Стенограма от заседание на комисията, 19.03.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 10




На 19.03.2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 502-01-17, внесен от Министерския съвет на 05.03.2015 г. – първо гласуване.
2. Представяне от министъра на здравеопазването на одобрената от Министерския съвет на 18 февруари 2015 г. концепция „Цели за здраве 2020“.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам на вашето внимание дневния ред на днешното заседание на комисията да бъде следният:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 502-01-17, внесен от Министерския съвет на 05.03.2015 г. – първо гласуване.
2. Представяне от министъра на здравеопазването на одобрената от Министерския съвет на 18 февруари 2015 г. концепция „Цели за здраве 2020“.

Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 13, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 502-01-17, внесен от Министерския съвет на 05.03.2015 г. – първо гласуване.
2. Представяне от министъра на здравеопазването на одобрената от Министерския съвет на 18 февруари 2015 г. концепция „Цели за здраве 2020“.

Добре дошъл на министъра на здравеопазването, на заместник-министрите и неговия екип, както и на останалите гости.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 502-01-17, внесен от Министерския съвет на 05.03.2015 г. – първо гласуване.
От името на вносителя давам думата законопроектът да бъде представен от господин Иван Гетов, главен директор на ГД „ГРАО“.
Заповядайте, господин Гетов.
ИВАН ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Инициативата за предлаганата промяна в Закона за гражданската регистрация е породена от идеята на група неправителствени организации, които настояха за едно по-хуманно третиране на мъртвородените деца в страната и по-специално за създаване на регулаторен режим по отношение на издаването на документ за погребение на мъртвородени деца в България. До момента такива не се издават. С промяната се дава възможност препис-извлечение от акта за смърт на мъртвородено бебе да служи като разрешение за погребение на мъртвородени деца за всички онези родители, които биха желали по този начин да изразят уважение към своите бързо починали рожби.
Искам да подчертая, че в тази насока единна практика в Европа няма. Там в зависимост от законодателството на различните държави се предприемат различни мерки в това отношение, но общо взето, навсякъде се дава възможност да могат да се погребат мъртвородените деца в зависимост от желанието на родителите, които са съпричастни с това скръбно събитие.
С тази промяна, пак казвам, даваме тази възможност да се осъществяват вече тези неща и в страната при желание – пак подчертавам – на родителите и актът, който ще получат те и който ще разреши погребението, ще се издава безплатно. Това също се регламентира в Закона за гражданската регистрация.
Няма да преразказвам мотивите. С две думи това е квитесенцията на мотивите за поправката, която се състои от няколко члена и засяга точно този проблем – да се даде възможност за по-хуманно третиране на мъртвородените деца в страната.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Гетов.
Във връзка с приетите правила за становища от името на министерството за по-оперативно приехме тук, в залата министърът на здравеопазването да изкаже становище по законопроекта в подкрепа или не.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Категорично подкрепяме законопроекта. Министерството е инициатор на този дебат и изцяло споделяме и философията, и текстовете на законопроекта.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
От гостите, от неправителствения сектор има ли някой желание да вземе отношение по законопроекта? Не виждам.
От народните представители има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, доктор Димитров.
ДАРИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само две думи ще кажа, понеже дълги години съм началник отделение „Акушерство и гинекология“ и винаги сме имали проблеми с мъртвородените деца, които се погребваха по определен начин – без акт за раждане. Сега този закон ще регламентира това нещо и аз съм абсолютно „за“ законопроекта.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Димитров.
Има ли желания за други изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз само искам да поставя един въпрос към вносителите, защото тук има един текст, който като че ли влиза в някакво противоречие или аз не мога да го разбера.
Ще ви прочета дословно какво сте написали в мотивите:
„Съгласно чл. 61, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация препис-извлечението от акта за смърт представлява разрешение за погребение и се издава безплатно.“
Оттук нататък следва един текст, който гласи следното: „Акт за смърт се съставя само за лице, което е родено живо и впоследствие е починало, като преценката дали има живо или мъртвородено дете се прави от компетентно медицинско лице…“ – това е ясно.
Оттук нататък това изречение някак си за мен е неразбираемо. Когато едно дете е родено мъртво, се съставя акт за раждане, в което на мястото на „име на новороденото“ се изписва „Мъртвородено дете и в този случай не се съставя акт за смърт.“
Само че актът за смърт служи като документ за погребение, а в същото време не го издаваме. Дали няма пак да се получи някакво противоречие. Просто не го разбирам и затова поставям този въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Господин Гетов, имате възможност да отговорите.
ИВАН ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Разбрах въпроса Ви, господин Байрактаров. Именно с промяната в закона ние даваме възможност с препис от акта за раждане на мъртвородено дете, какъвто документ е предвиден по закона, да може да служи и като разрешение за погребение. До момента се даваше възможност за погребение само с акта за смърт, но сега и с преписа от акта за раждане на мъртвородено дете ще може да се регулира тази възможност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Гетов.
Има ли други въпроси или изказвания от народни представители? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 502-01-17, внесен от Министерския съвет на 05.03.2015 г..
Моля, гласувайте.
Гласували: "За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 502-01-17, внесен от Министерския съвет на 05.03.2015 г., се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
2. Представяне от министъра на здравеопазването на одобрената от Министерския съвет на 18 февруари 2015 г. концепция „Цели за здраве 2020“.
Това представяне е и във връзка с искане на колеги от Движението за права и свободи за изслушване и представяне на въпросната концепция в Комисията по здравеопазването.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Наистина благодаря на колегите, които инициираха това представяне в комисията. Съжалявам дори, че не го направихме по-рано, което е по вина на министерството.
Да припомня. Аз може би след малко ще се преместя, защото сме подготвили нещо като визуална презентация на тази тема. Да припомня и, че преди одобрение от Министерския съвет, тази концепция получи пълното и категорично одобрение на Висшия медицински съвет. Тоест, това е органът, който включва в себе си съсловни, пациентски организации, ректорите на висшите училища, видни имена от системата на здравеопазването. Тоест, вървим по стъпалата на одобрение. Сега очакваме и парламентът да направи това.
Много и често се говори, години наред, независимо от това дали нещо реално се променя или не, винаги говорим за реформи. Когато се говори за реформи, едно от първите неща, които се казват, е системата на здравеопазването.
Като говорим за реформа, трябва да си дадем сметка от каква база тръгваме и защо правим тази реформа, тоест, сега какво му е лошото и какво трябва да подобрим. Защото, както днес в залата стана ясно от етимологията, взета от тълковния речник, това означава подобряване на нещо.
В момента България е на първо място по неблагоприятни здравно-демографски показатели от всички членки на Европейския съюз, като основните са: смъртност, детска смъртност, продължителност на живота, продължителност на живот в добро здраве, заболеваемост и болестност и неработоспособност. Тук следва една цяла поредица от ясни статистически данни, на базата на които се опира и концепцията на правителството. В края на 2013 г. населението на България е 7 254 000 души. В сравнение с 1990 г. то е намаляло с 1 423 000 души. От 1990 г. страната е с отрицателен естествен прираст. Виждате, със синьото е графиката на раждаемостта, с оранжевото – прирастът, с черно – смъртността. Сами виждате как тези графики се пресичат в неблагоприятна за нас тенденция.
Населението на България застарява. Относителният дял на лица на 65 и нагоре години през 1970 г. е 9,7 процента, сега през 2013 г., от когато са последните валидни статистически показатели, които имаме, той е 19,5 процента от населението. Това оформя друга специфична за България характеристика.
Населението на България живее по-малко. Със синьо е графиката за България, със зелено е средната европейска от 15 европейски страни. Виждате продължителността на живота средно в Европейския съюз и средно в България. Умираме повече. Стандартизираните коефициенти на смъртност по всички причини, като отново червената графика навсякъде е българската, виждате, че хайде, не двойно, но има много голяма разлика в сравнение със страните на останалите членове на Европейския съюз.
От какво? Какви са причините за това като групи болести? Основната причина – вижте колко стряскащо изглежда това – над 65 процента са болести на органи на кръвообращението – сърдечно-съдови, съдови, съдово-мозъчни заболявания. На второ място тук идват новообразуванията – туморните заболявания са 17,5, статистически значими са някои болести на храносмилателната система, някои болести на дихателната система.
Тези пет класа болести причиняват 92 процента от смъртните случаи в страната. Вижте сега как кошмарно изглежда това отново в сравнение със средноевропейските показатели. Това можете да го видите, за да остане повече време за останалите въпроси.
Тук, да кажем, виждате, че в последните години кривата на българската смъртност от исхемична болест на сърцето бележи постепенна, но ясна тенденция към приближаване към средноевропейската. Като сме тръгнали в началото на века от почти двойна разлика, стигаме до едни относително приемливи проценти. Приемливи, приемливи също в сравнение с изходната позиция. Тук трябва ясно да се каже, че това се дължи на наистина сериозно и масираното навлизане на техниките на инвазивната кардиология. Тоест, това е резултат вследствие на предприета политика.
Вижте обаче как стоят нещата при смъртността от съдово-мозъчната болест – над три пъти по-висока такава в България в сравнение със средноевропейската. Това е кошмар. Един от най-кошмарните слайдове е този. Да не говорим за всичките съпътстващи чисто социални фактори като поражение от съдово-мозъчната болест. Това е по същество промяна не просто на живота на човека, който страда от това заболяване, но и на целия му житейски кръг.
Смъртността от диабет. Тук отново на базата на ясни политически решения и следване на определени експертни насоки може да се каже, че имаме едни показатели, сравними със средноевропейските. Това е едно от местата, където и терапията, и начина, по който са обхванати българските пациенти, е добър.
Смъртността от злокачествени заболявания. Отново сериозна разлика в сравнение със средноевропейските показатели. Тук отново имаме сериозна инвестиция, главно апаратурна в сферата на ехологията и отново се бележат резултати. Тоест, на местата, където вече има някакъв тип предприета насочена политика спрямо конкретни групи, конкретни видове заболявания, конкретни последствия върху здравно-демографските показатели, е видим резултатът, защото статистиката е нещо, което не лъже.
(Реплика от господин Семир Абу Мелих, която не се чува)
Не, господин Абу Мелих. Ако трябва да върнем слайдовете, в последните години имаме дори по-добри резултати.
Децата в България. Вижте, тук започва друг кошмар. Това е смъртността средно в Европейския съюз и българската смъртност. Близо два пъти е по-висока у нас. Перинаталната детска смъртност – близо два пъти по-висока. Неонаталната детска смъртност – два пъти по-висока. Кошмарен коефициент – вероятност от смърт на дете до петгодишна възраст. Това е статистически показател, който изчислява сборен фактор от всички социални, медицински и други условия, в които се развива едно дете до петгодишна възраст. Тоест, възможността българско дете да почине, е два пъти по-висока в сравнение със средноевропейското дете.
Причините съответно за заболеваемостта и смъртността при децата. Виждате, 48 процента до една година, съответно разделено по пол, 49 процента са перинатални проблеми, вродени аномалии са 21 процента, болестите на дихателната система, на кръвообращението, травмите – те са горе-долу статистически еднакви със средноевропейските.
Това е много кратък, но много показателен слайд, който казва каква е икономическата цена на това, че ние не сме си позиционирали правилно целите в здравеопазването. През 2013 г. смъртните случаи на лица в работоспособна възраст, тоест, между 20 и 65 години от тези четири класа болести, които вадим напред като основни доминанти, определящи лошите здравно-демографски характеристики, най-честа причина за смърт в тези 18 000 случая са следните четири вида заболявания. Ако го преизчислим през това каква част от текущия обем на брутния вътрешен продукт се пада на един човек, което според статистиката е 5 199 лв., то нереализираните ползи за брутния вътрешен продукт в резултат на смъртта на тези деца могат да се определят в икономически план на около 100 млн. лв. чиста загуба.
Това е друга интересна картина за това има ли връзка между това, че малко плащаме, малко плаща държавата, малко са здравните вноски и т.н. – всеки има собствена версия по въпроса – с тези задълбочаващи се лоши здравно-демографски показатели. Виждате средният разход на домакинство и на едно лице за здравеопазване от 2000 г. досега. Виждате разходът за домакинство от средно 130 лв. се качва на 550 лв., разходът на едно лице от 50 лв. се качва на 230 лв.
Публичните разходи в здравеопазването. Вижте експоненциалната крива. Тръгваме от 1 698 млн. лв. и стигаме до 3 540 млн. лв. Тоест, и публичните разходи, и плащанията на семейство, на домакинство и на човек растат експоненциално. Но това не води до същата динамика в резултатите от действието на здравната система, както виждате. Защото, ако приемем, че това са добре инвестирани средства, трябва да имаме съответния резултат с малките изключения, за които говорихме по време на презентацията.
Изводът: плащаме все повече пари за по-малко здраве или най-малкото не за подобряване на това, което получаваме от системата на здравеопазването.
Не просто за българското здравеопазване, а по принцип за здравеопазването целта е по-доброто здраве на гражданите, разказано и с възможност да бъде оценено през тези показатели, за които говорим сега. Категоричният извод от всички тези статистически данни е – а това са данни на националната и на европейската статистика – че здравеопазването в България не постига основната си цел – по-добро здраве за гражданите.
На тази база решението съответно на мнозинството, изпълнено с воля на правителството, е да насочим политиката в сферата на здравеопазването като противодействие на тези зловещи здравно-демографски показатели и за тази цел ние предприемаме следните мерки: прегрупираме дейностите, прегрупираме финансовите ресурси, прегрупираме структурите и прегрупираме човешките ресурси именно от гледна точка на пресрещане на тези групи заболявания, на тези патологии, които всъщност формират ужасяващата статистика.
Какво правим при дейностите? Въвеждаме основен базов пакет за здравни дейности, насочен към профилактика, диагностика, лечение на основните заболявания и състояния, причиняващи смърт и загуба на работоспособността и детско и майчино здравеопазване.
Освен този пакет ще бъде регламентиран допълнителен пакет за здрави дейности, позволяващ планиране на ресурсите и спешен пакет за здравни дейности. Тоест, когато имаш ясно идентифициран проблем, ти прегрупираш ресурса спрямо него.
Разширяваме обхвата на дейности, осъществявани в първичната медицинска помощ. Интегрираме дейностите на извънболничната, спешната медицинска помощ и медико-социалните услуги. Увеличаваме дейностите, извършвани извън болничния стационар – амбулаторна дейност, еднодневна хирургия, извънболнична дейност, грижи за дома, медико-социални грижи. Да кажем, че в момента започва процес извън структурирането на пакетите. В момента започва процес на работа на работна група между Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, съответно Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз, Българския фармацевтичен съюз за извеждане още в средата на тази година на част от дейностите от Наредба № 40 от болничната в доболничната сфера.
Създаваме, разбира се, условия за идентификация на болничните дейности, подкрепени от развитие на структури за продължително лечение и дългосрочни грижи. Тук си имаме известни ядове с договарянето на това с Европейската комисия, но се надяваме, че ще успеем.
Прегрупираме финансовите ресурси, защото, когато за едно нещо го няма финансирано, него го няма въобще.
По пакета здравни дейности, съответно основен, допълнителен и спешен. По видове медицинска помощ – извънболнична, специализирана и болнична. Това отново е част от процеса, за който казвам. Промяна в Наредба № 40, с която искаме в средата на годината да променим съотношението какво се върши в болниците и какво в доболничната сфера.
По направление „Промоция, профилактика, скрининг“. По видове осигуряващите се лица и осигурителни плащания. Увеличаваме вноските на лицата, осигуряващи се от държавата, увеличаваме събираемостта на здравноосигурителните вноски и развитие на здравното застраховане.
Всичко това е плащане на база резултати и качество на медицинската помощ.
Така всъщност изглежда съвсем схематичната, съвсем общата промяна на начина на финансиране по пакети здравни дейности. Съответно с червено е спешният пакет, със зелено е базовият пакет на касата и с нещо, което вероятно се явява жълто – е допълнителният пакет на касата.
Мисля, че графиката е достатъчно ясна. Аз разбирам, че в залата е нужно да има понякога дори и спор заради самия спор или заради нашите политически различия, но отново искам да обърна внимание, че това не е самоцелна промяна. Ако приемате, че тези статистически показатели, за които говорихме досега, са тежки или се нуждаят от промяна, то трябва да бъде приет и подходът за тази промяна.
Нова лекарствена политика. Нека да не изпреварваме събитията, защото сме в процес на развитие на определени договорености. Но наистина това, което ще постигнем през тази година по един или друг начин – през споразумение или по административен път – искрено се надявам, че ще бъде споразумение, защото и във фармацевтичната индустрия има разбирането за това, ние ще постигнем, първо, яснота за това, че лекарствената политика трябва да бъде съобразена с финансовите възможности на лекарствата и на бюджета на Министерството на здравеопазването.
Второ, ще гарантираме през цяла поредица от мерки, включени в Закона за здравното осигуряване, който днес – благодаря за което – гласувахте на първо четене, наистина доказателствата за това, че лекарствата, които влизат на българския пазар и за които плащаме през солидарния фонд, имат доказана ефективност спрямо цената, която – така или иначе – винаги е висока за иновативни медикаменти.
Цялата реимбурсна политика е ориентирана към целите. Това на български означава следното: В момента Съветът по цени и реимбурсиране разработва промяната в начина на реимбурсиране от реимбурсиране за определен медикамент, тоест, за хапче, към реимбурсиране към МКБ, тоест, по заболявания. Така ние ще можем да гарантираме на 100 процента или практически на 100 процента възможността за едно заболяване с няколкото групи медикаментозна терапия, които влизат в лечението на това заболяване, да бъде гарантирано за здравноосигурените български граждани.
Разбира се, изграждането на капацитета за оценка на здравните технологии – тук имаме спор, да кажем, с Министерството на финансите, защото разкриването на такава дирекция и на такъв отдел изисква съответната преоценка, и кадрово обезпечение.
Прогенеричната лекарствена политика. Тя веднъж минава през това, за което ви казах – преминаването на реимбурсиране по МКБ, защото то, разбира се, че ще третира генериката навсякъде, където тя е възможна.
Второ, следващата седмица – буквално сега, преди да дойда, водихме последните експертни разговори на тази тема, излиза обществената поръчка за електронния търг на лекарствени средства в болницата. Там нещата ще бъдат така добре групирани, щото болниците обективно, по критерий „цена“ да бъдат приведени в нуждите от закона и от политиката на мнозинството да работят прогенерично.
Разбира се, че използването на иновативни медикаменти ще става при осигурена финансова стабилност и прогнозируемост като част от споразумението, част от общия път, който върви в момента с индустрията. Това е именно гарантираната възможност за достъп, разбира се, по начина, по който това гарантира и финансовата предсказуемост на българските граждани до иновативна терапия.
Втората цел – прегрупиране на структурите. Тук важното е въвеждането на задължителна национална карта. Тук говорим за начина, по който ние планираме инфраструктурата на здравеопазването, по който отчита потребността на населението от медицинска помощ по видове съобразно възрастова структура, заболеваемост, болестност, смъртност и детска смъртност. Тоест, разказа: имаме здравна карта, която казва толкова болници за този регион, базирана на брой хора и брой кревати, е нещо, което няма да правим. Ние с доктор Дариткова вече седмици наред работим по позиционирането на новите критерии за това нещо, които да бъдат спуснати на областните съвети, които изработват тази карта.
Разбира се, създават се задължителни изисквания за териториално разпределение на структурите на извънболнична, болнична и спешна помощ, високотехнологични медицински дейности и регламентиране на възможности за инвестиции и достъп до публични ресурси в системата на здравеопазването. Това ще даде една яснота на всякакъв вид инвестиционен интерес – къде би било възможно да се инвестира и следствие на това да има сключен договор с публичния фонд.
Нека да кажем, че амбицията ни е съвместно с Българския фармацевтичен съюз да разработим и такава аптечна карта, която наистина да създава определени стимули и съответно ограничения за възможността и достъпа до аптечната услуга да бъде по-оптимален и по-достъпен за цели групи.
Между другото, знам от доктор Дариткова, че докладът, с който се бяха ангажирали представители на Българския фармацевтичен съюз за мерки за достъпа е вече практически готов и може би на някои от следващите заседания на комисията тя ще го внесе.
Картата. Картата всъщност ще води до подобряване на достъпа на населението до качествени здравни услуги. Ще оптимизира структурата на лечебната мрежа, ще даде възможност за планиране на публични и частни инвестиции, ще подобри ефективността на публичните разходи. Но разговорът за картата винаги е бил много ясен и мисля приет от обществото като цяло.
Предвижда се задължителен характер на тази карта чрез предложения за промени в Закона за лечебните заведения през март 2015 г. Да, ще кажете, че сега е март 2015. Аз ще ви кажа, че до края на месец март 2015 г. ангажиментът, който ние имаме като екип на министерството, ще бъде спазен и на сайта на Министерството на здравеопазването ще бъдат качени проектът за промени в Закона за лечебните заведения. Разработването на съответната карта трябва да стане до май 2015 г., което включва 28 областни здравни карти, карта на спешната медицинска помощ, карта на високоспециализираните медицински дейности. Още веднъж да кажа, че амбицията ни е да има и карта на аптечната мрежа.
Въвеждане на задължителна акредитация на лечебните заведения чрез прозрачна и обективна система за оценка на структурите, процесите и на резултатите. По този въпрос много можем да говорим. Мисля, че дори днес имаше заседание на въпросната комисия, която се оглавява от доктор Шарков. Наистина предвиждаме системата на акредитация да стане един от инструментите на държавата, за да може да гарантира качеството във всяко място, което нарича себе си лечебно заведение.
Прегрупирането на човешките ресурси. Предвижда се планиране на база потребности от медицинска помощ, въвеждане на нови категории персонал в системата на здравеопазване – лекарски асистенти и парамедици. Да кажем, че това, второто, е една интердисциплинарна дейност, във връзка с която сме в един усилен диалог с Министерството на образованието и науката за изработване на държавни образователни изисквания, за позиционирането им съответно в различните степени, да кажем, за парамедици – кое е част от средното образование, кое е към университетското образование, с каква степен, с шестмесечен, с едногодишен или с двугодишен курс те ще излизат.
Да кажем само, че, доколкото говорим за парамедиците и това често се счита за една от панацеите за спешната помощ, надявам се, че и тук сред професионалистите няма човек, който да не подкрепи нашето желание да не допуснем недостатъчно подготвени хора да бъдат тим лидери в екип, който отива на спешен адрес. Тоест, за тези хора, които ние ще качим в линейките, минимумът, който трябва да бъде осигурен, е пълният двугодишен курс.
Разбира се, предвижда се ориентиране на медицинското образование към променящите се потребности. Вие виждате, че ние сме една отворена страна, страна, която е домакин и на бежанци. Част от съвременното обучение на лекарите и специфичното познание за характеристиките на отделните малцинствени групи – всичко това трябва да залегне в системата на обучение на нашите лекари.
Облекчаване на условията за специализация на лекарите и други медицински специалности. Тук можем да сложим – с риск обаче да не запазя таблото на парламента – значка „изпълнено“.
Предвижда се развитие на системата за продължаващо обучение в системата на здравеопазването, развитие на нови умения, извършване на услуги с медико-социални екипи, нови форми на обслужване, насърчаване на овластяването на пациентите.
В тази връзка в момента ние срещаме сериозен проблем във връзка с насищането на кадри в целия процес на деинституционализация на децата от различните домове в различните възрастови групи. Като се започне от конкретни специалности, основни медицински специалности, има цели домове – имахме работна среща на Съвета по деинституционализация миналата седмица специално що касае децата със здравни увреждания. Сериозна част от тях са с някакъв тип, повече или по-малко изразено, психично заболяване. Детските психиатри в България са 15, като 2/3 от тях са в София. Това е реален проблем. Тоест, когато говорим за това, че държавата трябва да се върне там, където й е мястото, ето това е мястото – да може да планира тези нужди и да може да ги реализира.
Целите тези нови медико-социални дейности, които се разкриват по системата на деинституционализацията, не само предвиждат наистина специфични умения, които нито нашите лекари притежават, нито другият медицински персонал е обучен да има.
Разбира се, предвижда се въвеждане на модел за заплащане на работещите в системата на здравеопазването. Тя е обвързана – това е дълга формулировка – с образователно-квалификационната степен и постигнатите резултати. Това означава нещо, което казах и в пленарна зала днес. Горд съм да кажа, че от миналата седмица има моя заповед за създаване на работна група, начело отново с лицето доктор Ваньо Шарков, която включва представители на Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса, в която ние да изработим критериите и ясните параметри на тази промяна. Всеки един лекар в света, който наричаме добър, цивилизован или европейски, получава своето възнаграждение на база на нивото на лечебното заведение, в което работи, и на база своята квалификация. Само тук – може да има и друго място, простете ми, но в света, който аз познавам – заплатата или възнаграждението на лекарите и то в огромна степен е на ишлеме. Зависи от количеството пациенти, количеството глави, които преминават през кабинета, клиниката, болницата. И това е и една от причините за свръххоспитализацията. Когато ние залагаме такъв механизъм в основата на начина, по който работещите в лечебните заведения изкарват своите възнаграждения, не бива да очакваме друг резултат освен свръххоспитализация и свръхброй на болниците.
Какво направихме до този момент?
Налице е концепцията за развитие на интегрирана система на спешната медицинска помощ от ноември 2014 г., концепцията за електронно здравеопазване от декември 2014 г., пакет от законодателни промени с краткосрочни мерки за стабилизиране на здравната ни система, която е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, нов модел на специализацията в системата на здравеопазването през Наредба № 1 от 22 януари 2015 г., част „ Здравеопазване“ на програма на правителството за стабилно развитие на Република България 2014 – 2018 г., финализиране на преговорите с Европейската комисия по оперативна програма „Региони в растеж“ и концепцията „Цели за здраве 2020“ на правителството, която имам удоволствието да ви представя.
Концепцията за интегрирана система на спешната помощ. Това са важните допълнителни параметри, които да дадат всъщност и резултата от поставените цели. Шест са основните приоритета в тази концепция:
1. Подобряване на инфраструктурната и материалната обезпеченост на елементите на интегрираната система на спешната помощ;
2. Осигуряване на устойчиво развитие на човешките ресурси в системата;
3. Осигуряване на ефективна организация и координация на управлението на тази система;
4. Гарантирането на финансовата устойчивост;
5. Осигуряване, разбира се, на готовността на тази система да реагира при бедствия и аварии.
Тук искам още веднъж да благодаря на тази част от усилието около бедствието в Смолянско и Кърджалийско.
6. Осигуряване на прозрачност и обществен консенсус с участие на гражданите и медицинските специалисти в процеса на развитие на системата.
Инвестициите по оперативна програма „Региони в растеж“, за които вече имаме малко или повече договореност. В извънболничната помощ: закупуване на 400 съвременни санитарни превозни средства – линейки, осигурени с комуникационно и друго оборудване, медицинска апаратура за спешна медицинска помощ и възможност за телемедицина; строителство, реконструкция, ремонт и оборудване и обзавеждане на 198 филиали за спешна медицинска помощ; осигуряване на помещения, оборудване и апаратура в тези филиали за краткотрайно наблюдение, лечение на пациенти до 24 часа. Тоест, ние променяме – да го наречем – амбулаторната структура на здравеопазването, особено на места, където друго лечебно заведение, било болнично, било доболнично, няма на обозрими километри и в обозримо време. Тези филиали на спешна помощ, които сега са просто едни места за почивка на екипите, в окаяно състояние, ще се превърнат в едни амбулатории с възможности за първоначална диагностика, оценка с легла за до 24 часа и възможност за началната фаза на триажа. Тоест, това също е част от отбременяването на болниците от пациенти, които нямат показания за това.
Изграждане на инфраструктура за функционално обединение под един покрив на дейността на филиалите на общопрактикуващите лекари и на медикосоциалните услуги. Говорим за възможността наистина на такива отдалечени места да е ясно къде е медицината на това място – в това малко градче или между тези няколко селца, където в момента се намира филиалът на спешната помощ.
За медико-социалните услуги какво да ви кажа? Патронажната сестра там, където работи в момента, да кажем, в гетата или на други места, върши изключително голяма работа. Тук не знам докъде точно сме го докарали до подписване, но доктор Персенски по-ясно може да каже. В тази връзка в няколко от най-тежките като социални, като здравно-демографски характеристики гета предвиждаме със съвместните усилия и основното финансиране от страна на Швейцария да изградим такива едни медико-социални центрове, където вътре, в това място да има реално оказана медицинска и квазисоциална помощ.
В болничната помощ съответно тази инвестиция по програма „Региони в растеж“, ще бъде изразена в строителство, ремонт, реконструкция и оборудване на 34 спешни отделения, които по концепцията и плана за действие за преструктуриране на спешната помощ съответно са на различни нива.
Какво определя тази концепция? Ако някак си не е било ясно досега, няма да разберете и от този слайд.
Какви са целите по същество, които ние гоним чрез всичко това, за което говорих досега? Целите могат да бъдат наистина достигане в краткосрочен, средносрочен план на средноевропейските нива на смъртност, заболеваемост и болестност.
И тук виждате какви цели си е поставило правителството за всяка една от възрастовите групи, съответно от 0 до 1 година, от 1 до 9 години, от 10 до 19 години, от 20 до 65 години и за хората над 65 години. Това са ясните лакмуси и при конкретното разписване на тази програма вие ще можете да проследявате хода независимо кой е министър, кой е председател на Комисията по здравеопазването и т.н., ще можете да проследявате върши ли се това нещо или не.
Отново повтарям, тук няма значение цветът на политическата сила, която управлява. Оттук нататък не бих искал да говорим за нещо, различно при промяна в системата, в подхода, във финансирането на системата на здравеопазване освен достигането на такива или на по-добри от тези цели. Но целите са тези.
Основните приоритети в рамките на осигуряването на тези цели: осигуряване на финансова устойчивост на системата на здравеопазване, промяна на функционирането на здравната система чрез ориентиране към осигуряване на качество и резултати и постигане на тези цели, активен подход за грижи и създаване на подкрепящи среди за специфични уязвими групи от българското население, укрепване на капацитета на общественото здравеопазване.
Особен акцент искам да сложа тук, защото не знам – господин Кърджалиев може да спори с мен – но ние наистина търсим максималния консенсус при реализиране на политиките в сферата на здравеопазването. Мнозинството в парламента и подкрепата за правителството е стабилна. Но аз също вярвам, че това трябва да има не просто политически, а широко обществен консенсус.
За тази цел извън първото ниво на този – да го наречем по-скоро – експертно ниво на консенсус, което е Висшият медицински съвет, който започва дълго спряната в много, много години назад работа като първи етап от постигане на обществено одобрение или отчитане на определени слабости във всеки един документ, който правителството извади. Второто ниво, което предвиждаме – и то е записано в концепцията – е инициативата „Партньорство за здраве“. Това е един по-широк форум, в който пациентски организации и представителите на различните видове лечебни заведения, отново съсловните организации и представители на фармацевтичната индустрия, ще дебатират, ще обсъждат, ще защитават или ще се противопоставят на всичко това, което правителството изважда като приоритети и като цели, и то чак на етап вече постигнат обществен консенсус ще дойде в парламента при вас.
Финансови източници за реализация на концепцията. Разбира се, държавният бюджет, като говорим за прогнозируемост на разходите. И разходите за системата на здравното осигуряване на държавата, и разходите, свързани с оптимизацията и все по-нататъшното кадрово обезпечаване и устойчивост на системата за спешна помощ са планирани като държавни разходи в бюджета за тригодишната програма. Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, Оперативната програма „Региони в растеж“, Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, с която се надяваме да можем наистина да направим сериозни стъпки по отношение на следдипломната квалификация на лекарите и на сестрите, Оперативна програма „Добро управление“, което пък е основният източник на финансиране на програмата за електронно здравеопазване.
Хайде да не казвам голяма дума, но в средата на месец април обществените поръчки за отделните ЛОТ-ове на тази програма за електронно здравеопазване ще стартират и наистина се надяваме, че веднъж – със сигурност – ще има налице електронна здравна карта, тоест, уникалният идентификатор на всеки един от нас, втори път, тя ще има какво да отключи. Най-малкото, което ще има да отключи в рамките на началото на 2016 г., това ще бъде премахването на хартиените направления, но не просто физическото отбременяване от това нещо, а новата философия, която мнозинството залага в този акт. Носителят, здравноосигуреният български гражданин ще има формиран индивидуален пакет за доболнична помощ, съобразен с неговите здравни и възрастови характеристики и количеството направления – това не може да бъде безлимитно, разбира се – което отговаря на неговите съпътстващи заболявания, възраст и общ здравен статус, ще бъде заложено в неговото индивидуално електронно досие.
Така ние като пациенти, защото все в един момент от живота сме и такива, ще носим правото си на тези направления в ръцете си, а нашият личен лекар само ще определи медицинската необходимост да ги ползваме в момента.
По Норвежкия финансов механизъм – тук доктор Персенски е тесният специалист по този механизъм. Той може да ви говори много. Това, което знам последно от него, е, че там има одобрена една цяла система от грант за промяна на пренаталната диагностика, което също е част от постигане на тези цели. Тук колегите ме поправят, че и неонатологично оборудване се включва. Разбира се, има всякакви други международни донори. Имаме някакви конкретни специфични виждания в това.
Но позволете ми да стигнем до висока степен на готовност за реализация на тези проекти, за да ви ги кажа.
Какво предстои да направим?
Предстои пакет от законодателни промени с дългосрочни мерки за стабилизиране на здравната система, съответно в Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения, които от гледна точка на правителството ще бъдат готови и ще се надяваме на доброто съдействие от страна на парламента преди лятната ваканция на парламента да бъдат приети. Предстои актуализация на Националната здравна стратегия и плана за действие. Това е нещо изключително важно, с което сме безкрайно закъснели. Вероятно всеки един от тук присъстващите народни представители знае, че това, че ние нямаме гласувана от парламента Национална здравна стратегия, е една от причините Европейската комисия през цялото време да поставя под съмнение възможността за финансиране с европейски средства….Съжалявам, че това не се е случило в предишния парламент. В момента ние сме във висока степен на готовност с актуализация и допълване на този документ и ще го предложим на вниманието на парламента съвсем скоро.
Нов модел на медицинската експертиза! Вече имахме възможността дълго да говорим – да не отегчавам залата – по това. Между другото, днес отново доктор Персенски беше на среща в Холандското посолство именно във връзка с медицинската експертиза и постиженията, които тези хора имат в тази връзка.
Разбира се, предстои новата Национална здравна карта и плана за преструктуриране на системата на болничната помощ.
Така би трябвало да изглеждат нещата.
Да ви кажа във връзка с този последен слайд, че отиваме да защитаваме пред Европейската комисия финансирането на спешната помощ и нашите хора направили едни слайдове и тук-там – картинка. В началото се виждат едни кошмарни картинки на едни порутени ЦСМП-та, едни линейки от 20 години и т.н. В един момент започват да се появяват едни хеликоптери, едни свръхмодерни машини и т.н., но съвсем не на място. След това трябваше да убеждаваме тези хора, че всъщност това не е снимка на реалния ни автопарк, ами ние това искаме.
Та и това последното „така искаме“.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря на министъра на здравеопазването.
Уважаеми колеги, сега влизаме в режим на дебат. Ще дам възможност на всеки от народните представители в рамките на до три минути да направи изказвания, да зададе въпрос или да изкаже мнение. Разбира се, и гостите ще имат възможност да се включат след народните представители.
Има ли желание за отношение от страна на народните представители?
Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми гости и колеги! Използвам правото си да бъда първи, след това сигурно ще има много кандидати да се изкажат.
Лично аз съм впечатлен от визията, която беше представена. Аз съм впечатлен от структурирането на тази презентация.
Макар и да имам претенции да познавам проблемите, е добре те да бъдат систематизирани и предадени достатъчно ясно. Аз вярвам, че ако се следва този алгоритъм на действие с известни корекции, които винаги ще се наложат в хода на времето, ние ще искаме успех. Просто като лекар, който е работил в ред направления, се изкушавам да кажа няколко думи по презентирането. Направиха ми чудесно впечатление резултатите от снижаване на тежката сърдечно-съдова патология, коронарната патология, смъртността, свързана с нея, и инвалидизацията, свързана с нея. Ние всички знаем, че това е в резултат на съвременната инвазивна кардиология.
Бих искал още веднъж да апелирам към колегите от Министерството на здравеопазването да работим в по-кратки срокове и по-интензивно. Това, което замисляхме от няколко години, този подход и този метод на работа да го въведем в мозъчната съдова патология, в стентирането на стенозираните мозъчни съдове, в ранната тромболиза при исхемичните мозъчни инсулти, за да може да се намали тази голяма разлика в патологията, смъртността и инвалидизацията при мозъчно-съдовата патология и да постигнем същите добри успехи, които вече сме постигнали в сърдечно-съдовата патология.
Второто нещо, за което моите преподаватели са ми говорили в Медицинския университет и ние все още не сме достигнали това, което ред европейски страни са постигнали, това е добрата пренатална диагностика и разрешаване на многото проблеми с генетичните, вродените заболявания така, че да имаме по-малко тежка детска патология и аномалии след раждането, с което рязко ще намалим неонаталната смъртност и ранната детска смъртност.
Светът е много напред в тази насока. Страни като Дания, Холандия, Белгия и други са много напред и те са готови да ни съдействат, за да можем да стигнем тяхното ниво.
И последното, което искам да споделя с всички колеги-народни представители, е, че ние нерядко слушаме подобна визия, подобни концепции, но каква е практиката обикновено в нашата държава? Една патологична цикличност да се правят промени, понякога свързани с радикалност, и след две – три – пет – осем години да възстановяваме старо ниво, да се върнем на старо ниво. И така отново и отново.
Не знам как да го постигнем. Аз считам, че това може да стане единствено с политически държавен консенсус. Но, когато се гласува една стратегия, когато се гласува една цялостна дългосрочна визия по даден проблем повече от пет – десет години, нека да се опитаме да направим така, че следващите ръководители в парламента, следващите ръководители в Министерството на здравеопазването, на правителството, на Комисията по здравеопазването да не посягат на основната цел, на основната тенденция.
Всички си спомняме как 2008 или 2009 г. отделихме спешните приемни отделения от центровете за медицинска помощ и ги прехвърлихме към болниците. Имали сме ред други махаловидни движения в здравеопазването, връщаме се до равновесие, тръгваме обратно и отново по същия път. Нека в политически аспект да се опитаме в България да се планира, да се гласуват стратегии, но те да стават неотменни в положителния смисъл.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Има ли други народни представители, които желаят думата?
Заповядайте, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Моят въпрос е много кратък и отново е във връзка с двата пакета – основния пакет и допълнителния пакет. И тъй като в основния пакет са спешните състояния и социалнозначимите заболявания, които няколко пъти изброихте, моят въпрос е къде са редките заболявания, за които е необходимо изключително сериозно финансиране. Проблем са, голяма група са. Какво е мястото на редките заболявания?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Ковачка.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Доктор Ковачка, дълбокото ми убеждение - независимо от това аз знам какво ще предизвика, особено сред хората, които представляват асоциациите на хора, страдащи от редки заболявания – е, че заболявания, които, първо, наистина са редки, второ, именно заради спецификата на тези заболявания дори и на ниво Европейски съюз има специфична политика спрямо лекарствените средства и компаниите, които работят с тези хора, че мястото на третирането, на лечението, пълноценното – повтарям – на тези заболявания не е в солидарния здравноосигурителен фонд. Заболявания, които струват 800 000, 900 000 или милион годишно за един пациент, не могат да бъдат предмет на солидарната здравноосигурителна вноска. Те навсякъде са и трябва да бъдат предмет на ангажимент на всяка една, уважаваща себе си, държава. Тоест, трябва да бъдат предмет на бюджетна гаранция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Други народни представители?
Доктор Райнов, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, господин министър! Наистина благодаря Ви за презентацията, която направихте. Естествено в нея намираме много неща, които са безспорни, много неща, които фигурират, както доктор Добрев каза, в бивши презентации, в бивши платформи, в бивши концепции. Те са безспорни. Естествено има и някои спорни неща, по които дебатът ще продължи, ще търсим решение за тях.
Но не мога да не споделя задоволството от това, което Вие намекнахте в презентацията, което каза и доктор Добрев, че в края на краищата трябва да се стъпи на някаква основа, за да се продължи, а да не започва всеки път от началото и да правим махаловидни движения от сорта „махаме акредитация“, „връщаме акредитация“, „махаме арбитражни“, „връщаме арбитражни“.
Приветствам Ви, забелязах го поне аз, че тук сте стъпили на здрава основа от предишния състав на министерството – справка Концепцията за спешна помощ, справка част от Националната стратегия, която вероятно ще актуализирате, но предполагам, че няма да пренапишете отново цялата, справка това, което е почти готово – всъщност то е готово още много отдавна и затова Ви стискам палци и пожелавам кураж – да въведете най-накрая тази прословута национална здравна карта, която да бъде задължителна, както и наистина Ви вярвам, че още до края на месеца ще задействате електронното здравеопазване, защото това бяха неща – доктор Пенков е тук – които бяха подготвени в края на миналата година да бъдат пуснати.
Така че в това Ви вярвам и нека за в бъдеще все по-често виждаме такива неща – как се стъпва на нещо градивно от преди, а не се започва всеки път от начало да откриваме, защото наистина се губи време. Само че в медицината времето се измерва с едни други, недобри показатели.
Благодаря Ви. Извинявам се, че ние с колегата - предварително бях казал, доктор Дариткова, в 16,30 ч. ще трябва да тръгнем, но не от неуважение към сектора и към темата, а просто поради един друг ангажимент.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Само минутка, за да чуете коментара на министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, доктор Райнов, първо, благодаря за добрите думи. Оценявам, че именно в качеството на опозиция вие приемате концепцията на правителството за смислена и добра отправна точка реално да се изразят нещата.
Оттук нататък, не за да споря с Вас, а наистина в името на истината, ще кажа, че ако Вие казвате, че има неща, които са били част от предишни концепции, това значи само едно и единствено нещо – че те не са били реализирани и са все още на ниво концепция.
Целта на това мнозинство, на този екип на Министерството на здравеопазването, на това правителство е те да бъдат реализирани. Ако подредбата и логическата връзка, насочена към тези цели, не противоречи на Вашите виждания, моля подкрепете това.
Малко чисто формални неща ще кажа. Ако октомври месец е имало готовност да внесем поръчки за електронно здравеопазване, защо мислите, че ни трябва време до март, а не ги внасяме? Това, първо.
Второ, като говорим за махаловидни движения и концепцията за спешна помощ, подготвена от предишното правителство, точно да използвам един пример от доктор Добрев. В онази концепция ясно беше предвидено, че спешните центрове на болниците отново стават част от спешна помощ. Тоест, те ще реализират точно това средно три или четири години, махаловидно движение, което концептуално аз не приемам и в случая съм съгласен с Вас.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Малко нарушавате процедурата, но заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Само едно изречение бих искал да кажа.
Господин министър, защо не беше готова октомври. Отиде си служебното правителство, което нямаше воля да направи това и затова стигнахме до месец март.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да приключим коментарите. Все пак гражданите решават.
Благодаря Ви.
Доктор Кърджалиев, уважаеми колеги, давам ви думата по реда, в който съм видяла вдигнати ръце.
Имате думата, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз нямам въпроси, господин министър, аз искам да Ви поздравя за тези 62 страници документ.
Все едно като фундамент при написването на този документ се е имало предвид нашата партийна програма. Нещо повече. За тази оценка има влияние и един друг фактор. Усещам експертния потенциал, усещаме опита на екипа, който е съставил този документ.
Ползвайки Вас, искам да поздравя и този екип. Дори се досещаме персонално кой може да е в основата на този документ. Хареса ми почти всичко. Няма да изреждам, но акцентите, които съм набелязал, са следните: системния анализ на проблеми в здравето – нямам никакви забележки; основните предизвикателства – припознаваме ги и ние. По приоритетите – и първи, и втори, особено здравната система, обръщането на внимание на човешките ресурси, на електронното здравеопазване – същото. По отношение на специфични и уязвими групи от населението. Ние имаме сензитивност към този проблем. Поздравявам Ви за дефинирането на тези групи. Особено сериозна грижа изискват децата, майките, възрастните хора, а също грижите за уязвими хора от обществото.
Не на последно място – четвъртият приоритет - за укрепване капацитетът на общественото здравеопазване. Тук особено импонирам на промоцията на здравето и профилактиката. Позитивната ми оценка обаче, трябва да призная, че се дължи на факта, че документът най-условно казано, е съставен от две части. Първата част е констативна част като прелюдия. Статистиката е точна наука, особено когато се прави надлежно с този експертен потенциал, за който споменах. Там не бива да има забележки.
Втората част е таргетната част като визия за бъдещето. Затова говорех аз днес и от трибуната на Народното събрание. За тях приемете нашите суперлативи.
Още един позитив има, който искам да го изтъкна от тази комисия. Този тип текстове, този тип стратегии според мен трябва да се правят по този начин, а именно чрез споделяне в комисията, която е ресорна, чрез адекватно презентиране на основните предизвикателства и логичните следствия след тях. Това беше и нашата идея, за да предизвикаме, ако не този дебат, то поне това изслушване.
Ако има забележки по-нататък, ако има критики, ако има неприемливи наши констатации, те ще са по начина и пътят за достигане на тези цели, а именно в ефективната функционална връзка между тези два компонента, за които говорех, алгоритъма за достигане от констативните съждения до целите, които си поставя тази стратегия.
Тук е мястото да кажа, че ако по някакъв начин и ние имаме възможност да участваме на всички нива при подготвянето точно на този алгоритъм, не държим, не сме суетни или самовлюбени хора, доколкото са ни познанията, доколкото имаме възможност, ще го направим в името точно на този дух, който днес цари в Комисията по здравеопазване.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Госпожо председател, аз не очаквах. Не очаквах, че концепцията за реформи в концепцията на правителството, респективно на управляващото мнозинство, ще бъде предмет на ревност от гледна точка на това кой е нейният автор.
Аз от Вас, доктор Адемов, очаквам подкрепа за всичко разумно и в случая не се учудвам, че Вие подкрепяте концепцията на правителството. Но наистина за мен това е добър жест и благодаря основно – не че изключвам останалите – на представителите на опозицията.
Иначе, знаете ли, малко ме притеснява, защото аз съм „ръбав“ човек и търся дявола винаги в детайла. Аз чух може би това – поправете ме, ако греша, доктор Кърджалиев, - чух, че аз одобрявам идеята, че трябва да си закупя кола, но не съм сигурен, че пътя за това да си закупя кола, минава през това да я платя. В смисъл, ако кажем, че закупуването на кола е целта, наистина трябва да минем през банка, където да платим това купуване. Пътищата за това не са много, основните пътища не са много.
Детайлът по тези пътища, разбира се, трябва да бъде изчистен. Днес, когато обсъждахме и Закона за здравното осигуряване в парламента, видяхме, че има тънки, има тесни моменти в този закон и в промените, които предлагаме. Само че те не са тези, които бяха излагани в залата днес. Всяка една експертиза, откъдето и да е дошла, тя е добре дошла и за мнозинството, и за екипа на министерството.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Байрактаров поиска думата. Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, спокойно, ние няма да претендираме за авторски права. Само че аз имам няколко конкретни въпроса, защото, честно да Ви призная, за мен тази презентация в момента нищо не означава. Не я виждам за първи път. Напротив, много пъти я четох и препрочитах.
Аз лично ще се радвам, ако в края на 2015 г. имам основание да поздравя Вас и екипа Ви за изпълнението на тази програма. В момента тя е едни добри намерения и показател, че ви се работи.
Имам обаче няколко неща, които така и не ми оставаше време да ги изкоментираме, но може би по-добре е сега и тук пред комисията да ги изкоментираме.
В презентацията аз не видях карта на причините за тези заболявания. Казвам „карта на причините“ и разпределяне на заболяванията по региони. Защото всеки регион е характерен и със специфичната група заболявания, което е важно от гледна точка на регулиране предлагането на здравните услуги. Не видях и една голяма област в медицината да фигурира в презентацията, а това е денталната медицина и предлагането на денталните услуги на населението, защото там по мое скромно наблюдение има един сериозен проблем. Предвидени са 120 млн. лв. в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Само че по мое мнение, може и да не съм прав, но аз го споделям публично пред Вас, една огромна част от населението практически няма реално достъп до тази услуга, която е изключително важна. Защото, когато човек няма зъби – да го кажа по-разбираемо – това означава, че следват редица заболявания.
Аз Ви моля, ако можете, ако аз не съм разбрал, не съм чел внимателно, нещо не съм догледал, все пак да нахвърлите накратко какво предвиждате в тази посока.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Имате желание за коментар. Заповядайте, министър Москов, или да изчакате няколко народни представители и да отговорите наведнъж?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Както предпочитате, госпожо председател, но мисля, че е по-добре да отговоря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! По въпроса за регионалната специфика на заболяванията. Това е част от методологията за изработването на националната здравна карта, стъпила на основата на регионалните здравни карти. Тоест, това е наистина различното. Съжалявам, че доктор Райнов си тръгна, това е едно надграждане, така да го кажа, на идеята за здравна карта, която да не е просто сбор от механични показатели и брой население, количество легла, а да отчита и регионалните специфики на заболеваемостта, възрастовата характеристика на населението в отделните региони, колкото и – пак да кажем – условно да е какво значи заболеваемост за един регион и възможност за лечение в рамките на този регион.
По втория въпрос – тук виждам и доктор Миланов – ние именно по настояване на Българския стоматологичен съюз сме включили в концепцията „Развитие на дейности, свързани с денталната медицина“. В тази връзка разработваме и съответни неща. Нека да кажа, че има много хубави неща, които вървят по предложение на Българския стоматологичен съюз. Цялата практика по силанизацията на децата е достижение в европейски мащаб. Да можем да осигурим това нещо, това е пряк ангажимент на държавата през бюджета на министерството.
Нека да кажем така: и за стоматология, и за всяка една от другите дейности е добре да има повече заделен ресурс. Затова и другата част, защото ние казваме през какви видове източници ще финансираме системата, за какво ще я финансираме, за определено качество и какви резултати гоним от това. Но трябва да бъде ясно, че пълненето на тази система с ресурс трябва да следва същите параметри. Защото другото е да правим това, което много години беше правено и което този екип на министерството няма да си позволи да прави. Тоест, да предвижда, да планира добре звучащи харчове, за които няма да има кой да плати или ще трябва да плати отново държавата, която все нещо не плаща.
В тази връзка са и мерките, които предлагаме в закона във връзка с повишаване събираемостта. В тази връзка е и законопроектът, който предвиждаме от гледна точка на облагане с определен акциз на храни, които не са от първа необходимост, съдържат доказани вредности като сол, захар, кофеин и трансмастни киселини.
Стремим се да не изпускаме която и да било част от общата картина. Разбира се, всяка експертиза, всеки съвет, всяко допълнение са добре дошли за мнозинството, за правителството и за екипа на министъра.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, министър Москов.
Доктор Лъчезар Иванов, доктор Хасан Адемов, след това – Семир Абу Мелих и после Вие, господин Великов. Съобщавам реда, по който сте дали заявките.
Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги, уважаеми гости! Искам да кажа, че тази стратегия, която беше представена тук, е изключително задълбочена, изключително добре подготвена. Бих искал да кажа, че видях всичко онова, което е необходимо за една стратегия.
Доста съм участвал в изготвянето на различни стратегии, програми. Но тук действително е направен един цялостен модел, защото стратегията не е нещо, което трябва да се реализира за пет години. Обикновено стратегия се прави за над десет, петнадесет години. А тук виждам точно това.
Първо, започвам със задълбочения анализ, който е направен за проблемите на нацията. Мисля, че тук след този анализ добре са поставени и начертани целите за развитието на системата. Нещото, върху което искам да акцентирам, нещо, за което аз винаги съм мечтал да се случи в нашето здравеопазване, да има перспектива за форми и начини на финансиране.
Тук този момент за мен е много важен, много добър – с оформянето на тези два пакета, което – отварям скоба – и днес в Закона за здравното осигуряване пролича и това е нещо, което мисля, че трябва да бъде забелязано от абсолютно всички тук присъстващи, защото към днешна дата алтернативата за финансиране на здравните услуги беше само Националната здравноосигурителна каса.
Аз приветствам – казвам го съвсем чистосърдечно – това, че днес със закона, който приехме, и сега с програмата, която ни се представя в стратегията, ние виждаме едно бъдеще за разширяване възможностите за финансиране на здравеопазването. Това е изключително силен знак за развитието на медицината и оптимизирането в сферата на финансирането.
Друг важен момент, който искам да отразя, за което пак не мога да скрия възхищението си, ще кажа направо, за това, че са …..
Да, усмихвате се, но аз ще Ви кажа колко труд изисква това. Ето, тук е и доктор Адемов, той знае за програмите, които се правеха през 2005 г., те бяха хората, които бяха новаторите и дърпаха нещата именно за този тип реформи. Затова искам да кажа, че начинът и целите, реализацията, която Вие си поставяте, са изключително амбициозни.
Тук преди малко беше споменато, а и за мен е важното преди да се намерят пътищата за реализиране, е необходимо да се спечели доверието на всички политически партии. Върху това искам да акцентирам, тъй като тук това е и политическият орган в държавата. Трябва да се спечели доверието. Аз много се зарадвах, като чух, че едва ли не са взети абзаци или части от програмата на колегите от ДПС. Тук е важно всеки да припознае именно реформата, независимо от коя политическа партия произлиза.
И тук, когато говорим именно за една стратегия, освен политическите партии трябва и цялото общество да застане зад нея. Затова тази разяснителна кампания и това, което днес направихте, трябва – моят съвет и препоръка е – да продължи на всякакви нива, за да може да достигне до хората. Това е изключително важно – да бъде популяризирана до най-ниското ниво, до хората, които имат отношение към тази реформа.
За да не ставам многословен, искам да кажа това, че това е първият не опит, това е форма на реализация на труда от много години на хора, които са правили отделни фрагменти, опитвали са се да вкарат отделни фрагменти в здравната реформа и в стратегията. Мисля, че тук намираме една съвкупност и съвместно с програмите за финансиране – това, което накрая също беше много добре представено – откъде ще дойде финансирането, искам да заостря вашето внимание, че за да получим пари от различните европейски програми – норвежката, която беше спомената, швейцарската, да не изброявам всички останали освен европейските програми – е много важно да имате екип от хора в министерството, които да отвоюват това, тъй като лесно пари на България не се дават. А, за да бъдат дадени европейски пари, Вие знаете какво е необходимо, Вие го казахте.
Така че лично аз и моята политическа група ще помагаме с всички сили правителството да успее да реализира тази амбициозна програма.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Да дадем думата на доктор Хасан Адемов. Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, колеги и гости! Понеже говорим за концепция „Цели за здраве 2020“, ще се опитам да бъда концептуален и много малко ще навляза в част от детайлите на предложената концепция.
Сигурно в първия момент сте си задали въпроса: аджеба, какво искат тези от ДПС, като искат да представите тази концепция в комисията? Поискахме това представяне, изслушване или както искате го наречете, за да можем да Ви припомним, че подреждането на отделните подходи и мерки според нас поне трябваше да тръгне от представянето на концепцията.
Защо казвам това? Казвам го, защото тя е базовият документ, който е ориентиран и към Националната програма за реформи 2020, ориентирана е и към оперативните програми. И тъкмо затова трябваше да предхожда абсолютно всички стратегии за спешна помощ. Не казвам, че не трябваше да вървят успоредно, но първият документ, който трябваше тук, в комисията да бъде разгледан, трябваше да бъде концепцията „Цели за здраве 2020“.
Защо казвам, че този документ е важен? Повтарям, защото в този документ са набелязани здравните цели, респективно етапите, стъпките, които водят до постигането на тези здравни цели, минават през всичко онова, което се съдържа в стратегията за спешна помощ, в Закона за здравното осигуряване – да не изброявам всички инициативи на Министерството на здравеопазването.
Ако са ясни целите, които трябва да преследваме, както бяха показани тук, както бяха защитени от Вас, тогава можем да търсим консенсус по мерките и по стъпките. Не сега някъде Вие – не че нямате право по закон и по Конституция – в рамките на министерството, в рамките на Министерския съвет, в рамките на Висшия медицински съвет – ами аз с цялото ми уважение познавам почти всички от състава на Висшия медицински съвет, но там трудно ще Ви опонират. Вие ги назначавате и трудно някой ще Ви каже нещо, което не му харесва. Знам, нека да не говорим за изключенията. По-голямата част се назначават от Вас.
По-добре е да чуете критични бележки, ако има такива. По-добре е да чуете нещо различно от това, което казвате, защото пътят, слънцето и истината са пасторски понятия. Нали така?!? Трябва да има разнопосочни мнения, различни гледни точки, за да може да се стигне до една национална концепция, която да бъде устойчива.
Сега, в момента, в който Ви казахме, че част от нещата, които са в нашата програма, са залегнали в концепцията, Вие се усмихнахте и започнахте да говорите за ревност. Не, за да бъде една концепция устойчива, тя трябва да съдържа по нещо рационално, ако има такова, от всички платформи, за да може да бъде устойчива, да може следващият парламент, както каза доктор Добрев, да не си позволява това, което е правено през годините – идва ново правителство, от нас започва всичко.
Трябва да има приемственост. В този смисъл аз съм изключително удовлетворен, че има заложени неща, които през годините са говорени и за които е имало съгласие.
Това, което искам като конкретика да кажа, са няколко неща.
В концепцията е записано, че разходът от всички публични средства за болнична помощ е около 52 процента, ако не се лъжа, но не се лъжа, защото съм си записал. А в 28-те страни-членки на Европейския съюз, е около 30 процента от публичния ресурс. Това отива за болнична помощ.
Неслучайно, когато приемахме бюджета, вероятно си спомняте, аз Ви казах, че трябва да направим – знам колко е трудно това – малка стъпка да увеличим парите за извънболнична помощ. Тук, в концепцията има такива стъпки, такива мерки.
На следващо място. По отношение на структурата на легловия фонд. Голяма част от легловия фонд в България са за активно лечение. Какви са мерките, които ще променят това заварено положение, защото те няма да са лесни. Знаете много добре.
Тук съм си записал, че в България по анализ на Световната банка от 2013 г. хоспитализацията е 40 процента по-висока от средноевропейската хоспитализация. Как ще се промени това при положение, че лечебните заведения в България могат да съществуват и могат да просперират, ако приемат повече и повече болни? Такъв е финансовият механизъм. Как ще променим това, което ни казва Световната банка? Те казват, че 20 процента от дейностите, които сега се лекуват в болничната помощ, могат да минат в извънболничната помощ?
На последно място, трябва да отделим достатъчно време – не виждам колегите от пациентските организации – за тази инициатива „Партньорство за здраве“. Според мен тя трябва да се превърне в една национална платформа с така наречените горещи точки. Да кажем, неправителствени организации и да не изброявам всички структури, които могат да участват в тази дискусия, защото профилактиката, промоцията на здравето, всички тези въпроси, свързани с това да не се стига до това да бъдете министерство на лечението, а да бъдете министерство на профилактиката, мисля, че тази инициатива трябва да се разгърне и да има още усилия – национални, надпартийни, обществени – инициативи, които да водят до профилактика на здравето, така че това, което остава за Министерството на здравеопазването, да бъде организацията, да бъде контролът, да бъде това, което една държавна институция трябва да провежда.
Още веднъж благодаря за усилията, които сте положили. Но нашите претенции бяха и са били единствено в подредбата на това, което и Вие в началото признахте – че трябваше да представите първо концепцията в Комисията по здравеопазването, защото комисията е естественото място. България е парламентарна република, нищо, че парламентът в България има нисък рейтинг, за разлика от Вашия, господин министър.
Но, така или иначе, поздравления за това, което сте направили.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, доктор Адемов, наистина оценявам добрите думи от човек с безспорна експертиза като Вас.
Аз и в началото преди да започна презентацията, казах, че наистина отчитам като наша грешка това, че по-рано не е внесена концепцията. Като формално движение на действието обаче на министерството и на правителството има ясната последователност. Наистина концепцията беше готова и беше презентирана, о, кей, пред Висшия медицински съвет. Тук отварям скоба. От 21 човека във Висшия медицински съвет, четири са мое назначение. Нито пациентски, нито съсловни организации ги назначавам аз. Може би бих искал, но не мога. (Смее се.) Не, не бих искал.
Концепцията беше представена на първо място и всички други неща, включително и законовите промени, които предлагаме и ще предлагаме от името на правителството в изпълнение на тази концепция. Единственият документ, който предхождаше това нещо, беше стратегията за развитие на спешната помощ. Още веднъж да кажа със смирение и без агресия. Ако това правителство не беше извело много бързо, за седмици буквално, стратегията за спешната помощ, не я беше приело на заседание на Министерския съвет, ние тази година нямаше да разполагаме с възможността вече да имаме договорени 85 млн. евро от Европейския съюз.
Така че, простете тази ни прибързаност, но цената от 85 млн. евро реших, че е по-висока от това, преди това да минем по реда, който казвате. По този въпрос – това.
Нека да кажем и още нещо. Докладът на Световната банка, който излезе сега, тоест, два месеца по-късно след формирането на концепцията, ако трябва да следвам Вашата логика, Световната банка е видяла нещо от концепцията на правителството за реформи, защото и изводите, и мерките, които Световната банка в доклада си предлага, по същество единствено в детайли от дълбоки професионалисти могат да бъдат разпознати като два различни документа. Тоест, това е една допълнителна експертиза, която някак си да ни даде увереността, че вървим на прав път.
Иначе, понеже доктор Кърджалиев каза, че е разпознал кой е правил формално документа, да кажа, че този документ за концепцията е изцяло функция на колективните решения на политическото ръководство. Иначе, ако визирате кой формално е оформил документа, това наистина е безспорно - Дирекцията „Медицински дейности“ и нейният ръководител доктор Ивелина Георгиева, която беше на пулта и наистина й дължим благодарности.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Семир Абу Мелих има думата. Заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Презентацията, разбира се, е много хубава. Начинът, по който се презентира, също е много добър. Това си личи и от изказванията на колегите – народни представители.
Интересното е – както всички знаете, аз не съм лекар, трима тук не сме лекари – че докато си говорите за по-добрите здравни мерки и т.н., седнах и направих малко изчисления. От резултатите от тези изчисления, господин министър, като на лекар на Вас и на всички останали в комисията, специално на доктор Райчинов и на доктор Миланов благодарности от целия български народ.
Обръщам се към пациентските организации. Защо? Оказва се, че колкото и ние да не сме доволни от нашата здравна система и искаме да правим реформи, лекарите били такива, болниците – онакива, изобщо цялата ни бъркотия в здравеопазването, каква интересна фактология излезе. В Европейския съюз 8 процента живеят повече от нас, 36 процента са сърдечно-съдовите заболявания, имат по-добри показатели и т.н., и т.н. И най-накрая, като направим тотала, какво излиза? Тяхното здравеопазване е с 32 процента по-добро от нашето. Интересното е обаче, че те дават 600 процента повече пари, за да постигнат тези 32 процента.
С две думи, разликата от 568 процента е благодарение на лекарите в тази страна и техните лишения от удоволствието от по-добър живот.
Тези неща аз не ги знаех. В интерес на истината, направо съм шокиран. Благодаря на всички доктори в страната. Обещавам да увелича заплатите на моите лекари, като се върна, както и на сестрите.
Но тези факти, господин министър, уважаеми народни представители, вече няма да има заседание на Народното събрание, на което да се занимаваме със здравеопазване, където да не ги спомена. Това е благодарение на труда на българина, в случая – лекаря. С 32 процента ни бият европейците, но с 600 процента повече финансиране. Европейците дават средно 1500 евро на един европеец, ние даваме 250. Аз съм сигурен, че тази цифра – 1500 евро – не е точната, може би е повече. Но приемам това. Ето, това се постига в България.
Ако с тази реформа примерно вдигнете 100 процента финансирането в здравеопазването и стигнете след четири или след десет години показателите на Европейския съюз, гаранция ви давам, че целият екип, заедно с Вас, ще станете някакви експерти към ООН и ще ходите да оправяте здравеопазването в света, защото с такива ниски коефициенти на заплащане да постигаш такива високи коефициенти на здравно обслужване, този баланс много трудно се намира. Много трудно се намира.
Затова, отново поздравления към всички лекари. Заслужавате наистина адмирации от мен като човек, който не е лекар, както и от пациентските организации и от кой ли не още.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на господин Семир Абу Мелих.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на адмирациите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, аз не в качеството си на лекар, а в качеството си на министър искам да кажа няколко неща в тази връзка.
Уважаеми господин Абу Мелих, хайде тогава да си ги говорим тези неща не просто тук, не просто тук в тази зала, не под прожекторите на много камери, а някак си като хора, които могат да говорят истината един на друг и да ги казваме. Защото, когато днес от депутати от опозицията ми беше вменявано като едва ли не вина, аз бях наречен „министърът на съсловните организации“. Тогава някак си имаше голямо ръкоплещене в залата.
Аз искам да кажа следното. Едно от нещата е, че наистина за мен днешното заседание е едно откровение. Доктор Адемов тръгна да говори с библейски категории. Ако можем да продължим така, по този начин на темата „ здравеопазване“ в този парламент, наистина можем да направим смислени и добри неща.
Няма интерес. Това е брутално, аз го казвам вече като лекар. Интересът на пациента, който противоречал на интереса на лекаря! Не харесвам и клишето за пациента в центъра на системата. Говоря по същия откровен начин, по който говори и господин Абу Мелих. Да, не го харесвам, защото само неразбиращ човек може да каже, че това е система с един център и тя затова е толкова особена и трудна за управление.
Има и много комисии, с които аз може би официално трябва да съм съгласен. Но нека да кажем още веднъж. Включително Световната банка и Европейска комисия, които казват: вашите разходи в здравеопазването са еди какво си, еди какво си. Да, факт е, че са неефективни. Представете си на фона на тези разходи, защото една от целите на правителството е да извади на повърхността и да направи ефективни съществуващите вече финансови ресурси, тоест, с тези пари, които сега влагаме в здравеопазване, ние можем да направим много по-добри резултати. С много повече пари вероятно произволно избран човек би могъл да постигне по-добри резултати. Въпросът е да направиш тези пари, с които ние можем да разполагаме като общество, ефективни и да постигнеш целите, които си заложил.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
При малко нарушение на процедурата, давам Ви думата за едно изречение, ако обичате, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Много Ви благодаря, госпожо председател. Прощавайте, господин министър, пациентът си е в центъра на системата, защото заради него изобщо съществуват болници, лекари и т.н. Лошо в това няма. Това е потребителят. Покрай големите адмирации към българските лекари забравих основния въпрос. Забелязах, че вече нямате опозиция в тази комисия. Ще взема аз да стана за малко опозиция и искам да Ви задам няколко въпроса. Впрочем, ще бъде само един. Може да не ми отговаряте веднага.
Споменахте, че ще сменяте системата за плащане на българския лекар. Казахте, че сега се плаща на ишлеме. Абсолютно прав сте. Да, на ишлеме, на акорд се работи. Системата за заплащане на лекари в САЩ примерно има много проблеми. Те също се опитват да измислят други методи и начини и т.н.
Категорично не искам отговор сега. Но това е много деликатен момент, изключително деликатен, защото Вие биете върху креативността на доктора. От това зависи дали ще е креативен, дали ще произвежда интелектуален труд, когато е там пациентът, или ще е само човек, който гледа от 8,00 до 17,00 ч. да му мине времето и т.н.
Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Семир Абу Мелих.
Господин Борислав Великов, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, всички ние желаем нашето здравеопазване да бъде по-добро. Безспорно тази концепция е стъпка в тази посока.
Аз като доцент по химия естествено съм човек на точната наука. Затова ми направиха впечатление някои от показаните графики. Искам съвсем накратко на тях да се спра. Примерно смъртността от злокачествени заболявания – това, което е представено, беше много интересно – че тя в България през всичките 20 и повече години напоследък, а и до момента, е била по-ниска, отколкото в Европейския съюз. На какво се дължи? Какъв е анализът на нашия министър и на екипа му? Дали има някакви добри практики в България, които независимо от липсата може би на достатъчно финансиране в тази област, оказват своето значение и дали при положение, че продължаваме да сме по-добри от Европейския съюз, част от финансовите средства, които са предвидени за лечение на злокачествени заболявания, не би могла да се прехвърли примерно към това, което доктор Добрев каза – към лечение на мозъчно-съдови или други области, където сме много по-зле.
Вторият ми въпрос е следният. Направи ми впечатление, че през последните години средната продължителност на живота в България сравнително рязко се е увеличила. На какво се дължи това? Има нещо, което е направено през последните години и то вероятно може да бъде продължено? Но какво е то? Направен ли е такъв анализ?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Може би още един въпрос. Доктор Церовска последна от народните представители поиска думата. След това ще отговорите на всички обобщени въпроси, господин министър.
Заповядайте, доктор Церовска.
ВЯРА ЦЕРОВСКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще се постарая да бъда кратка.
Безусловно това е един амбициозен, добре обмислен и най-вероятно много широко подкрепен проект и концепция.
Бих искала само да Ви попитам, господин министър, не смятате ли, че в тази концепция трябва да има поне малко място за това как този специалист по здравни грижи, независимо на коя позиция е, ще бъде подготвен да приеме тази концепция. Знаем възрастовата характеристика, знаем пък и опита дотук, че на всички изпълнители на здравни грижи просто им се казва: тази е реформата, вие я правите.
Не смятате ли, че трябва да има в тази насока едни програми и проекти, които да направят приемането на тази концепция по-плавно.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Церовска.
Доктор Ваньо Шарков, заместник-министър на здравеопазването ще отговори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само с две изречения да отговоря на последния въпрос. Тъй като със специалистите по здравни грижи вече имахме поредица от срещи и в резултат на тези срещи сме подготвили и законодателни промени, които гарантират кариерното израстване на медицинските сестри, както и тяхната специализация. Така че това вече го движим като законодателна промяна, не е въпрос на концепция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Сега бих предложила думата на пациентски и съсловни организации, ако желаят.
Доктор Миланов, имате думата.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри. Първо, искам да благодаря на петимата народни представители, които останаха да чуят и мнението на съсловните организации, както и на журналистите, ако има изобщо такива в залата. Благодаря им за това.
Господин министър, за мен не е новост това, което чух днес тук. Преди да кажа своята оценка, искам да кажа следното нещо. За първи път съм свидетел – четири години поред съм тук, на тази маса – на един наистина конструктивен диалог, свързан с обединяване на всички седящи около тази маса, около идеята в крайна сметка да се тръгне в една нова посока, независимо от това какво се случва в пленарната зала на българския парламент, защото там политиката превалира явно.
Второто нещо, което искам да Ви кажа като председател на Българския зъболекарски съюз и да поясня на народните представители. Единственият шанс да успеете Вие и Вашия екип, е да поддържате този диалог, който съществува в момента. Това Ви е шансът.
И, за да разберат какво казвам народните представители, просто ще кажа, че ние сме в режим на постоянен, почти ежедневен диалог с екипа на министерството. Всички въпроси, които са свързани с денталната медицина, като започнем от пакета по Националната здравноосигурителна каса, от превантивните мерки, свързани с децата – съжалявам, че доктор Шарков излезе, искам да му благодаря най-сърдечно за разбирането, което проявява към нас, свързано с развитието на проблема със специализацията на лекарите по дентална медицина.
Всичко това говори, че има желание и искрено се надявам това желание и този диалог в крайна сметка да завършват с един позитивен резултат. Тогава всички ще се убедим в това, че здравеопазването няма цвят. Аз не спирам да го повтарям това тук. Но към тази теза трябва да прибавим диалог, диалог, диалог. Това е.
Благодаря ви сърдечно.
А що се отнася до Висшия медицински съвет, повярвайте ми, за седем години беше свикан за първи път и резултатите според мен са добри като подобна стъпка.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Има думата доктор Цветан Райчинов. Заповядайте, доктор Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Господин министър, дами и господа народни представители! И аз няма как да не кажа, че за първи път от поне шест години, откакто присъствам на заседания на Комисията по здравеопазването, почти не чух нищо като политика, а само конструктивни, полезни и работещи предложения, което ми е безкрайно приятно. Няма как да не го кажа.
Сигурно съм от малкото хора, които четат партийните програми преди избори, поне в частта „здравеопазване“. Факт е, програмата на ДПС съдържа по-голямата част и от тази концепция. Такива части имаше и в програмите на БСП. Доста голяма част от тази програма имаше и при първото управление на ГЕРБ. Но за съжаление тези неща не бяха реализирани.
Сега, господин министър, искрено се надяваме ние като съсловна организация тези неща, заложени вътре, да станат факт – електронна система, пакети, форми на финансиране и т.н. Дано най-после с общата воля на всички вас като народни представители и на целия парламент това да се случи. Искрено се надявам.
Що се касае до финансирането и лекарите, да, за първи път и чух утвърдена от народен представител – съжалявам, че излезе господин Абу Мелих – да се каже това, което аз повтарям също от много години – че срещу тези пари по-добро здравеопазване от българското няма в света. Никой друг с тези средства няма да може да прави такова здравеопазване на такова ниво. И това е факт и то се дължи на българските лекари. Разбира се, тук включвам и всички колеги – и зъболекари, и медицински сестри, и т.н., в това число.
Винаги парите за здравеопазване са малко и средствата трябва да бъдат осигурени. Показателна е първата част от концепцията. Знаете колко много плюене, приказки имаше какви пари се харчат за инвазивна кардиология, как това е едно скъпо занимание, какво то струва на държавата. Резултатът е налице. Сега започват да навлизат и стентирането в мозъчно-съдовата и периферна система, където ще получим същия резултат. И, ако пак тръгнем да го спираме, защото струва скъпо, няма да оправим показателите.
И това, което за мен е най-ужасяващото в концепцията, е педиатрията като цяло. Всички тези цифри наистина са кошмарни. Там не само, че не сме мръднали, но вървим надолу и назад. Освен демографски и като състояния на здравеопазването това е така.
Тук липсва може би наистина една стратегическа, важна цел на концепцията. Бих желал, господин министър, да я добавите – комплексна педиатрична болница. България е единствената, която няма такава и е задължително да имаме, която да дава лъчите, посоките за цялостната педиатрия.
Иначе всичко останало в концепцията аз поне го слушам най-малко за четвърти път. Всеки път откривам нещо ново и честно трябва да кажа, че все повече ми харесва.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Дали да не дадем думата на останалите представители на съсловните организации или искате нещо неотложно да кажете, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Първо, искам да благодаря за това, което чух дотук от съсловните организации.
Ще започна отзад напред. Аз, като казах, че търсим и други източници на финансиране, имах предвид точно това. Наистина сме в проект на разработка на модел на финансиране за изграждане на наистина модерна многопрофилна детска болница. Но нека да кажем, че можем да го направим, че окончателно сме го обявили това и тогава ще ви представим съответната концепция.
Нещо друго исках да кажа във връзка с това, което каза доктор Райчинов. Много е важно този диалог да продължава. За мен не е от значение какво ще се говори утре в залата на парламента. Важно е там, където се взимат решенията за подкрепа на нещо, нещата да бъдат изговаряни по начина, по който се говори тук.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър. Проф. Илко Гетов – Български фармацевтичен съюз, има думата. Заповядайте, проф. Гетов.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, господа заместник-министри! Аз се гордея, че имаме „министър на съсловните организации“, защото ние сме стигали досега само до ниво заместник-министър и то в служебно правителство. Това в рамките на шегата.
Концепцията аз я чувам за първи път. Да, наистина благодаря ви за това, че основни неща, които са приоритет за нашето съсловие, Вие ги споменахте. Сега ще ги спестя, за да не губим време.
Какво ние искаме в тази посока да се добави, да се разшири? На първо място, как да я комуникираме тази концепция вътре в нашето съсловие и с обществото, включително медиите, така че всички да разберат важността и сериозността на проблемите в системата на здравеопазването.
На следващо място, това е времевата рамка – как постепенно ще се случват нещата, защото очевидно е, че всичко и наведнъж не може да се случи.
На последно място, може би, макар че за мен не е на последно място, как може допълнително да бъде използван потенциалът на моите колеги, на аптечната система, така че наистина да имаме по-добри резултати в превенцията и опазването на общественото здраве, защото има такива добри практики и примери в европейските страни.
Благодаря ви за диалога. Ние продължаваме в същия дух.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Гетов. Госпожа Милка Василева има думата – Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи.
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, господа заместник-министри! Аз също не мога да не изкажа удовлетворението си от концепцията. Ние сме заявили подкрепата за тази концепция и по време на обсъждането във Висшия медицински съвет.
Действително сме доволни да кажем, че имаме добро сътрудничество и координация на нашите дейности с Министерството на здравеопазването, което наистина се случва за пръв път от 20 години насам. Но не мога да не спомена, че в концепцията малко бегло и малко деликатно се говори за интегрирани и здравно-социални услуги.
Но, така или иначе, наистина се надявам в тази прекрасна идея „Партньорство за здраве“ да бъдат включени по-голям брой професионалисти по здравни грижи, които действително със своя експертен потенциал могат да бъдат много полезни за разпространение и за изпълнение на програмите на „Партньорство за здраве“.
В стила на господин Абу Мелих не мога да не кажа, че благодарение и на професионалистите по здравни грижи, особено на медицинските сестри, имаме сравнително добро здравеопазване. За българските медицински сестри в сравнение със съотношенията в Европа, можем да кажем, че една медицинска сестра работи за три, а получава заплата за половин. Това може да го направи само българска медицинска сестра. Повярвайте ми.
Поради тази причина обаче все по-малко медицински сестри остават в България, като от Нова година до сега сме подписали 420 удостоверения за заминаване за чужбина, което реално е малко повече, отколкото миналата година на този етап.
Затова наистина разчитам да видим по-добри практически стъпки в осъществяване на тази концепция и поемаме ангажимент да я разпространим по правилния начин сред нашето съсловие, така че наистина хората да разберат какво се очаква от нас, така че да получим и мотивация за по-добра работа.
Благодаря ви и успех.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева. От пациентските организации господин Таушанов има думата.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което бих искал да кажа, макар че много оредя съставът, е това, че за първи път – все пак аз следя законодателството и практиката в здравеопазването като пациентска организация от 15 години – но за първи път виждаме концепция. Досега нямаше концепция, имаше първо стратегии, които нямаха концепция.
Поради това, тъй като аз се занимавам и с друго законодателство – в областта на спорта, младежта и т.н. – винаги това е бил важният момент. Без да има концепция, не се знае какво ще се отрази в стратегията. А след стратегията е планът за действие да се отрази в закони. Всичко ставаше така: някакъв закон, който решава нещо си, в никаква връзка с други.
Така че това, което е направено за първи път, според мен е един принос. Това, което бих искал да кажа, е това, което и тук стана ясно в дискусията, съсловните организации, както и пациентските организации трябва да преведат тази концепция на разбираем език за своите членове, тъй като това все още не се е случило. През 2009 г. ние заедно с Българския лекарски съюз, с Българския фармацевтичен съюз с предишния председател обикаляхме страната и казвахме, че трябва да се решат 10 важни въпроса, които касаят и медицинските сестри.
Така че без да се преведе на този език от съответните организации, тази концепция няма как да бъде подкрепена и мисля, че това все още предстои.
В тази връзка аз бих ви предложил това „Партньорство за здраве“ все пак да бъде облечено в някаква форма, която има някаква стойност, например както беше Общественият съвет по време на правителството, когато министър беше проф. Петров, където пак участваха съсловните и пациентските организации и други обществени организации. Там минаваха основно и наредби, и закони, които позволяваха в оперативен порядък първо да се стиковат преди да бъдат публикувани на сайта.
Също така това, което е много важно и което ние очакваме, след тази концепция, която ние познаваме доста добре, е свързано с какъв план за действие ще бъде актуализирана от съществуващи от предишната стратегия. Защото там са нещата, които реално се виждат какво ще се случи. Иначе каквото и сега тук да говорим, то е просто като концепция и няма реалистично покритие.
Например, да, трябва да намалим детската смъртност, кардиологичната и т.н. Но това трябва да се види как ще се случи по години и какви точно конкретни мерки ще се предприемат. Вие знаете преди месец, когато се дискутира въпроса за проблема с кардиологията изобщо, която води до най-голямата смъртност, за първи път този въпрос се постави. Иначе предимно се говореше за онкология, онкология и т.н.
Другото, което за първи път виждаме, е прогенерична политика. Това, което ние сме казвали, че българското здравеопазване съществува благодарение на това, че се мъчим лекарите да работят безплатно, то по същия начин и цените на лекарствата са доста ниски, особено тези, които се касаят за генерични лекарствa.
Мисля, че в края на краищата трябва да има един баланс – иновативни, генерични така че, пациентите да бъдат най-добре обслужени според показанията.
Мисля, че някои от статистическите данни не са верни, а именно, че болниците имат бюджет 52 процента, тъй като те са някъде с 1 млрд. 300 млн. А при 3 млрд. 300 млн. няма как да са 52 процента. Но това, което се обсъждаше още при бюджета на касата в парламента, аз ви казах, че профилактиката трябва да видим как започва да се реализира. Профилактиката на заболяването не трябва да бъде само като декларация, а какво точно ще се направи, за да се намали този натиск към здравната система, респективно към болничната помощ.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Таушанов.
Аз мисля, че чухме политиците, съсловните организации, пациентите и предлагам да вървим към финални думи.
Още една пациентска организация желае думата. Заповядайте, госпожо Хаджиангелова.
ДИАНА ХАДЖИАНГЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Добър ден на всички. Ние бихме желали да чуем следното - Постоянно се говори в обществото за пакети – основен пакет, спешен пакет. Моля ви за по-голяма конкретика. Въпросът ми е към министъра, защото в крайна сметка ние се интересуваме конкретно какво ще получим от здравеопазването примерно срещу основния пакет. Няма конкретика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще си позволя да Ви прекъсна, госпожо Хаджиангелова. Темата за пакетите не е обект на днешното заседание. Мисля, че при обсъждането на Закона за здравното осигуряване ще имате възможност да се запознаете с този въпрос. Сега смятам, че в концепцията бяха маркирани основните граници.
Затова ще има достатъчно прозрачност и ще го чуете. Но сега, в рамките на това заседание мисля, да не го дискутираме, освен, ако господин министърът не иска да изпадне в някакви подробности и детайли.
Господин министър, искате ли думата за финални изречения?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Освен да благодаря на комисията, госпожо председател, и още веднъж да поднеса извинения, че наистина на по-ранен етап не направихме тази презентация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на всички за участието в заседанието и пожелавам приятна вечер.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Даниела Дариткова)

Стенограф:
(Божидарка Бойчева)