1. Представяне и обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2011 г., приет на първо гласуване на 1 декември 2011 г. – за второ четене.

---

На 14 март 2012 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 130 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14.30 часа и беше ръководено от госпожа Искра Михайлова – председател на комисията.

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2011 г., приет на първо гласуване на 1 декември 2011 г. – за второ четене.

* * *
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добър ден, колеги! Имаме кворум! Откривам извънредното заседание на Комисията по околната среда и водите, което е посветено на второто четене на законопроекта за управление на отпадъците. На нашето заседание днес присъства госпожа Евдокия Манева – заместник-министър на околната среда и водите, г-н Стефан Стефанов – директор на дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите”, г-жа Теодора Желева – началник-отдел „Управление на битови и строителни отпадъци”, г-жа Оля Матова – началник-отдел „Управление на производствени и опасни отпадъци” и г-н Петьо Петков – старши юрисконсулт в отдел „Правен”.
От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма с нас е г-жа Илона Стойкова – началник на отдел „Правен” от Министерство на вътрешните работи г-н Николай Нанков, началник-отдел „Нормотворческа дейност” и от Националното сдружение на общините в заседанието ще участват: г-жа Мария Куманов – експерт и г-жа Десислава Стойкова – експерт. Добре дошли!
Това са гостите. Има представители на неправителствения сектор.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, доколкото дневният ред който сте ни раздали, включва предложението за дневен ред на извънредното заседание ин а редовното заседание, ако не възразявате, предложение по дневния ред за двете заседания, за да може ако се приеме, да не разкарваме хора за утрешното заседание. Така например, предлаганата за утре точка 3 – предложението на уважаемите народни представители от политическата партия „Атака” Волен Сидеров и група народни представители, аз смятам, че след като вчера Министерският съвет е приел Закон за изменение на Закона за водите, а това предложение е също за изменение на Закона за водите, ако не възразявате, да го гледаме заедно със закона на Министерския съвет. Това – първо.
Второ. Точки 1 и 2 за утре – това са две проекорешения относно взетото вече решение на Народното събрание за забрана на метода хидравличен разлив при проучването и добива на въглеводород. Мнозинството има намерение, заявено публично, да представи проект за решение за създаване на комисия, която да обобщи опита и тогава да вземем решение. Ако не възразява вносителите, тези точки да ги гледаме заедно с другото решение. Просто правя процедурно предложение, за да не скачаме от тема на тема.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Доколкото разбирам, Вие предлагате точка 1, 2 и 3 да отпаднат от заседанието за утре.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: За следващото заседание, когато дойде законът на Министерския съвет.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, когато дойде друго решение.
Основанието да ги включим в програмата беше, че предложенията на народните представители са внесени доста отдавна, повече от месец и в момента, в който ние поучихме становища от Министерство на околната среда и водите и, доколкото знам, и от още едно министерство, тогава решихме да ги включим в дневния ред. Има още едно съображение, че и водещата комисия специално по отношение на решенията за шистовия газ не е заседавала и не е обсъждала тези решения. В такъв случай аз имам пълното основание да подложа на гласуване предложението на н.п. Георги Божинов точки 1, 2 и 3 от дневния ред за утрешното редовно заседание да отпаднат, да бъдат отложени за друго заседание на комисията. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: 12 за, против няма, въздържали се няма.
Тоест, точките отпадат от дневния ред и утрешното заседание отново ще бъде посветено на гледа на второ четене на Закона за отпадъците.
Други мнения по дневния ред? Няма.
Приемам че продължаваме да работим по този дневен ред.

ПО ТОЧКА ПЪРВА:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: На предишното заседание спряхме, след като обсъдихме предложенията и проведохме подробна дискусия по редакцията на чл. 33. Прекъснахме дискусията по члена и отложихме работата по него, тъй като се споразумяхме, че след всички направени по него коментари имаме нужда от допълнителна редакция на чл. 33, която ни е предоставена като вариант. Виждате варианта на редакцията пред вас. Нали всички са получили този допълнителен текст? Някой да изкаже становище? Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Отразена е голяма част от дискусията, която се проведе. Обаче така, както се получават алинеи 2 и 3 без широко дискутираните ал. 4 и 5, според мен, не удовлетворяват.
Какво гласи ал. 2? „Отпадъците от хартия, картон, стъкло, пластмаса и метали, образувани от търговски обекти, производствени и стопански и административни сгради, се събират разделно.” Добре.
Ал. 3. „Изключения от изискванията по ал. 2 се допускат в населени места, където няма изградени системи за разделно събиране на същите отпадъци.” Какво излиза?
Излиза, че ние си поставяме в целите, че онази една пета от България, която в чл. 33, ал. 1 сме я изключили от разделното събиране, там и отпадъците от бизнеса, понеже няма изградена система за разделно събиране, ще вървят заедно към депото с битовите отпадъци. Така никога няма да постигнем целите. Затова аз ви предлагам да помислите: онова, което предлагах за чл. 31 – да приемем този принцип, за който г-н Чакъров миналия път запита и помоли експертите да докладват в кои страни в Европа е прието паралелно, отделно постигане на целите за оползотворяване на целите компоненти от бита и от бизнеса, да запишем този принцип в чл. 31, и няма да имаме тези проблеми, които тук ни измъчват и не намират добро решение. Ние казваме, че където няма разделно събиране, няма да събираме и от бизнеса тези ценни компоненти. Не може това да бъда в закона. И вижте какво става на практика. Вчера направих тези снимки на 150 метра от Дианабад. Точно това са депата в населени места с общи устройствени планове, в които клошарите след като събират от общите съдове за смет, отделят опаковките, разфасоват и продават на организациите за оползотворяване, принудени да го купуват от тях, защото вече го няма в съдовете за разделно събиране. Това е на 150 метра от Дианабад. Същото го има на 100 метра от последното „Фантастико” в Дървеница, на 100 метра от ХТИ, заградено е с много високи метални огради, минават, обират от магазините „Фантастико”, тук го разделят – вижте в какъв вид е в София и го продават на оползотворяващите организации. Искам с това да кажа, че ония изисквания, които направихме за търговците на метали, те трябва да се отнасят и за тези площадки. Но сега се връщам към това: ако ние не принудим бизнеса да отчита този чист отпадък и да гоним 100% от него оползотворяване и то да се отчита по отделна линия от онова, което е смесено с отпадъците на бита и ще извлечем нещо, никога няма да постигнем целите, които трябва да постигнем. Не удовлетворява ал. 3.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Алинея 3 – не приемате това, че изключение се прави за населени места, където няма изградена система за разделно събиране от домакинствата, че трябва да бъде разделено събирането от домакинствата с това от бизнеса.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Няма система от домакинствата и освобождаваме бизнеса. На този бизнес някой му е доставил стоката и това е оня, който е приел таксата, платена от потребителя. Ще го задължим него като кара стоката да прибере и тази суровина. Нещо такова трябва да измислим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Конкретно предложение за текст имате ли за чл. 31?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Имам. Предложението за чл. 31 го дадох писмено, с едрия шрифт. За чл. 33 предлагам – четох го миналия път: това са алинеи 4 и 5 и в ал. 5 аз казвам: не само разделно събиране - и третиране, защото вижте как го третират на тези площадки. Така го третират в центъра на София. Ако правим нещо, да го направим като хората.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Първо, бих искал да направя бележка по отношение на това, че миналия път изразихме опасение, че имаме две комисии в днешния ден и виждам, че има насрочено заседание. По принцип аз не съм против, наистина, бавно върви законопроектът, нека да има извънредни заседания, но това да не се припокрива, когато има други заседания. В момента заседава и другата комисия, в която участвам. Освен това, днес има и делегация. Аз 15.30 ще изляза и ще ида да участвам в работата на другата комисия, защото има делегация от Италия, касаеща шенгенските въпроси за страната. Това също е важно, да представя позициите на политическата ни сила, която подкрепя интеграцията на страната ни в Шенген и моята лична позиция, така че ще ви помоля: наистина нека да се съобразяваме с ангажиментите, които имаме. Друг е въпросът, ако нарочно ми се иска ние да участваме в тия заседания, и това да го знаем: ако е така, така да бъде. По-скоро ще го приема като такъв знак и такава насока.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ще ми позволите да Ви отговоря, господин Чакъров, тъй като забележката беше недопустима. Аз също участвам в друга комисия, която има заседание в момента. Изключително бавно работим по законопроекта и се налага да имаме извънредни заседания.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Вторник или петък.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, на Вас Ви е удобно във вторник или петък. На други колеги не е удобно във вторник и петък.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да бъде по-късно. Да бъде, да речем, след 16.30 – 17.00 часа. Това е опция.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Не приемам Вашата забележка, че това е умишлено, за да не участва някой. Не я приемам. Слушам Ви, по съществото на законопроекта.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Има неща, които са за комисията. Няма смисъл да ангажираме групата, господин Такоров.
По отношение на текста на чл. 33 аз считам, че определено има много голям прогрес в текста, който ни се представя тук от страна на екипа на Министерство на околната среда и водите. Визирам най-вече ал. 4.
До голяма степен споделям логиката по отношение на ал. 3, но този член е важен и от друга гледна точка, а именно, за следното. Ние миналия път водихме дискусия и се видя, че от една страна позицията на Министерство на околната среда и водите, изразена от заместник-министър г-жа Манева, беше, че целите, които се поставят пред нас, ги видяхме какви са и по-скоро аз не споделям една такава позиция, да залагаме такива цели, каквито са предвидени, както и в стария текст на чл. 33. Сега не искам да се впускам в подробности, но ако отчитаме, че имаме 6 млн. жители, нека всеки един от нас абсолютно коректно да погледне и да каже обхванатото население дали е ефективна като система за разделно сметосъбиране, дали се постигат целите.
От прегледа, който направих - аз исках информация и поисках и допълнителна информация – е видно, че в рамките на Европейския съюз и като позиция на Европейската комисия за постигането на целите, след като се създадат системите за разделно сметосъбиране, се следят двата потока отпадъци, които подлежат на оползотворяване, а именно, домакинствата и от бизнеса. Считам, че е редно в един нов законопроект, който в момента обсъждаме и приемаме да имаме такава визия, тоест, да бъдем в крак със съвремието и с оглед на постигането на целите. Видно е, че от позицията и решенията на Европейската комисия се въвеждат методите за изпълнение на целите за рециклиране на битовите отпадъци видях, че заложеният метод действително предвижда специфично отделно докладване на тези два потока от домакинствата и от бизнеса. Но по какъв начин ще се събират данните, на всичко това ние трябва да получим отговор чрез закона, който в момента разглеждаме и ще гласуваме. По какъв начин ще се събират данните, какви ще са указанията и оттук нататък ние трябва да държим сметка да се посочва точно кои материали са, кои компоненти подлежат на разделно сметосъбиране, на рециклиране, на оползотворяване. Оттам нататък наистина като цяло, ако обобщено трябва да кажа и за колегите, трябва да видим генерирани и рециклирани количества в какви пропорции са. Петдесет процента в никакъв случай не е цифрата и процентът, към който трябва да се стремим, още повече, че в Европа действително пак, базирайки се на тази директива, междувпрочем, права и госпожа Манева като казва, че те са изцяло в обхвата на директивата, но това, което залагаме в този закон в момента, искам ясно, точно и категорично да кажа, че ние залагаме на статуквото да няма прогрес, да няма придвижване напред. Отчитане на целите ще бъде отново на базата на документи. знаем одита по какъв начин. Така е заложено в момента. Това, което искаме да променим, е действително чрез техническите критерии, които ще въведем, да има едно ефективно разделно сметосъбиране, да се отчитат дейностите по този начин, да има много по-голяма доза на обективност да се постигат целите да се рециклират. Какво означава това?
Ще помоля за малко повече време да развия тезата си. По отношение на битовите и индустриалните потоци, фактически ние с текста на ал. 2 признаваме, да знаете, колеги, сега като гласуваме, че ще има два потока отпадъци. Ще има битови, тоест, по-правилно е да се изкаже „от домакинствата” и отпадъци от бизнеса. От бизнеса е ясно. Там много по-лесно може да се постигне тази цел, с много по-малко средства. Ефективността би била много по-голяма. Действително, ние трябва да насочим нашите усилия по отношение на отпадъците, които ще идват от домакинствата и там не да залагаме за хартията, да кажем, еди какъв си процент. Аз си направих труда и мога да ви дам и справка, да видите и вие, колеги, за какво става дума. Близо 35% от обема на всички отпадъци са хартия, стъкло, пластмаса. Тоест, ако тези отпадъци биват разделно събирани, те няма да отидат в общите контейнери. Те ще отидат за рециклиране за оползотворяване.
Първо, една ли е необходимо да говоря абсолютно за икономическия ефект, за финансовия ефект, който ще постигаме ние като страна, бизнесът, икономиката ни.
Оттам нататък другото ми съображение е, че тези отпадъци няма да влизат в контейнерите за отпадъци и таксата смет няма да бъде в тези пропорции, няма да тежи на гражданите в такава степен. След това, следващата стъпка – те няма да постъпват и в депата. Едва ли е необходимо да засягаме, но не може да отминем и тоя момент, какво е състоянието с депата. Новите депа не са стартирали. Старите депа са почти изчерпани. Това важи в голяма степен и за София, и за много други места. Трябва да го имаме предвид.
Най-важното е, че ние наистина си поставяме амбициозни цели и те трябва да бъдат постигани. В такъв аспект действително трябва да имаме визията за това, което е практика в европейските страни и с новия закон трябва да бъде транспонирано и въведено и в законопроекта който в момента разглеждаме. Така че, аз предлагам всичко това да бъде обсъдено и да се внедрят съответните текстове и да се постигат целите.
Аз подкрепям текста на ал. 4 – така, както е предложен, само че имам бележка по отношение на отчитането по отношение на ал. 2. Считам, че е редно отчитането за отпадъците от домакинствата и от бизнеса да стана отделно, чрез съответни технически критерии. Това ще подобри работата на организациите за оползотворяване и в това отношение предлагам конкретен текст за ал. 5, която вече да бъде добавяна към вече приетата разпоредба на чл. 13, ал. 1 и да гласи следното. Ще изчета по-бавно текста, за да може представителите на министерствата и другите колеги също да видят текста. Съжалявам, че пропуснах да се разпечата и да ви бъде раздаден текстът. Предлагам текстът да гласи по следния начин:
Ал. 5. „ Редът и начинът за разделно събиране на отпадъците по ал. 2, повторната им употреба, рециклирането и/или оползотворяването им се определят в наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 22.”
Благодаря за вниманието. Ако има въпроси, съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Това беше Вашето становище. Внасяте и конкретен текст за ал. 5 на чл. 33. Колеги, някой друг?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз оттеглям при това положение писмено раздаденото от мен миналия път предложение за ал. 5, тъй като това, което се предлага, е по-изчерпателно. Тогава аз предлагах да се добави освен събирането, и третирането, да бъде обект на тези технически изисквания, а това, което той предлага днес, е целият цикъл на оползотворяване както за йерархията на целите.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Оттегляте Вашето предложение по чл. 33 за ал. 5? Но остава предложението Ви за ал. 1.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ние го гласувахме миналия път.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: На чл. 33 не сме гласували предложението.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако искате да го направите добре, това, което ви раздадох миналия път да регламентираме, че целите ще се постигат поотделно за отпадъци от опаковки и така, както е изредено, от бизнеса и от домакинството, и това може да бъде и в чл. 31 – там му е мястото, или ако искате да го мъчим тук в чл. 33. Но ако искате да прегласуваме и да приемем тоя принцип, това ще бъде силното, новото и това е една добра политика, която да я направим заедно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Други колеги? Господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз само исках да попитам по отношение на ал. 4 дали не е по-прецизно да използваме думата ползватели, а не притежатели на търговските обекти, защото по този начин задължаваме – дали собствениците, дали наемателите, тъй като може да не е задължение това на собственика.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Притежатели е написано. Вие предлагате да бъде „ползватели”?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да.
Период Да не задължаваме притежателите, а ползвателите на обектите?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да, а може да бъде в скоби просто.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: А може да бъде с коса черта.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Може да няма никой, който да го ползва. Може би или собствениците, или ползвателите. Или наемателите. Редакционно е предложението, но ми се струва по-пълно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев. Вие правите редакционно предложение. Предлагате „притежателите” да бъде зачеркнато, или може да бъде във вариант: „притежатели/ползватели”, защото така обхваща всичко.
Господин Лазаров!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз ще помоля след като приключи господин Чакъров, да изчете още веднъж точно текста.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: „Редът и начинът за разделно събиране на отпадъците по ал. 2, повторната им употреба, рециклирането и/или оползотворяването им се определят в наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 22.”
/Прочита още веднъж горния текст./
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Това е предложението.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По темата, която повдигна господин Курумбашев дали да бъде ползвателите, наемателите или собствениците, веднага давам пример – тук ми беше подсказано - на един мол кого ще задължим – ползвателите, като под ползватели аз включвам наематели, или собственика на мол, предоставяйки за ползване в договора (поставям го като въпрос, не изразявам мнение все още), предоставяйки за ползване или под наем в договора за ползване – предоставя или под наем – да включи това изискване, или всеки един ползвател или наемате ще задължим? Поставям го на обсъждане.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Очевидно е, че е трудно да изредим всички хипотези, защото обикновено при моловете тези, които ги строят, са големи фондове, които се занимават само с недвижима собственост и те не ги оперират. Обикновено те отстъпват за опериране на някоя голям оператор, който взима като цяло мола и го наема изцяло, а след това този, който е големият оператор, преотдава – дали на дребно, дали на едро, – организира като цяло дейността. Очевидно в този случай би следвало това предложение да се наложи не към собственика на мола, който е един фонд, който няма грижа за конкретните дейности, а към големия оператор, който го е взел и глобално може да го оперира. А той как го е разфасовал – дали на 100 магазина, дали на един магазин, това си е негова работа. Тоест, в случая операторът на мола трябва да сключи този договор. Той е ползвател на мола, но не е собственик. Но той реално има грижа да се случват нещата както трябва и да постига целите, които искаме да го задължим със закона. Собственикът е направил един мол и е отишъл да прави други десет на други десет места, докато ползвателят е всеки един, който може да бъде контролиран и от структурите на МОСВ, и да бъде наказван и награждаван и т.н. тоест, идеята е, че в случая е оператора. Ползвателят е по-пряко ангажирания, наемателя, едрия наемател, големия наемател, той е пряко ангажиран и той би трябвало да сключи този договор, който предлагаме да бъде направен в ал. 4. Така че, специално отговорът за мола е такъв.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В този ред на мисли бих добавил, защото така записан, текстът – „Ние задължаваме притежателите”, което ще рече собствениците на търговски обекти „са длъжни да събират”. Очевидно това няма как да стане и ние не можем да ги задължим да събират.
Тоест, за да развием тази теза, ние трябва да запишем: „са длъжни да организират” или „предоставяйки правото на ползване, да включат изискване ползвателите…” и т.н. и става наистина много сложно. Може би по-удачният термин е – аз пак казвам, поставям го тука на обсъждане, и за да приключим: ползвателите са тези, които ние задължаваме да събират разделно отпадъците.
Иначе собствениците – става така - ние го задължаваме да събира, но той няма как да събира.
Това беше в тази част, която Вие казахте. По отношение на ал. 4, казвайки като че задължаваме ползвателите на търговски обекти и т.н. да събират разделно отпадъците и да ги предават на лица, притежаващи разрешение и т.н. Има ли някъде в този закон задължение за тези лица да ги приемат?
Ние тук вменяваме едно задължение на лицата да ги предават, но до тука спираме. А задължение на тези лица? Защото предишният текст беше да се сключват договори за разделно събиране. Вие ще отговорите - ние имаме ли задължение тези лица, притежаващи разрешение и т.н. да ги приемат, как ги задължаваме? Те може да кажат: Нас не ни устройва да дойдем на вестникарската будка Х да събираме, по какъв ред, при какви условия?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това ще се уреди с наредбите на общините.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Тогава трябва да добавим и „4. Редът и условията за създаването, функционирането… на отпадъците по ал. 2 и 4” – евентуално, за да й е мястото тука. Ако ще го включим в наредбата, добре.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: По ал. 2 и ал. 4.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: От това, което дискутирахме, аз няма да се впускам в обяснение на общите неща, които бяха казани, тъй като ние многократно обсъждахме тези въпроси. Само ще напомня, че при миналите обсъждания споменахме, че целите за разделно събиране са общо за стъкло, хартия, метал и другите компоненти не само от опаковки, а изобщо разделно събрани подобни отпадъци. Затова и целта е обща – така, както е и в един от вариантите, предложен от Европейската комисия. затова и целта е по-ниска, тъй като една част от тези събрани отпадъци в момента не се отчитат и не е обхванато населението извън опаковките с разделно събиране.
Но понеже говорим по конкретни текстове, предлагаме ал. 1, 2 и 3 да останат така, както са предложени, в ал. 4 – да заменим „притежателите” с „ползвателите”, в ал. 5 – да добавим, че редът и условията за създаването и функционирането на системите за разделно събиране по ал. 2 и ал. 4 се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 22, и добавяме и предложението на господин Чакъров като второ изречение: „Редът и начинът за разделно събиране на отпадъците по ал. 2, повторната им употреба, рециклирането…” и т.н.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: То всъщност се заменя.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това, което издиктува г-н Чакъров, го заменя.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не ги заменя. Първото изречение говори изобщо за системите, а второто изречение говори за системите от търговски обекти, производствени сгради, стопански и административни. Тази компонента е елемент на общата система и тя се съдържа в определението в сегашния текст на ал. 5, но понеже очевидно се държи специално да се обърне внимание на този поток от отпадъци, нека да запишем и второто изречение, да акцентираме, че и по ал. 2 редът и начинът се определя в тези наредби. Казваме: редът и условията общо (по ал. 2).
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз виждам, че приемаме текстове, с които ние залагаме два потока и отчитането – по същия начин. вярно е, че в директивата има опция всичко да бъде общо, но не считам, че това е правилният подход и аз даже приветствам това, че по този начин приемаме текстовете на чл. 33 в различните алинеи и затова предлагам отделно отчитане на всички тези компоненти.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не, не приемаме отделното отчитане.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Трябва да приемем отделното отчитане и в наредбите считам, че това е коректният подход да бъде по този начин. ние ще следим този процес. Аз не го казвам в никакъв случай, искам правилно да бъда разбран, това не е дребнотемие тук и не е дребно заяждане. Става въпрос да си поставим цели искаме ли да има ефективно разделно сметосъбиране. Едва ли е необходимо още веднъж да обяснявам философията, целите, механизмите, по които се постига това. Искаме ли? За съжаление, аз си признавам, че по времето, когато аз съм бил в министерството не всичко това го осъзнавахме, с мораториума заложихме определени цели, но ние самите бяхме заложили да бъде до 30% едната от другата поточност. В момента имаме опция. Базирайки се на опита, аз мога да ви дам пример, в Австрия, която е страна близо до нашата, вижте по какъв начин става. Заповядайте, колеги! Ако някой мисли, че не знае морфологията – ежегодно в статистиката се отчита морфологията на отпадъците от всички големи градове в страната и знаем кое къде, по какъв начин да бъде подходено, да се постигат целите. Аз по-скоро останах с впечатлението, че се възприема този подход. Това е подходът, с който да изпълним със съдържание тези обхванати шест милиона жители, обхванати в системи за разделно сметосъбиране. Иначе ще се отчитат пак само някои дейности само на документи и няма да има резултат накрая – такъв, какъвто е. Ще отчитаме 50%. С другите 50% какво ще става до 2020 г.? Европа казва да не се изхвърлят вече отпадъци по депата – или се рециклират, или определена част изгарят; ние ще останем единствената страна като остров в това отношение на изключение, където ще пълним депата с отпадъци, където ще се губят компонентите за рециклиране, за оползотворяване. Това е финанси, това е икономика.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Много кратко изказване ще направя. Това, което господин Чакъров предлага, е много хубаво, само че, за голямо съжаление, една цел не може да бъде постигната, господин Чакъров – това е промяната на съзнанието на този, който генерира отпадъка и ако това нещо можеше да се постигне, щеше да бъде много добре, но за голямо съжаление това нещо не е постигнато. От това съзнание, понеже малко изказването минава границите на експертността и отива в политическата сфера, двадесет години ние точно затова страдаме и затова държавата ни е на този хал.
Благодаря.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Добре е да знаят колегите, че към продуктовата такса, която има определени цели и предназначения, има една немалка компонента, която е именно за образователна дейност, за създаване на навици, в редица водещи страни този процес започва още в училищата, в детските градини. Затова са рекламите, които в момента вървят. Не искам да ги коментирам по телевизиите дали постигат предназначението и целите си. Така че ако подходим по този начин, абсолютно песимистично в самото начало, ние нищо няма да постигнем. Това е много важна компонента и хората трябва да ги мотивираме и да бъдат убедени да го правят. Има много хора, които бяха много мотивирани и след като видяха, че ги изсипват на едно…
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако не приемем този повратен момент в закона, тази нова политика и нова практика, трябва да признаем, че ние ще си говорим за разделно събиране, но практиката в България днес е: сепариране на смесени отпадъци там, на линия, няма разделно събиране.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ние инвестираме в сепариращи инсталации много сериозно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Постигаме целите по тоя начин, чрез клошарите ги постигаме целите и се заблуждаваме тука и приемаме Закон за разделно – няма разделно събиране! Има смесени отпадъци, които са в едни контейнери, с едни автомобили отиват на сепариращата линия. Хората на ръчички отделят. И опаковката от употребените превръзки са в един контейнер в България днес и опаковката се разделя за сепариращата линия, и тая суровина вече няма това качество каквото би имала при бизнеса. И бизнесът ще го предаде на управляващата организация и ще получи пари, а няма да плаща такса смет на целия град. Дайте да го направим и да сложи други релси! Народът ще се култивира и ще го прави като в другите страни. Ако сега не го запишем, никога няма да стане в България.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Божинов. Госпожа Манева, искахте думата?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Категорично не може да има два потока, не може да имаме две системи за разделно събиране и два потока на отчитане. Това е категорично и няма защо да продължаваме този безумен спор, нито пък създавайки две системи за разделно събиране, ще решите проблемите, за които става дума. Ние ги решаваме с редица икономически мерки, разбира се, и организационни, свързани с подобряване работата на организациите въвеждане на такси за депониране отблъскваща такса за депониране и редица други предложения. Затова предлагам да гласуваме текстовете, като още веднъж обръщам внимание, правя корекция на това, което казах:
Ал. 5 остава такава, каквато ние я предлагаме, без допълнителното изречение, защото фактически се получава тавтология, едно и също, само че добавяме и ал. 4: по ал. 2 и ал. 4 се определят с наредбите. Всяка община ще определи по какъв начин бизнесът – дали ще сключва договор, дали ще има определен график, по какъв начин ще се реши въпросът с разделното събиране на отпадъците от бизнеса и ролята на организациите за оползотворяване и събиране на отпадъци, които действат на тази територия.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Тъй като трябва да отида на друга комисия, ще помоля, включително г-жа Манева, нека да види текста на чл. 33 по съответните алинеи какво въвеждаме. Ние въвеждаме точно това, за което спорим в момента. Текстовете са ясни и точни. Ако ги гласуваме по този начин, значи приемаме да има поточност, като в това отношение действително ще се изискват още много усилия. Това трябва да бъде доразвито и в наредбите, за да се постигнат съответните цели.
Аз ще помоля наистина в рамките на една седмица експертите от министерството да ни дадат по отношение на разделното сметосъбиране какви са отговорностите по отношение на субектност на кметовете и какви са отговорностите на организациите за оползотворяване, да се направи в табличен вид за всички колеги включително за мене. Аз също ще си направя труда и ще прегледам и стария закон, и проекта на настоящия, така че да видим, да има една ясна разграниченост на субектността, така че да създадем най-добрата организация, най-добрите отношения да бъдат уредени, така че да се постигат целите по отношение на разделното сметосъбиране.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Вие миналия път помолихте за информация по отношение на опита на европейските страни. Сега молите за информация за отговорностите на организациите.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Госпожо председател, аз мисля, че вече това е активен саботаж на закона. Ние по всеки текст можем да правим дискусии най-различни, да събираме най-различна информация, а вие имате конкретни текстове, които регламентират бъдещи действия, пък и настоящия текстове, маса от текстовете са от сегашния закон, и това просто е несериозно. Ние сме ви приготвили всички справки, които са ви необходими, въпреки че можете да отворите страницата на Европейската комисия и да видите тези данни, които искате от нас; ние сме ви ги приготвили. Ако искате, ще направим и отделна дискусия за разделното събиране, но не спирайки закона. Да гласуваме текстовете и да продължаваме нататък.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Радвам се, че сте подготвили информацията, която беше поискана миналия път от господин
Чакъров. Много Ви благодаря. Ще я предоставя на всички народни представители. Ето я информация по страни.
Националното сдружение на общините е тук и може да си каже становището. Ще вземете ли отношение сега, или не? Не. По този текст не.
(Ставаше дума по принцип за Вашето становище за текста, който е бил част от първоначалния вариант на законопроекта. )
По този член Националното сдружение на общините не е изразявало становище.
РУМЕН ТАКОРОВ: Въпреки всичко, госпожа Манева каза, че имате становище?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: По законопроекта.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Становището, че нямат бележки по този текст, тоест, те не възразяват от търговските обекти да се събират.
РУМЕН ТАКОРОВ: За квадратурата на обектите.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Нямат възражения по този текст, това ви казват.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Разбрахме за становището на Националното сдружение на общините. Поискана беше допълнителна информация. Убедена съм, че и нея ще получим както тази, която беше поискана миналия път. Сега ще бъде раздадена. А това, което сега ви предлагаме, е да се върнем върху текстовете на чл. 33, като имаме две конкретни предложения по варианта на текста, който гледаме на този самостоятелен лист – окончателен вариант на текста.
Първото предложение беше на господин Курумбашев: „притежателите” да бъде заменено с „ползвателите, в ал. 4. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: 10 за, против няма, въздържали се няма.
Второто предложение на господин Чакъров е за нов текст на ал. 5, който звучи по следния начин: „Редът и начините за разделното събиране на отпадъците по ал. 2, повторната им употреба, рециклирането и/или оползотворяването им се определят в наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 22. Това е предложението на господин Чакъров за ал. 5 на чл. 33. моля, който е съгласен да приемем това предложение, да гласува.
Гласуване: 5 за, против няма, въздържали се 6.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Имаше още едно предложение, направено от мен да се добави и ал. 4, тоест, в ал. 5.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Всъщност има да се добави и ал. 4.
Резултатът от гласуването?
РУМЕН ТАКОРОВ: Поисках прегласуване.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Прегласуваме.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Нали госпожа Манева подкрепи това предложение, господин Чакъров?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Нямаме два потока, добавяме ал. 4.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Говорим за ал. 5
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Двата потока се задават в ал. 2.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Остава, поддържаме ал. 5 – такава, каквато е, с добавката: и ал. 4, тоест, „ала 2 и ал. 4”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Пояснявам.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Много кратко, моля Ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Като гласувахме ал. 2 както сте ни я дали, Вие вече предполагате два режима.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо председател, категорично сме против. Ние непрекъснато повтаряме едно и също, едно и също, в същото време правим възражения защо има извънредни заседания в сряда. Слушах ви внимателно от одеве, без да Ви прекъсвам.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ал. 5 въобще не третира това, с което оправдавате гласуването си. Тя иска да каже, че наредбите ще обхванат освен реда за разделно събиране, и всичко онова, което е йерархия на целите в тая директива, която транспонираме. Добре, ако наредбите – в закона не искахте технически изисквания, сега отказвате и в наредбите - кой ще регламентира как се прави? Ето, животът го прави така. Защо гласувате против? Не разбирам.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Поддържате ли желанието си за прегласуване, господин Такоров?
РУМЕН ТАКОРОВ: Да.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Подлагам на прегласуване предложението на Джевдет Чакъров за редакция на ал. 5. моля, който е съгласен да приемем редакцията на Джевдет Чаръков за ал. 5, да гласува. да я чета ли наново? Не.
Гласуване: 5 за, против няма, въздържали се 9.
Не се приема предложението на н.п. Джевдет Чакъров.
Подлагам на гласуване Вашето предложение, господин Божинов, за ал. 5. „Техническите изисквания за събирането и третирането на отпадъците по ал. 1 се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1.”
Подлагам на редакция предложението на господин Божинов за редакция на ал. 5. който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: 6 за, против няма, въздържали се 9.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Лазаров за редакция на ал. 5. „Редът и условията за създаването и функционирането на системите за разделно събиране на отпадъците по ал. 2 и ал. 4 се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 22.”
Добавката е „и ал. 4”. Моля, който е съгласен с предложението на г-н Лазаров, да гласува.
Гласуване: 10 за, против няма, въздържали се 2.
Другите не гласуват.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 33 с корекциите, които направихме. Моля, който е съгласен с окончателната редакция на чл. 33 с направените корекции и предложението на господин Курумбашев за ползвателите и ал. 4, включена към ал. 5 при цитирането на ал. 2 и ал. 4, моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване:9 за, против няма, въздържали се 2.
Чл. 34.
В допълнителния лист – материала за днешното заседание – ни е предложена окончателна редакция за чл. 34, която отчита направените предложения от народните представители. Преди това давам думата на народните представители Петър Курумбашев и Румен Такоров, които имат предложение и н.п. Лъчезар Тошев. Той отсъства днес от заседанието. И той има предложение.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Тъй като виждам, че нашето предложение е прието, макар че това беше изчистено след запетайката, което мисля, че е редакционно, просто да помоля комисията да го подкрепи. Тъй като тук пише, че работната група не го приема, всъщност работната група заяви, че приема, и да го приемем по принцип. После вече да бъде прието в тази редакция, която е предложена от министерството.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: За ваше пояснение, очевидно в доклада имаме решението на работната група, която не подкрепя предложението, но в последния вариант на работната група то на практика е прието с редакция, наистина, но е прието предложението. Така че, това е предложението. Някой друг има ли нещо да каже? Няма.
Правя редакционно предложение в последния вариант на чл. 34, тъй като в ал. 1 е посочено, че се събират разделно биоотпадъците, в ал. 2 думите „разделно събрани” от местата по ал. 1” да отпаднат. Да остане само „по ал. 1”, тоест, „и отпадъците по ал. 1, както и отпадъците от зелените площи…” и т.н. – тъй като вече горе е посочено, че те се събират разделно, за да няма повторения. Ясно ли е предложението? Някакви съображения по това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господата народни представители Петър Курумбашев и Румен Такоров и предлагам то да бъде подкрепено по принцип. Моля, който е съгласен да подкрепим по принцип предложението на народните представители Петър Курумбашев и Румен Такорово, да гласува.
Гласуване: 14 за, против няма, въздържали се няма.
Приема се предложението.
Моля да се вгледате в текста, който е окончателна редакция на чл. 34, след като приехме предложението на народните представители и да гласувате отпадането на разделно събрани от местата” – само тези думи да отпаднат от ал. 2. Моля, който е съгласен да отпаднат тези думи „разделно събрани от местата”, да гласува.
Гласуване: 14 за, против няма, въздържали се няма.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Трябва да подложите на гласуване първо предложението на н.п. Лъчезар Тошев.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Предложението на народния представител е за нов член. Аз видях, че се отнася за нов член.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 34 с всички промени, които приехме вече. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: 13 за, против няма, въздържали се няма.
Приет е чл. 34 в последната му редакция.
Постъпило е предложение на н.п. Лъчезар Тошев за създаване на нов член, който ще бъде след чл. 34 в номерацията. Не се знае кой номер ще бъде.
„(1) Забранява се изгарянето на отпадъци, с изключение на медицинските отпадъци и биологично опасни отпадъци.
(2) Забранява се изгарянето на горими отпадъци в циментови и топлофикационни пещи.”
Работната група не подкрепя предложението. Нещо ще ни каже ли работната група?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Мисля, че е достатъчно ясно. Методът изгаряне, стига да има надеждни очистни съоръжения, е един от най-надеждните методи за обработка на част от отпадъците. Не на всички, разбира се, но има процедури, които показват кои, в кои случаи, така че да забраняваме този метод е абсурдно. Това е масова практика ако не в България, то поне в европейските страни, в целия свят даже.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това се решава с комплексното разрешително за дадената инсталация. Ако тя има такова разрешение и то дава всички гаранции
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Може, но защо трябва да се забранява със закон нещо, което е…
КОСТАДИН ЯЗОВ: Защо трябва да обясняваме нещо, при положение, че вносителя го няма?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване предложението на н.п. Лъчезар Тошев за създаване на нов член след чл. 34, който забранява изгарянето на отпадъци. Моля, който е съгласен с предложението на н.п. Лъчезар Тошев, да гласува.
Гласуване: 0 за, против 6, въздържали се 7.
Не се приема предложението на н.п. Лъчезар Тошев.
Чл. 35.
Има предложения на народните представители Петър Курумбашев и Румен Такоров, на н.п. Георги Божинов, на н.п. Димитър Лазаров и група народни представители и в крайна сметка имаме предложения на работната група за нова редакция на чл. 35, която е на страна. 47 и 48. Кой ще започне с представянето на предложенията?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз виждам, че работната група е подкрепила по второто ни предложение, логично е да не се изискват разрешения по регистрация. Това е добре.
По първата точка не можем да разберем какви са аргументите. Ние искаме просто да изравним режима на металосъдържащите отпадъци с този на останалите. Няма логика да бъдат на различен режим. Идеята на рамковата директива за отпадъците е, че държавите-членки да насърчават и да приемат опции за освобождаване на отпадъците от разрешителен режим, а тук защо се случва това не можем да го разберем като логика. Затова бяхме предложили да се изравни този режим. По-скоро, да чуем аргументите на работната група защо отхвърля това предложение. Не виждаме логика да са в различни режими металосъдържащите и останалите групи отпадъци.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Кой ще отговори? Госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Отпадъците от черни и цветни метали в момента са на лицензионен режим. С последното изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, имайки предвид специфичната ситуация в страната и мащабните кражби и нарушения на всякакви правила, е преценено и гласувано с изменението на закона да имаме разрешителен режим. Директивите не създават пречки страната в зависимост от специфичните потребности да въвежда разрешителен режим даже за неопасни отпадъци. Така че това е мотивът отпадъците от черни и цветни метали да бъдат на разрешителен режим.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Директивите обаче казват, че тези режими трябва да се облекчават, а ние в случая не ги облекчаваме. Това е, не че директивите са ни казали, че трябва да са на различен режим. Но става дума, че те ни казват: Облекчавайте ги тези режими; Ние не ги облекчаваме, с оглед на специфичната ситуация.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Божинов, Вие ще представите ли предложението си? Господин Лазаров?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложението по принцип е прието от работната група. Аз просто искам да кажа това, което господин Курумбашев и господин Божинов – двете предложения съвпадат – да отпадне отпадъците от черни и цветни метали за разрешителния режим. Но това всъщност е включено в духа на закона, а и на сега действащия закон. Директивите казват, но наистина държавите се съобразяват с националните особености, защото ние знаем двадесет години какви ли не приказки се изприказваха, какви ли не опити се направиха, за да бъде сложен край на положението с черните и цветните метали.
РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин Лазаров, аз мисля, че ние нямаме спор тук, че ние приемаме нов закон и в този нов закон – ако в стария са допуснати някакви грешки, то не значи, че трябва да ги допуснем и в този закон и че във всички директиви на Европейския съюз се изисква да се създават по-добри условия, за да могат повече отпадъци да се събират, да могат да се рециклират и повторно да се употребяват. Ние в момента правим точно обратното и не можем да разберем защо се прави това. Не може заради специфични условия ние да приемаме някакви текстове в закона. Аз искам да ми дадете по-добро обяснение. Това обяснение „специфични условия” какво значи? Значи в Канада да не приемаме метал, защото там е близо до океана и по-бързо ръждясва желязото, така ли? Кажете някакви по-добри доводи за това, защото във всички директиви пише, че трябва да се създават по-добри и по-лесни условия да могат да се събират отпадъците на държавата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Понеже беше зададен въпрос към мен, господин Такоров, новият закон, който ние гледаме в момента, съответства на духа на измененията миналата година. Ако Вие миналата година не сте разбрали кое наложи тези изменения на сега действащия закон – имаше доста дебати, имаше дебати и по медиите, не мисля сега да отделяме това време, още повече че по-нататък текстовете ще предполагат същите въпроси, които вие ще задавате. Да, има закони и в законите пише, че не трябва да се краде, но какво да направим? Аз мисля, че сега говорим неща, които се говориха миналата година. Ако така продължаваме сега на всяка една дума да търсим нови доводи, те са едни и същи. Духът е един и същ на този закон. Дали е грешка, това е Ваше мнение. И трябва ли в този закон тая грешка, която Вие считате, че миналата година с действащия закон сега било грешка, това е Ваше мнение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Други народни представители искат ли да вземат думата? Не.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Курумбашев и Румен Такоров, като разделям на две предложението, тъй като едното е подкрепено от работната група и е намерило място в окончателния текст на чл. 35. Затова подлагам на гласуване първо точка 1 от предложението на народните представители Петър Курумбашев и Румен Такоров. Моля който е съгласен да гласува.
Гласуване:6 за, против 5, въздържали се 2.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Госпожо председател, искам да Ви помоля наистина да уточним. Тук ми прилича на общо събрание на акционерите и някой държи пет акции в джоба си и гласува с тях. Аз съм присъствал на такива заседания на комисии – примерно, Земеделската комисия, един гласува със 7 гласа, един с 4, един с 3, като те са единствените представители на политическите сили, които са останали – и така и на общо събрание на акционерите, понеже всеки има различен брой акции, така гласува. Не съм сигурен, че сега се отчитат по този начин гласовете. Затова Ви моля да информирате като взимаме решение оттук нататък, колко души гласуват. По някой път се правят и редакционни предложения и мен ми е много любопитно – ето, аз направих предложение за ползвателите, много интересно ми е как гласуват тези, които са излезли, за моето редакционно предложение и кого са упълномощили те да гласува по ползвателите дали е по-правилна редакция или не. Ще направя примерно предложение за 15 минути почивка и ще Ви помоля да го подложите на гласуване. Интересно ми е тези, които са излезли, как гласуват по него. Така или иначе, има ли воля, няма ли воля как да се приеме законът, поне да се приема легитимно. Затова искам да ви помоля тук сега да ни кажете кой с колко гласове участва на хора, които не присъстват, защото ние можем да кажем, че сигурно не е отчетен и гласът на господин Чакъров. Но ние с него не сме правили такива уговорки, че подкрепя предложението на господин Божинов и моето. Разбирате, предполагам, моите аргументи.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Разбирам Ви, господин Курумбашев. Ситуацията е следната. В момента в залата сме 10 народни представители. Ние можем да продължим заседанието. Имаме кворум за заседанието и да решаваме.
Отсъстващите, излезлите народни представители преценяват дали да оставят гласа си. Това, за съжаление, е практика и се е случвало с всички народни представители без изключение и в нашата комисия от всички парламентарни групи. Това се е случвало с всички. Така че, аз в момента нямам основание да не уважа гласовете на народните представители, които са делегирали гласовете на свой колега при положение, че това се е случвало многократно, пак казвам, с всички нас.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Това в пленарна зала се нарича гласуване с чужда карта, което е предизборното обещание на управляващата политическа сила да не се гласува с чужда карта.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Точно така се нарича. В противен случай ние не можем да продължим работата по законопроекта, защото де факто ние никога нямаме достатъчен кворум по една или друга причина.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Не искам да блокираме работата, напротив, искам да продължим. Но не искам да се гласува с чужда карта. Искам да продължи гласуването. Нито искам почивки, нито искам да спираме. Искам да има колкото се може повече извънредни заседания. Само искам да не се гласува с чужда карта. Това са две различни неща.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ние сме 10 човека в залата. Предавам се, господа, прекратявам извънредното заседание. Очевидно желанието да се спре работата по законопроекта надхвърля много повече желанието той да бъде гласуван. Така че аз съжалявам. Благодаря на всички за усилията.
Прекратявам заседанието.
Благодаря ви.
/Край на заседанието – 15.23 ч./