
Подкрепя се единодушно.
По § 11 имаме писмено предложение от Борислав Великов и група народни представители – § 11 да отпадне.
Изказвания? Няма.
Какво е становището на Министерството?
ДИЯН СТАМАТОВ: Подкрепяме предложението на господин Великов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване писменото предложение на Борислав Великов и група народни представители за отпадане на § 11.
„За” – 9, „против” – 2, „въздържал се” – 1. Параграф 11 се отхвърля.
По § 12 няма постъпили писмени предложения.
Има ли изказвания? Заповядайте, проф. Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: По сега действащия Закон чл. 14а е: „при равни други условия лицата, придобили…“.
Предложението е: лицата, придобили научна степен „доктор на науките“ да ползват предимство. Не е ясно какво означава „предимство“. Ако аз съм член на жури, как ще спазя този член – лицето да ползва предимство? По-добре е да се запише „равни други условия“, тъй като има оценка на кандидатите и оценка на техните постижения. Ако условията са равни, може да има някакво предимство. Както е предложено, не виждам как една оценка може да стане обективна. Предлагам да отпадне.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не можем да оставим доктората без значение при хабилитация на горната степен. Той става излишен. Иначе става почетен доктор, което е съвсем друга процедура. При всички законодателства висшата, „горната“ научна степен дава предимства. Предимствата в Закона са пожелателни, но трябва да ги има. Предимство при равни други условия означава, че научното жури преценява и казва: „Да, обаче този е доктор на науките“. Това влияе върху тяхната оценка дали ще гласуват „за“ или „против“. Това е практиката. А теорията, която ще развиете тук, е друг въпрос. Това са Ваши мнения.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Професор Станилов, реално Вие потвърдихте онова, което аз твърдя – че в сега действащия Закон много ясно е указано: при равни други условия кандидатът с научна степен „доктор на науките“ има предимства. Не искам това предимство да му бъде отнето.
МИЛЕН МИХОВ: Предлагам да го отложим. Редакцията не ми харесва. Какъв е смисълът? Двете неща са коренно различни. Ние ще въведем минимални изисквания и казваме: „Ако съберете равен брой точки, този, който е голям доктор, ще има предимство“. Но ако съберете неравен брой точки, то тогава предимство няма да има. Това не е сериозно защитимо. Имаме голям докторат, който коренно променя положението спрямо другия кандидат – малък доктор. Смятам, че практиката през последните години води до девалвиране на големия докторат. Много бързо стават професори, но малко учени се занимават с научна дейност и защитават голям докторат. Това не е добре за развитието на науката. Логиката на нашето предложение е, че когато защитиш докторат, ти преминаваш в по-висока категория, която ти дава предимство при заемане на академична длъжност.
Със самокритичност казвам, че редакцията не е много изрядна. Ако Комисията реши, предлагам да отложим този текст, за да проведем дискусия по този казус.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Точкуването на големия докторат предполага по-голям брой точки. Това е в правилниците на висшите училища. Нека ги оставим сами да си преценяват, защото имат автономия – колко точки ще дадат на големия докторат, колко на малкия, колко точки дават на учебник.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: При оценката какво ще се точкува – наукометрията, която чакаме Министерството да я направи? Не съм чувал да се точкува голям докторат или хабилитационен труд при оценка на жури. Такова нещо няма по света. Науката се оценява с рецензии. Не можем да точкуваме това. Точкуваме само по наукометрията, минималните изисквания, които ще даде Министерството. По тях той получава еди-колко си точки, изпълнява ги или не и отива да кандидатства. Когато влезе процедурата, оценката се прави чрез рецензии. Така се оценява големият докторат, хабилитационните трудове, публикациите и така нататък. Друга световна практика няма.
СТАТИ СТАТЕВ (Съвет на ректорите): Нашата практика показа, че трябва да бъдем гъвкави. Подкрепям предложението на проф. Желев – оставете това на правилниците на висшите училища. Оказва се, че в науката има различни начини на поведение на учения. Те зависят от личните характерни особености, а донякъде от професионалното и научното направление. В световната практика наблюдаваме основно разделени три гилдии. Едните се занимават преди всичко с проектна дейност, други по естеството на заниманието си вървят индивидуално в науката към голям доктор и индивидуални публикации, трети повече се отдават на преподаването. След четиригодишна практика в моя университет замисляме да дадем гъвкавост. При нас, сега, доктор на науките има най-висока оценка – 200 точки. В предишната практика беше едва ли не задължително условие да станеш професор. Предлагам да оставим това на висшите училища, защото те имат специфика в различни области. Нека те направят така, че всеки да си намери своето място.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм също за гъвкавостта. Има технологични дисциплини, в които изобщо не може да се напише голям докторат. Там има хора, блокирани като доценти и така се пенсионират, а са страхотни учени и специалисти. В Закона, както е постарому, може да се даде предимство на доктората, а висшите учебни заведения и научните организации ще преценят в наредбите си доколко могат да оценят високо големия докторат, ще искат ли хабилитационен труд. Някъде казват – „Хубаво, голям докторат, ама дай и хабилитация“. Това според мен също не е правилно. С първата фраза в Закона даваме огромна възможност научните организации да оперират както искат. Законът обаче трябва да отчете това. Иначе самата процедура става безсмислена.
По-добре е Михов да се съгласи да остане старото.
МИЛЕН МИХОВ: Няма да споря. Мисля, че по-общият текст, който дава формулировката – че се ползва предимство, е в духа, че трябва да дадем възможност на университетите да си направят по свободно критериите. Сегашният текст е далеч по-консервативен и по-регламентиращ при равни други условия. Ако състезанието за главен асистент, а единият е доктор, а другият – голям доктор, още по-важен е аргументът, че трябва да има предимства. В този смисъл смятам този текст за по-либерален, даващ свобода на висшите училища да регламентират нещата в своите правилници. Това дава друга посока на кариерното развитие. Сега след хабилитацията следва професура и някои хора не се занимават с голям докторат.
Без да бъда настоятелен за подкрепа на моето мнение, чух предложението на проф. Станилов и предлагам да гласуваме текста.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Вкарването в закон „даване на предимство“, но необосновано и неконкретизирано предимство означава загубилият в дадена процедура да съди университета или института. Отнемаме правото на ректора или директора на научния институт да си попълни армията с хората, които им трябват. Може да им трябват хора, които да извършват научноизследователска работа и да работят по проекти. Понякога самомотивирани научни изследвания са източник на големи докторати. Има Правилник за оценка на научната дейност. Ректорът или директорът трябва да се погрижи да си попълни армията с такива хора, които носят показатели, за да има той водещо място в рейтинговата система за оценката на научноизследователската дейност. Това са ми аргументите да остане старият вариант – при равни други условия. Когато на ректора му трябва човек, който прави проекти, който докарва пари, за да си плаща режийните, който му докарва докторанти, импакт-фактори, ейч-индекс, при равни други условия големият докторат дава предимство. Иначе той не дава никакво предимство на колегата. Иначе е обобщение на резултати. Знаем как стават тези обобщения.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма да отговарям на закачката на Костадинов, че съм събрал в големия си докторат постиженията на моите докторанти. Моят докторат беше защитен във Виена – с трима рецензенти от България и двама – от Виена и от Унгария. Понякога големите докторати са големи постижения. Оценката на доктората, когато се използва по смисъл на този Закон, трябва да бъде в ръцете на журито, на комисията. Ако там стоят добросъвестни учени, те могат да кажат, даже, че този докторат за този конкурс няма смисъл. Да го гласуват, пък кандидатът да ходи в съда или където иска. Поради тази причина искам да създадем Комисия по апелацията, за да не се ходи в съда. В света няма случаи – кой е професор и кой е доцент да го определя съдът. Глупаво е и ще ни се смеят. Когато кажа на някой колеги, че в България апелацията е в съда, те се смеят, защото то не съществува в света. Някой казват, че съм щял да възстановявам нов ВАК. Това са пълни глупости!
В момента говорим дали при конкурса журито дава предимство или не. Това е в Закона – дали дава предимство при равни други условия, за да го изберат за професор или не. Това, което казахте, е вярно, но се отнася за съвсем друга сфера. Законът отправя оценката към журито, респективно към академичния или научния съвет. Ако не си съгласен, ще направиш апелация в Комисията по апелация и тя ще има последната дума. Ти ги съди, но всеки може да отиде в съда и да им каже: „Господа съдии, никъде в света науката не подлежи на съд“. Никъде в света съдът не оценява кой е професор или доцент. И аз имах такъв случай. В съда се смяха и отхвърлиха цялата работа.
ДИЯН СТАМАТОВ: Министерството не подкрепя направеното предложение. Госпожа Фъртунова ще обоснове.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Министерството подкрепя чл. 14, както е в сега действащия Закон. В предходни обсъждания сме изказали нашите съображения. Прилагането на Закона досега не е довело до оплакване. Този член работи. В правилниците на висшите училища са разписани правилата, които трябва да се спазват. Подкрепяме това, което е в текста на действащия Закон в момента.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има ли други изказвания? Няма.
Госпожа Йорданова ми каза, че проф. Желев е направил предложение по чл. 80, ал. 4 – § 12 да отпадне, което се подкрепя от Министерството на образованието. Коректно ли е, госпожо референт?
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на проф. Желев по чл. 80.
„За” – 9, „против” – 1, „въздържали се” – няма. Предложението се подкрепя, с което § 12 е отхвърлен.
По § 13 има предложение от Методи Андреев.
Изказвания? Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Имам въпрос, но вносителят го няма. Това предложение предвижда възможност за преминаване без конкурс и избор единствено и само за главен асистент, тоест стеснява сега действащата разпоредба.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Пише „академична длъжност“. Става дума за доцент и професор.
МИЛЕН МИХОВ: Досега тази разпоредба важи за всички академични длъжности. Сега идеята е да бъде стеснена само за главен асистент, така ли?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Отнася се за всички. Моля да чуем ректорите, тъй като според мен това трябва да е в практиката на ръководствата. Ако ръководството смята, че един професор в едно учебно заведение може да премине без конкурс в друго висше учебно заведение и че отговаря точно на профила, има желание и прочие, може да вземе решение направо да го избере, без да се обявява конкурс. Тук се дава тази възможност. Ако ръководството обаче реши, че не отговаря напълно и трябва да се обяви конкурс, то да има право да обяви конкурс и той да мине по каналния ред. Това дава пълна автономия на научните организации и висшите учебни заведения.
Методи Андреев не каза никакви мотиви. Няма го, за да се защити. Предлагам да гласуваме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля за становище от Министерството на образованието.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Поддържаме текста на вносителя.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Смятам, че е удачно да се даде тази свобода и да се разшири към главен асистент. Не е ясно защо е бил изключен досега. След като е позволено за едни академични длъжности, няма причина да не бъде и за другите.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: И аз смятам, че трябва да дадем свобода на ректорите и директорите. Все повече колеги ще идват от Западните университети. Има бой за научни глави, има „ловци на учени”. По добре е да облекчим процедурата.
СТАТИ СТАТЕВ: Подкрепям. Това е нашата практика и досега. Имаме го в нашите вътрешни правилници и непрекъснато го доразвиваме. Текстът е много добър и подкрепя нашата практика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам да гласуваме предложението на господин Методи Андреев.
„За” – няма, „против” – 7, „въздържали се” – 3. Предложението не се подкрепя.
Една техническа бележка от господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Не се дискутира предложението по точка втора – спрямо първоначалния текст отпада преминаването от други европейски държави. Когато през 2010 г. беше сложено пояснението „европейски“, се имаше предвид държавите – членове на Европейското пространство за висше образование, включени в Болонския процес. Чисто институционално се имаше предвид, че НАЦИД е част от мрежата на европейските центрове за признаване на квалификациите и че има механизъм, по който да се извърши такова признаване. Предлагам да дискутирате тази възможност. Ще припомня, че през 2012 г. имахме проблем, когато трябваше да установим легитимността на професор от Ангола. Оказа се, че няма механизъм, по който Министерството може да извърши тази проверка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доколкото разбирам, Министерството подкрепи текста, който е изписан в цялост като § 13 – т. 1 и т. 2. Ако видим накрая, че нещо е изпуснато или трябва да се доогледа, ще се върнем и ще го поправим.
До момента Министерството смята, че няма проблем с този текст.
Подлагам на гласуване § 13 по вносител.
„За” – 9, „против” – няма, „въздържал се” – 1. Приема се.
По § 14 няма постъпили писмени предложения.
МИЛЕН МИХОВ: С промените, които правим, и въвеждането на стандартни условия за заемането на академични длъжности, мисля, че такъв текст е напълно логичен и защитим. Въвеждането на единни национални минимални изисквания прави академичните длъжности съотносими и по някакъв начин стандартизира изискванията за заемане на такава длъжност. Това е текст, който прави възможен предишния текст за преминаване от едно висше училище в друго. Това е основанието за осъществяването на трансфер на преподаватели. Законът ясно казва, че валидността на академичната длъжност в едно висше училище важи в границата на страната и това дава основание на приемащия университет да заеме тази длъжност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И аз ще взема отношение. В § 13, т. 2, ал. 3 казваме, че преминаването от академична длъжност на същата или съответна академична длъжност в друго висше училище или научна организация може да се извършва и без конкурс. Ако висшето училище прецени, то може да обяви конкурс. Това не означава, че ако доцент от Великотърновския университет реши да отиде в УНСС, то УНСС е длъжно да го назначи на същата академична длъжност. Пише „може“.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Текстът не е чист.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: С текста, който предлагате за чл. 16а, всъщност създаваме задължение на висшето училище, защото казваме, че тази академична длъжност е валидна на територията на цялата страна. Така го разбирам.
МИЛЕН МИХОВ: Заемането на академична длъжност става вследствие потребностите на институцията. Това не е кандидатстване за работа. В този смисъл процедурата за откриване на конкурс или заемане на академична длъжност без конкурс и избор се решава от университета – тръгва от катедрата, най-ниското звено, и стига до обявата, подписана от ректора. За да се осъществи обаче приемането без конкурс и избор, трябва да бъде признато положението на кандидата, че той е такъв. Има практики, когато на конкурс за доцент се явява доцент от друг университет. Има такива практики. Ако в Закона има текст, че статутът на неговата длъжност се признава на цялата територия, това ще даде възможност на университета да съкрати тази процедура. Двата текста не влизат в противоречие. Например аз имам диплома, издадена от ВАК. По силата на закона, който е издал тази диплома, тя е валидна в цялата страна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук става въпрос за академична длъжност, а не дали признаваме доцентура от друг университет.
СТАТИ СТАТЕВ: Ако това е тълкуванието, ние обезличаваме науката си. Академичните длъжности са валидни в целия свят. Дайте да се върнем на въпроса, който разисквахме миналия път. Какво значи валидни? Кой легализира и кой признава? След като човек е заемал длъжност в даден университет, той доказва това с договора, който има там и където е бил на съответната длъжност – доцент или професор. Останалото от ВАК са звания за цял живот. Това е друга система. Лошо беше, махнахме го.
Не знам като законотворци къде трябва да го вкарате, но ние не направихме това, към което се стремяхме. Когато говорим за длъжност, тя трябва да е свързана с мястото, където си. Никой от нашите професори не казва: „професор в университета в Малкото Търново“, а казва: „аз съм професор“. В медиите има крещящо неразбиране между „доктор“ и „доктор на науките“. Пишат всички „доктори на науките“.
Махнахме комунистическия ВАК, направихме демократична система, но тя привързва научните степени и длъжности към съответен университет. Законотворецът трябва да наложи, че когато това се говори, да пише „доктор по…“ на „еди-кой си университет“ и „професор на еди-кой си университет“. Това е духът и смисълът на закона. Иначе живеем в старите представи за републиканските степени и звания.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Относно спора, когато правихме първия Закон – тъй наречения „Закон Игнатов“, който сега се мъчим да поправим. В англосаксонската система, на която Игнатов много държеше, длъжностите бяха в абсолютен израз. В романо германския свят, когато се пенсионира професорът и излезе от тази длъжност, той продължава да бъде професор в очите на колегите си и те го наричат „професор“. По смисъла на това, което казвате, след като си престанал да бъдеш професор в УНСС, ти не си професор. За по-голямата част от колегите, които се пенсионират, това ще бъде унизително. Ако си бил професор 40 години в УНСС, бил си заместник-ректор, ректор, или не си бил, но си написал куп книги, обучил си множество студенти и докторанти, излизаш и изведнъж представляваш едно нищо! Професорската длъжност натоварва с определен смисъл самата личност. Да те изберат за професор – това е лично постижение. Човек не престава да бъде учен, ако напусне тази длъжност. Неговата ученост се изразява с тази длъжност. Затова при старото положение беше „звание“. Игнатов казваше, че звания има в армията. Там не са звания, а чинове.
РЕПЛИКА: Там са военни звания.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Военни звания са в съветската армия, а в българската винаги са били чинове.
Така че въпросът пак стои на дневен ред. Академик Бешевлиев беше най-големият корифей – почина на 92 години, когато беше изкарал последната си монография до половината. Издадохме я половината. До края на живота си той беше професор. Имаше документ за професор от Софийския университет, издаден преди войната.
В Преходните и заключителни разпоредби имахме клауза, която казваше, че те запазват означението до края на своя живот. Това би трябвало да остане. Нека не спорим дали е длъжност или звание. То е означение в най-висшата степен на човешкия дух.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съгласявам се с Вас, но считам, че значимостта на постиженията на един професор се оценяват от неговия труд и авторитет. Обществото ще продължи да се обръща към човек, допринесъл изключително много, до края на живота му, ако го е направил. Но ако някой е станал професор на Пернишкия университет за изключително кратко време, няма как да искаме и няма кой да се обръща по този начин към този човек.
Да, има такъв текст в Преходните и заключителните разпоредби. Той е коректен. Не мисля, че някой от нас има желание да го отменя. Водим по-скоро разговор за качествата на академичното израстване в България, което се определя от научните организации, висшите училища и университетите. Това качество не го произвеждат хората от вън, а ние, които сме в тези научни организации и висши училища. Затова въпросът е на самоуправление, може би.
Заповядайте за изказване, проф. Колева.
ИРИНА КОЛЕВА: За нас текстът по чл. 16а е нонсенс със семантичния обем на предишните текстове на Закона. Професор Статев каза, че всяко висше училище има свой профил. По силата на този свой профил то си гласува съответните правилници. Там са входирани съответните количествени и качествени индикатори за присъждане на тази академична длъжност. В този смисъл не подкрепяме този текст.
Относно изказването на проф. Станилов – академичната длъжност предполага не само определени научни постижения, а и постижения в областта на технологията на преподаването. Това означава, че бидейки професор и освобождавайки тази академична длъжност, като пенсионер той няма как да се явява в медийното и образователното пространство, неупражнявайки тези функции. Например Климент Охридски е обучил девет хиляди ученика, което не означава, че на него са му казвали професор. Казвали са му учител. Считаме, че това е въпрос на личностна рефлексия на индивида и на емоционална интелигентност.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Разглеждаме Закон за академичния състав, в който основната тежест е върху постиженията в научните изследвания, а Вие изключихте научните организации и сметнахте, че преподаването е най-висшата сфера на това, за което говорим. Тук присъждаме степени и длъжности за научни постижения. Писането на учебници и преподавателството са само едно допълнение към всичко останало. Мисля, че това което казахте, е точно нонсенс.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Струва ми се, че спорът е малко схоластичен. Никой не оспорва званията, които бяха дадени по рано от ВАК. Дали е била добра или лоша организация, това е отделен въпрос. Сега със Закона се въвеждат единни критерии. Както беше примерът с Пернишкия университет… отново ще има критерии, които би трябвало да са строги. Водим този спор относно действието на Закона „Игнатов“, който нанесе много поразии. Смятам, че за частни случаи не би трябвало да се води такъв спор.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Господин Станилов, сблъсквал съм се с определена арогантност на високотитулованите като студент. Съгласявам се изцяло с казаното преди малко. Това, че имаш висока титла, по никакъв начин не означава, че си добър преподавател, камо ли педагог. Това, че си доцент или професор, не те прави полезен нито за академичната, нито за научната общност. Това, че имаш определени постижения, определени изследвания, не означава, че работата, която работиш в университета или съответното научно учреждение, те прави полезен в сферата на продължаване на науката. Смятам за призвание на всеки учен да предава знанията си и да изгражда други учени след него.
Съгласявам се и с казаното от госпожа Дамянова. Много голяма е разликата да си доцент или професор в Софийския университет, в УНСС и да си професор или доцент в Пернишкия университет.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Присъединявам се към казаното от Георг Георгиев. Професор Станилов се изказва, измервайки се със своя творчески и научен потенциал, защото го има, но относно тезата на Георг ще кажа – не можем да ги съизмерим и нещата опират отново до качество. Мога да дам поне три примера на новоизлюпени, новопроизведени доктори, които даже не знаят онова, което са написали, защото друг им го е написал.
Моля Ви, професори и всякакви членове на Комисията, никога не си позволявайте поне в тази Комисия да говорите за малък и голям доктор, защото е смешно. Ще работим по закон. От нас тръгват нещата.
Процедура – да приключим дебата и да гласуваме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Длъжна съм да дам думата на проф. Станилов, след това за становище на Министерството, след което ще преминем към гласуване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В световната практика изследователят предава своите познания чрез публикации, откъдето професори и студенти черпят иновацията. Преподаването е сложна работа и не е за всеки. Не всеки може да чете добре лекции.
Примерът, който даде колегата Георгиев, не е правомерен. Предаването на високите постижения в познанието става по един единствен начин – чрез научните публикации, семинари, конгреси и така нататък. Оттам другите имат правото и възможността да черпят познания. Един човек не може да преподава във всички университети, за да научат какво е направил. Оценката не е вярна. Тя е заблуда. Познавам учени, които в живота си са чели лекции две-три години, или пък четат лекции една година, а след това четири години не четат, но се отдават на изследователска работа по различни проекти.
Спорът е безсмислен. Когато сме тръгвали към това законодателство, винаги съм казвал, че това е най-сложният Закон от всички закони в Република България. Границите са размити, няма рамки. Така е и в света. Така е и в Закона за културното наследство. Той може да се обсъжда 10 години, но не може да се направи така, че да работи перфектно.
Нека да продължим. За да стигнеш до разбиране за това, трябва да го изпиташ на гърба си.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: МОН не подкрепя предложения текст, тъй като с него се изменя изцяло парадигмата на Закона.
Доцент Михов зададе въпрос, чийто отговор е в § 5, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на сега действащия Закон.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов излезе, но водим стенограма и всеки след това може да намери отговорите на своите въпроси в стенограмата.
Госпожа Дукова направи предложение за прекратяване на разискванията. Не виждам повече желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване § 14.
„За” – няма, „против” – 3, „въздържали се” – 6.
Параграф 14 е отхвърлен.
По § 15 има постъпило писмено предложение от Иван Станков и Георги Кючуков и предложение от Борислав Великов и група.
Има предложение и от госпожа Михайлова, което вече сме гласували в предходните параграфи по чл. 80, ал. 4.
Заповядайте, доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Нашето предложение е съвсем елементарно. Става въпрос конкурсът да бъде обявяван в „Държавен вестник“, като срокът за подаване на документи е два месеца. Мотивите са да се дадат повече възможности за разгласяване и участие на повече кандидати. Това няма да доведе до промяна на практиката в някои висши учебни заведения, където всичко е феодализирано, но дава малко повече възможности.
СТАТИ СТАТЕВ: Пълна подкрепа от Съвета на ректорите, защото това е наша негласна практика. Всички наши конкурси вървят с два месеца. Не искам да давам мотиви. Това създаде железен ред.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Подкрепям предложението съобщението за конкурса да се обявява в „Държавен вестник“, както и срокът.
По предложението на Борислав Великов – миналия път го отложихме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да изчистим писменото предложение на Иван Станков и Георги Кючуков, и да отложим разискванията по предложението на Борислав Великов.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Направиха ми реплика, че има внесено предложение – „не по-малко от два месеца“. Това е разумно. Съгласен съм.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова ми казва, че в действащия Закон, чл. 3, ал. 2 звучи така: „Кандидатите подават документи съгласно условията и реда, определени в този Закон, и реда определен в правилника на съответното висше училище или научна организация в срок не по-кратък от два месеца след обявлението в „Държавен вестник“.“
В такъв случай от Вашето предложение няма смисъл и би следвало да го оттеглите.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Оттеглям предложението по т. 1 и т. 2.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме проведен дебат по предложението на Станков и Кючуков. Предложението е оттеглено изцяло.
След провеждане заседанието на работната група и изясняване на конкретните текстове, на следващото заседание ще продължим с дебатите по § 15.
По § 16 няма постъпили писмени предложения.
По предложението на госпожа Михайлова – добавяме ал. 3. Ние сме го гласували, така че то ще влезе автоматично в този текст.
БИСЕР БАНЧЕВ: С оглед синхронизация на по-ранни текстове, в т. 6 – думите „научно-приложни разработки“, предлагам да ги заменим с „научно-приложни резултати“. Професор Костадинов беше алармирал за разминаването на терминологията.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма спор.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Подкрепяме предложението, включително и по т. 6.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 16 с двете редакционни бележки, препратката към чл. 2, ал. 2 и ал. 3, която вече приехме, и замяната в т. 6 на думата „разработки“ с „резултати“, която беше приета в предходни текстове.
Гласувайте.
„За” – 9, „против” и „въздържали се” - няма. Приема се.
По § 17 има предложение от Борислав Великов и група.
Изказвания? Няма. Моля за становище на МОН.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Ние коментирахме текста – „жури“ да се замени с „комисия“. Нашето становище е ясно – да остане „жури“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В подточка „б“ думата „двама“ се заменя с „трима“.
Борислав Великов предлага всичко друго да отпадне, но това да остане.
Не виждам желаещи за изказване.
Гласуваме писменото предложение на Борислав Великов и група.
„За” – 9, „против” и „въздържали се” - няма. Приема се.
Гласуваме текста на § 17 по вносител, по принцип в неговата останала част, а именно подточка „б“ на т. 1.
Гласували: „за” – 9, „против” и „въздържали се” - няма. Приема се.
По § 18 имаме писмено предложение от Станков и Кючуков и предложение от Борислав Великов и група. Те касаят „жури“ и „комисия“.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Нашето предложение е в чл. 21, ал. 3 – конкурсният изпит се провежда по документи не по-късно от един месец от изпращане на съобщението по ал. 2. С това се опитваме да опростим процедурата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В досегашния Закон, когато избираме главен асистент, той трябва да бъде доктор. Въпреки това на конкурса ние го подлагаме на изпит, което е неправилно и усложнява нещата. Главният асистент трябва да се избира както се избират доцентът и професорът – по публикации и със задължение да бъде „доктор“. Иначе конкурсът се забавя, става бъркотия. Има случаи, когато много добър изследовател се представя зле на изпита, а по-слабият се представя по-добре. Главният асистент, когато е ставал доктор, се е явявал на изпит. Защитата на дисертацията е също вид изпит. Той там се доказва. Тук няма никаква нужда да го подлагаме отново на изпит и да създаваме напрежение в научните общности. При старото положение процедурата вървеше по добре и по-лесно, отколкото сега, от формална гледна точка.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Не бих възразил срещу предложението на проф. Станилов.
СТАТИ СТАТЕВ: Абсолютно съм съгласен и с предложението, и с мотивацията. Има обаче едно голямо „но“. Ние нямаме изискване когато назначаваме асистент, той да бъде „доктор“. И гениален човек да назначите за четири години, най доброто, което той може да направи за този срок, е да придобие докторска степен. Кога ще може да натрупа онези статии, които са му необходими, за да стане главен асистент?
Подхвърлям за размисъл – аз съм „за“ приравняването, но иначе си губи смисъла. В практиката на нормалния свят никой няма идея да назначи за асистент човек, който не си е завършил последната степен на студентството. Има една практика в англосаксонската и американската практика – когато те оставят да чиракуваш на професора, докато си завършиш работата и евентуално би си помислил да станеш асистент. Казвам за това разминаване, защото от него идват много нарушения, които се правят по необходимост. Аз съм назначавал за асистенти хора, които имат диплома „доктор по“ и той за този временен договор от четири години той се утвърждава или не – като учен, преподавател, изследовател, след което или му се обявява, или не му се обявява конкурс за главен асистент. Ако остане възможността да бъдат назначавани асистенти, по какво ще ги сравняваме? По това, че е защитил преди два месеца или му предстои защита?
БИСЕР БАНЧЕВ: Мисля, че стана объркване. Коментираме чл. 21, който е свързан само с конкурса за главен асистент, за когото в чл. 19 сме поставили изричното изискване да има образователната и научна степен „доктор“.
СТАТИ СТАТЕВ: Не съм се изказал разбрано.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Професор Статев, мисля, че Вашето изказване беше много полезно. Аз съм против отпадането на конкурсния изпит, тъй като в практиката той показва, че може да се извърши обективен подбор на кандидатите. Обикновено за главен асистент има по няколко кандидата.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Въпросът, който постави проф. Статев, е много важен, въпреки че се отнася до асистент, а не до главен асистент. Има специфика в някои от професионалните направления. Неговият коментар идва от това, че в УНСС няма някои проблеми, които могат да се срещнат във физиката, химията, биологията. Там асистент, който не е доктор, но има определени познания, има своето място, за да осъществи част от учебния процес. Затова се назначават такива хора. Проблемът е четирите години. Да се намери начин или за удължаване, или за отпадане на срока за асистент, който създава тези проблеми.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако се занимаваш с преподавателска работа, за четири години няма как да напишеш докторат. Практиката го показа. Тези четири години – назначаването на асистент се отнася за завареното положение – да им се даде срок да защитят, стига са се мотали по 15 години в университетите, без да правят нищо. Това не трябва да става редовна практика. Този проблем трябва да решаваме сега.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Предлагам изразът „конкурсният“ да се замени с „конкурсът се провежда“. Няма смисъл завършилите с докторат да ги подлагаме на изпит.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Министерството е съгласно да бъде направена такава промяна и да няма конкурсен изпит.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Промяната да няма конкурсен изпит е голяма промяна. Тук е разписана процедура на конкурс. Това не налага само промяна в ал. 3 на чл. 21. Трябва да се променят и други текстове. Ако конкурсът ще бъде по документи или ще бъде само конкурс, трябва да се допълни и чл. 19. Моето предложение е да приемете това по принцип и да ни дадете възможност да огледаме текстовете, за ги предложим за окончателна редакция.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Въпросът да се обсъди с председателя на работната група, да се огледат всички текстове и да се види какви биха били последствията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всички изказвания бяха в подкрепа на предложението на Станков и Кючуков, с изключение на проф. Желев. Ще го подложа на гласуване и ще го приемем, но не по принцип, а както е. След това заедно с колегите от Министерството ще се проследят текстовете и в зависимост от тази промяна да се види какви изменения ще претърпят, ще ги предложим на Комисията и съответно ще ги подкрепим.
Подлагам на гласуване предложението на Станков и Кючуков.
„За” – 7, „против” – 1, „въздържали се” – няма.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение на Борислав Великов и група.
РЕПЛИКА: Да го подкрепим по принцип.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, по принцип да подкрепим предложението на Борислав Великов и група. Който е „за“, моля да гласува:
„За” – 7, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
Предложението е прието.
Сега гласуваме по принцип текста на вносителя за § 18.
„За” – 8. Подкрепя се единодушно.
Предлагам да спрем дотук.

(Закрито в 16,55 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова