---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,МЛАДЕЖТА И СПОРТА






Д О К Л А Д
за първо гласуване

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Лютви Местан и група народни представители под № 5540-01-133 на 14.07.2015 г.

На свое редовно заседание, проведено на 16.09.2015 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Л.Местан и група народни представители под № 5540-01-133 на 14.07.2015 г.
На заседанието присъстваха г-жа Бистра Зографова – държавен експерт в Държавна агенция за закрила на детето, г-жа Даниела Филипова – държавен експерт в Министерството на труда и социалната политика и представител на г-жа Лидия Загорова – председател на ЕСРАТ Bulgaria – Сдружение „Пренебрегнати деца
От името на вносителите, законопроектът бе представен от народния представител г-н Хюсеин Хафъзов, който информира народните представители, че целта на горепосочения проект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето е да бъде регламентирано чрез закон религиозното искане, децата, които посещават детски градини, предучилищни учебни или другите учебни заведения, да имат достъп до меню и хранителен режим, който да отговаря на религиозните им разбирания. Според вносителя, демокрацията и либерализмът изискват да бъде проявено разбиране към религиозните потребности на всеки индивид и под някаква форма да бъде удовлетворено неговото желание, обратното би представлявало от своя страна принуждение да нарушават правилата на своята религия.
Начинът и редът, по който може да бъде регламентирано кои храни са допустими или не за определените религиозни общности, може да стане чрез официално регистрираните изповедания в страната, от които да се получи конкретна информация, за това какво означава хранителен режим в дадените религии и да се предостави на вниманието на училищните ръководители, директори, настоятели и т.н.
Вносителят изрази становището, че с приемането на предложените изменения и допълнения на Закона за закрила на детето, ще се формира една по-толерантна обстановка в българското училище, тъй като децата са различни по това, че изповядват различни религии и по този начин имат възможност да разберат различията между тях.
В Комисията бяха представени писмените становища на Министерството на труда и социалната политика, Министерство на финансите, Държавната агенция за закрила на детето, Националното сдружение на общините в Република България и неправителствената организация - ЕСРАТ Bulgaria – Сдружение „Пренебрегнати деца“.
В своите становища посочените институции се обединяват около принципа на зачитането на правото на личен избор на всеки гражданин, включително и на децата, което се урежда в чл.14 от Закона за закрила на детето, свързан с отношението на децата към религията, но не подкрепят, предложените от вносителя, изменения и допълнения.
Основният аргумент за това е че Законът за закрила на детето е нормативен акт, който определя основните принципи за закрила на децата, основните им права и функциониране на системата за закрила на детето. В този смисъл регулация, свързана с менюто на децата в детските градини и училищата, като част от хранителния им режим, няма систематичното място в този нормативен акт. Други посочени забележки са липсата на обосновка относно финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба и очакваните финансови резултати от нейното прилагане, както и липсата на предварително съгласуван с местната власт т.е. общините, които са основни собственици и отговорни за дейността на детските градини и училищата.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители: Иван Чолаков, Добромир Проданов, Атанас Стоянов, Антон Долапчиев, Кирил Котев и Петър Беков.
Народните представители участващи в дискусията, като представители на едно демократично общество, принципно изразиха своето уважение към абсолютно всички религиозни вероизповедания, както и възможността всеки един човек да се самоопредели към коя религия принадлежи. От друга страна беше изразено съмнение, че предложението на вносителите трудно би могло да бъде възприето като елемент, гарантиращ правото на свободно определяне на отношението на детето към религията, нещо повече възприемането му, особено в рамките на детските общности, би довело до нежелателен ефект на изкуствено изолиране от общността.
В хода на обсъждането беше посочено, че обществените отношения, свързани със създаването на условия и гаранции за осигуряване на здравословна и качествена храна за децата по време на престоя им в държавни,общински или частни детски градини и учебни заведения,са регулирани с подзаконови нормативни актове. В тях се съдържат императивни разпоредби за предварителното изготвяне на дневни и седмични менюта и тяхното предварително оповестяване пред родителите. Това от своя страна им предоставя възможност да уведомят пряко отговорните лица за храненето на децата, че не желаят конкретна храна да бъде предлагана на децата им.
Мнозинството от народните представители се обединиха и около мнението,че Закона за закрила на детето не е специален закон по отношение на хранителния режим на децата. Въвеждането на изрична разпоредба относно правото на избор на хранителен режим, съобразен с религиозната принадлежност, не отчита в достатъчна степен специфичния предмет и функцията на този закон.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „За” – 1, „Против”- 8, „Въздържал се”- 3, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Л.Местан и група народни представители под № 5540-01-133 на 14.07.2015 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. Д-Р БОРИСЛАВ БОРИСОВ