Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по здравеопазването
Комисия по здравеопазването
05/06/2015
Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
ДОКЛАД
№ 553-10-20/05.06.2015 г.
ОТНОСНО: Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
На редовно заседание, проведено на 28 май 2015 г., Комисия по здравеопазването разгледа и обсъди Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
На заседанието присъстваха: г-н Константин Пенчев – омбудсман на Република България, г-жа Роза Георгиева – началник на кабинета на омбудсмана, г-жа Росица Тоткова – главен секретар, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на неправителствени организации.
Докладът за дейността на омбудсмана на Република България за 2014 г. бе представен от г-н Константин Пенчев.
Омбудсманът запозна членовете на Комисията по здравеопазване с констатираните от неговата институция проблеми в сферата на здравеопазването, поместени в глава трета „Защита на правата в здравеопазването”. През 2014 г. в институцията на омбудсмана са постъпили общо 5010 жалби, от които свързани с правата на гражданите в сферата на здравеопазването са общо 168. Отчита се, че за последните 5 години броят на оплакванията не се е променил драстично, като делът на жалбите, засягащи сферата на здравеопазването, остава постоянна величина и е около 3% от всички сигнали. През 2014 г. са приключили проверки по 164 жалби. Постъпилите жалби са свързани с нарушаване или ограничаване на достъпа до медицински услуги, а именно спешна, първична и специализирана медицинска помощ, иновации, персонализирано лечение, здравно осигуряване; проблеми с медицинската експертиза; оплаквания относно качеството на оказаната медицинска помощ, като следва да се отбележи, че немалка част от жалбите са съдържали съмнения за лекарски грешки, предизвикали увреждания и смърт на пациенти. Оплаквания са постъпили също относно достъпа до здравна информация, промоция и профилактика, спазване на хигиенни норми и изисквания, спазване на забраната за тютюнопушене на обществени места и провеждането на имунизации в страната.
По жалбите, свързани с твърдения за лекарски пропуски и грешки, корупционни прояви, недоволство от качеството на медицинското обслужване, по препоръка на омбудсмана са били извършени проверки от Изпълнителна агенция „Медицински одит“. В някои от случаите са били констатирани нарушения и образувани административно-наказателни производства.
В доклада се отбелязва също, че след въвеждането от средата на 2013 г. на Актуализирани критерии за обслужване на сигнали, постъпили на тел. 112, и изграждането на гласова конферентна връзка между гражданите и дежурния диспечер в центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), значимо са намелели жалбите от обслужването на тел. 112. Макар и по-малко на брой, оплакванията са относно закъснение на екип, неизвършена хоспитализация, недобро взаимодействие между служителите на ЦСМП и специалистите на съответното лечебно заведение за болнична помощ.
Отчитат се оплаквания и във връзка с извършените в средата на 2014 г. промени в Имунизационния календар на Република България и включването на ваксина, нужните количества от която не бяха осигурени. Някои от гражданите са изразили недоволство от задължителния характер на имунизациите в страната и настояват за отмяната му.
Обръща се внимание и на проблема с неефективния контрол за спазване на забраната за пушене на закрити и някои открити обществени места.
През 2014 г. към омбудсмана са се обърнали и пациентски организации които поставят проблема, свързан с правото на персонализирано лечение и достъпа до иновации. Има постъпили жалби, свързани с незаплащането от НЗОК на лечението на някои заболявания, на лекарствени продукти за домашно лечение, на скъпоструващи медицински изделия.
В своя доклад омбудсманът споделя и препоръка, дадена от родители на деца с диабет, ползващи инсулинови помпи. Като преки наблюдатели на лечението с инсулинови помпи, те излагат предимствата им и настояват за постепенното им въвеждане в лечебната практика, както и за заплащането на необходимите консумативи. В тази връзка омбудсманът е отправил препоръка до служебния министър на здравеопазването, но за съжаление проблемът не бил разгледан съобразно правото на гражданите на добра администрация, съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз. Отново този проблем е поставен пред настоящия министър на здравеопазването, като този път омбудсманът е информиран за създаването на работна група с цел да се анализира съществуващата нормативна уредба и реалното фактическо състояние за осигуряване на инсулинови помпи при деца със захарен диабет и консумативи за тях.
Г-н Пенчев констатира и постоянно високия брой на жалбите, свързани с работата на териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Основният проблем при работата на НЕЛК е свързан най-вече със забавяне при извършване на експертизата. Като основна причина за тези забавяния се изтъква несъответствието между големия брой експертни решения, обжалвани пред НЕЛК, с броя на специализираните състави на комисията. Относно работата на ТЕЛК, освен прекомерното забавяне извършването на експертиза, голяма част от оплакванията са свързани с несъгласие с резултати от експертизи, отказ от посещение в дома или забавено такова, извършване на експертизата само от един член на комисията, лошо отношение на лекарите към гражданите, съмнения за корупционни практики, необходимост от чести преосвидетелствания в това число и при дефинитивни състояния и други. Наблюдава се тревожна тенденция на нарастване на случаите на забавено освидетелстване. През 2014 г. се констатират фрапиращи случаи, при които граждани са чакали 5 години за явяване пред специализирана ТЕЛК, 2 години пред обща ТЕЛК в някои населени места, пред НЕЛК повече от година. Извършените проверки показват, че основна причина за забавеното произнасяне на ТЕЛК е продължаващата липса на специалисти за окомплектоване на съставите. Сред основните причини за нежеланието за работа в ТЕЛК на лекарите-специалисти са ниското трудово възнаграждение, както и съществуващите законови ограничения за извършване на лечебна дейност извън комисиите. Бе отбелязана и тенденция на обжалвания от медицинските комисии на ТП на Националния осигурителен институт (НОИ) на експертни решения на ТЕЛК пред НЕЛК. У гражданите се е породило съмнение относно обективността на обжалванията, поради стремеж да се спестят средства от бюджета на институцията, както и да се отчете по-голям обем дейност. С отворено писмо са се обърнали към омбудсмана лекари, работещи в ТЕЛК, във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно тази разпоредба контролните органи на НОИ имат право да съставят на лекарите ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В следствие на тази мярка се описват негативни последици както за лекарите, така и за пациентите.
Следващ акцент в доклада на омбудсмана са сигнали за нарушено право на спазване на стандартите за качество на медицинското обслужване. Постоянни са жалбите на гражданите, свързани с качеството на оказаната медицинска помощ, като се отчитат оплаквания относно допуснати лекарски грешки; липса на информирано съгласие за извършване на манипулации и операции; лоши битови условия и качество на храната в болниците.
Омбудсманът като национален превантивен механизъм. От 2012 г. той изпълнява и тази функция, която се изразява в това омбудсманът да извършва посещения с превантивна насоченост в местата за лишаване от свобода, а също така и в държавни психиатрични болници и центрове за психично здраве. Г-н Пенчев постави акцент върху проблемите, съществуващи в психиатричните болници и центрове за психично здраве, а именно бюджетирането им, съответно лошите материални условия. Обърна се внимание на факта, че липсва единен регистър, от който да е видно дали дадено лице е лекувано, кога и как е лекувано, изписано ли е, какво е състоянието му.
В резултат на всичко изложено дотук, омбудсманът отправя препоръки относно защитата на правата в сферата на здравеопазването, които могат да се обобщят така:
- Да бъдат предприети действия за приемане на Закон за закрила на правата на пациентите;
- Да бъдат приети и утвърдени правила за добрата медицинска практика по специалности;
- Да продължат започнатите реформи на спешната медицинска помощ, които да очертават ясно отговорностите в този сектор, като същевременно го превърнат в желано място за работа на медиците;
- Да бъдат приети промени в нормативната уредба, които да позволяват своевременно включване в списъците и заплащането от НЗОК на необходимите лекарствени продукти и изделия, както и за недопускане липсата им на пазара;
- Да бъде създаден подходящ механизъм за частично или пълно финансиране на палиативните грижи, продължителното медицинско наблюдение, долекуването и продължителното лечение на гражданите;
- Да бъде ускорено приемането на организационни и финансови мерки, както и на съответните нормативни промени, които да осигурят своевременно освидетелстване на гражданите от ТЕЛК и НЕЛК;
- Да се прецизира разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО с оглед предотвратяване на експертизи от ТЕЛК в ущърб на гражданите;
- Да бъдат предприети мерки, които да предотвратят случаи на неоснователни обжалвания на експертни решения на ТЕЛК от медицинските комисии на ТП на НОИ;
- Да бъдат осигурени достъпни възможности за специализация на младите лекари, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „За” – 13, „Против”- 0, „Въздържал се”- 0, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
ДОКЛАД
№ 553-10-20/05.06.2015 г.
ОТНОСНО: Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
На редовно заседание, проведено на 28 май 2015 г., Комисия по здравеопазването разгледа и обсъди Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
На заседанието присъстваха: г-н Константин Пенчев – омбудсман на Република България, г-жа Роза Георгиева – началник на кабинета на омбудсмана, г-жа Росица Тоткова – главен секретар, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на неправителствени организации.
Докладът за дейността на омбудсмана на Република България за 2014 г. бе представен от г-н Константин Пенчев.
Омбудсманът запозна членовете на Комисията по здравеопазване с констатираните от неговата институция проблеми в сферата на здравеопазването, поместени в глава трета „Защита на правата в здравеопазването”. През 2014 г. в институцията на омбудсмана са постъпили общо 5010 жалби, от които свързани с правата на гражданите в сферата на здравеопазването са общо 168. Отчита се, че за последните 5 години броят на оплакванията не се е променил драстично, като делът на жалбите, засягащи сферата на здравеопазването, остава постоянна величина и е около 3% от всички сигнали. През 2014 г. са приключили проверки по 164 жалби. Постъпилите жалби са свързани с нарушаване или ограничаване на достъпа до медицински услуги, а именно спешна, първична и специализирана медицинска помощ, иновации, персонализирано лечение, здравно осигуряване; проблеми с медицинската експертиза; оплаквания относно качеството на оказаната медицинска помощ, като следва да се отбележи, че немалка част от жалбите са съдържали съмнения за лекарски грешки, предизвикали увреждания и смърт на пациенти. Оплаквания са постъпили също относно достъпа до здравна информация, промоция и профилактика, спазване на хигиенни норми и изисквания, спазване на забраната за тютюнопушене на обществени места и провеждането на имунизации в страната.
По жалбите, свързани с твърдения за лекарски пропуски и грешки, корупционни прояви, недоволство от качеството на медицинското обслужване, по препоръка на омбудсмана са били извършени проверки от Изпълнителна агенция „Медицински одит“. В някои от случаите са били констатирани нарушения и образувани административно-наказателни производства.
В доклада се отбелязва също, че след въвеждането от средата на 2013 г. на Актуализирани критерии за обслужване на сигнали, постъпили на тел. 112, и изграждането на гласова конферентна връзка между гражданите и дежурния диспечер в центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), значимо са намелели жалбите от обслужването на тел. 112. Макар и по-малко на брой, оплакванията са относно закъснение на екип, неизвършена хоспитализация, недобро взаимодействие между служителите на ЦСМП и специалистите на съответното лечебно заведение за болнична помощ.
Отчитат се оплаквания и във връзка с извършените в средата на 2014 г. промени в Имунизационния календар на Република България и включването на ваксина, нужните количества от която не бяха осигурени. Някои от гражданите са изразили недоволство от задължителния характер на имунизациите в страната и настояват за отмяната му.
Обръща се внимание и на проблема с неефективния контрол за спазване на забраната за пушене на закрити и някои открити обществени места.
През 2014 г. към омбудсмана са се обърнали и пациентски организации които поставят проблема, свързан с правото на персонализирано лечение и достъпа до иновации. Има постъпили жалби, свързани с незаплащането от НЗОК на лечението на някои заболявания, на лекарствени продукти за домашно лечение, на скъпоструващи медицински изделия.
В своя доклад омбудсманът споделя и препоръка, дадена от родители на деца с диабет, ползващи инсулинови помпи. Като преки наблюдатели на лечението с инсулинови помпи, те излагат предимствата им и настояват за постепенното им въвеждане в лечебната практика, както и за заплащането на необходимите консумативи. В тази връзка омбудсманът е отправил препоръка до служебния министър на здравеопазването, но за съжаление проблемът не бил разгледан съобразно правото на гражданите на добра администрация, съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз. Отново този проблем е поставен пред настоящия министър на здравеопазването, като този път омбудсманът е информиран за създаването на работна група с цел да се анализира съществуващата нормативна уредба и реалното фактическо състояние за осигуряване на инсулинови помпи при деца със захарен диабет и консумативи за тях.
Г-н Пенчев констатира и постоянно високия брой на жалбите, свързани с работата на териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Основният проблем при работата на НЕЛК е свързан най-вече със забавяне при извършване на експертизата. Като основна причина за тези забавяния се изтъква несъответствието между големия брой експертни решения, обжалвани пред НЕЛК, с броя на специализираните състави на комисията. Относно работата на ТЕЛК, освен прекомерното забавяне извършването на експертиза, голяма част от оплакванията са свързани с несъгласие с резултати от експертизи, отказ от посещение в дома или забавено такова, извършване на експертизата само от един член на комисията, лошо отношение на лекарите към гражданите, съмнения за корупционни практики, необходимост от чести преосвидетелствания в това число и при дефинитивни състояния и други. Наблюдава се тревожна тенденция на нарастване на случаите на забавено освидетелстване. През 2014 г. се констатират фрапиращи случаи, при които граждани са чакали 5 години за явяване пред специализирана ТЕЛК, 2 години пред обща ТЕЛК в някои населени места, пред НЕЛК повече от година. Извършените проверки показват, че основна причина за забавеното произнасяне на ТЕЛК е продължаващата липса на специалисти за окомплектоване на съставите. Сред основните причини за нежеланието за работа в ТЕЛК на лекарите-специалисти са ниското трудово възнаграждение, както и съществуващите законови ограничения за извършване на лечебна дейност извън комисиите. Бе отбелязана и тенденция на обжалвания от медицинските комисии на ТП на Националния осигурителен институт (НОИ) на експертни решения на ТЕЛК пред НЕЛК. У гражданите се е породило съмнение относно обективността на обжалванията, поради стремеж да се спестят средства от бюджета на институцията, както и да се отчете по-голям обем дейност. С отворено писмо са се обърнали към омбудсмана лекари, работещи в ТЕЛК, във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно тази разпоредба контролните органи на НОИ имат право да съставят на лекарите ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В следствие на тази мярка се описват негативни последици както за лекарите, така и за пациентите.
Следващ акцент в доклада на омбудсмана са сигнали за нарушено право на спазване на стандартите за качество на медицинското обслужване. Постоянни са жалбите на гражданите, свързани с качеството на оказаната медицинска помощ, като се отчитат оплаквания относно допуснати лекарски грешки; липса на информирано съгласие за извършване на манипулации и операции; лоши битови условия и качество на храната в болниците.
Омбудсманът като национален превантивен механизъм. От 2012 г. той изпълнява и тази функция, която се изразява в това омбудсманът да извършва посещения с превантивна насоченост в местата за лишаване от свобода, а също така и в държавни психиатрични болници и центрове за психично здраве. Г-н Пенчев постави акцент върху проблемите, съществуващи в психиатричните болници и центрове за психично здраве, а именно бюджетирането им, съответно лошите материални условия. Обърна се внимание на факта, че липсва единен регистър, от който да е видно дали дадено лице е лекувано, кога и как е лекувано, изписано ли е, какво е състоянието му.
В резултат на всичко изложено дотук, омбудсманът отправя препоръки относно защитата на правата в сферата на здравеопазването, които могат да се обобщят така:
- Да бъдат предприети действия за приемане на Закон за закрила на правата на пациентите;
- Да бъдат приети и утвърдени правила за добрата медицинска практика по специалности;
- Да продължат започнатите реформи на спешната медицинска помощ, които да очертават ясно отговорностите в този сектор, като същевременно го превърнат в желано място за работа на медиците;
- Да бъдат приети промени в нормативната уредба, които да позволяват своевременно включване в списъците и заплащането от НЗОК на необходимите лекарствени продукти и изделия, както и за недопускане липсата им на пазара;
- Да бъде създаден подходящ механизъм за частично или пълно финансиране на палиативните грижи, продължителното медицинско наблюдение, долекуването и продължителното лечение на гражданите;
- Да бъде ускорено приемането на организационни и финансови мерки, както и на съответните нормативни промени, които да осигурят своевременно освидетелстване на гражданите от ТЕЛК и НЕЛК;
- Да се прецизира разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО с оглед предотвратяване на експертизи от ТЕЛК в ущърб на гражданите;
- Да бъдат предприети мерки, които да предотвратят случаи на неоснователни обжалвания на експертни решения на ТЕЛК от медицинските комисии на ТП на НОИ;
- Да бъдат осигурени достъпни възможности за специализация на младите лекари, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „За” – 13, „Против”- 0, „Въздържал се”- 0, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
