Стенограма от заседание на комисията, 21.05.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 18




На 21.05.2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 02.02.2015 г – второ четене, продължение.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 02.02.2015 г – второ четене, продължение.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 16, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
На предходното заседание бяхме стигнали до § 30 и отложихме § 27. След преглед на текстовете, които приехме досега, се налага да се върнем назад и да направим някои редакционни поправки или по-скоро – допълнения.
Затова ще започнем с изчистване на текстовете до този момент. Моля да се върнем към приетото вече предложение на доктор Ковачка по § 21 за създаване на нова ал. XIII Общо събрание на КАБ. Предлагам § 21 да се допълни, като:
1. В т. 2 да се създаде нова буква „а“:
„а) в текста преди т. 1 след думата „помощ“ се добавя „или налага финансова санкция, определена в действащия НРД“, а досегашните букви „а“ и „б“ да станат „б“ и „в“.
Това е във връзка със смисъла на предложението, което направи доктор Ковачка и се налага аналогично допълване в ал. 11.
Очаквам становището на министерството. Няма възражения.
Народните представители имат ли желание за изказвания? Става въпрос за санкциите във връзка с неудовлетвореност и прекратяване на договорите с болниците. Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното от мен предложение за допълнение.
Гласували: "за" - 16, "против" - няма, "въздържали се" - 2.
Допълнението се приема.
Сега се връщаме на § 27, който отложихме във връзка с необходимост от прецизиране на текстовете. Предложението е на господин Семир Абу Мелих.
Имате ли по-точна редакция на § 27, господин Абу Мелих?
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Госпожо председател, то е същото, което прочетох и миналия път.
„§ 27 да се измени така:
„В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови алинеи 3, 4 и 5:
„(3). Непосредственият контрол по ал. 2 е периодичен за извършени проверки по постъпили жалби от здравноосигурителни лица в случаите по чл. 35, ал. 2.
(4). Жалбите по ал. 3 се подават в срок до седем дни от установяването на някои от основанията по чл. 35, ал. 2. Жалбите могат да се подават от здравноосигурените лица по електронен път чрез персонализираната информационна система на Националната здравноосигурителна каса.
(5). Проверките по ал. 3 се извършват в срок до един месец от постъпването на съответната жалба, като до тяхното приключване не се извършва плащане за съответната дейност.“
2. Досегашната ал. 3 става ал. 6.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 7 със съдържанието, предложено от вносителите по § 27 за чл. 72, ал. 4.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 8 и се изменя така:
„(8). Условията и редът за осъществяване на контрол по ал. 2, 3, 4, 5 ,6 и 7 се определят с инструкция, издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса.“
Само да кажа, госпожо председател, че относно всички опасения на колегите от миналия път и предното заседание, че технически това е трудно за осъществяване в такива малки срокове, няма бюджет – въобще всички тези въпроси, които зададоха колегите, а те са прави – за да насърча колегите да гласуват „за“, отсега казвам, че в Преходните и заключителни разпоредби съм записал „три месеца“. Отсега ви казвам, че ще го променя на 12 месеца, за да може Националната здравноосигурителна каса да влезе в следващата бюджетна година и по този начин и парите ще се осигурят, технологично ще имат време за всичко и т.н.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Абу Мелих.
Има ли изказвания?
Аз имам изказване и коментар.
Основните проблеми, които визирахме при обсъждането на този параграф, бяха свързани с това, че персонализираната информационна система на касата не позволява възможност за подаване на жалби.
Доктор Комитов, има ли промяна в електронната система на Касата в тази посока?
ГЛИНКА КОМИТОВ: Не, в това отношение няма промяна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Вторият проблем беше, че спирането на изплащането на средства на лечебни заведения до проверка на това имат ли основания жалбите или не, ще нанесе сериозни сътресения и може да бъде използвано за нелоялна конкуренция, защото могат да се намерят достатъчно жалбоподатели, там, където имаме конкуренция, за да направят така, че да се спра плащанията на едно лечебно заведение. Това ще застраши нормалния ход на дейността му.
Затова аз правя процедурно предложение за редакция на § 27 по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание § 27 да се измени така:
„§ 27. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 3, 4 и 5:
„(3). Непосредственият контрол по ал. 2 е периодичен и за извършване на проверки по постъпили жалби от здравноосигурени лица в случаите по чл. 35, ал. 2.
(4). Жалбите по ал. 3 се подават в срок до седем дни от установяване на някои от основанията по чл. 35, ал. 2.
(5). Проверките по ал. 3 се извършват в срок до един месец от постъпване на съответната жалба, като за резултатите от проверката се уведомява жалбоподателят.
2. Досегашната ал. 3 става ал. 6.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 7 със съдържанието, предложено от вносителя по § 27 за чл. 72, ал. 4.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 8 и се изменя така:
„(8). Условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се определя с инструкция, издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса.“
Това е моето предложение.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо председател, ако ми разрешите, преди да направя коментар по Вашето предложение, аз също искам да попитам Националната здравноосигурителна каса в лицето на доктор Глинка Комитов следното. Вие в момента нямате такава възможност чрез системата да се подава жалба. Това не означава обаче, че такава възможност не може да се разкрие, защото това е въпрос на елементарна добавка и приложение към въпросната система, което нито струва пари, нито е някакъв проблем чисто технически. Това е софтуерен въпрос.
Имайки предвид, че системата „Облак“ на правителството, с която съм доста добре запознат, е на 94 процента готова, а тя задължително предвижда електронно подаване на жалби, мисля, че този въпрос трябва да бъде абсолютно решен един път. Нещо повече. Аз съм го коментирал това. Този въпрос трябва да бъде решен чрез подаване на жалба чрез системата на собствения персонален код, за да не се залага на елемента „анонимност“. Това е по този въпрос.
А що се касае до предложението, направено от доктор Дариткова, доктор Дариткова, Вашето предложение всъщност обезсмисля философията на това, което предлага колегата Семир Абу Мелих, защото в него липсва така нареченият санкциониращ елемент. Сиреч, и досега хората могат да си се жалват, обаче като няма санкция, много важно, че се жалбат. Това е Вашето предложение, което някак си не е добре обмислено според мен. Може и да бъркам Но това, което чух като текст, наистина не води до ефективност на мярката контрол, която се стремим да налагаме.
А иначе съм съгласен с това – аз и миналия път го казах – че наистина се дава възможност за злоупотреба, за което наистина няма как да си изкривя душата. Но трябва да се пообмисли малко. Ако трябва, да го отложим още малко този параграф. Да минем напред, да го обмислим добре, да изкоментираме допълнително нещата със Националната здравноосигурителна каса.
Аз правя едно процедурно предложение да отложим този параграф, за да може наистина, ако ще направим нещо, да го направим работещи и да е ефективно. Просто правя това предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Ще си позволя под формата на обратно предложение на Вашето процедурно предложение за отлагане да направя своя коментар.
Уважаеми колеги, на четвърто или пето заседание вече гледаме този законопроект. Искам да апелирам всички наистина да бъдат максимално конкретни и конструктивни в изказванията, особено по теми, които вече са дебатирани, защото ще дадете воля на риториката си в парламентарна зала. Ще имате тази възможност.
Отлагаме текста за трети път. Аз наистина искам да гарантираме за това, че текстовете, които се приемат от Комисията по здравеопазването, са достатъчно ясни, не дават възможност за корупционни практики и нелоялна конкуренция, защото това ще бъде наша отговорност. Мисля, че многократно зададохме въпроса дали информационната система на Касата позволява това да се случи. Ние не можем да приемаме закони, тоест, може да ги приемаме с отлагателен период, но все пак това трябва да бъде донякъде съобразено и с намеренията за това в каква посока ще се развива тази персонализирана информационна система.
От друга гледна точка, наистина това, което предлагам, е във връзка с приети вече текстове по § 9. Знам, че много се утежни законодателната материя. Приемаме текстове и на опозиция, и на управляващи и текстът на закона стана доста труден за обхващане. Връщаме се многократно назад. Наистина моето предложение е изцяло съобразено с това, което сме приели до този момент. То е консултирано от юристите на комисията и наистина дава по-голяма прецизност и точност. А философията в никакъв случай не се променя, защото всеки пациент може чрез това, което е установил, че му е отразено като процедури или направени медицински дейности, може да подаде съответната жалба. Санкцията следва и ако се установи, че това не е така, съответното лечебно заведение съгласно другите разпоредби на закона може да бъде санкционирано. Така че в никакъв случай не става въпрос за безнаказаност. Просто ще се следват процедурите: невинен до доказване на противното.
Има ли други изказвания?
Извинявайте, аз направих обратна процедура.
Сега ще подложа първо на гласуване процедурното предложение за отлагане на § 27.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 6, "против" - 6, "въздържали се" - 4.
Процедурното предложение за отлагане на § 27 не се приема.
Продължаваме обсъждането.
Имате думата, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Слушах внимателно Вашето предложение. То изменя изцяло философията по две причини. Първата е, че отнема възможността на българина да ползва улеснени вече технологии и начини, които ни предлага новата технология да си подадат жалбите директно до Националната здравноосигурителна каса или Районната здравноосигурителна каса.
За причината Вие споменахте, че Касата в момента няма техническа възможност това да се случи. Аз пак повтарям, тук ще има срок 12 месеца за изпълнение на това нещо. Бъдете сигурни, че това може да бъде изпълнено много лесно. Други институции в държавата, които къде – къде разполагат с по-малко финанси и бюджет, имат такива системи. Затова това не се приема като довод.
Второ, относно спирането на плащането докато тече проверката. Реално това не е ощетяване изобщо на болниците. А това е предпазване на обществения ресурс, защото тези пари са на всички българи, докато има оплаквания за обслужването, което е направила болницата, извинете, но той клиентът, като се оплаква, как, докато той се оплаква, някой друг да прави плащането? Тогава какъв е смисълът от оплакването изобщо?
Въпросът е да дадем на българина възможност да се чувства, че той е в центъра на вниманието. Нищо повече, нищо по-малко.
Затова аз апелирам към колегите да подкрепят моя текст, който е в духа наистина на правата на пациентите и на българите, където да се почувстват най-накрая, че те са тези, които дават парите в тази система и тази система работи единствено и само за тях.
Болниците няма от какво да се притесняват, изобщо няма от какво да се притесняват. Ако някой реши да злоупотребява и да пусне жалба срещу болница неправомерно, разбира се, че болницата ще го осъди. Какъв е проблемът в това отношение? Ако вие си мислите, че това не е възможност, нямате добри юристи може би или не сте запознати с практиките в държавата. Моля ви се, това не е никакъв проблем. Затова са адвокатите, затова взимат пари – да ви пазят правата – вашите и техните.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Семир Абу Мелих.
За изказване поиска думата доктор Красимир Петров.
Заповядайте, доктор Петров.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, всеки популизъм трябва да си има граници. Приказките, че подобен текст няма да затрудни болниците, са абсолютно неверни. Всичко зависи от това каква функция изпълнява една болница, какъв персонал има. Ако става дума за една болница, която има персонал между 50 и 100 човека, едно подобно забавяне на плащането действително не би било кой знае колко голям проблем. Ако става дума обаче за болница, която има един голям състава от порядъка, да речем, на 1000 човека, която в повечето случаи изпълнява изключително социални функции, каквито – подчертавам – бутиковите болници не изпълняват като водене на спешността. Подобно забавяне на плащането може да бъде фатално.
Освен това, уважаеми колеги, в коя друга сфера от нашето общество има подобна презумпция за виновност? Първо санкцията, а след това ние да доказваме, че сме невинни. За подобно нещо не знам. По същата тази логика не би трябвало да даваме заплати на юристите, не би трябвало да даваме заплати на магистрати, на полицаи – да не изреждам абсолютно всички – щом като има някаква жалба срещу тях.
Изключително несъстоятелно и изключително популистко предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За реплика има думата господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Доктор Петров, приемам това, което казвате. Основен проблем в този текст е как можеш да ме санкционираш преди да е доказана вината по жалбата. Да, Вие сте прав. Това не санкция, това е забавяне на плащането, докато не се изяснят обстоятелствата. Нищо повече, нищо по-малко. Такава практика има в системата на НАП. Ако НАП напишат един акт, той е платим, докато не се докаже обратното. Няма лошо в това. Това съществува винаги в сферата на финансите.
Ние сега дискутираме дали е правилно или не е правилно. Жалбата на пациента е жалба на клиента, който вие, аз, третият, четвъртият – всички си вадят прехраната от това нещо. Този пациент, този клиент има някакви права като клиент изобщо. Неговото основно право е да получи нещо срещу това, че си е дал осигуровката. Нали това е философията на нашата система?!
Такава мярка ще доведе до подобрение, много голямо подобрение в нашите болници. Всеки, който си мисли друго, не е прав. Така стават подобренията – като има причина да го направиш. И не е популистко. Аз не знам къде е популизмът тук. Това трябваше отдавна да се случи. Не се е случило по някаква причина, не знам каква е.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за дуплика, доктор Петров.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Колега, НАП действително може да спре пари, но след като е написал акт, след като има решение на Медицинския одит или на проверяващия от Националната здравноосигурителна каса. В такъв случай аз нямам нищо против да бъде наложена санкция.
Тоест, тук става дума за коренно различно действие.
А колкото до това, че въпросното отложено плащане няма да бъде санкция, не, ще бъде санкция, защото по този начин ще се намалят средствата за възнаграждения на работещите в това здравно заведение. Това е. Когато частните болници започнат да работят целия спектър, тогава можем да приказваме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Петров.
Доктор Церовска има думата за изказване. Заповядайте.
ВЯРА ЦЕРОВСКА: Уважаеми колеги, не бих искала да разглеждаме Комисията по здравеопазването като наказателен отряд. Ние трябва да защитаваме интереса и на пациента, който е обект на дейността на лекаря и на лечебното заведение, на здравното заведение. Ние сме длъжни да запазим интереса и на двете страни.
По тази причина на пациента се дава право да направи жалба, но лечебното заведение има право да изчака думата за виновност и тогава да се вземе решение. Не е справедливо да вземаме страна и предпоставяне на точката още сега.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Церовска.
Има ли други изказвания? Не виждам. Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Семир Абу Мелих.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 6, "против" - 2, "въздържали се" - 9.
Предложението на господин Семир Абу Мелих не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на Даниела Дариткова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 10, "против" - 1, "въздържали се" - 7.
Предложението на Даниела Дариткова се приема.
Сега подлагам на гласуване по принцип писменото предложение, внесено в проекта за закон от господин Семир Абу Мелих и Димитър Петров.
Моля,гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 15, "против" - няма, "въздържали се" - 1.
Предложението на господин Семир Абу Мелих и господин Димитър Петров се приема.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 27 с направените и приети редакционни поправки и предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против" - няма, "въздържали се" - 2.
Текстът на вносителя за § 27 се приема.
Продължаваме с § 30.
По § 30 има постъпили процедурни предложения от народния представител Георги Кючуков и група народни представители.
Има предложение от народните представители предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров.
Искат ли вносителите да мотивират своите писмени предложения?
Заповядайте, доктор Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Колеги, в § 30 се обръща внимание на арбитражите при спорове между изпълнителите и финансистите на здравната дейност. Това е чудесно, защото тези арбитражни комисии винаги са съществували, но някак си бяха неглижирани и бяха оставени на заден план.
За съжаление, както много често се случва, добрите намерения се провалят от една–единствена дума или от един-единствен жест. В предложението най-грубо казано, се иска в тези арбитражни комисии да участват равен брой членове на РЗОК, на съсловните организации плюс един представител на РЗИ. Тоест, получава се така, че санкциониращите организации винаги са половината плюс един отчисления състав на тези арбитражни комисии. Какъв е смисълът тогава от този арбитраж, след като санкциониращият орган само със своите гласове може да вземе решение?
Говорил съм и с бившето и настоящото ръководство на Българския лекарски съюз и с много колеги. От Българския лекарски съюз заявиха, че те се оттеглят от тези арбитражи, защото те стават безсмислени.
Така че аз предлагам това изискване санкциониращите органи да имат един човек повече да отпадне и да остане това, което беше преди това – санкциониращият орган и съсловните организации да имат равно представителство в арбитражните комисии. Иначе те си губят смисъла.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Доктор Кърджалиев, имате думата да мотивирате Вашето предложение.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, гости! Нашето предложение се аргументира с почти същите мотиви, за които говори доктор Кючуков, само е малко по-различно.
Какво точно имам предвид? Безспорно възстановяването на арбитража е полезна реабилитация. На пръв поглед е позитивна мярка. Но при по-детайлно вглеждане - това, което направи и преждеговорившия колега – се вижда, че мнозинство в тази арбитражи ще имат представителите на РЗОК и РЗИ. Това се вижда от ал. 2.
Това според нас ще обезсмисли участието по принцип на съсловните организации и това, смея да твърдя дори, че не е вече никакъв арбитраж. Би довело първо до конфронтация и второ, до неефективност.
Аз искам да подсетя вносителя, че преди време, когато в тази уредба имаше също арбитраж, то тогава арбитражът беше ситуиран по различен начин. Имаше равен брой представители на съсловните организации и на Националната здравноосигурителна каса, а сега представителите на Националната здравноосигурителна каса са толкова, колкото са и съсловните организации, но има и един представител от РЗИ.
В този смисъл е и нашето предложение за корекция, а именно след думата „специалисти“ в ал. 2 да се сложи точка, а следващите думи, тоест „представител на РЗИ“ да отпадне. Към тези аргументи прибавям и още един. Едва ли ще е от екзистенциална необходимост присъствието на какъвто и да е експерт от РЗИ, защото спорните моменти, самият субстрат на темите, които се разглеждат от арбитражите, едва ли ще касае Районната здравна инспекция.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Въз основа на тези две изказвания аз ще си позволя да отправя питане към Министерството на здравеопазването какво е било тяхното съображение да включат в арбитражните комисии представител на Районната здравна инспекция при условие, че тя не е страна по договора между изпълнителите на медицинска помощ и районните здравноосигурителни каси.
Вторият ми въпрос е следният. Прави ми впечатление, че тук, в ал. 1 и 3 са пропуснали „лекарите-контрольори по дентална медицина“. Дали това е съзнателно или може да го коригираме сега, по време на заседанието, защото лекари-контрольори по дентална медицина също установяват нарушения на съответните договори, а в момента са изключени.
Заповядайте, господин заместник-министър на здравеопазването. Имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Съгласни сме с Вашата забележка за пропуска за лекарите-контрольори по дентална медицина. Ако Вие го предложите, ще бъде добре да се включи в текста.
Относно това защо се включва представител на държавата, знаете, че самият рамков договор се преподписва от министъра, което означава, че той гарантира неговото изпълнение. На областно ниво представител на министъра са експертите от регионалните здравни инспекции. Отделно това са хора, които са ангажирани с контрол по изпълнението на почти цялата нормативна база, която касае сектор здравеопазване и биха могли да бъдат много полезни в един спор, какъвто е арбитражът.
И не на последно място, по време на обсъждане на самия текст представителите на съсловните организации бяха категорични, че ако възстановим нещата 50:50 съсловни организации към Националната здравноосигурителна каса, отново възстановяваме един доказано в миналото неработещ модел. Това означава, че ще се парират решения и не се стига до конкретни заключения.
Това беше причината съвместно със съсловните организации, изработвайки този текст, да го предложим на Народното събрание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Сега ще помоля съсловните организации за становище. Дали съсловните организации искат да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, доктор Миланов.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър. Първото, което искам да заявя, е благодарността си за това, че все пак след години усилия се отдели внимание за възстановяване на арбитражната комисия, една много съществена крачка. Колкото и да са неоснователно охулвани, те вършеха своята работа.
Що се отнася до работата в предходния период, преди да бъдат отменени, ще кажа, че когато имаше паритет между представителите в арбитражните комисии, право да взимат решение имаха председателите на районните колегии плюс управител на районната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Само на управителя, съжалявам.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Да, но това беше консултирано винаги с… И още нещо. По този начин искам да изразя и да разсея съмненията в обществото, че видите ли, тези комисии имат единствено и само за цел да прикриват, а не да показват съществените пропуски ако има такива.
В този смисъл дори – макар че това не е консултирано с Българския зъболекарски съюз, консултирано е, доколкото разбирам, с колегите от Българския лекарски съюз – в крайна сметка арбитражната комисия има своето място. Правото е на министерството да има свой представител. Но не мога да разбера каква е ролята на представителите на Касата, без да засягам доктор Комитов, защото мисля, че те могат да отстъпят една бройка, тъй като в крайна сметка именно Касата и съсловната организация са договорните партньори. Там нещата са ясни и чисти.
По отношение на контрола от страна на министерството, о, кей, нека да го има. Но припомням също така, че не може да бъде сключен договор с изпълнител на каквато и да е помощ, ако няма съответното разрешение от районния център по здравеопазване.
Така че от вас зависи доколко тези комисии ще ги направите работещи. Друг е въпросът дали ще направим една съществена крачка напред, ще отнемем възможността колегите – тук се говори преди малко за презумпцията за невинност – извинете, но при липсата на арбитражни комисии след налагане на санкцията е задължение да се плати и след това колегата да се жалва, където си пожелае. Съжалявам, че господин Абу Мелих го няма, за да чуе колко време отнема едно протакане, колко години отнема защитата на едни подобни права.
Така че от вас зависи. Ние настояваме да се възстанови статутът на арбитражните комисии по работещ начин, а ваше право е да решите как.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Дали има по-конкретно становище Българският фармацевтичен съюз?
Заповядайте, проф. Гетов.
ИЛКО ГЕТОВ: Госпожо председател, господин заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Българският фармацевтичен съюз категорично подкрепя възстановяването на арбитражните комисии, още повече че това ще бъде за първи път с участието и на фармацевтите и ще обхваща работата и дейността на аптеките.
Искам само да кажа, че по отношение на аптеките основният контролен орган това е Изпълнителната агенция по лекарствата и районните здравни инспекции имат, така да кажа, ограничено правомощие, поради което, разширявайки състава, трудно би могло да се постигне някакъв баланс.
Да, наистина Министерството на здравеопазването е консултирало този текст с нас. Ние сме изразили становище, че сме в подкрепа при положение, че равен брой представители на държавата, респективно районната здравноосигурителна каса и здравната инспекция и представителите на съсловната организация, поради което ви моля да подкрепите възстановяването на арбитражните комисии.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Генов.
Доктор Грозев, имате думата.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Определено Българският лекарски съюз стои на мнението, че арбитражът е чудесно, че е възстановен и ние благодарим и на вносителите, и на народните представители, които защитават една такава теза. Но действително заставаме и на мнението, че паритетът трябва да бъде запазен, тъй като определено има риск от нарушаване на баланса при една такава ситуация.
Само в подкрепа на това ще ви кажа, че докато съществуваха арбитражните комисии знам, че битува мнението, че при равен брой гласове „за“ и „против“ ще трябва отново директорът на Касата да вземе отношение, ако и там не се реши въпросът, отива в съда. Но ще ви покажа пример в една столична колегия, когато арбитражът работеше, над 48 процента от оспорените ситуации между Българския лекарски съюз и регионалната здравноосигурителна каса са решени в полза на Българския лекарски съюз. Разбира се, Българският лекарски съюз има около 20 – 22 процента от тези оспорвани решения в полза на регионалната здравноосигурителна каса. Въпросът тук вече според мен не е толкова в равния брой гласове, а в конструктивността и диалогът, който може да бъде нормално и на ниво проведен.
Така че ние сме за възстановяването на арбитражните комисии.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Грозев.
Има ли изказвания от народни представители?
Доктор Райнов, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Колеги, гости! Ние от БСП – Лява България също ще подкрепим връщането на арбитража. Все пак това беше един инструмент, един механизъм, който работеше преди време. Естествено ще подкрепим двете предложения – на колегите от АБВ и от ДПС да бъдат по равен брой. РЗИ-то няма място тук. Той и без това е натоварен с други правомощия и с оглед бъдещите съкращения в сектора мисля, че няма да им бъде до това.
Така че, колеги, нека да бъдат по равно. Изкушавам се да се върна по-назад в Надзорния съвет на Касата, където същото нещо подобно се представи – 6:5 – с преобладаваща квота и решенията се взимат с броя на преобладаващата квота. Но нека бъдем разумни. Това е предложение, което подкрепяме. А всъщност това беше предложение, което и миналата година бяхме отправили, но тогава някои от тук присъстващите колеги не го подкрепиха.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Има ли други изказвания?
Аз ще направя своето редакционно предложение по § 30, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
1. В чл. 75, ал. 1 и 3 след думите „лекаря-контрольор“ се добавя „или лекаря по дентална медицина-контрольор“.
2. В чл. 76, ал. 1 след думите „лекаря-контрольор“ се добавя „или лекаря по дентална медицина-контрольор“, а накрая на изречението след думите „изпълнителя на медицинска“ се добавя „или на дентална“.
3. В чл. 76, ал. 2 след думите „лекаря-контрольор“ се добавят „или лекаря по дентална медицина-контрольор“.
Министерството на здравеопазването вече изказа своето положително становище. Нали няма промяна след четенето? Благодаря.
Подлагам на гласуване първо моето редакционно предложение по текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 18, "против" - няма, "въздържали се" - няма.
Редакционното предложение, направено от доктор Дариткова се приема.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров – след думата „специалисти“ да се постави точка, а следващите думи да отпаднат. Тоест, да отпадне представителят на РЗИ.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кючуков и група народни представители по принцип.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Георги Кючуков и група народни представители се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 30 заедно с направените и приети вече предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 30 се приема заедно с приетите предложения.
Във връзка с приетото вече мое предложение за редакция на § 30, ще трябва да направя и аналогични предложения за вече приетите § 28 и § 29:
1. В § 28 в чл. 73, ал. 4 след думите „лекарите-контрольори“ се добавят „и лекарите по дентална медицина-контрольори“, а думите „финансовите контрольори“ се заменя с „финансовите инспектори“.
2. В § 29 в чл. 74 да се направят следните допълнения:
Да се създаде нова т. 1:
„1. В ал. 1 се правят следните допълнения:
а) в текста преди т. 1 след думата „медицинска“ се добавя „или дентална“, а след думите „лекари-контрольори“ се добавя „или лекари по дентална медицина-контрольори“.
б) в т. 2 след думата „медицинска“ се добавя „или дентална“.
в) В т. 4 след думата „медицинска“ се добавя „или дентална“.
2. Точка 1 да стане т. 2, т. 2 да стане т. 3, и в нея в чл. 74, ал. 3, 4 и 5 след думите „лекарят-контрольор“ да се добави навсякъде „или лекарят по дентална медицина-контрольор“.“
Едно уточнение от юристите.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Това допълнение се налага освен във връзка със съответния текст след редакцията на § 30 и в съответствие с основния текст на чл. 72, ал. 2, който гласи следното:
„Ал. 2. Непосредственият и предварителният контрол по изпълнение договорите с Националната здравноосигурителна каса за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверките, извършвани от длъжностни лица от РЗОК – финансови инспектори, лекари-контрольори и лекари по дентална медицина-контрольори въз основа на заповед на директора на РЗОК.“
Така, както е предложен текстът от вносителя – Министерския съвет – лекарите-контрольори по дентална медицина и оказването на денталната помощ беше изключено от обхвата на арбитража. Затова се налагат и тези допълнения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на госпожа Йорданова.
Има ли желание за изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното от мен предложение за допълнение по § 28.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на доктор Дариткова за допълнение на § 28 се приема.
Подлагам на гласуване направеното допълнение по § 29 от доктор Дариткова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението за допълнение на § 29, направено от доктор Дариткова, се приема.
Преминаваме към § 31.
Няма постъпили предложения. Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 31.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 31 се приема.
Преминаваме към § 32.
Няма постъпили предложения. Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 32.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 32 се приема.
Преминаваме към § 33.
Постъпило е предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров.
Постъпило е предложение от народните представители Красимир Петров и Руслан Тошев.
Постъпило е предложение от народния представител Красимира Ковачка и група народни представители.
Искат ли колегите да мотивират своите предложения?
Доктор Кърджалиев, имате думата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Нашето предложение е свързано отново с участието на експерти от регионалните здравни инспекции в състава на тази комисии за съвместни проверки.
Безспорно съвместните проверки за спазване на добра медицинска практика е похвална идея. Ние я поощряваме и ще подкрепим състава при условие, че включва като предложение от вносителя представители на РЗОК, на Медицинския одит, на съсловните организации. Но задаваме си въпроса какво точно ще изпълняват експертите от регионалните здравни инспекции при оценката на спазването на добра медицинска практика.
Доктор Адемов на един коментар беше казал: да не би да гледат запрашеност или пък нужда от дезинфекция, дератизация и т.н. И заради това нашето предложение е и в ал. 1, и в ал. 2 запетаята и думите „регионални здравни инспекции“ да отпаднат. По този начин мисля, че предложението на вносителя ще е приемливо за абсолютно всички.
Друг е въпросът, че нерегламентираният контрол в случая без критерии, такива критерии няма в закона, особено в малките населени места би бил основание за пристрастно и дори назидателно отношение, а дори мога да спомена и корупционен натиск.
Но въпреки това смятам, че такива критерии ще има – било като наредба, било като допълнителен акт. Въпреки това тези съвместни проверки според нас трябва да ги има с изключение на тази корекция, която ние предлагаме.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Думата за дуплика към изказването на доктор Кърджалиев има доктор Добрев. Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаеми доктор Кърджалиев, уважаеми колеги! Аз не мога да се съглася с Вашата теза. РЗИ е представителят на Министерството на здравеопазването, който е оторизиран перманентно да проверява и да следи за лечебните структури, за лечебните стандарти, за окомплектоваността, за цялостната дейност в медицинските структури. РЗИ не е ХЕИ и няма предвид само хигиенния статус.
Не бих могъл да се съглася. По-скоро Медицинският одит прави инцидентни проверки. По-скоро съсловните организации не постоянно са в тон и проверяват и познават състоянието на лечебните структури. Но задачата на РЗИ е перманентно да ги следи, включително дали изпълняват разрешението си за дейност, дали отговарят на законите, касаещи здравеопазването в България. Така е, доктор Адемов.
Какво означава добра медицинска практика? Има ли определение? Моето лично мнение е, че РЗИ има своето място, тъй като е перманентният контрольор на ангажиментите и задълженията по закон и по разпоредби на здравните структури.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Господин Кърджалиев, ако искате, под формата на дуплика да отговорите.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Бих се съгласил с Вас, ако изрично този текст не започваше с изречението „Контролът за спазването на правилата за добра медицинска практика, добра фармацевтична практика…. утвърдени медицински стандарти …“ и т.н. Добре, приемам тезата Ви. Но тези представители на Националната здравноосигурителна каса, на Медицинския одит чии представители са? Не са ли отново на министъра на здравеопазването? И техните функции, същите тези функции, които изредихте, не влизат ли в техните ангажименти?
Аз мисля, че напълно безпредметно е участието при условие, че е дефиниран контрол на правилата за добра медицинска практика и участието на каквито и да е експерти от РЗИ. Аз не отъждествявам РЗИ с ХЕИ – старото ХЕИ. Точно това имам предвид, предлагайки да отпадне този текст.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Доктор Адемов има думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги, тук има един изключително сериозен проблем. Говорим за контрол върху спазване правилата за добра медицинска практика. някой да ги е виждал тези правила? Първо, има ли ги или ги няма? Работа на съсловните организации е да се обединят и да създадат тези правила. Години наред, за съжаление, това не се случва.
Колеги, медицинската професия е самоконтролираща се, саморегулираща се професия. А това, което казвате, доктор Добрев, е част от държавно-общественото начало – РЗИ да надзирава, да надзирава и качеството. Командно-административният подход за нас категорично не е приемлив.
Колеги, „Медицинският одит“ – Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – това е изпълнителна агенция към министъра на здравеопазването. Ето го представителят на държавата. Медицинският одит обаче има своите задължения. Медицинският одит проверява стандартите и изпълнението на стандартите. Каква работа има РЗИ тук?
Затова категорично не приемаме участието на РЗИ. Не сме против РЗИ. Знаем, че не е само ХЕИ. Но лечебните заведения имат своята регистрация, имат своите разрешителни. Какво ще проверява РЗИ в тази съвместна проверка? Не е работа на РЗИ това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Думата за реплика има първо доц. Иванов, след него – доц. Шишков.
Заповядайте, доц. Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми доктор Адемов, искам да кажа, че с добрата медицинска практика или с така наречените стандарти още по време на управлението на партия ГЕРБ бяха изработени повече от 60 процента, а през 2014 г. бяха изработени всичките.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доц. Шишков, имате думата.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: За да не се възбуждаме чак толкова много на тази тема, идеята е много проста. Нито един от тези поотделно не е компетентен на цяло, за да отпадне. Това е идеята. Става въпрос за една комплексна проверка, защото одитът може да е представител на министъра, да, така е, но той разбира повече от финансовата част, отколкото от медицинската част.
Затова тук има място всеки един от тези изброени в този член контролни органи. Аз не виждам абсолютно нищо лошо да си остане РЗИ. Какъв е проблемът? Те имат своята област на компетенция, която може да бъде част от този контролиращ орган. Няма трагедия в това. Напротив, ще бъде по-пълен този контрол. Това е идеята.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Шишков.
За дуплика давам думата на доктор Адемов. После ще чуем съсловните организации.
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Доктор Иванов, стандартите се изработват от министерството и те са изработени за голяма част от специалностите. Тук съм напълно съгласен с Вас. Но правилата за добра медицинска практика, за добра фармацевтична практика са проблем на съсловието. Това е съвсем различно нещо.
А що се отнася до това дали РЗИ да са там или да не са там, това е въпрос на гледна точка. Едни предпочитат саморегулацията, другите предпочитат регулацията, чатала, министерството да има око там в тези проверки. Това е големият въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
За изказване поискаха думата доктор Ковачка, доктор Дарин Димитров, господин Байрактаров. Този ред ще спазвам.
Заповядайте, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги! В моето предложение също не фигурира РЗИ. Но аз повече го подлагам на обсъждане и ще имам въпрос към съсловните организации. Ако те ме убедят, аз бих си оттеглила предложението.
Първо, за регионалните здравни инспекции. Всяко лечебно заведение два пъти в годината – на шест месеца – дава медицинско досие до регионалната здравна инспекция. В това медицинско досие се съдържа цялата информация за лечебното заведение. Описани са по отделните структури на болницата всичките отделения отговарят ли на стандарта, нивото на компетентност, човешкия ресурс, оборота на дейност, броя на операциите. Отделенията, за които няма стандарти, не се отчитат по тях. Визирам реанимациите ОСТР и т.н.
Тоест, регионалната здравна инспекция на шест месеца получава пълно информация за съответствието на лечебното заведение по разрешението от Министерството на здравеопазването.
Това са причините аз да не го напиша. Но, разбира се, бих го оттеглила, ако това е необходимо, тъй като това е до момента действащото законодателство. Ако в реформата има някакви промени, просто да ги чуем. Но всяко лечебно заведение се проверява на шест месеца планово.
Отделно в т. 3 на чл. 76 пише, че при констатиране на нарушения се налага санкция от органа, на когото със закон са възложени съответните контролни правомощия. Тоест, това може да го извърши Националната здравноосигурителна каса и Изпълнителната агенция „Медицински одит“.
Моят въпрос е към съсловните организации. Това е по т. 2:
„2. По предварително изготвен ежегоден план.“
Щом са планови, трябва да бъдат проверени всички дали имат съответствие по правилата.
Следователно цялата година двете съсловни организации трябва да осигурят хора, които да придружават тези две държавни институции за проверка на правилата. Ако няма констатации за нарушения – да. Когато има, те отиват в арбитража и, ако наистина арбитражната комисия действа добре и съсловните организации са там, моят въпрос е съсловните организации ще имат ли дори финансова възможност и човешки ресурс да осигурят цяла година по този план да обиколят всичките лечебни заведения, като фактически те нямат правомощия за някаква санкция, ако има нарушения на място.
Пак казвам, поставям го повече за обсъждане. Ако ме убедите, че е така, аз бих оттеглила предложението си.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Ковачка.
Заповядайте, доктор Димитров. Имате думата.
ДАРИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, доктор Ковачка, аз съм съгласен с Вас и щях да попитам почти същото. Искам да добавя още нещо. За мен тази идея за съвместно проверка и много добра. Защото, знаете ли на практика какво става? Започва проверка една институция, свършва. Започва втора, свършва. Става така, че през цялата година ние сме в перманентна проверка.Вместо да си вършим работата, все някой ни проверява.
Основната проверка наистина – не дай, Боже – при неблагополучие започват първо от РЗИ. Просто няма как да има проверки без РЗИ.
Затова аз подкрепям точката.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Димитров.
Има ли други изказвания от народни представители? Не виждам. Съсловните организации искаха думата?
Доктор Грозев, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз, първо искам да взема отношение относно правилата за добра медицинска практика и стандарти. Първо, това са две различни неща. Второ, правилата за добра медицинска практика в техния общ характер са приети и утвърдени в 2014 г. Действително в момента се изработват правилата за добра медицинска практика по специалности чрез бордовете, които са създадени към Българския лекарски съюз.
Относно съществуването и несъществуването на правото на РЗИ да проверява, аз смятам, че определено, проверявайки в неговата същност, проверявайки структурите по здравеопазването, да, одобрявам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Грозев.
Доктор Миланов, имате думата.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Уважаема госпожо председател, най-малкото би било некоректно, ако отречем правото на контролиращия орган да извършва своите действия и да упражнява своите правомощия. Но държа да подчертая – тези правомощия, които е разписал законодателят като цяло. Не трябва да се смесват нещата.
Що се отнася до проверките, отговарям на доктор Ковачка. За човешкия ресурс и за финанси не се притеснявайте. Съвсем добронамерено го казвам, не заядливо. Защото и в момента, никога не сме отказали съдействие, никога не сме избягали от отговорността, било то чрез нашите комисии по професионална етика, било то, когато сме потърсени по конкретен повод.
Тук ми позволете само едно изречение, за да дам още по-голяма яснота. В момента заедно с Изпълнителна агенция „Медицински одит“ имаме меморандум за това да има общи действия така че да се пресекат профилактично всякакви опити за, меко казано, нерегламентирани практики и условия, които не отговарят на съвременните изисквания.
А що се отнася до стандартите в денталната медицина, държа да подчертая, че в Европа никъде няма стандарти по денталнаа медицина. Там нещата в по-голямата си част се припокриват с правилата за добра дентална практика на лекарите по дентална медицина. И тук е големият проблем – пак трябва да се направи една разлика между болниците, между амбулаториите за специализирана помощ при колегите от Българския лекарски съюз с практиките по дентална медицина.
Още нещо искам да подчертая. Много е лесно да се вземе една практика, като пример, било то в Брюксел или в Лондон и т.н.. Представете си как ще са адаптира една подобна практика. Ще кажат: Горна Малина, защото е близко до София. Условията там не са прекалено лоши, но не са и прекалено идеални практически. Но това не значи, че се бяха от отговорността за поддържане на тази практика. Така че правата и защитата на пациента според европейската директива да бъдат изпълнени на 100 процента. Мисля, че станах ясен.
А РЗИ си върши своята работа. При нас специално и никой не отрича правото на РЗИ. И само още едно отклонение, за да ви дам пример. Преди години имаше един казус, така наречения казус „права кюрета“. Представяте ли си нонсенс. Права кюрета при лекари по дентална медицина. Знаете ли колко санкции падаха в арбитража тогава? Не искам да ви говоря.
Така че, ако ще се прави нещо, нека да бъда работещо, защото тогава има смисъл. А всичко останало, меко казано, създава обструкции.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Професор Гетов, имате думата.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! На поставените въпроси да отговоря.
Първо, за наличието на представител на РЗИ – да, категорично. Примерно по отношение на аптеките РЗИ са контролният орган за спазване на работното време, включително и работата по договор с Националната здравноосигурителна каса.
По отношение на проверките, очевидно 2239 аптеки, които имат сключен договор с Националната здравноосигурителна каса, не биха могли да бъдат проверени. Но в ал. 2 на чл. 76в е записано „предварителен ежегоден план“. Ние ще осигурим необходимия човешки и финансов ресурс, така че тези проверки да се състоят на базата на договореното с Агенция „Медицински одит“.
Между другото, казвам, че за първи път Агенция „Медицински одит“ ще влезе и в аптеките, които е едно добро начало, което се надявам вие да одобрите
Имам следното предложение към уважаемите народни представители. След текста „НРД“ да се добави и онова дълго заглавие за условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, защото в противен случай аптеките не попадат в рамките на Националния рамков договор, за да стане работещ текстът по отношение на аптеките.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Гетов.
Доктор Ковачка, имате думата.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, след като чух колегите, аз оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Ковачка оттегля своето предложение. Благодаря.
Има думата доктор Красимир Петров. Заповядайте, доктор Петров.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз също така оттеглям моето предложение, което беше подобно на това на доктор Ковачка.
Само, ако ми позволите, да направя лека вметка на хумор.
Ние не се притесняваме от капацитета на проверяващите, а от капацитета на проверяваните. В момента, в който дойде една такава проверка в една болница, можете само да си представите какво става. Просто ви го казвам отличен опит.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Петров.
Има ли други изказвания на народни представители?
Аз имам въпрос към вносителите, първо, по отношение на направеното предложение от проф. Гетов. Ако го възприемате и се налага да се добави, ще бъде възприето и от някои от народните представители.
И още един въпрос имам. Има известна неяснота по начина, по който сте разписали „правилата за добра медицинска практика, добра фармацевтична практика, правила за добра практика,..“
Това към медицинските стандарти ли се отнася? Има ли такава терминология или отделно са медицинските стандарти. Тази „добра практика“ към какво се съотнася? Третата „добра практика“ към какъв вид дейност се съотнася? Ние направихме справка със Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Там се говори само за медицинска практика. Така че няма отделно дентална практика и такива правила, заложени законово.
Имам тези две питания към вносителите. Ако може, да отговорите.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Госпожо председател, ако разрешите. Става дума за обобщено понятие принципно за правила за добра медицинска практика, което включва и правилата на двете съсловни организации. Не сме ги изписали конкретно с техните наименования, каквито битуват в момента в нормативната база. Просто понятие.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моят въпрос беше за „правила за добра практика“ след „добрата фармацевтична практика“. Това понятие каква цел има тук в текста?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Това касае колегите, които се занимават със здравни грижи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Мисля, че изобщо не става ясно от текста на вносителя.
Съсловната организация на професионалистите по здравни грижи иска ли думата?
Заповядайте, госпожо Василева.
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Терминологията е „добра практика по здравни грижи“, ако така се възприеме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Трябва да добавим „по здравни грижи“, ако наистина касае вас?
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Да, за разлика от „добра медицинска практика“, където обикновено не се включват здравните грижи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата, доктор Пенков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Само да кажа, че в съсловния закон, който касае колегите, които се занимават със здравни грижи, така пише „правилата за добра практика“. В техния закон така пише и ние затова и сме го написали така. Имали сме предвид, че касае тяхната дейност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Тогава би трябвало да го съотнесем към техния закон, защото така наистина не става ясно за какви правила става дума.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Така е записано в самия закон. Оттам сме го извлекли.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще оставим юристите да направят съответната редакция, за да стане ясно именно за какво се отнася.
Ако не възразявате, да преминем към следващия параграф и да оставим малко време юристите на Министерството на здравеопазването и на Комисията по здравеопазването да уточнят текста и за условията – това, което предложиха пък от Българския фармацевтичен съюз.
Подлагам на гласуване моето предложение за отлагане гласуването на текста на § 33 до момента, в който юристите имат готовност с предложение за окончателните текстове.
Моля, гласувайте моето процедурно предложение
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма,.
Процедурното предложение се приема.


Преминаваме към § 34.
Няма постъпили писмени предложения. Има ли изказвания? Не виждам.
Аз правя редакционно предложение по § 34 по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
В § 34 в новия чл. 80 след думата „медицинска“ се добавя „или на дентална“.
Това е във връзка с вече аналогични предложения по чл. 72, ал. 2.
Ако няма изказвания, подлагам на гласуване първо моето редакционно предложение за § 34.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Редакционното предложение за § 34 се приема.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 34.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 34 се приема по принцип заедно с приетата редакция.
Преминаваме към § 35.
Има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров за отпадане.
Аналогично предложение има от народния представител Емил Райнов и група народни представители.
Това е по темата за „основния пакет“ и „пакета“ – дебат, който вече се състоя. Апелирам наистина да бъдем максимално обрани в изказванията.
Иска ли някой да защити своето предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложенията, понеже са еднакви, на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров и предложението от народния представител Емил Райнов и група народни представители за отпадане на § 35.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували: "за" - 7, "против" - няма, "въздържали се" - 12.
Предложението не се подкрепя.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Настоявам за прегласуване на това предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров и на народния представител Емил Райнов и група народни представители.
Гласували: "за" - 7, "против" - 1, "въздържали се" - 11.
Предложенията не се приемат.
Сега подлагам текста на вносителя за § 35.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 11, "против" - 5, "въздържали се" - 2.
Текстът на вносителя за § 35 се приема.
Преминаваме към § 36.
Има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров за отпадане на § 36.
Имате думата за мотивация на предложението, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, нашето предложение е свързано със следните аргументи. Според вносителя се предлага диференцираните по суми санкции до сега в случаите на чл. 105а, 105б, 105в, 105г и 105ж да не са вече диференцирани. Тоест, досега при такива нарушения– тях всеки може да ги види в съответния закон – при такива нарушения санкциите започват от 50 и 100 лв., за повторно нарушение са повече, а за юридически лица започват от 200 лв., а по чл. 105 в – също от 100 лв.
Първоначалната санкция според чл. 106, ал. 3 се предлага да е между 100 и 500 лв., а за юридически лица по предложението от § 38 да е между 500 и 1000 лв.
Ние предлагаме този текст да не се приема, да отпадне, защото тези унифицирани санкции според нас не отчитат тежестта на нарушението и според нас ще бъдат бреме за по-несъществени нарушения. Особено тук включваме изпълнителите на медицинска помощ от извънболничната помощ. Началната санкция – ще ви дам конкретен пример – за едно нарушение от 50 лв. примерно, което досега е факт, изчезва и минимумът за наказание става 100 лв. според разпоредбите на предлаганите текстове вече в § 38. А за този параграф допълнително ще помоля за думата.
Аз ви моля да оставим сегашното статукво – санкциите да са плавни, стъпаловидни, а да не започват от началната инициирана санкция между 100 и 500 лв.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Министерството на здравеопазването иска ли да изкаже становище по отношение на предложените по-високи санкции?
Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Само принципно ще кажа, госпожо председател, че когато има санкции, те са на едно място – или са в този закон, или са в НРД. Не може да има санкции и тук, и там.
Затова нашето предложение е те да отпаднат от Закона за здравното осигуряване, а да се договарят между Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации и в Националния рамков договор. Това е принципното ми предложение.
Благодаря ви.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Предложението ни е да отпадне § 36 на вносителя, а не санкциите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли изказвания от народни представители? Не виждам.
Доктор Миланов, имате думата.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Уважаема госпожо председател, позволете ми да подкрепя този път предложението на заместник-министър Бойко Пенков. Аргументите ми са следните.
Първо, след като се възстановява договорното начало, така, както е заявено, редно е в Националния рамков договор, след като ще се договарят услуги, цени, обеми и т.н., да има договаряне на санкции съобразно все пак някаква пропорционалност на договорените цени. Защото в сферата на денталната медицина – аз няма да занимавам народните представители, но знаете, че заплащането е на екзистенц минимума, а санкциите, които бяха предложени, категорично не отговарят на съществуващите. Те са в пъти и то няколко пъти по-високи. Все пак става дума не за невъзможност да се работи, а за санкция, която да има и възпитателен характер и съответното финансово изражение.
Така че в конкретния случай подкрепяме предложението санкциите да отидат в Националния рамков договор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Доктор Грозев, имате думата.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Българският лекарски съюз изцяло се присъединява към мнението на колегите от Българския зъболекарски съюз и смятаме, че е разумно действително подобни санкции да се отнасят към момента на подписване на рамковия договор между Българския лекарски съюз , Българския зъболекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Грозев.
Искам да припомня на уважаемите колеги, че ние вече в § 17 сме подкрепили становището санкциите да са част от НРД. Тоест, логично е сега да бъдат подкрепени и тези текстове на вносителя.
Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров § 36 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 5, "против" - 6, "въздържали се" - 4.
Предложението от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров за отпадане на § 36 не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 36.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
Текстът на вносителя за § 36 се приема.
Преминаваме към § 37.
Има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров за отпадане на § 37.
Аргументите са същите. Надявам се, че разбрахте и аргументите на вносителя. Не се налага да има санкции на две места – и в НРД, и в закона.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 5, "против" - 6, "въздържали се" - 5.
Предложението от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров за отпадане на § 37 не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 37.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 11, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
Текстът на вносителя за § 37 се приема.
Преминаваме към § 38.
Има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров за отпадане на § 38.
Аз ще направя редакционно предложение по § 38:
В § 38 относно чл. 106, ал. 3 думите „105а -105ж“ се заменят със „105д, 105е“.“
От Министерството на здравеопазването дали са съгласни с тази редакция? Според нас просто сте изпуснали „д“.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Права сте, госпожо председател, изпуснали сме „д“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението за отпадане на параграфа – предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 5, "против" - 6, "въздържали се" - 6.
Предложението от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров за отпадане на § 38 не се приема.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на Даниела Дариткова, подкрепено от Министерството на здравеопазването.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
Предложението на Даниела Дариткова за редакция в § 38 се приема.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 38.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
Текстът на вносителя за § 38 се приема, заедно с направеното редакционно предложение.
Преминаваме към § 39.
Тук има предложение на народните представители Димитър Шишков и Петър Славов.
Има предложение на народните представители Димитър Байрактаров и група народни представители.
Има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров.
Има предложение от народния представител Емил Райнов и група народни представители.
Имат думата вносителите на предложенията за изказвания.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Предложението, което сме направили ние, от Патриотичния фронт, мислим, че е възможно най-доброто предложение по отношение на възстановяване на здравноосигурителните права. Смея да твърдя, че съм го консултирал и с финансови експерти от ПП ГЕРБ, ако трябва да бъда честен, тъй като предложеният от вносителя текст имаше опасност да попадне в хипотеза за нарушаване на конституционни права.
Поради тази причина ние предлагаме да се даде възможност на лицата, които са изгубили своите здравноосигурителни права до 31.12.2015 г. да имат възможност да възстановят тези свои здравноосигурителни права, като възстановят осигурителните си вноски за 36 месеца, в смисъл за последните 36 месеца. Това е един вид преференция, стимулиране на тези лица, да се чувстват, че ще имат възможност да направят възстановяване на своите осигурителни права при едни по-облекчени условия. В смисъл държавата и законодателят да им подадат ръка, след което от 01.01.2016 г. тези, които не са се възползвали от тази преференция, ако мога така да се изразя законодателно, да могат вече да възстановяват своите права за 60 месеца, така, както е регламентирано и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, тъй като такъв е законодателно уреденият давностен срок и ние, така или иначе, трябва да се съобразим.
Като гледам, и предложението на доц. Шишков е в същия дух, само че те не са предвидили тази преференция, за която ние смятаме, че нищо няма да се загуби от нея. Нещо повече, ще стимулираме колкото се може повече лица да се възползват и да увеличим събираемостта на вноските.
Между другото, пропагандирането на този начин, доколкото разбрах от доктор Глинка Комитов, вече дава един много добър резултат.
Така че аз ще помоля колегите да подкрепят това предложение, защото при една допълнителна информационна кампания ние наистина ще дадем възможност да се повиши тази събираемост.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Заповядайте, доц. Шишков, имате думата.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Изслушах колегата. Смятам, че той е по-прецизен и затова оттеглям нашите предложения, които са почти еднакви. При него вариантът наистина е много по-добър от това, което аз мислех и така го преценявам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доц. Шишков, щяхме да подкрепим и Вашето предложение, защото те са аналогични. По принцип можеше да подкрепим и двете предложения. Така че може и да не го оттегляте.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Добре, тогава няма да го оттегля. Подкрепете го по принцип. Въпросът е, че това е по-прецизиран вариант.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Вие също в Преходните и заключителни разпоредби давате срок. Така че Вие влизате в същия контекст, както е предложението на колегата. Смятам, че правно-технически по-прецизно е да подкрепим и двете предложения.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Само че под формата на реплика към Вашето предложение имаме едно питане, защото имаме становище от Министерството на финансите, които смятат, че втората част от Вашето предложение с изискването на пълна данъчна ревизия – искам да припомня текста от това становище, Вие разполагате с него – „осъществяването на данъчноосигурителния контрол от органите по приходите е регламентиран и се извършва по реда на Данъчноосигурителния процесуален кодекс“, поради което направеното предложение за образуване на пълна данъчна ревизия и събиране на всички дължими данъчноосигурителни вноски е неефективно и не следва да бъде подкрепено.
При подкрепа по принцип смятам, че това може да бъде коригирано и да бъде изчистено, ако не възразявате, да се съобразим с мнението на Министерството на финансите за втората част от предложението Ви. Кимането приемам за знак за съгласие.
Благодаря ви.
Искам да чуя становището на Министерството на здравеопазването като вносители.
Заповядайте, господин заместник-министър Пенков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ние поддържаме нашето предложение, което Министерският съвет е внесъл в Народното събрание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, господин заместник-министър.
Има ли изказвания от другите вносители?
Доктор Райнов, имате думата. Заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости, естествено ние от БСП – Лява България няма как да се съгласим с това.
Мотивите ни са следните. Не можем да продължаваме да връщаме назад давността от тези максимални 36 месеца за хора, които по една или друга причина трайно са останали безработни, хора, които по една или друга причина не са могли да участват в здравноосигурителния процес. За пореден път се опитваме цялата тежест на системата да я прехвърлим върху редовите граждани, а пак деликатно някак си забравяме взетия резерв на Касата, забравяме, че държавата продължава да плаща на големи групи хора половината от здравната вноска, изчислена върху минималната работна заплата.
В тези групи хора, за които държавата плаща, изключвам безработните за първите шест месеца, изключвам учениците, студентите, изключвам майките с малки деца. Но там има категории хора, които получават доста добри заплати и те продължават да бъдат осигурявани с половината от здравната вноска. Там продължаваме свенливо, колега, да мълчим, усмихваме се. Но отново товарим редовите граждани, онези, които работейки, плащат вноски, тези, които са загубили правото да плащат, вече не могат да плащат, но плащат данъци.
Разберете, това не може да продължава. Ние сме против това нещо. И когато тук се дават аргументи, че, видите ли само от говоренето по темата за връщане, нараствала събираемостта, аз искам да видя разчета. Там ще видим нещо простичко. Да, има повишена събираемост. Тази събираемост идва от криминализирането на неплащането на вноски от кои? От работодателите! И нещо много простичко – повишеното ниво на минималната работна заплата. Оттам идва ръстът. Ако някой ми развива теорията как хората ще си изпочупят краката да плащат, те просто нямат с какво да плащат.
Тук си играем за пореден път със съдбите на хората, а най-некоректният платец отново остава встрани и гледа от високо. И когато говорим ние, от ляво, за повече намеса на държавата, не визираме това, което се случва в момента – държавата да регулира всичко – а напротив, финансовата отговорност на държавата за финансовата стабилност на системата.
Благодаря ви. Ние държим на нашите предложения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има две реплики.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Само едно допълнение. Отново товарим редовите граждани при условие, че от началото на годината финансовият министър се кълне, че ръстът на приходите е 1,5 млрд. лв., че се взеха 16 млрд. лв. дълг и ние отново искаме да изтръскаме торбичката на тези, които нямат.
Няма как да подкрепим такова нещо, колеги.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
За първа реплика има думата доктор Добрев, след него – господин Байрактаров.
Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми доктор Райнов, искам остро да реагирам срещу евтиния и за мен безсмислен популизъм, който Вие изказахте преди мъничко.
Тези норми, които се предлагат и които ние ще приемем, е, за да затвърдим солидарния здравноосигурителен модел на Касата, защото социално слабите, както министърът нееднократно напоследък афишира и лансира, ще се подготви начин, по който държавата чрез бюджета, Министерството на труда и социалната политика и социалните структури на областите ще ги осигурява. Не бива в държавата да има здравнонеосигурени лица. Проблемът е с тези, които работят в Гърция, в други страни – временно или за по-продължително време в чужбина – проблемът е за хората, които имат доходи, но не се осигуряват. Срещу 500 – 600 лв. преди големи хирургични интервенции, преди сериозно предстоящо лечение те с 600 лв. купуват правата си за лечение, което често надхвърля 5 – 10 хиляди лева и това не е справедливо спрямо хората, които редовно плащат своите здравноосигурителни вноски от 2000 г.
Мисля, че тази мярка и тази идея, лансирана тук, е по-скоро за затвърждаване на солидарния модел на здравното осигуряване и за защита на честните платци. Останалите приказки за 1,4 млрд. лв., за държавата-платец, макар че има програма как държавата-платец да бъде абсолютно регулярна, само че в един по-продължителен срок от време. Евтиният популизъм, който е познат за социализма, аз не мога да го възприема и съм склонен да го критикувам.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Господин Байрактаров, имате думата за втора реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Доктор Райнов, всъщност колегата доктор Добрев каза една голяма част от това, което аз исках да Ви кажа. Но ще Ви кажа това, което касае прагматичната част.
Всъщност, ако трябва аз да изразявам недоволство, може би имам много повече основание. Защо? Аз съмна 51 години, с немалко осигурителен стаж и не съм ползвал един ден болничен от системата. Редовен платец съм към тази система, която – подчертавам това, което каза и доктор Добрев – тя е солидарна система. Всъщност това, което ние предлагаме, е да дадем възможност, защото ние не сме забранили, както Вие се изразихте, на никого да плаща. Искам да уточня това.
Ние даваме възможност на един голям кръг хора при възможно най-облекчените условия, при най-ниските здравноосигурителни ставки да се включат в този общ пакет, който всъщност представлява над 3 млрд. лв. Иначе казано, срещу скромната сума от 680 лв. годишно - да бъда точен – тези хора ще имат достъпа до 3 млрд. лв. Е, ако това е несправедливо, аз не знам кое Вие ще наречете тогава справедливо.
Ще внеса още една точност, тъй като Вие много неточни неща казахте. Давността не е 36 месеца, доктор Райнов. До Вас стои така уважаван юрист, можете да се допитате, че тази давност по Данъчноосигурително процесуалния кодекс, тъй като става въпрос за публични вземания, е пет години или 60 месеца.
Така че ние сме се съобразили точно със законодателните постановки.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Имате думата за дуплика, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, това за евтиния популизъм бих го отминал. Естествено никой от нас не оборва тезата за солидарната система. Но в тази солидарна система, както е всеки един от нас персонално, стои и държавата, която продължава от тези близо 3 млрд. лв. бюджет на Касата да прави трансфер в размер на 984 млн. лв. И когато Вие ме обвинявате за най-ниската вноска, аз продължавам да обвинявам държавата, за която доктор Добрев каза, че са предприети мерки нейде в далечната 2026 г.тя да бъде пълноправен платец и да не плаща сегашните ли – видите ли – 16 лв. на човек, осигурени от държавата.
И когато се връщаме назад, дайте да върнем назад и за отговорностите за държавата. Така че, ако някой подкопава устоите на солидарния модел, това е точно държавата с личния си пример. Това са точно тези, които в момента олицетворяват ръководството на държавата. И тук благодаря на колегите за поправката – не бяха 1,4 млрд. лв., а общо 2 млрд. лв., доктор Добрев, които бяха от здравни вноски, събрани от здравни вноски и заминаха нейде другаде.
Благодаря ви, колеги.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания?
Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Това е един много важен въпрос. Защо е важен? Защото, от една страна, е свързан с доверието в системата. Тези 240 хиляди, ако не се лъжа, български граждани, които имат по информация на Националната агенция по приходите, които имат възможност да се осигуряват, но не го правят, е, защото нямат доверие в тази система. Това е изключително важно. Те разчитат на втората част от изречението: този, който няма редовен здравноосигурителен статус, си плаща лечението. Тоест, те са самоизключени по собствена, добронамерена воля от системата на здравното осигуряване.
На второ място, колеги, тези - между впрочем предложението на господин Байрактаров и група народни представители е съвършено коректно направено, тъй като отговаря на действащото законодателство – само че предложението за 36-те месеца беше на стоящия до мен доктор Иванов. Благодарение на това предложение за 36-те месеца здравнонеосигурените станаха 2 млн. души.
Сега ми запомнете думата. С тези 60 месеца, с тези 1008 лв. без лихвите броят на здравнонеосигурените ще стане по-голям от броя на здравноосигурените. Има протоколи, ще ги прочетете после тези неща.
Аз разбирам, че трябва да има доверие в тази система. Разбирам, че трябва да има солидарност. Но, ако накажем тези, които искат да си платят, но не могат, защото по последната информация на Националния статистически институт в България над 1 милион жители живеят с доходи под 340 лв. Това е информация на статистиката. Това са хора, които не отговарят на условията за подпомагане, респективно държавата не ги осигурява, искат да се осигуряват, но не могат да го направят. И, ако ние сега им кажем да дадат тези 680 лв. и те не могат да го направят, след 1 януари те трябва да платят тези 1008 лв. без лихвите, защото има и лихви. Знаете, че за осигурителните вноски лихвите са 10 процента плюс основния лихвен процент.
Тоест, тази сума става близо 1500 – 1600 лв. Това означава, че тези български граждани ще останат извън системата на здравното осигуряване. На тях ще им се оказва единствено и само спешна помощ. Замислете се, колеги. Аз знам, че този проблем иска решение. Знам, че трябва да се търси решение, но не смятам, че това е начинът, по който трябва да се направи.
Ние предложихме, министърът каза, че ще умува. Говоря за тези, които една година ходят в бюрата по труда, разписват се, активно търсят работа, но не могат да си намерят работа. Как тези хора ще платят тези 600 лв.? Не казвам, че съм против да участват в системата. Въпросът е, ако не могат да го направят, как ще се случи? Ето, това ме притеснява в тези текстове, не нещо друго.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли други изказвания?
За лично обяснение има думата доктор Иванов. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз ползвам правото си на лично обяснение по повод на закона, който действително внесох и бе приет. Това държа да отбележа, бе приет от Народното събрание. Можете да направите справка, че след приемането на закона събираемостта беше увеличена. Това могат да го проверят всички.
Така че законът е изиграл своята функция. Считам, че сегашното предложение е абсолютно правилно, тъй като голяма част – съответно ме мога да се съглася – от хората, които имат възможност да се осигуряват, не го правят и разчитат на финансовите си възможности в случай на болест или някакъв друг здравен проблем, да си заплатят кеш.
Що се отнася до критиките, които тук не спираме да ги чуваме, в част от преждеизказващите се относно това, че държавата не е равностоен платец, искам само да кажа – нека да се направи една сметка колко отделя държавата за нейните ангажименти извън Националната здравноосигурителна каса като финансови параметри и тогава нещата действително ще бъдат реално изказани. Затова моля такива популистични изказвания с цел атакуване на текстове, които според мен са неоспорими, ако ние мислим за стабилизация на осигурителния модел, да не правим тук, тъй като се познавам от години с голяма част от присъстващите.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
За изказване има думата доктор Петров. Заповядайте, доктор Петров. След това – господин Байрактаров.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Първо, по отношение на гражданите, които тук бяха обрисувани като хора, които имат възможност, но не го правят, защото нямат доверие в системата, но биха си платили, ако се наложи.
Уважаеми колеги, аз мога да ви кажа, че огромният процент от тези граждани минават по спешност. Прекрасно е да се говори как някой ще си плаща, когато се наложи, но когато дойде време за подобно действие, точно тези хора задръстват спешните кабинети на многопрофилните болници. Тук има колеги, които са работили, мисля, че го знаят великолепно. Това, първо.
Второ, доктор Адемов, аз бих обърнал въпроса, който Вие зададохте. По какъв начин ние ще мотивираме редовните платци да продължават да си плащат? Кой е този – извинете за израза – глупак, който ще си плаща, а в същото време хора, които не си плащат, ще ползват абсолютно същите права, както него? По какъв начин ние ще мотивираме тези хора, които до този момент са били изрядни платци и не смятате ли, че ако продължава тази ситуация, по-скоро ще имаме обратния ефект: тези, които до този момент си плащат, ще престанат. Просто и ясно!
Да не говорим за другия аспект на проблема. Вие прекрасно добре знаете, че по начина, по който се говори на тази маса, едни и същи хора в различно време имат различно мнение в зависимост от това дали са в опозиция или са на власт. Извинявайте, имахте една година, една година вие бяхте на власт. Защо през тази година не направихте вноските на държавата да бъдат както на обикновения гражданин? Каква беше причината? Липса на ентусиазъм? И сега изведнъж, когато сте в опозиция, придобивате голям ентусиазъм за подобни реформи, доктор Райнов.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на доктор Петров.
Заповядайте, доктор Райнов, за реплика.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Да, прав сте. Как ще мотивираме хората при условие, че държавата е най-некоректният платец? Да, имахме една цяла година. Помним как премина. Ами трудно беше за една година да поправим пораженията с резерва на касата, които вие натворихте за цели четири години. Трудно е! Трудно е!
А тук да добавя само още нещо, за да се знае, за да не съществува тезата, че видите ли, държавата какви ангажименти имала. Само припомням, че част от политиката през тези четири години беше ваденето на дейности от министерството и хвърляне допълнително, за да се обремени касата. А съответно Дянков си спестяваше парите за бюджета на Министерството на здравеопазването.
Така че и тази теза, че държавата компенсирала по друг начин, не върви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Думата за реплика има доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми доктор Петров, специално аз – колегите, които ме познава, знаят – винаги съм се обявявал във всеки един бюджет против този текст. Категорично мога да го заявя. Така че при мен няма такова нещо дали съм в опозиция или в управление. Бил съм в различни роли. Сменил съм 12 министри. Като гледам, ще го сменя и този, живот и здраве.
Само че големият проблем е, че тези текстове няма да решат проблемите, за които говорите Вие и за които говоря и аз. Ето, това е големият проблем. Ако тази работа ставаше с текстове…. И аз нямам отговор на този въпрос как ще мотивираме тези хора. Честно ви казвам.
Виждам вашия ентусиазъм и блясък в очите ви. Само че той няма да ви помогне, колеги. И аз съм бил като вас в управление, но никога не съм бил самонадеян. Самонадеяността никога не помага в тези случаи. Тези текстове, казвам ви, няма да решат този проблем. Съжалявам, че го казвам. Аз нямам отговор на този въпрос. Не знам как ще накараме тези, които имат пари и не си плащат вноските. Аз не казвам, че те минават по този параграф да си плащат, казвам какво пише в текста, защото в текста пише, че ако не си редовен здравноосигурително, трябва да си платиш кеш. Това казвам. Практиката я знам.
Моля ви, колеги, тази мярка, която има по-скоро характер на санкционираща мярка, няма да реши проблема. Бъдете сигурни. Няма да реши. Каквото и да кажете, не можете да ги накарате тези хора, които нямат тези пари, да ги извадят и да ги дадат. Големият проблем е как да накараме тези, които имат и не искат. Това за мен е големият проблем.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на доктор Адемов.
За дуплика има думата доктор Петров. Заповядайте.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми доктор Райнов, по отношение на това откъде могат да се намерят и пари, може би, ако се видят извлеченията, които Националната здравноосигурителна каса показва за плащанията към различните болници, ще разберете от къде може да се намери един ресурс. От частните болници, които са взели достатъчно парички точно при вас, през тази годинка. Те щяха напълно да стигнат, доктор Райнов. Да, да.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Думата за изказване първо поиска доц. Шишков. Заповядайте, доц. Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Ще бъда абсолютно кратък. За да спрем с политиканстването, трябва да направим едно разяснение на това, което искаме да се случи.
От одеве говорим за думата „солидарност“ и тази дума се подхвърля така, както е удобно от едната страна към другата. Солидарност значи и някаква принуда. Това е следствие. Значи трябва да принудим по някакъв начин точно богатите хора и тези, които трябва да си платят, да си платят. Това не става хипотетично с някакви добри пожелания, а със закон и с правила. Така са го измислили и в Щатите, така са го измислили и в цяла Европа и в Европейския съюз. Там има задължително на места здравно осигуряване. Ако не си платиш тези неща, си под санкцията на закона. Това искаме и ние да направим с този закон и с тези членове, които искаме да вкараме в него. Няма друг отговор. Вие самият казахте, че нямате отговор, въпреки тези 12 сменени министъра. Ето, това е един от начините, по които това може да се случи.
Затова апелирам да приключим всички тези разговори, да преминем към гласуване, защото започва да ми омръзва да се хвърлят политически упреци. Нека да приключим, да гласуваме и да приемем закона.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Само ще Ви помоля да направите редакционно предложение на Вашето предложение и ще подложа на гласуване и предложението за прекратяване на дискусиите.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Да, правя го редакционното предложение. Думите „последните 36 месеца“ се заменят с „последните 60 месеца“ и текстът оттук нататък отпада, т.е. в параграф 39, в чл. 109, ал. 2 думите „последните 36 месеца“ се заменят с „последните 60 месеца“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Шишков. Много благодаря.
Сега първо подлагам на гласуване предложението за прекратяване на дискусията, защото дебатът по тази точка е изчерпан.
Моля, гласувайте
Гласували: "за" - 12, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
Процедурното предложение за прекратяване на дискусията по тази точка се приема.
Сега пристъпвам към гласуване. Първо подлагам на гласуване предложението за отпадане на този параграф на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров, както и предложение от народния представител Емил Райнов и група народни представители.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 5, "против" - няма, "въздържали се" - 12.
Предложението за отпадане не се приема.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на народния представител Димитър Шишков.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" - 3, "въздържали се" - 2.
Редакционното предложение на доц. Шишков се приема.
Подлагам на гласуване по принцип писменото предложение на народния представител Димитър Шишков и Петър Славов.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" - 3, "въздържали се" - 2.
Писменото предложение на народните представители Димитър Шишков и Петър Славов се приема.
Сега подлагам по принцип предложението на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" - 3, "въздържали се" - 2.
Предложението на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя, който след направените гласувания би следвало да се отхвърли.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - няма, "против" - 6, "въздържали се" - 11 .
Текстът на вносителя за § 39 се отхвърля.
Има заместващ текст от приетите предложения на народните представители.
Преминаваме към § 40.
По § 40 е постъпило предложение на народния представител Семир Абу Мелих и Димитър Петров.
Има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров.
Има предложение от народния представител Емил Райнов и група народни представители.
Има предложение на народния представител Димитър Шишков и Валентин Павлов.
Има предложение на народния представител Красимир Петров и Руслан Тошев.
Имат думата за изказвания народните представители, направили съответните предложения.
Доктор Петров, имате думата.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Госпожо председател, оттеглям предложението ни, тъй като текстовете, които приехме преди, го обезсмислят.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Петров.
Има ли други изказвания?
Ако няма други изказвания, аз имам предложение в този параграф, както бяхме гласували на предходните заседания, да направим легално определение на „удовлетвореност на пациента“.
Искам да прочета предложението за легална дефиниция:
„Удовлетвореност на пациента“ е постигане на съвпадения между очакванията на пациента, неговите потребности и реално оказаната му медицинска помощ и е индикатор за оценка на качеството на медицинската помощ, основаващ се на проучване на нагласите и мнението на пациента.“
Дефиницията е създадена съвместно с Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция „Медицински одит“.
Заповядайте, господин Абу Мелих. Имате думата.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Относно текста в Допълнителните разпоредби, който съм внесъл, предлагам изменение в него. Текстът става по следния начин:
„В § 1 се създава нова т. 25 със следното съдържание:
„25. Националната здравноосигурителна каса предоставя техническа възможност на осигурените лица да подават жалби по електронен път.“
Вместо цялото това дълго и широко първоначално предложение, сега е по-улеснено и така ще улесни и Националната здравноосигурителна каса да може технически да осигури жалбите да се случват по електронен път.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Семир Абу Мелих.
Може ли да чуем ад хок становището на Националната здравноосигурителна каса по това направено редакционно предложение?
Доктор Комитов, имате думата.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Както каза господин Семир Абу Мелих, в Преходните и заключителни разпоредби е заложил 12 месеца, мисля, че ще можем да се справим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Няма такова изискване, написано е по принцип, че трябва да предоставите възможност.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Не мога да отговоря към настоящия момент. Все пак трябва и други познания да имам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Комитов.
Има ли други изказвания?
Има думата юриста на комисията за редакционна поправка.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! В текста на вносителя за § 40, където е дадено легалното определение за „системна неудовлетвореност“, трябва да се отрази и приетото вече предложение, че тази неудовлетвореност се определя с наредба на министъра на здравеопазването, а не с методика на Надзорния съвет.
Тук сте пропуснали да направите предложение, че думата „методика“ трябва да се замени с „наредбата по чл. 19, ал. 7, т. 15“ и в изчетеното легално определение за „удовлетвореност на пациента“, което ни беше предоставено от Министерството на здравеопазването, да се добави „удовлетвореност на пациента от оказаната….“, както е прието в § 7, т. 15 – „удовлетвореност на пациента от медицинските дейност, свързани с оказаната медицинска помощ“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Министерството на здравеопазването има ли мнение по тези редакционни предложения? Те са във връзка с приети вече текстове от закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Съгласни сме с предложението, госпожо председател, нямаме възражения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Тоест, думата „методиката“ да се замени с „наредбата по чл. 19…“ защото така беше прието вече, и текстът в кавичките, който касае удовлетвореност на пациента, да бъде както го прочетох.
Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Съгласно Закона за нормативните актове в Допълнителни разпоредби се дава пояснение на думи и текстове, които се съдържат в самия закон. Аз в този закон никъде не видях думичката „удовлетвореност“. Какво обясняваме сега? Защото има неудовлетвореност, дай да кажем, че има и удовлетвореност. Не го разбирам това. Иначе нямам нищо против текста.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Адемов, моля Ви да се върнете към параграфите, които гласувахме преди няколко седмици. Заради това настъпи това объркване. Тогава изискахме да има легална дефиниция на „удовлетвореност“, защото така или иначе ще има оценка и критерии. Сега ще уточнят юристите точно в кой параграф е.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! В § 21 така, както беше гласуван по вносител, е записано, че „при системна неудовлетвореност на пациентите от оказаните медицински дейности, свързани с оказаната медицинска помощ, се налагат финансовите санкции, определени в НРД“. Тогава се прие да има дефиниция.
А тъй като беше прието едно Ваше предложение, че удовлетвореността на пациента се определя с наредба на министъра, би следвало и тук вместо методика да се напише наредба.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Миланов, имате думата.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Уважаема госпожо председател, мнението ми като председател на Българския зъболекарски съюз и представляващ 9 000 лекари по дентална медицина, съм категорично несъгласен с вкарване на абсолютно субективна оценка на плана на лечение, на диагноза и на всичко останало и на резултата от лечението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Съжалявам, доктор Миланов, ще се наложи да Ви прекъсна. Текстовете за оценка по този механизъм вече са гласувани от народните представители. Тук става въпрос за легална дефиниция. Съжалявам, но становището Ви беше уместно към по-предходните гласувания.
Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията по реда на постъпването им.
Първо подлагам на гласуване редакционното предложение, направено тук, от народния представител Семир Абу Мелих.
Моля Ви, господин Семир Абу Мелих, да повторите предложението си.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Предложението ми е следното:
„25. Националната здравноосигурителна каса предоставя техническа възможност на осигурените лица да подават жалби по електронен път.“
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Семир Абу Мелих.
Моля, гласувайте това редакционно предложение на Семир Абу Мелих.
Гласували: "за" - 8, "против" - няма, "въздържали се" - 10.
Предложението на господин Семир Абу Мелих не се приема.
Сега подлагам на гласуване писменото предложение на народните представители Семир Абу Мелих и Димитър Петров.
Моля, гласувайте това предложение.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Оттеглям го.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Абу Мелих. Оттегляте го.
Подлагам на гласуване предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 5, "против" - няма, "въздържали се" - 12.
Предложението от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров не се приема.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Емил Райнов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 5, "против" - няма, "въздържали се" - 12.
Предложението от Емил Райнов и група народни представители не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 2, "против" - няма, "въздържали се" - 16.
Предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов не се приема.
Следващото е оттеглено.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя с направените редакционни допълнения и бележки от мен и законодателния референт.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против"- няма, "въздържали се" - 5.
Текстът на комисията за § 40 се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Моля, гласувайте това предложение на вносителя за наименование на подразделението.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Наименованието Преходни и заключителни разпоредби се приема.
Постъпило е предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители. Само това предложение сега ще разискваме.
Искате ли думата, господин Байрактаров, за обяснение? Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Всъщност направеното предложение в Преходните и заключителните разпоредби дава много от отговорите на въпросите, които колегата Хасан Адемов постави.
Тук само ще направя една редакционна поправка, тъй като вече датата 30 юни би била неактуална, изхождайки от днешния ден и ще помоля тази дата да бъде сменена с „31 юли“ в ал. 1, първото изречение.
Защо предлагаме тези поправки? Защото това е един от механизмите, господин Адемов, да се стимулира внасянето точно от тези, както Вие казахте, неможещи хора. И тук искам сега аз да Ви дам малко информация, тъй като преди малко Вие казахте някои хубави неща, но не ги казахте така, както трябва да се кажат.
Първо, информацията, която изнесохте относно събираемостта беше изключително некоректно представена поради простата причина, че само в първите три месеца за първи път има такава голяма събираемост и то предимно от млади хора. Иначе казано, за да могат хора, които за първи път са сключили трудов договор и са влезли в осигурителни отношения, това означава, че системата не е изгубила доверието си така, както Вие казахте. Мога да Ви дам и точна цифра, която никога до сега не е съществувала. Аз ще ви дам цифра, защото не говорим за математика, а говорим за цифри. Така че нека да бъдем точни.
Ако Ви интересува, ще Ви я кажа. Говорим за 7500 души млади хора, за първи път сключили договор само до 20 март. Запомнете тази цифра.
Освен всичко това, което ние предлагаме, е наистина хора, които са били в по-затруднено положение, да не се товарят в тези оставащи шест месеца до края на годината, а да могат чрез разсрочено плащане да погасят своите задължения и да възстановят здравноосигурителните си права, тъй като считаме, че това е един подход, който, пак казвам, стимулира тези хора да възстановят своите права, да участват в здравноосигурителната система. Говорим за възстановяване на права.
И последно, с което искам да завърша, ако сте обърнали внимание, колеги, тук става въпрос и за възстановяване и внасяне на вноски от работодателите. Тук искам да обърна внимание, господин Адемов, за некоректността на информацията, която Вие подадохте преди малко и аз исках тогава да направя изказване, защото цифрата, числото – както искате го премете – от 240 хиляди включва на първо място една голяма бройка юридически и физически лица, осъществяващи търговска дейност. Това нещо Вие не го казахте. Само че тези лица не могат да попаднат в нито една група на социално слаби и каквито и да било други групи, за които държавата да носи отговорност. Тези лица, първо, имат задължение към своите работници и служители, с които имат служебни и трудово-правни осигурителни отношения и не са им внесли вноските. Ето, това е.
Един от казусите, ние вчера, ако си спомняте, го коментирахме и аз неслучайно го засегнах и там този казус. Така че трябва да бъдем коректни, да не развиваме наистина популизъм, а да говорим с икономически и финансови аргументи, които трябва да бъдат в подкрепа на всяка една политика, без значение кой е министърът. Защото болните не се делят нито на ДПС, нито на Патриотичен фронт, нито на ГЕРБ. Те са просто болни хора, които трябва да получат своето качествено лечение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на господин Байрактаров.
За реплика има думата доктор Адемов. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Накратко! Ако искате да развия тази теза, господин Байрактаров, по-полека с ентусиазма за събирането на осигурителните вноски, защото това не се дължи единствено и само на тези 7500 човека. Причините са няколко. Изключвам криминализирането на неплащането на осигурителни вноски – говоря за умишленото. Тук имаме повишаване с 200 лв. на максималния осигурителен доход, с 4,5 процента имаме повишаване на минималните осигурителни прагове средно, имаме увеличаване на минималната работна заплата с 20 лв. Това са част от причините за увеличаването на събираемостта.
На следващо място, Вие прекрасно знаете и господин Байрактаров, че когато юридически лица има начислени, но неизплатени осигурителни вноски, осигурителните права, в това число и здравноосигурителните не се губят. Те са съхранени. Тоест, те не влизат в тези 240 хиляди човека. Вие го знаете много добре.
Така че, когато искате коректност, ето ви я коректността. Аз Ви отговарям на въпросите, които задавате – какви са причините за увеличената събираемост.
Аз ще гласувам против този текст, не защото съм против философията на разсрочването, а съм против философията, заложена в основния текст. Ако го няма основният текст, няма да има нужда от разсрочване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Имате думата за дуплика, господин Байрактаров. Наистина нека си ценим времето.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще бъда максимално кратък. Господин Адемов, знаете, че винаги съм ценял Вашето мнение и съм изключително откровен и коректен. Но за пореден път, повярвайте ми, бяхте неточен. Неслучайно аз посочих натурални показатели, а не стойности. Аз Ви посочих брой хора, брой лица. Умишлено направих това точно, за да избегнем тази спекулация, че вследствие увеличаването на осигурителния праг се е увеличила събираемостта. Събираемостта не се влияе от това. Това е стойността. Събираемостта е нещо съвсем друго. Събираемостта касае да увеличите броя хора, лица, ако щете, които да внасят. А това, че техните вноски ще увеличат стойността, защото са по-високи, не е едно и също. Тогава вече ще влезем в една друга хипотеза, която много сме коментирали и с Вас – за индивидуалния принос и т.н. Но не искам да влизам в тази тема.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания.
Нека да дадем думата на Министерството на здравеопазването за коментар по това предложение.
Заповядайте, господин заместник-министър Пенков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: По отношение на първия Ви въпрос ние настояхме да остане предложението на Министерския съвет. При положение, че беше останало предложението на Министерския съвет в сила, ако го бяхте приели, то тогава ние бихме подкрепили веднага предложението на господин Байрактаров, тъй като има смисъл в тази посока по простата причина, че сумата става много голяма. За нас това беше едно добро решение.
Аз изчислих, 1008 лв. е общата сума. За пет години без лихви, която е дължима при гласуваните сега текстове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Искам да припомня и становището на Министерството на финансите, което ви беше разпратено писмено, които все пак са компетентният орган по това предложение. Те не го подкрепят, защото считат, че практиката по прилагането на тези разпоредби показва, че след като получат достъп до безплатна медицинска помощ, голяма част от лицата спират да изпълняват задълженията си, свързани с погасяване на разсрочените им задължения. В допълнение следва да се има предвид, че за реализирането на тези разпоредби ще е необходимо допълнително доразработване на информационната система на НАП.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 3, "против" - няма, "въздържали се" - 11.
Предложението на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Емил Райнов и група народни представители.
Имате думата да мотивирате Вашето предложение, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, с риск да ви разсмея за сетен път, ще си позволя да го прочета, за да бъда малко по-точен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Народните представители са го чели, много Ви моля да не ни губите времето. Само да го мотивирате.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Не, не, не. Ще си прочета мотивите, доктор Дариткова. Уважаеми колеги, добре известно е, че в края на 2010 г. е допуснато служебно превеждане наличните към 31.12.2010 г. средства по бюджетни депозитни сметки на Националната здравноосигурителна каса по сметка на централния бюджет. Средствата са в размер точно на 1 413 283 000 лв. Твърденията в тази насока се базират на извадка от официалния доклад на Сметната палата, стр. 15 – 16 от Одитен доклад № 0400001711 за извършен одит на отчет по изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса от 01.01.2010 до 31.12.2010 г. Трансферът към централния бюджет е извършен формално на основание § 27 от Закона за държавния бюджет за 2011 г., който съгласно константната съдебна практика на Конституционния съд на Република България представлява закон само в техническия смисъл и не може да противоречи на разпоредбите от общото законодателство, каквито разпоредби са чл. 24 от Закона за здравното осигуряване и чл. 27 от Закона за здравното осигуряване, предвиждащи как следва да бъде разходвана посочената сума и формално не позволяващи тя да бъде одържавена или употребена не по предназначение.“
Господин Байрактаров, Сметната палат изрично казва в цитирания доклад, че трансферът не е приет със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.и – слушайте внимателно, цитирам от доклада на Сметната палата – отчетени са вноски по централния бюджет за текущата година в размер на 1 413 282 000 лв., които не са утвърдени със Закона за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
Предвид изложеното ние сме длъжни да поправим една дълбока, куриозна неправда, дала повод на много хора за сетен път да констатират, че държавата ограбва своите граждани. Възстановяването на тази сума ще даде възможност за постигане на така желаните добри начинания в системата на българското здравеопазване, като подобряване достъпа до медицинска помощ, укрепване на общинското здравеопазване, задържане на медицинските специалисти, подобряване на материалната база и т.н., и т.н. Всичко това, колеги, в условията на надсъбрани 1,5 млрд. лв. още в първите три месеца на годината.
Всичко това, колеги, в условията на 16 млрд- лв. заем мисля, че не е никакъв проблем да възстановим тази въпиюща неправда.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Имате думата за изказване.
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги, чуйте внимателно сега какво ще кажа. В интерес на коректността, госпожо председател, по всички бюджетни предложения Вие имахте становище от Министерството на финансите. Искам да разбера дали по това предложение имате.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да, имаме. Имате го и Вие, защото сме го раздали на народните представители. Разпратено е по електронните пощи.
ХАСАН АДЕМОВ: Знам, че го има, затова Ви го казвам.Понеже тук рубриката беше как се държим в управлението и в опозиция, когато беше в опозиция и беше редови депутат от парламентарната група на ГЕРБ сегашният министър на финансите предлагаше точно това предложение. Предлагаше го и вие го знаете прекрасно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И колегите го отхвърлиха. Сега го предлагат отново.
ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Райнов е коректен. Такова предложение не е имало. Сега официално има такова предложение. По ваше време Влади Горанов го споменаваше само от трибуната.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Напротив.
И аз ще направя изказване.
Уважаеми колеги, наистина късата политическа памет е проблем на някои от старите партии. В миналия парламент в рамките на предложенията по Закона за бюджета във връзка с едни други предложения за раздаването на едно 500 млн. лв. по целесъобразност, имаше предложение от народния представител Десислава Атанасова именно за този трансфер, който да се върне тогава. Само че сегашните предлагащи – извинявайте, доктор Адемов, Вие бяхте в изпълнителната власт, но се надявам, че доктор Рйнов ще си припомни – тогава те отхвърлиха това предложение.
Така че сега ще ви запозная и със становището на Министерството на финансите, което не подкрепя това предложение, естествено, тъй като е логически неосъществимо, това е първият текст, с останалото можете да се запознаете в своите електронни пощи.
Имате думата за изказвания или за реплика, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Освен че ви разсмях, току-що забелязах, че когато сме гласували разпределението на 500 млн. лв., е трябвало от 500 млн. лв. да извадим 1,400 млрд. лв. Това наистина буди достатъчно сериозно основание за смях.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Нямах предвид точно това – в рамките на дуплика Ви отговарям. Изопачавате думите ми. Припомням и други неадекватни финансови решения, които не са приоритет само на едно управление. Всички трябва да се учим и от грешките си, но още по-добре – от грешките на другите. Но народът все пак преценява и така е преценил в момента.
Предлагам да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емил Райнов и група народни представители.
Гласували: "за" - 6, "против" - няма, "въздържали се" - 11.
Предложението на народния представител Емил Райнов и група народни представители не се приема.
Преминаваме към § 41.
Постъпило е предложение на народния представител Димитър Шишков.
Постъпило е предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров.
Постъпило е предложение на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов.
Постъпило е предложение на народния представител Вили Лилков.
Искат ли колегите да мотивират своите предложения?
Заповядайте, доц. Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Искам само едно уточнение да направя. Мисля, че тук няма какво толкова да обсъждаме това, което предлагаме. Само искам да направя една лека редакция. Предложението, което от мен е внесено, а не заедно с доктор Павлов, искам да направя една комбинация от двете предложения, като от първото - моето – предложение след „Позитивния лекарствен списък“ следва, ще го прочета:
„… с изключение на лекарствените продукти, които са без алтернатива или на лекарствени продукти с налични аналози, за които Националната здравноосигурителна каса би заплатила по-висока сума в сравнение с тази на изключения лекарствен продукт.“
Тази част да бъде прибавена към второто предложение, което е от мен и доктор Павлов, в ал. 10, т. 4, както съм предложил, след „Позитивния лекарствен списък“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По-логично е да направите редакционно предложение по отношение на текста, който сте предложили заедно с доктор Павлов.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Да, да, това правя в момента. Искате ли да прочета как точно да звучи текста? Това е предложението ми, направено съвместно с доктор Павлов:
„(10). Лекарствените продукти с ново международно непатентно наименование по чл. 45, ал. 10, изречение първо, ал. 13 и ал. 19, изречение първо от Закона за здравното осигуряване, за които не са договорени индивидуални отстъпки, не се включват в Позитивния лекарствен списък, с изключение на лекарствените продукти, които са без алтернатива или на лекарствени продукти с налични аналози, за които Националната здравноосигурителна каса би заплатила по-висока сума в сравнение с тази на изключения лекарствен продукт.“
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря. Всички разбрахме. Много благодаря.
Министерството на здравеопазването може ли да се изкаже във връзка с така направеното предложение?
Ако представителите на министерството нямат готовност, ще помоля народните представители, които искат да вземат отношение, да се изкажат.
Доц. Великов, имате думата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам просто да подкрепя, първо, това, което каза доц. Шишков. Второ, това, което е предложил народният представител Вили Лилков, тъй като вярно е, че там има няколко предложения по буква „а“. То е свързано с нещо, което вече беше отхвърлено от комисията във връзка с § 11. По буква „б“ е свързано с това, че въвеждането на изискване за извършване на оценка на здравните технологии би довело до забавяне регистрирането на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък и на лечението, нещо, което се изтъква и друг път, че твърде бавно стигат лекарствата по някой път до пациентите.
По буква „г“ положението е свързано с неяснотата по отношение на оценката на здравните технологии. Но по буква „в“ това е нещо, което беше предложено от доц. Шишков.
По предложението на Вили Лилков лекарствените продукти без алтернатива, тоест, които са единствените за дадено заболяване, вероятно за някоя рядка болест, или лекарствени продукти с налични аналози, за които Националната здравноосигурителна каса би заплатила по-висока сума в сравнение с тази на изключения лекарствен продукт, да не бъдат изключвани от Позитивния лекарствен списък, ако не бъде постигната договореност за отстъпва в определения срок.
Целта на това предложение на колегата Лилков е да бъдат осигурени гаранции, че пациентите, които нямат алтернатива с друго лечение, ще получат такова. Техният живот няма да бъде застрашен от отпадането на лекарствения продукт от Позитивния лекарствен списък.
Втората подхипотеза е, че ще се намалят и разходите за здравеопазване, защото ще се защитят медикаментите с по-ниска цена, а няма да отпадат и да се плащат по-скъпи лекарства.
Това е, което исках да добавя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Великов.
Иска ли Министерството на здравеопазването да вземе отношение по направените предложения от доц. Шишков? Имате думата.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми колеги, в целия параграф, който е предложен, а мисля, че някъде в началото пак го коментирахме – предлага се една нова т. 11, която цитирам дословно:
„11. Лекарствените продукти, за които в процедура по чл. 259, ал. 1, т. 7 се докаже липса на положителен резултат от тяхното прилагане, се изключват от Позитивния лекарствен списък.“
Всичко това е чудесно, но аз бих задал въпросът: след като няма положителен резултат, как изобщо са били включени? Ние първо включваме априори, а после тръгваме да доказваме, че няма резултат и изключваме лекарствения продукт.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Първо ще дам възможност на Министерството на здравеопазването да отговори за това дали поддържа направеното предложение в момента от доц. Шишков, а после бих искала да чуя Комисията по цени и реимбурсиране за този текст, който беше изтъкнат от доктор Райнов, защото аз имам предложение за термина „положителен резултат“, тъй като никъде другаде в текстовете няма легална дефиниция на този термин. Дали не е по-логично да се направи връзка с чл. 44а, където става въпрос за ефикасна терапевтична ефективност и безопасност и да се премахне терминът „положителен резултат“, а да се добави „да се докаже ефикасна терапевтична ефективност и безопасност“.
Може ли министерството да каже своето становище за тази редакционно поправка.
Заповядайте, господин заместник-министър Пенков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Госпожо председател, текстът на вносителя е съвсем ясен и конкретен. Целта и философията на промяната е една – максимално добри цени и отстъпки да получи Националната здравноосигурителна каса за парите си. По простата причина, че едно лекарство може да бъде ефективно и с добър резултат, както каза доктор Райнов, но може да бъде икономически ефективно, ако и с по-ниска цена. Ако е по-висока цената, няма смисъл от неговото включване и неговото заплащане.
Това е причината, за да се търси категорично намаляване на цената. Това ефективността на текста – да не се правят изключения, да не се отварят вратички, да се промушват едни или други варианти. Имаме ясен, категоричен текст – идваш, искаш да участваш в нашия пазар, доказал си си нещата, много моля, договори, ако обичаш, и добра цена с касата. Философията е максимално ясна и проста. Искаме нови продукти за хората на добра цена за парите, които имаме. Това искаме, нищо повече.
Сега ще дам думата на проф. Данчев за отношение по въпроса за „положителен резултат“.
Заповядайте, проф. Данчев.
НИКОЛАЙ ДАНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Абсолютно съгласен съм с вас с редакцията на тази дума „положителен резултат“. Ние го видяхме и там наистина трябва да се върже с термините „ефективност“, „безопасност“, които са много по-конкретни. А какво значи „загубил“, имаме предвид, че по време на тригодишната си терапевтична употреба някои лекарства наистина през това време могат да загубят терапевтичната си ефективност и безопасност. Неслучайно има такива и се предвижда възможността да се извадят от Позитивния лекарствен списък.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Данчев.
Надявам се Вашите юристи да ни съдействат, за да можем коректно да прочетем тази редакция.
Аз моля народните представители да спазват правилника. Времето напредна. Който е взимал думата, няма да дам възможност за повторно изказване, защото по правилник не се предвижда.
Нямате право за техническа забележка, доктор Райнов. Имате право за редакционна забележка. Заповядайте. Юристите ме коригираха.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Понякога и опозицията има право.
Моля в целия параграф да се уточни, защото ту се цитира „статус“, ту „статут“. Статус ли е, статут ли е? Това са различни неща, но в случая мисля, че тълкуват едно и също нещо.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля юристите на Националния съвет по цени и реимбурсиране да изкажат становище и по този казус.
Думата поиска доктор Глинка Комитов. Заповядайте.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Да, ако обичате, да чуете позицията на Касата по този въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, доктор Петров, подуправител на Националната здравноосигурителна каса.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми народни представители, по-скоро това, което доктор Райнов попита, ние искаме да обясним, че едно лекарство може да мине през положителна оценка на здравните технологии при една цена, тоест, при налични отстъпки, а при друга да не може да мине като такава. Тоест, то може да бъде ефективно при една цена, при друга може да излезе, че не е ефективно.
Второ, по промяната на реимбурсния статус. Как едно лекарство е влязло в Позитивния лекарствен списък, а след това може да се окаже неефективно. Това може да бъде следствие на нови данни, които са получени. Но този текст е полезен за нас по следната причина. Ако едно лекарство влезе в Позитивния лекарствен списък и се разширят показанията с оглед разширяване на обема, може да излезе след година – две, че на тази база ефективността му е занижена, тоест, да излезе, че е неефективно, което се получава често в момента.
Тоест, един такъв текст би предпазил необоснованата употреба на едно ново лекарство за пациенти, които не са показани. Примерно преминаването на лекарство, което е втора и трета линия на терапия, да се използва масово в първа линия. Тоест, текстът е полезен в това отношение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Петров.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, доктор Кърджалиев. Имате думата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Аз искам да обоснова нашето предложение, госпожо председател. Тази тема беше разглеждана в § 12, доколкото си спомням. Но аз отсъствах тогава.
Темата за така наречения реимбурсен статус според нас е спорна. Имам предвид срока от три години от включването му в Позитивния лекарствен списък. Въз основа на обективни критерии, вярно, Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти извършва цикличен мониторинг и преоценка на този продукт и на статуса му. Въвеждането на това задължително ретроактивно – три години назад – възстановяване на средства от Националната здравноосигурителна каса ни се струва на нас трудно за реализация, защото осъзнаваме, че има два риска: оттегляне на производителя от пазара и също така много съдебни производства.
Това е причината в т. 7 ние да предложим, както е в подточка „а“ от нашето предложение не три, а една година. А по отношение на ал. 10 условието за вкарване в Позитивния лекарствен списък на лекарства с международно непатентно има при наличието на отстъпка. Обаче сега, ако има такава рестрикция, да е с ограничен времеви хоризонт. Ние сме го посочили така, както сме го видели като по-целесъобразния начин, а именно след думата „списък“ да се добави „за периода на действие на съответния Национален рамков договор“.
Това е по отношение на нашето предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания?
Доктор Миланов, имате думата.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Уважаема госпожо председател, по отношение финансовия аспект на този проблем, аз няма да говоря. По този въпрос има по-големи специалисти.
Но все пак става дума за терапия, която се предписва от съответния лекар или лекар по дентална медицина. Как кореспондира това с току-що приетата поправка за удовлетвореност или неудовлетвореност на пациента от самата услуга? Може ли това да бъде взето предвид?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Миланов. Ще бъде взето предвид.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Моля юриста от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти да каже своето становище.
Заповядайте, госпожо Зидарова.
БОРЯНА ЗИДАРОВА: Предлагам следната редакция на текста на § 41, в т. 4, буква „в“, ал. 11 да се измени така:
„Лекарствени продукти, за които в процедурата по чл. 259, ал. 1, т. 7 не се докаже положителната оценка при тяхното включване, се изключват от Позитивния лекарствен списък.“
Така реферираме към чл. 262, ал. 4, където първоначалната оценка е абсолютно същата, както и при последващата преоценка на реимбурсния статус. Това е идеята. По този начин се реферира именно към оценката на ефикасността, безопасността и терапевтично включване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Зидарова. А по отношение на „статут“ и „статус“, най-вероятно навсякъде в текста става въпрос за статус.
Благодаря ви.
Има ли други забележки, технически предложения или корекции?
Ще подложа първо на гласуване редакционното предложение, направено от юристите на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, което ще предложа като мое редакционно предложение съгласно нашия правилник.
Моля, гласувайте това мое предложение.
Гласували: "за" - 12, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Шишков.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 2, "против" - няма, "въздържали се" - 15.
Предложението на народния представител Димитър Шишков не се приема.
Подлагам на гласуване предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 5, "против" - няма, "въздържали се" - 12.
Предложението от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров не се приема.
Подлагам предложението на народния представител Димитър Шишков за редакционна поправка на направеното първоначално от тях писмено предложение.
Моля, гласувайте тази редакционна поправка.
Гласували: "за" - 1, "против" - няма, "въздържали се" - 15.
Предложението на народния представител Димитър Шишков не се приема.
Сега подлагам на гласуване писменото предложение на Димитър Шишков и Валентин Павлов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 1, "против" - няма, "въздържали се" - 15.
Предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Вили Лилков.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - няма, "против" –1, "въздържали се" - 15.
Предложението на народния представител Вили Лилков не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 41 заедно с приетите вече редакционни поправки.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
Текстът на комисията за § 41 се приема.
Преминаваме към § 42.
Постъпило е предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров за отпадане на § 42.
Постъпило е аналогично предложение от народния представител Емил Райнов и група народни представители.
Постъпило е предложение от Димитър Шишков и Валентин Павлов за преномериране.
Постъпило е предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители.
Имате думата за мотивиране на своите предложения, макар че те вече са обсъдени.
Ако няма изказвания, подлагам на гласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 5, "против" - няма, "въздържали се" - 12.
Предложението от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров не се приема.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Емил Райнов и група народни представители.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 5, "против" - 1, "въздържали се" - 11.
Предложението от народния представител Емил Райнов и група народни представители не се приема.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 1, "против" - няма, "въздържали се" - 14.
Предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да, очаквах това, защото вече приехме друга редакция.
Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Има технически бележки по отношение текста на вносителя от юристите. Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Предлагам в § 42, в ал. 1, 2, 3 и 4 да отпаднат думите „от Закона за здравното осигуряване“, тъй като ние в момента разглеждаме ЗИД на Закона за здравното осигуряване. Да остане само номерацията на съответните членове и разпоредби.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Министерството на здравеопазването? Няма възражения.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 42 заедно с направените редакционни бележки като мой.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
Текстът на комисията за § 42 се приема.
Преминаваме към § 43.
Постъпило е предложение от народния представител Димитър Шишков.
Има предложение от народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов.
Има предложение и от народния представител Вили Лилков.
Искате ли думата, доц. Шишков? Не. Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Шишков.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 1, "против" - няма, "въздържали се" - 15.
Предложението на народния представител Димитър Шишков не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 1, "против" - няма, "въздържали се" - 15.
Предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Вили Лилков.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - няма , "против" - 1, "въздържали се" - 14.
Предложението на народния представител Вили Лилков не се приема.
Първо имаме техническа бележка от юристите и след това ще подложа на гласуване текста на вносителя за § 43.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Техническата бележка е по ал. 1, където думите „влизането в сила на закона“ два се заменят с думите „влизането в сила на този закон“. Има се предвид Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Тъй като сега, както е написано, излиза, че от влизането в сила на целия Закона за здравното осигуряване. Няма как да се брои този шестмесечен срок. ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Министерството на здравеопазването?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Да, ако става по-ясно, окей.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря. Точно това се има предвид, за да можем да сме конкретни и да обвържем решенията с този приет закон за изменение и допълнение.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 43 заедно с направените технически корекции от юристите, както и редакционното предложение от мен да отпаднат в ал. 1 думите „ от Закона за здравното осигуряване“ .
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 12, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
Текстът на комисията за § 43 се приема.
Преминаваме към § 44.
Постъпило е предложение за преномерация от народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов.
Други предложения няма, няма и изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов за преномерация.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 1, "против" - няма , "въздържали се" - 15.
Предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 44.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
Текстът на вносителя за § 44 се приема.
Преминаваме към § 45.
Постъпило е предложение от народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов.
Има ли изказвания? Не виждам. Аз правя предложение в § 45, ал. 1 да отпаднат думите „от Закона за здравното осигуряване“, по съображенията, които бяха изложени.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 2, "против" - няма, "въздържали се" - 14.
Предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 45, заедно с направената от мен редакционна корекция.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
Текстът на вносителя за § 45 се приема, заедно с приетата редакция.

Има предложение от народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов за създаване на нов § 46.
Желаете ли думата за изказване, доц. Шишков? Не. Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов за създаване на нов параграф § 46.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 2, "против" - няма, "въздържали се" - 14.
Предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов не се приема.
Преминаваме към § 46.
Няма постъпили предложения.
Има техническа редакция от юристите.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Текстът на ал. 1 трябва да се уеднакви с чл. 72, ал. 2, а именно „финансовите контрольори“ да се заменят с „финансовите инспектори“, да отпаднат думите „Закона за здравното осигуряване“, а в ал. 2 думите „към момента на“ да се заменят с думата „до“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли възражения Министерството на здравеопазването по това предложение? Не, благодаря.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 46 заедно с направените технически корекции, като мои предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
Текстът на комисията за § 46 се приема.
Преминаваме към § 47.

Няма постъпили предложения. Няма и технически бележки.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 47.
Гласували: "за" - 12, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
Текстът на вносителя за § 47 се приема.
Преминаваме към § 48.
Има постъпило предложение от народния представител Димитър Шишков.
Има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров.
Има предложение и от народния представител Вили Лилков.
Искате ли изказвания, за да мотивирате предложенията си?
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Оттеглям моето предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Съвсем накратко, четейки ал. 2, ние виждаме тук врата за нерегламентирани и некоректни действия. Заради това предлагаме да отпадне ал. 2.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Други изказвания има ли?
Има ли други изказвания, бележки или възражения по § 48?
Има техническа бележка от юристите.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! В § 48, ал. 1 и ал. 2 думата „закон“ да се замени с „този закон“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Смятам, че това вече беше прието. Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров.


Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 5, "против" - няма, "въздържали се" - 12.
Предложението от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Вили Лилков, което е аналогично с оттегленото от доц. Шишков.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 1, "против" - 1, "въздържали се" - 12.
Предложението на народния представител Вили Лилков не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 48, заедно с направените технически корекции като мои предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
Текстът на комисията за § 48 се приема.
Колеги, имаме само три проблемни параграфи. Моля за 5 минути почивка, за да уточним датата на влизане в сила на закона. Остава ни едно последно гласуване.
Обявявам пет минути почивка.


(След почивката)


ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, връщаме се на § 33. Установихме, че прилагането на текста, който е от Закона за професионалистите по здравни грижи и всички асоциирани специалисти утежнява текста. От Министерството на здравеопазването предлагат да остане тяхната редакция, а условията и редът по предложение на Българския фармацевтичен съюз също да не присъстват в този текст.
Има две оттеглени предложения.
Редакционните предложения по текста на вносителя няма да бъдат направени.
Остава да гласуваме предложението от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров по § 33.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 1, "против" - няма, "въздържали се" - 11.
Предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 33.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 11, "против" - няма, "въздържали се" - 1.
Текстът на вносителя за § 33 се приема.
Преминаваме на § 49.
Но преди това има предложение от народните представители Димитър Шишков и Петър Славов за създаване на нов параграф.
Ще дам думата на юристите да съобщят какво съгласие са постигнали и да прочетат редакцията на текста.
Имате думата, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Във връзка с проведените разговори достигнахме до предложението, че е необходимо изрично да се посочи, че до определянето на основния и допълнителния пакет по реда на чл. 45, ал. 2 се прилага основният пакет, действащ към момента на влизане в сила на този закон. Това е, за да е ясно кой основен пакет действа и кой се заплаща.
Редакцията е следната:
„ Да се създаде нов § 43 със следното съдържание.
„§ 43. До определяне на основен и допълнителен пакет по реда на чл. 45, ал. 2 се прилага основният пакет, действащ към влизането в сила на този закон.“
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли възражения от Министерството на здравеопазването? Не. Благодаря.
Моля, гласувайте така прочетеното предложение за създаване на нов параграф 43, като мое редакционно предложение.
Гласували: "за" - 11, "против" - няма, "въздържали се" - 1.
Предложението за създаване на нов § 43 се приема.
Сега вече преминаваме към § 49.
Има постъпили предложения от народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов.
Още едно предложение има от народния представител Валентин Павлов и Димитър Шишков.
Има предложение от народните представители Димитър Шишков и Петър Славов.
А също така има предложение и от народния представител Семир Абу Мелих и Димитър Петров.
Искат ли колегите да мотивират своите предложения? Не! Благодаря.
Моля ви да се ориентирате в тези параграфи. Става въпрос за влизането в сила на този закон, както и на разпоредбите на § 39, който касаеше срока за здравноосигурителните вноски.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов.

Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 2, "против" - няма, "въздържали се" - 11.
Предложението на народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентин Павлов и Димитър Шишков.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 2, "против" - няма, "въздържали се" - 11.
Предложението на народните представители Валентин Павлов и Димитър Шишков не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Шишков и Петър Славов.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 2, "против" - няма, "въздържали се" - 11.
Предложението на народните представители Димитър Шишков и Петър Славов не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Семир Абу Мелих и Димитър Петров, което систематично ще бъде отразено в доклада като предложение за нов § 49.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 2, "против" - няма, "въздържали се" - 11.
Предложението на народните представители Семир Абу Мелих и Димитър Петров не се приема.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Едно уточнение, ако може, госпожо председател. Както казах в предишното си изказване, предлагам думите „3 месеца“ да станат „12 месеца“, тоест:
„§….В срок от 12 месеца от влизането в сила на закона управителят на Националната здравноосигурителна каса организира изпращането на общопрактикуващите лекари на УКД на всички здравноосигурителни лица.“
Предполагам, че това предложение няма да бъде прието. Но във всеки случай ви казвам, че това е нещо, което е добро, дава прозрачност на системата и се надявам да си промените мнението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Семир Абу Мелих и Димитър Петров заедно с направената редакционна поправка за промяна на срока.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 3, "против" - няма, "въздържали се" - 9.
Предложението на народните представители Семир Абу Мелих и Димитър Петров не се приема.
Има редакционна поправка по текста на вносителя във финалния параграф.
Заповядайте, госпожо Йорданова, за пояснение.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! В § 49 по вносител, § 39 да получи съответната преномерация - § 38 - при оформянето в доклада.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Министерството на здравеопазването? Няма възражения.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 49 заедно с направената редакционна корекция.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 11, "против" - няма, "въздържали се" - 1.
Текстът на комисията за § 49 се приема.
С това е приет и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 02.02.2015 г. за второ четене.

Благодаря на всички за участието в работата по този първи законопроект.
Закривам заседанието.
(Закрито в 18,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)

Стенограф:
(Божидарка Бойчева)