1. Първо гласуване на Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2011 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курупбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г. .

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите




ДОКЛАД



ОТНОСНО:
1. Първо гласуване на Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2011 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курупбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г. .

На свое редовно заседание, проведено на 17 ноември 2011 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2011г. и Законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха г-жа Нона Караджова, министър и г-жа Оля Матова, началник отдел „Управление на производствени и опасни отпадъци”, както и парламентарния секретар г-жа Жанета Жикова.
Присъстваха и представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – г-н Валери Накев, началник отдел и г-жа Виргиния Александрова, началник сектор в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол”, представители на Националното сдружение на общините в Република България – г-жа Мария Куманова и г-жа Десислава Стойкова, представители на браншови организации по дейности с отпадъци както и представители на не правителствени организации и медии.
Редовното заседание беше открито от председателя на Комисията – г-жа Искра Михайлова, която обяви предлагания дневен ред: т. 1 – обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11.07.2011г.; т. 2 – обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците № 154-01-104, внесен от н.п. Петър Курумбашев и група народни представители на 10.11.2011 г. и т. 3 – Разни. Г-жа Михайлова обърна внимание, че по първия законопроект е работено дълго време, провеждани са поредица от обсъждания, постъпили са поредица от предложения, по които има становище на МОСВ и предложи концентриране на дискусията на членовете на Комисията и вносителите по двата сходни законопроекта.
След единодушното приемане на ДР от членовете на КОСВ, председателят г-жа Михайлова представи присъстващите гости на заседанието и даде думата на министър Н. Караджова по т. 1 от Д.Р. за представяне на проекта на МС и мотивите за неговото внасяне. Г-жа Караджова обърна внимание на това, че законопроектът е представян многократно, като още преди внасянето в МС е обсъждан със заинтересованите страни.
Със законопроекта се цели на първо място транспониране на изискванията на Директива 2008/98/ЕС и създаване на условия за подобряване управлението на отпадъци в страната без риск за човешкото здраве и околната среда, както и за значително нарастване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци.
Основните изисквания на директивата, които налагат промени в националното законодателство, могат да бъдат обобщени, както следва:
1. Въвеждане на нови определения за "отпадък", включително „опасни отпадъци“, „отработени масла“, „биологични отпадъци“; „търговец“, „брокер“, „разделно събиране“, „предотвратяване“, „повторна употреба“, „подготовка за повторна употреба“, и прецизиране обхвата и приложното поле на закона, както и промяна в определенията за “оползотворяване” и “рециклиране”, с цел гарантиране на ясно разграничаване на двете понятия.
2. Въвеждане на понятията “странични продукти” и “край на отпадъка”, както и определяне на критериите и условията, при които дадено вещество или предмет могат да не бъдат разглеждани като отпадъци, и условията, при които определени отпадъци престават да бъдат отпадъци, с което се посочва, че много странични продукти се използват директно преди да станат отпадъци, както и с цел насърчаване на рециклирането и намаляване на потреблението на природни ресурси - част от отпадъците и превръщането им в ценни суровини. Критериите за „край на отпадъка” са насочени основно към инертните материали от строителство и разрушаване на сгради, метален скрап, автомобилни гуми, текстил, компост, отпадъчна хартия и стъкло.
3. Прецизиране на задълженията на притежателите на отпадъци да осигурят подходящото им третиране по начин, който не въздейства отрицателно върху околната среда и човешкото здраве.
4. Прилагането на нова пет-степенна йерархия при управление на отпадъците, която определя предотвратяването на образуването на отпадъци като първи приоритет и изисква повторната употреба и рециклирането на материалите да бъдат предпочетени пред оползотворяване на отпадъците за получаване на енергия. Отклонения от тази йерархия се допускат за специфични потоци от отпадъци, когато това е оправдано по причини, като техническа пригодност, икономическа перспективност и опазване на околната среда.
5. Разработване на програма за предотвратяване на образуването на отпадъци до 12 декември 2013 г., в която трябва да бъдат поставени целите, да се описват се съществуващите и предлаганите бъдещи мерки за предотвратяване и се посочат показателите за измерване на изпълнението и др. Тези мерки имат за цел прекъсването на връзката между икономическия растеж и последствията за околната среда, свързани с образуването на отпадъци. Заинтересуваните страни, както и обществеността следва да имат възможност да участват в разработката на програмите и да имат достъп до тях след изготвянето им.
6. Насърчаване на оползотворяването на отпадъци и употребата на оползотворени материали с оглед опазването на природните ресурси, като отпадъците следва да се събират разделно, ако това е осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка. Разделянето на опасните компоненти от потоците от отпадъци също трябва да бъде насърчавано, ако това е необходимо за постигането на съобразено с околната среда управление.
7. Въвеждане на цели за рециклиране на битови и строителни отпадъци както следва: до 2020 г. подготовката за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, като хартия, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и евентуално от други източници, доколкото тези потоци от отпадъци наподобяват домакинските отпадъци, следва да се увеличи най-малко до 50 на сто от общото им тегло, а подготовката за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали, включително насипни дейности с използване на отпадъци за заместване на други материали, на неопасни отпадъци от строителство и разрушаване с изключение на материали в естествено състояние следва да се увеличи най-малко до 70 на сто от теглото им.
8. Улесняване разделното събиране и правилното третиране на био-отпадъците в съответствие с йерархията на отпадъците и с цел намаляване на емисиите на парникови газове от депата за отпадъци, за да бъде произведен безопасен за околната среда компост или други материали.
9. Налагане на принципа за „разширена отговорност на производителя” с цел засилване на предотвратяването на образуване на отпадъците, повторната употреба, рециклирането и друг вид оползотворяване и определяне на мерки, които да гарантират, че всяко физическо или юридическо лице, което разработва, произвежда, обработва, третира, продава или внася продукти (производител на продукта), носи разширена отговорност на производител. Тези мерки включват обратното приемане на отпадъците, останали след употребата на тези продукти, както и последващото управление на отпадъците и финансовата отговорност за тези дейности.
10. Прилагане на принципа „замърсителят плаща“, изискващ разходите за обезвреждане на отпадъците да бъдат поети от настоящия им притежател, предишните притежатели или от причинителя на отпадъка. Необходимо е да се предвиди създаването на система от съоръжения за оползотворяване и обезвреждане на битови отпадъци, като се вземат предвид географските особености, както и необходимостта от специални съоръжения за определени типове отпадъци.
Внасянето на законопроекта, според вносителя е продиктувано от факта, че през последните осем години съществуващият Закон за управление на отпадъците създаде правната рамка относно управление на отпадъците в страната, която следва да се преосмисли и осъвремени в контекста на изискванията на новата директива. В посочения период законът неколкократно беше изменян и допълван частично и непълно. Това налага цялостна преоценка и усъвършенстване на съществуващите изисквания, като анализът на естеството и обхватът на необходимите промени показа, че тяхното въвеждане налага изготвянето на изцяло нов закон и не може да бъде осигурено чрез изменение и допълнение на съществуващия Закон за управление на отпадъците.
Основните промени са насочени към:
• Формулиране на ясни задължения за кметовете на общини за управление на битовите отпадъци на територията на съответната община и създаване на законови механизми за изпълнение на поставените нови ангажименти;
• Подобряване и оптимизиране работата на организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци и въведените системи за разделно събиране и оползотворяване, които се финансират на основата на принципа „Отговорност на производителя“, включително на лицата, които изпълняват индивидуално целите за рециклиране на продуктите, които пускат на пазара, с което да се постигнат по-добри резултати при изграждането на реални системи за разделно събиране на отпадъците от населението;
• Облекчаване на процедурите по издаване на разрешения за дейности с отпадъци с цел намаляване на административното натоварване на бизнеса. Създаване на ясни правила за кандидатстване и получаване на разрешение.
• Подобряване на контрола върху дейностите с отпадъци от черни и цветни метали и ограничаване на възможностите за предаване на отпадъци с неясен произход от физически лица;
• Въвеждане на основания за разработване на подзаконови нормативни актове, които да прецизират и конкретизират изискванията за управление на битовите, био-отпадъците и строителните отпадъци;
• Ясно разграничаване на задълженията на контролните органи по прилагане на закона;
• Преоценка на съществуващите административнонаказателни разпоредби с оглед ефективното им прилагане.

Проектът на Закон за управление на отпадъците е разработен в шест глави:
Глава първа регламентира общите положения и обхвата на закона, като тук се определят отпадъците, изключени от приложното поле на закона, общите изисквания за опазване на околната среда и се въвеждат понятията за „край на отпадъка“ и „странични продукти”, както и новата петстепенна йерархия при управление на отпадъците. Министърът на околната среда и водите решава за всеки конкретен случай дали дадено вещество или предмет не се счита за отпадък, както и условията, които трябва да бъдат спазени, за да може даден отпадък да не бъде считан за такъв въз основа на критерии, определени с актове на Европейската комисия.
В глава втора са описани основните задължения и отговорностите на лицата, които образуват или извършват дейности с отпадъци, на органите на местното самоуправление и местната администрация и производителите на продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. Законопроектът запазва съществуващите разпоредби по предаването на отпадъци, което да бъде извършвано въз основа на писмен договор на лица, притежаващи необходимите разрешения или регистрационни документи за извършване на дейности с отпадъци. Въвеждат се нови изисквания и задължения на възложителите на строителство и премахване на строежи за изготвяне на планове за управление на строителните отпадъци и изпълнение на цели за рециклиране и оползотворяване. Запазват се съществуващите отговорности на лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, да организират системи за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване. В обхвата на задълженията е и постигането на цели за рециклиране и оползотворяване, което може да бъде изпълнено индивидуално чрез обратно приемане на продуктите в мястото на продажба или чрез колективни системи, представлявани от организации по оползотворяване. Към момента такива изисквания съществуват за следните масово разпространени отпадъци: от опаковки, излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), негодни за употреба гуми (НУГ), отработени масла.
С цел подобряване контрола върху дейността на организациите по оползотворяване законопроектът предвижда одитните доклади и проверките на дейността им и постигането на съответните цели за рециклиране да бъдат възлагани от министъра на околната среда и водите.
Законопроектът прецизира задълженията на кметовете на общини за управление на отпадъците, като въвежда изисквания за постигане на цели за рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци. Кметовете на общините се задължават да осигурят площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци, строителни отпадъци, отпадъци от черни и цветни метали и други, във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители на територията на общината. Предоставя се възможност на общинските администрации да определят изисквания към площадките за предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и метали.
Запазват се съществуващите изисквания за създаване на сдружения на общини с цел изграждане и експлоатация на обща инфраструктура за третиране на битови отпадъци.
Глава трета определя изискванията за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците. В нея се въвеждат и задължителните цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи хартия и картон, метал, пластмаса, и ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в Република България през 1995 г.
Системите за разделно събиране на битовите отпадъци от домакинствата трябва да обхващат най-малко 6 000 000 жители на територията на страната, като задължително включват всички населени места с население, по-голямо от 5000 жители, и всички курортни селища. Наред с това се предвижда въвеждане на задължително разделно събиране за отпадъците от търговски, административни и производствени обекти. Зелените отпадъци от парковете и обществените площи трябва да бъдат събирани разделно и предавани за компостиране.
Законопроектът предвижда въвеждането на цели за рециклиране и оползотворяване на материали от неопасни строителни отпадъци в количество, най-малко 70 на сто от общото им тегло. От посочените количества се изключват незамърсени почви, земни и скални маси от изкопи в естествено състояние. Третирането и транспортирането на отпадъците от строителни площадки и при разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения се извършват от притежателите на отпадъците, в т.ч. от възложителя на строителството или разрушаването, от изпълнителя на строителството или разрушаването или от друго лице въз основа на писмен договор.
В проекта се запазват съществуващите изисквания към дейностите и площадките за черни и цветни метали, приети с последното изменение на Закона за управление на отпадъците през 2011 г., в т.ч. разполагане на площадките единствено в индустриалните зони на населените места. Наред с това се въвеждат допълнителни ограничения към предаването на отпадъци от черни и цветни метали срещу заплащане от физически лица и забрана за разплащане в брой по сделки с такива отпадъци. Отпадъците от черни и цветни метали от физически лица могат да бъдат предавани безвъзмездно единствено на площадки, организирани от общините, които трябва да бъдат създадени в срок до две години, или събрани при кампании, организирани от кметовете на общини.
Глава четвърта определя изискванията по отношение предоставянето на информация, планирането и финансирането на дейностите с отпадъци.
Въвежда се изискване за създаване и поддържане на публични регистри на всички разрешения и регистрационни документи за дейности с отпадъци, на лицата, извършващи дейности като търговци или брокери по чл. 2, т. 13 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно превози на отпадъци, както и на лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци.
Законопроектът въвежда изискване за приемане на Национален план за управление на отпадъците в обхват, съответстващ на изискванията на директивата, който ще замени съществуващата национална програма. Като част от плана се предвижда и разработването на Програма за предотвратяване образуването на отпадъци.
Законопроектът отменя изискването за изготвяне на фирмени програми за управление на отпадъците и предоставя значително по-голяма свобода на общините при разработване на техните програми.
По предложение на бизнеса се въвеждат допълнителни възможности за предоставяне на обезпечения под формата на банкова гаранция за закриване и следексплоатационни грижи на депа за отпадъци или отчисления в собствена сметка.
Запазват се съществуващите отчисления за битови и строителни отпадъци, обезвреждани на регионални и общински депа, като се предоставят по-големи възможности на общините за разходване на събраните средства. Предвиждат се стимули за общините за достигане на по-високи нива за рециклиране на отпадъците чрез намаляване на отчисленията.
Законопроектът запазва таксите за продукти, които след тяхната употреба образуват опасни и масово разпространени отпадъци като икономически инструмент за насърчаване на рециклирането и оползотворяването на отпадъци. Прецизират се случаите, в които организациите за оползотворяване или лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, заплащат съответните такси.
Създава се възможност за въвеждане на продуктови такси за полимерни торбички като мярка за ограничаване на тяхната употреба.
Глава пета въвежда изисквания по отношение разрешаването и контрола на дейностите по отпадъците, като се определят дейностите с отпадъци, за които се изисква разрешение, условията за кандидатстване и неговото издаване, отказване, изменение и отнемане. Отменя се максималният срок на съществуващите разрешения за дейности с отпадъци от пет години и се предлага разрешенията да бъдат безсрочни, като се изменят при промяна в обстоятелствата и/или нормативните изисквания.
Разширява се обхватът от дейностите, за които не се изисква разрешение чрез замяната му с регистрационен режим, като тази промяна засяга основно дейностите по оползотворяване на неопасни отпадъци в случаите, определени с Директива 2008/98/ЕС. Прецизират се условията за регистрация и прекратяване на регистрацията и се въвежда принципът на мълчаливо съгласие за всички регистрационни режими, предвидени в законопроекта.
Запазва се съществуващият разрешителен режим за всички дейности с опасни отпадъци.
Законопроектът предвижда отмяна на лицензионен режим за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали и замяната му с разрешение за дейности с отпадъци. Основание за това са съществуващите проблеми при управлението на тези отпадъци и нарасналият брой кражби на метални предмети от частни домове, промишлени площадки и елементи на инфраструктурата. Големият брой лицензирани площадки в страната и липсата на регионални структури в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което е компетентният орган за издаване на лиценза, създава пречки за прилагане на ефективен контрол върху дейностите с отпадъци от черни и цветни метали. Съсредоточаването на разрешенията в системата на МОСВ ще даде възможност за подобряване на контрола.
В допълнение се предлага въвеждането на изискване за предоставяне на банкова гаранция в размер 50 000 лв. и допълнително по
10 000 лв. за всяка площадка, на която се предвижда да бъдат извършвани дейности с отпадъци от черни и цветни метали. Законопроектът определя случаите, в които банковата гаранция се усвоява напълно или частично от Министерството на околната среда и водите.
Очаква се предлаганите мерки и ограниченията за предаване на отпадъци от физически лица да доведат до ограничаване броя на съществуващите площадки, с което да бъде улеснен контролът върху дейностите и в резултат ще бъдат съществено намалени кражбите на метални предмети и отпадъци и предаване на отпадъци с неясен произход. От друга страна, прилагането на посочените мерки ще изисква значителни усилия от контролните органи в лицето на Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи и общинските власти с цел недопускане на незаконна дейност с отпадъци от черни и цветни метали.
Законопроектът определя изискванията за издаване на разрешения на организации по оползотворяване и по-ясно формулира случаите, в които издаденото разрешение се изменя, допълва или отнема. Въвежда се изискване за получаване на разрешение от лицата, пускащи на пазара продукти, които изпълняват задълженията си индивидуално, като условията за неговото получаване са еквивалентни с тези на организациите по оползотворяване.
Законопроектът предвижда допълнително изискване за предоставяне на банкови гаранции от организациите по оползотворяване на отпадъци и лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално, в размер:
• 1 000 000 лв. - за организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки, излезли от употреба моторни превозни средства и излязло от употреба електрическо и електронно оборудване;
• 500 000 лв. - за организациите за оползотворяване на отработени масла;
• 100 000 лв. - за организациите за оползотворяване на негодни за употреба батерии и акумулатори и излезли от употреба гуми;
• 200 000 лв. - за лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално.
По отношение на контрола се предлага по-ясно разграничаване на задълженията на кмета на общината, директора на РИОСВ, министъра на околната среда и водите, министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, директора на Агенция "Митници", органите на Главна дирекция "Гранична полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция", директора на регионална здравна инспекция, директорите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" и на Изпълнителна агенция "Морска администрация" и на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Законопроектът запазва основните изисквания, прилагани към трансграничния превоз на отпадъци.
В глава шеста са описани предлаганите принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби.
Административните нарушения са преструктурирани по групи нарушения и според вида на отпадъците с цел по-ясното им тълкуване. Разпоредбите в законопроекта са приведени в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания по отношение размера на глобите, налагани на физически лица в маловажни случаи.
Предлага се завишаване размера на част от предвидените санкции с цел те да бъдат ефективни, да имат възпиращ ефект и да бъдат съразмерни с естеството на нарушението и нанесените вреди.
Законопроектът съдържа 5 приложения относно дейностите по обезвреждане; дейностите по оползотворяване; свойствата, които правят отпадъците опасни; примерни мерки за предотвратяване образуването на отпадъци и крайния срок за прилагане на изключенията за депониране на течни отпадъци за 11 съоръжения с преходни периоди по прилагане на Директива 1999/31/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци.

Приемането на нов Закон за управление на отпадъците се очаква да доведе до:
- Хармонизиране на изискванията на националното законодателство с изискванията на ЕС в областта на управление на отпадъците;
- Разширяване обхвата на съществуващите системи за разделно събиране на отпадъци от хартия и картон, пластмаса, стъкло и метали, в т.ч. отпадъци от опаковки. Повишаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци в страната;
- Създаване на ясни механизми за финансиране на дейностите с отпадъци;
- Засилване на партньорството между общините при изграждане на система от регионални съоръжения и инсталации за третиране на отпадъците, отговаряща на нормативните изисквания и съвременните технически стандарти;
- Ограничаване на рисковете за околната среда при дейностите по транспортиране и третиране на отпадъци.

Министър Караджова посочи, че след запознаване и оценка на постъпилите чрез Народното събрание множество становища и предложения, Министерството на околната среда и водите има определено виждане и позиция за това, което може да бъде прието и отразено в законопроекта между двете гласувания: по отношение на режима, за правомощията на общините и за площадките за черни и цветни метали. МОСВ подкрепя по принцип голяма част от направените предложения, но смята, че те могат да намерят място в наредби към закона.

По т. 2 от Д.Р., от името на вносителя законопроекта и мотивите за неговото внасяне бяха представени от н.п. Петър Курумбашев.
Със законопроекта се цели на първо място транспониране на изискванията на Директива 2008/98/ЕС относно отпадъците, с която са отменени по-старите Директиви на ЕС, като се въвеждат правила за определяне отговорността на притежателите на отпадъците и на лицата, които ги образуват в процеса на жизнената си или стопанска дейност и се дефинират правила, при спазването на които определени отпадъци престават да бъдат такива.
Проектът регламентира пет степенна йерархия при управлението на отпадъците, като предотвратяването образуването на отпадъци е първи приоритет и се стимулира повторната употреба и рециклирането пред оползотворяването за производство на енергия.
Въвеждат се мерки за разделно събиране, чрез които се стимулира отделянето на опасните компоненти и се установяват забрани за смесване на отпадъците. Предлага се установяване на общи и подробни правила при управление на различните отпадъчни потоци, като е възприет подхода детайлните изисквания да се определят с подзаконови нормативни актове на Министерски съвет.
Проектозаконът предлага нов подход при управлението на строителните отпадъци и възможност за влагане на рециклирани строителни материали в строежите, което изисква съответната промяна на ЗУТ и актовете по неговото прилагане.
Съгласно новата Рамкова директива са въведени и определения за „отпадък”, вкл. „опасни отпадъци”, „отработени масла”, „биологични отпадъци”, „търговец”, „брокер”, „разделно събиране”, „предотвратяване”, „повторна употреба”, „жизнен цикъл на отпадъците”, „съхраняване” и „трансграничен превоз”. Въведени са понятията „странични продукти” и „край на отпадъка”.
В проектозакона е направено ясно разграничение на трите вида съхраняване, като на разрешителен режим е само третото – при мястото на третиране.
Въвежда се изрично изключение, че за дейности по подготовката на неотпадъци с кодове R12 и R13 не се издава разрешение, регистрационен документ или друго, а само се подава информация до ИАОС.
Предлага се създаването на мрежа за повторна употреба на отпадъците от домакинствата на територията на общината, като приоритет на стимулирането на повторната употреба.
Според вносителите се избягват някои ненужни административни тежести и се въвежда принципа на мълчаливото съгласие за всички регистрационни и разрешителни режими. Прецизирани са задълженията на кметовете на общини и системите за управление на битовите отпадъци от домакинствата. Предвидени са и задължения към регионалните сдружения на общините, сдружени с цел изграждане и стопанисване на регионални депа за отпадъци.
В проекта е запазен лицензионния режим за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, като е прецизирана документацията при сделки с тях. С предложената схема от мерки за контрол според вносителите ще се ограничат незаконната дейност и посегателствата върху елементи от обществени металосъдържащи компоненти, инсталации и мрежи.
Определени са изискванията за водене и съдържание на публичните регистри по закона и е изяснен характерът на продуктовите такси, събирани за оползотворяване на масово разпространени отпадъци по закона.
Предвидено е разработването на програма и план за предотвратяване образуването на отпадъци до 12 декември 2013 г.
Със проектозакона е направено разграничаване на контролните функции по прилагането му и е направена преоценка на съществуващите административно-наказателни разпоредби.
Съгласно вносителите, изготвянето на проектозакона е съобразено с мнението и позициите на заинтересованите бизнес организации, оценена е финансовата и административна тежест на закона, като са отчетени пропеските и празнотите в действащия Закон за управление на отпадъците.
С приемането на законопроекта се очаква хармонизиране на националното законодателство с изискванията на европейското в областта на управление на отпадъците, разширяване обхвата на системите за разделно събиране на отпадъци и повишаване количествата на рециклирани и оползотворени отпадъци, подобряване на партньорството между общините при изграждане на системи за третиране на отпадъци, ограничаване на рисковете за околната среда и човешкото здраве при транспортиране и третиране на отпадъци, намаляване и предотвратяване образуването на отпадъци и премахване на излишната административна тежест за участниците в процесите по управление на отпадъците.
Г-н Курумбашев благодари на председателя на Комисията за бързата реакция и своевременно внасяне за обсъждане на предлагания законопроект заедно с този на Министерския съвет, като обърна внимание, че по отношение на транспонирането на Европейската директива те са еднакви, т.е. почти 2/3 се припокриват. Той посочи още, че МОСВ взема предвид много от направените при обсъжданията и постъпилите становища бележки по внесения от МС законопроект и те ще бъдат отразени за второ гласуване, с което има още повече сближаване на двата законопроекта, н-р по децентрализацията при разрешителния режим и насочеността към регионалните структури, но има и някои различия – за плащанията по банков път от физическите лиица, банковите гаранции и др. Г-н Курумбашев предложи двата законопроекта да бъдат подкрепени, като се обобщи един, отразяващ положителното от двата за второ гласуване.
Съгласно становището на Комисията по европейските въпроси, предложеният проект на Закон за управление на отпадъците коректно транспонира Директивата, като има някои неточности и технически пропуски, които могат да бъдат прецизирани преди второ гласуване.
След откриването на дебата от председателя на Комисията, отношение взеха: министър Караджова, която посочи, че проектът е разглеждан и МОСВ има становище, като подкрепя предложеното относно разрешителния режим, като трябва да се обмисли още коя регионална структура ще бъде натоварена за новите площадки и за районите с най-много площадки. Тя смята още, че предвиждания регистрационен режим ще бъде работещ; н.п. Л. Тошев, който подкрепя правителствения законопроект и предлага по него да се нанесат необходимите поправки и допълнения. Подкрепяйки строгите косвени мерки, предвидени в проекта за пресичане на престъпна дейност, той ги сравни с пример за такъв подход по отношение забраната на износ на дървесина, с което се намалиха драстично горските пожари. Категорично е за ограничителните процедури относно възможността на физически лица да предават като отпадък предмети, които не са тяхна собственост; н.п. П. Димитров, който смята, че трябва да се подкрепи внесеният от МС законопроект, като между първо и второ гласуване се отразят положителните и подкрепени неща от законопроекта на н.п. П. Курумбашев; н.п. Ф. Христова, която подкрепи н.п. П. Димитров и предвид кратките срокове предложи за се приеме първия законопроект – този на МС с включване в последствие на необходимите добавки; н.п. Д. Лазаров, който отново посочи, че 2/3 от предложения от н.п. Курумбашев и група н.п. законопроект се покриват с този на МС и проведеното общо обсъждане е добро за оправяне на разминаванията, като предложи да се подкрепи внесения от МС, с последващо прецизиране за второ гласуване, вкл. с предложения от законопроекта на г-н Курумбашев; н.п. И. Михайлова, която изказа становище от името на трима народни представители, подкрепяйки подчертаното от всички припокриване над 2/3 на двата законопроекта в резултат на преноса на една и съща европейска директива. Тя посочи, че в проекта на н.п. Курумбашев са избегнати някои крайности: по отношение на общите устройствени планове, което вече е отразено и от МОСВ; относно режимите, с насоченост към регионалните структури; относно банковите гаранции, което трябва да се обсъди преди второ гласуване и по отношение на банковото разплащане, давайки пример за сделки около 20 лв. Г-жа Михайлова отправи и два въпроса: чрез законопроекта на МС, МОСВ поема сериозна отговорност за борба с кражбите на черни и цветни метали (кражбите са факт, който не се оспорва от никой). Ще се ангажират ли и други органи по компетентност? Второ- не става ли противопоставяне на общините с бранша, като не се решава основния въпрос: депониране или оползотворяване като ресурс?
След отправените въпроси председателката на Комисията г-жа И. Михайлова изказа благодарност на всички за усилията при широкото обсъждане и специално на министър Караджова, за своевременното й отзоваване и присъствие на дискусиите.
Отношение взеха още: н.п. Д. Лазаров, който подчерта, че не можем да говорим, че борбата с кражбите е функция на МОСВ, но това е уреждане на обществени отношения.; н.п. П. Димитров, който посочи също, че това не е функция на МОСВ, но усилията на министерството за ограничаване на кражбите трябва да бъдат приветствани; н.. Ф. Христова, която обърна внимание, че говорим за превенция и подкрепа на усилията на всички ведомства за спиране на достъпа на крадени предмети да площадките; министър Караджова, отговаряйки на зададените въпроси посочи, че това наистина не е работа само на МОСВ, изготвяно е съвместно с органите на МВР и цялото общество трябва да се бори този вид престъпност, като тя посочи и конкретен текст от проектозакона относно ангажиментите на МОСВ, МВР и кметовете на общини. Г-жа Караджова смята, че няма противопоставяне на общини и бранша, а в проектозакона са заложени минимални изисквания, които да бъдат изпълнени, а не недостижими амбициозни цели, като по-важното е да се въведат инструментите, което е направено; н.п. Стоянов, който подкрепи извършеното от МОСВ и отразените промени, като тези по отношение на ОУП и смята, че още трябва да се мисли по отношение на безкасовите плащания и банковите гаранции; н.п. П. Курумбашев, който се съгласи, че в законопроекта на МС наистина има предложения за изнасяне на площадките от жилищните зони, но подчерта, че във внесения от него и група н.п. законопроект има по-прецизирани административно-наказателни разпоредби и смята, че трябва да има работна група, която да прецизира нещата за второ гласуване.
Председателят на КОСВ г-жа И. Михайлова прикани за други изказвания, след което прекрати дискусията и обяви гласуване.
След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите гласува както следва:

По т. 1. от Д.Р.: с 13 гласа „за”, без ”против” и 4 ”въздържал се” подкрепи законопроекта и
По т. 2. от Д.Р. с 4 гласа „за”, 1 ”против” и 13 ”въздържал се” не подкрепи законопроекта и изразява следното

СТАНОВИЩЕ:

1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за управление на отпадъците № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2011 г.;

2. Предлага на Народното събрание да не приеме и отхвърли на първо гласуване Законопроект за управление на отпадъците № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г.








ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИСКРА МИХАЙЛОВА