Стенограма от заседание на комисията, 17.06.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 21


На 17.06.2015 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-93, внесен от Борислав Михайлов Борисов и група народни представители на 15.05.2015 г. – първо гласуване.
2. Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 502-00-32, внесен от Министерски съвет на 08.05.2015 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15:00ч. и ръководено от председателя на комисията д-р Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-93, внесен от Борислав Михайлов Борисов и група народни представители на 15.05.2015 г. – първо гласуване.
2. Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 502-00-32, внесен от Министерски съвет на 08.05.2015 г.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-93, внесен от Борислав Михайлов Борисов и група народни представители на 15.05.2015 г. – първо гласуване.
От името на вносителите ще дам думата на доц. Кючуков да представи законопроекта. Заповядайте, доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Законопроектът се състои от две точки – отпускане на медикаментозни средства за безплатно лечение на деца до 7-годишна възраст и отпускане на разрешение за употреба на лекарства на граждани над 65 години с хронични заболявания за основното от тях.
Мотивите са изложени. Ясно е, че ние сме в демографска криза, че ние сме на второ място по смъртност сред децата до 1-годишна възраст – 7,8 промила – като в Северозападния и Югозападния район тази стойност има двуцифрено изражение. Високата смъртност е следствие на различни заболявания, които обаче продължават и след навършване на едногодишната възраст.
Безвъзмездното отпускане на лекарствени средства за деца до 7-годиишна възраст ще се изрази в оказване на определена помощ на родителите при отглеждане на децата, както и съществен принос за успешната реализация на борбата с демографската криза. Ще позволи равен достъп на всички семейства с малки деца до медикаментите, необходими за тяхното лечение за заболявания независимо от финансовите възможности на родителите и ще има значителен ефект особено за тези с ниски доходи.
За втората група граждани над 65 години с хронични заболявания законопроектът предвижда безплатно отпускане на лекарствени средства само за водещото заболяване, като обосновката е следната: България е на първо място в Европа по едно от най-тежките хронични заболявания – диабет и болести на сърдечно-съдовата система, които водят до рязко съкращаване продължителността и качеството на живот, както и са едни от основните причини за летален край. Също така имаме предвид и ниските доходи на тези хора, които са пенсионери и което ги кара често пъти да се лишават по финансови причини от необходимото лечение.
Финансовите средства за първата група от финансовата обосновка, направена и с помощта на специалисти от Националната здравноосигурителна каса и на икономисти, показва, че средствата, необходими за децата до 7-годишна възраст са около 10 млн. лв. годишно. Като се има предвид, че и сега голяма част от тези медикаменти се поемат безплатно, това ще намали още повече необходимия разход.
За втората група е много трудно да се определи не толкова поради факта, че не се знае броят на лицата, които ще имат необходимост от подобно подпомагане, но фактът, че много трудно може да се определи кое е основното хронично заболяване, за което може да се предвиди безплатно лечение. Така че прогнозите варират доста – между 25 и 35 млн. лв.
Тъй като това са две различни групи, предлагам като процедура при гласуването на нашия законопроект двете точки да бъдат гласувани поотделно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков. Съжалявам, но няма как на първо четене да бъдат разделени законопроектите. Това може да се случи на второ четене. На първо четене се гласува законопроекта съгласно неговата философия. Смятам, че философията, която сте заложили, е безплатно лечение в определени възрастови групи.
Благодаря.
Министерството на здравеопазването дали ще изрази своето становище устно? Колегите разполагат с него, но все пак за записа.
Господин заместник-министър Пенков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, гости и колеги! Ние по принцип подкрепяме всички такива реални възможности, които биха могли да дадат достъп на уязвими групи до напълно безплатно лечение. Само че се притесняваме за нарушаването на някои основни принципи. Единият принцип, който е залегнал в Закона за здравното осигуряване, е за равнопоставеност на всички хора. Другото е Законът за дискриминация, според който не можем да делим хората по възраст, по пол и т.н.
Точно в тази посока да не се получи някакво принципно разделение. Вие знаете, че цялата политика в момента на управляващото мнозинство и на правителството е насочена точно към хората, които имат максимална нужда от лечение, то да бъде покрито на 100 процента или примерно имаш заболяване, което има голям риск да доведе до трайна инвалидизация или до хронифициране, това е и идеята и промените, които се гласуват в момента, са точно в тази посока – да бъдат обезпечени тези групи хора с терапия, включително и децата, които доста по-рядко имат необходимост от непрекъснато лечение. За тях под една или друга форма също така да се осигури такава терапия.
Така че, чудесна идея, но предлагам да я реализираме с друг механизъм и друг подход, който вече сме възприели и е в действие, включително има и законодателни промени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
От съсловните организации присъства само Българският фармацевтичен съюз. Дали бихте искали да вземете отношение?
Заповядайте, проф. Гетов. Имате думата.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин заместник-министър, дами и господа народни представители, гости и колеги! Българският фармацевтичен съюз по подобие на изказаното от доктор Пенков подкрепя всички подобни идеи и мерки за подобряване на достъпа до лекарствена терапия.
Но аз трябва да изразя тук нашето огромно притеснение относно цитираните цифри за очаквания недостиг в бюджета на Националната здравноосигурителна каса по отношение на лекарствата за домашно лечение, което само на този етап се оценяват между 100 и 110 млн. лв. за тази година.
Разбира се, подобна мярка по отношение на възрастните хора – над 65 години – категорично не подкрепяме с оглед на това, че те и сега са най-големите ползватели на средства и имат достатъчно голям достъп до системата. Освен това преобладават хората с 3 – 4 и повече хронични заболявания и много трудно би се определило по кое заболяване. Ако се приеме най-скъпото, това ще утежни невероятно бюджета на касата.
От друга страна, с оглед на демографската криза и наличието на трайно негативна тенденция в броя на ражданията и новородените деца, мярката по отношение на децата е приемлива. Но тук аз искам да изкажа своето становище и становището на Световната здравна организация, че съгласно стандартите, възприети от Световната здравна организация, всички лица до 18 години са деца, което автоматически води и до това, че тези, които са до 7 години ще имат привилегии, а тези, които са над 18 години няма да имат привилегии.
От друга страна стои медицинският проблем, че – знаете – в страната има деца, които раждат деца. Дали те се водят деца, е друг въпрос. И на какво ще имат право те?
В този смисъл на думата аз искам да призова народните представители да помислят за въвеждането на подобна мярка за децата с оглед на подкрепа на семействата и раждаемостта с бюджета за 2016 г. на Националната здравноосигурителна каса, като ние сме изпратили нашето официално становище в предписания срок от председателството на комисията и държим то да бъде уважено.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Гетов.
Предлагам сега да започнем дискусията от народните представители.
Ще си позволя първо да взема аз думата. Извинете ме, доц. Иванов.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз съм убедена в добрите намерения на колегите от АБВ, предлагайки този законопроект. Само че, първо, ще се позова на Закона за здравното осигуряване. Основният принцип, който е заложен в солидарния модел, а именно, че плащат всички, а ползват тези, които имат потребност от медицинска помощ.
В този смисъл законопроектът, който се предлага, е нарушение на този основополагащ принцип на здравното осигуряване.
Ще се позова на повече от 20-годишния си педиатричен опит. Безплатната терапия не е основният проблем на детското здравеопазване и не е главната причина за лошите показатели за детска заболеваемост и смъртност, които имаме. Децата в България се нуждаят от една добра педиатрична мрежа, добра профилактична грижа, добре образовани родители и всичко това в съчетание ще доведе до намаляване необходимостта и потребността от медикаменти, защото са малко децата, които са с хронични заболявания, които задължително, по презумпция се нуждаят от медикаментозно лечение. И даже и в тези случаи медикаментозното лечение не е решаващо. По-скоро там трябва да се върви към комплексен подход, необходима рехабилитация, нещо, което не е напълно достъпно за децата, особено с проблеми в нервно-психичното развитие.
Така че, ако наистина реално мислим за подрастващите и за проблемите, които имаме в сектора „детска възраст“ до 18 години, трябва да се насочим към комплексни възможности за достъп за по-добро здравеопазване за тези контингенти.
А що се касае за възрастта над 65 години, наистина там рискът е голям. От друга страна смятам, че по отношение на някои заболявания с разглеждането на пакетите ще се гарантира, че социално значимите болести, между които са и диабетът, и сърдечно-съдовите заболявания, ще имат осигурено лечение, което ще бъде достъпно и максимално ефективно за пациентите, на които то се полага. Засега има достатъчно голям брой пациенти, които се ползват от тези услуги, още повече че те всички са здравноосигурени. Така че и от тази гледна точка нямаме притеснение за това, че нямат достъп до медикаментозна терапия.
Аз наистина смятам, че един такъв внесен законопроект няма да постигне своите цели, ще създаде допълнително затруднение. Затова смятам, че на този етап не би следвало да бъде подкрепен. По-скоро трябва да се преосмисли и в рамките на национално отговорното поведение на управлението, което сме се ангажирали в момента да реализираме в държавата, трябва да се замислят комплексни мерки, които да подобрят, от една страна, здравния статус на децата, а от друга страна, достъпът до терапии за социално-значими заболявания може да бъде реализиран еднакво за всички, които са участници в осигурителния модел.
Има ли реплики?
Доц. Иванов поиска думата. Заповядайте, доц. Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Дами и господа, доктор Дариткова в общи линии изказа част от моите виждания относно предложения ни законопроект.
Аз се присъединявам към мнението на доктор Дариткова и всъщност ще добавя следното, че при възрастовата група над 65 години с Вашето предложение в законопроекта аз считам, че би настъпило едно напрежение сред всички тези възрастни хора, защото знаем, че хората след 65 години имат по няколко хронични заболявания. Кой ще определи за кое от хроничното заболяване ще бъдат давани медикаментите безплатно и кои – не. Коя комисия ще прецени това, как?
Специално втората част на предложението не е добре формулирана и добре обмислена.
Другото, което бих искал да споделя, е, че с промените, които ние целим в момента с реформите в здравеопазването за социално значимите заболявания, мисля, че ще се отдели нужното внимание и в разбирането, и в основния пакет.
Така че аз също считам, че този законопроект не е навременен и лично аз няма да го подкрепя.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на доц. Иванов.
Има ли реплики? Няма.
Господин Байрактаров, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин заместник-министър, колеги! Аз ще се различа от мнението, което изрази доктор Дариткова поради няколко причини. Щях да си мисля и аз като нея, че този законопроект е с добри помисли, ако обаче именно вчера не бяхме приели Закона за здравното осигуряване на второ гласуване в парламента.
Колегите от АБВ имаха повече от четири месеца време при разглеждането именно на Закона за здравното осигуряване и то тук, в Комисията по здравеопазването, да внесат тези техни предложения. Те обаче не го направиха, което веднага ми дава повод да си мисля, че с този закон не се преследват добри намерения. Точно обратното. С този закон, внесен от АБВ, се преследва чисто и просто популизъм.
В законопроекта липсват мотиви, първо, като натурални показатели – колко броя деца до 7-годишна възраст страдат от някакви такива хронични заболявания и им е необходимо лечение? Най-малкото имахте министър и продължавате все още да го имате, и вицепремиер, който можеше да ви даде тази информация. Дори и това не сте се постарали да направите.
Второ, колко от тези семейства с деца до 7-годишна възраст не отговарят на подоходния праг, за да могат да получават евентуално такава помощ? И такава информация липсва. Законопроектът е в пълно нарушение на Закона за нормативните актове, финансово е необоснован. Нещо повече. Много правилно колегата от фармацевтичната индустрия….
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: От Фармацевтичния съюз, моля!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Извинявам се, от Фармацевтичния съюз засегна въпроса с проблема „деца раждат деца“. И щях да мисля, че има добри намерения от вносителите от АБВ, ако днес именно същите тези вносители не гласуваха против решаването на проблема „деца раждат деца“ в пленарна зала. Значи и тук, в това направление, те нямат някаква добра помисъл. Преследва се просто див популизъм, защото тук повечето сте лекари и когато говорим за детска смъртност, трябва много ясно да си зададем въпроса, че когато едно дете на 9, на 10, 11, 12-годишна възраст ражда, първо, то няма осигурен социалния статус да отглежда дете, което предполага и – за огромно съжаление – негативното бъдеще на новороденото детенце, което естествено не може да си избере родителя. Нещо повече. Ние към днешна дата не разполагаме със статистика колко от ражданията на деца от деца са приключили – за съжаление – с фатален изход за новороденото дете. Нямаме такава статистика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има, има регистриране.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ако имаме, поне си признавам, че не съм запознат с нея. Но предполагам, че не е в най-добрите и позитивни числа.
Така че и в тази посока се вижда, че тук не се преследват добри намерения, а се преследва просто популизъм.
Що се касае до нарушаване на основни принципи в Конвенцията за защита правата на детето, това е очевидна дискриминация по възрастов елемент. Очевидна! С какво се различават децата на 7 години и 8 месеца, на 8-годишна възраст, на 9-годишна възраст, след като и в конвенцията и в българското законодателство точно и ясно е казано, че всички лица на възраст до 18 години са деца.
Ако господата от АБВ си бяха направили труда поне да прочетат и Закона за семейните помощи за деца, щяха да видят, че там се предвиждат немалко помощи на такъв вид лица. Но те и това не са направили, което е пореден мой аргумент, че тук не се преследват добри намерения, а просто популизъм.
И, за да завърша, бих попитал: а с какво се различават 64-годишните български граждани от тези, които са например на 65 години? Нима господата от АБВ не знаят, че там една огромна част от тези хора получават допълнителни заплащания като хора с различен вид и степен увреждания. Много от тези хора са освидетелствани с различен процент именно за този вид техни основни заболявания. Но вие и тук не сте се потрудили, защото сте следвали единствено и само популизъм.
Затова Патриотичният фронт не може да подкрепи закони, които преследват популизъм.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли реплики?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз нямах никакво намерение да правя реплика, но сега ще направя, защото господин Байрактаров използва тук аргумента „деца раждат деца“ – не знам какво общо има с този законопроект, който в момента се предлага, защото, доколкото чувам, тук става въпрос за деца до 7 години. Аз не съм чувал някое дете на 7 години в България да е раждало. Защо го използвате като аргумент?
Вярно, че ние сме по инерция от този дебат, но нещо не ми се връзват нещата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли реплики? Имате възможност да направите дуплика.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колега Гьоков, преди много правилно проф. Гетов засегна този момент. Аз съжалявам, че Вие сте бил малко разсеян вероятно, но ставаше въпрос за детска смъртност. Детска смъртност! Ето, затова дадох този пример, точно затова, че когато едно дете ражда дете, първо, проблема с увреждания, с малформации, с много други проблеми от една по-тежка бременност, която прекарва едно дете, тук колежката Султанка Петрова допълва за непроследена бременност, развиваща се при лоши условия на живот от тази майка-дете, водят именно до тези негативни показатели. Затова просто дадохме един пример, който беше в подкрепа на становището на проф. Гетов, а не че съм използвал днешния законопроект.
Надявам се да сте се съгласили с мен. Ако не сте, това е Ваш проблем.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Доктор Райнов, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще бъда максимално кратък. Все пак от името на партията, която представляваме, ние бихме подкрепили един такъв законопроект по една проста причина, че малко или повече той е обвързан с цялостната политика, която е залегнала в нашата предизборна платформа.
И тук само едно лирично отклонение. В един момент – виждам, че се усмихвате, колеги, и се забавлявате – говорите, че се предлага нещо, без съответните финансови разчети, без оценка на въздействие. Аз отварям само една мъничка скоба. Ние вчера разделихме здравноосигурителния модел на два пакета – основен и допълнителен – като понятия, без никакви финансови разчети, без нито една цифра. Така че, колеги, защо е този двоен стандарт? Вчера всичко беше прекрасно и без финансови разчети, а пък днес в един момент се сетихме, че за тези промени в законопроектите, стоят едни финансови разчети.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За реплика, заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Просто ми дърпа езика доктор Райнов, защото за пореден път си позволявате да говорите неистини. Съжалявам, че трябва да Ви го кажа. Аз съжалявам, че Вие на 20 декември, когато се гласуваше бюджета, решихте, че трябва да отидете да се наспите. Само че тук една голяма част от колегите работиха до късно вечерта и много добре знаят какво сме приели.
Така че проблемът, че Вие сте отишли да спите, не можете да го прехвърляте…. А това дали ще го подкрепите си е Ваш проблем. Но просто казвайте нещата по начин, по който трябва да се казват. Това е както вчера, когато се злоупотреби с приходите от вноски при положение, че тук Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса абсолютно коректно, почтено представиха данни за повишените приходи още от началото на годината.
Да, аз мога да Ви кажа. Благодаря за това, че бламирахте § 4 от Закона за здравното осигуряване, защото сте заложили кражбите от касата още във вашето управление.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За дуплика има думата доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Господин Байрактаров е прав в контекста на цялостната политика на управляващите, след като всички знаем много добре, няма човек, който да не знае, че само за първото тримесечие или четиримесечие в България са събрани над 2 млрд. лв. повече пари, мисля, че най-малкият жест, който можем да направим към децата, към възрастните, а може би, ако останат и за резерва на касата, но това е нещо, което вероятно вие знаете по-добре, бидейки на заседанието декември месец.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, доктор Димитров.
ДАРИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги! От емоционална гледна точка всички подкрепяме това, разбира се. Обаче не е само емоцията, има и икономическа логика и прагматизъм.
За да не говоря, аз се солидаризирам с доктор Дариткова, защото от икономическа гледна точка аз не мога да го подкрепя и ще се въздържа, както е прагматично.
На господин Байрактаров ще кажа, че има много интересна статистика, която и мен ме учуди, правихме я в Търговище. В списание често сме я публикували. Оказва се, че момиченцата от 12 до 16 и от 16 до 18 и над 18 - ги бяхме разделили – нямат повече усложнения по време на раждане, отколкото жените над 18 години. И нас ни учуди. Честно! И децата нямат повече усложнения. Бебетата са по-здрави, много по-редки са генетичните аномалии. Ако ми покажете друга статистика, ще се съглася, но това е единственото, което ние имаме.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на доктор Димитров.
Има ли реплики? Няма. Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Това, което беше казано дотук, ако може колегата да ми отговори на базата на какви критерии са определени точно тези групи и какво правим, както каза господин Байрактаров, с децата на 7 години и няколко месеца, с хората под 65 години. По този начин няма ли отново да направим така, че да разделяме обществото по някакъв начин и да го противопоставяме, защото наистина през тези напрегнати години ние непрекъснато противопоставяме по някакъв начин тези хора?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли реплики?
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин заместник-министър, колеги! Ползвам правото на реплика, за да не се изказвам.
В живота винаги има създадени граници. Аз мога да ви цитирам тук поне 10 закона, без да се замислям, в които има такива граници. За съжаление това е факт. Вярно е, че е много неприятно, но синдром на границата винаги има. Това, първо.
Второ, тук част от колегите си спомнят, щом възрастта 7 години не ви харесва, да бяхте я вдигнали до 18 или до 14, както беше едно време. Аз едно време, като започнах работа, на децата до 14 години изписвахме едни рецепти, двойни ли бяха, какви бяха, ако ми помогнете, ще се сетя, но не повече от три препарата, ако добре си спомням.
Така че това не е нещо ново.
Тук ще ви кажа нещо интересно от действащото законодателство. За хората над 65 години всички, които имат експертно решение на ТЕЛК с над 71 процента загубена работоспособност, имат право на така наречените интеграционни добавки до 20 лв., имат право на такъв вид подпомагане точно за лекарства. Нека да не го изпускаме и това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искате ли думата за дуплика или, ако има, втора реплика?
Доктор Ковачка, заповядайте.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Аз просто бих искала някои уточнения да направя относно изказванията до момента. Явно е, че е трудно това да се случи, всички го разбираме. Вчера е приет Законът за здравното осигуряване. Но делението по възрастови групи и по нозологични единици е залегнало в нормативен документ. Това са МКБ-тата и във всяка болница, във всяка практика отчетите се правят като заболеваемост и всички показатели по възрастови групи. Така че тук проблем с възрастовите групи няма и те така се отчитат – по възрастови групи и по нозологични единици. Това е МКБ-то, с което всички си служим.
Второто, което бих искала да предложа, тъй като вчера разделихме на основен и допълнителен пакет, след закона ще последват подзаконовите нормативни документи и наредби и аз мисля, че точно тук трябва да се прецизират тези групи, за да могат максимално да бъдат включени в този основен пакет, а другите в това, което доктор Адемов каза – в ТЕЛК-овите решения.
А не мисля, че някой не би искал да се случи това предложение, но може да се помисли това да стане в подзаконовите нормативни документи като една идея. А делението по възрастови групи мисля, че всеки действащ лекар и недействащ знае, има доста нормативни документи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на доктор Ковачка.
Доц. Кючуков, имате думата за отговор на поставените въпроси.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Само за отговор вземам думата.
Всички хора с медицинско образование, които са тук, знаят, че детската възраст също има подразделения. Тя не е възраст от 0 до 18, а се дели на няколко групи. Ние сме взели едната група. Дали точно тази е най-подходящата група, гледахме да се съобразим и с някои финансови параметри. Не съм съгласен, че нямаме финансови изчисления. Имаме и сме ги представили. Казахме кои са ограниченията, дори и да не бъдат съвсем точни.
Защо предлагаме за хората над 65 години? Априори, изхождайки, че всички хора над 65 години минават в групата „пенсионери“. Това ни беше единственият критерии, по който да определим групата над 65 години.
А как ще се определи основното заболяване, по което да получават лекарства, мисля, че това не е никакъв проблем за нито един практикуващ лекар.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Искате ли дуплика? Не. Има ли други изказвания? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-93, внесен от Борислав Михайлов Борисов и група народни представители на 15.05.2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 6, "против"- 1, "въздържали се" -6.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-93, внесен от Борислав Михайлов Борисов и група народни представители на 15.05.2015 г., не се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
2. Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 502-00-32, внесен от Министерски съвет на 08.05.2015 г.
От името на вносителите докладът ще бъде представен от госпожа Даниела Николова от Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси .
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, колеги и гости! В съответствие с решението на Народното събрание от 1 март 2012 г. изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите (2012 -2020) се представя чрез изпълнението на Националния план за интегриране на ромите пред Народното събрание всяка година.
В тази връзка на вашето внимание беше изпратен административният мониторингов доклад за изпълнението на Националната стратегия през 2014 г. В този доклад е обобщена информацията, подадена от институциите, отговорни по изпълнението на приоритетите в стратегията.
Докладът съдържа и в него е представено изпълнението на всички мерки, финансирани от държавния бюджет, мерките, проекти и програми, финансирани с европейски средства, както и с други финансови източници.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз Ви моля към сектор „здравеопазване“ общо взето да се концентрирате, защото докладът е много обемист.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Исках само да представя накратко общата информация. Сектор „ здравеопазване“ ще го представи доктор Кунчев. Към сектор „ здравеопазване“ – тогава да бъда много по-конкретна – искам да изкажа благодарност на Министерството на здравеопазването за изпълнението по приоритет „ здравеопазване“, за множеството изпълнени дейности през 2014 г., която беше наистина много трудна, от една страна. От друга страна, искам да благодаря на министерството за добре разписаните мерки по националната стратегия и в плана за действие, както и за добре представения отчет за използването на количествените индикатори, които дават възможност за проследяемост и прегледност на мерките и на нейното изпълнение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Кунчев, заповядайте.
АНГЕЛ КУНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Далеч съм от мисълта да ви затрупваме с цифри, мисля, че не е и необходимо.
Общо взето, в тази много отговорна дейност Министерството на здравеопазването в последните три-четири години се стреми не толкова да натрупва нови инициативи, колкото да придаде устойчив характер на някои добри практики, които са признати не само на национално, но и на международно ниво.
Ако трябва да обобщя, те са четири или пет направления. Едното е правилното и пълноценно използване на съществуващите 23 мобилни кабинета, които всяка година ние разпределяме в различни области на страната. Те са пет кабинета за общи профилактични прегледи, 2 флуорографа, 2 мамографа, три кабинета за ехографски прегледи и 3 лабораторни, 4 педиатрични и 4 гинекологични. Виждате, че е доста широк спектърът. За 2014 г. успяхме да извършим 11 444 прегледа. Те са разбити по различните направления. Ако някой има интерес, разбира се, можем да го запознаем. Считаме, че това е една дейност, която е много важна. На мен лично ми прави впечатление, че търсенето на тази помощ се увеличава всяка година. Дори при нас има конкуренция – към кой район да насочим кабинетите през следващата година, тъй като поради много причини, включително затруднен достъп до здравната мрежа, на много места хората разчитат на тези кабинети и наистина срещат значителна помощ.
По отношение на здравната просвета, тя си е един непрекъснат процес. Аз пак казвам – няма да ви заливам с цифри за проведени обучения, колко деца, беседи, филми и т.н. Ако искате, о, кей, разбира се. Става въпрос за 119 обучения, които са проведени за 2014 г. С тях са обхванати малко под 1300 лица. Беседите са 1 034, има дискусии, проведени на няколко места, разяснителни кампании по различни здравни тематики, 43 филми и клипчета на здравна тематика също са осъществени, 21 презентации и т.н.
Друго направление на дейността е практиката за използване на здравните медиатори. Тук също мисля, че след утвърждаването на професията като официална такава и уточняване на отговорностите на здравните медиатори доста се повиши ефективността от тяхната работа, тъй като на места вие знаете, че макар че техните заплати се осигуряват от държавния бюджет, все пак те минават през общините. Някъде имаше уклон общинските ръководства да ги ползват и за други цели. Сега това е изчистено и до голяма степен те работят точно за това, за което са назначени, тъй като имат достатъчно отговорности.
Хубавото е, че благодарение на различни мерки и най-вече на осигурения бюджет от държавата броят на здравните медиатори нараства с всяка година. Само за пример ще ви кажа, че през 2011 г. те бяха 105, а през 2015 г. ще работят 170 здравни медиатори. Не искам да влизам в подробности за това колко трудно се намират подходящи хора за тази дейност, колко трудно се мотивират и след това се вкарват в общността и работят. Но така или иначе, тази практика не само, че е успешна, но нещо повече – поне на ниво Балкани, с Румъния, с Унгария, със Сърбия – много от страните я припознаха като успешна. Направихме срещи с тях, те взеха нашия модел, взеха длъжностната характеристика на здравния медиатор и я ползват и в техните програми и то много успешно.
Други направления от дейността, които са от особено значение, това е подпомагането и подготовката на младежи от ромски произход за кандидатстване в медицински университети и колежи. Тук Министерството на здравеопазването има по-малка заслуга, но благодарение на Ромския образователен фонд тази програма продължи да се финансира и по този начин ние успяваме да намерим младежи, които са мотивирани, които искат да учат и за наше удовлетворение трябва да ви кажа, че в техните среди никак не са малко хората, които са с над средния успех, а в някои учебни заведения – медицински университети – имаме отличници на курса, които са от тези хора.
Тук стремежът ни е, да, те започват много мотивирани, въпросът е след това наистина да работят в България, а не, ако намерят начин, да напускат страната. Да влязат в общността и да са от полза и за себе си, и за хората, за които работят.
В това отношение съвместно с медицинските университети се опитваме да използваме програми за обучение пък на самите студенти в медицинските университети за работа в интеркултурна среда, за работа с етнически общности, защото се оказва, че има нужда от това. Много от хората не знаят как да осъществяват пряк контакт.
Като един пример бих могъл да посоча едно странично явление при здравните медиатори. Направихме един експеримент в Хасково. Вкарахме здравния медиатор в Окръжна многопрофилна болница за активно лечение, при което се оказа, че болничното ръководство е изключително доволно и е съгласно да плаща заплатата само и само тя да осъществява контакта основно с ромските деца, които се приемат в детско отделение, в инфекциозно отделение, благодарение на което преждевременното напускане почти изчезна и болниците са си взели това, което им се дължи по клинични пътеки от касата, без да имат тези непрекъснати проблеми, което показва, че до голяма степен това е проблем на общуването, на времето, което може да отдели лекарят или медицинския персонал и на познанията все пак за културно общуване н тази общност.
Ние ще се стремим да разширяваме мрежата на здравните медиатори, защото макар и 170, а вие сте наясно, че това покрива 1/3 от общините в България, малко над 80, което е крайно недостатъчно. Ние имаме големи ромски общности в почти всяка област, в почти всяка община. Така че ще се опитваме с различни начини, не само със средства от държавния бюджет, но и с външни донори да продължим да работим в това отношение и да затвърждаваме тяхната роля във всяка една община.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кунчев.
Има ли изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин заместник-министър, колеги!
Много добри данни бяха изнесени тук, но като знам какво е състоянието в страната, защото доста често обикалям България, това за съжаление не се чувства никъде – че някъде нещо се прави. Имам чувството, че добрите намерения са много хубави – има Национална стратегия за интегриране на ромите, има различни планове, различни мерки. Но оставам с убеждение, че всичко остава на хартия и ще ви кажа защо.
Първо, искам да попитам какви средства са използвани дотук в тази програма? Имате ли някакъв финансов разчет?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Това ли Ви е въпросът, доктор Петрова?
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Да.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Николова, имате възможност да отговорите.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Искам да започна първо с това, че Националната стратегия няма целево финансиране, специални средства за изпълнение на Националната стратегия. Националната стратегия се изпълнява по приоритетите чрез дейността на министерствата. Финансирането по тези дейности и по тези приоритети става от бюджета на съответните министерства. Всяко министерство заделя средства за изпълнението на своите дейности и съответни програми чрез европейските фондове или чрез друго финансиране.
Така че средствата са от бюджета на всяко министерство и аз в момента не мога да дам цифри, защото тази стратегия няма отделен бюджет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
За уточняващ въпрос, заповядайте, доктор Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Извинявайте много, обаче оставам с впечатление, че толкова много неща сте направили, което е похвално, много хубаво, но няма ефект от работата. Де факто, според мен, дават се някъде някакви пари, но ние не виждаме абсолютно никакъв ефект от тези пари. Дали не би било добре – говорите за информираност, говорите за обучение, говорите за медиатори – а вие имате ли информация, защото специално аз имам няколко сигнала, че наистина в определени райони трябва да работят медиатори, които обаче не влизат там, където трябва да влизат.
Въобще кой изпълнява контрола по всичко това?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, госпожо Николова, за отговор.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Медиаторите се назначават към всяка община. Контролът по изпълнението и по дейността на медиаторите се следи първо от Регионалните здравни инспекции и преди това от самия кмет на общината, който се явява работодател на здравния медиатор. Здравният медиатор си има длъжностна характеристика. Следователно той е на същото подчинение и изпълнение на своите задължения, както всички останали служители в тази община.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Доктор Райнов първо поиска думата. Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Лично аз винаги съм адмирирал ролята на здравния медиатор. Познавам здравни медиатори - роми, виждал съм ги на терен – както се казва – как работят. Така че адмирации за това нещо. То трябва да бъде продължено.
В рамките на шегата ще кажа, че след вчерашните промени в законопроекта вероятно ще имаме нужда от още медиатори, не само за ромите, но и за българите. Това в рамките на шегата.
Сега – директно, сериозно. Тук се споменаха две цифри, че с 11 мобилни кабинета за миналата година са направени 11 хиляди прегледа. Уважаеми колеги, една кратка справка ме навежда на мисълта, че някак си не много ефективно са използвани тези мобилни кабинети. Това е първото – по три на ден средноаритметично. Но за мен е по-важно нещо друго – какво се крие като финансов ресурс зад тези примери. Дали тези 11 хиляди прегледа, ако имате някакви данни да ни ги кажете, няма да ни излязат много скъпички. Имате ли данни колко излиза един преглед или колко сумарно са платени за тези 11 хиляди прегледа с тези 11 мобилни лаборатории?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Имате възможност да отговорите, доктор Кунчев.
АНГЕЛ КУНЧЕВ: За съжаление точно цената на един преглед я нямаме. Аз бих могъл да ви предоставя, разбира се, допълнително точно какви средства от бюджета за тази година са изразходвани. Ако обаче въпросът е за ефективното използване, сте абсолютно прав, защото поради ограничените бюджетни средства Министерството на здравеопазването или по-точно Районните здравни инспекции организират търгове, на които се явяваха частни заведения и те изпълняват тези прегледи. Обикновено дейността им отнема един и половина до два месеца. На практика в останалото време те не работят, защото няма финанси за тази дейност.
Така че сте абсолютно прави, че при допълнителен ресурс могат да се използват значително по-широко тези медиатори, тъй като, пак казвам, търсене има и то много голямо на такъв тип медицинска помощ.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кунчев.
Господин Байрактаров, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз си признавам и имам един въпрос към Вас, госпожо председател, защото си признавам, че за първи път идвам на комисия, без да съм прочел доклада, който трябва да обсъждам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате го изпратен на е-mail-те, но само частта за здравеопазване. Изключително обемиста е стратегията. Можеше да се поинтересувате и да я прочетете. Но иначе сме се постарали частта за здравеопазване да я изпратим на всеки народен представител, за да го улесним.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо председател, не ни щадете. Аз чета много. Много Ви моля, още днес, ако може от секретариата на комисията да ми бъде изпратен целият доклад.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз много Ви моля да си го набавите сам, защото го има на интернет-страницата на Народното събрание.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ето я интернет-страницата на Народното събрание, докладът го няма.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще Ви помогнем да я откриете.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Търсил съм я цял ден.
Предлагам 30 минути почивка, за да се запознаем…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не давам почивка.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това е по правилник.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не, но ще подложа на гласуване предложението на господин Байрактаров за почивка.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не се подлага на гласуване искането за почивка, за да се запознаем с документите, тъй като съгласно правилника сте длъжни не да упражнявате цензора, а да изпратите целия документ, който касае разглеждането. Това е правилникът на Народното събрание. Неслучайно Ви зададох този въпрос, защото получавам непрекъснато документи от медицинските среди, за които ми е заявено, че са постъпили в Комисията по здравеопазването, но не и на членовете на комисията. Така че тук идва следващият момент, който много отдавна назрява. Означава ли това, че Вие умишлено прикривате документи, с които членовете на комисията не могат да се запознаят? Кой Ви дава това право? Напомням Ви, че като председател сте първа между равни.
Така че, бъдете така добра. Ако не можете да се справяте с тази работа, имате два варианта – единият е да си подадете оставката, другият е да Ви я поискаме ние. Няма никакъв проблем, но не и да ни цензурирате и да ми казвате какво аз да чета от един доклад. Вие не сте в моята глава, за да ми кажете какво аз да чета, защото е изключително прав доктор Райнов в този случай, когато говорим за цена на тези примери. Не могат тук да ми стоят двама представителя, да ми говорят за някакви дейности по интеграция на ромите и да няма една цифра съобщена. Когато ги питат тук колеги, да не може да се съобщи нито една цифра! Нито едно число, нито един разход.
Съжалявам, но това е скандално. Нещо повече, говорим за интеграция на ромите. Но в България има и турци, в България има и арменци, в България има и евреи. Интересно, тях защо никой не ги интегрира и на тях защо никой не отделя такива количества и стойности като средства. Интересно!
Така че това е скандално и настоявам този доклад до половин час да го получа на е-mail си така, както повелява Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Искам почивка за запознаване с доклада съгласно правилника на Народното събрание. Ако трябва, да ви го чета – съгласно кой член, ако не го знаете.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Може ли да си изключите микрофона, ако сте приключил?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не, не може. Ще ви прочета правилника.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, имаме вътрешни правила, нека да се държим на висотата на мястото, на което се намираме. Приемам… Моля Ви, не ме репликирайте непрекъснато. (господин Байрактаров говори извън микрофон.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не можете да укривате…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, изслушах Ви търпеливо. Оставете ме и аз да се изкажа. Нали имате претенции поне да бъдете кавалер. Ясно е, че не съм на Вашето интелектуално ниво, подчертахте го, но много Ви моля да ме изслушате.
Първо, във Вътрешните правила на Комисията по здравеопазване никъде не е заложена възможността за даване на почивка. До 15 минути ще имате на е-mail си доклада. Смятам, че има възможност народните представители, понеже е минал през различни комисии този анализ, да са се запознали с него. Постарали сме се да изпратим частта, която е за здравеопазване. Гарантирам, че всички документи, които идват преди заседанието на комисията, своевременно са изпратени на вашите е-mail-и. В часа на самото заседание също се внасят документи и становища. Тогава ви ги раздаваме в напечатан вид по време на заседание.
Ако Вие имате някакъв конкретен сигнал, моля Ви, след заседанието да го представите, защото в момента……Моля Ви да не включвате микрофона и да не ме прекъсвате!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Имам два сигнала. Още преди четири месеца беше изпратил две писма, касаещи Закона за здравното осигуряване и които Вие така и не ми предоставихте.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Смятам, че Вашето държание е изключително некоректно и не само спрямо мен, а спрямо нашите гости и спрямо колегите от комисията. Смятам, поведението Ви за скандално и за неприемливо. Моля наистина да се съобразявате с колегите народни представители, защото всички сме равни. Както всички се държат почтително и запазват търпение, въпреки Вашите остри изказвания и обиди, смятам, че и Вие имате същия ангажимент към колегите.
Сега подлагам на гласуване Вашето предложение за 30 минути почивка, което фигурира в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но не фигурира във Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по здравеопазването.
Моля, гласувайте предложението за обявяване на почивка за запознаване с материалите от господин Байрактаров.
Гласували: "за" - - няма, "против"- 11, "въздържали се" - 1.
Предложението не се приема.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Искам думата по начина на водене на заседанието от името на парламентарна група.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искането от парламентарна група се представя по надлежния ред от ръководителя на групата, не от отделен народен представител. Моля Ви, няма да Ви дам повече думата.
Има ли изказвания?
Заповядайте, доктор Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Аз имам повече въпроси, едно питане специално за ефективността на използването на мобилните единици. Имам и едно предложение в начина и наредбите, по които те трябва да се ползват, защото има общини, в които се разполагат мобилните единици. По Закона за обществените поръчки се провеждат процедури, след което те се печелят от Медицински центрове от други населени места и се получава така, че на територията на общината пристигат мобилни единици, настаняват се и започват да извършват профилактични прегледи на ромското население. Те си отиват след 10 дни и всички тези пациенти идват в болницата или в останалите практики и практически тези финансови средства се усвояват от медицински центрове, лечебни заведения, които по ЗОП са си спечелили конкурса.
Моят въпрос е: колко медицински центъра извършват основно дейността в тези мобилни единици и може ли по някакъв начин да се имат предвид все пак лечебните заведения на територията на тези общини? Защото впечатлението е, че едни и същи медицински центрове кръстосват цялата страна, извършват тези профилактични прегледи, а в същото време ромското население се обслужва от общопрактикуващите лекари, специалистите и болниците на тази територия, след което – аз лично съм наблюдавала – такива мобилни единици да бъдат съхранявани на паркинги срещу сериозно заплащане. Там има болници, които имат такива паркинги, могат там да се използват. Аз мисля, че това води до една неефективност и малко опорочава безкрайно добрата идея, защото аз съм от гр. Самоков, доктор Кунчев знае, когато беше епидемията от морбили, са минали над 600 деца, няма нито едно починало и ги обслужва общинската болница заедно с колегите от извънболничната помощ. Но, когато се види медицински център от София, дошъл, за да направи профилактиката, това среща известно напрежение сред колегите.
Затова поставям въпроса. Ясно е, че те са си направили процедури и т.н., но нека Регионалните здравни инспекции да информират колегите, да информират болниците, нека те да участват, нека те да ги изпълнят. В края на краищата контингентът на това население е един и същи и в останалото време то се лекува от тези лекари.
Впечатлението – може и да не е така, но това са слухове – че тези прегледи се осъществяват от едни и същи центрове, които гастролират из цялата страна с мобилните единици.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Ковачка.
Имате думата за отговор, доктор Кунчев.
АНГЕЛ КУНЧЕВ: Само да кажа, че приемам и двете бележки. Абсолютно верни са. Ние също установихме, че връзката се къса, когато не може да ги поеме след това обслужващият лекар, независимо дали е личният или съответното лечебно заведение.
Доколкото го позволява Законът за обществените поръчки, ще се опитаме да го съобразим или най-малкото да дадем информация на колегите, че могат да участват. А другото е да осигурим по-голям ресурс, за да работят не месец и половина – два, а поне седем – осем месеца в годината, за да са по-ефективни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кунчев.
Заповядайте, доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имам един съвсем кратък коментар.
Доктор Кунчев правилно според мен обърна внимание на грижата на тези представители на ромската общност, които са се насочили към някоя медицинска професия или професия, свързана с медицината. По различни линии съществува така нареченото менторство над студенти от ромски произход. Съвсем случайно ми се наложи да бъда ментор на трима ромски студенти. Мога да ви кажа, че за мен това се оказа едно предизвикателство, но и една много полезна практика, защото тези три деца може би заради това, че им се обръща внимание, може би заради това, че в първите месеци на следването им получиха някаква подкрепа, се развиха много добре. Единият вече работи като практикуващ лекар, вторият – стажант лекарка, третият е четвърти курс и показаха – не казвам, че аз съм го направил, но може би вниманието, някаква помощ в организацията – но това позволи на тези хора да се развият като едни много добри студенти и тръгнаха с професии, с които ще работят у нас. Може би това е една от тенденциите, които трябва да бъдат задълбочени.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Има ли други изказвания?
За процедура, заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Процедура по начина на водене на заседанието, уважаема госпожо председател.
Първо, категорично възразявам вменяването ми на действия, които не съм извършил. Нито една обидна квалификация не съм използвал по отношение на когото и да било от тук присъстващите, за което възразявам, че вменявате абсолютно тенденциозно и целенасочено чрез протокола и стенограмата на заседанието поведение, което аз не съм демонстрирал. Нещо повече. В нарушение на чл. 31 днес ние провеждаме, доколкото аз съм запознат, известен, редовно заседание на комисията…..
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Извънредно, прочетох извънредно. Моля Ви да се запознаете с предложения дневен ред.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Добре, но дори и да е извънредно, точно и ясно е записано, че имате задължението да ни запознаете с всички документи, които предстоят, както и те да бъдат публикувани. Имайте предвид, че аз не бях запознат с този доклад в неговата цялост така, както следва да бъде. Възразявам срещу начина на воденето на това заседание, тъй като аз съм лишен от конституционното си право да изразя своето мнение и решение по съответния доклад за ромската интеграция. Дори не знам и как се казва, тъй като го нямам като документ пред себе си, нито на е-mail си, нито на сайта, нито на страницата на Комисията по здравеопазването съществува този доклад, освен ако не е качен току-що. Десет минути по-рано този доклад го нямаше.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Байрактаров, сега ще получите по е-mail си доклада. Иначе колегата успя да открие доклада на интернет-страницата на комисията. Комисията има задължение да изпраща на народните представители становища по законопроектите и документите, които разглеждаме. Основното съдържание на тези документи се намира на интернет-страницата на комисията. Така че можете спокойно да го намерите там, виждам, че други народни представители са се справили.
Моля Ви да ме изслушате, ако искате все пак да не считам Вашето поведение като неуважително към мен.
Затова смятам, че забележката Ви е некоректна. Смятам, че можем да продължим обсъждането и наистина Ви моля да бъдете така добър да се придържате към принципите на коректното парламентарно поведение.
Моля Ви да приключим този диалог.
Има ли други изказвания? Не виждам. Нека да пристъпим тогава към гласуване.
Подлагам на гласуване Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 502-00-32, внесен от Министерски съвет на 08.05.2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 11, "против"- няма, "въздържали се" – 1.
Докладът се приема.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)