---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта



ПРОТОКОЛ № 10



Днес, 13 юли 2016 г., сряда, в зала № 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заседанието бе открито в 14:30 часа и ръководено от Иван Чолаков – зам.-председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ: Добър ден, дами и господа народни представители! Имаме необходимия кворум, откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 43-то Народно събрание. Предлагам на вашето внимание следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 654-01-60, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 22.04.2016 г.
2. Разни.


Предложения по дневния ред? Няма. Съгласни – моля да гласуваме дневния ред.
За – 9, против и въздържали се – няма.
На днешното заседание присъства, от Министерство на правосъдието, г-жа Ива Крумова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
Колеги, по т. 1 – Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 654-01-60, внесен от г-жа Корнелия Нинова и група народни представители давам думата на г-н Свиленски да представи така внесения законопроект.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Първо искам да благодаря на ръководството на комисията, че включи този законопроект в заседание. На практика даваме зелена светлина на този законопроект, извървявайки своя парламентарен път, пък бил приет, или той отхвърлен от народните представители.
Накратко, няма да чета мотивите, да ги преразказвам, надявам се, че колегите са се запознали със закона. Той е съвсем кратък – два параграфа. Целта на законопроекта е освобождаване от държавни такси, от разноски по производство на родители, осиновители на деца с увреждания, за образуване по тяхно искане на дела за поставяне на детето под запрещение. За какво става въпрос? Става въпрос за деца, които навършат 18-годишна възраст, които са в изключително тежко положение, не могат да се гледат сами. До тази възраст за тях са се грижели техните родители – единият или двамата. При това положение или единият, или двамата задължително не работи, за да може да гледа това дете, навършва 18 години и това дете, за да продължи да бъде гледано от майка си или от баща си, трябва да плати 2000 лв. съдебна такса, за да бъде извършено това, извинявайте – не съм юрист, това попечителство, ако правилно се изразявам.
Нашето предложение е в чл. 83, § 1 да се създаде нова точка 6, където родителите или осиновителите на такова дете с увреждане, се освобождават от тези съдебни такси.
Мисля, че законопроекта няма абсолютно никаква политическа окраска, просто – сигурно сте се срещали с такива родители, когато обикаляте по избирателните си райони, не става въпрос за много такива деца, това няма да се отрази на бюджета на съдебната система, въпреки че и в самото министерство, доколкото разбирам, не могат да изчислят колко би струвало това. От становищата и на министерството, и на Националния алианс за социална отговорност виждам, че те изказват подкрепа за смисъла и духа на законопроекта. Министерството подготвя нов законопроект – знаете колко е дълъг пътя – съгласувателни процедури, Министерски съвет, отпуски, президентски избори – едва ли ще стане в близките няколко месеца – и затова мисля, и затова в началото казах, че може би този законопроект не би трябвало да срещне никаква политическа окраска и да бъде отхвърлен. Напротив трябва да дадем някаква светлина на тези хора, макар и малко да им помогнем в тежкото положение, в което изпадат когато техните деца навършат 18 години.
Благодаря ви. Готов съм да отговарям на въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ: Благодаря Ви, г-н Свиленски. Преди да дам думата на колегите и на г-жа Крумова за становището на министерството, бих искал да се спра на самата цел на законопроекта.
Без съмнение едва ли има някой, който принципно да не подкрепя тая идея. Особено това, което и Вие предлагате като вносители. Както стана ясно в мотивите, в повечето случаи разходите за подобни съдебни процедури са непосилни за хората с увреждания. Обаче, когато става дума за разходите, защото става дума за разходи, които трябва да се отделят в рамките на един бюджет, ние нямаме информация какво би струвало това на бюджета на съдилищата. И доколкото прочетох мотивите на г-жа Нинова, посочват за „пренебрежимо малко случаи”, имате ли готовност с някакви числа, защото все пак също е от значение и това да не нарушим бюджета и да можем да го подкрепим. Това ми е питането.
Заповядайте, г-н Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, благодаря, г-н Председател. Въпросът Ви е абсолютно основателен, с оглед на това че когато гледаме каквито и да било законопроекти, искаме финансова обосновка и как това би се отразило на бюджета. Тук става въпрос – тези деца във всички възрасти от 0 до 18 години в България в момента са 20 000. Не става въпрос, че 20 000 едновременно ще се явят сега. Тоест, ако го разделите на 18 и някак така статистически ги отчетем, става въпрос за около 1000 деца на година.
Ние се срещнахме с Асоциацията на тези майки. Срещата беше много тежка, тъй като в такова положение, аз лично не съм изпадал. И самият аз не знаех, че има такъв проблем когато се срещнах с тях. Надявам се да са търсили срещи и с Вас, и с всички парламентарни групи, за да видите за каква голяма трагедия става въпрос. И колкото и пари да струва, повярвайте ми, струва си да го направим. Това ще е едно от полезните неща, които като изтече мандата, ще казваме, че сме свършили. Като се има предвид, че този закон сега гледайки го, приемайки го, до края на годината едва ли толкова много ще се случат. След това, като гледаме бюджета, Министерството на правосъдието ще даде вече данни какво би се отразило и колко ще струва. Това е нещо благородно и си струва да го подкрепим. Не бива това да е мотивът, с който да отклоняваме предложението. Защото тези майки си гледат децата, те освобождават държавата, иначе представете си какво става когато този човек стане на 18 години, къде отива, майката няма права върху него. А ние им даваме по 240 лв., а ги караме да платят 2000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ: Благодаря. Г-н Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги! Г-н Свиленски, откъде съдите за тая такса 2000 лв. В смисъл къде е разписана, защото аз не виждам такава такса от 2000 лв. за образуване на такова дело. Според мен, таксата, която би следвало да се плаща в тези случаи е определена в чл. 3 на тарифата и е 80 лв., но не знам дали е правилно, или не е. Откъде е тази такса от 2000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ: Колеги, искам да дам думата на г-жа Крумова по законопроекта и другото - да ни осветли малко точно по тези неща.
ИВА КРУМОВА: Относно таксите – тези 2000 лв., те не са като държавна такса, те са в самото производство. Тези хора се нуждаят от експертизи – какви увреждания имат в процеса, адвокати. Всичко това натоварва самото производство и може би накрая на производството вече стигаме до тази такса. Самите документи, които съпровождат производството, може би от там идват тези такси.
Искам да ви запозная със становището на Министерството на правосъдието във връзка със законопроекта. Министерството подкрепя по принцип законопроекта, но следва да се отбележи, че предложенията са съпроводени с допълнителна финансова тежест върху бюджета на съдебната власт, чието организиране и изпълнение е възложено на Висшия съдебен съвет. В тази връзка МП не би могло да прецени с точност доколко предлаганата промяна ще окаже влияние върху бюджета на съответните съдилища. Следва да се отбележи, че в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания, която е ратифицирана и от Република България, на децата с увреждания трябва да бъде осигурено пълноценно упражняване на всички права на човека, основни свободи, равноправни с останалите деца. Хората с увреждания, както и членовете на техните семейства трябва да получат необходимата закрила и подкрепа, чрез които да се осигури пълноценно и равноправно упражняване на техните права.
В тази връзка към настоящия момент в Министерство на правосъдието се изготвя проект на изцяло нов Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, който предвижда пълна отмяна на действащия от 1949 г. Закон за лицата и семейството. Осигуряването на спокойното и пълноценно упражняване на основните човешки права от всеки български гражданин наложиха необходимост от преосмисляне и регулиране по нов начин на обществените отношения, включително и на дееспособността, която е един от класическите институти на личното право. Законопроектът е съобразен с новите изисквания за регламентацията на тази особено чувствителна област на правно регулиране, която пряко засяга не само хората с увреждания, а и цялото общество.
Със законопроекта се предлагат, нови за българското законодателство, институти на подкрепа при извършване на конкретни правни действия, подкрепеното вземане на решения и защитните мерки в ситуация на риск, съвместно вземане на решения, предварителна декларация и др. По същество се предлага отмяна на института на запрещението, ограничаване на дееспособността и замяната му с комплекс от мерки, чрез които се оказва подкрепа на лица със затруднения, увреждания да упражняват правата си самостоятелно. Задължението за замяна на режимите за заместващо вземане на решения, пълно и ограничено запрещение с режима за подкрепено вземане на решения изискват едновременно премахване на институтите на заместващо вземане на решение, каквото е начин, който зачита правата и желанията и предпочитанията на хората с увреждания, като целта на подкрепата при всеки отделен случай, ще бъде разкриване на предпочитанията и желанията на подкрепеното лице и създаване на условия тези желания или предпочитания, да бъдат проявени или интерпретирани в максимална степен.
Предвид изложеното, считаме че предложените промени следва да бъдат подложени за обсъждане от работната група по изготвяне на проекта на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, с оглед необходимостта от включването на изрична разпоредба в закона.
Това е становището на Министерство на правосъдието. Тези изменения следва да залегнат в този специален закон за физическите лица и мерките за подкрепа като специална разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Крумова. Други колеги? Заповядайте, г-н Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, г-н Председател. Да разбирам ли, че министерството - в началото казахте, че подкрепяте законопроекта?
ИВА КРУМОВА: Да. Принципно подкрепяме, обаче ако тази разпоредба залегне в този закон, то ще има специална процедура, така че се обезсмисля всъщност допълнението на ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ: Извинявайте г-н Свиленски, аз така го разбирам – просто като съмишленици по тази тема. По тази логика, както каза госпожата, след като в този закон ще бъдат заложени тези неща да преминат на държавна субсидия, така да го нарека, има ли смисъл за три месеца ние да променяме. За три месеца да променяме закон не е достатъчно логично и целесъобразно да ги правим тези промени. И доколкото имам информация, тук и колегите имат информация, че този точно закон е почти готов. Дали си струва да го вкарваме това нещо.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вижте, г-н Председател, съжалявам. Няма как да се съглася. Ако ставаше въпрос за който е да било друг закон, касаещ домашната ракия, казаните, каквото щете друго – бих приел тези аргументи. Няма как да го обясним това на тези хора, ако те бяха поканени и бяха седнали тук, че след три месеца някой мисли да прави нещо. Тези хора искат днеска, веднага, ако може да мине на първо и второ гласуване. Болката при тях е голяма. Променяли сме хиляди закони по хиляди пъти. Законът за движение по пътищата е променян 60 пъти за пет години. Това не е проблем, че ще бъде променен за два-три месеца, ако ще и за един ден да е. Казвам за всеки един закон, този аргумент е валиден. Но тук всеки един от нас няма да има сили да застане срещу тези хора и да им обясни, че след три месеца, а то няма да е след три месеца, защото трябва да мине на Министерски съвет, има съгласувателни процедури, знаете. Затова ние поехме тази инициатива да го вкараме народните представители, иначе разбира се, че ако се бяхме срещнали с министър-председателя или вицепремиера, той щеше тъй да го направи, но процедурата е много по-бавна. Затова е тази наша инициатива. Аз съжалявам, че не сме се сетили да ви поканим и вас, но съм сигурен, че щяхте да се съгласите да бъде национално предложен този законопроект, но в бързината - вносителите да го направим след тази среща, затова така го направихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ: Да не влагаме емоцията, защото никой няма сметка – тук сме законотворци. Ние не можем емоционално да реагираме на всяко такова действие. Според мен, дори и тук не можем да си го обясним. В един момент говорим за деца. Виждам в предложението, в мотивите за допълнение на чл. 83, ал. 1 и чл. 383 е написано „родители или осиновители на лице с увреждане”. Има някакво противоречие. Аз мисля, че в новия законопроект ще бъде определено точно за какво става дума.
Г-н Проданов, Вие желаехте думата.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Да, г-н Председател, аз се опитах да вляза в страницата на Правната комисия, тъй като днес обсъждайки с колеги от Правната комисия въпроса, аз останах с впечатление, че преди няколко дни, преди няколко заседания е имало представяне на този нов законопроект в Правната комисия и исках да го проверя, за да го споделя на колегите. Иначе изцяло се придържам към мнението, което се оформя – действително един въпрос, който много години не е намерил своето решение, един въпрос, по който може би има единомислие и то си пролича в изказванията на колегите, но както и г-н Свиленски каза, започвайки представянето на закона, ясно е, че той няма да бъде приет сега в близките един-два-три месеца и при положение, че действително има вкаран Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, според мен, целесъобразно е да изчакаме този нов закон защото важното в него не е, че ще се включи този въпрос. Важното в него е, че изчезва института на поставянето под запрещение. Тоест, там изчезва един цял институт, върху който ние искаме да правим промени, които евентуално с приемането на този нов закон, те ще бъдат отменени, както и разпоредбите в ГПК. Така че ми се струва целесъобразно, дори ако не гласуваме днес по закона, то да бъде отложен с цел да видим накъде върви новия.
Иначе, ако той бъде подложен на гласуване, от името на нашата група, ние ще се въздържим. И ще се въздържим само и единствено на това основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ: Благодаря, г-н Проданов. Г-н Ибрямов, Вие желаехте, заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря, г-н Председател. Колеги, г-н Свиленски, наистина според мен, това е добра идея. Когато касае деца, независимо дали те са с увреждане, или не – има социален хуманен ефект, добре и държавата да полага грижи от този род. Неминуемо очаквах естествено г-жа Крумова да изясни, не на всички ни е ясно, казвам го защото съм учил в тази сфера и имам малко понятие, какво означава лице с увреждане. Това е едно общо понятие. Едно дете или човек без палец, без малък пръст е човек с увреждане и той е трудоустроен. Може пълноправно, пълноценно да работи, да получава възнаграждение от работодателя, както и от държавата като лице с увреждане.
От тази гледна точка, естествено не слагам всички под общ знаменател, нали ме разбирате, тези лица те получават, един от родителите, първо като група инвалидност пенсия, ако единия не работи ще се пише като гледач, извинявайте за израза, ако не е правилен и т.н. Може би трябва да се погледне по-общо, говоря за т. 6. Защо да не се отнася за всички родители на деца. Когато става дума за това, че българският съд изплаща тези хонорари, аз разбирам този разход общо – може да е 500-600, може да стигне 2000-2500. Направих си труда да проверя за какво става дума. Знаете ли, че голяма част от адвокатите, които служебно биват посочвани да представляват такива хора, автоматично отказват, защото съдът не им плаща. Това е проблемното. Имам познати, които в продължение на 6 години все още чакат да им се изплатят хонорарите. Става дума за 27 лв. Съдът още не ги е изплатил. Държавата е длъжник в това отношение. Не говоря за сегашното, за предишното или по-предишното правителство, а за държавата.
Раздвоен съм в това как да се подходи в тази ситуация. Може би е хубаво по-отблизо да се запознаем със закона, който министерството подготвя. Дали не е хубаво в Закона за защита на децата да залегне този текст, който касае именно лица с увреждания с определена категория и степен, защото пак казвам – лица с увреждания е много общо понятие. Дори и както в началото дадох пример – един пръст да липсва от ръката по разни причини, ти се водиш лице с увреждане, така че пак казвам – идеята е изключително добра, но не знам дали е изпълнима към този момент, от гледна точка на всички тези съображения, които колегите изтъкват. Може би е хубаво да инициираме между парламентарните групи по-бързо да стигнем до някакво общо решение във връзка със закона, който МП подготвя в тази част. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ: Други? Заповядайте, г-н Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, г-н Председател. Аз само искам да уточня, че деца или лица с увреждания, тук говорим само когато имаме искове за поставяне под запрещение, тоест за казуса ако е с някакво друго увреждане, това не е повод за поставяне под запрещение. Тук говорим за съвсем други заболявания и искове. И все пак, каквото и да е мнението на комисията, да не забравяме, че ние сме Комисия за децата, младежта и спорта. Има Правна комисия, ако има някакви други мотиви, аргументи, но как би изглеждало едно решение на нашата комисия, че не подкрепя този закон. Аз съм готов да си оттегля подписа, да вкарате някой ваш подпис, въобще нищо не претендирам за това, но помислете как би изглеждало това в очите на 20 000 деца с 40 000 родители, че Комисията за децата младежта и спорта е против това нещо. И ходете им обяснявайте, че другият закон е минал през Правна комисия и се чака някакво становище.
Разберете това, пак ви казвам, ваше е разбира се решението, но аз лично не мога да си го представя такъв протокол, излязъл от тази комисия и ако се случи, по-добре да не гледаме такива закони, прав е колегата, по-добре да не го бяхме гледали. Ако това ви е становището, по-добре не го включвайте и го върнете на председателя, но от нашата комисия да излезе… не знам. Спирам да говоря, колегата ме обвини в емоционално изказване, но пак ви казвам – по-други закони, знаете, не съм вземал такава позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ: Благодаря Ви за емоционалното изказване, г-н Свиленски. Аз с това открих и самото заседание, че никой не би си помислил да бъде против едно такова предложение. Тук говорим, че не може да променяме през пет минути законите. То ще бъде внесено и ще бъде разгледано в приемането на нов закон, така че ние не правим нищо лошо. Ние подкрепяме тази идея и именно затова тя се вкарва в отделен закон.
Заповядайте г-н Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Г-н Председател, само в подкрепа на казаното от Вас – аз ще се радвам дори заедно да четем протокола от днешното заседание. Там ще видите, че няма да има колега, няма да има запис, че някой е бил против. Но, от друга страна, не мога да се съглася и с нещо друго, което Вие казахте г-н Свиленски, че Правната комисия си е Правна комисия. Тук става въпрос за промяна в Гражданския процесуален кодекс – един от най-важните нормативни актове, действащи в Република България. Не е добре, според мен дори е недопустимо, да има промяна в ГПК без становището на Правната комисия, която, според мен, би следвало да е водеща в този случай. И тук колегата дори намери от страницата на Народното събрание, че на заседание на 6 юли е бил представен проекта на закона, за който стана въпрос, така че може би най-добре е всеки един от нас, защото всички колеги изразихме положително мнение относно решаването на този въпрос, е хубаво да се запознаем с този закон и наистина да вземем дейно участие в неговото приемане, както на първо, така и на второ четене, за да можем наистина да решим този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЧОЛАКОВ: Благодаря Ви, г-н Проданов. Колеги, други изказвания? Мисля, че бяхме достатъчно обстойни в разглеждането на мотивите на предложението на г-жа Нинова.
Ще подложа на гласуване предложението за законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 654-01-60, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 22.04.2016 г. Моля гласувайте.
За – 3, против – няма, въздържали се – 10.
Благодаря ви.
По т. 2 – Разни – Имате в имейлите си писмо с покана от Икономическия и социален съвет, който разглежда и проблемите на младежта. Ще се състои на 15 юли от 15 часа в заседателната зала на съвета. Това е петък. Ако има някой желаещ да присъства, да си даде заявката при Слава, за да могат да бъдат уведомени.
Някой друг по точка Разни? Няма.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15:10 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ЧОЛАКОВ
Стенограф:
Т. Екимова
Знаци: 21 077