Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците № 954-01-20, внесен от н.п. Джевдет Чакъров на 23.09.2009 г.
2. Изслушване на информация от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/, относно:
- Структурата и дейността на ПУДООС;
- Финансови възможности и приоритети за финансиране;
- Механизъм за вземане на решения, обявяване и прозрачност за взетите решения;
- Въпроси от комисията относно спряното финансиране на проекти от ПУДООС: с изпълнени строително монтажни работи, актувани и частично финансирани до момента; със сключени договори и започнати СМР – ще се замразяват ли или ще се търсят други решения; за обекти без сключени договори и започнати СМР и пр.
- Справка за разплащанията и започнати СМР и пр.
- Справка за разплащанията на дължимите суми от “ВиК” дружествата в страната.
3. Разни.

---

/ Начало 14.30 часа/

ПРЕДС : Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по околна среда и водите.
Имаме кворум очевидно. Почти целия състав на Комисия е тук.
По предварително раздадения ви дневен ред ние имаме две основни точки и точка разни по която ще имаме няколко съобщения и теми за обсъждане.
Първата ни точка от дневния ред е: Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците № 954-01-20, внесен от н.п. Джевдет Чакъров. Тази точка ние я отложихме от предишното си заседание, поради факта, че вносителя отсъстваше от заседанието. Днес сме изправени пред същия факт. Вносителят отсъства въобще от парламента по уважителни причини, включително и от заседанието. Аз ще си позволя отново да ви предложа да отложим точката от дневния ред, като този път не фиксираме следващо заседание, за да бъдем сигурни, че вносителя ще бъде на разположение, за да може да си защити мотивите за внасянето на законопроекта.
Някакви съображения по моето предложение имате ли?
Тук видях госпожа Жикова, която ни информира, че вече е в ход съгласувателната процедура по проектозакона подготвен от Министерство на околната среда и водите. И аз предполагам, че във времето отлагайки разглеждането на този законопроект, ние ще достигнем до така желания от всички нас вариант, за да може да разглеждаме двата законопроекта, които засягат един и същи въпрос едновременно.
Да считам ли, че се приема предложението?
Приема се.
Благодаря ви.
По втора точка от дневния ред. В отговор на наша покана, наши гости днес са госпожа Евдокия Манева – зам. министър на околната среда и водите, госпожа Емилия Стоянова – изпълнителен директор на ПУДООС. Господин Стефан Стефанов – директор на Дирекция “Управление на отпадъците”.
Аз ви благодаря за присъствието. Поканихме екипа на Министерство на околната среда и водите във връзка с изявеното желание от страна на всички членове на Комисията да получим по-подробна информация за работата на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, известно като ПУДООС. Като ние си позволихме да дефинираме каква информация очакваме да получим от предприятието. Като се започва от структурата и дейността, финансовите възможности и приоритетите за финансиране, механизъм за взимане на решение, обявяване и прозрачност на взетите решения от предприятието. И един пакет от въпроси, които засягат една група от над 200 проекта, които бяха спрени, чиято реализация беше спряна. Но тъй като те са на различен етап на развитие и изпълнение на проекта, ние бихме искали да чуем от представителите на Министерството и на предприятието каква ще бъде съдбата и какво ще се случи с проектите от различните категории. Проекти със завършени строително монтажни работи, актувани дейности и какво се случва. Как виждат във времето експертите от Министерство на околната среда разплащането по тези проекти. Проекти по които частично са изпълнени строително монтажните работи. Каква е перспективата за тях за продължаване на работата или за замразяване на обектите. Предполага ли се замразяване или консервация на обектите. Каква ще бъде тяхната съдба и как вижда отговорностите предприятието. И какви решения ще се търсят за проекти, които няма да намерят подкрепа в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда в обозримо бъдеще.
Това са основните въпроси.
Допълнително по време на заседанието ни миналата седмица, колеги от комисията повдигнаха въпроса за справка за разплащанията на дължимите суми към предприятието от ВиК дружествата, които са едни от основните донори на предприятието, което борави с тези пари, за да разплаща проекти. И пред вас е информацията, която получихме от Министерство на околната среда и водите. Тя е доста подробна в частта функции на предприятието, механизъм по който работи и приоритети, които изпълнява. Доста по-кратка в последната част. И аз се надявам, че днес по време на разговорите и информацията ще се концентрираме и в тази последна част. Каква е съдбата на проектите по различни категории. И разбира се, има ли възможност, бихме ли могли и ние като комисия да съдействаме по някакъв начин за изплащането на дължими суми към предприятието от такива структури като ВиК дружествата. Това е като прелюдия към точка 2 от нашия дневен ред, която е основна за работата ни днес.
Някой нещо да допълни? Ако няма други въпроси допълващи нашие основни въпроси, позволете ми да дам думата на госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители,
Кратката информация, която сме представили във връзка с функциите и задачите на Предприятието за управлението на средства за опазване на околната среда съдържа в същност информация за структурата, състава, как е образувано предприятието. И почти нищо за въпросите, които ви интересуват конкретно. Ние можем допълнително да ви представим всички таблици, които визират спрените проекти. Не сме представили в момента, тъй като цялата тази информация е качена на страницата на Министерството. Но ако настоявате да притежавате тези материали, няма никакъв проблем да ви изпратим и подробни справки.
Към кратката информация която ние получихме аз искам само да ви давам една цифрова обобщена информация за това, какво заварихме в началото на август, когато влезе новия начин в Министерство на околната среда. Заварихме сключени договори за 249 млн. лв. , като само на последното заседание на предприятието, което е било само преди изтичането на мандата са приети решения за сключване на договори за 162 млн. лв. това са решения при положение, че за годината по план сметка и по каноните на бюджета с които е била приета план сметката на предприятието, предприятието е разполагало с 97 млн. от които 67 вече са били разплатени. Тоест имало е резерв за около 30 и няколко милиона и са приети тези решения.
Тъй като през последните четири години въпреки че в Министерство на околната среда е било съвършено ясно, че такива ангажименти имаме към Европейския съюз, а именно да построим регионалните депа за отпадъци и за пречиствателните станции за над 10 000 жители. Въпреки това основния дял, 90 процента от проектите са били за малки населени места при това не от места с 10000 жители, а в редица случаи под 2000 жители за населени места с по 50, 100, 150 човека.
В средата на тази година към 16 юли, ние трябваше да приключим с изграждането на 56 регионални депа. А 24 от които изобщо не са започнали. Въпреки че трябваше да бъдат изградени 24 регионални депа не са започнати. Освен това в края на следващата година, ние трябва за всичките 121 града, които са от над 10 000 жители да имаме пречиствателни станции. В момента не е започнало изграждането на станции в 71 пречиствателни станции. Тоест при тази картина ние имаме за четирите години, вие сега ще гледате бюджета за следващата година и ще видите приложение 7 конкретно за тези обекти, които кореспондират с обектите, които се финансират от предприятията за управление на средства за опазване на околната среда. За 4 години над 700 млн. лв. са изразходвани за такива малки обекти или се оказваме в ситуация при която може да стартира всеки момент наказателна процедура за депата. Същото ни очаква и за пречиствателните станции. Казвам това, за да подчертая, че нямаше никаква друга възможност да бъдат взети решения, да бъдат прекратени проекти, които практически водят до разпиляване на средства. И целия ресурс с който разполага Министерство на околната среда да се насочи към изпълнение на тези задачи. Основно това са средствата от програма ИСПА, средствата от предприятията за управление на средства по опазване на околната среда и средства целево, които се определят на общините с приложение № 7 към държавния бюджет.
По тази причина още на първото заседание на Управителния съвет бяха приети новите приоритети, а те съответстват на това, което казвам, да се осигури финансиране на големите обекти, за които имаме задължение на конкретни дати към Европейския съюз и бяха спрени проекти за 159 млн. лв. Това са решения на Управителния съвет по които не е имало сключен договор, съществува решение, но няма сключен договор и са прекратени 61 договора по които не е имало извършена никаква дейност.
Започваме 1 август със задължения по сключени договори в размер на 90 млн. лв. от които актувани 43 млн. От тях засега са разплатени 7 млн. общо актуваните са 50 млн. и остават до края на годината за следващата година да бъдат актувани още 40 млн. В момента имаме при нас документация за неразплащане на 43 млн., а в предприятието в момента има 300 000 лв. В момента в който ние получим от различните данъчни такси, за да видим какви са източниците на средства, в момента в който ние получаваме средства разплащаме съответните задължения, които имаме. Направили сме списък на съответните договори към датата на постъпленията.
Картината е такава, че за следващата година ние ще сме длъжни да разплатим някъде около 80 млн. лв., а лимита за бюджета за предприятията за следващата година е 49 млн. Това означава че Предприятието за опазване на околната среда за следващата година е абсолютно блокирано да извършва каквато и да е дейност свързана с други обекти, освен този при които вече са сключени договори и даже не може с лимита който има да изплати средствата. Тоест и през 2011 г. ще има задължения, които произтичат от тази политика за която ви споменах от това, което заварихме.
Ние сме изпратили писма на всички искания, които имат сключени договори по които да извършват определени дейности, като сме обявили, че ще се разплатим. Но това ще стане септември следващата година, тъй като ресурс в момента няма в предприятието. Има общини и предполагам, че по този въпрос се обръщат към вас за съдействие, има общини в които общината е сключила договор с изпълнителя преди да е сключила договор с предприятието за управление на средства. Тоест, няма гаранция, че ще получи средства, а договора е сключен.
Има договори с не правителствени организации. Там сумите са значително по-малки, но също има такива договори. Има и една сума от 4,5 млн., от Министерство на финансите за конкурси, които провеждаме периодично за чиста околна среда. Това са малки мероприятия, които осъществяват общини, не правителствени организации и училища. Там няма да има проблеми с изплащанията. До края на годината ще приключим с това издължаване. Но през следващата година няма да провеждаме никакви подобни акции, защото целия ресурс ще бъде насочен към обезпечаване на тези проекти, за да си изпълним задълженията.
За тази година положението с финансирането се утежнява от факта, че ВиК дружествата имат задължение в рамките на 36 млн. към предприятието. Ние направихме среща с всички ВиК, които имат държавно участие със съдействието на министъра на регионалното развитие и за различните ВиК по график правим план за разсрочено плащане, тъй като и те са в това състояние, че не могат изцяло да покрият задълженията си. Така че този дълг няма да бъде възстановен до края на годината. Но се надяваме, че от порядъка на 3, 4 млн. ще имаме до края годината. Виждаме, че това е едно много скромно число на фона на нашите задължения. Това е обобщения отговор, който дадоха финансовите схеми на предприятието. То е изключително тежко.
Искам само да подчертая, че решенията се взимат и продължават, а се взимат от управителния съвет на фонда, който се председателства от министъра на околната среда. В него участва зам. министъра на околната среда, представителя на Министерство на финансите, на Изпълнителната агенция по околна среда, на Сдружението на общините и не правителствените организации. И смятам, че за тази ситуация огромна отговорност носи Управителния съвет и лично министъра на околната среда. Защото решението на Управителния съвет в същност е политиката, която е била следвана за тези четири години.
Предполагам, че вие ще се интересувате и за големите обекти в регионите за които отговаряме. Ние носим всички материали и бихме могли да отговорим и сега. Но може би е най-добре, ако се съберат исканията за конкретните обекти и ние ви дадем писмена информация за всеки обект по отделно какво е положението. Кога ще му дойде реда на плащането. Аз имам в момента списъка на плащанията. Споменах кои са обектите. Те са подредени по датата на който е дошъл акта за извършване на тези работи. Може конкретно за всеки обект да ви кажем кога очакваме да се финансира плащането.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА:
Благодаря.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Може би няма информация за това, че изпълнителното тяло е от 32-ма души. Като 22-ма души се занимават с финансирането контрола на проектите. Около 500 проекта са на година. Към предприятието и типа на болнични отпадъци по датска програма към Медицинска академия със средства от датското правителство е изградено за болнични отпадъци. Такава е волята на дарителя. Това е държавно предприятие или държавна собственост. Дано съм улучила какво ви интересува. Но готови сме целия екип да отговаряме на вашите въпроси.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА:
Благодаря ви госпожо Манева.
Колеги, имате думата. Заповядайте.
Господин Корумбашев.
ПЕТЪР КОРУМБАШЕВ:
Благодаря. Аз исках да кажа, в този разговор да уточним може би нашите очаквания. И от госпожа Манева получаваме обективна информация. Какво представлява управителния съвет, това са неща които всеки може да ги прочете на уеб сайта. Една много по-подробна информация за това колко не разплатени сметки има към момента съвсем конкретно. И какъв е плана в случай, че ние може да съберем тези пари. Примерно 20 млн. лв. как по приоритети ще бъдат разпределени. Примерно за Поморие,за проекта еди къде си. На всички ли ще се разплаща равномерно или ще се каже имаме три категории проекти. Това е като един условен пример. Проекти които трябва да се довършат. Проекти които ще се правят и проекти, които ги замразяваме и няма да ги започваме. Тоест да имаме по-голяма и конкретна информация. Да бъде обект по обект.
Също другото нещо, което е много важно. Информация защо един проект е замразен, защо един проект ще се завърши, защо един проект ще стартира. Да имаме ясни критерии за тази класификация. Защо например нещо се случва в една община, а нещо не се случва в друга община. Да не се мисли, че някой прережда. Да има една по-голяма прозрачност при взимането на решения, което ще е един много добър знак. Затова е необходима повече информация и искам да ви помоля за един такъв отчет.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Господин Корумбашев, аз мисля, че дадох информация. Отговорих на вашите въпроси. Но понеже вие искате конкретно обект по обект не е моя работа да давам съвети на народните представители. Но цялата тази информация, абсолютно цялата е на страницата на Министерството. Критериите които са възприети, за да няма никакво съмнение, че има толериране на някоя община, а на друга пренебрегване са всички общини, които имат проекти за пречиствателни станции над 10 000 жители и тези проекти са стартирали, ако там е необходимо съфинансиране или те не попадат в списъка на обектите, които ще бъдат финансирани по оперативната програма изцяло ще се поемат от Министерството. А за отпадъците само тези 23 регионални плюс петте, които са с изчерпан капацитет, това е съвършено ясно записано. Това ще бъдат приоритетите, които ще са валидни за следващата година. Тези приоритети обаче остават на хартия, защото ви казах, че за следващата година Министерството или специално предприятието няма да могат да отделят нито лев за нови проекти. Така че приоритетите остават и критериите като пожелание за 2011 г. Защото споменах, че ние при лимит 49 млн. за следващата година сме длъжни да разплатим по действащи договори над 80 млн. Тоест, и следващата година ние няма да можем да разплатим. Цялата сума ще бъде ангажирана да се разплатят съответните проекти.
По отношение на това как ще се разплащат и дали там няма да има също някакво толериране на отделни общини има списък, който ще ви предоставим. Списъкът на актуваните досега работи, извършени работи по различни обекти, подредени по датите на актуването.
Единственото нещо, което може да предприемем в отделни случаи е например, ако има следния случай. В община Стамболийски има актувани работи за 969 666. Очевидно е, че ако ние сме получили 500 000 лв. няма да може да дадем на общината цялата сума. Ще имаме случаи в които ще изплатим на съседните следващите две по 150 000 и на тях примерно 200 000, за да могат нещо да направят. Да платят на работниците да си платят ДДС, за да могат да участват в други конкурси. Това ще е единствения случай в който общината на която идва реда по датата на предоставената документация сумата е много голяма и там може да се направи на няколко порции. Това е единственото, което ще си позволим в промяната на последователността в изплащането на обектите.
Периодично даваме списък да попълваме с новите актувания работи. Ще може да ви го предоставим. Няма никаква пречка, за да извършите и вие контрол дали спазваме този принцип, който е възприет при нас.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА:
Благодаря ви.
Заповядате господин Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ:
Нека да продължим по-нататък за Стамболийски. Какво става с останалата сума? Изплащате сега по реда, който е дошъл на Стамболийски 150 000 – 200 000. Какво става с останалата сума? Как ще се класира по-нататък община във времето. Това искам, ако може да обясните.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Възприемаме, че някъде от порядъка на три, четири месеца няма да получи ново финансиране. На три месеца, тези които имат много големи суми ще получат нова порция, за да може през този период други по-малки плащания, на които им идва реда да бъдат осъществени. Защото все пак една сума от порядъка на 200000 ще бъде спасителна глътка въздух, за да може тази фирма, която е изпълнила работата да си поеме поне най-належащите разходи. Ако имате предложение по-справедлив механизъм, сме готови да го обсъдим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА:
Аз ви благодаря. Има поредица от въпроси.
РЕПЛИКА:
С госпожа Стоянова много добре комуникирам, но давам конкретен пример. Община Дългопол имаше да получава над 200 000 лв. Сега й се изплатиха само 100 000 лв. Отново ли ще чакат 3 – 4 месеца за останалите примерно 140 000? Защото сумата не е голяма.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
До 200 000 лв. ще изплащаме. Това е станало, защото сигурно е имало молба да им се даде сума във връзка с ДДС и те са били на ред. Ще им изплатим при следващата сума. До 200 000 ще изплащаме на всички.
ПРЕДС.
Има думата господин Аджми Али, който е гост на заседанието. Господин Тошев пожела и господин Пейчев.
НЕДЖМИ АЛИ:
Благодаря госпожо председател,
Уважаеми госпожо зам. министър, уважаеми колеги, на мен не ми стана много ясно, защо ВиК дружествата не си издължават своите задължения към предприятието. Защото имайки предвид, че към края на всеки месец няма гражданин, който да не си изплати своите задължения. И не виждам каква е логиката те да имат задължения и да бъдат разсрочени във времето, след като има толкова задължения. Да разбирам ли, че е приет проектобюджета за следващата година имайки предвид, това което казахте, че имате лимит от 49 млн. И ако се сложат и тези 36 млн. Стойността отива доста нагоре. И защо тази година не се предприемат мерки за събиране на тези задължения от 36 млн. лв. Защото по този начин наистина всичките тези неудачи за които говорим към настоящия момент мисля, че ще бъдат преодолени. Нека да си свършим тази работа. Какви мерки са предприети за събиране на тези задължения от страна на предприятието?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Ние направихме срещата с ВиК-тата и то с техния принципал. Установи се, че по-голямата част от ВиК-тата са в тежко финансово положение и те не могат да си съберат от гражданите вземанията, поради което най-лесния начин е да не се изплати таксата за водоползване на Министерство на околната среда.
Това което можем като най-драстична мярка да предприемем е да се обърнем към принудително събиране на задълженията им. Това е вариант, но това са в същност преместване на парите от единия джоб в другия джоб на държавата. И освен това искам да ви кажа, че даже да се издължат през следващата година тези 36 млн., ние нямаме право да похарчим повече от 49 млн. лв. Прави сте, че в това отношение трябва да настояваме и ние няма да се задоволим с една среща, за да си съберем вземанията.
За догодина това е проекта за бюджета. Бюджетът ще се гледа следващата седмица и не зная точно кога в Министерски съвет. След това ще дойде в парламента и вие сте изцяло в правото си, тъй като вие гласувате в крайна сметка числата, това от 49 млн., ако успеете да се преборите да се увеличи, това да стане. Нашите усилия засега не дадоха резултат. Това е сумата, която ще може да изразходваме през следващата година. Длъжни сме като принципал на предприятието да осигурим постъпления в предприятието 60 млн. лв. Тоест, таксите по различни закони в областта на околната среда , които ние събираме трябва да гарантират постъпления 60 млн. лв. Тази година са над 90 млн., но се отчита, че редица предприятия не са в невъзможност. Те не работят и няма да могат да плащат. Поради което нашия лимит е 60 млн., но от него може да изразходваме само 49 млн.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА:
Благодаря ви госпожо Манева.
Господин Тошев заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
Във връзка с пречиствателните станции на населени места над 10 000 души. В същност това е приоритет. Ние трябва да ги изградим. Колко смятате, че могат да бъдат изградени, така че да не бъдем санкционирани затова, че не сме го направили. И специално моите въпроси са за дунавските градове и за черноморските градове. Има ли останали такива, които нямат пречиствателни станции? Дали ще бъдат изградени и в какъв срок?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз ви казах, че 71 пречиствателни станции не са изградени, включително градове от черноморското крайбрежие, от поречието на река Дунав. Така че това е проблем, който не може да се реши през следващата година. Една пречиствателна станция се изгражда средно за три години, ако е създадена перфектна организация. Ако имаме примера на пречиствателните станции в Хасково, Димитровград и Стара Загора, чийто договор беше сключен през 2001 г. Все още не са влезнали в експлоатация. Нещата са много по-тъжни. Разбира се, ние ще направим всичко възможно да не се повторят тези ситуации. Но нямаме илюзия, че ще се справим със задачата до края на следващата година. Мисля че всички разбирате, че това е невъзможно.
В момента правим един пълен, подробен график за всяка отделна пречиствателна станция и за всяко отделно депо от тези 23, които остават за изграждане със сроковете и етапите за изпълнение. И аз мисля, срока ни е в края на годината, защото това е информация, която сме длъжни да докладваме и в Европейската комисия. Мисля, че ще е добре да ви докладваме и на вас. Да ви информираме какво е положението, какви са графиците. Как ще стане това изпълнение. Но три, четири години ще е периода през който ще има един сериозен напредък за пречиствателните станции. А за депата срока ни е две години, две години и половина. Ако ние успеем да създадем един много добър график за работа по всеки от тези обекти и до убедим с конкретни действия европейската комисия, че е създадена необходимата организация, можем да се разминем с наказателна процедура. В противен случай ние вече сме в нарушение специално за депата. А след една година ще консумираме още едно нарушение за пречиствателните станции. И имаме наказателната процедура, която виси като дамоклев меч над главите. Изключително сериозно е положението.
Отгоре на всичко непрекъснато се твърдеше, аз сама съм задавала въпроси на министър Чакъров за ситуацията по програма ИСПА. И ако вие се върнете и погледнете стенограми от предишния парламента ще видите, че на всеки зададен въпрос, той казваше, че ние ще усвоим всички средства от програма ИСПА и няма да допуснем нито един лев да отиде на халос. За съжаление в момента това, което констатирахме е, че може би при цялата драматична ситуация ще се налага да върнем пари по програма ИСПА, заради неправилно програмирани пречиствателни станции и депа и за лоши проекти, които са финансирани. Тази информация също ще може да ви я дадем. В момента се прави пълен преглед на обектите и предварително ви казвам, че това е напълно реалистичен развой на събитията.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА:
Благодаря ви госпожо Манева. Явно че предизвиква много коментари всичко. Запазвам си правото и аз да задам един въпрос след господин Пейчев.
ПЕЙЧЕВ:
Благодаря уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манева. Въпросът ми е следния. Ние разбрахме, че Управителният съвет, неговата философия е била грешна на управление. За което той ще си понесе естествено своите отговорности. Но моят въпрос е следния. Тъй като зад тези средства, зад тези подписани договори стои някаква конкретика. Това са подписани актове от страна на инвеститорски контроли. На мен въпроса ми е такъв. Как се извършва контрола в самото предприятие? Аз разбрах, че има 22-ма човека, които се занимават с контрола в предприятието. И в по-голяма конкретика, кой извършва процедурите по ЗОП. Средствата по тези неща на кметовете ли се дава възможност тези средства, те да ги управляват, предприятието ли ги управлява и после кой извършва самия финансов контрол. Защото този проблем е много сериозен в Република България. Просто аз за кой ли път ще повторя, че няма контрол, контрол над конкретиката. Тоест над самите актове образец 19. Няма органи, които да контролират този процес. Сметната палата не е в състояние. Това го казах и в самото Народно събрание.
На времето имаше Държавен финансов контрол. Той беше закрит. И в момента стои един сериозен проблем. Ние ще тръгнем да разплащаме по тези огромни списъци средства мои и ваши средства, които не знаем дали правилно са актувани. Какви инвеститорски контроли имат кметовете по места? Какви инвеститорски контроли има самото предприятие? Как ги е назначило, как ги е определило. Това са въпросите, които имаме.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Аз предлагам най-напред изпълнителния директор да каже няколко думи и аз след това ще добавя нещо.
ЕМИЛИЯ СТОЯНОВА:
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, искам да кажа няколко думи във връзка със зададения въпрос. Предприятието разполага с експерти в Дирекция “Финансиране” на екологични проекти и дейности със специалност “Строително инженерство”. Няколко на брой само, за съжаление, а има и експерти, които са икономисти. И трима човека са хората, които правят предварителен контрол на проектите. Тоест, когато пристигне молбата от общината с работния проект, с разрешителното за строеж, със становищата и разрешителните, които издават нашите регионални структури, те се грижат за окомплектовката на документацията така, че да може управителния съвет да вземе решение за финансиране на конкретни обекти.
След като се вземе решението за финансиране, уведомяваме общината и кмета е този в чието задължение и правомощие е да проведе процедурата по Закона за обществените поръчки. Предприятието осъществява контрол по предоставените от общината документи свързани с провеждане на обществената поръчка. Това е решението на кмета за откриване на процедурата, заповедта с която е назначил комисията, протокола от работата на комисията, решението за избор на изпълнителя и ние задължително изискваме договора с избрания изпълнител, офертата с която е спечелил процедурата, тъй като част от количествено стойностната сметка, тъй като нямаме възможност да финансираме целия обект наведнъж, тъй като това са големи инфраструктурни обекти, някои от тях са милиони левове. Финансират се поетапно, за да може да сравним количествено стойностната сметка, която е към нашия договор с общината, дали цените съответстват на цените с които избрания изпълнител е спечелил процедурата.
Така че това го следят експертите, които ще контролират изпълнението на съответния договор, който ние след това вече подписваме с общината. Между ПУДООС и общината на последния етап се подписва договора за сумата за която е гласувал управителния съвет.
След това искам да ви уведомя, че предприятието не предоставя средства на общините предварително по договорите. Ние дори не плащаме аванс. Разплащането по договорите става след като строителя вече е започнал да изпълнява строително-монтажните работи, изготвят актовете образец 19. Ние към регионалните инспекции околна среда и басейнови дирекции имаме назначени специалисти, така наречените специалисти изпълняващи функциите на инвеститорския контрол. Тъй като ние нямаме инвестиционна дирекция, нямаме такива функции, затова така сме ги нарекли тези хора, те са ни предложени от съответните директори на нашите регионални структури на място, тъй като те познават там хората, които могат да изпълняват тези дейности. Това са хора инженери или са на възраст по-малка от 60 – 63 години и работят и на друго място или са пенсионери, които са били инвеститорски контрол в годините когато са били в трудоспособна възраст. Те осъществяват контрол на място за изпълнение на обекта. Проверяват тези актове на място. Осъществяват контрол дали средствата, които е отпуснало предприятието отиват по предназначение за изпълнение на тези обекти. Но първичния документ, акт образец 19 се изготвя от строителя, инвеститорския контрол на общината, който задължително е определен със заповед на кмета или би следвало да бъде определен или кмета е задължен да го определи. Директорът на ТСУ или самия кмет подписват този акт образец 19, с който декларират изпълнените строителни работи.
Строителят фактурира тези дейности и при нас идва комплекта с документи. Искане за плащане от общината, копие заверено, вярно с оригинала от изпълнителя към общината, фактурата и протокола, който е съставил нашия човек представляващ инвеститорски контрол или специалист изпълняващ такива функции. И този протокол е заверен от директора на съответната дирекция. И този набор от документи се разглежда от нашите само трима души експерти на 518 договора, които имахме за миналата година. Тези трима човека отварят договора, приложенията и сравняват цените, количествата изпълнени дейности, отбелязват ги. И едва след като установят, че всичко е точно изпълнено, както е по количествено стойностна сметка, изпращат едно платежно обяснение към счетоводството за финансиране. Но това е механизма, който ние като контрол сме успели да организираме.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Аз да добавя две думи. Това е най-слабото звено. От една страна е изцяло сбъркана философия на финансиране. Това е под всякаква критика, това което е правено. От друга страна контрола на място е доста формален. Един човек в регионалната инспекция, който е фактически половин бройка, той там никак не е трудно да влезе в контакт и да си затвори очите за конкретните неща. И другия, разчитаме общината сама да контролира нещо, което най-вероятно предварително е или преостойностено или се знае какво се прави.
В момента какво се опитваме да направим. Тъй като нямаме капацитет за една голяма част от проектите сме подали информация, която най-общо, изчислявайки разходите на един жител или на един линеен метър с огромни разлики в отделните общини. Там където разходите са извънредно големи, все пак от Министерство на регионалното развитие всеки месец публикува някакви средни цени на отделни видове дейност и там където са много големи сме подали документацията на икономическа полиция.
Освен това в момента Сметна палата проверява. Освен това ние сме разпоредили на регионалните инспекции и само предприятие извършва проверка отново на голяма част от обектите. Защото имаме информация, че много от канализациите, които са изградени са останали сухи канализации. В същност направена е канализацията сама за себе си, за да бъдат взети пари. Няма сградни отклонения и никой не се е включил, нито възнамерява да се включи в канализацията. Просто хората в малки селца, махали нямат интерес. Това им е скъпо. Има тоалетна на двора.
РЕПЛИКА:
Той няма да даде 1000 лв., за да си прави отклонение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Точно така. Цялата тази информация ще бъде събрана.
ПЕЙЧЕВ:
Аз разбирам, че контрола се губи в две насоки. Едната посока е конкретика в самия проект. Един канализационен проект трябва да бъде надлежно прегледан може би от експертен съвет в самото предприятие в ПУДООС. Тъй като комбинацията за далавера може да стане от кмета на населеното място, проектанта. Това е първа фаза.
Втората фаза може да стане при изпълнението на обществената поръчка с фирмата изпълнител и съответно назначения инвеститорски контрол. Предприятието ПУДООС губи контрола върху така предоставените с благородни намерения средства за изграждането, било то на канализационна мрежа в населеното място, пречиствателна станция или за съответното депо за битови отпадъци. Аз затова го зададох този въпрос и ви насочвам какво трябва да бъде променено вътре в начина на контрола. Защото точно там изтичат тези средства.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА
Една малка реплика. Изобщо трябва да се промени контролира по изразходването на всичките държавни средства по инвестиционни обекти. Защото по същия начин, никакъв контрол няма. И за средствата по приложение 7. А нямаше никакъв контрол например за средствата, които се изразходваха за бедствия и аварии. Те се предоставят на доверие на общините. И какво става там никой не знае. Аз през лятото видях, въпреки че това не е екологичен обект, а по линия на бедствията и авариите, една подпорна стена в Доспат, как беше отцепена и пред очите ми започнаха да я разпадат и да изваждат пръстта от там, за да я бетонират, тъй като е била отчетена като бетонна стена. И трябваше очаквайки проверката, да се направи това, което е било отчетено. Примерите са много и за канализация и за какви ли не други съоръжения.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА:
Аз благодаря за коментарите. Наистина се отклонихме и към подпорни стени и към всякакви други примери. Но бих искала категорично да заявя, че не желая, не ми се иска Комисията по околна среда и води чрез такива коментари, на базата на отделни примери да прозвучи с общо становище, че ние сме против това местните власти в България да се разпореждат със средства, които така или иначе се полагат на местните власти като бенефициенти. Ако ние искаме децентрализирано да прилагаме много големи фондове, в това число и структурните фондове на Европейския съюз, местните власти са основен партньор на централната изпълнителна власт и те са тези, които носят всякаква отговорност, в това число и наказателна, ако нарушават законите на страната. Но те са наш основен партньор и не бих искала някой от нас тук или от гостите на заседанието да остане с впечатление, че ние се обединяваме около това, че местните власти по презумпция са нарушители, щом те управляват инвестиционни проекти. Напротив, както има примери за нарушения, така има и стотици примери за успешни инвестиционни проекти, които са проведени от местните власти. Така че с тази забележка, бих искала да ограничим малко нашите коментари по отношение на компетентността, възможностите и капацитета на местните власти. Не че не може да имаме претенции към тях или по някакъв начин да се опитваме да съдействаме за подобряването на този капацитет, но в никакъв случай не може да ги обявим за нарушители по презумпция.
Искам обаче, ако ми позволите да се върна към основния ни въпрос, проектите по ПУДООС, с един въпрос от мое име. Разбрах госпожо Манева, че 226 са проектите, които са спрени, по които не е имало сключени договори между предприятието и съответната община. Тоест това са проекти по които въобще в близките години няма да се случва нищо. Така ли да го разбираме? Проектите които са спрени са 61. По които е имало договори между предприятието и общините, но по които няма никаква извършена дейност към датата на заседанието на Управителния съвет. Това също са проекти по които не се очаква да се случва финансиране. След което вие ни обяснихте за този списък от актувани дейности, който по някаква последователност по постъпването на фактурите ще се изплаща с уговорките колко има в предприятието. Това обяснихте. Разбрах.
Но същевременно въпроса ми касае тези проекти, по които има извършени дейности, но те не са завършени етапи, не е завършена работата по проекта, а той в момента с информация от предприятието е спрян. Какво да отговорим ние на общините. Да продължават ли работа по тези обекти? В какво време се очаква някакво финансиране по тях? Защото ако те не продължават работа, те не могат да предложат фактури за актуване. А ако се спре обекта донякъде, какво се случва с този обект? Преминава ли в режим на замразяване? Преминава в режим на подписване на акт 10, което е много тежка процедура. И каква е отговорността и възможностите на предприятието в тази връзка?
Благодаря ви.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
По отношение на възможностите вие разбрахте, че те са нулеви. Аз се опитах нещо да кажа в този смисъл. Но във всички случаи, когато е извършен определен обем работа, когато има сключен договор и е завършен етап от работата, в зависимост какъв е етапа, какво трябва да се направи. И ако наистина е абсолютно наложително чисто технологично да се извършат определен обем от работи, за да бъде замразен обекта, ние ще преговаряме конкретно какво още може да се направи, за да достигнем до етап при който обекта ще се замрази. Така че обект по обект за тези случаи ще обсъждаме и ще решаваме каква работа още може да се извърши с гаранция, че той ще бъде разплатен. Ние това сме го обяснили на общините. Но ако някъде имате промени, ни уведомявате, че трябва да ни изпратят писмо какво още е необходимо, за да бъде замразен обекта безпроблемно. Надявам се, че стана ясно, че има шанс да бъдат финансирани подобни неща. Аз само искам да кажа по вашия коментар. Аз мисля, че никой няма съмнение, че трябва да има реализация на тази дейност. Въпросът е в ефикасността. Това че контрола не е добре организиран и не ефективен. Няма значение дали държавата или общината оползотворява средствата.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ:
Обектите в много от договорите, самия строител и изпълнител вероятно ще прекрати, тъй като не му плащат. Той няма разплащания. Ще поиска замразяване на обекта. Предприятието в момента финансира този инвеститор на обекта, общината. Значи общината ще бъде страната, която ще подпише акт 10. И в този случай кмета ще носи цялата отговорност по всички тези обекти на които предстои тяхното замразяване. И средствата трябва да бъдат осигурени от самото предприятие, а не от бюджета на общината. Това е въпроса.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА:
Нека да се уточним какво разбрахме с господин Пейчев. За да бъдем много ясно колеги, предполагам, че и на срещата с Националното сдружение на общините този въпрос е бил дискутиран. И за да нямаме никакво разминаване и посланията да бъдат общи, аз разбрах, че вие ще предложите на общините за всеки конкретен проект, специално договаряне и график до замразяване на обекта на някакъв етап, който ще гарантира, че няма да бъде разрушено това, което вече е инвестирано.
Заповядайте господин Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ:
Да доразвием този въпрос. Да приемем, че вие госпожо Манева служебно ще оцените всеки един обект дали той ще се замрази или трябва да се довърши. И съответно в определен срок да уведомите общините.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Служебно няма да правим това, ще очакваме инициатива от страна на кметовете. Вече имаме постъпила документация. Защото те са заинтересованата страна да си защитят проекта и да се аргументират, че е необходимо още еди каква си сума за такъв вид работа. Така че по-голямата част от кметовете вече реагират. Знае се, че това е единствения начин да се приключи с такива проекти.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА:
Благодаря ви. Така разбираме и ние и това ще бъде нашето послание към местните власти в съответните райони, чиито представители сме, че тяхна трябва да бъде инициативата, за да провокират те договаряне с предприятието за график за допълнителни работи, за да може да се стигне до етап подходящ за замразяване на обекта. Така да ви разбирам.
Благодаря.
НЕДЖМИ АЛИ:
Благодаря госпожо председател. Имам един въпрос към госпожа зам. министърката във връзка с проектите по оперативната програма, които са внесени от общините. Защото по доста от проектите вече има изпълнени процедури, има сключени договори. Текат им гаранции които са внесли отделните фирми изпълнители и общините също им тежат. Кога ще има някакъв окончателен отговор по тези проекти? Дали ще бъдат одобрени, дали ще бъдат отхвърлени, но трябва да има някакъв отговор.
ПРЕДС.ИСКРА МИХАЙЛОВА:
Аз ви благодаря господин Али. И господин Тошев иска да зададе въпрос. Само искам да ви напомня, че ние предварително не бяхме насочили въпросите към оперативната програма и ще благодаря на госпожа Манева, ако отговори.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
Във връзка с това, което се каза, че има безсмислени проекти за които са изхарчени пари, без да им голяма смисъл в реализирането на тези проекти, може би трябва министерството да сезира прокуратурата за такива случаи. И дали смятате да го направите. Защото очевидно това е злоупотреба с една процедура за изграждане на проект, който никому не е необходим, както се спомена тук. Тогава това е много тежко нарушение и би трябвало да има отговорност от тези, които са участвали във вземането на такова решение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Ние сме сезирали прокуратурата. Там където сме намерили съответни неща свързани с усвояването на средствата. Но аз имам много големи съмнения, че заради погрешно управленско решение някой може да носи отговорност. Защото аз съм чувала много пъти на база на въпросите, които съм задавала на министъра, защо се финансират такива малки обекти, след като имаме задължения. Защо се финансират обекти под 2000 жители, след като навсякъде по света в такива места никой не прави канализации. Правят се местни локални съоръжения много по-евтини. Беше отговорено, че по целесъобразност. Няма норматив в това отношение. И не зная дали това може да издържи в прокуратурата. Но ние ще направим каквото трябва и ще видим резултата.
Що се отнася до оперативната програма, това беше тема на срещата на всички кметове на общини с министъра на околната среда и зам. министъра Евелина Василева, която отговаря за оперативната програма. Аз споменах, че ние до края на годината правим график за всички проекти, които ще се финансират. И критериите на база на които ще се приемат проекти точно се знае, че финансирането ще бъде насочено към населени меса с над 10 000 жители. И затова всичките малки проекти, които досега са били толерирани също са спрени. Мисля че всички общини, които имат такива проекти вече са уведомени. Не мисля, а съм сигурна. А точно кои общини ще започнат най-напред финансиране, доколкото ми е известно най-напред са проектите за Враца и Габрово. Следват и следващите по големина, които ще получат. Но вие ще получите съвсем точна информация, какво се случва и кои са първите проекти, които ще получат финансиране.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА:
Аз ви благодаря госпожо Манева.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ:
Госпожо Манева, разбрах, че това са приоритетите на новото ръководство. Нямаме нищо против. Но не знам къде е ограничението и къде е забраната за подаване на такива проекти. Защото критериите, правилата и процедурите, които бяха съгласувани с Европейската комисия не бяха в тази насока. А и няма никъде срокове, които могат да бъдат подадени. Да не бъдат приети такива проекти.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Фактът че програмата е спряна и в момента няма финансиране, означава че Европейския съюз не е бил много очарован от това, което се е правило. Затова забрани няма. Но има приоритети и всяка държава може съвсем ясно да прецени какво да прави.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ:
Нека Министерството официално да отхвърли проектите или комисията, която е назначена.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Аз ви казах, че до края на годината ще получат информация.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА:
Аз благодаря. По отношение на оперативната програма околна среда на изслушването на министър Караджова на наше заседание, тя даде двумесечен срок. Това беше преди един месец, в който ще бъдат променени критериите и ще има яснота по това как ще се действа. Но ще се възползваме от правото си на комисия да изслушаме специално министър Караджова и зам. министър Василева по въпросите на това какво се случва с проектите по оперативна програма и околна среда и разбира се, конкретно с тези проекти, които вече бяха подадени. И чакат решение за това дали ще бъдат одобрявани. Някакви други въпроси колеги, коментари?
Тогава с ваше позволение бих искала да направя едно уточнение и коментар. Тъй като днес министър Чакъров, който беше споменаван много често, отсъства от нашето заседание, аз като представител на политическата сила, която той представляваше като министър на околната среда и водите, съм длъжна да кажа няколко думи. Тук чухме коментари по това как са били и каква е била политиката и как са били разпределяни средствата в предприятието за управление на дейностите по околна среда. И аз мога да кажа, че тези решеня са били предмет на една осъзната политика по отношение на това, че независимо от това колко български граждани живеят в едно населено място, те имат абсолютно същите права да получават услуги и то това са услуги свързани с жизненото право на вода в много случаи. Така че това е била осъзната политика. И на фона на ясните приоритети на оперативната програма околна среда са били насочени приоритетите на предприятието за управление на дейностите по околна среда, което представлява един скромен национален инструмент с който може да се действа на територията на страната. Разбира се, всяка политическа сила, която се нагърби с управлението на тези дейности може да промени приоритетите, както ние сме свидетели сега, че се променят приоритетите в работата на предприятието.
Остава за нас все пак въпроса като политическа сила. Какво ще се случи с хората, които живеят в по-малките населени места? Аз много добре знам какви са им приоритетите по отношение на Европейския съюз. Знам какви са ни ангажиментите и си давам сметка затова, което ни предстои, което трябва да изпълним като ангажименти към Европейския съюз.
Що се отнася до това, че в някои случаи вие констатирате нарушение и считате, че има нарушения или че има проекти, които са изпълнени и след това не се използват. Тоест, инвестирани са едни пари и са закопани някъде, то затова всеки който е извършил такава дейност трябва да носи отговорност. По това ние тук нямаме никакво съмнение.
Аз ви благодаря, че ме изслушахте в отсъствието на Джевдет Чакъров.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
По отношение на водоснабдяване Министерство на околната среда по никакъв документ няма задължение. Абсолютно по никакъв. Никога не е изпълнявало някакви функции свързани с водоснабдяването, било на малки, било на големи градове. Това винаги е било прерогатив на Министерство на регионалното развитие. По тази причина е изключително странно, че изведнъж Министерство на околната среда се е нагърбило с този вид дейност. Така че тук става дума и за някакъв вид нарушение на нормативни актове.
Аз не оспорвам правото на всеки гражданин да има достъп както до водоснабдяване, така и до канализация. Но Министерство на околната среда има задължение да решава последователно въпросите свързани с това, кои са обектите, които създават най-големи рискове за околната среда. Не можем да сравним например риска, който създава един голям град като Бургас, като Варна, като Пловдив, като София. Рискът от замърсяване и то масирано замърсяване със замърсяването, което прави едно малко селце от 50 души. От такава гледна точка би трябвало всяка държава да има ясни приоритети и не случайно в документите, които сме подписали като членове на Европейския съюз, тези приоритети са фиксирани с конкретни дати, което означава, че което и да е правителство трябва да се съобразява с тези приоритети. Разбира се, всяко правителство има право и на собствена политика, но тя в крайна сметка трябва да бъде съобразена с ангажиментите, които са поети като членове на едно голямо семейство като Европейския съюз.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА:
Заповядайте господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ:
Всички които се изказаха имат основание, включително и това, че който спечели властта има право да наложи своите приоритети и своите виждания.
Откъде идва финансирането за дейностите, които са най-близко до предмета на нашата дейност? Оперативна програма, ИСПА, ФАР, ПУДООС, държавен бюджет, приложение № 7. От тук нататък, каквото ще се одобрява, всичко трябва да отговаря за над 10000 жители. Тези приоритети са разположени на всички места. Депата са такива, по оперативната програма проектите ще вървят и т.н., вие казвате водоснабдяване. Ако в едно село живеят 90 – 100 човека. И от 60 години не са сменяни етернитови тръби и ако там се пилее 60 процента от този безценен ресурс наречен вода. И ако две трети от приходите на ПУДООС идват от таксата водоползване. И ако този човек ще плаща три, четири пъти повече, отколкото консумира. И ние ще му кажем ти не живееш в селище с над 10 000 жители. Ти защо ще пиеш вода, защото си там в селото и си плащай таксата. И затова вместо формулите и онази жестока рационалност има и политика и политическа отговорност.
Затова дайте да проверяваме където има злоупотреби, където има друго и да дадем възможност на управляващите да развиват своята политика. Те оцениха предишните по определен начин. Ще оценят и сегашните. И дайте там да не навлизаме така остро, защото право на живот имат всички български граждани.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Жестоката рационалност в която упреквате води до наказание. Наказанието е процент от брутния вътрешен продукт за всеки ден неизпълнение на задълженията. И тогава няма да има пари за водоснабдяване нито за градове със 100 000 души, нито за градове със 100 души.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ:
Вие сте човека, който най-добре в България знае защо София няма съвременен завод за преработка на отпадъците. И можеше да го има преди 8 – 10 години. Аз не поставям този въпрос. Нали знаете защо няма. Ще го обсъдим. Ще му дойде времето и на това. Защото трябваше да се финансира по предприсъединителните фондове. Защото процедурата трябваше да се проведе на друго място в България. Защото това беше неизгодно на тогавашната управа. И ще спра до тук. Вие знаете човека кой е и сте го казвали по най-добрия и най-професионален начин, когато сте имали тази възможност.
Второ, 24-те депа. Законът за управление на отпадъците на кого вменява отговорност? За събирането, транспортирането вече с новите изменения оползотворяването и депонирането. Кой е субекта? И кога ще видим тези досиета на 24-те депа и да кажете от тези 24 забатачените, три, пет, десет са готови и не могат да тръгнат, защото няма пари. А 14 са по тази и тази причина. Отговаря по закон този и този. Такъв разговор. Защото депото в Луковит не може да тръгне поради едни безумия, депото в Пазарджик, поради други.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА:
Благодаря ви господин Божинов. Доколкото разбирам като че ли изчерпахме темата с ПУДООС. Получихме отговорите. Очертават се поне две теми по които бихме искали да получим информация от Министерство на околната среда и водите и такъв тип разговор, за да сме на ясно къде сме. Това е оперативна програма околна среда. Статусът на проектите, които са подадени и в бъдеще и какво се случва там с приоритетите. И обсъждане на казуса с отпадъците във връзка с дискутиране на Закона за отпадъците.
Това ще влезе като дебат при изменение и допълнение на Закона за отпадъците, а също така и при изслушването за оперативна програма околна среда по втори приоритет. Първият е водния сектор, вторият са твърдите отпадъци.
Един последен въпрос, който остана открит и ние имаме възможност като комисия, ако решим да се опитаме да съдействаме на предприятието за управление на отпадъците. Като поканим отговорната институция за ВиК дружествата. И поискаме някаква информация за това кога ВиК дружествата ще имат възможност да се издължат към предприятието.
Ако колегите от комисията са съгласни, нека да планираме една такава покана към министъра на регионалното развитие и благоустройството, който е принципал на ВиК дружествата в България. Разбира се, с ваше участие.
Обединяваме се около това.
Благодаря ви. С това приключихме втората точка.
По точка разни някой има ли нещо да ни каже.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ:
По повод поканата, която предстои на МВРП по отношение на Вик дружествата да видим философията на министъра по отношение на самите дружества. После изрично да го напишем. Да присъства, защото това е важен проблем.
ПРЕДС.
Благодаря.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
/Закрито в 16.00 часа/