Проведено изслушване по реда на глава десета от ПОДНС на председателя на Надзорния съвет и на управителя на НЗОК във връзка с прилагането през 2016 г. на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. и предстоящото определяне на част от изискванията по чл. 55, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване с решение на Надзорния съвет на НЗОК по реда на чл. 54, ал. 9 и 11 от Закона за здравното осигуряване.

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО




ДО
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ



Д О К Л А Д

вх.№ 653-10-10/25.03.2016 г.

Относно: Проведено изслушване по реда на глава десета от ПОДНС на председателя на Надзорния съвет и на управителя на НЗОК във връзка с прилагането през 2016 г. на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. и предстоящото определяне на част от изискванията по чл. 55, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване с решение на Надзорния съвет на НЗОК по реда на чл. 54, ал. 9 и 11 от Закона за здравното осигуряване.

На свое редовно заседание, проведено на 17 март 2016 г., Комисията по здравеопазването проведе изслушване по реда на глава десета от ПОДНС на председателя на Надзорния съвет и на управителя на НЗОК във връзка с прилагането през 2016 г. на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. и предстоящото определяне на част от изискванията по чл. 55, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване с решение на Надзорния съвет на НЗОК по реда на чл. 54, ал. 9 и 11 от Закона за здравното осигуряване.

Изслушването беше проведено по решение на комисията, взето на заседанието с приемането на дневния ред. Въпросите, по които се проведе изслушването, бяха предложени от председателя на комисията, д-р Даниела Дариткова.

На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването, д-р Петър Москов, заместник-министрите на здравеопазването, д-р Бойко Пенков, д-р Ваньо Шарков, д-р Адам Персенски, председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, г-н Кирил Ананиев, управителят на Националната здравноосигурителна каса, д-р Глинка Комитов, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски организации.

Въпросът, от обществен интерес, по който се проведе изслушването, беше представен от председателя на комисията, д-р Даниела Дариткова. Изложение по темата направи председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, г-н Кирил Ананиев. Уточнено бе, че съгласно Закона за здравното осигуряване, когато не се подпише нов национален рамков договор /НРД/ при условията и в сроковете, определени в закона, продължава да се прилага действащия до момента. Съгласно чл. 54, ал. 9 във връзка с ал. 11 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, в случай, че се продължи прилагането на действащ НРД и са настъпили промени в действащото законодателство, които налагат изменение или допълнение на съдържащите се в НРД изисквания по чл. 55, ал. 2 от закона, те се определят с решение на Надзорния съвет на НЗОК, което се предлага от управителя и се съгласува от министъра на здравеопазването по реда на чл. 54, ал. 11 от закона. Министърът на здравеопазването обнародва в „Държавен вестник“ съгласуваното от него решение на Надзорния съвет.

Проектът на решение на Надзорния съвет на НЗОК по чл. 54, ал. 9 от ЗЗО е публикуван на сайта на публичния фонд на 15 март тази година – за целите на общественото обсъждане.

През 2016 г. ще продължи да се прилага НРД за медицинските дейности за 2015 г., и в тази връзка ще продължат да действат условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, редът за сключване на договори с тях, отделните видове медицинска помощ по чл. 45 от ЗЗО, условията и реда за оказване на медицинска помощ, за водене на документацията и документооборота, задълженията на страните по информационното осигуряване. В гореизброените части от съдържанието на НРД за медицинските дейности за 2015 г. са предложени промени с проекта на решение, които произтичат от настъпили промени в действащото законодателство. Новата уредба, която се предлага с проекта на решение на Надзорния съвет на НЗОК, е относно обемите, цените и методиката за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по чл. 45 от ЗЗО, условията и реда за контрол по изпълнението на договорите и санкциите при неизпълнение на тези договори. Проектът на решение предвижда то да действа в периода 01 април - 31 декември 2016 г.

Промените в действащото законодателство, засягащи правното регулиране на отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, са в следните нормативни актове : проект на наредба за основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, която е на етап обществено обсъждане и се предвижда да отмени действащата Наредба № 40 от 24.11.2004 г.; Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията; ПМС № 45 от 09.03.2016 г. за приемане на Наредба за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които НЗОК сключва договори; Наредба № 10 от 02.12.2015 г. за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от НЗОК; Наредба № 7 от 06.11.2015 г. за критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели; проект на Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, която предвижда съставяне на уникален идентификационен номер (УИН) на здравноосигуреното лице и процедура за автентификация.

Проектът на решение на Надзорния съвет на НЗОК регламентира съгласувани с Българския лекарски съюз, в хода на подготовката на НРД 2016 г., правила за работа на арбитражните комисии, които ще разглеждат становищата на проверените лица, изпълнители на медицинска помощ, в случай на констатирани нарушения на договорите след осъществен контрол.

В изложението си, председателят на Надзорния съвет на НЗОК посочи, че в изпълнение на чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г. , проектът на решение предвижда текущо наблюдение и анализ на изпълнението на обемите и финансовите параметри на бюджета на касата за здравноосигурителни плащания. В случай, че при анализа се установи превишение или неизпълнение на обемите и/или неусвояване и преразходване на средства по определени здравноосигурителни плащания, Надзорният съвет ще може да приема решения за коригиране на цени и обеми на медицинска помощ в рамките на оставащите бюджетни средства по бюджетни параграфи за отделните видове здравноосигурителни плащания.

Проектът на решение предвижда възможността договорите с изпълнителите на медицинска помощ да могат да бъдат сключвани с лечебни заведения или техни обединения.

В периода на действие на решението ще се осигурят над 28 млн. броя прегледи в първична медицинска помощ по програма „Детско здравеопазване“ и дейност по диспансерно наблюдение, първични и вторични прегледи в специализирана извънболнична помощ и изследвания. Увеличението на профилактичните прегледи на деца при общопрактикуващ лекар и на прегледите при специалист по повод на остри състояния, на медико-диагностичните изследвания е с над 30 948 хил. броя повече за периода на действие на решението през 2016 г. спрямо тези за 2015 г.

В специализирана извънболнична медицинска помощ се запазват цените на видовете медицинска помощ. Предвижда се ръст от 458 хил. броя повече първични прегледи и ръст от 183 хиляди броя повече вторични прегледи в специализираната извънболнична помощ спрямо 2015 г.

Цените на изследванията се запазват на нивото от 2015 г., но се увеличава обемът на дейности с над 3 149 000 броя за периода на действие на решението през тази година. Промяната в обема на медико-диагностичните дейности засяга профилактиката и скрининга на сърдечно-съдовите заболявания, диабет, най-разпространените онкологични заболявания: рак на простатата, рак на млечната жлеза и други.

Разширен е списъкът на заболяванията, за които здравноосигурените лица – деца и възрастни – подлежат на диспансеризация. Включени са ревматологични заболявания при възрастни, ендокринни заболявания, вродени аномалии на сърдечно-съдовата система при деца.

За болнична медицинска помощ са осигурени допълнителни средства от резерва на бюджета на НЗОК за тази година в размер на 211 млн. лв. За около 13 % от клиничните пътеки се предлага увеличение на цените им – за което е постигнато съгласие с Българския лекарски съюз по време на преговорите на НРД. Предлагат се три нови клинични пътеки за продължително лечение и една нова - за радиохирургия. Съгласно проекта на Наредба за основен пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК в проекта на решение на Надзорния съвет са включени 266 броя клинични пътеки, 39 амбулаторни процедури и 4 клинични процедури. Като съществено беше отбелязано, че лечебните заведения, които ще оказват медицинско обслужване на пациенти с онкологични заболявания и със заболяването муковисцидоза, е необходимо да отговарят на определени критерии за комплексност на медицинските услуги.

В хода на изслушването, беше предоставена възможност на присъстващи национални консултанти по медицински специалности, на представители на медицински научни дружества, на професионални сдружения на медицински специалисти да изразят своите мнения и препоръки по темата на изслушването.

По време на проведените разисквания бяха поставени въпроси от членове на комисията.

Доктор Кирил Добрев постави въпрос какви мерки са предприети от страна на НЗОК и на Министерството на здравеопазването за прехвърлянето на медицински дейности от болнична към извънболнична помощ и какво е финансовото им обезпечаване. В отговор, управителят на НЗОК посочи, че преминаването от клинична пътека към амбулаторна процедура за медицинските дейности, за които се предвижда, е договорено с Българския лекарски съюз, независимо от неподписването на НРД за 2016 г., като е предвидено в проекта на решение заплащане по амбулаторната процедура да бъде на 60 % от стойността на клиничната пътека. Амбулаторните процедури ще се извършват в диагностично-консултативните блокове на лечебните заведения за болнична помощ.

Доктор Хасан Адемов постави въпроси как ще се осигуряват дежурства в първичната извънболнична помощ в извънработно време и по какъв начин ще се сключват договори с лечебни заведения, които не са били договорни партньори през 2015 г. и за дейности, които са нови за лечебните заведения. В отговор, управителят на НЗОК и министърът на здравеопазването обясниха, че общопрактикуващите лекари ще имат възможност да сключват договор с Център за спешна медицинска помощ или негов филиал за осигуряване на непрекъснато медицинско обслужване на пациенти. Договорите (допълнителните споразумения към договорите) с миналогодишните договорни партньори ще бъдат сключени, считано от 01 април тази година, а с нови договорни партньори - от датата на сключване на договора - при съобразяване на § 14 от преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г., съгласно който лечебните заведения, които след 31 декември 2015 г. са получили за първи път разрешение за дейност по чл. 48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, както и лечебните заведения, в чието разрешение за дейност са включени нови дейности след 31 декември 2015 г., не могат да сключват през 2016 г. договори или допълнителни споразумения с НЗОК за съответните дейности.

Господин Димитър Байрактаров постави въпрос какви са причините при увеличаване с приблизително 6, 5 пъти на бюджета на НЗОК в периода от започване на дейността на НЗОК до днес и при намаляване на пациентите с 1.5 млн. души, здравноосигурителната система да не работи без конфликти и проблеми между участниците в нея. В отговор, управителят на НЗОК, д-р Комитов, изтъкна, че цифрите, които са цитирани от народния представител са верни, но здравно-медицинската целесъобразност поставя свои изисквания, които дават отражение върху системата на задължителното здравно осигуряване в България. Тоест, развитието на медицинската наука, на високотехнологичните методи за диагностика и лечение, реимбурсирането на нови молекули в лекарствената терапия логично водят до по-високи бюджетни разходи за здравноосигурителната система, която не се изчерпва само с показателите - брой пациенти, брой лечебни заведения, общи стойности на бюджета.

В хода на изслушването бяха поставени още въпроси от членове на комисията, чието съдържание и отговорите по тях са отразени в стенографския протокол от заседанието.


(Настоящият доклад е изготвен на основание чл. 110, ал. 3 от ПОДНС.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА