Стенограма от заседание на комисията, 13.05.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване





П Р О Т О К О Л
№ 16

Председател д-р Даниела Дариткова: Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазване и предлагам то да се състои в следния дневен ред:
Точка първа и единствена – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерски съвет на 02 февруари 2015 година – второ гласуване, продължение.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам. Правя и процедурно предложение за краен час на днешното заседание – 19:00 часа. Има ли други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване дневния ред на комисията. Който е „за“, моля да гласува. 18 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Няма.
Сега подлагам на гласуване предложението за краен час на комисията – 19:00 часа. Който е „за“, моля да гласува. 18 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Няма.
Позволете ми преди да пристъпим към конкретните текстове от закона да поздравя новото ръководство на Българския лекарски съюз и новия председател доктор Венцислав Грозев. Ще имаме възможност на следващо заседание да се запознаем обстойно с новите намерения и решения на Съсловната организация. Успешна работа Ви желаем от името на комисията и се надяваме на добро партньорство.
Уважаеми колеги, работата на комисията ще продължи с § 10, който отложихме, за да може да бъде разглеждан в присъствието на министъра. Надявам се всеки момент той да влезе в залата, но ако искате ще дам възможност на народните представители, които имат предложения да ги мотивират.
Постъпили са предложения от народния представител Георги Кючуков и група народни представители. Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров. Предложение на Емил Райнов и група народни представители. Предложение на народните представители Валентин Павлов и Димитър Шишков.
Добър дан на министъра на здравеопазването. Давам думата на вносителите да мотивират своите предложения. Заповядайте, доцент Кючуков.

Господин Георги Кючуков: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Господа заместник-министри.
Във връзка с предложението на вносителя по § 10 аз като враг номер едно на реформите в здравеопазването, има неща, които изглежда съзнанието ми е леко помрачено и не мога да ги схвана.
От една страна се предлага квотата на държава в Надзорния съвет да стане преобладаваща, мажоритарна, тоест държавата да стане основният решаващ фактор на Здравната каса, а от друга страна в § 10 се дават индулгенции на същата тази държава да не бъде изряден платец.
Лично за мен тези две неща не се връзват. Ако държавата е организацията, която внася най-много в Здравната каса, тогава в желанието Надзорният съвет да бъде мажоритарно представена държавата, бих казал „да“. Защо ние казваме на обикновените здравноосигурени лица, че ако не си платят до края на годината вноските ще плащат за 15 години или 5 години назад, зависи какво ще се приеме, а даваме индулгенция на държавата да плаща сега малко повече от половината от вноските си и след 10 години да стане редовен платец?
Моето предложение е да отпадне тази привилегия, тази преференция за държавата и тя да бъде третирана както всички, които осигуряват по някакъв начин лица пред Здравноосигурителната каса.
Зная възражението, че надали ще има финансови възможности. Тогава като няма финансови възможности, няма да има и претенции за преобладаване в Надзорния съвет на касата.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доцент Кючуков. Доктор Кърджалиев има думата за мотивиране на тяхното предложение. Доктор Адемов след него. Заповядайте.

Господин Тунчер Кърджалиев: Благодаря. Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги. Гости.
Нашето предложение се явява междинно положение между текста на вносителя и направените предложения от господин Георги Кючуков и група народни представители и на доктор Райнов.
Поетапното повишаване с 5 % на година размера на осигурителния доход върху, който държавата ще внася вноски, според нас, имали сме и друг път възможност да го кажем, е лицемерие на фона на онези 15 години, които изведнъж трябва да ги погасят некоректните неосигурени. Лицата с прекъснати права след 1 януари ще ги възстановяват, както казах, с вноска за 15 години, а през тези година държавата, знаем, се утвърди като най-некоректния работодател, респективно осигурител и платец на НЗОК.
С този текст, ако остане текстът на вносителя още за 10 години тези служители ще са с привилегирован статут според нас, тоест своеобразно законово легализиране на дискриминационно положение и неравно третиране по признак, да речем, заемана длъжност, а държавата уж трябва да е солидарна с гражданите си. От друга страна осъзнаваме необходимостта с течение на времето този въпрос да бъде веднъж завинаги дефинитивно, по възможност, решен.
Ето затова Ви предлагаме в чл. 40, ал. 2 числото 55 да се замени с 60. Това са процентите, които се предлагат от вносителя. А числото 5 да се замени с 10. Смятаме, че това е по-мекият, по-приемлив вариант и разчитаме на уважаемите колеги да подкрепят нашето предложение.
А по т. 3 доктор Адемов ще докладва.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Доктор Адемов, имате думата.

Господин Хасан Адемов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Господа заместник-министри. Колеги.
Предложението, което правим е за създаване на нови точки 9 и 10 в чл. 40, ал. 1. И това предложение в т. 9 на практика повтаря заявените от министъра на здравеопазването, господин Москов в свои публични изказвания предложения. То гласи следното:
„Осигуряват се за сметка на държавния бюджет продължително безработни обезкуражени“, като определението за продължително безработни е тези, които имат регистрация минимум 1 година в бюрата по труда. Тоест, това са хора, които активно търсят работа, след социална анкета – така както беше заявил господин министърът.
Сеща ще Ви кажа, че това са хора, които по последна информация наброяват 150 000 човека. 150 000 човека, господин министър, поверил съм лично в Агенцията по заетостта. Тези 150 000 човека, след социална анкета ако не отговарят на условията ще отпаднат по-голямата част от половината. При положение, че става въпрос за 150 000 човека по 16.80 лева, колкото плаща и държавата сега на месец, става въпрос за 30 милиона годишно. При бюджет над 3 милиарда лева сами се сещате, че 30 милиона е една незначителна сума, а по този начин държавата изпълнява своята социална функция от една страна и от друга страна, тези 150 000 човека аз предполагам, че след социалната анкета ще затрудним страшно много поделенията на Агенцията за социално подпомагане. За да се извърши тази социална анкета се изисква човешки ресурси, изисква се потенциал, изисква се и финансов ресурс. Но, така или иначе при всички положения една голяма част от тях няма да отговарят на условията, което значи, че тези 30 милиона ще бъдат не повече от 10 или 15 милиона.
Затова предлагам още веднъж да помислите и да приемете това предложение. В никакъв случай не става въпрос за разширяване на кръга на тези, които осигурява държавата, защото и сега държавата осигурява хората, които са на социално подпомагане. Тази категория е малко по-различна. Това са продължително безработни и обезкуражени, което означава, че можем да направим един жест към тази група.
И второто предложение е нова т. 10. Това беше текст, който съществуваше до 2002 година в Закона за здравно осигуряване, когато в семейството има само един работещ член, той може да осигурява пълнолетен безработен член от семейството, регистриран в бюрото по труда, което означава, че той активно търси работа. Ако не е осигурен на друго основание, както следва при един пълнолетен безработен член от семейството вноската се определя върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен за съответната година и при всеки следващ пълнолетен безработен член на семейството вноската се определя върху 30 на 100 от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
Това са предложенията, които правим и моля те да бъдат подкрепени.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доктор Адемов. За да следваме логиката, ще наруша малко принципа да дам първо думата на вносителите, ще ми позволите да дам думата на заместник-министъра на Министерството на труда и социалната политика, който е тук именно във връзка с това предложение, да каже становището на министерството. Господин Лазар Лазаров, заповядайте, имате думата.

Заместник-министър Лазар Лазаров: Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо председател. Господин министър. Дами и господа народни представители. Колеги. Гости. Партньори.
Министерството на труда и социалната политика има резерви по това предложение и резервите са свързани в два аспекта. От една страна става дума за целесъобразност на направените предложения, а от друга страна става дума и за чисто терминологично и съобразено с действащото законодателство съображение.
По отношение на първото съображение. Безработни, продължително безработните лица, тези които са с най-малко 12-месечна поддържана регистрация в бюрата по труда и в момента са в хипотезата на осигуряване за сметка на държавния бюджет в случаите, че получават социални помощи, било то месечни социални помощи или целеви помощи за отопление. Останалите безработни, които са с поддържана регистрация в бюрата по труда и не получават социални помощи са лица, които не отговарят на критериите за социални помощи, например имат друг доход, който е осигурен от друго лице, което работи в семейството. Имат доходи от продажба на имущество. Имат доходи от отдаване на имущество под наем, имат други доходи и затова те не биват предмет на социално подпомагане.
Категорията „обезкуражени лица“ не съществува в българското законодателство. Обезкуражени лица са лица, които са за целите на статистическите изследвания и са в наблюдението на работната сила. Поради тази причина аз само ще си позволя, за да знаем за кои хора става дума, обезкуражени лица са лица на 15 и повече навършени години, които желаят да работят, но не търсят активно работа, защото предполагат, че няма да намерят такава. С други думи, тези лица в момента, в който се регистрират, те вече стават част от безработните регистрирани в бюрата по труда и подлежат на съответните права, които имат и по Закона за насърчаване на заетостта и по други закони в случай, че се налага такава подкрепа.
Така, че в този смисъл за нас това предложение създава затруднения първо по отношение на целесъобразност, второ по отношение на обхват. Освен това, за нас също създава загриженост изразът „социална анкета“. Социална анкета е нещо, което се извършва само и във връзка по повод отпускането на съответни социални помощи. Социалните помощи биват еднократни, месечни и целеви. И само за този случай тя се прилага. Аз разбира се разполагам с копие от една такава социална анкета и ако е необходимо можем да задълбочим дискусията, за да стане ясно, че по реда на Закона за социалното подпомагане се извършва социална анкета, но тя има други цели и тя не е свързана със Закона за здравното осигуряване.
Понеже се споменаха цифри. Регистрираните безработни лица са 351 511. От тях дългосрочно безработни са 152 000. Но пак държа да отбележа, това не са лица, които не са здравно осигурени. Една значителна част от тях попадат под категорията на лица, които получават различни видове помощи и на това правно основание те са здравноосигурени. В момента около 125 000 са лицата, които се осигуряват по реда на законовите хипотези от Агенцията за социално подпомагане. Затова за нас това създава загриженост, защото става дума наистина за разширяване на кръга на осигурените лица. Това предложение е извън предложението на Министерски съвет в частта Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Ако погледнем § 10 той не предвижда това, той не говори за обхват на осигурените лица и това на практика е извън приетия на първо четене законопроект.

Реплики от залата.

Заместник-министър Лазар Лазаров: Доктор Адемов, извинявайте, чл. 40 има две хипотези – едната касае плавно повишаване на размера на вноската, която е за сметка, това е § 10, чл. 40, ал. 4а …

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви да се изслушвате и да не влизате в диалог.

Заместник-министър Лазар Лазаров: А в т. 1, в ал. 2 има нещо друго. Вие предлагате с т. 3 създаване на две нови категории здравноосигурени лица. Така, че на практика това е разширяване на обхвата.
Прав е доктор Адемов, че включването на тези нови лица в обхвата на осигурените лица и създаването на допълнителни ангажименти за извършване на социални оценки на практика ще затрудни социалните служби, защото една социална анкета не се извършва само по документи. Ще изисква и много средства и откровено съображенията на системата са, че тя няма да може да се справи с тези задължения. Извън тези съображения предложенията на доктор Адемов и Тунчер Кърджалиев не е финансово обезпечено и не може да бъде изпълнено в този аспект.
По отношение на втората категория лица. Държа да отбележа, че в случаите, за които говорим следва да имаме в предвид, че тези лица друг член от семейството, който се е регистрирал попадат и лица, които учат. И тези лица от 18 до 26 годишна възраст са също осигурени за сметка на държавния бюджет. Така, че ако прегледаме внимателно тези лица и тези две категории, ние сме обезпокоени, че се създават предпоставки за нерегламентиран достъп до системата на здравеопазването за сметка на държавния бюджет.
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Сега давам думата на другите вносители. Под каква форма процедурна, доктор Адемов? Лично обяснение. Правим изключение. Заповядайте.

Господин Хасан Адемов: Под форма на начина на водене, защото позволихте на заместник-министъра с аргументите, с което аз защитих това предложение той да ги отхвърли.

Председател д-р Даниела Дариткова: Ще оставим народните представители да преценят. Благодаря Ви.
Доктор Павлов поиска думата за мотивация на неговото предложение. Заповядайте, доктор Павлов.

Господин Валентин Павлов: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър. Колеги.
Предложението за промени касае механизма на заплащане на здравноосигурителните вноски на държавните служители чийто статут се урежда съгласно Закона за държавния служител. Състои се в това заплащането на здравноосигурителните вноски на тези държавни служители да бъде приравнено на механизма на работещите по трудово правоотношение, а именно в отношение 60 към 40, разпределено съответно между ведомството и служителя. Това представлява първата стъпка към осигуряване на равнопоставеност на държавните служители по Закона за държавния служител с работещите по трудово правоотношение.
Предлагаме този процес да бъде плавен, поради което законовата промяна да обхване държавните служители, които прилагат Закона за държавния служител и основните им заплати са в размер над две минимални работни заплати за страната. Считаме, че това би бил ясен знак за последователно прилагане на солидарния принцип на заплащане на здравноосигурителните вноски както по отношение на техния размер, така и на кръга на задължените лица.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Доктор Емил Райнов.

Господин Емил Райнов: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател. Господин министър. Уважаеми колеги.
Понеже темата практически присъства във всички предложения на колегите, още веднъж да припомня. Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се формира от здравноосигурителни вноски от една страна, от друга страна от трансфер от държавния бюджет. От здравноосигурителни вноски бюджетът за тази година е размер на приблизително 1 987 000 000 лева, а трансферът от държавния бюджет е в размер на 987 000 000. Зад този трансфер се крият, именно, заплащанията за лицата по ал. 3, тоест вноските, парите, които държавата дава за осигурените от нея групи хора.
Сега, днешното законодателство в сила от 21.12.2012 година е записано, че за лицата по ал. 3 осигурителната вноска се внася в размер определен със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Тоест, законово е записано, че държавата внася само половината от минималната. Тук и преждеговорещият колега, че в тази група категория хора попадат хора, които имат много по-големи от минималната работна заплата. Така, че нашето предложение е да отпадне половината, за да може от 1 януари следващата година държавата наистина да бъде коректният платец и да престанем да подкопаваме устоите на здравноосигурителния модел. Виждам, че и министър Москов се забавлява с това предложение, но мисля, че хората, тези, които се осигуряват, тези, които плащат данъци и здравни вноски, те не се забавляват именно от тази неправда.

Министър Петър Москов: И миналата година не се забавлявах.

Председател д-р Даниела Дариткова: Ще дам възможност на министерството да каже своето становище. Продължете.

Господин Емил Райнов: Не напразно напомних коя година е въведено това, за тези, които не знаят – 2012 година е въведено. Така, че мисля, че трябва да престанем с това – главата като щрауса в пясъка, с разни половинчати, палеативни решения от сорта с по 5 % да расте, за да може 2026 година всички да бъдем коректни. Не. Категорично не. Моля да подкрепите нашето предложение ако искате да имаме очи да застанем срещу гражданите. Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Има ли изказвания от народни представители? Заповядайте, господин Байрактаров.

Господин Димитър Байрактаров: Благодаря, госпожо председател. Аз първо ще се изкажа по предложението на господин Хасан Адемов и господин Кърджалиев, както и по становището на господин заместник-министъра.
Това, което искам да Ви обърна внимание, бъдете така добри да не ни връщате в ХІХ век. Живеем в ерата на високите технологии и да ми говорите, че тук ще трябвало да се използва някакъв страхотен ресурс от жива сила за попълването на една анкета. Извинявайте колеги и Вие господа от министерството, в базата данни на НОИ, както и в регистър „Население“, който искате през един друг законопроект да го ползвате, към Агенцията за социално подпомагане е събрана цялата тази информация за едно лице. И дайте да започнем да ги ползваме тези регистри по предназначение. Абсолютно е прав вносителят – господин министърът в това, което иска. Всичко останало са едни еквилибристики на Вашия език.
И забележете за какво става въпрос. Коментираме вноските на държавните служители. Ами като финансист ще Ви кажа първо, кой им плаща заплатите на държавните служители? Не е ли същият този данъкоплатец, който така или иначе през данъците трябва да финансира всичките заплати и разходи на държавния служител. Е какво сега, искате да ми кажете, че искате да си играем на местене на 20 лева от единия джоб в другия джоб и да търсим ефект. Извинявайте ама това са наистина неща, които просто губим си времето и имам чувството, че някои от колегите влизат в някакво дребно заяждане. Логиката е лишена в тези предложения.
Прощавайте, че Ви го казвам. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Други народни представители? Не виждам. Бих искала да помоля Министерството на здравеопазването да даде своето становище по направените предложения. Заповядайте, доктор Москов.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Госпожи и господа народни представители.
Ще се опитам да бъда максимално кратък и сбит. Предложението на професор Кючуков и на групата народни представители – господин Кърджалиев, Адемов и Чакъров, както и на господин Райнов всъщност касае и вменява на държавата некоректност спрямо количеството влагани пари за здравни осигуровки.
Наистина, всеки има право на собствената си политическа пропаганда, но нека на всички народни представители да е ясно, че това мнозинство и това правителство за първи път дава пътна карта как? С толкова, с колкото можем, според държавния си бюджет. Защото като си спомня преди един месец дебатите за това в какъв дефицит ще влиза в България, водена от БСП и от ДПС, се чудя сега, защо предлагате обратното. Искате да увеличите дефицита или какво? Кога сте искрени? Тоест, независимо от това, че никой от досега управляващите политически сили, сега в опозиция не е направил това усилие, сега някак си от името на бедните и онеправданите се вменява на държавата ангажиментът моментално да се изправи една несправедливост, която е фактически така. Така е доктор Адемов.
Моментално е, разчетите, пак казвам, моля, без да влагам агресия. Моля да оцените, че това е първото мнозинство и първото правителство, което дава пътна карта по какъв начин тази справедливост се изгражда и това е свързано не с моето желание, желанието на финансовия министър, желанието на премиера и на някой друг, а с обективни възможни разчети, с какви пари държавата може в годините, в които ние сме го задали да увеличава това нещо, съобразно икономическата реалност. Това е ясно отчетеният подход и възможностите на държавата да повишава това нещо.
Категорично не съм съгласен с това да се казва, че всъщност държавата, тук пък съм съгласен с другите народни представители, които казаха, че да делим това, което се дава от бюджета и това, което се дава от данъкоплатците като индивидуални вноски е малко странна история, защото това от бюджета пак идва от данъците от хората. То някак си бюджетът не е нещо, което е заключено някъде, има панделка и пише „бюджет“. Така, че по същество увеличавайки вноските от бюджета, в чисто икономически план ние бихме би трябвало да натоварим още повече същите тези платци, които плащат и данъци, и осигуровки.
Ако съберете разходите през бюджета, тоест, които държавата дава за здравеопазване, това не са само трансферите от бюджета към касата. Това е бюджетът на Министерството на здравеопазването, това са в специфичните ведомства, които поддържат свои медицински структури, бюджети и така нататък, бюджет и за това. Вие ще видите съвсем различна сума. И затова, по тези точки, а именно точката, предложението на господин Райнов, предложението на господин Кючуков и ал. 2, чл. 40, тоест първата част от предложението на господата Кърджалиев, Адемов и Чакъров становището на вносителя е отрицателно.
А що се отнася до създаването на точка три, тоест промяната в т. 3, т. 9 и т. 10 от предложението на господата Кърджалиев, Адемов и Чакъров. Съвсем е така и принципът, че по-строгата дисциплина при събираемост на данъците трябва да върви успоредно с възможност. И това е философията, зад която стои правителството, трябва да върви с възможност всеки един български гражданин да има канал, по който да бъде здравно осигурен, да има път, дали при самоосигуравне, дали през някакъв защитен механизъм на държавата, дали по друг начин.
И наистина, сериозно усилие в тази насока за изчислението на ефекта от това се води. Имаме наистина поредица от среща с министър Калфин, тук заместник-министърът знае това – и с министър Калфин, и с министър Горанов наистина търсим точния механизъм и точните критерии. Защото ако ние сега популистки приемем такъв текст, който принципно е добър, но след това в методиката, в анкетата заложим критерии, които всъщност дават структурата, която заместник-министърът на социалните дейности обоснова, ние всъщност не правим нищо. Въпросът е да влезем в дълбочината на тези 250 000, по данни на НАП, защото аз боравя с тези данни, които биха могли да попаднат в такава една допълнителна социална мрежа, да прецизираме много ясно критериите на тази анкета, критериите на, които допълнително, извън сегашните социални мрежи – помощи за отопление и така нататък, тези хора отговарят, да си дадем сметка можем ли да го направим. Тоест, на този етап, по принцип текстът е такъв какъвто е философията на правителството, но нямаме готовност за финансова обосновка на това. Приемете, че просто усилието на администрацията изисква още малко време, но аз поемам ангажимента, че в рамките на тази година, тоест каквито и промени в начин на събираемост, на осигуряване въведем, те ще залегнат от бюджета за следващата година.
Поемам ангажимента, че и в рамките на тази година ние ще търсим решение точно в духа на това, което предлагат тримата народни представители, ще го предложим, ще го обсъждаме заедно и в социална и в здравна комисия.
Що се касае до предложенията, свързани с втори и трети работещ член от семейството, наистина това изисква разчет на финансите, какво, защо, кой, при какви условия влиза в системата. Тоест, принципно, философски министерството подкрепя тези неща, но е без конкретна финансова обосновка, за която в момента нямаме готовност да говорим, няма как да стане.
Между другото, по странен начин предложението на господата Павлов и Шишков е свързано като скачени съдове с тези неща. Когато говорим за възможност, законова възможност или законово задължение държавните служители над определен критерий и така нататък да започнат да се самоосигуряват, тук не говорим за това да бъдат компенсирани моментните доходи на тези служители със сумата „Х“, с която те трябва да започнат да се осигуряват. Говорим за това, че на базата на заплатите, които взимат те като държавни служители започват да плащат 40 % от 8 % от заплатите си. Когато господата направиха това предложение, аз си направих труда в администрацията на Министерството на здравеопазването, на служителите на Министерството на здравеопазването да проверя какъв ще бъде резултатът, ако приемем критерия, който те са заложили, да въведем това задължение за държавните служители с над две минимални работни заплати се получаваше 1 740 000 допълнителен приход на касата само от служителите на Министерство на здравеопазването, тези които взимат над две минимални работни заплати. Защото наистина ако такъв текст се гласува, аз ще помоля народните представители наистина да сложат долна граница, защото държавните служители имат собствена специфика. Те нямат възможности за кой знае какво кариерно развитие, както в бизнеса или в частния сектор и така нататък. Те общо-взето имат определен таван на възнагражденията, свързан с йерархията на държавната администрацията и по второстепенните разпоредители, министерствата и по общините там където има държавни служители, там заплатите наистина са на ръба на смисъла. И ако ще трябва да задържим качествени хора в тази администрация, те не могат да бъдат товарени допълнително. Тоест, от друга страна такова едно решение би дало и облекчило и би освободило ресурс, би наляло нов ресурс от хора, които досега се осигуряват през бюджета, което както се разбрахме идва отново от парите на данъкоплатците за решаване на проблема на наистина социално слаби групи. Но наистина Ви моля да не спекулираме и да не спорим по ясни критерии. Има допълнително хора, които трябва да бъдат подпомогнати и няма спор за това. Въпросът е ясното изработване на критериите, а единият от начините да бъдат осигурени тези пари, просто като скачени съдове, е предложението на народните представители Павлов и Шишков.
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин министър. Ще припомня на народните представители, че имаме становище на Министерството на финансите по отношение на тези предложения, защото те наистина постъпиха между първо и второ четене и някои от тях са коренно различни от смисъла на закона в първоначалния му вид. Там не се подкрепят предложенията нито на доктор Адемов и Кърджалиев, нито на доктор Павлов и Шишков от гледна точка на това, че наистина няма ясно финансово разчитане на средствата и Вие може да се запознаете, имате го и че се създава дискриминация между служителите по така направеното предложение с даване на вноските на едни служители, а други да имат възможност отново да се осигуряват здравно само от държавата.
Затова наистина и от това, което министърът на здравеопазването, тези предложения не са добре осмислени, анализирани и финансово осчетоводени, така че това смятам, че би следвало да се вземе предвид при гласуването. Доктор Райнов има думата за реплика към мен.

Господин Емил Райнов: По начина на водене. Госпожо председател, разбирам желанието някой да бъде първият министър, някой да бъде първото правителство, което почтено е застанало срещу проблема, но понеже историята трябва да се познае, само преди 4 години имаше едно друго решение, беше записано в Закона за здравното осигуряване, където трябваше от 1 януари 2013 година държавата да бъде коректен платец. Но по стечение на обстоятелствата това беше променено. Така, че за пореден път някой не е пръв в желанието си да прави нещо. Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Не разбрах каква е процедурата по начина на водене.

Господин Емил Райнов: За познаването на историята.

Председател д-р Даниела Дариткова: Но много моля да не нарушаваме правилника и да бъдем конкретни, експертни и концентрирани, защото така или иначе бавно тече законодателната процедура.
Има ли други изказвания и становища по предложенията по § 10? Не виждам. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кючуков и група народни представители. Който е „за“, моля да гласува. 7 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“ 10 – „въздържали се“. Не се приема. Това е гласуването.
Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров. Който е „за“, моля да гласува. 7 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 10 – „въздържали се“. Не се приема.
Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители. Който е „за“, моля да гласува. 7 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 10 – „въздържали се“. Не се приема.
Заповядайте, доктор Райнов за прегласуване. Отговаряте на моя призив адекватно.

Господин Емил Райнов: Благодаря Ви. Колеги, още веднъж Ви призовавам да преосмислите предложението. Все пак държавата трябва да бъде коректен платец. Сега е моментът това да го направим.
Съжалявам, че по време на изказванията не чухме и становището на Лекарския съюз, но предлагам да прегласуваме още веднъж моето предложение.

Председател д-р Даниела Дариткова: Становищата бяха представени още на първо гласувани по всички текстове. Надявам се да имате спомен, защото нямате спомен и отпреди една година когато сте имали възможност тази грандиозна несправедливост да я поправите.
Прегласуване на предложението на народния представител Емил Райнов и група народни представители. Който е „за“, моля да гласува. 7 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 10 – „въздържали се“. Не се приема.
Предложение на народния представител Валентин Павлов и Димитър Шишков. Който е „за“, моля да гласува. 8 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 10 – „въздържали се“. Не се приема.
Гласуваме текста на вносителя по § 10. Заповядайте, доктор Павлов.

Господин Валентин Павлов: Уважаема госпожо председател, ще помоля за прегласуване. Аз тук ще Ви спомена цифрата от 1 740 000 лева, която министър Москов сподели. И нека всички народни представители на масата помислят какво би се случило с всички министерства, ако се направи тази сметка. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: За съжаление сме нямали възможност да чуем становището на Тристранния съвет, защото това е предложение, което задължително трябва да мине през него, така че предполагам, какво ще мислят всички министерства. Прегласуване. Който е „за“, моля да гласува. 8 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 10 – „въздържали се“. Не се приема.
Текстът на вносителя за § 10. Който е „за“, моля да гласува. 10 – „за“. „Против“? 5 – „против“. „Въздържали се“? 2 – „въздържали се“. Приема се текста на вносителя за § 10.
§ 11. Постъпили са предложения от народния представител Георги Кючуков и група народни представители. Предложения на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители. Предложение на народния представител Димитър Шишков. Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Двевдет Чакъров. Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители. Предложение на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов. Предложение на народния представител Вили Лилков.
Давам думата на вносителите на предложенията да мотивират това, което са предложили. Заповядайте, господин Байрактаров.

Господин Димитър Байрактаров: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз искам първо да се възползвам от възможността да коригирам предложения текст от мен и група народни представители в чл. 45, като ще помоля текстът да придобие следният вид, а именно:
Чл. 45, ал. 2 изречение второ ще придобие следната редакция: „Пакетът е основен и допълнителен и допълнителен, като се определя с наредба, изготвена от министъра на здравеопазването. Наредбата се коригира един път годишно до 31 октомври на календарната година“.

Реплики от залата.

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля, народните представители да запазят спокойствие. Има право да коригира предложението си. Ще го подложа на гласуване. Устра редакция, допустими са такива неща и досега сме ги правили от гледна точка на правно-технически и други корекции. Предполагам, че ще има и по другите параграфи такива предложения.
Това ли е Вашето предложение?

Господин Димитър Байрактаров: Да, това е нашето предложение. Само искам да го мотивирам, тъй като най-лесно е да не го оттегляме предложението и в парламента по-голямата част от народните представители да подходят от позицията на пациент, но след по-сериозни консултации стигнахме до извода, че наистина ще влезе в една колизия самият закон да се определят тези неща с приложения в закона, което наистина ще затрудни дейността и на министерството, и на Здравноосигурителната каса. А от друга страна, разговаряйки и с експерти от Здравноосигурителната каса стигнахме и до другия извод, че ако се наложи срок до 31 октомври и веднъж да се актуализира тази наредба, ще се пресекат възможностите за злоупотреби, лобистки интереси да бъдат обслужвани. Така, че това е съобразено, наистина, чисто експертно. Затова го обяснявам на колегите.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Искам да напомня на народните представители, че съгласно правилника, чл. 80 , ал. 4, т. 2 има право народният представител да прави корекции на направени предложения. Така, че сме в рамките на установения правилник, но ще помоля писмено да дадете на юристите на комисията да видим предложението докато се изказват другите народни представители, за да може наистина да го съобразим. Защото аз лично не разбрах т. 2 дали отпада. Остава точка втора, коригирате само точка първа.

Господин Димитър Байрактаров: Колекцията е изключително проста и елементарна. Значи § 11, чл. 45, ал. 2 изречение второ се изменя и придобива следната редакция:
„Пакетът е основен и допълнителен като се определя с наредба изготвена от министъра на здравеопазването. Наредбата се актуализира един път годишно в срок до 31 октомври на календарната година“.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Сега имат думата другите народни представители за мотивиране на техните предложения. Заповядайте, доцент Шишков.

Господин Димитър Шишков: Тъй като отложихме този член няколко пъти и то заради това, защото имаше някои противоречия и тези противоречия бяха в хода на работата, първо искам да оттегля две от моите предложения, които съм ги направил лично, а не в екип с доктор Павлов. Това са двете ми предложения свързани и биещи се съответно с другото, което е всъщност нашето предложение с доктор Павлов. Така, че тези ги оттеглям, за да можем да преминем към това, което е общото.

Председател д-р Даниела Дариткова: Кое оттегляте – Вашето предложение? Кое оттегляте? Цитирайте, самостоятелното предложение.

Господин Димитър Шишков: В § 11 да се направят следните изменения в т. 6 …

Председател д-р Даниела Дариткова: Самостоятелното Ваше предложение го оттегляте, за стенограмата.

Господин Димитър Шишков: Го оттеглям, да, както и другото предложение да отпадне § 12.

Председател д-р Даниела Дариткова: Само по този параграф, моля. Като стигнем до § 12 тогава ще направите и другото изказване. Благодаря.
Изказване по другото предложение ще правите ли сега?

Господин Димитър Шишков: Разбира се.

Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте.

Господин Димитър Шишков: Първо, мотивите, с които направихме нашите предложения са следните:
Тези предложения представляват доразвитие на приетите от Министерския съвет промени в Закона за здравното осигуряване, за централизирано договаряне в областта на лекарствените продукти. В този смисъл предлагам да се регламентира, че Националната здравноосигурителна каса и представените организации, притежатели на разрешения за употреба, упълномощени представители провеждат задължително централизирано договаряне на финансовите условия, които гарантират предвидимост и устойчивост на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за всички лекарствени продукти, заплащани от Националната здравноосигурителна каса.
Другият мотив е националното споразумение да се изготвя от управителя на Националната здравноосигурителна каса и представителните организации на притежателите на разрешения за употреба и се одобрява от надзорния съвет на НЗОК, след становището на министъра на здравеопазването и министъра на финансите.
Другият мотив, който ние имаме в случая това е, че ефективно би било споразумението да се изготвя за срок от 3 години, което е на базата на прогнозирания бюджет. Считам за необходимо също управителят на Националната здравноосигурителна каса да обнародва националното споразумение в „Държавен вестник“. В случай, че няма действащо национално споразумение би било ефективно Националната здравноосигурителна каса да въвежда задължителна отстъпка от 2,5 до 15 на 100 за заплащане от Националната здравноосигурителна каса лекарствени продукти. Условията и редът да се определя за това да се определят от надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
И считам, че с направените предложения се доразвиват идеите в областта на осигуряването, за устойчивост и прогнозируемост на разходите на Националната здравноосигурителна каса за лекарствените продукти.
Ние в хода на работата между първо и второ четене също се опитахме да се съобразим с някои от забележките, които бяха и от колеги направени и направихме някои технически, а не по смисъл корекции. Единият вариант е да ги прочета всичките, а другият вариант е, разпечатели сме за всички.

Председател д-р Даниела Дариткова: Ще трябва и двата варианта да практикувате.

Господин Димитър Шишков: Мога да прочета какво предлагаме.

Председател д-р Даниела Дариткова: Да, задължително за стенограмата, но ако ги раздадете и на народните представители, ще бъде много полезно, ако имате такава възможност.

Господин Димитър Шишков: Имаме такава възможност, разпечатани са и ще помоля да бъдат раздадени.
Искам тогава да Ви прочета по същия § 11 …

Председател д-р Даниела Дариткова: Значи по същия параграф от правилника, чл. 80, ал. 4, т. 2 правите корекция на внесените предложения, редакционни поправки. Заповядайте.

Господин Димитър Шишков: Редакционни поправки, като в § 11 относно чл. 45, в ал. 10 изречение първо и ал. 19, изречение първо след думата „задължително“ да се добави „ежегодно“, а в изречение второ думата „отстъпка“, да се замени с „финансовите условия, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на Националната здравноосигурителна каса“.
Да се създаде нова ал. 22, която е следната: „Договаряните индивидуални отстъпки по ал. 10 изречение първо, ал. 13 и ал. 19, изречение първо не могат да бъдат по-ниски от договаряните през предходната година“.
Досегашната ал. 22, съответно става ал. 23. И това е.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Ще дадем възможност на народните представители да осмислят предложението.
Сега, има ли изказвания по другите предложения на другите вносители? Доктор Кърджалиев, заповядайте.

Господин Тунчер Кърджалиев: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги.
Нашите предложения всъщност ние ги казахме в § 3, 5, 9. Те касаят списъка за заболявания, който ще се определя от надзорния съвет, а също и разделянето на основен и допълнителен пакет. Така, че тях аз няма да аргументирам.
Изненадан съм от корекцията в движение на доктор Шишков и Павлов по отношение на § 11. Всички ще се съгласите, че текстът е сложен и изисква сериозно внимание, за да вземем окончателно решение. Но първоначалният вариант беше много притеснителен за нас и дори щях да предложа на вносителите накрая на изложението си, да ги оттеглят. Защото всички можем да потвърдим, че е всеобщо становището по-рационално да се обърне посоката на актуалния, девиантния модел по отношение на разходите, по-точно корелацията между иновативни и генерични медикаменти като разход на Здравната каса.
Съгласни сме и знаем всички, че в Европейския съюз това съотношение не е както в България и заради това го нарекох девиантно, а е 2, 3, 4 към 1 в полза на генеричните лекарства. Има статистически данни, които говорят, че за последните 5 години генеричните лекарства заемат близо 40 % или 42 % от дял от разходите на НЗОК, а иновативните, парадоксално, парадоксално от гледна точка на практиката на практиката в Европейския съюз, близо 60 % като корелацията по отношение на онкологичните препарати пък е стряскаща, там съотношението е 7 – 8 към 92 – 93.
Отчитаме и друг факт, че има ясна тенденция, не коментирам на база на какъв натиск или чии усиля тази тенденция да расте в порочната посока, именно разходите за иновативни лекарства да доминира. Знаем и в духа на законопроекта, предложен от вносителя, също има в подкрепа на тази моя теза предложения, че трябва да се поощряват инициативите, позволяващи пациентския достъп, урегулиране и балансиране на разходите, а също и пълна прозрачност на разходите в НЗОК.
И знаейки всички тези обстоятелства, аз нарочно ги изредих така подробно, за нас беше много учудващо да кажа с коректен език това предложение на доктор Шишков и доктор Павлов. Те дори мисля ,че са нецелесъобразни от гледна точка на философията на законопроекта, тоест те променят духа на законопроекта, който беше приет на първо четене по този начин, особено имайки в предвид всички тези изредени обстоятелства от мен.
Всъщност, коригиращи текстове и тук и в § 12 са взети от един пак, наречен Пакт за стабилност, предложен от АРФАРМ, смущаващи, пак на коректен политически език, предвиденото задължително централизирано договаряне на отстъпки се подменя, очевидно с не знам правилен ли е изразът, но с лобистки намерения в интерес на това тази тенденция по отношение на фаворизирането на иновативни продукти и иновативни лекарства да продължи да се развива във времето. Това ощетява производителите на генерични лекарства, според нас, а също неминуем е и негативният икономически ефект върху тези производители, върху НЗОК, върху българския пациент.
Не искам да говоря какви са подбудите, фактор някакъв или стимул за тези предложения от страна на двамата колеги. Отново се стремя, последните си думи, малко с усилия постигам, да съм коректен в изказа си, но ако наистина тези предложения водят до тези резултати, аз ги призовавам да ги оттеглят. Това е в интерес и на българското здравеопазване, и на споменатите производители, но мисля, че и в интерес на техните имена.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доктор Кърджалиев. Има ли други изказвания? Доктор Шишков, изказване. Реплика, може би към доктор Кърджалиев? Заповядайте.

Господин Димитър Шишков: Ставаше въпрос за една предвидимост за увеличаване на разходите от това мое предвиждане и как ще се случи това след като имаме предварително сключени договори, които се одобряват и от Националната здравноосигурителна каса, и от министъра? Как така ще нараснат разходите, след като ние сме предвидили именно толкова, колко ще бъдат заложени парите за лекарства в следващите примерно 3 години? И какъв е проблемът в случая и за какъв лобизъм става въпрос след като искаме преразпределението? Това е хипотетично. Това са предположения. Тогава, когато имаме сключен договор, в който са се подписали хората, всички договарящи, как така ще растат нещата? Нали именно и затова е свързан и следващият § 12?

Председател д-р Даниела Дариткова: Да, няма как да ги отделим, така че може да правите препратки и към него, защото в това е логиката.

Господин Димитър Шишков: Така, че едното е свързано с другото. Аз просто искам да кажа, можа да заявя, че такъв лобистки интерес няма. Разбира се, правя го от много чисти подбуди и желанието е наистина да има някакъв ред и да има нещо, което да възпира именно растежа на тези разходи. Това е идеята и целта.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доцент Шишков. Дуплика, доктор Кърджалиев.

Господин Тунчер Кърджалиев: Да, но доктор Шишков сте съгласен с алюзията, която аз направих. Вие всъщност признахте, че съществува хипотеза. Аз не твърдя нищо друго, а това, че предвиденото задължително централизирано договаряне на отстъпки за иновативни лекарства се подменя с този текст. И от там нататък следват последствия, за които аз говорих и които Вие като възможност, като хипотеза не ги отрекохте. Но аз не искам да задълбавам този дебат. Аз искам да се запозная с текста, който сега го предлагате и след това да коментираме.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Доктор Павлов, доцент Кючуков, доктор Райнов, доцент Великов. Да, може логически да разказвате идеята си сега да се обсъждат.

Господин Валентин Павлов: Благодаря Ви, госпожо председател. Тъй като двата параграфа наистина вървят паралелно, доцент Шишков представи мотивите и за § 12 и за § 11. Ние сме предоставили текста, в който има чисто технически корекции, така че иновативните не са изключени от този текст.

Реплики от залата.

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви да се изслушваме.

Господин Валентин Павлов: Корекцията е обозначена на първата страница, втората страница е § 11, третата страница е § 12. Конкретни предложения чисто технически има, при които се премахват, сега да не ги чета, защото доцент Шишков беше …

Председател д-р Даниела Дариткова: Обяснете ги.

Господин Валентин Павлов: § 12. Аз ще изчета това, което Вие имате пред Вас. Предложението за нов § 12. Имате и § 12. Следващата страница е корекцията на § 12.

Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми колеги, за да не настъпи объркване аз предлагам народните представители да се изкажат по същество, после ще дам почивка, за да може да се запознаете с техническите предложения и отново да пристъпим към гласуване, ако не възразявате и обсъждане.

Господин Валентин Павлов: Добре, благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: После ще се изкажете? Добре. Другите народни представители искат ли сега думата или да дам възможност за почивка, за да се запознаете с новите корекции? Може и другите вносители да се изкажат по техните предложения, ако искат и тогава ще дам почивка. Заповядайте, господин Кючуков поиска първо думата, после ще Ви дам на Вас думата. Заповядайте, доцент Кючуков.

Господин Георги Кючуков: Аз ще бъда съвсем кратък, само едно изречение и един въпрос.
Разбирам логиката на предложенията. Категорично подкрепям прогенеричната тенденция на развитие на нашата Здравноосигурителна система. Въпросът ми е какво става с така наречените орфандракс – единични, единствени, уникални и значи ли това, че те няма да могат да влязат в групите лекарства, които ползват отстъпки?

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Това е по предложението на Министерството на здравеопазването по първоначалното предложение. Семир Абу Мелих поиска думата. Заповядайте, господин Абу Мелих.

Господин Семир Абу Мелих: Благодаря Ви, госпожо председател. Два мандата съм общински съветник в Бургас и от там се научих на голям урок. Като влезе в общинския съвет една докладна за ПУП-ове, ето такава дебела и излезе главният архитект да се кълне, че поддържал озеленявате в града и зелената природа и после ти изникне една сграда и ти казват: „Ама ти гласува за това, бе човек“ и вече оттам си научих урока, че като видя нещо, което се обяснява с две думи, много лесно, както го каза доктор Шишков, а е написано на три страници, тогава искам обяснение. Ама линия по линия искам обяснение. Защото аз ще Ви кажа, не се съмнявам в намеренията Ви, не го казвам злонамерено, може прекрасни намерения да имате, но темата е специфична и иска обяснения тези изменения до какво ще доведат и така нататък. А цялата тази тема, капиталът е 1 200 000 000 на година. Много искам аз лично за мен си искам много добре да съм запознат за какво става въпрос. Недейте да ги прекарвате както ПУП-овете, които се прекарваха навремето на Иван Костадинов в Бургас.

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, води се стенограма. Благодаря. Реплика, доктор Павлов.

Господин Валентин Павлов: Само да уточня към уважаемите народни представители. Не се плашете от трите страници. Първата страница за уточняване е това по време на почивката. Първата страница са точно техническите предложения. Втората и третата страница са текстовете, в които думичките са заменени. Тоест, ние нямаме три – четири страници предложения. Предложенията са за технически корекции, доктор Адемов. Вие сте човек, който работи години наред с документи. Тук в първата страница е подаден, госпожо председател?

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви да запазите уважение и да не разговаряте в диалог, а на микрофон. Затрудняваме стенографката. Дуплика, ще имате възможност.

Господин Валентин Павлов: Всичко това е предадено на уважаемите колеги. Предложенията са за техническа корекция на предложенията на Шишков и Павлов по законопроекта, в който има първа точка § 11 относно чл. 45 – две коригирани, маркирани неща и отдолу е § 12. Останалите две страници, които са с телбода, това е текстът с нанесената корекция. Така, че нямаме три страници предложения технически на практика.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Дуплика, Семир Абу Мелих.

Господин Семир Абу Мелих: Уважаеми вносители, бих желал с две думи да кажете какво постигате с тези три страници сложни изменения, които не можем да ги разберем. Ще се вдигне процентът на генериците в страната и ще падне другият процент или обратното ще се случи? Целта каква е от тези три страници?

Председател д-р Даниела Дариткова: Министър Москов, извинявайте, първо ще дам думата на доктор Адемов, доцент Великов поиска думата и после министърът. Извинявайте.

Господин Хасан Адемов: Аз имам много кратък въпрос към вносителите на тази предложения. Доктор Шишков, моят въпрос е следният:
Това Ваши предложения ли са? Предложения на Министерството на здравеопазването ли са? Или предложения на някои не толкова идентифициран към днешна дата човек? Само това искам да попитам.
Начинът, по който аргументирате тези предложения с две изречения, ме кара да си мисля, че това не са Ваши предложения.

Председател д-р Даниела Дариткова: Доцент Шишков, отговор под формата на реплика.

Господин Димитър Шишков: Наши са. Плюс това ние работим в екип с министерството, защото все пак министърът е излъчен от Реформаторския блок. Така, че извинявайте, но как да работим отделно от нашия министър, как да се случи това нещо? Аз незнам досега да се е случвало примерно министърът да е от ДПС да работи отделно от ДПС. Не се е случвало никога това нещо. Нали така?

Гласове от залата: Случвало се е.

Господин Димитър Шишков: Кога?

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, на микрофоните. За изказване, доцент Великов.

Господин Борислав Великов: Благодаря, госпожо председател. Господин министър.
Искам да подкрепя предложението на народния представител Вили Лилков където в ал. 10, 13 и 19 по един и същи начин думите „ежегодно провеждат задължително централизирано договаряне на отстъпки“ да се заменят с „могат да договарят отстъпки“.
Трябва да кажа, че тук подкрепяме, разбира се, стремежа на вносителите, на министерството, на НЗОК да се постигне неувеличаване на разходи за лекарствени продукти, но начините за постигане на тази цел са от важно значение. Има риск задължителното договаряне на отстъпки да постигне обратен ефект. Например с оттеглянето от пазара на лекарствени продукти, за които притежателите на разрешение за употреба или техни упълномощени представители не биха предложили допълнителни отстъпки. Това би довело до прогресивно влошаване на пациентите без ефективно специфично лечение, напрежение, повишаване на разходите за здравеопазване.
Наред с това задължителното договаряне създава опасност и от забавяне на включването на лекарствата в позитивния лекарствен списък и препятства предоставянето на адекватно лечение на пациентите.
Затова, това предложение, фактически заменя задължението за договаряне със съответната правна възможност за договаряне във взаимен интерес и на двете страни и на пациентите.
А по отношение на отпадането на т. 14, с която се създават алинеи от 20 до 22, има аналогични съображения. Централизираното договаряне на отстъпки за лекарствени продукти не следва да е задължително условие за сключване на договори с притежателите на разрешение за употреба или техни упълномощени представители, защото ако няма съгласие между НЗОК и представители на притежателите на разрешение за употреба, има риск да не се заплаща от НЗОК животоспасяващи продукти, примерно лекарства без аналог, като големи групи от пациенти останат без лечение.
Наред с това, с въвеждането на задължителна отстъпка обезсмисля комплексната оценка на ефикасността, терапевтичната полза, безопасността, фармако-икономическите показатели на лекарствените вещества и би повишило риска от заболеваемост. Би отнело възможността за лечение на съответното заболяване.
Това са нашите мотиви. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви, доцент Великов. Сега вече има думата министърът на здравеопазването.

Министър Петър Москов: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители.
Аз наистина си позволявам да взема думата преди обявената от госпожа председателката почивка, да се запозная наистина с текстовете, защото това са сериозни, тежки текстове. Няма да се учудя ако днес не бъде завършен законът и те бъдат приети утре ако народните представители имат нужда от това, от допълнително време.
Да кажа тук само на въпроса, който задава доктор Адемов. Министерството на здравеопазването, а през Министерството на здравеопазването правителството е изцяло в течение на тези промени и ги подкрепя категорично.
Сега да кажа принципите. Тези текстове са поредица от текстове, които са свързани с осъществяване …

Реплики от залата.

Министър Петър Москов: Извинявайте, но аз Ви слушах. Ако не е интересно това, което казвам?

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, не влизайте в диалог.

Министър Петър Москов: Извинявайте, госпожо председател. Всички тези текстове са свързани с мерки, които да могат да създадат предвидимост на разходите на Националната здравноосигурителна каса за лекарства и едновременно с това да гарантират достъп на българските граждани до лекарства. Методите за това в световен мащаб, не тук, не в България, не в София и не незнам къде са основно следните:
Първият е договаряне на отстъпки и на рабати. Това е ясно записано в съответно ал. 10 за новите лекарства, които влизат. Тоест, единият метод, който е познат на света за прогнозируемост на разходите е заложен.
Вторият метод, който светът познава е свързан с постигане на споразумения за споделяне на рисковете. Такива споразумения за стабилност между индустрията и фондовете, осигурителни фондове и държавата Европа познава в седем от европейските държави и то стабилно действащи, с добра, последователна лекарствена политика, такива споразумения съществуват. Английското е ето толкова дебело и то отчита всеки детайл.
Споразумението е друг тип мярка. Постигането на отстъпка на рабат или на нещо е целта за намаляване на ефекта на конкретен медикамент върху разходите на касата, върху публичния ресурс. Споразумението е мярка от друг характер, която охранява макро рамката на бюджета на касата. Споразумението гласи следното, че индустрията, държавата и фондът се споразумяват за това какъв е и за двете страни допустимият ръст на публични средства за медикаменти за периода, за който са се договорили и се споразумяват, че всеки разход на касата за медикаменти, надхвърлят допустимия, за който са се споразумели в проценти спрямо миналия, предходен период за предишната година – 1, 2, 3, 5, 7 процента, всичко това се връща от въпросната индустрия обратно в публичния фонд. Повтарям, това е механизъм, който работи в много европейски държави и всъщност дава от една страна на държавата и на фонда предвидимост на разходите за лекарства в едногодишен и до тригодишен период, както е записано в предложенията, а на индустрията дава яснотата и гаранцията за това, че Публичният фонд ще осигури с „Х“ процента нарастване на разходите в следващите години за медикаменти.
Това е мярка, която охранява макро рамката и казва, че ако си имал 100 единици финансови тази година за лекарства през фонда, следващата година няма да платиш повече от 105 единици и всичко над 105 единици като пари се връща обратно в касата. Стискат си ръцете партньорите, разписват се, това се получава. Не си ги стискат, не се получава и това е ясно разписано вътре. Това не е нито про, нито анти генерична мярка. Това няма отношение към начина, по който генерика или оригинал насищат пазара. Прогенеричните мерки са съвсем различен порядък мерки. Прогенеричните мерки са свързани, да кажа, в това което вършим, са свързани с въпросната платформа за търговия с медикаменти в болниците, свързани са с предложения, които ние сме направили изцяло към индустрията в предстоящите закони за лекарствените средства, че там където има повече генерици те няма да бъдат реферирани към най-ниска цена, а към средната от три най-ниски цени. И разбира се, е свързана с нов начин на реимбурсиране, за каквото има създадена работна група в министерството, за реимбурсиране на медикаменти по МКБ, а не през позиция на медикамент.
Отново повтарям, неразбиране на проблема е да се смесва възможността в закона да бъде охранявана макро рамката на бюджета за лекарства през споразумение с про или анти генерична политика. Този текст, такова споразумение, то няма такава функция, няма такъв предмет. Про или анти генерични действия могат да бъдат други текстове в закона. Това няма отношение нито към генерика, нито към оригинал. Има отношение към това, че ако успеят индустрията, държавата и касата се разбират какъв е допустимият разход за медикаменти въобще. В рамките на това споразумение по какъв начин, на базата на какво фирмено портфолио и така нататък, се стига до това. Това е разговор, който се води между индустрията, касата и държавата и ако всички те, забележете, в предложението на народните представители ясно пише – националното споразумение се счита за сключено ако е подписано от управителя на НЗОК и представителите по закон на всички представителни организации по т. 1, които са двете големи представителни организации. Няма начин някой, който представя генерична или друг, който представлява оригинална индустрия, ако има такава чиста асоциация, каквато няма, да се подпише под нещо, което е в него ущърб. Нали разбирате? Това е доброволен акт или влизаме в това споразумение, или държавата търси други начини, не в споразумение с индустрията, което за мен е смисленият подход, търси други начини, за да може да ограничи разходите си за лекарства.
Повтарям, няма отношение законовият текст за споразумение към това дали на пазара има повече или по-малко генерика. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Уважеми колеги, понеже стана въпрос за пазара, предлагам сега, тъй като текстовете, предложени от двамата народни представители са коренно различни от философията на първо четене където става въпрос за индивидуално договаряне на отстъпки, тук вече говорим за централизирано договаряне. Имате становищата на двете организации на представителите на разрешителните за употреба, предлагам да ги чуем сега в хода на дискусията. Моля Ви, който е от АРФАРМ и БГФАРМА.
Процедура на доктор Адемов и после слушаме индустрията. И спазвайте дисциплината.

Господин Хасан Адемов: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Съвършено добронамерено, уважаеми господин министър, искам да задам следният въпрос:
Защо текстовете по вносител, които са минали през Министерски съвет, които са минали през Висшия медицински съвет, които са минали дори и през Тристранния съвет са защитавали бюджета на държавата и на касата и сега в един момент се оказват непригодни? Има други текстове, които още по-добре защитават бюджета. Ето това не ми е ясно.

Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте, доктор Москов. Процедура, доцент Шишков.

Господин Димитър Шишков: И аз ще задам въпрос. С колко пъти са се увеличили средствата за лекарства през последните години? И това не е ли начин именно да се канализират нещата, така че да не растат средствата нагоре?

Председател д-р Даниела Дариткова: Очакваме Вие да ни обясните начинът. Министър Москов има възможност да отговори.

Министър Петър Москов: Доктор Адемов, абсолютно сте прав. Текстовете, които бяха на текста на вносител Министерски съвет, охраняваха макро рамката на бюджета. Становището и тук отново казвам, правителството подкрепя тези предложения изцяло, отчита, че това нововъведение, това развиване на тезата на вносителя Министерски съвет прави това усилие още по-добро. И само, за да кажа, че няма разминаване, то е някак си съвсем простичко. За да кажа, че няма разминаване, да кажем само, че в текста на вносител ние говорим за централизирано договаряне, правителството. Тук текстът на народните представители гласи: „Централизираното договаряне се извършва с изготвяне на национално споразумение за реимбурсиране“. Тоест, развива тезата на вносителя. Кое е точно обратното?
Добре, аз няма да споря, опитах се да бъда абсолютно ясен. Спекулация е. Ама категорична спекулация е това, което каза господин Кърджалиев с някаква теза, която Вие не можете да намерите потвърждение за тази си теза в този текст.

Реплики от залата.

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви. Не става ясно в стенограмата какви разговори се водят ако са извън микрофоните.

Министър Петър Москов: В смисъл Вие държите да приемате само текстове предложени от мен или? Аз Ви моля понеже Вие изказахте обвинения тук. Аз продължавам да твърдя, че правителството стои зад текста, който внасят народните представители. Вие, моля Ви, намерете в предложенията на народните представители обосновка за всички тези, как да кажа, спекулации, които изразихте свързани с пазар на генерика, пазар на оригинали. Моля, покажете ми текста, на който обосновавате Вашето твърдение. Или, моля Ви, откажете се от твърдението си.

Председател д-р Даниела Дариткова: Даваме думата на индустрията. Заповядайте, БГФАРМА. Моля Ви, да се изслушваме. Моля Ви. Заповядайте.

Господин Валентин Димитров: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господа заместник-председатели.

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви да се представите за стенограмата.

Господин Валентин Димитров: Казвам се доктор Валентин Димитров и съм заместник-управител на управителния съвет на БГФАРМА.
Уважаеми господа депутати, да продължа. Уважаеми господин министър. Господа заместник-министри.
Имам мандат от всички членове на БГФАРМА да изразя писменото становище на БГФАРМА, и за да няма спекулации и погрешно тълкуване на думите и на становището, заради това ако ми позволите, ще го прочета.
Ако се вълнувам, позволете ми, защото това за мен е твърде висок форум, така че Ви благодаря, че ми разрешихте да седна с Вас на една маса.
Становището на БГФАРМА относно промени в ЗИД на ЗЗО внесени между първо и второ четене.
БГФАРМА е изразила мнението си конкретно по внесените в последния момент между първо и второ четене промени в писмен вид, но още веднъж заявяваме, че няма да подкрепим никакви рамкови споразумения или други механизми за контрол на разходите, налагащи солидарно връщане на пари от генеричните, биоподобните компании заедно с производителите на скъпоструващи оригинални медикаменти, които всъщност генерират преразхода. Нашето участие в контрола на разходите вече е факт с правилата за ценообразуване и реимбурсация на генеричните и биоподобните медикаменти, трябва само държавата да засили своята прогенерична политика, за да премине това в реални икономии на публични средства за лечение, при увеличен достъп за пациентите;
БГФАРМА подкрепя духа и съдържанието на първоначалния законопроект в частта за лекарствена политика, който е гласуван на първо четене в зала. В него за първи път се съдържат реални и решителни мерки за контрол на разходите за лекарства, заплащани от НЗОК и за недопускане на преразход.
Изразяваме тревогата и несъгласието си с текстовете, предложени от депутатите Шишков и Павлов, които подменят духа на първоначалния законопроект, елиминират почти всички текстове за контрол на разходите за лекарства като отстъпки и създават законова основа за изработването на Национално споразумение, без конкретизирани основни правила, но предвиждащо наказателни мерки при неприсъединяване към споразумението.
Мнението на членовете на БГФАРМА е, че изработването на законови промени, целящи създаване механизми за контрол на преразхода на бюджета на НЗОК за лекарства, трябва да стане само и единствено след публичен анализ на данните от НЗОК за разходи по INN групи, брой опаковки и платени стойности и свързани с медикаменти под и извън патент, за да се види източникът на преразхода. Само тогава могат да се търсят механизми за контролиране на преразхода с участниците на фармацевтичния пазар в групите лекарства, които го генерират. В никакъв случай лекарствата в групите с частична реимбурсация – 25 % и 50 % не бива да бъдат предмет на подобни механизми.
Още веднъж напомняме на народните представители, че
увеличението на потреблението на генерични медикаменти в
даден INN след падането на патента, всъщност не увеличава
общия разход на НЗОК, а увеличава достъпа на пациентите
повече пациенти получават терапия при същия или по-малък
разход като стойност.
Искам да Ви дам няколко примера. 2013-та спрямо 2014 година -Кардиология – ръст в опаковки 3 % , спад в стойност 0,4 % или това са 30 000 пациенти повече.
Онкология – генерични молекули като брой увеличени със 7, разход в пари намален със 11 милиона лева.
Оригинални молекул, под патент сами в група и 100 % реимбурсирани като брой молекули - намаление с 5, разход в пари - увеличен с 39 милиона лева.
Данните са официални от НЗОК, предоставени ни след писмено поискване.
В случай, че предложените промени в 330 бъдат
приети от НС, ще се стигне до следните антисоциални ефекти:
Безконтролен ръст над 100 % на обществените разходи за иновативни лекарства без аналог, чиито производители не инвестират в производствени мощности в страната.
Напускане от НЗОК в ущърб на пациентите на важни генерични медикаменти за социално-значими болести, които са ценови референти в своите групи и респективно вдигане на разходите на касата за по-скъпи оригинални аналози.
Напускане от пазара в ущърб на пациентите на още повече генерични медикаменти, които предоставят икономически ефективен достъп до лечение.
Освобождаване на работни места от страна на генеричните производители, които инвестират в производствени мощности и поддържат над 15 000 работни места, или това са 10 % от работните места в Европейския съюз в сектора.
Напускане на цели генерични компании от българския пазар и реални съкращения на персонал и затваряне на производствени мощности от компаниите, произвеждащи в България.
Повишаване на цените на общодостъпните медикаменти.
И само да допълня, защото уважаваният от мен министър Москов каза, че такава практика има в седем държави в Европейския съюз. Практиката е в шест държави в Европейския съюз, седмата държава е кандидат-членка на Европейския съюз. Държавите са Швеция, Австрия, Англия, Португалия, Ирландия, Холандия. Единствено условие за подписване на споразумение в тези държави е доброволно участване в споразумението, без предвидени санкции при неподписване на това споразумение. В това споразумение в тези държави важи единствено и само за оригиналните медикаменти.
Ако стигнем повече в дълбочина, мога да кажа, че в Англия има само един Астатин, който се реимбурсира от тяхната здравна каса и той е генеричен. Но, за да не губя времето на уважаваните народни представители и на представителите на правителството, само искам да кажа, че законодателната власт е във Ваши ръце и Вие решавате.
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Министър Москов и после АРФАРМ.

Министър Петър Москов: Благодаря. Доколкото втората част, извинявайте, моля Ви господин Димитров да останете за секунда на мястото си. Бих искал да получа отговор.

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви да не ми изземвате функциите, господин министър.

Министър Петър Москов: Извинявайте, госпожо председател. Наистина извинявайте.
Доколкото втората част от изявлението на БГФАРМА беше за евентуални последствия от лоши клаузи на споразумението, което аз споделям. Ще потвърдите ли, че първата част на изявлението на Вашата асоциация, която Вие прочетохте всъщност представляват условията, при които Вие няма да подпишете споразумението.

Господин Валентин Димитров: Уважаеми господин министър. Извинявам се много. Това е целият текст на мандата, който имам да прочета на изявлението. Значи ние много ясно и точно сме казали, че ние потвърждаваме първоначалния вариант на законопроекта, който е внесен и не подкрепяме промените от господата депутати Шишков и Павлов поради драстично разминаване във философията на двата.
Не е редно в момента при положение, че нямам мандат да променям становището си да изказвам мнение по въпроса. Така, че си запазвам правото да запазя мълчание както казват в определени институции и разговорите могат да продължат по-нататък, когато има нещо, което е конкретно. Защото днес господата Шишков и Павлов, понеже аз присъствам на всички Ваши заседания …

Председател д-р Даниела Дариткова: Аз ще прекъсна този диалог, защото решението е на народните представители. Тук е законодателният орган – Здравната комисията след като се случат определени законодателни решения идват следващите хипотези кой как ще се включи и какво ще направи. Така, че поемам воденето на комисията.
Сега думата има АРФАРМА, след това господин министърът.

Господин Деян Денев: Благодаря, госпожо председател. Господин министър. Уважаеми дами и господа народни представители.
Аз няма да чета нищо, само ще Ви кажа, че няма фармацевтична компания, която да е щастлива от подобно споразумение. Защото какво означава това на практика? Това означава, че реализирани продажби по каса компанията ще трябва да върне определени пари чрез това Национално споразумение, по определена формула.
Пак казвам, няма фармацевтична компания, която да е щастлива от това нещо. Аз през последните месеци чувам десетки аргументи, защо не трябва да има такова споразумение. Чувам десетки аргументи, защо то не трябва да се прилага за определени компании. Ако обаче излезем извън тесния интерес на определените компании и погледнем общата картинка, може би ще видим така ползите от подобно споразумение.
Сега, разбира се Дяволът е в детайлите. Разбира се, ако това споразумение не е балансирано и то доведе до това, че определи компании изтеглят продуктите си от пазара и то се отразява на генеричните производители или на достъпа на пациентите до нови технологии. Нека да не го забравяме това нещо. То това споразумение няма да сработи, независимо от факта, че има законов текст. Може ли законовият текст да уреди всички елементи на това бъдещо споразумение? Аз съм юрист, според мен това е невъзможно. Вие виждате в момента колко е сложен текстът. Представете си ако, тоест законовият текст дава възможност за едно такова споразумение, което в последствие ако не бъде постигнато съгласие около неговите параметри, то просто няма да го има.
Сега, по отношение на разликата между подобно споразумение. Аз мисля, че всички имат интерес това споразумение да сработи. Институциите и индустрията също. По отношение на разликата между това споразумение и други мерки за контрол на разходите за лекарства, които несъмнено в момента трябва да се приложат. Това е факт, нали. Разликата между това споразумение и всички останали мерки за контрол на разходите за лекарства е че това споразумение няма да се налага с цел спестяване на средства пациентите да плащат повече, а да се сменя тяхната терапия, да са принуждавани да бъдат сменяна тяхната терапия. Тук ще Ви дам един пример. Вие миналата и по-миналата седмица много пламенно дискутирахте изключването на Алфа липоевата киселина от Позитивния списък, за което, аз съм юрист, нямам представа дали трябва или не трябва да присъства вътре, имаше медицински аргументи.
Представете си сега ситуацията, в която заради това, че не е постигнато споразумение за отстъпка за вече реимбурсиран лекарствен продукт без аналог, продуктът бъде изключен от Позитивния лекарствен списък и пациентите 1 000, 10 000 и така нататък останат без лечение. А при едно договаряне индивидуално, между касата и компаниите, при условията, които съществуват в България на стотици лекарствени продукти, абсолютно реалистичен вариант е за 10 % от тях или 5 % от тях да не бъде постигната договореност за отстъпка. Това означава ли, че трябва да се откаже държавата от мерки за контрол над разходите за лекарства? Не, не трябва. Споразумението дава възможност именно за тази глътка въздух, така да се каже, за контролиран ръст на разходите, чрез който държавата вече, в рамките на касата, в рамките на този контролиран ръст да посрещне нарастващите нужди от лекарствено лечение, които нарастват не само в България, нарастват и в европейските държави.
И накрая, тъй като много цифри се казаха, по отношение на пенетрацията, така да се каже – употребата на генерични лекарствени продукти и на иновативни лекарствени продукти в България и в Европа, данните са пред мен, ще Ви ги представим допълнително. А в България разходите за генерични лекарствени продукти са 39,2 %. Това е абсолютно съпоставим с държавите в Европа, в които пенетрацията на генерични лекарствени продукти е най-висока. Полша е най-високата държава с 54 %. Например в Румъния, която често цитираме 32 % разход за реимурсация говоря. 32 % в Румъния, в Гърция е 15 %.

Реплики от залата.

Председател д-р Даниела Дариткова: Отново Ви моля да не влизате в неконтролиран диалог.

Господин Деян Донев: Казвам, че цифрите трябва да са ясни. Не казвам, че в България не трябва да се води прогенерична лекарствена политика. Трябва да се води. Но нека да имаме в предвид, че пенетрацията на генерични лекарствени продукти в България не е ниска, напротив България е една от първенците и това е нормално, защото исторически държавите от Източна Европа тръгват от 100 % пенетрация на генерици. Иновативни технологии изобщо не е имало. Така, че нормално е разходите за иновативни лекарствени продукти да се увеличават. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Има два въпроса от народни представители – доктор Лъчезар Иванов, Семир Абу Мелих и после министър Москов.

Господин Лъчезар Иванов: Аз имам един въпрос и той е много елементарен. Генеричните препарати, които се използват в областта на хипертонията, хипертоници в България имаме около 1 600 000 – 1 700 000, средно се реимбурсират с около 25 %. Средната цена, всички знаят, за генеричните препарати за високо кръвно налягане, така ще се изразя, в държавата се икономисват около лев, лев и петдесет. Ако същите генерични, да кажем фирми, след като се направи сметката и се дръпне чертата, в края на годината трябва да връщат на следващата година примерно даденият генеричен препарат се изтегля от Позитивния списък и заради нецелесъобразност какво се случва с този един милион и половина?
И второ, защо в онкологията първа категория лекарствени медикаменти отсъстват от пазара и отиваме към оригинални и отиваме на иновативни? И 4 молекули в онкологията взимат колко процента? Щях да кажа доктор Денев, но адвокат Денев, колко процента отиват? Ето това мисля, че е добре да бъде обяснено на колегите.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Семир Абу Мелих иска ли думата? Заповядайте.

Господин Семир Абу Мелих: Ако съм разбрал правилно, в момента ние народните представители общо-взето сме по средата. Тук беше представителят на по-бедните фармацевтични компании, а Вие сте на по-богатите. Аз така разбрах, ако бъркам, поправете ме.

Министър Петър Москов: Аз не знам да има бедна фармацевтична компания.

Господин Семир Абу Мелих: Те всички са богати, но някои са малко по-така. Сега, ще питам технически въпроси.
Първо към министъра на здравеопазването. Идеята и целта е рамка фикс за разходите. Нали така? Добре. От там нататък търсим техническо решение, за да имаме рамка, където да не излизаме извън разходите. И сме видели в някои други държави, има някакви опити и са се получили нещата.
Сега, много внимателно слушах, днес следобед имах един разговор и започнаха да ми обясняват някои работи и стигнах аз до следния извод. Ако бъркам, поправете ме. Тази система за връщане на пари когато се случва …

Министър Петър Москов: За евентуалното споразумение?

Господин Семир Абу Мелих: Да, правим споразумение, минават разходите над нормата и те връщат пари. Какво, тя е сложна система, има едни разходи се правят, после някакъв си ги е взел тези пари, после той трябва да ги връща тези пари, защото има по-лесна система. Може да сложите фикс за единици, примерно от аналгина 100 000 единици и 100 001 няма реимбурсиране вече, край и приключва. Защо това не се прави, питам аз? Това е технически въпрос.
Но какво се случва? Какво на мен ми обясниха, защото сега общо-взето гледахме, че нещата са между нашата местна индустрия се получават, другите са вносители – скъпи лекарства и евтини лекарства. Каквото разбрах аз, поправете ме ако бъркам.
Местната индустрия или генериците, ако продават нещо за 10 лева, тяхната печалба, примерно е 2 лева. Техният колега, който е измислил ново лекарство и така нататък, продава опаковката за 100 лева и неговата печалба е 80 лева, примерно. Това ме обясниха, ако бъркам ще ме поправите. Като дойде краят на годината и трябва да се връщат пари, на този с генериците дето е печелил по 2 лева, реално може така да се случи, че да му вземеш тези 2 лева. А този, който е печелил 80 лева да му вземеш обратно 20 лева и той остава с печалба от 60 лева. И генериците, местните, тоест заводите и нашите фабрики дето работят. Това има ли вероятност да се случи? Това ми е основният въпрос на базата на това, което казах?
И от там същественият въпрос. Кажете ни за Бога, до какъв процент можем да стигнем генерици в Република България? Това е евтино лекарство, доказано и така нататък. До 50, 60, 70, 80, колко, колко е възможното? Искам да чуя на бранша мнението по тази тема. Защото едно е да ти казват 39, ти си на високи стойности, изобщо не се притеснявай, друго е някой да ми каже примерно Полша са на 70. Защо Полша са на 70, а пък аз да не съм? Аз откъде да знам, че е така. Това е сериозна работа, защото се чуват най-различни приказки. И тези опасения да приключат и никой да не говори за злоупотреби.
Значи, защо няма по-лесен механизъм? Защо се получава така, че има вариант нашите фабрики да се затворят и да останем само с оригинални лекарства? Може да не е истина, нали? Защото всички това мислят и никой не го казва. Това е така трябва да се каже.

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, да бъдете по-кратки в изказванията си.

Господин Семир Абу Мелих: И какъв процент ще стигнем? Три основни неща. Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Министър Москов ще отговори. Имаше въпроси към Деян Денев. Нека първо Деян Денев, ако обичате да отговори на доктор Иванов и после министър Москов.

Господин Деян Денев: Тук трябва да изразявам собственото си становище. Принципна реимбурсация от 25 % не трябва да има. И Вие сте абсолютно прав. Ако подобно споразумение бъде прието изобщо подобен подход и той не е балансиран и това доведе до изтегляне на лекарства и пациентите останат без лечение, този механизъм няма да работи и то не трябва да се случва по този начин. Той трябва да бъде направен по начин, по който да сработи. Аз мисля, че има едно изкуствено противопоставяне между генерична и иновативна индустрия. Компаниите, които членуват в нашата организация продават както иновативни лекарствени продукти, така и лекарствени продукти извън патент. И съответно това ще засегне и продажбите им ако бъде прието по този начин, ще засегне и продажбите на лекарствените им продукти извън патент. Там вече всички са генеризирани. Лекарството се доставя от много производители и така нататък. Така, че това мога да кажа. Не знам.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Министър Москов има думата.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Дами и господа народни представители.
Сега, едно малко въведение. Разбира се, чудесно, на моменти патетично, на моменти, как да кажа, плашещо да се слушат представителите на индустрията. В разговор между изпълнителна власт и законодателна власт за това как да ограничим техните печалби. В смисъл, наистина ли мислите, че това е обективно, смислено мнение и че има добра или лоша страна тук?

Председател д-р Даниела Дариткова: Ние сме категорично за прозрачно правене на всякакви законодателни норми . Категорично сме заявили, че ще чуем всички становища.

Министър Петър Москов: Да, да, само казвам, че това, че генеричната индустрия плаши, че ако не си ограничим разходите за медикаменти, което между другото е една от основните препоръки на Европейската комисия и на Световната банка, плаши, че нещо там щяло да се случи с работните места.
Оригиналната индустрия плаши, че ако не си ограничим разходите за медикаменти и нещо не знам си какво, някакви позиции, които били единствени, единични нямало да влязат в България и хората щели да страдат. Нали, големи страхове?
Истината е простичка. Говорим за споразумение, което казва на всякаква. За мен тази индустрия не е генерична или оригинална. Тя е индустрия, която черпи ресурс от Националната здравноосигурителна каса. Няма фармацевтична компания на социални помощи, ако обичате.
Освен това. Много малко, независимо от това дали се казваш БГФАРМА, АНМФАРМА или СУИДИШФАРМА, много малко, да не кажа една от тази компании е българска. Така, и да не спекулираме с българско и не българско, защото го има и този знак. За мен, всяка една от тези компании е едно и също нещо.
И от там започвам да отговарям на въпросите на господин Абу Мелих. Няма никакъв начин да се достигне до такова споразумение, което отново повтарям, то не касае вътре процентите на реимбурсация, колко е, защото доктор Иванов е абсолютно прав. Процентите за реимбурсация за медикаменти, които ги правят трудни на пазара и така нататък, други додават. Това не е механизъм, който регулира това. Има други лостове, които ние предлагаме в този закон, ще предложим в ЗЛПХМ, където им е мястото.
Това е начин ние да кажем: „Можем, уважаеми господа от българската и американската индустрия да Ви дадем следващата година 100 лева за лекарства, по-следващата можем да Ви дадем 110, по-следващата да Ви дадем 115,%, съгласни ли сте?“, влизаме в споразумението. Защото това е прозрачността, за която пледира председателката на комисията. Когато държава, фонд и индустрия се сбият по между си, започват разказите аз излизат, започват пациентски организации да страдат публично и така нататък. Да не говорим проводници на чий и на какви интереси.
Най-доброто, което е измислил светът е индустрията чиято цел е печалба, независимо дали се нарича АРМ или БГФАРМА и държавата, и касата да се разберат какви са параметрите на тази печалба, защото хем едните да могат да следват бизнес плана си, хем държавата да може да може да си планира разходите. Няма отношение нито един текст от това споразумение, което Ви се предлага към проблема генерика – оригинал. Няма начин генеричните компании, представени през БГФАРМА, главно генерични, защото и там има представители на оригинални продукти. Няма начин да подпишат такова споразумение ако то не им харесва. А ако те не го подпишат по текста, който изрично Ви прочетох, всички представителни организации, няма такова споразумение. И тогава отиваме на друг баражиращ текст, баражиращ интересите на Публичния фонд, който казва, че там касата договаря отстъпки между „Х“ и „Y“ процента. Правим усилието, успяваме да стигнем до формула, по която какво се отчита за ръст, на кой ръст, в рамките на INN ли, в рамките на МКБ ли ръстът? Това е допълнителен технологичен разговор. Ние говорим за възможността законодателят да даде оръжие, с което да се постигне макрорамка и за следващата година две или три касата да знае какви разходи, касата да знае какви разходи, бюджетът да знае какви разходи трябва да планира за лекарства, а индустрията да знае на какво може да се надява. Това е. Не на какво може да се надява, а какво и е гарантирано.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Националната здравноосигурителна каса има думата и после ще дам възможност за нови питания. Господин Абу Мелих, злоупотребявате с моето търпение, достатъчно влизахте в диалог. Искам да чуя становището на Националната здравноосигурителна каса, като припомням, че сега действащия механизъм предполага индивидуално договаряне на отстъпки с ясно разписани текстове, а новите текстове наистина имат нужда от становището на касата, която ще бъде отговорна за реализацията им на практика.

Господин Димитър Петров: Уважаема госпожо председател. Господин министър. Уважаеми госпожи и господа народни представители.
Извинявам се за гласа, а пък доктор Кумитов е на заседание на Надзорния съвет. Ние писмено сме внесли нашите забележки по текстовете предишния път и сме ги дали. И аз ще Ви ги кажа, но трябва малко да варирам, тъй като тук са се появили нови текстове, които сега виждам, тоест поправки.
Сега, ние имаме няколко притеснения по тези текстове и сме Ви ги дали писмено. Първо, по първоначалния вариант на законопроекта, реално ние сме го подкрепили тотално като философия и текстове. Тук при текстовете на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов, първо в § 11, ал. 10 ни притеснява следното нещо. В Първоначалния вариант беше предвидено да се правят индивидуални договаряния за отстъпки на трите под продукти – нови, такива каквито са сами, тоест без аналог и трето – в онкологията. Сега тук в ал. 10 е отпаднала втората категория. Тоест, тук не се предвиждат да се правят индивидуални договори за отстъпки точно на продуктите, които са без аналог, но не са нови и които практически са огромният разход на касата, текущ разход. Интересно е, че ние за част от тези продукти и в момента имаме договорени отстъпки, които достигат до 33 %. Ако това отпадне, ние не можем да ги договаряме. Така, че поне по отношение на § 10, тоест нашата философия е следната: Независимо дали ще има Национално споразумение или няма, индивидуалните споразумения трябва да се запазят, защото ако едното пази рамката, второто обаче е много важно за това за какво касата конкретно плаща, къде се насочва ресурсът. И ако той отива за сметка на освободени разходи от падане на патента на защита и влизане на генерици, той би следвало да отива към нови иновативни терапии.
Второ. Новите иновативни терапии, при тях има голямо движение в терапията когато те влязат. Например, сега се очаква новата терапия за Хепатит „Ц“ реално да подмени едни фирми с други. При общо-взето същите финансови условия, вероятно ще са, ако се договорят значими отстъпки.
Та, първото ни искане е в ал. 10 да останат и продуктите под патентна защита, пак за индивидуално договаряне, тоест едното да не премахва другото. Приемаме този текст, че отстъпка може да се замени с по-широко понятие, което в днешните предложения го виждам, тоест „индивидуални отстъпки“ се заменя с „финансови условия, гарантирани предвидимост и устойчивост на бюджета“. Това действително ние искахме терминът „отстъпка“ да се премахне, тъй като би ни дало възможност да договаряме и други неща – кръстосани отстъпки, натурални рабати и други подобни механизми, които ги има. Това е първото нещо, тоест в § 10, по-скоро да остане в стария вид, като само се замени терминът „отстъпки“.
Второ. По отношение на текста за централизирано договаряне, нашите юристи тук имат известни забележки, тъй като той започва този термин да се бие с другия основен механизъм, който касата плаща. Значи, по отношение там където няма патентна защита, аз избягвам да говоря за генерици и за оригинали. Говорим за продукти, които са сами като международно непатентно наименование, тоест и такива, на които се изчислява референтна цена. Там има и оригинален медикамент, има и други. На мен лично не ми е ясно каква отстъпка ще тръгнем да договаряме там където има примерно Еналаприл и има 33 продукта влезли, където референтната цена максимално е изпила всичко и там просто не знам какво да се договаря. Тоест, масовите медикаменти, които говорим, общо-взето са така и там няма растеж на разходите. Там принципно няма такъв.
И третата забележка, която имам е, това, което става в случай така наречената наказателна мярка ако няма наказателно споразумение, тук се казва, че трябва да договорим от 2,5 до 15 на 100 отстъпка от стойността на медикамента. Ако има такъв текст, нашето настояване е това да стане върху 2,5 до 15 на 100 от общата стойност на заплащаните от НЗОК лекарствени продукти на притежателя на разрешение за употреба. Тоест, върху портфолиото. Защото в момента Ви казвам, че ние имаме 33 на 100 отстъпка. Вероятно с хепатитите ще достигнем 40 – 50 %, а тук имаме таван от 15 %. В същото време върху един обикновен генерик, масов, примерно един Еналаприл, не знам каква отстъпка изобщо да договорим. Тоест, тук да се прехвърли върху това.
Сега, още нещо да Ви кажа. Липсата на текст за продуктите, които са в ал. 10, тоест под патентна защита, значи може да доведе до следното:
Ако разчитаме само на портфолиото да контролира, тоест да договорим с притежателя на разрешението за употреба, той може да си насочи ресурса изцяло към скъпи, най-скъпите, печелившите и ефективни продукти и то без отстъпките, които в момента ние взимаме. Тоест, за нас независимо, че това ще договорим някаква финансова рамка, не е без значение какво и за какво плащаме в тази рамка.
Това исках да кажа по законопроекта като забележки.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Реплика и аз тогава искам думата за изказвания, ако ми позволите да си дам сама думата вече.

Господин Димитър Шишков: Само ще прочета това, за което ставаше дума последно, именно предложенията да се създаде нова ал. 22. Договаряните индивидуални отстъпки по ал. 10, изречение първо на ал. 13 и ал. 19 изречение първо – не могат да бъдат по-ниски от договаряните през предходната година.

Господин Димитър Петров: Ама вижте какво сте написали, аз точно това исках да Ви кажа.

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви на микрофона, ако отговаряте на въпроса.

Господин Димитър Петров: Горе първо сте заменили „отстъпки“ с „финансови условия, гарантиращи предвидимост и устойчивост“, а долу се говори за договаряне и индивидуални отстъпки. В същото време ал. 10 Ви казвам, че касае само нови продукти, тоест там няма с каква предходна година ние да ги сравняваме, то няма уговорени, а са отпаднали точно тези, за които става въпрос, тоест тези, за които вече има договорени, които са без аналог, те липсват в договарянето на ал. 10. Тоест, те изобщо ги няма, така че да се договаря с тях отстъпки.

Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми колеги, ще си позволя изказване. Моля Ви, някои, които са взимали по пет думата да ме извинят и да ми позволят да кажа своето становище.
Искам да посоча, че доброто правене на нормативна уредба винаги е в търсенето на баланса между интересите на индустриите и интересите на пациента и смятам, че в това е ролята на законодателя. В момента тези предложения са направени от народни представители. Искам да подчертая, че цялата отговорност е на Комисията по здравеопазване и продуктът, който излиза от тук и се предлага в парламентарна зала ще бъде наше дело. И затова искаме наистина в детайли да се запознаем с всички подробности и възможности, защото материята е изключително сложна, изключително експерта и дългосрочната преценка на резултатите е много важна. Защото пак повтарям, отговорността е на тук присъстващите народни представители.
Аз ще направя припомняне на това, че е търсено решение за това как могат да бъдат овладени разходите на касата за лекарствени продукти, защото съм участвала в изготвянето на текстовете 2012 година, които позволяват касата да прави индивидуални договори за отстъпки с притежателите на разрешителните за употреба и тези текстове, които са в сега действащите разпоредби са с много ясно разписана и постановена норма за това как се дават отстъпките – на опаковка, на база на референтна стойност, със запазване интересите на пациентите като те не плащат тази отстъпка. Тоест, предвиждането на ограничаване на преразхода е във възможностите на касата още в началото на бюджетната година. Това дава предвидимост. Разбира се е необходим анализ, защо в годините тези средства се увеличава и този анализ беше хубаво да бъде представен, за да може да се стигне до най-доброто законодателно решение за това, защо тези норми не са се оказали достатъчно ефективни.
Същото се касае и за плащането на лекарствата в онкологията. Там е предвидено задължително договаряне на отстъпки за всички медикаменти в онкологията. В текстовете на министерството, които се предлагат в законопроекта на първо четене се предлагат договори за отстъпки само за самите в група медикаменти и медикаментите, които за първи път влизат в Позитивна листа. Тоест, останалите медикаменти остават на референтни стойности. Смятам, че това е проблем по отношение възможността касата да договаря отстъпки, защото текстовете, които действат дават по-широка възможност, касаещи всички медикаменти, които са в Позитивна листа. Искам да ми се отговори на този въпрос от името на вносителя – Министерството на здравеопазването, защо такова ограничение сте предвидили в текстовете, които първоначално сте внесли.
После разбирам, че е претърпяло развитие мнението на министерството, защото то подкрепя предложението на народните представители Шишков и Павлов и щом и правителството ги подкрепя, естественият въпрос е, защо това не беше внесено още на първо четене, за да може да се мине цялата съгласувателна процедура и да бъдем по-спокойни народните представители, че всички страни са дали своите становища и експертизата е била на достатъчно високо ниво, за да можем ние тук да вземем по-лесно своето решение и да понесем политическата отговорност за това, което ще се получи в бъдеще.
После, по отношение на текстовете, които са предложени от колегите Шишков и Павлов, моята тревога наистина е от сблъскването на двете възможности. Едната е индивидуалното договаряне на отстъпки за лекарствата, които за първи път влизат в Позитивна листа и възможността никой да не влезе в Позитивна листа, ако не се допуснат такива отстъпки. А от друга страна не е ясно какво се случва с тези отстъпки когато влязат в Позитивна листа, защото тогава, според мен започва да действа второто изречение на предложението по ал. 10 и съответно ал. 19, тоест те влизат в рамките на това споразумение. А това би следвало да накърни интересите на продуктите, които за първи път влизат в Позитивна листа, защото от една страна те първо дават отстъпки когато влизат в Позитивна листа, от друга страна после влизат в Рамковото споразумение и ако се превиши бюджетът спрямо заложените параметри в това споразумение, те пак ще трябва да връщат средства.
От друга страна стои въпросът изобщо за логиката на това предложение. Ние залагаме презумпция за преразход. Тук не се правят първоначално договори с касата, за да има някаква предвидимост на бюджета, а очакваме какво ще се случи в края на годината. Касата ще е платила тези средства и тогава по някакви механизми ще се връщат и формули обратно пари. Има широка възможност да се водят безкрайни дела.
Трети въпрос. Притежателите на разрешителните за употреба и техните представителни организации. Тук се прави аналогия със сключването на рамков договор и това споразумение, което те ще сключват с касата. Само, че съсловните организации са организации по закон. Те са с възможности да се саморегулират и самоконтролират. Дали това е възможно по отношение на фармацевтичните фирми? Не всички фармацевтични фирми са членове на тези асоциации и никой не може да ги задължи задължително да се кооперират. Ако такава фирма реши да наруши правилата е влязла в споразумението и превиши разхода и е направила своята сметка, защо останалите да и плащат сметката в последствие? Още повече, че формулата, която ще се определя я няма в закона. Тоест, ние народните представители даваме възможност да се договарят формули, които не знаем после наистина ефектът им какъв ще бъде.
И какво се случва ако не се подпише споразумението? Задължително всички касата им определя отстъпки от 2,5 до 15 % задължително, като обаче тук се изключват иновативните в предложението Ви, тоест тези, които, извинявам се, които за първи път са влезли в Позитивна листа, доколкото разбирам? Защото там изречение първо се изключва в това предложение. Тогава какъв е механизмът касата да определя този марш от 2,5 до 15? Смятам, че има много голям корупционен лист и даваме широки възможности на касата да се саморазправя с фармацевтичните фирми.
Затова аз искам всички тези въпроси да намерят своя отговор и наистина да извините народните представители за това, че искат толкова подробно обяснение на всички детайли от предложението за споразумение, защото пак повтарям, отговорността ще бъде изцяло наша.
Заповядайте, министър Москов.

Министър Петър Москов: Ще се опитам да отговоря. Отзад напред ще започна от предложенията.
Значи, в никакъв случай в предложението на господата Шишков и Павлов това, което беше наречено от доктор Петров, ако не се лъжа, Вие ли го нарекохте наказателно?

Гласове от залата: Няма значение.

Министър Петър Москов: Баш Вие бяхте. Та значи, това е другата алтернатива. Значи, или има споразумение или няма споразумение. Законът трябва да предвиди какво се случва ако няма споразумение. Защото такова споразумение, не са се договорили фирмите за формула, за начин на отстъпка, няма. Няма. Не се подписват двете представителни организации и няма споразумение. Не се подписва държавата – няма споразумение. Тоест, извървяваме пътя, ако успеем да го достигнем, както са го постигнали в смислените държави, отиваме и го правим. Ако няма споразумение обаче, много моля да не говорим за това дали касата може да наказва добрите фармацевтични фирми. Защото тези добри фармацевтични фирми генерират средно годишно между 100 и 200 милиона преразход на бюджета на касата. Ако това е добре, кажете, че това е добре, аз ще реша, че съм се объркал и Вие валидирате такова едно нещо. Това означава, че Европейската комисия греши, че и Световната банка греши, че въобще всяко едно държавно усилие в страните от Европейския съюз е погрешно. Тоест, фармацевтичната индустрия е добра и ние не трябва да ограничаваме възможността й да лекува българските граждани. Това е погрешно и никой от нас не го мисли. Нали, господа народни представители?
Та, тук ясно е казано какво се случва ако няма споразумение. Тоест, приемаме, че въобще няма такъв текст за споразумение и тази т. 8 става единственият действащ текст, ако няма споразумение. И той казва, че касата прави задължително, въвежда задължително отстъпка между 2,5 и 15 % за заплащане от НЗОК продукти. Разбира се, че с изключение на тези, които тази година са влезли в реимбурсна листа. Защото предишен текст казва, че за да влезеш в реимбурсна листа трябва да постигнеш споразумение, което гарантира устойчивостта на касата. Нали така, доктор Петров?

Председател д-р Даниела Дариткова: Отново ми изземвате функциите. Моля Ви, не съм Ви дала думата. Изчакайте министърът да завърши своето изказване.

Министър Петър Москов: Риторичен въпрос. Риторичен беше въпросът.

Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми представители на изпълнителната власт. Моля Ви спазвайте процедурите и не влизайте в диалог. Има думата доктор Москов.

Министър Петър Москов: Та значи е ясно, че касата търси да влезе в бюджета си. Това е. Защо не работи механизмът от 2012-та? Защото няма задължителни текстове. Защото нито една от фирмите не е задължена да премине през такова споразумение. Ако дадете след това думата на доктор Петров отново, той ще Ви кажа първата година след постигане на споразумението колко са били отстъпките, постигнати от фирмите, колко е втората, колко е третата. 0,5 % ли е в момента средната отстъпка? Чувате ли ме господа и дами народни представители? 0,5 % е в момента отстъпката, която получава касата върху цялото портфолио, което договаря. Тоест, трябва да се внесе задължителен характер при положение, че съвместната яснота, съвместното договаряне между индустрия и държава не доведе до резултат.
И тук ако влизаме да се плашим с това, че това щяло да лиши пациентите от нещо, няма държава, която това да е лишило пациентите от нещо. Вижте държавата Румъния, която много често ни се дава за пример. Вижте какво се случва там. Изведнъж някак си нещата влизат в ред. Вижте начина, по който Франция, по който Англия генерира и регулира тези неща. Англия казва в собственото си споразумение: „Ръстът на индустрията за тази година, който ще бъде платен с публични средства е 3,73 %“, това казва.

Гласове от залата: За английския пазар може и да се откаже, но в нашия няма да се получи.

Министър Петър Москов: Дали ще се отказва или няма да се отказва, аз да кажа и нещо друго във връзка с отказването. Защото това е цялостна политика, а Вие не знам защо се фиксирахте върху нещо, което е абсолютно ясно и е текст, който дава възможност да се стигне до формула и да се стигне до споразумение. Няма проблем с този текст. Но на базата на така нареченото споразумение от Крайова, което подписахме заедно с румънския, българския и сръбския министър-председател, заедно с Румъния ще се опитаме да включим и Гърция в това, ние предвиждаме още в края на тази година да направим съвместни договаряния за лекарства. Хайде да видим тогава ако от нашия пазар е лесно да се излезе, дали от нашия румънския и гръцкия едновременно също е добре? Работна група другата седмица от министерството заминава, за да договаря параметрите на това нещо. Тоест, това е цялостна политика. Наистина ли някой счита в тази зала, че в текста за споразумение, който много ясно казва кога се сключва това споразумение, при какви условия става валидно и какво третира, Вие искате това споразумение да реши всички проблеми на българската лекарствена политика, няма такава възможност. Но това е един от инструментите, с които ние отиваме в тази посока.
Тоест, госпожо председател, нали отговорих на това, защо в клаузата ако няма споразумение какво се сключва, защото там са изключени тези, които за първи път са там?
Да кажем отново за нещо друго. Допълнението, което народните представители са направили, за което мисля, че Вие бяхте уведомена гласи за ал. 10, че …

Председател д-р Даниела Дариткова: Всички народни представители вече са уведомени.

Министър Петър Москов: Да, притежателите на разрешения за употреба и техните представители провеждат задължително ежегодно, индивидуално споразумение, пише в предложението. Отдолу в 22 пише: „Договаряните индивидуални отстъпки по ал. 10, изречение първо и ал. 13 и 19 не могат да бъдат по-ниски от договорените през предходната година“, тоест има отговор, постарали са се законодателите да дадат отговор на всяко едно от възможните притеснения. Само не знам, защо към този текст се подхожда като към криминален текст, а не като към текст, който решава проблема? Защо текстът не се разглежда като нещо, което всъщност променя по същество не добри практики или прави такъв опит? Защо аз или някой народен представител или вносител трябва да обяснявам, че нямам сестра? Нима състоянието, което е в момента е добро? Не е добро. Няма, не виждам какъвто и да било проблем, свързан с която и да било конкретика от тази която е, това са основателни притеснения и на госпожа председателя и на народните представители. Тоест, процентът на реимбурсация е вътре, процентно съотношение генерици – оригинали, възможно е след това някой да се изплъзне от споразумението и така нататък. Всичко това няма общо с целта. Макро рамка. Имаме 100 лева, казваме на индустрията, че имаме 100 лева, договаряме ли се? Договаряме се. Ако не се договаряме, жули ги до 15 % колкото е общо-взето ръстът за хапчета, ще видите дали ще излязат, защото няма да излязат, защото къде ще отидат точно като излязат? Защото това е глупаво плашене. Плашене и вносителите на това плашене всъщност са говорители на тази индустрия, съзнателно или не.
Ами тя има статистика, но статистиката е свързана с нещо друго. Не излизат оригинали, излиза генерика. Знаете ли, защо излиза генерика? Защото сме ги сложили на най-ниска цена. А аз ти казвам, ако ами споразумение и си охраняваме макро рамката, ще ги пуснем на средно от три цени. Ето това е. Тоест, няма основателно притеснение, мярка, която е една от основните мерки, приети в гайдлайн, европейския гайдлайн как се контролират цените. Ако трябва да ме изчакате, ще отида до министерството, ще го донеса и това е споразумение между индустрията и еди какво си да не бъде приета като принципен текст, ако индустрията, министерството и касата се разберат за формулата, то ще проработи, ако не, няма да проработи и Боже Господи.

Председател д-р Даниела Дариткова: Имам въпрос към вносителите, все пак. Посочих действащия текст където много ясно е разписано за какво се договарят отстъпки – на опаковка, на база референтна стойност. В текстовете, които сте предложили няма никаква яснота какви са тези финансови условия, какво ще има в тях, какви са тези отстъпки. Ние залагаме връщане на средства на тези, които не влезнат в споразумението от 2,5 до 15 %, не залагаме какъв процент ще дадат тези, които влизат в Позитивна листа. Какъв процент те ще дадат, 1 стотинка ли? И това е възможно като хипотеза.

Господин Димитър Шишков: Именно, това е догарянето. Именно в това се състои договарянето.

Председател д-р Даниела Дариткова: Какво точно ще се договаря? На каква база ще бъдат тези отстъпки? Ще продадем една опаковка повече, примерно отстъпка.

Господин Димитър Шишков: На базата с колко пари разполага касата и с колко пари въобще разполага държавата, за да може да се разплаща с тези хора.

Председател д-р Даниела Дариткова: Къде е написано? Всичко трябва да е конкретно разписано.

Господин Димитър Шишков: Това може да бъде разписано и с наредба. Как да бъде тук?

Председател д-р Даниела Дариткова: Няма такава наредба предвидена по текстовете. Министърът ще отговори.

Министър Петър Москов: Извинете ме, госпожо председател, да си спестим това, моля. В текста с поправките на народните представители пише – ежегодно индивидуално договаряне на отстъпки, при условия по ред и критерий, определени с наредба по ал. 9. Наредбата по ал. 9 е наредба, която се формира и изработва от надзора на касата и след това се вализира от министъра на здравеопазването. Това са механизмите, с които държавата разполага – каса и министерство за оперативните решения на това. Ако има съмнения, ако искате тази наредба да включим да минава и през одобрение на Здравната комисия, нямам нищо против, но това ще бъде прецедент. Но, надзорът на касата изработва наредбата, министърът я обнародва или не, съобразно може да не я хареса, може да напише друга, но такава е процедурата, която е вървяла досега винаги. И се предлага редът да е същият и в закона.

Председател д-р Даниела Дариткова: Само, че пак точно не се предлага какви точно са отстъпките, на база на какво? В наредбата ще бъде разписано всичко докато сега текстовете на закона бяха ясни и конкретни.
Проблем ли са тези текстове досега да се напише, че отстъпките са на база опаковка на референтна стойност, да питам касата, да се разпишат ясни условия?

Министър Петър Москов: Моето усещане, госпожо председател е, но тук затова наистина може би е нужно закрито заседание на комисията, не защото нещо се притеснявам от това, което ще кажа, е че касата ще постигне много по-добри условия ако договаря отстъпки върху портфолио отколкото върху конкретен медикамент. Уверен съм в това, но не бих искал точно в широк състав пред медии да коментирам, защо.

Председател д-р Даниела Дариткова: Касата има думата.

Господин Димитър Петров: Мисля, че не бях разбран добре. Значи, ние имаме две претенции. В ал. 10 да се върне възможността за индивидуално договаряне на продуктите, които не се реферират, тоест, които стоят сами и които не са нови.
И второ, при неподписване на Национално споразумение, отстъпката от 2,5 до 15 % да се напише точно, че е върху портфолиото, а не върху всеки продукт, както е в сегашния текст записано. Това исках да кажа.

Председател д-р Даниела Дариткова: Процедура, господин Байрактаров.

Господин Димитър Байрактаров: Госпожо председател, правя процедура да бъде удължено времето на заседанието до гласуване на § 11 и § 12.

Председател д-р Даниела Дариткова: Обратно предложение имам. Смятам, че много неясноти възникнаха по отношение на текстовете. Колегите не са имали възможност да се запознаят с техническите поправки, които в момента внесоха Шишков и Павлов. Касата има допълнителни предложения за изчистване на текстовете. Имаме още 10 минути от заседанието. Подлагам го на гласуване, но мисля, че не е разумно.
Който е съгласен за удължаване на работното време до приемане на параграфа, моля да гласува. 5 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 11 – „въздържали се“. Не се приема.
Има ли други изказвания. Доктор Райнов. Заповядайте.

Господин Емил Райнов: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, все пак като опозиция и като вносители на едно предложение, което дава малко друг изказ на това, което се говори в момента, а то е простичко, ние не сме съгласни с разделянето на пакета на основен и допълнителен. И второто нещо, ние сме против прехвърляне правомощията от министерството на касата за определяне заболяването, за чието домашно лечение касата ще плаща.
И тук се мотивирам, в контекста и на това, което се говори до тук. Министърът има два основни лоста за провеждане на национална здравна политика. Едното е по сега действащото законодателството определяне на основния пакет. Той продължава да иска с негова наредба да определя, може би в бъдеще основен и допълнителен. И второто, да провежда лекарствената политика с определяне заболяванията за чието лечение касата заплаща.
Тук виждам една двойственост на нещата. От една страна той задържа пакетите при него, но прехвърля отговорността за лекарствената политика в касата. В контекста на целия разговор, в контекста на това, което министърът от две седмици, за съжаление пак четем по медиите само, че иска да централизира цялостната лекарствена политика, ние призоваваме още веднъж, министърът е този, който би трябвало да определя. Нека задържи списъка на заболяванията за чието лечение касата плаща при него. По този начин той би могъл да провежда тази лекарствена политика.
А сега, малко по-другият изказ на това, което се случва тук.
Уважаеми колеги, някак си много на крак се правят едни кардинални промени. Лично аз не бих имал нищо против министърът носи цялата отговорност, разбрахме, че това предложение на колегите всъщност не е тяхно, а е на министъра, така че лично аз бих подкрепил министъра в неговото желание да промени лекарствената политика, но не по този начин – на крак. И понеже се спомена, че се готви промяна на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, мисля, че административно и управленски по-добре би било именно в този законопроект, който той ще промени да разпише цялостните виждания за лекарствената политика в държавата. Защото тук това, което се предлага е доста взривоопасно, а иначе министърът има правото. Но нека той да го направи, нека той да го внесе в Министерски съвет и да застане твърдо зад него.
Така, че призовавам Ви още веднъж, нека дадем на министъра той да си определя списъка на заболяванията, за чието лечение касата заплаща. Така, че нека да престанем с тази двойнственост за едно – да, за друго – не, ами да си върнем нещата там, по-точно нещата да си останат там където са. Затова ние предлагаме именно този член да отпадне и да си остане цялата политика при министъра. Още веднъж подчертавам понеже той вече дойде тук, министърът е в правото си да определя цялостната лекарствена политика, съобразно неговите виждания. Все пак той носи и отговорността.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Господин Байрактаров, имате думата.

Господин Димитър Байрактаров: Благодаря, госпожо председател. Аз не можах да схвана философията на доктор Райнов и затова пак ще повторя, не можах да схвана философията на доктор Райнов.
Това, което той каза току-що беше аз след малко да мина, да обиколя на Витошка всички магазини, да напазарувам, пък Вие минете след мен, доктор Райнов да платите сметката. Явно сте забравили, че както министърът е избран от парламента, абсолютно по същия начин е избран и председателят на Здравноосигурителната каса от същия този парламент. В това отношение трябва да Ви припомня, че не случайно философията на законопроекта се променя и тук вече липсва терминът „заплащане“, а отиваме на термина „закупуване“.
И ще се върна пак в тези простички обяснения, че тази порочна практика, която съществуваше да се представят фактурите на касата и тя хей така ама защото са и представени фактурите да плати, аз лично няма как да ги приема, доктор Райнов. И съм сигурен, че и Вие няма да ги приемете, защото всички признахме, че този модел, който е действал досега, той е порочен, източваше се касата и продължаваме да виждаме всеки ден в медиите примери на това източване на касата. За съжаление, участници в тези мероприятия са и лекари, което наистина не ми е приятно да го казвам, но то е факт, публичен.
Така, че нали, тази философия, която я предлагате е всъщност парите са в касата – 3 075 000 000 и касата да и отнемем възможността да осъществява именно този контрол, за който ние говорим толкова много време и толкова много приказки се изприказваха. Ето това е, което аз не можах да разбера от Вашето изказване. Но ако съм сбъркал, предлагам да го направим на практика – аз да мина да обиколя магазините, ще мина из най-скъпите, харесал съм си 5 – 6 костюма, Вие минете ги платете след мен.

Председател д-р Даниела Дариткова: Това е дебат, който вече е воден. Реплика, доктор Райнов.

Господин Емил Райнов: Пак припомням, лостовете са два – пакетът или пакетите и лекарствената политика. Същото важи, по Вашата логика, ами защо министърът ще определя пакетите на база негови критерии, пък касата ще плаща? Нали разбирате? Аз съм против това двойствено разделение, шизофренно, бих го нарекъл медицински на двете неща. Значи, за едното го тълкуваме по един начин, за другото го тълкуваме по друг начин. Нека и двете бъдат на един принцип – дали в министерството или в касата.
Понеже вече приехме министърът да определя пакетите, което е негово право, мисля че трябва да си остане и при него, неговото право той да определя заболяванията.

Господин Димитър Байрактаров: Нали знаете как се определят?

Председател д-р Даниела Дариткова: Имате възможност като дуплика да отговорите.

Господин Емил Райнов: Ами зад тези пакети също стоят финансови измерения. Колега.

Председател д-р Даниела Дариткова: Дуплика, господин Байрактаров.

Господин Димитър Байрактаров: Доктор Райнов, аз ще Ви припомня, че не случайно направих такива предложения за пакетите и ще Ви припомня механизма на определяне на тези пакети. Знаете, че там се водят едни разговори по два – три месеца докато се стигне до определянето на тези пакети и тези разговори не си ги води министърът сам, застанал пред огледалото, а ги води с една доста голяма група представители на системата на здравеопазването. Така, че точно поради тази причина направих тези предложения и се надявам, че Вие ще ги подкрепите. И нещо повече, налагайки срок, който да не дава възможност да се мърда и пак да удовлетворяваме нечии интереси. Точно затова ги направих тези предложения. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Има ли още изказвания? Последен въпрос, 19:00 часа е, да приключим дебата по тази точка и утре да можем да гласуваме направо.

Господин Семир Абу Мелих: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, да се върнем към финансовата рамка. Питам, защо реимбурсирането или договарянето не се направи на брой единици, изкупени през годината. Тоест, ние ще реимбурсираме 25 %, но от медикамента „Х“ 1 000 броя, на базата на то се знае колко е бил разходът – 1 000 броя, както болниците, ние нали ограничихме в началото на мандата болниците с бюджета от миналата година.
И какво се случва? 10 лева е цената на опаковката, уговаряме се, правят отстъпки и е 10 лева крайната цена, 25 % реимбурсиране, пациентът плаща 7,50. 1 000 бройки свършват, бройка номер 1 001 ще струва на българския пациент, пак 7,50 и разликата остава за сметка на търговеца. Те в края на краищата не е ли същото това? Защо да има ето тези върни ми ги, ама отстъпки? А по принцип във веригата между търговеца на едро и аптеките, не е лош процентът печалба. Значи, той може съвсем спокойно да покрие тази разлика. Дето се вика, аз като продам 1 000 бройки и после останалите мога да ги дам и без печалба, голяма работа. Защо не го направите този лесен механизъм, може да бъркам? Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Отговор. Последно отговор. Министър Москов, заповядайте.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Госпожи и господа народни представители. Уважаеми господин Абу Мелих.
Това, което Вие казвате, това е „волю прайс агримент“ е абсолютно възможно да е споразумението, до което фирмите и държавата могат да достигнат в следствие на разписаните клаузи на споразумението. Възможно ли е от текста? Възможно е. Дали ще е така е отделен въпрос.
Проблемът тук е друг обаче, говоря, защото сме изследвали различните методики и не предлагаме този текст случайно. Така, такова споразумение на база обеми, той връзва фирмите към определен обем. Разбирате ли? Това означава, че моментално, било фирма от АРМФАРМ, било фирма от БГФАРМА ще ни атакува в КЗК и в Административния съд, за това, че ние нарушаваме конкуренцията и ги определяме марките административно. Разбирате ли?

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, вече влизате в неформални разговори.

Министър Петър Москов: Тоест, казвам, защо такъв тип споразумение би било проблем. Но аз не казвам, че в споразумението, до което се надявам, че ще достигнем след като се надявам, че народните представители гласуват законовата възможност за това, няма да има и такъв механизъм.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Заседанието приключи. Искам да припомня, че утре в 15:30 часа имаме заседание, обявен е дневният ред. В 142 зала, на същият етаж, ще се проведе утрешното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)