Стенограма от заседание на комисия,04.03.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 8




На 04.03.2015 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Проверка на документите за допустимост във връзка с изслушване на кандидатите за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса съгласно Раздел ІІІ, т. 2 от Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание (обн, ДВ, бр. 15 от 24.02.2015 г.)
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването.
Тъй като това е първото заседание, което аз ръководя като председател на комисията, бих искала да кажа, че смятам, че е общо мнението, че добрите реформи в сферата на здравеопазването не са по възможностите на нито едно управление. Те трябва да бъдат дългосрочна стратегия и политика, следвана от всички.
Сега пристъпвам към предложения за дневен ред. Вие разполагате с проекта.
Предлагам днешното извънредно заседание да се проведе при следния дневен ред:
1. Проверка на документите за допустимост във връзка с изслушване на кандидатите за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса съгласно Раздел ІІІ, т. 2 от Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание (обн, ДВ, бр. 15 от 24.02.2015 г.)
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за” – 13, „против” и „въздържали се” – няма.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо председател, моля за процедурно предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
В такъв случай гласуването е следното:
Гласували: "За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Проверка на документите за допустимост във връзка с изслушване на кандидатите за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса съгласно Раздел ІІІ, т. 2 от Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание (обн, ДВ, бр. 15 от 24.02.2015 г.)
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.



Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Проверка на документите за допустимост във връзка с изслушване на кандидатите за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса съгласно Раздел ІІІ, т. 2 от Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание (обн, ДВ, бр. 15 от 24.02.2015 г.)

Всички народни представители са получили линка към интернет-страницата, в която са публикувани документите, с които е направено предложение от парламентарната група на ГЕРБ за кандидатурата на доктор Глинка Комитов за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса. Няма други предложени кандидатури от парламентарните групи.
Аз искам да изброя просто кои са документите, които съпровождат предложението за избор на доктор Глинка Комитов.
В съответствие с Раздел І, т. 2 от Процедурните правила заедно с предложението са представени:
- Писмено съгласие на кандидата по образец съгласно Приложение № 1 от Решението за приемане на Процедурните правила;
- Подробна автобиография на кандидата;
- Заверено от кандидата копие от диплом за завършено висше образование с образователна квалификационна степен „магистър“;
- Документи, удостоверяващи придобити допълнителни специализации и квалификации;
- Документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискването по чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за здравното осигуряване за професионален опит в областта на управлението на здравеопазването;
- Свидетелство за съдимост;
- Декларация по образец съгласно Приложение № 2 към Решението, че кандидатът притежава българско гражданство съгласно изискването на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване;
- Декларация по образец съгласно Приложение № 3 към решението, че не са налице обстоятелства по чл. 21, ал. 1, т. 2 – 5 от Закона за здравното осигуряване.
Съгласно приетите Процедурни правила сме изпратили запитване и е постъпил отговор по изпратеното запитване от Комисията по здравеопазването за проверка на гражданството на кандидата съгласно изискването на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване и за отсъствието на правно ограничение по чл. 21, ал. 1, т. 2 от същия закон, копие от който е представен на вниманието на народните представители.
Сега имате думата за разисквания и коментари. Не виждам желание за изказвания.
Във връзка с така предложената процедура трябва да извършим две гласувания. При първото би следвало да подложа на гласуване това, че представените от кандидата документи отговарят на изискванията на Раздел І, т. 2 от Процедурните правила за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание (обн, ДВ, бр. 15 от 24.02.2015 г.)
Моля, който е съгласен с тази констатация, да гласува.
Гласували: "За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване и допускането за изслушване в Комисията по здравеопазването на кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса доктор Глинка Димов Комитов.
Моля, гласувайте.
Гласували: "За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се.
Искам да ви съобщя, че заседанието за изслушване на кандидата ще се проведе на 10 март 2015 г., вторник като извънредно открито заседание на комисията.
Припомням, че в срок до три дни преди заседанието за изслушване юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за извършване на обществено полезна дейност и професионални организации могат да изпращат становища, включително и въпроси към кандидата.
В същия срок средствата за масово осведомяване могат да изпращат свои въпроси към кандидата, като предупреждавам, че анонимни сигнали и становища не се разглеждат.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам само един въпрос. Четиринадесетдневният срок съобразен ли е, от кога тече и кога приключва?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Категорично е съобразен, защото в процедурните правила е написано „до 14 дни от публичното оповестяване на документите на кандидата“. Тоест, срокът вече е започнал да тече и ние ще се вместим категорично в този срок за процедурните правила. Затова се налагат и тези две заседания. Всичко е по процедура и смятам, че на този етап стриктно я изпълняваме.
Заповядайте, доктор Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Госпожо председател, казвате, че във вторник ще бъде извънредното заседание. От колко часа ще бъде, защото ръководствата на парламентарните групи и на политическите сили имат заседания.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Понякога се налага да има такива извънредни заседания, доктор Чакъров. Заседанието ще бъде от 15,00 ч. Съобразила съм се, че вашето заседание на парламентарната група е от 14,00 ч., а следващите обикновено са от 17,00 ч. Така че смятам, че в междинното време ще можем да се справим с този важен парламентарен ангажимент.

Ако няма други въпроси, моля да преминем към точка втора от дневния ред:
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От името на парламентарната група на ГЕРБ въпрос ще зададе доктор Димитров.
Заповядайте, доктор Димитров.
ДАРИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги, уважаеми гости!
По време на почивните дни разговарях с колеги от областни болници в Североизточна България. Колегите бяха разтревожени във връзка с налагането на сключване на договор със здравната каса и финансирането за първите няколко месеца от годината.
Оказва се, че финансирането и договорите, които са сключили, са със средства, които са между 20 и 30 процента по-ниски, отколкото са били за миналата, за по-миналата и така в исторически аспект в последните четири – пет години. Те са разтревожени, че това са структуроопределящи болници, които поддържат спешност, които поддържат и непечеливши отделения, които поддържат спешно приемно отделение, които се превръщат през почивните дни в отделения за прегледи. Аз онзи ден, като посетих болницата в Търговище, имаше над 20 човека да чакат в спешно приемно отделение. А това са неосигурени социално слаби хора.
Това са болници, които са подчинени на Вас, господин министър. Това са държавни болници и според мен реформата в здравеопазването или във финансирането на здравеопазването трябва да бъде ясна и да се каже как ще се финансират тези болници, които са подчинени на Вас и равнопоставени ли са те на всички останали болници, които не са подчинени на Вас, защото в такъв случай това са болници, които във връзка и със социалната им функция винаги ще бъдат губещи болници.
Как смятате да се промени финансирането на тези болници, защото аз не виждам начин тези болници да могат да съществуват в близката година при това финансиране.
И още един въпрос от колегите, малко по-груб, но този въпрос е следният: знаете ли, господин министър, че при откриването на всяка нова болница и финансирането й от Националната здравноосигурителна каса намалява финансирането на тези болници и при откриването на всяка болница умират повече хора в провинцията.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Димитров.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Да Ви поздравя за избора за председател на Комисията по здравеопазването и да декларирам от името на екипа на Министерството на здравеопазването, че ще бъдем в подкрепа на дейността на парламентарната комисия.
Уважаеми доктор Димитров, мога много дълго да отговарям, но ще се опитам да го направя кратко, за да е ясно.
Към момента на последното заседание на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса всъщност не е прието нищо различно освен финансирането и макрорамката на ниво районни здравноосигурителни каси. Има решение на Надзорния съвет ръководителите на районните здравноосигурителни каси да бъдат изслушани от Надзорния съвет – забележете, от Надзора, за да могат да обосноват пред Надзорния съвет на базата на какво са предвидили един или друг съответно прогнозни средства за различните лечебни заведения.
Всяко едно от тези лечебни заведения, особено големите областни болници, за които Вие говорите, гарантирано – то и така е записано и в методиката, ще получи не по-малко от 95 процента от всичко фактурирано през изминалата година. Към момента наистина заради определени забавяния във времето, заради което наистина екипът на министерството не носи вина и народните представители не носят вина, разбира се, те получават 1/12 от – забележете – заложения в бюджета за 2014 г. лимит. Тоест, както е изглеждало гласуването на бюджета за миналата година, такава 1/12 част получава болничното заведение. Разбира се, още в рамките на следващите две седмици те ще получат всичко полагащо им се по методиката, която е част от рамковия договор и е подписана от всички договорни страни. Но такова изслушване, което мисля, че също е някакъв тип прецедент, на директорите на районните здравноосигурителни каси, ще бъде изискано от Надзора. Дали още тази седмица ще се случи, не знам. Може би ще бъде другата седмица, на което те наистина ще трябва да обосноват какви са техните мотиви и на каква рационална, фактическа база те са предвидили едно или друго нещо.
Тоест, още веднъж казвам, че всяка една от тези болници ще получи гарантираното й по методиката споразумение между партньорите, финансиране, което няма да бъде по-малко от 95 процента от всичко фактурирано през миналата година.
Това е гаранция, която не просто аз давам, дава Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса, дава законът, дава подписания Национален рамков договор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате ли уточняващ въпрос, колега Димитров?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Извинете, госпожо председател, да кажа две думи за новите болници.
Доколкото има известно разминаване между болниците, които са получили разрешително за дейност до 31 декември 2014 г., и съответно спрямо гласувания в Народното събрание Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса те имат възможността да сключат договори с публичния фонд, има известно разминаване между списъка, който министерството, което издава тези разрешителни, е предало в касата, и количеството и видовете болници, с които се борави на ниво районни здравноосигурителни каси. С мое писмо аз съм помолил управителя на касата да ми предостави информация за това дали има такива районни здравноосигурителни каси, които са предвидели в своите финансови разчети болници, които нямат разрешително, за да може министерството да подаде такива хора на Прокуратурата, защото това би означавало злоупотреба в особено големи размери.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Заповядайте, доктор Димитров.
ДАРИН ДИМИТРОВ: Един уточняващ въпрос. Понеже коментираме с всички колеги, възможно ли е да има листа на чакащите в болница, която има свободни легла, както са областните болници например, понеже в тези областни болници работят лекари, които реално ще бъдат свободни, докато се освободи ресурс за тези болни. Но леглата стоят, отоплението си стои, светлината работи, сестрите се грижат за болните. Става въпрос, че в последните седмици от месеца персоналът ще чака финансиране и няма да работи. А това са единствените болници за региона.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Димитров.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Това не е свързано с предишния Ви въпрос, нали? Това е друг въпрос?!
В документите, които третират достъпа на пациентите, и досега много ясно има формулирана листа на чакащи. Това не е по никакъв начин нов момент. Всяка една болница и до този момент е била длъжна да си създаде своите собствени правила за това. Между другото, наличието на такива правила във всяка една от българските болници, защото това е от много години насам изискване към болниците, ще бъде едно от нещата, които при акредитационната оценка на новия Акредитационен съвет, който се формира, ще бъдат гледани – дали тези болници имат ясен, прозрачен и съответстващ на нуждите на населението изработен механизъм за тези листи на чакащите.
А иначе – на конкретния Ви въпрос. Аз разбирам, че ако си говорим като лекари, работещи в определена болница, за нас дали имат празни легла, дали сме натоварени по начина, по който си представяме, че можем да бъдем натоварени, е съществен, той е витален въпрос за нас като лекари. За политиката на министерството искрено ми се иска да вярвам в политиката на мнозинството, защото министерството е еманация на това мнозинство, не е нещо друго.
Всъщност философията да финансираме структури, а не да финансираме резултат от конкретна дейност, би трябвало да не бъде водещото. Тоест, аз мога за всяка една отделна болница да дам с висока степен на точност ясен анализ по какъв начин, без да бъде нарушена нуждата на реално нуждаещите се от лечение пациенти, могат да бъдат свити разходите до степен 95 процента от разходите от миналата година.
За разлика от всяка една минала година в момента болничните мениджъри имат спокойствието, имат яснотата. Не забравяйте, че ние гласувахме още в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, каква част от резерва на касата има възможност да бъде още от сега отблокирана в полза на лечението в болниците и за заплащане на лечението в болниците.
Тоест, дали имат комфорт, защото виждам, че колегата се усмихва, дали имат комфорт болничните мениджъри да продължават както досега, категорично – не. Но дали имат спокойствието да знаят, че имат гарантиран ресурс за 95 процента от цялата дейност, която са вършили миналата година – да! Възможността ти да вършиш дейност, без да имаш гарантиран ресурс за нея, е в противоречие на много закони, включително и на Закона за бюджета.
А иначе, когато един мениджър има в себе си ясната финансова рамка, в която трябва да влезе, неговият усет, неговото умение да менажира този процес е свързан точно с това – да се намалят стопанските разходи, да се приоритизират определени видове заболявания, които наистина са за болници, които …..Тоест, болниците да започнат да се превръщат в това, което всички бихме искали да бъдат.
Съобщението е кратко. Съжалявам, аз също съм болничен лекар. Купонът свърши. Повече разкази за това как болниците харчат абсолютно безконтролно, след което държавата покрива тези харчове, не може да продължава или поне надявам се, че няма да продължава в лицето на това правителство и този парламент. Всеки един мениджър, директор или Съвет на директорите на болница, който някак си отказва да разбере това, ще бъде заменен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
От името на колегите на БСП – Лява България има ли въпрос?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, господа заместник-министри, колеги! Проблемът, който ще поставя и въпросът, който задавам, не е нов. Задаваме го за втори път и той е свързан с това кои са държавните лечебни заведения и тези с над 50 процента държавно участие, които не са изпълнили Постановление № 127 от 2013 г. да държат не повече от 25 процента от авоарите си в една банка. Кои са тези лечебни заведения, каква е загубата, която те реализират от това след фалита на Корпоративна търговска банка и, разбира се, какви мерки са предприети от Ваша страна като принципал за това?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Търновалийски, и преди съм отговарял, малко или повече, общо на този въпрос. Очевидно е, че се търси конкретния отговор, ако трябва да произвеждаме новина.
От големите болници с наистина сериозно нарушение на указанията на министъра на финансите и със сериозни загуби, произтичащи от това, мога да отделя три лечебни заведения. Това е болница „Св. Анна“ в София, болница „Св. Марина“ – Варна, и болница „Св. Георги“ в Пловдив. И на трите места са предприети или в близките дни ще бъдат предприети промени в ръководствата на болниците.
Благодаря Ви. Но нека да не произвеждаме от това някакви сензации. Наистина аз съм казал, че това ще бъде последователна политика на Министерството на здравеопазването и ние я следваме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за уточняващ въпрос, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря Ви, господин министър. Все пак трябва да има яснота, че нещо се върши в това отношение, защото и нас ни питат и искат отговор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Въпросът беше и за конкретните суми. Става въпрос за загубени суми повече от милион на тези места. Нека да не влизаме в тази конкретика, защото все пак това са търговски дружества, за съжаление.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър!
Третата парламентарна група е Движението за права и свободи. Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, колеги! Господин министър, тези данни са публикувани по медиите, знае се водещи болници какви загуби имат и какви са натрупванията като задължение. В началото на февруари те са изчислени – посочвам – на 424 618 лева. Това е в началото на февруари, сега сме вече началото на март.
На 25 февруари 2015 г. медиите съобщиха, че директорът на „Пирогов“, уважаваният от нас колега, утвърден професионалист и изключително коректен колега проф. доктор Стоян Миланов подава оставка с оглед на това, че едно от най-натоварените лечебни заведения, поемащо голяма част от спешността в столицата, подава оставка с оглед на това, че не може да изпълнява задълженията си с оглед функционирането на лечебното заведение поради финансови проблеми.
Вие имахте среща с него, която също бе представена в медиите. Видяхме, че Вие поехте ангажимент и се постигна споразумение, което ние няма как да не приветстваме с оглед на това, че това е водещо в спешността лечебно заведение и не се провокира ситуация на сътресение, тоест, нормалната дейност в „Пирогов“ продължава.
Тук за нас и за мен има един леко смущаващ момент, че Вие поехте, доколкото е възможно, да се подпомага дейността на лечебното заведение, но посочихте, че освен всичко друго той Ви е и личен приятел, в което няма лошо.
Моят въпрос е, както Вие посочихте и другите лечебни заведения, как ще помагате на другите лечебни заведения там, където не са Ви приятели? Визираме тези лечебни заведения, където има натрупани дългове, например, както посочихте преди малко, болницата „Св. Георги“ в Пловдив, където аз работя в една от клиниките там – клиниката по пропедевтика на хирургичните болести.
Въпросът по-скоро ми беше какво ще се направи с оглед задълженията на болниците и по какъв начин ще се подхожда? Бих искал да доразвия въпроса си впоследствие. С рестрикциите, които налагаме, това реформа ли е или по-скоро това е един административно-рестриктивен подход така, както на времето – съжалявам, не искам да правя никаква аналогия със Симеон Дянков – четири години затягахме, затягахме кранчето, не видяхме никакви реформи. По-скоро тук е необходим подход, с който, ако трябва да се оптимизират, примерно, клинични пътеки. Аз не искам да посочвам точно как, Вие сте човекът, който трябва да посочи и политиките, и конкретните стъпки, но трябва да се подобри дейността. Ние в момента подхождаме с таргет следствието, а причината си остава. Всички причини, които водят до натрупване на тези задължения, продължават да функционират, персистират. Така не знам какъв резултат бихме могли да постигнем.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Чакъров!
Господин министър, имате думата.
Само бих искала да призова колегите наистина да се концентрират и да формулират еднозначни въпроси. Няма как да направим преглед на цялата проблематика в системата на здравеопазването с един въпрос.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Чакъров! Ще започна отзад напред. Не е реплика срещу реплика, по-пиперлива. Нали няма нито един около тази маса, който да не счита, че е нужно затягане на кранчетата и то кранчетата, които източват публичния ресурс не по посока добро лечение. Защото, ако този публичен ресурс беше насочен в посока добро лечение досега или само в тази посока, то щеше да има видими резултати върху здравето на нацията.
Тоест, от тази гледна точка мисля, че независимо от характера ни в момента – дали сме управляващи или опозиция, трябва да сме съсредоточени около това, че затягане на кранчетата и преформулиране на приоритетите - как да върви финансирането – трябва да има.
На конкретния Ви въпрос за „Пирогов“ и нейния, защото е болница, директор. Няма нищо общо с това дали ние с проф. Миланов сме приятели, познаваме се или не се познаваме. Правилата важат и ще важат за всички, независимо дали с някои от тях се познавам много преди аз да съм министър и много преди те да са директори.
По отношение на „Пирогов“. Проблемът, който дискутирахме с проф. Миланов, не беше свързан с методиката за финансиране от касата. Напротив, и неговите думи в рамките на този разговор бяха, че той няма никакви притеснения по отношение на това. Неговите притеснения идваха и продължават да идват главно от това, че много, много години в „Пирогов“ не се е извършвала една системна подмяна на важна за дейността на тази болница техника.
Факт е и не бива да отричаме, че „Пирогов“ изпълнява и някакъв тип социални функции, извън чисто медицинските функции, които има, което не значи, че го прави нещо различно, нещо подлежащо на много специално отношение. Но наистина от гледна точка на катастрофалното състояние на основни видове апаратура в тази болница, неподменяна повече от десет години, аз съм поел такъв ангажимент, водя този разговор с министъра на финансите. Става въпрос за такъв тип подкрепа. Не става въпрос за плащане на дълговете на конкретно изразена болница.
И тук преминавам към общия Ви въпрос, защото там скенерът е пред фалит, рентгеновите апарати са на 15 години и т.н. Това е мелница, през която преминава огромно количество хора. Не, че само в „Пирогов“ е така. Това е също част от разговора – къде отиват, къде са отивали парите, защо са отивали и т.н.
От гледна точка на задълженията на болниците. Това, което е предприел до този момент екипът на министерството, първо, с новия Устройствен правилник към централния щат на министерството е разкрито цяло ново звено, което наричаме „Анализи и прогнози“, което ще се занимава буквално на дневна база с проследяване на това какво се случва в големите болници с принципал държавата.
Второ, към договорите за управление на всеки един от ръководителите на болниците с над 51 процента държавно участие ние сме подготвили анекс, в който много ясно са разписани и всеки един нов директор го знае – през месец май предстоят общо взето и редовните събрания в повечето от болниците, а там, където не предстоят, ще ги предизвикаме – разписани са много ясно отговорности и ангажименти по спазване на финансовата дисциплина и отчетност на това нещо.
Отделно в Закона за лечебните заведения, който все още е на етап обсъждане в рамките на работни групи в министерството, но който предстои да бъде изнесен за публично обсъждане и след това внесен в Министерския съвет и в парламента, там ясно ще разпишем и нови отговорности, свързани с финансовото състояние на болниците, каквото към момента задължение, произтичащо от такъв вид закон, мениджърите на болниците нямат.
И не на последно място аз ви казах, че за мен е важно, водим този разговор много смислено заедно с колегите ми от Министерския съвет и главно с Министерството на финансите. Има сериозен резерв от гледна точка на инфраструктура, която не е свързана с медицинските нужди на нашите болници, която може да бъде събрана в определен пул, може да бъде използвана от гледна точка на дългосрочно партньорство, на концесиониране, на продажба или приватизация, за да започне една цялостна програма за ликвидиране задълженията на болниците.
Тоест, когато веднъж сме създали предпоставки да няма нови задължения и втори път, търсим механизми за намаляване на тези задължения, нещата вървят добре.
Само да кажа, че в добре управлявани болници, нещата вървят добре. Да кажа, че военният министър ми препрати за сведение доклада на директора на Военномедицинска академия. Там за последната година по различен начин менажирана структура има 27 млн. лв. намаление на задълженията. Има по нов начин подписани договори и всичко останало.
Тоест, има начин и доколкото всички знаем, че има начин, нека да не търсим проблема там, където го няма.
В част от отговора Ви, защото чувам много реплики от типа на това, че щял да бъде затруднен достъпът, че не знам какво. Знаете ли, в момента българският пациент има достъп до теорията, че има достъп. С преструктурирането на болничните пакети, с препозиционирането на финансовите и на кадровите ресурси, ние целим да създадем реален достъп, водещ до излекуване. Идеята за достъп е – как да кажа – добре звучаща идея, но тя не осигурява доброто и адекватното лечение и здравните показатели на нацията го доказват.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за уточняващ въпрос, доктор Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, едва ли има колега, включително и аз, няма как да не пледирам за изключителна финансова дисциплина, за изключителен контрол. Финансова дисциплина и контрол трябва да има. Но този контрол и дисциплина трябва да бъдат дефинирани естествено с оглед не само на финансовия контрол, но и с оглед на това, което Вие казвате, че то трябва да води и до други резултати. Едва ли днес имаме възможност да дискутираме и да се задълбочим в дискусията и темата точно в какви аспекти да бъде това.
Това, което аз коментирам и с финансисти, и с икономисти, защото трябва да се направи с оглед на това, че болниците са търговски дружества, но дейността да бъде такава, че в рамките на този финансов ресурс, който никак не е малък, ако направим една съпоставка във времето, в последните десетина – петнадесет години колко се е увеличил този ресурс, в рамките на този ресурс трябва да се справим. Видно е, че държавата не може да отделя по-голям ресурс. Да видим как можем да подобрим дейността така, че да не се стига до листа на чакащи. На много места с тези рестрикции - 90 – 95 процента – неминуемо ще се появят листи на чакащи. Господин министър, Вие желаете ли да влезете в най-новата история на политиките в сферата на здравеопазването като министърът, който е въвел листи на чакащи? Като се вижда каква е нагласата на хората за тези листи на чакащи, ще тръгне едно обикаляне от болница в болница и хората, които не могат да се включат да се лекуват в даденото лечебно заведение, ще търсят начин да се оперират на друго място. Не знам дали си представяме какъв хаос ще настъпи, каква конкуренция. Всичко това дава и опции и за други практики, които не искам да ги назова в момента, защото не е коректно да ги казвам преди те да са се случили, преди да бъдат констатирани.
Така че всичко това трябва да е взето под съображение. Безспорно добрият мениджмънт във Военномедицинска академия – това, което казвате – ние ще се радваме да бъде пренесен и на други места, да се повиши ефективността така, че в рамките на този финансов ресурс да има много по-обхватно и достъпно здравеопазване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Чакъров.
Господин министър, имате думата да кажете с какво ще влезете в най-новата история на българското здравеопазване.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Наредбата за достъпа в досегашния й вид е приета коя година, ако може да ми припомните? Не съм сигурен дали Вие вече не сте влязъл, доктор Чакъров, като човека, въвел листата на чакащите. Затова искам да уточним годината. Но няма значение, защото аз ще Ви подкрепя, ако това сте бил Вие, защото това е правилният ход, защото има определен ресурс, както човешки, така и инфраструктурен, така това, което добавяме тази година – и финансов. И финансовата рамка, и всяка една друга рамка трябва да бъде водеща.
Аз отново казвам, че с въвеждането – при положение, че това бъде гласувано, разбира се, от уважаемото народно представителство – с въвеждането на трите вида пакети в рамките на базовия пакет – отново казвам – целта е не просто да няма такова нещо, целта е социално-значимите заболявания, които причиняват като цяло страданията ни като нация, да бъдат лишени от досегашни лимитации, от досегашни невъзможности да бъдат качествено, добре и съвременно лекувани. Тоест, целта е да се осигури истински, реален достъп до качествено лечение за основните групи заболявания, от които страдаме.
Наистина, ако с представител на Вашата политическа сила, която винаги е ратувала за въвеждане на допълнително осигуряване – в случая застраховане, но аз съм готов да преразгледаме и този разговор, ако говорим за осигуряване и застраховане. Ако трябва да водя разговорите за това, че има определен тип патологии, които наистина могат да бъдат предоставени като поле на действие на доброволните фондове, наистина ще го отдам единствено на състоянието Ви на опозиционна политическа сила в момента, а не на Вашето изначално мислене, което иначе аз приемам.
Така че няма никаква опасност за важни, застрашаващи живота, застрашаващи здравето или инвалидизиращи заболявания да бъде формирана листа на чакащи. Напротив, целта е точно обратното. За тези заболявания да бъде създаден такъв комфорт на пациентите от джипито до най-високо технологично медицинско изследване или манипулация така, щото ние да можем да се преборим със зловещата здравно-демографска тенденция.
А наистина, извинете, има заболявания, за които може това да бъде приоритезирано като листа на чакащи от гледна точка на възможността, както Вие казахте, с ресурса, който можем да отделим като общество, да можем да боравим добре. Когато имаш ограничен ресурс, ги приоритизираш – така знам аз.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
От името на парламентарната група на Реформаторския блок, доктор Павлов, имате думата.
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, господа заместник-министри!
Моят въпрос е съвсем кратък и е свързан с центровете за спешна медицинска помощ. От кога се очаква, господин министър, ремонтните дейности в областните центрове за спешна медицинска помощ и по-специално в малките населени места, където има естакади, които са в недобро състояние, а има места, където напълно липсват и се налага персоналът да съдейства, за да могат пациентите по най-безболезнен начин да бъдат придвижени в самия център.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Павлов.
Господин министър, имате думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Павлов, то не е – как го казахте – трудно или лошо състояние, то на места е кошмар. Ние на Европейската комисия демонстрирахме един богат снимков материал как изглеждат центрове за спешна медицинска помощ, приемни спешни отделения, особено в по-отдалечени места. Наистина е кошмар.
Не съм го правил и няма да го правя, няма да се връщам и да казвам кой е бил първият, при който се е случило това нещо. Въпросът е, че това е факт. Не е било от сега!
Като цяло очакваме в късното лято – за да мога да бъда максимално коректен към Вас, доктор Павлов – тогава реално всъщност да може да бъде усвоена първата част от финансирането по програма „Региони в растеж“, с която ние наистина ще направим така, че да не изглежда по този начин. Наистина има сериозно количество пари. Казвал съм го в тази комисия – 85 млн. евро, с които ние трябва да сме лишени не само от ръце, но лишени и от глава, за да не можем тази базова инфраструктура на спешните приемни отделения и на центровете и на филиалите на спешна помощ да бъдат приведени в един нормален вид. Имал съм възможността вече да кажа, че специално за центровете и за филиалите, концепцията, която сме защитили, концепцията на правителството за реформа в спешната помощ, на базата на която са отпуснати тези средства, тя е свързана с промяната и не просто като местостоянки, а с едни по същество амбулатории там, където друг бърз достъп до резонна медицинска помощ няма.
Там ще има възможности за леглова база, за наблюдение от 24 часа, апаратура, като всичко това е сметнато в рамките на търсенето от България през програма „Райони в растеж.“
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате ли желание за уточняващ въпрос?
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ: Не, благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Следва парламентарната група на Патриотичния фронт. Господин Байрактаров, предполагам, че Вие ще зададете въпроса.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, аз искам да Ви задам един конкретен въпрос, който обаче е и много специфичен сам по себе си.
Не е тайна, че общинските болници са в изключително окаяно състояние. Но с моя въпрос искам да Ви обърна внимание на една по-специфична общинска болница и това е общинската болница във Велинград, която не е просто общинска болница, а това е болницата на СПА-столицата на Балканите. Тази болница, освен че има социална функция, тя има и имиджова функция, защото тя обслужва и една голяма част от олимпийските и световните шампиони, които се подготвят на високо, в планинската спортна база – „Белмекен“.
От тази гледна точка болницата представлява много сериозен апетит за корпоративни интереси. Тъй като самата болница е изградена на едно уникално, само по себе си място, с 30 дка златна земя, и забележете – на пет метра от болницата преминава един от най-големите водопроводи с топла минерална вода, като сградата е населена с помощите на населението. Болницата е спечелила преди четири години и европроект за първо обновяване на стойност, ако не ме лъже паметта ми.
Към днешна дата болницата е със задължение от около 1 млн. лв., поради простата причина, че тя трябва да обслужва страшно много хора, на първо място, социално слаби, неосигурени. На второ място, хора, чужденци, които по един или друг начин са извън Европейския съюз и няма как да им бъдат прибрани осигуровките. На трето място, самата община Велинград, тъй като плаща доста сериозни финанси по различни европроекти, няма никаква финансова възможност да подпомогне болницата.
Моят въпрос към Вас е какво би предприело Министерството на здравеопазването, за да се съхрани тази наистина – пак казвам – важна болница, която има много, много функции извън функциите на общинска болница.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Министър Москов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Байрактаров.
Добре, ако искате да кажа няколко думи въобще за казуса общински болници и след това ще се опитам да отговоря на Вашия въпрос, доколкото съм подготвен в момента.
Има някак си в момента едно обществено брожение, създавано около идеята, че общинските болници имат финансов проблем във връзка отново с методиката на финансиране от касата. Ако трябва да бъдем абсолютно коректни, трябва да кажем, че брожението от – мисля, че са седем или осем на брой – общински болници не е свързано по никакъв начин с методиката на касата, защото то няма да промени по някакъв начин нещата. То е свързано с постановлението на Министерския съвет, касаещо финансирането, което се извършва от касата към болниците, съответно първо да минава през проверка в НАП за дължими осигуровки. Да, това е Постановление № 788 на Министерския съвет, както тук ми помагат.
Може би има болници, в които това постановление създава и ще създава трудности. Но, от друга страна е идеята, че в една болница не са плащани осигуровки на работещите в нея, тези хора продължават да работят там, в друга болница не били плащани заплатите, но тези хора също продължавали да работят там, просто защото са добри хора или какво? Гледах репортаж по телевизията, свързан с двама много възрастни лекари в Перник.
Прескачам от тема на тема, но нека отново да кажем: болниците за рехабилитация са болници за активно лечение, те не са болници за долекуване. Има сериозна разлика между това, защото слушам как това били болници, които трябвало да имат долекуване. Не, това е тип медицинска дейност, която се заплаща от касата по начина, по който това е остойностено в договорите.
Така че спазването на задълженията такива, каквито ги имат и големите, и малките болници, и частните лица, тоест, да се внасят осигуровки, мисля, че трябва да бъде подкрепяно, каквото и да коства това. Не може един работодател, пък бил той и община, пък бил той и ръководство на общинска болница, да не е внасял години наред осигуровки на работещите там, защото след това ще дойде моментът тези хора да се пенсионират и доктор Адемов ще каже: защо тези хора нямат пенсия. Ами, защото не са осигурявани.
Проблемът на работещите там трябва да бъде по-скоро това, отколкото нещо друго.
По въпроса за болницата във Велинград. Болницата във Велинград има общо 1 229 000 лв. задължения, от които 1 033 000 лв. са просрочени. От общата проверка, която извършихме във всички болници през районните здравни инспекции, може би по някакъв начин подтикнати от големия медиен интерес около възможност да няма яснота за финансовите потоци при преплитане между частни и държавни структури в рамките на една и съща болница, да кажем, че за болницата във Велинград има медицински център, който се нарича „Велимедикус“ с договор за ползване на апаратура срещу заплащане по определена от управителя тарифа, индивидуални договори за наем за помещенията за лекарите, работещи в медицинския център.
Какво точно ще произлезе от това не мога да кажа в момента, но ние ще назначим специална проверка там и на още няколко места, в които има най-малкото притеснение за възможност едни финансови потоци да не бъдат докрай чисти от гледна точка на това откъде идват, къде отиват и дали публичният интерес е защитен.
Общият въпрос обаче, който поставяте, защото аз друга конкретика, свързана само с болницата във Велинград, в момента не мога да цитирам, бих се ангажирал, разбира се, да говоря и с кмета, защото наистина на територията на Велинград няма друго лечебно заведение, което да предоставя медицинска помощ, но като цяло решенията са две. И дали от това ще бъда първият министър, който го казва или не, наистина не страдам.
Първото, което е принципното решение, е собственикът да има ангажимент към собствеността си. Тоест, държавата да има ангажимент към държавната собственост, общината към общинската и частните към частната. Мисля, че е крайно време и може би е удобният момент в година, в която предстоят избори, кандидатите за кмет освен километрите асфалт, които обещават на населеното си място, да кажат и каква част от тяхната програма е свързана с осигуряването на дейността на общинската болница. И мисля, че те ще срещнат много по-голямо разбиране от местното население, отколкото с някакви други, може би по-ефектни или по видими, неща на инфраструктурно ниво.
Наистина мисля и работим в това отношение по наистина нормативно установяване на това. Средствата от публичните фондове да отиват строго, много по-строго, отколкото сега, за медицински дейности и за заплащане на медицинските работници в лечебните заведения, а собственикът да носи своята отговорност за собствеността и за разноските, които произтичат от поддържането на тази собственост, защото аз съм бил общински съветник. Това някак си не е първостепенен, важен ангажимент на общините, с изключение на някои, които просто са го приели, защото там има такова, формирано с годините, настроение.
Но това е начинът. Когато имаш общинска структура и искаш да я поддържаш, между другото има места, където от тази общинска структура няма обективна нужда местното население, но това е друг въпрос. Там общината, ако иска да го поддържа, има всичката възможност да го направи.
Другият начин е такива болници, ако общината не разполага с това нещо, такива болници със съответните гаранти за това, че това ще продължи да бъде болница, да бъдат отдадени под една или друга форма да бъдат менажирани и да бъдат съответно финансово обезпечени от различни частни структури.
Но невъзможността държавата да управлява общинско лечебно заведение произтича от самия факт, че едното е държавно, а другото е общинско. Защото ние нито можем да назначаваме мениджмънта на тази болница, нито можем да определяме финансовия ресурс нататък. Напротив, това, което правим и то на ръба на закона – между другото доктор Дариткова два пъти ми се е карала по телефона тази седмица – в Министерството на финансите в момента – вече днес сме решили проблема – методиката за субсидиране на лечебните заведения, които са основно общински болници, в които държавата влага доста пари под претекста, че са отдалечени, но всъщност подпомагаме развитието на тези болници, това някои хора тълкуват като държавна помощ и може би не са далече от истината.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър!
За уточняващ въпрос, заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз Ви благодаря, господин министър. Между другото, аз съм човекът, който предизвика през 2011 г. проверката в тази болница. Става въпрос за един скенер, без който болницата просто нямаше как да функционира. На пак Ви казвам, интересите са други. Разполагам и със съответните документи. Неслучайно попитах дали вече е приключил европейският проект, който трябваше да снабди болницата с изключително модерна апаратура, включително и с най-модерния скенер, който беше заложен в този проект.
Все пак искам да Ви обърна внимание, че тази болница обслужва и три общини. Това са община Ракитово, община Велинград и община Сърница. А другите две общини практически не поемат тежестта. Може би тук ще трябва и законодателна промяна, защото цялата тежест пада само върху община Велинград, а другите две общини фактически се ползват от това благо, но не отделят ресурс за издръжката на болницата.
Аз лично се надявам, че Вие наистина ще наложите една сериозна проверка и винаги съм бил на мнението, казвал съм го и на лекарите там, в самата болница, че който е виновен, аз ще съм последният, който ще застене да го защитава. Затова се надявам, че, както казахте, който ял, ял, който не – да е ял. Оттук нататък всичко е с пари.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Имате ли коментар, господин министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само две думи. Аз не презюмирам вина. Казвам просто, че на няколко места, където тази обща начална проверка на районните здравни инспекции се е натъкнала на ситуации, в които може да има съмнение, че публичен ресурс и частен ресурс се смесват по непредсказуем и непредвидим начин, ние ще задълбочим тези проверки и тази болница е едно от тези места, което не означава, че има виновен. Просто искаме да има яснота как е вървял целият този ресурс.
Ангажиментът на съседните общини трябва да бъде поставен наистина от местната власт. А иначе, като казахте за чужденци и за други такива хора, това по принцип би трябвало да бъде добър източник на средства. Няма пациент, независимо от каква народност е, който е прегледан или лекуван, да не бъде чарджван по определена тарифа и застрахователят му след това плаща и то на нива, много по-високи отколкото българската здравна каса, така да го кажем.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
От Българския демократичен център, доктор Ковачка, заповядайте.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, колеги, моят въпрос е свързан със започването на работа на младите лекари и решаването на кадровата криза в здравеопазването. Чудесно е, че младите лекари ще имат вече възможност да започнат работа и да специализират едновременно. Това го чакаме от дълго време и сме щастливи да го видим поне на прага, в някои болници вече започва.
Моят въпрос е тези лекари, нашите колеги, когато започват, съгласно изискванията на рамковия договор и Националната здравноосигурителна каса не могат да подписват определени медицински документи към Националната здравноосигурителна каса. Болницата е търговско дружество и то формира работната си заплата. Заплатата на тези колеги трябва да се формира в това търговско дружество.
Моят въпрос е има ли специализирани областни, университетски болници, които няма да обявят всичките си работни места за млади специалисти точно по тази причина – че ще бъдат затруднени при формирането на работната заплата на тези лекари. И тъй като вече е гласуван бюджетът за 2015 г., има категорично обещание, че той няма да бъде актуализиран – нито на министерството, нито на касата – има ли възможност тези болници допълнително да бъдат стимулирани, за да могат финансово да бъдат стабилни и Министерството на здравеопазването какво смята по този въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Ковачка.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема доктор Ковачка! Някак си отзад напред започвам, защото наистина това е една от темите, които ни вълнуват сериозно като екип и по която си мисля, че можем да декларираме някакъв определен вид успех, колкото и успехът да е относително нещо.
От гледна точка на това какво декларират и какво ще декларират болниците, в началото на тази година всички болници са декларирали 1313 места за специализации. Това, което доброволно или доброзорно ще направят тези болници, е да попълнят с млади специализиращи лекари 30 процента от тази цифра. Това е таргетът, който министерството като екип си е поставило и вярвайте ми, че имаме лостовете да го осигурим.
Има на моменти трудности, има на моменти неразбиране, на моменти стъписване пред новата формула на това. Но има интересни места. Има мениджъри на болници, които са решили, че е безкрайно хитро, да кажем, да назначат работещите си лекари като специализиращи втора специалност и така да не вземат нови. Всичко това ние го следим буквално на дневна база и съответно през разговори с всички тези хора достигаме до едни разумни неща. Само да кажа, че до 24 февруари по новия механизъм има 177 назначени вече на работа млади хора. Имаме и разбивка по видове болници. Има болници, където това върви по-лесно, има болници, в които върви по-трудно. Но ви уверявам, че ще върви навсякъде.
Хайде да го кажа открито. В една голяма областна болница, да кажем, че вътре в договора за хранене на пациентите има скрити между три и пет хиляди лева на месец. Разбирате ме какво казвам. Това при 800 лв. базова заплата на тези специалисти, е общо взето ангажиментът, който тази болница трябва да изпълни към бъдещото на българската медицина. Нали, доктор Райнов?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате ли уточняващ въпрос, доктор Ковачка?
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър. Надявам се другата година процентът на тези лекари да бъде по-голям и дано в бюджета другата година да се имат предвид и болниците, които вземат младите специалисти, да бъдат допълнително мотивирани.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Ковачка. Мисля, че това е обща надежда.
Има думата доцент Кючуков от парламентарната група на АБВ.
Заповядайте, доцент Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Няколкократно съм Ви питал, господин министър, и Вие сте ми отговаряли абсолютно адекватно, за методиката, по която се разпределят средствата от Националната здравноосигурителна каса към районните здравноосигурителни каси. Винаги, във всеки отговор на преден план излизаше историческият принцип на разпределение на средствата. Този „исторически“ принцип на разпределение на средствата според мен е, най-меко казано, странен и не отговаря на реално извършената дейност.
До този момент бих разбрал Вашата невъзможност или трудност да предприемете мерки в тази област, имайки предвид предстоящия избор на управител на Националната здравноосигурителна каса с възможните комуникативни и други проблеми. Но, живот и здраве, след две седмици ще имаме избор на управител на Националната здравноосигурителна каса. Ще има ли преоценка на разпределението на средствата към районните здравноосигурителни каси не по исторически принцип, защото Вашият отговор на първия въпрос, че всички ще получат по 95 процента от това, което са получавали досега, ми говори по-скоро обратното.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доцент Кючуков.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Кючуков, ако трябва да бъда пунктуален, ще трябва да кажа, че този въпрос не е от компетентността на Министерството на здравеопазването. Но аз някак си няма да го направя, въпреки че формално е така.
Ще започна от това, че във Вашия въпрос аз виждам и много се надявам това да бъде общото мнение на народното представителство да подкрепите промените, които предлага правителството в начина, по който се случва надзорът на Националната здравноосигурителна каса. След НОИ това е може би най-големият институт, който разпределя средства и не „може би“, а е така. И там трябва да има наистина много ясна, с възможност да бъде посочена, дефинирана и да бъде търсена тази отговорност от органите, които разпределят 3,5 млрд. лв.
Така че и това виждам във въпроса Ви и в подкрепа за тази идея – да се повиши степента на отговорност. Когато има политически ангажимент от страна на държавата и когато се търси такъв финансов ангажимент от страна на държавата при неспазване на финансовата дисциплина, съответно и държавата трябва да може някак си да носи отговорността за всичко, което се случва на това място.
Иначе, аз мисля, че казах при отговора на първия въпрос. Предстои изслушване от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и това наистина е прецедент от директорите на районните здравноосигурителни каси, където те трябва да обосноват пред членовете на Надзорния съвет причините, поради които за една или друга болница, било във Варна, било в Бургас, било в Пловдив, има определено количество средства, а за друга – друго количество средства. На какво е стъпено и уверявам ви, че Надзорният съвет поне в частта му, представлявана от държавата, ще търси много ясен отговор от всяка една от тези районни здравноосигурителни каси.
Ние водим разговора за това да няма някак си регионален или исторически – ли го наричате – принцип. Ако отидем в другата крайност и това мисля, че сме го говорили тук, мисля, че с доктор Адемов сме спорили по този въпрос, всъщност не сме спорили, говорили сме. Ако приемем логиката, че парите наистина следват пациента и ако пациентът е регистриран, да кажем, и живее на територията на РЗОК – Велико Търново, но осъществява своите медицински потребности на територията на друга РЗОК, парите да си вървят с него в другата РЗОК.
Вярвайте ми, този анализ е правен и от министерството, и от касата. Това ще доведе буквално до липса на финансиране, каквото и да било, хайде да не е „каквото и да е“, но за базово осъществяване на каквато и да било дейност в рамките на няколко районни здравноосигурителни каси. Тоест, трябва да се търси баланс. Ако влезем в този метод, в София и в рамките на Софийската РЗОК трябва да бъдат съсредоточени 54 – 55 процента от общите пари на касата, което някак си не е добре. Иначе би било справедливо от гледна точка на това кой с каква натовареност работи в съответното лечебно заведение. Но, да, отговорът е, че ще се търси от Надзорния съвет на касата или най-малкото от представителите на държавата в този надзор, за което някак си мога да гарантирам. Ще се търси ясен анализ и ясни фактически основания за определяне бюджетите на различните болници в рамките на всяка една районна здравноосигурителна каса.
Надявам се, че отговарям на въпроса Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате ли желание за уточняващ въпрос, доцент Кючуков? Заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Това, което казахте за финансирането на отделните болници, е напълно задоволително. Моят въпрос засягаше звеното между Националната здравноосигурителна каса и регионалните здравноосигурителни каси, защото според мен там се явява известно несъответствие във финансирането.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доцент Кючуков.
Господин министър, имате ли желание за коментар? Благодаря.
Не виждам представители на парламентарната група на „Атака“. Има желание за втори кръг въпроси. Затова аз ще си позволя от името на парламентарната група на ГЕРБ да внеса яснота по темата за нашите спорове, господин министър, по телефона и за това за какво съм пледирала през последните седмици.
Ставаше въпрос за методиката, която определя финансирането не само на общинските болници в труднодостъпни и отдалечени региони, но и на центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания и някои други дейности, които са ангажимент на Министерството на здравеопазването.
Във връзка с това, че бях сигнализирана именно от работещи и управляващи такива центрове за психично здраве, за които забавянето на тази методика е доста тревожно, защото това е почти единственият им източник на финансиране на дейността. Наистина имаше желание за по-експедитивно справяне на администрацията на министерството с този проблем, който за съжаление се повтаря няколко поредни години вече.
Моля Ви за информация дали е решен проблемът и дали хората могат да разчитат, че ще сключат своите договори, за да бъдат спокойни с финансирането на дейността в тези важни лечебни заведения.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Още веднъж да потвърдя всичко, което казахте. Ако в бързата в реплика съм създал друго впечатление, наистина за това бяха Вашите настоявания.
В тази връзка да кажа, че – хайде да не е голяма дума – че поемам ангажимента това нещо да бъде предмет на разглеждане на Министерския съвет, тоест, на решение следващата седмица.
Благодаря Ви.
И още веднъж моля да разберете, че причината не е в административна леност, а наистина е във формални основания, което още веднъж ни вкарва в разговора що е то търговско дружество или предприятие. Защото ние можем да защитаваме идеята за търговията, но в крайна сметка ни се налага – на кого по-често, на кого по-рядко, но на всеки някога да влезе в това „предприятие“, за да се лекува.
Така че, колкото по-бързо излезем от идеята за „предприятие“, толкова по-добре.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
От името на БСП – Лява България, доктор Райнов, заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, след като се разходихме из държавните болници, общинските болници, центровете за психично здраве, имам един въпрос към министерството.
Вие нееднократно заявявате нещо, което споделям на 100 процента – че не може, плащайки от едно и също място през касата от обществения ресурс, в различните болници цената на едни и същи медикаменти да варира. Това го оприличаваме за недобра практика. Нали така?
Господин министър, през месец септември миналата година Министерството на здравеопазването иска пари от Министерския съвет, Министерският съвет отпуска парите за закупуване на 28 броя стандартни линейки за центровете за спешна медицинска помощ и съответно 28 броя стандартни санитарни автомобила за РЗИ-тата. Със свое писмо министърът на здравеопазването уведомява директорите на 28-те РЗИ-та и центрове за спешна медицинска помощ, че са им отпуснати пари, с които всеки един от тях да си закупи по една линейка. Даже са указани парите до 79 200 лв. за закупуването на една линейка. С ново писмо от месец октомври се задължават директорите на РЗИ-тата безвъзмездно да прехвърлят на центровете за спешна медицинска помощ намиращите се на тяхна територия новозакупени оборудвани линейки.
Господин министър, краткият ми въпрос е, ще Ви помоля после и за много кратък отговор в рамките на две изречения, Министерството на здравеопазването в качеството си на първостепенен разпоредител с бюджетни средства има правомощия да закупи линейките и оборудването им въз основа на централизирана открита процедура за възлагане на обществена поръчка. Вместо това министерството избира да раздели обществената поръчка на – да ги сметнем – два пъти по 28 – на 56 поръчки, при това със задължително указание към директорите какво да направят с посочените суми.
Считате ли, че по този начин са спазени основните принципи за публичност и прозрачност чрез обявяване на процедурата в регистъра за обществени поръчки и постигането на максимално изгодни финансови параметри за възложителя, с което би се защитил интересът на държавата в лицето на Министерството на здравеопазването?
Едно уточнение. На база данни, които министерството любезно ми е предоставило, се вижда, че линейките са закупувани в диапазона от 74 000 лв. до 85 000 лв. Считате ли, че това е правилно, господин министър? Моля Ви за кратък отговор.
Предварително благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Господин министър, имате възможност да отговорите в рамките на повече от две изречения, стига да се спазва правилникът, който сме гласували.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Преди това, защото аз имам уважение към Вас. Доктор Райнов, наистина ли считате, че трябва да отговарям на този въпрос? Наистина ли искате отговора?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Моля!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Адемов, имате думата. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри!
Господин министър, провокиран съм от зададените въпроси и от получените отговори, за да се опитам да продължа въпроса за дълговете на болниците. Защо казвам това? Защото тенденцията през последните години е тези дългове да се увеличават. Аз ще Ви кажа, че през юли 2009 г. задълженията бяха 39 млн. лв. Сега Вие ги знаете и аз ги знам колко са.
Моят въпрос е: поемате ли ангажимент с решенията, които предлагате, с всички решения, включително и законодателни, концептуални, и всякакви, че тази тенденция ще бъде прекратена?
Отговорите са три възможни според мен. Единият е да. Другият е не. Третият е: трудно ми е да преценя към днешна дата.
Ще Ви кажа защо задавам този въпрос. Той не е самоцелен. Не казвам, че Вие и Вашият екип сте генерирали тези задължения или с нещо сте допринесли те да се увеличават. Но искам да припомня за тези, които се интересуват от тези въпроси, че в една латиноамериканска държава – Аржентина – валутният борд е пробит благодарение на задълженията на болниците и задълженията на общините. Не казвам, че в България валутният борд е застрашен от задълженията на болниците. Но казвам, че това е един изключително сериозен въпрос, защото аз съм убеден, че каквито и мениджърски умения да има – тук доктор Методи Янков е срещу мен, той е бил мениджър на големи болници и сега е мениджър – каквито и умения да има, магьосник да е, при този начин на финансиране, не три, а тридесет и три пакета да има, пак няма условия за намаляване на дефицитите, защото Националната здравноосигурителна каса плаща всичко, не само медицинска дейност, както е записано в закона.
За мен това е големият проблем. Тоест, какви са Вашите намерения? Ще се намаляват ли тези задължения, ще се увеличават ли?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми доктор Адемов, може да рискувам да изглеждам във Вашите очи лекомислен. Аз обикновено се опитвам да стоя зад думите си и ще кажа, че отговорът ми е „да“, ако си спомняте въпроса си. Отговорът ми е: да.
Промяната в начина, по който се случва финансирането, изисква различна логика. На мен в последните дни ми се налага да говоря с наистина смислени хора, мениджъри на болници, в които трябва да пробием логиката за това, че касата е платец на фактури и че добрият мениджър е този мениджър, който успее да осребри най-много фактури. Това е лоша логика. Има много и различни начини това да бъде пресечено. Единият от тях е ясният сигнал към мениджмънта на тези болници, че това нещо няма да продължава. И Вие ще видите още в следващите дни, че такъв ясен сигнал ще има.
Като казвате, че има лош начин на финансиране, аз с това не споря. Но има още по-лош начин на контрол над причините за отпускане на това финансиране. Защото като цяло – хайде да не се лъжем – ние финансираме – било през публичния фонд, било през джобовете си – сравнимо, колкото процентно се финансира в останалия, наречен цивилизован свят. Само че, като правихме тези дни тази проверка, се натъкнахме на много интересни неща. Има болница, да кажем, която е сключила договор за транспорт на хемодиализно болни за над 200 хиляди лева с фирма, която е регистрирана да търгува със зърно. Има и много други, твърде интересни неща за начина, по който се сключват договорите. Вие, разбира се, може да кажете, че това е в полза на пациентите. И това би било разбираемо. Аз ще кажа, че това не е добра практика. Ще кажа също това, което няколко пъти вече казвам пред комисията. Когато една областна болница има средно около 4 млн. лв. стопански разходи и след като изброите всички възможни присъщи за една болница разходи – ток, парно, вода, отопление, осветление, охрана, отпадъци и т.н. – половината от тях, около 2 млн. лв., и това е стандарт, остават в графата „други разходи“.
За да изискваме допълнителен обществен ресурс или допълнителна дисциплина при плащането на здравни осигуровки, ние трябва да гарантираме на българските граждани, че техните пари такива, каквито са сега, отиват по предназначение.
Затова и сериозна част от промените, които правим, първо, в Закона за здравното осигуряване и последващите от тях промени, които ще предоставим на вашето внимание и, разбира се, всяка една идея тук е добре дошла, не си играем на котка и мишка, и в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Тоест, вътре в парите, които в момента влизат за здравеопазването, има сериозен резерв, както по отношение на прецизирането на това къде трябва да бъдат насочени, така и по отношение на контрола върху тяхното харчете.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Доктор Адемов, заповядайте за уточняващ въпрос.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, благодаря за отговора.
Пак казвам. Поставям този въпрос, не за да обвинявам или за да търся някакви кусури, а защото аз съм убеден и съм сигурен, че и Вие сте убеден, дори и всички кранчета да ги затворите, дори и всички нарушения – да не ги наричам престъпления – да ги минимизирате, пак ще има задължения на болниците. Ако няма задължения на болниците, ще има други проблеми. Ще има листа на чакащи, ще има компромиси за сметка на качеството, защото с по-малко финансов ресурс няма как да станат тези неща, при положение, че болничните мениджъри, които и да са те, са заинтересовани да приемат повече пациенти, защото това им носи приходи, на които те разчитат.
Задавам този въпрос и правя този коментар, за да Ви подскажа една идея – не, че на Вас Ви липсват идеи, но още една идея да се опитаме да разгърнем в публичното пространство. Не може ли тази дискусия, която я водите с Министерството на финансите – те винаги, когато трябва да дават пари, разсъждават, че става въпрос за държавна помощ. Не, не става въпрос за държавна помощ, когато парите минават през общинските бюджети, например.
Възможна ли е такава дискусия собственикът и принципалът да отговаря за немедицинските дейности? Ако държавата е собственик на държавни или с 51 процента държавно участие болници, нека да бъде така добра да финансира горивата, отоплението, осветлението, водата, тока. Същото да се отнася и за общинските болници, за да може оттам да тръгнем за дискусията за търговски дружества или за нетърговски дружества. Защото, когато извършват тази дейност, лечебните заведения няма начин да не са търговски дружества, защото влизат в търговски взаимоотношения. Обществена поръчка за горива, например, е търговска дейност. Няма как болница, регистрирана като НПО, да прави такава обществена поръчка, когато става въпрос за изразходване на публичен ресурс.
В случая съм прав, дори и когато съм седнал, но, ако искате, можем да дискутираме малко по-продължително на тази тема.
Приключвам с това, господин министър, това беше една от идеите, когато стартира тази реформа през 2000 г. Но поради една или друга причина – причините винаги са, че Министерството на финансите не може да осигури такъв бюджет – се стигна до това с парите за медицинска дейност да се финансират стопански разходи.
Това е моята идея. Можем ли да търсим решение в тази посока? Знам, че Министерството на финансите трудно може да се съгласи. От сега Ви казвам, че те ще кажат: не, не, това е държавна помощ. Но, ако има хляб в тази идея, моята молба е тази дискусия по някакъв начин да се проведе.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми доктор Адемов, не просто има хляб, ние в момента наистина работим по тази идея с Министерството на финансите. Нека да кажа, че изчисленията, които сме направили, показват, че заедно с всички тези разходи под черта „други стопански“ и т.н., общият разход, който би натоварил бюджета допълнително, ако приемем, че всеки един стопански разход – което също не е задължително в рамките на тази дискусия – трябва да бъде поет от принципала, държавните задължения биха били към 90 млн. лв. годишно. Тази цифра по ред причини, които неведнъж съм казвал пред комисията, търпи корекция надолу и това е възможен ангажимент на държавата.
Това обаче задължително е свързано с промяна на статута на тези болници като търговски дружества. И нека да не го пазим това като свещена крава, защото смисълът му отвява времето заради политическото ни непостоянство. Смисълът на това болниците да бъдат търговски дружества, беше възможността вътре да може да навлезе частния капитал, да бъдат най-бързо преструктурирани като форма на собственост. Така или иначе, за добро или за лошо, не се е случило. Друга причина да бъдат болниците търговски дружества в момента от моя гледна точка не виждам. Склонен съм да чуя и други мнения.
А иначе има и в момента болници, които не са търговски дружества. По чл. 5 – нали така? Те също си доставят и гориво, и лекарства, и всичко си доставят. А и в цяла Европа, където съм имал възможността да работя като лекар, болницата е болница. Така е записано в закона. Но, ако Вие сте съгласен с това да отделим медицински от немедицински разходи и това парите от здравни осигуровки, тоест, публичният ресурс, да могат да бъдат ясно фиксирани за медицински разходи и за възнаграждения на медицинските работници, защото има болници с администрация, по-голяма от броя на лекарите, но защото има кой да плаща за това, тогава този разговор е отворен. Аз благодаря за подкрепата и е отворен заедно с разказа за прехвърлянето им от статут на търговски дружества.
Единственият реален проблем – отиваме много напред в тази дискусия, госпожо председател, по-напред, отколкото е разумно да отивам, но ще кажа още едно изречение, защото това са определени интереси, които вследствие на дискусиите, които водим тук, намират собствените си проекции в обществото.
Единственият реален проблем в момента да сменим характера на тези търговски дружества, са задълженията. Тоест, когато ние намерим начин за текущите задължения, а вярвайте ми, ние търсим такъв през този централизиран пул, за който ви говоря, тогава целият друг процес ще се отпуши. Няма друга причина, защото по закона това трябва да мине през определени процедури по Търговския закон. Има начини да стане и през Закона за лечебните заведения. Да кажем, че моментално ги прехвърляме и стават като другите болници по чл. 5 – кой пил, пил. Само че от тази наша дискусия днес кредиторите на болниците ще си учредят сдружение, с което да се чудят как да защитават собствените си вложения в болниците.
Така че моля да спрем дотук. Благодаря за всяка една подкрепа от страна на опозицията затова, защото мисля, че ще е разумна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Дали от колегите има желание за втори въпрос? От парламентарната група на Реформаторския блок? Благодаря. От Българския демократичен център?
Заповядайте, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с вече създалата се огромна разлика в работните заплати на лекарите в болниците в България. Този диапазон стана много, много пъти по-голям. Разбирам, че болниците са търговски дружества, че има специализирани университетски болници, където се работи с високи технологии, със скъпоструващи пътеки, но въпреки това смята ли Министерството на здравеопазването да направи един анализ по категории персонал на работните заплати и има ли някаква рамка, в която все пак да се движи тази вече огромна разлика, която продължава да се задълбочава и няма механизъм, който да я спре, тъй като болниците са търговски дружества.
Но, ако в периферията има лекари, които работят за 800 лв. и са прекрасни специалисти, поемат спешността, техни колеги във високоспециализираните болници получават 10 – 15 пъти над това. Те получават, колкото колегите им в Европа. Да, дано всички да могат да го получат. Но Министерството на здравеопазването има ли идея за създаване на такава работна група за анализ и някакви правила, като изключвам отрасловото споразумение в здравеопазването, защото диапазонът наистина става огромен.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, доктор Ковачка.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Твърденията на отчетите на касата, въпреки че за последните два месеца ние с нашия малък, но сплотен колектив, се натъкнахме на три вида отчети на касата. Дотук ние в рамките на месец имахме три вида отчет за едно и също нещо на касата с разлика от по стотина милиона лева, което също е „добър“ начин, да се управлява публична институция.
Отчетът на касата показва, че между 50 и 55 процента от разходите на касата са свързани с разходи за възнаграждения на персонал. Ако прехвърлите това нещо през брой на лекари, сестри и санитари, действащи активно в момента, дори без да си правим труда на този начален етап от сметката да говорим каква част от тези хора са просто едни дипломи, с които някой някъде се е регистрирал, вие ще видите, че няма как да има лекарска заплата, по-ниска от 2 500 лв. Само, ако разпределите тези пари, това ще получите. Тогава ще видите за какво става въпрос.
Казвам просто, че начин има. Той отново е свързан с това, което говорихме преди малко, доктор Адемов, за това разходите за здраве да отиват за лечение и за възнаграждение на медицинския персонал. И второто, с което е свързано, е нещо, с което ние вече работим с Българския лекарски съюз с конкретна работна група, а именно за промяна на начина на остойностяване на заплащането. Говорим за болничните лекари. В доболничната помощ има друг тип механизъм. Навсякъде, където медицината е медицина, а не нещо друго, тези хора получават своето заплащане на база квалификационна скала съобразно нивото на болницата, съобразно квалификацията, която имат и сключват този договор.
Това до известна степен решава и проблема с това дали трябва днес да вкарам 10 болни в отделението си, за да мога да получа допълнение към заплатата си.
Така че ние имаме този ангажимент от страна на министерството към Българския лекарски съюз и заедно ще извървим този път и се надявам, че в рамките на два до три месеца ние ще имаме ясно обусловената такава методика. Тя няма как да започне да функционира преди 2016 г. Нали за това сме наясно. Затова казахме, че това е трансформационна година. Това, което сме се опитали да осигурим в рамките на бюджета, е финансовата стабилност за тази трансформационна година.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за уточняващ въпрос, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаеми господин министър, благодаря Ви. Надяваме се тази скала да се появи, защото разликата е огромна не само при лекарите, но и при медицинските специалисти. Има отдалечени райони, където средната възрастова група при медицинските специалисти, които са останали да работят там, вече е около 60 години. Дано тази скала да е готова и от 2016 г. наистина да има някакви правила.
И това, което искам да вметна, Вие казахте, че трябва да влязат допълнително пациенти, за да имаме допълнение към заплатата. Това противоречи на листата на чакащи и на заплащане на 95 процента. Така че ние пак се движим в някакви рамки и това е невъзможно.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин министър, за коментар.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз затова казвам, че философията „колкото повече – толкова по-добре“, добре, ако има някаква бездънна каса, ако има възможност нещо да се финансира безкрай, ние бихме могли да достигнем и до много по-големи „висоти“.
Всъщност, като говорим и за нови дейности, и за нови болници, и за ограничения, онзи ден гледах разчетите. Примерно в областта на инвазивната кардиология ние сме четвъртата или петата държава по наситеност в Европа. Не сме четвъртата или петата най-богата страна. Нека да си дадем сметка, че, хубаво, всеки може да върви напред с това, че пациентът трябва да има достъп и го има, но той трябва да е сравним с нещо, нали? Хубаво е вероятно във всяко едно село да има болница. Само че няма как да стане.
Въпросът е философски да приемем това. Това, първо, и втори път – да не си играем на разказа за достъпа, защото достъп до коптор, в който има апаратура от миналия век, не е достъп до здравеопазване. Никого не лишаваме, като казваме, че на това място просто здравеопазване не се извършва. Напротив, пазим хората, защото държавата трябва да бъде гарант за това, че в българските болници има някакъв вид качество и това не става, както си го представяха някакви хора, през това да кажеш какво количество апаратура трябва да има вътре.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Тъй като доцент Кючуков от АБВ отказа втори въпрос, си позволявам да дам думата за въпрос на новия заместник-председател на комисията доктор Добрев и Ви моля да извините моята разсеяност. Не ви представих новия член на комисията доктор Вяра Церовска и смятам с това да приключим днешното изпитание и блиц контрол за министъра.
Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, моят въпрос е по-скоро към ресорния заместник-министър, който се ангажира с Дирекция „Обществено здраве“.
От Университетска болница – Стара Загора, повдигнаха въпроса във връзка с финансирането на генетичната лаборатория за пренатална диагностика и тази на редките заболявания. Изчистен ли е проблемът с финансиране на тази дейност, ако обичате?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин заместник-министър Персенски, за отговор.
АДАМ ПЕРСЕНСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не само Университетската болница в Стара Загора, и другите университетски болници в България, които извършват генетични изследвания, могат да кандидатстват по мярка 3 и 4 на Норвежкия финансов механизъм. Предполагам, че те трябва да са добре запознати. Насоките за кандидатстване са качени на сайта на „Норвежкия финансов механизъм – инициативи за обществено здраве – БГ 07“. Документи се приемат до 30 април. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Персенски.
Господин министър, искате ли да добавите нещо?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми гости, благодаря ви за участието в днешното заседание.
Припомням, че утре имаме кръгла маса на тема: „Хепатитът – скрита епидемия или решим проблем“ от 14,30 ч. в зала „Изток“. Моля ви за активно участие.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)

Стенограф:
(Божидарка Бойчева)