Стенограма от заседание на комисията, 23.04.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 13




На 23.04.2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на състоянието на болниците с най-големи задължения, № 554-02-37, внесен от Димитър Георгиев Шишков и група народни представители на 20.03.2015 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 02.02.2015 г. – второ гласуване.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,40 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Вече е тук министъра на здравеопазването и го приветстваме с добре дошъл.
Предлагам на вашето внимание дневния ред, който предварително ви беше оповестен:
1. Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на състоянието на болниците с най-големи задължения, № 554-02-37, внесен от Димитър Георгиев Шишков и група народни представители на 20.03.2015 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 02.02.2015 г. – второ гласуване.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред?
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! В чл. 27 от нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание е казано, че в последния до един час и половина от заседанията на постоянните комисии, всяка първа сряда или четвъртък на месеца, ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални устни въпроси, отправени от членове на комисиите на самото заседание.
В ал. 3 на същия член е казано, че „в случай на отсъствие на министъра по уважителни причини“ – каквото беше отсъствието му на последното заседание преди ваканцията – „комисията съгласувано с него определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси.“
Моят въпрос към Вас е кога ще се състои така наречения блиц контрол?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Тук е министърът на здравеопазването, към него е отправен този въпрос.
ХАСАН АДЕМОВ: Не, не, Вие сте председател!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, тъй като наистина беше обявено в заседанието преди празниците, че ще се състои блиц контрол, дали сте в състояние на днешното заседание, ако се подложи на гласуване, да се проведе?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Да, разбира се. Готов съм да отговарям на поставени въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други изказвания или предложения по дневния ред?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Правя процедурно предложение, ако се приеме предложението на доктор Адемов за блиц контрола, то да бъде включено като т. 3, тъй като имаме и важен законопроект за разглеждане, който не търпи отлагане.
Така че, ако бъде прието предложението на доктор Адемов, то да бъде като трета точка, тъй като правилникът не казва коя точка да бъде.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Има две процедурни предложения. Все пак трябва да се спазва правилникът, който беше цитиран преди малко, че ако е т. 3, тя трябва да е час и половина преди края на заседанието. Тоест, това налага да определим и край на заседанието, защото т. 2 се предполага, че ще бъде доста обемна във времето.
Имате ли предложение за финала на днешното заседание, за да можем да изпълним правилника в случай че се приеме предложението на доктор Адемов, за да мога да подложа на гласуване всички хипотези.
ХАСАН АДЕМОВ: Това не е мое предложение, това е текст от правилника.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаеми колеги народни представители, тъй като темите, които днес ще се обсъждат, са изключително сериозни и обемисти, аз предлагам едно разширено заседание с край 18,00 ч.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Има ли други предложения?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо председател, аз мисля, че при самото обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване на министъра така или иначе ще му се налага да отговаря на доста и различни въпроси. Аз мисля, доктор Адемов, че ще имате абсолютната възможност да си зададете Вашите въпроси, както и всички останали колеги.
Моето предложение е и в тази връзка, тъй като вече е 15,45 ч., заседанието на комисията да продължи до 19,00 ч.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз искам само да направя коментар на Вашето изказване. По правилник няма как да се коментират теми, които са извън законодателната ни дейност и на текстовете, които се разглеждат. Така че хипотезата, че могат да се разискват всички теми, касаещи сегашното състояние на здравеопазването и актуални въпроси във връзка със законопроекта, не е коректна.
Имаме няколко предложения.
Министърът изяви желание да вземе думата, след това ще подложа на гласуване всички предложения.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Извинявайте, това е решение, което вие ще вземете. Аз пак казвам – да не остава с впечатление доктор Адемов – благодаря на мнозинството за оръжието с въпроси. Абсолютно съм готов да отговарям на всички въпроси, на всеки от народните представители.
Моето впечатление обаче е, че такава процедура би – как да кажа – затруднила вашата работа по законопроекта, който мисля, че е в основата на заседанието.
Доктор Адемов, аз съм готов да отговарям на въпроси на извънредно заседание, ако комисията е решила. Но моля да не се сбива, да не се претупва работата по законопроекта. Това е нещото, което ще кажа, но декларирам още веднъж, че съм готов да отговарям на всякакви въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър! Аз искам още отсега да предупредя народните представители, че съм сигурна, че днес не е възможно да приключим с второто четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване и обявявам, че ще имаме извънредно заседание следващата сряда, защото в четвъртък има обявена „кръгла маса“. Така че тогава ще довършим неразгледаните точки.
Сега подлагам на гласуване предложенията в поредността, в която са постъпили.
Първо подлагам на гласуване предложението на доктор Адемов като т. 3 да бъде включен блиц контролът в днешния дневен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 9, "против"- 1, "въздържали се" - 4.
Предложението на доктор Адемов се приема.
Сега подлагам на гласуване двете процедурни предложения за край на заседанието. Първото е до 18,00 ч.
Моля, гласувайте това предложение за приключване на заседанието в 18,00 ч..
Гласували: "за" - 14, "против"- 1, "въздържали се" - няма.
Предложението за край на заседанието в 18,00 ч. се приема.
Ако не възразявате, няма да подлагам на гласуване второто предложение, мисля, че е безпредметно.
Искам да предупредя, че час и половина преди края на заседанието, тоест в 16,30 ч. ние трябва да започнем с блиц контрола.
Сега подлагам на гласуване дневния ред с направените и приети процедурни предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на състоянието на болниците с най-големи задължения, № 554-02-37, внесен от Димитър Георгиев Шишков и група народни представители на 20.03.2015 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 02.02.2015 г. – второ гласуване.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на състоянието на болниците с най-големи задължения, № 554-02-37, внесен от Димитър Георгиев Шишков и група народни представители на 20.03.2015 г.
Давам думата на вносителите. Доц. Шишков, заповядайте.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги и гости, ще ви прочета мотивите, които бяха в основата за това мое предложение.
Натрупаните безконтролно задължения на голяма група болници е подминаван проблем от предишните правителства и министри и сега продължава да генерира загуби. Това ще се отрази негативно на бъдещите реформи, заложени от Министерството на здравеопазването и от управляващата в момента коалиция.
Два са основните проблема в сферата на здравеопазването у нас. Най-напред трябва да се променят взаимоотношенията между доболничната и болничната помощ. Държавните и общинските болници са натрупали към края на миналата година дългове за 425 млн. лв. и повече. Една от многото причини за генериране на дълговете са лошото управление, недофинансиране на системата, делегираните бюджети, неправилното разпределение на оскъдните средства, непоемането на спешност от голяма част от частните болници и т.н.
Практиката е най-много дългове да трупат големите държавни болници, през които минават най-много спешни пациенти и се лекуват най-тежките случаи. Държавните болници дължат над 367 млн. лв., а по-малките общински – 57 млн. лв.
Общо просрочените плащания са близо 148 млн. лв. Големи длъжници традиционно са и най-големите болници като Пловдивска университетска „Св. Георги“, която е най-голямата в България и дължи над 40 млн. лв., Старозагорската „Проф. Стоян Киркович“, която беше пред фалит, „Пирогов“ и други.
Специалисти твърдят, че обявените задължения са занижени и има двойни счетоводства. Други твърдят, че се завишават нарочно задълженията. Къде е истината и къде е лъжата, смятам, че една такава подкомисия може да даде отговор.
Причините за тези дългове са различни и обществото и политиците спекулират с тях. Налагат се оздравителни мерки и кадрови промени там, където е необходимо. За да се предотвратят политически назначения, трябва да са ясни причините за натрупаните дългове. Истината е, че дължим на обществото, което означава неприкриването на причините за недоверието към здравната система. В никакъв случай не става въпрос за лов на вещици и смятам, че не трябва да допускаме да се случва какъвто и да е политически реваншизъм с тази подкомисия.
Натрупаните безконтролно задължения на голяма група болници е подминаван проблем, който смятам, че ние наистина трябва да решим, да покажем нашата воля на хората да казваме истината. Идеята за създаването на тази подкомисия е най-вече да излезем с единно становище за причините, довели до тези дългове, което ще покаже допуснатите грешки в управлението на цялата система.
Изводите от една подобна подкомисия могат да бъдат основа за настоящата и бъдеща реформа в здравеопазването, както и връщане на доверието на гражданите към Националната здравноосигурителна каса. Неназоваването на причините не ще помогне за спазването на бъдещия закон за здравното осигуряване. Никой не желае вече да плаща здравни осигуровки за лошо управлявано здравеопазване.
Така че апелирам, нека да върнем доверието на хората към политиците и в частност към здравеопазването, като покажем с тази подкомисия, че имаме и волята да кажем истината на хората.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шишков.
Господин министър, искате ли да вземете отношение?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз благодаря, госпожо председател! Разбира се, решението дали да се създаде комисия или не е на народните представители.
Това, което мога да кажа аз, е, че независимо от вашето решение правителството и министерството, разбира се, са взели цяла поредица от мерки. В новия устройствен правилник на министерството има създадена цяла нова структура, която се занимава с анализи на седмична и на месечна база за състоянието на болниците, разбира се, основно в болниците, в които държавата продължава да е собственик. Но държим и една доста пълна картина.
Другата амбиция, която се надявам включително и адекватно да реализираме и през законодателните промени, които предлагаме, е да се отстранят и системни причини, защото не винаги, а дори и в чести случаи, причината за лошото финансово състояние на определени болници не е немукаетлък на ръководители и кражба. На места има и системни причини, които на структурно ниво, през законодателни, при нормативни промени трябва да бъдат отстранени и всичко това са части от предложенията, които правителството прави и ще прави.
Тоест, така или иначе ние вършим тази работа. Бихме могли да я предоставим във всеки един момент на комисията при нужда. А иначе, ако се състави такава анкетна комисия, ще бъдем на разположение, разбира се, да я подпомагаме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Откривам дебата и ще си позволя да дам думата първо на себе си.
Уважаеми колеги, още при стартирането на процедурата за събиране на подписи по предложението за създаване на временна анкетна комисия имахме разговор с колегата, който е инициатор. Аз изказах своето становище и го потвърждавам и сега.
Смятам, че практиката Народното събрание да функционира чрез временни анкетни комисии е неприемлива. Постоянните комисии съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание имат абсолютно всички правомощия да изискват, да анализират и да изследват казуси и процеси, които касаят предмета на дейност на комисията.
В този смисъл няма ограничения Комисията по здравеопазването да се заеме с този проблем в състава и с правомощията, които има. Създаването на временна анкетна комисия съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда и харчене на допълнителни средства, защото всяка анкетна комисия се финансира допълнително от бюджета на събранието.
Смятам, че като отговорни народни представители трябва да се опитаме и в рамките на задълженията и правомощията, които имаме, да свършим работа, без да утежняваме допълнително бюджета на събранието.
Освен това практиката на Народното събрание показва, че темата за разисквания за дейността и задълженията на болниците е факт още от десет години.
Запознах се със стенограма на Комисията по здравеопазването още от 2005 г. – тук има присъстващи народни представители от тази комисия, които могат да ни кажат повече факти около нея – в която на закрито заседание е бил изслушан доклад на министъра на здравеопазването, на който са разисквани задълженията на болниците основно с държавно участие в капитала, преобладаващо държавно участие.
От друга страна, смятам за неприемливо дублирането на функции от законодателния орган, какъвто е Народното събрание, с изпълнителната власт, защото има твърде много институции в държавата. Вече една от тях е посочена – Министерството на здравеопазването чрез съответния финансов одит. Проверки на лечебните заведения могат да бъдат осъществявани от Агенцията за държавна финансова инспекция, която е администрация към министъра на финансите, осъществява финансова инспекция, чиято основна цел е да защитава публичните финансови интереси съгласно Закона за държавната финансова инспекция.
От друга страна, Сметната палата също може да осъществява проверки на лечебните заведения. От трета страна, има и отделни постановления на Министерския съвет, които касаят финансовата дисциплина и контрола на лечебните заведения.
Между другото, и Изпълнителна агенция „Медицински одит“ освен качеството на медицинските услуги, в правилника си и в докладите, които ежегодно публикува на интернет страницата си, дава анализ и на разходите, които имат лечебните заведения по отношение на финансирането им от републиканския бюджет. Касата също проверява лечебните заведения, но по-скоро само тези – естествено – които имат договор с нея.
В тази връзка смятам, че има достатъчно компетентни държавни органи, които осъществяват контрол спрямо лечебните заведения с блокираща квота или държавно или общинско участие в капитала и смятам, че в този аспект министърът на здравеопазването е компетентният, който може да събере, да поиска, да анализира и да предостави на народните представители съответната информация.
Аз бих искала във връзка с изказването, което правя, защото в никакъв случай не искам да неглижирам проблема, аз категорично смятам, че отново трябва да се разисква проблемът със задълженията на болниците, защото е факт, че поставени в едни и същи условия на функциониране, има лечебни заведения, които са в добро финансово състояние, и такива, които са натрупали значителни задължения.
В този смисъл би следвало да има последващи действия, които да касаят както законовата, така и подзаконовата нормативна уредба.
Аз бих искала да предложа алтернатива на предложението на колегите – да възложим на министъра на здравеопазването да представи доклад относно финансовото състояние на държавните лечебни заведения за болнична помощ, който да бъде изслушан на заседание на Комисията по здравеопазването. Това е съгласно чл. 110, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
След като чуем изказванията на всички колеги, аз ще подложа това предложение на гласуване, както и предложението за създаване на временна анкетна комисия.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само, ако мога да помоля, ако се приеме второто предложение, с което възлагате на министерството определена дейност, срокът да бъде едномесечен. Тогава ще имаме една пълна яснота. Тоест, предлагам срокът да не е по-малък от един месец, ако се приеме това предложение, защото няма да бъде пълен доклада и това, по което работим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Доктор Лъчезар Иванов поиска думата. Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър. Аз искам да започна с това, че неслучайно държавното устройство на страната е организирано така, че да има разделение на властите.
Считам, че Народното събрание и в частност Комисията по здравеопазването не може да се превръща в съдебен орган, не може да се превръща в арбитраж или трибунал.
Искам да споделя това – говоря от мое име – че аз водих разговори с доц. Шишков и още тогава изказах моите съображения.
Искам да споделя с вас, уважаеми дами и господа, че през 2005 г. ноември месец, тогава министър на здравеопазването беше проф. Радослав Гайдарски. При закрито заседание, както беше споменато от уважаваната наша председателка, той изнесе подробен доклад, който беше изготвен от Министерството на здравеопазването, където се разглеждаха задълженията на девет лечебни заведения с – ще говоря по памет – с близо 200 млн. лв. задължения. След това тогавашният министър на финансите господин Орешарски и Министерството на финансите бяха направили подробен анализ. Те се явиха пред нас в Народното събрание и заедно с тези ръководители на лечебни заведения, които всъщност имаха натрупани огромни сметки.
Какво искам да кажа пред всички вас? От тогава до сега аз имам чувството за едно дежа вю, защото още от тогава всички знаем, че клиничните пътеки са недофинансирани, 60 – 70 процента са недофинансирани. Още тогава беше констатирано, че колкото повече работят лечебните заведения – особено за спешна помощ – при парите, които се отделят, те натрупват все повече загуби, които загуби няма как да бъдат компенсирани, когато лечебните заведения са държавни.
Сега аз бих искал да се обърнем към вас и към всички мои колеги и да кажа, че Народното събрание и в частност Комисията по здравеопазването – това, което направи като предложение доктор Дариткова – Министерството на здравеопазването да си свърши своята работа чрез своите компетентни органи. Да направят съответните проверки и след като се направи това, да се направи един анализ. И тук всъщност ние като законодатели да намерим формата и начина чрез промяна в закона, за да може да има някакъв резултат.
Аз ви дадох пример от 2005 г., сега сме 2015 г. Мога да ви кажа, че нищо оттогава досега не се е променило и никакви предложения не са осъществени. Вие, господин министър, имате законодателна инициатива чрез Министерския съвет и ние, народните представители считаме, че точно затова при обединените усилия на Министерството на здравеопазването и на Комисията по здравеопазването могат с ваши предложения, с направената съответно комисия, която вие ще си определите, съответните органи, които ще участват в проверката и тук, съвместно с вас, ние да направим или по ваша инициатива да се направят законодателни промени.
Това, което при цялото ми уважение към вносителите – доктор Шишков и други наши колеги – бих искал да кажа, че аз не бих приел тук, в комисията предложението за създаване на подкомисия и ние да бъдем трибунал, да изслушваме наши колеги, да питаме, при положение, че ние знаем защо и къде са заложени проблемите за натрупването на дългове от съответните болници.
Да, вероятно има финансови нарушения за тези натрупани дългове, но затова има органи и примерно за тези натрупани средства съответните институции трябва да вземат компетентно отношение.
Аз ще се присъединя – казвам, че говоря от свое лице – към предложението на доктор Дариткова за това, че всъщност Министерството на здравеопазването трябва да свърши своята работа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на доктор Иванов.
Има думата доктор Кирил Добрев. Заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Ще бъда кратък. Уважаеми колеги, аз ще се присъединя към тезата на колегите, които говориха преди мен, за да изтъкна, че Комисията по здравеопазването и институцията Народно събрание не разполагат с необходимия капацитет и експерти, за да направят тази проверка цялостно и пълно. Аз считам, че тази възможност има Министерството на здравеопазването със своя инспекторат, с медицинския одит, с експертите-специалисти и с други държавни институции, с които може да разполага.
Наистина трябва да се направи една проверка и да се даде една представа за състоянието на болниците-длъжници, основно на държавните болници с над 51 процента държавно участие и добрият подход би бил да предложим на министъра да внесе резултата в Комисията по здравеопазването и да ни запознае с това състояние.
Освен това най-бързият начин да се осъществи тази проверка и да имаме пълна информация в 30-дневен срок, както министърът предложи, това е, ако тя се осъществи от Министерството на здравеопазването. Няма капацитет една временна комисия да извърши това нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Заповядайте, доктор Церовска имате думата.
ВЯРА ЦЕРОВСКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз също искам да се присъединя към мнението на колегите по причина, че министерството е това, което дава разрешително за дейност. Освен това то е това, което гледа стандартите на болниците. На практика вече е вчело мерки, за да може тези отчети, които се получават от болниците всеки месец или всяко тримесечие, не само да отлежават в Министерството на здравеопазването, но да бъдат анализирани и от тях да се правят съответните изводи.
Бих искала да кажа по отношение на доверие към институцията. Ами всяка институция трябва да работи за своето доверие, защото, както критерии за това, че има натрупани дългове в болниците е лош знак за самото здравно заведение, по същия начин бих искала да кажа, че ако има натрупани много задължения по време на управление на дадено министерство или правителство, това също не е добър показател за управление на самото правителство и за управление на самото министерство.
Така че всеки трябва да си поеме отговорността и да може по най-адекватния начин да окаже съдействие тогава, когато тези причини не са в самия управител на лечебното заведение, а когато има така наречените системни или други грешки.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Церовска.
Ако искате да сме справедливи към колегите от опозицията, сега ще дам думата на доктор Райнов.
Доктор Райнов, заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, господин министър, колеги, гости! Всичко това, което се каза дотук, е вярно – че през ноември 2005 г. на закрито заседание беше изнесен доклад на Министерството на здравеопазването за проблемите на болниците. Да, наистина задълженията на държавните болници към нея дата бяха 200 млн. лв. Но всъщност това е нещо, което всеки един министър, влизайки в министерството, прави. Като принципал на заведенията, за които той отговаря, той трябва да види с какво разполага, какво се случва.
Само припомням, че благодарение на мерки, които се взеха тогава, юли 2009 г. болниците приключиха с 39 млн. лв. задължения. Оттам насетне какво се случи – не коментирам.
Сега пак се връщам на темата на днешното заседание. Темата на днешното заседание е предложение за съставяне на комисия, под което стоят и наши подписи, в това число и моят. Тази комисия да разбере как са се натрупали тези вече близо над 500 млн. лв. задължения. В никакъв случай тук не става въпрос да се обвинява някой – какво, защо и как - важното е да се види как са натрупани тези задължения, да се направят изводите, за да може тук със съответните законови промени да не се получават повече такива неща.
Когато тук се казва: да възложим на министъра, мисля, че министърът по закон е длъжен това да го направи. След като шест месеца от встъпването си в длъжност той не го е направил, вероятно ние ще трябва да се заемем с това.
Така че поддържам предложението за съставяне на такава комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Има думата господин Семир Абу Мелих. Заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, в подписката за анкетната комисия – сигурно знаете – аз съм единственият от ГЕРБ, който се е подписал. Не съм се подписал по грешка или защото съм заблуден или извън линията на поведение на моята партия. Обратно. Нещата, които казаха колегите, са абсолютно верни. Тази комисия можеше да се захване с тази работа.
Но има един друг момент. Аз силно и лично много вярвам в личната инициатива на народния представител. Един народен представител, като тръгне с една такава инициатива, той в никакъв случай не е злонамерен или да иска да злепостави министъра или някого от администрацията. В никакъв случай! Да не говорим пък, че те са от една партия. Тоест, тук няма политически момент: дайте да атакуваме министъра.
За мен това е една инициатива от един народен представител, който иска да хвърли едно око какво се случва там. Нищо лошо няма в това.
Относно разходите, които тази анкетна комисия ще направи, аз не знам какви са разходите. Предполагам, че не са в стотици хиляди лева. Аз лично примерно съвсем спокойно мога да си плащам пътните. Аз съм от Бургас и едно 500 лв. на месец харча от Народното събрание. Шест месеца ще се лиша от тях. Доктор Шишков също може, другите също могат. Има една българска поговорка: скъперникът два пъти плаща сметката.
Не трябва да гледаме много дребно на тези неща. Обратното, всяко едно обществено предприятие, което губи пари на данъкоплатец, тези, които са ни пратили в Народното събрание, трябва да бъде проверявано десет пъти и от правителство, и от парламента, и от Европейския съюз, откъде ли не. В края на краищата това са наши пари, които се губят някъде и аз искам да знам къде отиват. И аз искам да знам! Вие не искате ли да знаете? Губят се 400 млн. лв. Това са страшно много пари.
Затова аз ще подкрепя създаването на тази анкетна комисия. Пак повтарям и подкрепям това, което каза госпожа председателката – нашата комисия можеше да се занимае със същото. Но защо пък не да няма и още една?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Абу Мелих.
Доц. Кючуков, имате думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Изказвам се в подкрепа на предложението на доц. Шишков, защото смятам, че една такава комисия няма да бъде излишна. Напротив, една такава комисия ще допринесе за изясняване на причините за големите задължения на някои здравни заведения.
Изхождам от думите на господин министъра, че ако бъде създадена такава комисия, Министерството на здравеопазването ще й съдейства. Тоест, по този начин отпада съмнението в експертния потенциал и възможности на Комисията по здравеопазването и евентуално на тази бъдеща подкомисия.
По отношение на финансовата част за подкомисията, уважаеми колеги, тук се касае за половин милиард лева. Ние не би трябвало при наличие на половин милиард лева, които висят на данъкоплатеца, да се скъпим за пет хиляди лева. Смятам, че точно този аргумент не би трябвало да използваме.
Освен това пак цитирам министъра на здравеопазването. Не е задължително тази комисия да се явява съдник на нашите колеги. Напротив, самият доктор Москов каза, че много често причините не се коренят в управлението на болниците. Има и други причини. Целта на тази комисия би била да установи другите причини, защото злоупотребите са обект на други органи, за да можем законодателно да им помогнем.
Между другото, искам да направя една лека поправка на предложението на доц. Шишков, който казва, че част от частните лечебни заведения не поемат спешност и си избират болните. Не само част от частните лечебни заведения го правят, но и част от лечебните заведения, включително и тези с държавно участие правят същото.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Господин Байрактаров, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз уважавам мнението на всички колеги тук, но искам веднага ясно и категорично да заявя, че представителите на Патриотичния фронт в тази комисия ще подкрепят създаването на временна комисия. Нещо повече, смея да заявя и да припомня на колегите, че България е парламентарна република. Върховен орган на управлението е Народното събрание. Не мога да приема мненията, които бяха изразени от останали колеги, че тази комисия и нейното създаване е маловажно. Точно обратното!
Тук само ще поправя вече като финансист колегите, че не става въпрос за 400 – 500 милиона лева, а става въпрос за няколко милиарда лева. Искам да ви припомня, колеги, че години наред българският парламент непрекъснато гласува актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, която касае именно на първо място покриване на задължения, натрупани от различни лечебни заведения.
Искам да ви припомня, колеги, че само за няколко години бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се е увеличил в пъти. Смешно е да говорим, че една временна комисия щяла да изхарчи някакви средства на фона на загубените милиони.
Тук има един рецидив, който се е насадил от години наред и една временна комисия ще има точно определен предмет на своята работа, а именно да изследва този момент и всички тези факти и обстоятелства, които тя ще установи, ще бъдат единствено и само в полза както на Здравноосигурителната каса, така и на Министерството на здравеопазването.
Освен това искам да ви обърна внимание, че само ако се бяхте замислили, неслучайно Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е дал възможност да се създават такива временни комисии. Неслучайно! Означава ли това, че вие, колеги, когато сте гласували този правилник, не сте знаели какво гласувате? Защото изпадате в една колизия.
Искам да ви припомня, че само през последните три – четири месеца в българския парламент работят няколко такива временни комисии, които постигнаха невероятни резултати. Такава е комисията за проучване състоянието на пенсионните фондове, която постигна невероятен резултат, даде ясна картина какво е състоянието и разби всичките врели-некипели, които се носят в публичното пространство. Такава е комисията, която установява какво е състоянието в енергетиката. Благодарение на тази комисия цената на електроенергията все още не е повишена. Нещо повече, мога в аванс да ви кажа, че има голяма вероятност тя да бъде понижена.
Ако това не са усилия на тези наши колеги и не показва, че има експертен потенциал, аз не мога да го приема това нещо.
Бих ви призовал да подкрепим създаването на такава анкетна комисия, която може да бъде и от осем члена – по един представител от всяка политическа сила, ако толкова ви притесняват разходите. Ние от Патриотичния фронт не се притесняваме, защото отдавна не ползваме парламентарни коли, всъщност никога не сме ги ползвали. Така че сме дали своя дан за икономиите.
Тук е важно да се види, колеги, че няма някакви тайни, задни мисли у някои, че той се притеснява някаква истина да излезе на бял свят. Все пак реалността е такава. От 2005 г. определени лечебни заведения непрекъснато трупат задължения. Непрекъснато! Ние не сме нито прокуратура, за да повдигаме обвинения, нито сме съд, за да съдим някого. Ние сме тук, за да вземем възможно най-добрите решения, които да предотвратят тези процеси.
Така че ние от Патриотичния фронт категорично ще подкрепим създаването на такава временна комисия и моя призив към вас, колеги, е да подкрепите наистина принципно създаването на такава комисия. Няма нищо лошо и страшно в това.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Доктор Адемов, имате думата. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, колеги! Аз лично и моите колеги няма да подкрепим създаването на тази комисия по следните причини:
На първо място тук, като че ли се бият два подхода. Единият подход е: не искаме да подкрепим създаването на тази комисия, защото тази комисия може да излезе с факти и обстоятелства, които по някакъв начин да хвърлят сянка върху едно или друго управление. Защото вижте, 2005 г. задълженията на болниците са 191 млн. лв. В края на периода благодарение на взетите мерки от екипа на Министерството на здравеопазването нещата се промениха.
Доктор Райнов преди малко каза, че в края на мандата на тройната коалиция през 2009 г. тези задължения бяха 39 млн. лв. През следващите години, през времето, през което управлява знаете коя политическа партия – през по-голямата част от времето – задълженията нарастват.
Остава – съжалявам за израза – блудкавото усещане, че се създават някакви условия за прикриване на това кой носи отговорност за това увеличение на задълженията. Това, от една страна.
От друга страна, с цялото ми уважение към доц. Шишков и това, което той предлага, там остава също едно усещане – блудкаво усещане го наричам аз – усещането, че тази анкетна комисия и резултатите от нея ще бъдат използвани като алиби за уволнение на тези директори, без екипът на министерството да поема отговорност за това.
Ето затова аз няма да подкрепя тази комисия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За реплика има думата доктор Лъчезар Иванов. Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми доктор Адемов, ние с Вас сме присъствали на изслушването през 2005 г. Аз искам да кажа, че това блудкаво усещане и в двата варианта, които споменахте, го формулирахте доста правилно и аз съм съгласен с Вас.
Но аз искам да направя към Вас следната реплика: Господин Адемов, няма по-политически орган от парламента. Затова аз мисля, че когато се прави финансов анализ на натрупани дългове, е редно да бъде направен от съответните специалисти, където няма присъстващи на ДПС, на ГЕРБ, на БСП – да не изреждам всички политически партии. Този финансов отчет, който примерно са предали съответно директорите на лечебните заведения, трябва да бъде одитиран. Ние тук изброихме различните институции, които ще вземат отношение. Те като специалисти и експерти ще кажат своята дума. Тук, както Вие сам казахте, всеки един от нас има някакво политическо убеждение и този орган, независимо дали ще бъде на паритетен, не коментирам на какъв принцип ще бъде, ако изобщо се стигне до такава комисия, как ще бъде избран, за да има баланс.
Ето, самият начин на изграждане на комисията, ако се стигне до такава комисия, да има примерно по един представител от всички политически партии или примерно да бъдем на квотен принцип, както народът ни е избрал. Ето ви политическият елемент, от който ние като Комисия по здравеопазването в това Народно събрание не можем да избягаме, тъй като ние самите сме политици.
Затова аз мисля, че работата трябва да бъде свършена от съответните професионалисти.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Аз ще си позволя втора реплика.
Уважаеми доктор Адемов, категорично отхвърлям внушенията за желание на политическа партия ГЕРБ да прикрие факти, които са били свързани с управлението на сектор здравеопазване през нашия мандат.
Именно затова смятам, че министърът на здравеопазването, който знаете, че е от друга политическа сила, ще бъде абсолютно обективен, коректен и експертен в изнасянето на факти към доклада. В този смисъл за мен е по-полезно, когато се говори за здравеопазване, правят се анализи, правят се внушения те да не бъдат политически, а да бъдат експертни, защото това е полезно за системата.
За трета реплика давам думата на господин Байрактаров и накрая – министърът на здравеопазването.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, защото точно исках да кажа това, което и Вие казахте – че не е колегиално, не е коректно да се правят внушения, господин Адемов, защото това, което направихте, е точно внушение. А именно тези внушения чрез тази комисия иска да разсее колегата доктор Шишков.
Затова казвам, че това е правилното решение.
Естествено, Вие си имате право на мнение. Само искам да Ви припомня, че неслучайно предложих 19,00 ч. за край на заседанието, защото вече е 16,30 ч. Така че мисля, че можем да приключим с едно гласуване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Адемов, имате думата за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ: Аз искам да благодаря за тези реплики и да благодаря на доктор Лъчезар Иванов, защото това, което казах аз, той го каза с други думи.
На следващо място, доктор Дариткова и господин Байрактаров, уважаеми колеги, моля ви да не бъркате усещанията с внушения. Има огромна разлика. Ако искате, мога в детайли да ви кажа какво означава едното, какво означава другото.
Затова, колеги, за да няма такъв тип съмнения, има си изпълнителна власт, която да се заеме със случая, да поеме отговорност за това и да излезе пред комисията и пред обществото със съответните резултати.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Господин министър, призовавам за краткост в изказванията, защото напредваме във времето.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз дори мога да спестя изказването си, но да кажа собственото си впечатление от дискусията.
По принцип съм за всеки опит, всяка идея да има контрол и той да бъде с максимална политическа подкрепа. В този смисъл съм съвсем ОК с предложенията, които народният представител доктор Шишков внася.
Само че, обръщам се и към него, по същество доктор Адемов в момента обоснова причините, поради които пък и неговата парламентарна фракция няма да подкрепи това нещо. Защото, ако разговорът в една такава комисия върви „по време на моето управление беше добре, а по време на твоето стана зле“ за мен от тази комисия няма смисъл. Аз съм сигурен, че и доктор Димитър Шишков не иска това като вносител на предложението за тази комисия. Защото, когато водим този разговор кога са били задълженията, трябва ясно да кажем, че имаше време, в което държавата можеше да покрива задълженията на болниците. Дали това е добра политика или не – отделен въпрос, но формално накрая на годината болниците нямат задължения.
Ако си говорим за структура на задълженията, трябва да кажем, че след 2009 г. във връзка с европейския одит имаме различна ситуация. И тук трябва да търсим начина, по който излизаме, ангажимент на собственик към собственик и всичко останало, за което сме си говорили тук в тази комисия. Но това наистина не е разговор, който може да протече по линията „моето управление беше по-добро от твоето“. Аз в такъв разговор няма да участвам.
Извинете ме, дами и господа народни представители, но и не бих съдействал на такъв процес.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Гьоков, доктор Джевдет Чакъров, доц. Шишков – това е редът за изказвания.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги и гости! Аз ще бъда съвсем кратък, защото стремглаво се приближаваме към трета точка от дневния ред.
Аз искам да декларирам, че аз и парламентарната група на БСП – Лява България ще подкрепим създаването на такава комисия в Комисията по здравеопазването и в пленарна зала, ако се налага.
Напълно съм съгласен с мотивите, които изтъкна доктор Шишков и няма да ги повтарям. Ще се опитам да дам още малко мотиви за създаването на тази комисия.
Първият ми мотив е, че аз оставам с усещането, не правя внушение, оставам с усещането, че министерството някак си се „дърпа“ от свършването на това задължение, което вие смятате, че има. Откъде идва това мое усещане? Идва от това, че вече шести месец се управлява, задълженията продължават да се натрупват. Тук се каза колко са. Ние задаваме няколко пъти въпрос, господин министър, за болниците, чийто пари са в КТБ, защото това ще бъде също част от работата на тази комисия. И досега нямаме адекватен отговор или поне адекватни действия от Ваша страна.
Следващият ми аргумент в тази посока е, че една такава комисия, която в момента в предложението е на пропорционален принцип, но ние ще настояваме тя да бъде на паритетен принцип, няма да допусне лов на вещици и така да го отнасят политическите противници - ръководители на болниците, както се случи последния път - най-близко назад във времето в министерството при уволнението на 30-ината служители на министерството.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви да се придържате към темата. Ще имаме блиц контрол, тогава можете да дадете воля на въображението си и да коментирате теми, които не касаят точката.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Още доста аргументи мога да ви кажа в посока на създаването на такава комисия, но ще приключа заради времето.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Всеки един от ангажиментите, които правителството и в сферата на здравеопазването Министерството на здравеопазването е поело, са свършени. Ако в блиц контрола ми зададете въпрос за КТБ и болниците, аз ще Ви отговоря.
А иначе решението на тези проблеми, разбира се, е в анализа. Но решението на тези проблеми е много повече в законодателни промени, които променят системата. А след още половин час на тази тема законодателната промяна, доколкото разбирам, ще бъде отложена за друг ден. Това означава най-малкото още една седмица да не се направи законодателна промяна. Нали така?!?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър!
Доктор Чакъров, имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Господин министър, колеги, аз ще бъда кратък с оглед на това, че ние вече представихме нашата позиция. Аз ще се базирам на изказването, което направи доктор Лъчезар Иванов, който каза, че от години – той посочи един много сериозен времеви период – нищо не се променя. В един период недостигът е по-голям, в друг по-малък, малко по-добро управление, по-сериозен контрол, но винаги има дефицит и недостатък.
В момента какво си поставяме за цел? Подобряване състоянието на болниците. Още от сега до голяма степен можем да кажем, че правилно каза доктор Иванов – колкото повече работи дадено здравно лечебно заведение, толкова по-големи дефицити реализира.
Леко съм обнадежден от това, което каза министър Москов, че ще се търсят начини това да се преодолее. Но самият доктор Иванов – аз ще го цитирам за пореден път – каза, че досега нищо не се е променило, нищо не се променя. Ето това е, което трябва да видим. А тези болници могат да ни дадат сериозна база за обосновка, да има една сериозна извадка, на базата на която да подходим и да видим какво да се променя и как да се променя. Защото системата функционира, ние вървим назад, финансовият ресурс се увеличава, а качеството и ефективността не са на това ниво, на което всички имаме потребност и това трябва да се случва.
Господин Байрактаров, ще си позволя да кажа, че Министерството на здравеопазването има целия административен капацитет, всички компетенции да направи това проучване, да даде базата. Министър Москов не е много съгласен с това, което казвам. Но наистина те формират политиките в областта на здравеопазването, да дадат идеите, ние да ги обсъдим и щом всички застанем на определени позиции, да преодолеем всичко това.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Чакъров.
Доц. Шишков, наистина Ви моля много кратко!
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Само една дума ще кажа. Първо, не става въпрос за „кой“, а „защо“. Мисля, че това въобще не го разбрахте от моето изказване.
Ясно е, че стана трибуна за политиканстване и разбрах, че всеки си държи на своята партия. Въобще не става въпрос за това. Ако бъде прието това мое предложение, нека бъде паритетен вариантът, по който са представени политическите партии, за да няма мнозинство на някой друг, за да има някакво влияние. Единствената цел за създаването на тази комисия беше да помогна на моя министър и на министерството да извърши реформите, защото това е едни препъникамък, с който утре ще бъде употребен точно той с оправданието, че продължават да се трупат задължения.
Затова аз го правя с чисто сърце и с идеята да помогна именно за реформата. Как ще гласувате вие и какво е опасението и страха на някои от вас, си е избор на всеки един от нас в тази комисия.
Така че, благодаря ви. Това е, с което аз искам да приключиме, ако желаете.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Шишков.
За процедура, заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАРАКТАРОВ: Госпожо председател, аз правя процедурно предложение за пореден път за удължаване времето на работното заседание, защото виждате, че предстои един много важен законопроект, който де факто при така стеклите се обстоятелства ние дори няма да можем да започнем.
Аз ви моля, колеги, да преосмислите вашето решение и да удължим заседанието до 19,00 ч., защото виждате колко много хора има, поне един час можем да разглеждаме Законопроекта за изменение и допълнение за Закона за здравното осигуряване.
Ако не приемете това мое предложение за удължаване на работното време, правя второ процедурно предложение за извънредно заседание на комисията в понеделник.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Подлагам на гласуване първото процедурно предложение за удължаване на работното време до 19,00 ч. Формално не съм подложила на гласуване предложението на господин Байрактаров. Така че експертите-юристи казаха, че мога да го подложа на гласуване, въпреки че веднъж е гласувана темата.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 3, "против"- 5, "въздържали се" - 6.
Предложението на господин Байрактаров за удължаване на времето на заседанието до 19,00 ч. - не се приема.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това си е стандартна процедура. Все пак сме отпочинали от Великденските празници. Един час не е толкова дълго време, да работим малко повече.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Няма да го подложа отново на гласуване, господин Байрактаров, бяхме достатъчно консенсусни всички. Нека да запазим нервите си и самообладание, за да свършим още малко полезна работа.
Смятам, че беше консенсусно мнението на комисията, че трябва да има анализ на дейността на лечебните заведения за болнична помощ и натрупаните от тях финансови задължения.
Сега подлагам на гласуване двата подхода, които се оформиха за намирането на решение и да се получи информацията за състоянието на лечебните заведения.
Първо, подлагам на гласуване предложението, което направих за провеждане в едномесечен срок от това заседание на изслушване в комисията, по реда на глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на министъра на здравеопазването, който да представи доклад за финансовото състояние на лечебните заведения за болнична помощ с над петдесет на сто държавно участие в капитала.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 9, "против"- няма, "въздържали се" - 5.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението за създаване на проекта за решение за създаване на временна анкетна комисия за проверка на състоянието на болниците с най-големи задължения, № 554-02-37, внесен от Димитър Григоров Шишков и група народни представители на 20 март 2015 г.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 8, "против" – 3, "въздържали се" - 5.
Предложението на доц. Димитър Шишков за създаване на временна анкетна комисия за проверка на състоянието на болниците с най-големи задължения, не се приема.

Преминаваме към следващата точка – точка трета – от дневния ред:
Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първо думата има доктор Добрев от името на парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър! Бих искал да чуя Вашето виждане и интерпретация на информацията за стагнация в болници за активно лечение, в това число в областта на онкологията и спиране на приема на пациенти в последната седмица от месеца във връзка с лимитите във финансиране на болниците от Националната здравноосигурителна каса и оттам Вашето виждане за обръщане на концепцията от парите на здравноосигурения, които трябва да вървят с пациента, до последната седмица от месеца, когато пациентът върви след лимитите и по лечебните заведения.
Моля за Вашата интерпретация на това моментно състояние.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин министър. Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми доктор Добрев, дами и господа народни представители! Има две причини за това, което Вие наричате напрежение.
На места има съвсем обективни причини и доколкото визирате различните онкологични заведения – специфични – там има и обективни причини. Да кажем, една такава ясно идентифицирана, беше в онкологичната болница в Благоевград. Причината за напрежението и наистина произтичащата от методиката трудност за болницата беше свързано наистина с формална грешка на районната каса при формирането на прогнозните бюджети. Там причината беше това, че в края на миналата година – месец декември – в КОЦ – Благоевград, започва да функционира отделение-звено по лъчетерапия. То още в месец декември има шест или седем пациента. Но това не е отчетено. На всичко отгоре това е и нова методика, нова дейност за територията на цялата РЗОК – Благоевград. Тоест, има ясно заделен ресурс за това нещо по методиката, разписана между Касата и Българския лекарски съюз.
Това нещо е отчетено като обективна несправедливост, като неизпълнение на методиката. Тоест, тук не методиката е проблем, а неизпълнението й. На следващото заседание на Надзорния съвет, което е във вторник – нали, доктор Комитов? – ще бъдат взети решения за преразглеждане в тази връзка.
На други места, нека да бъда абсолютно откровен, причината за съществуване на определено напрежение е нежеланието на ръководствата на тези места да се разделят с практиките на управление досега. Нека да бъда ясно разбран. Никой, най-малко аз ще поддържам тезата, че методики, свързани с твърди лимити, е добро решение. Неведнъж сме казвали, че това не са стъпките на реформата, разписани в концепцията, а са мерки до законодателното обосноваване на всичко, което народните представители гласуват.
Използвам момента да кажа, че съм притеснен от факта, че такъв разговор за гласуване днес няма да се състои. В тази връзка навсякъде, където забележим обективна причина, поради която в болницата съществува напрежение, ще се гледа и ще се обсъжда.
А иначе във връзка с възникналите медийни твърдения и притеснения за състоянието на болниците, нека да кажем – и това е части от разказа за това как растат задълженията на болниците. Когато един мениджър на болница, а нека да бъдем наясно, те са малко, с единици изключения структуроопределящите болници преструктурираха начина на харченето си, начина на стопанското си харчене и влязоха в тези параметри, защото самите им ръководства знаят, че тези параметри са приемливи и възможни.
От гледна точка на това, че така или иначе, несъвършеното нещо, което е свързано с лимити, защото, когато нещо е твърдо лимитирано, то е несъвършено, представителите на Министерството на здравеопазването ще инициират, а и самият управител на Касата има такива предложения, предложения за частични промени в методиката, касаещи пациентите на хемодиализа, касаещи родилките – не че някой досега е ограничил броя на ражданията и всички около тази маса го знаят – и част от пациентите на интензивно лечение.
Тези неща и, разбира се, състоянието с лекарствата за онкология ще бъдат обсъждани. Нека да кажем, че лимитите за дейност в онкологията не са обвързани с лимити в лекарствата за онкология. Разговорът за лекарствата в онкологията е свързан с невъзможността днес вие да гласувате възможност на държавата да има инструменти, на Касата да има инструменти да ограничи влиянието на фармацевтичната индустрия върху начина, по който се структурират разходите на Касата.
Колкото по-дълго продължава това нещо, толкова по-дълго ще се питаме защо се случва така. Докато държавата и Касата нямат инструмент за това нещо, няма да бъдат изписвани медикаменти от първа линия в онкологията. Нали знаете защо?
Така че, много моля, дали тези, дали други, които народните представители….. Кое не е така?
ХАСАН АДЕМОВ: Законопроектът за здравното осигуряване стои в Народното събрание един месец. Защо го загубихме този месец?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Искате да стои още един месец ли, доктор Адемов? Това е ваша работа в крайна сметка, вие сте народни представители. Аз нямам контрол върху това нещо.
Аз съм тук, отговарям на вашите въпроси от блиц контрола. Народните представители са преценили, че това е по-важно, отколкото гласуването на закона и началото на тази процедура, защото аз съм съгласен, доктор Дариткова, че нямаше да можем да изчерпим тази процедура днес заради многото предложения.
Това е, доктор Добрев, отговорът ми на Вашия въпрос.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Следващата политическа сила е Коалиция „Лява България“.
Доктор Райнов, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Господин министър, този път въпросът ми няма да бъде примерно за закупуването на линейки от министерството, а ще бъде въпросът, на който вчера така и не получих отговор.
След като един месец цялото българско общество се тресе от проблемите в здравеопазването, директори на болниците се тресат от прословутите бюджети, пациентите са заплашвани от листи на чакащи, онкоболните са притеснени дали ще си получат лекарствата, в един момент се оказа, че решението на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса на 23.03.2015 г. е взето в нарушение на закона с 4 : 3 гласа и петият – по телефона.
Въпросът ми е кратичък и се надявам и отговорът да бъде кратък.
Считате ли, че това е законосъобразно – това, първо – и второ, ако не е, кой ще понесе политическата отговорност, защото смея да припомня, че първото, което пише в чл. 16, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, е, че минимум пет гласа са необходими за решението. Никъде не става дума за неприсъствено вземане на решение.
Второ, държавната квота в Надзорния съвет на Касата е по предложение на министъра на здравеопазването и се утвърждава от Министерския съвет. Ако според Вас е незаконно, кой ще поеме отговорност? Нека бъде кратичък и отговорът, защото от това решение произтекоха много неща през изминалия месец.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ама вярно ли искате да Ви отговарям за надзора на Касата при положение, че съм внесъл предложение за промяна на състава – количествения и качествения състав – на надзора на Касата, а Вие сте внесъл предложение това да отпадне?
Но ще Ви отговоря. Решението на Надзорния съвет на Касата е такова, каквото е. То е съобразено с параметрите на бюджета. Защо се стигна дотам да се получи дори момент на безвластие между предишния състав на Оперативното ръководство…..
ЕМИЛ РАЙНОВ: Господин министър, извинявам се, не говоря за съдържанието на решението. Говоря за процеса на взимане на решение. Това са две различни неща.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля ви да не нарушавате процедурата на диалог, доктор Райнов. Ще имате възможност после да коригирате.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Господин Райнов, ако Вие имате притеснения от незаконосъобразност на взимане на решението, Вие имате пълното право да го атакувате в справедливия български съд.
А иначе аз съм длъжен да кажа, че Надзорният съвет беше поставен в края на месец март в ситуация, в която, ако не беше взел това решение, което ще се изчиства на следващите заседания на Надзорния съвет, което обаче е работа, свързана с анализ, за който говорим, а не просто с вдигане на лозунги, щеше да се окаже, че болниците нямаше да могат да получат изработената дейност за първите три месеца. Няма съвършено решение, още по-малко съвършено решение, взето под натиска на времето и под обществения натиск. Но решението е такова. То търпи промяна. Самото оперативно ръководство на Касата – тук да изкажа благодарността си към новото ръководство на Касата, което изведнъж показа, че анализи могат да бъдат правени, че на базата на тези анализи могат да взимат решения – още на следващото заседание на Надзорния съвет ще внесе предложение за промяна и за подобрение на методиката. Това може да не бъде последният път. Но е ясно желанието и е ясен смисълът.
А иначе на Вашия въпрос аз не мога да отговоря. Според мен това решение е абсолютно законосъобразно. Ако Вие имате притеснения за това, имате своите права на български гражданин.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Сега имате думата, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Още веднъж повтарям, че никой не коментира съдържанието на решението. Всеки коментира това, което коментираме вече втори ден – начина на взимането му с 4 : 3 гласа при условие, че в чл. 16, ал. 3 пише „минимум пет гласа“. Петият е гласувал по телефона. В закона не пише „неприсъствено гласуване“.
Оттук нататък да бъдем обвинявани и ние „какво искаме“ – решението, болниците и т.н. Говорим за законност на решението. В края на краищата, законите – добри или лоши – трябва да се спазват от абсолютно всички нас. И когато Вие твърдите, че в предложението за изменение на закона искате да качите държавната квота, в случая се оказва, че именно държавната квота не е присъствала. Годишните заседания на Надзорния съвет на Касата са две. Едното е за приемането на бюджета, а другото е с разпределението на бюджетите. Ей Богу, всички трябва да бъдат на местата си.
В случая имаме чисто правна ситуация – едно нелегитимно решение на Националната здравноосигурителна каса на база основание процедура на взимане на решението. Пак казвам, законите, добри или лоши, трябва да се спазват.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Ще отговорите ли на репликата, господин министър?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Не!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Ред е на Движението за права и свободи.
Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, първо, във връзка с Вашия апломб по отношение на това, че по някакъв начин се опитваме да провалим заседанието или приемането на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, декларирам от името на нашата парламентарна група, че ще участваме активно в извънредните заседания. Няма никакъв проблем, за да компенсираме това, което не по наша вина, а заради Вашето отсъствие го провеждаме сега. Иначе трябваше да бъде на 9 април.
Така че нека да сме наясно с интонацията, която се опитвате да прокарате тук.
Сега по конкретния въпрос. През последните три – четири месеца, господин министър, Асоциацията на родителите на деца с епилепсия сигнализират в публичното пространство, че липсва препаратът ривотрил. По информацията, с която разполагам, около 100 хиляди български пациенти приемат този препарат, като 50 хиляди са децата, които приемат този препарат. Останалите 50 хиляди са в психиатрични клиники за определен тип заболявания.
Преди няколко месеца, доколкото знам – преди два или три месеца – е регистриран генерик, няма да казвам името му, който все още липсва в аптечната мрежа. Тоест, тези деца с епилепсия или тези болни, които имат нужда от този препарат, в момента не разполагат с този лекарствен продукт и са принудени да внасят от чужбина, да намаляват дозировки с последващи ефекти.
Какво прави Министерството на здравеопазването по-бързо да бъде решен този проблем, защото всички печелят от бързото решаване на този въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми доктор Адемов, дами и господа народни представители, да разделя отговора си на две. Едното конкретно спрямо лекарството, а другото – спрямо проблема, заради който не само с ривотрила, но и с други медикаменти възникват и може би ще продължат да възникват такива проблеми.
Ривотрилът е заявен за изтегляне от българския пазар от фирмата-производител преди много време. Още тогава и на сайта на министерството, и в препоръките на ИАЛ, който е органът, който контролира тези неща към съответните изпълнители на дейност, има заместваща терапевтична схема. Между нас има и педиатри, могат да потвърдят това нещо. В много случаи това е така.
Така или иначе, решението на фирмата е да го изтегли от мрежата. Тоест, първо, има заместващи продукти, които и досега лекарите можеха да изписват и да заместят лечението с ривотрил. Тук в присъствието на фармацевти някак си не искам да бъда още по-конкретен.
Иначе, има регистриран, но не кандидатствал в позитивната листа медикамент. Тоест, решението на тази генерична компания, която внася ривотрила и наистина е въпрос на дни в аптечната мрежа да бъде доставен генеричният аналог на ривотрила, е да не търси реимбурсация на касата от това нещо. Защо и как – толкова за ривотрила.
Цената, на която е регистриран продуктът, е около 10 лв. Това е повече от цената, на която беше регистриран ривотрилът, която беше 2,30 лв. или нещо такова. Тоест, пет пъти повече. Толкова за отговора за ривотрила.
Сега да се върна на по-общия отговор – защо всъщност излизат лекарства като ривотрила и цената, която ние някак си като законодатели, като политици сме постигнали – много ниската цена за ривотрила, всъщност до какво е довела.
Тази цена от 2 лв. и нещо всъщност се оказва неприемлива икономически за фирмата-производител. В много случаи това е характерно и за други позиции, където няколко генерици се „бият“. Ние заради начина, по който правим реферирането в държавата – изискваме най-ниската цена, там има едно двойно изпилване на цената и в чести случаи фирмите решават да изтеглят медикамента от пазара. Решението за това е част от предложенията, които екипът на Министерството на здравеопазването – така мислим поне, вие, разбира се, ще се произнесете – е да внесе в предложенията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които в момента се подготвят от работна група в министерството и то е свързано с това при наличие на ясна макрорамка и пакт за стабилност – част от промените, които народни представители предлагат в Закона за здравното осигуряване – да променим начина на рефериране там, където има няколко генерика. Тоест, само там, не при иновативните, а само, където има няколко генерика, да дадем възможността да не е най-ниската цена, а средната от трите най-ниски цени.
Това би намалило финансово-икономическия натиск върху тези фирми и би оставило медикаменти като ривотрила на българския пазар.
Това са двете части на отговора ми. Надявам се, че сте доволен от него.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Много накратко! Госпожо председател, благодаря. Господин министър, първо, едно уточнение. Фирмата-вносител на ривотрила по производствени причини, а не по причините, които казахте Вие, оттегля препарата. В момента това е причината. Но това е по-маловажният въпрос.
По-важният въпрос е вие като министерство ангажирате ли се до края на месеца, както сте заявили, да има препарат за лечение на децата с епилепсия. За това говорим освен терапевтичните схеми, за които знаем.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Аз отново казвам. Лечение на деца с епилепсия и в момента има. Има заместващи терапевтични схеми на ривотрила. А иначе генеричен аналог на този медикамент, който – отново повтарям – всичко, което е било нужно от страна на структурите на държавата, на министерството, на ИАЛ и на другите органи, е направено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Иванов настоятелно иска нещо да допълни. Много моля за краткост.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Доктор Адемов, това е към Вас и може би в помощ на господин министъра.
Аз искам да допълня, че действително те са взели отношение. Тъй като министърът не може всичко да знае, аз ще помогна. Медикаментът е конарекс – генеричен, от кипърска фирма. Хората от Министерството на здравеопазването са си свършили работата. Мога да ви кажа и цената.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов. Това беше в защита на Министерството на здравеопазването.
Сега е ред на Реформаторския блок. Доц. Шишков, имате ли въпрос към министъра на здравеопазването като единствен представител?
ДИМИТЪР ШИШКОВ: По-скоро да минаваме към работа по законопроекта.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Думата има Патриотичният фронт за актуален въпрос към министъра на здравеопазването.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, моят въпрос е по-скоро въпрос-молба.
Преди няколко седмици по сигнал на граждани се наложи да извърша инспекция, която касае организацията на работа в клиника по урология към „Пирогов“. Хубаво е да припомня на колегите, че в тази клиника работят великолепни, отлични специалисти, към които смея да кажа, че нямам абсолютно никакви забележки, освен само моите благодарности и адмирации, че тези хора работят при тези тежки условия.
Това, обаче, което установих, тъй като в тази клиника по планов прием идват родители – операции се извършват най-вече на деца – от цяла България. Станах свидетел в поредица от няколко дни, като се наложи да отивам от 6,30 – 7,00 ч. сутринта, млади майки и татковци, родители да стоят с деца на ръце по три – четири часа. Нямаше осигурено дори едно столче, където да седнат тези майки с дечица. Нещо повече. Въздържах се да сигнализирам на РЗИ, защото тоалетната и хигиената на приемната бяха под всякаква критика. Ако бях сигнализирал РЗИ, това означаваше, че лечебното заведение трябваше да бъде затворено и да бъде провален плановият прием на тези хора.
Най-тъжното, което констатирах, е, че едва ли не цялата тази организация се ръководеше от две медицински сестри, които имаха невероятно арогантно поведение дори и след като се представих кой съм, какъв съм – това арогантно поведение продължи.
Така че моята молба към Вас е да разпоредите проверка, защото след няколко дни аз пак ще отида на това място и, ако видя същото нещо, ще използвам всичките лостове и механизми, които ни е дал българският избирател, за да предотвратя това унизително и петнящо името на българското здравеопазване място, пак казвам, като форма на организация, свързана с приема. Не може майки с деца да стоят по два – три часа с дечица на ръце – с извинение – като коне, тоалетната да е затворена и когато помолих тази тоалетна да се отвори, аз моментално казах: затворете я с девет катинара, защото не можете да си представите какъв ужас беше вътре. Това съм го видял с очите си. Отивам на следващия ден – същото. Отивам на по-следващия ден – същото. Сякаш тези хора демонстративно – с извинение – те едва ли не се опитват да хвърлят сянка върху всички хора, които полагат усилие системата на здравеопазването да има един по-добър имидж.
Това е моята молба към Вас, господин министър, под формата на въпрос. Страшно съжалявам, че днес трябваше да се занимаваме наистина с много по-важен въпрос, какъвто е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване и мисля, че всички тези хора са тук. Но аз съм убеден, че майсторите на проваляне на такива важни въпроси, защото същите тези майстори, а те веднага се разпознават, по същия начин вкараха и пенсионната система в този тупик, приемайки едни поправки в Кодекса за социално осигуряване, които от декември месец – вече сме май месец – още не могат да бъдат решени. Това е целенасочено действие. Не поемайте Вие вина за нечии целенасочени действия, защото в този йезуитски стил чисто екзистенциален въпрос е за тези колеги – използвам медицинския термин – след месец да Ви поискат оставката.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Уважаеми колеги, искам да припомня правилника, че има две минути за въпрос, две минути за отговор. Надявам се, че министърът ще покажe, че няма чувство за вина, а носи отговорност за всичко в системата, както е по закон.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Най-малкото се опитвам, госпожо председател! Благодаря Ви.
Господин Байрактаров, на мен оставката ми я искат на седмична база. Така че за мен някак си вече е въпрос на навик.
Има две части отговора ми. Едното е, че има и във въпросната клиника и примерно в кардиологичната клиника в „Пирогов“, както и в много други клиники в български болници има наистина изключително лоши битови условия. С какво е свързано това – е дълъг разговор. Има ясна и обективна по приоритети инвестиционна програма на Министерството на здравеопазването и на правителството. Каквото можем, правим. Има ангажимент от страна на правителството, че ако бюджетните приходи вървят както досега, а те вървят с едно сериозно преизпълнение, точно защото има различен подход и към митници, и към начина, по който се случва държавното управление, тези средства, които дават възможност да ремонтираме и да обновим и то важни, възлови, еле пък детски клиники, ще бъдат осигурени.
Толкова по общия въпрос.
А иначе по конкретния въпрос, ако Вие ми дадете конкретиката на деня и смяната, която е работила там, аз още в днешния ден ще поискам доклад от ръководството на „Пирогов“. Проф. Миланов няма да се поколебае да наложи каквато и да било санкция, ако се установят нередности в начина, по който се случва приемът на децата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата, господин Байрактаров, за реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: За да бъда абсолютно точен, съм се чекирал с моята лична карта, за да можете да извършите проверка по моята лична карта – точно в кой ден е станало това
А между другото, същия ден случайно се засякохме с народния представител Корнелия Нинова. Така че тя е случаен мой свидетел на събитията.
Искам само да допълня доктор Москов, че аз мисля, че тук дори не става въпрос за средства, а за чисто организационен въпрос. Дори не става въпрос за средства, защото да изчистиш тоалетната, да сложиш три – четири столчета или една пейка, за мен специално не е въпрос на някакви огромни средства. По-скоро това е организационен въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви и аз.
Сега има думата доктор Ковачка – Български демократичен център.
Заповядайте, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз искам да Ви попитам за Вашето становище по коментарите в публичното пространство в последните дни относно бюджета на касата и на министерството.
Знаем, че имаше доста сериозни дебати в пленарна зала и той беше приет, имаше едно категорично обещание, че той е много добър, че ще стигне до края на годината, след като започне реформата, имаме преструктуриране на лечебните заведения за болнична помощ, което означава, че те ще станат по-ефективни, ще работят по-добре и бюджетът ще стигне.
В последните месеци обаче, въпреки наложените лимити, ограничения и преструктуриране, вече се говори още в първите четири месеца от годината – знаем, че ще бъде разгледан в първото полугодие – от страна на Българския лекарски съюз има изявления, че вече са необходими 60 млн. лв. – 30 млн. лв. за лечение на онкоболните, 30 млн. лв. за болнична помощ. А до първото полугодие вероятно тези финансови средства ще станат повече. Каква е Вашата позиция, след като категорично беше заявено, че за 2015 г. няма да има актуализация на бюджета, тъй като болниците, практиките ще работят по-ефективно и затова ще говори провежданата реформа в здравеопазването на този етап.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Ковачка.
Министър Москов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Да започнем от там. Аз тук в присъствието на доктор Райчинов го казвам. Становището на Българския лекарски съюз е, че по техни данни са нужни допълнително 60 млн. лв., за да може въобще до края на годината да бъде изгладен какъвто и да било според тях дефицит.
Да кажем, че спазването на методиката и добрите правила на медикаментозно лечение ще осигурят спазване на средствата в рамките на бюджета. Аз затова отново казвам: целта и на ръководството на Касата, и на министерството е да се сведе възможността за актуализация на бюджета до минимум. При всички положения, каквото и да говорим, към момента няма никаква опасност бюджетът да бъде актуализиран с мащабите, с които всяка година досега се е актуализирал – по 200, по 300, по 400 млн. лв. Никаква опасност няма!
Въпросът е да сведем до минимум нуждата от актуализация. А, ако такава е необходима, тя да бъде ясно обоснована пред вас, ако вие приемете, разбира се. Още веднъж да кажа, че стъпките, които в концепцията на правителството за реформи са предвидени, са свързани с преструктуриране на начина, по който може да работи Касата, тоест, да има избор на контрагенти, с въвеждането на задължителен характер на здравноосигурителна карта, която, ако лечебното заведение не фигурира върху нея, касата да не може да сключи договор и с различни параметри на лекарствена политика – нещо, за което с вас онзи ден говорихме.
За да могат тези неща да се задействат, ще трябва да има и законово основание за това. А иначе пак казвам – наистина по нов начин Касата следи параметрите на изпълнение на контрагентите, а Министерството на здравеопазването наистина по нов начин – може да ви учуди – но в министерството нямаше до преди един месец, защото някой казва шест месеца какво сме правили – нямаше единна, ясна, в простичка екселска таблица подредена база данни за различните харчове на болниците по една обща структура. Всичко това вече го има. Те се следят на седмична база. На седмична база се комуникира между Касата и болниците до каква степен е изпълнението им. Предвиждаме различни на този етап, докато законовите промени не влязат в сила. Разбира се, ние можем да боравим единствено и само с административни мерки. Това понякога е болезнено, но във всеки един случай е оправдано от гледна точка на оптималното използване на малкия ресурс, който имаме.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Искате ли думата за реплика, доктор Ковачка? Не, благодаря.
Следва въпрос от АБВ.
Доц. Кючуков, заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, известно е, че лечението на епилептично болните е едно от скъпите лечения, което се провежда цял живот. Възникват все нови и нови групи медикаменти, терапията се подобрява. И въпреки всичко има една група от така наречената рефрактерна епилепсия, които медикаментозно не могат да се повлияват или се повлияват много слабо.
Във връзка с това има методика за имплантиране на една система за стимулация, която намалява честотата на припадъците, намалява необходимостта от приемане на различни лекарства.
В България болните с рефректерна епилепсия са някъде между 120 и 140 души, а тези, които се нуждаят от такава манипулация, са около 40 човека. Преди години един от тези болни е пратен в Австрия, където му е направена трансплантацията и е с един задоволителен, бих казал – добър ефект. След това тази методика е въведена и у нас.
И тук се получава един параграф 22. Оттам нататък болни с рефректерна епилепсия не се изпращат за имплантация в чужбина, защото се прави у нас. А у нас стойността на импланта не се поема от никого. И това ограничава тези нещастници да се подложат на това лечение.
За сведение операцията, която е направена на единствения пациент досега в Австрия, струва точно два пъти и половина повече, отколкото самата цена на импланта.
Как смятате, че може да се излезе от този параграф 22. Казвам, че в случая се касае за малък брой пациенти, но това са хора, които са в необходимост от тези манипулация, а фармакоикономиката показва, че заплащането на импланта компенсира неколкократно цената на бъдещото медикаментозно лечение, ако не се направи имплантацията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кючуков.
Господин министър, макар и да излизаме малко от правилника – тук е съвсем конкретен въпросът – ще Ви моля, каквото може, да кажете сега. Но, ако има нещо, което допълнително по темата можете да предложите, може и на по-късен етап на народния представител да предоставите.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми проф. Кючуков, дами и господа народни представители! Аз понеже едно двайсетина години съм се занимавал с неврореанимация, мога да водя дълго с Вас разговор, включително и спор по тази тема.
Но излизам от конкретния казус. Всъщност това е разказът за приоретизирането. Защото Вие казвате, че има някакво количество болни, които се нуждаят от специфична терапия за животозастрашаващо състояние. Доктор Иванов сигурно след малко ще каже, че има друг вид болни. Спекулирам! Например болни от хепатит, които имат друг вид животозастрашаващо състояние и се нуждаят от съответното лечение.
Ето затова трябва да има ясно приоритизиране, базирано на ясни цели. Това е идеята на основния и на допълнителния пакет, за да може такива състояния да бъдат обхванати и то да бъдат обхванати пълноценно. Защото това е животозастрашаващо състояние, това е състояние, което солидарният фонд би трябвало да може да осигури. Но затова трябва да бъдат ясни границите на солидарността – това, от което можем да страдаме всички.
Моят отговор към Вас е този. Когато през законова база и през ясни критерии успеем да приоритизираме и да осъществим ясния пакет, ясно остойностен и добре остойностен с основните ангажименти на здравноосигурителната каса, тогава за всички тези неща ще има пари. Сега в момента ние искаме да има пари за всичко и за всички. И това не е добър подход.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Искате ли думата за реплика, проф. Кючуков? Не, благодаря.
Има думата доктор Церовска от парламентарната група на ГЕРБ. Имате думата, доктор Церовска.
ВЯРА ЦЕРОВСКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, лимитите са факт. Бих искала да Ви попитам какво е Вашето виждане за такива болници, които са активна болница за лечение, единствена в областта. За пример ще дам болницата в Перник, която е единствена многопрофилна активна болница и отговаря за 137 хиляди жители.
Как според Вас с този лимит, който е отпуснат от касата, тази болница ще може да осигури този стандарт от специалисти, от който се нуждаят жителите на тези области.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Церовска.
Министър Москов, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема доктор Церовска, дами и господа народни представители! Говорим за конкретния случай. В Перник има болница, която и според обективните данни на спешна помощ, които министерството е предоставило на Касата, обслужва спешност. Това означава, че на заседанието на 28-ми, защото тук говорим за изкривяване на методиката, това, което получава като финансиране болницата в Перник по линия на Касата, ще бъде увеличено до 95-те процента, за които говорим, че трябва да бъде задължително гарантирано на болници, които обслужват спешност.
А иначе, наистина факт е, че лимитите са нещо трудно и нещо тежко. Има различни примери, може би Перник не е най-удачният пример, но, да кажем, това, което сме предприели в тази връзка, защото чух, че има софийски болници, които казват, че лимитите им са невъзможни и казват, че от това следва, че лекарите ще взимат по-малки заплати или съответно пациентите ще трябва да бъдат връщани или да не получават терапия.
Та едно от нещата, които ние започваме да предприемаме, е, когато това е възможно, да сливаме такива болнични комплекси. Нека да кажем например, че издръжката на една администрация на една болница от типа на Пернишката, е около 50 хиляди лева месечно. И това е минимумът. Тоест, издръжката на администрацията на една болница е между 50 – 70 – 80 хиляди лева на месец в зависимост от големината. Та в някои от софийските болници ние по чисто функционален принцип, за оптимизация на работата ще предприемем съкращаване на администрацията и сливане, за да може един такъв ресурс, който е между 500 – 700 или 1 млн. лв. годишно, да бъде оползотворен именно за лечение на пациентите и именно за гарантиране на възнаграждението на добре работещите там.
С гласуването от вас на задължителна здравна карта и текст в Закона за лечебните заведения, който гласи, че на Касата е забранено да сключва договор с друг освен с този, който фигурира в картата, проблемите на болници като Пернишката, която наистина е сама на голяма територия, поне няма да бъдат толкова сериозни, защото проблемът между миналата и тази година е наличието на N броя нови болници. Затова и се налага съществуващите да получат 95 процента от това, което са изработили миналата година.
Аз наистина продължавам да твърдя и, ако искате, заедно можем да извървим това усилие – специално за Пернишката болница, защото Вие сте пристрастна, аз – също, между другото – и да Ви уверя, че има начин да бъдат оптимизирани дейности, без да страдат пациенти и без лекарите да бъдат притеснени за възнаграждението си. Уверявам Ви. Ако искате, заедно ще извървим този път. Ще Ви покажа как.
ВЯРА ЦЕРОВСКА: Благодаря Ви. Да, благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз благодаря, министър Москов.
Наред е БСП – Лява България. Заповядайте.
Имате думата, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, колеги и гости! Моят въпрос в общи линии не е нищо ново за Вас.
Напоследък в медиите излезе отново информация, че болните у нас остават без лекарства, а в същото време 15 процента от медикаментите в Германия са внос от България и от Румъния.
Този извод се прави от едно изследване на лекарствения пазар в Европа. Според представителите на световна маркетингова организация схемата е следната: Лекарствени продукти се изкупуват от трети, случайни лица, препакетират се, преопаковат се на потайни, незнайни къде места и после се представят за нова, чиста и легална лекарствена стока. В същото време в България пациенти с трансплантации и с онкологични и редки заболявания остават без лечение поради липса на лекарства.
Ако не се вземат мерки, е повече от ясно, че проблемът ще се изостри и за много болни българи липсата на лекарства ще доведе до фатален изход.
По наблюдение на някои заинтересовани страни процесът на паралелен износ ескалира и цели групи медикаменти изчезват от аптеките до 10-то число на месеца и то предимно лекарства за по-горе посочените групи пациенти – с трансплантации, с онкологични и редки заболявания. Такива например са имуносупресорите за трансплантираните пациенти. Твърди се, че най-засегнати от този износ са пациентите, които ползват скъпи и оригинални медикаменти. Схемата е възможна и заради това, че лекарства се доставят на по-ниски цени за България спрямо големите, богати европейски страни.
Пак от тази информация става ясно, че от 400 регистрирани у нас търговци на лекарства едва 4 – 5 фирми обслужват вътрешния пазар, имат дял 10 до 25 процента. Останалите се занимават с препродажба и паралелен износ.
И още нещо. Европа се кани да криминализира препродажбата на лекарства от аптеки към дистрибутори, но едва след 2017 г.
В тази връзка, господин министър, е въпросът ми към Вас. Ще потвърдите или ще отречете тази информация и какво ще предприемете срещу това криминално явление? Какво ще предприемете, за да улесните живота на хиляди българи – трансплантирани, онкологично болни и други с редки заболявания. За много други неща – например забраната за тютюнопушенето на закрити места, въвеждане на екоенергията от ВИ и биогориво – изпреварихме Европа и ги наложихме с ударни срокове.
Имате ли воля да предложите криминализиране продажбата на лекарства от аптеки към дистрибутори преди Европа?
Благодаря
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви,
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина в България – аз не съм сигурен, че в Германия това е възможно, но дето се вика, не съм сигурен – но в България е незаконно дистрибутор да закупува от аптека. От аптеката закупува краен потребител. Ето го тук председателят на Съюза на фармацевтите в България. Той ще ви потвърди, ако вие в мен имате по идеологически причини недоверие.
Но това в момента по закон е регламентирано, което не значи обаче, че не се случва. Това е друг разговор. Тук има един възможен шеговит отговор. Да гласувате, да кажем, МВР да мине към Министерството на здравеопазването и да сложим полицай пред всяка аптека. Но това наистина е шеговитият отговор.
Решението е влизане на България, защото ако искаме да решим този проблем по-рано, отколкото ще го реши Европейският съюз, защото има такава директива, която обаче ще влезе от 2017 г., да гласуваме. Ние ще предложим това нещо в промените на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – ясен, проследим навсякъде идентификационен код на всяка опаковка и това, първо, който може да даде абсолютната яснота дали този медикамент е внесен в България, продаден в аптека и след това бива намерен в Германия, Англия или някъде другаде и от това следва нещо. Тоест, ясна идентификация.
Окончателното решение, въпреки че разбойници винаги ще има, окончателното решение е въвеждането на индивидуалната електронна здравна карта. Защото, ако в момента една аптека каже, че ние с доктор Дариткова сме отишли и сме си купили определено лекарство или изписано, няма как да го докажем това – дали ние сме отишли или дистрибуторите, срещу които вие справедливо роптаете.
Когато от това наше присъствие в аптеката може да последва каквато и да било транзакция само, ако ние имаме въведена собствената си карта, това ще бъде променено. А иначе, министерството готви промени и ще се опитаме да ги направим още в Преходните и заключителните разпоредби на ЗЛЗ, а не да изчакаме Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, наистина промяна в режима на паралелния износ, който длъжни сме да се съобразим с решението на българския Конституционен съд, ще съдържа списък от медикаменти, които са чувствителни и където има риск или вече е установен риск от това българските граждани да страдат от липсата му. Като този списък от медикаменти ще бъде на разрешителен режим за паралелен износ съобразно конкретната ситуация. Има такива европейски практики. Да кажем, испанската е такава. Ще бъде предложено от страна на Министерския съвет за гласуване такъв закон пък може да го дадем пак на парламентарен контрол обаче и да не стигнем до гласуване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Гьоков. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Оценявам шеговития тон на отговора. Само че проблемът е наистина сериозен.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Не, не. Аз съм съвсем сериозен за това, което Ви казвам.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз не знам какво предизвика този интерес, защото това, което представям пред Вас, е изследване на световна маркетингова агенция с представителство в България.
Така че смятам, че данните им са верни.
Господин министър, аз имам доста добра възможност да Ви слушам. Вие говорите много хубаво, убедително. Само че аз няма да забравя какво сте ми отговорили сега и след пет – шест месеца пак ще Ви задам въпроса, както преди Ви зададох въпроса, дали сте предприели някакви реални действия и има ли някакви резултати от това. Защото сред моя кръг от познати имам доста хора, които ги касаят жизненоважни медикаменти, които изчезват и тези хора постоянно, всеки месец треперят за това дали ще има лекарства за тях.
От тази гледна точка настоявам за отговор и пак Ви казвам: след пет - шест месеца пак ще Ви задам същия въпрос, за да видим докъде сме стигнали.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Желание за дуплика? Няма.
Ред е на Движението за права и свободи за въпрос.
Доктор Кърджалиев, заповядайте.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми гости, уважаеми колеги!
Понеже започнахме с въпроси, които не са от глобален характер, а конкретни, аз ще продължа с един такъв въпрос. Но основанието за този въпрос е това, че касае близо 20 хиляди болни хора. Ще Ви разбера, господин министър, ако в детайли нямате възможност сега да отговорите, още повече, че от два дни е актуален този въпрос.
В медиите се разпространи информацията, че в Националния съвет за цени и реимбурсиране има предложение от Министерството на здравеопазването за премахване от Позитивния списък на два медикамента, които съдържат алфалипоева киселина, които медикаменти са от може би 15 – 20 години в България, едни от референтните за лечение на диабетна полиневропатия.
Това беше реакция на едно сдружение „Диабет, преддиабет и метаболитен синдром“. Възможно е информацията да не е вярна. Заради това Ви отправям този въпрос. Мотивите са били, че виждате ли, имало хранителна добавка, която съдържа алфалипоева киселина, не е било необходимо да присъства лекарствен препарат в Позитивния списък или пък друг мотив – спестявало се близо 1,5 млн. лв. разходи, имайки предвид това.
Казах Ви, че близо 20 хиляди са хората, които страдат от диабетна полиневропатия – диабетно стъпало. Опасенията са, че лекарите няма да изписват тези препарати поради тази причина, че дори и 25-те процента, които се реимбурсират от стойността на това лекарство, няма да са причина да бъдат изписвани. От тази гледна точка е възможно голяма част от тези болни да спрат да използват тези препарати.
Въпросът е вярна ли е тази информация и, ако е вярна, това ли са мотивите? Има ли наистина причина за спирането на препарата?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Министър Москов, заповядайте, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Кърджалиев, дами и господа народни представители! Наистина ще се опитам да бъда кратък. Да, информацията е вярна. Да, има такова предложение от страна на министерството. Не, алфалипоевата киселина не е референтен медикамент по нито един консенсус за лечение на диабет и диабетна невропатия – нито американски, нито европейски, нито български. Тоест, ние нямаме обективна медицинска причина да поддържаме такъв медикамент в реимбурсация от касата, а същият този ресурс може да бъде насочен там, където наистина има нужда отново от лекарства за пациентите.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искате ли думата за реплика, доктор Кърджалиев? Заповядайте.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Възможно е този отговор да е наистина правилен и точен от професионална гледна точка. Добре, логично изниква въпросът тогава защо досега е бил в Позитивния списък, защо се е използвал при условие, че едва ли не от него няма никаква полза?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: По същата причина, поради която имаме 400 болници, поради която изразходваме за санаториуми толкова, колкото за инфаркт. Няма отговор. Защото няма воля да се промени това.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Не съм приключил, господин министър!
Ако причината за това са наистина хранителните добавки или пък, ако се купува, имайки предвид очевидната полза въпреки Вашето твърдение. Една хранителна добавка няма стандартизирана доза от алфалипоева киселина. Това трудно би било отговор.
Аз говорих с известно лице, той е бил навремето и национален консултант по ендокринология, който твърди, че ако не е референтен този препарат, то поне е полезен. Само това е достатъчно.
Приключвам, госпожо председател. Вие във всяка наша реплика търсите едва ли не повод да се заяждаме с Вас. Няма такова нещо. Двадесет хиляди пациента страдат от това. Затова алармират ендокринолози, не доктор Кърджалиев и доктор Адемов. Това ми беше въпросът.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За дуплика имате ли желание, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Надявам се, че този въпрос го задава лекар, член на Комисията по здравеопазването, а не човекът, който продава това лекарство и Вие да сте негов говорител.
Аз съм свикнал да говоря дотам, докъдето се простират моите компетентности. Моите компетентности като лекар в областта на ендокринологията не са високи. Затова се позовавам на компетентността на ендокринолозите, на националните консултанти и на приетите консенсуси – български, американски и европейски. Медицината се основава на доказателства, а не на нашето впечатление дали нещо е полезно или вредно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следващата парламентарна група е Реформаторският блок.
Заповядайте, доц. Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Очаквам с нетърпение втора точка, която беше по план, да започнем най-накрая, въпреки че хората се бяха приготвили за нещо друго предварително.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, госпожо Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, моето питане ще бъде много кратко. Както знаете, от 01.04.2015 г. беше въведен режимът за чекиране в здравните заведения. Във връзка с това благодарение на медиите българските граждани разбраха, че тази система се манипулира чрез копиране на личните карти.
Това вече отстранено ли е? Това е единият ми въпрос. А другият – в срок от десет дни получих три сигнала от различни болници, в които се казва, че при приемане на пациента той се чекира, остава три дни в болницата, много доброжелателно от болницата му казват, че той може да излезе на третия ден, макар че пътеката е седем дни, да си остави личната карта и на седмия ден се връща отново, изписан от болницата. Какво правим в тeзи случаи?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въвеждането на системата на чекиране с лични карти е един опит на Касата да въведе някаква степен на порядък. Той също, както всеки незавършен изцяло като система на контрол продукт, не е съвършен. Тоест, наистина до въвеждането на индивидуалната здравна карта това е някаква мярка.
Между другото, аз очаквам съвсем скоро ръководството на Касата да обяви определени резултати, но досега има ясни данни, които не могат да бъдат артикулирани, защото може да има и напасване на системата и грешки по обективна причина. Но дотук има възможност да се установи, че Касата има основание да не заплаща определени неща, именно на базата на тази система.
По въпроса за възможността за фалшифициране! Аз съм убеден, че всяко нещо би могло да бъде фалшифицирано. Със сигурност или поне би могъл да бъде направен опит. Аз мога да се науча и пари да фалшифицирам, вероятно. Но това е незаконно.
И тук това, заради което харесвам този проект на Касата – нека да кажем, че той се подготвя повече от година – е свързано с това, че ако Вие направите това, ако Вие сте това лице на регистратурата или този, който полага подписа, защото това е свързано с електронния Ви подпис и е ясно кой е чекирал Вашата лична карта, тоест, ако Вие фалшифицирате по същество личната ми карта с ксерокопие, Вие попадане не под клаузата на това Касата да не Ви плати, което някак си задължително ще стане, ако Ви хванат, а попадате под ударите на закона, който защитава личните документи, които санкции са много сериозни, защото това са документи с най-висока степен на защита.
А иначе, каквато и карта да намерим, каквато и възможност да създадем, ако у пациента няма нуждата да отстоява сам правата си, то и системата няма да работи. Тоест, ако аз съм склонен да дам личната си карта на някого за три дни и да се върна след това да я взема, каквато и система да направим, няма да можем да променим това мое желание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Искате ли думата за реплика, госпожо Петрова? Не, благодаря.
Последен въпрос от доц. Кючуков и можем да преминем към точка втора от дневния ред.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Моят въпрос ще бъде съвсем кратък. Във Вашия отговор на предишния ми въпрос Вие завършихте с финансовите възможности на министерството. Аз бих задал следващия въпрос, донякъде свързан с финансовите разходи на държавата. Те са свързани с ТЕЛК и с хората, които ползват различните социални помощи. В момента те са около 800 хиляди, вие го знаете, което за 7-милионна държава е доста много. Чухме за желанието на министерството за революционни промени, където лекарят да поставя диагнозата, пък социален работник да определя социалните помощи. Не знам какво ще се получи от това, не съм сигурен. Може да се стигне и до 1 800 000 души.
Но, докато стане това нещо, се рои броят на хората, преминали през ТЕЛК със съответните обезщетения. Проблемът в нашите ТЕЛК-ове е, че те имат ЕЛК, но нямат „Т“ – нямат трудовата част от експертизата.
Какво би направило министерството за промяна, макар и временна, на наредбите за ТЕЛК, за да престане това роене на хората, получили социални и други помощи от ТЕЛК.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доц. Кючуков, дами и господа народни представители! Дали нещо е революционно или не, не знам. Въпросът е то да е работещо. Да кажа, че на работна среща – трета поред – между вицепремиера Калфин, министър Горанов и мен е изработен график на промените в тази връзка. Първата дата е 15 май, на която вече приетото като консенсус от страна на правителството разделяне на медицинската експертиза като степен на увреждане и след това определяне на степен на инвалидност на конкретния човек от трудов медик, представител на осигурителя, разбира се, и социален работник, който да даде съответните интеграционни нужди на този човек и то именно спрямо неговата професия и неговото работно място. Първият етап е 15 май.
Амбицията на екипа на трите министерства, които заедно подготвят философията на промяната и законодателната обосновка, е през есенната сесия на парламента тези промени да влязат за разглеждане. Амбицията ни беше, разбира се, с промените, които сега министър Калфин внася в пенсионното законодателство, и това да влезе. Наистина проблемът е голям, наистина е важно да бъде изпипан всеки детайл. Но в името на това да хванем лъжците, да накажем измамниците, не бива да страдат хора с реални нужди и реално инвалидизирани.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Бих бил много доволен, ако в обозримо бъдеще тези промени се състоят. Но въпросът, който Ви зададох, беше ако това стане някъде до Нова година, не смятате ли, че е прекалено много времето, което ще позволи роене и източване на фонда.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Смятам, но съм убеден, че решението е правилно, мога да го защитавам точка по точка и не просто аз, а заедно с министър Калфин и с министър Горанов. След като толкова години сме търпели една дълбоко уродлива система, без възможности за реален и функционален и административен контрол и още повече система, която всъщност не води до реинтеграция на инвалидите, а води до отстраняването им от обществото, когато те реално са инвалиди, моля, дайте ни още шест месеца.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, изчерпахме процедурата по блиц контрола.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 02.02.2015 г. – второ гласуване.
Подлагам на гласуване наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване“.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Наименованието на закона се приема.
Параграф 1.
Постъпило е предложение от народните представители Тундчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров:
„§ 1 да отпадне.“
Има предложение от народния представител Емил Рaйнов и група народни представители:
„§ 1 – отпада.“
Това са постъпилите предложения.
Вносителите искат ли да вземат думата?
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Предлага се Националната здравноосигурителна каса вече да закупува, а не да заплаща медицинските услуги. Ние предлагаме този текст на отпадне. Причината за това е, че според нас този текст не е в унисон с текстовете на Закона за здравното осигуряване, в които се регламентират функциите, а именно в чл. 6.
Освен това, ако наистина Националната здравноосигурителна каса стане активен пазарен участник, то е логично да търси услуги с по-ниска цена. Това, като се реализира, ние се опасяваме, че качеството на услугата ще претърпи негативни промени, Националната здравноосигурителна каса на пазарен механизъм може да стане много добър купувач, но това според нас ще е в ущърб на интереса на пациента и грижите за него, а по презумпция трябва да е в интерес, в полза на пациента.
По-добре е според нас лечебните заведения да се конкурират с качествена услуга за пациенти-клиенти, а Националната здравноосигурителна каса на база на критерии, повтарям, на база на критерии, само да следва избора им.
Това е причината да предложим този текст да отпадне.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Думата има доктор Райнов, който също е вносител на аналогична поправка.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Аз ще бъда кратък. Ние също възразяваме срещу промяната, защото за нас това нарушава принципите на здравното осигуряване, кратичко казано. А малко по-дългичко, понеже никъде не се споменава кое налага тази промяна и понеже нататък на много места се среща същото, бих желал да чуя от вносителите какво точно правят с тази промяна – замяна на „заплащането“ с „купуването“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов
Има ли други народни представители, които искат да се изкажат или да дам думата на министъра като вносител?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз не съм съгласен с изложените мотиви от доктор Кърджалиев и от доктор Райнов, тъй като порочната практика досега показва, че здравноосигурителната каса просто трябваше да заплаща едни фактури, тъй като така й беше вменено по закон.
Лично аз ще подкрепя предложеното от Министерството на здравеопазването и от Министерския съвет по-точно предложение за замяна на думата „закупуване“ със „заплащане“, тъй като това за мен е правилният начин да се спре източването на здравната каса.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Думата за реплика поиска доктор Адемов.
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, господин Байрактаров, здравната каса не заплаща фактури, а заплаща след проверка.
Второ, за да може да заплаща, за да може да купува Националната здравноосигурителна каса, това означава, че лечебните заведения трябва да могат да определят цена, за да са равнопоставени в това пазаруване, ако мога така да го нарека.
Освен това е термин от Търговския закон – „закупува“ – а, доколкото знам, господин министърът публично заяви, че е против това лечебните заведения да бъдат търговски дружества.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Потвърждавам!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
За дуплика има думата господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Доктор Адемов, за разлика от Вас аз съм финансист. За още по-голяма разлика от Вас познавам перфектно Закона за счетоводството и бих Ви посъветвал да проучите този закон, за да си изясните чрез какъв документ става разплащането, кое е базата и основата за заплащане. Така че не бъркайте понятията.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Думата има министърът на здравеопазването, за да защити тезата на вносителите.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви за възможността, госпожо председател! Дами и господа народни представители, като представител на Министерския съвет, тоест, на вносителя, не подкрепяме предложението на господата Кърджалиев, Адемов и Чакъров и съответно аналогичното на господин Райнов и група народни представители.
С предложените промени в Закона за здравното осигуряване конкретно с тези текстове се създава механизъм, ясен сигнал за това всъщност каква трябва да бъде ролята и функцията на Националната здравноосигурителна каса в годините. И тук това не е обвинение. Всички ние превърнахме Касата във функция на здравната система такава, каквато е, такава, каквато би могла да бъде. Ролята на касата е от името на своите вложители да подбира най-добрите параметри, най-добрите условия и да сключва договор при такива условия. Това е философската причина.
Чисто формалната причина да променим това е сериозна съдебна практика в тази връзка, която потвърждава – без да съм финансист – това, което каза господин Байрактаров. Има ясни съдебни решения, при които съдът се позовава, че след като пише „заплаща“, плащай! И много изпълнители на лечебна дейност осъдиха касата за това тя да плаща. Дали са били прави или не, е отделен въпрос. Но казвам, че ако споделяте факта, че касата трябва да избира своите контрагенти, разбира се, по ясни критерии.
Господин Кърджалиев, именно това гарантира качеството.
Ролята на държавата е да осигури на Касата инструмент и по този начин да гарантира, че мястото, на което има табелка „болница“, отговаря на определени критерии. Това в момента не е така.
Затова философията, с която сме тръгнали всички заедно да правим здравноосигурителна система, а да не забравяме, че здравноосигурителната система не е Касата, а е принципът на здравно осигуряване – изисква касата да може от мое име като нейн вложител да сключи при най-добри условия за мен или да не сключи при лоши условия за мен, договор с изпълнител на лечебна дейност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Други народни представители искат ли да вземат думата?
Заповядайте, доктор Райнов. Имате думата вече не като вносител, а за изказване, за да спазим процедурата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Само кратичко да кажа нещо на база това, което чух. В края на краищата не Касата решава кой има право на дейност, а този, който е дал лиценза – в случая Министерството. Това, от една страна.
От друга страна, признавам, че съм лекар, не съм финансист, не съм икономист, но много ми е странно и ще помоля да ми го обясните. Когато касата заплаща, се фактурира дейността. А, когато купува, няма ли да има фактура? Обяснете ми разликата. Моля ви се.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Чрез реплика господин Байрактаров има думата да обясни разликата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Много правилно и точно ви го обясни господин министърът, че в единия вариант вие просто задължавате касата да изпълни това действие, като основанието естествено е фактура съгласно Закона за счетоводство, която трябва да отговаря на съответните реквизити. Да не навлизам в детайли.
Само че, когато се обърнат термините, Касата, респективно аз и всички останали граждани, попадат и под защитата на европейското законодателство, и на Закона за защита правата на потребителите. И, ако трябва да бъда още по-точен – на Директива 1393, която вече не задължава в случая представителя на Касата – доктор Комитов – да извърши това закупуване, защото тя просто, като не харесва нещото, не е длъжна да го закупи.
Ето, това е разликата, с която най-после ще се спрат всички тези порочни практики и аз няма да изпадам в състояние на народен представител, който да слуша друг народен представител да играе ролята на дистрибутор на съответен медикамент.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
За втора реплика има думата господин Абу Мелих. Заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Уважаеми господин Райнов, разликата между „плаща“ и „закупува“ е не във фактурите, а в акта. „Плаща“ – даваш, а, като закупуваш, казваш: искам или не искам, първо. Ако кажеш „не искам“, не купуваш, не взимаш. Тук е момента, в който се различава едното и другото.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За дуплика има думата доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Още едно простичко обяснение за мен като за лекар ще се надявам да ми дадете. Когато купувам нещо, логиката е освен че го избирам, и че плащам и тогава получавам стоката. Тоест, дали няма да се мине на обратния вариант – някой да иска предварително да му бъде платено и тогава да предостави каквото и да било.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за изказване, господин Абу Мелих, защото това го позволява процедурата. Иначе няма как.
Има ли други желания за изказвания? Няма.
От вносителите искат ли нещо да коригират, да допълнят? Няма.
Тогава преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров - § 1 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 4, "против"- 1, "въздържали се" - 10. Предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров за отпадане на § 1 не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емил Райнов и група народни представители - § 1 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 4, "против"- 1, "въздържали се" - 10.
Предложението на народния представител Емил Райнов и група народни представители за отпадане на § 1 не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 11, "против"- 4, и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 1 се приема.
Преминаваме към § 2.
Постъпило е предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров § 2 да отпадне.
Има предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители – „§ 2 – отпада.“
Това са предложенията. Имат думата вносителите за изказвания.
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: По отношение на т. 1 – думата „заплащане“ да се замени със „закупуване“ – аргументите ги казах.
По отношение на т. 2 – „основен“ пакет!
Очевидно в този законопроект това е основната амбиция за реформа в българското здравеопазване. Тоест, пакетът от услуги се разделя на основен и допълнителен. Това явно е новият модел на здравеопазване. Някои го нарекоха „надграждащ модел“, но този модел сам по себе си не е недграждащ.
Според нас, когато се диференцира основният и допълнителният пакет, имайки предвид, че българският гражданин внася 8 процента вноски, оттук нататък ще получава по-ограничен обем услуги. Имам предвид, че допълнителният пакет трябва по един или друг начин да се дофинансира. Това може да стане очевидно или чрез плащане в брой, това може да стане от застрахователен фонд очевидно, или пък, ако се примири българският гражданин с това статукво, да попадне в листата на чакащите. Възможни са обаче и други хипотези, които не бива да се пренебрегват от българския законодател, а именно, че е възможна според нас и измама или хипотеза за измама. Пациентът да бъде приет по друга клинична пътека с неизчерпан все още лимит.
Според нас този текст предполага и хипотезата на корупция, а именно да пререди друг, ако няма строги критерии в стремежа си по-бързо да бъде излекуван.
Естествено не бива да пренебрегваме и друг аргумент, а именно, че този пациент ще отиде в друга болница с неизчерпан все още лимит. А това според нас е нарушено право на избор.
Цялата тази промяна мисля, че първо, ще доведе до намален достъп на българските граждани в болнични заведения, второ, до по-скъпи услуги, и трето, мислим, че ще бъдат увеличени и разходите на Националната здравноосигурителна каса, включително тези, които са за администриране.
Листата на чакащите, която ще се оформи, ако в това се състои здравната реформа, трудно ще се приеме очевидно с охота от медицински специалисти, а и от обществото, защото е напълно непозната ситуация.
Ние се опасяваме, че за някои нозологични единици е възможно листата на чакащите да е смъртна присъда, а също смятаме, че българският лекар не заслужава този товар върху съвестта си – той да решава, макар и на база на критерии, кой да попадне в листата на чакащите, кой да бъде лекуван веднага.
Листите, както казах и преди, ще компрометират и правото на избор според нас за предпочитано лечебно заведение. Както казах, когато се изчерпи ресурсът на една болница, пациентът ще бъде принуден да търси друга болница. Не ми се мисли за крайната хипотеза, когато навсякъде е изчерпан този лимит какво ще стане. Най-вероятно болният трябва да бъде върнат в къщи.
Това са аргументите, поради които предлагаме и този параграф да отпадне.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
За реплика, първо, има думата доктор Иванов.
Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Лично във Вашето изказване, доктор Кърджалиев, аз видях доста противоречиви моменти в аргументите, които Вие давате за отпадане именно на този параграф.
Първо, когато говорим за основен пакет, съответно за допълнителен пакет, мисля, че Вие леко намекнахте за това, че включвате здравноосигурителните фондове, които по-късно казахте, че се превръщат в застрахователни.
Аз искам да подчертая нещо тук, а именно, че една от Вашите инициативи – говоря за Вашата политическа партия – беше опит за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Това е една от – така да кажа – вашите революционни идеи в периода 2005 – 2009 г., когато Вие, в смисъл Вашата политическа сила - бяхте двигателят, за да се премахне монопола, тоест, демонополизацията. Това, първо.
Така че мисля, че това е една нова форма, зад която най-сетне някой застава, казва ясно да се намери нов – както Вие преди малко критикувахте – нова форма на финансиране, една алтернатива на финансиране, за да има избор пациентът.
Ето това е първото противоречие, което Вие направихте.
Второто противоречие е за избора на пациента, за неговото право, което го обвързахте с листата на чакащи. Мисля, че всички, които тук присъстват, сме с опит в здравеопазването над 20 години – листи на чакащи има и към днешна дата. Това, което в момента давате като довод, е спекулативно – че листата на чакащи не дава равнопоставени права на всички пациенти в страната. Напротив, когато ние ясно формулираме основния пакет, този основен пакет бива изпълняван от лечебните заведения, с които Националната здравноосигурителна каса се разплаща, даваме ясен сигнал, че Касата поема всичко в този основен пакет.
Аз мога да Ви задам и въпрос, но в момента Ви репликирам. Към днешна дата Вие много добре знаете, че Касата не финансира всички услуги, които е заявила. А, ако ги финансира, са 60 до 70 процента – аз го казах. Тук ние искаме едно пълно финансиране.
Още един момент за правото на избора на пациента, за което, пак казвам, че твърде неясно и объркано Вие се изказахте! Никой от нас присъстващите тук, още по-малко ние като граждани можем да подкрепим нещо, което ще обрече, както Вие казахте, че ако клиничните пътеки и съответно болниците са разходвали своя лимит, пациентът едва ли не ще бъде оставен. Няма такова нещо.
Тук има една – единствена цел – ясни правила, формулиране коя услуга заплаща Касата и я заплаща 100 процента, гарантира.
Затова аз не мога да се съглася с Вашето предложение и дадох съответно моите аргументи защо и по какъв начин Вие формулирахте отказа си да отпадне § 2.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Господин Байрактаров има думата. Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз само искам да кажа, че това, което доц. Иванов каза, напълно се припокрива с моята реплика, като искам само едно допълнение да направя, което е от гледна точка на правилната терминология, която моля да използват всички тук присъстващи в тази комисия и членове на тази комисия.
Няма „листа на чакащите“, има „планов прием“. Да бъдем точни и ясни. Аз държа да се използва тази терминология, защото тя е свързана именно с правото на избор на пациента. Ако пациентът желае примерно да го оперира уважаваният от мен доц. Шишков, но той има някакви физически възможности, естествено, че той ще планира неговата дата за операция, например, от варикоцеле.
Така че искам да бъдем точни в изказа си, защото това е обективното изказване, което направи доц. Иванов.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
За дуплика има думата доктор Кърджалиев.
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми доктор Иванов, това е наистина параграфът в закона – има и още няколко, които касаят пакетите – които говорят за реформа според министъра на здравеопазването и според управляващото мнозинство.
Ние диаметрално се различаваме с вас по отношение на дефиницията за необходимата, полезната, ефективната реформа. Както неведнъж сме го казвали, включително и на първо четене, ние мислим, че приватизацията в сектора, а не национализацията, каквато се получава в настоящия момент, ще е по-полезна. Нещо повече. Ние мислим, че дерегулацията на системата, а не това лимитиране на медицинската дейност ще бъде по-ефективно мероприятие за здравеопазването.
Освен това – това е всъщност и в основата на нашето предложение – когато има дефицити във всеки сектор от социалния живот, винаги има затруднен достъп, винаги има и поне хипотеза за корупция. Въвеждайки това ново положение, неминуемо ние стигаме до такова статукво.
А що ще отнася до плановия прием или синонима му според нас – листата на чакащите – ОК, разбира се, от 2007 г. са разписани тези постановки. Но къде са критериите? Къде са критериите, според които едни нозологични единици ще са в основния пакет, други ще са в допълнителния пакет, а знаете, че има и спешен пакет. Когато ги видим, тогава трябва да правим пълна и адекватна оценка на тази ситуация и това е вече строго медицинска тема, тема, която касае медицински експерти.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Уважаеми колеги, въпреки че сме извън гласуваното време за край на заседанието, аз предлагам да приключим дебатите и параграфа и тогава да приключим заседанието.
Доктор Адемов, имате думата за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Просто използвам процедурната възможност за изказване, за да задам един въпрос, господин министър.
Тук в този параграф предлагате да отпадне думата „основен“. Но тази думичка се появява и в § 11 отново.
Каква е разликата между отпадащия параграф и отново появяващия се в § 11 – основен пакет?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания или да дадем думата на министър Москов да отговори? Ако искате, да чуем другите изказвания и после да отговорите на всички поставени въпроси, господин министър?
Благодаря.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, колеги! Да, това е основното, което се предлага в този законопроект – разделянето на пакетите на основен и на допълнителен. Естествено, всичко останало остава в бъдещето – на какви критерии, каква наредба, какво ще има в основния пакет, какво ще има в допълнителния, кой ще заплаща основния и допълнителния? Касата и двата пакета ли ще изплаща или касата ще изплаща само единия, а за втория допълнително ли ще се плаща? Допълнително застраховане!
Но някак си никой не е питал тези, които дават здравни вноски, тези, които натрупаха и прословутия резерв, за който ще стане приказка по-нататък. Те, сключвайки този граждански договор, плащайки тази вноска, какво получават? Няма ли да се получи това, че тези добросъвестни български граждани, след като разделихме обществото на здравноосигурени и здравнонеосигурени, сега вече тези, които са добросъвестно здравноосигурени, които от 1999 г. си плащат всеки месец вноските, в един момент ние отново ги разделяме на такива, които са изтеглили „дългата клечка“ и тяхното заболяване е в основния пакет, и такива, които са изтеглили „късата клечка“ и тяхното заболяване е в допълнителния пакет.
Независимо че тук се говорят приказки за социалнозначими и за тези, които са с по-висока смъртност, всеки един от нас, който е практикувал, всеки лекар знае, че без значение какво е заболяването, всяко едно заболяване персонално за пациента е много важно.
И пак оставаме в тази ситуация, че някои ще имат „бързата писта“ с основния пакет, а други, понеже са изтеглили това заболяване, ще трябва да чакат. И ние отдолу, освен че разделяме пациентите на здравноосигурени и здравнонеосигурени, сега вече отново разделяме здравноосигурените на такива, които са с основния пакет, и тези, които са с допълнителния пакет. Разбирате ли?
Това нещо ние няма как да подкрепим. В края на краищата наистина ще се получи именно този проблем – ние вместо да подобрим здравеопазването, вместо да подобрим достъпа, какво правим?
Апропо, в тези 15 години в здравеопазването се гордеехме освен с добрите колеги, добрите специалисти и с достатъчно добрия достъп. Да, винаги се е твърдяло, че в другите държави не е така. Имахме едно нещо, сега сме на път да лишим българските граждани и от това нещо – достъпа.
И отново – пакети! Кой ще определя, как ще ги определя? Разберете, прекалено много са неяснотите, за да подкрепим едно такова нещо висящо във въздуха. Ще разделяме пък после ще видим какво ще се случи.
И най-важното – основен пакет, допълнителен пакет. Когато се прави такова нещо по Закона за здравното осигуряване, аз дотук не видях никакъв финансов разчет. В пакетите кое колко ще струва на касата, от други пакети какво ще плати касата, кой ще го плати допълнително, кой няма да го плати. Разбирате ли, нещо, за което без да сме сигурни в резултата, ние предприемаме нещо, достатъчно сериозно.
По-скоро се притеснявам, че ще увредим системата, отколкото да я подобрим именно с това нещо. Затова ние, нашата парламентарна група няма как да подкрепи това. Разберете, няма как.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
За изказване думата има господин Семир Абу Мелих. Заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Виждам, че разговорът се върти около основата, духа и принципа на реформата.
Ще започна с една среща, която имахме народните представители с един чужд посланик. Нямам разрешение от него да кажа кой е, но той представлява държавата с най-доброто здравеопазване и три години подред по статистика на Световната здравна организация са начело. Аз съм един от хората, който съм чел, чел, чел за тяхната система, бях влюбен в нея и в нейната структура. Отидохме ние депутатите, имаше и от опозицията, от управляващите. Седнахме при човека, има един експерт, започна да обяснява. Колко е населението на държавата? 6 милиона! Колко харчиш за здравеопазване? 95 млрд. евро! Аз се заковах на стола. Помислих си, сигурно нещо не съм разбрал. Колко харчиш за здравеопазване? 95 млрд. евро! Колко харчиш за здравеопазване? 95 млрд. евро.
Тоест, най-доброто здравеопазване в Европа три години подред е станало с 9 000 процента по-високо заплащане от българското.
С две думи, какво се случва? Ние искаме най-доброто. Най-доброто струва пари. До момента ние с тези пари, с които разполагаме, сме давали една нелоша услуга на българското население. Това е истината. Това е благодарение на хората, които ги представлява доктор Райчинов и му благодаря за това. Защото българският лекар през тези години е работил с 320 процента на по-високи обороти от неговия европейски колега, за да може с тези малки парички да свърши същата работа или почти същата.
Оттук нататък обаче ние не сме доволни. Искаме да бъде още по-добре. За да се получи още по-добре, абстрахирам се от политическата сила, че съм дясномислещ, сега говоря като човек, който знае да смята едно плюс едно какво прави. За да направим реформа в нашето здравеопазване, тези хора, докторите, които са се трудили, трябва да имат хубави заплати. Пациентите, които са клиенти на тази система, потребители, да получат добро обслужване. Да не излиза един народен представител тук да говори за тоалетни, на които трябва девет катинара да им се сложи. Тези теми да приключат. Ние какво трябва да направим? Едно нещо само – повече парички да вкараме в системата. Нищо повече, нищо по-малко. За да влязат повече парички в системата, какви са вариантите? Вариант 1 – остава една Национална здравноосигурителна система, тоест, един стълб. Вдигаме обаче вноската и от 8 процента става 10 процента. Идва един като мен…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Много моля конкретно по текста, господин Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Да, да, аз ще дойда до текста. Идва един като мен, който не знае къде е и тези 10 процента не му стигат. Гласува да стане 12 процента, 13, 14 и може да стигнем и 20 процента примерно.
Вторият вариант какъв е? Демонополизация на здравната каса. Тогава държавата, бедната ни държава, малката държава си губи основния стълб, където в края на краищата може да помага на бедното население. Въпреки че аз съм радетел на това, но малко е жестоко, повече е тип капиталистическо.
Третият вариант какъв е? Да има основен стълб – здравната каса, да има сателити около него, които да подкрепят този основен стълб. Как ще работят тези сателити? Има два варианта. Единият е на министъра, другият ще го кажа, той не е мой. Единият вариант е хибридно плащане. Касата плаща. Примерно услугата струва 1000 лв., касата плаща 300 лв. и другите 700 лв. идват от сателитите. Тогава няма да има пакети. Тогава услугата е една, но две институции се събират, за да я платят. Този начин има лоши части, има и добри. Вариантът, който предлага министърът, аз го приемам, защото реално няма друг вариант. Този е много добър – основен и втори пакет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Припомням правилника, който предвижда две минути изказване на народен представител. Моля Ви, на второ четене сме, не сме в зала.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Приключвам.
Проблемът при Вашия вариант и аз съм го споделял с Вас, е, че ако дойде някой друг управляващ и смеси основния и допълнителния пакет и направи ей така, бъркотия, целият смисъл и целият труд ще отиде на вятъра. Но иначе това е единственият вариант, който ще ни спаси от увеличаване на вноските и безхаберното харчене на парите на нашите съграждани.
Затова моля опозицията да подкрепи законопроекта. Ако бяхте предложили това вие, аз тогава щях да гласувам „за“. Честно! Но сега това имаме под ръка. Подкрепете ни бе, хора, дайте да вървим напред и повярвайте ми, ако подкрепите това, нито ще ви се увеличат вашите избиратели, нито нашите. В края на краищата на българина му стигна ей дотук вече само експерименти да се правят с него. Това поне може да тръгне и да работи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
За реплика, първо, има думата доктор Райнов. Заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги, говорим, но виждате, че в рамките на два часа защитаваме различни тези. Ние само преди един час не искахме да покажем на обществото какво се случва с парите. Обществото има нужда от тази прозрачност – да види къде отиват парите, какво се случва по болниците. А в един момент ние започваме да говорим, че вероятно ще трябват повече пари. Първо, трябва да обосновем къде са отишли тези пари и тогава да говорим за повече.
И най-сакралният момент, за който питам и отговорът не го чувам, ама простичко, така, както трябва да го обясним на хората отвън. Как така довчера си плащал това и си получавал тези услуги, а от утре срещу това, което си плащал, ще получаваш по-малко, а за другото, за да получаваш като миналата година, ще трябва да плащаш допълнително или ще стискаш това, че палецът те боли и ще чакаш да ти дойде редът в болницата.
Разберете, хората имат нужда от простички отговори. Простички отговори. Тук на теория всеки един от нас, всеки един от вас може да говори до утре, с часове. Но хората искат простичко да им се обясни. Когато ще им отнемеш нещо, а в случая ние отнемаме – защо се прави.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има думата доктор Кърджалиев за втора реплика. Заповядайте.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Уважаеми господин Абу Мелих, аз съм съгласен с трите алтернативни варианта, които Вие, предлагайки ги, смятате, че в нашето съвремие биха били най-ефективни. Говоря за увеличаване на вноската, надграждащия пакет и за демонополизацията. Къде в този текст има един от тези три варианта? Искате да кажете, че някакъв паранадграждащ модел е разделянето на пакетите на основен и допълнителен. Не, това, което каза господин Райнов, аз се солидаризирам и макар, че аспектът ни е различен, напълно се съгласявам с него. На база на 8 процента вноски досега българският гражданин получаваше определен пакет услуги. На база на същата 8-процентна вноска той ще бъде дискриминиран сега, защото няма да получава същия пакет.
Но това е само една от причините, поради които аз не подкрепям този текст. Другите причини преди малко ги казах.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
За дуплика имате думата, господин Абу Мелих. Заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Първо, към уважавания доктор Райнов – защо се налага да се въведе всичко това, щом преди сме получавали същата услуга. Отговорът е много елементарен. Парите, които сме взимали преди, не са достатъчни за да удовлетвори желанието на нашето население да има по-добра медицина. Не аз, западни фирми измислят нови лекарства за рак. Тези лекарства не струват стотинки, струват хиляди левове. Тези болни искат да живеят и идват при Вас и Вие питате министъра: защо няма лекарство за рак. Министърът казва: ми… ей сега ще отида и отива и се обажда на Горанов: дай пари. Това е истината.
Стандартът на лечение се промени вече в света. Начинът, по който подхожда човек към себе си се промени. Хората не искат да живеят до 60 години и да кажат: е, живеят достатъчно. Казват: искам 100 години да живея, искам 120 да живея. Неговият ангажимент е да ми осигури базата, която ще ме накара да живея 100 години. Аз не съм чул някой сега да стане и да каже: аз искам да живея до 60, благодаря ви, повече от това не ми трябва. Има ли някой такъв?
Това е, нещата се промениха, животът е променен. Аз не мога да върна с един закон цената на сиренето от преди 1989 г. – 10 стотинки. Не става! Стандартът е друг. Кравата яде повече дори.
Недейте да мачкате на базата: ама преди давахме и пак получавахме. Сега ни искате повече пари. Не е така. Лекарите заслужават по-добри заплати, защото сега всичко става за тяхна сметка. Затова има корупция, а не защото са лоши.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля, колеги, да бъдете по-концентрирани и в изказванията си, защото сме извън времето. Бъдете малко по-конкретни и кратки.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: С две думи. Казвам: стандартът, по който се лекува българинът, който иска да се лекува, вече е променен и струва повече пари. Стандартът, по който българският лекар трябва да получава възнаграждение, е променен, защото му се дават други възможности. Единственият начин това да се реши, е с малко повече парички, които да влязат в системата. Това е относно първия въпрос.
Относно втория въпрос – къде са пакетите. Ами то тук от шест месеца само за пакети слушам аз. Няма друго освен пакетите. Пакетите ще ги направят някакви национални консултанти, ще излязат, ще стане една голяма гюрултия, вие ще я вдигнете, разбира се, ние ще подкрепим него и ще има някакви консенсусни три месеца. Това е, за нищо ново под слънцето не говорим.
Но има едни пакети, където хората дори в Англия, NHC – най-богатата система в Европа, пак чакат. За една става чакат по една година англичаните, по година и половина. И преди, като управлявах една болница, ходех и крадях пациенти от Англия. Карах ги в България, за да си сменят ставите при нас, защото няма да чакат. Това е системата. Съжалявам, няма друга система.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, господин Семир Абу Мелих, приключвайте изказването, защото наистина излизате извън темата на конкретиката.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Връщам се директно в темата. Пакетите са единственото, което се предлага в момента. Някой друг да стане от тази маса, да предложи нещо друго, да направим една дискусия. Ако е по-добро от това на министъра, и той ще го подкрепи. Нали и той е лекар!?! Нали има бъдеще в тази държава! Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Господин Байрактаров, имате думата за изказване. Моля Ви Вие да спазите правилника.
Извинявайте, преди това доц. Кючуков има процедурно предложение и после ще Ви дам думата.
Заповядайте, доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, § 2, който се състоеше в замяната или отмяната на две думи, една от които вече гласувахме, че няма да бъде заменена, ни отне повече от половин час, като се казаха неща и за крави, и за други животни, а ние имаме ей този куп да го обсъждаме едно по едно.
Много моля, госпожо председател, правя процедурно предложение, спазвайте минутите, които са дадени за изказвания, за реплики и дуплики и прекъсвайте всеки, който се отклони от темата. Това са две думи!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Като заместник-председател и като народен представител имате право и аз Ви обещавам, че оттук нататък ще бъда безкомпромисна.
Господин Байрактаров, заповядайте, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Можете да бъдете сигурна, госпожо председател, че ще се вместя в рамките на 120 секунди.
Уважаеми колеги, за да стане ясно и на доктор Райнов, когото уважавам, и на доктор Адемов, и на доктор Кърджалиев, ще кажа това, което колегата Семир Абу Мелих просто не доизказа. Всъщност в тези поправки, които предлага Министерският съвет в § 2, става въпрос за нещо, което никой не иска да каже на глас. Аз ще го кажа, защото никога не съм се притеснявал, а съм го казвал и в пленарна зала.
Всъщност става въпрос, уважаеми колеги – лекари, за така наречените нерегламентирани плащания, които по официални данни варират между 3 – 6 до 9 млрд. лв. Ето за това става въпрос. Има официални данни, ако държите, ще ви запозная с тях. Вярвайте ми, доста по-добре съм запознат от вас. Но това са парите, които се въртят под маса, над маса в системата на здравеопазването и това са пари, които ги плаща пациентът.
Моите поздравления, министър Москов. Това е пътят, защото тези нерегламентирани плащания най-после трябва да излязат на показ и да станат регламентирани и българският лекар да може да работи спокойно. Ето, това е простата и елементарна истина, която трябваше да се каже.
А що се касае до финансовата рамка, доктор Райнов, Вие прекрасно знаете, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е 3 075 млн. лв.
За разлика от – да не казвам и аз с кого се е срещал господин Абу Мелих, защото бях поканен и съжалявам, че не можах да присъствам по обективни причини, но това е истината.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Има ли желание за реплики?
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: И реплика, и лично обяснение в едно естествено.
Колеги, вече един час спорим за основен пакет, за допълнителен пакет. Направете си труда в този законопроект да прочетете и ако някой от вас ми покаже определение за основен пакет, определение за допълнителен пакет, ще го поздравя. Разбирате ли, ние спорим за две думи и изпадаме в хипотези какво ще бъде съдържанието, какъв ще бъде разказът по изпълнението на тези две думички.
Във всеки един законопроект, когато се вкарва ново определение, най-накрая в Преходните и заключителните разпоредби пише какво се крие зад това определение.
И второто, най-важното, господин министър, никъде не видях срока. Тоест, основен, допълнителен – пише, че е по наредба на министъра. Но какво ще съдържа, какъв е срокът – това го няма.
И накрая, понеже говорихме за финанси, да, скъпо е здравеопазването. Парите не достигат. Те никога не достигат. Краен ресурс, не достигат. Но, като си спомня 2 млрд. лв. къде заминаха, сън не ме лови, колеги, защото тези 2 млрд лв. са едногодишния ни разход плюс трансферите от Касата към министерството.
Така че този отговор ние го дължим на българските граждани.
Не отговорихме за двата милиарда, сега отново им говорим, че парите не достигат – дайте да дадем.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Райнов, казах, че няма да допускам изказвания извън конкретиката. Двата милиарда или опорните Ви точки са по-нататък в законопроекта.
Имате думата за дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще бъда кратък и точен. Чл. 45, ал. 2 – прочетете закона.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, искате ли думата? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: С удоволствие, госпожо председател, защото хората сън не ги лови, няма ривотрил, направо е катастрофа.
Първо, да кажа, че като представител на вносителя не подкрепяме предложението на ДПС и на БСП, те си вървят заедно. Очевидно следват еднаква философия, което значи, че мислите еднакво. Или греша? Тоест, имате различни мотиви за еднакви предложения. Разбирам, дано и хората да го разберат.
Въвеждането на основния и допълнителния пакет е въпрос на изпълнение на цели. Защото аз няколко пъти слушам опит да се аргументира …..Същото, господин Адемов, което ви е пречило на вас да изпълните тези цели. Защото аз не се съмнявам, че вие сте имали същите цели, когато участвахте в правителството, каквито има и това правителство, защото с този механизъм на уредба на здравното законодателство, не можете да изпълните целите, които стоят пред всяка една вменяема система на здравеопазването, а именно да подобрите здравните показатели на нацията. Не сте могли и вие и не сте могли, не защото сте лош специалист, а защото не сте си позволил да поискате промяна. Защото човек не трябва да се води от страховете си, а от целите си.
Когато преди две седмици гледахте презентацията на концепцията на правителството за реформи в здравеопазването, аз не чух от нито един от вас, че целите са сгрешени или че има различна концепция за това какво трябва да се върши.
Толкова по принципния въпрос. Извинете ме, че повишавам тон, но понякога ми идва малко в повече.
Смисълът на това да има основен пакет е да се излезе от фалшивия разказ, защото така го пише в закона – българските граждани получават за всичко пълноценна помощ и абсолютно безплатно.
Ако някой реши да го твърди, да отиде в произволна българска болница, произволна българска кръчма. Само да не го набият. Тоест, в българските болници и в българското здравеопазване в момента се плаща или доплаща практически за всичко. Част от тези неща са включително регламентирани като доплащане – консумативи, скъпоструващи медикаменти и т.н. Част от тези неща са нерегламентирани плащания. Защото вие нямате причина, ние сме обяснили на хората по философията, която изповядвате за равнопоставеността, че всичко, което има на този свят в здравеопазването, им е осигурено. Нито някой ви вярва, нито е така.
Тоест, за да можем, господин Райнов, не да създадем нова разлика, а да ликвидираме именно спрямо масовите, социалнозначими заболявания, да ликвидираме възможността да получите различен вид здравеопазване спрямо това дали сте богат или беден, въвеждаме основния пакет, който гарантира на всеки един български гражданин, независимо от социалния му статус, само срещу това да бъде здравноосигурен, че за тези заболявания държавата, солидарният фонд, ние като общество му гарантираме качествено лечение без нужда от доплащане. Това е смисълът на този фонд и това е много по-социално, отколкото това, което говорите Вие в момента. Защото аз чувам, че щяло да има опасност от корупция. Защото в момента няма? Така ли е? Щяло да има опасност от заплащане? Защото в момента няма? Така ли е? И щяло да има, видите ли, оплаквания от очакване.
Когато говорим за планов прием и аз благодаря на господин Байрактаров, защото това е другото име на листата на чакащите, това е планов прием. И той и в момента се осъществява, както каза доктор Иванов. Нека да кажем следното: Целите, включително и на тази част от промените, базирани в Закона за здравното осигуряване, са свързани с изпълнение на цели. Целите са по-добри здравни показатели. Вие видяхте нашия кошмар.
Ето тук е показано – аз имах възможността вчера да го покажа на доктор Райнов, защото аз тази вечер го слушам втори път – Австралия, Канада, Финландия, Холандия, господин Абу Мелих, Португалия, Испания, Обединеното Кралство, Швеция, Словения и други държави – това са държави, добре, едната от тези държави е държавата, в която господин Абу Мелих каза, че има 95 млрд. евро за здравеопазване. В тази държава средната продължителност на планов прием за замяна на става, за катаракта, за хистеректомия, за простатектомия, за херния, за ….. вижте – е между 50 и 70 дни. Това е в тази държава, която влага 95 млрд лв. в здравеопазването.
С това нещо, с тази сатрапска според вас мярка, която е въвела тази и всички други държави, те са осигурили много по-добро качество на живот, много по-добро здраве на пациентите си, много по-добра продължителност на живота им и детската им смъртност е много по-малка от нашата.
Тоест, проблемът на българското здравеопазване не е в това, с което вие се гордеете, защото аз не се гордея с него. Проблемът е другаде и той се решава като приоритизиращ.
Наистина, доктор Кърджалиев, аз Ви уважавам в моментите, в които не използвате трибуната за политическа пропаганда. Приватизацията и дерегулацията са средства, а не са цели. Не можете да заложите като Ваша цел на промяна в здравеопазването приватизация.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други изказвания от народни представители?
Доц. Кючуков, имате думата за процедурно предложение.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги, хубаво си говорим, но всичко, което правим досега, няма никаква стойност, тъй като в 18,00 ч. ние сме приключили заседанието.
Затова първото ми предложение е да гласуваме удължаване на заседанието до гласуването на този параграф - § 2.
Второ, в предложенията – има два вида предложения: „заплащане“ да се замени със „закупуване“ и „основен“ да се заличи. Предлагам да се гласуват поотделно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Подлагам на гласуване първото процедурно предложение за удължаване на работното време, за да сме точни в процедурата, до приемане на § 2.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение се приема.
Подлагам на гласуване предложението на доц. Кючуков за разделно гласуване на предложенията по т. 1 и т. 2 по вносител. Това е освен предложенията, които ще гласуваме.
Моля, гласувайте това процедурно предложение на доц. Кючуков.
Гласували: "за" - 7, "против" – 2, "въздържали се" - 5.
Процедурното предложението на доц. Кючуков не се приема.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо председател, моля за прегласуване, тъй като нещо не схванахме за какво гласуваме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: подлагам на повторно гласуване процедурното предложение за разделно гласуване на § 2 по отношение на т. 1 и т. 2.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували: "за" - 5, "против" – 2, "въздържали се" - 7.
И след второто гласуване предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров - § 2 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: „за“ – 6, „против“ – 3, „въздържали се“ – 6.
Предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров за отпадане на § 2 не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Емил Райнов и група народни представители за отпадане на § 2.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 6 "против" – 1, "въздържали се" - 8.
Предложението на народния представител Емил Райнов и група народни представители за отпадане на § 2 не се подкрепя.

Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" – 9, "против" – 5, "въздържали се" - 1.
Текстът на вносителя за § 2 се приема.
С това приключваме днешното заседание.
Закривам заседанието.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
(Закрито в 18,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)