Стенограма от заседание на комисията, 25.06.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 22


На 25.06.2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на председателя на Надзорния съвет и на управителя на Националната здравноосигурителна каса във връзка с текущото изпълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. към 30.04.2015 г. и очакваното изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 31.12.2015 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 09.06.2015 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15:30ч. и ръководено от председателя на комисията д-р Даниела Дариткова.

Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми госпожи и господа. Уважаеми народни представители. Уважаеми гости. Уважаеми господа заместник-министри, управител и подуправител на Националната здравноосигурителна каса. Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване и предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
Точка първа – Изслушване на председателя на Надзорния съвет и на управителя на Националната здравноосигурителна каса във връзка с текущото изпълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 година към 30 април 2015 година и очакваното изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 31 декември 2015 година.
Точка втора – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 9 юни 2015 година - първо гласуване.
Има ли други предложения по дневния ред? Имате думата, господин Байрактаров.

Господин Димитър Байрактаров: Благодаря, госпожо председател. Правя предложение за промяна поредността на точките в дневния ред, като първа точка да бъде разглеждане на законопроекта, а втора точка да бъде изслушването, като към това предложение допълвам да бъде поканен целият Надзорен съвет на Здравноосигурителната каса, поне да ги видим кои са тези членове, да се запознаем с тях, а най-вероятно ще имаме конкретни въпроси към всеки един от тези членове. Тъй като за толкова месеци аз така и не разбрах в крайна сметка кои са членовете на надзорния съвет, които решават как да се харчат парите от НЗОК. Надявам се колегите да ме подкрепят. Мисля, че не е никакъв проблем докато разгледаме законопроекта и неговата философия те да дойдат тук в Народното събрание, за да можем да им зададем въпроси и на тях. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин Байрактаров. Искам да Ви информирам, както да информирам колегите и гостите, че съм поканила целия Надзорен съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Добър ден и на министъра на здравеопазването. Всички с изключение на доктор Иван Кокалов са потвърдили, че ще присъстват на днешното заседание. Нямаме механизъм, с който да ги заставим. Но в присъствието на председателя на Надзорния съвет и управителя на касата смятам, че на всички Ваши въпроси ще може да бъде адекватно отговорено.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Байрактаров за разместване на точките в дневния ред. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
2 – „за“. „против“? Няма. „въздържали се“? 13 – „въздържали се“. Не се приема.
Сега подлагам на гласуване дневния ред така както го бях обявила предварително. Който е „за“, моля да гласува.
15 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 1 – „въздържал се“. Приема се.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред. Изслушване на председателя на Надзорния съвет и на управителя на Националната здравноосигурителна каса във връзка с текущото изпълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 година към 30 април 2015 година и очакваното изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 31 декември 2015 година.
Искам да припомня на народните представители, че изслушването се извършва съгласно чл. 110, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като се поставя темата, която е обект на изслушването. Изслушваните лица имат право да отговорят в рамките на 10 минути, а всяка от парламентарните групи има право на два въпроса, като в рамките на 2 минути имат право народните представители да формулират своите въпроси.
Моля Ви, за да бъдем оперативни да се придържате към правилника. В началото, тъй като сме поставили темата за изслушване бих искала да формулирам какво налага Комисията по здравеопазване да проведе това изслушване именно сега.
Знаем, че по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса в § 8 Надзорният съвет на касата трябва към 30 юни на текущата година да внесе в Министерски съвет отчет за текущото изпълнение на бюджета на касата и тенденциите, които се очертават до края на годината. Но във връзка с медийни информации и изказани и ангажирани мнения от страна на финансовия министър и министър-председателя, както и на членове на Надзорния съвет на касата, че има проблеми и тенденции за преразход по определени пера в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, Народното събрание като приело този бюджет и ангажирано с контрола, разбира се, с изпълнението, доколкото парламентарният контрол позволява това, иска наистина да постави темата на обсъждане именно тук, за да може да видим има ли възможност и с определени законодателни или други мерки ние да подпомогнем изпълнението на бюджета на касата.
В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 година общите средства, които са предвидени са 3 075 534 000 лева или това е с 72 576 000 лева като глобален бюджет в сравнение с окончателното изпълнение на бюджета за 2014 година, заедно с актуализациите. По отношение на отделните пера се надявам, че днес ще получим от Вас информация каква е тенденцията за изпълнение на бюджета, особено по тези отделни параграфи, по които се очертава тенденция за преразход, а именно за болнична помощ, лекарства за домашно лечение и за онколекарства. Може би ще споделите и тенденции в изпълнението на бюджета в отделните параграфи и по другите параметри.
Основното, което ни интересува, разбира се, в рамките на тенденцията за преизпълнение, защо се налага непрекъснато да имаме съобщения от лечебни заведения за болнична помощ, че не могат да се справят с разпределеният им по методиката бюджет. Имаме информация, че се налага някъде да се спира и плановият прием на пациенти. Всичко това разбира се създава известна тревожност от гледна точка на това ще се налага ли актуализация на бюджета и ще се наруши ли достъпът на пациентите до медицинска помощ.
От друга страна е много важно наистина да се изясни и процедурата, по която се разпределят бюджетите на лечебните заведения, защото едва последния месец имахме възможност да видим на интернет страницата на Националната здравноосигурителна каса как са разпределени тези бюджети. Създава се едно сериозно впечатление, че на базата на историческия принцип, който е заложен при определянето на бюджетите за тази година се реализира една сравнителна несправедливост, защото аз лично съм си направила анализ на бюджетите за миналата година и разликата в процентно отношение в преразходите на определени лечебни заведения, които достигат и до 380 %. Когато едно лечебно заведение за 2014 година си е увеличило бюджета с 380 %, отнемайки му 5 % за тази година, разбира се ние ще го оставим в много комфортно положение, но това не касае голяма част от лечебните заведения, които сме свикнали и формално да определяме като структуроопределящи, имам предвид областните болници, които в рамките на миналата година средно са увеличили бюджетите си с не повече от 5 % и тази година се намират в изключително затруднено положение, а същото се касае и за някои големи държавни университетски болници.
Искам наистина да чуем от управителя на касата, от Надзорния съвет дали този механизъм за разпределение не поставя в неравнопоставено положение лечебните заведения. От друга страна за нас е много важно да чуем и по какъв механизъм ще се контролират разходите за лекарства с приетия Закон за здравното осигуряване. Ние предвидихме задължително договаряне на отстъпки по отношение на медикаментите, които касаят онкотерапията, медикаментите, които влизат тепърва в Позитивна листа и тези, които са сами в група. Това дали ще даде възможност наистина и там тенденцията за преразход да бъде овладяна да края на годината.
Много важно за нас е да разберем налага ли се някаква друга законодателна промяна, защото управителят на касата изтъкваше, че има проблеми с главата за контрол. Това, което сме приели в Закона за здравното осигуряване дали е достатъчно, или се налага народните представители да се включат със свои законодателни предложения. Това са основните теми и въпроси. Ще дам после възможност на народните представители да формулират допълнителни теми. А сега може да изслушаме на първо място председателя на Надзорния съвет господин Кирил Ананиев. Заповядайте.

Господин Кирил Ананиев: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Уважаеми гости.
В началото ще направя само едно уточнение. Анализът, който съм направил и докладът, който ще изнеса пред Вас се базира на данните, които са към края на месец май. Имаме вече окончателните данни, така че информацията ще бъде по-актуална.
Всички знаем, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е част от консолидирания бюджет на държавата, макар и извън държавния бюджет и неговото салдо е част от бюджетното салдо по консолидираната фискална програма.
Естествено е, особено в тази ситуация, в която се намираме Надзорният съвет непрекъснато, ежеседмично, ежемесечно да разглежда и наблюдава изпълнението на бюджета на Националната здравно- осигурителна каса, а на тримесечие основа на база на отчетите за съответните тримесечия с натрупване, ние разработваме и анализираме и очакваме изпълнение на бюджета за 2015 година. Безспорно тези материали, отчетите към тримесечието и нашата оценка за изпълнението до края на годината се представя в Министерството на финансите, което наблюдава също и анализира както изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, така и цялата консолидирана фискална програма.
Както казахте и Вие, в процеса на изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за тази година се забелязаха някои тенденции, които нас ни тревожат и безспорно това е мотивът Вие да ни поканите нас, а пък ние да споделим причините, факторите, които са довели до тези тревожни тенденции като се концентрираме, разбира се върху най-важните причини, които са довели в преразходи в отделните здравноосигурителни плащания.
Както казахте в самото начало и Вие, разходите и трансферите, приети със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 година възлиза на 3 075 534 000 лева, в това число резерв от 301 898 хиляди лева. Общият размер на разходите за здравноосигурителни плащания е 2 695 080 000 лева, а отчетените към 31 май 2015 година за здравноосигурителни разходи и трансфери са 1 308 130 000 лева или 45 на сто от планираните разходи за цялата 2015 година на годишния план.
На база отчета за касовото изпълнение към 31 май 2015 година НЗОК очаква, че към края на 2015 година здравноосигурителните плащания ще достигнат 3 196 767 000 лева в това число и средствата от резерва по бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Очакваният недостиг по бюджета на НЗОК, при запазване на настоящите тенденция към 31 май на разходване на средства се очертава в следните направления:
На първо място това са здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти за домашно лечение. Средномесечната стойност на разходите е 54 милиона към 31 май 2015 година, а средномесечната стойност за останалите месеци до края на годината възлиза на 39 милиона лева. Към 31 май 2015 година изпълнението на тези разходи спрямо годишния план е 49,8% от годишния размер на средствата. Тоест, очакваният недостиг на средства е в размер на около 105 милиона лева.
На второ място, това са здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болничната медицинска помощ.
Средномесечната стойност на тези разходите за първите пет месеца е 19 милиона лева, като остатъкът до края на годината от бюджета осигурява 12 милиона средномесечен разход за тези лекарства. Тук изпълнението е 54 милиона от годишния размер на средствата и очакваният недостиг на средства е в размер на около 53 милиона лева.
Третият вид здравноосигурителни плащания, в които ние констатираме сериозно напрежение това са здравноосигурителните плащания за болнична медицинска помощ. Средномесечната стойност за болнична медицинска помощ към 31 май 2015 година е 130 милиона лева докато това, което остава до края на годината средномесечно възлиза на 117 милиона лева. При изпълнение на 44,2 % към 31 май се очертава недостиг около 110 милиона лева.
Като се вземе предвид, че на този етап по бюджета на НЗОК има неразпределени средства по оперативния резерв по чл. 25 от Закона за здравното осигуряване, който в момента възлиза на около 93 милиона лева, общият размер, който ние очакваме да бъде като дефицит в края на годината по бюджета на Националната здравноосигурителна е около 200 милиона лева.
Считаме, че основните причини за преразхода на средства са следните:
На първо място, недостатъчна координация и ефективност на работата на различните нива на здравноосигурителната система. Като пример мога да посоча реализираното увеличение на средствата за извънболничната медицинска помощ през 2015 година с 29,5 милиона лева спрямо закона за 2014 година, което не доведе до намаляване на разходите в болничната медицинска помощ, както и до ограничаване броя на хоспитализациите по различни заболявания и диагнози.
На второ място, това е неефективна контролна дейност на Националната здравноосигурителна каса. Очакваните резултати от нормативните промени в тази посока няма да доведат до краткосрочен ефект в посока намаляване на разходите по бюджета за 2015 година. Допълнително, НЗОК няма правомощия да прекратява договори с изпълнители на медицинска помощ, които са нарушили утвърдените им месечни параметри на дейност и нарушават финансовата дисциплина при изпълнението на своя бюджет.
По отделните направления на здравноосигурителните плащания идентифицирахме следните проблеми с влияние върху ръста на разходите:
В сферата на лекарствата за домашно лечение:
Ежегодно актуализиране и увеличение броя на заболяванията, включвани в Наредба № 38 на министъра на здравеопазването за определяне на списъка за заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
Отсъствие на контрол върху предписването на лекарства.
Увеличение на разходите за иновативни (оригинални) лекарствени продукти поради чести промени в Позитивния лекарствен списък, който се определя от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти към министъра на здравеопазването.
В сферата на онкологичните заболявания:
Включване на нови, иновативни (оригинални) лекарствени продукти. Контролната дейност и съвместната работа с националните консултанти, както и дейността по включването на нови продукти в Позитивния лекарствен списък от Съвета към Министерството на здравеопазването, не оказват на този етап въздействие в посока намаляване на разходите, а точно обратното.
Промяната в алгоритмите на клиничните пътеки, по които се назначава и предписва лекарствена терапия за лечение на онкологични заболявания също оказва влияние за недостига на средства по бюджета на НЗОК за 2015 година.
Ще споделя с Вас няколко цифри, които показват тенденцията в нарастването на тези разходи през годините.
През 2006 година средствата за лекарства за домашно лечение са 270 милиона лева докато през 2014 година те достигат 644 милиона лева. Лекарствата за домашно лечение и за лечение на онкологично болни формират над 27 % от бюджета на Здравноосигурителна каса за тази година. Така например разходите за онкологични лекарствени продукти през 2012 година е 116 милиона лева, докато през 2014 година, само две години по-късно те достига 220 милиона лева, от които за оригинални продукти 201 милиона лева. Всяка година, в Позитивния лекарствен списък се включват нови заболявания и диагнози за лечение, след приемането на бюджета на НЗОК, като на този етап не става ясна направена ли е оценка за ефекта върху здравето на пациентите в краткосрочен и дългосрочен план и за финансовия ефект върху бюджета на НЗОК.
В областта на клиничните пътеки натиск върху бюджета на НЗОК оказаха следните основни фактори:
Лицензиране от Министерство на здравеопазването на нови лечебни заведения, нови отделения, нови дейности и съответно отчитане на по-големи обеми дейност и повече поставени медицински изделия.
На второ място, разширяване обхвата на договорните партньори по едни и същи клинични пътеки поради промяна в алгоритмите на клиничните пътеки и разширяване обхвата на болниците, които имат право да работят по тях.
Промени в Наредба № 40 за основния пакет дейности, заплащани от НЗОК, довели до включване на нови дейности, които не са финансово осигурени по бюджета на НЗОК за 2015 година.
Промяна в медицинските стандарти от Министерство на здравеопазването, която разшири обхвата на договорените от НЗОК дейности.
В болничната сфера през 2006 година когато НЗОК поема цялостното финансиране на болничната медицинска помощ са заплатили 1 200 000 броя хоспитализации, а през 2014 година те са над 2 милиона броя. През 2006 година средномесечните средства заплащани на болниците са около 62 милиона лева, а през 2014-та достига 130 милиона лева или над 50 % от общите здравноосигурителни плащания.
Всяка година се разширява обхватът на включваните в клиничните пътеки процедури, изисквания и дейности. Няма данни дали насочването на ресурсите в посока на болничната помощ води до намаляване на общата заболеваемост на населението. По информация на НЗОК се увеличава броят на пациенти с регистрирани по няколко хронични заболявания и на пациенти хоспитализирани повече от един път в рамките на една година.
Тези дни имаше редица дебати по темата, от които категорично се очерта изводът, че секторът на здравеопазването през последните години бележи значителен ръст спрямо общото икономическо развитие на държавата, съизмерим с този на нарастване на приходите по консолидирания бюджет, а хората стават все по-недоволни от услугите, които получават.
За целта са необходими спешни, краткосрочни мерки в следните основни направления:
Първо. Преглед на настоящата нормативна уредба по отношение на медицинските стандарти и посочените по-горе наредби на Министерството на здравеопазването, Позитивния лекарствен списък и алгоритмите на клинични пътеки, с оглед намиране на нормативна, икономическа, здравна и финансова целесъобразност и балансиране на разходите, гласувани по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 година. Всички тези актове съдържат предпоставки за натиск върху разходите по бюджета на НЗОК в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
Подобряване ефективността на контролната дейност.
Засилване контрола над просрочията и негативните финансови резултати в лечебните заведения.
Регулиране на лекарствената политика и намиране на баланса между ефикасността и финансовата устойчивост.
Подобряване на взаимодействието между различните нива в системата – първична и болнична система, лекарствено лечение и диагностика.
Не на последно място, в рамките на моите правомощия като председател на Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса, съм задължен и инициирах действия за прилагане разпоредбите по Договор от 29 декември 2014 година за приемане на обеми и цени на медицинската помощ за 2015 година между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз. Договорът е подписан в изпълнение на Закона за здравното осигуряване и предвижда намаляване цените на медицинските дейности, при констатирано отклонение от първоначално определените параметри,
На срещата с Българския лекарски съюз бяха предложени различни подходи и мерки за оптимизиране на разходите в системата преди да се наложи намалението на цените. Предложиха се следните варианти за промяна на клиничните пътеки:
1. Клинични пътеки, които ще се изпълняват в извънболничната медицинска помощ да бъдат изпълнявани в лечебни заведения за специализирана помощ и диагностично-консултативни центрове на лечебните заведения за болнична помощ.
2. Клинични пътеки, които могат да се изпълняват без болничен престой или единствено в извънболничната помощ.
3. Отпадане на процедури от клинични пътеки и преминаване на тези процедури към специализираната медицинска помощ, без болничен престой.
4. Отпадане на клинични пътеки, по които до този момент нямаме извършена дейност.
5. Намаление на цени на клинични пътеки на основата на оценка на разходите за реализиране на дейностите по съответните пътеки. За съжаление, представителите на Българския лекарски съюз не приеха тези предложения, не представиха и свои такива, като по същество те се отказаха да изпълнят поетите ангажименти с подписване на договора с Националната здравноосигурителна каса за цени и обеми.
По тези причини изразявам тревога, че сроковете, в които следва да се постигне конкретен резултат и да се изпълнят разпоредбите на договора, подписан между НЗОК, Българския лекарски съюз и съгласуван от министъра на здравеопазването няма да се спазят. Разговорите по тази тема в Надзорният съвет предстоят. Свикал съм в понеделник следобед извънредно заседание на Надзорния съвет, ще се търсят и нормативни решения за изход от създалата се ситуация.
Постигането и подписването на този договор, съгласувано с министъра на здравеопазването, налага тристранен ангажимент за спазване на отговорностите по него. В рамките на своите компетенции всяка една от страните следва да извърви своя път, за да достигнем до общо решение, което ще доведе до спазване и балансиране на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 година, такъв бюджет, какъвто Вие сте гласували за нашата институция, която представляваме.
Благодаря Ви за вниманието.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви, господин Ананиев. Доктор Комитов, нещо бихте ли искали да допълните? Заповядайте.

Господин Глинка Комитов: Тъй като, както казахте в началото дневният ред по първа точка всъщност е отчет към 31 април, но виждам, че председателят на Надзорния съвет е подготвил информация към 30 май, да не остана по-назад ще Ви кажа, че аз имам информация за очаквано изпълнение към 30 юни, където се очертава, че за болнична медицинска помощ усвояването на средствата по бюджета на Националната здравноосигурителна каса се очертава в 52 %, тоест с 2 % повече на годишна база за полугодието. За медицинските изделия съответно 49 % към 30 юни. Това е по заявка, защото както виждате месецът още не е завършил и за лекарствени продукти, всъщност е най-големият преразход, очертаващият се най-голям дефицит – 63 % усвояемост.
Това е, което мога да допълня към настоящия момент.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Министърът на здравеопазването.

Министър Петър Москов: Благодаря Ви. Всъщност аз искам да благодаря и на Вас, и на комисията за наистина навременно свиканото заседание, за да може да се изговорят всички тези неща. И наистина тази година и оперативното ръководство и надзорът на касата работи по различен начин, тоест проблемите се улавят в тенденция и се артикулират, за да може да има съответно противодействие.
Наистина всичките основания, с които и управителят на касата, и председателят на Надзорния съвет преди два месеца артикулираха, че има опасност, прогнозата за бюджета да бъде с дефицит, какъвто каза господин Ананиев бяха такива към март месец.
Анализът показва следното: до март месец, включително март месец, като говорим за болничната помощ, след това ще кажа и няколко думи за лекарствата, всъщност болниците работиха по начина, по който винаги досега в годините беше работено. И тук, който и да е от нас четиримата или шестимата може да си наплюнчи пръста и да начертае сума за дефицит 200, 300, 400 колкото дойде, както миналата година.
От момента на влизане в сила на това, за което говори председателят на съвета, общата методика сключена между Касата и Лекарския съюз и утвърдена от министъра, всъщност има очевидна разлика в начина, по който болниците работят за април, за май и за юни. Има средно 10 % по-нисък разход генериран от болниците, респективно по-нисък разход на Касата спрямо предходните три месеца. За последните тези месеци средният месечен разход на болниците е 119 милиона. Абсолютно да кажем, че е едно и също нещо говорим с господин Ананиев. За да се стигне до нула – нула на нула, както е заложено в бюджета за дейност в болниците в оставащите месеци до края на годината средният разход на болниците трябва да бъде 117 милиона, тоест с 2 милиона по-ниско отколкото през тези месеци.
Това, че предстоят юли и август, в които по принцип медицинската дейност намалява по обективни причини не би трябвало да ни успокоява, но ако нещата вървят, както вървят в момента – по 119 милиона месечно, това накрая на годината би означавало 17 милиона дефицит в бюджета на касата за болнична дейност. Тоест, още веднъж да повторя, към 6-месечието, тоест към средата на годината има изразходвани 52 % от планираните за болнична дейност средства. Тези 2 %, както казах, има различни начини да бъдат смъквани и тук заедно ще търсим методологията за това.
От гледна точка на медицинските изделия също сме в рамките на бюджета на 6-месечието, тоест на 49 %. Реалният проблем и тук господин Ананиев е абсолютно прав, е с лекарствата, както за лекарствата в болничната помощ за онкологията, така и с лекарствата за домашна употреба. В тази връзка и в приетия вече Закон за здравното осигуряване, както и в последващия закон, който е втора точка от нашия дневен ред има заложени механизми. Това, което аз поемам като ангажимент като министър, защото отправихте, госпожо председател и към мен, следващата седмица методиката за приложение на текстовете от Закона за здравното осигуряване свързани със задължителни отстъпки на определени групи медикаменти ще бъдат извадени на публично обсъждане. Ние вече водим такива преговори с индустрията и знаете ли, когато човек се ангажира с прогноза в процес е малко, как да кажа, може би ще прозвучи несериозно, но моето твърдение и към момента и от разговорите с индустрията, и от очакваното развитие е, че от тези 110 милиона, за които говори господин Ананиев, които към момента се очертават като дупка в бюджета на касата за лекарства до края на годината през приетите текстове в закона и през методиката, ние можем да намалим на около половина този очертаващ се дефицит за лекарствата. За останалата половина ще търсим разбира се, различни други механизми.
Само още на база на това две изречения. Има наистина разлика има, абсолютна, как се казва, света истина в това, което казахте, че лимитите на болниците тази година са направени. Вероятно нямаше време за нищо друго, са направени на база на отчетената дейност през миналата година. Факт е, че големите структуроопределящи болници, главно областните, университетските болници миналата година, както и във всяка една от изминалите години, работиха, все пак, в някакъв вид бюджетна дисциплина. Тоест, те и през 2014-та са ограничавали, не в такава степен, възможността да преразходват средства от бюджета на Касата.
И наистина, поставянето им в 5 % по-ниска база в сравнение с миналата година е едно в сравнение с други лечебни заведения, които са правили всичко, което считат, че могат да правят, без да се съобразяват с бюджет на дефицита и за тях тези 5 % са по съвсем различен начин. Забележете, и в момента, защото тези проценти 50 %, 52 % изпълнение на бюджета за дейността, тоест влизане в рамките, изискуеми от договорите на тези болници с областните каси, всъщност големите, както Вие ги нарекохте, структуроопределящи болници – областните, окръжните, университетските болници, всъщност на 95 % са в удържане на договора си с Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин министър. Сега минаваме към процедурата. От народните представители, доктор Вяра Церовска, имате думата за въпрос.

Госпожа Вяра Церовска: Уважаема госпожо Дариткова. Уважаеми колеги. Уважаеми господин министър. Господин Комитов.
Моят въпрос е свързан със съдбата на областните болници и на някои университетски болници, и на лимитите, които са определени за тях. От направената проверка, която си позволих, установих, че между 70 и 95 % от средствата, които са дадени като лимити на болниците отиват за заплащане на заплати и осигуровки. Ще Ви дам пример. Средната брутна заплата в една болница, да речем в Перник е 850 лева, средната лекарска заплата е 1300 лева. Бих искала да кажа, че това не са никак високи заплати. Смятате ли, че с този лимит едно здравно заведение, което понякога е само за региона може да направи здравна политика и може да осигури здравна помощ на хората в региона? Освен това, тези болници са задължително натоварени и с ангажимента да имат спешни отделения, за което е необходимо да поддържат специалисти от възможно по-голям брой специалности.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Съжалявам, но обявените лица са все пак ръководителите на Националната здравноосигурителна каса, оперативното ръководство или председателя на Надзорния съвет? Доктор Комитов, имате думата.

Господин Глинка Комитов: Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: После може нещо да допълните, господин министър.

Господин Глинка Комитов: За съжаление, първите три месеца се работеше по едно постановление, в което лечебните заведения за болнична помощ, включително и тези, за които Вие споменахте, всичко което изработваха, въпреки установените стойности за дейности, определени от районните им здравноосигурителни каси се е заплащало от Националната здравноосигурителна каса, разбира се, след проверка. Говорим за така наречената придобила гражданственост – надлимитна дейност.
От постановление 57 вече такава надбюджетна дейност, за която Вие казвате надлимитна, всъщност не се заплаща и искам да кажа тук, че лечебните заведения така трябва да управляват средствата си, въпреки условията, които Вие току що съобщихте за част от тях, че да не очакват, че някой ще си позволи да наруши постановлението и да заплати такава дейност, която е над определения им бюджет. Те имат право по това постановление 57 във връзка с един чл. 21 от него да изтеглят 5 % от съответния месец за всяко тримесечие или пък от следващо тримесечие, с изключение на последното четвърто тримесечие, от една страна.
Друга възможност, която им е дадена, разбира се, ако се появят много сложни и трудни за решаване случаи, това категорийно понятие изчистено между нас и Лекарския съюз, мисля, че те ще потвърдят това или при форсмажорни обстоятелства, да алармират териториалната здравноосигурителна каса, да ги уведомят и съответно това да бъде заплатено.
Ще направим още едно усилие и аз съм подготвил дневния ред за понеделник, за което съобщи председателят на Надзорния съвет господин Ананиев, в което най-вероятно ще ми бъде възложено така наречените, Вие споменахте този термин, структуроопределящи болници да им бъде завишен, в известна степен, бюджетът по ,разбира се, обективни критерии.
Това е отговорът, който мога да Ви предоставя.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доктор Комитов. Сега доктор Емил Райнов поиска думата. Заповядайте.

Господин Емил Райнов: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Господин министър. Господин председател на Надзора. Господа заместник-министри. Колеги. Гости.
С удоволствие изслушах доклада. Чух предприетите мерки, които, между другото, съм ги чувал в предходни пет актуализации, пет години. До тук, доколкото знам е влязла само една, която не се споменава в доклада, а това е подмяна на шефовете на районните каси. Вероятно има логика и за това.
Директно, конкретен въпрос. Колко са насъбраните вноски до момента и каква е прогнозата до края на годината? Ако имате някаква готовност за цифрите, бих желал да чуя. Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Господин Ананиев, най-вероятно Вие ще отговорите. Заповядайте.

Господин Кирил Ананиев: Да, да. Благодаря, госпожо председател. Да, действително това е един важен въпрос и важна тема, защото приходната част е неразделна част от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Ние ежемесечно изпращаме писмо до Националната агенция за приходите, с която я умоляваме да ни представи съответната информация за размера на приходите, които са постъпили и оценка за това как счита, че ще приключи приходната част на бюджета към края на годината.
Последната информация на базата на приходите от месец април, с оценка за преизпълнение на приходите между 5 и 10 милиона лева. Вие знаете, че в бюджета за тази година в приходната част беше завишен със 70 милиона лева, така че това, че има преизпълнение между 5 и 10 милиона не е никак малко, като ние първо трябва да постигнем тези 70 милиона, с които беше увеличен бюджетът и след това да реализираме преизпълнение, което евентуално да можем да го ползваме за целите на финансиране на дейностите на Националната здравноосигурителна каса.

Председател д-р Даниела Дариткова: Уточняващ въпрос, кратък.

Господин Емил Райнов: Благодаря Ви. То не е въпрос, просто констатация.
Уважаеми колеги, при положение, че ще имаме насъбрани близо 10 милиона и при положение, че министър Москов твърди, че дефицитът няма да бъде повече от 17 милиона, тоест разлика от 7 милиона до края на годината, мисля че изобщо не е притеснително и някак си напразно сме се събрали тук. Благодаря Ви.

Господин Кирил Ананиев: Да направя тогава и аз уточняващ отговор.

Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте.

Господин Кирил Ананиев: Значи, ако четем внимателно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 година в преходните и заключителни разпоредби ще видим един текст, в който е предвидено трансферът от централния бюджет, който е в размер на 18 милиона лева да се предостави, а той формира част от разходната част на бюджета на НЗОК, да бъде предоставен по бюджета на НЗОК само при условие, че преизпълнението на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса надхвърлят размера на трансфера. Тоест, ние трябва да направим преизпълнение на приходите над 18 милиона лева, за да можем да използваме преизпълнението на приходите за покриване на разходи по здравноосигурителните плащания. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Доцент Шишков. Няма да спазвам големината на групите, който ми даде знак, че иска думата, ще му я предоставям, уважаеми колеги.

Господин Димитър Шишков: Аз и затова бързо ще се обърна към колеги и гости. Аз смятам, че основният начин, по който се източва или се краде от касата, това са делегираните бюджети и няколкократно съм го казвал. Друга причина е и неостойностеният труд в здравеопазването затова и принудата на лекарите и съответно служещите в здравеопазването да намерят начин да си направят някаква заплата. Но не е ли вариант, в който Вие хубаво да преразгледате именно тези делегирани бюджети, които делегирани бюджети са изключително несправедливо направени още от миналата година, така, както каза в началото, в увода си и доктор Дариткова? Това не е ли начин да се ограничат в момента именно тези злоупотреби, които се случват? Защото има още нещо, което, ако ние сега ние с Вас се качим на една кола и тръгнем по тези болници, на които са дадени изключително много пари като делегиран бюджет, може да се окаже, че първо лекарите не съществуват вътре, нищо лошо няма да им отнемете разрешителното за работа, въобще на тези болници.
До тук аз наистина не видях едно нещо – реално да се затегне контролът върху болниците така, че да се покаже, че касата работи на терен. Това нещо не го виждам. И не е ли вариантът точно този? Първо да се мисли за преразглеждане на делегирания бюджет? И второ, да се преразпредели към тези звена, където се работи наистина истински, а не фалшиво? А това нещо може да го направи касата с по-чести проверки, но не на гърба на лекаря, който ще бъде глобяван, за да се сглоби някакъв вариант, който трябва да се върнат пари към касата, а обратно – реално? Примерно несъществуващите лекари там, където са си дали дипломите, за да съществува някаква структура?

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доцент Шишков. Предполагам, че господин Ананиев ще отговори. Заповядайте.

Господин Кирил Ананиев: Благодаря. Действително една от най-големите слабости в дейността на Националната здравноосигурителна каса е контролът и контролните функции, които са възложени със закон на ръководството и на състава на Националната здравноосигурителна каса. Няколкократно сме го споменавали това и тук, включително и пред Комисията по здравеопазването. В тази връзка сме направили и конкретни предложения за подобряване на контролната дейност на Националната здравноосигурителна каса включително и на обединяването в Националната здравноосигурителна каса на медицинския и финансовия контрол. Вие знаете, че те в момента са разделени. И разбира се, и редица други предложения. Представили сме ги в комисията, надяваме се те да бъдат взети предвид при разглеждане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, където да бъде направено съответното предложение пък за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Това, което казахте за първоначалното определяне на бюджета, бих искал да спомена бюджетите на съответните болници. Бих искал да споделя, че технологията е сравнително сложна и не е така еднопосочна когато разработвахме вариантите за определянето на тези бюджети. Първо, Вие знаете, че ние стъпихме на равнището на 95 % от разходите, които са направени от болниците през 2014 година. След това на базата на новооткрити дейности, на новооткрити болници, на правото на съществуващи болници да извършват дейности, до които до този момент не са имали възможност да ги извършват, се направи едно преразпределение, което доведе до намаляване на процента някъде до към 92 – 93 %. А освен това новооткритите болници през течение на годината, особено на тези, които са през третото и четвъртото тримесечие открити, ние трябваше да превърнем тяхната дейност в целогодишно финансиране през 2015 година. Екстраполиране на разходите и затова може би някъде се вижда, че има 200 % или 150 % или някакъв друг процент увеличение. Има някъде около 7 – 8 фактора, които деформират тази първоначална позиция от 95 %, която беше като базов ангажимент за одобряване разходите по отделните лечебни заведения.

Председател д-р Даниела Дариткова: Доцент Шишков, имате думата за отношение.

Господин Димитър Шишков: Това е ясно и мерките са добре, само че те не работят така, както трябва да се случи, така че накрая на годината да няма дефицит. Въпросът е много простичък, 100 пъти съм го задавал, пак ще го задам. Болница с 200 легла – 5 пъти по-голям делегиран бюджет от болница с 1 000 легла. Как се случи това и защо това нещо не се промени в момента? Това е факт и го има като сводка, която я бях получил официално и от Касата. Същото беше и когато се слушаше колко добър мениджър се уволнява, но той пък има 5 пъти по-голям делегиран бюджет от онзи, който не си върши работата. Примерът беше последно на едно от нашите събирания тук, което беше по повод болница „Иван Рилски“, но болница „Иван Рилски“ има 4 пъти по-голям делегиран бюджет отколкото Александровска болница, която пък има 3 пъти повече легла отколкото болница „Иван Рилски“.
Аз говоря именно за това и нищо против нямам нито болница „Иван Рилски“, нито Александровска болница. Това е пример. Но при тези примери е ясно, че нещо е сбъркано изначало. Ако на мен ми дадете 20 милиона да ги усвоя, аз Ви обещавам на всички, че ще ги усвоя много добре. Само, че как ще ги усвоя? Никой не ме контролира. Ще си направя и структури, ще си направя и болница. Това нещо е сбъркано и затова не работи. Ако е спешна мярка, тя трябва да бъде точно сега. Иначе пак ще имаме дефицит.
И нови болници, по тази причина, искат да съществуват. И затова и нови болници в последен момент също играят на пазара и искат да влязат на пазара. Уж няма пари, искат нови болници. Защо се случва това? Уж нямаме лекари, структурите се увеличават. Как се случва това? Според мен, това е ролята на Касата в случая. Сериозен контрол върху структурите, не върху лекарския труд. Лекарският труд е добър, въпреки всичко.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доцент Шишков. Отношение – каса, министерство, защото контролът наистина трябва да е комплексен.

Господин Кирил Ананиев: Ако може пак аз да кажа няколко думи?

Председател д-р Даниела Дариткова: Разбира се, заповядайте.

Господин Кирил Ананиев: Вижте, Националната здравноосигурителна каса е финансова институция. Политиката по отношение на структурата, разпределението, броят на лечебните заведения в страната е въпрос на политика на органа по управление на този отрасъл. Безспорно има редица проблеми в това отношение, но аз мисля, че след задължителното въвеждане на Националната здравноосигурителна каса и цялостния механизъм след това на работа на Касата във връзка с договарянето с болниците ще променят нещата. Но така или иначе сега проблем е, че разрешителното за дейност на всяка една болница се дава от Министерството на здравеопазването, когато вече инвестицията е направена. Нищо друго не може да се направи освен да се признае неговата дейност и да сключим договор с това ново лечение.
Според мен, разрешителното трябва да се дава в началния период, когато има инвестиционно намерение. И когато дойде един собственик, който иска да построи една нова болница в София, да му се каже: „Ние не възразяваме да построите една кардиологична болница в страната, но в София няма нужда. Ако искате, отидете в Рудозем или в Кърджали, или където има действителна потребност“, но така или иначе това не е проблем на Касата. Ние не можем да управляваме този процес. Този процес се управлява първо със законодателните промени, които трябва да се направят и са направени вече някои от тях. И второ, с дейността на органа, който всъщност провежда политиката в системата на здравеопазването.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Доктор Хасан Адемов, после господин Байрактаров.

Господин Хасан Адемов: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господа заместник-министри. Доктор Комитов. Доктор Петров. Колеги. Гости.
Днес е 25 юни, а след 5 дни изтича срокът, в който Националната здравноосигурителна каса трябва да внесе два отчета – единият от тях е отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса и аз искам да обърна внимание точно на този компонент, защото досега говорихме в отчета единствено и само за изпълнение на фискални цели – за пари, за дефицит, за очакван дефицит, рестрикции, какво трябва да се направи и какви мерки трябва да се направят.
Аз искам да обърна дискусията малко в друга посока и ако имате готовност да отговорите на този въпрос. Вероятно подготвяте вече този отчет за дейността и затова си позволявам да задам този въпрос и да обърна по някакъв начин дискусията. Срещу тези 52 % изпълнение на бюджета какви здравни цели сте постигнали? Защото министърът непрекъснато говори за изпълнение на здравни цели. И моят въпрос е с тези изхарчени пари, защото Вие купувате медицински услуги, какви медицински цели са постигнати? Дали е намаляла заболеваемостта? Дали е намаляла детската смъртност? Да не ги изброявам всички.
Аз знам, че отговорът на този въпрос не е толкова лесен и ако нямате готовност към този момент, ще Ви моля нека да влезе в отчета за дейността на касата един такъв анализ, защото иначе ще си говорим колко пари ни трябват, колко сме изхарчили, колко още ни трябва и ще загърбим онази дискусия, наречена „дискусия за изпълнение на здравни цели“.
С тези пари какво сме постигнали и какво ще постигнем с останалите пари до края на годината? Това е моят въпрос.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доктор Адемов. Без да искам да изпреваря отговора, искам да подчертая, че отчетът за дейността, който трябва да се внесе, касае миналата година, а днешното изслушване беше концентрирано върху темата „Изпълнение на фискалната рамка на бюджета за тази година“. Надявам се, че ще имаме отделна дискусия в комисията, на която ще обсъдим, съгласно закона внесения отчет за дейността и за бюджета за 2014 година. А сега навярно може би за здравните цели.

Господин Хасан Адемов: Сигурно нямате съмнение, че правя разлика между тези две неща?

Председател д-р Даниела Дариткова: Убедена съм, но за останалите да очертая разликите.
Кой ще вземе думата от името на касата? Заповядайте, господин Ананиев.

Господин Кирил Ананиев: Благодаря. Първо, искам да кажа на господин Адемов, че двата документа са приети на Надзорен съвет на Националната здравноосигурителна каса и са изпратени официално на министъра на здравеопазването, какъвто е редът. Предполагам, че следващата сряда ще бъде приет от Министерския съвет и ще влезе по етапния ред в Народното събрание.
Що се отнася до целите, как да Ви кажа? Мисля, че няколко пъти споменах за органа, който прави политиката и органа, който осъществява финансирането. Целите, които се постигат от гледна точка на Националната здравноосигурителна каса са такива, каквито са посочени в основния пакет дейности, които са влезли в Наредба 40, утвърдена от министъра на здравеопазването. Това е за нас основополагащото върху, което ние работим. Разбира се, на базата на този пакет ние водим преговори с Българския лекарски съюз и уточняваме цените и обемите на тази медицинска дейност, която е предвидена в основния пакет.
Така че ние сме следствие на приетите цели, поставени в основния пакет, приет от министъра на здравеопазването.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Отношение, доктор Адемов. Заповядайте.

Господин Хасан Адемов: Благодаря Ви, госпожо председател. Само няколко изречения.
Поставих този въпрос, защото според мен е изключително важно да се търси симетрия между изразходвания финансов ресурс и постигнатите здравни цели, здравният резултат. Защото, ако няма такава корелация и ако тя не е в посока подобряване на качеството на оказаната медицинска помощ, тогава ще продължим да си говорим за това колко пари са необходими, откъде трябва да ги вземем, колко е преразходът, колко е дефицитът, без да отчитаме за какво сме ги изхарчили тези пари.
От тази гледна точка зададох този въпрос.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Едва ли има несъгласие с тази констатация. Сега думата поиска господин Димитър Байрактаров. Заповядайте.

Господин Димитър Байрактаров: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми заместник-министър. Господин Ананиев. Доктор Комитов. Аз ще бъда точен и ясен.
Първо, искам да уточним, че управлението на НЗОК се осъществява в една пирамидална форма, в чийто връх стои така нареченият Надзорен съвет, за да бъде ясно.
Направих си труда, защото това, което чух днес е изключително обезпокоително и то е обезпокоително, защото аз си направих труда да изчета последните четири доклада на НЗОК. И знаете ли, че всичките тези четири доклада съдържат следното изречение? – Ще цитирам изречението от доклада 2013 година, но то не се различава от предходните. „Доктор Тодорова…“, сиреч тогавашната управителка, „… пое управлението на НЗОК с очертаващ се дефицит 150 милиона, свързан с огромните преразходи при заплащането на лекарства и дейностите на болниците“, сиреч така нареченото отчитане на по-големи обеми дейност.
И сега, забележете, Вие сте финансист, господин Ананиев. Над 700 експертни длъжности с аналитични и контролни функции. Повтарям, над 700 длъжности с аналитични и контролни функции. Нима за 5 години тези 700 аналитика и контролиращи експерти неможаха да очертаят проблемите, които Вие на всяко изслушване се очертават със съответната наредба, съответния поднормативен акт и естествено, поредното плащане на преразход? Сиреч, моят въпрос към Вас е докога поредният отчет от председател на Надзорен съвет или на НЗОК ще бъде така да се каже, окомплектован с дежурния израз „Огромен преразход на лекарства и отчитане на огромен обем дейности“, които вече на всеки нормален човек му е ясно, че не водят до подобряване качеството на здравната услуга, при забележете, непрекъснато намялаване на броя на населението на България.
Оказва се, че в България населението намалява. Между другото, ако нямате тази информация, аз ще Ви кажа, че от началото на 2015-та до момента България е напусната от 270 000 души. 270 000 души, обаче разходите растат. Откъде ги намирате тези хора, защото тези цифри, които днес ги цитирате тук, показват, че Вие сте обслужили с около 16 % по-голям брой пациенти? Само, че пропускате и аз няма да спра да го повтарям, да ми обясните как прилагате например така наречената наредба за медицинска експертиза? Защото има едно нещо, което не знам, защо не го споменахте, че непрекъснато нараства броят на така наречените болнични листове, ама непрекъснато. Ние тук се чудим, измисляме някакви системи за контрол и в крайна сметка Вие сте органът, надзорът, който одобрявате бюджета на НЗОК. Вие сте органът, който одобрява и сключването на националните рамкови договори. Абе, как пък веднъж не ги изчислихте точно тези прогнози? И аз съм бюджетар, че веднъж да кажем, че нещата съвпадат. И какви са тези експерти, които ги изчисляват тези неща, че все сме на преразход и ние непрекъснато ще плащаме дефицити?
Та, моят въпрос е, какво върши Вашият Надзорен съвет, който аз съм нарекъл откровено, без да се обиждате, паразитен орган, защото Вие трябва да събирате всеки месец. Само че аз имам информация, че Вие не можете да се съберете да вземете решение. Може и да бъркам, ако е така, извинявам се, но такава информация получихме тук в Здравна комисия.
Освен всичко в този надзор присъства и шефът на НАП, който може винаги да Ви даде най-точна и най-подробна информация. Между другото, аз имам друга информация за събираемостта и тя е доста повече от 5 – 10 милиона, което съобщихте тук. И тя е също предоставена по официален път, именно от НАП. И много ми е интересно как така при Вас идва една информация, а например във Временната комисия по проучване състоянието на пенсионните фондове ние получихме съвсем друга информация, която сочи, че само към 31 март – 17 милиона отгоре? А сега да видим как сега се разминават тези неща.
Та, въпросът ми е ще получи ли най-после Народното събрание един подробен анализ, с който да се запушат дупките, защото тук няма какво да лъжем, си говорим за източване на Здравната каса, което не е спряло, видно от това нещо и ще посочите ли Вие точно и ясно къде са дупките, от които изтичат парите и по какъв начин да бъдат запушени? А не да се въртим в омагьосан кръг и да ми цитирате непрекъснато Наредба 38, Наредба не знам си коя и не знам си коя. Но тези наредби не ги прави Народното събрание. Ще получим ли ние, примерно следващата седмица по-следващата анализ, пак повтарям, в който Вие посочвате какви са дупките, от които изтичат средствата и как да бъдат запушени?
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Кой ще отговори на въпроса защо драматично се разминават бюджетите на НОИ, на Националната здравноосигурителна каса и на всички останали въпроси? Господин Ананиев, заповядайте.

Господин Кирил Ананиев: Незнам откъде да започна, беше доста дълго встъплението.
Първо, членовете на Надзора щяха да бъдат най-щастливите, ако се виждахме на месец или на два, но за съжаление, под мое ръководство се събираме всяка седмица, някой път и по два пъти в седмицата. Просто информацията Ви е толкова невярна, че даже ми стана смешно като Ви чух. Това първото.
Второто. Ние сме готови да Ви подадем информацията от НАП. Извадете Вашето писмо, дайте го да видим къде са тези 17 милиона, за да не си говорим само. Хубаво е като се хвърли една цифра, ние имаме писмо, в което официално ни е написано от Бойко Атанасов, че очакваното изпълнение на приходите към края на годината, на базата на изпълнението на бюджета на Касата към април месец, беше тогава, е 5 милиона. Ние смятаме, че ще стигне до 10, ама ние смятаме, той не го е казал. Дайте да не говорим така само да хвърляме само някакви цифри.
А по отношение на източването на Касата ние работим много усилено върху този анализ. Между другото мобилизирани са и други структури на държавата, които да констатират тези пробойни, да ги нарека и много скоро ще има информация, която ще Ви предоставим като резултат и от действия, които са били необходими за спиране на тези течове.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Отношение, господин Байрактаров.

Господин Димитър Байрактаров: Информацията е качена официално на сайта на Народното събрание, с приложение писмо на НАП. Ако Вие го нямате, аз поемам ангажимент да Ви го предоставя. С две кликвания може да си го изкарате. Временната комисия за проучване състоянието на пенсионните фондове. Докладът беше приет от Народното събрание. Това е като информация. Предполагам, че не се съмнявате, че мога да разгранича различните видове осигурителни вноски.
Що се касае, изключително се радвам, че се събирате по два пъти в седмицата, което показва, че това събиране е изключително неефективно. Защото сега сме края на юни месец, а ще припомня и на доктор Комитов, и на господин министъра и те няма да го отрекат, че нееднократно в пленарна зала на Народното събрание аз съм акцентирал именно върху тези две неща – обем дейности, качество, намаляване изтичането и никакъв дефицит през 2015 година. И мисля, че нито доктор Комитов ще го отрече, нито министър Москов.
Така че ние сме последователни в нашите виждания, но пак казвам, Вие сам ги обявявате тези цифри и те са наистина притеснителни. Те са притеснителни. 200 милиона дефицит на полугодието. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Ще вземе ли отношение някой? Заповядайте, доктор Комитов.

Господин Глинка Комитов: Пак ще си пея моята песен за контрола, понеже е свързан с Вашия въпрос, господин Байрактаров.
Искам още веднъж да подчертая, че както в пленарна зала при избора ми, така и преди това, така и сега и продължавам да го твърдя, в законовата и подзаконова нормативна база по отношение на контрола, който е изключително неефективен на касата, трябва да настъпят промени както по отношение на видовете нарушения, тоест намаляването на видовете нарушения, но да останат основните. Ние сме говорили с Лекарския съюз на тази тема, имаме известен консенсус, така и по размера на санкциите. И най-вече, че към момента, нито в закона в частта за административно-наказателни разпоредби, където Националната каса може да прави само три вида санкции на нарушения.
Значи, Вие казвате, че може спокойно Касата да провери това, да провери онова – съгласен съм, но не можем да санкционираме. Можем да санкционираме само, когато има технически неизправна апаратура в лечебните заведения. Второто, което можем да санкционираме е, когато не е спазено лечебно-диагностичният алгоритъм като лечение. Точно като алгоритъм, защото Касата към настоящия момент от няколко години насам не може да проверява качеството на медицинската дейност. И третото, което можем да санкционираме, това е при нарушение на документацията, в което аз пък съм категорично против да остане въобще като вид нарушение.
След това, размерът на санкциите. Размерът на санкциите, макар ограничените видове, по които можем да наложим, са за болнична помощ, понеже виждаме, че там се формира големият дефицит или преразход, както виждате, са от 200 до 500 лева. Значи, може да си представите какъв е ефектът и колко може да бъде ефективен този контрол.
Затова аз настоятелно отново моля. Моля Ви да гласувате промяна в частта на контрола в Закона за здравното осигуряване, където да променим правомощията, да променим размера на санкциите като моето предложение, когато става въпрос за болнична помощ, то е за имуществена санкция, не за глоба. Първият път тя да бъде 5 000 лева, а втория път да бъде 20 000 лева. Това е единственият начин да се стигне до дисциплиниращ ефект поне. Две – три болници така ако бъдат санкционирани, разбира се, при установяване на нарушение.
И следващото, което е свързано също с Вашия въпрос. Основните видове санкции да бъдат тези – когато се отчете дейност, която не е извършена или се отчете дейност, която е извършена, но без да има индикации и е застрашаваща живота и здравето на пациента.
И още нещо, последно по контрола. Предложил съм, надявам се чрез някой от депутатите, госпожо Дариткова.

Председател д-р Даниела Дариткова: Аз ще информирам народните представители. Моля Ви да бъдете кратки за детайлите.

Господин Глинка Комитов: Да, да влезе текст, който да е свързан, обърнете внимание, аз досега говорих за закона, но имаме договори между изпълнителите на болнична помощ, така наречените индивидуални договори с лечебните заведения, в който в осми раздел на този договор е отбелязано само четири изречения свързани с контрола, които препращат към закона. Сега съм предложил в тези договори да бъде записано, че ако се преразходват средства над сключените в договора, да бъде първо висока санкция, първият път, като казвам първо имам предвид първия път, а втори път прекратяване на договора. Моля Ви, това да го гласувате, за да има ефективност на контрола на касата, който сега наистина не е ефективен.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви, доктор Комитов. Миналата седмица доктор Комитов е отправил към Народното събрание предложение към Комисията по здравеопазване за промяна в текстовете за контрол. Във връзка с това, че Законът за здравното осигуряване се очаква утре да бъде публикуван в „Държавен вестник“ и част от тези предложения вече, те са дадени на юристите на министерството и на Комисията по здравеопазване, след като бъдат съобразени с приетите текстове, ще ги предложа на вниманието на всички народни представители, за да ги припознаят като тяхно предложение и да увеличим ефективността на контрола.
Сега думата има доцент Кючуков за въпрос. Моля Ви, наистина да се концентрираме и да бъдем по-кратки, защото времето напредва, а имаме още една точка в дневния ред.

Господин Георги Кючуков: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Колеги.
Трябва да Ви кажа, че противно на всеобщото песимистично мнение аз съм приятно изненадан от отчета за първите 6 месеца по отношение на болничната помощ. Мога да Ви гарантирам, все пак доста години съм в това здравеопазване, че в месеците след юли и август, тоест за първите две трети от годината, разходите няма да надхвърлят 65 - 66 %, което ще бъде напълно в предвидените рамки. Така че за болничната помощ нямам сериозни опасения. Да, има много неща, които трябва да се направят, но това е друг въпрос.
Много притеснителен е фактът, че досега са изхарчени за лекарствените продукти 63 %. Много фактори има там, много неща се опитват да се правят от страна на министерството, от страна на касата. И въпросът ми към касата е, какво прави Националната здравноосигурителна каса в подкрепа на така широко рекламираната прогенерична политика на министерството, която, поне до този момент, аз не съм я видял никъде и нейното приложение не съм го усетил, а и в бюджета явно не се е усетило?

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Ще отговори доктор Комитов или доктор Петров. Заповядайте, доктор Петров.

Господин Димитър Петров: Мисля, че е малко необходимо да разясним за тези първо 63 %, защото практически, ако Ви кажа числата ще видите, че ние нямаме растеж тази година на разходите за лекарства. Миналата година лекарствата за домашно лечение са в размер на 577 милиона лева или средно месечно по 48 милиона. Обаче започва една тенденция от около 46 – 47 милиона и годината финишира на 52,5 милиона. От тогава насам от януари до май месец разходите, месечните варират между 50 и 52 милиона, тоест нямаме достигнато нивото от декември. Практически имаме около 1 милион средномесечно намаление на база последното изпълнение през месец декември. Това ние сме го постигнали при почти липса на някакви механизми за ефективно въздействие. Главно чрез промяна на изискванията за протоколите, за лекарствата скъпоструващите по протоколи, които променихме някои и засилване на контрола, разговори с комисиите, които изписват лекарства, както и засилване на контрола върху аптеките.
Започваме определено сътрудничество и с други институции на тази тема. Изпълнителна агенция по лекарствата и съответно разни други органи, защото, ако видите резултатите, които ги има за лекарства, растежът им по определени позиции и това, което се отчита примерно от А Ем Ес Хелт, има странни съвпадения между растежа на лекарствата, които ние плащаме и тези, които излизат като паралелен износ. Има засечени неща. Това обаче касата, имайте предвид, при липса на информационна система, на карта, не може да констатира почти нищо сама.
По отношение на лекарствата за онкология, ситуацията е подобна. 217 милиона лева изпълнение за миналата година. В бюджета са заложени в момента 175 милиона лева. Тук трендът е следният: В началото на 2014-та се започва с 16 милиона разход и се финишира на 20. Тази година само януари имаме 20 милиона разход, след това, следващите месеци има някаква тенденция към намаляване между 19 и 219 и 600 е изпълнението. Тоест, има също лека тенденция към намаление. Там, всъщност, механизмите са ни същите, тоест никакви до сега, до приемането на този закон. Пак е резултат основно от опитите, които правим за контрол, за които доктор Комитово определено каза какви са ни възможностите.
Сега, считаме, че с промяната в закона и възможностите за договаряне, които имаме, ние ще успеем да намалим тези разходи. Проблемът е, че това ще стане най-вероятно от месец септември, тъй като вече сме в средата на годината, предстои промяна в наредба, процедура и така нататък, но ще има ефект.
По отношение на прогенеричната политика, естествено, че ние винаги сме били привърженици. Значи, от една страна първото нещо, което правим е строго спазване на референтния принцип. Второ, ние като НЗОК най-много настоявахме и се радваме, че се прие, че новите медикаменти, които влизат, тук правя една забележка, значи това все пак задържане и леко намаление е направено на базата на това, че въпреки това, че от Нова година влязоха доста нови позиции, които вдигнаха разходите за иновативни продукти. Но, от тук нататък, тези недоказани лекарства се надяваме да не влизат, говоря наистина за недоказани медикаменти, минавайки през механизма на оценката на здравните технологии.
Нещо друго. Ние разчитаме част от тези продукти, за които имаме съмнения за тяхната ефикасност, да бъдат подложени отново на такава оценка и при необходимост да бъдат премахнати от реимбурсния списък. Това определено също е пряко или косвено прогенерична политика.
Но мисълта ми беше, че тук няма тенденция на нарастване на лекарствата. Простата причина е, че миналата година изпълнението за лекарства е 577 милиона лева, на база последни данни отива към 660, а в бюджета са заложени 557 милиона. Тоест, очертаващият се недостиг е на база постигнати миналата година стойности.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доктор Петров. Уточняващ въпрос или отношение, доцент Кючуков.

Господин Георги Кючуков: Уважаеми колеги, просто в отговора на доктор Петров виждам едно противоречие. 63 % с 13 % преизпълнение, при условие, че стойността като абсолютна стойност е същата на изразходване. Това значи, че изключително много е орязано това, което се полага за лекарства за домашно лечение и за онкоболните. Нещо, което поне по моите представи, не е така. Има действително орязване на бюджета, но е толкова драстично.
Второто. Не смятам, че иновативните медикаменти, които влизат в употреба, са толкова много в годината, че те да дават сериозния преразход в касата. Напротив, те са един – два – три – пет. Нямам предвид тези, които са иновативни и имат много аналози, аз говоря за тези, които са без аналози, които би трябвало да бъдат поемани от касата. Там мисля, че никой не би имал спор.
И понеже тези иновативни медикаменти, за които Вие ми клатите глава, че не са толкова малко, те са такива, които повтарят съществуващите. Затова съм съгласен с Вас, че това е някаква частична прогенерична политика, но в никой случай не е прогенерична политика, която се провежда. Такава не се провежда, според мен. И министърът даде много точен пример, човек, който получава за 40 000 медикамента не е доволен, ами той и 400 да му дадете, пак няма да е доволен, ако няма една-единна политика.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Доктор Петров, моля Ви наистина за кратко отношение.

Господин Димитър Петров: На база достигнатия при домашното лечение тренд в края на миналата година, който не е надхвърлен, тоест 50 – 52 милиона годишно, разходите на касата за лекарства се очертават около 660 милиона, а в бюджета са заложени 257. Тоест, ние имаме разбиране, че при 103 милиона няма как изпълнението да бъде 63 %. Просто много висока е базата, която е достигната в края на миналата година. Средногодишно средствата са 577, но Ви казвам декември е 52,5 милиона достигнатата стойност. Подобна е ситуацията и при ...

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доктор Петров. Цифрите вече наистина започват всички да ни объркват.

Господин Димитър Петров: Имайте предвид, че разходите примерно само за нови медикаменти само за редки заболявания вече достигнаха 90 милиона. Разходите за ревматоиден артрит от три години с нови медикаменти от 12 станаха 60 милиона, само с нови позиции.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Доктор Ковачка има думата за въпрос.

Госпожа Красимира Ковачка: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин заместник-министър. Господин Ананиев. Колеги.
При разглеждане актуализацията на бюджета на Здравната каса за 2014 година, при приемането на бюджета на Здравната каса за 2015 година, ние поставяхме в пленарна зала, на комисията въпроси във връзка с методиката за разпределение на финансови средства на Здравната каса между 28-те области и във всяка област по отделно.
Моят въпрос е Надзорният съвет на касата готов ли е с промяна на методиката за разпределение на финансовите средства между лечебните заведения? И все пак, ние сме в една нова обстановка, когато е приет Законът за здравното осигуряване и предстои приемането на промени в Закона за лечебните заведения. Всичко това е една нова ситуация и явно, че поводът, по който и днес говорим за недостатъчните финансови средства, показва известен проблем в тази методика, който и господин доктор Комитов каза при своето експозе, когато тук го чухме в тази зала.
И във връзка пак с методиката, ще започне ли Националната здравноосигурителна каса ежемесечно да оповестява лимитите и надлимитната дейност на всичките 28 области, разпределението на финансовите средства във всяка област между лечебните заведения? Всичко това има контролен ефект и ще засили ефективността на контрола и между самите лечебни заведения за болнична помощ.
И ако ми позволите, искам да Ви попитам за болници, които са единствени в райони, говоря за общински болници, няма други лечебни заведения за болнична помощ, тези 5 %, които се предвиждат ще бъдат недостатъчни. Имат надлимитна дейност и като имаме предвид, че минималната работна заплата се увеличава двукратно, това ще влоши силно финансовото състояние на тези болници. Ще има ли възможност Надзорният съвет на касата да преразгледа бюджетите на тези болници? Защото всички цифри, които ги имаме към първото полугодие, ще бъдат една база данни към следващата крачка – създаването на Здравната карта и всичко последващо от това.

Председател д-р Даниела Дариткова: Кой ще отговори? Заповядайте, господин Ананиев.

Господин Кирил Ананиев: Благодаря. Значи, поемаме ангажимента ежемесечно или в най-лошия случай тримесечно да качваме на сайта на Националната здравноосигурителна каса изпълнението на бюджетите по районни здравноосигурителни каси, в това число разпределението и по отделните лечебни заведения. Това веднъж сме го направили, мисля, че беше април месец, ако не се лъжа, но не е прието като трайна тенденция. Така че поемам ангажимента това да го направим.
Вторият въпрос, понеже разговаряхме с министъра на здравеопазването по един важен въпрос – дали се предвижда да се …

Госпожа Красимира Ковачка: Да се преразгледа методиката за разпределение на финансовите средства, имайки предвид промени в законодателството.

Господин Кирил Ананиев: Вижте, това имате предвид не методиката, а правилата за разпределение. В интерес на истината ние вече сме направили веднъж разпределението на бюджетите по тези правила и от тук влизаме вече в процеса на изпълнение на механизмите, които са предвидени за регулиране на взаимоотношенията с отделните лечебни заведения, тоест механизмът, който предвижда при повече разходи от това, което му е одобрено за съответното тримесечие, да има възможност да тегли 5 % от следващото тримесечие и така до края на годината, когато се изравнява в края на годината. Това е договорът за обем и цени.
Ако трябва, безспорно ние анализираме изпълнението на бюджетите на лечебните заведения отделни по клинични пътеки, по районни здравноосигурителни каси и така нататък. И определено сме събрали доста информация за това какво трябва да се промени живот и здраве с бюджета за 2016 година. Но в средата на годината да променяме тези правила, според мен, не е много коректно.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Други въпроси има ли от народни представители? Заповядайте, доктор Чакъров.

Господин Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз бях заявил, че искам да задавам въпроси.
Господин министър. Уважаеми господа заместник-министри. Уважаеми колеги.

Председател д-р Даниела Дариткова: Въпросите са Ви към ръководството на касата, нали?

Господин Джевдет Чакъров: Обръщам се към всички. Знам. Благодаря Ви.
И аз на свой ред бих искал да Ви благодаря за изнесената информация, но някои колеги я приемат като добра, аз лично съм загрижен от това, което чувам с оглед на това, че до края на годината ще има едно сериозно напрежение, което виждам и реално съществува. Разходите никак не са малки.
Господин заместник-министър Ананиев, Вие правилно констатирахте, че има определено недоволство в обществото. Аз искам да добавя като лекар, човек, който посещава всеки понеделник клиниката си и лечебното заведение, че има сериозно недоволство и сред гилдията, и сред лекарите, особено след въвеждането на лимитите. Бих искал да бъда малко по-точен в това отношение.
Видно е, че се разходват над 3 милиарда лева по линия на НЗОК. Освен това от доклада на Световната банка е видно, че приноса на всеки един от нас като гражданин и като цяло е 47 % още доплащания. И е видно, че три четвърти от тези 47 % отиват за лекарства. Днес обсъждаме лекарствената политика.
До голяма степен тук след всичко това казано има отговор на въпроса на доктор Адемов – постигат ли се здравните цели? С оглед на това, че има недоволство, това е един сериозен критерий и индикатор за нас. Освен това и въведените лимити също създават напрежение и трябва да отчитаме, че определена част от дейността, която трябва да се извършва, се отлага във времето и това трябва да е ясно на всеки един от нас.
Така че един е изводът, че ефективността във функционирането и от функционирането на системата на здравеопазването не е това, към което ние се стремим и бихме искали да бъдем. Причини има много, но днес не е това водещото.
С оглед на това бих искал да Ви задам два въпроса. Първо, се обръщам към доктор Комитов и към председателя на Надзорния съвет. Достатъчен ли е административният капацитет на НЗОК като цяло? И в частност, за контролната дейност, която Вие посочихте, господин заместник-министър Ананиев, като неефективна? Между впрочем това е и нашата констатация, и моята.
И вторият ми въпрос е с оглед на напрежението, което се очертава в бюджета – приходна, разходна част, ще има ли актуализация на бюджета на НЗОК при финансовата картина и ситуация, която представихте?
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви, доктор Чакъров. Ще отговори господин Ананиев. Имате думата.

Господин Кирил Ананиев: Достатъчен ли е административният капацитет? Определено считам, че не. Според мен трябва да се акцентира в бъдеще върху аналитичната дейност по отношение на цялостната дейност на Националната здравноосигурителна каса и ние подготвяме изменение на структурата на Националната здравноосигурителна каса, в която ще предвидим такова звено, което да бъде в помощ както на оперативното ръководство, така и на Надзорния съвет.
Още по-лошо стоят нещата по отношение на контрола. Хората, които работят в контролната дейност, първо са малко, второ са с много ниско заплащане и малко правомощия, за които говорихме вече няколко пъти. Надявам се в последните изменения на законите, които ще бъдат приети, по-точно законопроектите, които ще бъдат приети, да се регламентира, най-накрая добре контролната дейност.
Неслучайно споменах, по втория въпрос, че в понеделник се свиква Надзорен съвет на Националната здравноосигурителна каса, в който ще анализираме, макар и не окончателни, последните данни от изпълнението на бюджета на касата към 30 юни. Тези цифри, които Ви бяха споменати, ще се постараем да потърсим вътрешни резерви в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и евентуални резерви в някои от здравноосигурителните плащания. Като казвам административни разходи има предвид издръжка, капиталови разходи. Там, където може да се направи целесъобразна икономия, за да могат да бъдат пренасочени средствата към тези два сектора – на лекарствата и на болничната помощ.
На този етап считам, че имаме възможност да се справим с дефицита в болничната помощ с мерки, които са в ръцете на Националната здравноосигурителна каса. Разбира се, Министерството на здравеопазването и правителството.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Уточняващ въпрос или отношение?

Господин Джевдет Чакъров: Да. По отношение на административния капацитет, редно е при все, че тенденцията и политиките са за съкращаване на администрацията, трябва да има адекватен, достатъчен административен капацитет, с оглед на ефективно разходване на тези средства. Така че в тази си част аз не виждам, ние сме в позиция на опозиция, но мисля, че всички бихме имали консенсус да подкрепим, така че тези изменения в структурата на НЗОК да бъдат направени, така, че да има наистина ефективен, адекватен контрол. И ако бяхме получили отговор, че е достатъчен, щяхме да искаме ефективен контрол. Но в този случай трябва да се направи необходимото. Това ми е първият въпрос.
И относно контролът, който Вие казахте, че не е ефективен, има доста идеи, които вече са лансирани от доктор Комитов, които видимо са добри идеи и инициативи. Дайте всички, основно водещи ще бъдете Вие, но и ние, да направим необходимото, промяна в законодателството, така че да функционира НЗОК, съобразно целите, които си поставяме, да ги постига и наистина да се реализират. Това напрежение не бива да продължава повече така.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Има съгласие. Господин Байрактаров, заповядайте. Надявам се вече на последни въпроси.

Господин Димитър Байрактаров: Ние повече от два въпроса не можем да задаваме, така че няма. Благодаря Ви, госпожо председател.

Председател д-р Даниела Дариткова: Някои се въздържаха и от втори. Това имах предвид.

Господин Димитър Байрактаров: Аз исках да задам този въпрос, който за мен е важен. Предполагам, че и за всички останали колеги.
Господин Ананиев, от изнесените данни си записах следните данни: Преразход, сиреч дефицит за лекарства за домашно лечение – 105 милиона. Дефицит за онкологично болни пациенти – 53 милиона. Болнична и медицинска помощ – 110 милиона. Коректно, нали съм ги записал?
Сега, само че аз като един финансист са ме учили в университетите, че срещу стойности би следвало да стоят и натурални показатели. Та, моят въпрос към Вас е, ако евентуално не разполагате, естествено, сега с такава информация ще моля да я получа в един следващ период, когато Ви е удобно на Вас, срещу тези огромни цифри за лекарства, какви количества лекарства стоят и от какъв брой пациенти са употребени и ползвани? Да не се окаже, че някои пациенти са ползвали лекарства с кофи?
Задавам го абсолютно сериозно въпроса, защото до момента ми направи впечатление, че никъде такава аналитична информация не е публикувана, не е направена. Също така го задавам въпроса и от тази гледна точка, да не се окаже, че в един момент онкологично болните пациенти са нараснали два, или три, или пет пъти в България, а аз много добре си спомням когато министър Москов ни представяше концепцията 2020 какви успехи бяха отчетени в тази област от българските медици по справяне с онкологичните заболявания.
И сега ми става странно, при положение, че такива успехи сме отчели, поне така ги видях аз в графиките, странно е такова нарастване на консумация на лекарства за онкологично болни. Отделно знаете, че има още едни 100 милиона, които са и през лечебните заведения.
Затова Ви моля, ако имате информация, дайте я сега, ако нямате, аз ще проявя разбиране, но настоявам, наистина, да получа подробна аналитична информация срещу всяко перо лекарства. Даже ще моля по видове лекарства. Защото ще си направим един анализ за съответната здравна карта, която би трябвало да излезе. В крайна сметка пък от какво боледуват българските граждани? Да видим какви лекарства се ползват. Говорим за генерични лекарства, за огромно намаляване на цените на лекарствата, вкарвайки генериците. И в същото време непрекъснат преразход.
Благодаря Ви.
Председател д-р Даниела Дариткова: Кой ще отговори? Заповядайте, господин Ананиев.

Господин Кирил Ананиев: Благодаря. Господин Байрактаров, темата лекарства присъства на всяко заседание на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, като по мое настояване, на специален Надзорен съвет беше внесен доклад по отношение на всички въпроси, които Вие поставихте, даже и много повече въпроси, отколкото поставихте сега. Така че в най-скоро време ще Ви го изпратим, даже ще го изпратим в комисията, за да може всички народни представители да се запознаят с проблемите, които ние сме индикирали и съответно факторите, които са довели до там, какви мерки трябва да се вземат. Включително ме подсеща доктор Глинка Комитов за натуралните показатели.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Да, имате думата, но Ви моля наистина да е кратко.

Господин Димитър Байрактаров: Съвсем кратък ще бъда. Аз ще Ви моля лично на мен да ги изпратите. Не се притеснявайте от обема страници. Аз съм от тези, които четат много. Така, че и 200 и 500 страници да са, но подробна аналитична информация Ви моля да ми предоставите. Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Още въпроси. Заповядайте, господин Абу Мелих. След Вас доцент Кючуков и се надявам, че това ще е финалът.

Господин Семир Абу Мелих: Благодаря Ви, госпожо председател. Въпросът ми е към ръководството на Здравната каса.
Слушах Ви господин Ананиев много внимателно анализа и доклада, който направихте. Вътре във Вашия доклад нямаше само цифри колко е дефицитът, а имаше анализ за причините и проблемите, които са докарали до това. И въпросът ми към Вас е аналитичният отдел в Националната здравна каса не Ви ли обърна внимание, че ситуацията на Здравината каса като единствен платец на услуги в страната, това е най-големият Ви проблем, защото Вие, каквито и мерки в бъдеще да вземете, каквито и мерки да вземете, Вие си оставате единственият платец на средства в системата. И малко по малко, забележете, Вие се превръщате и влизате в ситуацията на НЕК едно към едно. Единственият купувач на ток в страната е НЕК, всички се закачат към него и си продават стоката. В случая Вие още не сте влезли в ситуацията на НЕК да имате по 600 милиона лева дефицит на година, но ако продължавате да сте единственият платец и да не се диверсифицира рискът, това е много важно, което Ви го казвам, да не се диверсифицира рискът, което крие това събиране на 3 милиарда наведнъж на едно място, Вие рано или късно, каквито и мерки да вземете, колкото и да се стараете, защото аз не се съмнявам, че някой в тази зала или някой от Вас не се старае да се получи по-добро здравеопазване, но нямате изход освен да влезете в това, в което са минали останалите и други европейски държави като са имали само един платец на услугите. Дефицит, след дефицит, след дефицит, след дефицит.
В края на краищата хубаво е Вие сами за себе си да прецените дали това Ви е проблем и ако Ви е проблем, да ни предложите в Народното събрание някакво решение, защото повтарям, не подценявайте тази Ваша ситуация. Вие сте единствените, които плащате услугите, единствените.
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Това не беше въпрос, според мен. Аз мисля, че политиката не се прави от касата, но все пак министърът може да вземе отношение като правещ политиката, но това припомням, че е нарушение на правилата, защото няма отношение към изслушването. Така, че господин министър, съвсем накратко, моля Ви.

Министър Петър Москов: Съвсем накратко, госпожо председател, благодаря Ви. Доколкото наистина е въпрос на политика, би трябвало аз да взема отношение от тук седящите хора, които разпитвате днес.
Знаете ли, господин Абу Мелих, попадението е точно за аналогията между НЕК и Здравната каса. Само че проблемът на НЕК не е, че е една, както и на Здравната каса не е, че е една. Проблемът на НЕК е, че е длъжен да изкупува и да дава пари за мощности, които са много над нуждите на държавата, на населението ни. Същият е и проблемът с касата. Тя е длъжна да изкупува или досега беше длъжна да изкупува всичко от всякъде фактурирано много над нужните потребности във връзка с една система на инфраструктура, характеризираща се със свръх предлагане и индуцирано търсене.
Това всъщност е проблемът и си мисля, че това е плавен преход към следващата точка.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин министър. Последен въпрос, доцент Кючуков, по тази точка.

Господин Георги Кючуков: Благодаря, госпожо председател. Досега от всичките отчети, не само от тази година, ами и в годините излиза, че касата плаща едни пари, тези пари все се увеличават. Тези пари, колкото и да се увеличават, се злоупотребява или се употребяват от потребителите. И в крайна сметка от злодеите в болничната помощ, които колкото им дадеш, и 200, и 300 и 500 милиона и милиард, които или ще ги изядат, или ще ги злоупотребят.
Прави ли се и какво трябва да направи касата, за да анализира нивото на медицинската помощ преди да стигне до болничната помощ? Да, има увеличение на хоспитализациите. Дали тези хоспитализации се дължат само на желанието на болничните лекари и болничните ръководства да употребяват средства? Дали няма други неща, които не се вършат в доболничната помощ? Въведоха се удовлетвореност, алгоритми за пътеките. А има ли такива критерии и смятате ли, че касата може да контролира нивото и качеството на доболничната помощ и няма ли това да бъде по-добър механизъм за оптимизиране на разходите?

Председател д-р Даниела Дариткова: Кой ще отговори на въпроса? Господин Ананиев, заповядайте.

Господин Кирил Ананиев: Благодаря. Има голяма доза истина в това, че нивото на качеството на работа, обемът на дейност в доболничната помощ и то по-скоро в извън болничната помощ, извинете не е това, което ние считаме, че трябва да бъде.
Много дейности от доболничната помощ могат да бъдат извадени в извън болничната помощ. В тази насока ни бяха и предложенията, когато водихме разговорите с Българския лекарски съюз за мерки, които да доведат до намаляване на този дефицит, а не да тръгнем по най-лесното – да намаляваме цените на пътеките.
За съжаление не намерихме така съпричастност по този въпрос, но надявам се, понеже те изразиха желание тези мерки да бъдат разгледани, когато правим бюджета за 2016 година, надявам се да стигнем до общ консенсус и тогава, когато определяме цените и обемите на извън- болничната и на болничната помощ, когато определяме Рамковия договор, когато определяме всички останали правила и методики, да извадим значителна част от дейности, които съвсем нормално биха могли да се извършват в извънболничната помощ за сметка на болничната. Тогава съм убеден, че ще намалеят и хоспитализациите, ще намалеят и разходите в болничната помощ, а съм убеден, че колегите им от извънболничната помощ ще свършат дейността, която им се предоставя на не по-лошо качество, което сега се прави в болничната помощ.
Така че балансът между болничната и извънболничната помощ не е постигнат такъв, какъвто поне Националната здравноосигурителна каса смята, че трябва да бъде. Има много да се работи в тази посока. Така че отворени сме за разговори в новата бюджетна процедура, тя, и без това, скоро започва, да водим този важен, много важен разговор.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Имате думата за отношение.

Господин Георги Кючуков: Благодаря за отговора. Само че това, което Вие предлагате, това е силово намаляване на хоспитализациите. Аз говоря друго. Какво се прави за качеството на доболничната помощ, така че да не се налагат тези хоспитализации. Разбирате ли? Това са малки различни аспекти на един и същи въпрос.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Да смятаме, че процедурата по изслушване е изчерпана. Така че благодаря на всички за участието. А сега минаваме към втора точка от дневния ред, а именно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 9 юни 2015 година, първо четене. От името на вносителите, доктор Москов, имате думата да представите законопроекта.

Министър Петър Москов: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа, народни представители. Ще се опитам наистина да бъда кратък. Много се изговори по този закон още на нивото на публичното обсъждане, но общо взето основните цели, които правителството си залага да постигне през това предложение за промени в закона, са първо нова организация в обслужването на пациента в болничната и доболничната сфера, след това редуциране на неотговарящата на медицинските потребности на хората инфраструктура. Това е част от разговора ни с господин Абу Мелих. И всъщност гарантиране на това, че касата ще сключи договор, при условията на достатъчност и при критериите на достъпност, качество и осигуреност на комплексното лечение.
По резюмето. Всъщност какви са основните промени, които предлага правителството с този законопроект. Предлагаме ново съдържание на Националната здравна карта. Националната здравна карта ще бъде изготвена на базата на областни здравни карти, които ще съдържат информация за настоящото състояние на здравната мрежа в съответната област и здравно-демографското състояние на неселението в нея. Освен това в Националната здравна карта ще бъдат идентифицирани областите с излишък и съответно с недостиг от лекари, лекари по дентална медицина, специалисти в направление здравни грижи в извънболничната медицинска дейност, както и на леглата за болничните лечения и медицински дейности по видове и по нива на компетентност на болничната помощ.
На база на установените потребности ще бъде установен необходимия брой медицински специалисти в извънболничната помощ и легла за болничното лечение и медицински дейности по видове и по нива на компетентност в болничната помощ за всяка област от страната.
Част от специализираните медицински дейности, изискващи най-високо ниво на компетентност, ще бъдат планирани на регионален и съответно на национален принцип.
В Националната здравна карта ще бъдат планирани високо- технологични методи на диагностика и лечение и необходимата за тяхното съществуване медицинска апаратура. Тоест, към различните нива на тази Здравна карта има и карта на високоспециализираната тежка медицинска апаратура – скъпоструваща, с тежка поддръжка. Като част от съдържанието на Националната здравна карта е предвидено изработване на карта за спешната медицинска помощ.
Така, следващата голяма група въпроси в предложението е възможността за селективен избор от страна на касата за сключване на договори с болнични заведения в областите, където има излишък.
С проекта се предвижда в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности, определени с Националната здравна карта, Националната здравноосигурителна карта да сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ, избрани по ред и критерии, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Трети основен момент. Въвеждане на регулация за разкриването на нови лечебни заведения за болнична помощ и нови болнични дейности. Предлага се Комисията по изработване на Националната здравна карта да извършва оценка на потребностите на населението от медицинска помощ въз основа на Националната здравна карта преди издаване на разрешения за осъществяване на лечебна дейност на нови лечебни заведения за болнична помощ.
При отрицателно становище на комисията новото лечебно заведение няма да бъде включено в Националната здравна карта и задължително няма да може да сключва договор с Националната здравноосигурителна каса до актуализирането на Националната здравна карта, което се предвижда на годишна база.
Аналогичен ред за извършване на оценка на потребностите на населението от медицинска помощ въз основата на Националната здравна карта и предвидени по отношение на осъществяването на нови медицински дейности в съществуващите лечебни заведения за болнична помощ.
Акредитацията. За лечебните заведения на МЗ, съответно центровете за спешна помощ, държавни психиатрични болници, домове за медико-социални центрове по служебна хематология, предложението е за връщането и въвеждането на задължителна акредитация.
Въвеждаме акредитацията като критерий, един от критериите за сключване на договор на НЗОК с лечебните заведения за болнична помощ. С проекта се предлага от 1 януари 2017 година наличието на положителна акредитационна оценка да е задължително условие за сключване на договор между лечебните заведения и болничната помощ и Националната здравноосигурителна каса. По този начин сключването на този договор ще бъде обвързано с качеството на представените от лечебните завадения за болнична помощ услуги.
Особено важни промени от моя гледна точка, от наша гледна точка. Създаването на условията за консолидиране на болничния сектор. На първо място създаване на обединения на лечебните заведения за болнична помощ. Регламентира се изрично възможността лечебните заведения да създават обединения по Глава 18, Раздел първи от Търговския закон – Консорциуми, с цел сключване на договори за оказване на медицинска помощ с НЗОК.
Предвижда се лечебните заведения, които не са включени в тези обединения и не могат да извършват комплексното лечение на съответния тип заболявания да не могат да сключват договори самостоятелно с НЗОК.
Второ. Въвеждане на изисквания и осигуряване на комплексното обслужване на пациенти с определени заболявания. Предлага се определени заболявания в основния пакет медицинска помощ, заплащани от НЗОК, социално значими заболявания, НЗОК да сключва договори само с лечебни заведения или техните обединения, които са осигурили комплексността на лечение на тези заболявания.
Целта на това предложение е пациентите със социално значими заболявания да получават комплексна медицинска услуга, едновременно осигурявана от всяка една отделна част от цялостния процес на лечение, а НЗОК да заплаща за лекуване на заболяването, а не на отделни негови епизоди.
С проекта се създава възможност тази цел да бъде постигната не само чрез вливане и сливане на лечебни заведения, но и посредством техни обединения, договори за функционални обединения по чл. 95, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения и …

Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми господин министър, първо не е много разбираемо това, което четете. Освен това народните представители разполагат с мотивите. Моля Ви, наистина съвсем кратко, основните теми да засегнете, защото всички вече са малко преуморени.

Министър Петър Москов: Добре, госпожо председател. Още само може би няколко акцента. Едното е предложението за отпадане на забрана за приватизация на лечебни заведения в болничната помощ. Другото е създаване на нов вид лечебно заведение за комплексно обслужване на децата с увреждания и хронични заболявания.
И не на последно място нещо, по което работихме заедно с Социалното министерство, е законовото регламентиране, най-накрая на интегрираните здравно-социални услуги в общността като механизъм за комплексно предоставяне на здравни и социални услуги, съответно бременни жени, деца, хора с увреждания, хронични заболявания и възрастни хора, което е и сериозна част от изискванията на Европейската комисия за продължаване на финансирането на процеса на деинституционализация.
Има и още неща, но благодаря Ви и извинете, не се съобразих.

Председател д-р Даниела Дариткова: Много благодаря. Най-вероятно в хода на дискусията ще има въпроси, на които ще може да отговорите.
Сега откривам дискусията. Народните представители разполагат с голямо количество становища. Ще започнем дискусията като редуваме, ако иска някой да представи становищата в краткост …

Гласове от залата: По-добре становищата да чуем и после ако някой иска да вземе думата.

Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми колеги. Давам думата на господин Лъчезар Иванов. После ще дам думата на някой ако иска становището си да разкаже. Но пак казвам, много моля всички да бъдат наистина конкретни и концентрирани в изказванията си. Доктор Иванов, имате думата.

Господин Лъчезар Иванов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги.
Първо бих искал да кажа, че след като се запознах със Закона за лечебните заведения, философията на този закон политическа партия ГЕРБ ще подкрепи този законопроект.
Във връзка с този законопроект и стратегията, която беше представена тук от здравния министър, бих искал да кажа, че този законопроект по принцип дава една ясна посока за желание за реформи.
Тук обаче искам да акцентирам някои основни моменти, които всъщност според мен противоречат на законопроекта и всъщност бих искал да обърна внимание, че между първо и второ четене, съответно ще направим известни корекции. Има параграфи, които не кореспондират с поставените си цели и задачи, които си поставя този законопроект.
Също така аз ще изброя конкретните параграфи, които противоречат на философията, а именно за двойствен стандарт в определени параграфи. Ще започна и съвсем накратко ще маркирам и ще започна с § 4, където диагностично-консултативните центрове се възлага увеличение на легловия фонд с 5 легла, за да могат да бъдат извършвани съответно клинични изпитания.
Уважаеми колеги, диагностично-консултативните центрове по закона имат да изпълняват съвършено различна функция и тук смятам, че разширяването на тази дейност за клинични изпитания първо не съответства. Това е първата забележка.
Второ. Бих искал да кажа, че диагностично-консултативните центрове не притежават такава специализирана етична комисия, която всъщност да извършва тези клинични изпитания, независимо, че така беше дадена тази възможност за извършването на клинични изпитания.
Нещо повече, бих искал да обърна внимание, че с промените, които Министерски съвет, респективно Министерството на здравеопазването се опитва да направи, а именно част от клиничните пътеки, които са в болничната сфера да бъдат изнесени от болницата и да бъде дадена възможност, именно в доболничната помощ, да бъдат извършени. Като мога да изброя най-различни, като започнем от кожни клинични пътеки, кожни, очни, травматологични, гастроентерологични и така нататък, и така нататък. По този начин да се оптимизира и именно да се даде възможност за една по-пълна дейност на ДКЦ-тата. Това според мен е много важна част.
Вторият проблем, който искам да маркирам пред Вас, това е в § 7. Аз искам да обърна внимание към всички Вас, че всички директори на лечебни заведения, които биват избрани, те трябва да съответстват на определена квалификационна норма и степен. Тоест, всички тези директори трябва да са преминали едно задълбочено обучение, тъй като възлаганите нови критерии, нови условия на непрестанно обучение и повишаване на квалификацията по никакъв начин не кореспондира с § 7.
Нещо повече бих искал да кажа, че тук присъстващите заместник-министри, с господин Шарков сме били радетели на това всички директори на лечебни заведения да повишават своята квалификация. Давам пример. В 40-тото Народно събрание аз внесох такъв законопроект, след това втори законопроект за премахване на тези часове тук предполагам, че има запознати, където ние изисквахме именно това, което е казано – квалификация по здравен мениджмънт и призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт. Нещо повече, разширихме с доктор Шарков през 2010 година, именно този законопроект. И аз съм много учуден, че тук, когато Европейският съюз и всички от Европейския съюз, знаете, че от октомври месец, от 20 октомври здравната помощ се отваря във всички европейски страни, ние искаме тази директива за повишаване на класификацията и учене до живот, ние искаме с параграфите 7, 36, 43 и 45 да бъдат премахнати. Не мога да си обясня, защо при повишени критерии и изисквания ние искаме да намалим квалификацията на тези, които ще управляват именно в тази сложна ситуация на реформи в здравеопазването.
Още отсега декларирам, че аз ще внеса такъв законопроект, за да бъда последователен в моята политика от годините 2006-та до към 2015 година.
Преминавам по-нататък. В § 11 искам да поставя остро въпроса за това, липсва легална дефиниция на „комплексна медицинска грижа“. Уважаеми дами и господа, когато ние поставяме именно като един важен критерий комплексната медицинска грижа, където доста от лечебните заведения ще попаднат под ударите на този параграф, аз държа между първо и второ четене да бъде дадена една компетентна, една точка, именно аргументация на „комплексна грижа“. Липсва такава дефиниция и тя няма как да бъде приложена в закона.
Преминаваме по-нататък в § 21. В § 21 искам да обърна внимание именно за една от най-важните части на реформата, която правим в този законопроект, за лечебните заведения, а именно създаването на така наречената Национална здравна карта.
Уважаеми дами и господа, всички знаете, че със създаването на тази карта ние разчитаме изключително много да се дисциплинира системата. Но тук не трябва да забравяме и следното нещо, че в тази Здравна карта трябва да фигурират и аптеките, защото част от лечебният процес, за да се затвори лечебният процес, в тази Здравна карта трябва да фигурират също и аптеките. И точно разписване на аптеките като също форма и регистрирани като здравни заведения. Мисля, че тук сте съгласни, тъй като ние искаме да осъществим една комплексна, както я определихме думата, една комплексна грижа за нашия пациент.
Маркирам. В § 26, понеже казах, че има двойствен стандарт, искам да дам своите потвърждения за това. В § 26, чл. 33 всъщност е записано следното: „Излишъкът и недостатъкът може да има във всяко лечебно заведение, но само в болничните“. Аз си задавам въпроса, това също би трябвало да важи с пълна сила и в извънболничните лечебни заведения. Тук считам, че трябва да имаме еднакъв критерий и еднакъв аршин.
Второ. В § 32, ал. 5 на чл. 41 – регистрацията на лечебните заведения на втори или на следващ адрес на тази територия на областта е различна от първоначалната регистрация. Значи, не може едно лечебно заведение да има една или втора регистрация на една територия. Това противоречи, колеги, на чл. 40, ал. 3 за регистрацията в РЗИ.
Защо акцентирам на това? Тук аз виждам една възможност на лечебни заведения с една регистрация да регистрират и филиал на друго място. Тоест, заобикаляне на закона. Мисля, че всички тук разбирате за какво става въпрос. Това е изключително важно. Изключително важно.
§ 63, т. 4. Създаването на ал. 13 и чл. 59 отново, пак казвам, за различен критерий за сключване на договори с НЗОК за различните лечебни заведения е недопустимо. Съществуват два режима за регистрация. Единият, значи имаме успоредна регистрация за сключване на договори с НЗОК, това е Националният рамков договор, по чл. 53, ал. 1. И второ, другият на министъра на здравеопазването. Тук също трябва да бъде много внимателно прецизирано.
Още секунда и завършвам, госпожо Дариткова. Така, аз смятам, че трябва, също така, много внимателно да подходим и към съответната глава за приватизацията на лечебните заведения. Тук трябва да бъдем изключително внимателни, тъй като аз се притеснявам, че голяма част от структуроопределящите лечебни заведения като общински болници, университетски болници имат големи задължения към фармацевтични фирми, които всъщност лечебните заведения са задлъжнели изключително много и се притеснявам да не би при тази приватизация тези лечебни заведения да попаднат под ударите на закона и да минат в ръцете на дължащите, съответно в ръцете на фармацевтичните фирми, на които дължат медикаменти.
Имам още доста забележки, да не отнемам повече време. Считам, че между, първо и второ четене всички тези забележки ще бъдат изправени и ние ще можем да предоставим на обществото един Закон за лечебните заведения, който да съответства с желанието на правителството за реформи и за оптимизация и за по-добра помощ и комплексно медицинско обслужване на българските граждани.
Благодаря. Завърших.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доктор Иванов. Предлагам да чуете изказванията и накрая да вземете отношение, господин министър. Процедура поиска доцент Кючуков и после ще продължим с дискусията.

Господин Георги Кючуков: Процедурно предложение. Уважаеми колеги. Очевидно това е един от най-важните закони, по който трябва да се произнесем. И като виждам темпото, с което върви обсъждането, колкото и да си удължаваме работното време, до към неделя вечерта ще свършим. Затова предлагам народните представители ще имат време да кажат своето мнение, но предлагам преди това да чуем мнението на съсловните организации, на работодателите, на синдикатите, за да можем ние да съобразим нашето мнение с тяхното мнение. Предлагам, госпожо председател, да гласуваме процедурното предложение, първо да бъде дадена думата на гостите.

Председател д-р Даниела Дариткова: Обратно процедурно предложение.

Господин Лъчезар Иванов: Уважаема госпожо председател, аз бих желал да кажа следното:
Всички от нас сме получили становищата, абсолютно писмено и сме успели да се запознаем с тях. Не смятам за уместно ако съсловните организации имат забележки, те са ги изразили в своите становища.
Така че аз имам обратно процедурно предложение да продължим с изискванията конкретно и изказванията на народните представители, съответно Министерство на здравеопазването.

Председател д-р Даниела Дариткова: Аз ще поставя на гласуване това процедурно предложение, но тъй като тук присъстват наистина много съсловни организации, неправителствен сектор, национални консултанти, смятам, че ще бъде абсолютно любезно от наша страна да им дадем възможност в рамките на кратко изказване да изложат основните си позиции и смятам, че това е демократично.
Сега, да подложа на гласуване предложението, за да се даде първо думата на нашите гости. Моля, който е „за“, да гласува, да дадем първо думата на нашите гости. 12 – „за“. „Против“? 1 – „против“. „Въздържали се“? 2 – „въздържали се“. Приема се.
Моля от съсловните организации в рамките наистина на две минути да изложат своите становища. Може би ще започнем с доктор Грозев – Български лекарски съюз. Заповядайте.

Господин Венцислав Грозев: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители.

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, наистина да се абстрахирате от емоциите на народните представители и да се изказвате концентрирано и бързо.

Господин Венцислав Грозев: Управителният съвет на Български лекарски съюз няколкократно заяви, че определено българското здравеопазване се нуждае от реформа и тази реформа най-сетне започва да прозина и в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
С въвеждането на задължителната Здравна карта, със задължителната акредитация, това са неща, които смятаме, че определено ще повишат и качеството на здравеопазването, но ще направят и една дълготрайна снимка на ситуацията на системата на здравеопазване в различните ни области и ще дадат възможност за едно значително перфекциониране на този проблем и да ни дадат възможност да създадем ситуация такава, че да откликнем на нуждите на обществото.
Виждам, че и няколко от предложенията на Български лекарски съюз, на Управителния съвет и на предходното, и на сегашното ръководство са залегнали в този закон, което е как да кажа, един добър прогностичен белег. Разбира се, много бихме внимавали и ще си зададем и своите въпрос и ще дадем своите мнения в последствия при главите на приватизация, въпросът със сливането и комплексността на лечението.

Председател д-р Даниела Дариткова: Аз искам сега да подскажа, че трябва да изкажете свое мнение, защото между първо и второ четене право на законодателна инициатива имат само народните представители, за да формират своето мнение и да припознаят Вашите мнения, ние просто трябва да ги чуем сега. Накратко.

Господин Венцислав Грозев: Ок, значи предлагаме в § 6, чл. 17, ал. 2 предлагаме да остане старата редакция на разпоредбата. С други думи там, където се налага управителят на здравното заведение да не притежава магистърска степен по здравен мениджмънт и едва ли не диплома за лекар, това нещо да не се допуска, а да остане старата редакция.
В чл. 19, ал. 4 предлагаме да не се отменя, тъй като отмяната може да доведе до различно тълкуване на отношенията за задължения на финансиране на спешната помощ от различни по вид собственост лечебни заведения.
Предлагаме в чл. 30 представителите на районната колегия на Български лекарски съюз да бъдат двама. Предлагаме в чл. 33 на § 21, членовете, представителите на Български лекарски съюз да бъдат двама. И в новите членове 36 б и в и ал. 2 на чл. 36б, предлагаме да бъде създадена нова точка в чл. 36б със следното съдържание: „Становище на съответната районна колегия на Български лекарски съюз за необходимостта от ново лечебно заведение за болнична помощ“.
В чл. 36в, ал. 2 в края на изречението след думите „нива на компетентност“ да се добави и „становище на съответната районна колегия на Български лекарски съюз за необходимост от нова дейност“.
В § 27, чл. 40 предлагаме новата ал. 5 да отпадне и да се запази настоящата редакция на т. 7 от ал. 1 на чл. 47.
В § 32, чл. 47 предлагаме да се запази настоящата редакция на чл. 47, ал. 1, т. 3.
И в § 39, в чл. 63, ал. 1 предлагаме да се запази настоящата редакция на чл. 63, ал. 1.
Предлагаме да се запази настоящата редакция на чл. 65, ал. 1. И в допълнение, предлагаме от т. 5 на чл. 97 да отпаднат думите „когато това е предвидено в тях“.
В чл. 100, ал.2 от т. 2 да отпаднат думите „свързан с преустройството на лечебното заведение“. Да отпадне чл. 102 в Националната здравна карта да се …

Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми доктор Грозев, извинявайте, но сигурно не ме разбрахте правилно, ние с тези предложения детайлно разполагаме. Но моля Ви философията – приемате ли приватизацията, не я ли приемате? Приемате ли задължителната Здравна карта. Моля Ви, наистина да спестим време. Философията, не детайлите. Моля Ви.

Господин Венцислав Грозев: Аз бях започнал така, но нещо не Ви разбрах, най-вероятно. Моля да бъда извинен.
Българският лекарски съюз категорично приема и смята, че приватизацията е нещо, което трябва да се случи, само че с една как да кажа, не уговорка толкова, колкото едно мнение, че може би ще трябва малко по-бавно и да тръгнем първо от доболничната помощ, след това да вървим към болничната, за да видим ефекта от цялата работа, за да не допуснем да стане така, че при бързането неприятни последици да имаме.
Задължителната здравна карта, определено да. Там ще трябва да внимаваме и да видим там, където пък нямаме възможности, там, където няма кадрови потенциал, там, където няма разкрити болнични заведения, особено в частта им на болничните заведения не, а в частта на общо- практикуващите лекари какво се случва.
Така че по принцип ние сме „за“ философията на закона и ще приемем много неща, но с всичките тези забележки ще Ви помоля да се съобразите.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Български зъболекарски съюз, моля Ви наистина за кратки изказвания.

Господин Борислав Миланов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми депутати. Гости.
Български зъболекарски съюз категорично подкрепя философията на така предложената промяна в Закона за лечебните заведения. И все пак, за да може Вие да формирате Ваше мнение, държа да подчертая няколко факта.
Първо, ние като съсловна организация заявихме нашето становище по време на свикания от министъра Висш медицински съвет. Там в диалог на една дискусия изяснихме детайлите свързани със сега съществуващите, правила, закони, нормативни актове по отношение реализацията на нашата професия, които благодаря на министерството са включени в предложения така законопроект за изменение на този закон.
И за да Ви предпазя, тъй като беше изказано от народния представител от ГЕРБ, господин Лъчезар Иванов становище свързано преди всичко с известна неравнопоставеност в Националната здравна карта, моля имайте предвид факта, че всички практики по дентална медицина, съществуващи към момента на територията на Република България не са държавни, не са общински, не са ведомствени, те са практики, които се менажират и ръководят единствено само от лекарите по дентална медицина. Ако бъде допуснато някакво разминаване, със съжаление ще кажа, ще се наложи коренно да се промени философията и на Закона за висшето образование и всичко последващо.
Благодаря Ви за вниманието.

Председател д-р Даниела Дариткова: Много Ви благодаря за концентрираното изказване. Български фармацевтичен съюз.

Господин Светослав Крумов: Уважаема доктор Дариткова. Уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми господин министър и заместник-министри.
Ние подкрепяме така направения законопроект. Тъй като сме пуснали нашето становище до уважаемата комисия, само ще акцентирам върху философията на нашите предложения. Взели сме отношение само по две неща от този законопроект.
Първо, приветстваме подхода за въвеждане на Националната здравна карта като подход за оценка и планиране на осигуреността на здравните услуги и достъпът до медицинска помощ. Още повече, тоест в допълнение смятаме, че такъв подход като национална аптечна карта трябва да бъде приложен и спрямо достъпа до лекарствени продукти, аптечната дейност и услугите от аптеките, в подкрепа на изказването и на доктор Иванов.
Преди два дни министър Москов изнесе данни, че броят на болничните заведения на глава от населението в България е на едно от първите места в Европа, а за сметка на това качеството на здравната услуга е на последните. Същата картина се наблюдава и по отношение на аптеките, които са здравни заведения. Българя е на второ място в Европейския съюз по брой аптеки на глава от населението и едновременно с това, на едно от последните места до достъп до фармацевтична услуга и до лекарствени продукти.
Затова ние смятаме, естествено това трябва да намери израз в материалния закон, който е за лекарствените продукти в хуманната медицина, не тук, но философията смятаме, че реципрочно трябва да бъде спазена и там на един по-следващ етап.
И на второ място, много накратко, предлагаме законопроектът да бъде подобрен като се предвиди правото на магистър-фармацевтите да бъдат членове на управителни, контролни органи на болнични и лечебни заведения. И веднага се аргументирам. Сегашният закон не променя съществуващата философия като действащата уредба въвежда една неравнопоставеност в правния статус на магистър-фармацевтите спрямо лекарите и лекарите по дентална медицина да бъдат членове на управителни и контролни органи по силата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България нормативното въвеждане на неравнопоставено третиране следва да е обосновано. В случая няма основание за неравноправно третиране като магистър-фармацевтът има същата образователна квалификационна степен, както магистрите по медицина и дентална медицина и се определят от Закона за здравето като медицински специалисти. Още повече, че ръководителите на аптеките са част и от ръководните органи на лечебното заведение.
Конкретни текстове, които предлагаме да бъдат променени ги има в нашето становище и мисля, че господата народни представители ще се запознаят с тях и силно се надяваме да намерим някой, който да отстрани тази неправда.
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Асоциация на професионалистите по здравни грижи. Госпожо Василева, имате думата.

Госпожа Милка Василева: Благодаря. Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми дами и господа народни представители.
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи приема предложения законопроект в рамките на предварителната процедура за изготвяне на този законопроект. Нашите предложения бяха приети и включени, с единственото нещо, че ние настояваме в приватизационния процес, евентуално да бъдат включени и професионалистите по здравни грижи, а не само лекари и лекари по дентална медицина.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Сега виждам няколко вдигнати ръце. В дъното заповядайте, моля Ви да се представите на микрофона.

Господин Седат Кадир: Национално сдружение на общините в Република България.

Председател д-р Даниела Дариткова: Преди Вас беше доцент Кожухаров, след това ще сте Вие от сдружението.

Господин Христо Кожухаров: Доцент Кожухаров съм, председател на Българската психиатрична асоциация.
Извинявайте, че съм толкова настоятелен, но времето ме притиска, тъй като след половин час трябва да взема самолет в обратна посока.
Първо искам да кажа, че тук съм като представител на БПА с повече от 300 члена и като председател на Управителния съвет искам да кажа на господин министъра и на Комисията по здравеопазване, че ние сме съюзници, ние сме на една страна, ние също искаме да променим психичното здраве. Просто искаме да обърнем внимание на някои особености, касаещи уникалността, специфичността, непредвидимостта и бих употребил термина „чупливостта“ на психичното здраве.
Съвсем накратко, в предлагания Законопроект за изменение и допълнение в § 11, т. 4, ал. 4.6, касаещ чл. 20 е посочено – комплексни грижи на функционален принцип се организират от структурните звена на болницата. По презумпция в центровете за психично здраве се осъществява комплексно обслужване на пациенти с психични заболявания, консултативно-диагностично обслужване, спешно и планово лечение, стационарно, полустационарно, амбулаторно, психотерапия, трудотерапия, медицинска и психиатрична експертиза, профилактика и ресоциализация при 24-часов режим на обслужване.
Що се отнася до соматичните заболявания, в случая на пациенти с придружаващи такива, в дванадесетте центъра за психично здраве има консулти със съответни специалисти в най-близката МБАЛ, с която центърът за психично здраве има сключени ежегодни договори и утвърдени през годините алгоритми на добра клинична практика. Ежедневно централизирано се подават консултации от двете страни, при съответната необходимост, планови – в рамките на 24 часа и спешни, в рамките на 1 час. По ал. 7 – създаване и поддържане на информационна база данни за преминали лица с психични разстройства за нуждите на Националния медицински регистър, по наши данни във всички центрове за психично здраве винаги се е поддържала и актуализирала информационната база данни за преминали лица с психични разстройства. Много колеги говориха за § 43, касаещ промяната в чл. 63. Ние също считаме като повечето от тях, че управител на лечебно заведение освен магистърска степен по медицина е задължително да има и такава по стопанско управление – здравен мениджмънт.
И по отношение на § 65 от проектозакона, считаме, че към момента центровете за психично здраве предлагат комплексно обслужване на пациенти с психични отклонения по отношение на тяхното диагностициране, лечение, експертиза и ресоциализация. Видно, от мотивите към проекта за промяна в Закона за лечебните заведения, считаме, че визираните в този параграф промени следват да влязат в съображение при категорично …

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви наистина да бъдете кратки.

Господин Христо Кожухаров: Последни три думи. При категорично доказани от комисията по чл. 33 неработещи модели. Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Национално сдружение на общините. Заповядайте.

Господин Седат Кадир: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, заместник-министри. Уважаеми народни представители. Представители на съсловните организации.
Предложеният проект, законопроектът за промяна на Закона с лечебните заведения не е съгласуван с НСОРБ по установения ред преди одобряването му от Министерски съвет. В тази връзка Управителният съвет на Националното сдружение на общините в Република България категорично не приема намеренията за централизирано вливане на общинските центрове за психично здраве, за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове към съответните МБАЛ или участието им в обединения.
Подобен подход за преструктуриране на системата ограничава правомощията на общините като собственици на тези лечебни заведения, затруднява обслужването на пациентите и ще доведе до финансови санкции в следствие неизпълнение на ангажиментите за осигуряване на устойчивост на извършените от оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 година инвестиции за тези лечебни заведения.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви.

Господин Седат Кадир: Предложенията сме ги заявили в писмена форма, те са доста и нямаме време просто да ги изложим.

Председател д-р Даниела Дариткова: Много благодаря. Това е най-важното, така че Ви благодаря за концентрираното изказване. Доцент Спиридонов, имате думата.

Господин Стойко Спиридонов: Благодаря Ви, госпожо председател. Дами и господа депутати. Господин министър. Заместник-министри.
Аз ще бъда много кратък, но за сметка на това продължителен, в рамките на шегата. Искам да се спра на три пункта от предложения закон.
Първият, с риск да се повторя с някой, чл. 17, 47, 63 и 65 да остане задължителното обучение по здравен мениджмънт и стопанска икономика. Категорично. За пример, във Франция 4 години се учи това в Германия също 4.
Втори пункт. Чудесно е за Здравната карта най-накрая да имаме една Здравна карта, освен по епидемиологични и демографски показатели, нашето становище на Националната асоциация на частните болници и Българска болнична асоциация е да се направи като последно брой легла с минимален брой в даден регион. Минимален брой легла – точно. Минималният брой легла и последващ, държавен, повече държава в контрола и регулацията при ползването на медицинските услуги и повече пазар при медицинските услуги. Да оставим пациентът да реши коя болница ще остане на пазара, кои са най-подготвените и кои са най-добрите.
И трети пункт за приватизацията на лечебните заведения. Противно на очакванията, които може би всички очакват от мен, нашето становище е, че основните, гръбнакът – областните болници, университетски болници, болниците, специализираните центрове, всичко това да бъде извън списъка за приватизация.
Мога да обяснявам много дълго, но предполагам, че няма време.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви наистина. Има ли други желаещи? Наистина много благодаря на тези, които са кратки. Други становища? Професор Миланова или до Вас? Заповядайте.

Господин Десислав Цветанов: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Господин министър. Заместник-председател на Съюза на зъботехниците София, представител на организация на собствениците управители на зъботехнически лаборатории. Ние сме за. Имаме само един въпрос, по-скоро предложение – осъвременяване на стандарта, стария стандарт, по който в момента работим е от 62-ра година. Това е.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Това няма отношение към сегашния законопроект. Все пак моля наистина да се изказват само хора, които са дали становища, официално са поканени за такива становища и имат отношение към Закона за лечебните заведения. Много Ви благодаря. Професор Миланова, имате думата.

Госпожа Вихра Миланова: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Заместник-министри. Уважаеми народни представители. Гости.
Аз ще взема отношение само по тази част, която се отнася за психиатричните служби. Съвременната психиатрия дава възможност психично здравните грижи да се провеждат в естествените човешки общности, а именно изнасяне обслужването на болните в общността и семействата посредством развитие на мрежа от дневни центрове за психо-социална рехабилитация, защитени жилища с денонощно медико-социално обслужване и относително малък брой болнични структури за кратковременно настаняване на острите случаи.
Модерното психиатрично здравно обслужване е насочено към подобряване на организацията в извънболничната и болничната психиатрична помощ чрез осигуряване на персонално наблюдение и проследяване на пациента в хода на неговото боледуване, възстановяване през различните етапи на ползване на психично-здравните услуги.
И едва след създаването на подобна нова мрежа, което изисква не само време, но и подготвен персонал и съответен финансов ресурс, може да се пристъпи към реорганизация на съществуващите форми на системата за психично здраве.
Ето защо смятам, че в настоящия момент обединяването на центровете за психично здраве с болница за активно лечение преждевременно въпреки, че както казах, съвременната психиатрия би изглеждала по съвсем друг начин. Тоест, с предимно служби, които да поддържат пациентите и сравнително малко болнични структури.
На този етап обаче центровете за психично здраве в повечето население места, всъщност те освен болничната част изпълняват именно и тези дейности свързани с психо-социалното им обслужване. Затова смятам, че просто подчертавам, че ако ние нямаме алтернатива и други възможности, това ще бъде просто трудно за поддържането на тези пациенти.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви, професор Миланова. Сега доцент Любомир Киров, Национално сдружение на общо-практикуващите лекари.

Господин Любомир Киров: Благодаря. Ние не сме хората, които да казваме „за“ и „против“, само становище изразяваме, народните представители имат правото да решат.
Ние сме дали като организация нашите предложения още в Партньорство за здраве. За съжаление нито едно от тях не е залегнало в предложенията за промяна на закона. Затова няколко акцента. Чл. 8, имат всички становището, има едно преподреждане логично какво е извън- болнична помощ и какво е всичко останало, тъй като напоследък се говори въобще за извънболнична помощ и се каза, че са отделени едни средства, само че се премълча да се каже, че за ПИМ са 2 милиона, пък за СИМ на всички останали. Така.
Чл. 8. Ако той се промени, както сме предложили, трябва да има промяна и в чл. 16 и 17. Това касае ДКЦ-та, МЦ-та кой може да ги прави и да участва в тях. Тоест, ние да можем да участваме в тях, което е нормално.
Също сме против отпадането на чл. 91, 92 и 93, който касае обучителните практики, специализацията, която се провежда по обща медицина.
Колеги, с новата Наредба за специализация практически се ликвидира възможността да се специализира обща медицина.
Няма да отнемам време, мога да си защитя каузата, това допълнително ще говорим, но отпадането на тези членове е част от тази ликвидация. Ние сме все пак една трета, голяма част от системата.
По отношение на това кой може да ръководи лечебни заведения, защото нашата практика, също са лечебни заведения. Нашето становище е, че, когато се касае за лечебно заведение с държавно участие над 50 %, тоест държавата е принципал, там може да има всякакви изисквания по закон – мениджмънт и така нататък. Ако се касае за частна собственост, тогава собственикът определя кой ще му управлява собствеността. Не може да бъдат налагани някакви изисквания. Този случай частично подкрепяме предложението, което е направено за промяна на закона с това, разбира се, уточнение, което смятаме, че е правилно.
По отношение на Здравната карта – чудесно, ако тя бъде използвана като инструмент, първо да се направи анализ и след това синтез, но мислим, че е редно още между двете четения поне да има ясна представа какви ще са критериите, които ще се използват, за да се определя необходимост, излишък и така нататък.
И внимание обръщам, моля Ви, погледнете нашето становище на чл. 6 където са упоменати едни информационни технологии и други такива, с които трябва да разполагат всички и да работят всички. Много е дълго за разказване, просто моля Ви, обърнете внимание на становището на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.
Благодаря Ви за вниманието.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. КТ „Подкрепа“, а после БГФАРМА.

Госпожа Ваня Григорова: Здравейте. Казвам се Ваня Григорова и съм съветник на президента на КТ „Подкрепа“. Ще се опитам накратко да представя нашето становище, макар че ние нямахме възможност да го предоставим преди това и със сигурност народните представители не знаят нашата позиция.

Председател д-р Даниела Дариткова: Но все пак Ви моля да бъдете кратки.

Госпожа Ваня Григорова: Ще се опитам максимално кратка да го представя.
Няма да повтаряме подробно аргументите срещу автоматичното сливане, които бяха изброени до момента. Само ще дадем един пример. Историята показва, че тази идея не е нова, а явно добре забравена, несполучлива стара идея. Напомняме за експеримента, който е направен в град Шумен, чието начало е дадено през август 1989 година, малко преди началото на прехода.

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви да ни спестите историческите факти, а да говорите по философията на законопроекта. Не подкрепяте, няма нужда да ни припомняте историята и това е. Наистина концентрирано, нямаме време.

Госпожа Ваня Григорова: Добре. В такъв случай не подкрепяме сливането на диспансерите с болниците. Очевидно не искате да знаете защо.
Вторият тежък проблем, който виждаме в промените е този, който касае приватизацията на лечебните заведения. Тези текстове доведоха до сериозно безпокойство сред работещите в държавни и общински болници. Голяма част от частните болници, знайно е, се работи приоритетно по отношение на финансовия резултат и се избягват дейностите, които натоварват лечебното заведение. Евентуална приватизация ще бъде в ущърб за работещите в тези лечебни заведения, които желаят да работят като медици, а не да се превръщат във финансисти.
И за да не Ви губя времето, приключвам със следното. Изразяваме своята загриженост, че зад предлаганата ни политика в областта на здравеопазването прозират намерения за тоталната му приватизация, които засега се крият зад благовидния мотив – работещите, лекарите да станат собственици на здравните заведения. Подобни аргументи и намерения навяват спомен, с печално известните РМД-та и ефектът от тях върху икономиката на страната.
КТ „Подкрепа“ възразява остро срещу решението на управляващия екип в Министерство на здравеопазването да внесе законопроекта за разглеждане в ресорната парламентарна комисия, въпреки отрицателното становище на Комисията по доходи и жизнено равнище от вчера и преди да е минал през обсъждане в Тристранния съвет.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. БГФАРМА. Господин Афенлиев, имате думата. После господин Денев.

Господин Владимир Афенлиев: Съвсем накратко бих искал да изразя становището на Българската генерична фармацевтична асоциация. То наистина е кратко, защото ние имаме възражения против един-единствен член от закона, това е нововъведения чл. 45а, който наново, бих се изразил, въвежда принципа на така нареченото „Национално споразумение за лекарствата“. Разбира се сме против това. Изразявам първо недоумение, защо наново се въвежда и то в този закон след като веднъж в Закона за здравното осигуряване имаше дискусия и там се въведоха задължителни отстъпки и други подобни механизми, с които според нас вече Здравната каса има оръжие, с което по някакъв начин да контролира дефицита на лекарствата, преразходът в бюджета си за лекарствени средства.
Против сме, също така, поради солидарния подход, който е вкаран в това споразумение. Всички притежатели на разрешения за употреба, солидарно връщат под някаква формула или механизъм пари в края на годината, на базата на национално споразумение. За да не изпадам в подробности, тъй като ние вече изразихме много пъти нашата позиция, когато се дискутираше подобен, да не кажа същия текст в Закона за здравното осигуряване, само ще припомня, че генеричните медикаменти всъщност не са причина за преразхода на средства за лекарства в Българската здравна каса и в нито една здравна каса из Европейския съюз. Те са по-скоро, може би най-доброто решение да няма такъв преразход, ако се води правилна лекарствена политика. По българските закони всички генерични медикаменти влизат на пазара с 20 % по-ниска цена след като отпадне патентът на оригиналния.
Ще припомня един съвсем кратък пример, за да не съм голословен. По официални данни на Здравната каса от миналата година, в частта кардиология, платените опаковки от касата са се вдигнали с 3 % като брой, парите, платени за този увеличен брой опаковки са паднали с 0,4 %, тоест сметнато през брой пациенти – около 30 000 пациента са получили повече лечение за същите или малко по-ниски пари като разход на НЗОК.
Защо това е така? Причината е една-единствена. В кардиологията има най-много на брой представители на генеричните медикаменти, конкуренцията е най-силна. В края на краищата не виждаме причина и основание генеричните медикаменти да участват в погасяването на преразход, тъй като всъщност увеличената употреба на генерични медикаменти по-скоро води да няма такъв преразход.
Това е нашето основание да не сме съгласни с нововъведения чл. 45а.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин Афенлиев. Господин Денев, имате думата.

Господин Деян Денев: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Господин министър. Господа заместник-министри.
Не е изненада, че аз ще се изкажа по същия текст от закона и ще изразя мнението, което вече имахме веднъж възможност да изразим. Преди това обаче като говорим за преразход на лекарствени продукти, трябва някои обективни факти да изтъкнем.
Първо, тенденцията за нарастване на разходите за лекарства не е изолиране в България тенденция. Те нарастват в целия Европейски съюз. Това се дължи на фактори, които важат за цяла Европа, като например застаряване на населението, увеличена заболеваемост, увеличена преживяемост. Само за последните 10 години преживяемостта на българските граждани се е увеличила средно с 2 години по данни на Националния статистически институт. Тоест, това може да намалява гражданите в България, но живеят повече и поради това имат по-голяма нужда от здравни грижи. А същевременно има фактори, които са специфични само за България, като например непосрещнати нужди и увеличен достъп до лекарствено лечение с останалите страни в Европейския съюз, високо ниво за доплащане на лекарства от пациентите. Всички тези фактори водят до обективен процес на нарастване на разходите за лекарства.
Разбира се, този разход трябва да нараства контролирано, за да може лекарственото снабдяване да е предвидимо, устойчиво и стабилно. Ние считаме, че въвеждането на механизъм за Национално споразумение за реимбурсация на лекарствени продукти би могло да даде именно тази предвидимост, тази стабилност. Липсата на такъв механизъм, разбира се, предоставя нуждата от въвеждане на други мерки, вече чухме за тях– изключване на лекарствени продукти от Лекарствения списък. Много трудно е да се каже другите мерки до какво биха довели. Никой от тук седящите в залата не знае. Именно заради тази предвидимост ние подкрепяме въвеждането на подобен механизъм. Разбира се, при определени условия, които надяваме се между първо и второ четене да могат да бъдат изчистени.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Много Ви благодаря. Сега имат думата народните представители. Господин Байрактаров, имате думата.

Господин Димитър Байрактаров: Благодаря. Беше ми изключително интересно да изслушам разказаните на колегите, които ги прочетох. Казвам го сериозно. И първо искам да кажа, че ние абсолютно се съобразяваме с притесненията на Асоциацията на общопрактикуващите лекари по отмяната на чл. 91, 92 и 93. С изключително притеснение и отговорност подхождаме, защото считаме, че наистина това ще наруши един процес, който би следвало да създава едни по-квалифицирани медицински кадри, които да служат на обществото. Абсолютно по същия начин изразяваме своето притеснение и относно становището на Сдружението на общините.
И от тази гледна точка, уважаеми господин министър, ние от Патриотичния фронт изпитваме наистина притеснение, първо що се касае до новите членове 108, 109 до 111 и нататък, които касаят предвиждане на приватизация, на общински и държавни лечебни заведения.
Защо изпитваме притеснения? Изпитваме първо притеснения, защото само преди два месеца беше отменен § 8 на Закона за приватизационен и следприватизационен контрол. Този параграф аз положих доста усилия да бъде прередактиран, за да се дава възможност на държавата да осъществява следприватизационен контрол такава възможност обаче вече няма.
Лично аз бих приел една друга редакция на тези членове, ако тя касаеше примерно приватизация на дейности. Не знам обаче, защо ние разсъждаваме и вкарваме философия в този закон, която е изключително остаряла. Нещо повече, тя е порочна. Да, сигурно ще напълните една част с определени средства в Сребърния фонд, защото парите от приватизация отиват в Сребърния фон. Когато приватизирате държавно и общинско имущество там отиват парите – в Сребърния фонд за подпомагане на пенсионната система. Но не това е най-важното. Аз казвам добронамерено, защото наистина изпитваме притеснения, тъй като първо, някак си нещата се противопоставят на философията за Здравна карта и приватизация на лечебни заведения. И то естествено, общински и държавни, защото частните не можем да ги приватизираме.
Така. Сега, само, че има и нещо друго по-притеснително, че това означава, че една голяма част от малките населени места, ако недай си Боже се окаже, че след анализа, на който трябва да се ръководи от областния управител, което ми е също много интересно как ще се случи, там се правят едни стратегии, които са предварително заложени, за 5, за 10-годишен период. Дори ако си направите труда да прочетете, ще Ви дам за пример стратегията на област Бургас. Ще видите, че област Бургас изпитва изключителен недостиг на лечебни заведения в общините. Изключителен. Сега обаче се оказва, че ние ще ги изключим от Забранителния списък и ще започнем да ги приватизираме. Какво ще се получи? Може би имате някаква логика, която не сте споделили, но аз Ви казвам, че ние сме изключително притеснени, че една голяма част от населението и то население с нисък социален статус, практически има възможност да остане без възможност за получаване на здравна услуга. Нещо повече, притеснявам се, че ще влезем в нарушение на Закона за здравното осигуряване, което трябва да регламентира и да предвижда задължителна равнопоставеност на получаването на такава услуга.
Само ще Ви припомня, че през 2010 година февруари месец колегите от ГЕРБ тръгнаха и се опитаха да го направят това упражнение и много бързо се оказаха под обществения натиск. Припомням Ви го и ще моля наистина, тъй като казвам, че ние от Патриотичния фронт изпитваме притеснения по тези текстове, ако може да обясните какво точно имате предвид с тези членове? Между другото, абсолютно е прав колегата от Сдружението на общините, много от болниците – общински и държавни вече са реализирали проекти по програма „Регионално развитие“, някои от тях получиха възможност да закупят медицинска техника за милиони левове и ако там се започне промяна на собствеността това означава, че те наистина ще трябва да връщат едни сериозни пари, едни много сериозни средства.
Така, че аз ще Ви моля, господин министър, да ни дадете отговор, защо първо е необходима тази приватизация? И в кои райони на България тя ще се извършва? И по какви критерии?

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря.

Господин Димитър Байрактаров: И само да довърша, тъй като си записваше господин министърът, ще се запази ли в крайна сметка дейността на тези приватизирани лечебни заведения? Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Сега ще дам думата и на другите народни представители и накрая господин министърът си записа всички въпроси, ще има възможност за последна дума преди гласуването. Доктор Павлов, имате думата.

Господин Валентин Павлов: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър. Господа заместник-министри. Уважаеми колеги народни представители. Гости.
Чухме мотивите от страна на Министерството на здравеопазването. Чухме част от становищата, с други се запознахме. Чухме „за“ и „против“ някои от текстовете в предложения ни законопроект. В крайна сметка ние днес тук обсъждаме не конкретните текстове, а философията на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Няма да е изненада ако кажа, че Реформаторският блок ще подкрепи внесения законопроект. Но в крайна сметка този законопроект ще бъде подкрепен от групата на Реформаторския блок, защото това е част от реформата в здравеопазването, това е част от реформата на правителството, а аз съм убеден, че всички седящи около тази маса искат най-после, независимо от политическата си пристрастия, тази здравна реформа да тръгне в правилната посока.
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Сега думата има доктор Емил Райнов.

Господин Емил Райнов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги и гости. Господин министър.
Поздравления от мен за смелостта да се опитате да промените един закон със законопроект, със ЗИД. Законът е от 118 члена, Вие правите ЗИД със 78 члена. Приятелски съвет – да бяхте направили нов закон.
Поздравления за това, че вкарвате, Вие сте седмият министър, Вие осмият, темата за Здравната карта. Успех, дано стане. В тази част, вероятно ще Ви подкрепим.
Иначе, БСП лява България няма как да подкрепи наредба на МЗ, която да определя касата с кой да сключва договор, с кой да не сключва. Няма как да подкрепи сливанията на държавна и общинска, и тъй нататък, и тъй нататък. Няма как да подкрепи отпадането на квалификациите за директори. Разбирам, че вероятно някой има доста къса скамейка с кадри и се опитва да реализира някакъв друг метод да назначава свои хора. А бяха времена, когато доктори ги назначавахме за комисиите за продажба на оръжия, но тогава имаше дълга скамейка.
Стигаме до приватизацията. Все още не е избледнял споменът от едно преходно реформаторско управление, където извърши една приватизация. Апропо чак сега ми става ясно, защо осми месец никой не говори за задълженията на болниците. Нещата са ясни – обезценяване, декапитализиране, резултатът го знаем.
Накрая, последно. Поздравления за Вашия новаторски подход с крайно леви мерки като одържавяване, централизиране, концентриране. Да се опитате да постигнете една крайно дясна цел – приватизация. Радвам се, че чух, че колегите от ГЕРБ ще Ви подкрепят, защото при гласуването на Закона за ЗЗО бях много притеснен като гледахме само ние опозицията противоречахме, а те мълчаха. Но това е накратко по философията.
Няма как БСП лява България да подкрепи такова нещо. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доктор Райнов. Доцент Кючуков, имате думата.

Господин Георги Кючуков: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър.
Няма съмнение у мен, че реформи в здравеопазването трябва да има и затова принципно съм доволен, че в парламента влизат предложения за промени в здравеопазването. В този смисъл приветствам предложения законопроект, което не значи, че приемам всичко в него.
Здравната карта – категорично „за“. Опасения, начинът на изработването й. Това трябва да се обмисли между първо и второ четене, защото ако няма точни критерии може да стане една гилотина за тези, които не са приятни, не са удобни. И други причини има.
Изискванията за ръководна длъжност, които се предлагат да отпаднат по-строгите изисквания. Приемам мнението на Любо Киров, че не може ние да оставаме със закон изисквания за частно дружество, но смятам, че все пак за държавните и общинските трябва да останат по-високите критерии, включително и здравният мениджмънт. Иначе се обезсмисля и самият здравен мениджмънт като институция във висшите заведения.
Акредитация. Категорично съм „за“ връщането на акредитацията. Това беше един механизъм, който работеше въпреки всичките недостатъци за провеждането на самата акредитация, но тя трябва да съществува. Тази акредитация аз я свързвам с комплексността, каквото и да значи, защото докато нямаме ясна дефиниция на комплексност на услугите, има всякакви тълкувания. Но, ако комплексността се свърже с цялостното обслужване плюс задълженията по нивото на компетентност за акредитация, аз бих казал „да“.
И последно за приватизацията. То и сега има възможност за приватизация на дейности, така че мисля, че това не е решение. Но за приватизацията смятам, че е още рано да се приватизират структуроопределящите здравни заведения.
Като цяло приемам концепцията, но между първо и второ четене ще си позволя да изкажа много свои мнения.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Доктор Красимир Петров, има думата.

Господин Красимир Петров: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги.
Аз ще бъда съвсем кратък. Първо, съгласен съм с философията, която се предлага в закона, така че ще гласувам „за“ него. Имам обаче една препоръка, приемете го като предложение. По отношение на Националната здравноосигурителна карта в чл. 34а, който е новосъздаден е залегнало, че в областите, в които броят на леглата за болничното лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравноосигурителна карта, Националната здравна карта сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ или техните обединения, избрани по критерии и по ред определени с наредба на министъра на здравеопазването.
За да няма пак спекулации относно раздаването на празни чекове, аз смятам, че между първо и между второ четене трябва ясно да бъдат определени какви ще бъдат тези критерии. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви, доктор Петров. Доктор Ковачка, имате думата.

Госпожа Красимира Ковачка: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър.
Българският демократичен център, разбира се, до момента винаги подкрепя, когато има забележки и получава необходимите отговори, затова също подкрепя. Специално по Закона за лечебните заведения, на първо четене, в определени части ще подкрепим, в други ще се въздържим. Специално по § 7 категорично сме „против“ да отпадне следдипломната квалификация, която касае управителите на лечебни заведения, защото не може да увеличаваме изискванията по стандартите, а да намаляваме изискванията към хората, които ще управляват лечебните заведения.
По въпроса с главата за приватизация. На първо четене ние ще се въздържим, защото няма достатъчно яснота по този процес и особеност за общинските болници, когато са самостоятелни лечебни заведения в определени райони.
И аз имам един въпрос, който така не го поставихме, който го виждам в преходни и заключителни разпоредби, касаещ лекарствена политика. Всичко това го обсъждаме в Закона за здравното осигуряване. Това, което там отпадна, за да се разглежда допълнително в Закона за лекарствата в хуманната медицина, сега го виждаме в преходни и заключителни разпоредби. На първо четене ще се въздържим в тази част. Може би между първо и второ четене ще разискваме малко повече по тази част.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Сега доктор Адемов има думата, после господин Гьоков и наистина се надявам това да са финалните изказвания, за да чуем министъра и да гласуваме.

Господин Хасан Адемов: Благодаря. Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Само три изречения, защо няма да подкрепим предложения законопроект. Защото сме против централизация. Защото сме против свръх регулация, а не сме против регулация. Защото сме против свръх концентрация на огромна власт в ръцете на министъра на здравеопазването. Отварям една скоба, сегашният министър може да е много еродиран, много начетен, много подготвен, но не е ясно следващият какъв ще бъде. Много власт и инструменти в ръцете на областните управители и на Регионалната здравноосигурителна каса, на шефовете на касата и цялата тази конструкция общо ми навява на държавно-общественото начало. Доминира държавно-общественото начало.
Задължителна Здравна карта. Ние в нашата платформа сме казали „да“, но при един източник на финансиране това е абсолютна регулация. Задължителна здравна карта, но при демонополизация и при няколко източника на финансиране. При един източник на финансиране това си е парекселанс регулация в държавата.
На следващо място, приватизация, макар и закъсняла не по Ваша вина, ние сме „за“. Имаме бележки по начина, по който Вие сте я предложили и то не сериозни бележки.

Председател д-р Даниела Дариткова: Много благодаря, доктор Адемов. Господин Гьоков.

Господин Георги Гьоков: Благодаря. Уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги. Господин министър и заместник-министри.
Аз само с две изречения, защото доктор Райнов общо-взето очерта нашата позиция. Аз само искам да изразя едно изумление. Как успявате да набъркате така много добри неща като Здравната карта с абсолютно неприемливи като приватизация и ред други неща, навързани в този закон и по този начин да хвърляте в размисъл на първо гласуване. Защото наистина в закона има много добри неща, които трябва да се подкрепят. Но има и други, които няма как да ги подкрепим. Това е общо-взето, което исках да кажа.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Много благодаря. Господин министър, имате думата да отговорите на всички поставени въпроси, надявам се в рамките на пет минути, за да може да гласуваме днес.

Министър Петър Москов: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители.
Първо, защото има четири групи въпроси, които касаят отделни текстове. Има и някои, които бяха отделни.
По въпроса на доктор Иванов за бройките легла от ДКЦ-тата. Приемам забележката. Смисълът на това е цялостната концепция, която искаме да развием за увеличаване възможността за клинични изпитвания. Но ако се приеме, че това не е добре, няма проблем.
От гледна точка на аптечната карта, което беше поставено и от Фармацевтичния съюз и мисля, че пак от доктор Иванов, да като това е част от проекта на промяна в ЗЛПХМ, която ще дойте тук. Съвсем, съвсем адекватна забележка, просто считаме, че там му е мястото, но ако народните представители решат тук, тук ще е.
И сега, някак си ги обобщавам. Първата група въпроси или несъгласия идват от гледна точка на члена, който общо-взето казва кой може да бъде директор на болниците, за да знаем за какво говорим. Аз приемам всички аргументи в полза на това, което се изрази – квалификация „здравен мениджър“, дори изключително харесвам предложението, което примерно доктор Иванов е направил, има от Асоциацията на университетските болници такова предложение и така нататък. Текстът трябва да се промени сега, от сегашния закон, защото там не е докрай ясно какво точно образование по здравен мениджмънт трябва да имаш. И различни университети, и различни структури правят някакви такива отделни хорариуми и не е много ясно в закона.
Причината, за да включим това беше следната: Наистина да водим сериозно този разговор. Аз някак си и на Висшия медицински съвет го казах, приемете, че има млад, смислен, образован човек, който е завършил икономика в Кеймбридж, в Харвърд или някакво много престижно заведение. Той идва тук и поради някаква причина иска да бъде директор, примерно на „Света Ана“ в София, решил, че нещо може да направи. Повтарям, с такова образование. Ние обаче му казваме: „Не, приятелю, ти трябва да имаш 100 часа в Свищовския университет“, с цялото ми уважение към Свищовския университет. Това имах предвид. И нека наистина между първо и второ четене да преценим реално това, но не е драма да остане. Но наистина този текст трябва да бъде променен по начин да изяснява какво точно е квалификацията „здравен мениджър“.
Друга група важни въпроси. Комплексната медицинска грижа и така какво точно трябва да означава тя? В смисъл, това е предмет на становища, които националните консултанти дават и в момента. Тоест, какъв е пълноценният алгоритъм на лечение, какво включва процесът на лечение на твоето заболяване, било то туморно, било то нещо друго. Тоест, има ясни медицински критерии как изглежда процесът от диагностиката до излекуването там, където това е лечимо или палеативните грижи там, където, за нещастие, това не е така.
Голяма група въпроси имаше свързани с текстовете, които говорят за обединения и за групи. Първо да кажем, че в закона още веднъж ясно да го кажа, ясно пише, че се предлагат три възможности между бившите диспансери и многопрофилните болници. Сливане, тоест формално юридическо сливане, функционално обединение или консорциум. Няма никакъв проблем собствеността да бъде държавна, общинска или частна в рамките на този консорциум. В момента огромната част не, ами всички без университетските държавни болници, те са с някакъв процент общинско участие – 20, 30, 40 и така нататък.
Няма проблем и от гледна точка на усвояването на евро фондовете, защото се гарантира устойчивостта на използването на апаратурата, за която е предвидена тя. А да кажа, то не е гордост, то е констатация ,че в момента между един съвместен екип от община Бургас и Министерството на здравеопазването върви изготвянето на проект за консорциум между част от общинските здравни заведения и многопрофилната болница. Много бих се надявал там примерно да се включат и частни заведения. Това наистина би гарантирало комплексността на тази услуга, би запазило възможността на всяко едно от тези лечебни заведения да не бъде погълнато от някакво друго. И от друга страна ще даде възможност на пациентите инфраструктурата, апаратурата, специалистите от всички тези звена да бъдат на разположение на пациентите.
Дали критериите могат да бъдат нещо различно, тук към доктор Петров, дали критериите могат да бъдат нещо различно от достъпност, качество и комплексност? Разбира се, ние бихме могли да вървим към тяхното разписване. Но не това е въпросът в момента. Когато говорим за това, че трябва да има Национална здравна карта, и тук въпросът е дали да бъде за болнична, дали да бъде за доболничната, това е решение на проблема. Значи, ако ние обективно сме си казали, че ние имаме реален проблем с количеството на здравната инфраструктура, със свръх предлагането и редуцираното търсене, което следва от него, ние трябва да го решим. Решението, което предлага правителството е през Национална здравна карта. Това е слайд, който всички сте виждали, ето на тази линия тук е средноевропейската норма легла, всичко отгоре в червеното е нещо, което е извън българската вълна. Тоест, ние имаме този проблеми трябва да решим този проблем. Тоест, да намалим бройката активни болнични легла и съответно болнични комплекси, които имат договор с Националната каса, тоест тези, които ползват публичния ресурс. И решенията и софистицирането на решенията, които търсим, не трябва да компрометират идеята за редуциране на количеството легла и болници, които имат в момента това нещо.
Големият разговор за приватизацията, той произтича и от Здравната карта. Значи, когато Здравната карта регламентира на територията на град София примерно, количествата активни болнични легла и болници и те няма да могат да бъдат повече, няма да може било господин Байрактаров, било аз, било който и да било, да тръгне и да построи нова болница на територията. Той може да я построи, но няма да има договор с касата. Тоест, имаме рамката през Здравната карта колко точно е достатъчно, необходимо и съответства на нуждите на хората. И подлежи на ревизия, съответно ако се промени демографският или здравния статус на населението на територията на страната. Тогава възможността нов различен вид капитал, частен капитал, който да иска да инвестира в здравеопазването, с модерна апаратура, с някакво ноу-хау за управление и така нататък единствено в съществуващата инфраструктура. И тогава на фона неповишаващите се разходи на базата на това, че ще бъде 101-та, 102-та или 103-та болница, за мен като министър няма никакво значение тя дали ще бъде държавна, частна или общинска. Просто тя трябва да изпълнява критериите за достъп за 24-часова спешност и всичко останало, както всички други. Тоест, нека да не се връщаме към разговора дали частното е добро или лошо в сравнение с държавното, защото наистина не бихме водили този разговор.
Да кажа за разликата между РМД-тата и приватизацията. Тук си извадих, РМД-то изглежда така – плащат се 10 % от цената, останалото се разсрочва за 10 години. И 75 % от цената може да се плати с облигации или компенсаторни записи. Това беше, госпожо от „Подкрепа“ РМД-то. ЗЛЗ казва: „На пазарна цена и ако цената не се заплати до 30 дни, приватизационният договор се разваля“. Когато говорим за това колко ще бъде устойчиво това и дали нямало да бъде, при приватизация на лечебни заведения, приватизираното търговско дружество е длъжно да запази всички извършени до момента на приватизацията лечебни дейности. Да виждате срок? За винаги. И там сме написали, че не само купувачът и притежателят към момента на несъответствие на приватизационния договор, всъщност връща цялата стойност на покупката плюс съответните лихви. Тоест, гаранцията за това, че това ще остане болница със същия предмет на дейност е заложена.
Наистина, нека да не се плашим от вида дейност. Нашият проблем е количеството и какво качество произвежда това количество. А не формата му на собственост.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин министър. Мисля, че това финализира дискусията. Сега подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 9 юни 2015 година.
Който е „за“, моля да гласува. Девет гласуват в зала, трима са заявили своят глас „за“, общо стават 12 – „за“. „Против“. Четири са „против“, двама са заявили също, че гласуват, така че 6 – „против“. „Въздържали се“? 1 – „въздържал се“. Законопроектът се приема.
Процедура. Заповядайте.

Господин Димитър Байрактаров: Госпожо председател, искам да поставя един процедурен въпрос, с молба стенограмите от заседанията на комисията страшно много се бавят, вече почти месец има забавяне. Молбата ми е, ако могат малко да се ускорят, защото те са необходими за работата на народните представители.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Правим всичко възможно своевременно да ги качваме. Имахме твърде много заседания последния месец, за което моля наистина да ни извините.

Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 18:45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)