Стенограма от заседание на комисия, 19.02.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 7




На 19.02.2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 02.02.2015 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на комисията проф. д-р Стоян Тонев.

ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 02.02.2015 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред?
Доктор Райнов, заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, предвид обществените очаквания, предвид задаващото се напрежение бихме искали да предложим втора, допълнителна точка в дневния ред, при която да ни запознаете със ситуацията с оперативното ръководство на Националната здравноосигурителна каса, още повече че на предходното заседание на Комисията по здравеопазването, господин председател, Вие казахте, че сте изпратили писма до Правния отдел на Парламента и мисля, че до Комисията по правни въпроси.
Така че молбата ми е да ни запознаете с тези неща.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Доктор Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Взимам думата за обратно процедурно предложение. Снощи имаше заседание на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и той се е обърнал към Комисията по здравеопазването и към председателя на Народното събрание с писмо, че не е взето решение за упълномощаване на подуправителя да изпълнява функциите на управителя.
Затова ние входирахме предложение за решение на Народното събрание, с което да се удължи мандатът на доктор Тодорова до избор на нов управител на Националната здравноосигурителна каса въз основа на законоустановените норми и приетите процедурни правила. Това решение ще бъде предложено, надявам се, утре за гласуване от Народното събрание и се надявам предвид важността на проблема всички вие да го подкрепите.
Така че аз предлагам да се концентрираме върху точката от дневния ред, която днес имаме. Утре в програмата на заседанието на парламента се надявам да видите тази точка и да можете да се изкажете по въпроса.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Ако мога, само да допълня в подкрепа на доктор Дариткова, че снощи гласуването, което продължи до 2 ч. през нощта, беше изцяло не соломоновско, а пилатско – пилатпонтийско. Гласовете са 4 на 4. Тоест, Надзорният съвет на касата не взима решение, а предлага Народното събрание да вземе конкретно решение, като посочва едно-единствено решение – това е да бъде удължен мандатът на доктор Тодорова, като искам да подчертая, че е разговаряно с доктор Тодорова по принцип и няма пречки и от личностна гледна точка.
И още нещо, което искам да подчертая. Днес в 10,00 ч. аз подписах предложението не от Комисията по здравеопазването, а от група народни представители утре първа точка в дневния ред на пленарна зала да бъде този казус.
Искам да спестя на членовете на Комисията по здравеопазването и на гостите емоциите, но всъщност, както винаги се оказва, нещата са много прости. Юристите, които трябваше да дадат становище по наше искане, казаха, че ако доктор Тодорова е имала трудов договор, то тогава не е необходимо гласуване, тъй като трудовият договор има стойността на закон, тъй като в трудовия договор, както всички знаем, беше написано, че тя може да продължи да управлява и след мандата. Но тя няма трудов договор, а има договор за управление, което не значи същото от юридическа гледна точка.
Другото, което искам да подчертая, е, че трябва да помислим дали тя, старият управител или новият управител на касата – в зависимост от решението на парламента – дали наистина, след като се избира от парламента, трябва да има договор за управление. Все пак парламентът е най-висшата инстанция и не е необходимо тя да има допълнителен договор за управление.
Моля, първо, да гласуваме процедурното предложение на доктор Райнов, с което той предлага да се добави това като точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували: "За" - 4, "против" – 10, "въздържал се" - 1.
Процедурното предложение на доктор Райнов не се приема.
Заповядайте, доктор Райнов, за процедурно предложение.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Господин председател, искам прегласуване. Още веднъж уточнявам цялата сериозност на положението. Ние не можем да гледаме каквото и да било писмо на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Тук Вие обещахте, че ще имаме раздадени правните становища, за да знаем какво се случва. Второ, мисля, че проект на решение, засягащ този сектор, най-малкото – ние, че ще го гледаме в пленарна зала, ще го гледаме – няма нищо лошо да го разгледаме и тук и ние, колегите да бъдем запознати. Загрижени сме за сектора. А вие, ако бяхте толкова загрижени, щяхте да си свършите работата много по-рано.
Така че предлагам прегласуване на процедурното ми предложение – да се запознаем с подробностите.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: По отношение на предложението на доктор Райнов, моля за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували: "За" - 5, "против" – 10, "въздържали се" - 1.
Предложението на доктор Райнов за прегласуване не се приема.
Искам да подчертая, че не ми прави добро впечатление, когато се подхвърля „това е можело и по-рано да стане“. Разбира се, доктор Райнов, вие сте били в пълното си право и Вие да го предложите да стане по-рано, а Вие не сте го предложил.
Ако тук става въпрос за нещо, става въпрос за взаимна отговорност и хайде да си спестяваме обвиненията.
Сега подлагам на гласуване дневния ред, както го прочетох.
Моля, гласувайте така прочетения дневен ред.
Гласували: "За" - 13, "против" - няма и "въздържали се" - 2.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 02.02.2015 г. – първо гласуване.

Преминаваме към разглеждането на единствената точка в дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 02.02.2015 г. – първо гласуване.
Първо предлагам да дадем думата на вносителите.
Господин министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Първо, само с едно изречение да кажа, че концепцията за реформи на правителството всъщност вчера е приета с официален акт на правителството и ние активно търсим, при желание, разбира се, от различните парламентарни групи, екипът на Министерството на здравеопазването да представи на всяка една от парламентарните групи концепцията, тезите, заложени в нея. Търсим подкрепа за приложението й.
Толкова по този въпрос.
Иначе, доколкото и промените в този законопроект са част от философията, залегнали в тази концепция, ще си позволя за разлика от друг път просто да изчета мотивите, защото законопроектът е доста обширен. Аз съм длъжен да представя мотивите, защото най-малкото така изисква форумът, на който съм длъжен да го представя.
С проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, първо, се връща договорното начало при определяне на методиките за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските услуги. Тези отношения ще бъдат договаряни в НРД между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, съответно Български зъболекарски съюз. По този начин ще се засили участието на съсловните организации при определяне на качествените критерии за извършване – повтарям – качествените критерии за извършване на медицинските дейности и проследяване резултата от извършеното лечение.
Връщането на договорното начало ще даде възможност на съсловните организации на медицински специалисти да имат своя принос при разработване на методиките, за остойностяване и заплащане на медицинската помощ и определяне на контрола по изпълнение на НРД.
Това ще позволи да се постигне съгласуваност и координираност между Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации на медицинските специалисти още на етапа на разработване на правилата. Ще бъдат използвани пълноценно специфичните експертни знания на медицинските специалисти, което ще спомогне всъщност за създаване на реално приложими и ефективни правила за заплащане и контрол на медицинската помощ.
Възстановяват се арбитражните комисии, които ще разглеждат становищата на проверените лица, изпълнители на медицинска помощ в случай на констатирани нарушения по НРД. Арбитражните комисии ще се състоят от представителите на съответната районна здравноосигурителна каса, на районните колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, както и на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, и представител на районните здравни инспекции.
По този начин случаите ще се обсъждат от практикуващи специалисти в съответните области, което ще доведе до реален резултат от проверката на качеството на медицинската помощ. Всъщност връщаме договорното начало, което беше едно от изискванията на всички гилдии. А и нека да кажем, че европейската практика говори така. Там, където гилдиите са част от решенията на проблема, проблеми като – да кажем – нашия проблем с огромното количество заведения за болнична помощ или други чисто деонтологични проблеми са сведени до минимум, защото гилдиите се саморегулират, защитават се.
Създава се правна регламентация за извършване на съвместни проверки за спазване на добрата медицинска практика, правилата за добра фармацевтична практика, за добра практика на утвърдените медицински стандарти, на Закона за здравното осигуряване и Националния рамков договор. Те ще се осъществяват съответно от РЗОК, Изпълнителна агенция „Медицински одит“, районните здравни инспекции и съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, магистър-фармацевтите, медицински сестри и акушерки по план, утвърден съвместно от Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция „Медицински одит“, съответните регионални здравни инспекции и съсловните организации.
При констатиране на нарушения ще се налагат санкции от органа, на когото по закон са възложени съответните контролни правомощия. Съвместните действия на горепосочените институции и организации ще доведат до повишаване качеството на процесите по осъществяване на контрол върху изпълнителите на медицинска дейност. Ще се даде възможност за по-добра съгласуваност и координираност на действията на контролните институции. Да не забравяме, че спазването на правилата за добра медицинска практика и тяхното проследяване са ангажимент на съсловните организации.
Националната здравноосигурителна каса при приемане на текстовете от закона ще се задължи да извърши проучване на удовлетвореността на пациентите за заплатените от нея услуги, тъй като в центъра на здравната политика, колкото и изтъркано да звучи, наистина трябва да стои пациентът и неговото мнение следва да има важно значение при изследване дейността на лечебните заведения.
Предвижда се прекратяване на договор с изпълнител на медицинска дейност, при който се констатира системна неудовлетвореност от страна на пациентите, както и прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ, който системно нарушава изискванията за качество на медицинската помощ, предвидени в националните рамкови договори.
Тук това отново беше консултирано и с пациентските организации. Тоест, това са консенсусни текстове между гилдиите, от една страна, пациентските организации и въобще всички носители на мнение по въпроса.
Пакетът от медицински услуги, който заплаща Националната здравноосигурителна каса, се разделя на основен и допълнителен. Конкретните медицински дейности, които ще се включат в пакетите, ще продължават да се регламентират, както и досега, с наредба на министъра.
Предвижда се увеличаване състава на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса с двама представители на държавата, с което ще се създадат условия за оптимално изпълнение на неговите задължения предвид увеличението на функциите му.
Основните дейности на органите на управление на Националната здравноосигурителна каса са свързани с разходване на публични ресурси, поради което е целесъобразно държавата да се ангажира с повече отговорности в управлението на Националната здравноосигурителна каса. Това е така, тъй като разходите на Националната здравноосигурителна каса като част от разходите на функция „ здравеопазване“ по консолидираната фискална програма се определят съобразно общите правила на бюджетна консолидация, което е ангажимент на държавата – закон.
С предложените промени се създават механизми НЗОК да се превърне от пасивен платец на извършени дейности в активен участник на пазара на здравните услуги, който има широки възможности да договаря с изпълнителите на медицинска помощ условия за нейното предоставяне. С оглед новия смисъл на ролята на НЗОК се предлага да се промени използваната до този момент терминология като вместо думата „заплаща“ по отношение на медицинските дейности, както е досега, тоест, касата беше гише, където се осребряват фактури, независимо от това какво дейност следва от това, се заменя с думата „закупува“. Това е ясен знак за новото значение на институцията, на която се възлагат широки правомощия не само да разходва събраните средства, но и активно да планира, да закупува и да договаря от името на здравноосигурените лица при най-добри условия за тях, дейности, предлагани от лечебните заведения.
Предвижда се да започне поетапно повишаване размера на осигурителния доход, върху който държавата ще внася здравноосигурителните си вноски за лицата по чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване – с 5 на сто, но от началото на 2016 г. до достигане на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване..
Като част от мерките за подобряване на събираемостта на здравноосигурителните приходи и повишаване на приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, освен увеличаването на вноските от държавата се предлага и въвеждане на допълнителни мерки за повишаване отговорността на гражданите да участват с личния си принос за солидарния модел.
Правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинска услуга не е абсолютно по своя характер. Целта е да се сведе до възможния минимум броят на здравно неосигурените лица по причини, свързани с редица ограничения от недобронамерен или субективен характер. Важен е принципът.
Заложените промени в областта на лекарствената политика, който е цял един основен размер от промените, които предлагаме в Закона за здравното осигуряване, са основно в следните насоки:
Въвежда се централизирано договаряне на различни видове отстъпки на лекарствени продукти между Националната здравноосигурителна каса и притежателите на разрешение за употреба или техни представители с оглед намаляване разходите на НЗОК. Предвижда се задължително централизирано договаряне на отстъпки за лекарствени продукти, приложими за домашно лечение и при злокачествени и други заболявания в болничната помощ, за които стойността за плащане от Националната здравноосигурителна каса се изчислява чрез групиране, в което не участват лекарствени продукти на други притежатели за разрешение на употреба, както и тези с ново международно непатентно наименование, заплащани извън стойността на оказваната медицинска помощ. Такова договаряне ще се извърши и по отношение на лекарствените продукти, които Националната здравноосигурителна каса заплаща в изпълнение на националните програми със средства от бюджета и на Министерството на здравеопазването.
Целта е да се дадат широки възможности за постигане на договорености, така че да се постигне баланс между финансовите възможности на касата и възможностите на притежателите на разрешение за употреба на съответните лекарствени продукти. Лекарствените продукти, за които не са договорени отстъпки, няма да се заплащат от НЗОК.
Създава се механизъм за договаряне на отстъпки при включване на лекарствените продукти още на ниво Позивитен лекарствен списък. Ще се създаде по-голяма прогнозируемост на тeзи лекарствени продукти. Лекарствени продукти, за които не са договорени предварителни отстъпки, няма да бъдат включвани в Позитивния лекарствен списък.
Предвижда се въвеждане на оценка на здравните технологии – това е изключително важна промяна – при включване в Позитивния лекарствен списък на лекарствените продукти. Оценката на здравните технологии е всъщност форма на политика в областта на научните изследвания, която проучва краткосрочните и дългосрочни резултати, свързани с прилагането на медикаментите. Това е мултидисциплинарна дейност. Всъщност тя оценява техническите характеристики и безопасността, клиничната ефикасност, финансовия смисъл, организационните, социалните, правните последици от прилагането на определен медикамент.
Въвеждането на оценката на здравните технологии е инструмент за предварителна експертиза на иновативните лекарствени продукти, а и от друга страна, е инструмент, използват в практически по-голямата част от европейските държави за ясно прецизиране на възможността да има бюджетна предсказуемост на разходите в здравеопазването.
Създава се процедура за поддържане на реимбурсния статус на лекарствените продукти на период от три години. По този начин Националният съвет по цени и реимбурсиране ще извършва периодична последваща оценка на лекарствен продукт, включен в Позитивния лекарствен списък въз основа на доказателство за ефективност, терапевтична ефективност, безопасност и фармакоикономически показатели.
Лекарствените продукти, за които в процедурата по поддържане на реимбурсния статус се докаже липса на ефективност при тяхното прилагане, ще се изключат от Позитивния списък.
Като притежатели на разрешение за употреба на съответния лекарствен продукт ще са задължени да възстановят на Националната здравноосигурителна каса средствата, които тя е заплатила за неговото закупуване.
По този начин ще се постигне последователно наблюдение на ефективността от лечението на пациентите с лекарствени продукти, като ще се заплащат с публични средства лекарствените продукти, доказали своята ефективност.
Да отворя една скоба. Това не е плод на високоразвития разум на Министерството на здравеопазването и на Министерския съвет. Това са практики, работещи и доказали своята смисленост, от една страна, от гледна точка на осигуряване на качествена лекарствена терапия на пациентите, от друга страна, на запазване на публичните разходи така, че те да бъдат максимално ориентирани като ефект.
С оглед на създаване на ясни алгоритми за лекарствено лечение – това е една друга болка, която всички познаваме – се предлага в срок до три месеца от влизане в сила на закона медицинските научни дружества да представят фармакотерапевтични ръководства, включващи критерии за оценка на ефикасността на прилаганата терапия, както и препоръки за алгоритми за лечение с лекарствени продукти, които да бъдат разглеждани и одобрени от Националния съвет по цени и реимбурсиране. Ръководствата задължително ще включват изисквания за наблюдаване на резултата от съответното лечение.
В общи линии това са основните насоки на промените, които залагаме в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване и търсим подкрепата на Парламента за превръщането им в закон.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Аз смятам след всяко изказване или становище, което ще разгледаме, да дадем възможност за въпроси в момента. По-добре да дадем, защото вие знаете, че законопроектът е на първо четене и се разглежда от философска гледна точка, от принципна гледна точка. Основните предложения за изменение и промени са между първо и второ четене.
Затова искам първо да дам възможност на членовете на комисията за конкретни въпроси по отношение на мотивите.
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин председател, аз бих искала да Ви върна към практиката на работа на Комисията по здравеопазването, според която първо изслушваме мненията на неправителствените организации, съсловните организации, всички, които са ни изпратили становище. Тези становища са разпространени сред народните представители.
Затова аз моля всички да си кажат своето мнение в рамките на две до три минути и след това ще могат народните представители да се изкажат. Мисля, че това ще бъде по-добрата процедура, за да не превърнем разглеждането на законопроекта в говорилня, а да може наистина всеки да изкаже аргументирано становище.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Решението ми е следното: Можете да задавате въпроси, а след това ще правите изказвания.
Имате ли въпроси към господин министъра? Не виждам. Благодаря ви.
Преминаваме към становищата, които са постъпили в комисията. На първо място – „Движение за защита на гражданите и държавата“ Има ли представител на това движение? Няма.
Минаваме към следващото становище. Аз ги съобщавам по реда на постъпване. Давам думата на Българския зъболекарски съюз.
Заповядайте, доктор Миланов.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, дами и господа народни представители, гости! Българският зъболекарски съюз, както винаги, надлежно е внесъл своето становище. Но аз бих допълнил само може би чисто емоционално още нещо. Искам да изразя изключителната си благодарност в лицето на министъра на здравеопазването затова, че това, което четири години аз като председател заявявах в тази комисия и е отразено в протоколите на заседанията на Комисията по здравеопазването, най-после го чух с ушите си, публично заявено и мисля, че ако това нещо бъде постигнато, наистина всички можем да бъдем убедени, че сме направили не малка, а една значима крачка в полза не само на тези, които осигуряват здравната помощ, но преди всичко на пациентите.
Отново ще бъде върнато договорното начало, контролът ще мине на качествено различно ниво, за което ние като съсловна организация сме пледирали не един път тук, в тази зала.
Наред с всички останали допълнения в законопроекта, аз мисля, че наистина вече можем да говорим за концепция и промяна изцяло не само в нормативната уредба, но и в духа на здравноосигурителната система и цялостната дейност.
Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Бяхте изчерпателен, доктор Миланов.
Давам думата на Федерация Български пациентски форум.
ИВАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Няма да говоря много. Ние сме си написали нашето становище. Единственото, което искаме да кажем, е част от текста, който е предложен в проекта и не помага на българския пациент категорично, особено одържавяването. С още двама човека в Надзорния съвет на Касата достатъчно сме видели какво прави държавната квота, още двама човека водят до тотално одържавяване на касата, тоест, българският пациент отново ще бъде дискриминиран и тогава няма смисъл въобще да съществува Надзорен съвет във вида, в който е, защото за съжаление Касата няма да остане обществена институция, но напротив, ще остане държавна институция.
Благодаря.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата доктор Райчинов. Заповядайте, доктор Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаемо ръководство на министерството, дами и господа народни представители, гости! За да не повтарям думите на нашите колеги от Българския зъболекарски съюз, само ще кажа, че наистина най-после това, за което ние четири години се борим – да бъде възстановено договорното начало такова, каквото беше запланирано в началото на реформата, като че ли е на път да стане факт.
В този смисъл няма как и ние да сме недоволни от предлаганите текстове.
По текстовете искрено се надявам между първо и второ четене депутат или група депутати да се обединят и да приемат някои от нашите предложения, които да влязат в закона. Становището го имате. Основните искания, които също са от четири години, текстовата част на НРД да стане със срок от три години, а не една. Мисля, че това е рационално, тъй като по текстовете много малко неща вече се преговарят. Текстовете в 90 процента са от първия договор и досега са непроменени.
Затова е удачно договорът да бъде тригодишен, а само договорите за цени и обеми да се договарят ежегодно в зависимост от бюджета.
Предложението ни също е договорите да бъдат с дата, да влизат в сила от 1 март, а не от 1 януари. Веднага казвам защо. Защото практически те от 1 януари никога не са влизали – нито заведенията подписват към януари договорите, обикновено ги подписват в края на февруари за началото на месец март, за да могат да се подготвят документи и всичко останало, е добре договорите да стартират от 1 март, за да имаме реална календарна година, а не както сега, с прехвърляне ежегодно – м. декември – към следващата година.
По съвместния контрол, по арбитражните комисии – нямаме никакви възражения. Там, където също имаме забележка, е относно удовлетвореността на пациентите от обслужването в лечебните заведения. Не приемаме това да е самостоятелен критерий и само въз основа на него да бъде прекратяван договор на изпълнител. Може част от контрола и, разбира се, ако някакъв процент от тези жалби са основателни, а не с три жалби и спираме договора на „Пирогов“ примерно. Това просто не би трябвало да се случва и надявам се не това е имало Министерството на здравеопазването предвид.
Но като част от общите критерии за качество на медицината, да, приемливо е и за нас, още повече че във всички европейски страни това го има като критерий.
За сключването на договори само в началото на годината – единствено тук имаме желание да се добави това да не важи за изпълнителите на първичната извънболнична медицинска помощ, тъй като, ако някъде по някаква причина джипито напусне практиката или нещо друго, не дай, Боже, се случи, да може тя да бъде заета от друг лекар и касата да сключи договор с него. За другите лечебни заведения това не е проблем.
За основния и допълнителен пакет ние сме казали в нашите съображения. Мисля, че там още доста трябва да се поработи, да се помисли и то с Министерството на здравеопазването и да се направи една ясна наредба за критериите за листи на чакащи, за контролните прегледи на какъв срок трябва да се извършват на отложените пациенти и т.н., за да няма опасност да се рискува здравето на когото и да било. Но това мисля, че с министерството спокойно може да се изработи и то не в дълъг срок.
Само за Надзорния съвет ще добавя. Практиката показва, че Надзорният съвет за тези години е практически неработещ орган. Казвам веднага защо. От всички заседания и преговори, които сме имали с Надзорния съвет, не помня да се е случило да има кворум освен в момента на подписване на договор. Винаги се работи с упълномощени лица. Двама – трима присъстват, останалите членове ги няма. Повече от трудно се събира Надзорният съвет. Мисля, че тук има и хора, които са участвали в него и са наясно по този въпрос.
Затова ние предлагаме следното: Не е толкова важна бройката на членовете в Надзорния съвет. Ние смятаме, че управителят или директорът, както се реши да се нарича, на касата плюс подуправител, плюс ръководителите на отделите трябва да са тези, които водят преговори и да носят отговорност. А дали ще е надзорен или контролен съветът, но той да има действително само надзорни и контролни функции, а не пряко да участва в преговорите, още по-малко да разпределя пари между отделните участници в системата, защото там вече имаме основателни подозрения за не твърде редни неща.
Благодаря ви. Извинявам се, че просрочих времето.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Райчинов. Бяхте убедителен. Това за трите години е интересно.
Сега моля за становище Българския фармацевтичен съюз. Заповядайте, господин Гетов.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, уважаеми заместник-министри, колеги и гости! От името на Българския фармацевтичен съюз изказвам удовлетворение от предложените текстове и концепция по отношение на промяна на Закона за здравното осигуряване, тъй като в частта, касаеща дейността на нашите членове, има прецизност на текстовете, качеството на дейността е поставено на първо място и се засилва ролята на съсловните организации.
Тъй като в голямата си част законът променя и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, ние сме подали своето становище с конкретни текстове, имаме и предложения, които предполагам, че ще намерят консенсус сред уважаемите народни представители.
Но във връзка с решението на Конституционния съд по делото за паралелния износ, аз искам да помоля и да ви призова в рамките между първо и второ четене да се намерят правилните текстове и съгласие за промяна на въпросния чл. 217в от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, тъй като на практика в момента системата е блокирана, тоест, не работи и няма контрол и проследимост на паралелния износ. Знаете какво се случва след паралелния износ, знаете каква е последицата, както за системата на здравеопазване, така и за пациентите.
Ние сме готови да предложим конкретно решение по този казус, още повече работната група в Министерството на здравеопазването има едни много балансирани и съобразени с препоръките на Европейската комисия предложения за промяна на чл. 217в от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, проф. Гетов.
Сега давам думата на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Заповядайте, госпожо Василева.
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Изразявам положителното становище на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи по предложения законопроект.
Ние сме изключително удовлетворени от текстовете, засилващи ролята на съсловните организации и за пръв път всъщност Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи ще участва в арбитражните комисии за оценяване дейността по здравните грижи.
Но за съжаление все още Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи не е договорен партньор при подписване на Националния рамков договор. Смятаме, че това е пропуск и мисля, че има как да се помисли и да се направи така, че действително асоциацията, отговаряща за около 56 хиляди работещи в системата на здравеопазването, да бъде договорен партньор.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Давам думата на Национална пациентска организация.
Заповядайте, доктор Хасърджиев.
СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Няма да губя много време на комисията.
Бих искал да кажа, че на всички е ясно, че нашето здравеопазване почти е стигнало дъното. Недоволството от страна на хората е грандиозно и това го показват всички изследвания. Ясно е, промяна трябва да има.
Ние си направихме труда да се допитаме до общественото мнение, да видим каква е нагласата на хората от общопредлаганите промени, особено, що се касае до разделянето на пакета на основен и допълнителен. Проучването е ясно и категорично. То казва: хората са склонни да плащат повече при ясни гаранции, господин министър, какво ще получат допълнително. При ясно гарантиране дали ще намалее доплащането в болници, за лекарства, дали ще отпадне чакането, дали ще им бъдат въобще по-достъпни здравните услуги.
Националната пациентска организация и нейният Управителен съвет подкрепя предлаганите промени. Вярваме, че те ще доведат до по-добро здравеопазване, но също така вярваме, че дяволът се крие в детайлите.
Надяваме се между първо и второ четене да бъдат изчистени множество от текстовете, особено този, който се касае до Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, някои други текстове, които ни притесняват, ние също сме ги дали в становището към Комисията и ще бъдем по-конкретни в предложенията си между първо и второ четене, но наистина да се надяваме, че всичко това ще бъде за добро и да не стане така накрая, че вместо да изпишем вежди, да избодем очи.
Пожелавам ви успех.
Благодаря.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Хасърджиев.
Аз смятам да предложа сега, ако има други желаещи за изказвания, да го заявят.
Господин Таушанов, заповядайте.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, дами и господа народни представители! Ние сме изложили нашето становище относно предлагания законопроект. Принципно подкрепяме промените, които се цели да се постигнат с него. Разбираме го. По пет – шест члена от него обаче имаме възражения, които сме изложили.
Само накратко да кажа какво е нашето желание. Примерно в „оценка на удовлетвореността на пациентите“. Този въпрос не трябва да се пренася в една методика, която ще предлага управителят на касата, пък Надзорният съвет ще оценява или ще утвърждава, тъй като в самия законопроект трябва да има ясни критерии що е това удовлетвореност и има ли почва у нас. Поне два – три критерия да се заложат, защото иначе може да се получи обратният ефект, както тук има сериозни опасения от директори на лечебни заведения да се злоупотреби с това.
Освен това има някои текстове, които не са много прецизни и би трябвало да бъдат прецизирани.
Против сме това да се увеличи съставът на Надзорния съвет с двама представители на държавата, тъй като, когато сме били в Надзорния съвет, сме установили, че в момента има някакъв относителен паритет. Няма никакви основания при положение, че се предлага в момента – все пак това е законопроект на Министерския съвет, не е на министъра – но с 5 процента да започнат да се изравняват задълженията на държавата за следващите десет години, това за нас е неприемливо.
Същевременно държавата, след като не си е изпълнила задълженията, ние да увеличаваме представителите на квотата на държавата с двама души, не го намираме за редно.
Принципно се надяваме между първо и второ четене тези предложения и становища да бъдат отчетени.
Благодаря.

Давам думата на Конфедерация „Защита на здравето“.
Заповядайте, господин Кенанов.
ПЕТКО КЕНАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Здравейте, дами и господа! Няма да ви губя времето твърде много.
В законопроекта има добри страни, които ние ще подкрепим. Обаче държим да кажем и лошите. Миналата година имаше подобно предложение за Националната здравноосигурителна каса от друга партийна организация, която целеше същото, но по малко по-друг начин.
Ние като граждани не желаем да се променя общественият договор. Здравноосигурените лица трябва да имат своите права, без те да бъдат политически накърнявани чрез желанията и доминацията на държавната власт, която е чисто политическа.
Ние смятаме, че здравните вноски за задължително здравно осигуряване ще се превърнат в данък здраве, ако в Надзорния съвет ще има превес политическа партия, която и да е тя, защото властта не е вечна. Ако трябва да има чистота в отношенията граждани – държава, то би следвало двата бюджета да се разделят и тогава Националната здравноосигурителна каса да се договаря с Министерството на здравеопазването как да се харчат парите, по какъв начин.
Не сме съгласни и с постановката да се прехвърлят политически права на Националната здравноосигурителна каса. Политиката трябва да се прави от държавата в Министерския съвет, ерго, в Министерството на здравеопазването в нашия случай. В Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса няма такъв капацитет, за да може да взима решения относно всякакви иновации в медицината и този капацитет няма скоро да се застъпи.
Това е най-общото, това са нещата, по които ние сме твърдо против като граждани. Желаем гражданските права да не бъдат накърнявани по никакъв начин, защото няма да е добре за демокрацията.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин Кенанов.
Има думата господин Деян Денев, директор на Асоциация на научно-изследователските фармацевтични производители в България.
Заповядайте, господин Денев.
ДЕЯН ДЕНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, господа заместник-министри! Аз ще бъда много кратък.
Искам да поздравя екипа на Министерството на здравеопазването и министъра за смелостта относно внасянето на тези промени в закона. Да, в тях има революционни елементи и затова се изисква смелост, за да бъдат внесени по този начин.
Същевременно обаче, когато се предвиждат такива революционни промени, някои детайли трябва да бъдат допълнително изчистени, за да се гарантира, че целта на закона, каквато е тя, наистина ще бъде постигната, без съответните вреди да бъдат нанесени.
Има няколко елемента. Явно за съжаление късно е пристигнало нашето становище. Ние сме ги изложили писмено. Надяваме се между първо и второ четене те да бъдат прецизирани. Начинът, по който е заложен механизмът за договаряне на задължителните отстъпки, към момента трудно ще сработи, да не кажа направо, че няма да сработи за лекарствените продукти, които кандидатстват за включване в Позитивния лекарствен списък, тъй като времето, в което договорът за отстъпка може да бъде сключен, за да бъде включен продуктът в Позитивния лекарствен списък, е само в рамките на месец декември, тъй като трябва да има влязъл в сила бюджет за следващата година. Това просто няма как да стане. Целият този фактически състав няма как да стане за двайсетина дни. Горе-долу толкова време остава.
По отношение на изискването за възстановяване на средства, когато продуктът е изключен от списъка заради неефективност, аз няма да се съглася тук, че това го има в Европа и не е измислено в момента, не е в резултат на творчество. Скромен сте в това отношение – резултат на творчество е. Да, наистина фармацевтичните компании сключват договори за възстановяване на средства в случай, че за определена кохорта пациенти, за определена индикация тепърва продуктът може да се окаже неефективен. Но законова норма, императивна норма, която, без да определя за какъв срок назад, за коя индикация, за кои пациенти ще се възстановяват средства – такова нещо в
Но това са детайли, които могат да бъдат изчистени в движение и се надявам това да се случи между първо и второ четене.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин Денев.
Завършваме с генериците. Заповядайте, доктор Тасовски.
ЕВГЕНИ ТАСОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се доктор Тасовски – Българска генерична фармацевтична асоциация.
Поздравяваме ръководството на Министерството на здравеопазването с този законопроект. Ние възприемаме духа и философията на закона. Поздравяваме ги с това, че това е един от първите законопроекти, в който се вижда диверсификация, прави се опит в областта за лекарствената политика да се търсят отстъпки и финансови компенсации от действително преразходващите звена в лекарствената политика.
В това виждаме първите опити за прогенерична политика. Затова ние изразяваме нашата подкрепа. Направили сме си предложенията в нашето становище. Надяваме се да бъдат взети под внимание между първо и второ четене. Очакваме да не се промени духът на закона в края при гласуването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Тасовски.
Преминаваме от духа към тялото, тоест, към изказванията на уважаемите членове та Комисията по здравеопазването.
Господин Семир Абу Мелих има думата. Заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Имам няколко въпроса към министъра относно реформата.
Започвам, разбира се, със сериозни и искрени похвали за това, което се случва. Това е началото на демонополизацията на касата, което неизбежно ще се случи – рано или късно – но това е първа стъпка.
Започвам с въпросите. Тук няколко пъти се спомена точката, според която неудовлетворението на пациентите ще играе роля в преценката. Аз чух, общо взето, от Вас отговора – че щи има критерии за това нещо.
Най-важното, господин министър, факторът да стане обективен. Защото в момента „удовлетворение“ е субективен фактор. Това беше първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е относно арбитражната комисия, която се създава. Оставам с впечатление, че Националната здравноосигурителна каса има надмощие в нея. Тоест, тези, които ще отиват в арбитражната комисия, са по принцип лекари, болници и практикуващи, които са глобени по един или друг начин от Националната здравноосигурителна каса и ти да отидеш да си търсиш правата на едно място, където този, който те е глобил, доминира по презумпция, просто малко става безсмислено. Това е вторият ми въпрос.
Третият въпрос е относно основния пакет. Той неизбежно ще свали разходите на Националната здравноосигурителна каса. Имате ли изчисление това колко ще бъде от ресурса? Аз предполагам, че отговорът ще бъде, че ще е по-малко от това, което е сега. Веднага задавам следващия въпрос. Това ще доведе ли до увеличение на стойността на клиничните пътеки, които в момента всички знаем, че са „без пари“. Тоест, ако ви останат излишни пари от тази система при въвеждане на основен пакет, дали ще увеличите цената на клиничните пътеки?
Отивам към последния си въпрос. Той е в стил малко опозиция. Дано да не развалим коалиционните ни отношения, но аз да си попитам. В момента Вие създавате един основен пакет, с който се надявате да свалите разходите и този, който има допълнителен пакет, с него да се подпомага изобщо здравната система. Философски – да, това е работещо, може да стане. Но имайте предвид, че това може да стане в лабораторни условия. Защо? Защото основният пакет ще продължава – освен ако не ми кажете нещо друго – да е определящ, тоест, системата ще работи с основния пакет, както е работила досега с всичко останало. Там нямате гаранции, че изведнъж няма да се увеличат разходите по
Затова Ви питам: вместо да имате само един контролен механизъм, който е темата „удовлетвореност“, защо не въведете и втори контролен механизъм, както са го направили в много държави. Аз имам списък за това плащането към специалистите, към болниците, изобщо към обслужващия сектор минава през самия пациент. Той разрешава плащането.
С две думи, който плаща пита пациента: искаш ли да платим? Имаш ли забележки според тези критерии – вече има едни критерии. Той казва: не, нямам и те плащат. Или казва, да, имам – това, това и това. Не може да си ги измисляш. Тогава плащането се спира и се отива на съд. Кой прав, кой крив – съдът казва.
Но това е един механизъм, където силата се дава в ръцете на потребителя, пациента. Предполагам, че тук нито лекари, нито пациентски организации ще имаме нещо против това, защото цялата система се върти около него. Затова трябва механизмът да е в негови ръце, а не основният механизъм да е в ръцете на Националната здравноосигурителна каса – тази, която плаща. Разбира се, че те искат да плащат по-малко, но пациентът иска да живее повече и това той ще го оцени и винаги това ще гледа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин Абу Мелих.
Има думата доктор Райнов. Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, колеги, гости! Чудя се откъде да започна, но ще започна в стила, в който всички започваха.
Господин министър, поздравления. Поздравления за това, което предлагате в законопроекта – да върнете отново договарянето на цени и обеми. Поздравления за това, което предлагате в законопроекта – да върнете отново арбитражните комисии, нещо, което апропо, до 2009 г. го имаше и тук има колеги, които гласуваха отмяната през 2010 г. Поздравления, господин министър, защото Вие с този си акт зачеркнахте четири години експерименти в областта на здравеопазването по време на управлението на ГЕРБ. Дотук с поздравленията.
Господин министър, прескачам въпроса за удовлетвореността, която как ще я мерим, никой не знае. Прескачам отново тази „дъвка“ за ушите и очите – как ще прекратяваме договори при системни нарушения, нещо, което, апропо, го има и в момента. Така че, малко прочетете законите, прочетете НРД-то, ще го откриете къде е.
Идваме до това, което българските граждани много ги притеснява, защото дотук всички поздравяваха, защото всяка една съсловна организация или всеки един вижда по нещо в този законопроект, което му харесва. Но тук наистина ги няма пациентите. Сигурни ли сте, че с разделянето на пакетите, сигурен ли сте, че с листите на чакащи пациентите ще бъдат удовлетворени?
Господин министър, Вие осъзнавате ли, че 16 години след въвеждането на здравноосигурителния модел ние току-що направихме един пълен кръг и се върнахме там, откъдето сме тръгнали 1999 г. С твърдите бюджети от 95 процента, с одържавяването на касата ние се връщаме към бюджетното финансиране.
Господин министър, може би щях да подкрепя, ако законопроектът с тези мотиви беше нещо от сорта: понеже имаме фиксирани бюджети, понеже касата се превръща като филиал на Министерството на здравеопазването, ако искате – филиал към Министерството на финансите – да прекратим съществуването на Националната здравноосигурителна каса. Там 2500 души с какво се занимават? Че това разпределение на бюджети от 95 процента може да го направи всеки средностатистически финансист, плюс счетоводител и един най-обикновен компютър, в това число „Правец 16“. Защо изобщо си играем на здравноосигурителен модел, още повече, че тук Вие предлагате поетапно, с по 5 процента всяка година държавата да качва своята вноска. Тоест, Вие законово освобождавате държавата от нейния ангажимент до 2026 г.
Най-малкото ще кажа, че не съм съгласен. Не бих се спирал на това как се прехвърля списъкът на заболяванията, за чието лечение касата заплаща, прехвърляте го от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса. Само припомням, че това е един от малкото ви лостове за провеждане на политика.
Така че, дълго може да се говори, но това го казах, за да избегнем излишната логорея, да се концентрираме именно върху това, което се случва. Ние току-що, ако това нещо се приеме в пленарна зала, ние ще сложим кръст на здравноосигурителния модел. Това е онзи здравноосигурителен модел, който, когато стартира през 1999 г., се обясняваше как срещу тази вноска ще получавате първо, второ, до хиляда и първо. А сега казваме на хората: срещу тази вноска вие ще получавате все по-малко и все по-трудно.
БСП няма как да подкрепи такова нещо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Вие пропуснахте Министерството на вътрешните работи, тъй като в България това е било практика. Даже има двама лекари, които са били министри и на вътрешните работи. Знаем всички за доктор Станишев.
Господин Семир Абу Мелих, заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Райнов, ако аз бях сега в опозиция и властта беше Ваша и Ваш министър беше предложил ето тази реформа, бих гласувал „за“. Защото друг изход няма. Това, което се обещава и което казвате, срещу парите, които са внасяни като вноски, сме обещавали на хората това и това, но те не стигат, защото браншът е такъв. Все има нови технологии за лечение, искаме да увеличим средностатистическия живот на българина. Всичко се увеличава. И това е част от реформата, а не повече пари да взимаме за здравеопазване, а да осигурим по-добро здравеопазване.
Ако искате Вие да внесете този законопроект, пак ще гласувам „за“.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Колега, реформата с тези приказки приключи 2010 г., когато се национализира резервът на Националната здравноосигурителна каса. Оттук нататък няма сила, която да мотивира българските граждани да плащат повече и повече, и повече. А когато приемете това, за мен ще бъде удоволствие да се разходя до Бургас, Вашият избирателен район, и заедно да погледаме как ще обясните на хората как от утре срещу тези пари ще получават два пъти по-малко услуги и дори за част от тях ще се налага да чакат на опашка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Доктор Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми присъстващи на заседанието! С риск да се повторя, аз отново ще кажа, че от това, което се предлага и беше представено и днес тук от господин министъра, не виждам една цялостна концепция. Отново се подхожда в отделни аспекти или, ако търсим да определим какво искаме да постигнем, по-скоро се вижда, че има намерения, даже в някои аспекти – добри намерения, но решенията, които се предлагат, са малко.
Аз бих могъл да се впусна и в големи подробности, но днес на първо четене по-скоро трябва да определим рамката и целта, която искаме да постигнем. Самият председател на Българския лекарски съюз доста плахо посочи, че с разделянето на пакета наистина ще се появят листи на чакащи с оглед на народопсихологията. Не искам да коментирам и нека да бъдем всички добронамерени и да бъдем наистина реалистично настроени и да подходим така, но аз съм убеден, че това ще предизвика големи сътресения в системата и едва ли трябва да се подходи по този начин.
В тази връзка и в този контекст – но това не се отнася само за тази част – има много препратки към наредби, които ще бъдат подготвени от министъра. Това е нормално, но рамката трябва да бъде заявена още днес и тук или най-малкото трябва да се изрази готовност за дискусия, за дебати, подчертавам – и дебати, в които, господин министър, ние всички заедно трябва да извървим пътя, защото тук става въпрос за подобряване функционирането на системата на здравеопазването. Това касае всички нас – и лекари, и пациенти, и всички, които живеем в България.
Така че има много неща, които трябва да бъдат постигнати. Нека да се придържаме и към добрата парламентарна практика. Вие търсите подкрепа. Но освен подкрепа търсете и рационални, разумни предложения, които през призмата на позитивния и негативния опит – има хора, които са тук, на масата, а също и всички, които се изказаха, включително и ние – можем да предложим решения. Така че всяко едно добро предложение, всяко едно рационално предложение, което може да подобри функционирането на системата, трябва да бъде прието, без значение дали идва от управляващи или от опозиция.
Но, за да не бъда многословен, с оглед на съображенията, които посочихме, ние няма да можем да подкрепим предложението, което ни се представя.
Виждам реакцията Ви, но действително идеята е да има една дискусия, дебати, с които да се подобри рамката, която искаме да постигнем. Препратките към наредбите – още веднъж си позволявам да го кажа – че трябва да има първо рамка и какво ще се постигне и как ще се постигне.
Още само няколко изречения, господин председател. Тук беше изказано като съображение и то в аспект на притеснение следното: Действително ние всички като законодатели трябва да знаем какво постигаме, когато от девет участници в момента в Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса четирима са представители на държавата. И един да отиде в повече, то би следвало държавата да има мнозинство. В случая двама се предлагат и балансът се нарушава. Трябва да знаем какво залагаме и какво искаме да постигнем в това отношение. За това нещо трябва да се проведе действително дискусия и дебати, да бъде защитен общественият интерес. Заедно със съсловните организации, с всички, които ще участват там, трябва да има много голяма прозрачност и всичко това трябва да бъде сложено на масата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Чакъров.
Тъй като ние все пак дискутираме, искам да припомня думите на президента на щатите Обама, който при внасянето на промените в закона за здравето в Щатите казва: аз ви давам едно рационално зърно. За да поникне то, всички вие, тоест, членовете на комисията, трябва да го поливате, за да стане реално или цвете, или бурен.
Заповядайте, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Отдавна чакаме промените. Те са показани, но има доста въпроси.
Аз имам един конкретен въпрос към председателя на съсловната организация, тъй като имахме арбитражни комисии, те работеха към касите. Моят въпрос е как регионалните лекарски колегии, по какви критерии ще определят колегите, които ще участват в арбитражните комисии, защото имаме впечатление, че когато имаше такива арбитражни комисии, някъде те се превръщаха във втора здравна каса и невинаги беше защитена съсловната организация.
Отделно от това колегите в болниците страдат, че обикновено при проверки от Националната здравноосигурителна каса те търсят конкретна експертиза. Какво ще направи Българският лекарски съюз, когато определя тези експерти? Има ли ясни критерии? Ще бъдат ли публични? Това е въпрос, който задавам, тъй като колеги вече са ме попитали.
Относно методиката на Националната здравноосигурителна каса за определяне удовлетвореността на пациентите – това също е един въпрос, който вълнува колегите от болничната помощ. Според мен и според колегите трябва да има една широка дискусия. Тази методика трябва да бъде обявена. Алгоритъмът трябва да бъде ясен, тъй като всички са притеснени, че може да има субективизъм. Все пак болниците действат при пазарен механизъм, има частни лечебни заведения и трябва да бъде ясно предварително как ще бъде оценена удовлетвореността на пациентите.
Имам един въпрос към Министерството на здравеопазването относно основния и допълнителния пакет на здравните услуги. Ясно е, че има райони – малки общини, където безработицата е голяма. В основния пакет е ясно, че са спешните заболявания и социалнозначимите. В допълнителния пакет или пациентът трябва да плати, или да има допълнителен осигурителен фонд, който да плати за него.
Имате ли някакво проучване, анкета, колко пациенти в тези изключително бедни райони, където безработицата е голяма и в общини, където основните работодатели са общините и болниците, колко хора могат да се включат и какъв ще бъде размерът на чакащите пациенти?
Благодаря.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Ковачка.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри! Много похвали получихте, дано да не ви урочасат.
Аз няма да ви хваля. Ще кажа само, че Патриотичният фронт ще подкрепи на първо четене внесения законопроект, защото считаме, че така е редно, има нужда от такъв законопроект. Естествено на всеки от тук присъстващите е ясно, че основните дебати ще се състоят в пленарна зала и не е нужно тук да превръщаме заседанието в говорилня и да се правим на по-интелигентни, отколкото сме. Това го отправям като една приятелска закачка, разбира се.
Това, което искам да ви кажа – въпроси няма да ви задавам – който не работи, той не греши. Не забравяйте и не изпускайте темпото, с което работите, пък нека си направим поздравленията, когато се постигнат резултатите. А резултатите ще ги почувствате по чувствата на пациентите. Лекарите винаги ще са недоволни, затова ми е много хубаво, че не съм лекар в момента. Те никога няма да са доволни, никога няма да им стигат парите и винаги нещо ще е недостатъчно, така че да не ви интересува. Работете, имате нашата подкрепа и съм сигурен, че до края на годината ще има наистина сериозни резултати.
На добър час!
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Много се извинявам, господин председател, искам да направя реплика към изказването на господин Байрактаров.
Искам да обърна внимание на всички присъстващи в залата. Лекарите не са крадци, не са мошеници, не са безотговорни хора, в това число и сестрите, акушерките и персоналът, който работи в болниците. Най-често това са хора, чиито възнаграждения не надвишават хиляда лева за лекарите и за сестрите не надвишават 550 – 600 лв. Те работят денонощно, включително в събота и неделя, те работят по всички празници и нямат по три – четири събрани празнични дни. Те имат големи рискове в работата с биологични продукти, с тежко болни хора, с инфекциозно болни хора. Няма да допусна който и да е – нито от изпълнителната власт, нито от случайно присъстващи или официално присъстващи хора тук, да се обижда лекарското съсловие и работещите в лечебните структури.
Много ви моля, не допускайте тази груба грешка. Виждали сме министри, които са я допускали в предишните години. Те събраха протести пред площада на „Ал. Невски“ и след това си отидоха безславно.
Сред всяко съсловие има хора, които нарушават правилата. Има си закони и те си теглят последствията. Но болниците и лечебните структури не са заведения за източване на касата, а касата инвестира, за да се лекуват хората. Всички ние добре знаем, че благодарение на съвременната медицина, съвременната технология и медикаменти много хора, които преди 20 – 50 години са загивали, сега оцеляват.
Благодаря. Извинявайте за репликата.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Заповядайте, доктор Петров.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм абсолютно съгласен с колегата, който говори преди малко. Господин министър, ако трябва да използваме тази терминология, която използва господин Байрактаров, би трябвало да ви пука за всички – и за лекарите, и за пациентите.
А към Вас, господин Байрактаров, ако Вие наистина показвате довереност, би трябвало да се извините и втори път да не си позволявате такъв език.
Благодаря.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Петров.
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми колеги, за разлика от вас аз съм икономист и считам, че съм много добър икономист и няма да допусна някой да ми държи морал, тон, най-малкото пък да ми бъде цензор на мислите. Така че, нито съм казал, че някой лекар е крадец, а вярвайте ми, че като журналист съм показвал не един и два случая. Ако държите, ще ви ги показвам всяка неделя поименно. Просто не ми дърпайте езика.
Много повече професии има, които също заслужават уважение и не ви прави чест да разделяте професиите на по-привилегировани и по-непривилегировани. Изпитвам изключително уважение към лекарите, най-малкото, защото съм израснал между лекари. Така че недейте да изопачавате нещата. И пак ще повторя: господин министър, да не Ви пука. Лекарите никога няма да бъдат доволни, защото такава е системата и това е факт.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: А пациентите?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Пациентите винаги са прави. Има закон: клиентът винаги е прав.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Това напълно обяснява начина, по който Вие гледате на медицината.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Всеки лекар е и пациент и всеки пациент може да бъде и лекар.
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри! Аз ще се опитам да се вслушам в препоръката на господин председателя и ще бъда концептуален, а за пленарна зала ще оставя детайлите. Не знам дали ще успея с тялото си да изкажа всичко, което мисля, тъй като се налага да се намеси и духът, господин председател.
Започвам с това – за да успокоя малко комисията, тъй като има нужда от това според мен – първо, искам да започна с няколко концептуални неща, господин министър.
На първо място, аз въобще не смятам, че става въпрос за реформа, защото, когато говорим за реформа, това означава да променим структура, да променим параметри, да променим из основи това, което е било досега. Аз такова нещо не виждам. Това са мерки, които целят подобряване на системата.
Затова гръмкото заглавие „реформи“ за този проект за мен е неприемливо. Може да има и други мнения по този въпрос.
На следващо място, искам да попитам преди да започна със своето изказване. Преди да бъде внесен в Министерския съвет този проект разгледан ли е в Националния съвет за тристранно сътрудничество, както казва чл. 3 от Кодекса на труда и както е казано в Устройствения правилник на Министерския съвет?
На следващо място, уважаеми колеги, искам да кажа, че в този проект ние от Движението за права и свободи виждаме няколко добри неща, които няма как да ги пропуснем и ще ги подкрепим. На първо място, връщането на договорното начало, което беше премахнато 2010 г. Очевидно е, че договорът е основен елемент на пазарната икономика и, доколкото има пазарни отношения в здравеопазването, при всички положения договорът е основен елемент в пазарната икономика и договорното начало за мен е изключително важно при положение, че има контрагенти - Националната здравноосигурителна каса и изпълнителни на медицинска помощ.
Затова ние приветстваме връщането на договорното начало. Приветстваме и връщането на арбитража. Споделяме нещата, които колежката преди малко каза тук. Оттук нататък започват нашите, меко казано, несъгласия с това, което предлагате.
Аз предварително искам да заявя, че страшно много уважавам мнението на всеки един, уважавам много всички становища, но не знам защо останах с усещането, че наколенките в спортните магазини са на привършване. Господин министър, Вие нямате нужда от това някой да Ви хвали, защото имате достатъчно висок рейтинг. Няма смисъл да Ви хвалят. По-добре е, господин министър, да чуете някои критични бележки и, ако прецените, че част от тях са разумни, да направим законът по-добър. Това е нашата цел. Друга цел, бъдете сигурен, че нямаме.
На първо място, промяната в структурата на Националната здравноосигурителна каса. Няма как да бъде подкрепено това нещо. Никой от Вашия екип, хора, които са били в предишни Народни събрания, не са подкрепяли такава промяна. Защо? Не може работодатели, осигурени лица да плащат три пъти повече от държавата и в същия момент в Надзорния съвет на касата да има с още двама човека повече представители на държавата. Аз имам информация от работодателските и част от синдикалните организации, че преосмислят участието си в Надзорния съвет, тъй като те не виждат смисъл от това. Разбира се, че това е тяхна работа.
На следващо място, основен и допълнителен пакет. Тук има един въпрос, на който дължите отговор. Аз не го намерих, може да е мой проблемът, в предложения законопроект. Допълнителният пакет, който Вие предлагате, част ли е от задължителното здравно осигуряване или е извън здравното осигуряване? Защото двете на едно място няма как да бъдат. Това, първо. Второ, ако говорим за допълнителен пакет, който да е подвластен на застрахователен принцип, застраховането при настъпване на застрахователното събитие плаща щета, докато осигуряването плаща съвсем друго нещо. Осигуряването покрива осигурителен риск, за разлика от застраховането. Тази разлика аз не я усещам и мисля, че това е много важно да бъде уточнено между двете четения.
На следващо място, тук беше казано вече – прекратяването на договор с изпълнителите на медицинска помощ при системна неудовлетвореност от страна на пациента. Ако критериите за тази системна неудовлетвореност не са записани в закона, повярвайте ми, че във всеки един административен съд ще паднат всички обжалвания. Тук е господин Нотев, може да ви каже от опит. Това ще стане, ако не са записани критерии в закона или, ако – тук вече има и различни мнения – не са делегирани да бъдат изпратени в някакъв подзаконов нормативен акт.
По отношение на съвместния контрол. Съгласен съм да има контрол, категорично. Но не съм съгласен с контролиращите, които Вие сте записали в закона. Лекарската професия, господин министър, колеги, е свободна професия. Тя не може да бъде контролирана от чиновниците. В съда, когато отидете, медицинската експертиза се изпълнява от съдебен лекар, не от държавен служител, защото министър Дянков направи служителите в Националната здравноосигурителна каса държавни служители. Каква работа има РЗИ в тази съвместна комисия, в този съвместен контрол? Ще проверява запрашеността или какво?
За мен има някои неща, които трябва да се изчистят. Има структури, които не трябва да бъдат в състава на тези съвместни комисии, защото правилата за добра медицинска, фармацевтична практика може да ги проверява единствено и само съсловната организация. Само съсловната организация! Качеството за изпълнението на стандартите може да контролира „Медицинският одит“. Става дума за качеството по отношение на изпълнение на стандартите. Това е точният термин от Закона за здравето.
На следващо място, по отношение на мерките за повишаване на събираемостта на здравните вноски. Тук съм си направил труда да извадя осигурителния доход и размер на осигурителни вноски на тези лица по чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. За да се върнат в системата на здравеопазване по начина, по който Вие предлагате, според мен този начин противоречи на редица закони, тъй като става въпрос за ретроактивно действие, става въпрос и за съкрушителен удар върху фигурата на давността, искам да ви кажа, че ако 15 години не си плащал – не казвам причините, поради които това може да се случи – сумата без наказателните лихви е 1 867, 20 лв. Който иска, може да се справи със сметката, това е официална информация на осигурителен доход, процент здравна вноска, размер на здравноосигурителната вноска.
Тоест, тук трябва много внимателно да се помисли.
Аз съм за това да има мерки за справяне със здравнонеосигурените лица. Аз съм за това тези, които могат да си плащат, да бъдат накарани да си плащат. Но не съм съгласен, защото има група, която няма как да си плаща. За тях трябва да помислим и ние, нашата парламентарна група ще предложим решение на част от тези проблеми.
И последното, с което завършвам, е увеличението на осигурителната вноска с 5 процента. Е, от една страна, увеличение с 5 процента на дела на държавата, от друга страна, с двама човека увеличение на хората от държавната квота в Надзорния съвет. Нали се сещате, че това някак си не се връзка.
Благодаря за търпението.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Сега ще дам думата на господин Павлов. Заповядайте, господин Павлов.
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, колеги народни представители! Групата на Реформаторския блок ще подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Стана ясно от всички говорещи – може би аз ще бъда последен от колегите, че всички са за връщането на договорното начало, защото това ще засили участието на съсловните организации. Всички са за възстановяването на арбитражните комисии, които ще разглеждат становищата на проверените лица.
Поздравленията, господин министър, не трябва да бъдат само днес и сега и тук не съм съгласен с доктор Адемов, че не трябва да бъдете поздравен. Не, трябва целия екип на Министерството на здравеопазването да бъде поздравен, защото се изисква смелост да предложите тези промени. Изисква се смелост да вкарате контрола по начина, по който е вкаран. Изисква се смелост от страна на министъра да покаже, че могат да бъдат затворени болници, кабинети и практики.
Така че рейтингът на министерството и на министъра ще расте и след гласуването на този законопроект той ще продължава да расте нагоре.
Разбира се, групата на Реформаторския блок ще има конкретни предложения между първо и второ четене, които ние ще обсъдим тук, на тази маса. Но в крайна сметка днес обсъждаме философията на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Така че още веднъж казвам, че ние ще подкрепим тази философия и още веднъж благодаря за смелостта, която има министерството и министърът.
Благодаря.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин Павлов.
Има думата господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз няма да бъда многословен, тъй като очевидно времето напредва. Ще се спра на един от въпросите – на задължителните договорни отстъпки. Тук, като че ли въпросът е доста деликатен. Дори и в мотивите е отбелязано, че целта е да се дадат възможности за договорености, за баланс между финансовите възможности на Националната здравноосигурителна каса и възможностите на притежателите на разрешения. Казва се, че това не бива да нарушава интересите на пациентите, тъй като без договорени отстъпки, ако дадено лекарство не се включи в Позитивния лекарствен списък, а то може да е единствено не само в групата и за дадено заболяване, тогава безспорно интересите на тези болни биха били нарушени.
Така че, за да се избегнат всякакви такива спекулации, аз споделям мнението, че би трябвало критериите, които са написани в § 11, т. 6, ал. 10, би трябвало да са ясни още от сега. Това съответства – тук ще цитирам указа за приложение на Закона за нормативните актове – на чл. 45, ал. 1:
„Проектът на акта по прилагане на закона се изготвя заедно със законопроекта“, което, ако не е направено, то поне моля да се каже нещо за тези критерии, както и за причините защо министърът да не определя списъка на заболяванията, когато това е неговата по-важна функция като политика на министъра, а трябва да се прехвърля към Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Доктор Кърджалиев има думата. Заповядайте.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми гости, колеги! Очевидно този законопроект се очертава като първи закон от пакета, касаещ реформите. А също, имайки предвид позитивите, които са залегнали, мога да си позволя да Ви поздравя, господин министър.
Съдейки по сайта на Министерството на здравеопазването, този законопроект, концепцията „спешна помощ“ и цели за „Здраве 2020“ очевидно очертават силуета на реформата.
Наистина обаче, ще си позволя да продължа, силует на реформа без маркери и без ясна посока. Вярно е, че здравеопазването е отражение на нашата актуална действителност. Всички го знаем. Но подходът според мен е нецелесъобразен, неефективен и не дотам ефикасен, с подозрение дори за пиар-стремеж и популизъм. Спорадично фрагментирано се изнасят новите идеи в неоформен вид, а това едва ли е най-правилният подход.
Смущаващ е този подход на Министерството на здравеопазването. Ние като опозиционна партия не искаме нито кореспонденция, ако не се налага, нито споделяне, но нормално е с фактори от здравеопазването, със съуправляващите партии поне да има някаква комуникация, някакво споделяне, някакви споразумения, защото разговорът ми с тях говори в обратната посока.
В крайна сметка трябва да подчертаем, че България е парламентарна Република и каквато и реформа да има, която е чрез законодателство, тя трябва да мине първо през този орган – Комисията по здравеопазването – и на следващо място – през заседание на Народното събрание.
Както казах, има идеи, които не само ги подкрепяме, а и адмирираме. Няма да повтарям казаното от доктор Адемов. Аз си отбелязах само четири въпроса, които касаят Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с които ние не сме съгласни като допълнение на доктор Адемов.
Първо, това е продължаване на оня порочен модел чрез нормативен акт да се променя друг нормативен акт. Това е неприемливо за нас. Става дума за въпросите, касаещи централното договаряне, става дума за въпроса, касаещ условието за вкарване в Позитивния лекарствен списък на лекарства с международно непатентно наименование и императивните отстъпки, които се правят, става дума за така наречения реимбурсен статус и извършването на цикличен мониторинг върху този статус. Там има непрецизни текстове, които може би в пленарна зала ще ги кажа по-подробно. Те според мен трябва да се прецизират.
Освен това притеснителен е § 20 от закона, който отменя чл. 56 от Закона за здравното осигуряване. Този член допускаше, имаше възможност чрез този член да се получат лекарства, които са извън Приложение І на Позитивния лекарствен списък, а също в § 42, ал. 5 издадените актове – повелява законът – на комисията да се изпълняват императивно и срочно, независимо от това дали има обжалване или не. Говоря за Националния съвет за цени и реимбурсиране.
По-подробно ще се изкажа в пленарна зала, но на този етап ние няма как да приемем този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Аз също съм съгласен с Вас по отношение на отпадналия член, който лишава от възможност за иновативни средства. Но това ще бъде допълнителен разговор.
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Наистина само две изречения ще кажа.
В своето изказване – изложение пред комисията доктор Адемов се позова на моя преценка на анализа, който направи в чисто формално-правен аспект на предложението. Държа и пред комисията, и пред него да заявя, че напълно споделям казаното от него. Той беше екзактен, както впрочем се направиха и бележки от други изказали се в тази част. Визирам изказването на господин Великов.
В останалата част бях по-скоро подготвен слушател. Надявам се да съм бил такъв и искам да заявя позицията – моята и на парламентарната група на партия „Атака“, с което да ви убедя, че съм бил внимателен слушател. Ние няма да подкрепим в този вид законопроекта, господин министър. С внимание ще проследим развитието на идеите, които са заложени, които намираме към момента за изначално добри. За други няма и как да ни убедите, че са такива.
Това, което можем да направим, е да се въздържим на първо гласуване на разглеждания законопроект в Комисията по здравеопазването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин Нотев.
Хубаво е, че последното изказване е толерантно и можем да дадем думата на господин министъра, който в един най-общ план, съвсем накратко да вземе думата. А, който въпрос той смята за много важен, да отговори писмено на конкретния колега.
Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще се постарая да бъда максимално обран, господин председател, но едновременно с това – как да кажа – въпрос на уважение към Комисията е да отговоря на някои конкретни неща. Ще се опитам да обединя въпросите, защото имаше няколко еднотипни въпроса, поставени от различни представители, било на неправителствени организации, било на членове на Комисията по здравеопазването.
Да започна от притесненията и въпросите, породени от текста, свързан с възможност за последствия върху лечебни заведения при неудовлетвореност на пациентите. Има два възможни отговора. Единият е този, който си казахме сега примерно с доктор Шарков. Истинският критерий за това дали са удовлетворени или не удовлетворени пациентите колеги-лекари в момента, в който спрат да ни звънят на дневна база по пет пъти телефоните да уреждаме пациент – това е истинският критерий – дали сме стигнали до този резултат. Но това не е системният въпрос. Защото, ако това спре, означава, че сме постигнали нещо.
Иначе системният отговор на въпроса е следният – ясни, разписани правила и критерии, които не са единствени, а са част от кумулативни критерии за оценка на качеството, за оценка на дейността на болниците, резултат от акредитацията на болниците и всичко останало. И оценката на удовлетвореността на пациента – отново казвам – по ясни, разписани предварително в табличен вид критерии, които не са непознати на света, към който се стремим, по никакъв начин. Дали ще ги вземем като матрица готови такива или ще приложим след решение на общността на комисията и на пациентските организации наши допълнения, това е отделен въпрос. Но в никакъв случай – искам да спра всякаква възможност за спекулация – не става въпрос за просто ей така удовлетворяване на нечий каприз, който бил доволен или недоволен от нещо. Ще има ясна система от критерии, по които обаче пациентът ще има ясното право да може да каже: по тази, по тази и по тази точка не съм удовлетворен и от това да има последствие за мен като лекар, за клиниката ми, за болницата ми.
Екипът ни, а знам, че и мнозинството стои зад този принцип. Отварям една скоба. Аз дълбоко вярвам, защото, ако има нещо, което малко ме е притеснило в днешната дискусия, иначе нищо не е толкова неочаквано, е това, което се получи като напрежение по линията лекар-пациент. Дълбоко вярвам и много искам, ако все още не сме го постигнали, в течение на работата именно със законите, които правим, с промяната, която правим в тази система, аз да съм министър, излъчен от мнозинство, което иска да затвори тази рана „лекар-пациент“ и конфликтът лекар-пациент, кой е добър, кой е прав, кой не е прав. Защото и колегата, и господин Байрактаров са прави по своему. Защото така сме го докарали, че това да бъде конфронтационна линия. И с начина, по който гилдията трябва да бъде вкарана в оценката на всичко това, в критериите, в изолирането на собствената си мърша, което е записано вътре като текстове, това се постига и с възможността пациентите да дадат реалната си оценка и от нея да следва финансов резултат за този, който е бил мърляч. Извинете, че говоря с тези думи.
Толкова по този въпрос.
Надявам се, доктор Ковачка, отговорих и на част от Вашите въпроси по този начин.
Доктор Райнов, хубаво, тази игра какво имало като философия в предишни управления, какво се е случило, Вие казвате „бюджет, рестрикция, 95 процента означавало кошмар и два пъти по-малко услуги“. Извинете, аз наистина съм си обещал да не правя аналогиите в смисъла: ти, виж се на какво приличаше миналата година. Но тук съм длъжен да го кажа. Вие внесохте бюджет, който беше под 80 процента от реалното изпълнение на болниците за миналата година. Не искам да си позволявам да давам оценка какво е значело това. Но само за чистотата, в смисъл, когато аз правя нещо, аз го защитавам в цялата му пълнота и казвам, че съм сгрешил там, където съм убеден, че съм сгрешил. Надявам се, че го осъзнавате.
А иначе, важният въпрос, който Вие поставяте, цялата тази не докрай коректна или по причина неразбиране, защото аз отново подновявам предложението си за активност от страна на Министерството на здравеопазването към парламентарните групи за контакти и изслушване на цялостната концепция.
Философията на различните пакети всъщност ще доведе не до два пъти по-малко услуги, а до реален резултат от системата на здравеопазването. Философията на пакетите е част от възловите мерки, от цялостната концепция за реформи. Тя стъпва на цели. За разлика от идеята досега, че колкото повече пари вложим в системата, толкова по-добре ще работи тя, резултатите от това нещо са очевидни. В последните десет години от 1,5 млрд. лв. сме отишли на 3,5 млрд. лв. публични средства. От алта споки плащанията, тоест, от джоба ни за същите десет години от 55 лв. са отишли на 250 лв. на индивид и на 550 лв. на семейство, на домакинство. Резултатите от това, защото резултатите от системата на здравеопазване са колко продължително живеем, колко сме здрави, каква част от живота си прекарваме в болест, каква е детската ни смъртност, какъв е процентът на инвалидизация.
Резултатите от това експоненциално нарастване на разходи, както публични – на държавата, на задължените да плащат, така и от джобовете ни, всъщност показват, че системата не върши работата, за която функционира. Това, което каза сутринта доктор Бойко Пенков по телевизията: финансираме структури, а не резултат. Има групи заболявания, които дават тези 95 процента, те причиняват тази катастрофална здравно-демографска статистика в сравнение със средноевропейската: смъртност, продължителност на живота, детска смъртност. Ние имаме коефициент на възможност за смърт на дете до петгодишна възраст – това е статистически европейски коефициент, това е оценката едно общество цивилизовано ли е, два пъти по-голяма е възможността в България от средноевропейския коефициент, не говоря за развитите европейски държави.
Това е по европейските класификатори – възможност това да се случи, което е цялостен показател за средата, в която живеем.
На тази база ние формулираме какво влиза в базовия пакет и в базовия пакет влизат тези групи заболявания, които оформят 95 процента от причините ние да страдаме по този начин. Въздействието, пресрещането на държавата, на обществото през солидарния ангажимент и ангажимента на държавата е към тези групи заболявания. Ние като общество ги пресрещаме и осигуряваме на всеки един здравноосигурен български гражданин добрата възможност да бъде лекуван адекватно и на едно добро средноевропейски ниво от тях. Това означава преостойностяване. Тук отговарям частично на господин Семир Абу Мелих. Това означава преостойностяване на всяка една от дейностите, на всяка една от процедурите вътре в рамките на тези групи патологии. Означава преостойностяване на всичко, що касае детско и майчино здравеопазване, защото там нещата са катастрофични. И това е ангажиментът ни като общество и това е задължението ми на задължен от закона данъкоплатец да си плащам здравната вноска. Това е философията на базовия пакет. За тези заболявания нито има листи на чакащи, нито има възможност български гражданин да не получи адекватна помощ, каквато в момента е налична, защото българският гражданин не се лекува от инсулт, както се лекува средноевропейският. Българското дете не се лекува адекватно. Българските педиатри получават кошмарни възнаграждения. За кожно заболяване ние плащаме повече, отколкото за операция на сърце на дете.
Всичко това ще бъде променено и това е философията на базовия пакет. Тези групи заболявания, които не попадат в обхвата на базовия пакет, тоест, не оформят основните причинители за лошия здравно-демографски статус на нацията, остават в допълнителния пакет на касата. С това ние не отказваме на българските граждани, които и досега са имали възможността по линията на задължителното осигуряване да се лекуват от тези заболявания. Но тези заболявания ще преминават през листа на чакащи, доколкото финансовият ресурс на публичния фонд е ясно ограничен или през възможността вие, вече при реална причина, да имате своята доброволна здравна застраховка. Тогава вие можете да ползвате здравната система по реда на базовия пакет, тоест, в момента на възникване на страданието. Просто, чисто и ясно. Може да бъде използвано популистки, както намерите за добре, но то е здраво и стъпва на определени цели до 2020 г. и те са ясно разписани в концепцията – да имаме промяна в основните характеристики – смъртността в различните възрастови групи, инвалидизацията и продължителността на живота. Това е ясният критерий. За всеки, който казва, че говорим откъслечно, аз искам да знам досега извън проекта на това мнозинство за реформи в здравеопазването имало ли е ясна концепция, която да каже: правим така и така, преструктурираме финансово, кадрово и структурно системата така, щото да постигнем такава и такава цел с конкретен индикатор на здравето. Защото това е ясно записано в концепцията и някак си е трудно оспоримо.
Аз казвам само, че концепцията за реформи на мнозинството съдържа ясни лакмуси, ясни параметри, през които вие можете да кажете успява или не успява това мнозинство да реализира целите си. Нищо друго не казвам. Ако това ви се струва интересно, значи съм привлекъл интереса ви.
Толкова, доктор Райнов, за разказа два пъти по-малко услуги за два пъти повече пари. Разбирам, трябва да го кажете, но знаете, че не сте прав.
Доктор Кърджалиев, понеже акцентът Ви беше върху частта от закона, касаещ лекарствената политика, ако господин Денев излага такива аргументи от името на фармацевтичната индустрия, аз бих го разбрал и ние сме в диалог в тази връзка. Но наистина не мога да разбера как лекар и народен представител всъщност има проблем с това публичният ресурс да бъде изразходван максимално консервативно с оглед максимална ефективност на лекарствената терапия. Не го разбирам. Цялата тази концепция от мерки е приложима в европейските държави и тя пази публичния ресурс и го прави така, че да бъде изразходван при ясно доказана ефективност, а не на базата на лобистки интереси, в което не Ви обвинявам, просто казвам, че не разбирам тезата.
По въпроса за Надзора и последно с това завършвам. Знаете ли, харесвам хубаво звучащите неща: обществен, трипартитен, гражданите. Начинът на управление на Националната здравноосигурителна каса до този момент всъщност я превърна в институция, която генерира между 400 и 500 млн. лв. годишен дефицит. Начинът, по който се взимат решенията, включително и в Надзора на Националната здравноосигурителна каса, не винаги може да бъде обоснован от гледна точка на публичния интерес.
Когато една държава има претенцията да може да осигури адекватна и качествена политика в сферата на здравеопазването, тя трябва да вземе и съответните мерки. Връщам се отново на това, което каза примерно доктор Райнов: изведнъж сега касата става отдел на министерството, след това пък аз съм прехвърлял в лошата каса единствения инструмент, който имам. Да се спрем на една теза и да се опитаме да я защитаваме.
Тоест, ясният ангажимент на държавата за това, че касата трябва да стане наистина – и това е философия, в която вярвам – инструмент на националната политика в сферата на здравеопазването, за да може да се достигнат ясните цели, за които говорим.
Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДС. СТОЯН ТОНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Благодаря на всички.
Преминаваме към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 02.02.2015 г., на първо гласуване.
Гласували: "За" - 10, "против" – 6, "въздържали се" - 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 02.02.2015 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Стоян Тонев)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)