Стенограма от заседание на комисията, 02.07.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 23


На 02.07.2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Проект на решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт“ в структурата на Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“, № 502-03-9, внесен от Министерски съвет на 08.06.2015 г.
2. Проект за решение за откриване на Филиал – Велико Търново, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна, № 502-03-10, внесен от Министерски съвет на 25.06.2015 г.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15:30ч. и ръководено от председателя на комисията д-р Даниела Дариткова.
Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми госпожи и господа народни представители. Уважаеми господин министър. Уважаеми заместник-министри. Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване и предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
Точка първа – Проект на решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт“ в структурата на Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“, № 502-03-9, внесен от Министерски съвет на 08 юни 2015 година.
Точка втора – Проект за решение за откриване на Филиал – Велико Търново, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, № 502-03-10, внесен от Министерски съвет на 25 юни 2015 година.
Точка трета – Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам. Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред да гласува. 15 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Няма.
Преди да пристъпим към обсъждането на дневния ред, имам удоволствието заедно с доктор Павлов да Ви поканим на национална кръгла маса - „Проблемите в денталната помощ и решаването им в полза на пациента“, която ще се проведе на 8 юли, сряда от 14:00 часа в зала „Изток“ на Народното събрание. Надявам се, че всички ще уважите този форум, който е изключително важен и по теми, които засега детайлно не са засягани в Комисията по здравеопазване и в Парламента. И смятам, че всичко това ще бъде от полза на бъдещата ни работа.
Сега по отношение на проектите за решение, които са аналогични, предлагам да пристъпим към едновременно обсъждане на двете предложения и ще си позволя да дам думата на госпожа Мария Фъртунова, която е представител на Министерството на здравеопазването, директор на дирекция „Висше образование“, за да може да ни представи предложенията. Заповядайте, госпожо Фътрунова.

1. Проект на решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт“ в структурата на Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“, № 502-03-9, внесен от Министерски съвет на 08.06.2015 г.

2. Проект за решение за откриване на Филиал – Велико Търново, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна, № 502-03-10, внесен от Министерски съвет на 25.06.2015 г.

Госпожа Мария Фъртунова: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители.
От името на министъра на образованието и науката представям на Вашето внимание два проекта. Първият проект е за преобразуване на факултет „Обществено здраве и спорт“ в структурата на Югозападния университет „Неофит Рилски“ във факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“ и вторият проект е свързан с откриване на Филиал Велико Търново в структурата на Медицинския университет – град Варна в град Велико Търново.
И двата проекта представени на Вашето внимание имат положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. В първия проект, който се отнася до преобразувания Факултет в Югозападния университет „Неофит Рилски“ освен новото обучение по специалности от регулираните професии – медицинска сестра и акушерка, ще се провежда обучение по професионално направление „Социални дейности“, „Педагогика на обучението“, както и по новото професионално направление „Спорт“.
В новооткрития, предполагаем новооткрит филиал във Велико Търново ще се провежда обучение по специалности от регулираните специалности „Медицинска сестра“ и „Акушерка“.
И в двете звена е на лице необходимата материално-техническа база както и бази за учебно практическо обучение на студентите, като ще се ползват и бази за акредитирани лечебни заведения както на територията на община Велико Търново, така и на територията на община Благоевград.
В двата проекта академичният състав отговаря на изискванията на Закона за висше образование по отношение на хабилитираните преподаватели като по този начин са изпълнени всички изисквания. Налице са необходимите учебни програми и планове за извършване на учебен процес, като по този начин и с двете структури се предполага, че ще се задоволи, в известна степен, големият недостиг и увеличеното търсене на медицински сестри и акушерки, както в цитираните региони, така и в страната.
В същото време, с новото професионално направление в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, ще се подготвят и кадри необходими за развитието на спорта, както и на съответните центрове за зимни спортове и други спортни центрове и клубове, както в региона, така и в страната.
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, госпожо Фъртунова. Тъй като относително екстрено трябваше да разгледаме тези проекти, имаме много малко становища по тях. Сега бих помолила министъра на здравеопазването да изрази устно становище по предложените проекти.

Министър Петър Москов: Благодаря, госпожо председател. Министерството подкрепя това още на ниво внасяне в Министерски съвет и сега поддържаме позицията, че подкрепяме предложенията на колегите.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин министър. От името на представителите на двата университета, първо бих дала думата на професор Мирчев, ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски“.

Господин Иван Мирчев: Благодаря Ви за вниманието. Не виждам какво съществено и съдържателно да добавя към казаното от госпожа Фъртунова. Готов съм да отговаря, ако има евентуално зададени въпроси. Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Медицински университет Варна, заместник-ректорът професор Костадинова, заповядайте.

Професор Тодора Костадинова: Благодаря Ви. Същото се отнася и за ръководството на Медицинския университет Варна. Ние подкрепяме това искане на местната власт и на искането и потребностите, направени са всички оценки на потребностите. Както и госпожа Фъртунова каза, има необходимата материална база и най-вече човешки ресурси. И за да не работим само с фактите, които вече са известни от всички документи, аз бих си позволила една перифраза на източната мъдрост – Ако мислиш за един месец – посади цвете. Ако мислиш за една година – посади дърво. Ако мислиш за сто години напред – образовай хората си. Мисля, че инвестицията в образованието и най-вече свързана пък със здравеопазването си заслужава нашата подкрепа.
Благодаря Ви на всички, защото ние получихме подкрепа от всички, които са тук в залата, от местната административна власт и общинския съвет на Велико Търново. Така, че благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Съсловните организации. Заповядайте, доктор Миланов.

Доктор Борислав Миланов: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин заместник-министър. Уважаеми представители на университетите в Благоевград и Варна.
Искам да поздравя първо Министерството, че подкрепя така категорично и застава зад Вас, да Ви поздравя, че поемате тази инициатива, защото това е пътят и това е част от всичките тези усилия, които се правят, за да се получат наистина качествена промяна не само по отношение материална база и заплащане, но и кадри. Всички знаем, че липсата на тези кадри в сферата на здравеопазването е съществена и искрено се надявам, че Вие ще допринесете с подготовката на тези кадри, а всички ние тук на тази маса ще допринесем тези кадри да останат в България. Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи. Госпожо Василева, имате думата.

Госпожа Милка Василева: Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи горещо подкрепя по-големите възможности за обучение на сестри и акушерки. И наистина благодарим на двата университета, които дават такава възможност. Надяваме се, че ще останат в България.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Професор Гетов, заповядайте.

Професор Илко Гетов: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, ние също подкрепяме така направените предложения. Считаме, че това е и пътят университетите в България да станат още по-качествени, още по-конкурентоспособни, а също така да привличат чуждестранни студенти от съседните региони. Благодаря Ви. На добър час.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Народните представители имат думата за изказвания. Заповядайте, господин Байрактаров.

Господин Димитър Байрактаров: Патриотичният фронт подкрепя начинанията с един въпрос обаче. Всички казахте, че се надявате да останат медицинските сестри. Аз обаче искам да чуя какво ще предприемете да останат, защото ние произвеждаме медицински сестри и в Стара Загора и в Плевен, и в Бургас, и в Сливен и учебните заведения, според мен, също трябва да имат ангажимент и някаква форма, с която тези кадри да остават наистина в България. В противен случай произвеждаме кадри най-вече за Европа, ако трябва да бъда честен – за Европейския съюз и ние продължаваме да се въртим в омагьосания кръг.
И от друга страна, за да завърша изказването си, което е по-скоро като въпроси, имате ли разработена стратегия, с която да бъдат привличани чужди граждани да се обучават във Вашите две висши учебни заведения – Югозападен университет, който е с едно много добро име в Югозападна Българя и във Великотърновския? Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Кой ще отговори – госпожо Фъртунова, ректорът, разберете се, всички може да кажете становище.

Госпожа Мария Фъртунова: Аз, разбира се, няма да отнемам думата на ректорите, но само ще кажа две неща. В момента в България на осем места, без тези две, се обучават медицински сестри и акушерки. Броят на обучаваните медицински сестри към момента е малко над 2 700. Тук е министърът на здравеопазването и той ще потвърди, че тук от известно време, от няколко седмици двамата министри разговарят по подготовката на пакет от мерки за задържане на кадрите, които обучаваме да работят на територията на Република България.
Що се касае до чуждите студенти, съгласно Законът за висшето образование и действащата подзаконова нормативна база, има създадени условия чужди студенти да се обучават у нас. Аз предполагам, че и двете висши училища ще подготвят за медицински сестри програми на английски език. Нещо, което се търси и го има в областта на медицината. Нещо повече, ние в момента сме и в кампания за набиране на студенти от териториите, където живее българска историческа диаспора. Искам да Ви уверя, че от там също има изключително голям интерес тази година към двете професии – медицинска сестра и акушерка.
Част от тези деца, които се обучават в двете професии остават в България. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Професор Мирчев, имате думата.

Господин Иван Мирчев: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Този път спазих протокола. Уважаеми господа народни представители.
Не мога да добавя много неща към госпожа Фъртунова. Благоевград има традиции, защото там дълго време съществуваше полувисш институт за медицински сестри.
Аз самият след 1989 година бях радетел на идеята дайте да спрем да изтича сивото веществото към Европа, която обаче е някакво свободно движение на хора и на други неща, с което ние така или иначе трябва да се съобразяваме. Четох и наскоро във вестник „Преса“, сега чувам, че и здравният министър, освен нашия министър предвиждат някакви мерки. Ние лекторите трудно можем да решим този проблем, ако тук в парламента или в Министерски съвет не се вземат някакви по-генерални решения. Но сигурно има някакво решене след като е възможно футболистите и баскетболистите въпреки Европа и свободното движение, някой да им притежава правата, сигурно ще се намери някой юрист който да каже каква е подходящата законова форма това да бъде решено.
Но статистиката, която имам посочва следното: Един доста приличен процент от тези хора ще останат. Като имаме предвид какви са регионите, особено Югозападна и Северозападна България, които основно и Средна България ние обслужваме.
И второ, това, което каза госпожа Фъртунова, ние сме на едно място, където гърците, образно казано и неакадемично казано, от сутрин до вечер питат за кинезитерапия, медицински сестри и акушерки. В този смисъл, при това доста прилично плащат и трябва да Ви кажа, че средствата, които държавата заделя и евентуално част от тези хора ще заминат в чужбина, са напълно компенсирани от средствата, които ще пристигнат от турски, сръбски, гръцки и македонски граждани на нашата територия. В този смисъл мен лично това особено не ме притеснява.
Благодаря Ви за вниманието.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Доктор Добрев, иска думата. Професор Костадинова, нещо дали искате да добавите? Извинявайте, доктор Добрев, но нека да се изкажат първо гостите от университетите.

Професор Тодорка Костадинова: Благодаря Ви много, госпожо председател. Господин министър. Госпожи и господа народни представители.
Всичко, което казаха колегите преди мен е така. Аз мога да Ви споделя една практика на Медицинския университет във Варна. Ние вече от четири години имаме стратегия за привличане на чуждестранни студенти. За разлика от голямото число, което беше в предишните години на Балканския регион и Югоизточна Европа, от три – четири години имаме изключително голям интерес от страна на германски студенти, на скандинавските страни и на Великобритания. Справяме се успешно. Така ще направим и с медицинските сестри. Имаме готовност за програми и на английски.
Една друга посока, в която работим, с колегите от браншовите организации е разработването на учебни планове, които да отговарят на потребностите на работодателите и на пазара на труда. Завършихме няколко такива проекта, според които от техните резултати се вижда, че ние можем да преговаряме и да работим в посока на това лечебните заведения като работодатели да предоставят стипендии на медицинските сестри и акушерките да се обучават, с един последващ договор за задържането им. Какво по-хубаво те да имат незабавната реализация на пазара на труда.
Така че има три неща, по които ние работим и нямаме съмнения, че ще се справим и с този филиал.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви, професор Костадинова. Сега доктор Добрев поиска думата.

Доктор Кирил Добрев: Изкушавам се да взема думата, макар че бих искал да пестя време, но това е тема, по която вземам отношение от години наред, която ме вълнува.
Първо, аз също поощрявам развитието на центрове за обучение на медицински сестри и акушерки, разпръснато на територията на цялата страна, защото първо имаме нужда от такива кадри. Второ, това са малки деца - седемнадесет-осемнадесет годишни и не е удачно много далеч да се отделят от семействата си и семейната среда. Така, както в Бургаския свободен университет дадохме възможност за такова обучение, добре е това да бъдат пръснати в регионите на страната.
Веднага искам да напомня на моите колеги, които го знаят не по-зле от мен, както и на министъра, който също не по-зле от мен го знае, че това не е начинът да задържим и да наситим необходимия пазар с медицински специалисти, сестри и акушерки. Ние ще обучаваме и лекари, и сестри, и акушерки, и медицински асистенти, но докато тяхното заплащане, техните възнаграждения и не поставям на последно място условията на труд не бъдат достатъчно атрактивни, ние ще ги губим към Средна и Западна Европа, които имат нужда от нашите обучени и добре квалифицирани кадри.
Лимитите в дейността, лимитите в бюджетите на лечебните структури, които са търговски дружества и които заработват средствата за фонд „Работна заплата“, са част от пречките или стимулите, в зависимост от това ние какви условия ще поставим и ограничения, за да могат тези хора да имат достойно възнаграждение, да могат в съответните професионални асоциации да се чувстват на мястото си, да отстояват правата си и при едни добре екипирани лечебни структури да имат професионалното удовлетворение да работят.
Тепърва предстои да се създадат такива условия, че тези кадри, които обучаваме или, които вече са обучени, да се опитаме по-голямата част от тях да задържим в страната. Това е основният проблем. Изкуших се да го напомня още веднъж, макар че едва ли има някой, който да не го знае. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, доктор Добрев. Доцент Кючуков, имате думата.

Доцент Георги Кючуков: Аз ще бъда съвсем кратък. Подкрепям желанието на двата университета и становището на двете министерства за разкриване на двата образователни центъра.
Във връзка с това от документацията, която ни е предоставена ми стана ясно къде ще се обучават студентите към Югозападния университет. За обучението на студентите във Велико Търново можем само да гадаем, тъй като няма предоставена нито документация, нито съгласие на съответната многопрофилна болница.
Професор Костадинова, бихте ли ми казала къде ще се обучават студентите?

Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте, професор Костадинова, заповядайте за отговор.

Професор Тодорка Костадинова: Има предоставена сграда, вече е общинска собственост Хуманитарната гимназия, с едно цяло крило, която е в едно много добро състояние и е в централната част на града и е предоставена за филиала на Медицинския университет за обучение на медицински сестри и акушерки.

Председател д-р Даниела Дариткова: Допълнителен въпрос?

Доцент Георги Кючуков: Не видях съгласие на болницата, за това питам аз, клиничната база, която ще ползвате?

Професор Тодорка Костадинова: Съгласието на болницата, всичко е координирано и с Министерството на здравеопазването. Документите са налице. Може би кратките срокове за съгласуване и влизане, затова и доктор Дариткова спомена, че беше много кратък срокът.
Доцент Кючуков, на Вас специално можем да Ви предоставим цялата информация, както и на всички останали, разбира се.

Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми колеги, искам да подчертая, че документите наистина по отношение на Великотърновския филиал бяха получени в петък и по молба и настояване на кмета на общината и на местната власт ние така бързо разглеждаме тези документи. Всички документи са комплектувани, уверявам Ви, просто не са стигнали в пълния обем до нас.
Други изказвания? Първо доктор Райнов, после доктор Петров.

Доктор Емил Райнов: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Господин министър. Професор Костадинова. Професор Мирчев. Уважаеми колеги. Гости.
Имате категоричната подкрепа на депутатите от БСП лява България. Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Доктор Петров, имате думата.

Доктор Красимир Петров: Благодаря. Госпожо председател. Господин министър. Уважаеми колеги и гости.
Безспорно идеята е прекрасна и аз ще я подкрепя. Идеята е прекрасна за университетите. Ние трябва да бъдем пределно наясно, че по този начин няма да бъде защитен проблемът с дефицита на кадри, какъвто и пакет от мерки да бъде предложен от министерството. Разликата в заплатите е изключително голяма и текучеството ще бъде факт.
Моят въпрос е толкова ли е трудно да се прецизира държавния прием от платения прием и при държавния прием да има ясни условия за оставане в страната, да речем в рамките на три години? Смятам, че това е единственият начин да бъдат задържани кадрите.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Отговор от Министерството на образованието. Госпожо Фъртунова, слушаме Ви.

Госпожа Мария Фъртунова: Да, благодаря, госпожо председател. Искам да заявя ясно и категорично, че Министерството на образованието и науката внесе проект за промени в Закона за висшето образование. Две от мерките, които са предвидени в новия проект за закон предвиждат именно такъв модел, за който Вие предлагате. Там ще бъдат определени приоритетни професионални направления, за които и зад които ще застане държавата, съответно със средствата. По друг начин ще бъдат обявени местата, които ще бъдат платен прием. И това е внесено, то е на дневен ред в Народното събрание. Мина преди около две седмици през Министерски съвет. Това ще бъдат следващите промени в Закона за висшето образование.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Има ли други изказвания? Не виждам. Колеги, предлагам да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване проект на Решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт“ в структурата на Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“, № 502-03-9, внесен от Министерски съвет на 8 юни 2015 година.
Който е „за“, моля да гласува. 17 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Няма. Приема се.
Подлагам на гласуване проект за Решение за откриване на филиал „Велико Търново“ в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, № 502-03-10, внесен от Министерски съвет на 25 юни 2015 година.
Който е „за“, моля да гласува. 17 – „за“. „Против“ и „въздържали се“ – няма. Приема се единодушно, както и първия проект.
Благодаря на всички за участието по първите две точки. Сега преминаваме към отговори на актуални устни въпроси към министъра на здравеопазването.
Първи въпрос от името на парламентарната група на ГЕРБ ще зададе доктор Добрев. Заповядайте, доктор Добрев.

3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Доктор Кирил Добрев: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър.
Аз проследявам в последните седмици Ваши изказвания, участие във форуми, в които акцентирате върху детското здравеопазване и говорите за серия от мерки, насочени за подобряване на детското здравеопазване. В този дух са и програмите, стратегиите, концепциите на Министерството на здравеопазването.
Детска клиника на Университетска болница в Пловдив „Свети Георги“ има изключително силни традиции в детското здравеопазване и в развитието на педиатрията като наука от нейното учредяване 1945-1946 година. Тази клиника и тази школа са дали на България такива умове в областта на педиатрията като професор Андреев, основателят, професор Вапцаров, професор Михов, професор Бойкинов, както и сегашните ръководители на клиниката и катедрата.
Тази клиника има сериозни проблеми като сграден фонд и като покрив и покривна инсталация. Предоставено е на министерството проект за ремонти и разчитат на капиталови инвестиции от страна на министерството.
Можете ли да ми кажете дали ще могат да бъдат осигурени тези средства, за да се запази дейността, при нормални условия, на една водеща педиатрична клиника в страната и основен фактор в детското здравеопазване за Южна България?
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, имате думата.

Министър Петър Москов: Благодаря. Уважаема госпожо председател. Госпожи и господа народни представители.
Ще разделя въпроса на две. Първо ще отговоря общо. Относно майчиното и детското здравеопазване, наистина това е приоритет, заложен и в програмата на правителството, и на мнозинството. Фактите за това са, в смисъл изражението на това. Над 65 % всъщност от инвестициите като инвестиционни разходи, които са залегнали в програмата на министерството са свързани с детски или акушеро-гинекологични структури.
Днес всъщност разписахме за 6,5 милиона търговете по Норвежкия финансов механизъм за отново кувьози, детски клиники, тоест възможност за доставяне на апаратура и техника. Нещо, което не знам дали е част от нещата. Но да кажа, днес имам решение на ръководството на министерството, че в Наредбата за трансплантации ще променим сумата за трансплантация за деца, която да стане от 40 000 лева за костно-мозъчни трансплантации и ще направим между 60 и 100 000 лева. Причините за това са много, ако искате после ще ги изговорим да не злоупотребяваме с времето. Много, наистина приоритетно детски клиники получиха ограниченото финансиране, което има министерството за инвестиции.
Болницата в Стара Загора, университетската болница в Стара Загора. Вие не по-зле от мен знаете, че заварихме октомври месец, всички заедно тази болница в изключително тежко финансово състояние. Знаете също така не по-зле от мен, че за министерството вдигането, поставянето на крака и стабилизирането на тази болница, защото тя наистина е огромна, една от емблемите на здравеопазването, въпреки усилията през годините, да се стабилизира, го правим. И всичко, което може да направи министерството го прави за университетската болница в Стара Загора.
Към момента предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването разходи за педиатричното отделение няма. Те, между другото, не са заявени …

Доктор Кирил Добрев: Много се извинявам, господин министър, говорих за университетска болница „Свети Георги“ в Пловдив и за детската клиника. Цялото ми изказване беше свързано с детска клиника в Пловдив, университетска болница „Свети Георги“.

Министър Петър Москов: Извинете, аз реших, че говорите за болницата в Стара Загора.
Така или иначе за университетска болница „Свети Георги“ и планираните и подадените от ръководството на университетска болница „Свети Георги“ нужди за инфраструктура, за промяна и за апаратура не включват ремонт за това отделение, за което говорите.
Ще направим проверка, ще говорим с ръководството на „Свети Георги“ ако трябва да се промени начинът, по който програмата на министерството финансира, съответно това лечебно заведение и ще го изговорим допълнително.
Моля да ме извините, понеже Ви свързвам предимно със Стара Загора, затова не чух въпроса. Но не е зле и самата болница да подаде съответното искане и съответната спецификация, за да мога да знам това.

Председател д-р Даниела Дариткова: Аз ще си позволя уточняващия въпрос по темата. Понеже с доктор Добрев бяхме на научен форум, който беше организиран от Детска клиника на Медицинския университет в Пловдив и тогава получихме тяхната цяла документация, която ни увериха, че Ви е предоставена на Министерството на здравеопазването. Ние я препратихме с нарочно писмо до Министерството на здравеопазването, на което писмо получихме отговор, че не е предвидено в капиталовите разходи да се инвестира именно в тази клиника тази година.
Така че най-вероятно сте получили проекта, но по някакви причини не сте го одобрили и това искахме сега да разберем с доктор Добрев, понеже бяхме поели ангажимент към колегите какви са причините да има по-приоритетни инвестиции в университетската болница „Свети Георги“ от Детска клиника?

Министър Петър Москов: След като вече сме си изяснили причините за това кои инвестиции са приоритетни и кои не, да кажем как стоят нещата при планирането на бюджета в администрацията. В началото на бюджетната година съответните болници подават своите заявки. И на тази база се планира и бюджета на всяко едно министерство, на държавата и така нататък.
Това, че в средата на годината възниква някакъв разход, той може да бъде отнесен или като спешен разход и да бъде допълнително приоритизиран, или трябва да бъде оставен за тогава, когато е подадена навреме съответната бюджетна заявка.
Това е отговорът ми по въпроса. Към момента на планиране на бюджета на министерството за тази година, такава заявка не е имало, госпожо председател, за което Ви уверявам.

Доктор Кирил Добрев: Нека и аз да кажа само две думи. Аз съм сигурен, че Министерството на здравеопазването е заинтересовано за архитектурното и сградно състояние на Детска клиника в Пловдив и че при първата възможност, заедно с университетска болница Пловдив и нейните финансови възможности бихте подпомогнали поне покривната конструкция на клиниката, която обхваща три отделения да може да бъде сносна за работата, която предоставят колегите там. И мисля, че това няма да убегне от вниманието на министерството – Детска клиника на университетска болница в Пловдив.

Министър Петър Москов: Нещо повече, доктор Добрев. Доколкото виждам Вашият и на председателката ангажимент към това, за мен това са важни индикации за това, че наистина има реален проблем в Детската клиника в Пловдив. Ние ще направим нужното, ще видим каква е оценката на строително-монтажните работи и ще се опитаме да направим всичко възможно още в рамките на тази година.

Доктор Кирил Добрев: Благодаря Ви. Още повече, че ние сме и възпитаници на тази болница и на този медицински институт, познаваме го и все пак държим нашите колеги и бивши преподаватели да могат да работят така, както и преди това. Аз Ви благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: И аз благодаря. И доктор Чакъров иска да изкаже подкрепа.

Доктор Джевдет Чакъров: Само едно изречение. Аз също като кадър на Медицинския университет Пловдив и възпитаник подкрепям колегите. Наистина има потребност там. Така че господин министър, трябва да се направи възможното.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Нека да минем след подкрепата към следващия въпрос. Доктор Райнов, имате думата.

Доктор Емил Райнов: Благодаря Ви. Уважаеми господин министър. Уважаема госпожо председател. Господин министър. Колеги. Гости.
Аз не мога да се присъединя към подкрепата на Пловдивския университет, защото съм завършил в София. Като стигнем до софийската, ще се …

Министър Петър Москов: Ама не, тя и Софийската педиатрия има проблем.

Доктор Емил Райнов: … ще се включа там. Сега, уважаеми господин министър. След като миналата седмица се успокоихме, че тази година няма да има преразход, поне не откъм болничната помощ на Касата, след като и Надзорът на Касата беше убеден в това и в понеделник не взе никакви мерки, все пак за мен остава открит въпросът какво се случва с лекарствата.
От една страна всички знаем, че ръстът на лекарствата нараства, опаковките на лекарствата, заплатени от Касата нарастват с доста по-голям тренд, с доста по-голяма скорост отколкото бройката на новооткритите пациенти. Отчитам резултатите, които има със случая от септември месец във Варна за 60 000, със случая, който има отскоро в едно софийско заведение и то за 60 000, но тези две по 60 някак си не могат да оправдаят този преразход. И защото витаят едни подозрения, в прав текст за паралелен износ и така нататък, и така нататък.
Припомням миналата година направихме един несполучлив опит. Говоря за нас, ние от БСП и от ДПС. Несполучлив опит да регулираме паралелния износ, не да го забраним, а да го регулираме. Спомняме си каква офанзива имаше срещу това нещо, дори президентът заинтересован за благото на нацията и българските пациенти наложи вето и така нататък. Знаете цялата сага.
Та в прав текст, господин министър, все пак сме месец юли, предвиждате ли нещо в тази насока да се спре този преразход, да се осъществи, някак си малко по-стриктен, може би, контрол по болниците? Изобщо какво се случва? Тоест, да не разчитаме на случайни сигнали, на случайни разкрития, ами имаме ли, ще имаме ли някакъв системен подход в това нещо?
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, имате думата за отговор.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Дами и господа народни представители. Уважаеми господин Райнов.
Първо, по хода на логиката на изложението Ви, спокойствие от гледна точка на състоянието на бюджета на Касата няма и не бива да има. Това, което е ясно към този момент, към 6-месечието е, че в частта дейност, заплащане на медицински изделия в болниците, бюджетът е всъщност в управляеми граници. Тоест, на половината на годината имаме 52 % от заложения бюджет, което дава един оптимизъм, че прогнозите от гледна точка, както изглеждаха от началото на година спрямо болничните разходи могат да влязат в бюджета
Наистина не така стоят нещата със състоянието на бюджета за лекарствата. Само в болничната сфера там нещата са около 63% на полугодието. Същото важи и за съответно лекарствата за домашна употреба.
Първото нещо, което се случва в момента, в сряда, най-късно, защото искаме да извървим този път все пак и с представителите на различните видове индустрии, министерството в изпълнение на Закона за здравното осигуряване, който приехте съвсем скоро ще издаде промяна в Наредба 10 за начина, по който се случват тези неща, където ще бъдат отразени начина, методиката и съответните параметри за получаване на задължителни отстъпки от определени вътре в закона лекарствени позиции и така нататък.
Друго нещо. Днес, всъщност и в рамките на следващата седмица ще се появи промяна на Наредба 28, която прави промяна на начина, по който болничните аптеки и така нататък, регулират, отчитат и организират своята дейност.
Извън това, паралелният износ. Наистина, това е проблем. Той не е проблем дори и толкова на Касата, колкото на реалната липса на медикаменти за хората понякога. Защото за Касата паралелният износ е проблем в момента, в който това е чисто криминален паралелен износ. Тоест, случаите, които Вие цитирахте, медикаменти, които се водят изписани на пациенти, заплатени от Касата, след това се продават от някаква болнична разбойническа група там, която прави тези неща. Това така или иначе е криминално и винаги, когато се хване е подсъдно или поне наказуемо от закона. Простете за термините, не съм най-вещият, но днес от сутринта се занимавам с проверки на Прокуратурата и затова е така.
Иначе, това, което правим в момента, но понеже процесът е наистина сложен и за да не стигнем до същия резултат, в който Вие, надявам се, съвсем добронамерено в инициативата си миналата година за ограничаване на паралелния износ внесохте законопроект и всъщност Конституционният съд го върна заради европейски разпоредби, независимо дали ни харесва или не, та в тази връзка, за да се извърви коректно пътят и да не може това да бъде отново оборвано, ние вървим и към информационна система, която ясно ще дава пътят на лекарството от момента на влизане в Българя до евентуалния път към излизане, уведомителна процедура на този, който иска да изнася това лекарство към ИАЛ и съответно възможност през закон, през промяна в Закона за лекарствата възможност ИАЛ да забрани за период от време, в който през тази видимост на пътя на медикаменти – склад на едро, складове на дребно, аптеки, болнични аптеки и така нататък, има отчетена към този момент, на подаване на заявката, очаквана липса или недостиг на българския пазар, тоест за българските граждани на такива медикаменти, които формално се водят внесени в България.
Между другото, днес имаме допълнително и сме пратили отново проверка на ИАЛ, както си спомняте миналия месец инсулините. То накрая на месеца те държат, държат и гледат накрая на месеца да извадят едни неща. Пратили сме във връзка със сигнали за недостиг на определени имуносупресори и очакваме още един резултат. Ако Ви интересува, утре заместник-министър Пенков ще Ви информира.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Уточняващ въпрос, доктор Райнов.

Доктор Емил Райнов: Не, нямам въпрос. Благодаря Ви, господин министър. Това изцяло ни удовлетворява и ще декларирам цялата подкрепа на депутатите от БСП лява България в тези мерки, които изложихте. И все пак се надявам, особено последните мерки да бъдат малко по-близо във времето.

Министър Петър Москов: Преди септември няма да стане.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Доктор Чакъров, заповядайте.

Доктор Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Господин министър. Колеги.
Наскоро в предаване по „Нова телевизия“, господин министър казахте, че в момента клиничните пътеки не са реално остойностени. Не са реални цените на отделните компоненти от пътеката, трудът на лекарите, различните изследвания, манипулации, интервенции, медикаментозно лечение, режийните разходи и така нататък, че остойностяването на пътеките преди време е станало на принципа цитирам: „Някой нататък във времето е решил, толкова пари е имало и толкова се е давало“.
Колеги, нека да се изслушваме, ако обичате.

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, нека да не пречим на изказващия се.

Доктор Джевдет Чакъров: Обяснявате, че сега клиничните пътеки ще бъдат остойностени като целта е да стане ясна реалната стойност на нашето лечение от марлята, кончето, антибиотика или скъпото лекарство.
Във връзка с това моят въпрос към Вас е на какъв етап от работата по реалното остойностяване на клиничните пътеки, кой работи по това остойностяване, на какъв етап е, кога се очаква да се приключи, има ли индикативни стойности какви средства ще са ни необходими за клиничните пътеки, които ще бъдат включени в основния пакет и съответно в допълнителен пакет медицински услуги?
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте, господин министър за отговор.

Министър Петър Москов: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Госпожи и господа народни представители. Уважаеми доктор Чакъров.
Сега, колко е напреднал или колко не е напреднал етапът, сега да не казвам такива неща. Но по същество работна група, между Касата, Националния център за обществено здраве в частта си, която прави анализи, представители на Лекарския съюз и министерството работят по трупането и финансите. Разбира се, работят по трупането на цялата тази база данни. В процедура сме, буквално в следващите седмици да обявим процедура по наемане на консултант. Говоря за голяма, международна консултантска фирма, защото добре е наистина да има ясна, международно определена методика, по която ние да направим това нещо.
Колко сме напред и колко сме назад във времето, нашата амбиция е новият договорен процес да започне при тези правила. И отново да кажа, правила, при които има яснота за това каква част от да кажем, болничният бюджет, ако говорим за болнични разходи, защото там е най-голямата неяснота, всъщност е свързана с възнаграждение на лекарите и на сестрите, каква част е реалното остойностяване на истинското лечение на заболяването, каква част е средната разходна норма за клъстеризирания тип болници, примерно до 100, до 200 легла със сходна инфраструктура и сходен модел на клиники, които има вътре и да не излизаме от тези средни параметри. Тоест, и Касата като договарящ орган да може да има своето оръжие, което да може да поставя на болница. Тоест, ако средната разходна норма за определено нещо, наистина е по методика, не е измислено от мен, от доктор Дариткова или от Вас, с цялото ми уважение към всички нас, но наистина реално остойностена струва толкова, тогава и разказът финансирана ли е или не е дофинансирана системата става чист и прозрачен. И възможността на нас като правителство и на Вас като народни представители при следващи бюджетни процедури ясно да планираме какво е нужно, какво не е нужно или как във времето бихме го достигнали, ако всички заедно решим, че е нужно, ще стане открит.

Председател д-р Даниела Дариткова: Уточняващ въпрос, доктор Чакъров.

Доктор Джевдет Чакъров: Аз Ви благодаря за това, което казахте, господин министър, но бихме искали да знаем това, което чуваме от Вас на този етап се трупат база данни и ще се наеме международна, казвате, консултантска фирма или субект, който ще подпомогне тази дейност и формата го посочихте. Как виждате Вие хоризонта таймингът или времевата рамка, в която този процес би могъл да бъде реализиран? Благодаря.

Министър Петър Москов: Ние имаме първо задължение по закон, но ние си мислим, защото имаме амбицията, още отрано, през октомври, за разлика от други години, където било по вина на държавата, било по вина на Касата, било по вина на Лекарския съюз тези преговори са почвали някъде средата на декември и са завършвали в края на март, да стартираме тази процедура по преговори. Разбира се, подпомагайки, стартираме, казвам Касата да стартира тази процедура по преговори с Лекарския и Стоматологичния съюз и тогава, разбира се, методиките, по които да се върши това, реалното остойностяване, тоест сметката, по която някой договаря цени, стойности и обеми да бъде ясна. И това е ангажиментът на министерството. Да, тоест преговорният процес по тези правила да бъде направен. Амбициозно звучи и знам, защо ми задавате въпроса.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Реформаторският блок има ли въпроси? Не. Патриотичният фронт, заповядайте, доктор Петрова.

Госпожа Султанка Петрова: Благодаря Ви госпожо председател. Господин министър. Моят въпрос ще бъде малко по-различен от тези, които колегите Ви задават, и е свързан с така наречения процес на деинституционализация. Един процес, за колегите само искам да припомня, който е започнал през 2010 година, до сега са изразходени 153 милиона лева по пет проекта европейски и във връзка с това моите сигнали, които съм получила през последния месец показват, че процесите, които се извършват, специално говоря за Министерството на здравеопазването, защото има домове, където този процес се извършва и в Министерството на труда и социалната политика. Говоря за домовете за медико-социална грижа и домовете за деца с психични заболявания.
В новите, така наречени Центрове за настаняване от семеен тип моите сигнали, които съм получила е, че не са осигурени необходимите условия за децата, които се местят от тези домове за медико-социална грижа, няма добре обучен персонал и това, че до вчера тези деца са живели добре, в смисъл такъв, че е осигурена рехабилитация, специални легла, специални колички, с които са могли да излизат, голяма част от тях дори са посещавали помощни училища, сега те са затворени в едни нови сгради и там не се упражнява и не се провежда абсолютно никаква рехабилитация и не се полагат нужните грижи за тези деца.
Как Вие коментирате този проблем, защото за мен е изключително обезпокоително, тъй като краят на този процес трябва да завърши през октомври на 2015 година. Той беше удължен с няколко месеца, но просто срокът, това е първият период, за който говоря, а той ще продължи след това до 2025 година. Но как досега Вие оценявате нещата, защото ние имаме желание да направим една оценка от тук нататък. И ако наистина има проблеми, просто те трябва да се коригират докато е време.
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Господин министър, имате думата.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Госпожи и господа народни представители. Уважаема госпожо Петрова.
Сега да се връщам назад и да казвам защо сега правителството е изправено пред подобен род предизвикателства, не съм го правил, няма и да го правя. Но общо-взето наистина сме загубили около година, в която нормативното, законовото и подзаконовото нормативно уреждане е трябвало да се случи. И сега сме отново в ситуация, в която миналата седмица на Комитет за наблюдение представители на Европейската комисия ултимативно са заявили на нас, на българските представители, че ако ние не въведем законовата уредба на тези промени с деинституционализацията, независимо дали са по линията на Социалното или Здравното министерство, всъщност рискуваме цялата тази програма да не бъде одобрена. Тоест, тези пари, за които говорите, всъщност да не бъдат признати на България като част от европейска програма.
Да припомня, че тези текстове, които заедно с министър Калфин сме внесли, са част от преходните и заключителните разпоредби в Закона за лечебните заведения. Наистина още веднъж да помоля за наистина в спешен порядък за приемането на тези неща.
А иначе, законовото уреждане на тези неща ще даде възможност за следното: Това е брънката, която се губи в момента. Другото нещо е подготвено постановление на Министерския съвет, което всъщност урежда стандарта, това означава сумата пари, които на месечна и на годишна база, съответно едно такова дете, аз мога да говоря за сумата пари от ДМСГД, колегите от Социалното министерство могат да Ви кажат стандарта на децата от домовете, които са под техния патримониум, изчисленията са около 14 милиона лева годишно, че струва издръжката и стандарта на едно такова дете, то е прието от двете министерства, предстои да влезе на заседание на Министерския съвет, мисля следващата сряда, с методиката на министерството за финансиране на болниците вече има заложени, но и тя късно излезе, но някак си така хванахме бюджетната година. Имаме заложено финансиране за болници, които са най-близкостоящите и най-високо - специализираните. Тоест, най-високо- компетентните, обикновено университетските болници на най-близко място до тези домове нови, от семеен тип, където ще бъдат настанени децата от ДМСГД-тата и са настанени, в които сме осигурили финансирането, а то е свързано с начален преглед при постъпване на детето и по един преглед и посещение лекарско седмично и това е остойностено на 100 лева в момента на месечна база за дете.
Трябва ни наистина изравняването на нормативната база. Постановлението на Министерски съвет ще развърже тези неща. В момента наслагваме мрежата на болниците и доболничните структури до мрежата на тези къщички, защото там процесът наистина върви със сериозни темпове от страна на Социалното министерство. За да можем наистина да направим това в темповете, в които сме обещали, че ще го направим, и без да казвам, че с това проблемите ще бъдат решени, просто са стъпки, за които Ви информирам, че сме предприели.

Председател д-р Даниела Дариткова: Уточняващ въпрос? Заповядайте.

Госпожа Султанка Петрова: Аз Ви благодаря, обаче излиза така, че без да сме готови да направим нещо сме започнали да го правим и търгуваме в момента с живота и със здравето на децата, защото трябва да усвоим едни пари, което никак не е добре.

Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте, господин министър.

Министър Петър Москов: Благодаря Ви, госпожо председател. Разбирам притеснението Ви и винаги, когато става въпрос за деца, още повече за деца, които някак си винаги гледаме да скрием малко настрани, защото винаги са проблем, те за всяко общество са проблем. Притеснението Ви е основателно и Ви поздравявам в поддържането на бдителността в това отношение. Но наистина не става въпрос за подлагане на тези деца на риск, независимо от това, че наваксваме със забавена нормативна база, с взимане на решения, уверявам Ви, че всички мерки от страна на Социално министерство, на Агенцията за децата и на Здравно министерство са взети, за да можем да осигурим оптимума, не казвам максимума за тези деца.
Отделен е въпросът, извинявайте, госпожо председател, едно изречение, дали следващата програмна схема за деинституционализацията на другите, говоря специално за ДМСГД-тата, може би и за другите, по-големите деца, трябва да върви по тази философия. Наистина лично за себе си имам известни резерви и дори ще помоля, когато дойде време и Комисията да изрази съответните становища, дали експертизата, която към момента има в системата на Социалното и Здравно министерство, добра или лоша, но така или иначе, хора, лекари, медицински работници, психолози, социални работници, които години наред са се грижили за тези деца, сега може да бъде заменена ефективно от нещо, което общините ще трябва да носят отговорност за това. Това е въпрос, който за мен продължава да бъде отворен.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Доктор Ковачка, Вие сте наред.

Доктор Красимира Ковачка: Благодаря. Уважаема госпожо председател. Господин министър. Колеги.
Аз искам да попитам и моят въпрос е свързан със създаването на Националната здравна карта. Изградени ли са вече, има ли критериите, по които ще се създават обединенията на болниците, в кои райони основно, тъй като това е важно за Здравната карта? И болниците по колко филиали ще могат да разкриват? Ще има ли ограничения или не? Защото това мисля, че също е важно за Националната здравна карта. Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Имате възможност за отговор, господин министър.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Госпожи и господа народни представители. Уважаема доктор Ковачка.
Да разграничим двата въпроса, всъщност, които Вие задавате. Така или иначе с надеждата, че парламентът ще одобри Законът за лечебните заведения, който ще даде възможност за налагането на Здравна карта задължителен характер, ние водим своята подготовка. Изграждаме критерии, като че ли базово се опитваме да събираме екип за тези областни съвети по Здравните карти. Така или иначе, реалният старт на това нещо не може да бъде даден преди да имаме законовото основание да го правим.
От гледна точка на другия процес, който обаче е паралелен и по-малко има отношение към Здравната карта, която ще даде броя здравни заведения и активни легла на територията на областта или тези, които отговарят, имат регионални или национални функции.
Относно обединения, относно консолидация на болнични структури, относно възможността им те заедно като група болници да търсят каквато възможност даваме в закона да търсят договор с Касата, гарантирайки, че предоставят комплексната си непрекъсваемост на болничната услуга, този процес върви паралелно и няма много общо с двата процеса.
Ако съм отговорил на първия, да отговоря и на втория Ви въпрос?
Има най-високата степен на готовност по същество до дни в рамките на Бургас такъв болничен консорциум ще бъде формиран, вече чисто юридически, там екипи на общината, на частни структури, които са заявили желание да влязат в този консорциум и от гледна точка на многопрофилната болница. Те ще оформят един такъв болничен консорциум, който досега е хоризонтален, тоест по същество равнопоставени болници – частни, общински и държавни ще участват в него. Но заявката и желанието и от страна на общината, и на министерството е след формирането на този консорциум на ниво град, той да може да се развие и в дълбочина на база на общинските болници в околните населени места в Бургаско.
Такъв процес и подготовка за такъв процес тече и във Велико Търново. Мислим си, че следващите два региона, където това би трябвало да се случи са София-област и Хасковска област.
Това сме направили до тук. Но то е свързано наистина и с избори на самите лечебни заведения и с желанието им по един или друг начин да посрещнат новите правила.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Уточняващ въпрос? Нямате. Сега АБВ. Доцент Кючуков, имате думата.

Доцент Георги Кючуков: Уважаеми господин министър, моят въпрос ще бъде до известна степен продължение на въпроса на доктор Ковачка.
От проекта на Закона за лечебните заведения разбрахме само в общи черти как ще бъде оформена тази Здравна карта.
По принцип, ние още от началото на съществуване на този парламент говорим и подкрепяме съществуването на Здравната карта, като може би най-силният лост за прекратяване на източването на Касата, доколкото това го има. Но, каква е технологията на изготвянето? Кои ще участват в изготвянето на Здравната карта? Какво ще бъде участието на съсловните организации? Партньорите в тристранното сътрудничество? И не на последно място парламентът и парламентарната Комисия по здравеопазване?
Извинявам се, само да допълня, с последното не искам да кажа, че смесвам законодателната и изпълнителната власт.

Председател д-р Даниела Дариткова: Да подчертая, че все пак ние трябва да гласуваме закона. Това са основните наши функции. И все пак, господин министър, имате възможност от тук нататък да обясните какво ще се случва.

Министър Петър Москов: Благодаря. Уважаема госпожо председател. Госпожи и господа. Уважаеми професор Кючуков.
Всъщност тя доктор Дариткова някак си отговори на въпроса. Предложенията, които правителството дава са такива, каквито Вие сте ги прочели при първото четене на закона. Как ще излезе този закон, каква роля ще дадете на съсловните организации, на местната власт и на всичките останали при формирането на Областните съвети и на Националния съвет, това наистина е решение, но аз наистина нямам закона пред себе си, но там ясно са изброени състава, организациите, които влизат в състава на областните съвети и на Националния съвет по Здравната карта.
Що се касае до критериите, критериите първо са достигане на средно европейски нива на наситеност с активни легла по видове заболявания. И второ, извън това, чисто количественият критерий, критериите наистина могат да бъдат наистина достъпност, качество и комплексност. Няма друг вид критерии, но те ще бъдат разписани подробно, за да няма спекулации или спекулациите да бъдат минимизирани.
Сега, нека да бъдем честни или поне аз се опитвам да бъда честен в изгласа на това. Няма как да няма пострадали структури от изготвянето на Здравната карта. Това, което мога да гарантирам е, че ще се водим от обективни критерии, а не от критерии форма на собственост или как да кажа, други някакви субективни такива критерии.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Уточняващ въпрос, доцент Кючуков.

Доцент Георги Кючуков: Съгласен съм напълно с последните Ви изречения. Не само, че няма как да няма пострадали, а за мен трябва да има пострадали. Въпросът е кои ще бъдат тези пострадали и критериите да бъдат такива, че да не може да бъде обвинено нито министерството, нито комисиите в субективност.
А искам да Ви кажа, че отговорът, който Вие ми дадохте, просто бих го приел ако работихте в ХИ или в Катедра по микробиология. Но Вие сте работили в практическото здравеопазване и знаете, че каквото и да направите ще бъдете крив. И това, че ние ще подкрепим тази част от закона, а аз смятам, че ще подкрепим и закона, не значи, че ние ще изработим методологията. Затова попитах.

Министър Петър Москов: Може ли, госпожо председател?

Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте, господин министър.

Министър Петър Москов: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз наистина и не търся това, ако съм бил разбран погрешно. Методиката ще бъде изготвена, както пише в закона от министъра и министърът си носи отговорността за последствията и така.
Няма критерии, на базата на които нито съветите, нито министърът да не бъдат упреквани в субективизъм, в лобизъм и в каквото и да било. Ще направим този процес максимално публичен и прозрачен. А иначе всеки засегнат ще бъде еди как си.
Само ще си позволя да кажа, госпожо председател, понеже колегите ми направиха справката, всъщност предложението на „Свети Георги“ за детска клиника е 5 800 000 лева за строителство. Това е колосална сума. Такива пари няма в бюджета на министерството. Но пък аз ще си направя труда, защо аджеба струва 5 800 000 лева това нещо. Защото с 5 800 000 можем да построим нова болница „Свети Георги“, извинявайте.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин министър. Все пак има внесено предложение, макар и наистина стресиращо. Защото това, което имам аз е, че то е внесено още на 8 юли миналата година.
Така, следващ въпрос от името на парламентарната група на ГЕРБ. Дали постигнахме консенсус колеги, кой ще го зададе? Доктор Петров, заповядайте.

Доктор Красимир Петров: Благодаря, госпожо председател. Господин министър.
Изтекоха шест месеца. Какви са дълговете на болниците и каква е тенденцията в тяхното развитие?

Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми господин министър, използвам този въпрос, за да Ви помоля наистина докладът, който трябваше да ни бъде предоставен в някое от следващите заседания, ако имате готовност, наистина да го чуем за задълженията на болниците. Сега имате възможност накратко да отговорите.

Министър Петър Москов: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател. Госпожи и господа народни представители. Уважаеми доктор Петров.
Първо, наистина моля да ме извините, защото аз сам съм поставил този срок и очевидно някак си не го спазвам. Имате пълното ми уверение и още веднъж моля за извинение, на следващото заседание, ако това предполага Вашият дневен ред, Вие ще имате този доклад. Това беше вариант на този доклад, който беше подготвен и за това заседание, но наистина има какво още да се добави.
Дълговете на болниците, най-общо дори, сега в момента, наистина не ме карайте, ако искате след пет минути мога да цитирам конкретни суми, но дълговете нямат видима тенденция за сериозно увеличаване на дълговете. Има минимално увеличения на просрочията на общо болнично ниво. Има и в най-тежкото дългово състояние болници, може би заради по-високата степен на контрол. Има ясна тенденция за намаляване на тези нетипични примери. В това отношение са да кажем, най, най-много, най-добре се вижда това във Военномедицинска академия в София, където наистина много милиони от задълженията са свалени по различни начини. В „Свети Георги“ има 4 милиона намаляване. Има още две от болниците със сериозни дългови експозиции просрочия, които намаляват това нещо.
Ако имаме проблем с болниците с големи задължения, това е нашата обща болка с доктор Добрев – Старозагорската болница, но там наистина, мисля, че поне сме стабилизирали състоянието и състоянието на пропадане е спряло. И от тук нататък възможността е за ръст. Нали, доктор Добрев, не греша, че е така.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Уточняващ въпрос? Доктор Петров, заповядайте.

Министър Петър Москов: Значи точното увеличение е 0,6 % в сравнение с миналата година.

Доктор Красимир Петров: Благодаря, господин Министър. Вие разбира се, знаете, защо Ви задавам този въпрос. Всъщност второто тримесечие ще бъде по-трудно, защото много от болниците са прехвърляли, както знае и доктор Комитов, част от лимита си за тези тримесечия. Така че това беше важно за уточнение. Явно е, че ще трябва да бъдат взети мерки за лимитите. Съжалявам.

Председател д-р Даниела Дариткова: Господин Гьоков, имате думата от БСП.

Господин Георги Гьоков: Аз си помислих, че доктор Петров ми взе въпроса, защото той беше в тази посока. Но пак в същата посока. Господин министър, вече седем – осем месеца управлявате здравеопазването в България и сте принципал, собственик на държавните болници. Направихте ли анализ на финансовото състояние на задълженията и на какво се дължи това натрупване на тези задължения? На не добро управление и мениджмънт или на просто сбъркана система на българското здравеопазване? И ако е първото, какво предприехте за това време спрямо лошото управление и мениджмънта, защото аз чух за двама директори на задлъжнели болници, единият от които болната ни тема парите в КТБ, но останалите болници с останалите задължения, там какво правим за мениджмънта? И какво направихте до момента и какво ще направите в бъдеще?
И за второто, какво ще предприемете, ако смятате, че просто системата в момента, която действа в българското здравеопазване води до тези задължения, освен приватизацията, разбира се, която предлагате за тези болници?

Председател д-р Даниела Дариткова: Имате думата за отговор, господин министър.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Уважаеми господин Гьоков.
Аз разбирам многото пластове във въпроса Ви. Наистина Ви моля да ми позволите, можем да водим този разговор и сега, но моля да го оставим за, ако в дневния ред на Комисията влезе това нещо, за доклада, който ще Ви представим. Там ще бъде един малко по-пълен анализ. Едва ли мога сега. Ще извадя някакви конкретни неща, по които да говоря, извадени от общия контекст. По-хубаво е общата картина спрямо Вашето задание да бъде казано.
Предприемат се много мерки, но нека за това също да говорим в рамките на общия доклад, тоест какво е състоянието, каква е целта и какви мерки се предприемат. Някак си така. Ако позволите.

Председател д-р Даниела Дариткова: Позволявам си да кажа още на следващото заседание, ако това удовлетворява и министерството, но и всички народни представители ще го очакват.

Господин Георги Гьоков: Да, господин министър, съгласен съм с това, което казвате. Въпросът произтича от това, че аз разговарям с доста хора от лекарските съсловия и те казват така: „Наивници са тези, които се наемат да управляват болниците при сегашната система на здравеопазването, защото те са обречени … „

Министър Петър Москов: Наивници?

Господин Георги Гьоков: Наивници са, че могат да оправят положението.

Министър Петър Москово: Знаете ли, аз не съм …

Председател д-р Даниела Дариткова: Само не влизайте в диалог, ако сте приключили?

Министър Петър Москов: Извинявайте.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Сега, господин министър, Вие сте на ход.

Министър Петър Москов: Разбира се, има добри и лоши примери за начин на управление на болници. Само нека да сме на ясно. Всички сме наясно, много мющерии има да бъдат директори на болници. Сигурно не е от наивитет.

Председател д-р Даниела Дариткова: ДПС, доктор Чакъров, Вие ли щяхте да задавате въпрос? Заповядайте.

Доктор Джевдет Чакъров: Да, да. Само процедурно да задам въпроса. Бих искал да допълня, госпожо председател. Господин министър, аз също смятах да предложа да видим каква е картината по отношение на задлъжнялостта на болницата в точка Разни.
Позволявам си тук само да допълня, господин министър и госпожо председател. Господин министър, бихте ли представили освен картината, анализа и какви ще бъдат следващите стъпки, намеренията Ви по какъв начин да бъде преодоляна тази ситуация? Това, което казвате, леко се отклонявам от задаване на въпроса, госпожо председател, но това, което казвате с оглед на стабилизация на ситуацията относно финансовата картина, има и друг елемент, има и лимити, което означава, аз и миналия път на заседанието на комисията казах, че редица медицински услуги и дейности се отлагат във времето, тоест те не са реализирани, сега се внасят вноските и накрая на годината всеки месец ще има някакъв лимит, ако продължават с лимитите, а те продължават, така че нека да видим какви са намеренията Ви.
А въпросът, който искам да задам, госпожо председател, господин министър е по отношение на приватизацията, вече знаем Вашата позиция и след последното Ви медийно участие, господин министър. Но вчера на Министерски съвет, господин министър, точка 15 и точка 16, в точка 16 предлагате, сега да не представям, пред мен е дневният ред на заседанието на Министерски съвет, той е публичен, за болница „Свети Георги“ за продажба на обособени части от лечебни заведения и недвижими имоти, собственост съответно на УМБАЛ „Свети Георги“, АД - Пловдив, точка 15 и точка 16 от дневния ред е УМБАЛ „Георги Странски“, АД – Плевен.
Естествено, в пресата се появиха коментари, няма да ги повтарям. Те са ясни на всички ни. В тази връзка бих искал да запитам, бихте ли ни дали повече информация за какви имоти става въпрос в двата случая – в Пловдив и в Плевен, господин министър? Поради какви причини се налага продажбата? Какви цели ще се постигнат? А също по каква процедура ще се проведе тази продажба? Ако вече има ясен купувач – кой е той? Каква е цената на тези имоти, реалната, данъчната, пазарната? Добре е да получим малко повече информация членовете на Комисията по здравеопазване и обществеността в този аспект.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Имате думата, господин министър за отговор.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Уважаеми доктор Чакъров.
Всъщност, двете точки на вчерашния дневен ред на Министерски съвет са свързани, както и Вие казахте, с Университетската болница в Плевен и Университетската болница в Пловдив.
Става въпрос за решения на съветите на директорите на съответните болници отпреди повече от година за процедура на продажба на обособени части. Нека да се върнем и още веднъж да изчистим, защото аз наистина и аз като Вас се наслушах на много разкази в медиите, но тук не за нас си, а за хората, които ни слушат, защото аз знам, че Вие знаете какво значи обособена част, но според Закона за лечебните заведения, така е записано вътре, обособена част е нещо, което няма отношение и не е свързано с осигуряване на лечебния процес и медицинската дейност в болницата. Тоест, двор, втора, трета база, започната пък недовършена някаква, от типа да кажем етажерките тук в Медицинска академия и така нататък. Тоест, не става въпрос за продажба на клиника, етаж от болницата или нещо друго. Не е това по закона обособена част. Обособена част е да кажем терена в центъра на Търново на Търновската многопрофилна болница, който в момента е трънак. Това е обособена част.
Причините са изтъкнати в мотивите на ръководствата на двете болници. В единия случай в Пловдив става въпрос за около 60 квадрата някаква площ, съсобственост със съседен имот на двора на „Свети Георги“ и така са преценили, по съседски дето се вика. Малко по-голям е теренът в Плевен – 400 квадрата е теренът в Плевен. Това е отдалечена част, която също по същество е джунгла, там която не се използва за каквато и да било медицинска нужда.
А иначе, малко по-общо да отговоря на въпроса Ви, ние сме направили преглед на тези обособени части, тези имоти, втори сгради, трети сгради и така нататък, които имат болниците и им се водят, за които съответно данъци, охрана, евентуално всякакви други разноски, които носят след себе си, водят се и те са част от капитала и всичко останало. В болниците с над 51 % държавно участие имате 351 е точната бройка такива имоти. Това са абсолютно неизползвани, пустеещи или несвързани с работата и с функциите на болниците било сгради, било терени, които обособени в общото могат да дадат част от отговора на въпроса по какъв начин държавата би могла да покрие задълженията и самите болници биха могли да покрият част от задълженията.
Пак казвам, поддържането на тези места, които от всякаква гледна точка не са нужни на тези болници. Защото някога при някакви ситуации е дадено на болницата второ, трето, четвърто място, с идеи да се строи и да се прави, наистина има фантастични места, да кажем хайде да не влизам в конкретни примери, но има места, които се използват за нищо или не се използват за болнична, а за някаква друга дейност в центровете на големите градове, в болници, които иначе имат един, два, пет милиона, седем милиона дългове. И това е част от възможно решение.
А това няма общо с процеса, закона или текстове, касаещи приватизация. И сега продажба, разпореждане, концесиониране и така нататък на тези обособени части е възможна от закона по реда, по който се случва. Тоест, общото събрание на болницата го решава, съответно Министерски съвет, когато е общинска – общината и така.

Председател д-р Даниела Дариткова: Уточняващ въпрос, доктор Чакъров, имате ли?

Доктор Джевдет Чакъров: Да. Благодаря Ви. Все пак не стана ясно точно кое е наложило продажбата. Казахте редът, по който е станало това, господин министър, но съгласете се, че това съвпада и с разглеждането на ЗИД-а на Закона за лечебните заведения, където Вие оттеглихте Вашето предложение и се оттегля за приватизацията. И същевременно това е фактът, че се случва продажбата на обособени части и още повече казахте, че това не е изолиран случай, не е прецедент. Има много такива други случаи.
Според мен е редно и коректно обществеността да знае много по-обширна информация да има. По-скоро исках да намеря по-точната формулировка, да има информираност на обществото, да няма друг контекст тогава, когато е оправдано, нека това да става. Така, че добре е да има информираност, да няма други интерпретации, че стартира по този начин приватизацията. Веднага се появиха публикации в пресата. Има определено да го кажем, и напрежение сред колегите. По-скоро идеята е да има по-голяма информираност, да няма напрежение и начинът, по който става, ценовата рамка, едно –друго всичко да бъде достояние на всички нас в страната.
Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, коментар.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Чакъров, аз ако знаете за Вас какви неща съм чел в пресата, но не им вярвам въобще. И се надявам, че смислените хора не правят така. Тоест, ние сме хора, които познаваме законодателството и говорим и убеждаваме.
Отново казвам, обособена част, каквото и да значи, защото чувам и различни хора, тук не визирам седящите на тази маса, които говорят, че обособена част значело да продадеш примерно кардиологията, за да оставиш АГ-то държавно, пък да продадеш кардиологията. Обособена част по смисъла на закона, не по тълкуването, което има министърът или правителството е нещо, което няма нищо общо нито с дейността, нито с медицинската необходимост на болницата.
В случая, извинете, но наистина говорим за някакви 60 квадрата. Ако искате ще Ви дам някаква допълнителна информация. В момента наистина не знаех, че ще става въпрос за това. Някакви 60 квадрата, които са предмет на някаква делба, обща собственост с някакви други собственици. Дори не знам другите собственици частници ли са, общината ли е. Наистина не мога да отговоря конкретно на този въпрос, но това е категоричното, общото решение на управата на болницата, минало е през всичките юридически инстанции. Тоест, няма нищо скрито.
А знаете ли между какво има съвпадение? Има съвпадение между една публична истерия, на която на челата на вестниците се появиха: „Този гад ще продава „Пирогов““, което Вие знаете, че не е така, нали? И това, че Министерски съвет прави в последните пет години, сигурно петдесетото такова решение. Миналата година примерно, аз помня, че Кюстендилската болница преди падането на миналото правителство от власт направи това нещо със собствен терен. Няма проблем с това, естествено, някаква рушаща се сграда на края на града, която беше продадена.
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Следващите колеги. Реформаторският блок няма въпроси. Патриотичният фронт? Господин Байрактаров, имате думата.

Господин Димитър Байрактаров: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги народни представители. Доктор Комитов.
Между другото, преди да задам въпроса си, искам да припомня, че председателят на Надзорния съвет все още ми дължи един отчет с всички натурални показатели, който така и не получавам, но аз не забравям.

Министър Петър Москов: Той има рожден ден днес човекът.

Господин Димитър Байрактаров: Жив и здрав да е човекът. Но все пак, тъй като все пак малко се притесних, чух тук лекари се отказвали шефове на болници да стават, въобще една такава притеснителна обстановка се създаде. И аз в един притеснен вид, като човек, който не е лекар, но пък за сметка на това имам предимството да не спазвам принципа гарван гарвана око не вади, та уважаеми господин министър, Вие сам преди известно време цитирахте данни на Световната банка за над 3 милиарда нерегламентирани плащания сиреч под масата в системата на здравеопазване. Аз имам информация за доста по-сериозна сума, която е и в европейски доклади, и в публикувани доклади на други институции. Та моят въпрос в тази връзка е, защото си говорим за едни неща, които в общи линии си направих труда да прегледам какви са били блиц контролите в Комисия по здравеопазване за три години и половина назад във времето и имам чувството, че се правят тези блиц контроли …

Разговори между народните представители, присъстващи в залата при изключени микрофони.

Господин Димитър Байрактаров: Добре, дори и да не е блиц контрол, питания на въпроси към министрите. Хайде да не е точно блиц контрол, не сте ги разпитвали министрите ли? Не сте им задавали въпроси ли, това ли ще кажете? Добре, ако това Ви притеснява не е било блиц контрол, а е имало въпроси към министрите.
Та, какво предприемате Вие по отношение на корупцията в системата на здравеопазване? Защото по този въпрос не се говори, тя е факт, аз получавам непрекъснато сигнали и документи за сериозни злоупотреби с обществени поръчки?
Ще Ви моля да въдворите малко тишина.

Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви да запазите малко тишина, за да се чуват народните представители. Ще помоля и колегите журналисти по-тихо да прибират апаратурата.

Господин Димитър Байрактаров: Особено фрапиращи са въпросите, касаещи обществени поръчки с медицински консумативи. Например една много интересна поръчка за доставка на хирургични конци, която фирмата е трябвало да достави на 5 000 лева, тя е игнорирана и след това същите конци са доставени на 60 000 лева, сиреч на 12 пъти по-висока цена. Естествено, сигналът ще бъде предоставен на Прокуратурата.
Но моят въпрос е какво ще предприеме Министерството на здравеопазването по отношение на корупцията? Ако няма такава корупция, ако това е най-чистата институция в България, лишена от корупция, може да ни запознаете, аз ще бъда доволен на какъвто и да е отговор.

Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, имате възможност да дадете какъвто и да е отговор.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Госпожи и господа народни представители. Уважаеми господин Байрактаров.
Няма да твърдя, че в системата на здравеопазването няма корупция. Ще споря с всеки, който твърди, че това е нещо много по-различно от нивото на корупция, да кажем в енергетиката или пък в други сфери. Просто тук е много видимо и Съдебната система например. Или за съдебната система аз не съм казвал, всъщност някой друг каза. Та тук е много видимо, защото става въпрос за болка, за страдание за теб или за близък човек и някак си реакцията на обществото и затова пък усилията за минимизиране тук в нашата сфера трябва да бъдат двойни, защото общественото очакване, най-малкото е такова и ние пред себе си трябва да сме честни.
Сега, какво да Ви кажа Агенция „Медицински одит“, Инспекторатът, Касата в новия си формат, уверявам Ви количеството проверки те не се спират. Слизайки от едното място, качвайки се другият екип заминава на следващо място. Това дава някакви свои резултати, повярвайте ми. Нещата, които чувате в медиите примерно вече на седмична база, те са в следствие на някаква такава обща стратегия. Отговорните за това както на нива Районни каси, така на болница, така на различни структури на министерството биват отстранявани от позициите си.
Истината е, че за да може това да не бъде просто някаква гонитба на стражари и апаши, изсветляването на това нещо ще дойде през електронизацията на здравеопазването. Не, че това ще направи проверките ненужни или излишни, но те ще трябва да се съсредоточат там, където има оценка на риск, на база именно обективни данни. Това върви, електронизацията върви по график. Септември месец всъщност ЗОП-овете трябва да са обявени и спечелени от този, който ги прави. Говорим по различните модули на системата на електронното здравеопазване.
Аз самият, а и за целия екип, Ви моля да приемете това на доверие, че всеки един такъв сигнал, който получим му обръщаме достатъчно внимание. От писъка тук-таме е видно, че като че ли ни се получава.

Председател д-р Даниела Дариткова: Уточняващ въпрос имате ли, господин Байрактаров? Имате думата.

Господин Димитър Байрактаров: Благодаря, господин министър. Доволен съм от отговора. Може би, можехте да го разширите малко по отношение на мероприятията по скриване на определени видове лекарства, което си беше чисто целенасочена форма, нелишена и от корупционен характер. Но въпреки всичко, аз съм доволен. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Имате ли нещо да добавите, господин министър? Заповядайте.

Министър Петър Москов: Ако трябва да допълня, значи в проекта на Закона за лекарствените средства, както и за проектът на Закона за лекарствата, който през есенната сесия на парламента ще бъде, надявам се разгледан, там ние предвиждаме идентификация уникална на ниво опаковка. Тук и с Фармацевтичния съюз говорим, което всички тези неща ще ги направи доста по-видими. Пак повтарям, през процеса на електронизация, през тази система, за която говорихме с доктор Райнов за паралелния износ, през това, че всяка опаковка ще има своя уникален код и където и да я хванеш в България или Европа ще е ясно къде е изписана, на кой е изписана и за какво е изписана, ще се получат резултати.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин министър. Следващ въпрос, доктор Ковачка, имате думата.

Доктор Красимира Ковачка: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Колеги.
Моят въпрос е свързан с комплексното обслужване на пациента, разбира се закупуването на медикаментите от аптеката е също част от комплексното обслужване на пациента. Моят въпрос е свързан с обезпечаването на аптеки, дори в отдалечени райони по селата, в много от тях няма, а в големи общини нощна аптека е рядкост или почти няма. Предвиждате ли при изграждането на Националната здравна карта да решите този проблем и как, ако изобщо има такива намерения?

Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, заповядайте, за отговор.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Госпожи и господа народни представели. Уважаема доктор Ковачка.
Всъщност, както се казва, аз наистина Ви благодаря за въпроса,
защото това отваря възможността още веднъж да кажем, съзнателно, от гледна точка на законодателната логика в Закона за лечебните заведения не сме вкарали Аптечната карта, но това нещо е ангажимент, който екипът на министерството е поел пред цялата Комисия и ще го направим. Тук отново активно работим заедно с фармацевтите, със Съюза и така нататък. И това е предвидено в Закона за лекарствата.
Отново да кажа философията. Наистина може би отново ще бъдем обвинена в недостатъчна пазарност, дух на защита на конкуренцията и всичко останало. Но наистина не виждам причина, при която, да?

Председател д-р Даниела Дариткова: Да, може да отговорите, заповядайте.

Министър Петър Москов: При положение, че в момента Вие имате законово право да сте притежател на четири аптеки, дали това е така и дали в закона и какви точно текстове ще направим така, че да не може да притежавате двеста, извинете. Защото като притежавате двеста и като притежавате фабриката за лекарства, и като притежавате дистрибутора на едро, Вие унищожавате точно пазара. Каквото и да ми говорят, че другото било антипазарно, защото сега може да изглежда добре, защото предлагате нещо на дъмпинг, но като убиете нас двамата, които сме Вашите конкуренти, Вие ставате този, който определя цените и те могат да станат двойни, тройни или петорни. Но ако първата аптека е в центъра на големия град, нека втората аптека да бъде в отдалечено място, нека третата аптека да бъде денонощна, нека четвъртата да бъде със задължения да може да прави галенови форми и така нататък.
Ако отговорих на въпроса Ви доктор Ковачка?

Председател д-р Даниела Дариткова: Уточняващ въпрос имате ли, доктор Ковачка?

Доктор Красимира Ковачка: Да. Аз Ви благодаря и се радвам, че го имате предвид, защото непрекъснато говорим за комплексно обслужване, но когато един човек е прегледан на едно място и трябва да си купи лекарствата след една седмица, достъпът според мен е силно нарушен и се надяваме това скоро да влезе и да бъде разгледано. Не може да има големи общини, в които да няма нито една нощна аптека, а в същото време в града да има регистрирани седем – осем аптеки при тридесет хилядно население. Благодаря.

Председател д-р Даниела Дариткова: Доцент Кючуков, имате ли въпрос? Заповядайте.

Доцент Георги Кючуков: Няма да пропусна и аз да задам последния си въпрос.
Уважаеми господин министър, при провеждане на търговете по ЗОП имаше изискване участниците в тези търгове да са оторизирани от производителя, независимо дали е на лекарствени средства, на консумативи, на апаратура или осъществяващи ремонт на поддържаща дейност. Не знам дали е отпаднало това изискване, поне не съм видял в нормативен документ да е отпаднало, но специално за фирмите, които поддържат медицинската апаратура, на много места като че ли единственото изискване е да има чифт отвертки и чук, с които да може да отвори.
Има ли начин, по който да се следи, поне в здравните заведения, които са с мажоритарно държавно участие спазването на това изискване, защото се получават много парадокси в резултатите на тези търгове.

Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, ще отговорите ли?

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Уважаеми доцент Кючуков.
Честно, не съм готов за Вашия отговор. Ако трябва да погледна текстовете в ЗОП, за да видя тези неща, но наистина не съм готов за това в момента.
От друга страна, в смисъл договорът, ако ме питате за нещата, които виждаме в големите болници, по-скоро проблем, финансов проблем за тези болници идва от сключени рамкови договори със сервизи на големите фирми, които са за сериозно количество пари, без срещу това да има съответната като количество и качество дейност. Не ми се влиза в конкретни примери, бих могъл да кажа, но то не е свързано с фирмата, която е спечелила това нещо, а с начина, по който е обявена поръчката.
Ако имате нещо конкретно предвид, аз с усърдие ще проследя проблема и ще Ви информирам.

Председател д-р Даниела Дариткова: Уточняващ въпрос.

Доцент Георги Кючуков: Ок, благодаря за отговора. Не сте длъжен да знаете и тези подробности, но трябва да Ви кажа, че да, това е едната крайност, за която казахте – безкрайно скъпи договори, за които нищо не се върши, а другата е безкрайно евтини договори, с които също нищо не се върши.

Министър Петър Москов: Е да де, обаче ако питате примерно тук седящите. Извинете, госпожо председател.

Председател д-р Даниела Дариткова: Да, да, може имате възможност да отговорите. Вече минахме към свободен диалог.

Министър Петър Москов: Ако питате тук седящия господин Абу Мелих, той ще Ви каже примерно, че понеже болницата е негова и той ще сключи договор по най-изгодния начин за него. А защо примерно аз като директор на държавната болница ще сключа договор какъвто Вие предполагате, че съм сключил, това пак се крие в отговора на това, че този разговор предстои да се води, наистина.

Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, всички групи имаха по два въпроса. Последни въпроси някой има ли да зададе? Доцент Иванов, заповядайте.

Доцент Лъчезар Иванов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър.
Аз имам следният конкретен въпрос. Тъй като вчера стана въпрос за това, че Вие ще оттеглите частта за приватизация на лечебните заведения, аз просто искам да се обърна към Вас и Вашите юристи, вероятно Вие ще се посъветвате, тъй като законът е приет на Министерски съвет, той е внесен в Народното събрание като цялост, той е гласуван от комисията на първо четене, няма как, затова Ви съветвам да обърнете внимание, да оттеглите само тази част.
И ако има такава възможност, аз бих дал своята препоръка да оттеглите частта и за лекарствата, тъй като законът ще дам своите аргументи, тъй като Вие за лекарствата го вкарахте в Закона за здравното осигуряване, там не стана. Момент, по предложения на депутати, нека да говорим нещата ние ги знаем как са, затова аз точно говоря конкретно. Сега са внесени в закона. През Министерски съвет са внесени същите предложения в Закона за лечебните заведения.
Аз бих Ви посъветвал, тъй като предстои, Вие сам преди малко казахте, че ще го внесете в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, където им е мястото, просто, когато се изготвят тези законопроекти Вашите юристи просто да бъдат прецизирани, защото ето сега ще се получи един правен проблем, за който аз лично мисля, че може да се наложи да бъде оттеглен целият законопроект, защото няма как само една част, след като е минал на гласуване. Твърдя, че просто да се посъветвате, трябва да се оттегли и да се внесе без тази част.
Завърших.

Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, имате думата за коментар.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Това, което аз съм декларирал пред ръководствата на парламентарните групи е свързано с това, че от името на Министерски съвет аз няма да поддържам текстовете. Тоест, яснотата за това и това беше моля да ми простите, ако има разминаване между това, което Вие излагате от името на парламентарните си групи тук и това, което някак си беше консенсусно между представителите на ръководствата на всяка една парламентарна група е, че останалите текстове в закона, аз знам Вашите притеснения, доктор Иванов във връзка с това за лекарствата, можем да го изговорим след това, но тоест, ситуацията и формулата е следната:
Правителството, а аз като представител на правителството, внасящ този законопроект няма да поддържаме главата „Приватизация“. Правната форма, по която ще се осъществи това, разбира се, има няколко, нашите юристи мислят, предполагам, че и юристите на Народното събрание имат готовността за това и около това, повтарям, имаше пълен консенсус, както имаше пълен консенсус между председателите на всички парламентарни групи за подкрепа на основните текстове в закона, свързани със задължителната Здравна карта, текстовете, касаещи деинституционализацията и всички останали важни и принципни неща.
Благодаря Ви.

Председател д-р Даниела Дариткова: Допълнителен коментар имате ли, доцент Иванов?

Доцент Лъчезар Иванов: Не. Ние се разбрахме, че специално за лекарствената политика, тъй като говорихме за комплексно обслужване на пациентите, би трябвало и аз дадох миналия път знак за това, че когато се прави Здравната карта, аптеките са също част от комплексното обслужване и аз ще Ви дам няколко предложения. Но Ви благодаря за отговора.

Председател д-р Даниела Дариткова: Последен въпрос, надявам се, доктор Райнов.

Доктор Емил Райнов: Благодаря Ви. Уважаеми господин министър, понеже ме притеснихте с Вашето изказване сутринта, прокуратури, направих бегла справка и разбрах за какво става въпрос. Та краткият ми въпрос е следният:
Поне си спомням, по Вашите отчети, че имаше и други случаи на болници с депозити в КТБ, дали аршинът ще остане същият или?

Председател д-р Даниела Дариткова: Имате възможност да отговорите.

Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Дами и господа народни представители. Уважаеми доктор Райнов.
Понеже нееднократно водим този разговор тук, да кажем, че всъщност много болници са имали, да вече нямат, част от парите си в КТБ, но огромната част от тези болници всъщност са спазили постановлението на Министерски съвет или пък по собствена логика са диверсифицирали рискът си, без да е било нужно някой да им го казва преди това. Всъщност двете големи болници, които не са осъществили това са „Света Анна“ в София и „Света Марина“ във Варна. И на двете места, повтарям, ръководството е сменено. В единия случай е назначен и е обявен конкурс за нов директор. В другия случай е сменен изпълнителният директор и част от борда. Причината за моето изявление за това, че сезирам прокуратурата за „Света Анна“ е свързано с това, че там има не просто не случване на доброто управленско решение, а има нарушение от страна на изпълнителния директор на решение на борда на директорите за изпълнение на постановлението на Министерски съвет.
И аз ще търся отговор на прокуратурата нарушен ли е Търговският закон, нарушено ли е постановлението на Министерския съвет, довело ли е това до последици, загуби и щети за съответната държавна болница?

Председател д-р Даниела Дариткова: Надявам се, че това вече беше последният отговор. Благодаря на всички за участието в днешната комисия.
Приключваме с уговорката, че докладът за дълговете на болниците ще бъде включен в дневния ред на следващото заседание, както и мерките, които ще се предприемат за преодоляване на това задлъжняване.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17:10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)