Стенограма от заседанието на комисията, 10/12/2014

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта


ПРОТОКОЛ № 2

На 10 декември 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния дневен ред:





ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъджане и приемане на вътрешни правила за работата на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

2. Информация за постъпили законопроекти в Комисята.

3. Разни.


Заседанието беше ръководено от Председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта проф. Борислав Борисов.






ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Колеги, добър ден!
Казвам се Борислав Борисов, председател на Комисията, професор в УНСС.
Благодаря на колегата Чолаков, че миналия път пое Комисията и сте свършили хубава работа при обсъждането на бюджета.
Ние имаме три направления - деца, младежи, спорт и във всяко от тези три направления трябва, според възможностите си, да направим максималното, за да подобрим условията, при които те растат и се развиват. Отглеждането на децата, на младежите, спорта – излишно е да коментираме, че във всяка една от тези области има много какво да се направи и не е задоволително постигнатото до момента.
В този смисъл мисля, че ще е добре и съм убеден, че ще бъдем максимално конструктивни към предложенията на Министерството на младежта и спорта дори и ние ще понатиснем малко за предложения от тяхна страна, за изменения в законопроекта. Аз водя вече разговори с отделни председатели на федерации, с бивши министри, горе-долу ориентирам се за спорта. Там има много проблеми. Засега ми формулират, че ключовият проблем бил собствеността. Може би е така.
Стремежът ни ще бъде максимално да бъдем полезни на Министерството да реши това, което е набелязало да прави и е полезно за младежите и за спорта. За децата вече е друга структура, където отделно с тях ще разговаряме и ще видим там, какво може да се направи. Но не трябва да ги разкъсваме, защото и децата трябва да имат условия за спорт. Като започнем от детските градини, може да е това, което се нарича физическа култура само като начало, но нещата имат допирни точки.
Надявам се на конструктивизъм и желание да бъдем полезни на обществото. За децата няма да говорим, кризата знаете каква е.
Скоро гледах разликата между завършващите средно образование. През периода 1989 г. - 1990г. са завършили 196 хиляди, а миналата учебна година са завършили 63 хиляди, от които 40 на сто от завършилите са малцинства. Това трябва да ни радва, защото 40 на сто са се изучили, не са прекъснали училището си. Това е успех. Там трябва да се борим да не се прекъсва образованието, да могат да се изучат децата.
Днешният дневен ред е изпратен на всички, имате го пред Вас.
Парламентът си има Правилник и съответно комисиите си имат правилници. Това са нашите правила за работа на Комисията. Те са базирани на стария Правилник, но актуализиран и съобразен вече с новия Правилник на Парламента. Постарали сме се, гледали сме текстове по текстове, да се съобразим с всички изменения. Напълно възможно е нещо да сме пропуснали или да не е изпипано. Затова Ви моля да разгледаме забележките и препоръките, предложени от Стафани Михайлова и Иван Чолаков. И сега като четете правилата, моля Ви гледайте бележките и препоръките, за да преценим всички заедно кои са полезни и трябва да се отразят, в тази формулировка ли или в друга формулировка, и да можем да сглобим правилника. Аз накрая ще Ви предложа да се доверите на мен, на председателя, и на още един член от Комисията, които да направят общия, крайния преглед на Правилника и да отразят бележките, за да можем да го приемем и да го пуснем като основа за нашата работа.
Моля, имате думата както по Правилника, така и по бележките и препоръките на двамата колеги. Заповядайте!
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: Уважаеми господин Председател, мисля че по-удобно ще е за всички да се споменават предложенията. Така по-разбираемо ще стане, отколкото да се четат всички. Няма да има време. Предполагам, че не всички са се запознали с нашите предложения.
Има няколко редакционни поправки и няколко технически. Защо ги предлагаме? Това е: с цел облекчаване работата на народните представители. Вътре в Комисията да получават малко по-своевременно материалите и да бъдат изкарвани на страницата на Народното събрание, така че да има време да се подготвяме и да идваме тук наистина готови за дебати и за дискусия, отколкото тук да навлизаме и да ги четем материалите. Мисля че това ще е от полза, споделено на база на опита, който имаме от предходното Народно събрание.
Става въпрос за чл. 5, ал. 5. Колежката Михайлова е доста педантична и има доста добри предложения.
В предложението пише така: “Материалите за заседанията се предоставят на членовете на Комисията, като се пускат в пощенските им кутии и/или се изпращат на електронната им поща.”
Ние предлагаме чл. 5, ал. 5 да се измени така: “Материалите за заседанието се предоставят по електронен път на членовете на Комисията предварително в срок по ал. 4, а по изключение и в деня на заседанието на Комисията. При изрично желание на член на Комисията материалите да му се предоставят и на хартиен носител в пощенската му кутия.”
Мотивите на това предложение и волята на Народното събрание е да икономисаме хартия.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Мотивите са ясни. Има ли някакви съображения по тези предложения. Заповядайте!
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, БСП - лява България: Предлагам в този текст на чл. 5, ал. 5 да се добави текста, че в деня на заседанието на Комисията да бъдат предоставени поне по един екземпляр на хартиен носител на материалите, за да можем колегите да си водим бележки по време на обсъждането на материалите.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Само, ако съм разбрал правилно – освен по електронен път...
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, БСП - лява България:: Само по електронен път, както е текстът – “по електронен път по изрично желание в пощенската кутия и в деня поне по един екземпляр на група да има за самото заседание”.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Колеги, други изказвания? Има ли съображения? Приемате ли тази редакция?
Да гласуваме!
ГЛАСУВАНЕ: Приема се единодушно.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: В чл. 9, ал. 2 думите: “писмено удевомяват председателя за вота си”, да се заменят с: “могат писмено да уведомят председателя за вота си”. В какъв смисъл го казвам това? Ако отсъства някой и има дебатиране, и се стигне до предложение, с което той не е запознат, той не може предварително да е сигурен, че вотът му ще бъде такъв. Всичко това зависи от проведените обсъждания, дискусии и така нататък, затова предлагаме тази промяна.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Заповядайте.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Тъй като този начин на гласуване представлява своеобразно творческо приложение на Правилника на Народното събрание, опитах се да намеря нещо подобно в глава “Комисиии”. Няма такова нещо. И тук възниква първият въпрос – не е ли нарушение това изобщо на правилата на Народното събрание да се гласува без да се участва в дебатите. Имаме ли право? Този въпрос трябва да го изясним с юристи. А другото с “могат” или “предварително заявяват”, е вторият въпрос. Не успях да го намеря това като възможност.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Въпросът е като отсъства даден член на Комисията, изобщо може ли да гласува, да заяви вот?
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Изобщо може ли да гласува, да заяви вот, ако е отсъстал. Това трябва да го кажат юристите вече. Това го е имало в практиката, знам как се обяснява, но говоря по принцип. Приемете, че за първи път поставям принципно въпроса, за да можем да облекчим и другите комисии и да знаем, че вървим законно. Това трябва да го изяснят юристите. Изобщо можеш ли да изразиш вот, когато теб те няма.
Ще си позволя да кажа. Това защо е направено, защото ни съвпадат комисиите и да можем да прескачаме от комисия в комисия. Но това не е достатъчно издържано.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Извинявам се. Сега има заседание Бюджетната комисия и аз съм и на Бюджетната комисия. И минах, разписах се, запознат съм с материалите и казах, че съм “За”. Става въпрос това правилно ли е?
ДИМИТЪР ШИШКОВ, Реформаторски блок: Аз смятам, че задължително “могат” трябва да бъде написано. Затова, защото писменото нещо е като документ, който остава и няма да има злоупотреби в това ние да разсъждаваме този човек направил ли го е, не го ли е направил по собствено желание и така нататък. Когато заяви своя вот в писмен вид предварително, това остава наистина да тежи. А ако е “може” или “не може”, остава едно колебание – в края на краищата може пък и да го е казал хей така просто. А може и да е пропуснал и след това да има претенциите примерно, този член на комисията, че е имал желание, но не го е направил.
Смятам, че по-добре е да остане този текст – “писмено уведомяват председателя”. Това е уважение и към председателя и към цялата комисия. А “могат”, “дават”, това размива малко според мен. Ако смятате, че е издържан втория вариант нямам нищо против, но това ще ни даде по-голяма сигурност, ако имаме такъв документ.
ГЕОРГИ АНДОНОВ, ГЕРБ: Колеги, ставаме много педантични по отношение на текстовете. Все пак това е една комисия, тя е изградила практика. Тази практика по отношение заявяването на гласа на председателя по време на комисия без да присъстваш на самите дебати, това е практика, изградена преди много време. Тук става въпрос за едни текстове, които се приемат на първо четене, на второ четене. На второ четене трудно може да се заяви гласа по отделните точки, защото е почти невъзможно. Тук става въпрос за закони, които са на първо четене. Първа точка “За”, втора съм “Против” и точка по въпроса. На второ четене, колкото и да иска да заяви гласа си, няма как да стане, защото става въпрос за много членове. Тук става въпрос за едни закони, които са на първо четене. Ако има проблеми те минават през зала. Винаги могат да се изкажат там. Няма смисъл да се задълбаваме. Винаги е било така - отива се при председателя, казва се за първа точка съм един как си, за втора съм еди как си. Има колеги, които членуват в две комисии, имат спешни законопроекти, имат извънредни заседания в други комисии, има една такава центричност, която наистина затруднява винаги на сто процента присъствието в комисия. Мисля че не трябва да влизаме чак толкова в детайли по отношение на тези текстове.
Надявам се Комисията от тук нататък да работи, да се събираме, да имаме наистина сериозни закони, които да гледаме и да направим така, че да свършим полезна работа за спорта като цяло. Няма смисъл да влизаме в детайли по отношение на Правилника.
И ще използвам възможността като съм взел думата, да направя едно процедурно предложение. Практика на Комисията е винаги да заседава в сряда от три часа. Възможно ли е, поставям го на обсъждане, часът на провеждане на комисията да е от два и половина. Мисля че няма смисъл един час да чакаме от привършването на заседанието, което е до два часа, на редовното заседание в Парламента, до три часа, когато е началото на заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Мисля че би било добре и за работата на Комисията да изтеглим с половин час началото на заседанието.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря. Имаме процедурно предложение.
ДИМИТЪР ШИШКОВ Реформаторски блок: От уважение към Комисията да има един писмен документ. Най-малко към Председателя, който трябва да го знае това нещо.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Разбирам. Говоря за часа. Има ли възражение 14.30 ч. да е началото.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, БСП - лява България: Дори някой малко да закъснее...
ПРЕДС. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Ако пръдължи малко повече парламентарното заседание – два и половина или половин час след приключване на парламентарното заседание. Приемаме ли тази формулировка всички?
ГЛАСУВАНЕ: Приема се единодушно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Моля, заповядайте, колега.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, БСП - лява България: По текста на чл. 9, ал. 2, съгласен съм с всички колеги. Също така и доцент Шишков е прав, че трябва да има някаква писмена следа след това нещо, така че по-добре е да се пише, че могат да се заявяват тези гласувания. Искам да кажа обаче, че аз съм на мнение, че трябва да има и писмена регистрация в присъствения списък.
Колеги, препокриват се комисиите, но както и господин Андонов каза, не е на стопроцента ангажираността в комисиите, може да се прескочи до комисията. Просто да има и такова удостоверяване на присъствието. Да не носи всяка група един списък или декларации от всички членове и тук да се събираме по трима, четирима човека или осем и всеки да носи от своите представители документ, с който да удостоверява желанието за гласуване по дадени законопроекти, тъй като по време на дискусията се променят нещата. Може да се окаже, че и самите членове на Комисията, които са дали първоначално съгласието си, след това ще си променят своето мнение, тъй като в друга посока се променят нещата. Затова нека да има регистрация на членовете на комисиите, които желаят да им се зачете вота. Затова предлагам в този член, както е предложено да се добави думата “могат” и става “за отсъствие от заседание на членовете на Комисията могат предварително да уведомяват Председателя или заместник председателя, а при заседание, което ще приключи с гласуване, писмено,уведомяват Председателя за вота си, но при наличието на условията по ал. 1, а именно регистрацията в списъка за присъствие”. Благодаря.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Малък коментар правя. Няма начин да не фигурираш в списъка за регистрация, а да имаш глас, вот, това няма как да стане. Макар че обратното става. Ето например, Стефани Михайлова се подписа, че присъства, с което ни осигурява кворум, за да започнем заседанието, но отива на друга комисия и нейният вот при броенето на гласовете ще имаме разминаване между броя на подписалите се, че присъстват и броя на гласувалите. Но това е разбираемо.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, БСП - лява България: Аз за това говоря, за избягване на такава хипотеза. Ако искате да го запишем писмено в Правилника за вътрешните правила, пък преценете Вие как да стане.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Заповядайте, колега.
ПЕТЪР БЕКОВ, ГЕРБ: Аз мисля, че само разменяме местата на “могат”. Трябва да се уведомява Председателя за отсъствие, а може да се остави писмен вот, защото точно това е идеята. Ако не си сигурен как ще гласуваш, не можеш да оставиш вота си предварително. Ако си сигурен за нещо, тогава го оставяш. Могат да оставят вота си писмено, но уведомлението за отсъствие трябва да е задължително. Вие го казахте на обратно, колега – може да уведоми Председателя, пак ще му е задължително гласуването, а не би трябвало да е така.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Тук са много хипотези. От три часа е заседанието, в един часа ме тръшва грипа, той тръшва за един час. Мога да вдигна телефона и да кажа ще отсъствам, защото не мога да дойда. Писмено кога ще го заявя? Нито мога да се разпиша, нито мога писмено да дам вота си. В същото време мога да кажа, че съм запознат с документите и подкрепям на първо четене законопроекта. Какво правим при една такава ситуация? Защото с този текст, който оставяме, елиминираме такава възможност, задължително подписа трябва да стои.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ, ГЕРБ: Размишлявайки върху ситуацията, която Вие току-що представихте пред нас, текстът на предложението напълно я покрива. Защото, ако в един часа изпаднете в невъзможност да се явите, Вие уведомявате председателя, но ние не изискваме писмено уведомление, което значи, че може и по телефона. Когато обаче дадено решение ще приключи с гласуване, може да го уведомите за Вашия вот, но би следвало наистина това уведомление да бъде писмено. Така че логиката според мен на предложението по тези бележки, би следвало да е правилно. Защо да изискваме всеки път всеки един от нас задължително да Ви уведомява Вас като председател, как ще гласува. Аз може да не искам да гласувам по даден въпрос или точка, но мога, ако преценя че искам, тогава писмено ще Ви уведомя преди заседанието на Комисията и след като са излезли материалите по дневния ред.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Становището кога ще се депозира?
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ, ГЕРБ: Преди самото заседание със сигурност. Иначе се губи смисълът. Ако Ви уведомя след това, то няма да го зачетете като вот, тъй като няма да е било налично при Вас.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Тоест преди заседанието.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ, ГЕРБ: Разбира се. Според мен колегата Андонов беше най-прав, тъй като става въпрос, предполагам за повече такива решения, които са принципни, дори когато са законопроекти на първо четене, разбира се, че е възможна тази хипотеза, кагато реално ние изразяваме волята си по философията, ако мога да се изразя, на един законопроект. А всеки един от нас предварително със сигурност е формирал вота си по философията на даден законопроект за първо четене.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, БСП – лява България: Благодаря, господин Председател. Аз се извинявам, че закъснях, но съм и на друга комисия и изпадам в такава хипотеза. Сега разбирам, че сте стигнали до чл. 9, който касае именно такива ситуации, в които трябва да ходим по други комисии. От практиката в другите комисии, тук има и колеги с по-голям опит от мен като народни представители, мисля че не е правилно да даваме тази възможност да се гласува с писмено заявление, тъй като аз считам, че работата на народните представители е в парламента както в залата, така и в комисиите. Ние не сме акционерни дружества всеки един от нас да застава с две, с три, с пет акции в зависимост от това каква група представлява, а е нормално, когато има такова препокриване на заседания, примерно идвам, регистрирам се като участник и заявявам на Вас или на заместник-председателя, когато напускам, и казвам: по точка втора гласувам “За”, “Против” и излизам. Експертите това нещо го отразяват и в гласуването се отразява според това, кой как е гласувал. Няма нужда от това писмено предварително заявяване. Който е тук гласува, който го няма, няма. Как аз да бъда във Варна и да заявя, че подкрепям еди кой си закон? Мен ме няма в кворума, в списъка. Няма как да ме няма в кворума, пък да ме има в бройката гласове. Понеже практиката е така и по други комисии, нека да кажат колегите, мисля че така ще е по-лесно и за нас като народни представители. Всеки си следи часовете кога, къде, казва на колегата или на председателя, на зам.-председателя, има ръководство и така мисля че ще стане работещ текста. Така мисля, че ще стане работещ текста. Тук може би само с едно редакционно – не с “отсъствие от заседание на членовете”, а примерно “при напускане на заседание, членовете на Комисията уведомяват председателя за начина на гласуване” и мисля, че изчистваме проблема. Защото осъствието означава, че те няма.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: То реално погледнато те няма. Значи ние идваме и се регистрираме и ни няма. Става дума, че заявяваме вота, не можах да Ви разбера – писмено го заявяваме?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, БСП – лява България: Не писмено.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Колеги, ако ми разрешите, ще ви кажа каква е била практиката. Аз съм бил депутат и в друго Народно събрание. Практиката е била следната – идва, разписва се, налага му се друга комисия, излиза, отива при председателя и му казва аз съм присъствал, бройте ме “За” или “Въздържал се”, “Против” и да си заминавам. Такава е била практиката преди две събрания. Всичко друго създава много казуси. Да, заповядайте!
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: В подкрепа на колегата мисля, че с хипотезите, които разискваме тоест тези наши покривания на комисии, колегата даде най-точна редакция, а именно при напускане на заседанието да Ви уведомяваме Вас, респективно заместник-председателя както за напускането, така и за начина на гласуване.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Това е била практиката. Колега, приемате ли този вариант?
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: Господин Председател, да доуточня. Може, не е задължително, ако желае.
ПРЕДС. ПРОФ.БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Нека да пишем “уведомява устно или писмено председателя”.
Значи оставаме тогава “за отсъствие и при напускане на заседание”.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: Без отсъствие.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Без отсъствие. Щом отсъства, няма гласуване.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: Не може да се изрази вот.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: “При напускане на заседание членовете на Комисията предварително уведомяват председателя за начина на своето гласуване.”
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: Минаваме към третото предложение – чл. 11, ал. 2. думите “се публикуват на интернет страницата незабавно след подписването им от председателя на Комисията”. Какво се изисква от това. Възможно по-своевременното публикуване както за обществеността, така и за самите народни представители документите да се качват по-бързо и да има по-ранна информация. Да не е примерно след една седмица и така хората няма да имат информация какво се е случило. С тази цел е предложението.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Да се публикуват на интернет страницата. Дайте да сложим поне някакъв срок от един или два дена. Колеги, изказванията, становищата трябва да се мине една елементарна редакция. Не може да стане веднага. В срок до три дни примерно да се публикува.
ГЕОРГИ АНДОНОВ, ГЕРБ: Господин Председател, може ли? Предложение.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Извинявам се. Пише “незабавно след подписване от председателя”. Да, той ще го подпише, когато е редактирано.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: Подписването може да е и след два дена.
ГЕОРГИ АНДОНОВ, ГЕРБ: Господин Председател, предлагам този текст, с уважение към заместник-председателя Чолаков, да отпадне. Няма смисъл да го разглеждаме, просто няма да е действащ. Нека да остане сегадействащият правилник. Няма смисъл да го прилагаме, защото това, кога ще го подпишете протокола, вече е въпрос на организация. Дали ще е два дена или три дена, незабавно, кое е незабавно?
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: Важи след подписването от Председателя. Това не значи, че председателят трябва да идва на бегом тук до сградата да го подписва, а става дума след подписването да бъде качено. А не председателя го подпише и след една седмица чакат и тогава го качват. За това става дума. След подписването от предедателя.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Има логика. Дешифрира се протокола, редактира се, подписва се от председателя и се качва на интернет страницата.
Колега, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, БСП – лява България:: Въпреки всичко, ако поставяме такова изискване, нека да сложим някакъв срок, може да е тридневен, може да е 48 часа, незабавно нищо не значи.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Незабавно значи в следващата секунда.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, БСП – лява България:: Добре, според Вас това значи, но според този, който трябва да го публикува, може да е незабавно, когато си влезе в кабинета.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Добре, дайте да сложим срок.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, БСП – лява България:: Нека колегите, които го правят това нещо, да кажат колко време им е необходимо за това публикуване.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Има предложение до 24 часа след подписването.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, БСП – лява България:: Нека все пак да чуем хората, които го публикуват, ако знаят технически колко време им трябва.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Двадесет и четири часа това е днес, ако съм го подписал, до утре, до следващия ден. Или до един ден, както Ви харесва.
НИНА НАЙДЕНОВА: Може. Самото качване на страницата не отнема физическо време, това са три клика с мишката и е качено.
ГЕОРГИ АНДОНОВ, ГЕРБ: Няма смисъл да го разглеждаме този въпрос. Въпрос на организация от страна на председателя.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, БСП – лява България:: В еднодневен срок и готово.
ГЕОРГИ АНДОНОВ, ГЕРБ: Защо трябва да го пишем, да затрудняваме цялия процея.
ДОЦ. ДИМИТЪР ШИШКОВ, Реформаторски блок: Правилникът има точно това за цел. Има някои неща, които трябва да се вкарат в релси – има смисъл. Как да няма смисъл?
НИНА НАЙДЕНОВА: Само за пример, докладът, който разписа господин Чолаков миналата седмица след заседанието, беше качен 15 минути след неговия подпис.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, БСП – лява България:: В еднодневен срок.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Да вземем това решение – в еднодневен срок след подписването от председателя се публикува на интернет страницата.
Приемаме ли това предложение?
ГЛАСУВАЛИ: Приема се единодушно.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Един въпрос имам. Тъй като е написано: “Докладите и становищата на Комисита от откритите заседания се публикуват”. По принцип ние няма да гледаме само доклади и ще се произнасяме по тях със становища, ще гледаме и много други документи, както е написано тук в чл. 26 на Правилника “Законопроекти, проекти за решения, обръщения, декларации”, ще разглеждаме различни документи.
Дали да се ограничим само с докладите и становищата по тях или на страницата да бъдат достъпни и други документи, които Комисията разглежда.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Правилен въпрос.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Или всеки път да вземаме решение разгледаният документ и становището по него да се публикува. Може да бъде декларация, може да бъде наредба.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Абсолютно правилно. Имате думата, колеги, по въпроса, който беше поставен. Иначе се ограничаваме само до теми материали, които пише – доклад и становище. Щом не пише доклад и становище, не би трябвало, да сме длъжни да го публикуваме.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: В чл. 13, където имаме предложение за създаване на нова ал. 4. Това, което господин Лилков предлага, мисля че го включва. “В случаите, когато Комисията е определена като водеща комисия, становища по ал.1, 2 и 3 по чл. 7, ал. 4 незабавно след получаването им, се публикуват на сайта на Комисията на интернет страницата и се предоставят в електронен вид на членове на комисията, а при изрично желание на член на Комисията му се предоставят на хартиен носител” и така нататък. И от там нататък членовете стават съответно 5, 6 и 7. Тук можем да вкараме това, което и господин Лилков каза, да се публикуват и декларации освен тези становища.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: В чл. 3 е написано, в началото: “Комисията разглежда законопроекти, Годишната програма по чл. 114 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, проекти за решения, декларации, обръщения и други предложения, разпределени от председателя на Народното събрание и изготвя доклади, предложения и становища по тях”.
Може би и документите, разгледани под чл. 3, т. 1, нещо такова. Или пък всеки път да вземаме решение кой документ да се качва на страницата.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Може ли един такъв вариант да направим – докладите, становищата и други материали на Комисията.
ДОЦ. ДИМИТЪР ШИШКОВ, Реформаторски блок: Или други решения на Комисията.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Става въпрос на Комисията, които са, защото може да са външни законопроекти. Тях няма какво да ги гласуваме. Може и решенията.
ДОЦ. ДИМИТЪР ШИШКОВ, Реформаторски блок, : По отделни дати, по отделни членове.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Докладите, становищата, решенията и други материали на комисията. Не можем всичко да предвидим.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Като четем нещо и не е важно, няма да го качваме.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Приемате ли този вариант. Докладите, становищата, решенията и други материали на Комисията да ги публикуваме, когато преценим, че това е необходимо.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ, ДПС: Съгласен съм с това, което направи като предложение господин Лилков, но имайте предвид че чл. 11 обсъжда доклади и становища на комисията. Ако ще променяме ал.2 на чл.11, трябва да променим и ал.1, защото чл.11, ал.1 гласи само за доклади и становища. Мисля че излишно задълбаваме в допълнителни неща, които трябва да вмъкнем в ал.2 и си усложняваме повече работата в Комисията. Не казвам, че не е правилно. Може би ще трябва да променим изцяло коренно чл.11.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Той си има смисъл чл.11 Може само да внесем “становище” в пленарна зала. Ако тук нещо сме решили и сме говорили...
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Извинявам се, малко дискусия стана. Ние в пленарна зала внасяме доклади или становища. По законопроект еди кой си, в което становище има решение. Аз не говоря за тези решения. Говоря да вземем решения примерно следващото заседание да каним всички неправителствени организации, имащи отношение към децата, младежта, спорта. И едно такова решение не е становище, не е доклад, трябва да придобие публична изветност. Трябва да си оставим такава възможност просто.
А може докладите, становищата и други решения.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, БСП – лява България: Както и решения по време на заседания. Колегата мисля, че беше прав от гледна точка на това, че този член третира съдбата на докладите и становищата. Какво се случва с тях, а това каква ни е публичността на нас, може би да го обособим в отделен член, какво се публикува или в отделна алинея, за да не ги смесваме.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Може би това е най-разумното – в отделна алинея.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ, ДПС: Да, така е най-добре. Нека в юридически вид да бъде издържано.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Може би това е най-разумното. Значи, докладите и становищата, които е ясно, че ги внасяме в една алинея, а в друга алинея по решение на Комисията, може да се публикуват и други нейни решения, материали и така нататък.
Приемаме ли го този вариант?
ГЛАСУВАНЕ: Приема се единодушно.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: Тук идеята ни за създаване чл. 13, ал. 4 Това са становища, които пристигат от министерства, от браншови организации и така нататък, пристигат по различно време или пък ни се дават по време на заседание, нашата идея е тук всички становища, които пристигат в Комисията, съобразно законопроект, който примерно ще внесе народен представител, тези становища от министерството ли ще бъдат, от браншови организации ли, няма значение от какво, става дума да бъдат публикувани предварително на интернет страницата, за да могат и хората да се информират и експертите да се информират, такива от които можем да вземем становища относно дадено становище. Да бъдат качени още при пристигането им в деловодството на Комисията, да бъдат качени на интернет страницата. Мисля че е добре това, така по-бързо ще бъдем информирани, ако го възприемате така.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Заповядайте, колега!
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ, ДПС: Нали говорим за чл. 13, новата ал. 4. При изчитане на тази дума, в случайте, когато Комисията е определена като водеща комисия, становища по ал.1, 2 и 3 и по чл. 7, ал. 4 незабавно – тази дума “незабавно” в чл. 11, ал 2 отпадна. Нали така, колеги? Моето предложение е също да отпадне, да остане само “след получаването се публикуват на сайта”. Така или иначе те ще бъдат публикувани.
Думата “незабавно” да отпадне.
Защото нали каза колежката, че има технологично време.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: Защото бюрократично погледнато, става малко по-тромавичко. Ние идваме тук, четем становищата. Идеята е тези становища да имаме възможност да ги четем предварително, а не в последния момент да се запознаем с тях. В такъв смисъл е написано незабавно. Можем да я махнем. Става дума, да се изисква от администрацията по-бързо да ги качват на интернет.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, БСП – лява България: Само една корекция. Смятам че ал. 2, както е посочена, трябва да отпадне, защото тя регламентира случаите, когато Министерският съвет е внесъл законопроект, който трябва да присъства на заседанието и така нататък. В нея не се отбелязва отделен вид становища или някакви документи.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: На чл.13.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, БСП – лява България:: В чл. 13, ал. 4, която се предлага пише “становищата по ал. 1 , 2 и 3”. Смятам, че тук ал. 2 трябва да я зачеркнем, да я махнем. Да останат становищата по ал. 1 и 3 и по чл .7, ал. 4.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: Става дума, че когато се законопроектът се внася от Министерския съвет, ние не изискваме становище, защото предложението си е от Министерския съвет.
НИНА НАЙДЕНОВА: Записано е в Правилника на Народното събрание, текстовете да останат като в Правилника на Народното събрание.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Кой текст?
НИНА НАЙДЕНОВА: Ал. 2, на чл. 13 е едно към едно с Правилника на Народното събрание.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: Тук става дума в новото предложение, те това имаха предвид, да елиминираме цитирането на ал. 2.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ, ДПС: В новата алинея да не цитираме ал.2.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Колега, Чолаков, може би е техническа грешка – създава се нова ал.4, ама то си има ал.4. ами другите.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: Другите се преместват с една назад. На края предложението е досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ Колеги, отпада ли в ал. 4 сегашната, по ал.1, 2 и 3 - 2-отпада ли.
ГАСУВАНЕ: Възражения, против – няма.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, БСП – лява България:, : За ал. 2 казваме, че когато е внесен закон от Министерския съвет, становищата по този Закон няма да бъдат пуликувани.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: Аз мисля, че наистина независимо, че е на Министерския съвет законопроекта, становище може да има от други организации, няма нищо лошо. Така че тези становища няма нищо лошо да бъдат качени предварително. Ние не искаме законопроекта, който внася Министерския съвет, ние искаме становища. Така че най добре е да си остане.
Преминаваме по-нататък като пета точка сме записали няколко редакционни и правописни корекции.
ДРАГОМИР ПРОДАНОВ: Господин Председател, за икономия на времето колегите са предложили редакционни, правописни корекции. Аз смятам, че членовете на Комисията ще се доверим на Вас, на заметник-председателя, ако искате и на някой друг, за да бъдат изгладени тези корекции. Те са правописни, няма смисъл да ги караме ред по ред.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Съгласни ли сте редакционните бележки да не ги разглеждаме, а просто да ги оправим.
ДРАГОМИР ПРОДАНОВ: И ако ми позволите, само едно предложение в чл. 4, ал. 4. Тъй като нашата комисия има председател и един заместник-председател, смятам че трябва да направим редакция в ал. 4 на чл .4 и текстът да придобие следния вид: “При отсъствие на председателя заседанието на комисията се ръководи от заместник-председателя” и дотам да се спрем.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ, ДПС: Думата “Упълномощено” отпада.
ДРАГОМИР ПРОДАНОВ: Хипотезата на упълномощаването е, когато има повече от един заместник-председател или когато няма упълномощаващ.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: ... се ръководи от заместник-председателя.
ДРАГОМИР ПРОДАНОВ: Дотам.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, БСП – лява България:: Колеги, има нещо друго. Ако го запишем така, както Вие го предлагате – при отсъствие на председателя се води от заместник-председателя, това значи, че автоматично, когато го няма господин Борисов, се води от заместник-председателя. А както е записано така значи господин Борисов трябва да упълномощи. Тоест в другия вариант не може да има заседание на Кмисията.
Въпросът е политически, така че го решете.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Да споделя с Вас говорих с кого ли не и не мога да разбера защо, ние сме с един човек по-малко. И други има, но сме и с един заместник-председател. И сега правя списък някои от парламентарните групи не си е предложила заместник-председател. Не знам при договореностите на коя парламентарна група е.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Мисля че приключихме.
Има някои предложения, които предлагам да обсъдим пак по правилника. Вие поставихте въпроса за един заместник-председател, сега ако го впишем това в правилата си, приемаме че имаме един заместник-председател. Това ли е всъщност ситуацията или е открит въпросът?
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Мисля, че не е това. Аз не мога да дам категоричен отговор, че е това ситуацията.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Хубаво, това нека да се изяснява между политическите сили, но сега. ..
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Извинявам се, ако Ви прекъсвам. Може ли да излезем от ситуацията нали знаете заместник-председател, наклонена черта и - или. Пак Ви казвам някои от парламентарните групи тази длъжност при разговорите е дадена, но тя не си е предложила човек.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Ще го изясним това.
Колеги, имам няколко предложения.
В чл. 3 е написано какво разглежда Комисията – проекти за решения, декларации, обръщения и други предложения, разпределени от председателя на Народното събрание. За мен възниква въпросът само материали, разпределени от председателя на Народното събрание или може и по предложение на председателя на комисята. Защото някои може да адресира нещо до председателя на комисията. Иначе само чрез председателя на Народното събрание ние можем да разглеждаме документи.
ГЕОРГИ АНДОНОВ, ГЕРБ: Във втора точка е описано, че разглеждаме въпроси от компетенцията на комисията. Председателят и комисията има сама възможността да прецени дали постъпва въпрос към председателя или към частност към член на комисията и може да бъде поставен за преразглеждане.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Точно това да го пишем в точката.
ГЕОРГИ АНДОНОВ, ГЕРБ: В точка 2 го пише.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: В коя точка.
ГЕОРГИ АНДОНОВ, ГЕРБ: На същия член.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Но то е отделно, той порвежда изслушвания.
ГЕОРГИ АНДОНОВ, ГЕРБ: Същото е.
ВИЛИ ЛИЛКО, Реформаторски блок В: По разпоредбите на чл. 26 и 27.
ГЕОРГИ АНДОНОВ ГЕРБ: Ние законопроект без председател няма как да гледаме. Ако предедателят не ни разпредели законопроект, ние няма как да гледаме.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Това е да не си ограничаваме работата. В този смисъл. Затова поставям въпроса. Добре по-нататък. В същия член т. 3. “Може да образува от свой състав подкомисии, работни групи и обществен съвет от представители на граждански органицации и движения”. Възникват няколко въпроса тук - какво е това “движения”. На мен е ми е ясно и затова предлагам да препишем дословно текста на чл. 24, ал. 1 от Правилника, който третира точно този въпрос. Там се казва така: “Постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи”. А вече другите въпроси в ал. 4 – “Постоянните комисии могат да създават обществени съвети от представители на неправителствени организации, които да ги консултират”. Тоест да препишем чл. 24, ал. 1 и ал. 4 от Правилника и да заменим тази точка трета. И ще бъдам просто изчерпали...
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Тук можем да влезем в противоречия. Приемаме ли го това предложение? Приемаме го. Възражения? Няма.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: По отношение на контрола – т. 4 в чл. 3. “Осъществява периодичен контрол за степента на усвояване и за целесъобразно и законосъобразно изразходване на средствата от фондовете и програмите на Европейския съюз”. За мен възниква въпросът, а бюджетът на Народното събрание, Републиканският бюджет в частта му за децата, младежта и спорта. Не подлежи ли също на контрол на комисията?
ГЕОРГИ АНДОНОВ, ГЕРБ: Може ли да дам предложение?
Уважаеми колега, в допълнителните разпоредби има един текст записан, че всичко, което не е изяснено и уредено в този Правилник на Комисията, се изяснява по правилник, съобразен с дейността на Народното събрание. В правилника за дейността на Народното събрание има един основен член, който се оповава на Конституцията, че ние упражняваме контрол над изпълнителната власт, включително и по отношение разходване на бюджетни средства. Няма смисъл да утежняваме този... Тук става въпрос за един правилник по отношение на работата на самата комисия. Всичките тези практики, всичкото това, което е описано в Правилника на Народното събрание, то си важи и тук. Няма смисъл да го описваме допълнително и да натоварваме целия този процес. Тук допълваме само процес на взаимоотношения вътре в комисията. Как да нямаме право да упражняваме контрол по отношение на бюджетните средства? На всеки един министър, то ни е писано по Конституция, то ни е писано в Правилника. Няма смисъл да го записваме в Правилника на Комисията.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Правилно, съгласен съм с колегата. Тогава трябва да отпадне и т. 4. Аз очаквах този коментар. Тогава т. 4 изцяло трябва да отпадне. Защото напишем ли за Европейския съюз, трябва да продължим. Ако го няма, добре, но така или иначе тази точка виси като недовършена. Може да отпадне изцяло.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: На мен и друго не ми звучи в тази точка, все едно по всички фондове и програми на Европейския съюз упражняваме контрол.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Или я дописваме или я махаме.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Хубаво е да я има, за да се знае, че Комисията и това го прави, осъществява контрол, но той трябва да е в този дух на бюджетните средства и средствата от европейските фондове във връзка с дейността на Комисията.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ, ДПС: Имате ли готов текст? Ако го имате направо го изчетете.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Не, нямам, но казвам че така написано означава, че ние се занимаваме само с контрола на парите по европейските фондове, друго все едно не ни интересува.
Най-добре е махаме го това и съблюдаваме Правилника, който ни е вменил това по Конституция.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.- председател: Колеги, само за миг. Имайте предвид, че всяко нещо, след закона, са подзаконови актове, но те са съобразени и дори повторението на Правилника на Народното събрание във вътрешни правила, не го възприемам. То като е опоменато едно в Правилника на Народното събрание, тук са си вътрешни правила, те са допълнителни правила, които ние си създаваме. Така че не виждам смисъл да преписваме Правилника. Какво имам предвид? В Правилника, както господин Андонов каза, пише че ние имаме право да осъществяваме контрол в министерства, в общини и така нататък. Става дума обаче най-вероятно, там не е опоменато, че можем да инспектираме включително и по европейски програми.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Добре, предлагам ви решение на текста, ако го възприемето. Хубаво е, че се осъществява контрол за тези, които не са чели Правилника на Народното събрание, а четат Правилника на Комисията, примерно външни организации и така нататък.
Чета направо: т.4 осъществяват периодичен контрол за степента на усвояване и целесъобразно и законосъобразно изразходване на бюджетните средства и средствата от фондовете и програмите на Европейския съюз съобразно предмета на дейност на Комисията.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.- председател: Идеално.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Приемате ли го, възражение има ли?
ГЛАСУВУАНЕ: Приема се единодушно.
Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: В чл.5 е написано така: “Комисията провежда редовни и извънредни заседания” и във втора точка пише: “Редовните заседания на Комисията са открити”|.
“Редовните заседания на Комисията се провеждат веднъж седмично в сряда от 15.00 ч.” Ние решихме от 14.30 ч. Аз предлагам да се препише точно, както е написано в Правилника. Чл. 29, ал. 1 “Заседанията на постоянните комисии са открити.” Тоест да си запишем, че заседанията на Комисията са открити. Те се провеждат веднъж седмично в сряда от 14.30 ч. Защото тук е написано, че редовните заседания се провеждат веднъж седмично. Предлагам да се препише члена в правилника.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Думата е открити къде да я сложим в ал. 1 или ал. 2.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Във втора алинея.
ПРЕДС. ПРОФ.БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Редовните заседания на Комисията са открити и се провеждат веднъж седмично от 14.30 ч.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: И да добавим втора алинея пак от Правилника, че Комисията може да реши отделно заседание да бъде закрито. Щом сме казали, че са открити, можем да решим и второто.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Мисля че за закритите заседания, може и да не ни се наложи, но има и реална възможност, да се наложи закрито заседание. Така че това трябва да го има в Правилника. И мисля, че е разумно да го включим.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ, ГЕРБ: Създаваме нова алинея, така ли.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Нова, по решение на комисията. Ще дойде пирмерно някой закон, примерно за МВР раздел “Детска педагогическа стая” примерно. И заседанието нищо чудно да поиска да е закрито. Трябва да имаме такава възможност.
Двете предложения са в ал. 2 “Редовните заседания на Комисията са открити и се провеждат”, както се уточнихме за часа. И нова ал.2-1 сега условно я наричам, че иначе ще се пренаредат. “По решение на Комисията могат да се провеждат и закрити заседания.”
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, БСП – лява България: В ал. 2 фиксираме часа 14.30, така сте го решили...
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: ... или 30 минути след приключване на пленарното заседание.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ БСП – лява България: Въпросът е обаче дали да го записваме като час в Правилника, защото в по-долната ал. 4 пише че “дневният ред, часът и мястото на заседанието се определят от председателя на Комисията”. Тоест или долу трябва да махнем часа, тъй като той вече е определен, или горе да махнем часа и вече да си знаем, че е 14.30 ч. Или Ал. 2 да стане само, че “редовните заседания на Комисията са открити, освен ако няма излишно решение на Комисията”.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Ако оставите на мен аз да Ви определям заседанията, мога да ги правя и един път в месеца.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, БСП – лява България:: То това е смисъла, когато няма възможност.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Нека си остане горе редовни заседания, както го формулирахме и там ще отпадне часът. В ал. 4 – дневният ред и мястото.
НИНА НАЙДЕНОВА: Часът тук е включен, заради самото обявяване, заради публичността на заседанието на Комисията. По този запис, който правите аз спокойно мога да кача днения ред без часа, което означава, че за никого не е ясно в колко часа ние заседаваме. Записът така формулиран, извинявам се, че се намесвам, формулировката беше от гледна точка на обявяването, на писменото обявяване, тоест влиза в задължителните реквизити за писменото обявяване на заседанието.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ, ДПС: Това е друг текст тогава.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Тогава махаме “се определя”. Щом е свързано само с обявяването – дневният ред, часът и мястото на заседанията се обявяват с писмено съобщение, подписано от Председателя, на определените за това места в Народното събрание, интернет и така нататък.
АТАНАС СТОЯНОВ: Ал. 2 остава фактически, че са открити заседанията.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Редовните заседания на Комисията са открити и се провеждат веднъж седмично от 14.30 ч. или тридесет минути след приключване на пленарното заседание в обявения ден за заседания.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Чл. 15, ал. 1 повтаря чл. 3 т. 3.
Според мен е излишен. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта може да създава от своя състав подкомисии и работни групи. Това сме го казали в чл.3, ал. 3. Там го има - или да отпадне или ал. 2, ал. 3 , ал. 4 да се интегрират в чл. 3. Защото ние сме го казали веднъж това в чл. 3.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Това е направо същия текст.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: И след това 2, 3 и 4 алинеи си отиват на мястото в чл. 3 като 5, 6 и 7 точка. Но това вече е някаква редакция, защото иначе ще виси.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Ако правилно съм разбрал - ал. 1 отпада, защото я има там и в онзи член 2, 3 и 4 се добавят.
Колеги, възражения, изказвания, съображения? Приемаме го тали ли?
ГЛАСУВАНЕ: Приема се единодушно.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: И последно чл. 13, ал. 5 “държавните органи и длъжностни лица от държавна и общинска администрация са длъжни да предоставят при поискване всички документи и сведения, необходими за дейността на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.” Това е алинея, взета точно от чл. 26, ал. 4 с тази разлика, че в нашия Правилник, на Народното събрание, е добавено не само “държавната и общинската администрация и граждани”, и това е така, и съответно както и “становища, необходими за дейността на Комисията”. Тоест към “документи и сведения” трябва да добавим и думата “становища”. Тоест предлагам да си препишем ал. 4 от чл. 26 и по този начин да коригираме.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: От чл. 26 на Правилника на Народното събрание?
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок:: Да. Той казва така: “държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация и гражданите, които липсват при нас, са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, както и становища”. При нас липсва “становища”, “необходими за дейността на постоянните комисии”.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Съобразяваме текста с чл. 26, само че слагаме за Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, а не за Народното събрание.
Възражения? Няма.
Колеги заповядайте за други мнения, бележки, препоръки.
Аз мисля, че доста се подобри Правилникът.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ, ДПС: Господин Председател, точка “Разни” да вметна.
На първото заседание на Комисията имахме отправени въпроси и молба към министъра на младежта и спорта, а именно да предостави на членовете на Комисията самия доклад относно Бюджет 2015-2017, по отделните пера, разбити за какво точно и как, под каква форма, ще бъдат изразходвани средствата за младежта и спорта. Все още това липсав. Молбата ни е все пак да поискаме отново от самото министерство да ни ги предостави.
НИНА НАЙДЕНОВА: Докладът пристигна преди няколко дни. Не ми беше предадено, че е имало такава молба. Много се извинявам. Иначе докладът е пристигнал преди два дни.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Докладът по интернет на колегите да се изпрати за запознаване. Друго?
С направените бележки, които ние приехме поотделно, сега като цяло Правилникът предлагам да бъде приет с отразяването на тези бележки, които бяха направени и приети на днешното заседание.
Моля, който е съгласен, да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: Единодушно се приема.
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Миналия път, когато изслушвахме председателя на Държавната агенция за закрила на детето, имаше един въпрос от Комисията, в тяхната програма спортът какво място заема, като превенция. Оказа се, че те нямат изобщо спорта като политика за интеграция, решаване на проблемите на децата превенция и прочее. Предлагам в едно от бъдещите ни редовни заседания да поканим председателя на агенцията и да започнем един разговор, защото тя няма да бъде подготвена, както и ние не сме подготвени, за това в бъдещите планове на агенцията и съответно в следващите бюджети и дейности на агенцията, постепенно да вкараме и спорта като част от дейността на агенцията при това не само като тяхна грижа, а като грижа на общините, спортното министерство, да включим спорта активно като превенция и грижа за децата.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Искаше ми се с Вас една идея да споделя. Законопроектите си вървят. Ще Ви прочета постъпили са пет или шест законопроекта, но не при нас като водеща комисия, а съпътстваща, втора комисия. Ние няма как да не ги включим в дневния ред. Но да започнем, нека да го помислим, не е необходимо да взимаме сега веднага решението - тематични обсъждания по тези трите наши раздела – децата, младежта и спорта. Викаме агенцията, специалистите, какво правите досега, напишете един отчет какви са Вашите виждания, какви са нашите виждания, ама без да изключваме участието на спортните деятели или на тези, които се занимават с младежта за да могат те да вземат отношение по спорта и бъдещата младежка възраст на децата. След това за младежите. След това за спорта. При спорта малко ми е по-трудно. Румене, ти ще подскажеш. Въобще ли за спорта може да се направи обсъждане или по федерации, как, защото са различни проблемите. Тук Вие сте специалистите и Вие ще трябва да подскажете, как е най-добре. Защото съберем ли сега футболисти и художествена гимнастика и няма да се получи разговор, сигурно. Тук Вие трябва за спорта да подскажете как да структурираме тематично да са обсъжданията, така че въпросите да се дискутират, да са общи.
РУМЕН ГОРАНОВ: Всичко това е свързано с министъра на спорта. Той трябва да започне един дебат. Първо от масовия спорт, детско-юношеския спорт и елитния спорт. Трябва да се разграничи, като трябва да се включи в цялата тази работа не само федерациите, но и самите общини. Да се съберат общините и отговорностите а масовия спорт, за детско-юношеския спорт. Да има определени изисквания и към тях.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Можем да подготвим една схема как да протичат заседанията. Не знам, ако не се познавате с Румен Горанов, национален вратар, бранил честта на България много години и наш експерт в областта на спорта.
Подгответе един такъв вариант - кого да каним на тези заседания, кои структури имат отношения към тези неща, за да ги каним. Като казваш общините, аз често ходя в Гърция сърцето ми се обръща като пътувам. То няма загубено село, там само нови къщи – футболни игрища, баскетболни игрища, затревено, пейки, осветление, съблекалня. Има 55 къщи обаче условия за спорт и са направили някак си, нали?
Заповядайте, колега!
ДОЦ. ДИМИТЪР ШИШКОВ, Реформаторски блок: Миналия път аз чух от министъра, че той в стратегията за развитието на спорта говори да работим заедно с общините. И той го е застъпил това нещо. Ние, ако искаме да бъдем полезни трябва точно по някакъв начин да накараме общините да приемат това предизвикателство, което е към спорта, защото на този етап и този момент се случва следното нещо. Както аз го дадох пример миналия път на комисията. Едно прехвърляне на топката примерно за спортните зали, за спортни съоръжения, общините искат да се отърват. Всичко това да премине към държавата. Защото за тях това е едно перо, за което те трябва да се грижат. Сега, съвсем друг е въпросът ние, ако ще правим някаква сериозна стратегия, ако ще трябва да привлечем и евросредства, тогава съм сигурен, че общините ще бъдат много заинтересовани, когато видят, че има някакви пари, които влизат вътре. Но тук не става въпрос кой ще бъде заинтересован. Защото тук не става въпрос и само за материалните блага, които ще бъдат, а за една дългосрочна такава стратегия, която да е именно превенцията на децата към употребата на наркотици, към здравните проблеми впоследствие, към проблемните деца и така нататък. Всичко това нещо тежи и на общината, ако не вземат необходимите марки. И аз смятам, че трябва ние по някакъв начин да принудим представителите, заместник-кметовете, които са по спорта и така нататък понякога да присъстват на нашите заседания. Естествено не виждам досега технически как ще го осъществим, но е хубаво да помислим върху този вариант. Тъй като те искат много лесно да се отърват от това перо, което го имат финансово. Затова и две години и повече примерно, спортното училище в Пловдив нямаше нито топла вода, нито ток, те бяха спрели да функционират. Аз ходя всеки ден в залите. Там знам много добре, всмисъл когато съм си в Пловдив. Там е тотална трагедия. И тази трагедия не става въпрос за някакви невероятни пари. Става въпрос за едни дребни суми.
Същото важи и за това, което казахте. И в Турция е по същия начин, и в цяла Европа, не само в Гърция, масовият спорт се прави именно с малко пари, но и за ангажиране на децата в нещо, което е много по-добро, отколкото да ходят да се занимават с наркотици, алкохол и други неща. Така че аз смятам, че нашата комисия стои в основата на превенцията и за престъпността и за здравните проблеми и за възпитанието на децата към труд, също, защото аз не познавам спортист, който да не е трудолюбив. Всичките му резултати са били постигани с много труд. А това е именно, което ние трябва да възпитаваме в нашите деца. Това трябва да е нашата идея, когато разговаряме и убеждаваме хората, които са отсреща и се дърпат.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Абсолютно приемам тази теза.
Ние всички кметове не можем да ги съберем, но можем един по един. От всяка парламентарна група имаме областни управители и наши кметове, можем да им въздействаме, да ги привикаме. Но може и да се разберем с ръководствата на сдруженията на общините на едно тяхно съвместно заседание, където да поставим тези въпроси, само че ние трябва да сме ги разписали, да излезем с конкретни тези. И ако е необходимо, тези тези после с министъра да се разберем и с образованието въобще, с когото трябва, да влязат в законодателна форма. Само на добро желание няма да стане.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: Да не бъркаме законодателна власт с изпълнителна. Тук да не си мислим, че ние ще оправим спорта, децата. Значи, ние можем да помагаме на тези организации било то министерство, било то агенции и така нататък.
Мисля че има доста неща в подкрепа на това, което Вие желаете да се случи Има доста интересни неща, които ние, с предложения до всяко министерство, ние можем да им подскажем да работят по тази идея и те да внесат при нас. Но ние не можем да бъдем инициаторите на чак такива закони, които не влизат в политиката на Х-правителството. Ние само можем да им подсказваме. Аз примерно, имам такава идея. Спортен обект със статут в община да няма право общината да му сменя статута без разрешение на спортен министър. Това може да стане, това да бъде наша инициатива. И тогава няма къде да мърдат общините и да си сменят статута на спортен обект - дали ще е спортна площадка, дали ще е стадион и така нататък. Само с разрешение. И тогава вече наистина ще предадем тежестта на Министерството на спорта и тогава вече общините няма да могат да правят каквото си искат с тези обекти и да ги дават за барчета или да стоят МОЛ-ве и така нататък.
А ние да не залитваме толкова много и да си знаем мястото в гьола.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Нашата работа я разбираме така - среща с кметовете. Но за да предложим, трябва да сме наясно какви са проблемите. Давам пример за кметовете – никой по-добре от тях не може да каже защо не искаме да се занимаваме с това, за пари ли е само или какъв е проблемът. Истината е, че след това се водят разговори с институциите, които са изпълнителната власт, за да подеме работата по законопроектите, разбира се, и някои от депутатите могат сами да внесат законопроект. Заповядайте!
ВИЛИ ЛИЛКОВ, Реформаторски блок: Миналият път, когато министърът си излагаше бюджета, това което запомних от документа, с който обоснова бюджета, бяха три неща. Аз ги запомних, може да са били и малко повече, но тези бяха следните. Като стратегическа линия и като политика и на бюджета ще бъдат три неща – акцент върху детско-юношеския спорт и високите спортни резултати в тази сфера, второ – тясно взаимодействие с общините и трето – прилагане на добрите европейски практика, ако правилно се сещам. По отношение на общините това е нещо много хубаво и аз му казах малко в аванс, че когато приемем бюджета, аз ще го попитам, как го вижда. Защото е много сложно и сложността идва от там, че практиките в общините по отношение на развитие на детско-юношеския и масовия спорт, дори и професионалния спорт в някои места, е толкова шарена и различна, а формата на експлоатацията на собствеността, спортната собственост, е толкова различна, че ние много трудно можем да формираме някаква единна политика във всички общини и искаме от спортно министерство... Това е. То беше по време на тоталитарната държава. Тогава ставаше лесно.
В този смисъл имам едно предложение. Ще го кажа малко необмислено. За да си изясним ситуацията в спорта в цялата страна, аз твърдя, че спортно министерство едва ли има ясна картина какво става по общините. Вероятно би трябвало да се направи една много сериозна анкетна карта, която всяка община да си я попълни по отношение средства, които отделя за спорт, спортна база, начин на организиране и функциониране на тази база. В Габрово си имат общинско предприятие, в София няма такова предприятие има спортно търговско дружество, което пък нищо не прави. Шарена история. Тоест спортното министерство трябва да направи една такава много пълна и ясна картина по общини къде, какво се прави и как се прави и тогава да тръгнем на среща със сдружението на общините и да мислим каква политика да разработим заедно с министерството, ние да му помогнем, че да се получи максимално добър ефект и максимално ефективно харчене на пари.
Аз съм се опитвал преди години и интервюирах по мои си канали някъде около 30 общини. Шарена история. От 0.50 лв. На човек от населението в София до 2.50 лв. във Враца. Най-неочаквано излезе, че са такива средствата за спорт там. Това беше преди 7 – 8 години. Правихме една конференция. Тоест трябва много внимателно да тръгнем и да изясним тези неща как ще ги правим. Защото това са добри намерения, но е много трудно тази политика да я осъществим. Най-лесно е да кажем хвърляме всички пари за олимпийската подготовка, броим медалите, свършили сме си работата, но това е най-лесното.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: И здравето на децата.
ИВАН ЧОЛАКОВ, зам.-председател: Ние слагаме здравеопазването преди спорта, а трябва да бъде обратното. За да са здрави децата трябва да спортуват.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря Ви, господин Предсеател.
В подкрепа на колегата Лилков, тъй като цитира и Габрово, аз съм избран от този град, това ми е родния град, не трябва да смятаме, че всички общини се отнасят неразумно, не добре, грубо казано, към спорта, към масовия спорт. Защото според мен общините им е работа да развиват масовия спорт. И аз се радвам, че в стратегията на министъра на спорта е залегнало такива добри взаимоотношения, които трябва да се изградят между Министерството и общините и смятам, че нашата роля на Комисия е по най-добрия начин да съдействаме за това нещо. И ще видите, че на места, страхотна идея, подкрепям Ви изцяло за такава анкетна карта. И тогава ще видим коя община какво прави за спорта си, за децата си. Защото тук навлизаме вече и в проблемите на децата, за младежта и за спорта. Тоест всеобхватността на нашата комисия. Така че в мое лице специално имате един човек който може да съдейства по всякакъв начин за реализирането на това нещо.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: НЦИОМ, Социологическата агенция към Народното събрание закриха ли я или я преместиха, не знам какво стана. Закриха я нали?
НИНА НАЙДЕНОВА: Закриха я.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Не трябва да влизаме в конкретика, но ще дам добър пример за община и как действа върху спорта.
Габровската община има 30 милиона общ бюджет. Дава около 500 хиляди лева за поддържане на своята база, която я предоставя безвъзмездно на спортните клубове, които са над 30. Отделно от което се дават всяка година над 200 хиляди, 220 хиляди за дофинансиране на тези спортни клубове. Тоест от един бюджет от 30 милиона окол 700-800 хиляди лева се отделят за спорта, който трябва да бъде масов. Ние не искаме постижения спортно майсторство, има си министерство, което вече трябва да си гледа олимпийските надежди и така нататък. Но нека тези общини, които имат добри практики Министерството-държавата да им помага още повече. Това е смисълът и аз смятам, като гледам хората, които са в тази Комисия или поне мненията, които се изразяваха, смятам че ще имаме добра успеваемост на рабтотата си.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Брлагодаря. Аз също се надявам да върви работата. Важното е, че го имаме желанието да помогнем и да се свърш работа. А не както руснаците имаха една приказка – направихме нещо ново, то стана както винаги. Да не сме така.
АТАНАС СТОЯНОВ: Да зачетете само законопроектите да ги видим.
ПРЕДС. ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Да, разбира се.
Постъпили са:
1. Законопроект за предучилищно и училищно образование.
Вносител: Милена Дамянова и група народни представители.
Водеща комисия: Комисия по образование и наука – ще се гледа на 17.12.2014 г.
2. Законопоект за изменение и допълнение Закона за народната просвета.
Вносител: Борис Станимиров.
Водеща комисия: Комисия по образоваинето и науката - не е плануван.
3. Законопроекти за изменение и допълнение Закона за семейните помощи за деца – 2 броя.
3.1. Вносител: Волен Сидеров и група народни предсавители.
3.2. Вносител: Стефан Кенов и група народни представители.
Водеща комисия: Комисия по труда, социалната и демографската политика – най-вероятно няма да се разглеждат до края на годината.
4. Зконопроект за изменение и допълнение Закона за данъците вурху доходите на физическите лица.
Вносител: Красимир Каракачанов и група народни представители.
Водеща комисия: Комисия по бюджет и финанси – не се предвижда да се гледа, тъй като не се разглеждат данъчни закони след приемане на Закона за бюджета на Република България. При друго решение на председателя на Комисията, ще ни информират.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Вносител: Министерския съвет.
Водеща комисия: Комисията по правните въпроси. Не е планувана.
Колеги, ако няма нищо друго благодаря сърдечно за изказванията
Благодаря още веднъж. Приятна вечер желая на всички.


Край на заседанието


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ



Стенограф:
Маргарита Крачуновa