Стенограма от заседание на комисия, 15.01.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 3




На 15.01.2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията проф. д-р Стоян Тонев.

ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Уважаеми колеги, гости, господин министър, имаме необходимия кворум. За мен е чест и удоволствие да открия второто редовно заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде от една-единствена точка:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения за включване на допълнителни точки в дневния ред?
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми колеги, господин председател, предлагам заседанията на Комисията по здравеопазването да бъдат в сряда, тъй като в четвъртък повечето колеги имат заседания в други комисии. Доколкото знам, и председателят също днес има заседание в друга комисия.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Аз бих добавил към това предложение и друг, соломоновски вариант – можем да направим заседанията на комисията от 16,00 ч. в четвъртък или пък по-рано.
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Добре дошли на второто редовно заседание на Комисията по здравеопазването и на първото за тази година.
Да си пожелаем наистина да напишем добри закони и да решим реформата в здравеопазването така, както очакват българските граждани.
Аз смятам, че трябва да постигнем стиковане на желанията за ден и час на провеждане на заседанията на комисията и предлагам това да бъде подложено на гласуване на следващото заседание на комисията, защото Вътрешният правилник за работа на комисията вече е приет и там е регламентирано кога се провеждат заседанията на комисията. Затова моето предложение е това да стане на следващото заседание, след като се уговорим с всички и намерим приемлив за всички ден и час.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Това е възможно, разбира се, но още по-хубаво е, ако за следващото заседание всеки изпрати по имейл своето предпочитание.
Сега това, което трябва да направим, е да гласуваме предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували: „за“ – 16, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Дневният ред се приема.
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Най-напред бих искал да помоля доктор Дариткова да ни припомни точките от правилника, който сме приели, отнасящи се до отговорите на актуални устни въпроси, отправени към министъра на здравеопазването от членове на комисията.
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, бих искала да припомня, че времето за изложение на въпроса е до 2 минути. Отговорът на министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министърът - на дуплика, също до 2 минути, като възможните въпроси на всяка парламентарна група са два.
Аз се надявам, че за постигане на конструктивност на работата в комисията, ще бъде разумно да се придържаме към правилника.
Второто предложение, което искам да направя, е следното: От гледна точка на бюджета на комисията се налага всички становища, които се искат по отделните законопроекти и всички покани, които се отправят към институции и организации, да бъдат по електронен път. Така че, надявам се, че всички ще се съобразите с това и на всички предложения ще бъде отговаряно по имейл. Не очаквайте да получавате писмени материали по поща, а си следете електронната поща.
Третото съобщение, което искам да направя, е във връзка с една създала се неточност към дневния ред за днешното заседание. Днес няма да се обсъждат актуални въпроси на лекарствената политика съгласно представения дневен ред. Материалите са представени на Българския фармацевтичен съюз, на всички съсловни и браншови организации, които имат пряко отношение към лекарствената политика. Ние очакваме техните писмени мнения за това по какъв начин да стане тя по-добра, по какъв начин националната лекарствена политика да бъде такава, че да бъде в съответствие с европейските норми.
Ние гарантираме, че на базата на всичко това и в съответствие със законодателните форми ще направим така, че наистина да бъдем като гарант за един контрол над разходите за лекарства. Но днес дебат по лекарствената политика няма да има в Комисията по здравеопазването.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Искам от всички заинтересовани организации до вторник до края на деня да получим писмени становища. След като всеки народен представител и член на комисията се запознае с тези становища, тогава ще обсъждаме този въпрос. Тогава ще бъдете поканени на това заседание, на което ще стане това обсъждане.
Искам да подчертая и следното: За да бъдем стриктни, за да присъства един народен представител, който не е член на Комисията по здравеопазването, на нейно заседание, той трябва да бъде поканен от член на комисията или от ръководството на комисията. Разбира се, ние няма да се формализираме, но нека всеки от уважаемите членове на комисията да имат предвид това.
Сега аз мисля, че можем да започнем с въпросите, ако няма нещо по процедурата или нещо по дневния ред.
Преди да бъде зададен първият въпрос, искам да помоля всички, които взимат думата, да спазват реда.
Започваме с парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми гости и колеги!
Господин министър, в предишното Народно събрание бяхме свидетели на изявления за това, че здравеопазването е прието като подприоритет и беше изработена стратегия, която беше представена в Европейската комисия и на базата на тази стратегия ще бъде финансиран приоритетно този сектор. Тази стратегия беше приета от Комисията по здравеопазването, но не беше разгледана в пленарната зала на Народното събрание.
Искам да разбера на какъв етап е тази стратегия, налага ли се тя да бъде разглеждана, гарантирана ли е финансово тя за периода 2014 – 2020 г. На какви финансови средства ще разчита здравеопазването.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпросите на доктор Дариткова.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Първо, от гледна точка на стратегията. (говори при изключен микрофон)………………
На България бяха нужни документи, за да може да кандидатства за пари за здравеопазване в спешната помощ. В понеделник Министерският съвет гласува стратегията за развитие на спешната помощ и на базата на това по същество след разговори с всички заинтересовани представители мога да кажа, че разчитаме на финансиране на цялостната спешна помощ. (говори при изключен микрофон)…………………………………………
По програмата за конкурентоспособността и обучението ще търсим финансиране.
Иначе, при ……., при която български граждани всеки месец с мой подпис минават през Комисията и отиват примерно в Турция или друга държава да се лекуват.
Така че тези въпроси ще бъдат част от българското здравеопазване и пак казвам, имаме пълното ангажиране и одобрение на Комитета по наблюдение. ……………………….
(говори при изключен микрофон)
Единият е в специализираната болница по онкология, вторият е в болница „Св. Екатерина“ и третият е в Александровска болница.
Правим постъпки в момента и сме в разговори с Министерството на финансите. Ако си спомняте, имаше такъв инструмент – един револвиращ фонд, в който към момента вследствие на връщането на взетите пари има около 7 млн. Това е доларова сметка. Идеята засега на Министерството на здравеопазването е тези пари да бъдат насочени към даване отново под револвиращ начин за изграждане на циклотрон в София. Тоест, това, което обслужва със съответните реактиви и радиоизотопи ПЕТ скенерите, които пък бяха закупени по СРИП-а.
А мисля, че аз имах възможност, мисля, на отговор на народен представител да дам отчет за цялото количество апаратура, което беше закупено по средносрочната инвестиционна програма и там резултатите някак си говорят сами по себе си.
Ако не съм бил изчерпателен, моля за допълнителни въпроси.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Следващият поред въпрос ще бъде от парламентарната група на БСП.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Колеги, господин министър, може би моят въпрос е продължение на това, което зададе доктор Дариткова.
Само че преди да отидем към бъдещето, да попитам дали успяхте да се запознаете с доклада на Сметната палата, който обхваща проектите, финансирани от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и грешките, които са допуснати там, защото публична тайна е, че средствата, които са жизнено важни за българското здравеопазване, по една или друга причина не успяха да бъдат усвоени. Така че дали сте запознат, дали сте направили изводите, за да се предотврати проектирането на тези грешки в бъдещия, в следващия програмен период?
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Ще дам отговор максимално експертно. Ще се опитам да изляза от политическото и ви моля наистина, когато говорим за възможност България да използва европейски фондове, да се държим по този начин, защото аз в действие трябваше да разбера, че за нашите партньори от Европейската комисия няма никакво значение при кое правителство, в кой момент, било преди пет, десет или дванадесет години или вчера се е случило или има някакъв тип публичен скандал на тази тема. А това е аргумент на нашите партньори - как да го кажа, хайде да кажа - да откажат определени приоритети, свързани с ясното развитие на българското здравеопазване, да бъдат финансирани, защото казват: първо си оправете къщичката.
Иначе, разбира се, че съм запознат с доклада на Сметната палата и държа да кажа, че в доклада на Сметната палата има много истини. Друг е въпросът, че докладът на Сметната палата констатира и по някакъв начин вменява някакъв тип отговорност на администрации, при които се е осъществило фактическото спиране на определени проекти. Но и по „Спри и се прегледай“, и по другите проекти, за които говори Сметната палата, извинете, но аз програмата „Спри и се прегледай“ не помня точно кога започна. Да ме поправят моите заместник-министри, но поне три-четири администрации се изредиха от тогава. И това, че във времето и точно при определена администрация на Министерството на здравеопазването се е случило формалното спиране на програмата, не означава, че това е вина на тази конкретна администрация.
А иначе какво всъщност питахте? Дали това ме попитахте?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Аз това казах.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: А, дали сме си извадили поуки. Към момента, днес съм разписал, защото това освен всичко друго е и система на работа на българската администрация, не на администрацията под управлението на една или друга политическа сила, но днес съм разписал заповед за влизане на Инспектората на Министерството на здравеопазването за проверка в нашия международен отдел, които ще ползват експертизата и на европейски институт и наистина ще искаме да внесем една много различна система на работа там. Да не влизам в подробности за това какво сме заварили.
Благодаря.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, господин министър. Бях достатъчно ясен. Мисля, че ме разбрахте. Важни са поуките. Никой не Ви държи Вас отговорен. Тук изобщо не става въпрос за политически изказ. В края на краищата току-що ги преброихме – седем министри и седем администрации се смениха, докато течаха тези неща. Е, има една малка подробност, че през цялото това време при четири от министрите имаше един заместник-министър, отговорен един-едничък. Но това е друга тема. Важното е да се извадят поуките, за да не губим пак пари, жизнено важни за българското здравеопазване.
Благодаря Ви, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз само да кажа, ако може. Не, не го приемайте като пледиране от страна на нашия екип да ни оставите повече време, в смисъл на постовете, които изпълняваме. Но самият факт, че за кратък период са сменени седем администрация, сам по себе си е проблем, който може да предизвика много по-тежки последици.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря.
От групата на БСП има ли други въпроси?
От групата на ДПС заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, господа заместник-министри, уважаеми гости, колеги!
Моят въпрос е свързан с идеите за реформи и по-точно с една от тези идеи. Но първо, уважаеми господин министър, на Вас и екипа Ви желая успешна, ползотворна, а защо не и паметна за българското здравеопазване в позитивен смисъл година?
Може да се изненадате, но доминираща част, когато говорим за реформи, от темите и проектите за реформи, които Вие в медиите напоследък говорите, ние от ДПС ги одобряваме, а някои от тях дори ги приветстваме. Не бива да се очаква от нас в този смисъл опозиционерстване като самоцел и непрекъснато да сме в конфронтация с Министерството на здравеопазването.
Но трябва да се знае, че винаги ще реагираме, когато видим наяве, а дори и намеци за компрометиране на утвърдени стандарти в българското общество, особено, когато те касаят заявени и припознати европейски ценности в комуникацията между хората и особено, когато едната страна е институция.
Голяма част от тези идеи не противоречат, а напротив припокриват и нашите идеи. Това е отразено и в предизборната ни платформа. Неслучайно казах в началото, че със задоволство приемаме доминираща част от идеите на Министерството на здравеопазването, още повече, че в тях виждаме стила, опита и приноса на поне двама от екипа Ви в лицето на доктор Бойко Пенков и доктор Ваньо Шарков – все известни и вещи в тази тема лица.
Въпросът е свързан с периода, когато, струва ми се, те не бяха заместник-министри още. Може би първата или втората Ви седмица като министър имахте идея за премахване на търговските дружества от болниците. По памет цитирам: да премахнем търговците от храма. Това беше казано пред медиите. Оттогава насам тази идея няма развитие, няма и послание в тази посока. Какво стана с тази идея? Последователни ли ще сте или очевидно във времето тази идея е отшумяла и сте се отказал от нея?
Благодаря.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви за добрите думи. Аз също желая успешна работа на всеки един от вас като парламентаристи.
А сега – на директния въпрос. Статутът на търговските дружества! Той не може да бъде разглеждан като самоцел. Знаете, всички тук или повечето от вас са опитни политици с памет за близкото минало. Знаете, че този статут беше формиран с оглед възможността реално една мастодонтно изглеждаща като идея, като концепция за това как трябва да изглежда здравеопазването от едни други години инфраструктура главно на болниците в крайна сметка.
Това че впоследствие тези идеи не бяха доразвивани, не бяха затвърждавани от следващите политически влияния – тук, като говорим за памет, аз помня, доктор Адемов ще потвърди това, Вие бяхте в мнозинството, което всъщност забрани приватизацията на лечебни заведения – оттогава досега фактически се развиха два паралелни свята, ако си говорим истината. Единият е на държавните болници, ако говорим, че главно там е инфраструктурният проблем и формата на собственост създава някакви диспропорции и дисбаланси, и вторият е на частните, агресивно навлизащи на пазара капитали – кой с благородни, кой с не толкова благородни намерения, което е свързано, разбира се, и с начина, по който се управляват и държавните.
Та този дисбаланс не би могъл повече да бъде толериран, не бива да продължава това. Оттук, ако с концепцията за реформа на правителството, която Висшият медицински съвет одобри единодушно, която всъщност дава яснота за източниците и формите на финансиране на дейността, защото когато балансираме три пакета – единият спешен пакет, който касае ангажимента на бюджета, единият базов пакет, който касае ангажиментите на задължителното финансиране, допълнителният пакет, който все повече трябва да надгражда доброволното здравно осигуряване. И това дава рамките и залага параметрите и начина, по който се финансира дейността, другият стълб, ако говорим наистина за реформа, е да разсечем този възел, свързан със собствеността, ангажиментите, свързани с търговското законодателство, възможността в крайна сметка държавата, защото вие като народни представители формирате законодателно политиката на държавата в сферата на здравеопазването. Държавата трябва да има възможността и през инфраструктурни възможности да може да проведе тази политика и тя да може да въздейства върху провеждането на тази политика.
От тази гледна точка е единствената причина, заради която начинът на управление на нашите дружества в момента е проблемен. Той не е довел до резултата, с който е бил зададен да се получи като форма на търговски дружества.
Ще ви кажа, че направихме една справка за немедицинските разходи на болниците. Правихме я по друг повод, не искам да внасям тази тема, защото знам, че това ще стане основната част на дискусията. Но хайде, ще я кажа. Въпросът е трябва ли от здравноосигурителни вноски да бъдат плащани немедицински разходи, включително и режийни или собственикът трябва да има някакво задължение към това?
Но не искам да продължаваме в момента темата, защото нямам готовност да вляза в конкретни числа все още. Ние не сме я довършили. Но в една от големите болници „други външни услуги – 2 500 хиляди лева“. Следваща болница – от общото число „стопански разходи – 3 400 хиляди лева“ „други външни услуги са 2 500 хиляди лева“.
Какво е „други външни услуги“?
А това са големи болници. Ако искате, ще ви кажа и кои са. Едното е болницата в Благоевград, болницата в Пловдив – „от общо стопански разходи 4 млн. лв., 3 млн. лв. са „други външни услуги“.
Нека да кажа, че има две болници в момента, в които предстоят общи събрания на болниците. В едната от тези две болници директорът сключва дългосрочни обществени поръчки на поразия, които ще доведат до тежка декапитализация на болницата, а другият успял да направи средната работна заплата 4 000 лв. Това е чудесно, но той много добре знае, че няма той да изпълнява този финансов план.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Може би, господин министър, Вие да ни предоставите материала и всеки член на комисията ще го получи.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Извинете, дали отговорих на въпроса, господин Кърджалиев?
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Наистина аз не исках в детайли, особено пък да цитирате цифри, по презумпция, по правилник ние нямаме право и такава детайлизирана информация да искаме.
Аз разбирам в лаконичен стил отговора Ви, че на този етап поне тази идея е останала назад, защото е в дисхармония с актуалната констелация от закони, наредби в Република България. Но продължавате да мислите в тази посока.
Неслучайно зададох този въпрос, защото още тогава тази тема имаше много сериозен резонанс от страна на факторите, които се занимават със здравеопазване, а защо не и обществен резонанс. По-голяма част, да не кажа значителна, доминираща част, бяха против тази идея.
Аз още веднъж повтарям, че този въпрос го задавам непредубедено, не, за да изтъквам нещо във Вашата политика като порок, а защото темата ми се струва изключително важна, особено на фона на всичките реформи, които Вие и Вашият екип предлагате оттук нататък.
Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви.
Искам само да подчертая, че когато Христос изгонил търговците от храма, след четири дена го разпънали. А Мохамед, когато премахнал лихвите, е трябвало да бяга в Йордания. Но това е друг въпрос.
Искам да подчертая обаче нещо друго, което е тенденция в Европа. Единствено в областта на здравеопазването реално се забелязва това, което ние наричаме приватизация. Одържавяването се наблюдава в почти всички страни в Европа. Най-изразено е в Испания и Швейцария.
Тоест, включването на частен капитал в държавни търговски дружества е практика. Даже искам само един пример да дам. В Цюрих Медицинският университет, болницата бяха купени от два частни фонда и в момента университетът в Цюрих е частен.
Разбира се, всичко това ние не можем да прехвърлим в наши условия. Но аз по-скоро бих формулирал така: нямаше противопоставяне на идеята на министъра, а всички изтъкнаха колко е сложен и труден този казус. Така да го формулирам.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: В тази връзка ще кажа: ама въобще не сме се отказали от тази идея. В момента тече правният анализ на възможността това нещо да се случи. Дълбоко вярвам, че когато имаш собственост, ти трябва да имаш лостовете да я управляваш.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Моля Реформаторския блок за въпрос.
Заповядайте, господин Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Уважаеми господин председател, колеги, господин министър и господа заместник-министри, скъпи гости! Първо, за много години на всички. Желая много здраве на всички граждани на Републиката. Мисля, че това ще е и начин да спестим някой лев в здравеопазването. Това в кръга на шегата, разбира се. Дай, Боже, да сме живи и здрави всички.
Според Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност са открити около 46 слаби места в лекарствената политика на държавата. За съжаление в последните години ние наблюдаваме един много сериозен скок на хронично и онкоболните в държавата, като данните, които и те дават, са около 250 000 души раковоболни в страната, 580 000 души са болни от диабет, има нови 50 000 заболели с инсулт.
Всичко това обаче рефлектира в един проблем, който наблюдаваме в последните години, а именно, че винаги има недостиг на лекарства в даден период от време. Винаги някой застава под Министерството на здравеопазването или някъде другаде се случва, в онкодиспансерите да има такъв недостиг на лекарствени средства.
Конкретно моят въпрос е следният: Какви са първите стъпки и мерки от страна на Министерството на здравеопазването за улесняване достъпа до лекарствените средства на онкоболните и хронично болните и какви са първите стъпки и мерки от Министерството на здравеопазването за завишаване контрола над безконтролното изписване на лекарства не само от болниците, но въобще, по принцип в системата. Уточнявам: първи стъпки, а не стратегия, просто да имаме спасение поне в началните етапи.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Разбира се. Нека да кажа, че за екипа ни тези два въпроса – осигуряването на достъп и контрола върху начина, по който се изразходват публичните средства за закупуване на медикаменти – всъщност е един и същи въпрос.
Тоест, ние имаме като общество и всеки индивидуално имаме ясно ограничен финансов ресурс, ясно разписан в Закона за бюджета и Закона за бюджета на касата. Целта на една политика в сферата на лекарствената политика е с наличния ресурс да се получи максимална палитра с максимален обем и да се осигури добрият достъп на гражданите от тези медикаменти.
В тази връзка нека да кажем наистина много ясно, че не е възможно оттук нататък да продължава начинът, по който това се случваше, защото това е натиск, който се извършва върху публичния фонд, върху ръководството на здравеопазването, и в парламента, и в министерството се извършва във времето и тези разходи са растели експоненциално, като нека да кажа, че за определени позиции имаме за миналата година 40-процентен ръст.
Тук проф. Тонев ще ме подкрепи, че средният ръст и то в богатите европейски държави, не във всяка една от тях, за тези неща е от порядъка на 5 процента. Това означава, че в България се случват неща, които не би трябвало да се случват и те са предмет наистина на различни форми на регулация.
Затова целият пакет промени в Закона за здравното осигуряване е готов. Мина вече публичното обсъждане. Окончателният му вариант ще бъде приет от ръководството в понеделник и в сряда се надяваме да мине през Министерския съвет и вие ще трябва да се преборите с това. Аз наистина имам молба в това отношение към цялата Комисия по здравеопазването и към всеки един от нейните политически съставни части да лобира за по-бързото приемане на тези неща. Там ясно са разписани: оценка за здравни технологии, предварително оценка на касата и оценка на ефективността и задължителни отстъпки още преди влизането в Позитивния лекарствен списък, задължителни процедури на централно договаряне преди да се стигне до достъп до това, предвижда се ясна процедура.
Това не са неща, които сме измислили ние на тази маса. Това са ясно работещи в повечето европейски държави механизми. Защо не ги прилагахме досега? Това си е някаква наша специфика.
Да кажа и още нещо, върху което много успешно и много скоростно работим. Към момента изграждаме правната експертиза на това нещо заедно с БОРКОР и заедно с Агенцията за обществени поръчки, които ни консултират в това, което правим. А то е свързано с наистина до месеци въвеждането на електронния търг за лекарства в лечебните заведения. Наистина вярвам, че още през пролетта това ще може да бъде работеща система навсякъде, където това е въведено. Това води до намаление средно с около 20 процента при същото количество закупувани медикаменти от лечебните заведения.
Мога да говоря много, защото това е такава важна тема, но сега няма да мога.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Благодаря Ви, за отговора, господин министър.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря.
Искам само да вметна, че новото е добре забравеното старо. През 2003 г. и 2004 г. беше разрешено на болниците, които са търговски и които не са търговски дружества, да си пазаруват на електронната борса във Франкфурт. Само че в един момент се получи следното. Разбира се, там бяха постигани добри цени, но се получи така, че Министерството на финансите се уплаши, че по този начин не може да контролира финансовия поток, който излиза. И през 2004 г. през месец август министърът на финансите го забрани.
Тоест, трябва да бъдем много внимателни, за да не се получи това отново. Защото министрите на финансите, независимо от коя партия, са едни и същи. Да не получим веднага обратен ход от тяхна страна, като навсякъде електронните борси за лекарства са отделни от другите борси. Тоест, те са само за лекарства, не са и, да кажем, за петрол.
Благодаря.
Сега наред да задава въпрос е парламентарната група на Патриотичния фронт.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми заместник-министри, колеги! За много години на всички. Желая ви здрава и успешна година.
Моят въпрос е свързан със спешната помощ. Но Вие много изчерпателно говорихте по този въпрос. Искам само да добавя нещо към тази тема, защото много ме вълнува следното: Кога ще се оправи координацията между тел. 112 и спешната помощ? Не мислите ли, че е крайно време Министерството на здравеопазването да се ангажира с една разяснителна, информационна кампания сред българския народ – какво е спешен случай.
Вие имате във вашите структури регионални здравни инспекции, които се занимават точно с подобни неща – профилактика, промоция на здравето и т.н. Мисля, че като отговорен министър и заместник-министри, би трябвало, крайно време е хората да разберат кога ние се нуждаем от спешно повикване, кое е спешен случай. Мисля, че по този начин бихме могли до малка или голяма степен излишното разкарване на линейките.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, докторе, за въпросите. Да започна от първия. Там проблемът е технически и технологичен. На съвместна среща с МВР и Министерството на здравеопазването, които съответно са принципали на двата телефона, всъщност е даден срок на двете фирми, в който те да намерят технологичното решение за съвместяване на двата телефона и срокът е два месеца. Той тече и ще ви информираме и персонално, включително и комисията за резултатите от това нещо.
Разбира се, че това е предмет на някакъв тип търговски взаимоотношения между тях, но те поеха ангажимента и ще стигнат до такова решение. Целта е това да бъде на минимална цена.
Относно дефиницията какво е спешност. Аз ще кажа, че днес сутринта, не във връзка с днешното изслушване, говорих с националния консултант по спешна медицина, който ме зарадва, като каза, че трудът на неговия екип във връзка със сформиране на конкретните дейности, които да залегнат в спешния пакет, за който казахме, че е ангажимент на бюджета, ангажимент на държавата и т.н., е практически готов. В понеделник той ще бъде представен на ръководството на Министерството на здравеопазването и по този начин ние ще получим дефиницията. Разбира се, това ще получи обществено обсъждане, ще бъде представено тук и ще вземем най-доброто решение. Но ние ще имаме на базата на медицинската експертиза ясната дефиниция на състоянията, които означават спешност. Това веднъж касае какво точно се случва с нездравноосигурените български граждани – до каква медицинска помощ те имат достъп – и втори път – ясните ангажименти на Спешна помощ.
Пътят е този. Иначе разказът през индивидуалното страдание вероятно за мен, за вас, всяко едно нещо би изглеждало спешно.
Дали отговорих на въпроса Ви, доктор Петрова?
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Да, благодаря Ви много.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря.
Сега наред е парламентарната група на БДЦ.
Заповядайте, колега Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, колеги! Наименованието на нашата парламентарна група е Български демократичен център.
Аз искам да използвам възможността да кажа, че както досега, няколко пъти Българският демократичен център изрази подкрепата си за реформата. Още един път го изразявам отговорно. Очакваме тази реформа, чакаме нейните резултати. Изразявам не само мое мнение, а и на колеги, с които непрекъснато комуникирам.
Ще си позволя да задам един по-конкретен въпрос във връзка с предстоящата реформа, който касае общинските болници. На голяма група от болници – знаем всички – че собственик са общините. Но те са подложени на всички здравни закони, както всички останали болници. Тези болници обикновено, голяма част от тях, работят по клинични пътеки, които са с по-ниски цени. Високо-технологични медицински дейности в голяма част от тях не се извършват.
Моят въпрос е, тъй като, уважаеми господин министър, Вие споменахте за тези режийни на болниците, които изцяло се поемат в момента от тези лечебни заведения, което допълнително ги натоварва. В същото време кадрите са малко. А тези лечебни заведения за болнична помощ в определени райони обслужват голям брой население и се явяват единствените лечебни заведения за болнична помощ, разположени на повече от 60 км от по-високо стоящо лечебно заведение.
Конкретно моят въпрос е в здравната реформа какво се предвижда за тях, като тук ще си позволя да направя едно уточнение, че има общински болници, които са в стабилно финансово състояние, но има и такива, които имат големи задължения. Разбира се, общините имат различни възможности да подпомагат болниците си и те могат да ги подпомогнат само за капиталови разходи и апаратура, без издръжка.
Това е моят въпрос.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз затова и някак си връщам разговора и към въпроса, зададен от колегите от Движението за права и свободи. Разказът за формата на собственост и ограниченията за възможността по същество собственикът, Общото събрание на болницата да могат да извършват политика, да могат да финансират, да могат реално да управляват едно лечебно заведение, а те в момента за добро или за лошо, са блокирани.
Аз пак казвам - Когато бъдем готови с окончателната концепция, как ще се приеме, доктор Адемов, е отделен въпрос, но за мен по-чиста форма от това собственик да носи отговорност за инфраструктурата на едно лечебно заведение, което е негова собственост, няма. Няма по-чиста формула. А парите от здравните ни вноски трябва да отиват за дейност, за медикаменти и за добро заплащане на лекарите, за да могат да стоят в болницата, където има нужда от тях.
Да кажа, че през Наредбата за специализация, която в следващата седмица ще бъде публикувана в Държавен вестник, тоест, ще стане окончателно валидна, сме предвидили и механизъм и в общинските болници млади лекари, които са от този град, от това населено място, да могат да започнат специализация, като за това има ясна процедура. Но това би могло да даде възможност при положение, разбира се, че самата болница може да мотивира добре младия човек, той да може кариерно да развива специализацията си, като остане да работи в болницата в родното си място.
Знаете, че запазихме категорично – и това мисля, че срещна одобрението на целия спектър на парламента – цялата методика, по която министерството финансира по една договореност със Сдружението на общините в Република България така наречените болници в труднодостъпни и отдалечени райони. Отварям една скоба. В момента сме в разговор. Има ясното разбиране и от двете страни – и от страна на Министерството на здравеопазването, и от страна на Националното сдружение на общините в Република България – че, да кажем, Чирпан не е точно отдалечено и труднодостъпно място. Например такива места фигурират в момента в методиката.
Това са стъпки, които трябва да се извървят. Ние ще поддържаме ангажимента, който държавата е имала към общинските болници. Истината е друга и тук стои и въпросът със задълженията, стои и въпросът за възможността да има стабилност в едно лечебно заведение, да има политическа отговорност в крайна сметка за него, за мястото, в което е разположено – било от местната, било от централната власт. То е свързано наистина с ясен въвод на собственика във възможност да го развива, да го прави стабилно, да го прави устойчиво във времето.
Пак казвам, всичките примери от всичките ни търговски дружества – големи болници, водят до извода, че това е възможна стъпка. Но нека да не казваме „хоп“, преди да сме скочили.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря ви.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви и аз, господин министър.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Сега е ред на парламентарната група на „Атака“. Само че аз не виждам тук представител на „Атака“.
Тогава на ред е парламентарната група на АБВ.
Заповядайте, господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри! В програмата на правителството доста се говори за здравната карта, за електронното здравеопазване. Там се казва: изработване на здравна карта. Доколкото моите спомени ми позволяват да съдя, здравна карта са изработвали всички министри от проф. Гайдарски насам. Някои бяха върнати от Комисията за защита на конкуренцията. Това ми е ясно.
Все пак изработване на нова здравна карта изисква доста време, доста разходи, доста усилия.
Моите въпроси са следните: Не е ли възможно вместо да се започва от нулата, да се тръгне от това, което е направено, и само да се надгради?
Второ, в предишните здравни карти имаше много неясни критерии за определяне на нуждата от отделните здравни заведения. Повечето бяха базирани на броя на населението, което според мен е абсолютно неадекватен критерий за определяне на здравната карта. Ясно е, че повечето от най-тежките, най-належащите болни се обслужват от пет – шест области, където са основно университетските болници.
Тоест, тук би могъл да играе ролята критерият „брой обслужвани болни“, а не „брой на население“. Въобще как смятате да процедирате с тази здравна карта, на първо място, съставянето й или актуализирането й и, второ – вкарването й като задължителен елемент в нашата здравна система.
Благодаря.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпросите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин професор, разбира се, че цялата работа по здравната карта стъпва и ще стъпи на неща, които и дотук са работени.
Проблемът от гледна точка на философията, на мнозинството, както Вие знаете, е свързан с това, че към момента – Вие някак си сам го казахте – критериите, по които е изработвана тази здравна карта, са механистични: брой население, което средностатистически трябва да отговаря на определен брой легла или респективно – определен брой болници, което не е добрият подход.
Тук може би ще отворим пак разговора, който с доктор Адемов водим от известно време – как се измерва тежестта и процентното съотношение в отделните районни каси, примерно, които финансират дадена област, който разговор е много дълъг.
От тази гледна точка в момента тече процес. Областните съвети всъщност на базата на различен тип критерии, на базата на ясно доказване на медицинските потребности на населението, на спецификите на медицинските потребности на населението в даден регион, да дадат минимални и максимални инфраструктурни нужди за дадения регион.
Тази карта ще бъде със задължителен характер, което е част от програмата ни за управление за бъдеще време. Тази карта няма предвид да сатрапства върху налична инфраструктура. Но трябва да е ясно, че оттук нататък нови мощности, нова инфраструктура – не забравяйте, че ние имаме наистина реално или обективно по каквито и критерии, и по най-механистичните да ги смятаме, ние имаме и като количество активни легла и като брой болници едни коефициенти, които са доста, доста над максималните за средноевропейските стойности.
Тоест, оттук нататък нова инфраструктура ще може да бъде и замисляна, и постигано разрешение, и строена, и въвеждана във взаимоотношения с публични фондове за заплащане само при налична нужда. Тоест, повече болници в София, където има 100 – едва ли! Повече болници в Пловдив, където има 42 ли, доктор Шишков? Едва ли! Но, когато това стъпи на ясни критерии, тогава и разговорът дали добри хора могат да атакуват това в съда, ще бъде лишен от смисъл. Нуждата от задължителен, законово обоснован характер на здравната карта, стъпила на медицинска необходимост, всъщност ни предпазва от възможността съдът с обективни причини да позволи разрастването на тази болнична система.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Надявам се това да влезе скоро, защото това ще спести даже усилията от еквилибристика, които трябваше да се положат в Закона за бюджета на здравната каса, за да се ограничи броят на излишните болници. Мисля, че това ще бъде облекчение и за Вас.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Ще бъда много откровен, господин професор. Аз споделям повечето от чисто юридическите аргументи, които в залата при обсъждането на Закона за бюджета на касата за 2015 г. бяха дадени. Целта на тази законова норма, на тази лимитация, която сложихме в бюджета, е да запълни луфта и да даде възможност за нов лукс на здравни заведения до момента на изработването на здравната карта.
Аз най-ясно съзнавам, че текстът е силно рестриктивен. А иначе успоредно с тази карта предвиждаме и съответната карта за спешна помощ и, разбира се, това са разговорите ни с Българския фармацевтичен съюз. Ще има и такава аптечна карта, която също трябва да следва определен тип логика на потребности, а не просто на търговската необходимост на едни или други хора.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря.
Всъщност ние приключихме първия кръг. Благодаря на представителите и също така на господин министъра за изчерпателните отговори. Аз предполагам, че това ще бъде и система на работа.
При първия кръг аз бях по-либерален по отношение на времето. Но при втория кръг ви моля, спазвайте точно времето, с което разполагате.
Започваме втория кръг с парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Моят втори въпрос ще бъде свързан също с тема, която е достатъчно експлоатирана от много комисии по здравеопазването и от много ръководства на Министерството на здравеопазването – темата за електронното здравеопазване.
Аз бих искала да разбера какво е намерението на екипа на министерството да привнесе нови нюанси в платформата за електронно здравеопазване, каква е концепцията?
През миналата седмица стартира електронният болничен лист, нещо, което се работеше още от преди две години от преди три екипа на Министерството на здравеопазването и ръководството на НОИ. Смятам, че това е една стъпка напред. За съжаление всички тези стъпки във времето се реализират относително бавно и тази разпокъсаност на електронните системи на различните структури в сферата на здравеопазването и социалната система създават затруднения. Надявам се новият програмен период да бъде полезен за финансирането на темата за единна електронна система на касата и на Министерството на здравеопазването и бих искала да разбера какви са актуалните намерения на министерството, актуалните проекти, по които се работи, и възможните срокове, когато те ще се реализират.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Министерството на здравеопазването е един от лъчовете на една от основните цели на мнозинството и на правителството, а именно изграждане на една добра и модерна система на електронно управление.
Нека да кажем, че първото заседание на Съвета за електронно управление ще се проведе през следващата седмица. То се председателства от вицепремиера Бъчварова, която пряко ръководи този процес. Наистина вече има сериозни стъпки в тази насока. Самият факт, че аз мога да декларирам пред вас, че ние практически имаме осигурено по европейски програми финансиране за електронното здравеопазване, е следствие наистина от една много добра координация между централния екип, работещ на ниво Министерския съвет и „Информационно обслужване“ и екипите на отделните министерства, а в случая – екипа на Министерството на здравеопазването, защото всяко едно нещо, което трябва да се прави, трябва да почива на определени критерии. Да не навлизам в детайли – отворени, неотворени и т.н., за да може да бъде предмет на европейско финансиране.
А иначе още в рамките на този месец на ниво този Съвет за електронно управление ще се вземе решение за формата, вида на индивидуалния идентификатор, тоест, на уникалния идентификатор, тоест, с каква технологична база тръгваме. Ангажиментът, който е поет, отново казвам – от всички, спрямо министерството е, че в края на годината, когато ние пък от друга страна ще имаме разработена тестова форма на относително пълния софтуер на системата, ще има нужното количество персонални идентификатори.
Днес приключва резултатът от конкурса на министерството за задание за обществена поръчка за ЗОП. Нека да следим формите. Тоест, заданието беше за това какво трябва да пише в заданието на обществената поръчка, тоест, как трябва да изглежда системата, като министерството е дало изискванията си към тези неща. Ще видим, може би още утре или както е по процедурата, ще можем да ви информираме за резултата. Тоест, когато това задание бъде подробно и ясно написано съобразно нещата, които министерството е задало при условията на конкурса, всъщност отиваме на реалната процедура по обществена поръчка.
Наистина амбицията ни е в тестов вариант, повтарям, да имаме една относително завършена система, която да обединява и рецепта, и фиш на базата на индивидуалния идентификатор и цялото това нещо да бъде част от „облак“, базиран на сървъра на Министерския съвет и това да бъде факт до края на годината.
Не мисля, че от гледна точка както на взаимодействието ни с всяка една от институциите, така и от гледна точка на финансиращите тези начинания европейски партньори, ще срещнем пречки. Това наистина е важно. Важно е, от една страна, за пациентите, които да получат собственото си право на здравноосигурени и да го носят в ръката си, а от друга страна, няма защото на хората в Комисията по здравеопазването да обяснявам колко е важно изсветляването на разходите в системата.
Като първи модул на цялата електронизация можем да говорим наистина за това, че през пролетта ние имаме сериозната амбиция да внедрим със задължителен характер тази електронна платформа за търговия с лекарствени средства в лечебните заведения.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
От парламентарната група на БСП? Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, гости! За никого не е тайна, че парите на голям брой държавни фирми и компании, в това число и болници, бяха концентрирани в Корпоративна търговска банка. Служебното правителство на Марин Райков още с цел по-добро и прозрачно управление на финансите в държавните дружества въведе едни правила тези структури да могат да депозират в една банка максимум 25 процента от финансовите си ресурси, ако балансовата им стойност на паричните им средства надвишава 3 млн. лв.
Това се случи, мисля, през май 2013 г. След това правителството на Пламен Орешарски продължи с тази политика, с тези правила. Само че не всички държавни фирми и компании, в това число и болници – подчертавам и болници – изпълниха тези правила. Даже мога да дам примери с болници, на които управителният им орган – бордовете – са взели такова решение за разконцентриране на парите от КТБ, но изпълнителните им директори не са изпълнили тези правила и тези задължения. Въпреки че са имали огромни задължения, просто са държали парите на високи лихви в КТБ.
В тази връзка е конкретният ми въпрос към Вас – каква част от средствата на болниците на Ваше подчинение, на които Вие като министър сте принципал, са били вложени в КТБ? Какви са загубите? Ще понесат ли някаква отговорност ръководителите, нарушавали финансовите правила и допуснали тези загуби, които според мен не са никак малки.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: И аз искам да добавя само, че за една част обаче от този тип болници те са искали разрешение от принципала и принципалът им е разрешавал. Тоест, каква ще бъде политиката при единия случай и при другия случай?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин председател, аз не знам какво означава решение на принципала. Разбира се, има най-странни случаи, най-различни принципали и най-различни болници.
Доколкото аз съм запознат с правилата на днешното изслушване, аз няма да навлизам в конкретика. Ако ми зададете въпрос в зала или писмен въпрос, аз ще ви дам по-конкретен отговор.
Едно от първите неща, които направихме като екип в Министерството на здравеопазването, ако щете го наречете фиксация, беше да изискаме именно справка за това, защото тогава се развръзваше въпросът с КТБ. Всъщност нашите държавни дружества какви пари евентуално могат да загубят и какво има вложено вътре.
Ако не ме лъже паметта, има пет болници, които в противоречие с правилата на Министерството на финансите са държали фактически по-голямата част или всичките си пари в КТБ. Аз ви уверявам, че спрямо ръководството на всяка една от тези болници ще бъдат предприети съответните мерки.
Разбира се, иначе сериозна част от болниците имат някакви суми в КТБ, което по никакъв начин не може да бъде укоримо за тях.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Сега е ред на Движението за права и свободи.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, господа заместник-министри, колеги, гости! Понеже в правилника е казано, а и доктор Дариткова подчерта, че в блиц контрола се задават актуални, а не концептуални въпроси, аз ще се опитам да задам актуален въпрос и той е свързан с онзи прословут § 10 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а в окончателния вариант на закона е § 11. Той всъщност е част от Закона за здравното осигуряване, където е казано следното: Аз ще го прочета дословно, за да го тълкуваме отново, въпреки че аз си давам сметка, че вие не сте органът, който тълкува. Но, така или иначе, вие ще изпълнявате този текст заедно с Националната здравноосигурителна каса.
Затова искам малко повече разяснения по този текст, защото според мен създава условия за различно тълкуване. Ето го текстът:
„Лечебните заведения, които след 31 декември 2014 г. са получили за първи път разрешение“ – подчертавам това – „за дейност по чл. 48 от Закона за лечебните заведения, както лечебните заведения в чието разрешение за дейност са включени нови дейности“ – подчертавам и тези две думички –„след 31 декември 2014 г. не могат да сключват през 2015 г. договори или допълнителни споразумения с Националната здравноосигурителна каса за съответните дейности.“
Това е текстът на закона, който е приет.
Вие знаете, че по Търговския закон лечебните заведения имат право на неограничен брой клонове, филиали. Възниква следният въпрос: Разпоредбата на този параграф отнася ли се за лечебните заведения, които са получили разрешително преди 31 декември 2015 г. и които през 2015 г. откриват свои клонове (филиали) в друга област или друго населено място, без да включват нови дейности, така, както е казано в закона.
Втория въпрос. Тези лечебни заведения или клонове могат ли през 2015 г. да сключат договори с РЗОК?
Малко по-просто казано, не с купешки думи, господин Абу Мелих или негови близки имат болница в Бургас. Да допуснем, че има намерение да разкрие клон на неговото лечебно заведение, което вече има лиценз за извършване на дейност. Има намерение да открие клон на своето лечебно заведение със същия предмет на дейност в Провадия, например. Какво става в тези случаи?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз наистина разбирам този въпрос на доктор Адемов, за когото много пъти съм казвал, че дълбоко уважавам като експертиза, а не като подхвърляне на идея как може да се заобиколи законовия текст, а наистина като желание да се изясни текста.
Краткият ми отговор е не. Ако аз имам болница в София и реша да открия неин филиал във Варна, аз трябва да получа разрешително за това от РЗИ – Варна и съответно да сключа договор. Вие няма да имате право на дейност във Варна, ако нямате разрешително от РЗИ – Варна. Така е.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Преди много години в тази комисия имаше един член, който се казваше доктор Първанова. Нека да я споменем. Тя казваше така: колеги, четете внимателно Търговския закон. Нека да прочетем Търговския закон и да видим за какво точно става въпрос.
Ако казвам всичко това, казвам го с най-добри намерения, защото има такива лечебни заведения, които имат филиали, за които говорим.
Лечебното заведение – хайде да го наречем така – майка, има лиценз, лиценз от вас. То не разкрива нови дейности, както е записано в текста. Няма нови дейности. Ще извършва абсолютно същите дейности.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: По въпроса, по който Вие говорите, разбира се, ние можем да спорим. Но и двамата не сме юристи и рискуваме да предизвикаме вероятно някаква веселост у специалисти в тази област.
Но аз се позовавам на Закона за лечебните заведения, където ясно е казано на територията на дадена област кой дава разрешителното за дейност. Вие се позовавате на Търговския закон и можем да спорим дълго. Но, ако едно РЗИ не ми позволи да открия филиал на моята софийска болница във Варна, то няма как да сключи договор с Националната здравноосигурителна каса. За да може да работи, то трябва да получи съответния лиценз от РЗИ.
ХАСАН АДЕМОВ: Но то вече е получило лиценз от Вас, господин министър.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Тук наистина въпросът опира до тълкуване, защото има и много частни случаи. В случая доктор Адемов говори за филиал. Ами, ако е мобилна болница например? Тогава какъв е вариантът?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Признавам, че не съм разсъждавал по въпроса.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин министър, само едно изречение. Филиалът в Девин, любимата болница на ред правителства, на болницата в Смолян?
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Не, не е филиал.
ХАСАН АДЕМОВ: В началото госпожа Атанасова я разкри като филиал. Знаете много добре.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Не, тя предложи да го направи, но не го направи.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Тук се консултирахме със заместник-министрите.
Аз наистина ще си взема бележка и ще се консултирам с юридическия екип на министерството и ще търсим допълнителна помощ. Благодаря за въпросите. Ще се опитам да отговоря на въпроса за мобилна болница или за нещо такова. Но наистина, доктор Адемов, на нов адрес, нови помещения трябва да бъдат сертифицирани, за да могат да извършват медицинска дейност. А това е в правомощията на РЗИ. Нали така?
За мобилните болници наистина не знам как стои въпросът.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин Семир Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Уважаеми господин министър, доктор Адемов е прав. Затова Ви съветвам да съберете юристите в министерството, да внесат поправка в тази му част. Аз знам защо спирате системата – за да стане реформата. Трябва ви една рамка, стабилна финансова рамка. Това ще е начин да се заобиколи идеята изобщо.
Търговският закон третира болницата, супермаркета, банката. Това е търговски закон, те са и търговски дружества. Една банка, получила ли е в България от БНБ лиценз, отваря колкото си иска филиали. Вие сте прав, господин министър. В случая РЗИ идва, проверява дали отговаряш на условията или не. Филиалът веднага завежда дело и го печели, защото казва: аз взимам лиценз, майката има лиценз.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Колеги, излизаме извън рамката на дискусията.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: До една година би трябвало реформата да е готова. Аз съм Ви обещал друго – до шест месеца, ако не внесете законите, поне да видим накъде отиваме, това е страшно.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, господин Мелих, че ясно начертахте двойното дъно за това, за което говорим. Да, делото евентуално ще бъде спечелено след една година. А дотогава ще има ясна законова база къде може да се откриват филиали.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Колеги, дайте да се придържаме към правилника.
Имате думата за едно изречение, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Само едно изречение в подкрепа на министъра. Господин министър, тук са два закона – Търговският и специализираният – Законът за лечебните заведения. Доколкото знам, юристите твърдят, че водещ е специализираният закон.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: И това трябва да се консултира.
На ред е Реформаторският блок за своя втори въпрос.
Заповядайте, доктор Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Вторият ни въпрос за малко нямаше да го задам, защото смятам, че всяка минута губим от времето за реформи в здравеопазването. Но все пак се провокирах от изречението, в което се каза, че в Пловдив има 40 и няколко болници и 100 и повече в София. Това наистина възбуди и колегите, които са около масата. Добре де, къде е келипирът в цялата тази работа? Аз мисля, че келипирът е в делегирания бюджет, тъй като всеки може да види, че делегираните бюджети, които се определят по незнаен начин, макар че има някаква формула, по която се определят, имат едни несъответствия. Всеки от нас може да ги види като справка в касата за всеки регион.
Давал съм примери и пак ще дам един подобен пример. Как така 100 легла в една болница има пет пъти или десет пъти по-голям делегиран бюджет, отколкото примерно болница с 600 легла? Как става това нещо? Не е ли делегираният бюджет форма именно на източване на касата?
Затова моят конкретен въпрос е: мнението на министерството именно към делегираните бюджети. Правилни ли са те или не? Има ли алтернатива на тях.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Доктор Шишков, въпросът е откровен. Това, че сме от една политическа партия, не значи, че аз знам въпроса, който ще ми зададете в момента. В момента разсъждавам върху конструкцията на отговора.
Но нека да кажем така: Делегираните бюджети са опит да се даде рамка и бюджетна прогнозируемост. Алтернативата, пазарната алтернатива на делегирания бюджет е да се заплаща дейността такава, каквато я декларира изпълнителят, което пък ме връща на логиката на разсъждения, спрямо която сме базирали идеите си за реформи.
В момента в Центъра за обществено здраве ние правим цял отдел, който да концентрира, да възобнови и да създаде, ако щете, цяла група от медицински регистри.
Много съм слушал за различни регистри. Аз се ужасих. Понеже няма да говорим с конкретика, някои от най-важните медицински регистри са по ДОС. В смисъл хората знаят за какво става въпрос. Ето, доктор Комитов е тук, ще го потвърди. Те са с двегодишно закъснение, абсолютно непълни. Друга част от тях са телефонен указател: Петър е болен и е от София. И какво от това? Дори и телефонът му не фигурира там за разлика от телефонния указател.
Тоест, когато въведем цялата тази система от медицински регистри, това ще бъде ясен аргумент и на касата, и на министерството за обосноваване на текста, който в промените в Закона за здравното осигуряване ние сме предложили като екип и съответно, след като мине през Министерския съвет като правителство, а той гласи, че променяме философията. Сега в момента пише, че касата заплаща извършената дейност и правим всякакви такива някакви комбинации – делегирани бюджети, лимити и т.н., което е нужно, за да може да се удържи финансовата рамка.
А когато въведем текста, който е предложен, ако, разбира се, народното представителство го гласува, който гласи, че касата планира, изследва и закупува от извършителите на медицински услуги съответните дейности при най-добри условия за пациента, това вече е различна философия. И когато касата набере, министерството набере народното представителство с достъп до тази система, защото ние в момента сме слепи, дами и господа, слепи сме от гледна точка на това какво се върши.
Започнахме да правим програма за бонификация на джипитата. Вчера разбрах, че джипитата не искали, защото щели сме да ги контролираме. Ще ги контролираме. Оказва се, че ние нямаме резултати от това какви стойности на кръвното налягане са изследвали тези хора при диспансеризиране за хипертонично болни.
Тоест, тръгваме от масива, тръгваме от базата данни, на базата на която можем да контролираме и да плащаме резултат. Тогава, доктор Шишков, можем да излезем от разказа за лимит, за администриране и за делегиран бюджет. Дотогава наистина според мен ще е опасно.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Фактически това, което ние сме говорили много често и сме го обсъждали с Вас и въобще с всички, които сме тук, това, е, че този политически лобизъм, който се намести в касата, е начин на източване на самата каса и липсата на пари.
Затова дадох директно този пример. Тук ставаше въпрос именно, че всичко се прави на парче и според политическата конюнктура, който съществува, е и определянето на делегирания бюджет. Ясните правила, които са застъпени именно в реформата и за които сме говорили, коментирали, мисля, че всички ще се обединим около тях, за да бъдем в помощ на министерството и на екипа на министерството.
Това, което се случваше досега, ставаше именно чрез делегираните бюджети. Затова е и големият напън именно да се правят нови болници. Това е големият келипир, знаейки, че ще усвоиш еди колко си милиона лева за една година примерно и много бързо можеш да забогатееш.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Ако имам правото на процедура, бих казал, че тук говорим за яснота, за процедура на избор на директори на районни здравноосигурителни каси. Ако народното представителство в неговата цялост подкрепи желанието на Министерството на здравеопазването това да се случва прозрачно, това да се случва непартийно оцветено, може би може да опитаме такъв подход, ще създадем ясни критерии.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата за въпрос парламентарната група на Патриотичния фронт.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съзнавам, че в момента съм изпаднал в ролята да задавам въпроси, особено например да задаваш въпроси след колегата Хасан Адемов, което е все едно да пееш на „Златния Орфей“ след Лили Иванова. (Оживление в залата.)
Все пак искам да благодаря на господин министър Москов за това, че още преди Нова година в работен порядък запозна Патриотичния фронт с екипа си, с намеренията, които имат за реформа в сферата на здравеопазването. Имахме възможност в един по-свободен вариант да разговаряме, да поставим актуални въпроси пред Вас и пред Вашия екип, свързани с помощник-фармацевтите, с фелдшерите и с много други дейности и т.н.
Но аз днес искам да Ви попитам, господин министър, все пак аз не съм лекар, не съм медицинско лице, дори нямам и звание „доктор“, домързя ме да уча, само две висши образования завърших, но за сметка на това – в сферата на финансите.
Така че чисто организационно моят въпрос касае една огромна група хора и то от най-тежката социална прослойка. Това са хора, които са пострадали, хора с отрязани ръце, крака и естествено знаете – те са трудоустроени и подлежат на освидетелстване от ТЕЛК-ове и НЕЛК-ове.
Въпросът ми е следният: Много от тези хора – според мен поради чисто организационни причини – след като изтече съответният срок, трябва да се явят отново на преглед. Обикновено този преглед се извършва – особено в последните месец и половина, имам над 300 такива писма – обикновено два месеца след като е изтекъл срокът за получаване на такава пенсия. Иначе казано, представете си, че на господин Адемов му е извадено едното око, а на доктор Кърджалиев – другото око. Давам просто нагледен пример, за да ме разберете. Викат ги на преглед, за да видят дали не са им поникнали отново очи. В общи линии това е фактическата ситуация: хора с отрязани крака ги викат на преглед, за да видят дали не са им пораснали отново краката. Аз говоря сериозно, наистина не се шегувам.
Мисълта ми е и въпросът ми е ще се ангажирате ли да се създаде една по-стройна организация в тази сфера, където се извършват ТЕЛК-ове и НЕЛК-ове. Ще има ли някакъв по-облекчен режим, особено за хора, които наистина са тежки случаи, пак казва – с отрязани ръце, с отрязани крака, защото е ясно, че няма да им пораснат нито ръце, нито крака на тези хора. Човекът няма тази възможност да регенерира организма си така, както го прави например гущерът. Като си отреже опашката, тя му пораства отново.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Относно въпроса за трайни, дефинитивни инвалидизации и нуждата от повторната им проверка, това наистина е абсолютно основателен въпрос. Но той произтича от нещо по-голямо.
Нека да кажа, че няколко пъти сме имали разговори с различни народни представители. В понеделник е на път да приключи и да бъде даден докладът. Има и съвместно сформирана работна група заедно с Министерството на труда и социалната политика. Нашата амбиция е ние радикално да променим въобще философията на тази система за оценка на неработоспособността.
Хайде така да кажем: няма нужда от ТЕЛК. Няма нужда от това специален вид медик, който има задължението да не работи другаде, за да се занимава с това нещо. Философията и концепцията са ясни и прости. Лекар със специалност, на когото държавата е признала, че може да лекува, да проследява и съответно да оценява дадено състояние след съответния трудов стаж, получил сертификат за това, може да извършва трудово-лекарска експертиза. Ако той може да го прави, каква е нуждата от допълнителни комисии?
Тоест, едната идея е да премахнем тези абсолютно ненужди структури. Знаете ли, че в ТЕЛК-овете има записвания за след година, за след две години. Кому е нужно това? Защото работещ лекар в болница, не може да прави трудово-лекарска експертиза. Защо? Той може да лекува заболяването, може да го проследява във времето, може да издава епикриза, може да получава пари за това, но не може да оцени степента на инвалидност спрямо ясни, забележете, и в момента критерии. В смисъл, ако имаш еди какъв си процент фракция на изтласкване, това означава еди какъв си процент инвалидност. Оттам нататък не е работа на тази лекарска експертиза да оценява какви са индивидуалните социални нужди на този пациент. Защото можеш да бъдеш – за да вляза в речника на господин Байрактаров – без око, може да бъдеш без крак, можеш да бъдеш с тежък диабет и при всички тези основания да си на 60 процента инвалид. Ти имаш различни специфични, отделни за теб, социални потребности и социален работник трябва да ти ги идентифицира.
Да спрем с разказа, при който ние на тези хора им даваме 50 лв., билет за трамвай и им казваме да си стоят в къщи.
Дали успях да бъда ясен? Тоест, ясно развързване на въпроса с опашките от гледна точка на медицинската експертиза и индивидуална социална експертиза спрямо нуждите на съответния човек.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Всъщност има такава практика в Европа – лицензиран за експертиза лекар. Има и някои допълнения: трябва да има минимум осем години трудов стаж, след като е взел специалност и т.н. Но това са подробности.
Накратко, заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Искам да направя само кратка реплика, която не е и толкова реплика, колкото да ви кажа, че Ви разбрах. Но за мен е важно да Ви разберат и тези хора, които днес са тук, защото това, което казахте, е изключително важно.
Първо, това, което казахте, е, че ние за пореден път имаме единомислие, така, както имаме единомислие относно разходите, които се правят от Националната здравноосигурителна каса, и че е крайно време да се плаща не за количество дейности така, както се прави години наред, а за качество на здравна услуга.
С това допълвам въпроса на Вашия колега доктор Шишков. А в случая това, което говорим и аз ще Ви адмирирам наистина след време, не сега, аз обичам да стискам мъжки ръката за добре свършена работа, а не да правя предварително хвалебствия, защото Вие днес поемате една тежка битка с корупцията. Създаването на такива опашки пред ТЕЛК-ове и НЕЛК-ове означава плащане на едни огромни неформални парични потоци под масата. Нарича се на български език корупция.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви. Изчерпахте си времето.
Имат думата за втори въпрос представителите на БДЦ.
Заповядайте, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз искам да попитам във връзка с нещо, което Вие заявихте: че при провеждането на здравната реформа ще се получават финансови средства за краен резултат. Тоест, за качествено свършена медицинска дейност.
Тъй като за качеството говорят два индикатора, два фактора, бих казала. Единият е медицинските стандарти, които понякога изключително много финансово натоварват болниците, но крайният резултат не е добър. Вторият е акредитацията на лечебните заведения, която в един период беше задължителна, след това стана пожелателна, а сега стана задължителна само за лечебни заведения, в които се извършва преподавателска дейност.
Моят въпрос е тези два фактора, като вторият оказва повече влияние за организацията и дейността на лечебните заведения, но, разбира се, и за лечебно-диагностичния процес, ще претърпят ли преразглеждане и промени във връзка с реформата?
Благодаря.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Част от законовите промени, които ние предлагаме, са насочени точно по посока на идентификация и на оценка на качеството на свършена работа като причина за заплащане или за сключване на договор, забележете. Защото ние предвиждаме в законовите промени, които ви предлагаме, при ясна констатация за липса на добри резултати, при ясни резултати от гледна точка на неудовлетвореност на пациентите касата да има възможност да не сключва договор с определено лечебно заведение.
Изпреварвам въпросите. Има наистина ясно проследими и обективни начини да се получи мнението на пациентите за това добра, качествена ли е услугата в едно лечебно заведение или не и да се избяга от субективизма.
Акредитацията. Връщаме със законов текст акредитацията като задължителна процедура за всяко едно българско лечебно заведение. В момента сме в процес и тук наистина използваме всичко натрупано, защото гледам, че и доктор Адемов, и доктор Райнов, и доктор Дариткова са хора с опит. Всичко, което е натрупано в този процес като експертиза, като идеи в областта на това как реално да се извършва акредитацията, защото всички сме били свидетели на това как тя се извършва фактически, ще бъде заложено в наредба.
От гледна точка на индикаторите. Не само, че съвместно с Българския лекарски съюз и с Касата имаме общия ангажимент да се преразгледа начинът, по който изглеждат клиничните пътеки. Аз го казах мисля и пред вас. Гледахме клинични пътеки от зората на клиничните пътеки, от 2002, 2003 г. Там има ясен набор от неща, които трябва да бъдат записани при изписването на пациента – какво му е, какво е състоянието на лабораторните изследвания, дишането и всичко онова, което е свързано с това какво му е състоянието.
С течение на годините до 2014 г. всичкото това нещо е изчезнало от състава на клиничната пътека. Тоест, изчезнало е основанието да бъде заплатен трудът на лекаря. Защо и как е изчезнало – да не си говорим сега. Ясно е защо.
Но мисля, че имаме волята на всички да го върнем и тук не говорим за политика, а за добър смисъл.
Освен това мисля, че през миналата седмица беше приет от Съвета по стандартите стандарт, който обединява, нарича се „стандарт-индикатори за качество“, предложен от директора на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, което ще бъде, някак си, рамката на цялата процедура на стандартизация.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря.
Представителите на парламентарната група на АБВ имат думата за втори въпрос към министъра.
Заповядайте, господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моят въпрос ще бъде съвсем кратък, защото доц. Шишков зададе 2/3 от това, което исках да питам, за което му благодаря.
По отношение на делегираните бюджети за болнична помощ по области разбрах какви са перспективите за по-справедливо разпределение. Но това, което Вие предвиждате да стане, ще стане в един период, да кажем, три, четири, пет, шест месеца. А сега предстои определяне на тези делегирани бюджети за болниците и за отделните области, които според мен се правят по едни абсолютно механистични критерии. Единственият критерий, който чух досега, за разпределение на тези бюджети, е, че по исторически принцип се определяли, което за мен е крещяща глупост.
Ще дам един пример. Област, която е разположена между две големи, мощни университетски болници, получава по-голям бюджет от една област, която е разположена на другия край на България и около която няма никакви други сериозни лечебни заведения.
Зная, че тези бюджети не се определят от министерството, а се определят от касата, но все пак един от заместник-министрите е в Надзорния съвет на касата.
Как смятате да съдействате за коригиране на тази несправедливост в най-близкия период, да не се изчаква една година, която ще бъде за следващия бюджет.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин професор, аз мисля, че пак в Комисията по здравеопазването и – пак беше цитирам днес много доктор Адемов – той зададе подобен въпрос. Опитах да отговоря на този въпрос.
Фактически Касата и министерството съвместно са изследвали възможността на базата на адресната регистрация на определен човек, който в качеството си на пациент отива в друг град, в друга област, в патримониума на различна Районна здравноосигурителна каса, парите, които той изразходва за лечението си, да бъдат преместени в патримониума на здравната каса, към която е болницата и съответно дадени на болницата.
Това изглежда добра, честна, пазарна и смислена, добра философия. Но това само по себе си като подход – и това е изследван процес, не са мои предположения – ще доведе до изключително тежки дисбаланси. Определени каси ще останат практически без бюджет, без какъвто и да било бюджет. Вярвайте ми. Това означава концентрация на цялия бюджет на здравноосигурителната каса, ако не се лъжа, 55 или 57 процента в София. Това не е добре.
А иначе да ви кажа, но нали не трябва да влизаме в конкретика. Аз горе-долу се сещам и кои два региона визирате, защото наистина има голям български регион, може би вторият или третият, за да не бъдем конкретни, най-голям град в България, където бюджетът е по-малък, отколкото …. Това е факт.
Да кажем нещо за начина на определяне на бюджетите на болниците. Може да ви се стори странно, но в разговорите ни с ръководствата на частните болнични заведения ние сме постигнали едно относително съгласие. Предстои да го постигнем, но то там вече не е и въпрос на съгласие, доколкото това е разговор на собственик с търговски дружества, които са министерство, а държавата е собственикът.
Нека да бъде неразумно. Нека да бъде изкривяващо действителността. Но през тази година всяка една българска болница ще получи 90 процента от цялата фактурирана дейност за миналата година, което беше абсолютно безконтролен харч – моля всеки да си сложи ръката на сърцето и да го признае. Говоря за 2014 г. и това стана заради смяна, заради яснота, че ще има една, втора, трета актуализация, и ще има допълнителни 5 процента, които тя трябва да обоснове при спешност.
Постовете на директорите на държавните болници зависят от изпълнението на този финансов план. Как вътре ще бъдат менажирани тези неща, е наистина предмет на уменията на тези ръководства, бордове, изпълнителни директори, председатели на Съвета на директорите на болниците.
Грубо е. Администриращо е. Но това е начинът.
Ако трябва да влезем в разказа реални ли са тези разходи за болнична помощ за миналата година, тоест, това реално извършена дейност ли е за хора, нуждаещи се от хоспитализация или реално претърпели определени неща – да не ви вадя пак протоколите за Лимончо и Портокалчо – но всички знаем, че това не е така.
Докато всички заедно не формулираме ясната система от критерии, по които държавата и касата може да определи: с теб – да, с теб – не, защото ти постигаш добри резултати при добри финансови условия за публичния фонд, дотогава наистина трябва – грубо го наречете, професоре – администриране на тези неща. Това са разпасали се хора.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Кючуков, накратко.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Разбирам Вашата позиция, господин министър. Но аз бих прибавил и още нещо. При определяне на тези критерии трябва да се има предвид и това кои болници изпълняват всичко, което е необходимо за здравното обслужване на населението, и кои си избират само това, което е изгодно, това, което е финансово интересно. Иначе тази уравниловка ощетява тези, които вършат работа.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Абсолютно сте прав. Но аз отново казвам: всяка една българска болница по същество няма да има през тази година финансово ограничение, защото независимо от това колко структуроопределяща е дейността на тази болница, тя е извършила през миналата година дейности, всичко й е платено и огромният процент от това ще й бъде заплатено, разбира се, при съответните режими на контрол, и през тази година.
Тоест, има осигурени средства и тук искам да благодаря и на представителите на Българския лекарски съюз, и на Националната здравноосигурителна каса. Наистина трудно, съвместно постигнахме – от много време някак си не се беше случвало – пълна договореност както за рамковия договор в текстовата му част, така и на споразумението за цени и обеми и вървим с общия ангажимент и на Българския лекарски съюз, и на Касата за контрол върху параметрите, които осигуряват сигурност на бюджета.
Това е двустранен ангажимент, поет писмено и от двете страни.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря ви, господин министър.
Преди да закрия заседанието на комисията и да благодарим на министъра на здравеопазването искам да припомня да четете редовно сайта на Народното събрание, тъй като има три законопроекта, които са внесени и които ще започнем да разглеждаме от следващата седмица.
Благодаря Ви, господин министър, благодаря на всички.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: И аз Ви благодаря. Дано да съм бил полезен.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Стоян Тонев)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)