1. Разглеждане и обсъждане на проект за решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесен от Министерски съвет на 10.12.2010 г.;
2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за ратифициране на споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 102-02-1, внесен от Министерски съвет на 07.01.2011 г.;
3. Изслушване на информация от Министерството на околната среда и водите относно четвъртия доклад на Европейската агенция по околна среда – „Европейската околна среда: състояние и перспективи-SOER 2010”;

---

От МОСВ присъстваха г-жа Нона Караджова – министър, г-н Владимир Стратиев – началник кабинета на министъра, г-жа Ваня Григорова – изпълнителен директор на ИАОС, г-жа Красимира Аврамова – директор „Мониторинг и оценка на околната среда”, г-н Валери Серафимов – началник отдел „Мониторинг на въздуха” и г-жа Мадлен Георгиева - експерт в отдел „Връзки с обществеността”, както и парламентарния секретар – г-жа Жанета Жикова.
От МРРБ присъстваха г-жа Албена Михайлова – директор на дирекция „Правна” и г-жа Елисавета Кисьова – експерт в дирекция „Правна”.
От Министерство на отбраната присъстваха генерал Румен Миланов и г-н Георги Кръстев.
Заседанието беше открито от председателя на Комисията по околната среда и водите г-жа Искра Михайлова с представяне на гостите и обявяване на дневния ред, който се прие от членовете на Комисията без допълнителни предложения.
По т. 1, проекта на решение беше подробно представен от ген. Р. Миланов, допълнен от г-н Вл. Стратиев. Последваха изказвания, въпроси и отговори, като след дискусията проектът на Решение беше подкрепен единодушно от Комисията. (Подробен Доклад със становище на Комисията по т. 1 се представя отделно.)
По т. 2 законопроектът беше представен от г-н Вл. Стратиев, с допълнение от представителите на МРРБ. След отговор на поставените въпроси и проведената дискусия, Комисията единодушно подкрепи Законопроекта. . (Подробен Доклад със становище на Комисията по т. 2 се представя отделно.)
По т. 3 от Д.Р. председателят на Комисията покани представителите на МОСВ за вземане на думата за представяне на доклада. След г-жа В. Григорова, която обяви, че на Комисията се предоставени набор от информационни материали, както доклада, така и за ИАОС, по случай навършването на 10 години от нейното създаване, встъпително изказване направи министър Нона Караджова, която посочи, че това е четвъртия доклад на агенцията за състоянието и тенденциите в качеството на околната среда по компоненти. Тя посочи, че 10-годишнината от създаването на Изпълнителната агенция по околна среда е добър повод за представянето на този доклад, който трябва да бъде представен пред КОСВ, политици и широка общественост. Представяне е направено и пред журналисти, представители на медиите.Министър Караджова обяви, че докладът ще бъде представен подробно от г-жа В. Григорова, а при възникнали въпроси, ще отговарят по-обстойно.
Г-жа Григорова представи подготвената презентация, като обърна внимание на основните теми в доклада. На първо място – Европа разчита основно на природния капитал и екосистемите, като достъпът до надеждна и актуална информация за околната среда представлява база за предприемане на действия. В тази връзка Европейската агенция по околна среда в Копенхаген е информационния център на Европейската комисия.
Прегледът на състоянието на околната среда в Европа бележи значителен напредък, но все още съществуват редица предизвикателства. Приоритетните области в политиката на околната среда са: изменението на климата; природа и биологично разнообразие; природни ресурси и отпадъци и околна среда, здраве и качество на живот.
Перспективите за околната среда в Европа са смесени, но има възможности тази среда да се направи по-устойчива на бъдещи рискове и промени, като се спазват принципите за предпазване и предотвратяване на замърсяване, предприемане на мерки при източника, замърсителят плаща и др. Продължаващото намаляване на запасите на Европа от природен капитал и потоци на екосистемни услуги ще влошават европейската икономика. ЕС намали своите емисии на парникови газове и е на път да изпълни задълженията си по Протокола от Киото. Въпреки това, в световен мащаб това намаление не е достатъчно за поддържане на увеличението на температурите под 2 градуса С. Необходими са по-големи усилия за смекчаване последиците от изменението на климата и адаптивни мерки за подобрена гъвкавост на Европа.
По отношение на природата и биологичното разнообразие – Европа създаде широка мрежа от защитени зони и програми за обръщане на тенденциите към загуба на защитени видове. Установените промени в ландшафта, деградацията на екосистемите и загубите на природно богатство обаче означават, че ЕС няма да постигне целите си за спиране загубите на биоразнообразие до 2010 г.
В сферата на природните ресурси и отпадъците - въведената регламентация и екологични иновации увеличиха ефективността на ресурсите и намалиха образуването на отпадъци от някои икономически области, но
проблема с отпадъците от домакинствата все още не е решен. Трябва да се търсят промени в потребителските модели за намаляване на натоварването на околната среда.
По отношение околна среда, здраве и качество на живот – установено е намаляване на замърсяването на водите и въздуха, но не достатъчно за достигане на добро екологично качество за всички водни обекти и за осигуряване на добро качество на въздуха във всички градски райони.
Посочва се, че прилагането на екологичните политики и укрепването на управлението на околната среда ще продължи да предоставя ползи, като по-доброто прилагане на секторните и екологични политики ще допринесе за постигането на поставените цели и за стабилността на бизнеса. Определено, трансформацията към зелена европейска икономика ще осигури дългосрочна устойчивост на околната среда в Европа и съседните страни.
Представена е таблица за обобщения напредък на ЕС в изпълнението на екологичните планове или цели и посочване на тенденциите в последните 10 години. Съгласно тази таблица:
Относно изменението на климата – намаляват емисиите на парникови газове, увеличава се дела на ВЕИ и се повишава енергийната ефективност, но ограничението на увеличението на температурите под 2 градуса в световен мащаб се определя като негативна тенденция.
ЕС не отбелязва напредък по отношение природата и биоразнообразието, като се отчита запазване на натиска върху екосистемите и негативна тенденция по отношение биоразнообразието и деградация на почвите.
По отношение природните ресурси и отпадъците се отчита смесен напредък при отделянето на използването на ресурс от икономическия растеж и положително развитие при рециклирането на отпадъците, при негативна тенденция по отношение на образуването на отпадъци, както и смесен напредък при проблемите с количествения статус при водите.
При качеството на водите има смесен напредък при стабилен екологичен и химичен статус и положителни тенденции по отношение замърсяването на водите и трансграничното замърсяване на въздуха, както и липса на напредък по отношение на качеството на въздуха в градските райони.
Докладващата посочи къде е мястото на България в този доклад: по отношение на промените в климата – установяване на екстремни стойности на валежи в страната, положителна тенденция в общите емисии на парникови газове, където сме в рамките на средните стойности за ЕС. Най-голям дял има енергетиката, като България има потенциал за постигане на целите от Киото. При дела на ВЕИ – тенденция към увеличение, като сме в рамките на средните стойности за ЕС; по отношение на природа и биоразнообразие – стоим много добре, като процентът на зоните по НАТУРА 2000 е над 33%. При зеленото покритие се наблюдава сегментация на териториите. От 2000 г. има сериозни проблеми с промяната на предназначението на земите; По потребление на ресурс страната ни е някъде по средата сред страните-членки; В сферата на отпадъците – най-голяма стойност при депонирането на отпадъци; По отношение емисиите на вредни вещества във въздуха мястото на България е под тези на много от страните в Общността, като при озон разрушаващите емисии намалението за страната ни е с повече от 16%. Тревожно е състоянието със замърсяването с прахови частици; При повърхностните води се запазва доброто качество по основни показатели, като за страната ни има и биологична оценка за състоянието на реките (с използване на биотичен индекс).
Г-жа Михайлова благодари за предоставената информация и даде думата за въпроси и разисквания по представения материал. Отношение взеха: н.п. И. Михайлова – за ценностите на хората и потреблението на ресурс и за обществената нагласа; н.п. Г. Божинов – за решителен завой и нова политика по приоритети за околната среда, с обявяване пред обществото чрез медиите, за целене в новите технологии, както и за екологична култура, още от детска възраст; н.п. И. Михайлова – за връзката на приоритетите в околната среда и националната сигурност; н.п. Д. Чакъров – за защитените зони, за насочване на усилията към подобряване на контрола и новото включване на страната ни в схемата за търговия с емисии.
На повдигнатите теми и въпроси отговори бяха дадени, при подробно дискутиране, от министър Караджова: за смяна на нагласата в хората, за това, че има какво още да се прави по отношение на отпадъците, по отношение определяне статуса на видовете, по отношение на въздуха – намаляха емисии поради затваряне на замърсяващи производства, прилагане на нови технологии и подобрен контрол, но още има какво да се прави за въздуха в градска среда. Приоритет е здравето на хората. По общини има разпространен модел включващ: източници на замърсяване в региона; посока на емисиите и предприети/необходими мерки.
Определено е установена връзка между замърсяването на въздуха и продължителността на живот. Влагането на средства в намаляване на замърсяването ще спести многократно по-големи разходи за здравеопазване.
Предстои изготвянето на нов закон за управление на отпадъците. Ще се предвидят нови механизми с практическа насоченост. Ще се работи и в посока на еко култура при децата.
Председателят на КОСВ благодари на представителите на министерството за добре представената информация, като обяви, че КОСВ си запазва правото за нови изслушвания и дискусии по отделни конкретни теми в областта на околната среда и водите.
По т. 4 – няма постъпили предложения.
Комисията по околната среда и водите приема доклада и така представената информация от МОСВ с благодарност, като я оценява за стойностна и много полезна за работата на комисията по въпросите на околната среда и водите.
Поради изчерпване на дневния ред, председателят на КОСВ закри заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ:

Искра Михайлова