---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта


ПРОТОКОЛ № 1

На 10 февруари 2016 г. (сряда) от 14.30 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

Заседанието бе открито в 14.35 ч. и ръководено Вили Лилков – зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

ПРЕДС. ВИЛИ ЛИЛКОВ (ПГ „РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“): Добър ден, уважаеми колеги. Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 43-ото Народно събрание със следния дневен ред:
1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на
вземане на решения от Европейския съюз (2016 г.) № 602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.
2. Национален план за изпълнение на Европейска гаранция за
младежта 2014 г. – 2020 г.;
- Представянето за напредъка по Национален план за изпълнение на Европейска гаранция за младежта 2014 г. – 2020 г., който следва да обхваща развитието по важни теми като:
- Постигнат напредък по увеличаването на младежката заетост и разкриването на работни места;
- Усвоени средства по инициативата „Гаранция за младежта за 2015 г.“
3. Разни.
Имате ли предложения за допълнения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така внесения дневен ред, моля да гласува. Приема се
единодушно.
Гости на днешното заседание са:
Г-жа Татяна Савова-Павлова – държавен инспектор в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в Министерския съвет. Здравейте, г-жо Павлова.
От Министерството на труда и социалната политика:
Г-н Гълъб Донев – зам.-министър на труда и социалната политика;
Г-жа Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика в пазара на труда и трудова мобилност“;
Г-жа Антоанета Цонева – държавен експерт в дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“ – отсъства;
Г-жа Дора Ганева – директор дирекция „Услуги по заетостта“ в Агенция по заетостта. Здравейте!
Г-жа Милена Георгиева – директор на дирекция ЕФМПП в Агенция по заетостта. Здравейте!
Представители на КНСБ:
Г-жа Диана Найденова. Здравейте!
Г-жа Моника Димитрова. Здравейте! Добре дошли!
Г-жа Нели Великова. Здравейте!
Това са нашите гости. Има ли други, които не съм прочел? Ако няма, да преминем към точка 1 от дневния ред: доклад по Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения от Европейския съюз (2016 г.) № 602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.
Ще кажа няколко думи за тази програма. Годишната програма е приета с Решение №57 на Министерски съвет от 28.01.2016 г. При изработването за предложения на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз следва да се вземат предвид и работните програми на Европейската комисия от 2016 г., а точно чл.114, ал.2 от Правилника за организацията на дейността на Народното събрание. Годишната работна програма от Народното събрание ще бъде в списъка на проектите на актовете на институциите в Европейския съюз, по които Народното събрание упражнява наблюдение и контрол, съгласно чл.114, ал.3 от Правилника. Тази програма се отнася до нашата Комисия основно в две направления:
Първо, научни изследвания.
И второ – образование.
В този смисъл ще помоля този, който ще докладва – г-жа Павлова, която ще докладва, да направи доклада по отношение на това, което се отнася пряко до работата на нашата Комисия, ако не възразявате, колеги. Госпожо Павлова, имате думата.
Г-ЖА ТАТЯНА САВОВА-ПАВЛОВА – ДЪРЖАВЕН ИНСПЕКТОР В ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“ В МС: Благодаря Ви, господин Председател. Както сам казахте, Годишната програма за 2016 г. е стратегически програмен документ, който се разработва на базата на няколко стратегически документа и един работен документ на Европейската комисия, т.е. от годишната работна програма на Европейската комисия. Съответно програмата на председателствата на Съвета на Европейския съюз, които са в Холандия, Словакия и Малта, това е периодът януари 2016 г. – 30 юни 2017 г. и съответно програмата на Нидерландското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Защо се изработва Годишната програма от Министерски съвет? Защото това е конституционно определено в чл.105, ал.ал.1 и 4 от Конституцията на Република България, постановено е изработването на такава Годишна програма. Също така има и Постановление на Министерски съвет №75, което съответно е определена координацията на въпросите в рамките на темата на Европейския съюз.
Как се координират въпросите по темата за Европейския съюз? Както вече казахте, това е вече стратегически документ, който е определен от европейския дневен ред и който, в крайна сметка, гарантира ефективното участие на страната ни на всички нива и процеси при взимане на решения.
След като бъдат анализирани вече всички тези документи, следва определянето и на нашите приоритети. Все пак бих искала да кажа, че в национален план България ще насочи усилията си на пет високоприоритетни за страната ни области, които е важно да се знаят. Кои са тези пет приоритетни области?
- насърчаване на икономическия растеж и заетост;
- миграция и сигурност;
- ефективен енергиен политически съюз и политика в областта на климата;
- единен типов пазар и
- разширяване на Европейския съюз.
Казахте, че искате нещо по-конкретно по темата „Образование“. Това, което е отбелязано, тук, в темата „Образование“ и във връзка с 18-месечната програма за това, което казах. То е свързано най-вече с нов иновативен подход във висшето образование, като основата е изграждане на по-добра икономика и основно значение. Сигурно знаете, че неотдавна е публикуван план за нови умения на Европа и съответно трябва да се дължи освен неговата връзка, във връзка с декларацията за механизма, прагматизма и дискриминацията и на призоваване ролята на гражданското образование.
Също така са взети предвид препоръките на Европейския съюз за модернизиране на висшето образование. Във връзка с този план за нови умения в Европа, бих искала да очертая някои основни моменти за това съображение - план за нови умения във връзка с Европа ще насърчи инвестициите на човешки капиталови в контекста на учението през целия живот – от системата на професионалното образование, до системата за висше образование. Ще се насърчи развитието на дигитални и високотехнологични умения и опит, както и умения, свързани с ефективното ангажиране на граждани, живеещи в условията, свързани с развитието на места и развитието на управленските общества.
Този план за нови умения се предвижда да бъде одобрен от Колежа на Европейската комисията, т.е. единното правителство на Европейския съюз в края на март и да излезе през май 2016 г., за да имаме някакъв окончателен вариант.
Бих искала да кажа, че стратегическият документ, в който се съдържат високоприоритетни теми и това, че дадена тема не фигурира в този документ, не би следвало да ни притеснява, защото текущата дейност по нея продължава. Заедно с годишната програма в Народното събрание Министерски съвет внася и 6-месечна програма, в рамките вече на която са разгледани най-подробно съответните досиета, по които съответно се извършва по-обстоен преглед, за това по какъв начин е защитен нашият национален интерес. Тоест, двата документа, в общи линии, би трябвало да се разглеждат паралелно, когато става дума за предишния и за 6-месечния. Такава е практиката. В този смисъл, не би следвало, ако нещо не намираме точно в тазгодишната програма, което ни притеснява, текущата дейност по всички задачи, по които работим и съответно продължава, и няма нещо, което да бъде пропуснато. Това, пак казвам, са високоприоритетни теми, по които нашата държава е насочила усилията си.
Бих искала да кажа нещо, което днес се случи, в рамките на заседанието на Министерски съвет. Днес Министерски съвет прие решение за приемане на Национална програма за младежта за 2016 г. – 2020 г. Пак казвам, тази Програма може да не я намерите в Годишната програма, но пък е факт, че днес Министерски съвет прие един много важен програмен документ.
За какво става дума в тази Програма? Става дума за продължение на една предишна програма, която вече изтече - за периода 2010 г. – 2015 г. Сега вече програмният период е съответно малко по-различен – 2016 г. – 2020 г. Този документ, който досега сериозно е бил обсъждан с младежките организации както на Интернет-сайта на Министерството на младежта и спорта, така и с Консултативен съвет на министъра на младежта и спорта, който редовно прави преглед на тези документи. В него има определени няколко стратегически цели. Тези стратегически цели са реално разписани по отделни конкретни индикатори, което, според мен, е добрата новина. Тоест, ние нямаме само стратегически послания, а ние имаме и конкретни теми, които са остойностени, така да кажа. Тоест, колко младежки консултативни центъра ще бъдат открити в страната например, допълнително. Един от резултатите, към които е насочена нашата дейност е минимум разкриване на 30 Консултативни центъра на младежта.
Ако Ви интересува, можем да дадем още малко по-подробна статистика по темата. Това е важен документ, който да бъде преизпълняван в продължение на още 5 години. Тези проекти със сигурност ще се изпълняват под ръководството на министъра на младежта и спорта и съм сигурен, че и занапред ще се чува за тази програма.
Сега малко повече конкретика по темата.
Очаквани резултати от приетата Национална програма за младежта 2016 г. – 2020 г. Имаме териториално вливане в страната чрез функциониране, както Ви казах вече, на минимум 30 младежки информационни консултативни центрове – повишена информираност на младите хора за възможностите за професионална и лична реализация, повишени професионални умения и ориентация за миграция с различни цели на обществената политика, икономическият живот на страната и изградени устойчиви нагласи към отговорен начин на живот; разширяване на дейностите на въпросните младежки консултативни центрове в малките населени места и детските райони и повишаване квалификацията на младежите-работници.
Мисля, че е излишно да обременявам толкова Комисията със статистика, макар че в документа липсва. Но както виждате, нещата са доста конкретни, доста реални и се случват съвсем навременно.
Мисля, че не бих искала да отнемам повече време на Комисията, при положение, че имаме гост и заместник-министър и не бих искала да го бавя повече. Това беше моето най-кратко представяне на Програмата.
ПРЕДС. ВИЛИ ЛИЛКОВ (ПГ „РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“): Благодаря Ви. Колеги, да започнем дискусията. Въпроси имате ли? Не.
Ще си позволя да направя едно предложение, което нашите експерти са подготвили. В 27-те нови инициативи по Програмата на ЕК за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), в компетенцията на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е новата инициатива на ЕК за оценка на прилагането на Регламент (ЕО) № 2201/2003 свързан с признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност ("Регламент Брюксел Па"), след която ще бъдат предприети законодателни инициативи за изменение или допълнение на Регламента.
Знаете, че в рамките на нашата компетентност по въпросите на децата, в Комисията сме получавали не малко жалби във връзка с нарушени или отнети родителски права, което до голяма степен нарушава правата на децата.
Във връзка с това предлагам да бъде гласувано следното предложение:
„В кръга на своята компетентност Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага Народното събрание за 2016 г. да включи като подлежаща на наблюдение и контрол дискусията по предстоящи законодателни изменения на Регламент (ЕО) № 2201/2003 след оценката на неговото прилагане:

Област: Пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие.
1.Съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност („Брюксел IIa“)
Колеги, ако сте съгласни да гласуваме това предложение и след това да преминем към гласуване на т.1.
Който е съгласен да приемем това предложение, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Продължаваме с т.1. Преминаваме към гласуване на т.1, заедно с
направените предложения.
Предлагам да минем към гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на решение на Европейския съюз (2016 г.) № 602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За“ – 13. „Против“ – Няма. „Въздържали се“ – Няма. Приема се.
Преминаваме към точка втора от дневния ред. Заповядайте.
Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ – ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, постигнатият напредък по увеличаването на младежката заетост и разкриването на работни места.
Данните на Евростат за ситуацията на младежите на пазара на труда през 2015 г. показват следното:
- Коефициентът на заетост за младежите 15 г. – 24 г. през третото
тримесечие на 2015 г. е 22.6%, което е с 2.8 п.п. по-високо в сравнение с първото тримесечие на 2015 г., но с 1.1 п.п. по-ниско в сравнение с третото тримесечие на 2014 г.
Само Гърция, Испания, Хърватска и Италия са с по-нисък от България коефициент на заетост сред младежите от посочената група. Средно за ЕС-28 той е 34.1%.

Следва да се има предвид, че коефициентът на икономическа активност за българските младежи (15 г. – 24 г.) също е нисък (голяма част от младежите в посочената възрастова група все още се образоват) – през третото тримесечие той е 28% (с 2.2 п.п. повече спрямо първото тримесечие на 2015 г., но по-нисък с 2.2 п.п. спрямо третото тримесечие на 2014 г.). Средно за ЕС-28 е 42.6%. Само в Гърция и Италия е по-нисък коефициентът на икономическа активност при младежите на възраст 15 – 24 г.
- Коефициентът на безработица при младежите (15 – 24 г.) е 20.8%
през третото тримесечие на 2015 г. и е по-нисък, както в сравнение с първото тримесечие на 2015 г. (с 1.6 п.п.), така и в сравнение с третото тримесечие на 2014 г. (с 2 п.п.). 10 държави са с по-висок коефициент на младежка безработица, а средно за ЕС-28 то е 20%.
По данни от административната статистика на Агенцията по заетостта е налице намаление на регистрираните безработни младежи както в абсолютен брой, така и като дял от всички регистрирани безработни лица, за двете възрастови групи:
- Младежи до 29 г. – 15.6% средногодишен дял от всички
регистрирани безработни лица.
Средногодишния дял на безработните младежи до 29 г. от всички регистрирани безработни лица през 2015 г. е 15.6%, което е с 1.9 п.п. по-ниско в сравнение с 2014 г. Средногодишния брой на безработните младежи е 51 680 през 2015 г. (при 64 122 през 2014 г.).
- Младежи до 24 г.
Средногодишния дял на безработните младежи до 24 г. от всички регистрирани безработни лица през 2015 г. е 6.5%, което е с 1.3 п.п. по-ниско в сравнение с 2014 г. Средногодишния брой на безработните младежи е 21 578 през 2015 г. (при 28 745 през 2014 г.).
- Налице е намаление и в целевата група, дефинирана в Препоръката
на ЕС за създаване на Гаранцията за младежта – младежи до 24 г. до четвъртия месец от регистрацията им: през декември 2015 г. те са 10 249 (с 1 124 по-малко от януари 2015 г. и с 1 538 по-малко от декември 2014 г.).
През 2015 г. продължи изпълнението на НПИЕГМ – националният инструмент за прилагане на гаранцията за младежта. В резултат от изпълнението му са постигнати следните резултати:
- Общо в заетост са включени 56 868 младежи до 29 г. (вкл. 24 380
до 24 г.). Преобладаващата част са започнали работа на несубсидирани работни места, в резултат от трудовото посредничество на бюрата по труда:
o Започнали работа на несубсидирани работни места на първичния пазар на труда: 42 164 младежи до 29 г. (вкл. 17 070 младежи до 24 г.).
o На работни места, разкрити по насърчителни програми и мерки (вкл. по операции по ОП РЧР) са устроени 14 704 младежи до 29г., като от тях 7 310 са младежи до 24г. В допълнение, още около 2 000 младежи до 29 г. (с регистрация над 4 месеца) са устроени на работа по програми и мерки за заетост по реда на ЗНЗ.
- В обучение за придобиване на професионална квалификация, ключови компетентности или мотивационно обучение са включени 1 038 младежи до 29 г. (от тях 489 до 24 г.);
- От началото на 2015 г. са изготвени индивидуални планове за действие на всички новорегистрирани безработни младежи (към 30 ноември 2015 г. новорегистрираните младежи до 29 г. са 98 830, а тези до 24 г. – 46 254).
Важна част от действията за реализация на НПИЕГМ е активирането на младежите. През 2015 г. са осъществени следните действия:
- Проведени 29 специализирани трудови борси за младежи, на които са присъствали 6 724 младежи до 29 г., 5 651 от тях са започнали работа (от тях 1 790 младежи са били без регистрация в Бюрото по труда).
- В Ателие за търсене на работа са включени 30 702 младежи до 29 г. (15 795 до 24 г.). Ателие за търсене на работа се провежда във всички бюра по труда в страната.
- През периода мениджърите на случай, назначени по НП „Активиране на неактивни лица“ са предоставили услугата индивидуално консултиране на 1 583 младежи до 29 г. (вкл. на 732 до 24 г.).
- Услугата индивидуално психологическо подпомагане е предоставена от психолозите в бюрата по труда на 1 996 младежи до 29г. (от тях 946 до 24 г.), а в групови консултации за психологическо подпомагане са участвали 4 344 младежи до 29г. (вкл. 1 692 до 24 г.).
Идентифицирането и активирането на младежите, които не учат и не работят и не са регистрирани в бюрата по труда е дейност, с която се занимават 98 младежки медиатори, назначени в общините с най-висок брой неактивни младежи. В периода май – декември 2015 г., по информация от младежките медиатори, са идентифицирани общо 3 982 младежи до 29 г., консултирани са общо 5 078 младежи от 15 до 29 г., а мотивирани и подпомогнати от младежките медиатори да осъществят контакт с организация/институция са били 2 030 младежи. Регистрираните младежи в дирекции „Бюро по труда“, в резултат от дейността на младежките медиатори, са 1 398 младежи.
Усвоени са средства по инициативата Гаранция за младежта за 2015 г.
Средствата за финансирането на действията в него, насочени за трудова реализация на безработните младежи и за активиране на младежите от групата NEETs, бяха от държавния бюджет за активна политика на пазара на труда, допълнени със средства по ОП РЧР 2014 – 2020 г. (от ЕСФ и от Инициативата за младежка заетост (ИМЗ).
От средствата за активна политика на пазара на труда са финансирани дейности за субсидиране на заетост и обучения. По мерки и програми, насочени единствено към младежите са изразходвани средства в размер на 6 980 076 лв., което представлява 11.4% от общо изразходваните за програми и мерки средства от бюджета за активна политика на пазара на труда.
В допълнение, младежите се насочват приоритетно по останалите програми и мерки, изпълнявани от Агенцията по заетостта, подходящи за тях. В резултат, от средствата за активна политика на пазара на труд, към младежка заетост и обучение са насочени общо около 16 млн. лв. (което представлява приблизително 27% от изразходваните през 2015 г. средства за програми и мерки).
По линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 към края на 2015 г. са програмирани операции с финансиране от Инициатива за младежка заетост и Европейски социален фонд в размер на 176 000 000 лв.
Приоритети за 2016 г.
Основен приоритет и през настоящата година остава отправянето на качествено предложение за обучение, работа или за връщане в образователната система към младежите до четвъртия месец от регистрацията им в бюрата по труда.
По отношение на неактивните младежи, ще продължи работата по тяхното идентифициране от младежките медиатори, назначени в бюрата по труда, както и в изпълнение на одобрените проекти по операция „Активни“.
През втората половина на 2015 г. бяха инициирани и сключени от всички дирекции „Бюро по труда“ местни споразумения за сътрудничество за изпълнение на НПИЕГМ. През настоящата година ще се изпълняват местните сътрудничества с оглед постигане на устойчиви резултати за активиране и трудова реализация на младежите на местно ниво.
През август 2015 г. МТСП изготви и представи в Европейската комисия проект „Повишаване на информираността сред младежите относно Гаранцията за младежта в България“, в рамките на покана за проектни предложения VP/2015/005 – Програма на ЕС за заетост и социални иновации (ЗиСИ) – Прогрес: Дейности за споделяне на информация и достигане до младите хора за Европейската гаранция за младежта. Проектното предложение бе одобрено през декември 2015 г. Общият размер на предвиденото финансиране е 241 974.44 евро, в рамките на което необходимото съфинансиране от страна на МТСП е в размер на 48 394.89 евро.
Предстои сключването на споразумение за изпълнението на проекта. Предвидени са следните дейности:
- Разработване и поддръжка на онлайн портал, посветен на Гаранцията за младежта;
- Идентифициране, документиране и разпространение на 5 добри примера за младежи, успешно възползвали се от Гаранцията за младежта в страната;
- Провеждане на 6 информационни дни, 2 семинара и една конференция с международно участие за популяризиране на Гаранцията за младежта и възможностите, които тя предлага за младите хора;
- Разработването на Наръчник за достигане и активиране на младежи от групата NEETs. Наръчникът следва а включва инструменти и подходи за идентифициране на младежи от посочената група, за работа с тях по посока активирането им за връщане в образователната система и/или включване в обучение и заетост.
През 2016 г. ще продължи изпълнението на операция „Младежка заетост”, стартирала реално изпълнение през 2015 г. Включването в стажуване или обучение на работното място по нея следва да улесни прехода на младите хора от образование към заетост и да им осигури ценен професионален опит, необходим за заемане на свободни работни места при работодатели.
В рамките на схемата „Активни“ през 2016 г. ще започне изпълнението на проекти, по които младежите ще бъдат активирани с цел включване в пазара на труда чрез реализиране на информационни кампании и събития; трудови борси; индивидуална работа с лицата и определяне на потребностите; професионално ориентиране; психологическо подпомагане и др. Ще се финансират мотивационни обучения за активно търсене на работа, както и такива за придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности в областите чуждоезиково обучение и дигитална компетентност, но съобразени с потребностите на работодателя.
През 2016 г. Агенция по заетостта ще изпълнява схема „Обучения и заетост за младите хора”. В рамките на проекта се предвижда безработните младежи да бъдат предварително обучени по професии и ключови компетентности, посочени от работодателя преди да започнат работа. В случай че младежите разполагат с необходимата квалификация и не се нуждаят от включване в обучение, същите ще бъдат насочвани директно към заявени от работодатели свободни работни места, за които те ще получават субсидии.
През 2016 г. ще започне и същинското изпълнение на операция „Ново работно място“, която не е изключително насочена към младежи, но те са една от приоритетните целеви групи по нея. Работодателите ще бъдат стимулирани да наемат безработни и неактивни лица в своите проекти, като ще бъде осигурено финансиране на професионалното обучение или обучение по ключови компетентности и последваща субсидирана заетост за период до 12 месеца, но и чрез закупуване на оборудване, обзавеждане, дълготрайни нематериални активи и стопански инвентар за новоразкритите работни места.
Това са съвсем накратко напредъкът и приоритетите за тази година за по изпълнението на Европейската гаранция за младежта.
ПРЕДС. ВИЛИ ЛИЛКОВ (ПГ „РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“): Благодаря Ви, господин Донев. Колеги, имате думата за въпроси, коментари. Eкипът е голям, може да отговаря всеки. Аз ще Ви задам няколко въпроса, които са в хода на изложението. Тъй ни запознахте с много числа, някой под средноевропейските, други над – хубаво е, че я има тази статистика. Най-важното е дали можем да отчетем тенденции, т.е. да съобщите кои са най-важните тенденции в последните години по отношение на изпълнение на тези политики. Действително тази година да са 2% увеличение реално на безработицата, но по-важни са тенденциите, които се налагат години наред от от прилагането на най-различни програми.
Вторият въпрос, който също ме вълнува е как оценявате ефективността от прилагането на тези политики, защото чух, дали правилно съм го разбрал, 98 души-медиатори и дори младежите, които се занимават и които са в комплект около 1000 души са ги насочили към… Водя си една проста сметка, ако това се отнася до една година, това означава, че всеки един от тях, действително 10 души да помогнат за професионалната ориентация и реализация. Не само затова. Става въпрос за големи суми пари, които се влагат. Знаете ликвидността, според Вас.
Нещо, което мен ме интересува, тъй като в България имаме различни региони по степен на развитие, изостаналост в демографските проблеми, отчитате ли някакви различия в приложението на тази програма за нейното приложение и в различните региони на страната, където те бяха – къде работи най-добре, къде най-зле, от какво зависят тези политики, т.е. някакви регионални различия.
И последният въпрос – постигнати ли са целите, които са заложени в тази програма например за 2015 г.? Ние заложихме определени цели по отношение на тяхното качество. Това са моите въпроси. Който желае, може да отговори. След това ще има други въпроси.
Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ – ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря Ви, господин Председател за отправените въпроси.
Дами и господа народни представители, действително тенденцията по отношение на младежката безработица в страната е към намаление на % на младежката безработица. Това намаление се дължи на множество фактори, които обуславят процента на намаление. Предвид това, че младежите в страната, така или иначе тенденциите са към намаляване общо на младежите, но от мерките, които се предприемат и от това, че…
Тук искам да обърна внимание на това, че младежите, които са с по-висока степен на образование, със средно професионално, с висше образование, буквално след 2-3 месеца вече са намерили своята реализация на първичния пазар на труда, дори без потребност от страна на Агенцията по заетостта. Проблемът тук е с младежите, които са без образование и тези, които не учат, не търсят работа. Тук се наслагват и някои чисто психологически особености в характера на някои групи младежи, които очакват и разчитат на лесни пари на някои от тези, чиито родители работят в страни от Западна Европа, откъдето им изпращат съответно средства за издръжка и живот и те не изпитват потребност да бъдат активни, да търсят реализация на пазара, което е голям проблем.
Тук, всъщност и по отговор на следващите въпроси за различните региони и за регионалните различия, действително имат регионални различия
Тук, в целевата група по младежката гаранция, най-тежките райони за работа, това са районите на Сливен, районите, където има по-голяма маса от роми, младежи-роми, които, едно, че се достига до тях, за да бъдат консултирани, да се поговори с тях, да бъдат активирани, да им се предложи някаква професионална квалификация или обучение, за да се върнат към училище или те да са във възрастова група, която не е подходяща за тях, за училище, те буквално да се включат в курсовете за придобиване на ключови компетентности, така че да могат по-лесно да бъдат включени на пазара на труда. При тях се прилага най-често субсидиране на мерките, които са за субсидиране на заетост.
Там най-вече са назначени тези младежи-медиатори, които да работят с тези неактивни младежи. Вие сте забелязали, че за тези 98 младежи-медиатори са активизирали някъде около 1000. Това са само тези, които чрез тяхната дейност са регистрирани в Бюрата по труда, т.е. вече тези младежи-медиатори са свършили работа с тези младежи, убедили са ги да бъдат активни – всички са се регистрирали вече в Бюрата по труда като търсещи работа.
Другият брой, който те са водили и са свързали с младежите и с които са се срещали и разговаряли, е много по-голям, но реално това са активиралите младежи.
Другото, което всъщност не го казах, прави тези младежи-медиатори назначени през 2 етапа през предходната година.
Първите назначения бяха през м. май. Тези младежки медиатори са били безработни младежи, с висше образование. Те са наети на субсидирани места в общините с висока младежка безработица и фактически те осъществяват контакта с тези мерки и младежи. Методиките, по които работят, трябваше да имат подготвителен етап и самите младежи-медиатори да бъдат обучени как да работят с неактивните младежи, по какъв начин да достигнат до тях, къде да ги търсят. В много случаи са обикаляли домовете на тези неактивни младежи – в заведения или на места, където се събират най-често, разговарят индивидуално и групово с тези младежи.
Следващата група медиатори бяха назначени през септември-октомври, така че като период от време тяхната работа не е през цялата година. Примерно и това, което са направили като активиране на тези около 2000 неактивни безработни младежи е достатъчно добро, тъй като тези младежи-медиатори всъщност получават малко над минималната работна заплата за страната – 530 лв. е тяхната субсидия за работата, която извършват. Тяхната работа не е на бюро. Те обикалят общините, всички населени места в дадена община, където са назначени. Това става не без помощта на кметовете на съответните общини, служителите в съответните общини, откъдето младежите-медиатори да получат информация за неактивните младежи, получават адреси, получават транспортна логистика, т.е. да се придвижат към по-отдалечени населени места от центъра на общината.
Надяваме се през тази година тяхната работа да бъде вече много по-ефективна, повече неактивни младежи да бъдат включени, регистрирани в Агенцията по заетостта и съответно директно да намерят работа.
Интересен факт е и това, че младежките трудови борси, които се организират от Агенцията по заетостта близо около 2000-3000 младежи, които не са регистрирани в Бюрата по труда, получиха информация и от младежите-медиатори, и по друг път за тези младежки трудови борси и са отишли, и са се включили, и са намерили работа, което също така говори за ефективността от мерките, които по различни програми се предприемат и по различни насоки, разбира се, за активиране на неактивните младежи.
Също така правим и оценка на ефекта и по Оперативна програма за развитие на човешките ресурси, извинявам се, по Оперативната програма за развитие на човешките ресурси. Оттам също така, както казах и в началото, излиза, че младежите, които са с високо образование – средно специално и висше, много по-късно намират работа в по-кратък период от време, дори работодателите, когато ги наемат, са готови да ги наемат на несубсидирани работни места, тъй като много по-малко средства за обучение, за анотация за работата, която ще извършват, те напълно се вписват в пазара на труда.
Проблем, както пак казвам, са младежите, които са без образование или с ниска степен на образование. Целите там са по-различни, периодът на обучение, квалификация, намиране на работа, психологическа работа, индивидуална работа с всеки един от тези младежи е по-дълъг, по-труден. Голяма част от тях дори не желаят да осъществят контакт с институциите, някои от тях и не знаят да осъществят контакт с институциите, други не знаеха това, че институциите могат да помогнат, но тези, които са достигнали с тези мерки, които са предприети към тях, ефектът е положителен.
По отношение на целите за 2015 г. Постигнати са заложените цели за 2015 г. в Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта, така че, общо взето, това, което България като страна е изпълнила по тази европейска гаранция за младежта. Движи се в правилната посока, невинаги с темповете, с които ни се иска.
Пак казвам, основният ни проблем са младежите, които са неактивни, без образование, без квалификация, така че усилията да бъдат насочени към тази целева група да постигнем по-добър ефект.
ПРЕДС. ВИЛИ ЛИЛКОВ (ПГ „РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“): Благодаря Ви за изчерпателния отговор. Имате ли въпроси?
Г-ЖА ДИАНА НАЙДЕНОВА (КНСБ): В младежката гаранция участват 4 министерства, които бяха поканили всички социални партньори и национално представени младежки организации.
Естествено, имаме своите задължения, разписани и характеризиращи дейността на…
Участвахме в разпространение, информиране, консултиране и т.н. Но това са неща, за които не бива да Ви губя времето. Искам да изразя една позиция на КНСБ, едно безпокойство, което би трябвало да се промени, за да се почувстват по-ефективни резултати от вложените средства и възможности, които ще създадат друго нещо.
Започвам с думите на г-н Донев за неактивните, изпуснати, както се казва, младежи от образователната система. На ниво Консултативен съвет, тъй като беше изслушано от Министерството на образованието за мерките за предотвратяване на ранното напускане на децата от училище и мерките за връщането вече на напусналите, повишаване на тяхното образование, компетенции и умения, за да може да се погрижи за възможностите им за приемането на работа.
Разговаряме с нашите работодатели и се установи, че те не могат да се подписват, завършили основно образование – масово. И ако направите една анкета, ще видите, че това е така.
Вторият проблем е, че те не са мотивирани и достатъчно ориентирани да търсят работа и да са активни както в обществения живот, така и в заетостта. Причините за тези изследвания са следните:
Въпреки че се откриха 28 центъра за професионално ориентиране, те не работят с тези младежи. Това е голям проблем за нас, като организация на държавата и бъдещите усилия трябва да бъдат насочени тук.
От 3 години говорим за тази гаранция, масовото изпълнение, практически финансирането на схеми и средства практически са от 2 години. Имаме риск да не ни дадат допълнително средства, защото ще ни дадат допълнително, ако ние сме усвоили отпуснатите 53 млрд.лв.
Какъв е проблемът? Говоря за дуална система. Г-н Калфин, още преди да бъде министър на труда и социалната политика, беше проведена сериозна кампания за дуалното обучение.
Според нас, дуалното обучение трябва да бъде разделено на две части:
Дуално обучение в нормалното образование, което е нормално с професионалните гимназии.
Подготвяйки се за инициативата на „24 часа“ – „Учи, за да работиш“ и следвайки протоколите за план-приема, които бяха разгледани в комисиите за заетост във всички области през миналата седмица, закриването на професионалните гимназии, търсенето на пазара на труда в област на професии, съгласно стратегическите планове за развитие, установиха следното:
Първо, закриването на професионалните гимназии е, че по принцип не се търси, т.е. няма достатъчно хора за план-приема. Защо? Защото не се работи с младежите, не се насочват към професии, които са търсени, структуроопределящи в посочената област. Те се обучават да стават безработни, което е демотивация за всяко следващо поколение. В същото време работодателите изпитват остра нужда за работна ръка.
В понеделник бях в Хасково и имах среща в Димитровград. Язаки Колдрин иска да построи един огромен завод за производство на ел. кабели на територията между Димитровград и Хасково. Бях запозната, бях поканена като експерт на Язаки, че ще бъдат нужни 6000 млади хора да работят на позиции. Като работна сила завършващи тези ги имат, но де факто тези компетенции и умения ги нямат, което показва, че добрите намерения и голямото желание на чужди инвеститори в България да инвестират и да привлекат работна сила стига до един проблем, че няма подходяща, качествена работна ръка. Тоест, образованието не подготвя хора с качества и умения и казват: „Те не желаят да работят.“ Да, и аз, ако не съм подготвена, попадайки в работна среда, ще изпитвам един сериозен дискомфорт, че не мога да бъда полезна, че се чувствам неподготвена и това ще ме отблъсква от тази работа. Затова Ви предлагам: сериозно ускоряване на процесите, особено за този кръг, ако трябва и нарочно законодателство за младежите, които нямат умения, компетенции, нямат квалификация, рано са напуснали училище.
Мит е, ако мислим, че трябва да напускаме на 19 г. училище и той ще се върне отново в училище. Затова ние предлагаме да се разработи дуално обучение и система за обучение на тези младежи, които са извън училище, заедно с т.нар. разкривания във всички области, може би е амбициозно, но поне в шестте планово-икономически региона имаме разработка, поставили сме я на 4 областни управители, които е изцяло за създаване на центрове на база публично-частното партньорство и обучение на хора, професии, отпадане от училища, необходими за развитието на областта в процесите инвестиции и заетост, като ангажименти на държавата имат работодатели, които ще участват и, естествено, водеща в случая ще бъде Агенция по заетостта.
Казвам, че това може да се случи. Разговорът е проведен с главния секретар на Министерството на труда и социалната политика. Имаме подкрепата, а в същото време Агенцията по заетостта показва през изминалия период от време, в последната година, че има необходимите специалисти, има необходимите възможности като политики, като квалификация този процес да го свърши.
Освен това, тези центрове ще дадат възможност да бъдат подготвени и приложими за пазара на труда бежанци-мигранти, които остават в България. Разчитаме на Вашата подкрепа, на инициативата на КНСБ – „Учи, за да работиш“ за тези младежи, които са отпаднали от образованието, които ги наричаме ние активни. Нямаме вина. Голяма вина има обществото, има държава, има политики. И аз смятам, че в Министерството на труда и социалната политика в отдел „Образование и квалификации“ много по-сериозно трябва да поработим с бързи темпове - разработване на политики за тези хора, за да се постигне девизът: „Учи, за да работиш, за да си полезен.“
И другото, което искам да кажа е, че имаме време, намали се прозрачността за въвеждане на младежките политики в Министерството на труда и социалната политика. Какво искам да кажа?
Пуснахме схема „Активни“, края на август беше последният срок, за приемане на проекти, насочване към точно тези младежи за прибирането и за връщането на образованието.
Беше даден кратък срок за проектите, бърза се, за да имат резултат. Днес сме февруари. Тези проекти вече казвам, че са оценени, но не са качени в нито един сайт да се види кои са спечелили, кои не са спечелили, т.е. 6 месеца се оценява, картината на младежката безработица се променя, неактивната насоченост насоченост се увеличава, има вътрешна миграция, променя се обществената картина. Договорите ще се сключат сигурно до май 2016 г., а кога ще се изпълняват, ще им въздействаме ли като ефективност, аз не знам. Препоръчвам по-голяма прозрачност в използването на сайтовете на ИСУН. Това не се отнася за Агенцията по заетостта, защото тези проекти не са въпроси към Агенцията по заетостта, така че това трябва да е по-прозрачно, по-ефективно, по-досегаемо от хората, за да се случат добре нещата. Може би съм критична, но моля нещата да бъдат в тази насока като обществена организация. Ако не, ние ще се постараем с нашите методи и средства.
Благодаря.
ПРЕДС. ВИЛИ ЛИЛКОВ (ПГ „РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“): Благодаря. Някой ако иска да вземе отношение по тези въпроси?
ГЕРГАНА ПАНДЕШАНСКА - РЪКОВОДИТЕЛ НА УПРАВЛЯВАЩИЯ ОРГАН НА ОП „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ, МТСП): Бих искала да върна реплика относно процедурата „Активни“, която дотук беше изведена през м. август миналата година. Всички срокове, съгласно Постановление №107 на Министерски съвет са спазени. Проектите са оценени. Изпратени са писма до всички бенефициенти, които са отхвърлени и които са одобрени след публикуване на решението на ръководителя на управляващия орган. Няма неспазени срокове и няма забавяне. Нямаше бързане, т.е. когато комитетът е одобрил такава процедура за активиране на младите хора, понеже това е приоритет както на България, така и на целия Европейски съюз, на много държави от Европейския съюз. След това стартирахме точно с такава декларацията. Декларацията беше стартирана, одобрена. Проектът е одобрен в срок. Всичко е оценено и след сключване на договора и, естествено, след като уверим всички кандидати за държавна помощ.
Ще поискаме от одобрения кандидат, след искане на държавна помощ и след сключване на договора и пълно напред.
Това е от мен за „Активни“. ИСУН е публичен регистър, естествено, и всеки един човек може да си направи профил и да си потърси необходимата информация не толкова от ИСУН, от сайта на оперативната програма. Има един портал eufunds, който е общ информационен портал за всички оперативни програми, където има цялата информация. Влезте и вижте информацията.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП – ЛЯВА БЪЛГАРИЯ): Уважаеми колеги, уважаеми гости, ще започна с една молба: докладите, които Ви представиха, до членовете на Комисията, по отношение на изказана позиция от страна на КНСБ.
Основните проблеми, които набелязаха, са реални и са опасни за икономиката. Има 40% техническа неграмотност от населението, имаме реално са над 15%, цифрите са по-различни, но реално над 15% са отпадащите от системата на образованието.
Всичките тези проблеми могат да се решат по един-единствен начин – чрез Закона за средното образование. В първоначалния си вид вносителят на законопроекта не беше регулирал по тези промени. Имаше редица предложения в процеса на обсъждане от някои парламентарни групи, но те също не бяха приети. Имаше също равни на предложения, които щяха да решат тези проблеми – техническата неграмотност, за връщане от отпадане от училище. Тук само искам да припомня на представителите на КНСБ, че техен представител на Комисията също не чу второ питане на вносителите за решаването на тези проблеми и подкрепи законопроекта във формата, в която беше приет. Така че проблемът е комплексен и трябва да знаем и когато сме се опитвали да го разрешим, да видим коя страна на коя позиция застава.
Благодаря.
ПРЕДС. ВИЛИ ЛИЛКОВ (ПГ „РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“): Благодаря. Други мнения? Много може да се говори по тези теми. За тези младежи, за които говорихме преди малко, че завършват училище, не могат да се впишат, т.е. дигитално нямат възможност, може спокойно да видим един немалък процент на завършващите висше образование, което струва далеч-далеч по-скъпо на държавата, защото в момента не е никакъв проблем да завършиш училище. Ако си отделяш малко повече от времето да ходиш да посещаваш университета, ще получиш и диплома. Казвам го от проверена, от къса дистанция. Такава е ситуацията. Но аз бих добавил тук тази картина, не по времето на завършване на образованието, на началното, а не тоталното сриване на семейството, защото нездраво семейство - всички останали мерки, най-малко на усилията на Министерството и на Агенцията ще дадат резултат. Ако разговаряте с учители или с директори на училища, ще разберете, че има класове, където повече от половината деца са без всякаква сериозна семейна среда – оставяне на братя и сестри, оставени на баби и дядовци, оставени на братовчеди, които ги гледат. Много често дори оставяме на учителите отговорност. Там те са обречени на „потънат“, защото все повече деца все повече време живеят в нормална семейна среда. Това за мен е ключово и не съм склонен, с това да приключа, да се самообвиняваме ние като институции. Всички ние представляваме институции, че ние сме виновни за греховете на абсолютно безотговорни хора, които си оставят децата, но обществото да се грижи от първия момент на раждането им до годините когато навърши пълнолетие, че и след това.
Благодаря Ви за дискусията. Ние продължаваме със следващата точка.
Колеги, точка Разни. Имате ли нещо по тази точка? Експертите? Няма.
Искам да Ви кажа нещо, колеги. Тъй като в момента всички ние научаваме, че Министерството на спорта работи активно по новия Закон за спорта. Вероятно той ще бъде пуснат. Но аз лично като зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта бих искал да вземем и ние някакво участие до момента, в който Законът бъде пуснат за публично обсъждане.
Би следвало такова положение да направим до министъра извън блиц-контрола, на един разговор за това как е организирана подготовката на Закона, докъде е стигнал този закон, какъв е графикът оттук нататък, който той планира за неговото обсъждане по-нататък и евентуално приемане, така че Ви предлагам да направим среща специално по този въпрос, защото всеки от нас се среща с много хора, които изразяват огромен интерес към този живот. Заповядайте!
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП – ЛЯВА БЪЛГАРИЯ): Господин Лилков, аз също мисля по като Вас по този въпрос, само че тук е направено допълнение. Да поканим министъра другата седмица, не на блиц-контрол, а да ни запознае докъде са стигнали, ако може да ни представи някакви материали, които всеки от нас да ги види, да ни представи становище защото всички се срещаме с хора от спортния сектор, но по същия начин да искаме информация по Закона за доброволчеството. Аз знам, че те не са вносител, но знам, че един проект за приложение на такъв Закон е даден на техните експерти в Министерството. Те могат да го огледат и да го върнат със съответното приложение. Ние ще го помолим по тези два, тъй като, според мен, в неофициален разговор сме го коментирали това. Двата въпроса са много свързани - доброволчеството със спорта. Това Ви предлагам за другата седмица.
ПРЕДС. ВИЛИ ЛИЛКОВ (ПГ „РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“): Колеги, имате ли нещо против? Разбира се, ако г-н министър е зает в сряда точно в сряда в този час, можем да предложим друг час, защото за нас е жизненоважно, защото това е в основата на нашата работа.
Ще помоля в т. Разни да оформим едно предложение: „Изслушване следващата седмица на министъра по въпросите относно подготовката на Закона за физическото възпитание и спорта.“
ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Конкретна тема, по която да бъде поканен министърът в сряда.
ПРЕДС. ВИЛИ ЛИЛКОВ (ПГ „РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“): Да каже в кой ден. Ако няма нещо друго, закривам заседанието.


Закрито в 15.45 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИЛИ ЛИЛКОВ



Стенограф:
Виктория Петкова
45 812 знака