Стенограма от заседание на комисия, 04/03/2015

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта

ПРОТОКОЛ № 8

На 4 март 2015 г. (сряда) от 14.30 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Национален план за изпълнение на Европейска гаранция за младежта 2014-2015 г.:
- Представянето за напредъка по Национален план за изпълнение на Европейска гаранция за младежта 2014-2020 г., следва да обхваща развитието по важни теми като:
- Постигнат напредък по увеличаването на младежката заетост и разкриването на работни места;
- Усвоени средства по инициативата „Гаранция за младежта за 2014 г.;
- Приоритети за 2015 г.
2. Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерство на младежта и спорта за 2014 г, № 503-15-1, внесена от Министерство на младежта и спорта на 16.02.2015 г., в ресор „Политика за младите“ и приоритети за 2015 г.
3. Разни.
Заседанието беше открито в 15.10 часа и беше ръководено от Иван Чолаков – зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден. Предвид на това, че отложихме предишното заседание, не посмях да отложа и това, тъй като не е етично да привикваме нашите гости. Извинете за закъснението, но по-добре да не отлагаме повече заседания. Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Национален план за изпълнение на Европейска гаранция за младежта 2014-2015 г.;
- Представянето за напредъка по Национален план за изпълнение на Европейска гаранция за младежта 2014-2020 г., следва да обхваща развитието по важни теми като:
- Постигнат напредък по увеличаването на младежката заетост и разкриването на работни места;
- Усвоени средства по инициативата „Гаранция за младежта за 2014 г.;
- Приоритети за 2015 г.
2. Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерство на младежта и спорта за 2014 г, № 503-15-1, внесена от Министерство на младежта и спорта на 16.02.2015 г., в ресор „Политика за младите“ и приоритети за 2015 г.
3. Разни.
Имате ли предложения и бележки по дневния ред. Ако няма, моля който е съгласен да гласува.
„ПРОТИВ“ И „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ - НЯМА.
Благодаря. Приема се единодушно.
На днешното заседание присъстват:
Г-жа Зорница Русинова – зам.-министър на труда и социалната политика;
Г-жа Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“, МТСП;
Г-жа Дора Ганева – директор на дирекция „Услуги по заетостта“, МТСП.
Г-н Калин Каменов – зам.-министър на младежта и спорта;
Г-н Денислав Георгиев – съветник на зам.-министър Каменов.
Г-жа Ваня Колева – парламентарен секретар на Министерство на младежта и спорта.
Благодаря Ви за присъствието и добре дошли.
По първа точка от дневния ред, давам думата на г-жа Русинова, която да представи Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014-2020 г.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря г-н председателстващ. Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, ще се опитам съвсем накратко да Ви запозная с инициативите на Министерство на труда и социалната политика в изпълнение на Националния за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014-2020 г.
Знаете, че това е една от важните политики в сферата на нашето министерство, една от важните политики, за които България има възможност да изразходва и оползотворява средства от Европейския социален фонд. България е една от страните-членки, в които темата за младежка през последните няколко години, с всяка една изминала година има все по-тревожни тенденции. За разлика от лекия спад и тенденциите за понижаване на общата безработица, която към момента е 10,6%, по отношение на младежката безработица все още има повишаване коефициента на младежка безработица, особено във възрастовата граница между 15-24 години. През декември 2013 г., Министерски съвет е одобрил Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за периода 2014-2020 година, като реалното изпълнение на този план стартира в началото на януари 2014 г.
Предвижда се всеки един млад човек на възраст между 15 и 24 години, четири месеца след като приключи излизането от формалната образователна система да има възможност или да влезе в реална работна среда, или в чиракуване, или в стажуване, или съответно, ако е необходимо да премине през допълнителна професионална квалификация или обучение, така че максимално бързо да скъсим периода на престой на младите хора след завършване на образование и реализацията им на пазара на труда.
Отговорностите на Министерство на труда и социалната политика са доста сложни, тъй като не само мерките, които са насочени към безработни от гледна точка на квалификация, преквалификация и заетост са наш ангажимент, а и цялостната координация на младежката инициатива. Разчитаме много на екипната работа с колегите от Министерство на образованието и науката, Министерство на младежта и спорта, Министерство на земеделието, Министерство на здравеопазването, младежките информационно-консултантски центрове, Сдружението на общините и активността на местните власти, тъй като това е общ ангажимент и касае всички политики на държавата, не само Министерство на труда и социалната политика.
Изпълнението на този План има два финансови източника – Националния бюджет, чрез ежегодното планиране в Националния план за действия по заетостта и от Европейския социален фонд. Още в предишния програмен период имаше доста инициативи, които подкрепят изпълнението на младежката гаранция, малко по-късно ще Ви цитирам и цифри. И България е една от страните-членки, която успя да договори с Европейската комисия, по линия на Европейската гаранция допълнителен ресурс, който е на обща стойност 234 000 000 млн. за мерки, които са насочени само към безработни младежи до 29 години. Знаете, че Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ беше първата одобрена от страна на Европейската комисия, още през ноември миналата година и е първата Оперативна програма за периода 2014-2020 година, която вече е реално стартирала в изпълнение, като първия проект, който стартира е в изпълнение на младежката гаранция.
Две са основните области в Националния план на правителството - „Ранна интервенция и активиране“ и „Интегриране на пазара на труда“.
По отношение на първата област „Ранна интервенция и активиране“, изключително добре координираме мерките, съвместно с Министерство на образованието и науката, Министерство на младежта и спорта и младежките организации. Там има доста дейности свързани с активиране на младите хора и доста разчитаме на активността на местните власти. В началото на тази година стартира една изключително нова инициатива за България. Засега над 100 общини са заявили желание да се включат. Във всяка една общинска администрация осигуряваме възможност да влезе един специалист, който да подпомага общината при активизиране на младите хора.
По отношение на втория приоритет „Интегриране на пазара на труда“, тук разчитаме на активното участие, както казах чрез двата финансови инструмента - Националния бюджет и Европейския социален фонд, на Агенция по заетостта. Ще дам само пример – през 2014 г. трудовите посредници в Бюрата по труда са извършили над 170 000 консултации на младежи. Повече от 22 000 младежи до 29 години са участвали в различни видове форми – търсене на работа, посреднически дейности. През 2014 г., около 40 000 младежи са започнали работа, благодарение на посредническата дейност на Агенция по заетостта на първичен пазар, т.е. веднага са влезли в реална заетост. Около 15 000 младежи до 29 години са работили по програми, мерки и схеми за субсидирана заетост – чиракуване, стажуване, като стажантските схеми са един от най-успешния инструмент за активизиране на младите хора и за възможността, която им даваме да натрупат първоначален стаж и опит по специалността. Мога да дам за пример Националните мерки „Старт в кариерата“, в която програма участваха 878 младежи, стажантските схеми, които бяха финансирани в предишния програмен период, където около 40% от тези млади хора след периода на субсидирана заетост между шест и девет месеца, остават да работят при същия работодател. Около 20% от тях остават на трудовия пазар, тъй като те вече са натрупали първоначален стаж и могат да напишат нещо в автобиографията си като допълнителен опит след образованието и намират своята реализация в реалния сектор.
В рамките на Националния план и в изпълнение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ има доста схеми, които без да са целенасочено таргетирани към младежи до 29 години, също обхващат доста безработни младежи. Такъв пример е програмата „От социални помощи към заетост“, в която през миналата година са участвали около 4 000 души. В различните регионални програми по заетост, които също са финансирани с национални средства също има около 250 младежи. По линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013 имаше две изключително успешни схеми, които основно резултати отчитаме в края на 2014 и началото на 2015 г. По схемата „Първа работа“, там където сме дали възможност за насочване на младежи към реално работно място, заявено от работодател плюс професионална квалификация са включени около 1100 младежи, а по схемата „Ново работно място“, там където сме дали възможност на работодатели предприятия да разкрият ново работно място в самото предприятие за такъв безработен младеж, са участвали около 1230 безработни младежи, които вече са стартирали работа.
По линия на Закона за насърчаване на заетостта, там са различни мерки, които също стимулират работодателите са включени около 1500 младежи.
В резултат на мерките през 2014 г., това което можем да отчетем е, че се наблюдава намаляване на броя на регистрираните безработни младежи в бюрата по труда. За една година процентът на регистрираните безработни младежи е спаднал с близо 4,4 пункта. Ако през 31 януари 2014 г. са били 76 500, в края на годината са били малко над 58 000. Така че считаме, че има голям ефект от тези мерки по отношение на безработицата. Разбира се, тепърва ще има още повече ангажименти, за да може не само да задържим нарастващия процент на започналите работа, но и да започнем да го намаляваме, за да може тези млади хора трайно да започнат работа в реална работна среда.
Както споменах, първите мерки, които стартирахме по линия на „Гаранция за младежта“ са насочени приоритетно към младежи до 29 години. 35 000 000 лв са заделени за младежи, които вече са заявили в бюрата по труда желанието си да стажуват. Има набрани заявки от работодатели за над 10 000 работни места и в периода март и април през бюрата по труда ще започне насочването на тези млади хора и ще започнат стаж по специалността, която са завършили в своето средно или висше образование. За разлика от предишния програмен период, ние даваме един допълнителен стимул към самите младежи, за да ги активираме – поемаме разходите за транспорт през първия месец на стажуване, когато реално няма да получават възнаграждение. Това се прави, за да можем да облекчим достъпа им до пазара на труда.
По линия на Националния бюджет за тази година, 11% от Националния план за действия по заетостта е насочен към различни видове мерки за безработни младежи, а по линия на Европейския социален фонд по новата Оперативна програма предвиждаме през април да стартират още три схеми.
Първата е насочена към активиране на тези млади хора между 15 и 24 години, които не са нито в образователния процес, нито в заетост, тоест това са младежи, които са отпаднали от образователната система, поради тази причина нямат възможност да си намерят работа и съответно не са реализирани на пазара на труда. За целта сме заделили 26 000 000 лв. и ще дадем възможност на работодатели, неправителствения сектор и общините да подпомогнат тази политика на Министерство на труда и социалната политика.
Отделно от това има заделени около 115-120 000 000 лв., които са заделени за квалификация и преквалификация на безработни младежи и за субсидирана заетост, за да подпомогнем работодателите тези млади хора да намерят своята реализация. През юни месец ще стартираме една грантова схема в размер на 40 000 000 лв., която ще бъде насочена към работодатели, така че да им дадем възможност да разкриват нови работни места единствено и само за млади хора разбира се с възможност за квалификация и преквалификация.
Ако имате конкретни въпроси или допълнителна статистика, сме на Ваше разположение с екипа на Министерство на труда и социалната политика.
В момента наистина много разчитаме и на активността на местните власти. Правим доста срещи с общини, с представители на неправителствения сектор, защото до края на този месец планираме изпълнението на мерките по новата Оперативна програма. Разчитаме на това до тези мерки и програмирани дейности да има много широк достъп и да можем да включим максимален брой млади хора.
Съвместната ни работа с Министерство на образованието и науката също дава сериозни резултати. От предишния програмен период имаме опит по отношение на дълготрайно безработни, които нямат необходимата степен на образование и минават през мерки за ограмотяване. Тази практика ще продължи и сега.
По изпълнение на младежката гаранция изключително много възлагаме и на активната ни работа с Министерство на младежта и спорта. Разчитаме на тяхната информационна мрежа и възможността за активиране на младите хора, защото причината за растящия процент безработица сред тях е липсата на информация за възможностите за реализация. Не знаят за възможностите, които дават европейските средства, не само по линия на нашата Оперативна програма, но и на други програми на ЕС като: „Млад фермер“, програмите по „Конкурентоспособност“, предприемачески средства, национални средства и всякакъв вид друга информация, с която можем да им бъдем полезни. Нашата амбиция е чрез партньорство с Министерство на младежта и спорта и местните власти да стигнем до максимален брой млади хора и в най-малките населени места. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Благодаря г-жо Русинова. Бяхте много изчерпателна. Започвам аз с два въпроса. Първият е във връзка с последните Ви думи. Това, което казахте е много добро, но е много важно как тази информация ще достигне до младите хора. Звучи много пожелателно. Би трябвало да се знае конкретно кой отговаря за всяка една програма, за всяка една програмирана дейност, например министъра или съответното министерство. Смятам, че това е изключително важно, защото когато съм обикалял в предизборна кампания, съм се убедил, че тази информация не стига до хората. Като препоръка и молба – моля постарайте се тази информация да достигне до максимален брой хора.
Предвид на това, че донякъде съм запознат с Резолюция на ЕС относно приноса на спорта за икономиката и по-специално за справянето с младежката безработица, социално приобщаване и т.н., планирате ли програма, която създава условия за чиракуването на стажове в спортни клубове? В Резолюцията на ЕС има такива насърчения. Планирате ли го, имате ли го в предвид? В България има 24 спортни училища, откъдето излизат доста ученици, които не продължават спортната си кариера, но завършват спортни дисциплини и би било добра на тази категория младежи да им се създадат условия за някаква реализация. Благодаря.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря за въпроса. Наистина от изключителна важност е не само координацията, но и ясно разписаните ангажименти на всяко едно министерство и на всеки един участник в целия процес. Да. Имаме ясно разписани отговорности в Плана за изпълнение на Европейската гаранция за младежта с ясно разписани приоритети за всяко едно министерство, с ясен план кой какви ангажименти и в какъв период има да изпълнява. В Министерство на труда и социалната политика има създаден координационен механизъм, където на експертно ниво минимум веднъж на три месеца се срещаме, за да имаме яснота във всяко едно ведомство как се изпълняват съответните ангажименти и дали има необходимост от допълнителна намеса. Също така на интернет-страницата на Министерство на труда и социалната политика и на Агенция по заетостта непрекъснато се публикува такава информация. Тепърва всички инициативи и мерки, които стартираме по линия на Европейския социален фонд ще добият по-широка гласност чрез информационните офиси в областните информационни центрове, през Сдружението на общините и през мрежата на работодателите и синдикатите. Знаете, че ние сме активни по време на информационни кампании, когато отваряме нови схеми и се стремим да обиколим максимално много населени места, за да можем да дадем детайлни разяснения.
По отношение на стажове в сферата на спорта. Няма отделни мерки, които да са насочени само към спортисти, така както няма например за завършили педагози, шофьори и мотокаристи. В случаите, когато тези спортни дружества са регистрирани като юридически лица те могат спокойно да заявят в бюрата по труда възможности за стажуване и съответно младежи да влезнат при тях на стаж и чиракуване. Има възможност, ако спортните клубове са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел ще могат да участват и като младежки организации в схемите, които са насочени за активизиране на младите хора, защото те наистина работят с млади хора, които е по-вероятно да спортуват в младежки център, отколкото да посещават активно бюрата по труда, за да си търсят работа. Затова наистина ще разчитаме на такъв тип информация.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Пред всички колеги тук си признавам, че имам проблем при четенето на такива отчети. Трябва да ги прочета по няколко пъти, за да разбера за какво става въпрос. Затова ще задам един съвсем простичък въпрос. Дайте ми пример за конкретна програма или действие, съвместно с Министерството на спорта /изваждам младежта/ по отношение на спортни дейности, спортни клубове. Нещо конкретно, което заедно Министерство на труда и социалната политика е разработило с Министерство на спорта насочено към спорта с ефект в областта на спорта, квалификацията на кадрите и някакъв конкретен резултат. Благодаря.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря. Предполагам, че колегата Каменов до голяма степен ще Ви представи малко повече подробности. Пак казвам, че ние нямаме разделение дали това са спортни центрове или младежки центрове. Говорим за ангажимента на младежките центрове, които са към Министерство на младежта и спорта, които на местно ниво с бюрата по труда, с регионалните служби по заетостта да активират младите хора и съответно всеки един младеж, който мине през този център да получи конкретна информация какви са мерките по Оперативната програма, в които може да се включи, какви са проектите, които може да разработи, например в Министерство на земеделието, какви са другите инициативи, в които може да се включи. Тоест за нас това са по-скоро изнесени офиси на всички наши служби, в които младите хора могат да получават информация.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Как виждате възможността за разработване на такава конкретна програма, в която да е ясно как спортните клубове биха се възползвали от възможностите, които Вие предлагате като министерство.
ЗОНИЦА РУСИНОВА, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Както споменах в хода на моето изказване, в момента това е единствения ангажимент на управляващия орган, а именно да организира максимално много срещи с всички възможни участници и бенефициенти по Оперативната програма. Имахме първоначални срещи с екипа на Министерство на младежта и спорта и със Сдружението на общините, защото в момента разработваме точно такъв тип програми. Така че всякаква форма на представителност е добра дошла при нас или през самото министерство, или ако има някакъв вид сдружаване, защото нямаме възможност да се видим с всички спортни центрове. Те имат своето място в доста от мерките не само по отношение на младежката безработица, но и по линия на социалното включване и възможностите за заетост не само на младите хора.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Доколкото аз разбрах въпроса на проф. Лилков, идеята е – дали е възможно с Вас и Министерство на младежта и спорта да се стигне до клубовете, защото така ще е по-лесния вариант да разработи по-подробно как да се участва в този вид програма.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Задавам този въпрос, защото след един такъв отчет на Агенция за закрила на детето попитах същото. Имате ли програма с Министерството на младежта и спорта за използване на спорта като превенция на зависимости, превенция на деца в риск и прочие? Отговорът беше- не. Аз очаквах да направят нещо подобно. Ще Ви кажа защо задавам специално този въпрос. Във Франция има възможност за разкриване на даден спортен клуб, на работно място за специалист с призната квалификация независимо каква, моментално при определени условия се субсидира това работно място от Министерството на труда и социалните политики. Това ме интересува. Възможно ли е в рамките на тази програма съвместно Министерство на труда и социалната политика и Министерство на младежта и спорта и общините да разработят един механизъм, по който клубовете да знаят, че могат да се възползват, че при необходимост могат да се обърната към съответното министерство и да получат възможност за едно такова работно място и да се поддържа при определени условия и резултати, разбира се?
ЗОРНИЦА РУСИНОВА, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Да. Разбира се, че може. Колегата Каменов ще ви разкаже подробно за вече съществуваща такава програма в Министерство на младежта и спорта. По-скоро такъв тип мерки планираме съвместно с Министерство на образованието и науката, тъй като Държавната агенция за закрила на детето е по-скоро контролен орган, има други функции заложени по закон. Планираме съвместни инициативи с Министерство на образованието, тъй като имаме опит от предишния програмен период за подобен тип схеми, насочени не само към младите хора, а за активизиране на хората, промотиране на спорта от гледна точка на по-работоспособна сила, превенция на определени заболявания чрез спорт, за които се оказва че водят до по-висок процент на намалена трудоспособност на населението. Така че това са мерки, които съвместно с колегите планираме до края на месец април да разработим, за да може при първо заседание на Комитета за наблюдение тези операции да бъдат одобрени и съответно още тази година да стартират.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Г-н Каменов ще вземете ли отношение по темата?
КАЛИН КАМЕНОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Да, разбира се. Първо да благодаря на всички вас от Комисията, че проявявате интерес и по отношение на темата за младежката политика, която обикновено стои малко в ъгъла, не е от най-интересната за коментиране, даже както каза и колегата е и малко неразбираема от хората. Малко по-късно ще се опитам да обясня защо. И аз имам същото впечатление.
По отношение на това дали има мерки за активиране на спорта като социална мярка. Да, има такава. Тя се нарича Програма „Спорт за деца с увреждания и деца в риск“ и съществува от четири години в Министерство на младежта и спорта. Всяка година се финансират проекти на спортни организации и клубове, които именно по този начин работят с младежи в риск, превенция на престъпността, превенция на рискове, превенция на отпадане от училище. И ще Ви дам конкретен пример за работата на тази програма. Един от проектите, който беше финансиран миналата година е на един свещеник от Благоевград, който работи с деца от дома за сираци в Благоевград. Всъщност една част от децата са деца, които са в конфликт със закона – деца с противообществени прояви, деца, които имат проблеми в училище, отпаднали от училище, заради слаб успех или девиантно поведение. Именно през боксовия клуб, в който тренират тези деца, който се финансира по тази програма, тези деца успяват да се върнат в училище, да станат спортисти и най-вече да станат дори шампиони. От въпросния клуб има дори и двама проектонационали по бокс в различни категории. Така че чрез спорта могат да се достигат до социални ефекти и мерки. Има десетки финансирани такива проекти. Тази година те са в 20 града в цялата за различни видове спорт. Всека година има все по-голям интерес към този вид програми, тъй като явно води до добри резултати. Така че е възможно. Проблем е, че средствата не са достатъчни.
По отношение на това което каза зам.-министър Русинова за възможностите, които се дават по Оперативните програми на Европейския съюз за подкрепа на спортисти. С нея наскоро коментирахме казуса за онези стотици български спортисти, които завършващи спортната си дейност и кариера изпадат в една много неблагоприятна ситуация, защото те нямат професия, нямат диплома, а някои от тях имат проблеми с образованието. Имаме много известни спортисти, които имат проблем с това. Умуваме за това как чрез проект, подкрепен от Оперативната програма да достигнем до определен кръг спортисти, на които да дадем шанс да получат конкретен сертификат, диплома или треньорски курс, с които приключвайки активната си спортна кариера да имат професия, да останат дейни, да могат да се развиват, да могат да изкарват достойно прехраната си, въобще да имат адекватен социален живот и статус. Все още обмисляме варианти за такъв проект и смятаме, че може да се осъществи. В момента сме в процес на разработване точно на такава идея.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Колеги, имате ли други въпроси към зам.-министър Русинова? Благодаря Ви за участието. Надявам се да сме си взаимно полезни.

ЗОРНИЦА РУСИНОВА, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря и за вниманието. Ще Ви информираме периодично. Обикновено аз съм подготвена не само с печатни материали, а и с презентации, с които да онагледим дейността ни, защото сухите цифри на административен език не носят кой знае колко информация. Надявам се следващ път да има възможност да я покажем. В момента актуализираме интернет-страницата на министерството, където качваме доста информация за предстоящите младежките програми.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Уважаеми колеги преминаваме към втора точка от дневния ред - Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерство на младежта и спорта за 2014 г, № 503-15-1, внесена от Министерство на младежта и спорта на 16.02.2015 г., в ресор „Политика за младите“ и приоритети за 2015 г. Давам думата на зам.-министър Каменов да ни представи отчета.
КАЛИН КАМЕНОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Както чухте от и зам.-министър Русинова мерки се оказа, че има много. Важния, трудния и неприятния въпрос, обаче е как те стигат до онези, за които са създадени. И аз ще Ви отговоря с конкретни примери, от конкретни градове, а не със статистически данни и стратегически термини, така че максимално добре да разберете за какво става дума.
Предполагам много от вас са чули за онази неприятна статистика, която представихме миналия месец публично, свързана с нагласите на младите хора за степента на видовете политики, които са насочени към тях и до каква степен те се разпознават в тях. Данните, които излязоха не са никак приятни още повече, че миналата година са били почти същите. Това не е новина, за съжаление. Оказа се, че България е на едно от първите места в Европейския съюз заедно с Гърция и Италия по т.нар. група „младежи нийдс“. Това са младежи, които не учат, не работят, не се образоват, но и не търсят работа, нито пък продължават образованието си. Общо взето не правят нищо. Те са абсолютни никъде. Проучването, което направихме в края миналата година достигаше до 1500 младежи от цялата страна, младежи от големи и малки градове, младежи с висше, средно или по-ниско образование, младежи с различен етнос и произход, младежи от различни социални групи. Идеята беше да чуем максимално мнението на различни видове млади хора по темата доколко мерките, които предлага държавата са адекватни, разбираеми за тях и те се разпознават в тях. Оказа се, че 67% от анкетираните разполагат с изключително много свободно време, в което през по-голямата част от това време не правят нищо. Тези 67% от анкетираните заявяват, че през по-голямата част от свободното си време са пред компютъра, телевизора, на кафе с приятели, но 57% от тях заявяват, че нямат желание да се доразвиват. Нямат никакво желание да се запишат в допълнителни курсове, да се обучават допълнително. Те заявяват, че това образование, което имат в момента, независимо дали е начално, средно или висше, им е напълно достатъчно, нямат нужда да се дообучават. Оказа се, че една немалка група, близо 60% са готови да емигрират, но повечето от тях не владеят език. Готови са тръгнат и да станат емигранти, без дори да знаят и думичка чужд език. 91% от младите хора използват интернет, между другото по този показател сме на едно от първите места в ЕС, заедно с балтийските държави. България е една от държавите, в които интернет се използва от младите хора, за съжаление обаче в по-голямата си част го използват за забавление, а не като възможност и канал за информация, която да стига до тях. Лично за мен това е много притеснително. Те използват интернет, но институциите не използват интернет или не го използват достатъчно адекватно, така че да са достатъчно атрактивни. Още по-притеснително е, че 60% от младежите заявяват, че са безработни, но нямат никакво намерение да се регистрират в бюро по труда.
Именно поради причина, в края на миналата година, след като успяхме на „спасим“ една почти загубена програма за младежта за 2014 г., През 2014 г. сме финансирали проекти на младежки организации на обща стойност 1 400 000 лв., от които 1 000 000 лв. са за финансиране на младежко-консултантски информационни центрове, чиято задача е да стимулират младите хора, да комуникират с тях, да са в подкрепа на младежите в конкретни населени места. Тези центрова са във всеки един областен град в България. За да разберем как функционират те и какви конкретни дейности извършват,тръгнахме от град на град. Този контрол се наложи, защото от предоставените отчети от тях за миналата година излиза, че проблем по отношение на младите хора България няма. Давам един пример.
В Отчета за изпълнението на Плана за 2013 г. по Националната стратегия за младежта пише буквално. Приоритет 2. Подобряване на достъпа до информация и качествени услуги. През 2013 г. за улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора в съответствие с потребностите и интересите им са реализирани множество проекти, информационни кампании, предоставени са различни информационни услуги, в които са обхванати общо 1 100 000 младежи.
В България младежите са малко над 1 000 000. Според Доклада излиза, че сме обхванали повече младежи отколкото има в България, което е абсурдно. Изключително ми е неприятно да го кажа, но няма как този Доклад да има достоверност.
Това е причината да тръгнем из България, за да проверим как точно тези информационни услуги са стигнали до младите хора. Оказа се, че някои от центровете, които сме финансирали дори не развиват дейност. В два от градовете, където има финансирани проекти за 80 000 лв. не успяхме да открием хората, неправителствените организации, които са получили средства от държавата. Оказа се, че миналата година от близо 50 финансирани проекта са проверени едва шест повечето от тях в София и околностите на София. С това искам да кажа, че почти няма териториален обхват на проверките, което лично според мен е недопустимо. При положение, че се отпуска такъв сериозен финансов ресурс за подкрепа на младите хора, ние дори не проверяваме как те функционират. Оказа се, че една голяма част от проектите, които са финансирани за подкрепа на младите хора, всъщност отиват за страхотни инициативи като: поднасяне на венци и цветя за конкретни празници, за конкретни празници и екологични инициативи. Това също е важно, но при положение, че европейската статистика ни нарежда на едно от първите места по брой на млади хора, които не правят нищо, при положение, че младежката безработица в България е на едно от първите места в Европа, ние да развиваме развлекателна, забавна и екологична дейност, смятам че не е най-важното при тази ситуация.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ /БСП ЛБ/: Тениски правят ли?
КАЛИН КАМЕНОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Видях поне 30 вида тениски, което също е абсурдно. Разглеждайки проектите миналата година се нагледах на толкова много флаери, шапки, балони, шалчета. Да. Средствата отиват за такива дейности. Това е факт. Изключително ми е неприятно да Ви го кажа, но е точно така. И много ми се иска да имаме Вашата подкрепа, за да можем да променим този подход на работа. Не може младежката политика да е свързана само с раздаването на флаери, с печатането на тениски. Това е просто част от дейността. Не може това да е приоритет, не може това да е най-важната дейност – печатането на хиляди и хиляди тениски. И какво от това, когато младите хора в Перник не знаят какви мерки има за заетост. Конкретно за Перник се оказа, че младежкия информационен център и европейския информационен център не си говорят. Има проблем в комуникацията. И това наистина е съществен и много сериозен проблем. Мерки има изключително много, но въпроса е, че те не работят като механизъм. Те не работят като двигател. Те са като части от двигател, които не са сглобени. Всеки един от тях има някаква стойност, но несглобени те не дават резултат.
Точно поради тази причина с колегите и с част с младежите организации, с които работим активно направихме Механизъм, който обяснява как всички ангажирани институции да работят заедно. Включват: Бюрата по труда, Агенция по заетостта фактически, Министерство на образованието и науката, Инспектората по образование, Министерство на земеделието и храните, Европейските информационни центъра във всеки областен град, младежките информационни центрове. Ще Ви посоча някои примери, за които е приложим Механизма. В момента в Министерство на образованието има два текущи проекта насочени към младите хора – единия за валидиране на знания и умения на хора, които са отпаднали от образователната система, втория е за допълващо образование на млади хора или на такива, които са над 18 години, които са отпаднали в ранна възраст от училище, поради една или друга причина – бедност, етнос или социално изключване, така че да ги върнем през този проект в училище. По този проект те получават ежедневна стипендия в рамките на осем лева, за да се върнат в училище. В момента има два такива текущи проекта. Въпросът е, че те трябва да станат достъпни до всички в цялата страна. Програмата „Млад фермер“ на Министерство на земеделието е една от възможностите за намаляване на младежката безработица, тъй като се оказа от анкетираните млади хора, че едва 4% имат собствен бизнес или са участвали в стартиране на някаква конкретна неправителствена организация, което е изключително малко като статистика.
Министерство на труда и социалната политика стартират проект с набирането на 100 младежи, които ще обикалят конкретни населени места, за да стимулират младите хора да отидат да се регистрират в бюрата по труда. Това е страхотно, но те ще имат сериозен проблем тази мярка да заработи, ако не координират усилията и с други институции. Например, ако отидат в ромската махала на Видин те ще бъдат приети изключително трудно, тъй като не познават бита, културата. Така че в този случай без подкрепата на Министерство на здравеопазването, чрез здравния, ромския или общностен медиатор, както и да се нарича, без неговата подкрепа те няма да могат да свършат нищо. Така че, ако искаме да имаме резултати трябва да работим в екип. По същия начин стои въпроса и с така наречените „здравни медиатори“, които в момента в страната са 300 на брой. Тези 300 здравни медиатори в по-голямата част работят сами. Те са така наречените от мен „бели лястовици“ на терен, които обикалят срещат се с общността, но те не са подкрепени от никой. Защото много малка част от социалните работници или представители на местното полицейско управление влизат там. Те влизат, само когато има проблем. Те не влизат за превенция. Ако искаме да разрешаваме проблем, ние трябва да влизаме преди да са се случили проблемите, което все още е много трудно разбираемо.
Затова предлагаме този Механизъм. Той показва, че между пет и седем институции на местно ниво могат да работят заедно за потребностите на младите хора. Едните да обясняват било в читалище, било в кафенето, било в местния клуб, там където се събират местните млади хора да ги съберат и да им покажат какви възможности дава държавата в момента. Отново един пример, за да не съм голословен. Преди години обикаляхме в смесен район, където младежите обясняваха, че имат проблем с безработицата. Попитахме ги защо не се възползват от програмата „Млад фермер“. Те ни отговориха, че за да се възползват от нея трябва да отидат до областния град, където е консултанта по земеделие. За да им помогне той за проекта те трябва да отидат при него поне два пъти, което за тях е разход за транспорт в порядъка на 30-40 лв. Ние не разполагаме с такива средства, отговарят ни те. Как да отидем? Няма да стане.
Идеята е, всички мерки, които има държавата да станат мобилни.Така работят, да речем в Англия.Събират се експерти от различни институции и отиват „на терен“.Пет човека всеки, в рамките на неговите компетенции обяснява на младите хора какво предлага неговото министерство, агенция или служба за тях. Ако в конкретния район тези млади хора имат проблем с образованието, акцентират внимание повече експертите от образованието. Ако в конкретния район, например Югозападна България или района има нужда от развитие на туризъм или бизнес се включват колегите от Министерство на земеделието или колегите от програмата „Конкурентоспособност“, които обясняват на младите хора какви мерки има. След като младежите не ползват интернет за нещо полезно, тогава ние отиваме при тях и им обясняваме какви мерки и възможности има. Само така могат да достигнат до възможно повече млади хора. Те да разпознават държавата,защото от проучването, което направихме се оказа, че една голяма част от младите хора всъщност не разпознат държавата като партньор. Това ще стане, когато ние станем гъвкави и мобилни, когато ние присъстваме при тях, когато всеки месец има изнесени приемни в малките население места, там където безработицата е най-висока, когато експертите, всеки в рамките на своите компетенции работят в екип, когато не работим на парче. Когато работим като двигател заедно, на място, тогава съм сигурен, че резултатите ще бъдат много по-различни.
Този Механизъм ще го предложим на 17 март 2015 г., когато е свикан Националния консултативен съвет по младежта и ще го предложим на всички колеги от министерствата, които също са членове на този Съвет. Ако са съгласни, ние ще го разработим като Механизъм и ще го подпишем. Той ще съдържа разписани компетенции за всеки месец кой и какво трябва да прави, как работим заедно, кой координира този процес, каква е подкрепата на държавата, каква е ролята на областния управител като представител на държавата на областно ниво. Между другото проведох поне 15 разговора с различни областни управители в различни области в страната. Няма областен управител, който да е отказал подкрепа това да се случи на местно ниво. Има изключително разбиране от страна на областните управители за този начин на работа, така че вече имаме одобрение на този вид проект. Между другото за него не трябват пари. Предполагам, че ще ме питате колко ще струва. Това не струва нищо. Просто трябва да започнем да работим заедно.
Втората област, за която искам да Ви помоля за подкрепа е доброволчеството. От проучването на младите хора се оказва, че 96% от младежите в България никога не са членували или участвали в конкретни организации. А в Стратегията за младежта пише, че един от приоритетите за младите хора е развитието на доброволчеството. Много от Вас знаят, че Проектозаконът за доброволчеството се „търкаля“ вече четвърта или пета година, а може и повече. Има вече три работни варианти, от които нито един не видя бял свят. От обиколките ни в страната установихме, че голяма част от младите хора в страната не са имали достъп до този проект на закон. Освен това имало и много грешки и пропуски в него. Затова направихме следното: събрахме всички най-големи организации като Червения кръст, Time Heroes, Световния алианс за работа с доброволци, Център за нестопанско право и много други организации, които развиват доброволчески инициативи на национално и на местно ниво. С тях и народни представители от ГЕРБ разгледахме последния проект на закон, който е гледан миналата година и започнахме работа по онези текстове от закона, които досега не са били възприемани добре. В рамките на няколко седмици мисля, че направихме адекватни корекции на закона. Качихме го на сайта на Министерство на младежта и спорта, където стоя един месец. Имахме над 30 предложения от различни организации за това как Проектозаконът да бъде по-достъпен, адекватен и подкрепящ развитие на доброволчеството, защото в най-голяма степен той се разпознава от младите хора. Много от тях виждат възможност чрез този Закон, ако той бъде приет да създаде предпоставки за издаването на т.нар. „доброволческа книжка“, която на вид прилича на трудовата книжка, дори и на цвят е същата. Тя е предложена от самите доброволчески организации. Тя е предложени на националния Алианс за работа с доброволци, която обхваща 1500-2000 доброволци в цялата страна. Идеята е, ако един млад човек на 19 години е студент в първи курс, записвайки се в доброволческа организация, да речем като хуманитарен работник, през 4-те години, когато е студент, изявяйки се и работейки като доброволец да получи сертификат, признание, отразено в доброволческата книжка, че той е работил като хуманитарен работник. Ако той е бил доброволец в спорта, той да получи печат, сертификат и удостоверение от конкретния клуб или организация, че той е работил и има умения да работи като доброволец в спорта. Както знаете в най-престижните европейски държави, доброволчеството е престиж и дори се изисква, когато се кандидатства за работа, за да имаш допълнителен бонус за назначаване на работа. Искаме същото да се случи и в България през т.нар. доброволческа книжка, която е заложена в Проектозакона. Така че, ако той се приеме ние смятаме, че това ще е една от възможностите младите хора в България да бъдат стимулирани да бъдат гражданско активни, да бъдат активни към проблемите на своето населено място, да бъдат активни по отношение на конкретни проблеми. На 27 март, в СУ ще бъде представен този Проектозакон. Не случайно сме избрали Софийския университет. Той, като най-големия университет в България ще даде възможност да стигнем до много голям брой млади хора.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: С цялото ми уважение, г-н министър, но минавате в реклама на друг закон. В момента работим по друга тема.
КАЛИН КАМЕНОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Не, той е обвързан. Обвързан е, защото чрез него смятаме, че ще стимулираме много млади хора в България да бъдат активни и това е възможност за тях да натрупат знания и умения, които в последствие да бъдат валидирани. Защото една не малка част от младите хора заявяват, че завършвайки висше образование те имат проблем със започването на работа, защото навсякъде им искат стаж. Това не е точно така, защото за да си „младши експерт“ не ти трябва стаж. Но това е всъщност неподготвеността на младите хора, незнанието как се започва работа в държавната администрация. Те не са виновни за това. Аз смятам, че причината е в нас, защото ние не сме ги подготвили. Ако има достатъчно гъвкави мерки и младежите информационно-консултантски центрове, които ние финансираме станат мобилни, присъстват в университетите в този формат, аз съм сигурен, че тогава младите хора ще знаят, че има поне 4 различни варианта за започване на държавна работа без да имат стаж. По програмата „Старт в администрацията“, „Старт в кариерата“ и др. Така че такива има, въпросът е, че няма кой да им го обясни. Затова идеята ни е, за новия период на Оперативните програми 2016-2020 г., за новата Национална програма за младежта 2016-2020 г., дейността на младежите информационно-консултантски центрове да стане гъвкава. Защото влизайки в такъв център в Северозападна България, в отговор на въпроса ми колко души на ден влизат в центъра, те ми отговаря – един, двама. И те са доволни от това. Сметнете от 22 работни дни по двама души на ден са 44 човека на месец. И това е максимума. При положение, че Проектът е с 10-месечен период на изпълнение, от които два месеца са подготвителни. Аз смятам, че капацитетът и силата ни е много по-голяма. И дейността на всички мерки, които подготвя държавата трябва да бъдат насочени към сериозните проблеми на младите хора, а не само към забавно-развлекателната част. Защото в България има сериозен проблем с младите хора и ние трябва да обърнем сериозен интерес към тях.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Благодаря. Давам думата за въпроси относно Отчета, който ни представихте. Защото като Ви слушам ситуацията е доста негативна – висока младежка безработица, липса на активност и т.н. И дано след тези мерки, които предвиждате, след една година Отчетът да е по-позитивен. Благодарение на тези мерки и програми да се увеличи заетостта, работните места, че има повече инициативи сред младите хора.
Аз ще започна с един въпрос. Всички мерки, които ни представихте конкретизират определени програми и те са предимно за насърчаване на някаква дейност. Не трябва ли да има програма за инициативността, която да стимулира младите хора към самоинициатива. Да се стимулира бизнес. Например. Аз искам да произвеждам чаши и съм си намерил пазар за тях.
Когато бях много млад сам проявявах инициатива. Явно, че новото поколение изисква нов подход. Смятате ли, че чрез такъв подход чрез медиатори, младежки информационно-консултантски центрове и различните модерни структури ще постигнете резултат?
КАЛИН КАМЕНОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: Ще Ви отговоря с пример, за да Ви убедя, че този модел с мобилна работа, на терен – работи. Преди години в София се разрази страхотен скандал за един случай в столичен дом за сираци. Ставаше дума за няколко серопозитивни деца. Тогава, в продължение на няколко месеца никой не искаше да поеме щафетата и да работи по този случай, защото беше изключително сложен, труден, нямаше позитив в случая, имаше само негатив. Ние започнахме проучване за това защо се е стигнало до там. В хода на проучването установихме, че ние дори не знаем колко ромски гета има в София. До 2013 г., до този случай никой не знаеше точно колко са те. Четири месеца по-късно разбрахме – четиринадесет. Но как стигнахме до там. Чрез този Механизъм за екипна работа на институциите, който Ви представих в началото. Създадохме три екипа, всеки един с по 11 човека, с представители на няколко министерства, неправителствени организации, Червения кръст, мобилни екипи, мобилни линейки. В рамките на четири месеца през лятото на 2013 г., обиколихме всички гета в София. Като казвам „гета“ нямам предвид райони, в които живеят роми, а гета – това са места, където хора живеят в нечовешки условия. Живеят в колиби, в компори, в места, за които е трудно да се каже постройки. Близо 3000 човека по онова време живееха по този начин, в столицата на България. Децата им не ходеха на училище, те нямаха личен лекар, повечето от тези хора нямаха никакво завършено образование, а някои от тях трудно говореха български. Много голяма част от тях имаха изключително сериозни здравословни проблеми. Резултатите от съвместната ни работа само за четири месеца са следните: на 200 жени бяха поставени безплатни спирали, жени, които имаха между 7 и 10 деца; близо 50 деца бяха записани на училище, а над 100 деца имаха вече личен лекар; близо 100 човека започнаха работа; над 300 бяха регистрирани в бюрото по труда; близо 400 получиха документи за самоличност. И всичко това само за четири месеца. По този модел – Механизъм за междуинституционална работа на терен. Не случайно Ви го предлагам. Това е работещ модел. На терен – човек по човек, проблем по проблем, казус по казус. И виждате какви са резултатите. И то само за четири месеца. Ако това се превърне в модел на работа, резултатите ще са впечатляващи. Не трудовия консултант да си работи на бюрото и да чака да отидат при него, а той да отиде при онези, които проблем. Не здравния медиатор да чака да отидат при него в общината, а той да е там. И много е важно той да не бъде сам, а да бъде подкрепен от трудовия медиатор, който в конкретния месец има работа за намаляване на безработицата. Ако има проблем с образованието, той да отиде на терен с експерт от Министерство на образованието, с младежкия работник от младежкия информационен център и по адекватен начин да обясни на младия човек, че това че той отглежда зеленчуци му дава предпоставки той да предложи свой проект. И ако той не може да пише, младежкия работник да му помогне да го напише и да кандидатства. Така че възможности има, но те трябва да стигнат до младите хора, а този модел работи. Той е тестван в София и след като сработва в голям град, където комуникацията е трудна, за малките населени места ще бъде още по-продуктивен.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Благодаря Ви. Заредихте ме позитивно. Колеги, други въпроси?
ДИМИТЪР БЕКОВ /ГЕРБ/: По повод на доброволчеството. Много е хубаво, че започне с книжка в етап студентство, само че ако се целим в Европа, там започват даже още по-рано, като ученици. Дъщеря ми е на етап кандидатстване след 12 клас. Още от 8-ми клас от тяхното училище ходят по старчески домове, събират пари, дрехи и т.н. Всичко това се записва, защото това е един от най-важния елемент при кандидатстването им в чужбина. Докато при нас се изисква единствено да си назубрят материала и да си изкарат шестицата. Тоест, ако искаме трайно да ги възпитаме, първо трябва да променим начина на кандидатстване, тоест да заложим и един такъв елемент. Давам пример. Дъщеря ми ще кандидатства медицина в Шотландия. Когато подаваше документите един от въпросите беше дали през ваканциите е работила като доброволец, например санитар, помощник и т.н. И говорим за деца, които са 16-17 годишни. Може би трябва да се включи като критерий за постъпване в университет и при нас. Знам, че ще е трудно, защото е много по-лесно да „отмяташ“ по материала, но ако не се започне отрано, възпитателния ефект ще е по-малък. Децата в пубертета са чувствителни и ако още тогава се формира дух на добротворчество, ще бъде по-лесно.
ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ /РБ/: Приветствам Механизма за работа на терен, който ни представи г-н Каменов. Този подход е истината. Другият модел явно не работи. Исках да обърна внимание на т.нар. „проектно финансиране“. Вие започнахте с флаерите, фланелките, минералната вода, чашите и т.н., въобще начина на отчитане на дейност от неправителствени организации. Нагледал съм се на такъв тип инициативи, такъв тип политики, които нямат никакво продължение, никакъв стабилност и в голяма степен са фалшиви. В този смисъл продължавам да настоявам за национални програми, които Министерство съвместно с други министерства в зависимост от проблема да разработва и следва неотклонно със специалисти по този начин, за който говорихте и Вие. Естествено, че и другото трябва да съществува, но огромни пари се хвърлят и през общините, и през министерствата за такива проекти, които траят ден, два, три. Отчитат някакви участници, отчитат някакви пари и няма никакъв ефект. Каква е причината е друг въпрос. Така че аз препоръчвам това да бъде и една от нашите задачи в Комисията – да идентифицираме конкретни проблеми и да видим как заедно с други министерства ще можем чрез спорта и другите младежи дейности да решаваме конкретни проблеми, но чрез строго разписани и ясни програми и строг отчетност на финансиране, както и много ясни критерии за оценка и контрол. Трябва да има критерий за оценка. Ще дам един пример. Преди години се запознах със следния случай. В Хонконг установят рязко нарастване на процента на престъпността в една възрастова група, рязко необяснимо защо. Става въпрос за деца в 4-5 клас. Детска престъпност. Събират се веднага Министерство на образованието, спорта и МВР, които да разработят програма за овладяването на този проблем чрез създаването на специална Лига по ръгби, тъй като отборите в този спорт са най-многобройни и се изразходва много енергия. Създават я, квалифицират хора, които се занимават с това и след 5 години този проблем е изчезнал тотално. На нас ни трябват такива програми, такъв тип. Другото е само отчитане на дейност и на пари.
По отношение на доброволчеството съм абсолютно „за“. Трябва да приемем този Закон, но ако е в този вид, в който ни беше представен преди време доста трудно ще мине през Народното събрание. Доста критики събра този Закон. Аз съм си позволил да поръчам законодателно проучване за доброволчеството в спорта в програма за законодателни проучвания. Работи един екип, който ще ни даде резултати, които може да използваме по отношение на доброволчеството в спорта. И ако не получим такъв Закон в цялост, поне да можем да намерим възможност да вкараме доброволчеството в спорта в съответната глава за спорт на Закона. Така че адмирирам Вашия подход, ще Ви подкрепяме, нека заедно да обсъждаме нещата. Не че няма пари, напротив има много пари, но ние не знаем как да ги използваме рационално. Особено общините харчат страшно много пари в такива безсмислени проекти, които завършват с фланелки, килограми медали. Всеки дом на всяко дете вече е пълен с медали от първенства, които пък и обезценяват резултата, който получават тези деца. Просто пълно аматьорство и разходване на грешни пари. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ /ГЕРБ/: Имате ли други въпроси? Няма. Уважаеми г-н Каменов, колеги, благодаря Ви за участието. Закривам заседанието.


ЗАМ. - ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ЧОЛАКОВ



Стенограф:
Борислава Маева
54,075 знака