1. Прецизиране на административно-наказателни разпоредби на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, във връзка с Доклад на заместник-министър Евдокия Манева, проведените консултации и прегледа на Доклада за законопроекта от Правна дирекция на Народното събрание.

---

. . .
Председател Искра Михайлова: Добър ден, уважаеми господа! Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Днешното заседание на Комисията е посветено на една единствена точка от дневния ред: „Прецизиране на административно-наказателни разпоредби на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, във връзка с Доклад на заместник-министър Евдокия Манева и проведените консултации и прегледа на Доклада за законопроекта от Правна дирекция на Народното събрание.
На заседанието присъстват: от Министерството на околната среда и водите г-жа Антоанета Димитрова – началник-сектор „Генетично модифицирани организми” и г-жа Райна Хардалова – началник отдел „Биологично разнообразие”. Имаме гости от неправителствения сектор. Аз ще помоля всички народни представители да прегледат много внимателно проекта за доклад за второ четене на законопроекта, който е раздаден на всички. Всички го имат пред себе си. Да се концентрираме върху основната ни задача – това е разглеждане на Административно-наказателните разпоредби. Текстовете, които трябва да разгледаме, са маркирани, с препратки към сега действащия закон. Всички са получили писмото на г-жа Манева заедно с поканата за днешното заседание. Освен тези материали, имаме и становища от експертите от Правна дирекция и становища от отдел „Европейско право” на 41-ото народно събрание, с което аз ще ви запозная по отношение на тези административно-наказателни разпоредби.
Други предложения по дневния ред? Няма.
Петър Курумбашев: Вие представихте толкова много хора тук, а не представихте председателя на Народното събрание госпожа Цачева. Ние си я приемаме за член на нашата комисия – радвам се, че тя постоянно участва в работата на нашата комисия.
Исках процедурно да ви предложа, тъй като имах разговори с няколко неправителствени организации, които изразиха колебание относно текстовете, които бяха на редактиране и чл. 80, ако има възможност, да им дадете думата само в рамките на 3 минути само на един техен представител да изложи техните съмнения, тъй като те казаха, че ма една възможност за двояко тълкуване на този член 80, да го изчистим точно като въпрос. Става дума за едно изслушване в рамките на 3 минути във време, в което Вие прецените за удобно – преди или след тези дискусии, когато намерите за подходящо.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Искам да направя едно уточнение, че в резултат на проведените срещи с представители на неправителствените организации, за да разговаряме на един език, а той е езикът на правните норми, те са оторизирали, възложили са на колега адвокат, специалист в тази област, който, съгласно предварителните им уточнения, в петък миналата седмица в 14.00 ч. представи в писмен вариант предложенията за редакционни промени, повтарям, редакционни, тъй като аз коректно обясних на представителите на неправителствените организации и на колегата, че между първо и второ гласуване и след като вие бяхте готови с този доклад - проект на доклада, с оглед опасенията им, че е възможно стенограмата да не е уточнена, възпроизведена максимално точно в доклада, тези редакционни поправки да бъдат взети предвид. Предоставила съм ги на вниманието на председателката на комисията г-жа Михайлова. Уточнили сме се, че тя при подлагане на прегласуване на уточняващите текстове ще има предвид тази редакция, така че изказвам обратно становище на предложението на господин Курумбашев – каквото е имало да се казва от неправителствените организации, е казано с този текст. Говорим вече на езика на правните норми. Второто гласуване е минало. Беше достатъчно, ако трябваше твърдо да се придържаме към правилника, само с този доклад да влезем в пленарна зала. Но в дух на диалогичност, каквито имаме като отношения с неправителствените организации, поех ангажимента към тях, че техните предложения за редакционни промени ще бъдат обсъдени. Така че не считам за нужно не в рамките на 3, но и в рамките на 1 минута да се дава повече думата за обществени организации, тъй като, повтарям, те са направили това, депозирайки писмено предложенията си за редакционни промени, в това число и в чл. 80.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, госпожо Цачева. Вие изяснихте един допълнителен момент, отнасящ се до техниката на работата ни днес. Освен писмото което ни дава повод да подложим на обсъждане и гласуване на Административно-наказателните разпоредби, които са били предмет на гласуване на второ четене на предишното заседание на комисията, има няколко текста от проектозакона, които по предложение на Правна дирекция, с цел прецизиране на формулировките и пълна яснота в доклада за второ четене, който ние ще внесем за заседание в зала, аз ще предложа за прегласуване.
В контекста на това прегласуване на тези текстове ще ви информирам и за писмено направените предложения до председателя на Народното събрание от юрист, който представлява група неправителствени организации и прави конкретни предложения по текстове.
Георги Божинов: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаема госпожо Председател на комисията, аз дори съм склонен този дебат да го проведем на закрито заседание на комисията, за да няма никакви притеснения от нито един народен представител за необходимите стъпки и действия, които трябва да предприемем, но просто ситуацията налага да преразгледаме някои от нещата, които присъстват в доклада в комисията. Не се налага при едно правилно гласуване в залата, при информиране на залата и гласуване, да излезем от тази ситуация, но ако не направим тези стъпки, ще бъдем съучастници в един много голям пропуск, който няма да ни бъде простен. За какво става дума?
Става дума за членовете 70 и 80. Имаше предложение на народните представители да отпадне текстът на вносителя, тоест да останат да действат двата члена 79 и 80. Имаше предложение за редакция в чл. 79, която я прави съвместима с изискванията на Европейската директива, тоест, отпадането на думите „пускане на пазара” и онова, което гласувахме под аплодисментите на публиката за съдържание на член 80 може да се приеме като редакция на комисията. Но спомняте си, че поставихме изричен въпрос преди гласуването, по памет, без да гледаме текста към заместник-министър Манева, дали текстът, според който задействаме предпазната клауза, може да постигне целите, около които се обединихме. Те бяха: задействайки предпазната клауза по чл. 23 на Директива 2001/18, да изпълним онова, което вършеше чл. 79 в действащия закон.
Още тогава аз попитах, ако си спомняте, каква е хронограмата на най-близките действия след подаване на заявлението.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Господин Божинов, извинявайте, ще Ви прекъсна. Най-вероятно и от моето изявление, и от това на председателката не разбрахте какъв е предметът на настоящата среща. Дебати няма да има, господин Божинов. Има доклад, има стенограма на второ гласуване. Не е необходимо да се крием от неправителствените организации и да правим нещо на закрити врати.
Георги Божинов: Тогава пред тях.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Пред тях ще се обсъждат редакционни поправки, съобразно нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, на текстовете, които посочи председателката. Аз съм я помолила да се свика тази комисия, в изпълнение на ангажиментите ми, поети към неправителствените организации. Оттам насетне това, което е трябвало, комисията го е свършила миналия четвъртък. Така че много Ви моля, нека да не връщаме дебатите в изходна позиция, тъй като не сме вече в тази процедура.
Георги Божинов: Ангажиментите към неправителствените организации са въпрос на чест, на дума, на авторитет, но пред нас заместник-министърът декларира, че текстът, който подкрепихме на слух, решава проблема. Сега, когато текстът е пред нас, става ясно – ние го знаехме и тогава и затова попитахме, че чл. 22 се отнася за вече пуснатите на пазара от вчера картофи в Европейския съюз, че предпазната клауза по чл. 23, на основание на допълнителни научни факти или позовавайки се на друга страна, можем да спрем онова, което е пуснато вече. Но този инструмент, който гласувахме с надеждата, че предотвратява съзнателното пускане в околната среда с цел на полеви опити не върши работа. Ние трябва да имаме пълното съзнание дали процедурата ни притиска и ние сме в това положение, или в зала ще гласуваме онези предложения на народни представители, които ни вадят от тази ситуация - текстът, който е предложен, върши половината работа – за разрешените опити в Европейския съюз и оставането на чл. 79 в сегашния му вид, без думите „пускане на пазара” върши онова, което обществото иска, което му обещахме и което мисля, че сме длъжни да дадем. Затова аз предлагам, за да не взима дивиденти някой, който се е сетил, който го е предложил, който го е наложил, затова може пред цялата тази уважавана публика да го решим, а може да го направим и на закрито заседание, за да не взима дивиденти този, онзи или третият, а да направим онова, което е необходимо със задружни усилия.
Председател Искра Михайлова: Аз Ви благодаря, господин Божинов, за изказването. Не случайно всеки един народен представител има пред себе си пълния текст на проектодоклада. Така или иначе, ние ще се върнем на текстовете и особено ще обърнем внимание на текстовете, в които не се приемат предложения на народни представители, включително и предложенията, засягащи чл. 79 и чл. 80, тъй като по време на гласуването ние сме отбелязали че отхвърляме предложения на народни представители в някои случаи на основание на това, че текстът ще намери логично мястото си по-нататък в закона. Трябва да бъдем абсолютно конкретни по отношение на този параграф, засягащ чл. 79 и новия параграф, който засяга чл. 80. Там ще се върнем и поради последното предложение, което спомена госпожа Цачева, за редакционна поправка по настояване на неправителствените организации, която наистина е редакционна поправка. Така че, без да противореча на това, което Вие казвате, като поддържам становището, че всички заседания на комисията досега по Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, бяха открити заседания, че ние направихме работна група, която въвлече всички представители на гражданското общество да изкажат своите становища, продължавам да настоявам заседанието да бъде открито, като, обаче, достатъчно ефективно, за да можем наистина да приключим с прегласуване на текстове с цел конкретизиране, изясняване и прецизиране, но да не се връщаме към дебати, по които вече на няколко пъти сме изслушали становищата на всички заинтересувани страни.
Георги Божинов: Приемам Вашето предложение.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви.
В такъв случай, искам да обърна вашето внимание – всички имат пред себе си доклада – моля ви да отворите на страница 23. Става дума за § 31, който засяга промените в чл. 51. Има поредица предложения на народни представители, като някои от предложенията са оттеглени, но остават две предложения, по които трябва да прегласуваме, тъй като в доклада не е ясно точно каква е била позицията на комисията. Това е предложението на народния представител Георги Божинов и Петър Курумбашев в § 31 т. 2 да отпадне, предложението на народния представител Искра Михайлова в § 32 т. 2 да отпадне и предложението на народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов, които са оттеглили предложението си по точка 1, но са поддържали предложението си по точка 2 на § 31.
Аз съм един от вносителите на предложение и оттеглям предложението си, което е § 31, т. 2 да отпадне, тъй като в последващи текстове се намери логично място на текстовете, които са заложени в този параграф. Обръщам се към народните представители Георги Божинов и Петър Курумбашев и Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов, поддържат ли предложението си за точка 2 от § 31, за да подложим на гласуване и ясно да знаем как да запишем в окончателния доклад.
Пропуснах да кажа, че господин Тошев е оттеглил своето предложение и така е записано в доклада.
Петър Курумбашев: Намерило е място по-нататък, където са добавени 7-те километра за биологичен начин, и 10-те километра за пчелини, тоест, разширено – тоест няма смисъл ние да поддържаме нашето предложение, нали така?
Георги Божинов: Да, да.
Председател Искра Михайлова: Благодаря ви. Господин Чакъров, оттегляте? В такъв случай моля да се запише, че народните представители Георги Божинов и Петър Курумбашев оттеглят предложението си. Аз оттеглих моето предложение и народните представители Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов оттеглят предложението си. Правна дирекция, удовлетворени ли сте? Благодаря Ви.
Моля ви след това да обърнете внимание на стр. 28, § 40. Тук отново има поредица от предложения на народни представители. Параграф 40 засяга чл. 64, който се отменя. Общо сме гласували, че комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 43, тъй като систематично текстът на чл. 40 е отразен в чл. 66а, тоест в § 46. Моля всички народни представители да си направят справка със стр. 29, § 46, където е намерено логическото място на текстовете, които отпадат, от отмяната на чл. 64. Обръщам се към народните представители Лъчезар Тошев, Георги Божинов и Петър Курумбашев, Искра Михайлова, Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов, Екатерина Михайлова и Иван Иванов,по настояване на Правна дирекция. Моля ви, вземете на микрофона думата и обяснете на народните представители защо прегласуваме.
Много моля за изказвания само на микрофона. Ще се опитам да обясня на народните представители и след това ще дам думата на представителя на Правна дирекция. Смисълът е в това, че по време на гласуванията ние сме отхвърлили становища на народни представители. Някои от тях сме гласували като отхвърлени по принцип, тъй като текстът намира място в следващи разпоредби на закона.
Правна дирекция настоява да бъдем много ясни във формулировката и да прегласуваме, за да бъдем категорични в това, че не приемаме предложението на народните представители, или те го оттеглят.
Георги Божинов: Не е така – отворих текста. Чл. 64, § 40, казва: „Чл. 64 се отменя”. Защо сме били против? Защото член 64 развива процедурата за провеждане на обществено обсъждане. Ние не оттегляме своята идея „да отпадне отпадането на общественото”, но се приема по принцип тази наша идея и общественото обсъждане отива на друго място, в друга процедура. Това е коректният текст срещу нашите предложенията. Не че сме ги оттеглили и нямате проблеми, а отпада идеята за отпадане на общественото обсъждане, тоест остава нашата воля; тя се реализира на друго място и затова няма конфликт, за да кажем, че го оттегляме. Аз така възпроизвеждам паметта си.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, господин Божинов, точно така беше. Аз ще помоля Правна дирекция да се изкаже.
Анна Емануилова: Правилникът за организация и дейност на Народното събрание, съответно дейността на комисията, първо се гласуват в пленарна зала и в комисия предложенията за отпадане., така че в случая ние не можем да приемем едно предложение за отпадане по принцип. Тъй като на миналото заседание и на по-миналите в стенографските протоколи е прието и е разписано, че текстовете отпадат по принцип, това просто е недопустимо.
Георги Божинов: Приема ли се нашата идея, че общественото обсъждане остава? Приема се. А къде му намираме мястото, е друг въпрос.
Джевдет Чакъров: Наистина, коректната позиция е да бъдат подкрепени по принцип и това не означава, че ние сме съгласни с формулировките и текстовете, които сме гласували. Но по този начин наистина се получава разминаване. Когато гласувахме текстовете миналия път, редица от предложенията бяха подкрепени по принцип и това е нормална практика. Ние не сме народни представители от вчера и знаем много добре по какъв начин се е гласувало. Може да се отворят не едва и две такива доклади и стенограми и да се види, че има такава практика, но ако се реши оттук нататък вече това да бъде по този начин, добре.
Председател Искра Михайлова: Господин Чакъров, за да прекратим този дебат по технологията, приемате ли Вие така, както е разписан докладът?
Джевдет Чакъров: Приветствам подхода, който днес тук реализираме всички, наистина, да обсъдим всички. Трябва да благодарим и да приветстваме и председателя на Народното събрание, че лично тя се ангажира, да доогледаме текстовете, да ги прецизираме, да ги видим. Иначе не мога да кажа на ангро, че приемам абсолютно целия доклад, защото днес ги уточняваме.
Председател Искра Михайлова: Става въпрос – по този параграф.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева. Проблемът произтича от това, че предложението на вносителя не третира съдържанието на даден текст, а казва, че той отпада, в смисъл – вашите предложения, когато са направени, те могат да бъдат за отпадането или против отпадането. Вие казвате, че по същество сте за запазване на общественото обсъждане, което обаче намира място в друг текст. Следователно, няма как да има по принцип два текста и този, който е чл. 64, и новия чл. 66а, който се създава. Оттук идва проблемът. Така че внимателно да помислим: на гласуване ще се подложи предложението на вносителя за отпадане. Ние сега не говорим за или против общественото обсъждане по съдържание, а за отпадането на чл. 64, защото неговото съдържание е възпроизведено в новия текст 66а. Разбираме ли?
Георги Божинов: Презумпцията подкрепя текста на вносителя, и колкото и да е парадоксално, формално парадоксално – подкрепя и текста на народните представители, защото идеята за общественото обсъждане отива на друго място. Затова приемаме да отпадне формалният текст в досегашния закон, но понеже приемаме идеята на народните представители, изписваме го с тези думи, залата го гласува.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Вашето предложение е за отпадане и Вие правите обратно предложение да не отпада. Говорим конкретно за чл. 64.
Предложението на вносителя е за отпадане. Вие казвате: Ние сме против отпадане, защото искаме да има такова съдържание. Това съдържание го има, но то е по-назад в текстовете.
Джевдет Чакъров: Това е идеята, която ние лансираме, да бъде запазена, тя е запазена.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: В такъв случай трябва да бъде, че комисията по принцип приема предложенията на всички народни представители.
Георги Божинов: Да. И го отразява.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Разбрах.
Председател Искра Михайлова: Точно заради това подлагаме на прегласуване този параграф, господин Чакъров.
Антоанета Димитрова: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, бих се опитала да дам една формулировка за мнение на комисията по този текст. Тя е следната: Комисията не подкрепя предложението за отпадане на чл. 40, но подкрепя по принцип идеята за запазване на общественото обсъждане, която е отразена систематично еди къде си.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Колеги, идея по принцип е много бланкетно казано и е извън възможността на това, което правим в момента. Имаме текста: чл. 64 се отменя. Постъпили са предложения този текст да бъде запазен. След като съдържанието на този текст се запазва, тези предложения е коректно да са приети по принцип от комисията. Нали така? Аз разбирам, че това е запазено. В такъв случай всички предложения трябва да бъдат приети по принцип и се излиза с общия текст, който е даден по-надолу. Това ли е?
Георги Божинов: Това е.
Председател Искра Михайлова: Много внимавайте какво гласуваме. Обединяваме се около това, че гласуваме, че комисията не подкрепя текста на вносителя, подкрепя по принцип текста на народните представители, тези предложения, § 40 не може да стане § 43, тъй като систематично текстът на чл. 64 е отразен в чл. 66а, § 46.
Георги Божинов: Да, приема се.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Единствената разлика е следната. Тук това, което е тъмноболтваното, е не да пише, че комисията не подкрепя предложенията, а комисията подкрепя по принцип предложението и отдолу текстът си остава същият. Няма причина текстът да бъде променен. Отпада § 40.
Георги Божинов: В доклада се променя: текстът остава.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Точно така.
Председател Искра Михайлова: Това е идеята, да коригираме текстовете в доклада. Трябва да гласуваме: подкрепя по принцип предложенията на народните представители, на всички тези изредени предложения се подкрепят по принцип и логическото място е в § еди кой си, член еди кой си. Съгласни ли сте, колеги? Трябва да го изчистим.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Текстът е за отпадане. Тъй като всички са наясно, че неговото съдържание отива по-назад, точно на това място тук, след като болтваното след всеки един е написано сега, като го изгласувате, че се подкрепя по принцип предложенията, направени от народните представители, комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 43. Дотук. И чл. 64 се отменя – това остава. А другото ще отиде в чл. 66а, новия текст. Така ли е, колеги? Така е.
Гласувайте по предложенията на всички народни представители. Текстът тук ще бъде „Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 43, а той гласи, че чл. 64 се отменя. Това е.
Председател Искра Михайлова: Точно така е, благодаря Ви, госпожо Цачева. Гласуваме, че подкрепяме по принцип предложенията на народните представители Лъчезар Тошев, Георги Божинов и Петър Курумбашев, Искра Михайлова, Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов, Екатерина Михайлова и Иван Иванов – подкрепяме по принцип предложенията и комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 43.” Съгласни ли сме с това? Съгласни сме.
Джевдет Чакъров: Още едно изречение да се добави, че текстът намира систематичното си място еди къде си.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева То следва след това, в зала ще имате възможност да се изкажете по този въпрос, че е по-надолу.
Председател Искра Михайлова: Той намира мястото си в § 46.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Нищо не пишете тук, никакъв запис, казах ви.
Председател Искра Михайлова: Който погледне в § 46 ще види, че се създава нов член.
Моля да гласуваме – тук настояват колегите, прави са. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря ви.
Стигаме до § 71, на стр. 45 от доклада, който е пред вас, който третира установяване на наказателни разпоредби. Той е в общата група отложени Административно-наказателни разпоредби.
Преди това да видим § 55, стр. 39: „членове 79 и 80 се отменят”. Това е в проектозакона. Следва поредица от предложения на народни представители, които сме гласували коректно, след което имаме изменение, което комисията предлага. Създава се нов параграф 55а, който става § 59 и предлага следната редакция за член 80: „Чл. 80…” Сега ще ви прочета предложението на неправителствените организации по отношение на чл. 80.
Чл. 80, по предложение на неправителствените организации, следва текстът да звучи така: „Министърът на околната среда и водите не издава разрешение”. Отпада „може да”.
Съгласни ли сте, колеги? Текстът остава „не издава”.
Моля, който е съгласен, да гласува тази редакция на текста на чл. 80.
За – 18, против – няма, въздържали се няма.
Единодушно – 18 гласа за.
„Не издава разрешение за създаване на генномодифицирани организми” и тук се включва „по реда на раздел 2”. Това е предложението на неправителствените организации. Искам да обърна внимание, че текстът, който ние сме предложили в следващия раздел 2, е процедурата по разрешение и това,според мен поне, е ненужна препратка.
Лъчезар Тошев: Госпожо председател, аз смятам, че текстът е общ, обаче тук, доколкото си спомням, бяхме изтъкнали в дебатите, че става въпрос за освобождаване в околната среда, което липсва. Би трябвало да се каже „Не издава разрешение за освобождаване” и да се добави „в околната среда на ГМО”. Тогава това става текст, който забранява всякакво освобождаване в околната среда. Беше ни казано, че сме гласували текст само за изпитание и прочее; това не е вярно. Но по този начин записано, това се отнася за всякакъв вид освобождаване в околната среда.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Моля ви за действащия закон да прочетем легалното определение за освобождаване какво означава.
Председател Искра Михайлова: Сега ще имате възможност да чуете и това.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Легалното понятие е „освобождаване в околната среда” и не е коректен запис само „освобождаване на ГМО”. В границите на защитените територии. Трябва да си бъде понятието както е, „в околната среда”.
Георги Божинов: Аз смятам, че щом сме се спрели на този момент от нашата досегашна работа, най-коректното и необходимото изисквано от нас поведение е следното. Да подкрепим предложенията на тази голяма група народни представители за отпадане на § 55, защото на практика имаме оставане на чл. 80 и имаме само редакция на този член, която беше предложена от колеги народни представители и от Председателя на Народното събрание.
Чл. 79, който отпадна при уговорката, че предпазната клауза върши същата работа, след като имаме текста пред себе си и става ясно, че това не е така, трябва да остане – чл. 79, където също става дума за освобождаване в околната среда. Има предложение на народния представител да отпаднат думите „и пускане на пазара” и става най-чистото решение: отпада чл. 55 от вносителя, приема се предложението на народните представители, остава чл. 79, редактира се с отпадането на тези думи – остава чл. 80 с редакцията на председателката. Това е, което трябва да направим.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Господин Божинов, ако това се допусне, означава докладът назад да претърпи промени в по-голяма част от параграфите - това, че което беше предмет на вашата дейност миналия четвъртък. Всички тези неща са дебатирани и са съобразени. Повтарям това, с което започнах в началото: правите редакционни поправки, а не тепърва да се прегласуват текстове. Мисля, че сте се уточнили по този въпрос. Имало е коректни гласувания до момента и втори път да се подлага на гласуване отпадането или не на чл. 79 е недопустимо.
Георги Божинов: Когато гласувахме, аз попитах министър Манева текстът, който изрекохте, защото го нямаше написан, дава ли гаранции, че предпазната клауза ще бъде задействана при желание да се проведе опит, свързан с пускане в околната среда. И я попитах: ако проследите хронограмата на действие, кога ще задействате предпазната клауза. Тя отговори – може да го прочетете в стенограмата – веднага, щом заявителят изрази своето желание за този вид култури, които нарекохме национални, традиционни и имаме воля да не се пускат в околната среда, задействаме предпазната клауза и спираме това начинание. Да, но не. Защото текстът, който сме приели, и той ще остане и ще си действа и няма да е в конфликт с чл. 79, се отнася само за разрешените в Европейския съюз опити.
От вчера картофите на BASF са разрешени. Ако един производител европеец, въз основа на това решение на Европейския съюз си купи тези семена и дойде при нашия министър по нашия закон и поиска да засади в България тази култура, министърът може да се позове на чл. 22 от Директива 2001/18 и да каже „Не те допускаме”. Тогава се стартира предпазната клауза по чл. 23.
Но ако един друг сорт картофи излиза от лабораториите и този, който иска да го пусне на пазара се обърне към министъра да проведе на определени площи експеримент и да го пусне в околната среда, министърът не може да задейства предпазната клауза по чл. 23, въз основа на чл. 22. Това е същността на въпроса. Никакви формални неща не могат да ни попречат, ако имаме ясна воля какво правим, да го направим. Ако искаме зад процедурата да се скрием и да отворим врата, това е друга работа. Затова аз исках да го решаваме при закрити врати, за да не кой е по- и най-, а да постигнем рационалното решение. Рационалното решение е това: Приемаме предложенията на народните представители, прегласуваме отношението си към тях, остават чл. 79 и чл. 80. Член 79 – с редакцията на народните представители, чл. 80 – с редакцията на комисията. Текстовете, предложени от министерството, важат за пуснатите на пазара опити – и край.
Председател Искра Михайлова: Господин Божинов, в момента ние дискутираме текст на чл. 80. В момента обсъждаме § 55а, който става § 59 - той е нов параграф, защото на миналото заседание ние коректно сме гласували.
Що се отнася до това, ако ние върнем гласуването, за да запазим в сега действащия закон член 79 от сега действащия закон, който звучи така: „Забранява се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури”.
Алинея 2, която е след изменение: „министърът на земеделието и храните съгласувано с министъра на околната среда и водите допълва списъка по алинея 1 със заповед, която се обнародва в „Държавен вестник”.
Какво печелим ние, като при вече записаните разпоредби в закона, ако върнем този текст, при положение, че гласувахме поредица от текстове?
Георги Божинов: Искам да обясня, че ако вчера пуснатият в Европейския съюз картоф някой поиска да го отглежда в България, ние имаме инструмент, с който да го спрем, пуснатия на пазара. Това е предпазната клауза. Но ако някой друг поиска да отглежда друг сорт картофи, който не е извървял процедурата и не е разрешен в Европейския съюз, ние не може да го спрем с тази предпазна клауза!
Иван Алексиев: Това не е вярно.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева. Това не е вярно.
Георги Божинов: Как да не е вярно това? Вземете думата и ме оборете с аргументи тогава.
Председател Искра Михайлова: Господин Божинов, не е ли по-добре, в логиката на всичко, което сме гласували дотук, да се обърнете към член 82 – това е § 60, от последния доклад, който гледаме в момента. Вижте § 60, който дава формулировка на чл. 82. На стр. 41, горе, § 60. Чл. 82 се изменя така:
Георги Божинов: Защо разваляме действащ закон и сега се мъчим да кажем, че сме направили нещо.
Председател Искра Михайлова: Параграф 60. Чл. 82 (1) „При наложена забрана в друга държава-членка на Европейския съюз, основана на предпазната клауза, министърът на земеделието и храните позовавайки се на получената информация, започва процедурата по чл. 65.”
Георги Божинов: Прочетете писмото на министър Манева. Аз съм отбелязал ключовите думи. Вижте за какво се отнася. Ето ключовите думи: (чл. 75). Те са за вече пуснато на пазара.
Председател Искра Михайлова: Ние имаме пред себе си чл. 75.
Георги Божинов: А тук става дума за освобождаване в околната среда. Който не разбира това, или няма способността това нещо да го разбира, или е нещо друго. Аз не допусках, че е нещо друго, но желая да вникнете. Ето ги ключовите думи на министър Манева, които съм отбелязал. Вижте ги как вървят и за какво се отнася. И който от експертите не го е видял…
Председател Искра Михайлова: Аз Ви питам в момента, не можем ли, след като тук прехвърляме към чл. 75, да помислим за редакционна промяна?
Георги Божинов: Член 75 е за пазара.
Председател Искра Михайлова: Добре, за пазара, но чл. 80 тълкува и в ал. 2 „министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите прилагат предпазната клауза и за традиционните видове от изключителна стопанска…”
Георги Божинов: Предпазната клауза е в раздел С на директивата, а раздел С е за пуснати на пазара. Втората част е за освобождаване в околната среда и затова тези текстове от 79, и от 82 са обособени за пускане в околната среда. Другото вече е разрешеният опит, който не може да се спира току така. Предпазната клауза се задейства в изключителни случаи, по научни данни, и друга държава го е спряла. Тогава България се позовава и казва: „Картофите на BASF няма да влязат в България”, въпреки че са пуснати в Европейския съюз. Това е смисълът на предпазната клауза, а другият експериментатор си е направил нещо в лабораторията и казва „Господин министър, искам да вляза в околната среда, да експериментирам този сорт. Него не можем да го спрем.
Председател Искра Михайлова: Добре, господин Божинов. Връщаме се към чл. 75, който е за пускане в околната среда. Можете ли да предложите редакция на чл. 75, защото тук има варианти на такава редакция? Става въпрос за § 55, чл. 75, стр. 38.
Лъчезар Тошев: Член 75 е за продукти. За да спазим процедурата, понеже редактираме чл. 80, в настоящия текст аз предложих вече една корекция, но сега бихме могли, спазвайки напълно процедурата, да запишем този текст като алинея 1 и като алинея 2 да запишем текста, който е отпадане, чл. 79, с поправката, че не се отнася за пускане на пазара, а за освобождаване в околната среда.
Георги Божинов: Приемам го това.
Лъчезар Тошев: Да, и това ще стане алинея 2. Няма да се връщаме назад, няма да променяме целия доклад, но ще запишем тук една алинея 2, че не се освобождават в околната среда тези и тези видови, плюс, може да се разширява списъкът от Министерският съвет, както е записано по-надолу.
Председател Искра Михайлова: Вашето предложение е да се доразвие чл. 80 с ал. 2.
Лъчезар Тошев: Да, а сегашният текст да стане ал. 1.
Председател Искра Михайлова: Господин Божинов?
Георги Божинов: Може да бъде със същата редакция: „Министърът на околната среда не разрешава освобождаването в околната среда” – и продължава текстът на чл. 79, въпреки че цялото това упражнение е абсолютно безсмислено - разваляме чл. 79 и 80 и с хиляди каламбури правим нещо друго, по-различно. Ето това е истината.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: За освобождаване в околната среда на ГМО се разбират и тези шест вида, които са по чл. 79. Това е по-широкото понятие в алинеята, която сте записали.
Председател Искра Михайлова: Тъй като имаме предложение за редакция на чл. 80, на който сме в момента за редакция. Подлагам на гласуване вече направеното предложение на господин Тошев, по което разбирам, че ние имаме консенсус в момента. Това е първото предложение. Тогава текстът на чл. 80 звучи така.
„Министърът на околната среда и водите не издава разрешение за освобождаване в околната среда на генномодифицирани организми в границите на защитените територии и защитените зони от националната екологична мрежа, по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и на отстояния от границите им, по-малки от 30 километра”.
По този текст имаме ли спор, по тази редакция? Нямаме спор. Подлагаме на гласуване – моля, който е съгласен с този текст да бъде приет, да гласува.
За – 18, против - няма, въздържали се - няма.
Приема се единодушно.
Следващото предложение е на господин Тошев, който предлага този текст да се превърне в ал. 1 на чл. 80, а да се формулира ал. 2. Формулировката каква е, господин Тошев?
Лъчезар Тошев: Алинея 2 повтаря текста на чл. 79 - с отпадането на думите „и пускане на пазара”.
Георги Божинов: И за да е коректно, трябва да гласуваме, че подкрепяме всички предложения на народните представители.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Колеги, след като приехте редакцията на алинея 1, считате ли, че има приложима хипотеза? Дайте ми пример за съществуването на чл. 79. Възможно ли е, след като е обяснено, и тук това е общата норма за всички видове, не само за шестте вида.
Георги Божинов: Не.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Защо не? Десет километра прави покриване на цялата територия.
Георги Божинов: Тук грешите.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева В хипотезата с картофите: дайте ми място в България, което ще бъде извън тази 30-километрова зона. Няма такова.
Георги Божинов: Имаме картофите, които вчера са пуснати. Един производител от Франция си купува тези картофи и казва: Искам да ги гледам в България. Ние сме направили достатъчно рестрикции. Казваме: на 7 километра от биологичното земеделие не може, на 10 от кошерите не може и на 30 километра от защитените територии не може.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Къде може?
Георги Божинов: Допускаме, че някъде може.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева Това е просто абсурдно, защото няма такова нещо.
Георги Божинов: Пуснат е в Европейския пазар опит. За него е предвидена тази процедура по чл. 23, когато е казано по чл. 22, че не може да го спираш. Но чл. 23 казва: ако възникнат обстоятелства, ако възникнат някакви други аргументи за държавата, спираш този опит. Той е описан в раздел ІІІ на Директивата.
Един български изследовател обаче прави едно откритие в лабораторията си - едни други картофи, които нямат колорадски бръмбар, няма друго, трето и т.н. Без да е извървял пътя - да е разрешен опитът в Европейския съюз, той иска да излезе от закритите помещения и да направи полеви опит. Намерил е 2 декара някъде в България. Отива при министъра и иска разрешение да проведе полеви опити със сорта картофи. Ние казваме, че освен механизма на защитната клауза на разрешените опити, искаме да имаме за пет култури – розата, лозата, зеленчуците и плодовете – още една защитна мярка. И тя е, че министърът за тези шест вида не дава разрешение за полеви опит, а ги оставя, докато нямаме научната сила, вътре в лабораторията… Така ли е?
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Господин Божинов, на срещата, която проведох с академик Съботинов и останалите учени, основният спор беше може ли да има изследвания извън лабораториите. На този етап ясно и категорично им казах, че не може, въпреки другото становище. Те казаха, че са удовлетворени – тези учени, които знаят много добре къде са зоните и какви са периметрите около тях – че дори този запис от 30 километра е смешен и абсолютно излишен, защото няма такава територия в границите на Република България, която извън тези зони с периметър не повече до 10 километра да подлежи на такова освобождаване в природата за научни изследвания. Така че след като сме записали „до 30”, извинявайте, но ставаме смешни, ако сега трябва да запишем: това „до 30” включва абсолютно всякаква забрана извън лаборатории. Има ли някой, на когото не му е ясно?
Георги Божинов: Това се нарича еклектика – съвместяване на несъвместими неща. Едното са територии.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: След малко ще си говорим в неформална обстановка за еклектиката на нещата, но в момента се придържайте към текста, след като с толкова усилия миналия път беше редактиран текстът на чл. 80. Ставаме смешни - вчера тези от вас, които са били на лекцията на Йежи Бузек в Университета, знаят много добре - имаше два въпроса, които се чуха от представителите на неправителствените организации тук. След това същото беше въпрос на дебат и при премиера Борисов. Вие какво искате сега? Да обърнем нещата обратно, щото от Европа да идва друга тенденция?
РЕПЛИКА: Няма такова нещо.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Няма, обаче оттам идват санкциите, господин Божинов. Аз Ви предлагам по-конструктивно - ако държите на това предложение, ще помоля госпожа председателката да го подложи на гласуване и да продължаваме напред.
Георги Божинов: Добре.
Председател Искра Михайлова: Ние спряхме точно на този момент, в който се опитвахме да формулираме предложението за ал. 2 и да го подложа на гласуване, защото няма смисъл да се връщаме на дебатите, с които започнахме обсъждането на законопроекта.
Господин Курумбашев, по този въпрос ли имате предложение?
Петър Курумбашев: Аз исках да подкрепя предложението на господин Тошев. Имам усещането, че тук в комисията имаме общо разбиране и искаме да постигнем една и съща цел; въпросът е просто какъв запис ще постигнем в чл. 80. Мисля, че господин Тошев намери една удачна формулировка да разпишем чл. 79 още веднъж отзад като алинея 2, с изключение на думите „и пускането на пазара”. Исках да ви помоля да подложите на гласуване предложението на господин Тошев и освен това да запишем там, където го имаме като писмено предложение, а то е предложение на Георги Божинов, Петър Курумбашев и Меглена Плугчиева и Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов, и да промените текста, там да не пише „комисията не подкрепя предложението”, а да напишете, че комисията подкрепя предложението по принцип, там, където сме предложили за нов 55а.Мисля, че имаме съгласие в крайна сметка, дори да изглежда, че сме сложили две ключалки вместо една, или изглежда излишно, че има две ключалки. Нека да има една излишна ключалка, да я сложим и нея.
Председател Искра Михайлова: Добре. Позволявам си като коментар от мое име като член на комисията и народен представител, да напомня, че една от причините член 79 да отпадне беше това, че той представлява обща забрана. Просто напомня на народните представители, че ние направихме много сложна комбинация, разписахме в Допълнителните разпоредби текстове. Сега обаче се връщам на даденото предложение от господин Тошев, което господин Тошев ли ще го формулира?
Лъчезар Тошев: Използвам сегашния текст. Той трябва да бъде адаптиран в момента. Той е: „Създава се алинея 2 на чл. 80”. Понеже има две алинеи в сегашния текст, ще бъде с две точки.
Първа точка гласи: „Министърът на околната среда и водите не издава разрешения за освобождаване в околната среда на следните ГМО: тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури.”
Точка 2 гласи: „Министърът на земеделието и храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите допълва списъка по точка 1 със заповед, която се обнародва в „Държавен вестник”.
Това е предложението.
Председател Искра Михайлова: Подлагам на гласуване предложението на господин Лъчезар Тошев за дефинирането на алинея 2 към чл. 80. Това е вече в нов § 59. Моля, който е съгласен с тази формулировка, да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не се приема.
Моля да обърнете внимание на стр. 45, § 71, откъдето започват Административно-наказателните разпоредби. Според Административно-наказателните разпоредби, на предишните заседания ние не сме гласували направените предложения. Останало е предложение за формулировка и основният казус се обособява около две точки. Това са Административно-наказателните разпоредби за тези които извършват работа с генетично модифицирани организми, който освободи сега чл. 133 в действащия закон и чл. 134. Предложенията на вносителя са чл. 133 и чл. 134 да отпаднат – § 72. Предложението в § 76 за нов чл. 134 на предишното заседание, в което се въвежда: при неспазване на разпоредбите по чл. 80 и чл. 82 министърът на околната среда и водите съответно министърът на земеделието и храните се наказва с глоба от 300 000 до 1 000 000 лева.”
Това е текстът, по който имаме получени становища на Правна дирекция на Народното събрание и на отдел „Европейско право”, които доста пространно – който се интересува, може да се запознае с тях, но на практика казват следното:
Отдел „Европейско право” казва: „От извършената справка в българското законодателство бе установено, че няма действащи разпоредби които да предвиждат административно наказание глоба за лице, действащо в качеството му на министър.” Няма аналог за такива разпоредби в други български закони.
2. От разпоредбите на чл. 19а, ал. 1 и чл. 23, ал. 5 от Закона за администрацията е видно, че министър-председателят може да бъде определен в закон като административно наказващият орган, който да издава наказателно постановление за налагане на административно наказание на министър. За установяване на нарушението министър-председателят може със заповед да определи лицата, които да направят проверка и ако установят нарушения, да съставят акт за установяване на нарушение. Предложението в закона да се предвиди група от лица, които имат право да налагат административно наказание на министър, според българското законодателство ще представлява особена юрисдикция. Тази правна фигура не е предвидена и в действащата Конституция на Република България.
3. От направеното проучване бе установено, че глоба в предлаганите граници от 300 000 до 1 000 000 лева не се среща в българското законодателство. Обичайната практика в законодателството е размерът на глобата, която се предвижда за физически лица за извършени от тях административни нарушения да е между 200 000 и 5 000 лева. Парични санкции в по-големи размери се предвиждат за юридическите лица, но не и в размерите предлагани в законопроекта. Съгласно разпоредбите на Европейското право на държавите членки е предоставено правото да определят сами вида и размера на наказанията за извършените нарушения, отчитайки националните особености, традиции и практика.”
Предложение на Дирекция „Правна”, която подкрепя същите становища на практика, но има предложение във връзка с гореизложеното: Ако комисията определи актосъставителя, чл. 134 следва да се измени така:
„Чл. 134. Който не изпълни задължения по чл. 82 или наруши разпоредбата по чл. 80, се наказва с глоба в размер от 300 000 лева до 1 000 000 лева, като е необходимо създаването на Допълнителни разпоредби към чл. 143 (със съответни алинеи). Административното наказание по чл. 134 се налага от Върховния административен съд. Административното нарушение се установява с доклад на (определена някаква комисия от министър-председателя очевидно), който се изпраща на съда.
Следваща алинея: „Съдът разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което налага административното наказание или постановява, че не е налице административно нарушение.”
Следваща алинея: „Решението по предходната алинея подлежи на касационно обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.”
Аз ще помоля колегите експерти от двете дирекции ако имат нещо да допълнят по казуса, който се очертава тук и след това моля за становище народните представители. Имате ли нещо да допълните госпожо Дянкова? Ако има въпроси, имаме експерти и от отдел „Европейско право” и Правната дирекция, референта към нашата комисия. Моля, по административно наказателните мерки.
В резюме: гласували сме наказание глоба за двамата министри, за което няма прецедент в българското законодателство. Възможността е да има процедура за административно наказание, която върви по реда, който ви прочетох, със съставяне на комисия, която установява нарушението и предлагане на Административния съд за решение. Моля за становище народните представители. Господин Язов, Вашето становище по Административно-наказателните мерки?
Костадин Язов: Приемаме предложението, госпожо председател, както е предложено от Правна дирекция и от „Европейско право”.
Председател Искра Михайлова: В такъв случай трябва да определим и кой ще е този, който ще установява. Единственият, който има тези правомощия, е министър-председателят на Република България, който може да назначи комисия.
Лъчезар Тошев: Аргументът, който беше изтъкнат за размера на санкцията, че няма прецедент, според мен не е състоятелен, тъй като за нарушаване на чл. 80 или чл. 81 глобата е точно 1 000 000 – нито повече, нито по-малко. Това е ако някой друг наруши. Още повече, когато органът наруши, тогава защо да бъде от 200 000 до 5 000 лева?
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Няма такова предложение.
Председател Искра Михайлова: То беше като практика.
Лъчезар Тошев: Санкцията трябва да остане както е.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Санкцията остава. Просто се предвижда нарочна процедура, тъй като министърът едновременно е наказващ орган и няма как сам себе си да накаже.
Лъчезар Тошев: Приемам, но по размера беше изтъкнато като аргумент, че нямало прецедент. Този закон е специален.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Точно така.
Любка Цанева: Идеята беше, че в други закони няма.
Председател Искра Михайлова: Аз благодаря. Надявам се, че всички са ме разбрали правилно. Аз прочетох коректно становището на експертите, които представят съществуващата към момента практика, но в никакъв случай не подлагат на съмнение правото в този законопроект да има такава глоба. Въпросът е по каква процедура тя може да бъде налагана.
Прочитам предложението за това как да се променят текстовете, съответно в чл. 134 и в чл. 143, за да се създаде процедура.
Анна Емануилова: Следва комисията да определи актосъставителя, тоест комисия, назначена със заповед, постоянно действаща, на министър председателят. Това ли ще бъде? След като решим този въпрос, ще преминем.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Актосъставителят ще бъде въпросната комисия по нейния доклад.
Анна Емануилова: Към министър-председателя? Добре.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Точно така. Така са го предложили.
Председател Искра Михайлова: В такъв случай чета променения текст на чл. 134. Това е § 76 на стр. 45. Предлагам корекция на текста, която звучи по следния начин:
„Който не изпълни задължение по чл. 82, или наруши разпоредбата на чл. 80, се наказва с глоба в размер от 300 000 до 1 000 000 лева.” Това е текстът за чл. 134.
На следващата страница, предложението отново за § 75, чл. 143, където се създават Допълнителни разпоредби. Дотук членът си действа така, както е с алинеите, които са там. Както е чл. 143, § 75, към него допълнително се създават алинея 5. Нали така, госпожо Емануилова?
Създава се ал. 4. Сегашната алинея 4 остава най-накрая.
Нова алинея 4: „Административното наказание по чл. 134 се налага от Върховния административен съд. Административното нарушение се установява с доклад на комисия, определена от министър-председателя, който се изпраща на съда.
(5) Съдът разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което налага административното наказание или постановява, че не е налице административно нарушение.
(6) Решението по предходната алинея подлежи на каса.ционно обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.
(7) Сумите от глоби и санкции за нарушение по този закон постъпват в бюджетите на съответните министерства, в зависимост от това, от кой орган или упълномощено от него лице е издадено наказателното постановление. Тоест тук това важи за другите. Алинея 4 става ал. 7, а преди това са другите алинеи.
Моля, който е съгласен с такава формулировка, да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Искам, последно, да обърна внимание на гостите, представители на неправителствения сектор, че тяхното предложение по отношение на Закона за биологичното разнообразие ще бъде взето предвид при разглеждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
Останалите предложение, които те са направили са намерили място в други текстове, които вече са гласувани в законопроекта от комисията.
Антоанета Димитрова: В доклада от заместник-министър Манева имаше едно предложение за санкция за неизпълнение на забраната по чл. 75, временната забрана. Дали няма да я предложите все пак на гласуване? Считаме, че това е пропуск, да няма такава забрана.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви за напомнянето. Връщаме се към Административно-наказателните разпоредби.
По доклада на госпожа Манева има предложение за промяна на чл. 136. Това е отсъстващ член – той ще бъде § 76а. Правя предложение за създаване на § 76а, който променя текста на чл. 136, както следва:
„Който наруши наложената с решение на Министерският съвет забрана по чл. 75, ал. 4, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, в размер на 1 000 000 лева.”
Коментари?
Анна Емануилова: Бих помолила да прецизираме още един път разпоредбата. Може би е по-добре да го кажем „който наруши наложената забрана с решение на Министерският съвет”.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Ал. 4 от чл. 75 е нещо съвсем различно. Така, както сте изгласували, ал. 4 казва така: „Министърът по земеделието и храните внася в Министерският съвет информацията по ал. 1 заедно с разглежданата оценка на риска за приемане на решение относно прилагането на забраната по алинея 1.”
Джевдет Чакъров: Това е старата номерация.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Добре, но го съобразете, защото отива – че се отнася за друг материален текст.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Ще му намерим точното място.
Джевдет Чакъров: Доколкото чух само цифрата 1 000 000 се посочва. Все пак трябва да има съобразно и другите подобни казуси, да има „от – до”, да кажем, от 300 - 400. По принцип сме възприели.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: От 300 000 до 1 000 000 да бъде.
Джевдет Чакъров: За съотносимост, съобразно размера.
Председател Искра Михайлова: Абсолютно прав е господин Чакъров. Навсякъде сме фиксирали от 300 000 до 1 000 000. Логично е и тук да бъде така. Прочитам, последно, предложения за нов § 76а, който изменя чл. 136, както следва:
„Който наруши наложената забрана с решение на Министерски съвет по чл. 75, ал. (ще бъде нанесена точно коя алинея), се наказва с глоба, съответно – имуществена санкция, в размер от 300 000 лева до 1 000 000 лева.”
Моля, който е съгласен, моля да гласува! Благодаря ви.
За – 17, против – няма, въздържали се - няма.
Благодаря на всички членове на комисията и на гостите за прегласуването.
Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/И. Михайлова/