Стенограма от заседание на комисия, 12.02.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 5




На 12.02.2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 502-01-10, внесен от Министерския съвет на 30.01.2015 г. – първо гласуване.
2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерския съвет на 29.01.2015 г.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на комисията проф. д-р Стоян Тонев.

ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 502-01-10, внесен от Министерския съвет на 30.01.2015 г. – първо гласуване.
2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерския съвет на 29.01.2015 г.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения за включване на нови точки или за отпадане на точки от дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 15, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 502-01-10, внесен от Министерския съвет на 30.01.2015 г. – първо гласуване.
2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерския съвет на 29.01.2015 г.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 502-01-10, внесен от Министерския съвет на 30.01.2015 г. – първо гласуване.
По тази точка давам думата на вносителите – Министерския съвет – в лицето на министър Москов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Господин председател, колеги! В предложенията за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия по същество се цели осигуряване прилагането на специфичния регламент на Европейския съюз, а именно Регламент № 920/2013 г. на Комисията за определяне и наблюдение на нотифицираните органи съгласно Директива № 90/385/ЕИО на Съвета относно активните имплантируеми медицински изделия и Директива 93/42/ЕИО на Съвета относно медицинските изделия от 24 септември 2013 г.
Всъщност основната цел и предложената регулаторна рамка въвежда изискванията на регламент за изпълнение № 920 и осигурява едно високо ниво на защита на безопасността и здравето на пациентите при потребяването на тези изделия.
Като нещо съществено, различно по отношение на регулаторната рамка е предложение към Министерския съвет, а сега – към вас от Министерството на икономиката. До този момент определящият орган всъщност беше Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Преценката и там, и в Министерството на здравеопазването е, че необходимата компетентност за това нещо, както и дейността по надзор на пазара и проследяване безопасността на медицинските изделия са неща, изцяло от компетенцията на ИАЛ и затова предложението в промяната на закона е този определящ орган по силата на Директивата да бъде ИАЛ, а не Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Ако имате някакви въпроси, съм на ваше разположение.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Първо искам да чуем становището на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Заповядайте, госпожо Пейчева.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Аз съм Мери Пейчева, директор на Дирекция „Правно-нормативно осигуряване и управление на качеството“ в Изпълнителната агенция по лекарствата.
Изпълнителната агенция по лекарствата изцяло подкрепя внесения законопроект и мотивите към него, като считаме, че ИАЛ като компетентен орган, осъществяващ досега надзора на пазара на медицинските изделия, с определянето му и за определящ орган съгласно Регламент № 920, по този начин ще може да изпълнява всички функции и задачи по отношение на медицинските изделия, за да се постигне защита на общественото здраве.
Благодаря.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Пейчева.
Има ли други становища във връзка с уеднаквяването на нашето законодателство с това на Европейския съюз.
Може би от Националната здравноосигурителна каса? Има ли представител? Да, заповядайте.
ЮЛИЯН ЯКИМОВ: Добър ден. Казвам се Юлиян Якимов – главен юрисконсулт в Дирекция „Лекарства и медицински изделия“ в Националната здравноосигурителна каса.
Уважаеми дами и господа народни представители, Националната здравноосигурителна каса е запозната с така предложения законопроект, който е насочен към по-доброто функциониране на нотифицираните органи. Ние сме съгласували проекта без забележки и нямаме предложения по него.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин Якимов.
Всъщност в предварителните разговори, които водихме, единственото, което се обсъждаше, е дали ще има промени в методиките и начина на провеждане на клиничните проучвания. Но там няма никакво разминаване.
Аз считам, че тези две становища са напълно достатъчни и откривам дискусията. Моля да не политизираме проблема, а да говорим само конкретно доколко съобразяването с европейското законодателство е необходимо в този обем.
Моля, колеги, за изказвания по реда, определен от парламентарния правилник.
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, господа заместник-министри, госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Аз мисля, че изказванията не са задължителни, още повече по закон, който касае транспониране на директива. Мисля, че нещата са консенсусни и за да не губим време на комисията, предлагам просто да гласуваме този законопроект, защото той наистина няма как да бъде перифразиран заради задължителността на европейските нормативни документи и да преминем към гласуване.
Ние от ГЕРБ ще подкрепим категорично този законопроект.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Не е задължително да има изказвания от всяка парламентарна група, още повече че говорим за един законопроект, по който мисля, че няма никакви проблеми.
Затова, ако няма други изказвания, забележки, да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували: "За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 502-01-10, внесен от Министерския съвет на 30.01.2015 г., се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерския съвет на 29.01.2015 г.
Кой ще представи програмата? Министерският съвет го внася, а кой ще го представи? Министър Москов?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Нямам готовност, господин председател, за това. Може би, ако ми дадете малко време, за да се запозная, ще мога да го направя.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Има ли изказвания по въпроса?
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, господа заместник-министри, колеги! Това е една рутинна процедура. Всяка година Министерският съвет приема решение, с което предлага на Народното събрание съгласно последните промени в Конституцията да приеме програмата, която представителите на българската държава ще защитават в Европейската комисия.
Този законопроект е разпределен на всички комисии. Идеята е Комисията по европейски въпроси накрая да изготви едно общо становище на базата на предложенията на всички останали комисии – какви позиции българските министри да защитават в Европейския съюз. Те са дадени тук, в проекта. Ако някой от колегите от комисията или от самото министерство имат допълнителни предложения, Комисията по здравеопазването може в своето становище да предложи на Комисията по европейски въпроси допълнителните теми, по които Министерският съвет и министрите, Съветите на министрите в Европейския съюз да защитават съответните позиции.
Тоест, това е съгласувателна процедура и Министерският съвет взема съгласието на Народното събрание, за да може да защитава позициите, които са заявени предварително.
Това е смисълът на тази процедура.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, господин Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Аз мисля, че господин Адемов представи именно втората точка какво представлява и предлагам да преминем към гласуване. Фактически той го направи именно от името на Министерския съвет. Така че друго не е нужно. Ако има някакви предложения, разбира се, но той представи точно каква е формулата.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Доктор Шарков, или Вие, или министърът да представите програмата и това е достатъчно.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Господин председател, наистина, доколкото имам спомен от заседанието на Министерския съвет – доколкото пред мен е документът – Годишната програма за участието на Република България в процеса на взимане на решения включва определени регламенти, актове, имащи отношение към правната регулация на здравеопазването в защита на потребителите. Едно от нещата е Регламент 1003 относно козметичните продукти и е с дата за прилагане 1 юли 2015 г., Директива на Съвета за определяне изисквания за защита на здравето на населението по отношение на радиоактивните вещества във водата, предназначени за консумация от човека с дата на прилагане 28 декември 2015 г.
Това са най-общо заложените неща в Годишната програма. Иначе в областта здравеопазване, която да защитаваме в рамките на Европейския съюз, като част от приоритетите, които искаме да изведем, и това е от гледна точка на тенденцията да има централизиран подход в това на европейско ниво, ние залагаме активни разговори в областта на електронното здравеопазване като приоритет, на който наистина държим.
Благодаря.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, доктор Чакъров. Имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз считам, че това е колкото и рутинна процедура, толкова и сериозна процедура. Така че нека дадем възможност, след като днес не са готови от Министерството на здравеопазването, ако имат някакви бележки, на следващото заседание да ги представят.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Не, той го представи. Аз мисля, че няма смисъл да го отлагаме.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не, това е сериозна рутинна процедура затова, защото не само на Съвета на министрите, но и за работните групи, ако има нещо, което да предложим оттук, да се огледат нещата и да бъдат предложени. Но, ако има консенсусно мнение, че по този начин ще процедира министърът - ад хок да се дават предложения и становища – о‘кей. Но считам, че е достатъчно сериозно като процедура и ние ще защитаваме наши позиции в Европейския съюз.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Да, това е сериозен въпрос.
Аз предлагам, ако има конкретни позиции, те да бъдат разгледани допълнително. А сега да приключим с точката от дневния ред и нейното представяне.
Моля, който е съгласен с предложението на доктор Чакъров да отложим тази точка от дневния ред и да направим ново представяне, да гласува.
Гласували: "За" - 2, "против"- 8, "въздържали се" - 5.
Предложението на доктор Чакъров не се приема.
Моля, гласувайте представената Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015), № 502-00-5, внесена от Министерския съвет на 29.01.2015 г.
Гласували: "За" - 13, "против"- няма, "въздържали се" - 2.
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015), № 502-00-5, внесена от Министерския съвет на 29.01.2015 г., се приема.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Най-напред давам думата на доктор Дариткова. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, първо, ще си позволя да направя едно съобщение.
Утре, на 13 февруари от 9,00 до 13,00 ч. в сградата на Народното събрание ще се проведе информационна акция, целяща да запознае народните представители с опасностите, които крие за страната прекратяването на финансирането на Глобалния фонд за борбата срещу СПИН, туберкулоза и малария на Програмата „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН“ към Министерството на здравеопазването в края на 2015 г.
Всички са поканени да присъстват.
Преминавам към актуалния въпрос.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Момент. Доктор Дариткова пропусна да каже, че ние го съчетаваме със Св. Валентин – любовта, съответно СПИН и т.н.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще имате възможност утре да го кажете, господин председател.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Според неофициална информация доктор Върлева е спестила 5 млн. лв. и ги има в Министерството на здравеопазването. Дали това е реалност или не?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Да не конкретизираме до такава кръгла сума, господин председател!
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин министър, най-актуалната тема, която вълнува обществеността и всички пациенти и изпълнители на медицинска помощ, е какво се случва с управителя на Националната здравноосигурителна каса. В Комисията по здравеопазването с днешна дата е получено писмо от доктор Румяна Тодорова, с което тя ни информира, че съгласно действащите разпоредби би следвало договорът й и мандатът й да бъдат прекратени с днешна дата.
Дали има възможности и Надзорният съвет в течение ли е какво ще се случва от утре, какви са възможните решения, защото Народното събрание съгласно Закона за здравното осигуряване има едномесечен срок, в който да приеме процедурните правила за избор на нов управител и всички представители на различни парламентарни групи да могат да отправят своите предложения.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на поставения от доктор Дариткова въпрос.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Господин председател, доколкото представителите на Министерството на здравеопазването в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса са следили, разбира се, целия този процес, доктор Пенков е поставил въпроса на Надзорния съвет на Касата.
Първо, да благодаря, че поставяте този въпрос, защото някак си има едно, може би основателно от гледна точка на публичната неяснота напрежение – дали има луфт, дали има управленски вакуум и т.н. В тази връзка ще си позволя да кажа, че такова нещо няма. Всичко е наред. Всяка една от процедурите е добре преценена във времето.
Ще си позволя да прочета конкретен текст от договора за управление на директора на касата. В Допълнителните разпоредби в чл. 12 пише, че „настоящият договор влиза в сила“ еди кога си и е „със срок до 12.02.2015 г. В случай, че към датата на изтичането на мандата липсва влязло в сила решение за избор на нов управител, договорът автоматично се удължава за срок до влизане в сила на решение на Народното събрание за избор на нов управител.“
С това наистина моля всякакви основателни или неоснователни притеснения по въпроса да бъдат оставени на заден план. Няма възможност нито за управленски вакуум, нито за невъзможност за взимане на решения. Самият текст, когато е подписан договорът за управление, дава едно спокойствие на изпълнителите на медицинска помощ, че няма да има проблем в това отношение.
Благодаря.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
В крайна сметка аз получих това писмо вчера. Тук наистина не става въпрос за нищо извънредно или нищо специално. Но в случая критериите ще бъдат представени пред Народното събрание и аз се надявам те да бъдат приети още следващата седмица, тоест, до известна степен да спазим този срок, който е определен законодателно.
Друг е въпросът, че аз не изключвам и участието на доктор Тодорова като едно предложение от различните парламентарни групи. Тоест, тук става въпрос за обективност, а не за лично отношение или нещо, което е свързано с партийна принадлежност.
Аз имам един въпрос, който е свързан с този. Въпросът е следният - Има разминаване между конкурсите за районни каси и избора на управител на Националната здравноосигурителна каса. Понякога това играе лоша услуга на управителя. Тоест, може би за в бъдеще трябва да се помисли за едно синхронизиране на избора на районните каси и на управител, доколкото това е възможно, разбира се. Това е моят въпрос.
Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Това, което към момента мога да отговоря на въпроса Ви, господин председател, е, че винаги е възможно –дали настоящият, дали бъдещият – директор на касата да прецени една такава процедура и да обяви конкурс за съответната районна каса, като остава и сегашният или постави нов директор на районната каса до провеждането на конкурс от гледна точка на това наистина мандатите да съвпадат.
Друг е въпросът, че подтекстът на Вашия въпрос е, че до този момент някак си, къде повече, къде по-малко, районните каси всъщност имат едни не толкова професионални, колкото назначения по друг критерий. Аз си мисля, че това е разговор, който, като стигнем дотам, и в комисията трябва да се проведе – каква е функцията на тези хора – да бъдат проводници на определена политическа воля или реални изпълнители на Закона за бюджета на касата.
ХАСАН АДЕМОВ: Можете ли в случая да ми кажете как могат да бъдат проводници на политическа воля.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Това може да стане с ясни конкурси, доктор Адемов, и ясни критерии.
ХАСАН АДЕМОВ: Как се провежда политическата воля? Как на практика става това?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Наистина ли искате да отговоря директно? Вие като министър на здравеопазването назначавате директор на болницата, който е Ваша политическа креатура. Оттам нататък директорът на Районната каса създава съответните условия на тази политическа креатура да действа по начин не спрямо медицинските показания, а спрямо други неща и се сключват определено количество договори в тази болница, които не са обясними от икономическа гледна точка, но са обясними от друга.
Не говоря за Вас, не говоря за Вашата политическа сила, говоря по принцип. Вие искахте пример.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Гьоков. Имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър и уважаеми гости! На заседанието на Комисията по здравеопазването от 15 януари 2015 г. в точката от дневния ред – Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви зададох въпроса каква част от средствата на болниците на Ваше подчинение, на които Вие като министър сте принципал, са били вложени в КТБ, какви са загубите и ще понесат ли някаква отговорност ръководителите, нарушавали финансовите правила и допуснали тези загуби, които според мен не са никак малки.
Вие тогава наред с всичко друго отговорихте, цитирам: „Ако не ме лъже паметта, има пет болници, които в противоречие с правилата на Министерството на финансите са държали фактически по-голямата част или всичките си пари в КТБ. Аз Ви уверявам, че спрямо ръководството на всяка една от тези болници ще бъдат предприети съответните мерки.“
И още: „Едно от първите неща, които направихме като екип в Министерството на здравеопазването – ако щете, го наречете фиксация – беше да изискаме именно справка за това, защото тогава се развързваше въпроса с КТБ. Всъщност нашите държавни дружества какви пари евентуално могат да загубят и какво има вложено вътре.“
Пак в същото заседание Вие заявихте: „За мен собственикът на болницата трябва да носи отговорност, което е много важно, за да може парите от здравни вноски да влязат за лекарства и пари за заплати на лекарите.“
И сега – въпросът. Сега, близо месец по-късно, има ли наложени административни или каквито и да било други санкции поради неправомерно съхраняване на средствата в КТБ на някой ръководител или на болница като цяло?
Задавам упорито отново въпроса, защото безнаказаността води до рецидиви в нарушенията. Задавам го и, защото в правото на министъра на здравеопазването е да назначава за ръководители на болниците хора, които ще защитават интересите на държавата и на които имат доверие. Но, ако тези хора нарушават правилата и довеждат до сериозни загуби същите тези болници в ущърб на пациентите и в същото време министърът не ги санкционира, това буди съмнение за политически чадър и задкулисност.
Това разсъждение е не само в посока на щети, нанесени на редица болници от това, че са държали парите си на депозит в КТБ за високи лихви, а в същото време са трупали огромни задължения, но и защото има съмнения за нарушаване в обществените поръчки на редица здравни заведения, които са подминавани с лека ръка.
Въпросът е в това дали всички тези поръчки са в правилна посока, дали те са най-важни в здравеопазването и тъй като в крайна сметка парите никога не стигат.
Можем да разгледаме въпроса и от гледна точка на политически назначения, особено в малките болници в страната и областните болници. Масовите смени на директори по политически причини и в същото време липсата на санкции и уволнения за нарушителите на правилата на Министерството на финансите е, меко казано, недопустимо.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Моля всички да спазват времето, тъй като все пак ощетяват другите колеги.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Ако правилно разбрах въпроса, нека да кажа съвсем добронамерено, че повече от тезите, които излагате в твърдението, защото това е по-скоро твърдение, а не въпрос, аз съм съгласен.
По първия въпрос – за банкови сметки на болницата, част от тях в банки в недобро състояние, ще дам кратък отговор. Спрямо всяко едно от ръководствата на тези болници – тук не става въпрос просто дали имаш пари в определена банка, а дали си нарушил съответните инструкции на Министерството на финансите и на Министерския съвет за процентното съотношение на сумите. За всяко едно от тези ръководства са в ход в момента, текат процедури по различни промени в органите на управление на тези болници.
Наистина не бих искал и отново ви моля, ако Вие имате специфично отношение към това, бих Ви поканил в кабинета си, да погледнете целия списък, да видите за какво става въпрос. Ще видите предприетите мерки. Но да не вадим една или друга болница напред в това обяснение.
По втория въпрос, защото наистина ми се стори, че има два въпроса. Ако има нещо, в което някак си, по-скоро дори да ме обвиняват – хайде, не обвиняват, но упрекват – е, че не съм направил достатъчно остри и достатъчно резки промени в ръководствата на държавните търговски дружества.
Всеки един от представителите на партиите на мнозинството, пред които аз нося на първо място отчет, доколкото моята позиция е свързана с техния избор, сме провели този разговор и всеки един от тях знае, всяка една от партиите знае, че директни партийни назначения няма да бъдат правени в този сектор. Друг е въпросът, че има много места, където има директни партийни назначения на място.
Аз наистина не мисля и не се заяждам, не мисля, че е добре възлови фигури от ръководството на политическа сила да ходят в защита на директор на болница. Това означава, че има някаква причина политическа партия да стои зад директор на болница. Не разбирам одиозността на фигурата директор на болница, особено, когато това е държавна болница, той е изпълнител на волята на принципала, има ясен договор за управление и нищо различно, доколкото аз разбирам от това нещо. Ако има нещо като второ дъно, това вече е отделен въпрос. Но наистина да не влизаме в конкретни примери, защото ще трябва да кажа повече неща.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕРОГИ ГЬОКОВ: Господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Не разбирайте втората част като въпрос. Просто казвам, че на фона на някои необяснени освобождавания на директори в същото време има такива, които са нарушители, а не са санкционирани. От такава гледна точка го казах.
Аз Ви обещавам, че ще продължавам да следя въпроса и ще Ви задам писмен въпрос един месец по-късно, за да кажете какви са резултатите при тези петима управители, директори на болници и т.н.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Да, абсолютно. Моят ангажимент, препотвърден, сега седи, защото наистина е дисциплиниращо и справедливо.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Сега е ред на парламентарната група на ДПС.
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, колеги! Моят въпрос е свързан с методиката за остойностяване заплащането на медицинската помощ, приета, ако не се лъжа, на 5 февруари от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Съгласно тази методика са утвърдени така наречените твърди бюджети и това, което излезе като информация е, че лечебните заведения, които приемат спешно болни, ще могат да ползват 95 процента от финансовия ресурс, който са ползвали през предходната година.
Тук трябва да подчертая за уважаемата комисия и за Вас, господин министър, Вие вероятно знаете, че тази методика е приета само с гласовете на членовете от държавната квота. А, като имате предвид, че от деветте члена на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса работодателите и синдикатите са тези, които представляват работодателите и работещите в България, техният дял в приходите на Националната здравноосигурителна каса е три пъти по-голям от дела на държавата в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
В този смисъл тези, които внасят по-малко пари, определят по какъв начин да се разпределят парите на Националната здравноосигурителна каса.
Аз през годините винаги съм бил против тези „твърди“, „прогнозни“ и каквито и да е бюджети. За съжаление никога не съм успявал по какъвто и да е начин да премахнем тази практика, защото вие знаете много добре, че лечебните заведения са партньори на Националната здравноосигурителна каса, договорни партньори! Те не са бюджетни предприятия. Затова на тях да им се спускат бюджети - няма как това да се случи. Но това е друга тема. Такъв е законът, вие го изпълнявате.
Моят въпрос е свързан освен с тази методика, но и с последиците, до които ще доведе тази методика – поне според мен. Ако не съм прав, ще Ви моля да ме опровергаете. При 95 процента – тук отварям една скоба и казвам, че тези 95 процента при всички положения ще бъдат по-малко, защото не са включени и новите лечебни заведения, новите клинични пътеки и новите дейности. Това е вярно. Проверете и ще разберете.
На следващо място, при всички положения ще има листа на чакащите и Вие го знаете прекрасно това нещо. Как шефовете на лечебните заведения и конкретните изпълнители на медицинска помощ, по какви критерии, които на този етап поне не са ясни или на мен не са ми известни, ще бъдат включени в листата на чакащите.
При всички положения тази методика, дори и да се плаща 99 процента, ще се отрази върху приходите на лечебните заведения и това ще увеличи задълженията на лечебните заведения.
В този смисъл каква е позицията на министъра на здравеопазването по отношение на тези въпроси, които поставям.
Разберете ме, поставям ги съвършено коректно, нито се заяждам, нито каквото и да било.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз също съвършено коректно ще отговоря. Вероятно в случая имаме не философско разминаване, защото в много от случаите ние с Вас, доктор Адемов, мислим еднакво по проблемите на здравеопазването. В случая става въпрос за следното: Разходите, всички фактурирани разходи на всяка една българска болница за миналата година, максимално безконтролно, максимално безефективни, което е видно от резултатите, всяко едно нещо, което е отчетено за фактуриране към касата, беше изплатено през ред актуализации на бюджетите.
При положение, че договорните партньори, тоест, Касата и Българският лекарски съюз са стигнали – забележете – до общото становище, включително до ниво методика и правила, че това са разумни правила, които, от една страна, осигуряват финансовата стабилност на системата, от друга страна, дават възможност на лечебните заведения да оказват качествена и адекватна помощ, аз не бих спорил с тези два договорни партньора. Знаете, че Каса и Лекарски съюз, ако мен не ме лъже паметта, но доста отдавна не са стигали до такова абсолютно пълно ниво на съгласие, включително до правилата за разпределение на финансите.
Ако имате основателни притеснения за възможността тези финансови рамки, в които трябва да влязат българските болници, дали няма да ощетят по някакъв начин качеството на услугата или възможността на пациентите да се лекуват адекватно, но това наистина е предмет, защото това е част от информацията, която ние изискваме от държавните търговски дружества, все пак е предмет на характеристиката на дейността на тези дружества. Но на едно закрито заседание на Комисията по здравеопазването аз бих могъл да изнеса данни за това какви са структурите на разходите на големите болници, които всъщност формират
Вие всички непредубедено и не с медицинско или мениджърско познание ще видите набиващи се на очи огромни възможности за промяна в структурата на тези неща.
А аз още веднъж призовавам и от тук, защото тук има и медии. Аз ще знам, че греша в тази философия в момента, в който видя мениджър на голяма болница, който излезе и каже, че този министър, това ръководство на касата, това мнозинство го поставя в невъзможни условия за адекватно оказване на лечебна помощ от болницата и той си подава оставката в тази връзка. Така бих разбрал една честна позиция, защото, ако Вашите опасения са основателни, тогава един честен човек, който менажира болница, би трябвало да каже: това са невъзможни условия, пациентите ще страдат, аз си подавам оставката. Ей, Богу, такъв човек досега няма. Аз съм склонен да поема облог с Вас, че няма и да има и Вие знаете причините.
Тоест, финансовата дисциплина е нещо важно. Съгласни сте, нали? Финансовата дисциплина е нещо важно и тези хора трябва да знаят, че финансова дисциплина оттук нататък ще има. Надлимитна дейност! Всъщност извинете, но вие сте законодатели. Надлимитна дейност означава надбюджетна, тоест, надзаконова дейност. Не можем да толерираме повече такова понятие.
Относно новите дейности. Извинете, господин председател, знам, че не разполагам с време, казвайте ми, ако трябва да спра, но има още една причина за напрежение, която може би е част от въпроса Ви за директорите на районните каса – дали изпълнители на болнична помощ, дали в доболничната помощ – са получавали едни противоречиви инструкции от районните каси. Още веднъж да кажа - окончателната методика и правила са приети вчера окончателно от Надзорния съвет на Касата. Те ще бъдат предмет съответно на публично обсъждане в съответния срок и постановление на Министерския съвет, както е по закон.
Всякакви предварителни анонси и напрежение в системата, че някъде щяло да има по-малко пари, особено в доболничната помощ, където вие знаете, че гарантирахме през закона за бюджета на Касата увеличение на обемите в много от дейностите, са или глупави, или зловредни. Такова нещо няма, няма и да има.
Относно новите дейности - В бюджета на Касата е предвиден резерв за покриване на дейности, които са нови за територията на районната здравноосигурителна каса. Мога да посоча и конкретни такива случаи, които се предвиждат, имат разрешително за дейност и се предвижда въвеждането им в рамките на годината. На тази база тези разчети, които касата е направила и тук искам още веднъж да благодаря и на ръководството на комисията, която имаше значителен ефект при постигането на това партньорство между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и постигането на пълния договорен ангажимент, Българският лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса стоят както зад философията на рамковия договор, така и зад отстояването на параметрите му. Тоест, поемат съвместната отговорност за отстояване на параметрите му. Там има ясна клауза, която казва, че при надвишаване на тези параметри се преминава към намаляване на цени. Българският лекарски съюз стои зад това и това е постижение и още веднъж благодаря и на ръководството на комисията за ангажимента в тази процедура.
Тоест, новите дейности са отчетени като такива. А нека, като говорим за нови дейности, защото също чувах спекулации по вестниците. Вашето име, доктор Райнов, се цитираше там, има 14 нови болници, които са получили разрешение за дейност през тази година и по правилата на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса са получили разрешително за дейност в съответния срок, като четири от тях са диализни центрове, което по същество означава възможността в по-добра, по-модерна обстановка едни и същи пациенти, защото пациент на диализа си е пациент на диализа, да бъде лекуван. Има три заведения, които се занимават с рехабилитация.
Тоест, по същество нови мощности като нови болници практически няма такива, които да могат да се отразят толкова значимо и видимо на бюджета на касата.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря ви, господин министър. Всъщност, аз, доколкото разбрах, по-тежкият проблем са новите пътеки – 1075 клинични пътеки. Тоест, аз мисля, че това е всъщност по-важният финансов проблем.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Господин председател, аз Ви запознах и Вие сте абсолютно прав да поставяте въпроса, защото просто това е мястото публични митове да бъдат някак си успокоявани и разрешени.
Има информация тези 1075 или 1575 – има една цифра – са на база актюерски разчети, които Касата е правила на базата на всяко едно лечебно заведение, което е имало намерение и е подало съответно искане за разрешение в Министерството и в Касата намерение да променя обхвата си на дейност, да разкрива нови дейности. Тоест, това е всяко едно лечебно заведение, което е имало намерение през тази година да разширява дейността си.
Отново казвам, че изключително малка част от тези намерения са могли да се впишат в законовия период и да бъдат част от реално законово основание Касата да ги финансира.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин министър, ако Ви задавам този въпрос, го задавам съвсем добронамерено, защото само след няколко месеца този проблем ще се стовари върху Вашата глава и Вие го знаете прекрасно. Ако не го знаете, сега Ви го казвам, за да го разберете. Защото от тази методика, първо, ще пострадат пациентите, тъй като при тях ще бъде ограничено правото на избор. На следващо място, ще пострадат и лекарите, ако има така наречената надлимитна дейност, която не е законово регламентирана, но никъде пък в закона не е регламентирано, че има лимитни, надлимитни пациенти. Те са здравноосигурени български граждани и съгласно Закона за здравното осигуряване те имат еднакви права. Сега с тази методика ги разнопоставяме. За съжаление, това е така.
На следващо място, нищо не казахте по въпроса за задълженията. Тази методика ще увеличи задълженията при всички положения. Няма как да не ги увеличи. Вие казвате: няма да пострадат обемите. Около това са се обединили и Българският лекарски съюз. Аз това не знам как се е случило, но обединили са се Българският лекарски съюз, Националната здравноосигурителна каса. В това няма нищо лошо. Аз съм за това да има съгласувани позиции. Добри или лоши, след като са съгласувани, трябва да ги приемем такива, каквито са. Но вижте какво се крие. Запазваме обемите и, ако има преразход, който го допускаме в коментарите, какво правим? Намаляваме цените. Тоест, отнася го чичо доктор. Тоест, неговите доходи, доходите на лечебните заведения ще бъдат намалени.
Тоест, от една страна, страда пациентът, от друга страна, страда изпълнителят на медицинска дейност, а отговорността я носи шефът на лечебното заведение. А цялата отговорност я носи министърът на здравеопазването, за съжаление. Защото тази методика според мен, каквато и методика да се приеме, тя няма да бъде достатъчно справедлива, ако тя е бюджетно ориентирана.
Аз не казвам, че трябва да нарушаваме фискалната дисциплина. Но при всички положения…Вие се усмихвате, но след това ще се наложи аз да Ви защитавам. Разберете го това нещо. Ще дойде това време, бъдете сигурен, защото Вие сте 13-ият или 14-ият министър, с когото работя.
Господин министър, помислете още веднъж може ли по някакъв начин тази методика да бъде променена, защото постигането на финансовите цели, на фискалните цели винаги е свързано с проблеми за осигурените лица, за здравноосигурените и за изпълнителите на медицинска помощ. Няма как това да не се случи.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Нали имаме такава процедура, господин председател, за да мога да отговоря?
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Все пак не прекалявайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Ще бъда съвсем кратък. Доктор Адемов, Вие сте в абсолютното си право да излагате тази позиция, не защото го мислите, а защото аз знам Вашия начин на мислене. Вие много добре знаете какъв процент от разходите на болниците всъщност не са разходи, свързани с ефективното лекуване на пациентите или пък с възнаграждението на работещите там. Много добре знаете, че там има заложени луфтове, които в някои болници стигат до 20 – 30 процента от приходите на болницата.
Неслучайно преди малко ваши колеги ми зададоха въпроса какво трябва да се случи с ръководството на болници, за които Вие казвате, че те благодарение на лошия министър и на лошата методика ще поставят болниците в лошо положение, а едновременно с това имат по 9 – 10 милиона лева на книжка.
Ако държите на тази теза, Вие можете да я защитавате. Само че аз Ви уверявам, че нито един български пациент няма да пострада от методиката и нито един български лекар няма да бъде с намалено възнаграждение от методиката. Но всеки един мениджър на болница, който не е в състояние ясно да менажира този финансов ресурс, ще бъде заменен от друг, който може.
И нека да кажа следното: това е много по-добре за мениджърите на болниците, отколкото при ситуацията от миналата година, когато се започна с един ясно, абсолютно нереалистичен бюджет и те помпаха разходите на болниците до степен, доколкото касата им ги оправдае. Сега, ако това е мениджър като мениджърите, той има ясните финансови параметри, в които да се впише, в които да модифицира дейността си, да има достатъчно за всяка една от същностните дейности на болницата. Трябва да се краде по-малко в болниците, доктор Адемов, и Вие го знаете не по-зле от мен.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е Ваше задължение. Направете така, че в болниците да няма „течове“, за да не страдат пациентите, да не страдат лекарите.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Имат думата за въпрос колегите от Реформаторския блок. Заповядайте.
Заповядайте, доктор Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Моят въпрос е свързан горе-долу с това, което каза и доктор Адемов.
Не е ли по-добре тогава да отпаднат делегираните бюджети, които са именно начин на източване на касата? Ще обясня защо. Давал съм го за пример и пак ще го дам. Не може хипотетично да се правят някакви такива делегирани бюджети, затова, защото примерно една болница – говоря за частни болници в случая – която примерно няма такава спешност, каквато има една държавна структура – тук не коментирам менажирането на самата структура и управлението й – да, кажем, има примерно сто легла, а получава три, четири до пет пъти повече пари като делегиран бюджет, отколкото една голяма болница, която има 600 – 700 легла, което за мен е начин, да се делегират едни пари, които просто трябва да бъдат откраднати. Защото така се разсъждава по този въпрос на този етап.
Според мен това, което и ние си говорихме и което в началото и ние застъпихме от Реформаторския блок, е, че пациентът трябва да води парите. Той трябва да донася парите в болницата. Няма ли да е по-добре просто да се наблегне върху контрола, върху изпълнителите на здравната услуга и то със сериозни наказания, а и да отпаднат именно делегираните бюджети. Така ще имаме реални показатели какво се извършва в болницата.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, че споделихте една мечта.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Подходът, разбира се, трябва да е комплексен. Аз съм съгласен със сериозна част от нещата, които каза доктор Шишков, но трябва да вървим стъпка по стъпка. Първото нещо, което трябва да се случи, е да бъде овладяно безконтролното нарастване на средства и то основно за болничната помощ, вследствие на което да нямаме поне някакъв тип съответстващо увеличение на качеството и резултатите от това лечение, отразени върху здравното състояние на нацията.
А иначе, нека да кажа, че тези така наречени бюджети или финансови рамки, в които трябва да работят болниците, те наистина не са изсмукани от пръстите нито на касата, нито на министъра. Те са свързани с оценката на дейността, която е била практически 100-процентово в огромна част от звената. Сто процента от капацитета им или 99 или колко е бил запълнен през по-голямото време от миналата година. Дайте си сметка какво количество хоспитализации имаме миналата година на базата на намалено население.
Тоест, ние приемаме и това беше логиката, в която влезе и Българският лекарски съюз, приемаме, че е настъпило насищането на системата. Тоест, това е относителният таван, от който има нужда българският гражданин от количество посещения и видове болници и оттук нататък трябва да следват ясни критерии, както Вие казвате, за качеството и резултата от това лечение.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, доктор Петров.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Искам да взема отношение по това, което казахте преди малко.
Безспорно е, че трябва да има силен контрол на системата и тези, така наречени делегирани бюджети – нека така да ги наречем – те са средство. Големият проблем е начинът, по който са направени тези бюджети. Аз в никакъв случай не съм съгласен, че те са направени справедливо. И точно поради това са пострадали тези болници, които приемат реалната спешна помощ. За Вас не е тайна, че не всички болници приемат реална спешност. Те не са повече от 30 – 40. Нека да си го кажем направо. В тези болници се работи денонощна спешност, което означава, че трябва да има непрекъснато екипи, което означава един голям персонал, който трябва да бъде поддържан.
Аз ще ви дам пример с една такава голяма болница. Няма да я спомена. Персоналът е от порядъка на 1100 – 1200 човека. На месец болницата прави средно в продължение вече на повече от година 1,5 млн. лв. – 1,6 млн. лв. Лимитът си остава 1,100 млн. лв. Фонд „Работна заплата“ е 1 150 000 лв. Оттук нататък какво трябва да направи този мениджър, за да се справи в тази ситуация, като имате предвид, че в никакъв случай тук не означава, че заплатите са кой знае колко големи? Имайте предвид, че сега има увеличение на минималната работна заплата, което моментално води до увеличение на всички други възнаграждения. Това е основният проблем – да се преразгледат тези лимити.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Разбира се, имам предвид всяко едно от нещата, които казвате. Нека все пак да кажем, че това е договор между Касата и Българския лекарски съюз и предмет на изпълнение от договорните партньори – лечебните заведения. Но, така или иначе аз и екипът на министерството стоим много плътно зад тази философия и много бих искал да ви призова и от Комисията по здравеопазването да има един много ясен сигнал към болниците за това, че няма да бъде възможен друг тип разход, извън заложения в бюджета.
А иначе, именно болниците, които реално са извършили спешната помощ за миналата година, ще имат тези 95 процента бюджети. Тези от тях, които нямат извършена спешност или имат други критични показатели, бюджетите им няма да бъдат в рамките на 95 процента, а надолу, и това отново е част от съвместно договорената методика.
Отново се връщаме на разговора, защото всичко това, което Вие казвате, е обективност. Отново се връщаме да извадим реално извършената дейност и реалното остойностяване на труда на хората, които я вършат, и всички съпътстващи разходи на тази болница.
Ако искате, за всяка една от големите болници – областни, университетски, държавни – моля още утре, ако искате, елате, ще изпием по едно кафе, ние ще ви покажем разчетите за разходите на съответната болница, изберете си една от тях, която и да било, и вие ще видите къде вътре в тези изразходвани през миналата година пари се крият причините да не може да нараства заплатата или да не може да бъде обслужвано адекватно населението наоколо. Уверявам Ви, че е така.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имат думата колегите от Патриотичния фронт.
Заповядайте, доктор Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Наредбата за медицинска експертиза почива върху инструмент за оценка на увреждането, чийто корени могат да се проследят в началото на 80-те години на миналия век. Освен това тези експертни комисии са подложени на силен корупционен натиск, което през последните години доведе до главоломно нарастване броя на освидетелстваните, което гарантира пенсии, макар и в голяма част от тях тези хора да нямат увреждания.
Според мен един от важните проблеми е липсата на капацитет за упражняване на контрол. Съгласно Закона за здравето Вие сте човекът, който персонално трябва да отговаря за това.
Патриотичният фронт настоява за пълна ревизия на всички издадени ТЕЛК – решения, както това беше направено в Гърция, защото това са огромни ресурси, неправомерно отнети от българските граждани.
Моят въпрос към Вас е: Вие бихте ли се ангажирали с такава подобна ревизия.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Петрова.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Този разговор дори и с представителите на Патриотичния фронт по Ваше активно искане, колега, бе изговорен. Ние сме имали и предишни разговори за философията.
Това, с което активно ще се ангажираме като екип, е наистина радикална промяна в начина, по който се случва трудово лекарската експертиза. За да не остане впечатлението, че екипът на министерството се е отказал от тази си идея, само да препотвърдя. Ние казахме какво искаме да правим. Чухме обичайните заподозрени, които казаха как една работа няма да стане. В момента работата по нормативни промени и по обосновка тече със сериозно темпо. Нещо повече, това вече е съвместна работа между екипите на Министерството на здравеопазването и на Министерството на труда и социалната политика. Наистина всички реални аргументи в тази посока са взети предвид, наистина ще променим философията на тази система.
Нека след промяната на законодателството, за което наистина моля за сериозно парламентарно съдействие, участие, идеи, тогава да отидем на въпроса ревизираме ли всички досегашни решения, остават ли в сила всички възрастови групи, които могат да ползват ТЕЛК-ово решение за в бъдеще.
Вие разбирате за какво говоря. Но така, някак си извадено от контекста, може да произведем още някоя сензация днес. Но всичко това са въпроси, които трябва внимателно да се обмислят. А иначе, по-скоро да влезем в механизъм, който да гарантира адекватността и честността на бъдещите експертни решения. Аз съм отворен за другия разговор, ако можем да стигнем заедно до механизъм, който да не натоварва допълнително – как да кажа – почтените люде, които наистина ползват тези минимални помощи във връзка с инвалидността.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви за отговора, господин министър. Аз съм доволна от това, което споделихте. Но въпреки това искам да кажа, че наистина много хора са изключително затруднени с тези решения.
Другият ми въпрос към Вас е: това значи ли, че Вие ще подкрепите законопроекта, който съм предложила за промяна на чл. 106 от Закона за здравето – всъщност това, което и Вие искате да направите?
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря на доктор Петрова.
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин министър, с Ваше разрешение и на председателя, да кажа: Уважаеми колеги, има едно клише, което върви през последните години в България, тъй като има огромно неразбиране по проблема с така наречените инвалидни пенсии.
Какво имам предвид? Тези, които получават инвалидни пенсии в работоспособна възраст, които са инвалидизирани, имат експертно решение на ТЕЛК, са около – ще сбъркам числото – около 380 хиляди, забележете. Средноевропейският процент е между 12 и 15 процента. Това е статистика от Световната здравна организация, не съм я измислил аз. Останалите, за които не правим разлика, са средната група, тези, които са придобили право на пенсия за стаж и възраст. Тоест, пенсионирали са се за стаж и възраст. Отиват на ТЕЛК. Имат експертно решение от ТЕЛК. Ако е над 71 процента, те придобиват редица права по социалното законодателство, не искам да се спирам на тях. Освен това получат и тези 25 процента от пенсията, която получават. Това нещо сега от 1 януари е отменено за новите пенсионери. Тази група са 560 хиляди. Затова това число е стряскащо – близо един милион. Близо милиард и нещо са парите, които се плащат. Но това е съвсем отделна тема.
Нека да не внушаваме на обществото, че всички, които работят в ТЕЛК-овете, са престъпници, нека да не внушаваме на обществото, че българският народ масово се е ориентирал да си взема експертни решения от ТЕЛК, за да може да се пенсионира, защото пенсионерите по болест – старата терминология да използвам – са около 380 хиляди. Останалите получават някакви други права.
В интерес на обективността исках да направя това уточнение, защото то според мен е важно.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз по никакъв начин няма да споря с компетентността Ви в тази област, доктор Адемов, което отново означава, че и ние двамата с доктор Петрова, и с Вас мислим еднакво. Проблемът с това да има решение и хората, които имат нужда да могат веднага и бързо да получават честна и навременна трудова експертиза. Вторият проблем, свързан с това, защото, ако има нещо, с което не съм съгласен от това, което казвате, това е дали е философски, дали е от традиция – не знам, но всъщност удостоверението за това, че процент от твоята трудоспособност или работоспособност – това също е въпрос, върху който трябва да помислим сериозно – от това не следва придобивка, която да бъде част от социалните помощи, които правят бедният ти живот по-малко беден, а специфичен вид подкрепа, която да може да те върне максимално трудоспособен в обществото. Това трябва да бъде различен подход. Но ще влезем в дълга дискусия и мисля, че сега не е времето.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Колегите от парламентарната група на „България без цензура“ имат думата.
Преди това за процедура давам думата на господин Кючуков. Заповядайте, господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Господин председател, тук го превърнахме в разговор по всяка тема. Има си правила. Много ви моля, спазвайте правилата за този контрол.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви за забележката, господин Кючуков. Аз мисля, че по-голямата демократичност е от полза. Но наистина правилата трябва да се спазват.
Заповядайте, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, колеги! Аз ще продължа темата за лимитите и за това, че Националната здравноосигурителна каса трябва да плати 95 процента на болниците. В тези болници, съгласно решенията, които са взети в Народното събрание, както казаха и колегите преди мен, Минималната работна заплата се увеличи от 1 януари и същото нещо ще го повторим от 1 юни. Всичко това ще рефлектира върху болниците, защото там тези процеси трябва да се случат и при медицинските специалисти, и при лекарите. При 95 процента получаване на финансовите средства в болници – отново ще визирам общински болници – където цените на пътеките са по-ниски, тези 95 процента в някои от тях представляват фонд „Работна заплата“. Издръжката на болниците ще бъде затруднена.
И тъй като в пленарна зала, уважаеми господин министър, Вие обещахте, че няма да актуализираме бюджета, но в стратегията и мерките, които ние подкрепяме, има една мярка, в която пише, че възнагражденията на работещите ще бъдат обвързани с образователно-квалификационната степен, допълнителните методики и крайния резултат. Както се заплаща на лекарите и медицинските специалисти за краен резултат, те молят краен резултат и от министерството по тази мярка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, благодаря и за добрите думи и за подкрепата.
Такъв краен резултат, ако от тази трибуна мога да обещая, е свързан с вече протичащи първи стъпки в работна група, която съвместно с икономисти, с Българския лекарски съюз и т.н., всъщност, ако трябва да бъда максимално откровен, защото „работна група“ звучи помпозно, трябва да приведем такива работещи квалификационни скали от Германия, Франция и още една - две страни, които сме избрали като добър модел на действие, към българските параметри и към българските характеристики.
Надяваме се, че такава една методика ще бъде готова в края на пролетта. Не съм убеден, че това трябва да започне да действа сега, през тази година, а не заедно с останалия комплекс от мерки – от началото на 2016 г. Но това също е дебат, който предстои да водим. Но такава нова методика е нужна и това е част от начина, по който разходите на тези болници започват да стават различни.
Когато моята причина да „наблъскам“ моето отделение докрай с пациенти е само и само да получа определено количество пари, тогава медицината остава на заден план. Но, ако ние всички искаме да върнем медицината в тези места и малко по малко да отдръпнем търговията, това е начинът – лекарят да има друг тип стимул - затова, защото е учил, затова, защото е квалифициран, затова, защото има втора специалност, затова, защото отношението и доверието на пациентите към него е високо и то е определено ясно.
Дали отговорих на въпроса Ви?
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Ред е на парламентарната група от АБВ да зададат въпрос. Заповядайте, доктор Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, ще Ви занимая с един проблем, с който хората от моето поколение, като започваха трудовия си стаж, не го познаваха практически, а само теоретично. Става въпрос за болните от туберкулоза в България. Може би тогава имаше по-добре изградена система за обхващане на тези болни и за профилактика, може би има други причини. Но броят на туберкулозно болните се увеличава драстично.
Аз съм неврохирург и трябва да ви кажа, че за първите си десет години в кариерата си надали съм виждал и два туберкулозни спондилита, сега ги виждаме всеки месец.
В този смисъл тубдиспансерите, които бяха към общините, постепенно, постепенно поради – според мен – неправилното им структуриране, неправилното им финансиране започнаха да се закриват. В момента, ако не ме лъжат познанията, има два тубдиспансера към общините и няколко специализирани белодробни болници.
Това се дължи, от една страна, на изключителното недофинансиране на дейността, тъй като им се дава на леглоден 30 лв., а според изчисленията на различните тубдиспансери един лежащо болен им струва между 70 и 90 лв. и поради факта, че имат изключително много пречки да сключват договор по други белодробни пътеки, освен тези, свързани с туберкулозата.
Искам да Ви кажа, че единият от двата тубдиспансера, който сега съществува във Варна, е на пък да бъде закрит, защото общината вече – най-грубо казано – е вдигнала ръце да го финансира.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Моля Ви, господин Кючуков, за въпроса.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Ще отида на чл. 103 от закона. Какво е Вашето виждане за тубдиспансерите и за тяхното бъдеще?
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Господин председател, извинете, не знам дали е възможно като процедура, не защото аз не мога да отговоря, но понеже заместник-министър Персенски точно през последната седмица е потънал в точно тази проблематика и във връзка с договори, и във връзка със СЗО и т.н., ако може той да отговори.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Разбира се, може и той да отговори.
Заповядайте, господин заместник-министър. Може и за другите диспансери да кажете няколко думи.
ЗАМЕСТНИК-МИНСТЪР АДАМ ПЕРСЕНСКИ: Добър ден на всички. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да кажа, че това, което твърдите за честотата на туберкулозата не е точно така. България е страна с честота под средната за Европа и тя значително е намаляла. Няма значение от къде точно са Вашите данни, но по принцип е така.
Ние имаме програма за профилактика и лечение на туберкулозата и към момента Министерството на здравеопазването заделя значителен ресурс за лечение на туберкулозата, на туберкулозно болни. Наистина съществуват проблеми, защото все по-голяма е честотата на резистентни форми на туберкулоза, където лечението е много скъпо, но то все още се поема от Министерството на здравеопазването. Ние имаме 28 областни координатори за лечение на туберкулоза. Лечението не става само в белодробни диспансери. Ние подписахме януари месец ново споразумение с Глобалния фонд, вследствие на което пред следващите три години България ще получи 5,2 млн. евро помощ точно за лечение и профилактика на туберкулоза.
Така че не мисля, че нещата са занемарени. Държавата участва значително с отговорностите си в това отношение.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, доктор Кючуков, да изразите отношение към отговора.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Отговорът ми звучеше много оптимистично. За съжаление не бих могъл да го приема. А откъде идват моите сведения? До преди три месеца съм работил непрекъснато практическа медицина и съм виждал тенденциите за туберкулозно болните. Особено за извънбелодробната туберкулоза не съм убеден в това, което ми отговори заместник-министър Персенски.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви.
Аз смятам, че приключваме с блиц-контрола.
Искам да запозная комисията със следното: Ние сме приготвили писмо. Имаме от седем – осем инстанции, но най-вече от Министерството на външните работи и Министерството на отбраната. Става въпрос, когато военни лекари са на мисия и съпругите или съпрузите на дипломатите, които са в чужбина, СДК им отказва да промени датата на изпита, когато те реално са на мисия в Ирак, Мали и т.н. Затова сме подготвили едно официално писмо до министъра да бъде решен този въпрос по начин, по който да удовлетворим желанието на тези хора, тъй като става въпрос за една бройка от около 40 човека на година.
Сега имат думата тези, които си запазиха възможността за втори въпрос.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само за колегите да направя една вметка към предишния въпрос, за да знаят, че в правния мир диспансери вече няма. Припомням! Всички помним кои ги закриха и защо ги закриха.
Господин министър, моят въпрос към Вас е следният: Преди три седмици беше зададен въпрос от мен в писмен вид, в който буквално Ви молих да ми предоставите подробна информация за издадените разрешения за дейност на новоразкрити болници, както и за нови дейности на вече работещи такива в периода 1 ноември – 31 декември 2014 г.
Вие ми отговорихте, че през този период са издадени 23 разрешения, от които четири на нови болници. Не бих искал да се спирам на пълнотата на отговора Ви на въпроса, а искам да задам следния въпрос: Зад тези разрешения ще стои финансов ресурс през 2015 г. Когато на 18 декември 2014 г. се гласува бюджета на Националната здравноосигурителна каса, където се появи и забраната за новоразкрити болници от 1 януари 2015 г., Вие твърдяхте убедено от трибуната на българския парламент, че болниците тази година ще получат не по-малко от това, което са получавали миналата година. Сега чуваме, че ще получат до 95 процента.
Задавам въпроса, който преди това също циркулираше във въпросите на другите колеги. Считате ли, че с тези нови дейности и новите болници тези 95 процента няма да паднат надолу или продължавате да бъдете убеден в това. Или поемате ли тази отговорност да заявите тук за втори път, че болниците ще получат пари не по-малко от това, което получиха миналата година?
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Господин министър, макар че Вие отговорихте донякъде на този въпрос за вида болници и бюджетите им, но имате думата и по този въпрос. Просто допълнете отговора на въпроса.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Райнов, не ми се влиза в разговор за „преди“ и „след“. Вие питате за ноември, аз ще Ви кажа, че от общо 115 разрешителни 90 са извадени преди месец ноември. С очевидни основания, сигурно, но ако тръгнем към този разговор, не виждам каква ще бъде печалбата.
Отново казвам, има допълнителен, заделен по методиката резерв на касата за нови дейности на територията на РЗОК. Можем заедно с Вас, ако искате, да разсъждаваме, ако сте готов със съответните данни, в каква степен тези нови дейности, за които Вие сам казахте, че са ограничен брой, ще въздействат върху бюджета на касата. В крайна сметка не забравяйте, че общо взето с нас, с валидираното от парламента и също от Вас решение има допълнителен резерв на касата от още 110 млн. лв., има възможност, ако някъде настъпи много реална нужда от това нещо, вътре в рамките на бюджета на касата да настъпи преразпределение.
Само че наистина ми се струва, че когато сравняваме миналата със сегашната година, хубаво е да подкрепите нещо, което изглежда качествено различно. Защото, ако сравним начина, по който изглеждаше бюджетът в началото на 2014 г. – дали за болници или за доболнична помощ – и бюджетът за 2015 г., ще откриете масивни разлики.
Аз не обвинявам никого в това, но просто наистина искам, когато има явно постижение в дадена област, то просто да бъде отчетено, а не да бъде критикувано на всяка цена.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, господин министър. Първо, не бих искал да се спирам в подробности как са издадени разрешения, особено в последните дни на месец декември, когато имаше доста почивни дни.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Какво имате предвид, доктор Райнов?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Някак си много бързо са удовлетворявани искания – в рамките на няколко дни.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Имате конкретни примери?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Говоря на база това, което ми е давано от Вас като информация.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Ако Вие имате някакво съмнение…..
ЕМИЛ РАЙНОВ: Може ли да си задам въпроса?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Разбира се, но Вие хвърляте съмнение върху начина, по който Министерството на здравеопазването е издавало разрешения.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Ще прекратя дискусията, ако продължавате с диалога.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Господин министър, Вие твърдите, че в момента….
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Изпитвате ли съмнение към начина, по който Министерството на здравеопазването е издавало разрешение и на какво се базира това?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Малката подробност е, че в случая аз питам, а не Вие, господин министър.
Господин министър, сигурен ли сте, че този резерв от 110 млн. лв. на касата априори не е изчислен в тази до 95 процента? Това, първо.
Накрая само едно изречение. Господин министър, Вие вече сте министър, Вие вече сто дни управлявате. Не се дръжте като опозиция.
И последно, за да завърша. Недейте да говорите тук от тази трибуна за кражби по болниците. Вие сте министър. Ако имате сигнали за кражби по болниците, Вие трябва да вземете веднага съответните, предвидени от закона мерки.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Защо ме дърпате за езика, доктор Райнов.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Доктор Райнов, молбата ми е следната: Въпроси – да, обаче твърдения - по-малко.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Ще кажа и за 110-те милиона лева. Ако Вие твърдите, че има некоректност в начина, по който Министерството на здравеопазването е издавало разрешителни на болниците, Вие лъжете. Ако не твърдите това, значи не съм Ви разбрал правилно.
Второ, абсолютно съм убеден, че тези 110 млн. лв. не са част от разпределителните методики на касата. Няма да коментирам. Наистина е въпрос на елементарна компетентност.
Трето, когато казвате какво трябва да направя като министър, аз казвам следното: В една от болниците при доказани такива нарушения се включи дори и в момента прокурорска проверка. Не знам какво чинеше половината Висш съвет на БСП там, за да защитава директора на болницата от уволнение.
Аз си изпълнявам задълженията, моля и Вие да бъдете коректен.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Списъкът, който ми дадохте, не беше пълен.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Край на дискусията.
Имат думата представителите на ДПС за втори въпрос.
Заповядайте, доктор Чакъров. Имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, господа заместник-министри, колеги!
Господин министър, в последните седмици медиите непрекъснато оповестяват информация от Министерството на здравеопазването и от Вас лично за това какви реформи ще се правят в една или друга структура в системата на здравеопазването. Така научихме за предвидени бонуси за общопрактикуващи лекари за добри резултати за дейности, които ще се реализират в сферата на доболничната помощ и тези общопрактикуващи лекари ще бъдат допълнително стимулирани с финансиране. Оказва се, че близо 10 на сто от общопрактикуващите джипита ще имат такова допълнително стимулиране. Това е добре, но на този етап има ли ясно разписани критерии на каква реална фаза ще се оценява дейността на общопрактикуващия лекар и на лекарите, които извършват тази дейност.
Научихме за намерението за разделяне пакета услуги в болничната помощ и осигуряване с публични средства от Националната здравноосигурителна каса. Веднага тук колегите зададоха ред въпроси, които възникнаха и най-вече по отношение на листата на чакащи, която веднага би се появила. В това отношение анализирани ли са всички стъпки по съдействие и всичко това, което би произтекло от това.
Научихме за намерението Ви за отпадане на направленията за консултации от специалист, давани сега от общопрактикуващи лекари, за включването му в здравната карта, която ще бъде готова накрая на годината и да се надяваме, че наистина ще е готова.
По ред от нещата, които посочвам, аз също оценявам позитивно някои стъпки, които се правят. Наредбата за придобиване на специалност беше публикувана, има напредък и в това отношение.
Моят въпрос, господин министър, към Вас е следният: Някак си едно по едно, парче по парче се задават тези идеи и стъпки като реформи. Добре е да чуем от Вас, още повече Вие представлявате реформаторите, вие самият идвате с идеи за реформи, една цялостна концепция, която да предвиди всички взаимовръзки по отношение на реформите, които ще се направят, с оглед постигане на глобалния, цялостния ефект, който искаме да постигнем за по-добро функциониране на системата на здравеопазването. Всички сме убедени, че на парче това няма как да се случи.
Каква е Вашата визия това да стане по този начин?
Благодаря.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Чакъров, благодаря наистина за въпросите. Казвам го не от куртоазия.
Цялостната концепция на правителството за реформи в сферата на здравеопазването е готова. Завършен е и нейният аналитичен бекграунд. Следващата сряда тя ще бъде – надяваме се – валидирана от Министерския съвет и ще стане не просто защитената от министър-председателя и ресорния вицепремиер и здравния министър пред Висшия медицински съвет концепция, а реално концепцията на правителството за реформи. И оттам нататък е въпрос – как да кажа – възможност и желание на комисията да представи екипа на министерството може би, заедно с госпожа Бъчварова, ще измислим как да представим цялостната концепция пред комисията. В какъв формат е вече въпрос на искане на комисията.
Относно пакетите от дейности. Това може би трябва да бъде част от цялостния разговор, за да не бъде изваден от контекста и за да не се каже дума повече или по-малко. Но при всички положения ние освен че даваме яснота как постигаме определени цели, защото цялата концепция на правителството е спрямо изпълнение на цели, спрямо достигане на определени здравни показатели на нацията в периода до 2020 г. На тази база ние концентрираме пакетите, на тази база базовият пакет на касата, който да бъде ангажимент на задължителната ни солидарна отговорност и, разбира се, на държавния ангажимент, всъщност пресреща социалнозначимите заболявания, които формират 94 – 95 процента от причините за инвалидизация, ранна смъртност и имат ниска продължителност на живот. Това е и солидарният ангажимент.
Допълнителният пакет представлява и все повече ще представлява възможността ние доброволно да надграждаме в здравето си през специфични доброволни застрахователни, както е към момента институция, ако вие не прецените, че трябва да се промени отново модела и да се върне доброволното осигуряване, и спешния пакет, който всъщност е ясно дефинираният ангажимент на държавата. Къде е държавата, през бюджета и той ще бъде вероятно във времето най-растящият като разходоемкост, защото това са сериозни неща.
Едновременно с това спешният пакет ще бъде и количеството, гарантирана от обществото ни медицинска помощ за хората, които не са здравноосигурени. Това може би е един друг, много дълъг въпрос, който, ако искате да разискваме, ще разискваме.
Тоест, пътищата на финансиране на дейността са тези три и ние ясно ги дефинираме в това нещо, извън това, че гоним целите си по този начин.
Имаше още един въпрос в началото, но наистина не го запомних.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Въпросът за цялостното развитие.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Готови сме да разискваме още днес. Въпрос на покана и на изисквания на комисията от нас, ние ще дойдем и ще дискутираме, ще дебатираме. Не знам дали не е добра идея, може да го обсъдим. Ние имахме такава идея между другото и можем още да я реализираме – да направим едно събиране на екипа на Министерството на здравеопазването, на екипа на Националната здравноосигурителна каса, на Комисията по здравеопазването на някакво по-спокойно място за един уикенд, в който наистина всичко това да бъде изговорено. Ние сме на разположение в това отношение, стига комисията да го желае.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Реформаторският блок имат право на още един въпрос.
Преди това доктор Чакъров поиска отново думата. Заповядайте, доктор Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин министър, благодаря Ви за това, че е предвидено вече да има цялостна концепция. Предполагам в рамките на контекста на здравната стратегия, такава, каквато всички ние виждаме да има и с оглед на взаимовръзките, които би следвало да има в различните идеи и пакети, които се предлагат. Така че да има един добър резултат. Безспорно това е необходимо.
Вие казахте за пакетите. Аз бих искал само да Ви кажа по отношение на наредбата. Аз вече посочих, че това е една правилна стъпка и надграждане. Същевременно чувам и от директорите, че за настоящата година не е предвиден финансов ресурс за сключване на трудови договори от младите специализанти. Голяма крачка напред е младите специализанти да имат възможност да сключват трудови договори. Но не е предвиден финансов ресурс и това ще доведе до задълбочаване на и без това задлъжнелите клиники, болници. Те по какъв начин ще функционират и как ще се случва всичко това?
Освен това за листата на чакащите трябва да помислим с оглед на психопрофила на нашите хора, в нашата страна. Едно е това да става в Англия, друго е да става в нашата страна.
Така че има много неща, които трябва да бъдат разгледани и обсъдени….
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Доктор Чакъров, Вие не задавате Вашия въпрос.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Моят въпрос е да има наистина една широка дискусия, след като се представи концепцията от страна на правителството, с Комисията по здравеопазването и широката общественост, лекари и пациенти.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Чакъров.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Само едно изречение. Наистина, за да внеса окончателна яснота и сега с доктор Шарков си говорехме за последните ….., защото той на дневна база ги следи, относно специализациите, защото наистина това е голяма болка.
Наистина мисля, че цялото съсловие, още повече младите лекари, приеха тази наредба. Ние я работихме заедно с тях, разбира се. За една седмица, тоест, за седмицата, откогато излезе наредбата досега, има 40 назначени на трудов договор млади лица, които да специализират. Отделно има 34 лекари, постъпили в спешна помощ. Това са нови назначения, през тази една седмица, защото това също е част от мотивацията на тези хора, защото им се дава възможност, докато работят в спешната помощ, да специализират там. А теоретичното обучение продължава да бъде ангажимент на държавата.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Може би трябва да има известно уточняване на критериите за зачисляване на специализация. Но това вече е въпрос по специалности.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Това е по Кодекса на труда, господин председател. Всяка болница при по-голям наплив може да си зададе собствени изисквания.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Министерството на здравеопазването трябва да участва в изработването на тези критерии, а не само болниците.
Има ли други въпроси?
От парламентарната група на ББЦ, заповядайте, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, колеги!
Аз искам да попитам относно разпределението на финансовите средства от Националната здравноосигурителна каса между 28-те области и между лечебните заведения за болнична помощ.
Ясно, разпределението е по определени принципи и критерии. Надяваме се, че е така. Но, ако е така, как смятате, трябва ли това да бъде оповестено за всяка област, да бъдат поставени тези лимити на болниците на видно място, за да бъде прозрачно разпределението при спазени критерии?
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Малко излизате извън обсега на дневния ред в смисъл, че конкретни цифри не могат да се дадат.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Не конкретни цифри, аз по принцип питам.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Едно от изискванията, които екипът на министерството, а тук е и господин председателят на комисията, който участваше в тези разговори, беше наистина това да стане прозрачно. Не съм убеден, че това нещо беше заложено в рамковия договор, но със сигурност е ангажимент, който Надзорният съвет на касата пое. Тоест, да има ясно листване на всички тези неща, как е разпределен ресурсът на база болници в РЗОК. Това създава и яснотата, че каквото за единия, такова и за другия. Няма някакъв тип деление.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Ако е така, нека да бъдат достъпни за управителите във всички области, за да се създаде едно спокойствие в системата, че са спазени принципите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Само да кажа, че предстои, всъщност днес ще бъде изпратено от министерството в Надзорния съвет на касата, веднага отива за публична дискусия, след което става постановление на Министерския съвет и тогава договорът става валиден.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, доктор Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Имам последен въпрос и ще бъда съвсем кратък. Преди всичко имаме предимството с доктор Петров да сме представители на едно и също лечебно заведение и затова с него се консултирахме и приемаме Вашата покана да видим как са определяни лимитите в две еднакви лечебни заведения.
Моят въпрос е свързан с нещо друго. При всяка акредитация на болниците клиниките и отделенията получават ниво на компетентност – първо, второ и трето. Това е свързано с персонала, свързано е с оборудването. Доколко това категоризиране на отделните заведения отразява задължителния обем дейности, които те трябва да извършват, и обратното – доколко дейностите, които те извършват, се отразяват върху категоризирането.
Какво имам предвид? Една чудесно снабдена хирургия, която прави само операции от апандисити и хернии, ще бъде трето ниво на компетентност по сегашните критерии, а една хирургия, на която й липсва някоя и друга апаратура, но работи денонощно всичко, ще получи най-много второ ниво.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Господин професор, въпросът е свързан колкото с процеса на акредитация, толкова и до стандартите по специалности. Нека да кажем, че специално по стандарта за хирургия, който беше върнат от съда, ние формално сме изпълнили исканията на съда, с които той го върна. Написали сме подходящите мотиви и той е действащ, за да има действащ стандарт. Но заедно с националния консултант и с Дружеството по хирургия сме си създали доста кратка времева рамка, в която да променим много от нещата и ще започнем с този стандарт по хирургия, защото той е – как да кажа – базов по отношение както на порочни лобистки практики, които са залагани в стандарта, така и един от най-масово касаещ болниците.
От тази гледна точка намерението ни е да преразгледаме всички количествени критерии, които всъщност ние залагаме като критерии за достигане на качество, което е странно, но след ясен ефект върху бюджета на касата.
Тук и с колегата сме имали такива разговори. Тоест, това е процес, който върви.
А по процеса на акредитация доктор Шарков мисля, че ще бъде най-компетентен да Ви отговори.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, господин заместник-министър Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Първо, искам да кажа, че в системата на акредитацията при определянето на оценката и срока на тази оценка за едно лечебно заведение, както и за отделни негови клиники, се взима предвид не само специалистите, техния брой, апаратура, оборудване, а се взема предвид и извършваната дейност – брой извършени операции, нивото на сложност и на тежест на тези операции, както и изхода от тях и наличието или отсъствието на вътрешноболнична инфекция.
Тези критерии са задължителни за спазване. Но това е в рамките на Вашия въпрос. А ние имаме цел да променим наредбата за акредитация, да я променим така, че в нея да включим като задължително участието и на центровете за спешна медицинска помощ, за да преминат и те през такава акредитация. По отношение на изискването, което в момента съществува – клиничните лаборатории да преминават през такава акредитация, мога да ви кажа, че има някои лаборатории, които учудващо според мен продължават да съществуват и продължават да получават финансиране от Националната здравноосигурителна каса. Те също да минат по наредбата за акредитация.
Не на последно място, наредбата за акредитация да бъде инструмент при определяне на качеството на едно лечебно заведение и аргумент при сключването му на договор с Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Аз смятам, че обхванахме по-важните теми. Може би следващия път ще бъдем още по-изчерпателни.
Хубава вечер. Бъдете живи и здрави.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Стоян Тонев)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)