Стенограма от заседание на комисията, 10.03.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 9




На 10.03.2015 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на допуснатия кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса съгласно раздел IV от Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание (обн. ДВ, бр. 15 от 24.02.2015 г.).

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването.
Сега пристъпвам към предложения за дневен ред.
Предлагам днешното извънредно заседание да се проведе при следния дневен ред:
1. Изслушване на допуснатия кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса съгласно раздел IV от Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание (обн. ДВ, бр. 15 от 24.02.2015 г.).
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.

Дневният ред се приема.
1. Изслушване на допуснатия кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса съгласно раздел IV от Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание (обн. ДВ, бр. 15 от 24.02.2015 г.).

На извънредно заседание, проведено на 4 март 2015 година Комисията извърши проверка на представените от предложения кандидат доктор Глинка Комитов документи във връзка с допускането до изслушването, съгласно раздел трети, точка втора от процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, наричани за кратко „Процедурни правила“.
При проверката Комисията установи, че предложеният кандидат отговаря на минималните законови изисквания за заемане на длъжността „управител“ на Националната здравноосигурителна каса, въз основа на което се прие единодушно решение за изслушване в Комисията по здравеопазването да бъде допуснат предложения кандидат доктор Глинка Димов Комитов.
Днешното заседание е за изслушване на допуснатия кандидат и ще се проведе по реда на раздел четвърти от приетите процедурни правила. Съгласно процедурата за изслушване предоставям думата на доктор Кирил Добрев, който е от вносителите на предложението, за да може да ни представи идеята за предложението на доктор Глинка Комитов от името на парламентарната група на ГЕРБ.

КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми гости, уважаеми колеги народни представители, дами и господа!
Имам удоволствието накратко да Ви представя кандидата за шеф на Националната здравноосигурителна каса доктор Глинка Комитов и ще маркирам накратко част от неговия професионален път.
Доктор Комитов има 32 години професионален стаж в системата на здравеопазването, мениджмънта на здравеопазването и здравното осигуряване. Възпитаник е на Медицинския университет в Пловдив. Има две специалности – по акушерство и гинекология и социална медицина и здравен мениджмънт. Завършил е „Право“ в Университета за национално и световно стопанство в София с квалификация „юрист в бизнеса и държавната администрация“ и Икономически факултет на Пловдивския университет в катедра „Социология и политически науки“ и е бакалавър по „Социология“. Завършил е Институт за чуждестранни студенти в София, специализирал е мениджмънт и маркетинг във Висшата българо-френска школа „Марком“, специализирал е здравен мениджмънт в Париж.
Започва работа по разпределение като лекар в болницата в град Тетевен през 1980 година, специализира акушерство и гинекология. По-късно работи като такъв в МБАЛ Пловдив. След 12 години в сферата на здравеопазването като лекар със специалност по акушерство и гинекология, за периода 1991-1994 година е избран за директор на МБАЛ Пловдив и неин икономически директор. От 1994-та до 1999 година работи като главен експерт по юридически и икономически въпроси на Общински съвет Пловдив и началник на отдел „Експертно техническо обслужване“ на Общинския съвет. От 1999 година работи в столичния регионален здравен център като експерт, а по-късно като главен секретар на РЦЗ София. От 2002 до 2010 година е заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса. За периода 2010 - 2013 година е директор на столичната Здравноосигурителна каса, а от 2014 година е изпълнителен директор на Втора многопрофилна болница за активно лечение в София. Работи и като нещатен сътрудник в постоянната Комисия по здравеопазването в Народното събрание от 2001 до 2007 година.
Автор и съавтор е на повече от 40 научни публикации. През 2008 година разработва и публикува концепция за здравната политика и нейните стратегически приоритети в условията на продължаваща реформа, с конкретни практически подходи. Съавтор е на книгите „Мениджмънт на ресурсите - приоритет на здравната реформа“, 2009 година, „Управление на болничните ресурси - Нов болничен мениджмънт“, 2011 година, „Здравното осигуряване в България и в света“, 2013 година.
През всичките тези години доктор Комитов придобива административен и управленски опит, а заедно с това изгражда качества на мениджър с безупречна репутация. Натрупаният управленски опит е изградил у него лидерски умения и качества, които му дават възможност да предлага управленски решения и да мотивира колегите си за по-сериозен процес на наблюдение, анализ на системата и постигане на поставените задачи и цели.
Професионалният му път, високото признание за неговата работа, личните му качества и морал убедително водят до заключението, че доктор Комитов не само има волята да поеме отговорността по управление на НЗОК, но и да бъде част от екипа, допринесъл за извършване на реформите и постигнал част от основните цели в сферата на здравеопазването.
Преминал през всички нива с дългогодишния си опит, знания и умение, той може да допринесе за дейността на НЗОК и системата на здравеопазването, имайки предвид и европейските изисквания за реформа в сферата на здравеопазването.
Като лични качества притежава висок морал, оперативност, самостоятелност и независимост при вземане на решения, не се поддава на външни влияния, водещи до конфликт на интереси и нарушаване на закона. Работата му се характеризира с безпристрастност като обосновава своите решения съгласно вътрешната си убеденост и закона.
Предвид гореизложеното, парламентарната група на ГЕРБ счита, че с богатия си професионален и административен опит доктор Комитов може съществено да допринесе за изграждането на здравноосигурителната система, която значително да се отличава от досегашния начин на работа в рамките на нормативната уредба. Всичко това би довело до по-добро администриране и функциониране на здравноосигурителната система и повишаване на доверието и издигането авторитета на НЗОК.
Това е кратката презентация, която си позволих да изкажа и изчета.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Добрев. Уважаеми госпожи и господа, сега ще предоставя възможност на кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса доктор Глинка Комитов в кратко изложение да ни запознае с допълнителни факти от професионалната си биография, както и своите намерения и виждания за развитие дейността на Националната здравноосигурителна каса.
Доктор Комитов, заповядайте.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря, доктор Дариткова. Ще се опитам наистина да бъде кратко изложението ми за представяне на вижданията за развитието на Националната здравноосигурителна каса и донякъде и системата за здравно осигуряване.
Преди всичко искам да Ви уведомя, че съм структурирал изложението да бъде освен кратко, да обхване мисията на Националната здравноосигурителна каса, съответно основния приоритет при развитието на дейността й, както и стратегическата й цел.
Всичко това обаче, заявявам го сега, надявам се да имам възможност още един път да го заявя по време на изложението, искам да гарантирам, че Националната здравноосигурителна каса ще спазва стриктно българското и европейското законодателство. Към този принцип ще се придържам по времето когато, евентуално ми бъде поверено, или бъда избран за управител на Националната здравноосигурителна каса, да бъде управлявана, заедно с Надзорния съвет – другият управителен орган.
Мисията на Националната здравноосигурителна каса, надявам се, оттук нататък да бъде, да закупува от името и в полза на здравноосигурените лица, от изпълнителите на медицинска помощ и всички видове лечебни и здравни заведения медицински услуги, дейности и стоки с постоянно повишаващо се качество, за да осигури висококвалифицирано обслужване на пациентите, с цел подобряване на основните медицински индикатори, заедно с ефективното изразходване и оптимизиране на публичните разходи за здравеопазване.
Тази мисия трябва да присъства в ежедневното мислене и действие на всеки служител в системата на Националната здравноосигурителна каса, както и на нейните контрагенти. Тази мисия не следва да бъде възприемана като самоцел, а като смисъл и краен резултат от дейността на здравноосигурителната институция. Заедно с това, позволявам си да кажа нещо, което не изисква никакъв финансов ресурс, макар че то е залегнало в годините, дори и в Националния рамков договор, ще бъде изискано от Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси, заедно с техните поделения, така известни като офиси, да подхождат с изключително търпение, внимание и уважително отношение към всички потърсили помощ в здравноосигурителната система, зачитайки достойнствата и правата на личността, без оглед на тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Основният приоритет на Националната здравноосигурителна каса ще бъде ефективното управление и разходване на средствата за здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности. Досега предимно се разходваше и разплащаше с тези средства, но управлението някак си беше поизоставено. Освен това е и гарантиране на качеството на получаваната медицинска помощ чрез контрола на медицинските дейности за по-рационалното използване на средствата на Националната здравноосигурителна каса.
Като самостоятелен публично-правен субект Националната здравноосигурителна каса има относителна самостоятелност в системата на здравеопазването в нашата страна, но в същото време не бива да се пропуска, а това често става в годините или поне последните 15 години, че Националната здравноосигурителна каса е неразделна част от системата на здравеопазване по смисъла на чл. 3 от Закона за здравето и следва да спазва държавната здравна политика, която се ръководи и осъществява от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Не може Националната здравноосигурителна каса да бъде министерство в министерството или допълнително министерство в този сектор здравеопазване.
Каква, според мен, е стратегическата цел на Националната здравноосигурителна каса? Това е да бъде едно от основните средства за опазване и възстановяване на здравето, подобряване на здравния статус на българските граждани, намаляване разпространението на заболяванията и повишаване качеството на живот на всеки български гражданин.
В редица дискусии, разработки в общественото пространство, често тази стратегическа цел се подценява, а понякога дори игнорира напълно. Погълнати от идеята за ограничените финансови ресурси, за задълженията на лечебните заведения, за недостатъчното им оборудване със съвременна техника, пак поради недостиг на средства, за липсата на пари за реимбурсиране на най-съвременни лекарствени препарати, често се пропуска смисълът на системата на здравеопазване, а именно подобряване на здравето на българските граждани.
В редица случаи, държа да отбележа това, този резултат няма пряка връзка с увеличаване размера на изразходваните финансови средства, а със стриктно изпълнение на законовите изисквания и постигнатите договорености между финансиращия субект и лечебните заведения.
Тук може би е мястото отново да отбележа това, с което започнах, че в дейността си, ако бъда разбира се, избран за управител на Националната здравноосигурителна каса, стриктно ще изпълнявам нормативната уредба, а всички следващи виждания за развитието на здравното осигуряване и в частност на дейността на Националната здравноосигурителна каса ще бъдат въведени само след като бъдат имплементирани в закона, при това, надявам се силно, след задълбочено обсъждане и постигане на широк експертно-политически и обществен консенсус.
Част от вижданията ми за развитието на дейността на Националната здравноосигурителна каса не се разминават с основната философия и принципите, залегнали в приетия на първо четене в Комисията по здравеопазването законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, както и с голяма част от предложените в него от министъра на здравеопазването и неговия екип, обусловени от необходимостта за създаване на правила за повишаване качеството на медицинското обслужване и контрола на медицинската дейност като например, малко са се обърнали акцентите във връзка с това предложение на ЗИД за ЗЗО. Създаването на правна регламентация за извършаване на съвместни проверки за спазване на правилата за добра медицинска практика на утвърдените медицински стандарти, на правилата за добра практика, заедно по каноните за здравното осигуряване и Националния рамков договор, като те ще се осъществяват от районните здравноосигурителни каси и Изпълнителната агенция „Медицински одит“, районните здравни инспекции и съсловните организации по предварително утвърден ежегоден план, съвместно.
Идеята, защо ми харесва? Защото при констатиране на нарушения ще се налагат санкции от органа, на когото със закон за възложени съответните контролни правомощия. От своя страна, аз бих добавил още, че в никакъв случай не бива да се изключват внезапните, а не само планираните, за които стана дума проверки, непосредствени проверки, както и регламентиране на участие в съвместните проверки и на Националната агенция по приходите. Всички лечебни заведения знаят защо.
На следващо място, това е поетапното повишаване размера на осигурителния доход, върху който държавата ще внася здравноосигурителните вноски за лицата по чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, с 5 на 100 годишно от началото на 2016 година до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Разбирате, че ако това беше въведено преди 10 или 15 години вече щеше да се плаща пълната вноска необходима за деветте категории граждани, които са изброени задължително здравноосигурени лица, които се осигуряват от държавата.
Сега, може да възникне въпрос, защо казвам част от вижданията ми или пък споменавам голяма част от предложението, по това вие сами разбирате, че с някои от предложенията вътрешно нямам убеденост, така да го кажа.
Изключително положително възприемам намеренията на министъра на здравеопазването, съвместно с Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса да бъде предложено изваждане на групи заболявания от болничната помощ и прехвърлянето им в извънболничната, с оглед оптимизиране на публичните разходи.
Не по-малко важно е създаването на възможност направленията при преглед при специалист да отпаднат като хартиен носител, след въвеждането, разбира се, на индивидуалния електронен идентификатор, така наречената лична електронна здравна карта. Дотогава, разбира се, би могло да се помисли, ако това не стане скоро, а аз се надявам да стане, за въвеждането на така наречения паралелен достъп до специалист.
Впечатляващ е дадения ясен сигнал за провеждане на прогенерична лекарствена политика, защото със сигурност разширяването на употребата на генерични медикаменти като по-евтини аналози на иновативните ще намали големия разход на Националната здравноосигурителна каса, който именно е за лекарства под патент. Основно се използват в онкологията, редки заболявания и други. За голяма група обаче лекарства с отпаднал патент, разходите са за много повече пациенти и то основно за социално значими заболявания като артериална хипертония, исхимична болест, мозъчно-съдова болест, захарна болест, белодробна и така нататък. Точно в тази голяма група е ключова роля на генеричните медикаменти, но те не се използват достатъчно рационално.
Проблемът тук и все още това продължава да стои, че оригиналният медикамент в тази група заболявания винаги задържа над 40 % от пазара и при ниския процент на реимбурсиране от Националната здравноосигурителна каса, някъде порядъкът е около 25 – 50 %, почти никога 75 или 100 %, пациентите заплащат доста за своите лекарства и така при най-ниски цени или референтни стойности в Европейския съюз, на българския гражданин лекарствата винаги са скъпи. Ръстът на оригиналните продукти през 2013 година спрямо предходната е 9,2 % за разлика от генеричните, което е 0,7 %. Според едни официални данни на Ай Ем Ес Хелт точно през 2013 година когато са продадени 259 милиона опаковки, 201 от тях са за генерици, а 58 са само, това само го слагам в кавички, за оригинални продукти, спрямо 2012 година. Казах ви нарастването – 10 % за оригиналните и 1 % за генериците.
Но какво е важно да отбележа тук? В абсолютни стойности, ако погледнем нещата, тези 201 генерични лекарства от един пазар, който в България възлиза някъде над 2 340 000 000 за лекарствени продукти, тези 58 на пръв поглед малък на брой от общият брой 259 милиона, тези 58 милиона оригинални лекарствени продукти, всъщност организират сумата от 1 228 000 000 лева спрямо 1 115 000, само за голямата, уж наглед група на генериците, които са 201 милиона опаковки.
Ето защо виждането ми за в бъдеще е Националната здравноосигурителна каса да създаде условия за прозрачна, преди всичко прозрачна и прогенерична политика свързана със социалната значимост на терапията, очакван резултат по отношение на здравословното състояние на повече пациенти, полезността на различните алтернативни терапии, както и тяхната ефективност от гледна точка на разходи и резултати от прилагането им. Ще се възползвам, разбира се, от дадената законодателна възможност на Националната здравноосигурителна каса за договаряне на отстъпки от цените на лекарствата и медицинските изделия.
Ще трябва да се помисли и за възможността да се реимбурсира лекарствена терапия на заболяване, а не да се реимбурсира определен медикамент.
Един от важните акценти на работата ми ще е изпълнявайки приетите в съответствие с чл. 15 от Закона за здравното осигуряване решения на Надзорния съвет, добронамерено, колегиално и уважително да взаимодействам със синдикати и съсловни организации, освен по отношение на РЗОК, трябва ясно да се каже, че Националната здравноосигурителна каса не е административен орган. Тя действа винаги в отношения с тези организации, които споменах и то в договорителен режим. Въпреки създаденото обществено мнение и впечатление, че тя е административен орган. И затова тя ще действа на основата на договорните отношения, прозрачност в дейността и публичност върху разходите си.
Не на последно място, Националната здравноосигурителна каса ще развива дейността си в тясно взаимодействие с представените организации за защита правата на пациентите, защо не и младите лекари за новото здравеопазване, актуални напоследък? Както и разбира се, с печатните и електронни медии като медиатори между Националната здравноосигурителна каса, с цел коректно информиране.
Основно искам да се спра само на още един момент, защото смятам, както и споменах преди малко, там трябва да бъде акцент, поне засега, преди промените да бъдат приети със ЗИД на Закона за здравното осигуряване, а това е именно акцентът на контрола в сектор „Здравеопазване“, което се изразява, знаете, в два вида, те са много видовете, но два са основни видове – контрол на разходите и контрол на качеството. Няма по-добър контрольор, според мен, за контрол на разходите от ползващия медицинска помощ, тоест от пациента, особено след въвеждането на индивидуалния електронен идентификатор, за който вече стана дума, електронната рецепта и електронното досие. Независимо, че скоро едно проучване в Националната здравноосигурителна каса, скоро, преди месец, показа, че засега само 10 % от здравноосигурените лица имат достъп или се интересуват от информацията в електронното досие, където тя може да се осъществява и с електронен подпис. Специалистът по съответната специалност от своя страна пък е най-подходящият контрольор за контрол на качеството.
По отношение на контрола на разходите. В началото и известно време, може би паралелно след въвеждането на електронно здравеопазване и на електронна здравна карта, като механизми чрез които Касата ще осъществява своевременен и ефективен контрол, би трябвало да се въведе възможност контролните органи да извършват внезапни проверки, така наречения непосредствен контрол, заедно с контрола преди плащане и последващ контрол на лечебните заведения, ползващи публичен ресурс и да налагат незабавни санкции при констатиране на нарушения по време непосредствения контрол, без да се чака отчитане на съответната дейност както е към момента. Съвсем логично е, че когато контролиращ орган, как да кажа, засече нарушение в лечебно заведение, не по правилата е извършена медицинска дейност по отношение на разходите, говоря, те нямат право да ги санкционират по настоящата нормативна уредба, а трябва да изчакат отчитането на тази дейност. Никой не би отчел такава дейност, по която знае, че той е хванат, в кавички казвам, на местопрестъплението.
Затова предлагам, с което и ще завърша, разширяване на ограничените, засега в действащия закон на здравното осигуряване, права на контролните органи на Националната здравноосигурителна каса, респективно, нейните районни здравноосигурителни каси и поделения. Правата им в лечебните заведения, сключили договор с Касата, както следва в две насоки:
Първата е разширяване правата на контрольорите, за да могат да извършват следните проверки в лечебните заведения, които сега в момента не е възможно. Проверка на трудовите договори, отпуските на изпълнителите на медицинска помощ и изпълняващите дейности по условия на НРД, мисля, че се досещате, защо. Най-вече по отношение на разкриването на все нови и нови лечебни заведения за болнична помощ. Проверка на месечните графици на специалистите. Проверка на отпуските на специалистите, работещи по Националния рамков договор. Също така проверка и на техните болнични. Проверка на договорите за изпълнение на дейности с други лечебни заведения и техните плащания. Проверка на отпусканите лекарствени средства, проверка на техническото оборудване, необходимо за изпълнение на съответните клинични пътеки. Проверка на медицинското оборудване, протоколите на фирмите за обслужване и заверка за годност. Проверка на сертификатите за лабораториите и проверка на закупените медицински изделия, за които здравноосигурителното лице заплаща, а в повечето случаи доплаща.
И втората група, които са значително по-малко, но според мен, не по-маловажни, извършване на проверка на всички плащания от здравноосигурителните лица в лечебните заведения, включително и Националната здравноосигурителна каса в тях, а именно потребителските такси, избор на лекар, избор на екип, дарения на здравноосигурените лица, доплащане на допълнително поискани услуги по клинични пътеки „други“, както е записано в Наредбата за осигуряване на достъп, което „други“ тежи много и мисля, че се сещате защо, както и за плащането на средствата от Националната здравноосигурителна каса, защото сегашната нормативна уредба не дава възможност за реален обществен контрол върху разпределението и разходването на публичните средства в лечебните заведения. Плаща се по клинични пътеки, да, мисля, че вижда се, че и тази година ще продължи и няма да има промени на механизма на плащания, въпреки че те, всички знаете, че са по-скоро инструмент за качество отколкото финансов инструмент, но така или иначе ще работим засега с тях. Трябва, все пак да знаем, как се разпределя, поне публичният ресурс в самите лечебни заведения.
И последно, за контрола. Висок размер на санкциите. Съжалявам, че може би Лекарският съюз няма да е съгласен с това, но много държа, защото мисля, че тяхната позиция, а лекарите в България са достатъчно етични в по-голямата си част, не изхождат от презумпцията, че непрекъснато се извършват някакви нарушения и то, говоря сериозни. Не става въпрос за тези, които сега знаете, запетайките, точките и подробности във вписванията, в документацията. Но освен това, бих желал да бъдат увеличени като размер санкциите, това в изключение на два случая, просто не искам да се случва. И те са следните: Това е първият случай при отчитане на дейност, която не е извършена. И вторият случай, това е за дейност, за която няма индикации. Вторият случай, според мен, е по-опасен, защото животозастрашаващо и много опасно е да се извърши интервенция на пациент и на здравноосигурено лице, за което няма индикации, за разлика от първия, където повече търпи негатив разходът, а тук става въпрос за здравноосигуреното лице.
Та в тези двата случая аз предлагам да няма санкции, мисля, че се сещате защо, защото предлагам при тези случаи да бъде прекратяван договорът по съответната клинична пътека, при първо нарушение, което и сега е залегнало и в закона, и в Националния рамков договор, а при второ нарушение, прекратяване въобще, по тази специалност на договор с лечебното заведение.
Отново повтарям, че извършването на контрола, би следвало да предхожда на заявената от лечебните заведения дейност, а не само пост фактум по отчитане на документите.
Аз накрая просто искам да спомена нещо, което не е свързано с контрола, но надявам се да не прозвучи изненадващо, но изглежда, че България дава относителен приоритет на държавния сектор от гледна точка на общите приходи и разходи на правителството, както и на здравеопазването в общия бюджет. Когато казвам правителството, нямам предвид нито едно правителство със съответния премиер. Примерно, давам ви един обсег от време 1995-2012 година, примерно, взимам произволно. Произволно цифрите са точни. Тоест, в този период от 1995 до 2012 година, правителството е увеличило дела от бюджета си изразходван за здравеопазване от 8,5 % на 12 %, което означава с 3,5 %, но в сравнение със страни със сходни доходи, това е малко над средните стойности. Затова си позволих да кажа първото изречение. В България обаче тези, които са работили с мен знаят, че винаги акцентирам на това, че след думата „обаче“ и „но“ следват важните неща. Та в България обаче, е в различна позиция по отношение на частните разходи за здравеопазване, защото в общия бюджет за здравеопазване частните разходи вече достигнаха 47 % спрямо 53 % съответно за публичните средства, което показва, че в това отношение България не спазва критериите на Световната здравна организация и не ги изпълнява по отношение на защитата на здравноосигурените лица за посрещане на извънредно високи разходи за здравеопазване, които те би трябвало да заплащат и заплащат от собствения си джоб.
Може би, ако имате въпроси ще отговоря и защо се радвам и много приветствам идеята за разделянето на основния пакет на няколко пакета, то е свързано с това, за което говоря, с тези частни плащания в системата в сектор „Здравеопазване“, които вече възлизат на 2 900 000 000 лева. Когато 2004 година се провикнах, че 2 милиарда недостигат, които бяха половината от тогавашните приходи в сектора и разходите, които се извършваха, те вече нараснаха на 2 900 000 000. Лошото е, че част от тях са регламентирани, но голяма част от тях са нерегламентирани.
Благодаря за вниманието. Ако имате въпроси ще се опитам да отговоря.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Комитов. Искам да направя първо едно съобщение, че в Комисията по здравеопазването няма постъпили становища и въпроси от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за извършване на обществено полезна дейност, професионални организации, средства за масово осведомяване по реда на чл. 89, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Сега ще предоставя възможност на народните представители, в рамките на 2 минути да поставят свои въпроси към кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса, предвид на голямата обществена значимост на избора на управител, ще дам възможност и на съсловните и пациентски организации, които не са имали възможността писмено да отправят такива въпроси, сега в момента на изслушването да зададат такива.
Така, че имате думата. Доктор Иванов, заповядайте.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Комитов, искам да Ви задам следния въпрос: Каква е визията Ви за плащанията по клинични пътеки? Дали те да са еднакви за университетските болници, окръжните болници, общинските и частните болници? Благодаря.

ГЛИНКА КОМИТОВ: И аз благодаря за въпроса и да започна отзад напред. Националната здравноосигурителна каса, както досега, така и за в бъдеще няма да прави разграничение по отношение на собствеността на лечебните заведения дали е частно, дали е общинско или дали е държавно общинско лечебно заведение за болнична помощ. Но моето виждане за цените на клиничните пътеки е, че тя не може да продължава да бъде еднаква за всички лечебни заведения и то съобразно различни фактори. Защото в едни лечебни заведения преките и непреките разходи са едни, там където има по-висококвалифицирани кадри, високо технологична апаратура, имат различна компетентност, което също е свързано с кадровата обезпеченост, апаратурата и оборудването.
А освен това, най-важното е, че ще се опитам да въведем при заплащането, така да можем да имплементираме, да можем да отчетем при заплащането на извършена дейност в лечебните заведения за болнична помощ, да бъде обвързана с резултатите от лечението. Защото знаете, ресурсите, обикновено те са четири-пет основни, но най-основните са три, финансовите ресурсите, материалните ресурси и човешките ресурси. Преработвайки ги в процеса на работа лечебното заведение за болнична помощ, щом доктор Иванов зададе въпрос специално за тези лечебни заведения, накрая излиза един продукт, който продукт обаче има пет варианта. Или излиза пациентът с подобрения, или излиза със същото състояние, но той може да излезе и с влошено състояние, а може да излезе и да не споменавам фаталния изход. Тоест, в зависимост от продукта, който произвежда лечебното заведение, то този краен продукт трябва да бъде обвързан със заплащането като диференцирано, така разбирам и въпроса Ви, диференцирани цени на клиничните пътеки към лечебните заведения за болнична помощ, но пак повтарям, без оглед на това каква е тяхната собственост.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви. Господин Байрактаров има думата за въпрос.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, госпожо председател. Господин Комитов. Димитър Байрактаров, Патриотичен фронт.
Аз имам няколко конкретни въпроса към Вас. Чух добрите Ви намерения, дано да не останат само намерения. Но все пак, най-важен е пациентът. И понеже аз не съм лекар и ми е много лесно да задавам въпроси, ще започна структурирано въпросите.
2002 година, бюджет на Здравноосигурителната каса е 686 000 000 лева. 2015 година, бюджет на Здравноосигурителна каса 3 075 000 000, пет пъти почти увеличение на бюджета на Здравноосигурителната каса, или казано на разбираем език и за присъстващите, почти пет пъти увеличени разходи на Здравноосигурителната каса.
Персонал на касата - 2 261 души. Между другото, с такъв персонал работи и английската здравна каса, която обслужва многократно повече хора, средства и дейности.
Говорихте за контрол. За да бъда точен, ще Ви цитирам какво казва на 2 октомври, почти бившия вече управител на НЗОК. Госпожа Тодорова, в сайта „zdrave.net“ казва следното: „Убедена съм в това, че две трети от персонала на Здравноосигурителната каса не познава законите“. Иначе казано, според нейните думи, две трети от този персонал, не е способен да изпълнява функциите си на контрол, функциите по обезпечаване на дейностите.
И моят въпрос в тази връзка е как и по какъв начин Вие ще запушите пробойните на това разходно предприятие, ако мога така да го нарека, или яма без дъно, наречено НЗОК? Защото това е истината. Касата се източва и мен не ме притеснява да го кажа, защото съм го доказвал многократно като разследващ журналист.
Как ще спрете източването на Касата? И мога веднага като икономист да Ви кажа, да зачеркнете тези пари за децата, защото всяка година държавата дофинансира Касата в рамките на 300 до 500 милиона. Практически държавата тези пари ги дава. Друг е въпросът как ги отчита Касата.
Та това ми е конкретният въпрос – наистина ли Касата е с такъв неквалифициран персонал? Един път. Втори път, как ще спрете източването на Касата, да си го кажем на разбираем език? И трети път, как ще гарантиране наистина качество, за сметка на количествените, така да се каже, стойности, които се отчитат, за да може да се източат средствата от Касата?

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Байрактаров. Доктор Комитов, имате думата.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря. Искам да помоля всички и най-вече масмедиите, защото често се налага да се отговоря на въпроси в развитието на цялата система „Здравеопазване“, разбира се, ще отговоря на Вашите, те станаха три въпроса. Винаги да започваме с това изречение, когато има въпроси към нещо, което се забелязва в други държави, в случая беше цитирана Великобритания, но може да бъде цитирана Австрия, Белгия, Люксембург и всичките страни в Европейския съюз. В една голяма част от държавите в Европейския съюз разходите за здравеопазване на глава от населението са 16 пъти повече отколкото на глава от населението в България. Например в Люксембург на глава от населението е 4 981 евро, а в България е 306. Всъщност България и Румъния са на най-ниското стъпало като Румъния е пред нас с 342, това е по данни на ЕВРОСТАТ от 2012 година.
Ние обичаме в България, това вече влизам като прелюдия беше само към отговор на един от Вашите въпроси, често използваме проценти или абсолютни стойности. Когато повишаваме възнагражденията, примерно на професионалистите по здравни грижи, които в Закона за лечебните заведения се казват специалисти, а всъщност става въпрос за медицински сестри, когато тяхната заплата, нарочно казвам такова, измислено число е 2 лева и казваме: „Увеличихме им заплатите със 100 %“, е да де, но тя става 4 лева. Когато говорим за бюджета в сектор „Здравеопазване“, който само за Касата е 3 милиарда и нещо, казваме: „Ние увеличаваме бюджета на Касата със 100 милиона, с 200 милиона“, говорим много, но като процент е много малък.
Това е и прелюдията към първия Ви въпрос. Вярно е, че от 2002 година нараснаха и то много повече от това, което казвате, те нараснаха, говоря за разходите, примерно за болнична медицинска помощ, с 641 %, тоест с 6,5 пъти разходите. Но недейте да забравяте, че точно от 2002 година когато пътеките бяха 40, 81, 111 по-късно, 120, когато започна Националната каса да плаща от 2006 година да заплаща на всички лечебни заведения за болнична помощ, когато пътеките станаха 299, в момента са 298, това увеличение е 745 % или 7,4 пъти. Тоест, ние трябва да сравняваме и дейността. Не искам да говоря за скоро минали години когато много дейности се прехвърлиха на Националната здравноосигурителна каса и тя изнемогва да ги заплаща и се получава винаги това, което пък Вие казахте – винаги в края на годината държавата плаща много повече пари отколкото залага в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за всяка година. Най-пресният пример, естествено е 2014 година, когато бюджетът беше актуализиран два пъти. Един път с 220 милиона, един път със 100. Мисля, че необходимостта беше 328, ако не ме лъже паметта.
По отношение на спиране на течовете, за което сте абсолютно прав, господин Байрактаров. Не случайно Вие видяхте, че в моето изложение аз засегнах всъщност само една тема и това е темата за контрола. Казвам следното, не се страхувам да го кажа, знам, че ми предстои избор в Народното събрание, може би след известно време, независимо дали ще бъда избран или не, депутати, които не гласуват тези предложения, които направих за контрола, за промяна на контрола, не трябва да задават на никой оттук нататък, който и да бъде управител, или работещ, или директор на Националната здравноосигурителна каса по въпроса как да се спре източването на Касата. Това е единственият начин – железен контрол и то с текстове, разписани по начина, по който аз съм ги предложил между двете четения на закона. Тук ви прочетох само принципа и философията им, но аз съм ги предложил в готов вариант, само трябва да се гласуват. Тоест между първо четене, както е известно по чл. 80 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, без да се променят основните принципи, да може на второ четене по текстове по глави и раздели да могат да бъдат гласувани. Ето така само могат да бъдат спрени.
Разбира се, още по-добре ще бъде, но това е бъдеще, което може би не е чак толкова скоро, може би месеци, а може би малко повече, при въвеждане на електронното правителство, заедно с електронното здравеопазване и всички тези електронни документи, като рецепти, досиета и карта индивидуална, електронна, защото и сега имаме проблем, дори аз бих казал, че заявено беше няколко пъти от Националната здравноосигурителна каса няма да се плаща на изпълнителите на лечебни заведения за болнична помощ ако пациентът не е минал при чекиращото устройство за електронната регистрация да влезе в регистъра. Да де, ама не може. Първо не са пригодени за старите зелени паспорти, за международните паспорти, личната карта не само, че може да мине, за тях е пригодена, но може да мине всякакво картонче. Каквото и картонче в този размер да ми дадете, също мога да го чекирам.
Това беше малко отклонение, за което се извинявам.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Комитов. Съжалявам, нямате възможност за влизане в режим на диалог. Процедурата по изслушване е коренно различна от блиц контрола. Има възможност други народни представители да зададат своите въпроси.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо председател, внимателно се запознах с Правилника.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не, нямате право за отношение, съжалявам, не Ви давам думата. Моля Ви да спазвате правилата. Доктор Адемов има право на въпрос. Доктор Адемов, заповядайте.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Прочетете Правилника.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Много внимателно сме го прочели. Изучете го и Вие. Доктор Павлов, Вие сте след това.

ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаеми господин Комитов, дами и господа народни представители, уважаеми гости!
Доктор Комитов, въпросът, който искам да Ви задам е съвършено кратък и много елементарен, но за сметка на това е много конкретен. Вие имате щастието или нещастието, по-скоро да работите със заварен бюджет и в този бюджет е записано, че за болнична помощ са заделени 1 282 000 000, а това, което е отчетено в края на миналата година за болнична помощ е 1 600 000 000. Отчетът на Националната здравноосигурителна каса за първите месеци показва, че преразходът продължава, въпреки заклинанията, въпреки мерките и въпреки намеренията да се ограничат разходите.
Как смятате да компенсирате тази разлика от близо 400 милиона, която на практика се появява в бюджета за тази година?
И още един въпрос, абстрахирайки се от факта, че това не зависи от Вашата воля, как се чувствате – комфортно или дискомфортно като единствен кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса?

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Комитов, имате право на отговор. Само да вметна, че всяка парламентарна група, съгласно процедурните правила имаше възможност да внесе свое предложение и неудобството сме го създали ние, парламентаристите, защото само парламентарната група е направила своето предложение.

ХАСАН АДЕМОВ: Ако сте слушали внимателно, аз започнах с една уговорка, която прави излишен Вашия коментар, госпожо председател.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Комитов, заповядайте.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря. Ще започна и тук отзад напред. Разбира се, че дискомфортно, това е слаба дума, слабо казано, защото каквото и да говоря тук на всички вас, няма никакво значение, тъй като няма да има с какво да го сравнявате. В този смисъл се чувствам изключително дискомфортно, разбира се.
По отношение на първия, да не говорим, че ще се чувствам още по-дискомфортно, че там в деня когато бъда избиран и ако не бъда избран. Защото нали няма конкуренция, а не си избран. Разбирам за какво говорите, но това така или иначе, така се е наложило, съжалявам, не зависи от мен, сам го казахте.
По отношение на първия важен въпрос, защото той ще стои, независимо дали аз съм някъде или не, първо, това, което казахте, че се полагат усилия за ограничаване на нарастването на разходите, не е тайна за никой от вас, че най-много нарастват разходите в лекарствата и в болничната медицинска помощ и най-вече лекарствата за онкологични заболявания. Но новата методика още не е навлязла, тази, за която Вие казвате. Тези усилия, за които споменахте, те са положени в такъв смисъл, че са написани в методиката за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, която обаче все още се намира в Министерски съвет и се надявам тази седмица да бъде приета, защото трябваше 14 дни да стои в Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане, което смятам, че е редно.
Така, че тези месеци, за които говорите и за които наистина има, както е добило гражданственост – надлимитна дейност, а това са месеците, финансовите - декември, януари и февруари, абсолютно сте прав, там има надлимитна дейност, но тя е по старата методика, където когато има такава дейност се изпраща проверка от Националната здравноосигурителна каса и след това Надзорният съвет гласува или не, но почти винаги е гласувал със „за“ за заплащане на тази дейност. Тоест, нека да излезе новата методика, да видим какво точно ще бъде прието. Аз съм запознат с проекта, но все пак да се види какво ще излезе. Но искам да се чуе тук ясно следното: тъй като това все пак е на едно по-различно ниво от лечебните заведения, за болнична помощ, най-кратко да го кажем болниците. Искам болниците да чуят следното: Че аз гарантирам, че медицинската дейност, извършена на здравноосигурено лице, тоест с непрекъснати здравноосигурителни права, за което лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична медицинска помощ, насочена с направление за хоспитализация, знаят повечето от вас, номер 7 за приемане в лечебно заведение за болнична помощ, в което след документирана преценка, проведена в диагностично-консултативния блок или приемния кабинет на приемното лечебно заведение и при наличие на клинични и пара клинични индикации за хоспитализация по клиничната пътека, по повод на заболяване, предвидено в блок-кодове на заболявания по международната квалификация на болестите ревизия 10 и за извършени изискуемите, в съответната клинична пътека диагностични и терапевтични процедури, отбелязани в болничната документация със съответните кодове или отчитането на извършената дейност е придружена с предоперативна епикриза, с анестезиологични и други предоперативни консултации, както и оперативен протокол като задължителна част от медицинската документация за всяка клинична пътека с оперативна дейност, категорично ще бъде заплатена по цените, договорени в Договора за обема на цени между Здравната каса и Българския лекарски съюз.

ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: И надлимитната ли?

ГЛИНКА КОМИТОВ: Значи аз го казвам за случаи. Не забравяйте, че предстоят промени, за които вече говорихме няколко пъти, да не акцентирам непрекъснато на това по отношение на контрола. Не забравяйте, че ще има въвеждане на електронна индивидуална карта, най-малкото електронно досие. Начин на контрол, за който вече говорих, ако бъде гласувано, разбира се. Надявам се, че ще се съобразите с тези намерения, защото това е единственият начин да се осъществи този контрол и да се намали разходът. И надявам се новата методика да помогне за това.
Искам лечебните заведения за болнична помощ да не се притесняват за нито един пациент, който при тези условия, които Ви цитирах току-що, бъдат изпълнени. Те бъдат ли изпълнени, ще бъде заплатена дейността, категорично.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Комитов. Думата за въпрос има доктор Павлов. Ако обичате да се концентрираме към новите въпроси. Доктор Чакъров ще имате възможност да допълните въпроса на доктор Адемов. Моля Ви, доктор Комитов да приключите, да изслушаме доктор Павлов.

ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин заместник-министър. Уважаеми колеги народни представители.
Моят въпрос е свързан с раздела дентална медицина, логично. Говорим за болнична помощ, говорим за доболнична, говорим за лекарства. Каква е Вашата визия в този раздел и по-специално каква е визията Ви за пациентите над 18 години? 15 години не е променян пакетът на тези пациенти. Към момента те имат право на един преглед и две манипулации. Имате ли идея за промяна на този пакет и изравняване с децата до 18 години където е един преглед и четири манипулации?
Каква е визията Ви за онези пациенти, които са така наречени извън системата плащащи и плащат и към момента здравни осигуровки, но не са ползвали нищо от Здравна каса през тези 15 години? Говоря за тотално обеззъбените пациенти, които по този пакет и обем така е направен договорът, че нямат?
И последният ми въпрос пак е свързан с пациентите над 18 години, но той касае първо пациентите с психични заболявания. До 18 години Здравната каса поема лечението на тези пациенти под обща анестезия. На 18 години и 1 ден, тези пациенти стават здрави пациенти и реално влизат в общия пакет. Имате ли визия за разширяване на този пакет, специално на пациенти с психични заболявания, защото те и на 18 и 1 ден пак са с аутизъм, пак са с шизофрения и на практика няма как да ги слагаме в групата на здравите пациенти?
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Павлов. Имате възможност за отговор, доктор Комитов.

ГЛИНКА КОМИТОВ: И аз благодаря. Далеч съм от мисълта, че съм човек, който може да отговори на всички въпроси точно, екзактно и така както на някой му се харесва или както на някой не му се харесва. Специално обаче за денталната помощ, искам да Ви кажа, че в годините назад аз съм човекът, който с 50 % увеличи разходите в публичната част на денталната помощ, от една страна. И второ, искам да Ви кажа, че това е мечта за медиците, за колегите Ви медици да може да се процедира като при Вас. Вие нямате никакъв проблем, нито пък Касата и затова много лесно с Вас вървят преговорите, мисля че сегашният, тоест настоящ председател на Зъболекарския съюз ще потвърди това, лесно се договаряме, лесно подписваме протоколи, защото, но вярно е, тук сте прав, акцент винаги сме поставяли на децата. Това е така. Съгласен съм и затова Вие сте обърнали внимание, че над 18-годишна възраст, почти е, да не кажа силна дума, занемарено развитието на тази част от нашето общество. Прав сте тук, така е, но както за психично болните, така и тези над 18 години, не случайно започнах с тези думи, че не може на всичко да отговоря, аз очаквам и от Вас предложения, нека в един договорен процес Вие да предложите нещо, а съобразно рамката, бюджетната естествено, тя е най-важната рамка, ще договорим нещичко, може да е минимално, но и за тази група обеззъбени хора, да кажем.
Това е моят отговор.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Комитов. Доктор Церовска иска да зададе следващия въпрос.

ВЯРА ЦЕРОВСКА: Благодаря Ви, госпожо председател. Моят въпрос е свързан със становището на доктор Комитов по отношение на определяне лимита на областните болници, които са единствени отговорни за региона.
Независимо от конкретните нужди към конкретния период, тези болници са ангажирани към това да поддържат по-широк брой специалисти, за да могат да отговорят на основната си задача, на практика като единствени да обезпечат региона, за който работят.
Благодаря.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Аз това като фактология го разбрах, но въпросът нещо не ми стана ясен. Това беше само фактология.

ВЯРА ЦЕРОВСКА: Какво е Вашето отношение по отношение определяне на лимита на тези областни болници, които са единствени за региона?

ГЛИНКА КОМИТОВ: Да, разбрах. Моето отношение няма да е много по-различно от предния въпрос, който беше зададен от господин Хасан Адемов, доктор Адемов, тъй като университетските и областните болници, не защото са такива, не защото са държавни, не защото просто Националната здравноосигурителна каса има такава политика – една към общинските, една към държавните лечебни заведения, защото все пак държавата не може да избяга, това го вкарвам просто в отговора, но ще Ви отговоря на въпроса, от нейните задължения да покрие всички територии на страната независимо какво население живее там, съобразно критериите на Световната здравна организация и в зависимост от пресечената местност. Вие виждате какво време е сега, някои от Вас, които са пътували знаете как са напуснали съответните райони или пък други неблагоприятни условия. Затова е много важно първо, една национална здравна карта, която се надявам колегите от Министерството на здравеопазването скоро да бъде въведена по този начин, че минимумът да бъде задължителен, за да се знае, че в този регион ще има такова и такова лечебно заведение, защото няма как да се използва златния час, тези 60 минути, а не 60 километра, както някои пишат или мислят, да се използват тези първи 60 минути за пациента, който се нуждае, от една страна. От друга страна, да бъде и ангажимент на държавата, както по отношение на кадрите, така и по отношение на апаратурата, защото болниците, за които говорите, те винаги намират кадри, намират и апаратура.
Тук обаче стои един много голям въпрос, доколко ние имаме кадри в държавата, за да бъдат обезпечени съответните клиники и отделения в лечебните заведения за болнична помощ? И затова аз бих предложил на Министерството на здравеопазването да помислят в този аспект – един трудов договор, който да бъде плащан с публичен ресурс. Значи, лекарите не би трябвало да мислят, че ще им бъде забранено или невъзможно да работят на няколко места, нека да работят, но на граждански договори, тези които изпълняват дейност в лечебните заведения с публичен ресурс, трябва да бъдат на основен трудов договор. И в тази връзка, заедно с диференцираните цени на пътеките, който въпрос зададе седящият до Вас доктор Иванов, заедно с това, че гарантирах, че всяка извършена дейност ще бъде платена, лимитите за тези, и не само за тези лечебни заведения, областни и университетски, аз бих искал да се приемат като прогнозни, защото Ви казвам, че нито един пациент, дейностите върху нито един пациент в тези лечебни заведения няма да остане незаплатена. Това Ви го гарантирам.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви. Има възможност доктор Райнов да зададе следващия въпрос.

ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми доктор Комитов.
Ще бъда максимално кратък. Все пак гледах и пресметнах, че май съм единственият, с който сте работили 4 дълги години. Коментирали сме доста нещата. Сега ще имате възможност да се сбъднат голяма част от идеите, които имахте, така че искрено Ви пожелавам успех.
И кратичък въпрос. Преди две заседания министър Москов заяви, че е време вече Касата да провежда и да изпълнява собствена политика. Какво мислите Вие за това изказване? Още повече с оглед на това, което е предложено в промените в Закона за здравното осигуряване – увеличаване на Надзора на касата с още двама души от страна на държавата?
Благодаря Ви предварително за отговора.

ГЛИНКА КОМИТОВ: То тези кратки въпроси, особено зададени от такива хора, с които съм работил 4 години са най-опасни, така да се каже. Сега сериозно, наистина отговорът ми е следният: Аз не съм чул това изказване на министър Москов, но ако Вие чухте в началото на изложението си аз казах така: наистина касата има някаква, относителна обаче самостоятелност. Тя не може да бъде министерство в министерството и въобще друго министерство в държавата. Тя трябва да спазва държавната политика, която се ръководи от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Тоест, не може да се избяга от тази отговорност. Така, че това е моят отговор на въпроса.
Националната здравноосигурителна каса няма как да води собствена политика, самостоятелна, както Вие се изразихте и ако така наистина го е казал министър Москов. Разбира се, недай Боже да вляза още преди да съм започнал да работя в конфликт с министъра на здравеопазването, което често се получава, защото така е създадена нормативната уредба. Наредбите, да кажем, основният пакет или списъкът със заболяванията, с които Националната здравноосигурителна каса плаща за домашно лечение или Наредбата за диспансеризация и профилактична дейност, те се издават от министерството, изпълнява ги Касата. Може би някой не се вглежда във възможностите на бюджета. Този проблем е заложен точно както е заложен в Закона за местното управление и местната администрация раздорът между председателя на Общинския съвет и кмета на общината, независимо дали са от една партия и независимо в кой град са.
В този смисъл аз вече отговорих дори в изложението си на този въпрос и не само, че не мисля, че е така, а наистина всичко възможно ще направя да спазвам политика, която се определя от Министерския съвет.

ЕМИЛ РАЙНОВ: А увеличаване квотата на Надзора?

ГЛИНКА КОМИТОВ: Когато Вие работихте, добре, че казахте 4 години, пак беше мнозинството, тя не беше толкова голяма, увеличена с двама човека, но мнозинството беше на държавата. Държавата, мога да Ви ги изброя така е точно, значи представители на двата синдиката, след това имаше само работодателска организация и едно празно място. Още по-лошо, защото както виждате, имаше и събрание, ако смятаме и него, става …
Сега, личното ми мнение е следното: Не би трябвало да се разширява като брой, говорим едното е какъв да бъде броят, а другото е кой да преобладава, тоест каква да бъде квотата за взимане на решения. Това да го решава министърът, обаче не би трябвало да се допуска, както много добре знаете, по времето когато работихме, арбитражните комисии както бяха три на три и да не може да се вземе пък никакво решение. Все пак някой трябва да преобладава. За мен е все едно кой, защото и пациентските организации, и работодателите, а и представителите на държавата винаги са подхождали отговорно към сектор „Здравеопазване“.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Комитов. Доктор Чакъров, имате думата за въпрос.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, господин Комитов.
Провокиран съм да Ви задам моя въпрос, който също се ангажирам, че ще бъде кратък и по-конкретен, да Ви задам този въпрос с оглед на това както започнахте Вашето изложение, че Касата ще бъде купувач на здравни услуги. И ще разширя въпроса на колегата Райнов, който Ви пита за ЗИД на Закона за здравното осигуряване и в частта за увеличаване представителите на държавата. То даже с един представител да се увеличи, ще има мнозинство представителството на държавата. Дали това следвало да бъде по този начин е отделен въпрос, но има становище на касата, евентуално Вашата предшественичка от името на Националната здравноосигурителна каса е представила становище, с което не подкрепят ЗИД на Закона за здравното осигуряване. И там е написано, че Касата не може да бъде купувач, на този етап. По-скоро философията е, че тя плаща за дейности, за услугите, които се извършват за здравноосигурените.
Каква ще бъде Вашата позиция? Ще промените ли това становище или ще го споделите?

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате възможност за отговор. Заповядайте.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Да, наистина аз още в началото казах, чух това от доктор Тодорова, което Вие казахте. Така е наистина, но аз обърнах внимание и на следния момент: Касата не може да бъде само платец на дейност, извършена или неизвършена, но отчетена, просто добре оформени документи. Касата напротив, тя ще закупува, от името обаче, не на самата Каса, а от името, това акцентирах на този момент, на здравноосигуреното лице и в негова полза медицински дейности и услуги.
В този смисъл тук няма как да не се влезе в тази тема за разделянето на основния пакет, защото сами разбирате, след като 2,9 милиарда се плащат под някаква форма частно …

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Въпросът ми беше ще поддържате ли това становище или ще го отхвърлите?

ГЛИНКА КОМИТОВ: За купуването ще поддържам становището.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: А като цяло становището ще го поддържате ли?

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Няма такава процедурна възможност.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Да, разбира се, да. Ако това както казах, бъде имплементирано в закона чрез преди това обществено обсъждане, ЕПОК, така наречения експертно политически обществен консенсус. Това е отговорът ми. Не можем да бъдем само платец без да се управляват средствата.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря. Доктор Добрев има думата за въпрос.

КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Доктор Комитов, аз ще се върна към вече дискутирана тема, но искам за себе си яснота по въпроса, а надявам се и за болниците. Става въпрос за лимитите. Беше афиширано, че лимитите ще бъдат твърди, безкомпромисни за финансиране и за обем дейност. И над тези лимити, които се казваше, че ще бъдат около 95 % от приходите на Касата, която болниците са имали през 2014 година, няма да може да се надмине. После се написа, че от тези лимити ще се приспадне за 9-те месеца от март до декември надлимитната дейност за декември, януари и февруари.
Ако добре съм Ви разбрал сега, Вие говорите, че лимитите имат по-скоро прогностичен елемент. Вие говорите, че при една достатъчно добра аргументация и обработка на пациент, който има клинична нужда да бъде хоспитализиран и лекуван, тези лимити са относителни. Аз още веднъж искам много ясно да разбера ако до 22-ро, 23-то, 24-то число на месеца една болница е стигнала зададения й лимит, тя ще може ли такива пациенти да приема и да лекува, които имат индикации за лекуване?
И второ, ако дойде спешен пациент, например остър корем, инсулт, остър инфаркт на миокарда, ортопедична фрактура, как ще го приеме този пациент болницата, а тя няма право да не го приеме? И как ще се отчете тази дейност, когато вече е надлимитна? Много Ви моля ясно да отговорите и след това хората да могат да прочетат стенографския запис.
Благодаря.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви. Заповядайте за отговор.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Както имах вече възможност да кажа по повод въпроса на доктор Хасан Адемов в новата методика не е залегнало само това върху което вие двамата се концентрирахте, когато задавахте въпросите си, че това е твърд бюджет, определен бюджет. То е така, така е записано в проекта на методиката. Сега дали ще излезе така, ще видим.
А е записано и още нещичко, че 5 % от следващия месец, примерно, могат да бъдат прехвърляни в месеца, за който бюджетът не достига. С тези 5 % може би лечебните заведения ще могат от една страна да си посрещнат тези пациенти, за които Вие казахте. Още едно допълнение като помощно средство ако мога така да се изразя, за лечебните заведения, въпреки, че то съществува от „Държавен вестник“, брой 5 от 2011 година, но акцентира се сега на този момент, тъй като се направи едно, ако не се лъжа, доктор Пенков, едно допълнително разяснение на думата капацитет, говоря за листата на чакащите, където с едно допълнение сега Вие уточнихте, че става въпрос капацитет на тези три ресурса, за които говорихме – материалният, човешкият и най-вече финансовият ресурс.
Така, че освен, че могат да вземат 5 % лечебните заведения от следващия месец за месеца, за който не им достигат пари за лечение на пациентите, за които Вие споменахте, могат, според преценка от други пациенти, които биха могли да бъдат включени, според преценка на лекарите, разбира се, в листата на чакащите за известен период от време.
Това е моят отговор.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Комитов. Доктор Кърджалиев е следващият по ред с въпроси.

ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми доктор Комитов.
Аз Ви поздравявам с тази номинация. Днес доктор Тодорова Ви пожелава сигурни хора, които да са достатъчно доблестни да Ви казват истината и да не крият от Вас актуални параметри. Аз Ви пожелавам и кураж и самочувствие, евентуално ако бъдете избран в тези смутни времена за здравеопазването. Убеден съм, че това са факторите, които ще са нужни.
Моят въпрос, моите въпроси, няколко всъщност, те са свързани с така наречения „пилотен проект“ в реформата в здравеопазването, а именно Закона за здравното осигуряване. Той беше един от текстовете, които първи бяха предложени чрез Министерски съвет на законодателния орган на Република България.
Вие казахте някои свои оценки и отношението си по текстове, които предизвикаха не само резонанс от страна на институции и гилдии в сферата на здравеопазването, но обществен широк резонанс.
Конкретният начин по който задавам въпроса си е следният: Правилни ли са, целесъобразни, ефективни ли биха били следните промени:
На първо място, списъкът за заболявания за домашно лечение, оттук нататък да се утвърждава от Надзорния съвет, а не както досега?
На второ място, Вие казахте за контрола своето мнение, включително и предложенията си между първо и второ четене, но там има и друг нюанс – оценка на удовлетвореността на пациентите и съответни санкции за медицинските специалисти, които не откликват адекватно на това отношение. И най-вече другите текстове, касаещи намаляването на неосигурените в Република България.
Според мен, атрактивните предложения на министъра на здравеопазването по отношение на държавната част и по отношение на събираемостта за всички други, говоря разбира се за 5-те процента прогресивно, всяка година от страна на държавните служители и опита за пълно ликвидиране, след 6-месечен период на неосигурените в Република България като се изплатят 15 години назад ретроактивно. Сега е 36, 15 години назад, това е текст в Закона за здравното осигуряване, който ни се предложи.
Благодаря.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата, доктор Комитов.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря. И Вие не казахте цялата истина, ако мога така да се изразя, по отношение на списъка, да кажем.
Не само списъкът е предложен да бъде съставен, формиран от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, но не казахте, че допълнението е по критерии от министъра на здравеопазването.
Аз нямам нищо против, ако трябва да се съобразявам с бюджета, който досега не ставаше, когато списъкът беше с бюджета на Националната здравноосигурителна каса по критерии от министъра Надзорният съвет да съставя, разбира се, може би и с моя помощ, списъкът на тези заболявания. Така, че тук съм „за“, поради тези аргументи, които изтъкнах.
По отношение на това, че Касата се задължава, прав сте тук, да проучва е казано в проектозакона, удовлетвореността на пациентите и ако такава система се установи, че няма, ще има правото Касата да прекратява такъв договор, както и втората част, за която казахте, ако качеството се докаже, че три пъти не е достатъчно добре предложено от специалистите.
Значи, проучване, аз търся и в английската литература, защото тук не можах да намеря в нашите тълковни речници точно, но това най-общо казано е събиране на информация с цел анализ. Аз не виждам някаква причина да не може, който и да е работещ в Касата, независимо тук колегата Байрактаров каза, че е чул от настоящия ръководител на Касата, че голям процент от работещите там не са запознати с законодателната база, но това е нещо, което спокойно може да бъде събрана тази информация и да се види дали пациентът е удовлетворен, защото това е важно. В края на краищата самата Каса съществува, а и всички лекари съществуват заради пациента. Ако го няма пациента, нито лекар ще е необходимо да има, нито медиатори, ако допуснем, че Касата като провайдер е медиатор, тоест купувача, за дейности от лекаря към съответното лице. Тоест, и с това съм съгласен.
Що касае обаче тези 36 месеца, сега действащото и 15 години назад, съгласен, несъгласен, ние не можем да бъдем против законодателството на България и най-вече в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в който чл. 171 е казано, че давностният срок за погасяване на тези задължения е 5 години. Дори в чл. 172 където има временно прекъсване или прекратяване на давностния срок, минат ли 10 години, въобще пък не може да се търси каквато и да е било, дори да е имало прекъсване на давността.
Тоест, не, че съм против, то просто нормативната уредба не го позволява. Това е моят отговор.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви да не влизате в диалог. Сега думата за въпрос има госпожа Султанка Петрова. Заповядайте.

СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Доктор Комитов, моите поздравления. От изказванията, които направихте, оставам с убежденията, че сте доста подготвен.
Ние от Патриотичен фронт винаги сме, имаме по принцип голямо желание за въвеждане по-скоро на електронното здравеопазване. Подкрепяли сме винаги министъра на здравеопазването, той преди известно време беше казал, че някъде началото на април месец би трябвало вече да бъде готова електронната здравна карта.
В този контекст, не мисля, аз бих искала да Ви попитам кога, бихте ли посочили някакъв срок кога Националната здравноосигурителна каса би могла да въведе публично електронно управление за изразходваните средства? Защото мисля, че имаме нужда от прозрачност и това би било нещо много добро.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря. Имате възможност за отговор.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Ще кажа: „Оф“, защото всичките въпроси, които задавате за министъра излиза, че май аз съм единственият, особено като гледам и вчера социологическите проучвания, който иска да му свали рейтинга. А то не е точно така. Това в кръга на шегата.
Аз също отдавна много желая да бъде въведено, даже цяло електронно правителство, защото така ще бъде много по-лесно да имаме електронно здравеопазване, съответно с тези компоненти, за които Вие споменахте. Но мога да се ангажирам със срок и правилно сте чули. Това ще влезе през април месец, но разбира се 2016 година, с тази забележка само.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви. Господин Георги Търновалийски е сега.

ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател, господин заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, доктор Комитов!
Вие започнахте Вашето изложение, че Националната здравноосигурителна каса ще има за приоритет да спазва закона и това е разбираемо и това е много хубаво. Представихте Вашата визията за това как ще изпълните стратегическите цели, които стоят пред Касата, мерките, които ще предприемете, чудесно, контрол. И допълнително много информация ни дадохте.
Моят въпрос е много конкретен. Смятате ли да изпълните Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса в параметрите, в които е гласуван и приет? Или съвсем скоро ще поискате и ще потърсите актуализация на този бюджет?
Благодаря.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря. Имате възможност за кратък отговор.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Първото тримесечие вече изтече, това са месеците декември, януари и февруари, като дейност и заплащане, съответно януари, февруари и март.
След изтичане на второто тримесечие, това е най-ранния възможен срок, когато бих могъл по-конкретно да отговоря на Вашия въпрос. Но това съвсем не значи, че не знам какви действия се извършват в момента в Националната здравноосигурителна каса.
Имайте предвид, че въпреки Закона за лечебните заведения, въпреки Закона за здравето, въпреки Закона за здравното осигуряване, въпреки Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, въпреки Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, основният закон, негласно обаче, Конституцията в нашия сектор е Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Той между другото и в момента има само 4 члена, но след това идва интересното и важното – преходните и заключителни разпоредби чрез които много често в изброените току-що досега от мен закони в сектор „Здравеопазване“ се променят цели разпоредби.
Няма, защо да припомням това, което доктор Адемов много добре знае, което се случи и тази година по отношение на новоразкритите дейности или новоразкритите лечебни заведения, но това е в § 11, но има един нов § 9, който никога досега не е съществувал досега в Закона за бюджета на касата, а това е § 9, който разрешава на Надзорния съвет да взема решения за авансово разходване на средствата от резерва. Резервът тази година е триста и нещо, хайде близо 302 милиона. Винаги ние сме го разходвали, когато, защото така пък е записано в Закона за здравното осигуряване, когато има изключително преразходване в някои видове дейности като разход. Ами те не са минали още два месеца, кога видяхме, че има преразход, а вече две трети от резерва е заминал. Тоест, той от 301 милиона 190 милиона са разходвани, макар, че в § 9 пише, че за първична помощ до 5 000 лева, за специализирана – до 10 000 лева, за медико диагностична дейност – до 5 000 лева и за болнична помощ – до 170. То си пише до, обаче 5, плюс 10, плюс 5 прави 20, плюс 170 е 190. Е точно 190 000 вече са усвоени.

ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Милиона.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Извиете, 190 милиона. За милиона става въпрос, разбира се.
В този смисъл аз мога да отговоря, както вече казах, след изтичането на май месец, някъде през юни. Но ако, защото се надявам до тогава вие, точно такива от вас, от депутатите, много ви моля, дайте да приемем тези промени в контролната дейност. Ще видите, че ще има такъв ефект. Искам да ги видя в закона, за да мога като изпращам хора на проверки да осъществяват това.
И електронната дейност, както каза Султанка Петрова, тогава ще видите, че ще има такъв ефект, защото няма как, не мога да обвинявам колеги, че не извършват дейност или, че нещо се извършва по болници, защото не мога да го докажа. Няма как да хванеш някой, че извършва нещо към сега действащата, казвам, нормативна уредба и да го санкционираш. Защото той не отчита тази дейност. А ако тя не е отчетена, не може да се приложи санкция, първо.
Второ, ще има и дисциплиниращ ефект. Един, двама човека или едно, две лечебни заведения да се наложи да ги санкционираме със сериозна санкция или недай си Боже с прекратяване на договора, няма значение това дали е областна болница, казвам на колежката, или е общинска някъде, пък ако ще да е и университетска, за съответната дейност, това ще има изключително дисциплиниращ ефект.
Това е моят отговор.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Комитов. Господин Георги Гьоков има думата за въпрос.

ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, гости!
Уважаеми доктор Комитов, аз ще Ви задам един такъв въпрос, аз съм от Стара Загора и всяка седмица правя приемна там. При мен идват доста хора, които споделят проблеми в здравеопазването, включително и проблеми със Здравната каса. И сега като си отида в понеделник или след дай Боже, Парламентът Ви избере за председател, за управител на Националната здравноосигурителна каса, с какво ще се промени визията на Касата спрямо визията, която има в момента?
Или по друг начин ще задам въпроса. Ако днес е 10 март 2016 година, каква по-различна ще бъде касата под Ваше ръководство? И няколко пъти споменахте, че сте инициирали законодателни промени в контролната дейност. Ако те не се случат, какви действия Вие ще предприемете?
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря. Моля Ви за кратък отговор, защото наистина времето напредва.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Ако нищо не се промени в законодателството мога да гарантирам следното:
Освен това, което вече гарантирах, че всяка извършена дейност по правилата, за които говорех бъде извършена, тя ще бъде заплатена от болничната помощ, гарантирам, че българската национална здравноосигурителна каса няма да извърши нищо без договорни отношения със съсловните организации и синдикатите, които са представени в Надзорния съвет, от една страна и тя няма да се явява в качеството си на административен орган. Тоест, всяко нещо, което ние ще се опитаме да направим в рамките на сегашната нормативна уредба, без тя да бъде променяна, това ще бъде новото. Новото ще бъде, освен това и прозрачността, която ще покажем много скоро, ако бъда избран за управител, по отношение на разходите.
Нима някой от Вас знае примерно в Тутракан какъв е бюджетът на тази болница в сравнение с Велико Търново или Малко Търново или Тетевен, където аз съм работил и който е мой роден град, между другото, защото майка ми е от там и е на сърцето ми, или в Пловдив или във Варна, университетските болници. Искам всички и всеки да знае лекарствените продукти и болничната помощ – прозрачност на разходите. Това не е необходимо да се направи с промяна на нормативната уредбата.
Както и това, всеки гражданин, с което и започнах, независимо от неговото имуществено състояние, политическа принадлежност, етническа принадлежност да бъде обслужван от структурите на Националната здравноосигурителна каса от тези 2 000 човека, за които господин Байрактаров говореше, по начин, по който да няма разделение.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Комитов. Последна от народните представители, думата ще вземе доктор Ковачка за въпрос.

КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, гости!
Доктор Комитов, моят въпрос е във връзка с контрола. Направи ми впечатление от Вашето експозе, че отделяте голямо внимание на контрола. Това е абсолютно необходимо, защото контрол значи не само контрол на разходите, но разбира се и на качеството.
И аз искам да Ви попитам, тъй като в Закона за здравното осигуряване промените, които се предвиждат, така вменено е, че Националната здравноосигурителна каса ще осъществява контрол по удовлетвореността на пациентите. Как смятате да го осъществите това, разбира се със съсловните организации, как ще избегнете чисто субективни моменти? И разполага ли Националната здравноосигурителна каса с необходимия човешки ресурс, експерти, които ще извършат контрола? Защото всяка клинична пътека се осъществява от определени специалисти и би трябвало, коректно е, при контрола да бъде проверено от експерти. Защото често пъти при контрола натежават чисто технически моменти, а качеството ще се подобри ако действително експерт проверява дадената пътека.
И разбира се, бих искала да попитам, ще има ли прозрачност и публично оповестяване за резултата от контрола, независимо от собственика на лечебното заведение?

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви. Имате възможност за кратък отговор.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря. Слушайте внимателно, нали имаше една такава реплика.
Осъществяването на контролната дейност на Националната здравноосигурителна каса във връзка с качеството, защото такъв беше въпросът, би следвало да се регламентира и да се работи в няколко посоки. Тясно взаимодействие с представителите на изпълнителите на медицинска и дентална помощ, тоест съсловните организации. Привличане на бордовете по специалности, определени от Българския лекарски съюз в обсъждането на конкретни проблеми при изпълнението на дейността. Необходимо е да се организират периодични срещи с тези бордове, на които те да бъдат запознавани с резултатите от дейността на базите, на изготвените анализи от НЗОК, Националната здравноосигурителна каса, да се идентифицират проблемите и да се вземат съвмести решения за решаване на проблемите с практически действия от страните.
В контекста на току-що казаното е необходимо обществото да бъде информирано чрез сайта на Националната здравноосигурителна каса и масмедиите за резултатите от тези срещи. В случаите на необходимост е възможност представителите на бордовете по специалности да вземат участие в проверки, а според мен е крайно необходимо когато ще се проверява качество. Националната здравноосигурителна каса следва да подкрепи подходите и механизмите за участие на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз по мониторинга, анализите, изводите от анализите и съвместни решения за регулацията на разпределението на финансовите средства, предвидени в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Контролната дейност на НЗОК трябва да се преориентира към аналитичен подбор за осъществяването, както и към тясно взаимодействие с представителите на Българския лекарски съюз. Необходимо е, с това завършвам, съвместно с Българския лекарски съюз да се създаде система за мониторинг на болници в критичен статус, след аналитична и прозрачна идентификация на причините довели до този статус например посочените в последно време 11 болници, за които цялото общество знае.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви доктор Комитов. Понеже народните представители изчерпаха своите въпроси, давам възможност на пациентските и съсловните организации ако имат желание. Доктор Райчинов, заповядайте. Но много моля, наистина да бъдете кратки, понеже залата трябва да бъде освободена след 15 – 20 минути.

ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Съвсем кратък ще се опитам да бъда. Само две корекции на всичко, което се каза досега. 2002-ра, цифрата която се спомена и се плаща от касата е между 10 и 12 % от всички плащания в здравеопазването. Останалите суми се поемаха от Министерство на здравето.
В момента касата поема между 84 и 86 % от плащанията в здравеопазването и само до 14 се плащат от министерството, плюс всички нови дейности, които влязоха в този период във функции. Имам предвид инванзивна кардиология, петскенери и всички нови технологии, да не ги изреждам, така че сумата е ясна. И не някой взимаше от държавата и даваше ежегодно някакви милиони, а се връщаха милиард и четиристотин прибрани от здравни вноски. Към тази година, мисля че тези пари общо-взето са на път да бъдат възстановени.
Просто това са 1 400 000 000, които преди това държавата прибираше от здравни вноски, сега за няколко години, почти ги върна. Мисля, че горе-долу се изравниха сумите, особено с последните актуализации от предходната година.
Парите за болнична помощ. С тези 170 милиона, които казвате, е сума равна на 2014 година като платени дейности, не като планирани, минус 80 милиона, което е там някъде около 5 %.
Има и трети буферен механизъм, предвиден в методика, че при екстрени ситуации болници, които доказват необходимост от извършена дейност, особена спешна, правят мотивирано обръщение към надзора и получават корекция на бюджета. Така, че освен 5-те процента, още един механизъм.
Доктор Комитов, само няколко неща. Всичко, което казвате за контрола е много добре, Лекарският съюз никога и по никакъв начин не е бил против контрол, но контрол без единна електронна система и то в реално време, няма да имате. Да не говорим, че със заплатите, които плащате на експертите в касата, е няма как да съберете добри експерти на високо ниво, това е абсурд. На дали някой от това високо ниво ще дойде да работи в касата за тези пари и да си проверява колегите. Това не е реално. Без електроника, контрол няма, особено без картата, рецептата и така нататък.
Всички регулации, които казахте, добре, но особено на лекарствата ще наблегнем, защото вече във всички медицински дейности има какви ли не форми на регулация и контрол. И никаква форма на регулация и контрол при лекарства, ама никаква. И ако това, което се говори се видят цифрите, ще се види, че ако медицинските дейности като цяло са нараснали за последните 5 години с около 5 до 10 %, лекарствата са скочили 5 пъти.
И една молба към Вас. Трудовите договори, по никакъв начин не ги обвързвайте с договорите с касата. Трудовите договори на лекари и на друг медицински персонал, те нямат нищо общо с договора с касата. Дали ще е покупка на услуга, дали ще е договор за изпълнение, дали ще е заплащане на услуги, няма значение, но трудовият договор не може да се изисква от касата като документ. Договор с касата – да. Един лекар, може би някога ще има право, наистина на един договор с касата, но не може да го ограничаваме като трудов договор, може да има и 10.
Това ми е молбата. Иначе от страна на Лекарския съюз Ви пожелавам успех. Съчувствам Ви за това, което Ви предстои и Ви поздравявам за куража да се нагърбите с тази задача.
Успех.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви. По-скоро нямаше въпрос, това беше препоръка, така че ще дам думата за въпрос на госпожа Пенка Георгиева. Моля Ви наистина да бъдете кратки и концентрирани, защото нямаме време.

ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Ще бъдем наистина кратки.
Обръщам се към доктор Комитов. Според нас Вие сте един надежден кандидат. Надявам се да Ви изберат. Наблюдавайки работата Ви през последните години и опирайки се на резюмето, което направихте, подкрепям това за доболничната помощ и болничната, тоест много дейности да бъдат извадени от болничната помощ. Ще следя специално лично за това, защото примерно детската церебрална парализа, рехабилитацията в момента касата плаща хотелски разходи за 40 минути дейност на ден. Има много други такива.
И моят въпрос е свързан по-скоро като едно допълнение на въпроса на доктор Кирил Добрев, това което излиза в публичното пространство и тъй като Националната здравноосигурителна каса ще води здравни политики, какво е Вашето мнение относно увеличаване на прогнозните обеми, да не ги наричам лимити, защото това малко влече след себе си листи на чакащи за пациентите, което не е добре за нас, би било обвързано по някакъв начин, примерно 90 или 95 %, по-големия процент за болниците, лечебните заведения, особено частните визирам тук, които биха осигурили спешна помощ?
Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви. Многократно се повтаря този въпрос, но все пак, заповядайте доктор Комитов за отговор. Ако обичате да формулирате по-ясно в едно изречение въпроса?

ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Аз се опитах да бъда кратка, но лечебните заведения, които биха осигурили спешна помощ, тоест примерно като Центъра за спешна помощ, който се намира на Сточна гара, тоест такъв вид спешна помощ, не неотложна, денонощна, дали биха получили като обем дейност 5 % примерно, повече към прогнозния лимит, който е?

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ако обичате, все пак аз да спомена, че всички лечебни заведения за болнична помощ са длъжни според Закона за лечебните заведения да оказват 24-часова спешна помощ по обема дейност, за който са сключили договор по закон.
Доктор Комитов, Вие можете да допълните, ако искате.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Аз ще допълня това, че и двете сте прави, защото те са длъжни, но от 357 болници, 261 имат, а 96 нямат. И може би Вашият въпрос е към тези 96. Ами всички тези 261 ще получат тези 5 %. То е така и по методиката, сегашната. Другите ще получат с 5 % по-малко, които не осъществяват спешна помощ. Да, има такава болница и в София, и то в центъра на града.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви. Доктор Хасърджиев, имате възможност за въпрос. Добре, разберете се двамата, моля Ви. Професор Гетов, заповядайте.

ИЛКО ГЕТОВ: Уважаема госпожо председател. Уважаеми доктор Комитов. Народни представители.
Първо, поздравление за смелостта Ви да се кандидатирате за този тъй горещ стол на управител на Здравната каса. И понеже тук няколко пъти беше подчертано и изтъкнато, че лекарствата са едва ли не срутили бюджета на касата, искам само да уточня, че това е основно в резултат на прехвърлянето на дейности и плащането на лекарства от Здравната каса през миналата година, а не на увеличението на цената и на обема на лекарствата, които се използват в страната.
В тази връзка, освен посочената генерична лекарствена политика, заплащането от Ти Ен Ен на Ем Ка Бе и договарянето на отстъпки с производителите, които са средносрочни и дългосрочни мерки, имате ли други идеи за спешни мерки по отношение на ограничаването на разходите за лекарства?
И тъй като споменахте, че всичко, което е извършено като дейност в лечебните заведения ще бъде платено, можете ли да поемете ангажимента, че всичко, което е предписано и отпуснато като лекарствени продукти също ще бъде платено, с цел да не се смущава лекарственото снабдяване?
И едно предложение накрая, тъй като изтъкнахте няколко пъти, че ще работите с Българския лекарски съюз и с Българския зъболекарски съюз по отношение на контрола и така нататък, договаряне, готов ли сте да създадем съвместно консултативен съвет по лекарствена политика, за да чуете нещата и от практиката къде се преразходват, къде се предписват повече лекарства и така нататък и така нататък?
От името на Фармацевтичния съюз Ви пожелаваме успех и заставаме зад Вас.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Гетов. Имате думата за кратък, наистина отговор, защото сме изключително напреднали във времето.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Най-краткият ми отговор, би бил следният, професор Гетов, благодаря за въпроса. Фактът е факт, че лекарствата утежняват разхода, но пък и обяснението, което Вие дадохте е точно такова, има аргументи в тази полза. А лекарствата, аз мисля, че много добре са представени нещата като предложение от Министерство на здравеопазването, точни в този сектор, в предложението за промяна на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Както вече един път казах за списъка, така и централизираното договаряне на различните видове отстъпки, оценка на здравните технологии, поддържане на реимбурсния статус на съответното лекарство.
А пък с най-голямо удоволствие аз бих участвал в една такава, хайде да го кажем, работна група между шестте организации във фармацевтичната индустрия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Комитов. Последен в днешното изслушване има възможност да зададе въпрос, доктор Станимир Хасърджиев.

СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми доктор Комитов, наистина така тежък момент, ключов бих казал, защото предстоят сериозни реформи.
Аз няма да бъда дълъг във въпроса си, само ще припомня някои неща и тук сте напълно прав, Здравната каса е един посредник между здравноосигурените лица, гражданите и тя заплаща от тяхно име услуги и качество, надявам се.
В този ред на мисли, категорично подкрепяме това, което Вие вече споменахте, че ще се опитате Здравната каса да заплаща повече за качество, а по-малко за брой услуги по отчет на документи. Също така за ефективност.
Бих искал да Ви кажа следното: Дори в Рамковия договор ясно е записано, че Здравната каса защитава правата на здравноосигурените лица и аз се надявам Вие като човек, който ще оглави тази институция да следвате стриктно тази политика в контекста и на спазването на българското и европейското законодателство. А ние сме готови, пациентските организации да Ви помогнем да сте по-ефективен в защитаването на правата на здравноосигурените лица, включително и чрез пациентския представител в Надзорния съвет, който все още е там и се надявам там да остане, защото така правят развитите държави и се стремят към увеличаване на гражданското участие, не към намаляването.
Само нещо изключително важно. Вие имате на Ваша страна 7 милиона български граждани, които имат най-големия интерес да осъществяват контрола, защото това е контролът на техните пари. Освен това, всички тези хора няма какво да ги подценяваме и тук чух много аргументи, как видите ли българските граждани не можели да кажат кога са доволни от системата и кога не са доволни. Напротив, дами и господа, българските граждани са достатъчно интелигентни и могат да кажат кога са доволни от една услуга и кога не, особено когато става въпрос за услуги, които българските услуги плащат от джоба си чрез здравноосигурителни вноски и чрез допълнително заплащане.
По цял свят има добри методологии и методики, чрез които се изчислява тази удовлетвореност. И аз изразявам готовност Националната пациентска организация да Ви предостави на Вашето внимание такива методи.
Готов ли сте, съвместно с гражданите и пациентите да изработим тези методики и разбира се да ги консултираме и с Лекарския съюз и с лечебни заведения, но да не отстъпваме в никакъв случай от това качеството да е водещо и българските граждани да си казват думата в здравноосигурителната система?
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА:Благодаря Ви. Ако обичате, доктор Комитов, финален коментар.

ГЛИНКА КОМИТОВ: Това всъщност ще бъде основната промяна на философията и това, което виждам, че и министерството го иска, и което съвпада с Вашето желание, а и с моето. Тук вече говоря като социолог, защото едно от висшите ми образования е „Социология“. С удоволствие ще направим това, но дори и с просто око, много лесно като се обърнете, тук вече се пада северозапад, ще видите, че има 4 болници. В 2 от тях има наплив от пациенти, а в другите няма.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, в резултат на днешното изслушване, искам да направя предложение за гласуване на следното решение:
Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание първо, да разгледа и гласува предложената кандидатура на доктор Глинка Димов Комитов за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на раздел пети от процедурните правила, за което прилага проект на решение, съгласно приложението на доклада. Решение за избиране на управител на Националната здравноосигурителна каса, Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване реши:
Избира Глинка Комитов за управител на Националната здравноосигурителна каса.
Това ще бъде подложено на гласуване в зала. Сега, подлагам на гласуване предложението за внасяне в Народното събрание на този проект за решение и на предложението за изслушване на доктор Комитов в Народното събрание.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува. 15 – „за“. Без „против“ и „въздържали се“.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание, както и на двамата заместник-министри – доктор Пенков и доктор Персенски. Така, че пожелавам на всички приятна вечер. И успех на доктор Комитов в избора му в парламентарна зала.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)

Стенограф:
(Божидарка Бойчева)