Стенограма от заседание на комисията, 04.06.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 20




На 04.06.2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 554-01-83, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 29.04.2015 г. – първо гласуване.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! По традиция очакваме представителите на Министерството на здравеопазването и понеже сме вече в течение на тази традиция, предлагам да започнем заседанието и се надявам те да пристигнат в хода на дискусията, за да изразят своето становище.
Имаме необходимия кворум за това.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам следния дневен ред на днешното редовно заседание на комисията:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 554-01-83, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 29.04.2015 г. – първо гласуване.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.


Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 554-01-83, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 29.04.2015 г. – първо гласуване.
Преди да пристъпим по същество към първа точка от дневния ред бих искала да ви запозная със следното становище по отношение по същество на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 554-01-83, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 29.04.2015 г.
Следва да ви запозная с процедурата по чл. 75, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно която водещата комисия извършва оценка за съответствие на законопроекта с изискванията на Закона за нормативните актове и Указ № 883 за неговото прилагане.
Съгласно извършената проверка за такова съответствие се констатира следното:
1. Параграф 4 и параграф 5 от законопроекта не са в съответствие с изискванията на чл. 50 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове.
2. Наименованието на изменящия акт - § 1, § 2, § 3 – отговарят частично на изискванията на чл. 49 и чл. 50 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове.
3. След § 5 в законопроекта са изписани членове от Закона за здравето, в които вносителят видно желае да внесе промени, но те не са в съответствие с нормативно предвидения ред в Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове.
Съгласно разпоредбите на чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове изменението на член или на негови подразделения се извършва с нова редакция на изменения текст и се формулира с отделен параграф за всеки член.
Съгласно чл. 75, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при наличие на несъответствие комисията може да препоръча на вносителя да приведе законопроекта в съответствие в седемдневен срок.
Аз предлагам това решение да бъде взето тук. Но бях длъжна, за да бъдем коректни, нормативно да кажа забележките, които имаме.
Сега предлагам колегите народни представители да се изкажат или да преминем към гласуване дали днес да разгледаме по същество този законопроект или да го върнем на вносителите.
Моля, гласувайте предложението за разглеждането на законопроекта.
Преди това думата за процедура има народният представител Димитър Байрактаров. Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо председател, поставен по този начин въпросът, е в нарушение на правилника, тъй като дали има становище или няма становище съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, след като е включен в дневния ред, законопроектът следва да бъде разглеждан.
Така че не трябва да има никакво гласуване, а просто да се пристъпи към разглеждане на законопроекта и, ако има представител на вносителя, както е предвидено в правилника, да бъде представен от този вносител. Дали ще бъде приет или неприет, ще се определи от гласуването на комисията.
Това гласи Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Ще Ви помоля да изслушате внимателно становището на юристите, което ще тълкува правилника и нашите ангажименти като народни представители. Моля Ви да го изслушате внимателно, да бъдем коректни и възпитани и да се изслушваме.
Думата има госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нормата на чл. 75, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е диспозитивна, тоест, тя оставя на волята на членовете на комисията да решат дали да върнат на вносителите законопроекта и в седемдневен срок да го приведат в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове или да го разгледа сега, на това заседание.
Това току-що ви предложи и председателят на Комисията по здравеопазването доктор Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Подлагам на гласуване предложението за разглеждане по същество на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Можем да пристъпим по същество към разглеждането на законопроекта, въпреки неговите очевидни правни несъвършенства.
Кой от вносителите ще представи законопроекта?
Госпожо Александрова, имате думата. Заповядайте.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги, както знаете, ние от АТАКА предлагаме промени в Закона за здравето, като предполагам, че всички сте се запознали с това, което предлагаме.
Нашата идея е задължителните имунизации да станат препоръчителни имунизации. Нашите мотиви са следните:
В страни като Германия, Холандия, Люксембург, Великобритания, Дания, Ирландия, Гърция, Испания, Португалия, Австрия, Финландия, Швеция, Швейцария, Норвегия, Кипър, Естония, Литва и Латвия възприемат политиката на доброволно информирано имунизиране на гражданите, тоест, плановите имунизации в тези страни не са задължителни.
Ние сме държава-членка на Европейския съюз, не виждам защо при нас да не бъде както е в тези 18 страни. В Конституцията на Република България в чл. 29, ал. 2 е записано: „Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без негово доброволно писмено съгласие“.
Законът за здравето и Наредбата за имунизациите противоречи на чл. 5 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината, съгласно която всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразено съгласие на заинтересованото лице.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Дали може малко по-концентрирано да представяте законопроекта, защото губим времето на народните представители.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Да, последно! Европейският съд по правата на човека намира, че задължителната имунизация попада в чл. 8, ал. 1 с решението си по едно дело и констатира: „Съдът счита, че задължителните ваксини като недоволна медицинска манипулация представляват вмешателство в правото на зачитане на личния живот, гарантиран от чл. 8, ал. 1“.
С две думи, това, което ние искаме, ние не сме против ваксините. Нека всеки да прецени дали иска да имунизира себе си или детето си. Това искаме ние. Искаме право на избор.
Аз мога много да говоря за хора, пострадали, деца, пострадали от ваксини и доказано за смъртни случаи, за вредите, които нанасят ваксините. Мога много да кажа за това, че в Щатите и в Италия вече е признато, че ваксините увреждат. Но няма да го направя, защото не искам да говоря това. Аз искам да дадем право на избор на българските граждани.
Ние от АТАКА смятаме, че ваксините трябва да бъдат препоръчителни, не задължителни и всеки да има правото да вземе едно информирано решение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Уважаеми колеги народни представители, дали желае някой от вас сега да вземе отношение по законопроекта или да спазим традицията и да дадем първо думата за становище на Министерството на здравеопазването, на неправителствените организации?
Господин Байрактаров? Благодаря.
Дали иска Министерството на здравеопазването първо да изрази своето становище по законопроекта?
Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Всъщност това, което ще направя, е да изчета становището на министерството, което е официално входирано в парламента и до Вас, госпожо председател!
Министерството на здравеопазването не подкрепя изпратения ни за становище Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 554-01-83, внесен от господин Волен Николов Сидеров и група народни представители на 29.04.2015 г., поради следните съображения:
В изложените мотиви към предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето липсва позоваване на конкретни медицински публикации и данни, които биха могли да бъдат проверени, за да бъде изразено конкретно становище по тях. Действително в изброените в мотивите към законопроекта държави-членки на Европейския съюз имунизациите не са задължителни. Факт е също, че те се заплащат от здравноосигурителните дружество и колкото по-голям е рискът от заболяване, съответно инвалидизиране или смърт, толкова по-висока е здравноосигурителната вноска.
В този смисъл постигането на достатъчен имунизационен обхват, който би защитил и лица с противопоказания за имунизация, се обвързва с други, несвързани с конкретната дейност услуги в здравноосигурителния пакет. Следва да се има предвид, че държавата разглежда като национален приоритет поддържането на висок и стабилен имунизационен обхват и поддържа структури с достатъчен финансов и човешки ресурс, готови да реагират при възникване на взривове от ваксинопредотвратими заразни заболявания.
В последните години в общественото пространство в страната е налице дебат за задължителността на имунизациите, но такъв не съществува в медицинските среди и констатацията за професионални медицински спорове по въпроса относно ползата и вредата от задължителните имунизации е невярна. В потвърждение на това са становищата, които Министерството на здравеопазването получи от националните консултанти по педиатрия, инфекциозни болест, вирусология, микробиология, епидемиология на инфекциозните болести, Българския лекарски съюз и Българската педиатрична асоциация.
Медицинската наука е категорична по въпроса, че единственият начин за предпазване от определени заразни болести е имунизацията В исторически план първа е възникнала ваксината срещу едно от най-смъртоносните заразни заболявания – бесът, което и до днес е такова, ако не бъде проведена своевременна имунизация.
Предвиденият в чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето задължителен характер на определени имунизации цели предпазване здравето на нацията от определени заразни болести, чието разпространение може да предизвика епидемии, в хода на боледуването могат да възникнат временни или трайни усложнения, заболяването да предизвика смърт и да има значителни здравно-икономически и социални последствия за обществото.
Република България има собствен опит с препоръчителна ваксина, осигурявана и прилагана безплатно чрез изпълняваната Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка в България 2012 – 2016 г., където постигнатият през годините имунизационен обхват, въпреки големият финансов и човешки ресурс, който беше вложен в това, приближава 33 процента. Тоест, далеч недостатъчен, за да търсим пълноценен обхват.
В становищата на националните консултанти категорично се очертава мнението, че имунизационните практики в страната са адекватни. За опазване на общественото здраве, в конкретния случай поддържане на достатъчно висок имунизационен обхват, държавата трябва да осигури подходящи условия с различни мерки – задължителни имунизации, обвързване на процеса със социалното подпомагане, с образованието и др. Свързването на задължителността на имунизациите с недемократичност или незрялост на обществото е спекулативно.
Тиражирани в общественото пространство случаи на деца, изпаднали в кома или с тежки увреждания, включително починали след имунизации, също не са докрай верни. В страната съществува стриктна система за откриване, регистрация, проучване, оценка, отчет и последващо проследяване на странични ваксинални реакции като част от общата система на лекарствена безопасност, която е законодателно закрепена в Наредба № 15/2005 г. за имунизациите в Република България. Всеки медицински специалист е длъжен при съмнение да съобщи за нежелана ваксинална реакция, като всеки съмнителен случай незабавно се проучва.
Съществува възможност и всеки гражданин да съобщи съмнението си от възникнала нежелана ваксинална реакция на интернет-страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата. Случаите се съобщават и в европейската Агенция по лекарствата, както при постъпването им в ИАЛ, така и впоследствие след проучване и окончателно класифициране и годишно се съобщават на Световната здравна организация. Тоест, има ясна система за отчетност на всички случаи.
Извадената логическа връзка между неконтролирано нарастващото желание за печалби на фармацевтичната индустрия и все по-големия брой ваксини, на които подлагаме децата, от наша гледна точка е неморално, погледнато през призмата на хилядите страдащи и умиращи деца годишно.
По данни на СЗО 6,3 милиона деца под 5 години са починали през 2013 г., около 17 000 всеки ден, като 83 процента от тези смъртни случаи са причинени от инфекции, състояния през неонаталния период и такива, свързани с храненето. Говорим за мотивите на законопроекта.
Отделно от гореизложеното, обръщаме внимание, че ситуацията в България не е аналогична с тази в другите страни, както поради наличието на висок процент ромски общности, които често въпреки предоставените им законови права практически са извън здравната система, така и в последно време поради непрекъснатия приток на емигранти – два рискови фактора – за поддържането на висок имунизационен обхват сред цялото общество и постигане на колективен имунитет, защото емигрантите са допълнителен потенциален риск, именно, защото идват от държави, където имунизационният статус и обхват на населението не е достатъчен.
Министерството на здравеопазването счита, че предлаганият препоръчителен характер на имунизациите би довел до снижаване на имунизационния обхват, възникване на епидемия от ваксинопредотвратими заразни болести, страдания за отделния индивид от заболявания, които могат да бъдат предотвратени и социално-икономически загуби за обществото, включително преки и непреки разходи за здравната и социалната система за лечение, рехабилитация, отпуск на родителите за гледане на болни деца и др. В повечето от държавите с препоръчителни имунизации заплащането им се поема от здравноосигурителни фондове. Колкото по-висок е рискът от заболяване, толкова по-висока е здравноосигурителната вноска – още веднъж подчертавам.
При евентуално преминаване у нас на имунизациите от задължителни в препоръчителни също трябва да бъде спазен този принцип, което би довело до необходимост от значителни промени в здравноосигурителния модел. Това – от гледна точка на евентуалното решение на народните представители.
Ще си позволя да ви кажа нещо от себе си, извън експертизата, която министерството представи на народните представители. Има недобър опит в държави, които либерализираха имунизационния си календар. Скоро – и това тук специалистите вероятно ще потвърдят – в Калифорния, където отдавна това беше забравено, има много случаи на морбили, където бяха забравили за какво става дума. Казвам, че там, където с аргументи, подобни на вносителите, които са отчетени от съответните власти там, имунизационният календар е либерализиран, се стига до поява на отдавна забравени във високоцивилизованите общества заболявания, което също би трябвало да бъде аргумент в тази посока.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Уважаеми колеги, вие разполагате със становищата на много неправителствени организации, съсловни организации, специалисти. Но понеже вносителите не са членове на Комисията по здравеопазването и не разполагат с тях, предлагам всички вносители на различни становища по законопроектa, да вземат в синтезиран вид отношение, за да може тук, в комисията да чуем становището на експертите.
Може би първо ще вземат думата представителите на съсловните организации.
Заповядайте, от Българския лекарски съюз.
СВЕТОЗАР МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господа заместник-министри, гости! Българският лекарски съюз е изразил своето становище писмено, подкрепено с нарочни становища от нашите национални експертни бордове по инфекциозни болести и педиатрия.
Експертите ни са категорични по отношение на това, че не следва да се допуска отпадането на задължителната имунизация. Изказаха се няколко аргументи от правна гледна точка в контекст на това, че трябва да уважаваме правото на определени лица да се имунизират или не. Следва обаче да имаме предвид, че в конституционно организираната правова държава правата на едни граничат с правата на другите.
Затова не можем да допуснем отпадането на задължителната имунизация, защото тя освен лични права, гарантира и правата на всички останали граждани.
Затова Българският лекарски съюз категорично е против настоящия законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Младенов.
Заповядайте, госпожо Василева.
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, господа заместник-министри! Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи не подкрепя предложения законопроект. Мотивите са вече изразени, няма да ги повтарям. Те са същите както на Министерството на здравеопазването и на Българския лекарски съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Госпожо Любенова, имате думата.
АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин министър и заместник-министри! Българският фармацевтичен съюз подкрепя становището на Министерството на здравеопазването. Ние считаме, че сегашната нормативна уредба абсолютно защитава общественото здраве, още повече като фармацевти, които работят на прага на болката, всеки ден се сблъскваме с хиляди случаи на деца, които наистина не са успели да достигнат до ваксинации и последствията след това са жестоки.
В България има проблем с ваксинирането, с доставката на ваксини. Мисля, че не е необходимо в момента да разискваме тази щекотлива тема, но е много важно да се запази нормативната база в опазване на общественото здраве.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Любенова.
Пациентските организации? Да чуем госпожа Пенка Георгиева.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, господа заместник-министри и гости! Аз съм входирала едно становище, което е добре написано от юристи. Нашата подкрепа е искане за информирано съгласие. Информираното съгласие не означава отказ от ваксини – в никакъв случай. Лично аз, държа да ви заявя, че съм “за” ваксините и в голяма част тази група, която инициира тази инициатива и с тези писма, които изпращат, са “за” ваксините. Просто родителите се страхуват. Страхуват се да сложат, страхуват се и да не сложат.
Затова ние признаваме медицинските постижения, но искаме информирано съгласие, искаме на нас да ни се обяснява какви са ползите, какви са и вредите.
Като човек бих искала да ви кажа, защото този законопроект за нас е ясно, че няма да мине, защо аз съм изразила това становище. Когато през януари се събраха над 3000 подписа в социалната мрежа, всеки застана с профила си и аз видях в рамките на пет дни как се събраха, а това прави 466 сдружения по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с вик за помощ, господин министър, затова, че тези родители се страхуват, че има някакви проблеми. Това мен ме пречупи и аз реших тогава да бъда инициатор. Аз познавам националните консултанти и безкрайно ги уважавам и съм слушала с удоволствие техните лекции, но имаме проблем и този проблем тлее и проблемът прилича на този от Гърмен.
По този повод се подсещам да кажа, че ромите се ваксинират най-много, господин министър, защото те ползват социалните придобивки и това е една възможност да работят здравните медиатори.
Това, което можете да направите в тази посока, е държавата да поеме здравното медиаторство. Информираното съгласие е една възможност лекарите, сестрите, визирам тук връщането на патронажните сестри, които ги имаше, когато аз бях бременна, да говорят с нас и да обясняват защо ваксините са полезни и защо са вредни и какво би се случило. Информираното съгласие, което ние искаме и настояваме да се случи и аз вярвам, че рано или късно ще го постигнем според европейските права и според европейските харти за правата на пациентите, считаме, че именно това ще ни даде тази възможност да бъде индивидуален подходът спрямо всяко едно дете според фамилна обремененост, заболявания в семейството и т.н. Това е идеята.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева. Сега разбираме какво Ви е пречупило, защото Ви помним като радетел на въвеждане на доброволната имунизация за рак на маточната шийка. Ясно е, че има развитие и във Вас.
Сега да чуем и друга пациентска организация и после – господин министъра.
Национална пациентска организация – госпожа Петрова, заповядайте.
МАРИЯ ПЕТРОВА: Здравейте! От името на Национална пациентска организация, която има най-голямото пациентско обединение, единствена национално представителна пациентска организация с над 80 членове, искаме да се изкажем категорично, че отхвърляме предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, като аз в качеството си на лекар и на юрист ще си позволя да изложа първо юридическите ни аргументи против тези промени, а след това ще премина и към медицинските.
Вносителят ни информира за Конституцията, а именно чл. 29, който коментира медицинските дейности и опитите. Нека не забравяме, че имунопрофилактиката по никакъв начин не е медицинска дейност, не е и опит.
След това направи впечатление един много избирателно и недобре юридически издържан прочит на чл. 5 от Конвенцията за правата на човека. Ако бяха се запознали в детайли с конвенцията, а именно чл. 26, ал. 1, щяха да знаят, че самата конвенция допуска неприлагането, когато националното законодателство по някакъв начин защитава правата, законните интереси и здравето на общността. Тоест, по никакъв начин задължителната имунизация не противоречи и не е в колизия с Конвенцията. По същия начин говори и чл. 52 от Хартата за основните права на Европейския съюз.
Извън тези юридически аргументи като човек, който основно се занимава с медицинско право, искам да поясня нещо, че институтът на информираното съгласие, което представителят от другата пациентска организация изложи, е много погрешно разбран. Надзорът над заразните заболявания е уреден със Закона за здравето с отделен член, защото то е надзор, а пациентските права са уредени в медицинските дейности и именно там е дадена възможността на пациентите да се информират и да вземат своето информирано съгласие.
Но, когато говорим за имунопрофилактика, която, първо, не е медицинска дейност и хората, които се имунизират, не са пациенти по смисъла на чл. 84, ал. 1 от Закона за здравето, това показва наистина още веднъж, че юридически не е домислено това съображение и още повече аргументите в полза на това.
Като лекар ще си позволя да изразя няколко медицински аргумента. Досега нито Световната здравна организация, нито която и да е друга здравна организация излезе с категорични данни за това колко вредят и на кого вредят ваксините. Но в крайна сметка, ако нямаме нито един документиран, доказан клинично случай на човек, който е увреден или починал вследствие на ваксина, то историята познава много случаи на хора, които са загубили живота си именно, защото не са били ваксинирани или най-малкото, защото във времето ваксините не са били познати.
Третата точка, на която искам да се спра, са именно социалните аргументи. Много се радвам, че тук се спомена преамбюла на Конституцията, където ние сме уредени като една социална и демократична държава. За да бъдем социална държава, именно в общественото здравеопазване ние спазваме принципа на солидарност. Няма как да пренебрегнем уязвимите групи, независимо дали става въпрос за деца, хора с ниска здравна култура, роми. Общественото здраве следва да бъде поставено над страха и притесненията на отделни членове на обществото, защото в крайна сметка ние като национална пациентска организация се грижим за здравето на цялото общество и обръщаме внимание именно на уязвимите групи.
С тези аргументи ние се обявяваме против приемането на подобни промени.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Петрова.
Сега има думата министърът на здравеопазването. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Просто като част от започналата дискусия, госпожо председател, ще кажа, че има много разум, вероятно има и много, много смислени аргументи и във вносителите, и в това, което каза представителят на едната от пациентските организации.
Може би ние като лекари, да го кажа като лекар, не правим нужното, а и държавата в лицето на министерството, в лицето на правителството не прави нужното за достатъчното информиране на обществеността. Ние като лекари, може би с ясното съзнание, че сме прави, не обясняваме достатъчно заради липса на време, заради липса на желание или нещо друго, но това трябва да се промени. Държавата трябва да започне тази образователна кампания и наистина да се противопостави на страховете, които са страхове, страхове на майка, страхове на баща, страхове на родител, на близък човек. Това е ангажимент, който държавата трябва да изпълни и всички ние и особено капацитетите в това отношение би трябвало да се включат активно в тази кампания.
Но пък дори не толкова като лекар, а като баща на петгодишно дете, ще кажа, че всеки един, който счита, че ваксините трябва да бъдат оставени на моя избор, аз да реша дали детето ми да се ваксинира или не или който и да е – шлосер – да реши сам за себе си заради познанията си дали това е така, може ли един защитник на тази тема да опише пред всички нас клиничната картина на тетануса, агонията и смъртта? И тогава да защитава тази позиция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
От нашите гости-експерти, проф. Пилософ, имате думата. Заповядайте.
ВЛАДИМИР ПИЛОСОФ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще си позволя да започна с един необичаен ракурс на тази дискусия. От 20 години съм доверен лекар на френското посолство в България. Поради тази причина всички – и осиновявания, поне допреди известно време, заминаване в чужбина и т.н. на български граждани, от мен се изискваше да проверявам медицинската им документация. Основно изискване на онази страна, една от тези, която е посочена че има препоръчителен характер, е задължителното наличие на ваксина. Обяснявам как става. Да, препоръчителни са. Хайде опитайте се да вкарате едно френско дете в ясла, детска градина, училище, университет, без да са му направени ваксинации. Просто, не става.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Това не е вярно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, да спазваме правилата на Комисията по здравеопазването и да се изслушваме.
ВЛАДИМИР ПИЛОСОФ: Моля ви се, аз отговарям за думите, които казвам.
Нашето становище, което внесохме в комисията, както виждате, накрая е подкрепено от всички специалисти, които всъщност присъстват тук, така че няма да ги изреждам.
Все пак искам да обърна внимание на факта – аз не го знаех това преди да започна да работя по становището – че нашият Върховен административен съд се е изказал два пъти на тази тема и два пъти е казал „не“ на тези искания да бъдат препоръчителни ваксините със съответните аргументи, които са много добре изложени в решенията на съда.
Искам само да прочета няколко точки, с които всички специалисти, които присъстват тук, са съгласни, защото този текст беше съгласуван предварително и той се състои в следното:
„Ние като медицински специалисти сме напълно убедени в необходимостта от изпълнение в максимален обхват на имунизационния календар, за да няма риск от завръщането на болести, отдавна забравени в нашата страна като дифтерия, тетанус, вариола, полиомиелит и други. Например въвеждането на имунизацията против хепатит В доведе до рязък спад на тази заболеваемост в страната. Всъщност чрез нея се предотвратяват и късните усложнения на инфекциите, водещи до трайно инвалидизиране и повишена смъртност. Хроничен хепатит, цироза и първичен чернодробен карцином.
През 20-ти век продължителността на живота е увеличена средно с 30 години. Всички специалисти смятат, че от тези 30 години 25 се дължат на въвеждането на ваксините.“
РЕПЛИКА: Не е вярно това.
ВЛАДИМИР ПИЛОСОФ: Може да не ме прекъсвате. За България се отнася същото, господине.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля ви, не прекъсвайте говорещия. Спазвайте приличие, за да не излагаме народното представителство.
ВЛАДИМИР ПИЛОСОФ: Необходима е дискусия с пациентските организации, включително и с тези, които са открити противници на имунизациите. Отнасяме се с разбиране към тези искания, настояващи за свободен избор на родителите да ваксинират или не своите деца. Подобно решение обаче изисква изключително задълбочена и внимателна подготовка с отчитане интересите както на привържениците на свободния избор, така и на цялата останала част на обществото, като се вземат предвид всички специфични за страната социално-икономически предпоставки и възможни последици от такова решение.
Ще е необходима промяна в огромен брой нормативни документи. Съгласно действащата нормативна уредба, когато са налице трайни противопоказания, и сега децата, подлежащи на задължителни имунизации, се освобождават по реда на Наредба № 15 – временно или въобще. В много страни, за които се смята, че има свободен избор, всъщност се правят други рестрикции, аз ви казах вече за такива.
Същевременно трябва да се признае, че недоверието към ваксинопрофилактиката се дължи както на активността на антиваксиналните движения, така и на липса на официални източници, на достоверна и компетентна информация. В страната не се прави ежегоден – подчертавам – публичен отчет за изпълнението на имунизационната програма, не че няма такъв отчет, няма и постоянно действаща програма в тази насока. Бавна е понякога професионалната реакция в случаите, когато в пресата или в други медии се появи информация за усложнения или смърт, за които се подозира, че са свързани с ваксинопрофилактиката. В тази насока е необходима сериозна, допълнителна организация.
Сериозно внимание трябва да се обърне на въпросите за ваксинопрофилактиката в учебните програми на студенти и специализанти и, апропо, не само по медицина. Необходимо е редовно провеждане на информационни кампании сред всички медицински кадри – лекари и специалисти по здравни грижи – в такива кампании трябва да се включат и педагогическите кадри. Това са седемте точки, които исках специално да прочета. Становището е подписано от голяма част от присъстващите тук специалисти.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Пилософ.
Госпожо Александрова, имате думата според правилника на нашата комисия да се изкажете и повече няма да имате възможност да се изказвате по същество.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: В такъв случай ще трябва да ме изслушате.
По повод на изказването на госпожата от Национална пациентска организация – много се извинявам, не й запомних името – тук пред мен са официални данни за даренията на „Глаксо Смит Клайн – България“ ЕООД към пациентските организации. Специално на Национална пациентска организация са дарявани стотици хиляди лева. Изобщо не очаквам в никакъв случай те да застанат против ваксините, тъй като те получават едни много добри пари от там. Това, едно.
По повод на това, което казвате, че в държавите, в които ваксинирането е препоръчително, а не задължително, имало други механизми за постигане на висок имунизационен обхват, затова, че не могат да отидат в детска градина, в училище и т.н., в смисъл, децата не могат да се социализират.
Пред мен стоят писма, които са отговор от Министерството на здравеопазването на Швейцария, на Швеция, на Германия, на Австрия, Люксембург и други, които казват, че това е една манипулация и че по никакъв начин хората, които не ваксинират децата си, не са санкционирани. В смисъл, те не отпадат от системата. Разбирате ли, Вие лъжете.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Много моля да си мерите думите по отношение на уважавани специалисти в медицината в България, които Вие, предполагам, не познавате. Затова моля Ви поведението Ви да бъде съобразено с мястото, на което се намирате и това, че все пак сте народен представител.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Ако обичате, да не ме прекъсвате.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ако обичате, не разваляйте добрия тон на комисията. Ние не сме свикнали на такова поведение.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Абсолютен добър тон държа, какво? Изказвам се и не ви харесва?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате друга представа за добрия тон.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: По повод това, че нямало медицински данни за смъртни случаи и вреди, нанесени от ваксините. В изданието „Ваксинални реакции и усложнения при имунизации срещу вариола на проф. Тихолова и Ганчева в „Медицински преглед“ са описани 15 смъртни случая и множество тежки, нежелани реакции от противовариолната ваксина.
Друго, шествалентната ваксина, която поставяте в момента, е с неуточнено ниво на безопасност. Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото установяване на нова информация относно безопасността. Сега някой да отрече това нещо за шествалентната ваксина.
Друго нещо искам да ви попитам. След като първата ваксина, която се поставя, след като е родено детето, е БЦЖ, защо в България има 27 заболели на 100 000 души при положение, че всички са ваксинирани против туберкулоза, а в страни, където тази ваксина не е задължителна, са в пъти по-малко заболелите от туберкулоза. Да ви попитам!?!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Приключихте ли?
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Не!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Регламентът за изказване е три минути.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Другото, което е, вие казвате, че нямало доказана връзка между ваксини и аутизъм и други заболявания. В Америка това е доказано и е признато от Щатски съд. Аз мога да ви предоставя отговорите от тези страни, за които говорихме. Това е в общи линии.
В крайна сметка всеки би трябвало да има право на избор. Защо смятате, че разбирате повече от страни като Германия и други, в които ваксините са препоръчителни? Защо там са препоръчителни, а при нас трябва да са задължителни? Моля на този въпрос да ми отговорите. Ние искаме да бъдат препоръчителни. Ние не сме против ваксините, искаме да бъдат препоръчителни, както са в 18 страни от Европейския съюз.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова. Може би някои от многоуважаваните от мен професори и специалисти в различните области на медицината ще могат да обяснят на госпожа Александрова защо имаме определен процент на туберкулоза в България, как това е свързано с ваксинопрофилактиката или защо е имало усложнения от вариола.
Може би проф. Кантарджиев? Заповядайте, господин професор.
ТОДОР КАНТАРДЖИЕВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, господа заместник-министри! Да започнем от туберкулозата. Да ви кажа, че трябва да сме горди, че за десет години в нашата страна намалихме два пъти случаите на туберкулоза за година. Това мога да ви кажа, че е едно голямо постижение в света.
По отношение на ваксината за туберкулоза защо се прави на малките деца. Това е фактически начинът тази ваксина да действа. Тя действа, когато имунизираш новородено, защото го пазиш от възпаление на мозъка, така наречения туберкулозен менингит.
Бащата на проф. Тихолова е лекувал преди 60 години туберкулозен менингит. Вие сте млада и не си спомняте тези хора с големите глави, които ходеха по улицата. Това са хората, преживели туберкулозния менингит, който се лекуваше със стрептомицин. Вкарва се в гръбначния канал и оглушават на 100 процента.
Сега ще ви кажа, че туберкулозната ваксина пази бебетата и ние затова ги имунизираме, защото, ако има случайно в семейството туберкулозно болен, да не направят туберкулозния менингит. Туберкулозната ваксина на 100 процента не пази. При възрастните даже тя няма голямо значение. Дали аз ще се разболея от туберкулоза, няма голямо значение дали съм ваксиниран или не съм. Но за децата е много важно. Затова именно държим в нашата страна бебетата да бъдат ваксинирани. Повярвайте ми, при бебетата тя не дава почти никакви усложнения.
По отношение на аутизма. Много се спекулира и това може би най-много плаши четящите майки в нашата страна. Доказа се, че тази публикация на английския учен Уийтфилд е от 14 случая, след което случаят беше разгледан и излязоха много публикации – 460 случая, 800 случая. Оказа се, че няма никаква връзка между ваксинациите. Даже Американската асоциация на лекарите отне лекарските права на този лекар именно за изнасяне на тенденциозни, неверни данни. Но лошото беше направено.
Затова мога да ви кажа, че ние лекарите сме съгласни, че трябва да се обяснява много повече на обществото. Тук сме в дълг на обществото. Даже оттук апелирам за една национална програма, която може да направим по отношение на ваксините, която да е адресирана към цялото общество и задължително към обучението на децата. Извинявайте, осем реда има в учебника по биология за осми клас за ваксините. Това според мен не е достатъчно за образованието на хората и е крайно недостатъчно пък за образованието на бъдещите майки.
За да не взимам думата по-нататък, госпожо председател, ще ми позволите да кажа становището на научния съвет на Националния център. Това е институция от 135 години, която се бори с инфекциите в страната. Категорично считаме, че Комисията по здравеопазването не трябва да приема поправките в закона.
За да кажа нещо, което досега не беше казано, защото почти всичко е казано, дайте да погледнем – хайде – не от медицинската, не от моралната гледна точка, а от икономическата. Не можем да си го позволим. Падне ли имунизационният обхват на 30 процента, както най-вероятно би паднал за важни болести като дифтерия, детски паралич, това значи, че трябва да поддържаме огромни резерви от тетаничен серум, от противодифтериен серум. Това би натоварило нашата здравна система и в края на краищата, дайте да възстановим тогава и санаториумите в Наречен. Въпросът е много сериозен.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Кантарджиев.
Има ли други становища, изказвания?
Заповядайте, проф. Литвиненко. Имате думата.
ИВАН ЛИТВИНЕНКО: Мисля, че основното опира до информираността. От това зависи доколко бихме могли да разчитаме на една ваксина, която не е задължителна, да бъде направена в обществото. Фактът, че вносителите на този законопроект коментират вариолата, значи те не са подготвени да внасят подобен род закони. Извинете, но ако медицината досега в своето многовековно развитие е унищожило една болест, тази болест се казва вариола. Това – за сведение.
Втората болест, която човечеството е на път да унищожи, това е полиомиелитът. Аз не зная, но може би вие не сте виждали деца с полиомиелит, аз съм виждал и деца, и възрастни, преживели полиомиелит. По-тежка инвалидизация от това няма. Не знам дали някой от народните представители е виждал дете, прекарало субакутен склерозиращ паненцефалит – едно стволово същество, по-зле от едно животно. А това е заплахата, ако падне имунизацията за хората, защото това е следствие на проболедуване от морбили.
Това са толкова елементарни неща, които вие не знаете, след като говорите за това нещо. Направете литературна справка в страните, които изброихте, където е оставено на избор, с колко процента се е увеличила заболеваемостта от коклюш. Може да умре дете от задушаване. До сто пъти – има публикации, мога да ги извадя от чантата си в момента. Мисля, че това, което вие правите в момента, не е сериозно.
Ако в някакво бъдеще време – това подлежи на обсъждане – се премине към такава стъпка, то трябва да е съобразено, първо, с обхвата от имунизации, за което Вие не говорите. Второ, с конкретната обстановка в страната. Давате ли си сметка с толкова много емигранти от страни, където все….
(Реплика от госпожа Александрова, която не се чува)
Извинете, госпожо, Вие сте политик.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, запазете благоприличие, госпожо Александрова. Изслушвайте говорещите. Иначе ще Ви помоля да се отстраните от масата.
ИВАН ЛИТВИНЕНКО: Става дума, че тези емигранти идват от райони, където все още има полиомиелитни случаи - див щам, което е абсолютно сериозна заплаха, плюс една Украйна, която също се намира много близо, откъдето могат да дойдат. Има и дифтерия.
Но исках да кажа друго. Преди няколко години аз имах неудоволствието да представям страната ни в СЗО по този въпрос – имунизациите. Знам колко беше обхватът в този момент в Украйна – 74 процента тогава. Сега считайте, че е много по-малко. Опасността е от взрив, а ние сме съседи. И точно в този момент Вие да прокламирате този начин на поведение и на избор, на информирано съгласие, мисля, че не сте в час във времето.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Литвиненко.
Доц. Мангъров, имате думата.
Господин Димов, нямам основание да Ви дам думата. Вие не сте народен представител и не виждам даже какво търсите на тази маса.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Аз исках само да взема думата….
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, господин Димов, не съм Ви дала думата.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Само да Ви обясня защо съм на тази маса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Вие не сте по никакъв начин представител на нито една организация.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Тъй като Вие искате да ме отхвърлите, аз говоря в качеството на заместник-председател в предния парламент на Комисията по здравеопазването и мисля, че тъй като съм се занимавал, мога да кажа няколко компетентни думи. Затова съм на тази маса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Сега не сте избран за народен представител. Моля Ви, да не самоуправствате и да не си вземате думата сам. Не съм Ви я дала. Слушаме доц. Мангъров. Моля Ви да замълчите.
АТАНАС МАНГЪРОВ: Само да кажа, че тук преди малко госпожа Пенка Георгиева каза, че циганите много се имунизирали. Само преди пет години имахме епидемия от морбили, което засегна 24 000 души. 95 на сто от тях бяха цигани. 24 деца загинаха. През нашата болница всеки ден минаваха по 100 – 120 души. Безкрайна върволица. Болницата още не може да се измирише. Това е нещо ужасно.
Трябва ли това нещо да го повторим, за да може на някои хора да им влезе в главата, че от тези неща се умира. Хората са българи, турци, цигани, евреи, арменци, французи. Няма значение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Мангъров.
Проф. Тихолова, понеже бяхте цитирана от колежката, може би искате думата? Заповядайте.
МАЙДА ТИХОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги! Поласкана съм извънредно, че бях цитирана с една обзорна публикация от преди повече от десет години, която, да, описва на хората, които действително се интересуват от медицина и от ваксинации, какво е било във времето. Но вие не сте прочели изводите или този, който Ви е посъветвал това да прочетете, този текст, който дълбоко неразбрано е интерпретиран, че всъщност в света няма такива ваксини, които да имат такива странични реакции. Това са съвременни ваксини и понеже аз имам за съжаление 40 години професионален опит да лекувам инфекциозни болести, да лекувам и всички абсолютно тежки ваксинални усложнения, а то има определение за това кои са леки, средно тежки и тежки, са минавали през ръцете ми. Аз не познавам едно тежко ваксинално усложнение при дете съобразно определенията на FDI и EMA, което да е умряло вследствие ваксинация. Но да е доказано умряло.
Така че, моля, ако Вие имате един такъв случай, моля Ви, представете го. Това са спекулации и различни интерпретации на факти.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Тихолова.
Има ли народни представители, които искат да вземат думата?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам да благодаря на всички хора, които са се постарали да направят и да напишат своите становища. Държа да отбележа, че много внимателно се запознах с всяко едно становище и искам предварително да заявя, че може би съм в конфликт на интереси поради простата причина, че мога да опиша агонията на четиримесечния си син, който стана жертва на ваксина, както и агонията на 14-годишния ми син, който също стана жертва на ваксина.
Освен всичко мога да опиша и агонията на медицинските лица, които вдигаха ръце и не знаеха каква диагноза да поставят на четиримесечния ми син и накрая, за да се излезе от ситуацията, беше поставена диагноза на руски език „Бичий глаз“, което в превод на български означава „биволско око“.
Но аз днес ще се абстрахирам от тези мои лични преживявания, защото мисля, че те не са полезни. Затова наистина благодаря на всички хора, които се постараха да напишат тези становища. Просто искам да изразя моето мнение на обикновен човек, днес дори и на пациент.
Всъщност в цялата дискусия изникна едно основно нещо, около което мисля, че всички се обединиха, нещо, за което съм пледирал и аз в своята скромна практика и своя скромен живот, а именно информирано право на избор. Аз ще допълня обаче към тeзи няколко думи още една – информирано право на избор, което е подчинено на предварително планиране.
Искам да уведомя колегите, че допреди малко се водеше между другото един наистина безсмислен спор, който за съжаление винаги е продиктуван от нечетенето. Много правилно каза професор – извинявам се, наистина не му запомних името, защото имаше шумотевица – много правилно цитира Наредба № 15. Всъщност в Наредба № 15 и сега фигурира така нареченият препоръчителен избор на имунизацията, защото днес говорим не за ваксинация, а за имунизация. Когато тази възможност е предвидена, някак си става безсмислен разговорът, който е предложен от колегите в техния законопроект.
Само че това, което е важно и е полезно като дискусия, е всъщност да обърнем внимание на няколко основни неща. Аз се радвам, че днес тук е и господин Хасан Адемов, защото съм убеден, че в някои от тезите, които ще изразя, той ще ме подкрепи, колкото и странно да ви звучи, и то като експерт.
Първо, няма спор, че съгласно Конвенцията за защита правата на детето, детето е носител на права. Това, на първо място. Тук няма никакъв спор по този въпрос. От тази гледна точка обаче изразител на неговите права е неговият родител, настойник, осиновител. Няма да навлизам в безсмисления дебат полезни ли са, вредни ли са ваксините. Той е експертен дебат и е вредно да се води на такова ниско ниво. Защото аз мога да подведа дебата по съвсем друга плоскост. Например дали наистина ваксините са помогнали, при положение, че човечеството се развива, неговата хигиена става много по-добра от тази, която е съществувала например през 19-ти век. Дали например, ако ние подхождахме по този начин, че ваксините са истинската причина за унищожаването на редица заболявания, не бихме подходили по същия начин, тъй като тук ще става въпрос за превантивни мерки, за профилактика? Бихме ли подходили по същия начин да въведем задължително определен режим на хранене на всички тези деца, които са носители на права, защото в първата фаза на здравето на човек е правилният начин и здравословно хранене.
И когато говорим за туберкулоза, тъй като аз съм израснал в такъв санаториум, там, където бяха туберкулозноболните и не съм се разболял от туберкулоза. Нещо повече, дори не съм ваксиниран и имунизиран, а съм израснал между такива хора. Това е белодробната болница в гр. Велинград. Нещо повече, баба ми, която също там е живяла, тъй като върху нейна земя е построена болницата, почина на 94 г. от естествена смърт, без да е имунизирана.
Но това, пак казвам, принизява нашия дебат. Въпросът е, когато ние правим тези разговори и ги водим по този начин, не би ли следвало, ако подхождаме по тази логика, да задължим децата, всички да следват един здравословен начин на хранене, който включва определените продукти с витамините, минералите, аминокиселините и т.н.
Интересно обаче, това нещо не съществува като задължение. Нещо повече. Аз не чух уважаваните специалисти – наистина изпитвам уважение като към медицински лица, като лекари, защото съм убеден, че те са спасили много човешки животи и най-малкото затова заслужават едно дълбоко уважение тези хора.
Но аз не чух нещо важно. Всъщност, пак повтарям, говорим за профилактика. Никой обаче не спомена един интересен факт. Вие всички сте полагали Хипократова клетва и в тази Хипократова клетва знаете, че има едно изречение, което казва, че лекарят, дори да знае, че с малко ще навреди на пациента, той не трябва да прилага този метод на лечение.
Сега задавам простичкия елементарен въпрос. Никой от вас на мен тук не ми даде и в становищата не прочетох дали пък случайно, ако аз избера друг метод за профилактика за моите две деца, както съм го направил, дали този метод на профилактика няма да се сблъсква – така лаишки го казвам – с определен вид ваксина? Отговор няма.
Момент. Слушах Ви внимателно, не Ви прекъсвах, бъдете и Вие възпитан, нали? Бъдете и Вие възпитан.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, не влизайте в диалог. Нека запазим добрия тон на комисията.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз Ви слушах много внимателно, никого не прекъснах наистина, нека да се уважаваме. А пък може би разбирам и от медицина, така че недейте много да прекъсвате.
Да продължим обаче по-нататък. По този въпрос отговор няма. Има обаче десетки становища на не по-малко уважавани медици – професори, академици дори – руски, американски, немски, които категорично потвърждават и заявяват също в техните становища, които ние също можем да ползваме като грамотни граждани, завършили съответните висши образования, които по нищо не отстъпват на вашите висши образование, най-малко като грамотност…..
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Всички народни представители ми правят забележка, че съм Ви дала твърде много време думата. Моля Ви да се съобразявате с правилника и да се организирате и да приключвате.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Умишлено засичах всеки един от изказващите се колко време се е изказвал. Имаше изказващи се по становища, които се изказваха 14 минути. Аз се изказвам точно 3,5 минути. Така че, да не Ви припомням пак, че сме равни.
Та, продължаваме нататък, за да бъдем аргументирани. Тези становища са точно противоположни на всички тези становища, които чухме днес тук. Интересно обаче защо никой не ги коментира тези становища? Никой! Мога да ви кажа, че една голяма част от тези епидемии, които са ставали, категорично е доказано, че човечеството не се е преборило вследствие на ваксините с тях. То се е преборило следствие на подобрената хигиена, вследствие на подобрения начин на хранене. Защото, ако вие едно ваксинирано дете – ако искате, можем да направим много такива опити – ако едно ваксинирано дете против туберкулоза например, го поставите в едни крайно лоши условия на живот – с мухъл, с влага, с лошо хранене – бъдете сигурни, че то ще се разболее от туберкулоза, защото няма шанс да не се разболее. Ваксината няма да го предпази.
Има ли някой от вас тук специалистите да даде 100 процента гаранция? Няма!
Затова днес дебатът стои по съвсем друг начин и този дебат, че всеки български родител като законен носител на права на своето дете има право да получи информираното право на избор и то да бъде освен всичко планирано, за да не товари допълнително системата на здравеопазване с допълнителни разходи. Нещо повече. И сега в току-що приетия на първо четене закон за семейните помощи за деца, предложен от Министерския съвет, се предвижда по чисто административен път, ако родителите не представят документ, че техните деца са имунизирани, да не могат да получават тези семейни помощи по закон. Това е внесено и е минало на първо четене. Да, то е отдавна, но искам да кажа, че и в новия ще съществува.
Иначе казано, на кого е необходимо чисто административно да налага едно задължение? Аз питам: това право ли е или административно наложено задължение? Нито едно административно наложено задължение не води до добро. Съгласен съм с господин Адемов, че българското общество навярно не е узряло още. Но това не означава и това не е довод да не се води този дебат и да не се търси начин за информираното право на избор.
Иначе, на всеки нормално трезво мислещ човек му е ясно, че огромна част от медицината е тотално подчинена на фармацевтиката и огромна част от лекарите са се превърнали в дилъри на фармацевтични продукти.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги и гости, някой иска ли да вземе дума от представилите становища?
Заповядайте, доктор Кунчев.
АНГЕЛ КУНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители, господин министър, господа заместник-министри! Наистина се казаха много неща. Затова ще бъда кратък.
Разбира се, че такъв дебат може да бъде воден и никой не е против това. Ако аз лично съм против нещо, то е да има майки, които идват, не питат какво се прави на децата им, не знаят какво се прави на децата им, не се интересуват какво ще се случи. Ние не търсим това, напротив. Имаме отговори на всеки един въпрос, свързан с ваксината – и за аутизма, и за мултиплената склероза, и за атиломерзала, и за това има ли живак във ваксините или няма, как действа, как се отделя, какво количество. Ние имаме отговори на тази въпроси и сме готови да ги покажем.
Тъй като наистина в края на краищата, независимо от теоретичните спорове, е важно, ако ние вземем такова решение, какво ще се случи, аз искам да приведа три примера.
Първо пример – Украйна 1992 г. Промени в соцлагера и отношение към имунизационната програма, че тя е наследство от социалистическото минало и можем да не правим имунизации. Две години натрупване на контингент, жестока дифтерийна епидемия, която прескочи в Латвия и в Литва, 420 умрели деца, родители и медицински сестри.
През 1990 г. - Калифорния. Не знам дали знаете, но в Съединените американски щати всеки щат има собствена нормативна база в това отношение. Има щатове, където имунизациите са абсолютно задължителни, има и такива, където можеш да декларираш по различни причини – медицински, религиозни. Единствено в Калифорния не се искаше никакви причини. Просто отиваш, подписваш, не искам имунизация и точка. В момента парламентът връща задължителните имунизации. Защо? Защото има жестока морбилева епидемия.
И едно съобщение от вчера. Получихме искане от Испанската страна, ако имаме възможност, който има в Европа, да помогне с дифтерийния „аматоксин“, защото възникна първият случай вчера на четиригодишно дете с дифтерия, в много тежко състояние, на което беше приложен френски антитоксинов серум с изминал срок на годност година и половина и все пак това го спаси. Това става в резултат на това, че родителите са отказали имунизация.
Това ни чака като резултат. Иначе ние теоретично можем да си говорим колкото си искаме. Прави сте за много неща, да, не обясняваме достатъчно, да, трябва да сме много по-отворени, трябва да има сайт, трябва да има информация, трябва да има предавания. Ще се опитаме да го направим, но не настоявайте на това, защото резултатът ще бъде трагичен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кунчев.
Има ли други народни представители, които искат да вземат думата? Не виждам.
Прекратяваме дебата и пристъпваме към гласуване.
Вече заявих, че нямам основание да Ви дам думата, господин Димов, не сте народен представител, нито една правителствена, неправителствена група не представлявате. Много Ви моля да не влизаме в диалог. Пристъпваме към гласуване.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Госпожо председател, няма да кажа нищо по Ваш адрес, не се притеснявайте. Искам да кажа няколко думи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Няма да Ви дам думата.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 554-01-83, внесен от Волен Николов Сидеров и и група народни представители на 29.04.2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 2, "против" - 13, "въздържали се" - 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 554-01-83, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 29.04.2015 г., не се приема на първо гласуване.
Обявявам пет минути почивка.

(след почивката)

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Продължаваме заседанието на комисията с точка втора от дневния ред:
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Започваме по реда на парламентарните групи.
Първият въпрос, който ще бъде отправен към министъра на здравеопазването от името на парламентарната група на ГЕРБ е във връзка с публикации в медиите, свързани с оплакването на гражданин, че е доплатил значително количество средства за онколекарство за болния си баща.
Дали сте се запознали със случая, господин министър, и имате ли обяснение и становище по така изнесената медийна информация? Имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Понеже ми зададохте този въпрос днес в пленарна зала, направихме проверка. Ще прочета част от становището всъщност на Националния съвет по цени и реимбурсиране, към който сме отправили пък нашето питане във връзка с публикациите в медиите.
Става въпрос за лекарствен продукт коутит 50 мг, по 10 таблетки в опаковка с притежател на разрешително за употреба „АНЕСФАРМА“ АД.
В Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък са включени лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание и заплащани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. За тази позиция са 7 броя лекарствени продукти с международно непатентно наименование „викаутамит“, едното от които е въпросният коутит, за който гражданинът сигнализира, че му е било изискано доплащане. Всички те са с концентрация на активно вещество еднаква – 50 мг в 1 таблетка. Лекарствените продукти са с различна окончателна опаковка, като само въпросният коутит от 50 мг. опаковка е от 10 броя, а останалите продукти съответно в опаковка по 28 и 30 броя. Дефинираната дневна доза е 50 мг. Тоест, една опаковка от 30 или 20 таблетки постига пълния месечен курс на лечение с този медикамент, докато при 10-те броя са необходими три опаковки за един месец.
Посочените в сигнала 9 опаковки са за тримесечна терапия. Съгласно нормативната уредба и не мисля, че някой от народните представители ще има против това просто да изясним за обществото, че Националната здравноосигурителна каса заплаща 100 процента от стойността на опаковката, формирана на база референтна стойност. Референтът в тази група се нарича юнистик от 50 мг, филмтаблетка с 28 таблетки вътре, с цена на опаковката 24 лв., която се заплаща от Националната здравноосигурителна каса в размер на 24 лв., тоест, на 100 процента, както е за тези медикаменти, защото това е част от хормонотерапия при определен вид карцином. Останалите лекарствени продукти имат максималното доплащане за пациента, както следва: 49 ст. за опаковка, която се нарича бикозан 50 мг, 57,87 лв. за въпросния коутит от 50 мг. или пък в случаи, когато има допълнителна отстъпка от Националната здравноосигурителна каса, за което Националната здравноосигурителна каса може да каже, но може би не от този формат, пациентът може да плаща по-ниско. Тоест, гаранцията от гледна точка на спазване на закона, това, че държавата осигурява на карценомноболните тази хормонална терапия, е спазена. Имаме референтен медикамент, който се заплаща 100 процента.
Ние ще се свържем, разбира се, с хората, които са подали този сигнал, и ще ги насочим към съответния начин на подобряване на терапията. Тук просто става въпрос за изписан медикамент, за който трябва да е ясно и на изписващите лекари, че всъщност не е на 100 процента реимбурсиран.
Благодаря ви. Надявам се, че отговорих ясно на Вашия въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, господин министър. Аз мисля, че бяхте достатъчно ясен и конкретен.
Затова сега давам думата на колегите от Коалиция БСП – Лява България.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, аз няма да Ви задам толкова подробен въпрос, за да измъчвам екипа да Ви подава листчета покрай Вас, при цялото ми уважение към Вас.
Но не мога пак да не задам въпроса какво се случва, от една страна, с карето в Александровска болница, с това гражданско обединение на болниците, където новоизбрания управител някак си буквално с пет изречения в едно интервю опроверга цялостната Ваша теория за съкращаване на администрация, за икономии и т.н.
Това, от една страна. Не Ви затруднявам с отговора на този въпрос естествено. Ще Ви помоля да доразвиете въпроса затова, което пак циркулира по медиите, но никъде не успях да го прочета по нормативните документи, в това число и в Закона за лечебните заведения, който предстои да гледаме на първо четене в парламента – като как точно си представяте приватизацията на лечебни заведения и като как точно тези лечебни заведения, които по правила тепърва касата ще сключва договор с тях и ще им заплаща услугата? Тези, които ще отпаднат от такива договори, в това число и държавни, и общински и други болници, като какво ще се случва с тях? Тях ли ще приватизираме?
Просто малко повече подробности, за да бъдем обективни, когато и нас питат, да обясняваме по темата.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов, макар че става въпрос все още за законопроект, който предстои да бъде разгледан.
Господин министър, надявам се, че ще бъдете така любезен да разясните.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! По първия въпрос. Всичко, което сме казвали неведнъж от гледна точка на това гражданско сдружение, създадено, за да оптимизира административните услуги в карето на Висшата медицинска академия, то си работи и на базата на първоначалните анализи се правят допълнителни разчети. Тоест, нищо различно не мога да ви кажа.
А това, което каза господин Ангарски, то е точно така. В смисъл, това общоадминистративно звено, то нито ще съкращава, нито ще уволнява, нито то ще прави нещо различно от възложеното му. Тоест, господин Ангарски е прав. Тоест, болниците ще намалят тази част от административния персонал, чиято работа ще бъде поета от това звено. В това отношение няма разминаване между целите на гражданското сдружение и това, което господин Ангарски формално отговори на въпроса „колко хора ще съкратите“. Той няма да съкрати нито един човек, напротив, ще назначи.
Да не се връщам още веднъж на аргументацията „защо“ и „как“ – мисля, че няколко пъти говорихме за това нещо.
По въпроса за приватизацията. Двата процеса нямат нищо общо един с друг. Дълбокото ми убеждение и мисля, че в това отношение тук няма да има различно мнение, най-малко изхождащо от фактите е, че забраната за приватизация на лечебни заведения, на огромна група лечебни заведения по-късно претърпя определени промени. Всъщност през 2001 г., ако не се лъжа, късната част на 2001 г. се случи това нещо, всъщност доведе до формирането на двете паралелни мрежи – на държавно-общинско и на частно, защото възможността частен капитал при доказана полза, доказана възможност за инвестиция в по-модерна апаратура и задържане на човешки капитал, нямаше възможност да инвестира в наличните инфраструктури и по същество се роди паралелната частна инфраструктура.
Механизмите, заложени в Закона за лечебните заведения – тук може би наистина ще имаме достатъчно време да говорим за това – са свързани със задължителна здравна карта, която да определи гарантиращите потребността по обективни показатели – средноевропейски показатели, здравно-демографски характеристики на населението на областно и на междуобластно ниво. Тези от тях, които гарантират това нещо и отговарят на това нещо, съответно Националната здравноосигурителна каса ще сключва договор с тях и в никакъв случай с нови, които са свръхпродукция на база доказани потребности.
В това отношение формата на собственост при доведената до нормални – нормални наистина, аз дори не казвам оптимални – граници здравна инфраструктура през националната здравна карта, формата на собственост в рамките на тази инфраструктура не би трябвало да има значение нито за мен, нито за вас, независимо от политическите ни убеждения.
Това, което правим по същество, е да направим един различен режим за това, да извадим този така наречен забранителен списък, при който и в момента там може да се случи приватизация. Това минава през решение на Народното събрание. По предложение на министъра Министерският съвет да взима такова решение.
Поне моето впечатление е, че доста късно правим този акт. Но, когато имате вече наистина приведена в нормалност като количествени показатели здравна инфраструктура, тогава в рамките на тази здравна инфраструктура, тоест, ако в един град по нормите на здравната карта се докаже нуждата от това да има пет болници например, каква ще бъде идеята на потенциалния инвеститор да инвестира. Ако той наистина иска да инвестира, убеди управлението, че инвестиционният му план защитава публичния интерес, има повече възможности от държавата или общината, която, да кажем, е собственик в момента на лечебното заведение, може да бъде дадена тази възможност.
Тоест, формата на собственост няма отношение към цвета.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За уточняващ въпрос, заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря Ви, господин министър. Може би завоалирано зададох въпроса. Първо, благодаря за отговоря. Дотук разбрахме, че администрация няма да се съкращава. Предвидените намаления няма как да се случат, но вече започва да се изхранва една нова администрация, която тепърва ще се развива. Това – за карето!
Второто, това, което казахте дотук: национална здравна карта! Налагаме всичко извън картата - хипотези какво да се прави.
Аз Ви зададох малко по-различен въпрос съобразно това, което цял ден гласуваме, че касата не заплаща, а купува –хипотеза: утре касата на база някакви критерии, които тепърва ще се пишат, доколкото разбрах, не сключва договор с болница „Х“, областна болница еди къде си. Какво ще прави през тази година областната болница „Х“, която няма да има договор с касата, на която същевременно Вие сте собственика? Какво ще се случи? И тя ли ще замине по трасето, изпаднала от здравната карта или?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата за отговор, господин министър, макар че много различни бяха хипотезите, които се изложиха в едно питане.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Ще се опитам да отговоря, госпожо председател, още веднъж, защото вероятно или възможността ми за изказ или вашата възможност за чуваемост не съвпадат.
Административното звено през гражданското сдружение в карето на бившата Медицинска академия няма за цел да съкращава. То има за цел да назначи ограничена по количество професионална и адекватна на съвременния живот администрация, която да отбремени болницата от това. Съкращенията ще бъдат от състава на администрациите и стопанските блокове на болниците. Надявам се, че този път съм ясен. Ако не, ще трябва още веднъж да го кажа по друг начин.
Вече надявам се, че не сте убеден в това, което казахте, че сте убеден преди малко.
Вижте, здравната карта и критериите за достъпност, критериите за комплексност, критериите за качество, които са част от философията и на закона, който разглеждате в момента, и на последващия закон, който вчера Министерският съвет гласува. Те не разглеждат болниците и лечебните заведения спрямо вида собственост, а дали наистина отговарят на тези обективни критерии. Дали тя ще е държавна, дали ще е частна, дали ще е общинска, това от гледна точка на изработването на картата и възможността на Националната здравноосигурителна каса да сключва договор с тях няма и не бива да има значение. След всичките ни баталии ляво – дясно, все пак сме достигнали до едно нещо, че формата на собственост няма значение. Въпросът е тя да изпълнява максимално добре това, което изисква от нея този, който плаща. Този, който плаща, е касата, а тя плаща от наше име, защото вместо нас знае доста по-добре – ние това право сме й делегирали – да управлява нашите пари – доста по-добре кои болници могат да отговорят на тези условия.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата парламентарната група на Движението за права и свободи. Кой ще задава въпрос?
Заповядайте, доктор Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги!
Аз бих искал да задам въпрос с оглед на това, че в понеделник се състоя среща, както всички знаем, с ръководството на Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, където се обсъжда с оглед на вече възникналата ситуация, която е неочаквана за всички нас с оглед на предприетите мерки и реформи, а именно дефицитът, който вече се очертава по думите на заместник-министър Кирил Ананиев в едно негово интервю, който е повече, но е поне към 200 млн. лв.
Предложението на ръководството на Националната здравноосигурителна каса за намаляване на стойността на клиничните пътеки с около 18 процента или, ако трябва да бъда по-точен, това, което каза господин Ананиев, е 18,7 процента.
Българският лекарски съюз вече обяви, че не приема тази мярка, защото пътеките и без това са недофинансирани, както всички знаем. Освен това доктор Юлиан Йорданов съобщи официална справка от Националната здравноосигурителна каса за изпълнение на бюджета й до момента, според която за първите три месеца на тази година за болнична помощ по клинични пътеки са изхарчени 26,9 на сто от бюджета, тоест, с 1,9 на сто е завишението. Другите компоненти ги знаете, вече са публикувани в медиите. Мога да ги изкажа.
Същевременно управителят на Националната здравноосигурителна каса доктор Глинка Комитов каза, че се предвижда и се обсъжда извеждане на дейности в извънболничната помощ, нещо, за което също имаше коментари.
Във връзка с това моят въпрос, господин министър, е подкрепя ли Министерството на здравеопазването предложенията на ръководството на Националната здравноосигурителна каса за намаляване на цените на клинични пътеки, за да се овладее преразходът на средства? Ако не се постигне споразумение с Българския лекарски съюз, а това се очертава да е така, ще подкрепи ли министерството по административен ред тази мярка? Подкрепя ли министерството предложението на доктор Комитов за извеждане на дейности в извънболничната помощ, свързани пак в контекста на целите, които вече посочих.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Чакъров, да ме питате дали министерството подкрепя или не възможността цените на клиничните пътеки да бъдат намалени заради определен преразход, това означава да ме питате дали подкрепям заложена в Националния рамков договор възможна клауза, с която са се съгласили Касата и Българският лекарски съюз, министърът го е преподписал и съответно така е станал акт заедно с Наредбата за цени и обеми.
Това, което искам обаче много ясно да уточня, е следното: Не е хубаво така ангро да се говори за нещата. Всъщност на срещата в понеделник между ръководството на Касата и Българския лекарски съюз беше постигната яснота за това, че просто при тези цифри, ако така вървят харчовете на касата, в края на годината е възможно да се оформи 200-милионен дефицит, това не е аналитична база, на основата на която ние, не ние, а ръководството на касата, разбира се, съответно контрагентът й – Българският лекарски съюз – да отидат към отключване на съответна мярка, заложена така или иначе в Националния рамков договор, споделена и от двете организации.
Тоест, целият този анализ и ръководството на касата, и Българският лекарски съюз са съгласни, че трябва тепърва да се прави. Днес след обяд, като свършим тук, имаме среща в министерството с Оперативното ръководство на касата. Има много въпроси, на които екипът на министерството ще търси отговор от страна на Оперативното ръководство на касата. От наша гледна точка има допуснат в тези няколко месеца определен преразход по определени позиции. Аз мога да ви дам справка. Това си говорихме сега с доктор Дариткова, мога да ви дам анализа на министерството, който обаче също не е окончателен, по кои точно позиции, защо, кои са десетте топболници с най-големи харчове, с какво е свързано това, свързано ли е с миграция от други райони или изведнъж там, където се е появила 12-тата болница в определения град, хората в този град са започнали да боледуват два пъти повече.
Тоест, целият този анализ все още не е докрай готов. Моето мнение е – ако питате за моето мнение – че мярката за намаляване на общата цена на клиничните пътеки в цялата държава на този етап все още не е наложителна. Ако нещата вървят така, задължително ще се стигне и до нея. Но има ли болници, които всъщност са влезли в контракта си с касата, защото те са подписали договор на базата на какви определени лимити работят. Има и те са огромна част от болниците и то от структуроопределящите болници. Има ли други, които не са счели за нужно да направят това?
Вие ще видите. Наистина не съм готов още с окончателния анализ и не искам да вадя конкретни неща, като започнем от санаториални комплекси, които се заплащат от касата, няма да коментирам тук дали са частни, държавни, за да не ме репликира господин Райнов, но на 50 легла да имате 2000 пациента при минимален престой на пациента там, за който плаща Касата, 10 дни, това е физически невъзможно. Моят въпрос към ръководството на касата е що чини още районното ръководство на касата там и не е овладяло този процес овреме.
Същото става въпрос и за определени болници, където за три месеца вие имате по определена клинична пътеки много повече от един път хоспитализация. Не можем да кажем още върху колко ЕГН-та се разпростира това, но ако средно това нещо трябва да бъде за три месеца, една клинична пътека, една хоспитализация, има болници, в които това минава 10 – 20, а не 1 процент.
Тоест, за да максимално коректен и да не считате, че бягам от отговора, наистина и това, което иска Българският лекарски съюз, и това, което търси Министерството на здравеопазването, за да мога да дам отговор, наистина трябва да имам пълноценен анализ в дълбочина – по клинична пътека, по клиника, свързано ли е с въвеждането на нова медикаментозна терапия, на нова дейност на тази територия, има ли миграция на пациенти от други части на България към тази нова технология или болница, защото това би било разбираемо, и тогава вече могат да се взимат решенията.
На този етап това, което мога да кажа като мое мнение, е, че, ако трябва да се върви към промяна на договорите или на определени цени и обеми, то трябва да бъде насочено към онези звена, които всъщност не са спазили контракта си с Националната здравноосигурителна каса.
Дали отговорих на въпроса Ви?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За уточняващ въпрос, имате думата, доктор Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: В общия отговор, който дадохте, господин министър, все пак донякъде прозрях Вашата позиция, макар и недиректно изказана.
Първо, въпросът ми не е ангро, защото мога да Ви посоча коя медия къде и по какъв начин е представила позицията на господин Ананиев.
Нека да продължа. Мога да бъде по-конкретен. Да не посочвам точно медията, в колко часа и т.н. Тук има много медии, с цялото ми уважение към тях. Въпросът е, че има конкретна ситуация.
Другото, което искам да Ви кажа, че съм далеч от мисълта да не познаваме процедурите, компетенциите, правомощията, далеч сме от мисълта да предлагаме определени интервенции в разрез с компетенции. В случая има конкретна ситуация и всички сме загрижени за това. В случая не става въпрос само да играем само на опозиционност и да задаваме въпроси, а да търсим решения. Има конкретна ситуация, тенденцията е видна и явна и Вие казахте, че Вашето мнение, доколкото разбрах, е, че не бива да се пипат цените на клиничните пътеки. Но, ако продължи тази тенденция, ще се отиде и към това.
Но и друго казахте, господин министър, и считам, тук вече изцяло отпада нещо, за което Вие пледирате, че трябва да има наистина стриктен, ефективен, адекватен контрол. Една болница, която се е появили някъде, в някой град – говорим хипотетично – ако се е превърнала в толкова силно лечебно заведение, което привлича болни, къде са контролните органи, които трябва да упражняват контрол с цялата строгост на закона и да засекат всякакви тенденции и да чуе цялото общество и ние, че там става нещо нередно, ако стават такива неща. Ако се случват такива хоспитализации, както казахте, нали трябва да има адекватен контрол и средствата, които са общи, които се натрупват на принципа на солидарността в Националната здравноосигурителна каса, трябва да отидат по предназначение.
Така че има много въпроси, на които трябва да имаме отговори. Все пак разбрах каква е позицията Ви. В никакъв случай не визирам едно или друго отношение към Българския лекарски съюз, процедурите, компетенциите, подписването, рамковия договор и т.н. Всичко това е ясно как ще бъде. Но за съжаление тенденцията не е добра. В края на миналата година, когато приемахме бюджета, ние Ви питахме и аз в частност Ви питах на заседание на комисията в з. „Изток“ – ще се налага ли актуализация на бюджета. Дано да не се налага, но, ако вървят така нещата, не изглеждат много оптимистични.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, доктор Чакъров.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! По никакъв начин това, което казвам, не противоречи на това, което Надзорният съвет на Касата от името на нейния председател е казал. А той е казал точно същото – че, ако тази тенденция продължава, може да се очаква дефицит в края на годината в размер до 200 млн. лв.
А това, което казвам, е че това просто само по себе си като тенденция на база големите обеми на Касата – колко касата е платила за болници, колко е платила за лекарства – не може да бъде цялостният анализ, на базата на който да се предприеме наистина сериозни действия като тези, които са записани – още веднъж казвам – със съгласието на контрагентите.
Аз дори част от този анализ го имам. Ето, имам го тук, в компютъра си. Но в крайна сметка това е работа на касата. Ако искате, ще ви кажа някои конкретни неща. Част от големите преразходи: заболявания на хепатобилиарната система – панкреас – само за три месеца има 1200 повече пациента и това коства 1 116 000 лв. в повече; ендоскопски процедури при обструкция на горни дихателни пътища – за три месеца 600 човека повече и 500 000 лв. в повече; бронхопневмония под 18 години – тук бяха педиатри и ги питах дали е имало нещо епидемия, не, не е имало – 2000 пациента повече, 1 млн. лв. в повече. Тук следва физикалната рехабилитация и т.н., където ви казах, че има очевидно несъответствие между легловата база – може би по трима са лежали на легло едновременно да се рехабилитират, иначе няма как да излезе сметката.
Тук въпросът ми, който днес ще задам и към Оперативното ръководство на касата е какво е правило районното ръководство на тази каса, за да допусне това, а то не се е случило днес, изведнъж, а през цялото време се е случвало.
На въпроса Ви за изваждането на определени патологии от болницата в доболничната сфера, това е нещо, по което и екипът на Касата, и министерството, и Българският лекарски съюз работят заедно с течение на месеци и наистина се надяваме, че в скоро време ще сме готови още тази година да можем да предложим такива неща. Има обективни неща, на които мястото им не е в болницата и в целия свят не са в болницата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Ред е на Реформаторския блок.
Заповядайте, доктор Павлов. Имате думата.
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! От групата на Реформаторския блок нямаме въпроси към министъра и екипа му.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Павлов.
От Патриотичния фронт?
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, господа заместник-министри! За да бъда точен във въпроса си и за да бъда разбран, аз също ще се позова на публикация в медиите.
Цитирам дословно: „В периода, в който аз бях шеф“ – не разбирайте мен – „на Касата ние имахме някаква принципна договорка с лечебните заведения да има някаква плановост при приема и тези болни, които могат да бъдат отложени като прием, да бъдат задържани. И болниците спазваха съвсем партньорски добре тези принципи, които бяхме приели. Затова ние нямахме сериозен преразход в болничната помощ – каза доктор Пламен Цеков, бивш шеф на Касата“.
Интервюто е от 30 юни 2014 г.
И само, за да мога да развия своя въпрос, ще допълня какво още се казва: „Категорично има пробойни в начина, по който се финансират болниците – каза още Цеков. По негови думи моделът на клиничните пътеки вече е изчерпал своя ресурс тотално. Той обаче посочи, че от миналата година работата по замяната на клиничните пътеки с така наречените диагностично-свързани групи е спряна, без каквото и да било обяснение.“
Защо си послужих, господин министър, с този цитат? Тъй като наистина в последно време в медиите тече една – за мен лично – обезпокоителна информация, че Националната здравноосигурителна каса ще натрупа 200 млн. лв. дефицит.
От това интервю се оказва, че за пореден път съм бил прав в своите тези, че няма такива листи на чакащи, а има плановост. Интересно защо тази плановост е била контролирана, когато част от тук присъстващите са управлявали, с договорки с лечебните заведения, за да не се случва този дефицит в Касата. Не се ли нарушава тази плановост сега, чрез която да се довежда Касата до дефицит?
Нещо повече. Означава ли – в което аз лично съм абсолютно убеден – че има сериозна недцененост на една голяма част от клиничните пътеки. Пак ще си послужа с медиите, за да не бъда обвинен аз в някакво пристрастие. Вчера гледах едно предаване в една телевизия, където един човек обясняваше, че една промивка на ухо по някаква клинична пътеки струвала 180 лв., а примерно клинична пътека за хемодиализа струвала 140 лв. Тук има специалисти, сигурно разбират повече от мен. Явно е животоспасяваща промивката на ухото за 180 лв. Аз не знам, но съм убеден, че хемодиализата е животоспасяваща и без нея не може. Но те е със скромните 140 лв.
Вторият ми въпрос, тъй като няма да задавам след това въпроси, не следва ли в един експресен вариант да се извърши тази преоценка на клиничните пътеки. Както разбирам и от господин Цеков като специалист, шеф на Националната здравноосигурителна каса по това време, те явно вече са се изчерпали като модел и този модел, както разбирам аз от това интервю, води до непрекъснат преразход на здравноосигурителната каса, сиреч, до натрупване на дефицит в нея
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Аз някак си може би ще се опитам да обединя отговора и на двата Ви въпроса, господин Байрактаров.
Първо, аз благодаря и на Вас, и на доктор Чакъров, че някак си извън разговора, който се води пред много медии наляво и надясно, тук в комисията разговорът е смислен и експертен, защото това е тонът. И, ако си говорим като хора, които имат една цел, а не да си обясняват кой е виновен и кой е невинен, то наистина реалните проблеми са тези. Тоест, наистина планирането на приема спрямо реалната медицинска нужда, а не възможността едно лечебно заведение да придобие максимален ресурс от Касата, трябва да бъде водещо и то трябва да бъде регламентирано наистина през стриктни мерки, защото иначе просто до момента не става.
Ако ви прочета не само за външно ухо, но изведнъж се оказало, че кожните лезии скачат с няколко хиляди и т.н. Тоест, системата намира пробойна.
Тук въпросът, който задавате Вие, е свързан с това дали начинът на исторически принцип на определяне горе – долу, защото говорим си за тези неща, но нека да сме наясно, че всяка една година, всяка една болница всъщност получава определена сума и тя се бюджетира предварително в Касата. Това не е тази година. Нали така? И е ясно горе-долу какъв е обемът пари на база исторически принцип. Дали това е добро или не, от анализите, които правим дотук, е горе-долу ясно, че ако се определи една относително висока възможност за финансиране на определена клинична пътеки или определена група заболявания, болницата, независимо от това дали има реално количество такива пациенти, тя използва тази възможност да вземе тези пари като буфер през случаи, които отчита фиктивно. И това е едно от нещата, които през електронизацията и през пакетите трябва да бъде преодоляно.
Примерно, направихме си справка за инсултите в болниците, за да видите, че това е наистина някакъв тип буфер. Има ясна статистика. Ако на 315 милиона население в Съединените щати годишно имат регистрирани 800 000 исхемични инсулта. В България на 7,5 милиона население има 50 000 случая. Като видите до каква степен болниците напълват по същество това, което предварително е зададено като възможност, ще видите, че всъщност те се стремят към това да оползотворят средствата, които са им зададени, а не се стремят всъщност да излекуват определеното количество болни, които реално имат нужда от това.
Това е механизъм, в който няма невинни. Тук всички заедно сме го създали. И начинът това да се промени, минава през такава рестриктивна година, в която трябва да има административни мерки, защото тази година ограничаването на възможностите на касата за преразход, въздействието върху лекарствената политика – всичко това минава през чисто административни мерки, които малко или повече са несправедливи, малко или повече са свързани с натиск.
Затова и колкото по-бързо се занимаем със законовата уредба на това, дадем оръжие на касата, защото в закона, който започнахме да гласуваме днес и утре ще продължим, там има заложени съвместни проверки на Касата и на Агенция „Медицински одит“. Защото, ако Касата отиде сама – това, което казвате Вие, доктор Чакъров – тя не може да констатира, защото по закон тя може да види дали алгоритъмът на еди какво си е изпълнен и финансиран. От друга страна, явно има възможността да контролира качеството, Българският лекарски съюз има възможността да контролира спазването на добрата медицинска практика. Тоест, по този начин, ама наистина с общи усилия, а не като се замеряме с „кой е комунист“ , „кой е социалист“, можем да стигнем до наистина ясен контрол върху тази система.
От друга страна, законът и философията, която залагаме в него, трябва да може да гарантира максималната прозрачност и максималната ефективност на това нещо. Защото е хубаво това нещо, което днес доктор Адемов каза в залата: трябва да има контрол. Извинете, но какво значи „контрол“? След всеки лекар, след всяка сестра във всяка клиника трябва да има контрольор, някой да контролира контрольора? В смисъл, това е троцкизъм, с който не съм съгласен.
Дали отговорих, господин Байрактаров, не знам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За уточняващ въпрос имате думата, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз Ви благодаря, господин министър. Само искам наистина да уточним няколко неща, защото така представен отговорът, повярвайте ми е доста неразбираем, поне за мен. Ще се опитам да обясня защо.
Неслучайно аз вчера обяснявах на прост елементарен език, че всъщност, за да се случва една дейност, тя на първо място трябва да бъде финансирана, трябва да бъде осигурено финансирането.
Тук водещи лекари ме подиграваха. Но това е реалността. Всъщност неслучайно Ви зададох този въпрос по този начин, защото аз виждам – аз не съм участвал в изграждането на тази система, участвам сега – и искам да нося своята отговорност, че това, което аз съм го дал като принос, ще бъде работещо. Защото не е важно дали само ще осъществявате контрол, по-важно е какъв механизъм ще се създаде. Затова много неща от Закона за здравното осигуряване, който ние разглеждаме на второ гласуване, за ги подкрепям, защото те са част от този механизъм.
Има неща, които не ги подкрепям. Аз например не мога да разбера и затова Ви зададох този въпрос и сега уточнявам. Всъщност каква е ролята на Надзорния съвет на Касата и какви финансови мотиви Вие получавате като министър за една система, която се вижда, че не работи към този момент. Работи по стария начин – правилно казахте – това са заложени предварително механизми и всички тук сега мълчат. Но това е истината. Ние не можем да си затваряме очите и да залагаме механизми, които на мен като финансист ми е ясно с три прочита, че ще доведат отново до дефицит. Качеството на здравеопазването по никакъв начин няма да бъде по-добро.
Вие сте прав, че ние трябва да търсим комплексно лечение на пациента. Ние сме водили този разговор не един и два пъти. Нима не е заложено в този механизъм и Надзорният съвет на Касата не вижда, че някой се стреми да обере – така да се каже лаишки – печелившите дейности, за да прибере големите пари, а пък другите, които трябва да извършват лечение, както се казва, много им здраве. Накрая – дефицит, министърът лош, доктор Глинка Комитов лош, заместник-министрите лоши.
Нека си кажем тези неща тук, за да се знаят.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Господин министър, имате ли нещо да допринесете?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Госпожо председател, само да кажа, че разбирам допълнението на господин Байрактаров като наистина начало на разумен разговор в комисията по въпроса за структурата на управление на Касата. Аз приемам, че твърдият вариант, внесен от правителството, среща разумни аргументи против, но наистина и това, което е сега, не бива да остава. Защото доктор Чакъров пита мен или ще пита доктор Комитов, но някак си няма как да събере трипартидния или четирипартиден механизъм на формиране всъщност на решенията на Касата, за да го пита него. А и да го пита, какво от това? Отговорност ще нося аз, ще носи шефът на Касата, ще носи мнозинството и т.н.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следващият народен представител? Заповядайте, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, господа заместник-министри, колеги! Моят въпрос, господин министър, към Вас е за последните шест месеца колко болници са получили разрешителни – лицензи за работа, и съобразени ли са те с изискванията и критериите на бъдещата здравна каса по видове легла, потребности на населението и в кои райони и области са концентрирани основно?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Ковачка.
Господин министър, дали имате готовност да отговорите на въпроса на доктор Ковачка?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Госпожо председател, доктор Ковачка, това, което със сигурност мога да кажа, е, че има една. Това мога да кажа със сигурност. Но има в различна степен на придвижване на административната процедура от различни болници за искане за вътрешно преструктуриране, за различни дейности. Ние към момента – аз затова моля наистина да не се спекулира повече с този въпрос – министърът няма право да не им даде това разрешително. Тоест, той е задължен по закон и докато изтече административната процедура, съответните проверки и т.н., в рамките на около три месеца аз трябва да им издам разрешително. А дали те ще влязат в параметрите, които Националната здравноосигурителна каса ще очертае, това никой не може да каже. След като се гласува законът по начина, по който се гласува, и критериите, които вие зададете за оценка на това нещо, ще бъдат валидни те. Но наистина моля, ако за всички нас няма съмнение, че тези 400 болници не могат да бъдат толкова, защото половин Европа общо има толкова, тогава всички заедно, независимо дали сме управляващи или опозиция, трябва да дадем сигнал за това, което днес в залата ми обясняваха, че не съм бил прав, но то наистина е така. Ние сме достигнали дотам, че най-сигурната и доходна възможна гарантирана инвестиция е в нова болница.
Какво става със съществуващите? Какво се избира да се прави в тази болница като нискоразходна и високодоходна? Това някак си не ни интересува. Ние говорим за избор на пациента, за плурализъм, най-добрият да победи и т.н. Ами не побеждава! Структуроопределящите болници потъват, а нови, различни болници, които било заради добра инфраструктура, заради това, че правят само нещо, което така или иначе е печелившо – дето се казва, синът ми да го прави, ще бъде печелившо, защото така се заплаща – просперират. Не е това целта.
Тоест, да дадем общия сигнал, че това нещо приключва по един или друг начин, по най-добрия, по най-смисления и по най-прозрачния. Но че 102-ра болница в София догодина няма да има договор с Касата, за Бога, защото в Австрия са общо под 20.
Отговорих ли на въпроса Ви, доктор Ковачка?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За уточняващ въпрос има думата доктор Ковачка. Заповядайте.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаеми господин министър, въпросът ми беше колко нови болници са получили разрешителни, а разрешителните се променят, защото се променят нивата на…
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Една!
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря. А къде е тази болница?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: В Плевен!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Доц. Кючуков, заповядайте, за следващия въпрос.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри! Това, което засега само в медиите чета и чувам, за някои промени в Закона за лечебните заведения, внася у мен известен оптимизъм, че това е началото на една истинска реформа в болничната помощ.
Същевременно господин министърът знае, че доста отдавна говорим за тази задължителна здравна карта, която може да не е панацея, но доста проблеми ще реши.
Така че в това отношение аз приветствам идеята здравната карта да стане задължителна.
Но Вие преди малко сам казахте, че структуроопределящите болници затъват, а другите изплуват и се множат, защото са печеливши.
Какви са за Вас критериите за комплексност на медицинската помощ? Значи ли това, че като една болница има всичките отделения, това е комплексна болница и ако липсва едно отделение, но болницата работи денонощно с всички останали, тя не е комплексна? Тоест, искам малко повече подробности как ще се определи кои болници ще отпаднат от договора с Касата, какви критерии ще се спазват при това?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Само, използвайки въпроса на доц. Кючуков, да напомня на Министерството на здравеопазването, че приключва срокът, в който трябваше да бъде представен на Комисията по здравеопазването доклад за задълженията на болниците и техните причини.
Така че ще се надяваме в някои от следващите заседания да ни запознаете с този доклад.
Сега имате възможност да отговорите на въпроса на доц. Кючуков. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще имаме тази готовност.
Уважаеми доц. Кючуков, комплексността, както сега тук си говорим, тя не е просто организационна, тя е медицинска комплексност, тоест, от гледна точка на медицинската нужда на пациента при моя претенция, че лекуваме определено заболяване.
Критериите, по които и здравната карта ще функционира, базово заложено и разписано в момента – между другото, като се питаме за някои неща, нека да се обърнем малко настрани и да видим какви са критериите, по които тези неща се случват в държавите с добри практики – те са наистина комплексност. Аз не мога да определя, в смисъл не е работа на министъра да определи комплесността на онкологичното заболяване, комплексността на кардиологичното заболяване в пълнотата на неговия обхват от диагнозата до излукуването му, дай, Боже, да е лечимо.
Това е работа, която в момента извършват националните консултанти по съответните видове заболявания и тези ще бъдат изискванията, представени от Касата към болниците. И, ако те са налице, ако е налична цялата кадрова система в различните й експертни части, тоест, различните специалности структура, цялата апаратурна структура, която е нужна за това нещо. Ако това го има в рамките на една локация, това е най-доброто. Но, ако една болница няма част или голяма част от тези неща, ако тя се занимава, колкото и добре да го прави, само с един епизод от моето, Вашето или на когото и да било пациент лечение, тя няма да получи договор с Касата за лечение на това заболяване. Тя трябва да осигури дали на функционален принцип, дали през обединение, трябва да осигури и да гарантира на Касата, че моят път като пациент от поставянето на диагнозата до последния детайл, който е нужен за лечение на моето заболяване, е гарантиран в рамките на това функционално обединение и на тази група болници.
В противен случай тази болница – дали е държавна, дали е частна, дали е общинска – тя просто няма да получи за основния пакет, където наистина правим сериозна концентрация на усилията върху социалнозначимите заболявания, няма да получи договор с Касата. Това е начинът да престанем да финансираме една структура, която се е родила. Вие във Варна знаете, че има достатъчно такива структури, а да финансираме наистина резултата от лечение. Ако този резултат от лечението може да бъде гарантиран само, примерно, от „Св. Анна“, „Св. Анна“ ще получи съответния договор с Касата. Ако не може, „Св. Анна“ заедно примерно с комплексния онкологичен център и със СБАЛО във Варна – говоря с примери от Варна, за да бъда максимално добре разбран – трябва да направи това заедно.
Това, че в голямата болница, в многопрофилната болница се извършва сериозна част от операциите, а в съседната – било общинска, било държавна, било частна – извършва някаква друга част от примерно туморното ми лечение, за Касата няма да бъде достатъчно основание да сключва поотделно договор с тези две лечебни заведения. А начина, по който ще се формулира това и вярвайте ми, работим много усърдно, и тук е може би част от отговора на господин Байрактаров, не DRG, но комплексният подход ще бъде приложен в тези неща и те ще бъдат остойностени на база дейността и отделно на база стойността на труда на хората, които работят по тези неща.
Ако успоредно с това издържаш две администрации, четири сгради и седем пъти плащаш ток, няма да ти излезе сметката. Тоест, ние с икономически механизми, а не административно, трябва да накараме тази огромна система от 400 болници да започне да се обединява, да търси обединението, за да може да получи договор с Касата, за да можем пък да гарантираме на пациента, че той получава този комплекс от лечение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За уточняващ въпрос, имате думата, доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам уточняващ въпрос. Да, това го разбрах и от Вашия отговор, и от медиите.
Но имам един много по-елементарен въпрос, който бих Ви задал като допълнителен. Един спешно болен отива в болницата и получава в тази болница пълното обслужване. Един спешно болен отива само в болниците, които затъват, защото другите „умни“ болници, които осигуряват абсолютно всичко, не искат да го приемат. А те могат да дадат комплексно лечение не само на този спешно болен, ами на всички болни, но просто не искат, защото не им е изгодно. Как ще се отрази това на тяхното….
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Разбирам Ви. Част от кумулативната оценка за това кой е преференциалният партньор на Касата е, разбира се, и реалното осигуряване на 24-часовия прием на пациенти.
Нека да ви кажа, че част от разговорите ни, между другото, аз не съм виждал на ниво публично обсъждане това да предизвиква протести тук, в България, ако не е ставало въпрос за публично обсъждане на военни действия, но да приемем, че наистина това е реално осъществимо публично обсъждане. Навсякъде, където ходихме – било в комплексни онкологични центрове, било в различни многопрофилни болници, там проблемът знаете ли какъв беше? Хайде да ви го кажа. Всички са съгласни, че подходът за това, че трябва да осигурят заедно под някаква форма – дали юридическо сливане или някаква друга – но всички са съгласни. Там притеснението е следното. Едните просто са достигнали до някакво ниво на житейски комфорт, в който спешността не е тяхно занимание, където дежурството е нещо, което са забравили и това води до някакъв по-добър доход и по-спокойно време.
Каквото е за едните, такова е и за другите, при положение, че искат ние през здравните си вноски, тоест, Касата да ги финансира.
Имаше един от тези наистина фантастични многопрофилни комплексни центрове, където всичко правят. И, ако ги питаш, ще кажат, че реформа е абсолютно задължителна, само че без тях, защото те вече са се усъвършенствали. Праща министерството проверка късно вечерта в един ден. В целия този център не могат да намерят един доктор. Един доктор не могат да намерят! А половината от пациентите, които се водят, че лежат там, ги няма. Това няма да се случи в „Св. Анна“, няма да се случи в „Св. Марина“, няма да се случи в „Пирогов“, нали? Но затова „Св. Анна“, „Св. Марина“ и „Пирогов“ трупат дългове, а други казват: ние сме на печалба, не искаме да имаме нищо общо с губещите.
Това е лоша философия. Тя е философия на търговец, не е философия на лекар.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Доктор Красимир Петров иска кратко отношение извън процедурата. Но понеже беше спомената „Св. Анна“ – Варна, няма как да остане безучастен. Ще ни извините за нарушението.
Заповядайте, доктор Петров.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Извинявам се на всички за нарушението.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Последните думи бяха много точни. Точно това е причината, поради която онкоцентровете не искат обединение. Проблемът е само един. Не знам дали си давате сметка, но много голяма част поне от хирурзите от онкоболниците ще напуснат при сливане. Аз мога да ви гарантирам това.
Аз съм абсолютно обнадежден от начина, по който Вие представяте проблема. Много ще се радвам, ако колегите, които работят в момента в тези клиники, започнат да дават екипи. Защото това би решило проблема със спешността. Страхувам се обаче, че може да има точно обратния ефект. Казвам го просто като вметка.
И още нещо, чисто практически. Относно това, че за да се лекува дадено заболяване – давам за пример, да речем, коремната хирургия – при операция от карцином, ние трябва да осигурим целия път на пациента. Добре, какво става с тези болници, които не могат да направят това, но оперират по спешност? Вие много добре знаете, че някъде около 40 до 50 процента от …. патология е на базата точно на карциноми.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Петров.
Заповядайте, господин министър, да вземете отношение към казаното от доктор Петров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, да взема отношение.
Това, че в болницата, в която ние двамата работим и като екип през нощта сме оперирали по спешност нещо, което се е оказало карцином, не е проблем на пациента. Ние предварително трябва да сме убедили Националната здравноосигурителна каса, на не заради доброто ни желание да го правим, а на база на явно сключени договорености, че ние сме осигурили този път, независимо дали е спешен или не. Тоест, от момента, в който заедно с Вас говорим с него, трябва да е ясно какъв е пътят оттук нататък на този човек. Структурата, която поема следващия етап, болницата, която работи, има съответните ангажименти заедно с нея, графикът е спазен и не го пускаме от болницата, след като сме го оперирали по спешност. Ето това е начинът. Плащането на цялото това нещо ще се извършва на база общ разчет – колко и къде, в какви етапи от заболяването колко струва. Тогава, ако аз работя в онкологичен център, а Вие работите в многопрофилна болница, и двамата ние ще имаме полза да сме една структура, защото иначе ще храним структури, за които няма да има пари. Защото остойностяването на Вашия труд ще бъде част от тези етапи.
Повечето европейски модели са такива. А ние нямаме остойностяване на труда на лекар и на медицинска сестра. И когато това е остойностено, когато тази терапия я сложим вътре в цената това лечение, остават други, неприсъщи за лечението разходи. Колкото са по-големи тези разходи, толкова повече ще страдат всички, които работят там. И наистина икономическата принуда, а административната ще налага тези лечебни заведения да работят заедно, да работят в една база, да работят под една шапка.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Моля Ви се, не злоупотребявайте с моята добрина
Сега е ред за въпрос от Политическа партия ГЕРБ.
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих, за втори въпрос от парламентарната група на ГЕРБ.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми народни представители! Господин министър, имахме среща с някои от нашите кметове по Черноморието. Това е и част от политиката на правителството да насърчаваме българския туризъм, българинът да си почива в България. Всички до един отчитат увеличение на резервации и основно българи си резервират. Разбира се, една от темите, която се дискутираше, беше какво ще стане, ако имаме лимити, защото лимитите са на база на нашето население от миналата година. Какво ще се случи, като дойде пловдивчанинът, софиянецът, старозагорецът да почиват при нас, как ще работи нашата болница? Как ще ги обслужваме?
Разбира се, може да не ми отговорите веднага. Аз мога да ви дам едни предварителни разчети, които са ги направили местни туроператорски фирми и са ги предоставили на кметствата. Имат някъде около 30 процента увеличение на българите. Тук е въпросът за тяхното лечение, дай, Боже, да не се наложи изобщо, но, ако се наложи, ще бъде поето от лимита на бургазлията ли в нашия случай или на старозагореца? Това предполагам важи и за Варна, защото нещата са едни и същи.
Това е единият въпрос, поставен от кметовете.
Вторият ми въпрос е свързан с местните избори, които идват. Маса от малките населени места по Черноморието като Царево, Приморско и т.н. има наследствени малки болнички, които са станали медицински центрове. С времето тези медицински центрове са с много занижени функции и кметовете искат да ги съживят по някакъв начин. Питат възможно ли е да сключат договори с многопрофилна болница Бургас или други големи болници, за да поддържат поне някаква функция, хората от време на време да отиват там. Това дали може да се случи в рамките на нормални взаимоотношения, а не да изядат главата по време на изборите, да не стане някакъв голям проблем за тях, защото и това ни се е случвало.
Оттам нататък, връщам се към основното, което казвате – това са пари, пари, печалба, здравеопазване и пак пари, и пак пари, и пак пари. Питам, имам предложение защо не направим всички болници в България организация с нестопанска цел2
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз чувам вече трети въпрос. Моля Ви се, господин Семир Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Приключвам. Чуваме „печалба“, „печалба“, „печалба“ – стига вече. Аз самият не знам в Комисията по здравеопазването ли съм или в Комисията по бюджет и финанси се намирам. Само за пари се говори.
Има голямо значение как ще се развие и изобщо накъде ще отиде здравеопазването.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Абу Мелих.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Семир Абу Мелих! Искреният ми отговор на този въпрос, поне моята информация е, че в методиката на Касата е включена заедно с Българския лекарски съюз, предвидена такъв тип сезонна емиграция няма. Но, ако приемем, че – говорим за българи, защото, ако е за чужди граждани, там нещата са по друг ред – българските граждани би трябвало по време на своята почивка, ако постъпят в болница, която не е в града, в който живеят, мога да постъпят само по спешност.
Тоест, ако приемем, че както е разписано в методиката, че болниците получават между 90 и 95 процента от миналогодишно изработеното и 5-те процента са процентите за спешност, които те използват като буфера, с който могат да поддържат дейността си и възможността също е заложена в методиката – да изтеглят 5 процента от следващия месец, тоест, който вече евентуално няма да бъде летен или сезонен, това са възможности, с които Касата може да отговори на повишено търсене в тези болници, където има някаква сезонна миграция. Това е отговорът, който мога да Ви дам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Остана въпроса за малките болнички по Черноморието.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Това, което в момента се дава като различен тип възможност за сключване на договор с Касата, то е възможността група болници да кандидатстват заедно пред Касата за един договор. Там има водеща болница, например някоя от болниците в Бургас, заедно с две или три такива структури от малките градове. Те заедно, със запазена икономическа самостоятелност, да кандидатстват и да доказват при условие, че вътре между тях има яснота какъв пакет, каква дейност, каква….
Това е начинът, първо, за такива малки болници пакетът да бъде вкаран, второ, това е начинът пациентът да не бъде каран да лежи три или пет дни първо в едната болница, а после в друга, а да отиде там, където ще получи комплексно лечение.
Аз няколко пъти казах, чух всички аргументи. Единственият проблем в момента е максимално бързото решение с дълговете. Аз имах възможност да отговоря няколко пъти на въпроса какви мерки предприема правителството в тази връзка. Когато наистина бъде изработена тази рамка, а не да си говорим така какво искаме да го направим, ще го предложа. Няколко пъти сме говорили за това. В момента на стопяване на тези дългове, за което има начини, стъпката е проста.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, само един уточняващ въпрос.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Уважаеми господин министър, във връзка с преразхода на бюджета повечето колеги казват, че това идва от неосигурените хора. Големите, сериозните болници лекуват неосигурени лица и накрая така става, че те са на загуба, а другите са на печалба.
Не е ли възможно да се направи, както в Америка, да има социални болници. Социално слабите граждани могат да отидат в такава болница, могат да отидат в определени лечебни заведения. Там обществото, министерството е осигурило средства, за да му осигурим поне минимума. Защото става миш-маш. Накрая страдат всички. Защо не отиват само в конкретни болници и тези болници да бъдат осигурени от държавата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин министър. Това беше сигурно 12-ият въпрос, но ще Ви моля да отговорите кратко.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: За първи път виждам между мен и Вас персонално философско различие. Дотук някак си, като че ли, общо взето, дори и неща, които са неизказани, са били в една посока. Здравеопазването да делим за бедни и богати?!
ЕМИЛ РАЙНОВ: Я да чуем, наострих ухо.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Какво да чуете? Това е, което правихте досега.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Не, мисля, че това ще бъде оттук нататък това, което Вие правите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, без диалози.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Това, което правим, е основният пакет, за което някак си вече имаме и волята на парламента, е социално значимите, масовите заболявания да нямат отношение към социалния статус. Наистина другото е – о,кей, за мен - неприемливо. Има такава гледна точка в други държави, но аз като министър няма да застана зад теза за болници за бедни и за болници за богати.
А иначе на въпроса Ви за разходите, ако искате, после ще ви дам да видите анализа, който правим и това ще бъде свързано и с въпроса на господин Байрактаров и доктор Чакъров. Като видите кои са болниците, в които 20 души е таванът, едва ли ще намерите много болници, които се занимават със социалнослаби и неосигурени. Ще ви го дам после за справка.
Има като че ли една, която ги поема.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Следващият въпрос е от БСП – Лява България.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, господа заместник-министри, колеги! Аз много си мислех какъв въпрос да Ви задам, господин министър. Ще Ви кажа защо. Мислех си да Ви задам онзи въпрос за това какво става с хората, които управляват болниците, които си държаха парите в КТБ. Но няма да Ви задам този въпрос, ще Ви го задам следващия път, като се навършат седем месеца от първоначалното ми задаване на въпроса.
Сега имам един малко по-друг въпрос. При предходното правителство беше изготвена концепция за медицинската помощ, която беше съгласувана с Брюксел. Там в тази концепция наред с всичко друго звено от веригата на спешната помощ бяха парамедиците. Даже бяха извоювани пари от предходния кабинет със споразумение за партньорство. Част от парите ще се ползват и за тези парамедици, за създаването им.
Идеята беше това да не става след обучаване в курсове за квалификация, а да получават добра практическа подготовка в университетите. С писмо на Министерството на образованието и науката някои университети откриха такива специалности. Аз, доколкото внимателно гледах Вашата презентация за концепцията Ви за здравеопазването, за визията за здравеопазването, там Вие също споменавате парамедиците като звено от веригата на спешната помощ – така ще го нарека.
Сега от информация пак от медиите, защото тази вечер станаха много информациите от медиите, и сигнали от гражданите, разбира се, но ще Ви цитирам точно: „Здравният министър Петър Москов закрива специалността парамедик“.
И въпросите ми веднага! Вярно ли е това, господин министър. Ако е вярно, какви са мотивите? Кой печели от това и кой губи? Какви ще са последствията за университетите, за студентите, за хората и т.н.?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: С голямо извинение за късата памет на народните представители, защото в предишния блицконтрол разисквахме тази тема.
Моля отново да отговорите на въпроса на господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Въпросът ми е доколко е актуална информацията в медиите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Същият въпрос беше зададен от доктор Добрев на предишното заседание с блицконтрол.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Преди два-три разбрах пак от медиите, че сестра ми е заместник-директор на Военна болница. Аз сестра нямам. Майка ми беше страшно изненадана. Нищо лошо за медиите!
За парамедиците. Може би трябва да започна от там, че тази стратегия за здравеопазването с хоризонт до 2020 г., която в миналия парламент поради непонятни причини не можа да види бял свят и това продължава да бъде част от ангажиментите ни по Договора за партньорство с Европейския съюз.
Аз наистина съм дълбоко убеден, че при стратегията – давам го като допълнителен хоризонт – ние сме стъпили на това, което нашите предшественици са правили, защото то е било разумно и сме надградили по начина, по който считаме, че ще го предложим на Народното събрание за одобрение, защото такъв документ формално за България няма приет, защото не е минал през Народното събрание, а пише, че трябва да бъде гласувана.
Относно парамедиците. Това, което казахте, че пише в стратегията, че пише, пише го. Но финансиране няма. Сега ще кажа откъде идва недоразумението. Поради някаква причина е било взето решение университети да обучават парамедиците. В досега приетата наредба механизми за минимални срокове по различните степени на образование, ако учите в университет, тоест, във висшето образование, зависи каква степен - е три години. Ако това което предвижда правителството и съответно колегите, които се занимават с проблемите на образованието, става четири години минимално във висшите учебни заведения.
Най-успешната система на обучение на парамедиците е две години максимум. Това не може да стане в системата на висшето образование, защото пък там хорариумът, за да се завърши висше образование, е три години.
Тоест, за да произвеждаме парамедици – между другото ще помоля след малко доктор Шарков да каже няколко неща, тъй като той конкретно върши това нещо с Министерството на образованието – наясно ли сме какво точно значи парамедик? Няма лошо и пет години да ги учим. Тоест, към момента този проблем е решен. Заложено е парамедиците да учат професионално и средно образование с двугодишен максимален срок, с три степени – шест месеца, една година и две години, като в спешната помощ реално парамедици – като първи отговор – ще бъдат парамедиците с двугодишен курс на обучение.
Да кажем „какво са правили тези университети“ – не е към Вас въпросът. Но какво произвеждаш като парамедици, когато ти нямаш държавно-образователно изискване за тях. Още няма, сега в момента работи съвместен екип на Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването. Нали никой от вас няма да даде на министъра, колкото и да е луд, да пусне на улицата хора в линейка, които са обучавани, но няма данни, че са спазени определени критерии, които се наричат държавнообразователни критерии.
Тоест, това е проблемът. Досега имаше проблеми за тези два курса – в Стара Загора и в София. Аз ще помоля доктор Шарков да каже конкретиката.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз моля наистина за две изречения, ако може, защото много обстоятелствено беше обяснено.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЬО ШАРКОВ: Да, две изречения! Първото е, че няма нито една друга професия на територията на Република България, за която изискването да кандидатстваш за тази специалност е да имаш шофьорска книжка.
Второто, което искам да кажа, е, че само два университета са приели около 30 деца от Стара Загора и около 20 и няколко в София. Всички те съгласно писмото от университета могат да се прехвърлят и да продължат през втората година, като им се зачитат всички изпити и да продължат да учат по специалността „лекарски асистент“ до момента, до който бъдат приети държавните образователни изисквания за специалността „парамедик“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Имате ли уточняващ въпрос, господин Гьоков?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Удовлетворява ме отговорът Ви. Тоест, Вие казвате – правилно ли съм разгадал – че няма да загърбите специалността „парамедик“ и ще работите по въпроса тя да се утвърждава в българската образователна система и, второ, няма да оставите – извинявайте за израза – на случайни минувачи обучението на тези хора.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Може ли един кратък отговор, господин министър?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: По никакъв начин! Напротив, предвидено е финансиране и по европейски програми и по част от концепцията за реформа в спешната помощ. Гаранция за това, което ще изискваме, е наистина те да бъдат максимално добре обучени.
Имаме междуправителствено споразумение с Румъния, където тази специалност търпи известно усъвършенстване. Тоест, имайте пълната гаранция, че те ще минат курс на обучение, с който ще гарантираме, че ще могат да се справят с длъжността парамедик, че това е по същество бъдещето на ……спешната помощ.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
От Движението за права и свободи има ли желание да зададе втори въпрос към министъра на здравеопазването?
Заповядайте, доктор Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, колеги, днес вече стана въпрос в пленарна зала, господин министър, за доклада от Световната банка. Знаем какви са заключенията, какви са оценките за здравните показатели.
Въпросът ми ще бъде за следващия критерий за оценка, като искам да кажа, че 2000 г. ние българите плащаме 29 процента, 2015 г. – 100 процента да го наречем, е заплащането на тези пари от джоба на всеки един от нашите съграждани. Интересното е, че ¾ от тази пари отиват за лекарства.
Препоръките на Световната здравна организация е, че приемливо е тези пари да бъдат в рамките на 15 – 20 процента. Естествено, има ред други критерии, които трябва да бъдат подобрени и с оглед на това Световната банка отчита в доклада си, че над 4 на сто от населението обеднява всяка година заради високите лични разходи за здраве – отбелязва анализът.
В тази връзка моят въпрос е мерките, които Вие предлагате до този момент, биха ли имали ефект, който да допринесе този процент - 47 процента – да бъде намален както и по отношение на другите критерии да се почувства подобрение? Предполагам, че Вие и екипа Ви сте анализирали този доклад и мерките, които трябва да се предприемат, предвиждате ли други мерки, които да подобрят различните показатели в нашата страна. Какви са тези мерки и кога очаквате първите резултати в това отношение?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса на доктор Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми доктор Чакъров, уважаеми дами и господа народни представители! Има две линии. Едната е по линия на изсветляване на тези допълнителни плащания, тоест, те да не бъдат плащани от джоба, а плащани през допълнително застраховане, нещо, което според мен е добър ход.
Това е първата стъпка. Тоест, разделянето на основния и допълнителния пакет е първата стъпка в реална причина това финансиране, което върви директно от джоба и което не винаги е нито целесъобразно, нито показано, далеч не винаги може да мине на светло, през публични фондове, които от наше име знаят, наистина знаят, защото ние си говорим за моя избор, но те знаят кое е платимо, кое не е платимо и срещу какво плащат.
Затова тази система работи, а не всеки гражданин си избира по някакви собствени критерии какво да плаща и какво да не плаща. Това е единият начин за изсветляване на тези плащания.
Вторият е тенденцията за намаляване. Тук Вие сте абсолютно прав за медикаментите, защото това е сериозна част от перото. Аз ще говоря с всеки един, който е и политически опонент, поне в момента.
Когато говорим за голямата част от разходите на Касата за лекарства, това формално е така. Но има сериозна част от едни медикаменти – примерно онкологичните медикаменти или уникални, тези, които са скъпи, те трябва да бъдат гарантирани на населението. Това че в сравнение с Германския фонд гарантирането на тези лекарства и тук, и там скъпи медикаменти, представлява у нас по-голяма обемна част от общия бюджет на Касата, е така, но то няма как иначе да бъде. Това е обективност. Иначе тенденцията към намаляване на средствата за лекарства трябва да бъде ясна.
Отново казвам, че мисля, че до две седмици ще можем да ви натоварим с публичното обсъждане на Закона за лекарствата, грубо казано, където залагаме реимбурсиране през МКБ, тоест, реимбурсиране на лекарства за заболяване и там наистина със съответните специфики – като дойде законът, ще видите и ще ги говорим – наистина 100 процента реимбурсиране на референтните медикаменти за терапията на диабет, …..мия и на каквото и да било друго. Това е начинът, по който българският гражданин няма да бъде принуден да го плаща. А дали има възможността или иска за различен дозов режим, за точно определен медикамент, който по негова преценка и нечия друга преценка е нещо по-, по-, по-, това вече да го има като възможност всеки един от нас. Но за всеки един български гражданин поне за основните лекарства ще гарантираме 100 процента реимбурсация на лекарствената терапия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Чакъров, имате думата за уточняващ въпрос.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Съвсем накратко, да, явно е необходимо още време, господин министър, да се анализира докладът, да се видят съответните бележки, критерии и какви мерки и действия да се предприемат.
Другото, което бих искал да Ви кажа аз като бивш министър и не само в екологията, а и в другите министерства, които управляват оперативни програми, има заложени индикатори, на база на които се вижда как се изпълняват тези показатели.
Милите ви Вие и Вашият екип, че в това отношение има някакви индикатори, които да представите на цялото обществото и на нас – по какъв начин се постигат целите. Доста е притеснителен този доклад. Аз неслучайно повдигам въпроса. Не искам да се правим на интересни, но има неща, които заслужават много внимание. Има много, много неща, които са пожелателни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Чакъров.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! И по отношение на състоянието на лекарствената политика, и по отношение на структурата на здравната мрежа, и по отношение на начина на финансиране има много близки препоръки. Надявам се, че предубеденият прочит ще ни изненада от гледна точка на това, че много от нещата, които правителството предлага или народното представителство гласува, са свързани с изпълнение на такива препоръки.
А иначе за индикаторите, те са заложени в концепцията за реформи на правителството до 2020 г. по какъв начин да се променят. А по-обективен индикатор от намаляване на заболеваемостта и смъртността няма. Ако не изпълним тези показатели, това означава провал.
Знам, че заложените индикатори са амбициозни. Ако продължаваме да се чудим дали трябва да направим крачката, която ще бъде болезнена за нас – не искам да лъжем никого – и преструктурирането на болничната система, и промяната на лекарствената политика ще срещнем различни интереси. Всеки на тази маса ще си прецени по какъв начин ще използва възможността за политически вятър и желание да се хареса на хората. Но, ако не направим тази болезнена крачка, ще продължим да затъваме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание на комисията.
Бих помолила доклада на Световната банка, ако има възможност, да бъде представен на Комисията по здравеопазването. А аз ще имам ангажимент да го дам на всички народни представители.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 18,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)