---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта

ПРОТОКОЛ № 8

На 8 юни 2016 г. (сряда) от 14.30 ч. в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

Заседанието бе открито в 14.35 ч. и ръководено от Иван Чолаков – зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Добър ден, уважаеми народни представители. Имаме необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 43-ото Народно събрание със следния дневен ред:
1. Обсъждане на тема „Деца в родителски конфликт – как да гарантираме правата им“
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно. Благодаря Ви.
Гости на днешното заседание са:
Омбудсманът на РБ – г-жа Мая Манолова
От Министерството на труда и социалната политика:
1. Г-жа Деница Сачева – зам.-министър
2. Г-жа Даниела Кичева – главен експерт в дирекция „Социално включване“
3. Г-жа Детелина Игнатова – началник отдел „Закрила на детето“ в АСП
От Министерство на вътрешните работи:
1. Г-н Колю Атанасов – инспектор в сектор „Детска престъпност: в Главна дирекция „Национална полиция“
От Държавната агенция за закрила на детето:
1. Г-жа Офелия Кънева – председател
2. Г-жа Камелия Николова – директор дирекция
От Върховен касационен съд:
1. Съдия Мария Иванова
2. Съдия Олга Керелска
От Върховна касационна прокуратура:
1. Г-н Калин Софиянски – прокурор в отдел „Аналитичен“
От Камара на частните съдебни изпълнители:
1. Г-н Георги Дичев – председател
2. Г-н Александър Дачев – член на Съвета на КЧСИ
От Национална мрежа за децата:
1. Г-жа Дани Колева – програмен директор
2. Адвокат Миглена Балджиева
От Фондация „Бащи за отговорно родителство“:
1. Г-н Карло Луканов – председател
2. Г-жа Галина Кубратова – клиничен психолог
От Асоцияция „Член 24“:
1. Адвокат Пламен Борисов

Колеги, практиката показва, че раздялата или разводът на родителите са сред най-силно травмиращите детската психика събития, които могат да причинят емоционални и поведенчески разстройства. Основните причини за емоционалните проблеми на детето при развод са не само конфликтите, но и разрива на контакта с родителя при когото детето живее и не живее. Това според психолозите е особено неблагоприятно обстоятелство свързано с отчуждаването на детето от някой от родителите.
Целта на днешното заседание е да определим каква необходимост има от нормативни промени и ние като законодателен орган да помогнем да се разкрият несъвършенствата на действащото законодателство, ако има такива, като се предложат варианти за неговото подобряване, както и подобряване на координацията между институциите, за да се гарантира достъпа до права на дете в родителски конфликт.
Предлагам заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да протече като дам думата на всяка от институциите да изкаже становище по темата.
Първо ще дам думата на г-жа Мая Манолова – Омбудсман на Република България. Заповядайте, г-жо Манолова.
Г-жа МАЯ МАНОЛОВА – ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на институции, приветствам ви като народни представители и ръководство на парламентарна комисия за днешния форум. Темата е изключително важна и наболяла, защото се отнася до най-големия капитал, с който разполагаме – децата. Неслучайно децата, техните права, възможността да растат в нормална, сигурна и спокойна среда е основен приоритет в моята работа, като Омбусман, за 2016 г. Нарекох този приоритет „В нашите ръце“, давайки си сметка, че съдбите на децата в институции, извън институции, децата в конфликт със закона, децата с увреждания са в нашите ръце. Отделям специално място на децата на разделени родители, защото техните проблеми изискват специално отношение. Казвам това, защото моята практика от вече близо седем месеца показва, че половината от жалбите, които постъпват към мен като институция са свързани с деца, чиито родители са в конфликт. Така е в приемната в София, така е в приемните в страната.Децата са най-потърпевши при тези родителски конфликти и съм напълно съгласна с председателя на комисията за това. Те се явяват разменна монета във войната, която водят помежду си хора, които са били семейства и това оказва пагубно въздействие върху психиката и бъдещото развитие на тези деца.
Какви са проблемите, които констатирах от жалбите отправени към институцията на Омбудсмана? На първо място е проблемът с упражняването на родителските права. Тъй като стандартно съдилищата присъждат упражняването на родителските права на единия родител, препятствията, които той създава за другия, свъзани със срещи, отношения с детето са най-често срещания проблем. Искам да подчетая, че това е не просто проблем на другия родител, който не упражнява родителските права, това е най-вече проблем за самото дете, за чието развитие е изключително важно да има контакти с двамата родители. Има жалби и случаи, в които се нарушава даже правото на информация за детето и се налага да се намесваме, за да се установи къде учи детето, какви са неговите интереси, какви са неговите проблеми. Всичко това рефлектира основно върху самите деца.
Друг проблем, с който се сблъсквам в жалбите е неуважението на родителите към актовете на съда и изобщо към правовия ред. Случаите на неизпълнение на съдебни решения са масови и затова се налага намесата и на съдебни изпълнители. Има родители, които за да спестят тази травма на своите деца, да ги предават и приемат през съдебен изпълнител, се лишават от контакти с детето, което лишават и самото дете от отношения със себе си като родител.
Също така, проблем и продължителността на съдебните производства, които се отнасят до определяне упражняването на родителски права. Дълги процеси, но освен това и каскадна възможност на родителите да завеждат нови и нови дела, с които искат промяна в контактите и в упражняването на правата. Сега действащото законодателство дава възможност за това, защото току-що получено съдебно решение, вече родителят се е преместил в друго населено място, при друга социална служба, започва дело в следващ съд, в трети, в четвърти и е изумително как има родители, които посветяват живота, съсипват живота си обикаляйки страната да завеждат нови и нови дела, с които да искат промяна в режима на лични отношения.
Сблъсквам се и със сигнали и случаи, в които прокуратурата не желае да предприема действия при неизпълнения на съдебни решения от страна на родителите. Може би има своите основания в някои случай да реши, че случаите са молаважни, но така или иначе, би следвало да отбележа и този проблем.
Друга проблем е свързан с отношението на родителите, които са в конфликт, към действията на органите по закрила. Липсва уважение към препоръките, предписанията, докладите, които изготвят различните социални служители и органите за закрила и пълно неглижиране на това, което се препоръчва и което би следвало да осигури осъществяването на интереса на самите деца.
Има липса на координация между различните институции, които имат ангажимент да бдят над правата на децата. Родителите успяват да ангажират абсолютно всички институции, да се оплачат навсякъде, да се получи едно ветрило от хора, служители, институции, които са ангажирани с конкретния проблем и вместо да сътрудничат, много често всяка една от институциите действа сама по себе си и по начина по който разбира своите правомощия.
Има жалби, които са свързани със злоупотреби с прилагането на закона за защите срещу домашно насилие. Там не е проблем да се получат ограничителни мерки срещу единия от родителите по отношение на детето, което на практика го лишава от всякаква възможност за контакт. Също така, искам да отбележа, че продължават споровете на родители по възможността за пътуване на детето извън страната като се наблюдават и двата случая – когато дете е изведено от страната и когато и децата да бъдат спирани при неотложни нужди свързани с образование, лечение и др. Продължават и стандартните спорове за изплащане на издръжка, при които единият от родителите приема, че наказва другия, но на практика проблема е за самото дете.
Всички тези проблеми имат една обща характеристика. Продължават дълго и са изключително тежки и за двамата родители, и за самите деца и ангажират максимален брой институции с решаването на конкретен проблем.
Какви са моите предложения като национален Омбудсман за промени в законодателството? На първо място, според мен е изключително важно да се помисли за изработването на механизми, които да накарат различните органи и институции да работят в синхрон, ръководейки се от интереса на детето. Това са и препоръките, които задължително отправяме към институции при всяка една жалба и сигнал, която имаме свързани с проблеми на деца с родители в конфликт. На второ място, изключително важно е да се повиши чувствителността на органите на съдебната власт към проблемите на децата на разделени родители, включително като по-често насочват родителите към различни социални услуги, различни форми на медиация и др., което когато се произнесе от един орган на съдебната власт, включително и на прокуратурата, има друга тежест.
По отношение на необходимостта от ново законодателство и от промени в действащи закони, аз споделям изцяло важността и полезността за въвеждането на института на споделеното родителство чрез промяна в семейния кодекс – чл.59 ал.2, но като Омбудсман съм си дала хоризонт да изчакам произнасянето на ВКС. В момента има тълкувателно дело, което би следвало да се произнесе по възможността и сега действащия текст да предполага едно изначално произнасяне всеки съд, който решава спор за родителски права в интерес на детето и на двамата родители. Презумпцията е, че най-добро за детето е родителски права за двамата родители, а не да се изследва кой е по-добрият родител, не да се изследва кой от двамата би бил предпочетен. Във всички случаи, при които няма доказателства в обратната посока да се пристъпва към предоставяне на родителските права на двамата родители в условията на споделено родителство. Ще изчакам тълкувателното решение. След това съм готова като Омбудсман, чрез моето право за косвена законодателна инициатива да направя съответни предложения към парламент за промяна в този текст.
Предлагам, също така да се помисли за санкции за родителите, които не изпълняват доброволно съдебни решения. Може би звучи малко крайно, но това може да се окаже единственият начин да се накарат родителите да съблюдават най-добрия интерес на децата, изпълнявайки актове на съда. Също смятам, че законово трябва да се регламентира медиацията, включително като социална услуга, но и задължително като една стъпка в бракоразводни процеси, във всички процеси, които се отнасят до права на децата и упражняване на родителски права. Необходимо е и статута на социалния работник и доказателствената тежест, статута на доклада, който представя в съда в различни съдебни производства, да бъде ясно регламентиран, за да се знае какви са последиците от него.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-жо Манолова. Имам една молба към гостите да се вмествате в рамките на пет, шест минути, за да имаме време за всички.
Давам думата на г-жа Деница Сачева.
Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА- ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема г-жо Манолова. В рамките на проблема „деца в родителски конфликт“, социалното подпомагане и отделите за закрила на детето срещат най-голямата тежест и най-големите очаквания по отношение на решаване на проблемите.
Мога да дам данни, които очертават и мащаба на проблема. През 2015 г. служителите на отделите за закрила на детето са участвали в 28 745 съдебни и административни производства касаещи деца. 3553 от тях са дела за развод; 3857 са дела за родителски права; дела за ограничаване на родителски права - 228; дела за издръжка – 2747. Много сериозна и обезпокояваща е цифрата дела за настаняване на дете извън семейство, защото цифрата е 5534. Този проблем е изключително сериозен и важен. Най-вероятно той е индикатор и за много други проблеми в обществото, а не само за проблем, който е свързан с чисто частни семейни отношения.
Ще се отнася за ролята на Агенцията за социално подпомагане и отдели за закрила на детето, техните правомощия са много строго регламентирани в семейния кодекс и в закона за закрила на детето, където ние сами сме установили, че е необходимо да бъдат предложени определени промени, за да можем да бъдем по-адекватни на очакванията и на възможностите, които имаме. Трябва да се отбележи, че в повечето случай инициативата за работа по подобни казуси е на самите дирекции за социално подпомагане, защото както вече беше споменато и от Омбудсмана, има известна резистентност от страна на родителите не само да изпълняват съдебни решения, но и в някаква степен да се съобразяват с препоръки, с намеса от страна на социални работници в техните взаимоотношения и т.н. Разбира се, работата, когато говорим за деца в родителски конфликт, много често е насочена към един от двамата родители или и към двамата заедно. Като потенциална тенденция за която ние искаме да работим заедно е и работа с разширеното семейство, в което бихме могли в по-голяма степен да намерим по-вярното решение за самото дете. Разбира се, насърчаване на това да се използват съществуващите социални услуги ще бъде една от основните линии по която ще се работи, защото тези услуги още не се познават достатъчно добре, а и тепърва предстои да бъдат отворени много нови схеми по различните оперативни програми. Предстои приемане на закон за социалните услуги, в който да могат да бъдат регламентирани част от промените, които бяха коментирани сега и които ще излязат като предложения от другите участници днес.
Министерство на труда и социалната политика ще направи следните предложения. Промени в семейния кодекс, които да предоставят възможност на съда да задължава родителите да ползват определени услуги. Ще предложим да бъде въведена законова възможност за оценка на родителския капацитет, да бъде осъществяван от социалните услуги за деца и семейства. Също така да се преразгледат възможностите родителите да спазват условията на съдебните решения, защото това сега е сериозен проблем, както и преразглеждане на участието на дирекциите за социално подпомагане и отделите за закрила на детето в административните и съдебните производства касаещи деца, така че участието на отделите за закрила на детето да бъде концентрирано там където е най-адекватно. Промени в закона за закрила на децата, които да гарантират изпълнението на задължителните предписания, които се дават на родителите, както и да бъде регламентирано използването на пълния ресурс на социални услуги, който се предоставя към момента от държавата. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря ви г-жо Сачева. Други? Г-жо Кънева, ще вземете ли отношение?
Г-ЖА ОФЕЛИЯ КЪНЕВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАЗД: Благодаря Ви, господин Председател. Радвам се, че имаме не един, а двама председатели на ДАЗД в тази зала. Това е един много сериозен символ на обединение в интерес на децата. През годините не сме били често свидетели на такава възможност. Надявам се, че чрез ваша помощ и помощта на всички в тази зала, тази добра практика и тези отлични намерения да се мултиплицират във времето. Не лош път е извървян в България по отношение на закрилата правата на децата, но има още много път да извървим. Струва ми се , че това което днес ни липсва е една практичност в отношенията, в съчетаването на добри практики и използването на силата на ресурса в най-добрия интерес на децата.
Няма защо да крием, че правата на децата през последните години са засенчвани от силата на възрастните и конкретният повод да се съберем днес тук е именно такъв. Радвам се, че диалога е добър и е на високо ниво. Мисля, че трябва да благодарим за това лично и на г-жа Жечева, защото инициативата беше предприета от нея ако не се лъжа и си заслужава да дадем всички наши усилия в посока на това да гарантираме интереса на българските деца. Те са нашето бъдеще и ние сме отговорни за поколения напред. Ако успеем да откъснем най-малкото една лоша практика, мисля че ще дадем възможност в бъдеще да не се мултиплицира това разделяне на деца от родители.
Благодаря за тази възможност и лично ви уверявам, че можете да разчитате не само на моето активно присъствие, но и участие във всички процеси, които предстоят, за да можем да направим стъпка напред в тази посока.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-жо Кънева. От Министерството на вътрешните работи, г-н Колю Атанасов. Заповядайте, г-н Атанасов.
Г-Н КОЛЮ АТАНАСОВ – ИНСПЕКТОР В СЕКТОР „ДЕТСКА ПРЕСТЪПНОСТ“ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“: Благодаря, г-н Председател. Ще бъда кратък, тъй като представител на ГД „Национална полиция“ и доскоро работник на терен, имам пряко наблюдение върху такива емблематични казуси. Нещата наистина са доста сериозни. Материята е деликатна дотолкова, доколкото трябва да се пипа в самото семейство и когато между родителите има бувално война, в която както каза и г-жа Манолова, те много елегантно използват възможностите на всички институции, включително и МВР. Както казваше един колега това е тормоз чрез институции. При всяка жалба, когато е необходимо да се извърши проверка трябва да се изслуша детето, което води до сериозни проблеми върху самото дете да обяснява пред различни хора какво се случва, как се случва и т.н. Тези неща мисля, че за всички, които са работили по тази тематика, са ясни.
Тъй наречената полицейска закрила, която е обособена в закона за закрила на детето дотолкова, доколкото като прилагане тя се прилага от полицейски служители, които трябва да преценяват на място и обикновено в спешен порядък, както пише и в самия закон, че тя е спешна мярка, е хубаво да бъдат прецизирани чисто юридически основанията, при които може да се иска и да се предоставя полицейска закрила. Те са посочени в досегашния текст на закона за закрила на детето, но според мене има известна обтекаемост и там са така трудно като прилагане в полицейски аспект на тази дейност. Посочено е, че когато детето е въвлечено в престъпление, тук дори има решение на ВАС по такава тематика, във всеки един случай, когато имаме развод между родителите и впоследствие единия родител, на когото не е присъдено детето отиде и иска да упражни контакт с него и другия не му го даде, това се води престъпление по чл.182 ал.2. Съдът приема, че имаме извършено престъпление и основание за полицейска закрила, което е малко абсурдно, но така стоят нещата към настоящия момент.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря ви, г-н Атанасов. Има ли някаква статистика на МВР, която да казва от детските престъпления каква част са извършени от деца на разведени родители?
(РАПЛИКА): Не.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Защото смятам, че това е важно да се знае. От Върховния касационен съд кой ще вземе думата?
СЪДИЯ ОЛГА КЕРЕЛСКА – ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД: Във встъпителното слово на омбудсмана имаше много препратки към работата на съдебната система във връзка с въпросите, които са предмет на обсъждане тук. Аз бих казала, че както съда, така и прокуратурата, така и Министерство на вътрешните работи, така и частните съдебни изпълнители са едни органи, които работят в един определен сегмент и могат перфектно да си свършат работата от там и въпреки всичко проблемът за това как се чувстват децата при разделени родители, които отгоре на всичко и враждуват помежду си, няма да може да бъде решен. Тук става въпрос за много по комплексни мерки, за това как стои нашето общество, отношението в това общество, възпитанието на самите родители, възпитанието, което те дават и на децата си и т.н. Безспорно една такава дискусия е полезна, но нещата имат своето много по дълбоко съдържание, същност и първопричина. Може би от там трябва да се тръгне и после да се види какво могат да направят конкретните институции.
По отношение на това, че делата във връзка с предоставяне на родителски права продължават прекалено дълго, бих искала да отбележа, че с изменението на граждански процесуалния кодекс направено с държавен вестник, брой 50, 2015 г., тези дела се свалиха за разглеждане на две инстанции. Това донякъде беше инициирано и от съдиите от ВКС и беше прието от правната комисия и от там гласувано като изменение от народните представители. Това беше продиктувано от това, че на практика при разглеждането на тези дела е от съществено значение непосредственото впечатление на съдията както от родителите, така и от детето, което предстои да бъде предоставено на единия или другия родител, който упражнява родителските права. Такива непосредствени впечатления пред ВКС няма как да се придобият и в резултат на това се обезсмисли тези дела да идват пред нас и да подлежат на триинстанционно разглеждане. Не малко са случаите, даже и ние сме получавали критики, че в крайна сметка дейността на по-долните съдилища е по-обективна, по-адекватна и решенията са по-близко до тъй наречената обективна истина за отношенията между родителите, за отношенията между родителите и детето, родителските качества и т.н. Надяваме се, че с това бързината на правораздаването ще бъде подобрена и считаме даже, че има определен резултат в тази насока. Обаче, това няма да реши само по себе си проблема бързина, защото общите съдилища, както знаете, особено тези в по-големите градове са натоварени с изключително много дела, с които не могат да се справят. В това общо количество дела попадат и делата за родителски права и те чакат редицата както всички останали производства. Считаме, че разрешение на въпроса за бързината и на този за качеството би могло да се намери в създаването на специализиран съд. Това обаче е един сложен въпрос, защото той касае въпроси свързани с административни сгради, със съдии, които ще работят, с административен персонал и т.н., но в силно развитите държави има такъв специализиран съд, който би могъл да гледа и делата при едни по-различни правила, а не споровете да се разрешават в рамките на общия гражданско процесуален кодекс, който безспорно е свързан с един по-голям формализъм.Това е, което считаме, че би могло да се препоръча, но въпросът е сложен и свързан с конкретни държавни решения.
По отношение на медиацията няма да се съгласим, защото аз не съм виждала дело, което да не започва с препоръка на съдията до страните, че мога да се обърнат към медиатор. Факт е обаче, че медиацията не можа да пробие в нашето общество като способ за едно по-миролюбиво разрешаване на спорове. Хората нямат доверие, искат да има съдебно решение и считат, че то би имало по-голяма изпълнителна сила в сравнение с решението на органа по медиация. На практика случаите по медиация не са кой знае колко, а това би било една чудесна форма, която би могла даже да замести специализирания съд.
Другото, което бих искала да отбележа по отношение на каскадата от дела, за които стана на въпрос, трябва да се знае, че споровете за предоставяне на родителски права са спорове за спорна съдебна администрация. При всяка промяна на обстоятелствата страната има право и възможност да води ново дело и това е законодателно уредено, и съществува така десетки години. Ако се измисли нещо по-ново, естествено какъвто е законът, ние такъв ще го прилагаме, но към настоящия момент, при промяна на обстоятелствата всеки родител може да каже „дадохте го детето при майката, обаче тя се пропи“ примерно или замина в чужбина, изостави го. Иска се образуване на ново дело и предоставяне на родителските права на другия родител. Лично аз нямам идея как бихме могли да излезем от тази ситуация, а и мисля, че не се налага.
Нашето впечатление от тези дела, така както изисква закона, по всяко дело за родителски права се предоставят социални доклади, но ние не сме доволни от тяхното съдържание. Много често то е чисто банкетно и формално. Социалният работник ни съобщава при какви условия живее детето, при кого от родителите иска да живее. Ами това съдът го установява непосредствено след като изслуша детето. Общо взето нещата приключват дотам – битови условия и желание на детето да живее при единия или другия родител. Социалният доклад трябва да бъде много по-подробен, да дава много повече информация на съда и относно други обстоятелства, които биха го подпомогнали за това да вземе най-правилното решение на кого да се предостави детето.
Другото, което мисля, че е особено съществено и е свързано с това, с което започнах е това, което омбудсмана, че се пишат жалби до всякакви институции, всяка има някакви правомощие и в крайна сметка нищо не се постига. Моето впечатление е, че имаме много такива ситуации не само в областта на родителските права. Трябва да се погледне на структурирането на организациите, които се занимават с тези неща и може би да се помисли за някакво обединение, защото другото освен разхищение на човешки ресурс, се стига до едно прехвърляне, че едни не отговаряли за това и да видят дирекция за социално подпомагане, а дирекция за социално подпомагане казват да видите ДАЗД. Трябва да се помисли дали да не се обединят тези две институции или най-малкото да се поставят под някаква обща шапка, за да има някаква координация и хората да стигат по-бързо до някаква реална защита.
Другото, което исках да кажа и беше споменато е във връзка с нашата тълкувателна практика. Ние се опитваме и по пътя на тълкуването да решаваме някои проблеми и в тази връзка има образувано тълкувателно дело, което ще се занимае с въпроса „изключва ли разпоредбата на чл.59,ал.2 от семейния кодекс възможността родителските права да бъдат предоставяни за упражняване съвместно на двамата родители. Опитваме се в рамките на досегашния регламент по пътя на тълкуването да се ориентираме към един отговор, че когато отношенията между родителите не са толкова изострени и враждебни, съществуват условия за това, примерно живеят на съседни улици или в малко населено място, родителските права да се упражняват от двамата родители.
Със същото тълкувателно се поставя и въпроса какви ограничения с оглед интересите на детето съда следва да разреши по реда на чл.127а от семейния кодекс, пътуването в чужбина без съгласието на единия родител. Тук става въпрос за тъй нареченото заместващо съгласие, когато родителите са разведени, детето е предоставено на единия родител и той иска да го изведе в чужбина. Факт е, че досегашната ни практика беше ограничителна и ние сме се водили от интересите на детето като сме изисквали родителите да посочат къде искат детето да бъде изведено, за колко време и по какъв повод. Действително това създава трудности, а пък триинстанционното разглеждане на делата още повече, защото той например иска да го изведе тази година и докато се извърти делото на три инстанции в най-добрият случай минават три години и на него му е отпаднал интереса за даването на съгласие детето да бъде изведено. По този повод сме отчели, че има осъдително решение на Европейския съд по правата на човека по делото Пенчеви срещу България , където те ни критикуват за нашият формален подход. Ние сме съгласни, че подхода ни е формален, но той е продиктуван от нашето желание да обгрижиме максимално интересите на детето, защото когато даваме това заместващо съгласие ние питаме къде искате да го заведете това дете, държиме сметка дали там няма военни действия или други някакви катаклизми, за колко време искат да го заведат, за да преценим дали в крайна сметка съществува някакъв риск. По този въпрос пак ще има дебати и пак ще излезем с тълкувателно решение. Още повече, че ние сме длъжни като има решение на Европейския съд да се занимаем с въпроса и да излезем с някаква позиция
Имаме образувано още едно тълкувателно дело. То е във връзка с изпълнителните способи при изпълнение на решение за родителски права, но то е малко по-далече от настоящата дискусия.
В заключение бих искала да се върна към това, с което почнах. Всяка една от институциите може и ще свърши своята работа. Може да се мисли как тя може да бъде подобрявана, но в крайна сметка един съд може да разгледа перфектно делото, перфектно решение да напише, но грижата за детето е нещо ежедневно, нещо, което е извън съдебната институция и там трябва да се съсредоточат усилията на обществото и на държавата. Трябва да се види каква е тази мрежа от институции, които да наблюдават това дете, да поемат грижата за него, да реагират нормално и своевременно. В тази насока трябва да бъдат насочени нашите усилия и това е опита който ни дават силно развитите държави.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-жо Керелска. Давам думата на г-н Калин Софиянски. Заповядайте.
Г-Н КАЛИН СОФИЯНСКИ – ПРОКУРОР В ОТДЕЛ „АНАЛИТИЧЕН“, ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА: Благодаря ви, г-н Председател. Уважаеми народни представители, уважаема г-жо Манолова, колеги, наказателноправният аспект на поставения от вас проблем е една много малка част от него, но по тази част ще кажа няколко изречения. Противоречива съдебна и прокурорска практика по въпроса кога и как е извършено престъплението по чл.182, ал.2 няма. Тоест практиката не среща затруднение по този въпрос. Последното тълкувателно решение е от 1983 г. и то е по относително специфичен въпрос, който е изчистен, а именно кои актове се включват в приложното поле на този текст, дали определенията или решенията, Върховният съд е казал, че и двете.
Въпреки, че престъплението по чл.182, ал.2, аз все пак ще го припомня, тъй като може не всички да го знаят – родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с детето, се наказва с пробация или глоба от 100 до 300 лева. Въпреки, че това престъпление е леко наказуемо, статистиката която събрах за днешната среща на мен ми говори, че прокуратурата не оценява въпроса с проблема с децата в родителски конфликт. Статистиката е, че за последните три години има 293 образувани дела по този текст от наказателния кодекс. Броят на образуваните дела е твърде висок, а именно 210 от тях, тоест 72%, но проучването, което направих ме кара да мисля и ми дава доста сериозна увереност да твърдя пред вас, че този висок процент на прекратявания не е защото прокурорът избира пристрастно едната или другата страна, аз се запознах и с голяма част от актовете, които са постановени по този текст, а е защото прокуратурата се застрахова и това очевидно е масово явление при прокурори от районната прокуратура. Застрахова се като дори при най-малкия повод, при най-ниския праг на достатъчно данни, когато може да бъде преценено наличието на достатъчно данни, прокурорът е склонен да образува досъдебно производство, в рамките на което да изследва максимално детейлно въпроса дали има или няма нарушени родителски права, защото при една предварителна проверка инструментариумът е ограничен. Поради това процентът на прекратените дела е по-висок и той е чувствително по-висок спрямо общия процент на делата, които прокуратурата прекратява като цяло по всички дела, а той е 25%. Именно съпоставката на тези две цифри, че прокуратурата всичките 130 000 дела, които е решила за 2015 г. е прекратила 30 000, а в случая с децата в риск, в родителски конфликт – 72 %, ме кара да мисля, че прокурорът е образувал досъдебното производство, когато е имал и най-малкия повод да го образува. Ето защо аз съм убеден, че това е обяснението на въпроса, а именно, че прокурорите искат да изследват максимално добре въпроса със средствата на НПК, а не със средствата на предварителната проверка където са по-ограничени възможностите.
Специално на днешната среща, на случаен призна аз извадих около 20 акта на прикрепени произнасяния в нашата унифицирана информационна система, защото е невъзможно да прочета за няколко дена всичките 210 прекратявания. При нито едно от тях не срещнах банкетно, сухо, формално и кратко обосноваване. Всички тези актове, на които попаднах, са в достатъчна сметка обосновани, разгледана е фактическата обстановка, посочени са съображенията и в нито един акт нямаше голословно вземане на решение.
Проблемите, които среща досъдебното производство за доказване на този вид престъпления са минимални. Тези дела, съобразно разписаната в закона фактическа обстановка, фактическа хипотеза в която действат, състава на престъплението, предполагат, а и реално така се случва, минимална трудност в доказването на престъплението. Тези дела не създават никакъв проблем от гледна точка на тяхното разкриване и разкриването на обективната истина, и доказването им когато има престъпление, защото самата фактическа обстановка е такава, че имаме двама родители, най-вероятно още един-двама сродника, самите деца, три-четири медицински документа, още някаква много лесно събираема документация и делото приключва. Ако е имало забавяне в тези производства, то те са поради някаква конкретна и специфична ситуация – било то трудности свързани с призоваване на някой от родителите, било то период на изчакване ако бъдат намесени други институции, които да се включат в този процес.
Личните ми наблюдения от това, което видях в актовете и това с което се сблъсках при проучването на въпроса и на базата на информацията с която разполага е, че прокуратурата не среща проблеми в този аспект на дейността си. Моите виждания са, че проблемът произтича от неразбирането в родителите, от тяхното невежество, от тяхната неспособност да преодолеят личните си егоцентрични амбиции и използват по всякакъв възможен начин детето по най-неграмотен, а в някой случай и по доста умишлен начин, с цел да увредят на всяка цена другият бивш свой спътник към който имат някакъв емоционален реваншизъм.
Г-жа Манолова каза, че има и откази. Да, откази има. Прокуратурата постановява и откази да образува досъдебно производство, но съм убеден, че голяма част от отказите, жалбите, които стигат до г-жа Манолова са стигнали в резултат на много други жалби, които тези същите лица са подавали до съответните полицейски управления и до прокурора, и след като са изчерпали този механизъм и са разбрали,че там няма да могат да прокарат своята лична, егоцентрична идея, сезират и други институции, които не са наясно с техния проблем, където би могло да се създадат проблеми за другата страна.
Не съм в състояние да предложа някакви решения, защото не констатирам някакви конкретни проблеми, които да бъдат преодолени по този ред.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви. Други? Камарата на частните съдебни изпълнители.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪВЕТА НА КЧСИ: Искам да ви поздравя като ръководство за това, че поставяте този въпрос, защото този проблем засяга бъдещето на българските деца. Съгласен съм напълно с казаното от г-жа Манолова, че проблемите са в различни посоки, че са всеобхватни и, че е необходимо, ако искаме да се справим с тях, да има синхрон между институциите по тяхното разрешаване, а не да се вторачваме институция по институция.
Аз ще говоря само за съдебното изпълнение. Тези дела за предаване на деца и за лични отношения са най-тежките в практиката на съдебните изпълнители – държавни или частни. На всички е ясно за настройването на единия родител на детето срещу другия, за десетките начини, които използват, за да осуетят изпълнението на едно съдебно решение, за преместването на децата в различни точки на страната – отива се на предаване и детето го няма. Със всички сцени, които се разиграват, със въвличането на множество институции в едно такова дело – социални работници, органите на министерството на вътрешните работи, прокуратурата, ДАЗД, съдебният изпълнител, който е на място – и в крайна сметка от всичко това страдат децата, и ние това го виждаме от години. Този тип дела са наша болка, защото виждаме, че подхода който има в съдебното изпълнение е изключително погрешен. Законодателят е казал, че децата, съдебния изпълнител изпраща една покана, родителят казва в повечето случай, че ще я изпълни – не го прави, а има един механизъм там за една глоба ако не изпълни това задължение да не отговори, и приключва като възможности за някакво въздействие, и други механизми няма в чл.528. Трябва след това съдебният изпълнител да иде и физически да грабне детето, за да го предаде на другия родител, което се превръща в един панаир. В един от скорошните случай дете отива на село, събират се съселяните, кмет се ангажира и това за нас е недопустимо от гледна точка на травмата, която се нанася на децата, вероятно за цял живот.
Според нас са задължителни законодателни промени от гледна точка на това да се търси превенция. За нас проблемите идват от чувството за безнаказаност у родителите. Те смятат, че могат да правят каквото си искат. Г-жа Манолова спомена за това неуважение към съдебните актове, към социалните работници, към всички институции в страната и това чувство за безнаказаност ги кара да разиграват почти всички органи. Според нас мерките трябва да са насочени към такъв тип въздействие върху психиката на родителите, че те да знаят, че ако не изпълняват съдебните решения, ако не спазват режима на лични отношения те ще бъдат санкционирани. Относно ГПК нашето предложение е да се върне стария режим с налагане на глоби за всяко неизпълнение, но не само дотук, защото не е тайна, че НАП има стотици хиляди и даже милиони случай, в които тези глоби когато влязат в сила потъват някъде в морето от публични вземания и родителят си остава несанкциониран за това нарушение на закона. Нашата идея е, когато влезе в сила това постановление за глоба то подлежи на обжалване пред съда, когато съдът го потвърди, НАП да възложи на същия съдебен изпълнител, за да може в кратък период от време този родител да разбере, че реално има санкции за неговото поведение. Това е на плоскостта изпълнителен процес, но сме далеч от мисълта, че с това ще се решат всички проблеми в предаването, напротив. Смятаме, че са необходими комплекс от мерки, включително в семейния кодекс, за медиацията говорихме. Нашата основна теза е, че институциите трябва да работят заедно по разрешаването на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, г-н Дичев. Сега да чуем неправителствените организации. Г-ца Колева, Национална мрежа за децата.
Г-ЖА ДАНИ КОЛЕВА – ПРОГРАМЕН ДИРЕКТОР В НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА: Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема г-жо Манолова, г-жо Сачева, г-жо Кънева, поздравления от Национална мрежа за децата за темата, защото е изключително важна.
Аз ще говоря за това, което ние виждаме като мрежа от 137 неправителствени организации, които работят с деца и семейства от цялата страна. Проблемът е комплексен и изисква комплексни решения. Освен работа със самите родители, изобщо с цялото ни общество за популяризиране темата за правата на децата, смятаме, че е изключително важно да говорим за специализация. Колегите от ВКС говориха за необходимостта от специализирани съдилища или съдебни състави, за необходимостта от специализация в прокуратура, в полиция, в социални работници и хора, които работят с деца. Това трябва да бъде подкрепено от професионални стандарти за компетентност. Тоест какво образование трябва да имат хората – задължително висше. Не може да има социални работници в отделите за закрила на детето, както в момент които са със средно образование. Задължително искаме да видим съответните обучения по тази тема, да говорим за качество на работа. Това, разбира се, в условия на ограничен финансов ресурс може да се използват и оперативните програми, г-жа Сачева направи тази връзка.
Също така факт е, че освен натовареността на съдиите, това което колегите в мрежата виждат е огромната натовареност на отделите за закрила на детето. Има социални работници, които работят по над сто случая. Говорихме вече за качеството на работа и за самия социален доклад. В тази връзка подкрепяме категорично необходимостта от прецизиране на ролята и статута на социалния доклад и самия социален работник и неговата тежест във взаимовръзката със съда. Бих искала да направя връзка и с това, което беше казано за насърчаване използването на социалните услуги. До мен са колеги, които имат страхотна практика в Международната социална служба и детски правен център. Ако остане време те носят материали и ще се радвам да разкажат накратко, защото освен подкрепа на конкретни съдилища в страната и пилотиране на добри практики за план за родителство, за стандарти, които касаят как да изслушваме детето, как да даваме възможност и дори да го информираме, че то има право да откаже да отговори, а имат и много добри социални услуги и програми за обучение и подкрепа на родители в тези тежки моменти, в които те се намират, за да им помогнат да осъзнаят вредата за децата и те биха могли да стигнат заедно до това кое е най-доброто за цялото семейство и за тяхното дете.
Някой направи връзка с необходимостта от координация. Подкрепяме това, че трябва да има ясен координационен механизъм, но той да бъде с много ясен център,тоест коя институция отговаря за това. Не смятаме, че сливането на Агенцията за социално подпомагане с ДАЗД би решило тези проблеми. За нас ДАЗД е създадена именно с цел да контролира спазването на правата на децата, да работи за тяхното промотиране и координация на политиките, но не координация по случаите на работа на терен и това трябва да продължи, за да не бъде загубена темата за правата на децата в дневния ред на цялото ни общество.
Категорично заставаме зад препоръките за законодателни промени. Специалисти в залата вече направиха конкретни коментари за промени в семейния кодекс, ГПК, закона за закрила на детето. Много ни се иска тази среща всъщност, не знам дали под формата на работна група, но това да бъде продължено и конкретните законодателни промени да се случат в пакет, за да адресират комплексността на мерките и на подхода от гледна точка и на съдебни изпълнители, и на съд, социални работници, за да сме сигурни, че сме постигнали този консенсус между това кое е най-добро за децата и за родителите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря ви, г-жо Колева. Давам думата на Фондация „ Бащи за отговорно родителство“. Г-н Луканов.
Г-Н КАРЛО ЛУКАНОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА ФОНДАЦИЯ“БАЩИ ЗА ОТГОВОРНО РОДИТЕЛСТВО“: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги, аз съм приложил писмени бележки, в които подробно сме развили тезите си. Това, което за нас е най-важно е, че наистина има наложителна промяна, в която да се предвиди комплекс от мерки и промяната да бъде и в семейния кодекс, и в ГПК, закона за защита от домашно насилие, който способства за родителското отчуждаване като не наказва насилниците, а същевременно дава възможност за широка злоупотреба с този закон.
Това, което за мен в семейния кодекс е най-важно е, че в момента кодекса вкарва родителите във война, задължавайки съда да избере единия от родителите и от там тръгва целият проблем. Аз самият съм медиатор и мога от личен опит да споделя, че една от причините да не потръгва медиацията е, че единия родител като най-често това са майките, смята, че децата им принадлежат по право и затова не са готови на никаква медиация. Ако родители знаят, че отиват в съда абсолютно равни, тогава те ще бъдат склонни да се споразумяват. Сега ако единият смята, че има преимущество това е трудно да се случи.
Другото, което искам да кажа е по повод изнесената статистика на прокуратурата. Нашите наблюдения са точно обратните. В много от случаите при най-малкия повод, например детето казва „аз не искам“ и това нежелание на детето не се изследва по никакъв начин. Това за прокуратурата е достатъчно основание да каже, че другият родител не е виновен и няма престъпление. Статистиката на НСИ е красноречива – 97% от осъдените за престъпления срещу семейството са осъдени за неплатена издръжка, а всички останали престъпления срещу семейството заемат останалите 3%, което говори, че вероятно въобще не се преследват, защото пък от статистика на ДАЗД, на омбудсмана се вижда, че тези случаи са много – половината хора, които се обръщат към тях се обръщат с този проблем, а такива осъдени няма. Бих искал да отстъпя думата на г-жа Кубратова, която е клиничен психолог и която се занимава с тези проблеми.
Г-ЖА ГАЛИНА КУБРАТОВА – клиничен психолог: Аз просто съм вещо лице в съда, съдебен експерт, когато съдът възложи оценка на отчуждението на детето, синдром на родителско отчуждаване и т.н. Тук съм сигласна с колегата който каза, че всичко идва от безнаказаността на родителя който притежава детето и го отчуждава. Той по никакъв начин реално не бива санкциониран и си позволява да прави каквото иска. В 90% от случайте на отчуждаване това са майките.
Отчуждените деца развиват много тежки емоционални и психически проблеми в бъдеще, които ги съпътстват цял живот. Искам да кажа, че ефективните мерки при децата от страна на социални служби и на съда, трябва да се случат до десетата година на детето, защото от единадесет, дванадесет години нататък, навлизайки в пубертета, отчуждаването е почти необратимо от бащата и всичко което може да се направи трябва да го направим в по-ранна възраст, когато е възможно процеса да се обърне и емоционалното страдание да се изчисти, и детето да има още един родител.
Имам забележка относно съдебната експертиза, че тя трябва да бъде регламентирана що се касае до задачата установяване на родителско отчуждаване. Ние нямаме регламентирана процедура как това да го направи експерта и често пъти се получават абсолютно разнопосочни сведения, които не облекчават съда, а силно го затрудняват. Трябва да се въведе процедура за установяване на родителско отчуждаване, за установяване на синдром на родителско отчуждаване. Трябва да се въведе ясно регламентирана процедура за оценка на родителски капацитет в съда. Не говоря за социалния доклад, където някои от докладите съдържат такава оценка. Ключово е съда да знае, че оценката на родителския капацитет тук касае способността на единия родител да кооперира с другия родител. Тоест до колко той може да установи отношения с него касаещи детето,а не техните лични отношения, защото хората се разделят, развеждат, но родители остават за цел живот. Този родителски капацитет в съда във вид на експертиза трябва да се оценява единствено от тази гледна точка – дали можеш да бъдеш родител без да лишаваш детето си от другия родител.
В цял свят и в Европа, и в САЩ, Канада, Южна Америка всички експертизи на деца ако не се заснемат с видео камера, поне се записват, а у нас такава практика няма и това е пагубно според мен, защото иди и доказвай как си направил експертизата. Лично аз като съдебен експерт съм атакувана многократно с жалби до прокурора и опити за досъдебно производство относно това как съм установила синдрома на родителско отчуждаване. Записите трябва да се регламентират, защото детето жертва на синдрома е една ужасно трагична гледка. Малките деца изпитват неистов страх от родителя от който са отчуждени. Гледала съм видеозаписи на пищящи деца към които бащата се приближава и те бягат сякаш срещу тях идва чудовище. По-големите деца изпитват неистова омраза към този родител и са готови да го убият. Според мен всички институции трябва да се обединят. Това не са децата в институции. Това са десетки хиляди деца.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря ви. Давам думата на г-н Борисов, Асоциация „Член 24“. Заповядайте.
АДВОКАТ ПЛАМЕН БОРИСОВ – АСОЦИАЦИЯ „ЧЛЕН 24“: Благодаря ви, г-н Председател. Дами и господа народни представители, представители на институциите, гости, специално искам да благодаря на г-жа Манолова, че подкрепи нашата кауза, която е кауза на нашата организация, за споделено родителство.
Аз ще се опитам да ви изкушавам колко хубаво нещо е това нещо наречено споделено родителство и как всъщност всички го искаме без да знаем дори, че го има. Не минава дело за родителски права, в което да не чуя обвинения към родителите и от съдии, и от социални работници за това как е възможно такова нещо, че родителите са образовани хора, интелигентни, заможни и как е възможно да не могат да се разберат по един такъв важен въпрос за детето. Ядосвам се много на така зададения въпрос, защото ако тези родители можеха да се разберат, те нямаше да станат клиенти на съдебната система, на администрацията която се занимава с правата на децата, на националният омбудсман и дори на парламента. Ключът за решаването на този проблем е наистина в парламента.
Какво е споделеното родителство? Най-лесно ми е да го обясня като другото родителство е несподеленото или това което имаме сега. Цялото това състояние, с което се изморява и съдебната система, и административната, и цялата държава е всъщност едно несподелено родителство. Както г-н Луканов загатна, но не довърши мисълта си, родителите които се разделят се изправят пред една ужасна дилема – или отвоюват 100% детето си или не получават нищо. Ако искате да продължите да бъдете родител на детето си вие сте длъжни да унищожите врага срещу себе си – този когото преди не много време сте обичали и с взаимната ви любов това дете е създадено. Почти не пропускам адвокатска пледоария, в която да не кажа, че най-доброто което могат да направят родителите за детето си е да се обичат един друг. Факт е, че това не става и със самата раздяла на детето вече е причинено едно огромно зло. От тук нататък работата на обществото, на държавата, на институциите, на всички нас е да намалим това зло, да го регламентираме по такъв начин, че детето да може да продължи да живее с присъствието и на двамата родители в живота си. Това нещо е възможно. Прави се в много държави и една по една всички го въвеждат – повече или по-малко успешно.
Споделеното родителство за първи път е въведено през 70-те години в щата Калифорния и още веднага започва да дава много добри резултати. Няма някаква официална статистика все още, но по данни на направено изследване в 30 държави членки на Съвета на Европа от общо 46 се е оказало, че в 20 от тях има законодателно уреждане на споделеното родителство. Каква е целта на това родителство? Родителите да не са длъжни да се борят 100% за детето си, за времето с него, за правото да взимат решения за него, а да се борят за такава част, която им е напълно достатъчна, за да бъдат отговорни родители или както казваме в нашата организация – присъстващ родител в живота на детето. В момента тази практика, аз условно я наричам два уикенда и малко ваканция, е действително една порочна практика, която произвежда деца сираци при живи родители и е причина за това, което каза г-жа Кубратова, настъпването на синдрома на родителско отчуждение, където психиката на детето е съсипана.
Последната законодателна практика, която се въвежда в света е с две презумпции. Едната е оборима презумпция – при всички случаи, когато родителите не представят споразумение за упражняване на родителските права на съда, съдът е длъжен да разпореди равновременно упражняване на тези права, да разпредели почти по равно времето, което детето прекарва с двамата родители, да разпореди кои са важните решения по които се налага родителите да вземат съвместни решения и кои са ежедневните решения които всеки един родител може да решава, когато детето е при него. Втората презумпция е почти необорима. Много е ефективна и въвежда един минимален праг на време, което съда трябва да разпореди , което детето прекарва с при който и да е от двамата си родители – не по-малко от 35%. До такъв извод са стигнали психолозите, че за да присъства родителя в живота на детето си, като под присъствие се разбира да има време за разговори с него, да го къпе, да го приспива, да го води на училище, да пише домашни, да го успокоява, а не да бъде неделен татко или майка. Това не е идея да се нарушат правата на единия или другия родител. Това ограничение е пресметнато, че веднага довежда родителите до масата на преговорите.
Аз също съм ви изпратил имейл сутринта г-н Председател. Надявам се да сте го получили. Съжалявам, че толкова късно. Там сме написали в девет страници какво предлага нашата организация. Отворен съм за всякакви въпроси. Има какво да кажем и да споделим като опит.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря ви, г-н Борисов. Благодаря ви г-жо Манолова за участието.
Г-жа МАЯ МАНОЛОВА – ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: Благодаря ви. Беше изключително полезно.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Заповядайте.
Г-ЖА ГАЛИНА КУБРАТОВА – клиничен психолог: Само нещо искам да кажа за съдиите да знаят. Докато се стигне до споделеното родителство и се промени закона, искам да кажа за съвсем мъничките деца, за да знаят хората какво е. При едногодишно дете лични контакти, два уикенда в месеца да го види бащата по няколко часа, субективното възприемане на времето при мъничките деца е различно от това при възрастния. За възрастния времето хвърчи, а за детето раздялата от две седмици се равнява на една година. След две седмици малкото дете на ново се запознава с баща си, ако изобщо знае, че това е баща му. Това е много важно съдиите да го имат предвид при регламентирания режим на контакти и да правят контакта с бащата поне през ден, докато навърши детето три години. По два часа, по един час, но да бъде регламентирано. Децата имат друго възприемане на времето.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Да, така е. Благодаря ви.
СЪДИЯ ОЛГА КЕРЕЛСКА – ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД: Това практически не винаги е възможно. В много случаи единият родител живее в едно населено място, а другия в друго населено място. Това даже в конкретната ситуация е доброто разрешение, защото напоследък все повече се случва единия родител да е в България, а другия в чужбина. Според мен споделеното родителство може да се регламентира само в определени случаи, когато това е възможно. Има хипотези когато това просто няма как да стане.
Аз бих искала да върна разговора към това, което предложи психолога. Считам, че това което тя каза е много важно за този запис и е напълно изпълнимо. Въпрос е на едно несъществено изменение и допълнение на ГПК.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Разбрах ви. Наистина е сложно. Първо искам да дам думата на народните представители, ако имат някакви питания към вас, за да получим по-подробна информация и накрая ще ви дам да допълните. Колеги, имате думата за питания, становища, изказвания. Заповядайте, г-н Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, радвам се, че се получи една сериозна дискусия. Със самото присъствие на толкова много представители от различни институции – съд, прокуратура, частни съдебни изпълнители, говори за сериозния проблем, сериозния въпрос и изискващо сериозно отношение от нашата страна. Мое мнение е, че този проблем до голяма степен се корени в обществото ни, в семейството ни. Напълно убеден съм е това, но при неговото наличие смятам, че всяка една институция, всеки един орган би следвало да положи огромни усилия да стигнем до някакво нормално развитие. Да дадем шанс и нормално развитие на тези деца изпаднали в такава ситуация не по собствена вина. Хубаво е, че имаме предложения, които бяха раздадени, чухме и други такива и аз се надявам днешната дискусия да е едно начало. Нека всеки по тази тема, който има каквито и да е предложения, да бъдат написани и дадени на всички присъстващи днес, за да може вярвайки, че ще има и нова среща, да бъдем по-полезни, да има някакъв резултат, а да не превръщаме тази сериозна тема в един, два или три часа говорене и накрая да няма никакъв резултат. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря ви, г-н Проданов. Други колеги? Заповядайте проф. Лилков.
ПРОФ.ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, г-н Чолаков. Уважаема г-жо Сачева, уважаеми колеги, уважаеми гости, ще кажа няколко думи. Това е изключително важна тема и трябва да я продължим задължително. Разбира се, ние очакваме това което каза колегата, писмени предложения, за да започнем да работим по тях. Разбира се, всеки ще влезе със своя опит по тази тема и съм сигурен, че той ще бъде уникален, и затова ще стане може би и хубава и дискусията.
Искам да кажа, че много ме заинтригува идеята за споделеното родителство по начина по който предлагате. Аз веднага предлагам, обаче, за размисъл следното. Защо трябва да се сключи това споразумение за споделеното родителство в условията на война. Много трудно то ще защити изцяло интересите на детето. Най-добре е този въпрос да се разрешава когато хората се обичат, да се сключи договора, който да пази интересите на детето преди и тогава ще видите, че ще бъде много по-добре и за двамата родители, а най-добре ще бъде и за детето. Това ми идва от разговора и от това, което прочетох като идея. Помислете, защото вие сте мислили повече. А тези хора, които си решават тези проблеми с договор още при появата на детето, смятам, че много по-добре защитават интересите на детето и своите интереси. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря ви, проф. Лилков. Аз мисля, че идеята е прекрасна. Колеги? Няма. Заповядайте, съвсем кратко. Само се представете.
МИГЛЕНА БАЛДЖИЕВА – МЕЖДУНАРОДНА СОЦИАЛНА СЛУЖБА: Това, което искам да споделя с вас почива на опита на организацията, която има в последните десет години, тъй като от 2005 г. активно работим със съдии и социални работници и тази наша работа през 2012 г. беше обективирана в един изключително интересен проект „Правосъдие – приятел на детето“, който ние изпълнявахме съвместно със 18 районни съдилища в страната и съответните модели за закрила на детето. От изпълнението му ние стигнахме до различни изводи, но това което исках да споделя в момента с вас е свързано с необходимостта, която установихме от развиването, създаването и наличието на услуги, които да подкрепят родителите по време и след приключване на съдебните производства така, че да ги мотивира да постигат споразумения по отношение на бъдещето на децата след тяхната раздяла или развод. Правя препратка към това, което беше казано и от г-жа Сачева,и от г-жа Манолова за наличието и ползването на социалните услуги, но това което ние установихме, че в момента наличните социални услуги не са адекватни на потребностите на участниците в съдебното производство от една страна, и от друга страна, че съдилищата не познават съществуващите социални услуги.
В рамките на нашия проект разработихме и пилотирахме в тези 18 района две много интересни услуги. Едната е информационна програма за родители, които се разделят или развеждат. Тя е пилотирана в Бургас, Велико Търново и в Златоград. В рамките на програмата родителите получават информация за това как раздялата и конфликта между тях се отразява на децата и същевременно получават съвети как да подпомогнат децата да преодолеят драмата и кризата, в която се намират. Втората услуга е контактният център за деца и родители. Там са заложени три вида контакти. Наблюдавани контакти – има такава законова регламентация, когато единият родител е опасен за детето съдът може да разпореди наблюдаван контакт. Допълнително е регламентиран така нареченият подкрепян контакт, когато самият родител има потребност някой да му съдейства за контакт с детето, както и място на което детето може да бъде водено от единия родите и вземано от другия родител така, че да не се срещат поради нетърпимостта, която имат помежду си. Благодарение на тези две услуги направихме връзката между съдилищата и доставките на социални услуги, тъй като те не познават едната и другата система. Примерно, при информационната програма съдиите насочваха родителите към тази програма и родителите на доброволен принцип участваха, но обратната връзка на съдиите ако е възможно да бъде мултиплицирана и тази услуга или да бъдат разработени други услуги към които те да насочват задължително родителите да преминават в рамките на съдебното производство, защото се оказва, че има ефект и това води до постигане на съгласие за сключване на споразумение. Разбира се, не 100% в случаите.
Последната практика, която излезе от този проект е т.нар. план за родителстване. Това е една английска практика и е един инструмент, който подкрепя родителите да организират живота си след тяхната раздяла – как да въведат новия партньор в живота си, дали детето да има домашен любимец, дали детето да има определени курсове или извънкласни занимания и т.н. Имаме информационни материали и който се интересува, мога да му ги предоставя. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ЧОЛАКОВ (ГЕРБ): Благодаря ви, г-жо Балджиева. Да се ориентираме към приключване. Искам да благодаря на всички вас за участието по тази тема. Наистина много сериозен проблем, но за да бъдем по-делови се обръщам към вас да ни дадете в писмен вид до комисията по-оформените идеи за промени. Има как да се вземат координатите, за да можем да ги огледаме в комисия и евентуално да предизвикаме работна група, в която да бъдат направени по най-добрия начин.

Колеги, само секунда. В точка Разни. Имате ли някакви предложения? Няма. Благодаря Ви. Закривам заседанието.

Закрито в 16.10 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН ЧОЛАКОВ

Стенограф:
Виктория Петкова
60 730 знака