Стенограма от заседание на комисията, 28.05.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 19




На 28.05.2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-71, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 08.04.2015 г.
3. Представяне на новия регистър на Българския лекарски съюз.
4. Презентация на сдружение „България без дим“ на тема: „Десет години Рамкова конвенция за контрол на тютюна – мястото на България“.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
2. Представяне на новия регистър на Българския лекарски съюз.
3. Презентация на сдружение „България без дим“ на тема: „Десет години Рамкова конвенция за контрол на тютюна – мястото на България“.
4. Законопроект за допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-71, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 08.04.2015 г..
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред?
Доктор Райнов, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Колеги, уважаеми гости! Без ни най-малко да омаловажавам естеството на всички точки, но все пак ние сме парламентарна Комисия по здравеопазването, нека да си свършим нашата законодателна дейност.
Така че молбата ми е т. 4 да стане т. 2 в дневния ред.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на доктор Райнов т. 4 да стане т. 2 и така да се пренаредят точките от дневния ред.
Гласували: "за" - 7, "против" - няма, "въздържали се" - 6.
Процедурното предложение на доктор Райнов се приема.
Сега подлагам на гласуване целия дневен ред с направеното и вече гласувано предложение.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 13, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-71, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 08.04.2015 г.
3. Представяне на новия регистър на Българския лекарски съюз.
4. Презентация на сдружение „България без дим“ на тема: „Десет години Рамкова конвенция за контрол на тютюна – мястото на България“.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
По точка първа от дневния ред давам думата на омбудсмана на Република България господин Константин Пенчев, за да представи пред Комисията по здравеопазването Глава трета от Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., отнасяща се до защита на правата в здравеопазването.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! На вашето внимание е докладът на омбудсмана за 2014 г.
От общата част на доклада се вижда, че горе-долу дейността запазва своята динамика, а също така и броят на хората, които са били по някакъв начин обслужени от омбудсмана, е горе-долу същият – към 10 000.
Сега ще мина на кратко на главата за здравеопазване заради правата на пациента. Едва ли бих могъл в тази напрегната обстановка на навлязла реформа, започваща и продължаваща, едва ли мога да ви кажа нещо ново и нещо, което не съм споделял.
Първо, с какви проблеми сме се сблъсквали през изтеклата година? Те не са много по-различни от изобщо проблемите в държавата и в тази област – и здравеопазването.
На първо място – достъпът до здравеопазване. Имаше някои по-сериозни оплаквания тази година, но аз не ги споменавам затова, защото омбудсманът има една последователна позиция по достъпа до здравеопазването и настаняването в болниците. Още от 2009 г. с подобен подзаконов нормативен акт омбудсманът изказва своето становище. То беше тогава и становище на Върховния административен съд. Нашето становище е, че грижата ни в болниците се дължи само до ограничаване правата на пациента при избора на здравно заведение, което пожелае. Освен това ще се отрази на възможността на младите лекари да специализират, на възможността на болниците като търговски дружества да финансират специализирането на младите лекари. По този въпрос сме дали нашите препоръки.
Също имаше една доста сериозна жалба по отношение на наредба от 2013 г. – Наредба № 40 за Позитивния лекарствен списък, който да бъде актуализиран един път годишно, което води до голямо забавяне на евентуалното включване на нови лекарства. Вие знаете, че това е една динамична сфера и често пъти изисква една бърза реакция. Нашето становище е, че трябва най-малко два пъти да има възможност да се актуализира този списък.
Написали сме препоръки до бившия министър на здравеопазването, но до ден-днешен по този въпрос нямаме някакво решение.
Основният въпрос, който винаги стои на вниманието на омбудсмана и знаем, че стои и на вниманието и на народните представители, но все още не е решен, това е въпросът за лекарските комисии – ТЕЛК – НЕЛК. Когато се въведоха специализирани комисии, имаше забавяне. Сега отново могат да дават заключения и редовните ТЕЛК-ове, но така или иначе, по тази система мисля, че няма спор – трябва да бъде изцяло преустроена и на нормативна база, и изобщо. Знам, че има такива идеи сега в Министерството на здравеопазването, има такива предложения. Дано да се случи това, защото наистина това е една система, която е от 50-те години на миналия век и едва ли тя може да отговаря в момента на изискванията на хората.
Тук искам да спомена като детайл от регламентацията на тези комисии и един текст, по който сме възразявали доста енергично, но все още няма резултат – за чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване. Ще ви припомня, че става дума, че НОИ може да издаде акт за начет срещу този лекар, член на ТЕЛК, който е издал такава степен на нетрудоспособност, процент на нетрудоспособност, който е довел до получаване на пенсия, а впоследствие този процент бъде отменен.
Тоест, вие знаете, че има три инстанции – ТЕЛК – НЕЛК и съдът накрая решава. Тоест, ако примерно даденият ТЕЛК определи процент нетрудоспособност, даващ право на социална пенсия и човекът получи такава пенсия, ако после при обжалването от НОИ се намали процентът, лекарите носят едва ли не имуществена отговорност.
Това за мен е абсолютно недопустимо, защото ТЕЛК-овете малко или повече са една особена юрисдикция. Там хората съобразно своите знания, но и по съвест и по своите разбирания определят съответната степен на нетрудоспособност. Тоест, аз питам, ако ще бъде този принципът, няма ли пък някой да носи имуществена отговорност за това, ако човекът е получил по-малък процент и следващата инстанция му увеличи процентът на нетрудоспособност.
Тоест, сами разбирате, че такава законова разпоредба създава у членовете на ТЕЛК-овете едва ли не задължение винаги да намаляват процентът, но и да действат в ущърб на пациента затова, защото, видите ли, после могат да носят имуществена отговорност. Аз знам, че има много и сигнали, и много констатирани случаи на фалшиви решения, на ТЕЛК, на неправилни, на корупция дори. Но това не значи, че трябва да наказваме пациентите за това, че някой постъпва недобросъвестно. Ако има корупция, нека корумпираните да бъдат наказани, както трябва, но не и пациентите да страдат от това.
Имаше също проблеми с ваксинациите. Знаете, че както има стремеж задължителните ваксинации да бъдат обвързани дори със социалните помощи за деца, защото това е важно, но, от друга страна, знаете, че има едно доста сериозно движение, което също се обърна и към омбудсмана, което пък е против задължителните ваксинации. Аз, разбира се, становище няма да взема. Тук става дума кое е по-важното – дали правото на родителите да решават сами съдбата на собственото си дете и те могат ли да решават сами на 100 процента или трябва все пак държавата да се грижи за общественото здраве, включително и за здравето на всяко едно дете. Но това е въпрос, който по-скоро е към научните сфери – дали може без тези ваксинации, дали не може и какво би донесло това.
Искам да кажа, че с проблеми в здравеопазването се сблъскваме много сериозно вече и като национален превантивен механизъм. Вие знаете, че от 2012 г. омбудсманът изпълнява и тези функции. Те се съдържат в това да се прави мониторинг на всички заведения, в които има хора против тяхната воля. Освен затвори, арести т.н., тук да се включват и психиатричните клиники. Нашите проверки в психиатрични клиники показах много, много проблеми. Знаете, че това е изцяло държавна дейност. Знаете, че тези клиники изцяло са на финансиране от Министерството на здравеопазването. Там няма клинични пътеки, няма такова финансиране чрез касата. Но се оказва, че това финансиране става по исторически бюджети, тоест, някой някога е решил, че на тази болница толкова пари са й достатъчни. Тук се сблъскахме с трагично материално положение.
Освен това за нас доста голям проблем е и липсата на единен регистър. Тоест, никой не знае едно лице лекувано ли е, кога е лекувано, как е лекувано.
Тук също се сблъскваме с един такъв проблем, че често пъти това са здравни заведения, тоест, тяхната цел е да излекуват пациента и в момента, в който го излекуват, го изписват. Често пъти държавата бърка функциите на такова едно заведение с функциите на социално заведение.
Аз вчера имах възможност и в Комисията по труда и социалната политика да представя един спор, който съществува с Наредба № 26 – това е наредба на министъра на здравеопазването, която казва, че когато лице, което се лекува в психиатрична клиника, бъде изписано от нея, когато това лице няма близки или, ако има близки, не желаят да се грижат за него, то се предоставя на органите на социалното осигуряване. Тук съответно тази наредба не се спазва от социалните служби, защото те казват – тя е на министъра на здравеопазването и никой не е питал и не се е съобразявал с капацитета, който имаме ние като социални служби да поемем и такива хора. Има резон и в това.
Аз писах тогава писмо до тогавашния министър-председател с молба и препоръка евентуално този въпрос да бъде решен на ниво Министерски съвет с едно постановление. Тоест, да бъде съгласуван с всички – и с Министерството на здравеопазването, и с Министерството на труда и социалната политика.
Тук става въпрос очевидно за една ниша, която все още няма решение, защото действително специално за психиатрични клиники много се преплита лечението едва ли не със социалните грижи.
Имаше такива случаи, когато искаха да настаняват една жена в Лакатник, защото знаете, че там е дом за хора с умствени недостатъци, затова, защото просто е нямало кой да я наглежда, да й дава лекарствата и да й пазарува – това е социална грижа. Тоест, очевидно, тук вече трябва да се намери решение. Така или иначе, отговорна е държавата. Дали ще действа чрез Министерството на труда и социалната политика или чрез Министерството на здравеопазването или което и да е друго министерство, това хората не се интересуват. Те искат да получат съответното обгрижване, което им е необходимо.
Няма да ви занимавам със здравните проблеми на затворите. Те са сериозни. Във възпитателните училища също проблемите, които възникват при закриването на институции, защото там също има и деца с увреждания, това са проблеми, които възникват с наличието на постоянна медицинска помощ, възможности и т.н. Имахме също препоръки за закриване на домове за деца с увреждания, например в с. Крушари, защото приехме, че там просто няма възможност, няма медицинска възможност наистина тези деца да могат да бъдат обгрижвани денонощно, както е необходимо за дете с тежки увреждания. Но това вече са други теми, може би извън здравната реформа.
Получаваме жалби, разбира се, и от диспансерите, от онкодиспансерите – всичко това, където, щом се направи една стъпка за някаква реформа, веднага започваме да получаваме жалби и от едните, и от другите. Становището на омбудсмана е, че всеки има право да каже мнението си, всеки трябва да бъде изслушан. Надявам се, че народните представители преди да приемат едно или друго законово изменение, ще изслушат всички заинтересовани страни и ще вземат предвид техните аргументи. Но омбудсманът не може да се бори, аз не мога да кажа кое е полезно, кое е вредно за пациента. Ако дадена стъпка, дадено изменение на закона се окаже впоследствие, че това е по-скоро във вреда на пациентите, тук вече очевидно бих се намесил.
Общо взето нашата институция е за всякакви реформи, защото без това няма да вървим напред.
Накрая имам една такава препоръка, която я има във всеки един доклад – дано най-сетне бъде изготвен и приет Законът за закрила на пациента.
Благодаря ви. Ако имате въпроси, готов съм да отговарям.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Уважаеми колеги, има ли изказвания?
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Пенчев, много внимателно съм се запознал с изготвения Ваш доклад. Поздравления за високата обществена отговорност, която носите вече години наред.
Имам все пак няколко конкретни въпроса към Вас по доклада.
Първият въпрос е свързан със задължителния имунизационен календар, по-известен от широката общественост като задължителна ваксинация на децата и последваща административна принуда за такива действия.
Много точно и правилно се позовавате на Конвенцията за закрила на детето, че детето е носител на права. Естествено, обаче никой не пита това дете то иска или не иска. Естествено, ако Вие като граждански представител, ако мога така да се изразя, направите една по-обстойна проверка, би следвало да се натъкнете на един много смущаващ факт, че липсва документация в лечебните заведения, при личните лекари, която да показва всъщност какви са отрицателните последствия от една имунизация. Не конкретизирам умишленото и няма да давам примери за умишлено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Извинявайте, колега, нека се концентрираме върху доклада. Ще имаме такъв законопроект и ще има възможност да обсъдим всички детайли на имунизационната наредба, експертизата и всички конкретни елементи, които касае.
Моля Ви, конкретно по темата за доклада на омбудсмана, защото това е отклонение от темата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ако Вие бяхте чела доклада, щяхте да видите, че това е една сериозна част от доклада.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Едва ли в доклада се посочва това, което Вие коментирате, което няма нищо общо с лечебната практика. Моля ви, наистина, задавайте въпроси, които са от компетентността на институцията, която е срещу Вас. Ще имаме възможност по законопроекта на колегите от АТАКА всички тези детайли да ги обсъдим и да чуете наистина експертно мнение.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това ли е, което имахте да кажете?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не само това, но ще Ви оставя да довършите изказването, като се надявам, че ще се съобразите с времето на колегите и всички присъстващи, които Ви слушат.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Вие ми отнехте две минути вече от времето. Така че позволявам си да Ви напомня, че сте първа между равни и трябва да спазвате правилника. Благодаря.
Та това исках да ви обърна като внимание, защото е много важно като омбудсман да отбележите и европейската и световна практика – това е информирано право на избор.
Накрая ще приключа. Не считате ли, че като институция е крайно време в доклада ви да завършва с едно нескромно изречение, че би следвало да има изменение на закона, което да Ви дава право на законодателна инициатива. Казвам го неслучайно, защото мисля наистина, че вършите страшно много работа, която обаче без законодателна инициатива понякога не постига крайната цел.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли реплики към изказването на господин Байрактаров? Не виждам.
Искате ли да вземете отношение към въпросите на колегата, господин Пенчев? Заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаеми господин Байрактаров, аз даже споменах в моето кратко резюме за този въпрос за задължителните ваксинации. Аз знам, че точно това е аргументът на тези родители, които са против това да бъдат задължителни ваксинациите и точно затова, че действително има случаи в медицинската практика – аз не съм, разбира се, специалисти, но знам, че има случаи - когато се получават едни много сериозни увреждания дори. Аз самият знам такива като гражданин. Затова казах, че този въпрос трябва да бъде решен много внимателно и обмислено. Защото въпросът за правата на детето е много сериозен въпрос. Дори, когато в миналия парламент се обсъждаше Законът за предучилищно и училищно образование и за детето, имаше възражения: откъде накъде аз да не мога да си бия детето, аз съм родител, аз си го възпитавам, няма държавата да ми го възпитава. Но понеже Вие сам казахте, че всеки се ражда с права, очевидно едно кърмаче не може да упражнява своите права, но то се ражда с права. Те се упражняват от неговите родители. Това е нормално. В най-добрия случай се предполага, че неговите родители ще ги упражняват в негов интерес, на детето, разбира се.
Но така или иначе, тук има една колизия, защото правата на това дете се пазят и от родителите му, но и от държавата, от държавните институции. Няма как, ако видим, че родителите примерно го малтретират, има институции, които се намесват. Тоест, тук наистина трябва да се намери един баланс, защото има и другият аргумент. Хубаво, ние няма да имунизираме това дете, защото неговите родители не дават. Но то, ако се разболее утре от заушка, морбили – аз всички тези съм ги боледувал, защото тогава нямаше имунизации, знам как е – то няма ли да зарази другите деца. Тук става въпрос едва ли не, не само за правото на вашето дете или вашето право, но и на другите около него.
Така че въпросът наистина е много сериозен. Не е за пренебрегване. Не може да кажем: това е истината, това не е истината, това е правилно, това не е правилно. Аз се надявам, че точно вие като народни представители ще намерите здравата среда – баланса.
Що се отнася до законодателната инициатива, аз първо, Ви благодаря за оценката на работата на институцията. Поначало аз не знам да има някъде институция омбудсман, която да има законодателна инициатива. Това е, едно. Вярно е, че в изменението на Закона за омбудсмана от 2012 г. се въведе едно ново задължение към Министерския съвет, евентуално и към депутатите, когато се внасят закони, които засягат човешки права, да се вземе и становището на омбудсмана. Не че се спазва тази разпоредба, но би трябвало да се спазва.
Вижте, законодателна инициатива има примерно всеки народен представител. Вие много добре знаете, че ако някой народен представител поеме такава инициатива, да, тя може би ще бъде разгледана в комисия, може би – не, може би няма да стигне и до комисия. Но дори и да бъде разгледана, ще бъде отхвърлена, ако не съвпада с разбирането на по-голямата част, да не кажа мнозинството, по-голямата част от Народното събрание.
Тоест, има инициатива, но едва ли можете да я използвате. Примерно, ако омбудсманът имаше такава инициатива и внесе нещо, което не се харесва на повечето депутати, не я одобряват, те я отхвърлят и в края на краищата какво от това? Аз имам инициатива, но нищо не мога да променя пак.
Така че за мен институцията на омбудсмана по-скоро трябва да разчита на доверието на хората и на уважението на институциите, за да знае, че наистина нейните препоръки ще бъдат чути, дори и да не са задължени да разгледат и мое предложение. Ако аз и институцията се ползвам с достатъчно уважение и достатъчно се аргументирам, аз, предлагайки някаква законодателна промяна или инициатива, вие бихте ме подкрепили, бихте могли вие да я доразвиете. Ще ви дам само един пример, да не ви отегчавам. Когато Конституционният съд по мое искане каза, че не може да има необжалваеми глоби и отмени един текст от Закона за движение по пътищата, имаше още най-малко 20 закона с такива глоби, народните представители тогава – аз свалям шапка – те внесоха такъв законопроект и практически всички тези необжалваеми глоби бяха отменени по тяхна инициатива, защото те уважиха аргументите на Конституционния съд и моето предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, господин Пенчев.
Има ли други народни представители, които искат да се изкажат по доклада? Не виждам.
Благодаря.
Подлагам на гласуване така представения Доклад за дейността на омбудсман на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Докладът за дейността на омбудсман на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г., се приема.
Благодаря за участието.

Преминаваме към точка втора от нашия дневен ред:
2. Законопроект за допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-71, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители, на 08.04.2015 г.
Господин Гьоков, имате думата да представите законопроекта.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз от името на вносителите ще кажа мотивите за внасянето на този законопроект за допълнение на Закона за ветераните от войните.
Ще започна с това, че Втората световна война е война срещу световния фашизъм, представляван от нацистка Германия и нейните съюзници. Антифашистката борба в България е неразделна част от световната антифашистка и антихитлеристка съпротива.
Със своята борба срещу фашизма българските антифашисти реабилитираха българската държава, която се присъедини към Тристранния пакт. Антифашистката борба у нас и последващото участие на България в заключителната фаза на Втората световна война предотвратиха нови териториални загуби на страната и възстановиха нейния международен авторитет.
В Европа участниците в антифашистката борба получават голямо държавно и обществено признание. Участниците в антифашистката съпротива в Гърция, Франция, Белгия и други европейски страни са признати за ветерани от войните.
Уважаеми колеги, има много европейски страни, в които законодателството в тази посока е уредено по начин, който предлагаме и ние да се случи в България. Тези страни с честването и не материалните облаги от този акт на признание, а моралното признаване на действията на хора, които са се включили в борбата срещу чумата на 20-ти век – фашизма.
В рамките на съвременната ни история без съмнение се отива от едната крайност в друга по отношение на признаването на приноса на участниците в антифашистката съпротива и е факт, че след демократичните промени, след 1989 г. и до днешна дата ние се намираме в една ситуация, която е крайно отрицание на нещо, което не заслужават тези хора, жертвали живота си за антифашистката кауза.
Аз съм убеден, че всички тук присъстващи, ако не сме формално членове на Българския антифашистки съюз, то сме убедени антифашисти в общия смисъл на тази дума.
Затова мисля, че дължим като нация, като народ това признание към тези хора. Затова аз и вносителите смятаме, че един акт в тази посока най-напред на нашата комисия, а после и на Народното събрание ще ни направи в по-голяма степен европейци.
Останалите живи антифашисти са по-малко от 2000 човека. Повечето от тях са на възраст 80 – 85 години. С всеки изминат ден, месец, година техният брой намалява. Към месец януари 2015 г. живите ветерани от войната са 4 750 човека. Те получават към пенсията си добавка в размер на социалната пенсия за старост в размер на 115 лв. Освен това ветераните от войната имат правата да получават лекарства по списък, да почиват в санаториуми на министерствата, да ползват безплатни пътувания, безплатен транспорт и да ползват с предимство услугите на социалния патронаж и столовете за обществено хранене към министерствата и ведомствата.
По общи изчисления допълнителните годишни разходи в държавния бюджет за тази категория лица ще възлизат на по-малко от 3 млн. лв. Това е един незначителен разход.
Колеги, като гласуваме, не мислете за разходите, мислете за това, че сред антифашистите в България има много привърженици на лявата идея, но има и привърженици на дясната. Има хора с български произход, с арменски, с еврейски. Общото, което обединява тези хора, е антифашистката кауза.
Знам, че е възможно да се разрази разгорещен политически дебат по внесения законопроект. Аз ви призовавам да не правим това политизиране.
С това приключвам представянето на законопроекта и ви моля да го подкрепите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Уважаеми колеги, ние сме съпътстваща комисия и съм се възползвала от любезното съдействие на водещата Комисия по труда и социалната политика, които ми предоставиха становищата на Министерството на финансите и на Министерството на труда и социалната политика, които са отрицателни.
Сега оставам на вас да се включите в дебата.
Кой иска да вземе отношение по така внесения законопроект? Не виждам желания за изказвания. Тогава предлагам да пристъпим към гласуване.
Моля, подлагам на първо гласуване законопроект за допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-71, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 08.04.2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 2, "против" - 2, "въздържали се" - 10.
Законопроектът за допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-71, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 08.04.2015 г., не се приема на първо гласуване.

Пристъпваме към точка трета от дневния ред:
3. Представяне на новия регистър на Българския лекарски съюз.
Заповядайте, доктор Йорданов, да представите регистъра.
ЮЛИАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, малко за разведряване в началото на презентацията искам да ви покажа една красива картина, едно от най-красивите места в България. Това е язовир „Белмекен“. Язовир „Белмекен“ е разположен на 2 000 м надморска височина, който снабдява с вода язовир „Чеира“, а язовир „Чеира“ захранва ПВЕЦ „Чеира“, която е с мощност 1000 мв. Тоест, колкото един атомен реактор на атомната централа.
Както виждате, този язовир обаче не се пълни от някоя голяма реда. Той се пълни от много малки дерета, които виждате на тази красива картина. Тоест, какво можем да си помислим ние? Когато ние се обединим, когато всички, макар и с малка сила, действаме в една и съща посока, ставаме по-силни от атома, ставаме по-силни от това, което произвежда една атомна електроцентрала.
Темата, която искаме да споделим от Българския лекарски съюз с вас, това е новият регистър на Българския лекарски съюз и европейската професионална карта. Между другото, колегите, които са лекари, от комисията, получиха днес тази европейска професионална карта, за която по-късно ще говоря.
Това е част от системата за продължаващото професионално развитие и функциите на съсловната организация като камара от европейски тип.
Кои основни функции трябваше да развием, за да се случи това? Системата за продължаващото медицинско обучение или ПМО, създаването на структури, които да извършват и контролират тази дейност, създаване на европейската професионална карта на лекарите, създаване на съвременен надежден и пълен национален регистър на Българския лекарски съюз, изработване на правила за добра медицинска практика – общи и по специалности, общите са факт, в момента се работи именно по правилата по специалности – законови промени, утвърждаващи новите структури и техните функции, за което разчитаме и на вашето съдействие.
През 1993 г. УЕМС – това е съюзът на европейските лекари – специалисти – публикува хартата за продължаващото медицинско обучение на лекарите. През октомври 1999 г. към УЕМС е създаден акредитационен съвет по продължаващото медицинско обучение или това е European accreditation continuing medical education с цел да улесни достъпа на европейските лекари до качествено продължаващо медицинско обучение, да допринесе до качеството на ПМО в Европа и да направи възможен обменът на ПМО-кредити в Европа.
Ключов елемент от решението на УЕМС е това да се извършва децентрализирано от националните съсловни организации, защото те отговарят за регистрацията на продължаващото медицинско обучение, което е част от продължаващото професионално развитие на лекарите и следователно трябва да се занимават с акредитацията на ПМО и даването на кредитите.
През 2009 г. в България се състоя среща на Римската група за ПМО и продължаващото професионално развитие, на която са дадени следните препоръки:
- Да се създаде независим орган, който да постигне съгласие за образователни качествени критерии, с които да се оценяват дейностите по ПМО – ППР. За основа на този орган да се използва Римският документ за принципите на ПМО- ППР в съответствие с българското и европейско законодателство. Този орган трябва да осигури развитието на самоподдържаща се система за осигуряване качеството на ПМО-ППР с крайна цел осигуряване на най-високо качество на обслужване на пациентите.
- Постепенно въвеждане на задължителната система на ПМО за всички професионалисти в областта на здравеопазването, основана на насърчителни стимули.
Тук припомням Закона за здравето, който всички знаете, където в чл. 182, ал. 1 съсловните организации на лекарите, лекарите по дентална медицина и т.н. им е вменено да организират, координират, провеждат и регистрират продължаващото медицинско обучение на лекарите. Това нещо е отразено и в Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина в Глава втора „Функции“ – чл. 5:
„Чл. 5 (7). Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз участват в организацията и провеждането на квалификационни курсови за лекарите и лекарите по дентална медицина“
Това нещо ние сме го включили в Устава на Българския лекарски съюз, където в чл. 4, ал. 11 се казва, че „Българския лекарски съюз организира, координира, провежда и регистрира продължаващото медицинско обучение на лекарите.“
В синхрон с това на 31 август 2011 г. със Съюза на българските медицински специалисти или както преди се казваше – Съюза на българските медицински дружества – бе подписан договор с предмет за съвместна дейност за развитие на системата на продължаващо медицинско обучение. В договора е посочено, че Българският лекарски съюз организира, координира, провежда и регистрира продължаващото медицинско обучение на лекарите, Българският лекарски съюз регистрира индивидуалните кредити, получени от всеки лекар, в регистър. Страните се договарят да бъде създаден Акредитацонен съвет със статут на висш орган в системата на продължаващото обучение, който да одобрява политиката при разработване алгоритъма на обучение, организацията и провеждането му.
Тук е факсимиле от договора, който беше сключен със Съюза на медицинските специалисти, подписан от тогавашния председател на Българския лекарски съюз доктор Райчинов и от тогавашния председател на Съюза доц. доктор Тодор Попов.
На 21.12.2011 г. между Българския лекарски съюз и Съюза на медицинските специалисти, от една страна, и медицинските университети в София, Пловдив, Варна, Плевен, Медицинският факултет при Тракийския университет, а по-късно – Медицинският факултет при Софийския университет бе подписано анексиращо споразумение, в което се посочва, че в качеството си на основни участници в процеса на подготовката и провеждането на продължаващото медицинско обучение на основание чл. 182, ал. 1 от Закон за здравето страните ще вземат дейно участие в процеса на подготовката и провеждането на продължаващо медицинско обучение.
Анексиращото споразумение беше подписано от ректорите на висшите медицински университети. Това е факсимиле, на което стоят подписите на ректорите на медицинските университети и после – анекса, който е към Медицинския факултет към Софийския университет, подписан от проф. Спасов.
Това е кратка схемичка за това какво представлява Акредитационния съвет, как е изграден, на какво основание. Както виждате, Българският лекарски съюз основно се състои от секретариат, административно-организационен отдел – става въпрос за Акредитационния съвет, организация, контрол и отчитане на следдипломното обучение, изготвяне, приемане, съгласуване с Министерството на здравеопазването и публикуване на правилата за добра медицинска практика.
Основната функция: създаване, изработване на единна акредитационна система. Медицинските дружества по специалности отговарят и осъществяват, излъчват националните експерти на Българския лекарски съюз, участват в договарянето по Националния рамков договор, решават типични проблеми, които са към Комисията по професионална етика, решаване на съдебни казуси.
Експертните комисии – това е старата схема – сега те се състоят последно от 11 души. Изготвят правила за добра медицинска практика по специалност, изготвят протоколите към правилата за добра медицинска практика по специалност, утвърждават на програмите за придобиване на специалност и консултират нивото на формите за продължително обучение.
Заместник-ректорите по учебната част, които са част от Акредитационния съвет, предоставят база за обучение на преподаватели, изработват критерии за лицензиране, програма и нужда от специалисти, преддипломно обучение.
Акредитационният съвет се създава към Българския лекарски съюз и той е със статута на висш независим орган в системата на продължаващо медицинско обучение. Състои се от 18 члена – шестима, предложени от Управителния съвет на Българския лекарски съюз, шестима, предложени от Управителния съвет на Съюза на българските медицински специалисти, и шестима, излъчени всеки един от висшите медицински университети в страната.
Председателят на Акредитационния съвет е от квотата на Българския лекарски съюз и се избира от висшия орган на съюза – Събора. Двамата заместник-председатели се избират от квотата съответно на Съюза на медицинските специалисти и висшите медицински университети.
Организационният секретар е от квотата на Българския лекарски съюз.
Това е структурата на председателството на Акредитационния съвет.
Каква е дейността на Акредитационния съвет? Участва в разработването на нормативната уредба, регламентираща системата за ПМО и продължаващото професионално развитие на лекарите; разработва критерии за оценка при акредитацията на лечебните заведения, провеждащи продължаващо медицинско обучение, които представят за одобряване на министъра на здравеопазването съгласно наредбата за акредитация на лечебните заведения.
Акредитационният съвет обработва и предоставя своевременна информация за проведените форми на продължаващо медицинско обучение. Приема единна кредитна система за оценка на формите на продължаващото медицинско обучение. Участва в разработване и текуща актуализация на електронната система за регистрация и оповестяване на формите на продължаващо медицинско обучение.
Съюзът на медицинските специалисти представя ежегодно до месец декември списък на мероприятията – конгреси, симпозиуми, конференции и други форми на продължаващо медицинско обучение – на дружествата за следващата година, който се публикува на сайта на Българския лекарски съюз.
Едно от важните решения – кои са седемте категории на формите на продължаващо медицинско обучение?
а) лекции, колегиум;
б) конгреси, симпозиуми и конференции в страната и чужбина;
в) практически упражнения, индивидуално обучение, курсове;
г) дистанционно и електронно обучение;
д) обучение с медицинска литература, научни медицински списания, учебници, монографии;
е) автори на доклад, лекция, публикация, реферат, постери, доклад за нежелани лекарствени реакции;
ж) полагане на изпит за оценка на придобити знания.
Системата за кредитиране на български и чуждестранни списания по отношение на българските списания - това са официални издания на научните дружества, списания от национално значение. Тук не влизат списания със статии без библиография, списания без резюме на английски и без електронен вариант.
От чуждестранните списания се кредитират всички списания с импакт фактор, списания с МЕ-рубрика и обратна връзка и обратна връзка с читателите, по изключение – нови списания, които все още нямат импакт фактор.
Едно от най-важните решения на Акредитационния съвет това беше, че кредитните точки се изчисляват на базата на един академичен час от 45 минути и 150 точки за три години. Участието на лекарите в продължаващо медицинско обучение е задължително.
Искам да кажа, че тук ние се придържаме най-близко до немската и до италианската система за продължаващо медицинско обучение. Там изискванията са също за три години и 150 точки, като в различните европейски страни те са различни. Примерно от 50 кредита за една година до 300 кредита за пет години. Ние счетохме, че това е най-добрият вариант за България.
При недостигане на броя точки няма да се налагат санкции, а за тези, които са получили необходимия брой точки, се предвиждат различни форми за получаване на бонуси.
Кредитирането на формите се извършва в Акредитационния съвет по приета методика. Администрирането се извършва в отдела по ПМО – ППР към Управителния съвет на Българския лекарски съюз. В продължаващото медицинско обучение участват лекари, работещи в лечебни и здравни заведения. Лекарите, работещи във фармацевтични фирми, администрации и други, могат да участват доброволно.
Финансовите взаимоотношения продължават да се уреждат в договори между Българския лекарски съюз и организаторите на продължаващо медицинско обучение.
Друга основна част от структурирането на Българския лекарски съюз като лекарска камара бе изграждането на Експертните лекарски бордове по специалност.
Каква е тяхната структура и функции? Бордовете по специалности се състоят от 11 членове: председател, имащ качеството на национален експерт на Българския лекарски съюз, посочен от Съюза на медицинските специалисти и член на дружеството по съответната специалност. Има пет членове, посочени от дружествата по съответната специалност, и пет, посочени от Българския лекарски съюз по ред, установен от Управителния съвет на Българския лекарски съюз.
Бордовете по специалности изготвят и предлагат за приемане от Събора на Българския лекарски съюз правила за добра медицинска практика по съответната специалност, дават експертни становища по медицински казуси по искане на Централната комисия по професионална етика на контролиращи и правораздавателни органи, участват в изработването и актуализирането на медицинските стандарти по съответни и интердисциплинарни специалности, участват в преговорите на Българския лекарски съюз с Националната здравноосигурителна каса като експерти по специалности, изготвят, консултират и одобряват програми по продължаващо медицинско обучение, продължаващо професионално развитие, които след оценка от Акредитационния съвет към Българския лекарски съюз се публикуват ежегодно, изготвят, консултират и одобряват критерии за качество на медицинските дейности, както и упражняват дейности по тяхната оценка и контрол.
Към настоящия момент Българският лекарски съюз изгради 43 експертни борда по основните медицински специалности.
Европейска професионална карта – тази, която дадохме и на колегите от комисията, които са лекари. Това е картата, която идентифицира и легитимира като лекар своя притежател както в рамките на страната, така и в Европейския съюз и извън него. Тя е с уникален дизайн и има специализирано програмно приложение за трансфер на данни и безупречна логистика.
Европейската професионална карта е важна част от комплексното изграждане на цялостната система на продължаващо медицинско обучение, изискваща екзактно регистриране и отчитане участието на лекарите, както и придобитите от тях кредити.
Европейската професионална карта е съобразена с изискванията на Директива на Европейския съюз 9316 за свободно движение на лекарите и взаимното признаване на техните дипломи, свидетелства и други удостоверения за професионална квалификация. Това представлява тази европейска професионална карта, която според европейските изисквания съдържа следните атрибути: наименованието и логото на държавата, съответната асоциация, която издава картата, съответния вид, защото това е за всички свободни професии – тук са архитекти, инженери и т.н. – трите имена, уникалния идентификационен номер на всеки лекар в България, така наречения УИН, съответната организация, адрес, телефони за връзка уеб-адрес и логото на организацията.
Към тази карта ние сложихме възможност за три четящи устройства, с които директно – вие след малко ще видите как става това – се влиза в Националния регистър на Българския лекарски съюз. Гърбът на тази карта за всяка държава може да бъде различен. Ние го създадохме в този дизайн, като, разбира се, държахме тук да има картата на Европа и България, за да се вижда, съответно и снимката на притежателя на тази карта. Вашите снимки, между другото, ги взехме от сайта на Народното събрание.
Националният регистър на Българския лекарски съюз – с изграждането на новия национален регистър на Българския лекарски съюз успяхме да въведем иновативна информационна технология по модел на водещите професионални регистри от страните на Европейския съюз. Към момента основните модули и функционалности на системата са модул-национален регистър, съдържащ всички необходими данни за членовете на Българския лекарски съюз съгласно Закона за съсловните организации и Правилника за водене на регистъра; автоматизирана система за издаване на различни типове справки и удостоверения, модул за автоматичен ъплоът на данните от регистъра на продължаващо медицинско обучение, модул – европейска професионална карта, разширена публична уеб-част от регистъра, където могат да се правят справки в онлайн-режим и която е съобразена с изискванията на Комисията за защита на личните данни. Получихме разрешение от Комисията за защита на личните данни. Има индивидуален профил на всеки член, чрез който се дава възможност за проверка на личния статус и професионални данни – членски внос, кредитите по продължаващо медицинско обучение. Входът е възможен чрез регистрация на парола за индивидуален достъп чрез въведения в системата е-mail. Има модул-справки, модул-каса. Последните два модула са разработени на програмно ниво. В момента са в процес на наливане на данни, обновяване и редакция. Всички модули на информационната система работят в единна база данни на централен сървър, а достъпът до тях става онлайн-режим чрез интернет-протокол. Данните от регистъра са защитени от несанкциониран достъп. Има изградена система от потребителски права на достъп и криптирани пароли.
След малко нашият експерт по тази информационна система съвсем накратко ще ви въведе точно как изглежда самата система, защото тя действително е нещо уникално.
Завършвам с една мисъл на Питър Коен: не можеш да направиш всичко с една голяма стъпка, а с поредица от малки.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря, доктор Йорданов.
Колеги, имате ли някакви въпроси, коментари, изказвания?
ЮЛИАН ЙОРДАНОВ: Госпожо председател, моля да дадете думата на нашия специалист, да обясни регистъра и да илюстрира точно как изглежда той.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Церовска има въпрос. Заповядайте, доктор Церовска.
ВЯРА ЦЕРОВСКА: Бих искала да ви попитам, колегите, които изкарват курсове в чужбина, как ще качват своята квалификация в тази база данни?
ЮЛИАН ЙОРДАНОВ: Има два варианта. Единият е чрез тази карта, която има директна връзка – сега ще видите – с регистъра. Вие видяхте, че вътре има модул, който е по продължаващо медицинско обучение и директно могат да се въведат данните или в централния регистър, или чрез съответната Районна лекарска колегия. А другият е, като носят съответните кредити от съответното мероприятие, в което са участвали, и те ще се въведат вече от Районната колегия в регистъра.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Йорданов.
Заповядайте, господин Димитров. Можете да започнете представянето.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем на кратко и с много картинки ще ви представя какво всъщност представлява регистърът на тази информационна система.
През месец януари представихме този проект в Брюксел пред Марин Фронт – директор Дирекция „Вътрешен пазар“ на Европейска комисия. Смисълът на това представяне беше работата по Директива 2013/55. Това, което в крайна сметка беше потвърдено от политиката, която се стреми да води комисията и тази дирекция, е развитието на подобен тип интернет базирана база данни, връзка между тях и достъп до актуална информация без много посредници. Говорим за регулираните процеси – в случая за медицинската професия.
Това, което предоставя като функционалност тази система – националния регистър – ползата е в две посоки: за самите лекари, които могат да достъпват личната си информация вътре, и за всички потребители, всички граждани, които искат да търсят лекар. Могат да проверят дали лекарят, до когото са стигнали, наистина е медик, каква е неговата квалификация, къде практикува професията си да може лесно да се стигне до неговото работно място.
По отношение ползата на лекарите тази система позволява максимално улесняване на движението на лекарите вътре в страната. Тези от вас, на които им се е случвало да се прехвърлят от колегия в колегия, знаят, че това са едни документи, една бумащина. Това вече е затворена страница при нас. Няма документи, има електронно досие, където се складира цялата информация, всички дипломи, всички курсове по квалификация. Това е вътрешния изглед на базата данни с различни профили – информация за контакт, образование, документи за членство, удостоверения, финансови задължения, които имат. Тук са и всички курсове по продължаващо медицинско обучение, които са с място на провеждане, организатор, вид и кредитни точки, които това мероприятие носи.
Във връзка с практиката – преди малко доктор Йорданов каза, че този модул все още е в процес на разработка – можем да се похвалим, че първите справки, генерирани от тази система, вече са факт. На доктор Дариткова ще оставя първите справки, които дават информация за възрастовия състав на лекарите в България по региони и като цяло, както и за съотношението между мъже и жени по региони и като цяло в лекарската професия.
Следващите справки, които са в подготовка да генерира системата, това са справките по специалности, кръстосани справки, които ще бъдат основа за генериране на идеи, на политики и което предполагам ще уплътни много позицията на Българския лекарски съюз по отношение на кадровото развитие.
Стигнахме до интернет-портала. Интернет-порталът е една проста интернет-страница, която всеки може да зареди, ако в момента има своите мобилни устройства, в която е налята цялата необходима нормативна база, включително няколко решения на Комисията за защита на личните данни, благодарение на които ние разширихме обхвата на данните за лекаря извън това, което е разписано в закона, основавайки се на преобладаващия обществен интерес в случая. Разширените данни освен трите имена и УИН на лекаря, са неговата специалност и неговата месторабота.
Оттам нататък в реално време в заглавната страница на сайта на регистъра може да се види една динамична таблица – схема, от която може да се види във всеки един момент във всяка една колегия реалния брой на лекарите.
Стигаме до търсенето в публичната база данни, което може да бъде осъществено от всеки. Критериите са два. Едното търсене е по принцип на лекари в определен регион или търсене на конкретен лекар или специалист. Търсенето в конкретен регион ни дава информация както за самата колегия и нейните координати, така и за списъчния състав на лекарите, които са към съответната колегия с техните специалности.
При персоналното търсене имаме отворени полета, където може да бъде търсен лекар по име, по УИН или по съответната специалност, ако търсим конкретен специалист в конкретна област, да кажем, хирурзи в Смолян, Пловдив и т.н., ни излиза това.
Информацията, която излиза за всеки един лекар, осъществявайки търсене през тази публична част, това са трите имена на лекаря, неговият УИН-код, практикуващ специалността, ако той има такава, както и геолокация на неговато работно място с карти, което общо взето, в другите европейски подобни системи не съществува.
Минаваме към частта, която обслужва информационно самите лекари. Чрез проста регистрация на е-mail адрес всеки може да получи парола и със своя УИН да влезе вътре в системата. Влизайки в системата, той може да си отвори своето лично досие. В личното досие това, което може да види, са всички събрани за него данни, които касаят неговото професионално развитие, неговата практика, точките. Тук имаме обратна връзка. Всеки може да следи точките по продължаващото медицинско обучение – дали са нанесени, дали са коректни и верни, както и цялата друга информация за месторабота, адрес, координати, телефони, нанесени специалности и т.н.
В тази връзка бих искал да повторя, че това е един вид обратна връзка и разчитаме на самите лекари да търсят, да контактуват с офисите на Българския лекарски съюз за актуализиране на тази информация.
Стигнахме до това, което доктор Йорданов каза за европейската професионална карта. Това е така нареченият QR-код, чрез който директно можете да влезете точно в този уеб-сайт и директно в своето лично досие. Баркодът, който е наличен в картата, се използва главно за регистрация на мероприятия – медицински конгреси, конференции, които влизат в системата на продължаващо медицинско обучение и носят съответните кредитни точки. Същият този бар-код вече беше тестван и ще бъде ползван за регистрация на мероприятията на Българския лекарски съюз. На последния Събор беше тестван за регистрация на делегатите.
Картата е многофункционална. Информацията в чипа вътре е двуезична, кодирана съгласно изискванията на сродните европейски организации в Европейския съюз.
Опитах се съвсем накратко да представя тези информация.
Ако имате някакви въпроси, на разположение съм да отговарям.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли въпроси, уважаеми колеги?
Заповядайте, проф. Гетов.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Аз искам да благодаря на колегите от Българския лекарски съюз за презентацията и да кажа, че по примера на Българския лекарски съюз подобни регистри са създадени и поддържани на същия или на подобен принцип и от всички останали съсловни организации. Те са ключът към това ние да си подредим първо къщичката вътре в съсловните организации.
Първото предизвикателство, което ни предстои, с решение на Министерския съвет от началото на годината всички тези публични регистри трябва да бъдат достъпни с Open Source на така наречения сайт на електронното правителство или opendata.bg. Ние вече сме предоставили тази информация и срокът е съвсем кратък. До началото на септември това трябва да се случи с тези съсловни организации.
Всъщност съсловните организации на медицинските специалисти са единствените недържавни институции, които трябва да предоставят такъв open source до техните регистри.
Другото, което искам да кажа, е, че съгласно Директива 2013/55 и очакваните делегирани актове европейска професионална карта или европейската здравна карта ще бъде задължителна от 1 януари 2018 г. за магистър-фармацевтите и за професионалистите по здравни грижи. И докато чакаме делегираните актове, може би е време да се помисли за дискусия и за промяна на Закона за признаване на професионалната квалификация и така наречената контактна точка от България за предоставяне на тази информация, тъй като европейската професионална карта няма да е пластика, тя ще бъде виртуална и тогава, когато един медицински специалист отиде в друга държава-членка, съответно от държавата, където практикува и където е регистриран да практикува, ще се изисква определена информация за него.
Поради това народните представители и уважаемата Комисия по здравеопазването ще трябва да вземат много важно решение – коя да бъде контактната точка за България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, професор Гетов. Уверявам Ви, че ще вземем предвид мнението на съсловните организации при това законодателно решение.
Доктор Адемов поиска думата. Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Аз по-скоро ще се опитам да задам един въпрос.
Искам да започна с това, че приветствам идеята да има такъв регистър, защото отдавна се очакваше този национален регистър. Но практиката показа, че в България много институции имат свои, автономни информационни системи, регистри.
В тази връзка моят въпрос е свързан с това дали има идея за връзка между този национален регистър примерно и Националната здравноосигурителна каса или Министерството на образованието и науката, тъй като такава функционална връзка според мен е съвършено логично да има, от една страна, а от друга страна, този регистър как се вписва в идеята, която вече редица правителства развиват и има конкретни действия за електронно правителство или електронно управление?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Макар и коментара на проф. Гетов да съдържаше отчасти отговора на Вашия въпрос, все пак кой от Българския лекарски съюз ще отговори?
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз ще започна от това, което каза проф. Гетов във връзка с Решение № 103 на Министерския съвет.
Експертите на Министерския съвет във връзка с open data проекта установиха, че този формат на регистъра, това, което предоставяме, беше и първата база данни, която директно ще се експортира там чрез линк от сайта за публични данни. Тоест, той отговаря на всичките критерии, които е заложил Министерският съвет в това Решение № 103 за медицинските специалисти, в случая за регистъра на лекарите, които търсят.
Да, тази система е отворена да кореспондира с всички други системи. Пак ще взема повод от думите на доктор Адемов, че наистина през годините много инвестиции се направиха в много – бих казал – донякъде ялови проекти. Трябва да ви кажа, че това нещо, което сега представихме пред вас, е реализирано за период по-малко от една година и със свръхикономичен, да не кажа смешен бюджет, което би могло да бъде за пример на всички останали институции, когато има желание и хората са мотивирани да свършат работа. В същото време много от услугите – аз не се спрях на тях – но ще бъдат в полза на лекарите, включително от къщи да могат да си издават документи, които са необходими на Националната здравноосигурителна каса или министерства или бог знае какви други институции, ще имат специален вход за проверка на тези документи, който ще се ползва от НОИ, от НЗОК, от Министерството на здравеопазването за верификация на документите.
Така че това, което сме направили, което сме се постарали да направим, е тази система да кореспондира с всичко останало. Засега обаче няма система, на която да кореспондира по-скоро. Тези системи са кът като изградени и работещи такива.
В тази връзка в реално време Националната здравноосигурителна каса например може да проверява правоспособността на всеки един лекар. Тази система, понеже е и двуезична, тя е отворена и за сродни организации. Знаете проблема с изтичането на медицински кадри. Така че много от сродните организации – Франция, Англия, други държави проверяват чрез националния регистър тези лекари, които отиват при тях – дали наистина отговарят и наистина са правоспособни такива, независимо от хартията, която те носят със себе си.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други въпроси? Няма.
Благодаря на Българския лекарски съюз за презентацията.

Преминаваме към последната точка – точка четвърта – от дневния ред:
4. Презентация на сдружение „България без дим“ на тема: „Десет години Рамкова конвенция за контрол на тютюна – мястото на България“.
През 1987 г. Световната здравна организация обявява 31 май за ден без тютюнев дим във връзка с очакванията от последствията от тютюневата епидемия и нейните здравни и социални въздействия.
Сега ще чуем презентация на Сдружение „България без дим“ на тема: „Десет години Рамкова конвенция за контрол на тютюна – мястото на България“.
Заповядайте, госпожо Гаврилова. Имате думата.
МАША ГАВРИЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да благодаря за дадената ни възможност да представим пред вас нашето безпокойство за това, че за съжаление държавата ни не спазва изискванията по Рамковата конвенция. Доста сме изостанали по прилагането й. Някои неща са направени, но някои въобще не са направени. Затова сме подготвили един кратък обзор на това какво е постигнато до момента и къде сме ние по изпълнението на мерките, които са заложени в Рамковата конвенция.
Сега конкретно идваме днес тук, за да ви направим съпричастни към 31 май. Тъй като Световната здравна организация ежегодно определя темата, тази година темата е: „Да спрем незаконната търговия с тютюневи изделия“ и най-вече, за да обърне внимание на държавите да бъдат съпричастни и да се присъединят към Протокола за незаконна търговия, който е първият протокол по Рамковата конвенция за контрол на тютюна, който е приет още ноември 2012 г. Отворен е за подписване от януари 2013 г. до януари 2014 г. Обаче България не го подписва. Поне на мен не са ми ясни причините защо не сме го подписали, след което остава единствената възможност да се присъединим. Но до момента не сме се и присъединили.
Понеже това трябва да стане със закон, тъй като Рамковата конвенция е приета със закон, и протоколът трябва да бъде приет със закон. Той явно ще дойде тук може би в някакъв момент, тъй като част от нещата и мерките, които са заложени в този протокол, ги има и като чл. 15 от новата Директива за тютюневите изделия. Сигурно в един момент ще се разбърза администрацията и ще предложи законодателни мерки, защото тук ще има необходимост от промени в Закона за митниците, в Закона за тютюна и тютюневите изделия, в Закона за здравето и въобще в доста нормативни актове.
Няма да ви запознавам с текста на протокола, защото той е от 48 страници. Който иска, на страницата на СЗО го има. Единствено мога да кажа, че е много всеобхватен, вътре е заложено всичко – взаимодействие между държавите, обучени, правна и техническа помощ, проследяване и наблюдение, лицензиране – всичко, което може да му дойде на ума на човек как да се вземат мерки срещу незаконната търговия е застъпено. Единствено остава да се присъединим.
Сега доктор Гешанова набързо ще каже къде сме по Рамковата конвенция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, доктор Гешанова.
ГЕРГАНА ГЕШАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря и от мен, че имаме възможност да бъдем днес тук. Аз имам един огромен материал, който бих искала да споделя с вас, пък имам пет минутки. Но ще се опитам да го направя точно в тези пет минутки.
И така, днес сме с вас тук, за да отчетем, да обърнем внимание на това, че десет години вече се навършват от Рамковата конвенция за контрол на тютюна. На 27 февруари 2005 г. Световната здравна организация приема тази Рамкова конвенция и интересното е това, че се оказва, че това е най-широко приетият договор от всички договори на Организацията на обединените нации. България за щастие също я ратифицира, прие я и от 2006 г. тя вече е в сила и действа у нас.
Тъй като това са много членове и трудно се наблюдава, следи развитието във всяка една страна от тях, през 2008 г. Световната здравна организация въвежда една система за проследяване какво става. Тя се нарича с този акроним „М-ПАУЪР“, като „М“ значи мониторинг на употребата на тютюн, „П“ от протект означава защита от тютюнев дим, предлагане за помощ за отказване, спазване на забраните за реклама и увеличение на данъците и борба с незаконната търговия.
За няколко минути ще се опитам да ви представя какво прави светът и какво прави България, поне доколкото ние имаме информация за това.
По първото направление се оказва, че хората в света правят много изследвания, наблюдения, проучвания как работят здравните политики. Тоест, имат някаква обратна връзка. У нас, в България, много рядко се правят такива проучвания. Правят се не на базата на някакви еднакви, стандартизирани въпроси. Затова е трудно да се съпоставят резултатите от тази година с онези, като едно нещо, в което ние определено малко, не малко, а доста изоставаме от света. Тук съм дала няколко примера, където се работи усилено: Турция – много мощна система, Унгария, Катар, Тайланд, Панама, Малайзия и още много други страни, които работят активно в тази посока.
Второто направление е защитата от въздействието на тютюневия дим, тоест, така наречените забрани. Доскоро ние в България считахме, че ние сме като че ли едва ли не единствената страна, която прави нещо такова, страхотна крачка напред, а се оказа, че хората по света вървят много стабилно в тази посока и вече близо 40 страни в света, тоест, около 20 процента от населението вече имат такива забрани. Напоследък се присъединяват Аржентина, Унгария, Украйна, Сингапур, Косово, Русия, а тази година на 1 юни Китай се включва в тази система – първо Пекин, след това и цялата страна.
В момента много сериозно се обсъжда пълната забрана за тютюнопушене в Румъния, в Сърбия и в Австрия, като доскоро се цитираше отвсякъде, че там хората спокойно пушат, пък се оказа, че не е така. Ние в това отношение имаме сериозен проблем, защото вие много добре знаете, че имаме пропуски, както по отношение на контрола, така и по отношение на неговото осъществяване и санкциите, които се налагат.
Ние като неправителствена организация се опитваме да внесем някакви предложения, които до този момент, за съжаление, парламентът като цяло още не ги е одобрил. Какво ще правим оттук нататък, е във вашите ръце.
Но искам да ви дам един пример, Турция. В Турция има денонощен екип от лекар, полицай и инспектор, които са снабдени с таблети, каквито може би и вие имате, в рамките на един или два часа от съобщаването на нарушението те могат да отидат там и да санкционират, включително и да затварят заведения, ако това са хора, които хронично не спазват закона. Това е една страхотна система, която има ефект и действа.
На 14 април тази година пред европейските депутати беше представена тази карта, която имате и всички вие, които сте тук. Това е карта на състоянието на забраните в Европа. За съжаление, нашата страна, уж с пълна, със 100-процентова забрана за тютюнопушене е на едно от първите места, се оказва, че не е водеща, защото просто ние не я спазваме, за разлика от други, които работят изключително съвестно в тази посока.
Следващата точка е предлагане на помощ за отказване. Отново по света хората работят по най-различни начини и методи, имат страхотно добре действащи линии за отказване на тютюнопушенето, имат много добра система на обучение на студентите-медици в тази посока, на отстъпки в заплащането на лечението. Докато у нас, доколкото знам, имаме една такава линия, но тя е по-скоро информационна линия. Доколко кабинетите в РЗИ-тата работят, това и науката не знае, може би вие знаете по-добре.
Младите хора, които се учат по медицина, ако бъдат запознати, сигурно ще бъде хубаво. Много интересен е примерът на Уругвай. Там със закон е задължен всеки лекар, всяко лечебно заведение, едновременно с всичко друго, от което лекува пациента си, да му дава и препоръки за отказване от тютюнопушенето. За съжаление в България май това не става, не може и да стане, защото последните данни показаха, че българският лекар – да ме извинят колегите, които добре представиха Българския лекарски съюз – но 44 процента от тях пушат.
Така че тук имаме също така много сериозен проблем.
Само искам да спомена и да отворя една скобичка, без да бъда по никакъв начин лично заинтересована, нямам никакъв конфликт на интереси, но светът се хвали с българския табекс. Полша докладва колко са намалили сърдечно-съдовите заболявания, даже раковите заболявания в течение на много години понеже употребяват табекса и там хората масово отказват цигарите от него. Казвам ви го просто като една информация, пък ние как ще го използваме в България, това е наш проблем.
Следващата точица, на която искам да се спра, идва от предупреждение. 30 страни в света вече имат предупреждения, които са комбинирани. Тоест, има надпис и картинка. Ние сега покрай тази директива предполагам, че сигурно и ние ще се присъединим към цялата тази система, просто няма къде да ходим. Но с едно обаче малко изключение. Четох в медиите, че България е решила за една година да отложи този срок. Дали е така, дали това е автентична информация, дали защото така сте решили може би вие, в парламента или в министерството, нямам представа.
Интересното е, че към Австралия, която имаше тези опростени опаковки, тоест, всичко дюс, еднакво, само изписани марките на цигарите, започва да се присъединяват нови страни: Ирландия, Франция, Великобритания, Нова Зеландия, Индия, Норвегия. Те подават заявки за въвеждане на опростени опаковки на тютюневите изделия. България как ще се справи с предупреждението, ето, това е един добър начин, понеже чрез опаковките все пак ние пращаме някакъв сигнал, някаква вест към хората, които посягат към тези цигари. Може би няма да подейства на заклетите пушачи, но на децата, които искат да си купят цигари, това нещо може би ще ги впечатли.
Към тази точка спадат и медиите. По света хората правят много хубави, актуални медийни кампании срещу тютюнопушенето. Ние не знам защо сме много скромни, много се смущаваме и не предприемаме такова нещо като страна, като министерство, като държава. Не знам точно кой би трябвало съвсем да поеме нещата в свои ръце, но определено тук имаме проблеми.
Интересно е примерно в Турция. Всеки филм, в който има някакво позициониране на пушене, преди това или непосредствено след кадрите с пушене, дава клипче за вредата от тютюнопушенето. България следва!
Една много интересна точка, едно много интересно направление е забраната за реклама, за промоция и за използване на спонсорство от тютюневата индустрия. 24 страни, тоест, 10 процента от населението горе – долу имат абсолютно пълна забрана за това – Бразилия, Виетнам, Турция, Косово, Русия, Кувейт, Украйна. В България нашите пътища, нашите центрове на градовете са запълнени с едни страхотни, красиви, хубави билбордове и реклами: „Ела с мен, преживей миговете в Италия“ и други такива хубави, насърчаващи послания, което е недопустимо ние да допускаме да се шири и да присъства в пространството, което се наблюдава и от малки, и от големи, и от всякакви други хора.
Разбира се, тютюневата индустрия влага милиарди долари. Аз не знам дали въобще нашата здравна система има такива милиарди долари и дали ги е виждала, но така или иначе, хората правят нещо, за да се намали това въздействие.
Тук искам да кажа едно нещо, което също така заслужава внимание. Нашата компания, не нашата, а кампанията на Министерството на финансите и Агенция „Митници“ против незаконната търговия, която беше финансирана от „ТАБАК“, е пълен нонсенс в сравнение с всички световни тенденции, движения и т.н.
Буквичката „Р“ говори за повишаване на акциза и на данъците. Доказано е, че ако един акциз е толкова голям, че доведе до 10 процента увеличаване на цената на тютюневото изделие, например на цигарите, това води до 8 процента намаляване на тютюнопушенето. Най-мощният фактор!
Между другото, световната общественост казва така – че най-добрата профилактика на детското непушене, тоест, превенцията за пушенето при младежите, е повишаване на таксата. На пръв поглед, откъде накъде. Но в следващия момент се сещаме, защото те, като нямат пари да си купят скъпите, хубави цигари, може би пушенето ще намалее.
Повече от 24 страни в света имат такива пълни забрани. В България шест години нямаше никакво движение. Сега се усеща някакво раздвижване и може би до 2018 г. ще има леко повишаване на акциза, от там на цените, което ще даде искания ефект.
Тук, в тази точица, на нас много ни се иска да повдигнем един въпрос, не знам дали вие сте се сблъскали с него, но един процент според закона от акциза от тютюнопушенето и алкохола трябва да отива за превантивни програми. Отива ли, не отива ли – не се вижда поне резултатът. А би трябвало това нещо да стане чисто, ясно, обществеността да знае такъв е акцизът, единият процент го даваме, прави се това и това. Сигурно ще бъде много повече насърчаващо за всеки един.
Доктор Гаврилова каза за този протокол, на който наистина е добре България да откликне по някакъв начин, да се организира, ако ние наистина искаме да се освобождаваме от незаконната търговия. Не, че протоколът ще ни спаси, в никакъв случай, но все пак ще се включим към нещо единно.
Отиваме към края – гръбнакът на Рамковата конвенция е чл. 5.3 – границата между тютюневата индустрия и здравните политики. Дали при нас той действа или ние правим неща заедно с Булгартабак и другите организации, зависи от нашата воля.
Накрая, последно, светът върви към МГЕЙМ. Какво значи това? Това значи 5 процента от населението да пуши, това са хора в психиатрични клиники, в затвори, скитници и т.н. Норвегия, Ирландия казват: ние стигаме до МГЕЙМ в 2025 г. Шотландия казва: тези, които се раждат сега, като станат на 21 години, тоест, 2034 г. ще живеят в страна без пушене. Финландия поставя със закон срокът 2040 г., САЩ - 2050 г. В България – много питанки!
ООН събира държавните глави от цял свят и издава политическа декларация за превенция и контрол на незаразните болестни през 2011 г. През 2014 г. проследява какво става, за да може 2025 г. да се намали с 25 процента нивото на незаразните болести и с 30 процента – тютюнопушенето. Аз не знам в следващата – 2016 г. кой ще бъде нашият представител там, който ще отиде, кой ще бъде нашият държавен глава – независимо кой е той, да е жив и здрав – но той какво ще каже? Какво ще може да докладва? Не знаем.
Накрая, къде е България? Накъде вървим ние? Имаме ли някакво отношение към тези неща или ние си мислим, че с един нездрав народ, който пуши много, бихме могли да имаме страхотна икономика, страхотна екология, всичко да ни е супер с един болен народ. Няма да се получи!
Много се надяваме, че и в нашата страна ще се погледне с малко повече мерак на този проблем и най-вече може би и нашето Министерството на здравеопазването ще се създаде една структура от хора, които ще се занимават с това нещо. Не може един човек, който е на щат и отговаря за пет други неща, едновременно да движи и всички тези политики. Това е невъзможно!
За да си отидем оттук, от вас, с едни много хубави чувства и с надежда, че вие като законодатели ще дадете мощно рамо нещо добро да стане в България, аз искам да връча на доктор Дариткова един подарък, който носим тук. Това е новото издание на „ТАБАК“ от тази година. Тук има някои материали – първият атлас за раковите заболявания.
Благодаря за търпението и за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на доктор Гешанова.

Благодаря и на всички колеги, които взеха участие в работата на днешната комисия. Благодаря и на нашите гости.
Книгите са на разположение на цялата комисия. Може да се запознаете с тях.
Пожелавам на всички приятна вечер.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)