1. Разглеждане и обсъждане на Проект на решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 09.03.2011 г.

2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от н.п. Ваньо Шарков и група народни представители.

---

.

ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Добър ден, колеги! Откривам днешното редовно заседание на Комисията по околната среда и водите. Имаме кворум и можем да започнем.
Днешният дневен ред е следният. 1) Разглеждане и обсъждане на Проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерски съвет на 9 март 2011 г.; 2) Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от н.п. Ваньо Шарков и група народни представители; 3) Разни. Има ли предложения по дневния ред? Няма.
Засега това е дневният ред. Единствено по точка втора искам да отбележа, че очакваме народния представител Ваньо Шарков да си представи законопроекта; ако не се появи, тогава вече ще коментираме какво правим.
Присъстващи на заседанието: от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма господин Марий Косев – заместник-министър, госпожа Гюннар Джумалиева – началник отдел в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, от Министерство на околната среда и водите: госпожа Галя Христова – директор дирекция „Политики по околната среда”, госпожа Боряна Каменова – началник-отдел „Политики по изменение на климата” и госпожа Христина Халачлийска – началник-отдел в Изпълнителна агенция по околната среда.



ПО ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане и обсъждане на Проект на решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 09.03.2011 г.

ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Давам думата на господин Марий Косев – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа, представям на вниманието ви одобрения с Решение на Министерския съвет № 133 от 9 март т.г. Проект за Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., разработен от екип на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Целта е да се предложи стратегически документ, който да отрази европейските изисквания, от една страна и да съхрани националните интереси, от друга страна. Проведено е обществено обсъждане на Проекта за Енергийна стратегия и съответните екологична оценка и оценка на съвместимостта.
В резултат на общественото обсъждане от различни професионални и неправителствени организации и енергийни компании и експерти бяха получени близо 200 конкретни предложения. Всички конструктивни предложения са включени в настоящия Проект за Енергийна стратегия; останалите са взети предвид при разработване на проектите на Закон за възобновяемата енергия и на изменението и допълнението на Закона за енергетиката.
Кои са основните моменти в новата Енергийна стратегия на страната? Дефинирани са пет стратегически приоритети: първо, гарантиране сигурността на доставките на енергия; второ, достигане на целите за дял на възобновяемата енергия; трето, повишаване на енергийната ефективност, четвърто, развитие на независим регулиран конкурентен енергиен пазар; пето – политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди и защита интересите на потребителите.
Конкретно за периода до 2020 година българската политика, насочена към подобряване на енергийната сигурност ще се развива в следните основни направления: активно участие в проектите по Южния газов коридор, изграждане на междусистемните газови връзки със съседните страни, разширяване на капацитета за съхранение на природен газ, изграждане на ново хранилище, създаване на условия за доставки на втечнен и компресиран природен газ и оптимално използване на местните енергийни източници.
Енергийната сигурност е тясно свързана и с устойчивото развитие и в този контекст особено внимание ще бъде отделено и на възобновяемите източници. В борба за опазване на околната среда и преодоляване на климатичните промени Европейският съюз прие амбициозната програма, известна като цели 20/20/20. Целите са разпределени на национално ниво и ще бъдат постигнати чрез усилията на всички държави членки.
Събраните приходи в националния бюджет от търгуването на разрешителните за емисии на парникови газове след 2013 одина ще бъдат използвани като основен финансов ресурс за осъществяване на проекти за устойчиво развитие, като: въвеждане на чисти въглищни технологии, насърчаване на енергийната ефективност и ВЕИ, смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи.
По отношение на възобновяемата енергия националната цел е 16 % от общото крайно потребление в страната през 2020 година да бъде постигнато от възобновяеми енергийни източници.
Българската енергийна политика ще продължи да подкрепя проекти за устойчиво развитие, проекти за използване на възобновяеми енергийни източници и проекти за въвеждане на технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид.
По отношение на енергийната ефективност националните цели са амбициозни поради високата енергийна интензивност на националния брутен вътрешен продукт, с 89 %, по-висока е от средната за Европейския съюз, измерена чрез брутното вътрешно потребление на енергия на единица брутен вътрешен продукт и при отчитане на паритета на покупателната способност.
България има амбицията да намали с 50 % до 2020 година енергийната интензивност на националния брутен вътрешен продукт чрез мерки за насърчаване на енергоспестяването както при производството и транспортирането, така и при потреблението на енергия.
Националната енергийна политика се базира на принципа, че независим, регулиран и конкурентен енергиен пазар е най-ефективният и ефикасен път за постигане както на дългосрочна конкурентоспособност на икономиката, така и на приоритетите за енергийната сигурност и устойчивото развитие.
Нашето убеждение е, че трите ключови стъпки към независимо регулиран и конкурентен енергиен пазар са за прозрачно опериране и развитие на мрежите, електроенергийна борса и за отделяне на преносните оператори и те са осъществими в рамките на настоящия правителствен мандат и са правилният път за създаване на доверие в българския бизнес и граждани, в пазара на електрическа енергия.
Специално внимание Енергийната стратегия на Република България до 2020 година отделя и на защитата на потребителите. Гарантирано е правото на непрекъснат достъп до енергийни услуги. Укрепват се правомощията на регулаторни органи и се повишават изискванията към доставчиците за електроенергия и природен газ. Но в същото време се предвиждат механизми за защита на бедните слоеве на населението.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Косев. Господин Божинов!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, в приоритетите, които посочихте, имаше нещо, което аз търсех в глава първа „Енергийна стратегия”, точка 3 – „Изграждане на нова енергийна инфраструктура”. Там очаквах да го видя разписано и формулирано много по-конкретно. Потърсих го и в глава шеста за средносрочната програма - 2013 година, в точките 6 и 7. Открих го само във въведението – „Погледа за 2020 година”, и то точно така, както Вие го казахте – в едно изречение, между другото. Става дума, че освен всичко друго ще се търсят възможности както за разширяване на съществуващото газово хранилище в Чирен, така и други работи.
Моят въпрос е: Там ли го виждате погледа към 2020 година и какви са причините да го няма в средносрочната прогноза и с по-голям акцент и тежест в енергийната сигурност, защото сигурно знаете какво правят европейските страни за изграждането на такива резервоари, такива енергийни буфери, ако мога така да се изразя и какво правим ние, когато имаме тази природна даденост? Или, за да бъда още по-конкретен, преговорите с Банката, доколкото знам, са напреднали, но те стоят, защото го няма проекта, а проекта го няма, защото не сме се разплатили с чехите. Въпрос на пари да си платим проекта ли е, или наистина е стратегия за този изключително важен елемент от националната енергийна стратегия? Как стои въпросът?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Господин председател, по Ваше предложение, Вие да кажете как да направим, в смисъл, първо да изчакаме да се събират въпроси, или как ще бъде?
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: За Вас как е по-удобно? Мисля, че след всеки въпрос е по-добре веднага да се даде отговор, защото все пак темата е доста сериозна. Но ако предпочитате два-три въпроса и след това да отговорите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Не. Благодаря Ви за въпросите.
Специално по въпроса за газохранилищата, отдавна е наболял въпросът както за разширяването на газохранилищетго в Чирен, така по същия начин и евентуално изграждането на второ национално газохранилище в България. Поне до тоя момент се счита, че условия за такова газохранилище съществуват в местността Галата, където в момента се добива газ от британската фирма „Мелроуз”. Тъй като там не са проведени съответните изследвания, съществуват писания, че съществуват геоложки дадености това нещо да бъде като второ национално газохранилище, но не съществуват конкретни изчисления и скорошни проверки, тъй като там в същото време се е добивало дълго време газ, както и са необходими разговори с фирмата, на която е била дадена твърде дългосрочна концесия – още едно време е била предоставена такава концесия – и би било много трудно да се развали такава концесия.
Ето защо второ газохранилище е трудно всъщност да се предвиди точно как и къде да бъде, поради което не е упоменато с някакви по-конкретни данни.
Друг е въпросът, че с оглед на националния интерес е – да има второ такова газохранилище, което би помогнало за по-правилното диспечиране и управление на газовите ресурси. Естествено, ако въпросите с Галата не бъдат решени, ще бъдат потърсени и други алтернативи. Естествено, вие всички добре знаете, че това е въпрос и на природни дадености.
По отношение на разширението на газохранилището в Чирен, необходимо е нещата да се направят както трябва. Онова, което са предложили чехите, е всъщност силно съмнително дали е направено както трябва и точно поради тая причина съществуват все още спорове. Едва ли комисията тук сега би искала да навлиза дълбоко в подробностите, но онова, което съвсем кратко и, разбира се, не е толкова експертно, тъй като не съм такъв експерт, мога да ви кажа, че там всъщност въпросът е, че чехите казват: Спокойно, не се притеснявайте, можете спокойно да правите каквито искате пробиви, да увеличавате налягането колкото си искате,.
Всъщност мнението на повечето български специалисти, които разбират от тази работа и които са се занимавали още по времето, когато е бил изграждан Чирен, казват, че всъщност тази работа, първо, не е толкова проста, защото се счита, че всъщност увеличаването на налягането в съответната геоложка структура на Чирен не бива да се прави безконтролно, тъй като съществуват обективни дадености, които позволяват фактически газът след това да се измъква през цепнатини. Моля, извинете ме за непрофесионалния език.
Освен това, второто нещо, което се казва, е, че преди да се вземе решение за разширяването на Чирен, което по принцип е възможно, но не е ясно точно с колко и как, е необходимо да се направят допълнителни мерки. Те са, ако не се лъжа, комплекс от три мерки, които ми е трудно веднага да ви ги кажа, но те бяха нещо от порядъка на 3D снимки се правят, специални допълнителни дупчения се правят, за да се провери там консистентността и състоянието всъщност на Чиренското газохранилище да поема тези допълнителни налягания.
Накратко казано, нищо общо няма с парите, а въпросът е в претенцията на българската страна, която си гледа доста съвестно работата и казва, че подобен доклад, който са направили чехите, не бива да бъде приеман безкритично и че всъщност не бива да се плаща преди хората да си свършат колкото може по-добре работата. Уверявам ви, че за това нещо са ангажирани всякакви възможни специалисти.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Косев. Господин Божинов? Удовлетворява ли Ви отговорът?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз приемам. Аз нямам въпроси.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Има ли други въпроси, колеги? Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря.
Не знам към коя от двете структури да адресирам още един въпрос.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Междувременно пристигна и господин Николай Налбантов, така че и към него може да се задават въпросите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Преди време имаше инициатива на сериозни български учени за проучване на природни образувания в България за нагнетяване на тези обеми с въглероден двуокис. Има ли възложено такова изследване? Аз пак казвам: то е твърде авангардно. Но обсъдено ли е това предложение и възложено ли е проучване на такива образувания в България? Един от ръководителите беше един от бившите председатели на Комитета по геология и ректор на Минно-геоложкия. Сега не си спомням името.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Господин Курумбашев може би ще допълни въпроса за това?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Не, имам други въпроси.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Нека да свършим тази тема и тогава Вие ще вземете думата. Заповядайте, господин Косев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Предполагам, че Вашият въпрос е свързан с така наречения карбън кепчър енд сторидж, за което вероятно колегите от Министерство на околната среда и водите могат да дадат малко по-изчерпателна информация. Извинете, не знам дали те може би ще кажат; съвсем прагматично от енергийна гледна точка трябва да е ясно, че тези неща са неизбежни. Тоест, както се изразяват в Европейската комисия, не съществуват чисти въглищни технологии, а съществуват по-чисти въглищни технологии. Ето защо изискванията постоянно се повишават и всъщност изискванията на Европейската комисия и на Европейския съюз като цяло са поставени в един много ясен план.
Перспективата е, че трябва да съществува такова улавяне на въглеродния диоксид и този карбън кепчър енд сторидж рано или късно трябва да влезе в употреба навсякъде.
За съжаление, както повечето неща, които са авангардни, както и Вие споменахте, са доста и скъпи. Ние в министерството сме правили среща, аз лично съм се виждал дори и с две компании, които са ни правили такава презентация. И в двата случая просто сме се убеждавали, че са доста скъпи тези инвестиции. Онова, което ние сме направили - естествено, поставили сме ги във връзка с „ТЕЦ Марица - Изток 2”, която всъщност е държавната централа и общо взето сме наясно, че рано или късно няма да ни се размине този въпрос. Иначе наистина има няколко изследвания, включително, ако не се лъжа, има и едно изследване от EBRD, което просто не мога да съм абсолютно сигурен, но мисля, че ни беше предоставено и аз мисля, че всъщност също беше предадено на Марица-изток 2.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: … Спира вниманието този възможен път за решаване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Краткият отговор е: „да”. Ако колегите от Министерство на околната среда и водите искат нещо да добавят?
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Да, заповядайте – представителите на Министерство на околната среда и водите!
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря, господин председател. Тук и в самата стратегия в частта, която се отнася за намаляване на емисиите на парникови газове, е предвидено да се участва с проекти по улавяне и съхранение на въглероден диоксид, по една програма на Европейската комисия, така наречената NER-300, за съжаление, за първия търг не можа да бъде подготвен проект, с който България да кандидатства, въпреки нашите усилия. Ние написахме не знам колко писма до всякакви институции, до възможни инвеститори и предприятия, тъй като по тази програма ще бъде финансиран поне един проект за карбън кепчър енд сторидж за всяка държава членка. Тоест, ако България подготви проект, който да отговаря на изискванията, това със сигурност ще бъде финансирано, поне един проект.
Първият търг – срокът за подаване на предложенията изтече в началото на тази година. Подаден е само един проект за възобновяеми енергийни източници от България. За съжаление, за карбън кетчър енд сторидж не е подаден проект. Следващият търг ще бъде през 2013 година и се надяваме тогава наистина да се подготви качествен проект, с който да се финансира такава дейност.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря. Господин Курумбашев?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Косев, имам няколко въпроса към Вас.
Да започнем от хидроенергетиката. Тук има едно изречение, в което се казва „с оглед на използване в максимална степен на водния потенциал на България усилията ни ще бъдат насочени към оползотворяване на хидроенергийните възможности на река Дунав, както и на реките Арда и Места.”
Тези, които са писали това нещо дали са забелязали, че има реки като Искър, Марица? Тези хидроенергийни възможности на тези реки смятаме ли да ги усвояваме, или смятаме да усвояваме само на тези две реки? Защото специфично са споменати две реки. Защото хидроенергийният потенциал на тези две реки е установен поне преди петдесет години, ако не повече. И не виждам причина България да не развива своята хидроенергетика и по тези реки. В интерес на истината, електроцентрали, примерно, на една от тези реки, са строени даже преди петдесетте години, така да кажем. Тоест, чудя се защо са изпаднали, примерно, Искър или Марица.
Следващото нещо: тук виждаме едно нещо много интересно: „след въвеждането на хидровъзел Цанков камък и пренасочването на водите на река Места към Доспат – Въча, ще се увеличи използваемостта на изградените хидроенергийни мощности”. Някой работи ли по това нещо? Знаете ли каква помпа е необходима, за да качи водата на река Места и да я прехвърли в другия басейн? И знаете ли какъв е икономическият ефект от построяването на подобно нещо? Тъй като стойността на такава помпа, примерно, надхвърля стойността на изграждането на язовир.
Това са въпросите ми по отношение на т.нар. голяма хидроенергетика.
По отношение на по-малката хидроенергетика, никъде не видях анализ за това, България, в крайна сметка, колко мегавата ВЕИ точно иска да изгради. По време на Закона за възобновяемите енергийни източници неколкократно възникна този въпрос и накрая ние се стремим, тъй като установихме, че има 1300 мегавата – предварителни договори за слънчеви централи и 2700 мегавата – за вятърни, това, какво е завареното положение или каква е снимката, е една тема; въпросът е какво иска държавата. Ние смятаме, че не можем да изградим, примерно, повече от 1000 мегавата солар или повече от 2000 мегавата вятър…
Ние смятаме, че ако примерно ще бъдат изградени подобен род мощности - просто казвам условно цифри в момента – трябва да изградим съответно, да речем, 1000 или 2000 мегавата съответни балансиращи мощности. Ние смятаме, че трябва да изградим съответна инфраструктура, която да може да поеме тези обекти. Това тука в тая стратегия дори не е загатнато. Какво иска да постигне държавата 2020 година? Какви са целите на държавата? Какви са целите на инвеститорите? Какво се получава в действителност, е друга тема. Това е енергийна стратегия, която я пише държавата в момента.
Следващото нещо, което исках да Ви попитам: сигурни ли сте, че в рамките на този мандат ще бъде изградена електроенергийна борса? Това е нещо, с което не се справи и предишното правителство и исках да получа вашето уверение, че наистина в рамките на този мандат, ако приемем, че той ще бъде четиригодишен, това ще може да бъде изпълнено.
Какви конкретни мерки се взимат? Знам, че се работеше съвместно с Норвегия, да речем, в тази тема. Това е следващият ми конкретен въпрос.
Още конкретни въпроси.
Не видях никъде анализ на това, какво производство ние предвиждаме при нашите съседи и в зависимост от това нещо да си направим сметка ние какво трябва да произвеждаме. После вече темата е какъв вид производство – дали ще е водна, дали ще възобновяема, дали ще е ядрена, дали ще е топлинна и друга енергия. Не знам как приемаме нашата енергийна стратегия, без да се оглеждаме за това, което правят нашите съседи.
Въпросът ми е, например, предвиждаме ли да изграждаме нова инфраструктура във връзка със строителството на Белене? Със сигурност ще трябва да направим поне два далекопровода – дали 110 или 220 киловолта, поне към две наши съседни държави.
Ядрената енергетика, меко казано, е постно отбелязана с едни общи приказки, че ще бъде подкрепяна институционално.
Аз имам конкретни въпроси към Вас: Българската държава ще пристъпи ли към лицензиране на Седми и Осми блок към проектиране и след това – лицензиране на Седми и Осми блок на „АЕЦ Козлодуй”.Това е процес, който взима, знаете шест-седем години, така, както взе за „Белене” и ако ние искаме да сме готови 2020 г. изобщо да имаме така наречената проектна готовност и да сме на нивото, на което сме в момента с „АЕЦ Белене”, ние тази подготовка трябва да я започнем днес.
Какво е отношението на правителството към проектиране и лицензиране на Седми и Осми блок на Козлодуй? Тука няма никаква дума за това нещо, а все пак това е стратегия, която е хубаво да се отбележи, ако ще реализираме ядрена енергетика, по какъв начин ще я реализираме. Не казвам да казваме сега, че ще спрем Белене и ще направим Седми и Осми блок на Козлодуй, но мислим ли в тази посока?
По отношение на река Дунав, която е спомената в стратегията, какви конкретни стъпки, тъй като това са също проекти, които са, да кажем, с няколко десетилетия коментирани, предприемаме ли конкретни стъпки за това, да бъде финансиран такъв проект, тъй като вие знаете, че такъв проект – да се правят електроцентрали на Дунава, не е по силите на двете държави Румъния и България. Той би имал много сериозен ефект върху това, да се изградят диги и, разбира се, които ще бъдат защитни съоръжения, за Румъния специално върху това, тази вода, която се събира, след това да бъде използвана и за напояване, върху това, че ще се появят два моста между България и Румъния, но някой работи ли сериозно по този проект? Доколкото знам, сериозен интерес от страната на Европейския съюз има от държави като Австрия и Германия.
Друг един въпрос исках да Ви задам, може би последния. Смятате ли, че българското правителство трябва да предоговаря цените на Марица-изток 1 и 3, тъй като вие знаете много добре, че Марица-изток 1 и 3 – тяхната енергия се изкупува над два пъти по-скъпо, отколкото от държавната „Марица-изток 2”? Знам, че тук сте в заварено положение, но, за щастие, циклите в енергетиката са по-дълги от мандатите на политиците и Вие сте в заварено положение и за други неща и така ще бъдат и тези, които ви наследят вас. Въпросът е, че вие знаете цените, че примерно са около 60 лева на „Марица-изток 2” и около 120 и 137 лева на тези две централи. Смятате ли, че трябва да продължи това организирано изпомпване на българския потребител на ток от тези две централи, или ние може да се преборим за по-добри условия?
В тоя ред на мисли щях да Ви попитам и: смятате ли, че България трябва да изгражда собствена и допълнителни мощности, примерно, в размер на 500 мегавата, да речем, за „Марица-изток 2” като собственост на „Марица-изток 2” или съответно на „НЕК” или на „Българския енергиен холдинг” ЕАД?
Може би някои от въпросите ми да са били по-конкретни, но според мен те така или иначе маркират развитието на различни видове енергетика и са с един хоризонт, който наистина е 2020 г., а някои от тези въпроси надхвърлят и хоризонта на 2020 г., но така или иначе би трябвало да бъдат маркирани, според мен, в такава стратегия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Курумбашев. Въпросите са доста, надявам се заместник-министър Косев да си ги отбеляза и да отговори на народния представител господин Курумбашев. Заповядайте, господин Косев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Благодаря, господин председател. Позаписах си ги. Не съм сигурен, че отговорите могат да бъдат толкова конкретни, колкото въпросите но така е и в живота. За съжаление, наистина ние сме в едно изключително заварено положение, но това, което можем да кажем, е, че поне ние се опитваме да направим една енергийна стратегия, която всъщност представлява една тежка задача. Не знам, може би разбъркано ще отговарям, не съм много сигурен дали всъщност всичките въпроси са отговорими по някакъв съвсем удовлетворителен начин.
По отношение на голямата хидроенергетика, записани са тези реки, които Вие виждате просто защото там отдавна са направени изчисления и се знае, че е възможно. Тука това, което бих могъл да кажа, е, че изпуснато като потенциал всъщност е по-скоро Струма. Не бих искал да се изказвам за Марица, може би колегите от Министерство на околната среда и водите могат да кажат. Не съм виждал, а и не знам, възможно е да има, разбира се, но това нещо е било координирано и много дълго време се е обсъждало, както се казва, на цялостно държавно ниво по отношение на Марица. Иначе сме чували, да, за Искър и за Марица.
По отношение на Дунав – всъщност въпреки че тези неща седят в шкафчето от десетилетия, всъщност ние решихме да ги извадим. За съжаление, може би за щастие, тези проекти, както отбелязахте, са всъщност много международни. Те не могат да бъдат направени само от България. Трябва да бъдат между България и Румъния. По отношение на финансирането може би дори и силите на двете страни няма да стигнат. Ето защо ние мислим всъщност, че имаме един сравнително приличен пакет в това отношение. Тоест, най-после да има съгласието на Румъния и България за подобни неща, както и да го поставим в Дунавската стратегия, където всъщност се очаква, че благодарене на Дунавската стратегия нещата ще бъдат бутани по-енергично и дори ще може да бъде намерено европейско финансиране. Тоест, за пръв път по отношение специално на дунавската част, както Вие отбелязахте, там са сложни инфраструктури, доста пари трябва да се налеят. Необходима е и много ясна политическа воля и на двете страни, която я имаме вече, както и финансиране, което допълнително сме го заложили и се надяваме да дойде от Европейския съюз. В края на краищата, дори и в меморандумите, които са разменени между България и Румъния, е записано доста категорично, че тези проекти са уместни, добри и могат да бъдат изградени все пак не само при наличие на силно желание, но и при наличие на осигурено финансиране, за което ще се търсят както вътрешни източници, така и европейски фондове и в случай, че такива бъдат намерени за европейските фондове, ще се пристъпи към тях. Тоест, как да кажа, поставено е началото – да се работи дотолкова, доколкото се работи в дунавската стратегия, а там наистина се работи.
По отношение на Места и Струма вие всички знаете кои са проблемите. Те са от много десетилетия, те са дори на национално ниво. Там съществуват не съвсем изчистени въпроси с гръцката страна, с претенции. Това е по-скоро нещо, което ние като българска държава, като политици, граждани и общество би трябвало да се борим, за да постигнем. При всички положения ще бъдат необходими добро разбирателство със съседите, ясна защита на българските интереси и добре известно е, че по Места, Арда, Струма съществува реален хидропотенциал и възможности за изграждане на язовири и хидромощности.
В интерес на истината, има и други проекти, които са по-скоро спорни и те затова не са толкова ясно отбелязани. Вие знаете, че турската страна многократно е повдигала въпроса дали ще се строи язовир на река Тунджа, който за момента българската страна смята, че не е особено изгоден, поне за българската страна, не е в наш интерес, както, разбира се, и множество други проекти. Смятаме, че най-същественият хидропотенциал, който не е усвоен, който е останал, естествено, това са дунавските проекти и това са Арда, Места и Струма, където трябва да се работи активно.
По отношение на ВЕИ-тата въпросът Ви е напълно резонен и в интерес на истината в комисията беше поставен неколкократно и бяха предоставени и цифри. Тези цифри са предоставени на комисията. За съжаление, извинете, не съм подготвен, мога да цитирам само по памет. Ако господин Налбантов си спомня, ще помоля да ме поправи. Ако не се лъжа, имаме индикативни цели до 2020 година. Тези индикативни цели са подробни – година по година и ако не се лъжа, към 2020 година вятърът беше нещо от порядъка на 1300 мегавата, 1250 мегавата…
НИКОЛАЙ НАЛАНТОВ: 1250 мегавата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Благодаря, Николай, 1250 мегавата. По отношение на соларната енергия трябва да са 303 мегавата, почти съм сигурен, така си спомням числото. Мисля, че бяха предоставени и, разбира се, отново повтарям, съжалявам, че не са предоставени, но това нещо при желание допълнително може да бъде по дадено.
По-важни са изводите, които могат да се направят от тези документи година по година, както са разписани, че, ако не се лъжа, в момента отново ще помоля за поправка – ако не се лъжа, само от вятър в момента имаме 554 мегавата в експлоатация в момента от вятър. Повтарям, индикативна цел за 2020 година е 1200. Тоест, до 2020 г. ни трябват само още 720 ли бяха, точната разлика, 750 мегавата са необходими до 2020 година. Само в момента окончателните договори са 531 мегавата, а отделно предварителните договори – въобще не говорим за заявки, предварителните договори бяха… Николай, помогни ми?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Над 2500 мегавата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Над 2500 мегавата. Извинявайте, ако има неточности. Тоест, в интерес на истината, специално по вятъра вие виждате, че е достатъчно да се изпълнят само окончателните договори и ние сме си изпълнили целите за 2020 година. Ако не се лъжа, в момента може да се каже, че сме на ниво 2013 година – извинете отново, ако съм неточен, но, общо взето, сме две години напред.
По отношение на соларната енергия нещата не са така. Вярно е, че в момента има по-малко инсталирани и ако не се лъжа, бяха 28 мегавата, в момента са реално функциониращи, а имаме да постигнем 300 мегавата, но за сметка на това пък само окончателните договори са 468. Нали така беше?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Над 450 мегавата бяха, там някъде.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Аз така си ги спомням – 468 мегавата. Тоест, всъщност положението с ВЕИ-тата е доста комплицирано. Но при всички положения, за да отговоря на въпроса Ви - да, съществува много ясна визия за това, какво трябва да бъде постигнато, колко трябва да бъде това нещо.
Естествено, бизнесът направиха забележката, която аз, естествено, съм длъжен да спомена. Наистина, тези индикативни цели не са официално нотифицирани, но, първо, никой не очаква, естествено, някой да ни възрази по този въпрос, а второ, дори и да ни възразят те, с колко ще ни възразят? Няма да ни възразят в пъти че трябва да направим нещо повече, дори и да има някакви такива поправки там. Тоест, в смисъла на ВЕИ-тата мисля, че сме по-скоро в една ситуация на информационна задоволеност и много е ясно накъде всъщност отиваме.
Абсолютно безспорно сте прав, че за това нещо е необходимо да има и съответната инфраструктура. Уверявам Ви, че всичките планове са съобразени с Десетгодишния план на електросистемния оператор, който е ясен, знае се как се развива мрежата, ясни са инвестициите, които се правят и дори е ясно като ВЕИ-та колко могат да бъдат поети от мрежата в съответните години. Не знам дали такава информация досега е била изнасяна, но общо взето информационно да ви кажа: ако не се лъжа, до към 2015 година ако вървят плановете за изграждането на мрежата по начина, по който са предвидени, горе-долу трябва да могат да се присъединят всичките 16 % от ВЕИ-та, тоест, по-малко, естествено, към 1500 мегавата мисля, че са заложени в плановете на електросистемния оператор. Разбира се, това също така отразява и възможностите на системата да компенсира тези мощности.
Тук можем да преминем, естествено, към големия въпрос и всъщност точно затова е стратегията – всъщност накъде отива България и какъв е правилният и необходимият микс. Онова, което ние ясно сме искали да подчертаем в стратегията е, че на първо място, ние сме длъжни и ще подкрепяме развитието на онази енергетика, която е свързана с нашите собствени ресурси.
В това отношение избързваме и направо отговарям на последния Ви въпрос: Да. Категорично смятаме, че трябва да бъде разгледана много сериозно възможността - да не кажа, че трябва да го направим – възможността да построим допълнителни мощности в „Марица-изток 2”. Предварителните сметки, които са изключително груби и в никой случай не бива да бъдат цитирани като последна инстанция, на самия комплекс на Марица-изток 2, показват, че е напълно възможно, допустимо както от инфраструктурна гледна точка, така и от мощността гледна точка, да бъдат построени два реактора по 250 мегавата, както и, естествено, е възможно да се разгледа дори и възможността да се построи един, но по-голям.
Когато преди малко говорихме за карбън кетчър енд сторидж, трябва да се има предвид, че при една такава скъпа инветиция понякога е необходимо всъщност да се разгледат алтернативите на изграждането на едни такива допълнителни мощности, защото всъщност – една елементарна сметка, в смисъл, не толкова задълбочена, но елементарна сметка показва, че може би е по-разумно да се изгради една мощност от 850 мегавата едновременно с всички възможности за карбън кетчър енд сторидж, отколкото, примерно, 2 по 250. Но при всички положения това са сериозни проекти и те трябва да бъдат разгледани и задължително ще бъдат разгледани.
В този микс ние категорично ясно виждаме бъдещето на ядрената енергетика. Естествено, обществото е поляризирано по тези въпроси, нашето мнение е, че ядрената енергетика има своето ясно дефинирано място. Даже по-скоро, естествено, би могло да се говори и за други неща в ядрената енергетика, а именно, че все по-малко специалисти има в нея и че са необходими политики за укрепването на кадрите и – това е нещо, което например широката общественост не знае и е нещо, върху което дори и в момента работим – да направим ново постановление, с което да въведем някаква политика за укрепване на кадрите. Защото всъщност не знам дали на хората им е ясно, че човешкият експертен потенциал на България всъщност не е много ясно дали е в състояние да отговаря за имането на две ядрени станции. Разбира се, това са по-странични въпроси.
Естествено, не могат да не се завъртят разговорите и около проекта „АЕЦ Белене”, където мисля, че нещата са доста отдаван изчистени, в смисъл, че толкова много е говорено по тях, че могат лесно да се дадат отговорите, които в момента съществуват на политическо ниво, а именно: проектът „АЕЦ Белене” си има своето място и ние в момента – да, бихме искали той да се случи, стига това да е изгодно за България.
Какво означава „изгодно”? Ние си имаме своите сметки и считаме, че тази цена е висока. В същото време не можем да не си дадем тази сметка, която в момента руската страна е обявила, че е необходима, за да бъде изградена тази централа.
В интерес на истината, тука правя едно леко отклонение, за да ви отговоря. Между другото, тази инфраструктура за Белене вече е включена в общите сметки за централата. Вярно е, че тези 6 милиарда, за които се говори, 6,3 милиарда, за които се говори, в момента не ги включват, но ви уверявам, че в цялостния проект са включени абсолютно всички разходи и точно поради тази причина до този момент ясно е било казано, че тази централа не изглежда като да е изгодна за България, защото допълнителните разходи, свързани с инфраструктурата, както и други разходи за собственика, като например за инженер-консултанта и всякакви други такива допълнителни разходи, възлизат по оценки, тъй като, естествено, не са приключили нещата, на между 1,3 и 1,4 милиарда евро. Това, естествено, трябва да се добави към цената, която ще им дадат руснаците, независимо дали е 4, 5 или 6 милиарда, след което трябва, естествено, да се до бавят и финансовите разходи от обслужването по един евентуален дълг, независимо откъде ще го вземем – дали отново ще го вземем от руснаците или примерно ще си го търсим по някакъв друг проектен признак.
Естествено, в момента говорим за цялостната цена на проекта „АЕЦ Белене”, като, разбира се, тези разходи ще бъдат пропорционално поделени при евентуално намиране на съдружници в зависимост от това, как ще бъде решено дяловото участие в този проект.
Естествено обаче, всичките тези сметки, независимо колко са задълбочени, колко добре са направени, винаги има умници, които ще кажат: „Ах, вие защо сте сигурни, че са такива цифрите.” При прогнози човек никога не може да каже „сигурни сме за цифрите”. Прогнозите са си винаги прогнози. В този смисъл на думата, онова най-добро, което може да бъде направено, мисля, в конкретния случай, то вече е направено, а именно, да бъде избран професионален консултант, който в случая е "ЧЕЗ" - BC и се очаква всъщност да намери отговор на всичките тези въпроси.
Истината е, че ние никога не сме си давали оглушки на основните въпроси, които са били задавани към проекта „АЕЦ Белене”, тоест, колко ще струва електроенергията, дали когато казваме колко струва, в нея са вкарани всъщност абсолютно всички разходи, тоест, я да видим точно кои разходи са вкарани вътре. Нека да видим как изглеждат нещата по отношение на околните държави, тоест, нека да видим всъщност какво ще прави „АЕЦ Белене”, като до момента трябва да си дадем ясна сметка какво е мястото на „АЕЦ Белене” по отношение на вътрешната енергийна стабилност и сигурност и дали всъщност тя няма да се използва предимно за експорт. Ако е такъв случаят, дали всъщност цената е достатъчно рентабилна, за да имаме известна възглавница, както се казва, в това, че все пак когато говорим какво ще се случва при съседите, има известна несигурност. До 2020 г. предполагам, че никой от нас не може да каже какво точно ще се сетят да направят и съседите ни. Което означава всъщност, че ние трябва да работим в една относителна несигурност и в същото време да си даваме ясна сметка, че ако „АЕЦ Белене” ще бъде предимно за експорт на електроенергия, тя трябва да е достатъчно евтина, за да се случи.
Ето, на всичките тези въпроси, които, както виждате, са достатъчно сериозни и на които ние самите бихме искали да знаем отговорите, ще бъдат зададени, очакваме отговор от A CHEZ DC.
По отношение на общия микс е трудно в момента да се отговори някак си конкретно, въпреки че въпросът е съвсем конкретен, да видим какво точно ще се случи, защото трябва да си даваме сметка, че процесите вървят в различни посоки и никой не е в състояние да обхване абсолютно цялото им многообразие. Какво имам предвид?
Всички вие знаете, че един от най-големите ни проблеми всъщност са свързани точно с екологичните стандарти, които налага Европейският съюз. Така например, всички знаем за проблемите, които ни носят централите на Ковачки по отношение на неизпълнението на екологичните стандарти и всички знаете за ситуацията, която се беше разиграла с ТЕЦ „Брикел”, но, както също така повечето хора, които са запознати с тази тематика добре знаят, голямата драма ще настъпи, когато трябва да започнем да обсъждаме какво да правим с Бобов дол, която е изключително ключова централа по отношение на енергийната стабилност на България. Да не говорим, че тук имаме ситуациите с „ТЕЦ Варна”, „ТЕЦ Русе”. Вие знаете, които не са български централи, са приватизирани, което при всички положения създава една несигурност, което не ми позволява да бъда съвсем конкретен.
Онова, което обаче мога да кажа, е следното. Ако случайно вземем предвид, че е възможност да се изградят допълнителни мощности в „Марица-изток 2” и ако случайно отбележим факта, че в момента ТЕЦ „Брикел” са заявили, че са почти готови с тази сероочистваща инсталация и че всъщност молят за официално разрешение тя да бъде инспектирана по всички надлежни правила и да се установи дали всъщност ТЕЦ „Брикел” може да остане в електроенергийния микс, то в такъв случай нещата започват да се развиват и допълнително в една посока, която ние не трябва да игнорираме, а именно, че всъщност Ковачки доста се е постреснал и всъщност за нула време е изградил нещо, което всички смятаха, че, първо, въобще няма да стане, а второ, дори и да се случи, просто едва ли ще се случи за такъв кратък срок.
Естествено, подозираме, че сигурно и Министерство на околната среда и водите ще има своите забележки и след това вероятно може би дори и с право ще погледне скептично на една такава инсталация, но, доколкото разбирам, инсталацията в ТЕЦ „Брикел” е направена и работи по същия начин получаваме информация, че подобна инсталация ще бъде изградена и в Димитровград, а по същия начин – че се е взело решение да се изгради такава инсталация в Бобов дол. Или, накратко казано, уважаеми дами и господа, всички онези хора, които предвиждат, че – вие знаете ли какви енергийни мощности ще излязат от системата на страната – всъщност не е ясно дали са прави. А може би няма да излязат тези мощности от енергийната система на страната.
В този смисъл на думата мисля, че стратегия в момента е балансирана и отразява настоящото положение. Тя е достатъчно гъвкава, зад а бъде наречена стратегия, а не някакъв оперативен план за действие. В него със сигурност има достатъчно гъвкавост да се разглежда развитието на ядрената енергетика извън и независимо от „АЕЦ Белене”.
За Седми и Осми блок, абсолютно се работи по този въпрос, винаги е имало такива проекти, но за съжаление тези проектите не са в толкова напреднала фаза. При всички положения вие всички знаете, че се очаква да се достигне много по-бързо до някакво ясно, конкретно решение по отношение на „АЕЦ Белене” и в същото време това не означава, че „АЕЦ Белене” е някаква категорична алтернатива, тоест, въпросите на са поставени като: „Или Седми и Осми блок, или „АЕЦ Белене”, а при всички положения не виждам защо ядрената енергетика на България да не върви в посока за възможности за развитие за Белене и/или Седми или Осми блок, и то в случай, че има „АЕЦ Белене” и в случай, че има и/или Седми и Осми блок.
Ето защо умишлено е записана толкова обтекаема формулировка, но аз мисля, че никой от българското общество не може да ни вини за това нещо. Ясно е нашето желание всъщност да запишем най-важното нещо, а именно, че ядрената енергетика си има своето място в енергийния микс и че в момента обстановката с „АЕЦ Белене” е сложна. Ясно е, че са възможни 7-и и 8-и блок в Козлодуй. Не виждаме защо да не се случат дори, ако трябва, и двете някога, това едва ли е възможно на настоящия момент. Напълно логично и нормално в момента изглежда първо да се види какво ще стане с Белене. И да, никой не е забравил за Седми и Осми блок.
Въпроса за енергийната борса. Трудно ми е да отговоря. Онова, което сегашното правителство се мъчи да прави, е все пак по някакъв начин да седи в крак с обещанията си. Трудно ми е да кажа дали по същия начин седи това нещо по отношение на сроковете, но аз мисля, дами и господа, че всички ще се съгласите, че сегашното правителство е отворило просто всички врати, отворило е битки на абсолютно всички фронтове. Само в областта на законодателството ние всъщност говорим за неща, които предполагам, че сами разбирате, че капацитетът е изключително недостатъчен, за да се справи с тях в някакви супер кратки срокове и дори и обещани срокове. И когато ни цакат за такива неща, аз се чувствам изключително неприятно. Ще дам един пример.
Очевидно е, че ставаше въпрос за стратегията за подземните богатства - първо, за допълнението за подземните богатства, а сега е необходима стратегия за подземните богатства, после Закон за подземните богатства, Закона за възобновяемите източници, за енергийната стратегия, Закона за енергетиката. Вие виждате, че само в областна на законодателството имаме една изключително тежка програма.
В същото време текат абсолютно всички останали проекти, по които се мъчим да не изоставаме. Това са инфраструктурните проекти. Все пак дръпнаха нещата и по българо-гръцката връзка. Утре, ако не се лъжа, всъщност вече трябва да подпишем и за българо-сръбската връзка, която да ни позволи вече да започнем реалната работа в българо-сръбската връзка. Българо-румънската газова връзка се движи доста добре. Какво да кажа? Навсякъде се мъчим, както се казва, да огреем.
В този смисъл отговора за електроенергийната борса – мога да Ви отговоря как изглежда като по-скоро споделено и като очаквания на всички – не само в тази зала, а и на журналисти, на обществото – а именно, че до края на 2011 г. би трябвало да успеем с тази борса.
От друга страна, ние си даваме ясна сметка, че борсата представлява един реален пазар. Насила един реален пазар не се създава. Тоест, в момента онова, което имаме, е проучен опит, както и проект за демонстрационна енергийна борса по опита на норвежката страна, където всъщност нещата бяха показани доста позитивно, а и този въпрос беше дискутиран със Българската стопанска камара, ако не се лъжа и всъщност по-скоро повечето професионалисти са оптимисти, че това нещо е възможно, въпреки, при едно особено условие, че продавачите на електроенергия поне за начало може би трябва да бъдат нормативно задължени да участват на борсата. Иначе няма да има борса в края на краищата.
Това вече е въпрос, който е малко по-щекотлив, но нека да кажем, че е възможно до края на годината да бъдат поставени административните рамки на тази борса.
Извинявайте, ако съм пропуснал някой въпрос и, разбира се, ако има нужда от нещо допълнително, ще отговоря.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Косев, за изчерпателния отговор.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Само един въпрос да напомня, защото аз наистина зададох доста въпроси. Господин Косев доста стриктно се движеше по въпросите, просто въпросът с единицата и тройката някъде остана – за „Марица-изток”, предоговарянето на цените. Само да добавя въпроса за „Набуко”, защото чух, че се предвижда една индексация на цената от 8 млрд евро на 14, да не се окаже индексацията „Набуко” над руската индексация за „АЕЦ Белене” и в тая посока какво смята да предприеме българската държава, защото ние ще плащаме част от този проект, така или иначе. Тоест, само единицата и тройката и „Набуко”, съжалявам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Да, извинявайте, въпросите са важни. Положението с единицата и тройката са изключително болезнена тема за всеки, който се е занимавал с тях и аз като човек, който е бил в „НЕК”, да ви кажа, там е просто нещо остро, което постоянно боде. Има едни договори, които са изключително обвързващи. Като казвам „едни договори”, казвам г. в леко ироничния смисъл, разбира се, без да е необходимо да съм такъв. За съжаление, договорите, доколкото аз съм ги виждал, хвърлих им еди поглед, вярно, малко по диагонал, но все пак съм ги преглеждал. За съжаление, не съм юрист, но мога да кажа, че ми изглеждат доста обвързващи. Положението е изключително тежко там. Така са написани тия договори, че няма много голямо измъкване, освен ако не се стигне до някакво доброволно предоговаряне на цената.
Аз като човек-шило, който не седи в торба, естествено, се мъча да правя нещо, независимо дали някой го одобрява или не и в интерес на истината съм повдигнал – неформално, разбира се – въпросите на Европейската комисия, включително и лично на комисаря Йотингер. Има основания да се смята, че тези договори в края на краищата може би не са изцяло в духа на либерализационните пакети, които предполага Европейската комисия, но редно е да си кажем съвсем отговорно пред себе си, че разтрогването на договорите или предоговарянето на договорите при такива сериозни договори всъщност би била трудна работа. В този смисъл и отговорът на Европейската комисия е, дали предварителни и неофициални, и в никой случай те не са разглеждали този въпрос подробно, така че не бива да се смятат за окончателна инстанция – този отговор е, че решение трябва да се търси в рамките всъщност на съществуващите търговски споразумения, тоест, на самите договори.
Тука все пак, чисто информативно, само ще информирам колегите, че по принцип не е хубаво да се слага точно в един кюп единицата и тройката, тъй като единицата е на 136 лева, а тройката е на 85 лева. По отношение на 85 лева, това, между другото, не са малко пари, но хич всъщност не са и много. Това го казвам като човек, който е бил в „НЕК”. Освен това, може много лесно да се провери колко примерно са парите на „ТЕЦ Варна”, на „ТЕЦ Русе”, тоест, ако говорим само да държавните.
По отношение на държавните, да, наистина, къде е 65, къде е 85, но всъщност това не е нищо, ако се вземе предвид необходимостта „Марица-изток 2” да продължи инвестирането в различните видове очистки, защото ние досега вървяхме по пътя на сероочистките, но знаете, че ще дойдат азотните окиси и, естествено, най-накрая до тоя карбън кепчър енд сторидж. Всъщност истината, която е казвана и на българското общество, е, че едва ли българското общество в един по-дългосрочен план, разбира се, може да продължи да се радва на тази евтина електроенергия. Необходимите инвестиции, особено в екосъоръжения, със сигурност ще вдигнат цената и на „Марица-изток 2”, а и на другите централи и всъщност тази цена от 85 лева в скоро време може би няма да изглежда толкова тежка, толкова висок.а
По отношение на „Марица-изток 1” сте абсолютно прав, 136 лева, особено във времето, когато е било подписано това нещо, за мен лично като човек е безумие. Като заместник-министър мога да кажа само, че това е било, според мен, една неразумна постъпка.
В този смисъл на думата ще Ви отговоря и по-директно и конкретно. Аз не съм се отказал лично, в личен план да се боря с този въпрос, както се казва, докато съм на това място и изрично, включително съм поставял въпроса и на представителя на „Марица-изток 1”, тъй като те в момента имат проблеми, както всички добре знаят, с включването на централата в мрежата. Явно проблемите са доста по-сериозни. За това също бих могъл дълго да ви разказвам, тъй като по принуда се налага да влизам в такива технически детайли, но няма да го направя. Нека да кажем, че проблемът е да остатъчно сериозен, за да мислим, че такова нещо, тоест такива флуктуации, защото нали разбирате, че когато те не могат да влязат с пълна мощност, те могат да влязат с частична мощност, обаче се мъчат да стигнат до пълна мощност, за което са необходими постоянно проби. Постоянно проби означава да се пусне и да се спре. Това означава фактически, че ако те могат да влязат с 200 мегавата, а след това изведнъж ги спрат тези 200 мегавата, за да направят нещо, означава, че имаме едни много сериозни пикове и спадове в системата, които трудно могат да бъдат понесени. Изведнъж се обръщат към системния оператор: „Пускаме 200 мегавата.” Сега – хоп, изведнъж спираме ги тези 200 мегавата.
За мен лично и, естествено, неофициалното мнение на останалите колеги е, че това е една тежка ситуация, в която те сами са се поставили, поради ред причини. Аз например лично съм изтъквал пред господин Литгоу, който е представител тук на AES, че, според мен лично, твърде високомерно са се отнесли към изграждането на тези съоръжения и модернизирането на централата, когато са решили, че всичко това ще го направят само с висококачествени и скъпоструващи западни технологии, при положение всъщност, че ние знаем, че българските въглища са, както образно се изразяват колегите - там, казва, от кал правим електроенергия. Тук се изискват… силно дуракоустойчиви решения, при които всъщност българските решения, при които всъщност българските решения в „Марица-изток 2” като че ли са се оказали най-добрите, а тия суперпрецизни технологии, които са направени в „Ей И Ес - Марица-изток 1” дават в същност засечка и в момента дават проблеми и на цялата система.
Между другото, много голям беше проблемът през зимата, защото ако случайно не достигаха мощности, а те бяха разчетени да влязат вътре, щяхме да имаме много големи проблеми. Освен това, те си имат проблеми и с нашите очаквания, че благодарение на тези мощности, които ако бяха заработили, можехме да имаме и по-дългосрочни договори за износ, договори, от които ние се лишаваме. Така че конкретно отговорът на въпроса е следният. При всичките тези техни провинения категорично смятам, че трябва да се предоговори цената. Естествено, те не смятат, че това нещо трябва да се направи. За съжаление, в договорите, между другото, дори и при тези тежки нарушения все още има допускания при които се налага ние да ги присъединим, което е един изключително неприятен факт.
Разбира се, има и друга гледна точка, но по-скоро о т. юридическа гледна точка, дори и частично присъединяване няма как да им откажем, което, разбира се, за мен лично като човек е доста неприятно. Това не означава, че не си поставяме въпросите за цената. Тук, за съжаление, има и един друг фактор, а именно, международната общественост, която, естествено, все пак е повлияна и от международните банки кредиторки на този проект. По-вероятно е да има мнение, което се различава от нашето. Все пак нека да не забравяме, че този проект е бил финансиран и от EBRD, така че всъщност е излишно да се самозалъгваме, че банката ще застане на страната на България, когато ние се опитваме да си предоговаряме цената при положение, че те тепърва има да си взимат парите от кредитите от тази централа.
Накратко казано, битката изглежда тежка и ние не се страхуваме да я водим. Същото е положението и с тройката и това нещо, Ви уверявам, пак казвам, докато аз съм тука, че ще се случва за всяко нещо, за което ние можем да им поставим на тях въпроси и въпросите ще бъдат поставени: „А какво става с цената?” Ако има някакъв шанс, за което аз лично също ще поставя въпроса на Европейската комисия и Европейската комисия да се покаже и да каже: „Това нещо не трябва да продължава”, ние със сигурност ще продължим да го гоним.
По отношение на „Набуко” работата е, за съжаление, все още по-скоро неофициална, тъй като ние официално нотифициране по отношение на увеличения бюджет, ако не се лъжа, все още нямаме, но имаме неофициално, и то наистина горе-долу такова. Всъщност, истината е, че с цифрите не трябва така да се спекулира. По-скоро е важно да се види какво точно се случва. Цената е по-ниска. Ако не се лъжа, първоначалният вариант трябваше да бъде 7,8 милиарда, а той сега е 9,6 милиарда, тоест, около 2 милиарда е завишен бюджетът. Казвам, ако не се лъжа; мисля, че може да има малка разлика в цифрите, но не голяма.
Но въпросът е, че всъщност такова номинално увеличение води до увеличение на всички останали компоненти. Както всеки проект, той има допълнителни разходи към проекта, които се изчисляват като процент от общия разход. Тоест, фактически, ако не се лъжа, 20 или 25 % бяха допълнителните разходи по проекта „Набуко”, така наречените непредвидени разходи, което всъщност означава, че с всеки лев, с който се увеличава номиналният бюджет, всъщност се увеличава цялостният бюджет на проекта с 1.20 лева, защото са предвидени 20 % допълнително, ако са 20, може би дали не бяха и 25, извинявайте, трябва да проверя, мисля все пак, че бяха 20 %.
След това върху всичките тези пари, както номиналния бюджет, така и увеличението за непредвидени разходи, естествено, ще се трупнат и парите, които трябва да бъдат взети като кредити като външно финансиране, върху тях се плащат лихви. Това означава, че върху този
1.20 лева като се плати една лихва допълнително, той ще скочи още и фактически се оказва, че увеличението на бюджета беше около 2 милиарда, може би 2,1 или 1,9 милиарда – знам, че цифрите са големи и не е сериозно така да се говори, но все пак и аз трябва да си ги нося тези цифри, не очаквах, че ще говорим за това нещо. Но все пак такова едно увеличение води след себе си допълнителни увеличения по цялата верига, което накрая стига дотам, че наистина стигат нещо от порядъка между 12 и 15 милиарда, което като порядък е някакъв безумен – между 12 и 15, са цели 3 милиарда. Но горе-долу наистина няма кой знае колко по-точна цифра в момента.
Естествено, има и един друг проблем, а той е свързан по-скоро със стратегическата насоченост на „Набуко”, тъй като всъщност обяснението за увеличението на този бюджет е свързан с газовите находища, геополитиката и стратегията на търсене на газ. Напълно е възможно този проект да бъде увеличен до Туркменистан и до Ирак, което всъщност налага допълнителни изграждания и оскъпяването на проекта, които всъщност са напълно обективни. Тоест, не знам дали Вашият въпрос е в тази област, но ако ме питате дали България трябва да прецени дали всъщност трябва да участва в един все по-скъп и по-скъп проект, естествено, няма такава държава, която да не вземе да си направи втори път сметките всеки път, когато й съобщават, че има някакво увеличение на бюджета. Такива сметки са допълнително поръчани в Българския енергиен холдинг. Лошото е – те трябва ясно да бъде казано, – че самата концепция за „Набуко” не е докрай довършена, което означава всъщност, че окончателният бюджет ще бъде видян на едно ниво, тоест, ние сме в процес на развитие на този проект и просто единственото, което трябва да се случи, е ние да не го изпускаме от контрол.
В интерес на истината, тука, разбира се, има и много други съпътстващи проблеми, тъй като всъщност ако ние преценим, че тази цена е много висока, ние можем да преценим, че не желаем да участваме с толкова висок равен процент, какъвто е в момента. Естествено, трябва да се имат предвид желанията на всички участници в проекта на „Набуко” да бъдат привлечени евентуално и допълнителни участници в проекта, и то по-специално в страните, където се добива газът, което всъщност изглежда напълно логично, тъй като тогава е по-вероятно всъщност да потече газ по тръбата или поне тя да се напълни. Винаги е било ясно, че има газ да потече, но въпросът е бил дали може да се напълни цялата тази тръба от 31 млрд. куб. м. и също така трябва да се направи ясна сметка какво всъщност ние печелим или губим, ако решим случайно не да се откажем от проекта, но примерно понеже е много скъпо, може да решим да си намалим дяловото участие.
Ако намалим дяловото участие, трябва обаче да се прецизират и други въпроси и влизаме в една въртележка на сериозни сметки, а по-специално, на това, какво се случва по отношение на управлението и контрола, ако се намали една държава своето участие. Очевидно е, че ако ние сме под 16 %, примерно, слезем на 10 % или дори на 5 %, първо, ще имаме по-малко приходи и второ, няма да ни позволят да имаме такъв контрол при вземането на решенията, тоест всичките тези неща трябва да се прецизират. И тъй като няма окончателен отговор от „Набуко” по въпроса, ние работим с данните в момента на тяхното постъпване.
Така че, отговорът на Вашия въпрос е: Не е изпуснат процесът от контрол, няма някакво по-различно развитие по отношение на официалната политика. За нас този проект продължава да бъде приоритетен, но си даваме ясна сметка, че увеличението на парите си е сериозно предизвикателство и ние ще продължим да задаваме въпроси по въпроса за бюджета. Както знаете, и премиерът го зададе този въпрос съвсем открито, когато беше в Брюксел.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Косев. Господин Огнян Пейчев има въпрос към Вас.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Тъй като влязохме в темата за газа, аз специално в самата енергийна стратегия не разчетох нещо специално за битовата газификация. Аз я разглеждам повече като един елемент за борба с парниковите емисии, как Вие виждате развитието и стратегията по-специално на битовата газификация в България. Това е първият ми въпрос.
Второ, няма равнопоставеност на енергоносителите в градската среда. За да бъда по-конкретен, ще дам един пример в София. Погледнете как се развива битовата газификация в София и кое я ограничава? Ограничението идва от един устройствен план, който категорично въвежда забрани там, където има топлофикация, да не се извършва така наречената газификация. Няма равнопоставеност на енергийните системи в градската среда. Това са двата ми въпроса.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Господин Косев, Пак Вие ли ще отговорите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Признавам си, че не съм сигурен точно как да отговоря на въпросите, защото те са по-скоро твърдения, с които мисля, че са общо взето правилни.
Първо, по отношение на битовата газификация мога да отговоря с едно общо изречение, а именно, че всичките тези неща, дори да си даваме сметка за тях, те трябва да бъдат променени. Точно заради промяната ние записваме в енергийната стратегия, че е необходимо да се ускори тази битова газификация. Ето защо веднъж като бъде прието това нещо, трябва да се работи така, че да се избегнат всичките тези пречки и спънки, които съществуват в момента в другите закони, в самата същност. Мисълта ми е – чисто като документи, естествено, след стратегията ще следват сигурно програма за ускорена газификация и т.н., но аз не говоря за документите, вие ме питате по същество.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Но считате, че това просто не се случва като развитие?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Как да кажа, битовата газификация, ако не се лъжа, пак да цитирам някакви проценти, процент и половина май беше, което е някакво безумие, за което многократно се повдигат и такива въпроси на носителите на лицензи. Но категорично не си вършат работата и те много добре си го знаят, в смисъл, отдавна трябваше да сме на ниво 20 - 30 процента. Тоест, мисля, че това ниво, което ние сме заложили в стратегията, е достатъчно разумно, за да го иска една държава и да бъде от стратегически интерес на държавата защо това досега не се е случило и какво правят носителите на лицензите и не изграждат тази мрежа. Това е въпрос, на който ми е трудно да намеря някакъв разумен и реален отговор.
Истината е – лично мнение,, че тези хора трябва ясно да разберат, че няма мърдане и че трябва да го правят. Ако за тази цел е необходимо да се провеждат редица други мерки, които са свързани с изменение на някакви нормативни документи – закони, наредби, ако е наложително, да се направят допълнително програми за развитието, добре, ще ги направим. Но в края на краищата всички ние знаем, че нещата опират до полагането на тръбите, в смисъл, че те си имат лицензите, би трябвало да си имат пари, защото много дълго време са получавали пари без да слагат тръбите вътре, време е да седнат и просто да започнат да ги полагат тези тръби.
Ако толкова имат нужда от някаква помощ на държавата, нека да дойдат и да кажат какъв е бил проблемът, но при всички положения мисля, че по отношение на стратегията няма какво друго да се желае, освен да се запише, че ние ясно мислим, че натам е бъдещето, което, според мен, беше и Вашият първи въпрос – да, натам е бъдещето и трябва да се случи.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Косев. Господин Пейчев, нещо допълнително? Удовлетворен сте от отговора? Господин Язов!
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря, господин председател. Аз ще се опитам да бъда кратък, уважаеми господин заместник-министър, по простата причина, че отговорите Ви бяха доста изчерпателни и получихме много такива отговори, които нямах намерение да задавам.
Стратегията като документ е много важна, защото определя основните енергийни приоритети на страната. В сегашната обаче се предвижда един излишък или – поне аз така го разбирам – може би около 10 млрд. квтч. към 2020, които към 2030 – 13 милиарда, тоест говорим ли за евентуално производство на енергия от ядрени мощности, или за микс от конвенционални ВЕИ-та и ядрени мощности? Просто малко концепционално да върна разговора към общия смисъл на стратегията. Ако греша, може да ме поправите, но аз мисля, че е така.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Не, по-скоро не съм сигурен как да Ви отговоря, но ако случайно не Ви отговоря това, което Ви трябва като информация, ще повторим, както се казва. При всички положения, в България енергетиката като микс, като даденост не е в толкова лошо положение. Даже по-скоро би трябвало да е: дали да сме доволни и горди от наличието на енергийни мощности.
Ние имаме един сравнително здравословен микс от ядрена енергетика, конвенционална енергетика, топлоенергетика, хидроенергетика и, безспорно, в момента и ВЕИ-та, с които дори в момента вече сме напред, както казах. Нашето ясно мнение е, че това нещо трябва да продължи, тест, ние по никакъв начин не виждаме необходимостта този деликатен баланс, който според нас е оптимален в сегашния си вид, да бъде нарушаван. Като казвам „деликатен баланс”, имам предвид, че е много лесно да се тръгне в една посока и все едно да се каже: другите няма да ги правим.
В този смисъл на думата, Вие като казвате: добре,в какъв ни е приоритетът, истината – защото съм чувал и такива коментари и забележки – ама, то в тая стратегия има страшно много приоритети, приоритетите трябва да са два или три, за да бъдат наистина приоритети. Не, не е точно така.
Истината всъщност е, че нашият приоритет е да поддържаме този микс, който гарантира енергийна независимост, стабилност и в края на краищата това е една от – да не кажа единствената, разбира се, сигурно не е така – златна кокошка на България, от което България печели. Това означава, че не виждам никаква причина защо да се откажем от възможностите България да изнася електроенергия, а не само да задоволява вътрешните си нужди.
Ние имаме опит в ядрената енергетика - аз мисля, че това е за добро - имаме опит в това нещо да загубим този потенциал; не виждам защо да се случи. Или, по-скоро, ако искате по-категоричен отговор: И дума да не става! В този смисъл на думата мисля, че България винаги ще разглежда възможността да доразвива ядрената си енергетика независимо дали става въпрос за „АЕЦ Белене” и/или Седми или Осми блок на Козлодуй, да не говорим, че ние ясно сме записали, че приоритет е сроковете, годините на Пети и Шести блок да бъдат удължени колкото е възможно повече.
При всички положения обаче ние си даваме ясна сметка, че светът върви към чиста енергия. Това е бъдещето, ние сме част от европейското семейство, това европейската визия, това е глобалната визия. Аз мисля, че това е визията и на всички нормални хора. В рамките на чистата енергия, в която - вероятно ще има колеги, които ще ми опонират, но все пак това е международно признато – попада и ядрената енергетика, много ясно е записано в нашата стратегия, че приоритетите са както в областта на газа, така в областта на ВЕИ-тата, така и в ядрената енергетика, тоест, и трите неща, които се считат за чисти.
В същото време категорично ние като българи, като отговорни политици и като държавници няма да кажем, че конвенционалната енергетика и по-специално топлоенергетиката няма да се развива при положение, че единственият ресурс, който имаме, са лигнитните въглища. В този смисъл на думата ние ясно сме записали, че тук на първо място трябва да се използват евтините лигнитни въглища, които имаме, защото те в момента помагат най-малкото и за цената.
Между другото, в европейската директива от време на време се появява чак на първо място грижата за крайния потребител, тоест, сигурността си е едно на ръка, но това, че фактически енергията трябва да бъде достъпна за крайния потребител, е нещо изключително важно. Не говорим тук за нашето общество, което всъщност не може да се сравнява като стандарт с големите европейски държави.
Тоест, необходимостта от баланс на чиста енергия, цена и в същото време да не загубим потенциала, който сме имали и който сме развивали досега, като например в ядрената енергетика, е нещо, което всъщност не ни позволява да кажем: приоритетите са ни ето тука, тази точка. Затова приоритетите са разписани по този начин и аз мисля, че те отговарят на българския интерес. Да не говорим, всъщност, че България толкова дълго време не беше строила язовири, че човек вече започва да се чуди дали още след 10-15 години тия кадри, които знаят как се строят язовири, вече няма да ги има и тогава всичко ще трябва да внасяме.
Тоест, онова, което ни смятаме, че е много важно – водата, да не говорим не само като енергиен ресурс, а и като нейния енергиен потенциал, тоест, за нас е много важно да се изграждат тези хидрообекти, ядрените обекти, използването на лигнитните въглища и в края на краищата въвеждането на ВЕИ-тата, но докато тази технология върви с тези си цени и докато не падне, едва ли нашата държава и някой отговорен човек и политик би искал тези ВЕИ-та да са в по-голям процент, отколкото е абсолютно задължителното, а да не говорим, че в момента ние дори изпреварваме това развитие.
Не знам дали Ви отговарям на въпроса, но ми се струва, че стратегия е доста добре балансирана.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Отговаряте ми доста точно на въпросите. Въпросът е, че аз по-скоро исках малко повече относно излишъка, който ще се получи, защото ако се позамислим върху него, както казах, около 10 милиарда киловатчаса към 2020 г. и 13 – към 2030 г., тогава ще се откроят две основни икономически зависимости, които ще трябва да го оползотворят, вътрешното потребление, пазара, тоест, купувачите. Смисълът на въпроса беше и той ще Ви даде по-нататък други въпроси, които аз няма да Ви ги задавам, Вие ще си отговорите сам какви могат да бъдат отговорите на консултанта, който споменахте малко по-рано и какви са вариантите за случването на този отговор, който ще даде.
Въпросът е: те като разпределен като такъв излишък няма ли прекалено много да дойде, защото аз се съмнявам, че вътрешното потребление ще отговори, а пазарът – това пак е въпрос на малко по-детайлно мислене – просто към това, което виждам аз като запис, а не толкова… много точен беше отговорът, който дадохте и разделните форми на микса от енергия, който е като приоритет за България.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Мисля, че най-добрият отговор, който мога да Ви дам като финансист, икономист, е следният. Проблемът с всичките финансови модели е, общо взето, че всичките зависят от цифрите, които се залагат в началото, предположенията, с които се захранва моделът. Колкото и да е хубав един модел, колкото и да изглежда изключително професионално направен, той в края на краищата не може да бъде по-добър от лимитите, които са заложени още в самото начало на неговото израждане и независимо кои са институциите или хората, които се цитират, че са направили някакъв супермодел, който показва накъде отиват нещата, в края на краищата, аз от собствен опит знам, че това представляват едни хора, които отварят екселска таблица и първата им работа е да въведат няколко допускания.
При тези допускания искам да ви кажа, че мнението на т.нар. експерти в края на краищата не е много ясно дали по същество се различава и дали е наистина по-добро, отколкото мнението дори на един обикновен човек. Това може да звучи малко скандализиращо, но истината е, че когато става въпрос за гадаене в бъдещето, не е много ясно дали всъщност експертите много често не се подвеждат от неща, които са им били насаждани дълго време и се работят в средата на някакви определени допускания, с които те са свикнали.
В този смисъл на думата това, което се опитвам да кажа, е, че когато се правят финансовите разработки и моделите на една стратегия, на един бизнес план, а особено когато става въпрос за една десетгодишна рамка, по-скоро аз гледам не толкова скептично, колкото с внимание към всичките тези цифри.
Със сигурност, цифрите, които виждате тук, са направени при определен вид допускания и в момента ми е трудно да кажа какво ще направим с 10,4, защото просто не знам какво става, откъде са дошли тези 10,4. По-скоро мисля, че при някакво по-силно обществено желание или необходимост е възможно да бъдат разгледани тези финансови модели и да се направят допусканията, но тук отново ще се върна към едно от първите неща, които казах:
Много е трудно да се предвиди какво биха направили съседите ни. В края на краищата, за нас е трудно да си направим ние точна разценка, ама точно коя мощност ще излезе, защото, както ви дадох примера примерно с ТЕЦ „Брикел”, не е ясно всъщност дали излиза окончателно, – камо ли да направят същата тази разценка за всички останали съседи.
И абсолютно отговорно заявявам, и то като професионалист във финансовите сметки, че всеки, абсолютно всеки без изключение, който почва да ме пита „Покажете ми гаранция на каква цена ще го продавате 2020 година” – аз не знам на другата година на колко ще го продавам – това са безотговорни и чисто политически приказки. Или: „Дайте ми гаранция, че ще го продадете, примерно на Гърция или на Италия или на Франция”. Тези неща са дълбоко спекулативни и всъщност тук просто трябва да се работи с тях изключително внимателно и да бъдем по-скоро разумни и предпазливи хора, отколкото големи експерти по отношение на числата.
Ето защо онова, което мога да ви кажа като човек, не като заместник-министър, а по-скоро като финансист, който, повярвайте ми, правил съм стотици модели – положението е по-скоро следното, за мен лично. Естествено, експертите тук могат да защитят числата и да кажат какво може да се прави. България е в едно добро положение, според мен, по отношение на енергийния микс и потенциала, който има. Ако ние продължаваме да го занемаряваме, направо може да си излезем от енергийната карта на Европа и на Балканите, в смисъл: ни трябва да имаме някакви решения.
Нека да ви припомня нещо абсолютно простичко, когато лъсна простият факт, че в края на краищата в България близо 30 години не са правени инвестиции в мрежата. Разбирате за какво всъщност говоря, при срива на тока миналата година на Слънчев бряг. Тоест, опитвам се да кажа, че в края на краищата е необходимо българската енергетика да се развива и да върви напред. С даденостите, които имаме и с възможностите, които можем да оползотворим, България може да се утвърди като нетен износител.
Не е необходимо според мен да обяснявам на всички тук, че нетен износител не означава, примерно, да изнесем точно за Черна гора или за Гърция, но в края на краищата това е електричество в един обединен европейски пазар, защо да не ходи, ако трябва, дори и до Франция. Може би примерът не е удачен, но примерно, да кажем, може да ходи до Австрия, примерно, може да ходи до някъде другаде. Тоест, опитвам се да кажа, че приоритетите на Европейския съюз са много ясно записани: инфраструктура, инфраструктура и пак инфраструктура. Връзването на европейския континент с електрически мрежи и с газови мрежи е на първо място. Говори се за сигурност на доставките, строителство на инфраструктура и т.н. Когато в един нормален десетилетен период всъщност въпроси от порядъка на „Какво ще се случи с трети либерализационен пакет?” или примерно „Липсата или наличието на инфраструктура” отпаднат като въпроси, тоест, те са изпълнени, тоест, има свободна търговия и има напълно завършена инфраструктурна опасаност на целия европейски континент - пак повтарям, това е едно искрено мое мнение е – мисля, че едни допълнителни мощности, които може да има България, могат да бъдат само в плюс, особено ако те бъдат изградени на достъпни цени. Като казвам „достъпни”, имам предвид „изгодни за износ”. Ето защо ние никога няма да седнем и да кажем „ядрената енергетика не трябва да се развива”, но и по същата причина отговаряме, че ядрената енергетика, примерно, в смисъла на Белене, трябва да се развива само ако има смисъл и ако цената е много добра.
Както ви споменах преди малко, ако 6,3 млрд. добавим 1,4, които са допълнителните разходи за инфраструктура и други разходи, а след това сметнем при някаква възвръщаемост на кредитите, независимо дали това са четири, пет, или шест проекта, защото ако отидем на четири проекта, това означава, че това е един много хубав заем, само че обикновено на тия проценти всички финансисти ще ви кажат, че ще ни поискат държавна гаранция, а ние ако не искаме държавна гаранция, може би ще е по-скъпо. Зависи. Но мисълта ми е, че ако сметнете примерно един малко по-висок процент, дори и да е този процент, ще видите как милиардите отиват достатъчно високо, за да не е ясно дали всъщност тази електроенергия може да бъде изнасяна успешно.
Или, накратко, отговорът е следният: аз не се притеснявам от това число тук, но мисълта ми е, че това нещо трябва да бъде по-скоро въпрос на някакъв обществен дебат, според мен, обществения дебат, като се абстрахираме от цифрите, защото рано или късно ще стигнем до модели, в които има просто някакви предвиждания какви да са цифрите, в края на краищата, общественият дебат би бил иска ли България да бъде нетен износител на електроенергия, или не.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Косев. Господин Пейчев има допълнителен въпрос.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Един кратък въпрос. В диаграмата гледам дяловете на възобновяемите източници и виждам, че от твърда биомаса -34, от биогаз 6 % е дадено. Въпросът ми е такъв. Той може би е повече към МОСВ.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Правилно, към Министерство на околната среда и водите е въпросът.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Ние израждаме няколко регионални депа. Там и съгласно закона трябваше да се изградят и сепариращи инсталации. В момента технологично има много нови неща, много нови системи и такива инсталации, които утилизират изцяло твърдия битов отпадък и носят съответната енергия. Редно ли е - просто като Ваше мнение, да се заменят тези сепариращи инсталации на тези регионални депа с нови инсталации, които наистина да носят енергия към съответните депа?
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Да дадем думата на експертите от Министерство на околната среда и водите. Кой от вас ще отговори?
БОРЯНА КАМЕНОВА: Производството на енергия от метан от депата е заложено като приоритет на нашата политика по управление на отпадъците, в смисъл, ние работим в тази насока и смятаме, че това е изключително важно, още повече че това се смята и за възобновяем източник на енергия и в много отношения е изключително целесъобразно, така че то е заложено в нашите приоритети.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Аз говоря за замяна, за въвеждането на нова инсталация, нов тип инсталации, които да изкарат самия…
БОРЯНА КАМЕНОВА: Изцяло на биомаса да работят, това ли имате предвид?
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Да, изцяло, да обработват, към изгаряне на твърдия битов отпадък. В момента вече се въвеждат в Европа такива инсталации.
БОРЯНА КАМЕНОВА: По принцип условията в България са такива, че топлоелектрическа централа на биомаса в България е много трудно да бъде изградена по простата причина, че е много трудно да се осигури постоянен приток на биомаса към тази инсталация. Затова по-скоро в България може да се говори за малки, местни инсталации, които да оползотворяват биомаса, в малки населени места с локално предназначение – за училища, за болници. Но голяма топлоцентрала на биомаса просто в нашите условия – правени са проучвания и не е възможно да се осигури ресурсът, който да захранва такава централа постоянно.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви. Господин Такоров има въпрос. Заместник-министър Косев?
РУМЕН ТАКОРОВ: Искам да видя дали има развитие във виждането на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, защото може би ще повторя въпроса, който го зададох и в Транспортната комисия. Дали има нещо в тази посока, тъй като, както виждате, в направлението в транспортния сектор е дадено да има около 10 % с възобновяеми енергоизточници. Това ще рече, че ние трябва да вкарваме 10 % биодизел в горивото. Всички знаем, че съвременните двигатели не могат повече от 4 - 5 % да поемат. По какъв начин ще се получи именно тази цел, именно тези 10 % от възобновяема енергия в транспортния сектор? Имате ли нещо в тази насока? Говорихме предишната седмица и пак бих искал да попитам за приоритета на правителството в развитието на битовата газификация.
В стратегията е записано, че в момента има 1,5 % българските домакинства, а до 2020 г. трябва да станат 30 %. Как ще стане това нещо, когато в момента дори е записано, че с природния газ може да доведе до над 1 милиард лева спестени разходи за енергия на домакинството, което на този етап не е възможно, защото се получава, че най-скъпата енергия в момента за отопление в България е газта. Аз не мога да си го обясня защо е така, но на практика е така. Затова искам да попитам тези два кратки въпроса. Извинявайте, че закъснях, но бях в Транспортната комисия.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Господин Такоров, знаем, че сте и в друга комисия – в Комисията по транспорта. Господин Налбантов?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин председател. Както знаем всички, целта за 16 % дял на енергия от възобновяеми източници в общо потребление на енергия – 2020 година има задължителна цел за 10 % дял на енергия от възобновяеми източници в транспорта. Разбира се, този дял не може да бъде осигурен единствено от потреблението на биогорива, тъй като, съгласно Директивата за качеството на горивата, максималният дял на биогоривото в дизела е 7 % и на етанола в бензина е 10 %. Така че чрез задължителното смесване до тези проценти, които ние сме заложили в Закона за възобновяемите енергийни източници, няма да може да се постигне тази цел. Затова в плана за действие за енергията от възобновяеми източници и във връзка с конкретизиращи запитвания от Европейската комисия ние предвиждаме и други мерки, с които да осигурим изпълнение на тази цел. Тези мерки включват както използване на задължителни смеси от биогорива, така също стимулиране на транспортни схеми, при които да се използват смеси с по-голямо съдържание на биокомпонента или чрез биодизел. Това, разбира се, изисква осигуряване на специални транспортни средства.
Друга мярка е използване на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез внедряване използването на електромобили. Там съответно енергията, която се отчита, се умножава по един по-голям коефициент. Но това е една по-далечна мярка.
Другата възможност е също използване на биогаз за използване на биогаз от отпадъци, който също може да бъде използван в транспорта. Това са мерките, предвидени в плана. Разбира се, те трябва да бъдат стимулирани.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви. Господин Косев, на втория въпрос на господин Такоров ще отговорите ли? Ще има пак питане.Господин Такоров постави конкретни цифри – 1,5 % е заложено, до 30 % и как ще стане завишението, така че мисля, че се различава все пак от въпроса на господин Пейчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Ние смятаме, че този процент и половина, който в момента е горе-долу процентът, който представлява реалното състояние на ситуацията, всъщност е неудовлетворителен. Ние смятаме, че от времето, когато за пръв път са били раздадени тези лицензи и тази работа,у която е трябвало да бъде свършена до този момент, процентът трябва да е много по-висок. Трудно е да се каже колко точно трябва да бъде по-висок просто защото работата не е била свършена. Въпросът е до каква степен има потенциала това нещо да се свърши.
При наличието на желание и възможности и някакви контролни механизми би трябвало да е възможно от 1,5 % да се стигне до 30 %. Все пак това е стратегия и в тази стратегия е записано, че ние трябва да работим за тази цел. Много ми е трудно в края на краищата, според мен, всеки човек да отговаря на някой друг човек, който просто седи и пита „Кажете ми сега като излезете от тая стая как точно от 1,5 % ще ги докарате до 2 %. А утре какво ще направите, за да станат 3 %?”
Онова, което дадох като отговор е следното. Мисля, че това е правилната позиция на една държава, която смята, че това е един от приоритетите в развитието газификацията е нещо, което е изключително важно. Битовата газификация в тази част на отговора може да бъде, че това е нещо критично, което не е направено което трябва да бъде направено. В тази стратегия ние поставяме,образно казано, жалоните на желанието на държавата всъщност да види развитието на този сектор.
Оттук нататък тепърва ще трябва да бъдат направени всички необходими мерки, като в тези необходими мерки биха могли да бъдат: програма за развитието, някакви законови мерки, а биха могли да бъдат примерно просто и санкции към онези, които не си изпълняват лицензионните задължения да развиват тази мрежа. Така че всъщност не мисля, че е възможен някакъв наистина много конкретен отговор на Вашия въпрос, но мисля, че не е това целта на една нормална стратегия.
Целта на стратегията е да се каже: ние в момента сме тук, желаем да бъдем ето там, а ако искате да попитате как точно ще бъдем там, отговорът е много прост: то и в момента можем да бъдем там, ако хората, които държат лицензите, си изпълняваха задълженията. Или, накратко казано, всъщност няма абсолютно никакви пречки да станем от 1,5 % на 30 %, ако тези, които държаха лицензите и трябваше да си вършат работата, си вършеха работата. Ако и трети път ми зададете този въпрос, единственото нещо, което ще мога да ви отговоря, е следното. Тези 30 % са напълно постижими, стига да има воля в държавата, което всъщност е онова, което сме записали в стратегията. Нека държавата да има воля, за да може до 2020 година, независимо колко правителства се сменят, да накара онези, които в момента са докарали битовата газификация до 1,5 %, да я докарат до 30 %.
Ще ви помоля за разбиране, че в края на краищата трябва да имаме предвид, че в момента говорим за една дългосрочна стратегия, а не за бизнес план, който е примерно за една година, кажете сега следващата година ще видим ли примерно 3 % битова газификация. Проблемите са напластявани с години и онова, което ние всъщност казваме, е, че държавата има желанието да упражнява контрол и да ги стегне всичките онези, а какво е необходимо за това нещо, това е необходимо както вие, така и всички ние, останали около тази маса, ако трябва, и цялото общество и всички органи, естествено, на първо място, от които зависи това нещо, да въведат съответните регулаторни или нормативни изменения, така че това да стане възможно. Не знам дали е възможен по-добър отговор, ако в същото време постоянно този въпрос по този начин се задава. Не знам всъщност какво да се отговори. Може би щеше да бъде много по-лесно, ако просто бяхме забравили за този проблем и да кажем: Дайте да го изтрием, да не ни повдигат въпросите как ще стане до 30 %.
Напротив, онова, което е необходимо, е някакъв комплекс от мерки, който при всички положения включва едно здраво затягане на контрола и не е въпрос примерно на една нормална стратегия, и то десетгодишна, да запишем ей сега „мерките, които ще използваме за затягане, са следните…”, утре ще напишем писмо, примерно, на Сашо Дончев…
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Лицензионната дисциплина да бъде затегната, защото има градове, където наистина с лицензия, където няма един метър тръба.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Абсолютно сте прав и затова казах „регулаторните”, не само нормативните.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Където има тръби, няма потребители.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Където има тръби, няма потребители, точно така.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Тоест, аз мисля, че чисто по човешки и експертно дори и като политици вие сте прави да зададете този въпрос, но отговорът, според мен, не може да бъде или поне не е редно да се търси на по-конкретен начин в рамките на тази стратегия. Мисля все пак, че съм достатъчно ясен, като казвам какво е намерението и желанието.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Косев. Мисля, че отговорът Ви беше много коректен и много добре отговорихте.
РУМЕН ТАКОРОВ: То нямаше отговор.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Въпрос на разбиране е, господин Такоров, оценихме, че сте закъснял и въпреки че беше зададен вече този въпрос, Ви дадох възможност да чуете отговора. Въпрос на разбиране е дали е имало отговор или не. Други въпроси?
РУМЕН ТАКОРОВ: За становище?
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Естествено. Въпрос на разбиране е дали е имало отговор или не. Аз казвам моето виждане, че отговорът беше много коректен и много правилно поднесен. Така че заповядайте за становища.
РУМЕН ТАКОРОВ: Благодаря Ви. Ще се опитам да бъда съвсем кратък. Господин Косев, аз исках да Ви помогна днес със задаването втори път на този въпрос, но Вие отново не разбрахте проблема, за който седи реч към тази стратегия, защото ако е да напишеш една стратегия и да сложиш едни жалони за развитие напред, знаете, много ги писахме тези стратегии и те не се изпълняваха, а сега летоброенето започва от вашите жалони, това ми е пределно ясно, господин Язов. Но не може когато в цял свят газификацията и битовата да е най-евтиното средство, в България да е най-скъпото и най-луксозното, защото не може – вие казвате 30 % до 2020 година.
Аз Ви казах, че това нещо може да се постигне - до 2015 година 30 %, но тогава ще имаме само тръби, за 30 % и няма да имаме и 1,5 % семейства, които да са на газ, а може би ще паднат и под 0,5 %, защото схемата, по която в момента е битовата газификация, тя поема абсолютно всички инвестиции. Затова предишния път, когато ми отговори колежката Джумалиева, която присъства тук, аз казах, че не разбирате от проблема, тъй като инвестициите които се влагат в газоразпределителната мрежа, след това те се разпределят на броя на потребителите и те плащат огромната инвестиция. Затова ако няма потребители, аз мисля, че ние тук трябва да говорим за потребители и по какъв начин тези хора да плащат тази инвестиция.
Тези 30 % ще се постигнат много лесно, но няма да се постигнат хората, които ще се ползват от тази услуга за битовата газификация. Това исках да Ви кажа. Затова трябва да помисли министерството, защото, разберете, ето, аз ще ви дам най-обикновения пример. Водата в София в ТЕЦ-вете се подгрява с газ. След това имаш топлоразпределителна мрежа, която има 50 % коефициент на полезно действие. След това, един апартамент в София от 60 кв.м. е някъде около 100 до 120 лева отопление на месец, а на газ, когато плащаш само газта и имаш 98 % близо коефициент на полезно действие вътре в апартамента си, ти плащаш за същата квадратура 220 лева! Питам ви: това нормално ли е?
Заради това ми бяха зададени въпроси, а не че просто на една такава ниска основа да се заяждам с Вас или да Ви задавам постоянни въпросите като политик или не политик. Аз просто исках да Ви кажа какъв е проблемът, и предишния път Ви го казах проблема: трябва да се намери механизмът не само тези 0,5 % да плащат инвестициите, които са направени за 30 % от населението. Това за тях ще бъде непосилно и няма как да стане това нещо. Затова трябва да се търсят нови механизми. Затова казах, че не искам в стратегията да се пишат просто ей така някои неща, които трябва да станат. Да, аз съм съгласен и 50 % да стане, защото знам, че с газификацията ти използваш 98 % коефициент на полезно действие, а изведнъж се получава, когато това нещо ти е по-ефективно, ти плащаш повече. Това не е нормално. Това исках да кажа.
Благодаря за отговора. Повече няма да задавам въпроси.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Може ли за реплика?
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Може, госдподин Димитров. Само искам да кажа на господин Такоров: напълно сте прав…
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Нека аз да му го кажа.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Заповядайте!
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз съм юрист и много не разбирам от тия неща, но не мога да разбера Вие от небето ли падате сега, сега ли възниква този проблем? И не мога да приема този Ваш назидателен тон на голям експерт. Ето това не ми е ясно.
РУМЕН ТАКОРОВ: Дуплика!
Господин Димитров, все пак ако бяхте прочели моята автобиография, щяхте да видите, че газификацията в Търговище аз съм я построил.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Къде бяхте през мандата? Сега ли възниква проблемът?
РУМЕН ТАКОРОВ: Не възниква сега проблемът.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Тогава какъв е този назидателен тон? Никой не разбира, освен Вас!? Малко се съобразявайте!
РУМЕН ТАКОРОВ: Добре с пет децибела по-ниско ще говоря, господин Димитров.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Господин Косев иска да допълни нещо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Благодаря, господин Алексиев. В интерес на истината, така, втори път зададен, въпросът си има своите основания и своя смисъл и логика. Господин Такоров, за съжаление, така, като слушам, разговорът по-скоро отива в една малко друга посока, но тази друга посока се изчерпва с един друг въпрос и той е простичък, в смисъл, колко ще бъде цената на газа. Вие сам разбирате, че в България, която няма източници на газ, този въпрос би бил много труден.
Според мен, от друга страна, Вие добре знаете, че напълно нормално е инвестициите, които са вложени там, те трябва да бъдат пренесени по някакъв начин до крайния потребител. За това абсолютно всички сме наясно. Всъщност такъв е и принципът, дори ако искате, и на ВЕИ-тата. Нали в края на краищата цените, които определя регулаторът, са свързани с нивото на стойността на инвестициите и възвръщаемостта с добавките, които се определят.
В този смисъл на думата, не мисля,че имаме нещо необичайно по отношение на инвестиционния процес на газификацията. Цялата инвестиция, която е направена, трябва да се добави като цена към цената на газа, а в края на краищата газът плюс тази добавка няма как да не бъде платена от крайния потребител. В такъв случай единственият начин, по който разумно мога да приема разговора, е: Добре, господин Косев, или министерството или държавата – как можем да отговорим ние на желанието или на потребителя тази цена да е по-ниска?
Истината е, господин Такоров, че всъщност Вие задавате въпроса: вие като управляващи по-скоро и следващите управляващи по-нататък, българската държава може ли да гарантира ниска цена на газа?
Отговорът, според мене, е следният. Освен ако ние не станем енергийно независими по отношение на газа. Между другото, отварям една скоба: това е и причината, поради която това правителство се захвана по-интензивно с привличането на концесии за търсене и добив на местен газ, включително и новите тенденции за производство на шистов газ, като ние много разчитаме, че всъщност собственото производство на газа може да ни помогне по отношение на балансирането на цената. Но дали говорим по отношение на цената на петрола или цената на газа, в края на краищата, ако ние ги нямаме в нашата държава, винаги въпросът ще бъде: Ние в края на краищата да работим ли по отношение на инвестиции в инфраструктура, за която суровината не е българска и всъщност ние не можем да направим нищо по отношение на нейната цена.
Според мен, единственото нещо, което мога да Ви кажа, ще се опитам обективно, защото тук субективните мнения се поляризират и са различни. Обективно това според мене малко прилича на възобновяемата и на зелената енергия. Чистата енергия, тоест, зелената, както и газът, дотолкова, доколкото тя е чиста, е беземисионната. Тя всъщност не е беземисионна; или газът е съвсем различно нещо, и до известна степен ядрената енергетика – тези неща приличат на онова чисто енергийно бъдеще, към което се стреми Европа, към което се насочват директивите, включително и последните стратегии.
Вие вероятно знаете, че в момента Европейската комисия вече работи по Стратегия 2050 година, където, накратко казано, са споменати ядрената енергия, естествено, зад евфемизма „чиста енергия”, газ и зелени инвестиции от възобновяеми източници: вятър, солар, биомаса, геотермална енергия и т.н.
В този смисъл на думата мисля, че инвестицията в една такава инфраструктура не се различава особено от която и да е друга инвестиция в бъдещето. Тя по-скоро изглежда разумна и неизбежна. Газът е чиста суровина. Тя е изключително удобна, когато я има и безспорно, в самото начало тя сигурно ще бъде може би дори и по-скъпа. Като се има предвид, че нямаме контрол върху цената на газа, винаги Вашият въпрос би изглеждал актуален, независимо дали го задавате преди 10 години или след 10 години, в смисъл, на този въпрос е трудно да му бъде намерено решение, а именно: Вие вярно ли предлагате инвестиции в нещо, което може да се окаже не по джоба на потребителя, ако случайно цената на газа стане толкова висока, че той да не може да си го позволи? В този смисъл на думата разбирам въпроса и смятам, че сте прав.
Мисля обаче, че стратегията на една държава, която се опитва да диверсифицира източниците си и микса на енергия, за което говорихме преди известно време, мисля, че това е най-доброто, което се опитваме да правим. Тоест, ние не искаме да нарушаваме баланса в микса на енергията на България. Мъчим се по отношение на газа чисто в оперативен порядък да договаряме нови условия с руската страна, каним инвеститори, които да търсят газ собствено производство, работим по интерконекторите с цел да диверсифицираме източника, да идват от Турция, от Гърция, а когато цяла Европа се свърже с газовите тръби, да може да идва, ако трябва, и през Сърбия и през Румъния, закъдето също строим интерконектори. Тоест, мисля, че като цяло комплексът от мерки се връзва достатъчно в една хармонична картина в тази стратегия.
По-скоро – ние и за това говорихме – така поставени нещата в този комплекс, е възможно да възникнат въпроси „Вие не се ли разпростирате много нашироко и всъщност приоритетите Ви не би ли трябвало да бъдат два или три?” Но всъщност проблемите са достатъчно сложни, а проблемите с газа – още по-сложни.
Ето защо мисля, че това, което сме написали, тоест, че искаме битовата газификация да се увеличи, но това не означава, че това е едно изречение, което е отделно изведено всъщност от тази стратегия. Това изречение трябва да се върже с всичките останали газови мерки, които се предприемат, а именно, че трябва да се работи по преговорите за договорите за газа, че трябва да се изграждат интерконекторите по диверсификацията, по големите проекти, като „Набуко” и Южен поток” в края на краищата, за да може да стигнем до следния въпрос:
Тези, които държат лицензите, трябва да имат един строг регулаторен режим, който фактически да ги стисне здраво и да внимава дали там наистина се върши работа, а държавата трябва да свърши максимално добра работа по оптимизирането на цената на газа. Не знам дали това малко по-добре отговаря вече на въпроса Ви.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Косев. Господин Такоров, някакво допълнение?
РУМЕН ТАКОРОВ: Ще се опитам съвсем тихо да говоря. Проблемът – това, което каза господин Косев – е точно така. Но аз мисля, че нито той, нито който и да е в залата тука може да отговори. Пак ще повторя думите си. Водата, която се топли от ТЕЦ в София, независимо в кой град е, тази вода се топли с газ. Количеството вода, необходима за затоплянето на един апартамент със самостоятелно газово котле и от големия ТЕЦ, я приемаме, е че една и съща, но тя не е една и съща, докато в големия ТЕЦ е по-голям разходът на газ, в момента, след това имате над 50 % - между 50 % и 55 % загуба на коефициента на полезно действие от изстиването на водата до отиването на потребителя.
Всъщност крайният потребител плаща с около 50 % по-ниско от този, който директно взема газта и се топли с 98 % газ. Ето това - не искам да ми отговаряте, господин Косев - разбирате ли, това е големият парадокс на монополистите в България може би и на ценообразуването в България поради простата причина, че този, който не е очевидно, а е очевадно, че той прави повече загуби и че прави повече разходи, крайният потребител за услугата плаща много по-малко, отколкото ти, който се топлиш на газ. Това исках да кажа, не нещо друго. Благодаря. Повече не искам да ми отговаряте.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Такоров. Господин Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Господин Такоров, искам да Ви кажа, че в момента обсъждаме една дългосрочна стратегия, а стратегията очертава рамката, очертава тенденциите, очертава приоритетите, очертава философията, така че тези въпроси, които Вие поставяте, това са детайли, които в момента няма как да Ви се отговорят и Вие сам си поставяте едни риторични въпроси. Това исках да ви кажа преди малко. Така аз ги разбирам нещата.
РУМЕН ТАКОРОВ: Не може ти да казваш, че в рамката ще спестиш електроенергия, когато действителността ти показва, че това ще е точно обратен процес. За това говоря за стратегията, господин Димитров, не за нещо друго. Повече наистина няма да вземам думата.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Такоров.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ние ще се въздържим при гласуването, но исках да ви кажа няколко неща, за които ще имате нашата подкрепа.
Първото нещо, за което исках да Ви поздравя, е вчерашната позиция, която има по отношение на Закона за възобновяемите енергийни източници, тъй като смятам, че тя наистина отразява българския национален интерес, за разлика от първия вариант, който беше внесен от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Второто нещо, за което смятам, че е добре да се отбележи, че ще имате подкрепа, е за това, да изграждате мощности в „Марица-изток 2” като собственост на държавата, собственост на „НЕК” или на Българския енергиен холдинг – това вече повече структурен въпрос. Тези първите две неща са повече в лично качество. Това е нещо, за което ще имате подкрепата на парламентарната група на Коалиция за България, е ако вие тръгнете да предоговаряте цените на ТЕЦ „Марица-изток 1”. Тук няма управляващи и опозиция, има български национален интерес и я имате тази подкрепа, както и за това, да започнете да работите за проектирането и лицензирането на седми и осми блок на „АЕЦ Козлодуй”. Мисля, че това са важни неща, които е хубаво да ги отбележим сега. По някакви неща може да не се съгласим, но има неща, които надхвърлят хоризонта на сегашното, че и на следващото управление и по които ще трябва да работим заедно.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви. Въпреки обявеното от господин Курумбашев решение на Коалиция за България, че ще се въздържат, мисля, че и благодарение на Вашите изчерпателни отговори, заместник-министър Косев, получихте подкрепа от Коалиция за България в работата…
Ако някой друг от колегите има отношение или въпрос към заместник-министър Косев, да заповяда.
Можем да минем към гласуване.
Има ли други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване проект за Решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 година, № 102-03-7, внесен от Министерски съвет на 9 март 2011 г. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 9, против – няма, въздържали се – 3.
С 9 гласа за и трима въздържали се, се приема енергийната стратегия на Република България до 2020 г. Искам да благодаря на заместник-министър Косев и на експертите от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Министерство на околната среда и водите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Благодаря Ви и аз.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Ние продължаваме с дневния ред.




ПО ТОЧКА ВТОРА - Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от н.п. Ваньо Шарков и група народни представители.

ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Уважаеми народни представители, за трети път ни се случва да разглеждаме този законопроект без да присъства никой от вносителите и мисля, че трябва да гласуваме да не го разглеждаме повече този законопроект. Съжалявам, но след като вносителите не държат на него, не мисля, че трябва да го разглеждаме.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз мисля, че най-спокойно можем да отхвърлим този законопроект поради простата причина, че това неуважение към комисията, не само към тази комисия - той беше подложен на разглеждане и в Транспортната комисия, защото там касае и антените на мобилните оператори преди всичко, но разбрах, че в момента Министерският съвет готви абсолюттно един нов законопроект, който ще обхване и тази материя, която е в този законопроект. Аз също съм съгласен, че той ще бъде много по-обхватен, отколкото е показано, тъй като там са дадени някакви разстояния. Вие знаете, от 500 метра. Няма да може да се намери такава антена къде да се сложи, в нито едно населено място – от детски градини, от болници и т.н. Така че, това нещо няма смисъл. Ние в момента го гледаме и го отхвърляме, това искам да кажа.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Господин Такоров прави предложение в тази посока.
РУМЕН ТАКОРОВ: Да гласуваме да го отхвърлим, не нещо друго.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Да. Господин Димитров!
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Мотивът, който ние трябва да приемем, а не това, че не се явява - да бъде това, че предстои внасянето на законопроект от Министерския съвет и е удачно ние да го разгледаме евентуално тогава. Въобще да го отхвърлим, да.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Ще се наложи да ви противореча. По смисъла на правилника на Народното събрание, без вносител не може да бъде разглеждан, от юридическа гледна точка. В тази връзка той е заложен в програмата на Народното събрание тази седмица като разглеждане. Според мен, по-добрият вариант е да го оставим без доклад на Комисията по околната среда и водите и да не го подлагаме въобще на разглеждане.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Предложението в крайна сметка е да се отхвърли, така го разбирам и го подлагам на гласуване. Който е за да се отхвърли този законопроект, моля да гласува.
Гласуване – 11 за, против няма, въздържал се – 1.
Благодаря Ви. Закривам заседанието.
/Крайна заседанието – 17.00 ч./

ЗАМ-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОСВ:
/Ив. Алексиев/
Стенограф: