: Първо гласуване на Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерски съвет на 11.10. 2010 г. .

---

ДОКЛАД

ОТНОСНО: Първо гласуване на Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерски съвет на 11.10. 2010 г. .

На свое редовно заседание, проведено на 21.10. 2010 г., Комисията по околната среда и водите под ръководството на г-жа Искра Михайлова – Председател на Комисията, разгледа на първо четене Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерски съвет на 11.10. 2010 г. и разпределен на водеща комисия – Комисията по земеделието и горите, чиито председател г-жа Десислава Танева присъства на заседанието.

От Министерството на земеделието и храните на заседанието присъстваха г-н Георги Костов - заместник - министър, г-н Тони Кръстев – директор на дирекция „Горска политика и стопански дейности” при Изпълнителната агенция по горите и г-жа Магдалена Станчева-Дакова – началник отдел в дирекция „Правни дейности” при ИАГ, а от Министерството на околната среда и водите – г-н Михаил Михайлов – директор на дирекция „Национална служба за защита на природата”. Присъстваха и представители на не правителствени организации.
Заседанието беше открито от председателя на Комисията по околната среда и водите, г-жа Искра Михайлова, която представи присъстващите гости и обяви дневния ред, който се прие от членовете на Комисията.
От името на вносителите, законопроекта и мотивите за неговото внасяне бяха представени от зам.-министър Г. Костов.
Действащият Закон за горите, приет през 1997 г., е претърпял множество изменения и допълнения, като към настоящия момент не отговаря на новите реалности, в които се намират страната, икономиката и в частност горският сектор.
В резултат на реституционните процеси след 1997 г. е налице различна собственост на горите – 76 на сто държавна, 11 на сто общинска,
13 на сто – частна, вкл. и кооперативна, като процесът на възстановяване на собствеността е почти приключил. Наличието на различни видове собственост върху горските територии изисква законова регламентация на новите обществени отношения, намаляване на административната тежест и създаване на условия за равнопоставеност на собствениците, каквито не са предвидени в необходимата степен в действащия закон.
В условията на действащата днес пазарна икономика, над 90 на сто от дейностите в горите се извършват от недържавни субекти, за разлика от преди 1997 г., когато тези дейности се извършваха почти изцяло от държавните структури.Съществуващите към момента множество разрешителни режими и ограничения възпрепятстват частната инициатива и ефективното управление на горите.
След 2007 г. България е член на Европейския съюз и това я задължава да въведе в управлението и стопанисването на горите новите и съвременни принципи за устойчиво, природосъобразно и многофункционално стопанисване на горите. Налице са предизвикателства пред страната и сектора, които засягат световни, европейски и национални ангажименти, свързани с функциите и значението на горите като: Признаване на първостепенната роля на горите като инструмент, субект и обект на процесите, борбата и последствията от изменението на климата; засилване на обществения интерес към горите като източник на екологични продукти и услуги, които следва да бъдат възпроизвеждани устойчиво (над 70 на сто от мрежата Натура 2000 у нас засяга горски територии); разширяване на прозрачността при управлението на държавната собственост и другите видове горска собственост, създаване на условия за децентрализация и публичност на действията на администрацията; създаване на предпоставки за развитие на горския сектор на страната, преодоляване на “сивия” сектор и стимулиране производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и подпомагане развитието на горските райони на страната.
В анализите на горския сектор в България, извършени от Световната банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие, като основна пречка за развитието на сектора са посочени недостатъците на съществуващата нормативна уредба и са направени препоръки за законодателни промени, за решаването на проблеми с монополното положение при управлението на държавните гори, тежките административни процедури и режими, свързани с управлението на горите, непълните и постоянно променящите се правила за управлението на горите - собственост на общини, физически и юридически лица, рисковете за устойчивото и многофункционално управление и за защитата на публичните/обществените функции на горите, проблеми, свързани с управлението и разпореждането с държавния горски фонд и недостатъчно ефективна управленска структура на сектора. Националната стратегия за устойчиво развитие на горския сектор в България (2006-2015) и Стратегическият план за развитие на горите (2007-2011) предвиждат също извършването за законодателна реформа.
Всичко това даво основание за извършването на съществени промени в нормативната уредба на горския сектор, което може да бъде постигнато само с приемането на нов Закон за горите.
С новия законопроект се създава възможност за : разделяне на контрола и обществените функции от стопанските дейности в горите; създаване на независими държавни органи за контрол на всички гори; равнопоставеност на различните видове собственост; опростяване и прехвърляне на задължения и отговорности от държавата към регистрираните лесовъди и собствениците на гори; децентрализация на отговорностите и редуциране на държавната администрацията и определяне на ясни и подходящи режими на ползване на ресурсите и достъпа до горите; точна и ясна регламентация на принципите в управлението на собствеността върху горски територии на общини, на физически и юридически лица; въвеждане на задължително оперативно/краткосрочно и регионално/дългосрочно планиране, съобразени с наличието на различни видове собственост и с множеството заинтересувани лица; въвеждане на съвременни регламенти за поземлените отношения, като е стеснена възможността за извършване на разпоредителни сделки, водещи до намаляване площта на горските територии за сметка на регламентирането на повече възможности за предоставянето им под наем, под аренда, за учредяване право на строеж без промяна на предназначението, за учредяване на сервитути и право на ползване и преструктуриране на сектора и обособяване, от една страна, на държавна горска администрация с контролни функции в лицето на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ),а от друга страна - създаване на държавни горски предприятия, които осъществяват стопанската дейност в отрасъла.
В резултат на предлаганото преструктуриране числеността на служителите в ИАГ се очаква да намалее от 179 на 109, в регионалните дирекции по горите (РДГ) - от 1880 на 1578, в други структури и специализирани териториални звена - от 319 на 309. Очаква се икономия на средства в размер приблизително 3,744 млн. лв.
Законът е структуриран в 18 глави, като за първи път законово са регламентирани горската сертификация, достъпът до горите, браншовите организации в горския сектор, професионалното обучение, квалификация и преквалификация, горските сдружения и обществените екосистемни ползи от горските територии. В отделни глави е регламентирано управлението на държавните гори, общинските гори, както и на горите - собственост на физически и юридически лица.
В законопроекта ясно и конкретно са дефинирани предметът и целите на закона, неговият обхват и приложно поле. Осъвременено е понятието “гора”, като са ползвани съществуващи дефиниции в законодателството на други държави. Въведено е понятието “горска територия”, което замества и разширява съдържанието на досегашното понятие “горски фонд”.
Устойчивото развитие на горските територии е защитено чрез три нива на горско планиране - национално, областно и местно, отразени съответно в Национална стратегия за развитие на горския сектор и в стратегически план, областни планове за развитие на горските територии и горскостопански планове и програми. Регламентирана е горската сертификация, чрез която се извършва непрекъсната обществена проверка на стопанисването на горските територии, контрол по произхода и транспортирането на дървесината и произвежданите продукти и се осигурява прозрачност на управлението на горските територии.
Ограничена е възможността за продажба на горски територии – частна държавна собственост.Стеснена е възможността за извършване на разпоредителни сделки, водещи до намаляване площта на горските територии, за сметка на предоставянето им под наем, аренда, учредяване право на строеж без промяна на предназначението, сервитути и право на ползване.
Въведена е забрана за промяна на предназначението и извършване на строителство в имоти, придобити чрез замяна от държавата.
В законопроекта са регламентирани само основните обществени отношения, свързани със залесяването, провеждането на сечи и защита на горските територии от ерозия. Лесовъдските изисквания и добрите горскостопански практики е предвидено да се регламентират в специализирани наредби, каквато е и практиката в европейските страни.
Дава се приоритет на естественото възобновяване и залесяване с местни дървесни и храстови видове. Въведена е забрана за провеждане на гола сеч във всички гори с изключение на тополовите и нискостеблените.
Запазени са сега действащият регламент за защита на местните ползватели на дървесина, както и възможността за сключване на дългосрочни договори за добив и продажба на дървесина, като същевременно са определени критериите, на които трябва да отговарят ползвателите.
Защитата на горските територии обхваща мерките за превенция и борба с болести, вредители, пожари и други абиотични въздействия. Предвидено е разработването на противопожарни планове за цялата територия на страната, като планирането на мероприятията е за сметка на държавния бюджет, а конкретното изпълнение – за сметка на собствениците. Аналогично на законите за горите в други европейски държави в законопроекта са регламентирани правилата за достъп до горите.
Съгласно законопроекта, строителство в горските територии се допуска само за обекти, свързани непосредствено с управлението и стопанисването на горите и дивеча и за които не е необходимо промяна на предназначението на горските територии.
Законопроектът определя структурата и функциите на държавната горска администрация.
За първи път се регламентират правила за управление на горските територии – общинска собственост. Ново положение в законопроекта е и регламентирането на горски сдружения като обединения на собственици на горски територии с цел съвместно стопанисване и управление на имотите им.
Нов момент в законопроекта е прехвърлянето на правомощия и отговорности по опазване на горите на техните собственици.
Контролът по спазването на закона е възложен на ИАГ и нейните структури.
За първи път в Закона за горите се регламентира и статутът на браншовите организации в горския сектор, като се уреждат по съвременен начин отношенията между бизнеса и администрацията. Предвижда се създаването на две национални браншови организации - бранш „Горско стопанство” и бранш „Дървообработваща и мебелна промишленост”, като обединения на съществуващи и новосъздадени браншови организации. Нов момент е въвеждането в законопроекта на изисквания за образование и квалификация за лицата, извършващи дейности в горите.
Съществена промяна в сравнение с действащия закон е, че всички лица, извършващи дейности в горските територии, следва да са регистрирани в публичните регистри на ИАГ.
Обществените екосистемни ползи от горските територии се регламентират в предложения Закон за горите - защита от ерозия на почвата, от лавини и наводнения; обезпечаване качеството на водата и водоснабдяване; поддържане на биологичното разнообразие; екраниране, поглъщане на шум и замърсители, поддържане на микроклимат; осигуряване на социални, образователни, научни и рекреационни ползи за обществото, включително туризъм; поддържане на традиционния ландшафт; защита на природното и културното наследство; защита на инфраструктурни обекти и съоръжения; забавяне промените на климата.
Тъй като прилагането на закона е обвързано с множество други нормативни актове, в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени изменения на други закони, свързани с управлението и дейността в горските територии.
Регламентиран е редът за довършване на започнали, но недовършени по досегашния закон процедури.
Разработеният законопроект не предвижда приемане на правилник за прилагане на закона, като специалните изисквания за извършване на дейностите в горските територии ще се регламентират с наредби, каквато е и практиката в европейските страни. Във връзка с това и с цел осигуряване на технологично време за подготовката на подзаконовата нормативна уредба е предвидено Законът за горите да влезе в сила от 1 януари 2011 г.

След откриването на дебата от председателя на Комисията, отношение взеха: н.п. О. Пейчев, който обърна внимание, че има противоречие с други закони, като ЗУТ при учредяване на вещни права върху поземлени имоти, горски територии, как ще се дава право на строеж, на което от страна на г-н Костов беше даден отговор, че за съоръжения като далекопроводи, лифтове и др. са изключени съоръженията, а са само стъпките върху терена; н.п. Г. Курумбашев, според който в § 3 от ПЗР се отварят някои вратички за събития, каквито вече са се случвали, изказа съмнение дали посоката за децентрализация при горите е по-правилното, след като говорим за национална и даже над национална политика за горите и дали уедряването не крие рискове, като посочи, че ограничаването на достъп до държавни гори от частни субекти не е правилното решение, на което беше даден обстоен отговор от г-н Г. Костов, който уточни че са засегнати ценни обекти и се налага мораториум на заменките с гори, а другото решение е пълна забрана, което не отговаря най-адекватно на обществения интерес. Той посочи и наличието на текстове за защитените територии, за крайбрежни зони и др., където има забрана, а по отношение националните паркове – промени няма. Предложена е възможност за финансиране на дейности от страна на общините. За първи път има национална стратегия, регионално и местно ниво. В отговорите се включи и г-н Кръстев.; н.п. Л. Тошев отправи питане относно § 7, предвиждащ закупуване на терени в защитени територии и защо при уедряването няма поне период от време, на което г-н Г. Костов отговори, че се отнася за стари постройки-държавна собственост, без строителни книжа и че по тези текстове в момента се работи съвместно с дирекцията по строителен надзор, като текстът ще бъде прецизиран; н.п. Т. Наимов – относно приключването на процесите по възстановяване на собствеността, получил отговор от страна на представителите на МЗХ; н.п. Й. Кирова, която смята, че предвидените глоби са малки, с отговор от г-н Костов, че все пак се отчита и социален ефект и проблемът е в събираемостта; н.п. Л. Тошев, относно липсата на средства за залесяване през 2011 г., на което беше отговорено, че горите са природен възобновяем ресурс, а залесяване се прави на изгорели територии или земеделски земи, като в плановете за управление това е предвидено; н.п. О. Пейчев, с въпрос защо се допуска промяна в предназначение с изключение на стъпките на линейните съоръжения и как стои въпроса с ветрогенераторите, на което отговорът от страна на зам.-министър Костов бе, че те остават горска територия, а ветрогенераторите се предвижда да се включват в плановете за управление; н.п. П. Димитров, който смята, че законопроекта е добре подготвен, получени са изчерпателни отговори от страна на МЗХ и следва да се подкрепи, а някои прецизирания ще се направят между двете гласувания; н.п. П. Курумбашев наново посочи опасността от уедряването, какъвто пример има в Столична община и препоръча обмисляне.
Председателстващият заседанието на Комисията отправи покана за други предложения по законопроекта, след което прекрати дискусията.
След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите с 8 гласа „за”, 1 ”против” и 2 ”въздържали се”, подкрепи законопроекта и изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за горите, № 002-01-89, внесен от Министерски съвет на 11.10. 2010 г., като обсъжданите възможни усъвършенствания и прецизирания се направят между двете гласувания.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИСКРА МИХАЙЛОВА