Доклад, изготвен на основание чл. 110, ал. 3 от ПОДНС, относно проведено изслушване в Комисията по здравеопазването на председателя на Надзорния съвет и управителя на Националната здравноосигурителна каса във връзка с текущото изпълнение на Закона на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. към 30 април 2015 г. и очакваното изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 31 декември 2015 г.

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


ДО
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ


Д О К Л А Д

вх.№ 553-10-27/14.07.2015 г.

Относно: Проведено изслушване в Комисията по здравеопазването на председателя на Надзорния съвет и управителя на Националната здравноосигурителна каса във връзка с текущото изпълнение на Закона на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. към 30 април 2015 г. и очакваното изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 31 декември 2015 г.

На свое редовно заседание, проведено на 25 юни 2015 г., Комисията по здравеопазването, по предложение на нейния председател, д-р Даниела Дариткова, проведе изслушване по реда на чл. 110 от ПОДНС на председателя на Надзорния съвет и управителя на Националната здравноосигурителна каса относно текущото изпълнение на Закона на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. към 30 април 2015 г. и очакваното изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 31 декември 2015 г.

На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването, д-р Петър Москов, заместник-министрите на здравеопазването, д-р Бойко Пенков, д-р Ваньо Шарков, д-р Адам Персенски, председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, г-н Кирил Ананиев, управителят и подуправителя на Националната здравноосигурителна каса, д-р Глинка Комитов и д-р Димитър Петров, представители на синдикални и работодателски организации, на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.

Темата, както и въпроси по изслушването, бяха поставени от председателя на комисията, д-р Даниела Дариткова. Изложение по темата направи председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Той уточни пред народните представите, че данните, които ще представи във връзка с темата на изслушването, са актуални към 31 май 2015 г. Посочено бе, че предвидените разходи и трансфери за бюджетната година са в общ размер на 3 075 534 000 лв., от които 2 695 080 000 лв. са за различните видове здравноосигурителни плащания. Отчетените към 31 май 2015 г. разходи и трансфери са в размер на 1 308 130 000 лв. или 45 на сто от планираните разходи за цялата година на годишния план.

На база отчета за касовото изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 31 май 2015 година, се очаква към края на 2015 година, здравноосигурителните плащания да достигнат 3 196 767 000 лева, в това число и средствата от резерва по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
При запазване на настоящите тенденции на изпълнение на бюджета към 31 май, направленията, по които се очаква недостиг на бюджетни средства за здравноосигурителни плащания през 2015 г., са следните:
- Лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за
специални медицински цели за домашно лечение на територията на
страната, за които очакваният недостиг на средства към края на годината е в размер на около 105 млн. лв. Към 31 май 2015 година изпълнението на тези разходи спрямо годишния план е 49,8% от годишния размер на средствата;
- Лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болничната медицинска помощ, за които очакваният недостиг на средства към края на годината е в размер на около 53 млн. лв.;
- Болнична медицинска помощ, за която очакваният недостиг на средства към края на годината е в размер на около 110 млн. лв., при изпълнение 44, 2 на сто от годишния размер на средствата към 31 май тази година.
Отчитайки факта, че към настоящия момент по бюджета на НЗОК са налични неразпределени средства от оперативния резерв по реда на чл. 25 от Закона за здравното осигуряване, които възлизат на около 93 млн. лв. и при прилагане на тази възможност, то общият размер на недостиг на средства по бюджета на НЗОК, който се очертава към края на годината, е около 200 млн. лв.

В изложението си председателят на Надзорния съвет на НЗОК отбеляза и основните причини за преразход на средства: недостатъчна координация и ефективност на работата на различните нива на здравноосигурителната система; недостатъчно ефективна контролна дейност на НЗОК, която не разполага с правомощия да прекратява договори с изпълнители на медицинска помощ, които са нарушили утвърдените им месечни параметри на дейност и финансовата дисциплина при изпълнение на своя бюджет. Посочено бе, че въпреки увеличените с 29, 5 млн. лв. средства за извънболнична медицинска помощ спрямо 2014 г., не намалява броят на хоспитализациите в болничната помощ и не се постига ефекта за намаляване на разходите отделяни за нея.

По отделните направления на здравноосигурителните плащания се отбелязаха факторите, влияещи върху ръста на разходите. В сферата на лекарствата за домашно лечение, такива фактори са: отсъствието на контрол върху предписването на лекарствените продукти; увеличение на разходите за иновативни лекарствени продукти поради чести промени в Позитивния лекарствени списък; ежегодно увеличение на броя на заболяванията по Наредба № 38 на министъра на здравеопазването за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Изтъкна се тенденция в нарастването на разходите за тази група лекарствени продукти през годините, като се посочи, че през 2006 г. средствата за лекарствени продукти за домашна терапия са 270 млн. лв., а през 2014 г. достигат 644 млн. лв.


В сферата на лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания фактори, влияещи върху ръста на разходите са: включването на нови, иновативни лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък, което не оказва въздействие по посока намаляване на разходите, а точно обратното; промяната в алгоритмите на клиничните пътеки, по които се назначава лекарствена терапия за лечение на онкологични заболявания. Сравнени бяха разходите за лекарствени продукти за онкологични заболявания през 2012 г., които възлизат на 116 млн. лв., докато през 2014 г., две години по-късно, те достигат 220 млн. лв., от които 201 млн. лв. за оригинални продукти.

В сферата на клиничните пътеки въздействие върху бюджета на НЗОК оказват следните фактори: промени в Наредба № 40 за основния пакет здравни дейности, заплащан от бюджета на НЗОК, довели до включване на нови дейности, които не са финансово осигурени по бюджета за тази година; промени в медицинските стандарти, които разширяват обхвата от дейности, договорени от НЗОК; разширяване на обхвата на договорните партньори по едни и същи клинични пътеки поради промяна в алгоритмите на клиничните пътеки. Посочен бе големият ръст на средномесечните разходи за болнична медицинска помощ от 2006 г., когато те са били около 62 млн. лв., като през 2014 г. достигат 130 млн. лв. или над 50 на сто от общите здравноосигурителни плащания. В допълнение към тази статистика, всяка година се отчита разширяване на обхвата на включените в клиничните пътеки процедури, изисквания и дейности. В същото време няма данни дали насочването на ресурсите към болничната медицинска помощ води до намаляване на общата заболеваемост на населението. Нещо повече, информацията, предоставена от НЗОК сочи, че се увеличава броят на пациентите с повече от едно хронични заболявания, както и броят на пациентите, хоспитализирани повече от един път в рамките на една година.
Предвид изложените данни, председателят на Надзорния съвет на НЗОК запозна комисията и гостите на заседанието с предложения за спешни, краткосрочни мерки в следните направления:
- преглед на действащата нормативна уредба по отношение на медицинските стандарти, цитираните в изложението наредби на министъра на здравеопазването, Позитивния лекарствен списък, алгоритмите на клиничните пътеки, с цел намиране на правна, икономическа и здравна целесъобразност и балансиране на разходите по бюджета на НЗОК за 2015 г.;
- Подобряване на ефективността на контролната дейност;
- Подобряване на взаимодействието между различните нива в системата – първична и болнична помощ;
- Отпадане на процедури от клинични пътеки и преминаване на тези процедури към специализираната медицинска помощ, без да се налага болничен престой;
- Намаление на цените на клинични пътеки на основата на оценка на разходите за реализиране на дейностите по съответните пътеки.

В допълнение към представените данни и анализи, управителят на НЗОК, посочи, че разполага с информация за очакваното изпълнение на бюджета на НЗОК към 30 юни 2015 г., според която се очертава усвояване на средства за болнична медицинска помощ в размер на 52 на сто, или с 2 на сто повече на годишна база за първото полугодие; за медицински изделия - 49 на сто; за лекарствени продукти – 63 на сто усвояемост на средства по бюджета на НЗОК към края на месец юни тази година.

По време на проведените разисквания бяха поставени въпроси от членове на комисията.

Доктор Вяра Церовска постави въпрос относно възможността за осъществяване на здравна политика от областни болници и някои университетски при условие, че между 70 и 95 на сто от определените им лимити се разходват за заплати и осигуровки на персонала.

В отговор, управителя на НЗОК обясни, че лечебните заведения трябва да управляват средствата си, въпреки условията които съществуват за някои от тях, така че да не очакват заплащане на надлимитна дейност, предвид действащата правна уредба.

Доктор Емил Райнов постави въпрос за размера на надсъбраните здравноосигурителни вноски към момента и очакванията за общия им размер до края на годината.

Председателят на Надзорния съвет на НЗОК, в отговор, посочи че оценката за преизпълнение на приходите на база на информацията от месец април е между 5 и 10 млн. лв. Уточнено бе, че предвид параграф първи от преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г., преизпълнението на приходната част по бюджета трябва да надхвърля сумата по чл.1, ал.1, ред 2 от закона – равняваща се на 18 млн. лв. - за да има възможност сумата по преизпълнението да се използва за покриване на разходи по здравноосигурителните плащания.

Доцент Димитър Шишков постави въпрос за възможността да бъдат преразпределени делегираните бюджети на лечебните заведения по посока насочване на част от средствата към тези структури, които са повече натоварени на базата на реално извършени медицински дейности, тъй като се наблюдават тенденции за болници със значително по-малка леглова база да бъдат разпределяни по-големи бюджети, в сравнение с болници с неколкократно по-голяма леглова база. Предложено бе това преразпределение да се извърши в резултат на осъществен контрол от страна на НЗОК.

Председателят на Надзорния съвет на НЗОК, в отговор, обясни, че една от най-значимите слабости в дейността на НЗОК е контролът. В тази връзка, ръководството на обществения фонд подготвя конкретни предложения за подобряване на контрола, включително и обединяване на медицинския и финансов контрол.

Доктор Хасан Адемов отправи въпрос – какви здравни цели са постигнати срещу изпълнение от 52 на сто от годишния бюджет на НЗОК за 2015 г.

В отговор, г-н Кирил Ананиев обърна внимание, че органите, които осъществяват националната здравна политика са Министерския съвет и министъра на здравеопазването, а целите, които се постигат от страна на НЗОК са гарантиране на пакета от здравни дейност, определен в Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

Господин Димитър Байрактаров постави въпрос относно възможността за изготвяне на подробен анализ от ръководството на НЗОК за причините, довеждащи до свръхразход или т. нар. източване на бюджетни средства и начините да се преустановят такива практики.

Председателят на Надзорния съвет на НЗОК отбеляза, че се подготвя такъв анализ, като същевременно са потърсени за съдействие и други държавни органи и институции, които да констатират наличието на подобни практики. Резултатите от анализа ще бъдат предоставени на вниманието на народните представители.

Доцент Георги Кючуков отправи въпрос за действията на НЗОК в подкрепа на многократно заявяваната от страна на Министерството на здравеопазването прогенерична лекарствена политика, имайки предвид размера на изразходваните към настоящия момент бюджетни средства за лекарствени продукти.

Подуправителят на НЗОК, д-р Димитър Петров, изрази подкрепа за воденето на прогенерична лекарствена политика, отбеляза и въведената оценка на здравните технологии за новите лекарствени продукти, която цели да препяства включването в Позитивен лекарствен списък на недоказали терапевтичната си ефикасност нови лекарствени продукти. Лекарствените продукти, за които има съмнения в тяхната ефикасност, да бъдат подлагани отново на оценка на здравните технологии, и при липсата на съответните показатели, да бъдат изключвани от реимбурсация, което от своя страна е пряко или косвено свързано с прогенерична политика.

Доктор Красимира Ковачка постави въпрос за това дали Надзорният съвет на НЗОК има готовност за промени в методиката за разпределение на финансови средства между лечебните заведения, отчитайки последните промени в Закона за здравното осигуряване и внесения от Министерския съвет за разглеждане в Народното събрание Закон за изменение и и допълнение на Закона за лечебните заведения.

Господин Кирил Ананиев отговори, че вече са разпределени бюджетите по районни здравноосигурителни каси и към настоящия момент НЗОК анализира изпълнението на тези бюджети по отделните лечебни заведения, по клинични пътеки, по районни здравноосигурителни каси и т.н. На базата на този анализ ще могат да се предложат конкретни промени в нормативната уредба за предстоящата 2016 г.

Доктор Джевдет Чакъров отправи въпрос дали се очаква актуализация на бюджета на НЗОК за 2015 г., дали е достатъчно ефективна контролната дейност и на какво ниво е административният капацитет на длъжностните лица от системата на НЗОК, които са ангажирани с осъществяването на контрола.

Председателят на Надзорния съвет на НЗОК, в отговор, обясни, че ще се търсят вътрешнокомпенсаторни механизми за справяне с очертаващия се недостиг, като пренасочване на остатъка от резерва по бюджета и пренасочване на евентуални резерви в някои здравноосигурителни плащания към двата сектора – лекарствени продукти и болнична медицинска помощ, без да се актуализира бюджета на НЗОК за 2015 г. По отношение на контролната дейност на НЗОК се готвят промени в частта на нормативната уредба, която я регулира. Подготвя се и промяна в структурата на ръководните органи на НЗОК – създаване на звено, което да съдейства на оперативното ръководство и на Надзорния съвет.

(Настоящият доклад е изготвен на основание чл. 110, ал. 3 от ПОДНС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА