Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерски съвет на 08.02.2011.

---

ДОКЛАД

ОТНОСНО: Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерски съвет на 08.02.2011.

На свое редовно заседание, проведено на 17.02. 2011 г., Комисията по околната среда и водите под ръководството на г-жа Искра Михайлова – Председател на Комисията, разгледа Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерски съвет на 08.02.2011., разпределен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм като водеща.

На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите – г-жа Евдокия Манева, заместник-министър, от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – г-н Марий Косев, заместник-министър; г-н Николай Налбантов, директор на дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”; г-жа Светлана Маринова, началник на отдел „Правно-нормативна дейност в енергетиката” при дирекция „Правна”; г-жа Гергана Пенева, главен юрисконсулт и г-жа Александрина Димитрова, началник на отдел „ВЕИ”, дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, както и представители на Българската стопанска камара: г-н Кирил Желязков, главен директор и г-н Михаел Делийски, председател на Асоциация за екологичен инженеринг.
Заседанието беше открито от председателя на Комисията по околната среда и водите, г-жа Искра Михайлова, която представи присъстващите гости и обяви дневния ред, който се прие от членовете на Комисията.
От името на вносителите, законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от зам.-министър Косев.
Проектът на Закон за енергията от възобновяеми източници е разработен в съответствие с разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (Директива 2009/28/ЕО).
През 2008 г. от ЕК е представен законодателния пакет „Климат-Енергетика”, свързан с въвеждане на изменения в съществуващата Схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове и определяне на индивидуални ангажименти на държавите членки за намаляване на емисиите им от секторите извън схемата, въвеждане на правила за насърчаване на новите технологии за улавяне и съхранение на въглерод и определяне на нови цели за по-широко използване на енергията от възобновяеми източници в рамките на Общността.
Приетата през април 2009 г. Директива 2009/28/ЕО установява задължителни национални цели за общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта до 2020 г. Приетата за България цел е 16 на сто дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, като в нея е включена и задължителната цел от 10 на сто дял на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия в транспорта. В изпълнение на тази Директива, всяка държава членка разработва и приема Национален план за действие за енергията, произведена от възобновяеми източници (Национален план), включващ целите за производството на електрическа енергия, топлинна енергия, енергия за охлаждане и енергия от възобновяеми източници в транспорта до 2020 г. За постигане на целите следва да бъдат предвидени и въведени подходящи политики и мерки за насърчаване производството на енергия от възобновяеми източници, при отчитане на въздействието от подобряване на енергийната ефективност и въвеждането на енергоефективни технологии.
Директива 2009/28/ЕО дава възможност при изпълнението на националните си цели, всяка държава членка да се възползва от механизма за статистически прехвърляния, изпълнението на съвместни проекти и съвместни схеми за подпомагане между държавите членки и с трети държави. Предвидени са задължения за създаване на система за издаване на „гаранции за произход”, регламентиране на административните процедури, присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи и схеми за подпомагане производството на енергия от възобновяеми източници в държавите членки. Облекчаването на административните процедури, добрата координация и ясно дефинираните срокове във всички етапи от инвестиционния процес и съобразяването им със спецификата на възобновяеми източници трябва да бъдат гарантирани от държавите членки. Това е особено важно при реализирането на малки децентрализирани проекти, при които облекчаването на процедурите ще е от съществено значение за тяхното изпълнение.
По отношение на биогоривата, използвани в транспорта, и другите течни горива от биомаса Директива 2009/28/ЕО въвежда критерии за устойчивост, целящи избягване и недопускане на вредно въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл.
Действащият Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) не съответства в достатъчна степен на развитието на обществените отношения към настоящия момент и поетите ангажименти на Република България за осигуряване на 16 на сто дял на енергията от възобновяеми източници до 2020 г. Приемането на такъв нов закон е продиктувано от задължението за транспониране във вътрешното законодателство на разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, както и от необходимостта за въвеждане на ясни правила за предоставяне на преференциите в сектора на възобновяемата енергия. Поради налагащите се многобройни и съществени изменения, което не може да се направи в рамките на закон за изменение и допълнение на съществуващия, се предлага именно приемането на новия законопроект.
Предложения проект на Закон за енергията от възобновяеми източници урежда обществените отношения, свързани с производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници и е структуриран в 7 глави, в които са включени следните основни групи въпроси:
Правомощията на държавните органи, органите на местната власт и местното самоуправление, като държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на енергията от възобновяеми източници се определя от Министерския съвет и се провежда от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в правомощията на който е включено разработването и актуализирането на Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници. В законопроекта са уредени специалните правомощия на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в областта на енергията от възобновяеми източници, свързани с регулаторната й компетентност по Закона за енергетиката. Въвежда се задължение на министъра на околната среда и водите да въвежда и прилага механизъм за надеждно и независимо одитиране на подаваната от икономическите оператори информация относно изпълнение на изискванията на критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса, да организира създаването и актуализирането на списък на лицата, които осъществяват одит за съответствието на биогоривата и течните горива от биомаса с критериите за устойчивост.
Поради необходимостта от значителни човешки, финансови и административни ресурси, в законопроекта е предвидено създаването на Агенция по устойчиво енергийно развитие (АУЕР), която се явява правоприемник на Агенцията за енергийна ефективност и ще бъде отговорна за организиране изпълнението на дейностите и мерките по Националния план, както и за издаването, прехвърлянето и отмяната на гаранциите за произход на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, произведена от възобновяеми източници и организирането на планираните статистически прехвърляния на определени количества енергия от възобновяеми източници. Законопроектът предвижда активното участие на органите на местна власт и местното самоуправление при инициирането и изпълнението на мерките за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници.
Статистически прехвърляния и съвместни проекти, като за постигане на националните цели със законопроекта се създава необходимата правна рамка за статистически прехвърляния - прехвърляния между Република България и една или повече държави - членки на Европейския съюз, на количества енергия, произведена от възобновяеми източници на територия на държавите членки въз основа на договори между държавите членки за една или повече години, съвместни проекти - проекти на Република България и една или повече други държави - членки на Европейския съюз, свързани с производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, и проекти на Република България и трети държави, свързани с производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, като тази енергия може да се отчита за изпълнението на общата национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в Република България и съвместни схеми за подпомагане - обединяване или координиране на националните схеми за подпомагане на Република България и една или повече държави - членки на Европейския съюз.
Производство на енергия от възобновяеми източници, което ще се насърчава чрез разработването на схеми за подпомагане производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, газ от възобновяеми източници, биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта и на течни горива от биомаса. Възможност за финансиране на дейности и проекти за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници се осигурява чрез Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”.
В законопроекта се запазва съществуващия принцип на задължително изкупуване на произведената електрическа енергия въз основа на дългосрочни договори и по преференциални цени, фиксирани за целия срок на договора и определяни от ДКЕВР съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия по Закона за енергетиката. С цел координация и съгласуваност на процедурите по присъединяване на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници в глава четвърта от законопроекта е предвиден нов подход, въвеждащ следните основни стъпки, предхождащи процеса по присъединяване: планиране развитието на преносната и разпределителните електрически мрежи и съгласуване на инвестиционните намерения на операторите на тези мрежи за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по зони на присъединяване и нива на напрежение и одобряване от ДКЕВР на предвидените максимални електрически мощности, които могат да бъдат предоставени за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към преносната и разпределителните електрически мрежи след съгласуване с министъра на икономиката, енергетиката и туризма, като от посочените стъпки, свързани с предоставянето на мощност за присъединяване, е предвидено изключение по отношение на енергийни обекти върху покривни и фасадни конструкции на сгради и върху недвижими имоти към тях в границите на урбанизирани територии и производствени зони, както и за енергийни обекти, които няма да се ползват от преференциалните цени и задължителното изкупуване на произведената електрическа енергия. За инсталациите за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително към съществуващите сгради в урбанизираните територии, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в собствените им поземлени имоти, законопроектът предвижда чрез промени в Закона за устройство на териториите облекчаване на процедурите, съпътстващи инвестиционния процес. За съобразяване с разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО е предвидено издаването на гаранции за произход на енергията от възобновяеми източници, които се използват от доставчика на електрическа енергия за доказване пред крайния потребител на дела на енергия от възобновяеми източници в общия енергиен състав на този доставчик. Дейностите по издаване, прехвърляне и отмяна на гаранциите за произход се извършват от АУЕР, а контролът върху тази дейност – от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
Производство и потребление на биогорива и на течни горива от биомаса: законопроектът въвежда критерии за устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени, за да е възможно отчитането на тези горива за изпълнение на задължителната национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия в транспорта. Изпълнението на критериите за устойчивост е въведено и като условие при финансовото подпомагане на икономическите оператори. Предвижда се одитиране на информацията по отношение на критериите за устойчивост и системата за масов баланс, гарантиращи намаляване емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл на биогоривата и течните горива от биомаса.
Национална информационна система - осигуряването на публичност по отношение на мерките за подпомагане, ползите и практическите особености на развитието и използването на енергията от възобновяеми източници, както и информираността на обществеността и участници в отделните етапи на производство и потребление на тази енергия е сред основните изисквания на Директива 2009/28/ЕО. Изпълнението на това задължение се осигурява чрез Националната информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, която ще бъде създадена от АУЕР.
Административнонаказателни разпоредби и контролът по прилагането на закона са уредени в глава седма на законопроекта. Предвидено е административнонаказателната отговорност на нарушителите да бъде ангажирана от Министерството на околната среда и водите, ДКЕВР, АУЕР и Държавната агенция по метрологичен и технически надзор в съответствие с правомощията им по този закон и по законите, които уреждат функциите им на административнонаказващи органи – Закона за опазване на околната среда, Закона за водите, Закона за енергетиката, Закона за енергийната ефективност и Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Допълнителни разпоредби, в които са дадени легални дефиниции на използваните в закона термини, голяма част от които представляват изисквания на Директива 2009/28/ЕО, а с Преходните и заключителни разпоредби са уредени задълженията за изпращане на доклади до Европейската комисия по отменените Директива 2003/30/ЕО и Директива 2001/77/ЕО, както и допълнителните изисквания към съдържанието на първия доклад за изпълнението на НПДЕВИ съгласно настоящата директива. Дадена е регламентация на заварени правоотношения, свързани с присъединяването на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, сключването и изпълнението на дългосрочни договори за изкупуване на произведената енергия и приложимите преференциални цени на изкупуване. Заключителните разпоредби, наред с правилата за влизане в сила на закона и отмяната на действащия ЗВАЕИБ, уреждат промените в законодателство, които са необходими във връзка с въвеждане разпоредбите на директивата и за постигане на съответствие, включително терминологично, с този законопроект. Предвидени са изменения в Закона за енергетиката, Закона за устройство на територията, Закона за енергийната ефективност, Закона за водите, Закона за горите, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за местните данъци и такси, Закона за опазване на околната среда, Закона за техническите изисквания към продуктите, Закона за чистотата на атмосферния въздух и Закона за общинския дълг. Предвижда се едномесечен срок от влизането в сила на закона за приемане на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и привеждане в съответствие на подзаконовите нормативни актове по прилагане на Закона за енергетиката.
Според вносителите предложеният законопроект няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Средствата, необходими за изпълнението му, ще бъдат осигурени в рамките на определените бюджети за съответната година на министерствата, ведомствата и организациите, за които законопроектът предвижда задължения. С приемането на проекта на Закон за енергията от възобновяеми източници ще бъде осигурено въвеждането на изискванията на Директива 2009/28/ЕО, изпълнение на приоритетите в новата енергийна политика на Европейския съюз и постигането на националните цели за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на страната. За постигането на целите се оптимизират съществуващите и се въвеждат нови, подходящи мерки за насърчаване производството на енергия от възобновяеми източници. Заложените мерки са съобразени с развитието на сектора през последните години и новите насоки по отношение на постигането на общите цели в енергийната политика на Европейския съюз. Законът ще допринесе за повишаване на прозрачността и ефективността на административните процедури, подобряване на бизнес климата, постигането на икономически растеж, повишаване конкурентоспособността на икономиката и качеството на живот на българските граждани.
Докладващият обърна внимание, че проектозаконът е минал на широко обществено обсъждане и консултации със заинтересовани институции.
Председателят на Комисията покани зам.-министър Манева за допълнения и уточнения по проекта, която подчерта, че МОСВ се е отнесло много внимателно към изготвянето на проектозакона и го подкрепят изцяло, като имат някои малки бележки, които ще се отразят между двете гласувания.
Г-жа Михайлова обяви, че има постъпило положително становище от отдел „Европейско право” при НС, с някои редакционни бележки, които ще се отразят между първо и второ гласуване. Постъпили са предложения и становища от редица организации, като Асоциацията на млекопреработвателите, на месопреработвателите – относно отпадъците от месопреработката, Асоциацията на зърнопроизводителите и др., като основната насоченост е към включването на енергия от биомаса.
Г-н Налбантов посочи, че проектозаконът третира всички източници на възобновяема енергия, включително и биомасата, а зам.-министър Косев помоли за експедитивност, поради очакваното разглеждане на проекта в друга комисия, на което председателят на КОСВ отговори, че законопроекта ще бъде обсъден и разгледан с необходимото внимание и детайли от Комисията по околна среда и води, поради пряката връзка на закона с компетенциите на комисията.
Отношение по законопроекта взеха: н.п. П. Курумбашев, който благодари и подкрепя очаквания законопроект, даде примери за такова законодателство в Англия, Германия и Швейцария, гаранциите за цената на изкупуваната енергия след 20 години, както и липсата на стимули за по-малките производители в предложения законопроект. По отношение делегираните права на министъра предложи да има квота за малките производители; н.п. Р. Такоров – въпросът за ВЕИ е важен и законопроектът е добре дошъл, но сроковете не са съобразени. Предлага базата да е едногодишна, но за по - дълъг период от няколко години. Той обърна внимание на удължаването на сроковете за биогоривата с още 2 години, което е неоправдано; н.п. й. Кирова – относно базата при определяне на сроковете за изкупуване на енергията; н.п. Ив. Алексиев – обяви необходимостта от този закон и че ПГ на ПП ГЕРБ ще го подкрепи, като обърна внимание на това, че липсва енергията от изгаряне на отпадъци, няма го и в определението; н.п. И. Михайлова – законът е необходим, но по въпроса за биомасата има разнопосочни становища. ЕК и Съвета имат цели 2020 г. например за отопление и енергия от биомаса и биогорива. Къде сме ние с предложения законопроект? Защо има различни формулировки и къде е мястото на биомасата при потенциала на страната ни? Няма равнопоставеност с двата срока.
Зам.-министър Косев подпомаган и от други представители на МИЕТ отговори на поставените въпроси, като по отношение на горивата подчерта, че при широката дискусия с бизнеса е установена липса на готовност. Разликата в годините е поради необходимостта от инвестиционни разходи, като изчисленията показват че са необходими над 15 години. По отношение на биомасата – зависимостта е от вида на суровината. За отпадъците се приема бележката, може да се включат в определението.
Зам.-министър Манева допълни с пояснения относно отпадъците, подкрепена от н.п. Ив. Алексиев относно новите технологии за изгаряне на отпадъците.
От представителите на МИЕТ беше допълнено към отговорите за сроковете, програмите и биогоривата.
Н.п. И. Михайлова отправи въпроси относно отговорностите на министъра на околната среда и водите и какви са критериите за устойчивост, както и какво е готовността да се поеме отговорността за одитирането, на което отговори зам.-министър Манева, че МОСВ ще се произнася след одитиране от лицензирани специалисти.
Председателят на Комисията отправи покана за отношение по разглеждания законопроект, след което благодари на участниците и прекрати дебата.
След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите, с 11 гласа „за”, без ”против” и 5 ”въздържал се”, подкрепи законопроекта и изразява следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерски съвет на 08.02.2011., като в периода между първо и второ гласуване се отразят приетите бележки и се прецизират текстовете.