Първо гласуване на Законопроект за защита на растенията, № 002-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12. 2012 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите



ДОКЛАД

ОТНОСНО: Първо гласуване на Законопроект за защита на растенията, № 002-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12. 2012 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 16 януари 2013 г., Комисията по околната среда и водите под ръководството на г-жа Искра Михайлова – Председател на Комисията, разгледа на първо четене Законопроект за защита на растенията, № 002-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12. 2013 г. и разпределен на водеща комисия – Комисията по земеделието и горите.

От Министерството на земеделието и храните на заседанието присъстваха: г-н Тенчо Тенев – зам. изп. директор на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), г-жа Нели Манчева – директор на дирекция „Препарати за растителна защита и торове” при БАБХ, г-н Лъчезар Чавдаров – началник отдел „Оценяване на препарати за растителна защита”, г-жа Михаела Маврудиева – гл. юристконсулт в дирекция „Правна” и г-н Тодор Тодоров – юрист в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните в МЗХ, а от Министерството на околната среда и водите – г-жа Валентина Василева – гл. експерт в дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите” и г-жа Цветанка Димчева – гл. експерт в дирекция „Превантивна дейност”.
Заседанието беше открито от председателя на Комисията по околната среда и водите, г-жа Искра Михайлова, която обясни мотивите за провеждането на извънредно заседание, представи присъстващите гости и обяви дневния ред, който се прие от членовете на Комисията.
От името на вносителите, законопроекта и мотивите за неговото внасяне бяха представени от г-н Т. Тенев, зам. изпълнителен директор на БАБХ.
Основен мотив за предлагането на новия законопроект е това, че действащият Закон за защита на растенията, приет през 1997 г. към настоящия момент не отговаря на новите реалности, в които се намират страната, икономиката и в частност растителната защита, а именно: през 2005 г. е ратифициран новият ревизиран текст на Международната конвенция за растителна защита (ратифицирана със закон от Народното събрание на 31 март 2005 г. (ДВ, бр. 32 от 2005 г.), с който се предписаха нови (допълнителни) фитосанитарни мерки срещу разпространението на вредители по растенията и растителните продукти; след 2007 г. България е член на Европейския съюз, в който растениевъдството заема особено важно място, като един от основните способи за защита на растенията и растителните продукти и подобряване на селскостопанското производство е употребата на продукти за растителна защита; през 2009 г. са приети Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди и в качеството си на държава членка България следва да определи национални разпоредби за разрешаване на продуктите за растителна защита и национални защитни мерки за намаляване на рисковете от тяхната употребата; от началото на 2011 г. в контекста на новата политика на Европейския съюз по безопасност на храните в България беше учреден единен национален орган по безопасност на храните - Българската агенция по безопасност на храните.
Освен посоченото, правната рамка на действащия Закон за защита на растенията не дава възможност за решаване на някои възникнали проблеми, свързани със: подновяване разрешаването и първоначалното разрешаване на продуктите за растителна защита съгласно действащите европейски актове; обмена на информация между България, Европейската комисия и другите държави членки чрез системата за бързо оповестяване за установени огнища от карантинни вредители в страната, задържани такива пратки от внос или пратки с установена зараза при движението им между държавите членки (EUROPHYT); установяване на изискванията към употребата на продуктите за растителна защита при първичното производство на растения и растителни продукти, предназначени за консумация, като мерки, осигуряващи безопасността на храните; прилагане на мерки за борба при масови появи на болести и неприятели по растенията, свързани с нанасянето на значителни стопански загуби и наказване нарушаването на редица въведени правила поради липса на предвидени санкции.
Изброените съществени промени в нормативната уредба на растителната защита могат да бъдат направени само с изготвянето и приемането на нов Закон за защита на растенията.
Новият законопроект въвежда спазването на общите принципи на интегрирано управление на вредителите; урежда реда за прилагане на спешни фитосанитарни мерки при установяване на карантинни вредители, които са нови за страната или са ограничено разпространени в нея, както и определя детайлни правила за упражняване на първоначалния и последващия контрол върху регулираните дейности в областта на защитата на растенията и пускането на пазара и употребата на продукти за растителна защита и торове.
Законопроектът е структуриран в 6 глави, като в Общите разпоредби конкретно и ясно са определени целите на закона, обществените отношения, които урежда, и мерките, които се въвеждат на национално ниво в изпълнение и прилагане на Международната конвенция за растителна защита и актовете на Европейския съюз в областта на растителната защита. Точно и изчерпателно са посочени дейностите, които осъществява Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) в качеството си на компетентен държавен орган за осъществяване на официалния контрол в Република България по смисъла на законодателството на Европейския съюз, регламентиращо изискванията към растителната защита. Определени са правомощията на контролните органи при упражняването на последващия контрол за спазване на установените в законопроекта изисквания и видовете публични регистри, които агенцията води в качеството си на разрешаващ и регистриращ орган по смисъла на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Със законопроекта се създават условия за опазване на растенията чрез прилагане на продукти за растителна защита, които представляват най-малък риск за здравето на хората и околната среда. Изчерпателно се определят условията и редът за извършване на интегрирано производство на растения и растителни продукти от земеделските производители чрез прилагане на ръководствата за интегрирано управление на вредителите, като е застъпена възможността за насърчаване на професионалния потребител да прилага на доброволна основа специфичните за определени култури принципи на интегрираното управление на вредителите.
Нов момент е прехвърлянето на част от правомощията по наблюдение, диагностика, прогноза и сигнализация на частни лица консултанти. Дадена е възможност под контрола на БАБХ земеделските производители да наблюдават и да извеждат борбата срещу вредителите по земеделските култури, като ползват услугите на тези консултанти.
За първи път се регламентира редът за обявяване на каламитет и епифитотия от икономически важни вредители по земеделските култури, като в правомощията на министъра на земеделието и храните е да определя видовете мерки за контрол на вредителите.
Във фитосанитарен контрол се оптимизират и детайлизират фитосанитарните мерки, които официалният орган предприема в случаите на опасност от или при установена зараза от карантинни вредители, като се предвижда възможност при наложени мерки за унищожаване на растения и растителни продукти засегнатите лица да бъдат обезщетени при определени условия; определя се редът, по който растенията и растителните продукти се движат на територията на Европейския съюз, съответно се внасят, произвеждат, отглеждат, съхраняват и търгуват на територията на България; като изключение се установява разрешителен режим за движение на забранени карантинни вредители, растения, растителни продукти и други обекти само когато те са предназначени за извършване на научни изследвания и селекция и се дава възможност на официалния орган в България – БАБХ, да делегира под свое ръководство и контрол и при липса на конфликт на интереси изпълнението на част от функциите си по фитосанитарен контрол на други юридически лица.
При продуктите за растителна защита със законопроекта се въвеждат мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009, който отменя Директива 91/414/ЕИО на Съвета, въведена със сега действащия закон. Съгласно изискванията на регламента, Българската агенция по безопасност на храните се определя за компетентния и координиращ национален орган по смисъла на чл. 75, параграф 1 и 2 от регламента; разписват се етапите на националните административни процедури при разрешаването на продукти за растителна защита и техните резервоарни смеси на територията на страната; посочват се задълженията на България в процесите на одобряване на активни вещества, антидоти и синергисти от Европейската комисия; установяват се национални правила, по които продуктите се класифицират, опаковат, етикетират и рекламират; установява се разрешителен режим за изпитването с научноизследователска и експериментална цел на продукти за растителна защита, за които няма издадено разрешение; посочват се условията и редът, по които тези продукти за растителна защита, които не са разрешени, могат да се произвеждат съхраняват и транспортират на територията на страната и се въвеждат национални изисквания при разрешаването на продуктите за растителна защита с цел по-добра проследяемост при пускането им на територията на страната и по-лесно разграничаване на отговорните субекти.
Съществен нов момент е въвеждането на редица защитни разпоредби, целящи ограничаване на употребата на продуктите за растителна защита в изпълнение на изискванията на Директива 2009/128/ЕО: осигуряване на консултантски услуги в областта на интегрираното управление на вредителите от квалифицирани лица; забрана за въздушно прилагане на пестициди, като се въвеждат специални изисквания за издаване на разрешения в извънредни ситуации, възникнали в растителната защита; лицата, които извършват специализирани растителнозащитни дейности, се регистрират в публичните регистри на БАБХ; лицата, които работят с пестициди, от една страна, трябва да бъдат обучени по програми, утвърдени от изпълнителния директор на БАБХ, а от друга - да са получили сертификат от БАБХ; ограничава се кръгът на лицата, които могат да употребяват продукти от професионална категория на употреба.
Предвидено е одобряването на Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди, съдържащ количествени и други цели, мерки и срокове за намаляване на рисковете и въздействието на употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда; насърчаване въвеждането на интегрираното управление на вредителите и други алтернативни методи и установяване на показатели за определяне на риска при употребата на продукти за растителна защита. Този план се приема от Министерския съвет, а БАБХ е един от органите, участващи в процеса на неговото изготвяне, съгласуване и приемане. Прецизира се уредбата на дейностите: търговия, преопаковане и употреба на продуктите за растителна защита. С цел облекчаване на разрешителните и регистрационните режими се променят изискванията, на които трябва да отговарят лицата, които работят в селскостопанските аптеки като продавач-консултанти, лицата, които извършват фумигация и обеззаразяване на площи, помещения и растителна продукция срещу вредители и лицата, които третират семена за посев, предназначени за пускане на пазара.
Изчерпателно се посочват случаите, в които дейностите с торове и други продукти не се регулират и се въвеждат изискванията на Регламент № (ЕО) 2003/2003 относно торовете по отношение на режима на обозначаване на “ЕО ТОР”.
Същевременно законово се установява регистрационният режим на торовете, които не са ЕО торове, като лицата, които ги произвеждат, внасят и търгуват, се контролират от БАБХ.
За предотвратяване на административни нарушения по закона и предотвратяване и отстраняване на вредни последици от тях се въвеждат принудителни административни мерки при установени нарушения от страна на контролните органи на БАБХ., а административнонаказателните разпоредби са структурирани по нов начин, различен от този в досегашния закон, като съставите на нарушенията са формулирани по-конкретно, размерът на санкциите е предвиден съобразно тежестта на всяко нарушение, границата между минималните и максимални санкции е разширена и са въведени задължителните санкции при нарушения на регламенти (ЕО) № 1107/2009 и № 2003/2003.
Друг съществен нов момент е въвеждането на необжалваем минимум за наложени наказания – глоба и имуществена санкция, и за отнети вещи, предмет или средство за извършване на нарушението.
Предвид специфичната материя, която се урежда със законопроекта, в Допълнителните разпоредби се дават определения на използваните думи и термини, за да се гарантира в максимална степен точното и еднакво прилагане на закона.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения на други закони, свързани с дейностите по законопроекта: изменение в устройствения закон на Българската агенция по безопасност на храните и в Закона за пчеларството по отношение на компетентния орган Българската агенция по безопасност на храните; изменение в Закона за храните и в Закона за ветеринарномедицинската дейност, с което се засилва административният контрол на индивидуалните административни актове, издавани от инспекторите на агенцията и директорите на областните дирекции по безопасност на храните, се регламентира като задължителен; изменения в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и в Закона за водите, с което се въвеждат разпоредбите на Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди.
Регламентиран е редът за довършване на започнали, но недовършени по досегашния закон производства. Предвидена е валидността на подзаконовите актове и документите, издадени на основание на досега действащия закон, и са заложени преходни периоди за влизане в сила на някои разпоредби.
Специалните изисквания за извършване на дейностите в областта на растителната защита ще се регламентират с наредби, издадени от Министерския съвет или от министъра на земеделието и храните.
С приемането на законопроекта ще се осигурят по-добри възможности за опазване на земеделските култури, което ще подобри качеството и безопасността на растителната продукция; ще се подобри процесът на разрешаване на продуктите за растителна защита, като същевременно се ограничи до възможния минимум тяхната употреба с оглед защитата на здравето на хората, животните и околната среда; ще се подобрят условията, при които се извършва стопанската дейност в областта на растителната защита. А тези резултати от своя страна ще спомогнат да се повиши качеството и безопасността на храните от растителен произход.
След откриването на дебата от председателя на Комисията, отношение взеха: н.п. Д. Чакъров, който подкрепи законопроекта; н.п. И. Михайлова, която обърна внимание, че по отношение опазването на околната среда, в законопроекта има стриктни мерки при въздушната употреба на препарати и почти липсват такива при наземно третиране, като няма гаранции за опазване на места с пчелини или с производство на биопродукти; г-жа М. Маврудиева, отговаряйки на въпроса посочи, че законопроектът транспонира определена директива, която изисква гаранции за въздушното пространство; г-н Т. Тенев, който допълни отговора и посочи, че се предвижда проверка и повишаването на контрола на наземната техника от Контролно-техническа инспекция и н.п. И. Михайлова, която препоръча уреждането в наредба на стриктни изисквания и условия при употребата на препарати за растителна защита с използването на наземна техника.
Председателстващият заседанието на Комисията отправи покана за други предложения по законопроекта, след което прекрати дискусията.
След проведеното гласуване, Комисията по околната среда и водите с 16 гласа „за”, без ”против” и ”въздържали се”, подкрепи законопроекта и изразява следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на растенията, № 002-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12. 2013 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИСКРА МИХАЙЛОВА