Стенограма от заседание на комисията, 01.09.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 26




На 01.09.2015 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 09.08.2015 г. – второ гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник министри, уважаеми представители на държавната администрация, уважаеми гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването, с което започна и новият парламентарен сезон. Искам да пожелая на всички успешна и конструктивна работа. Надявам се тя да протече – особено по отношение на Закона за лечебните заведения – в конструктивен, динамичен и консенсусен стил, за да може наистина да декларираме, че Комисията по здравеопазването държи да се приеме нормативна уредба, която е в полза на българските пациенти и в никакъв случай не е пречка за здравната реформа.
Предлагам на вашето внимание дневния ред на днешното заседание, който се състои от една-единствена точка:
1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерския съвет на 09.08.2015 г. – второ гласуване.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за” – 15, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
Бих искала да направя предложение и за лимит на днешното заседание предвид на това, че повечето от народните представители имат ангажименти към парламентарните си групи. Предлагам краен час на заседанието 17,00 ч.
Има ли други предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Има ли други процедурни предложения?
Заповядайте, доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Имам предложение утрешното заседание, което също е извънредно, да започне в 15,30 ч., а не в 15,00 ч. Мотивите ми са, че от 14,30 ч. Комисията по външна политика ще ратифицира, включително един документ, който касае българското здравеопазване. Смятам, че лекарите от тази комисия трябва да присъстваме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на доц. Кючуков, утре заседанието да започне от 15,30 ч.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Наистина консенсусно начало.
Сега пристъпваме към текстовете от закона.
Наименованието на закона е: „Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения“.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Наименованието на закона се приема.
Параграф 1.
Постъпило е предложение на народния представител Георги Кючуков и и група народни представители.
Постъпило е предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители, но то е вече за създаване на нов параграф. Така че сега обсъждаме текста на вносителя и предложението на доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Оттеглям предложението си по Параграф 1.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Има ли изказвания по параграф 1? Министерството на здравеопазването? Няма възражения.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! След като уважаемият народен представител оттегли предложението искам да кажа, че ние като вносители подкрепяме предложението на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители….
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Това е вече по следващия параграф. Може да кажете и за него и няма да Ви давам думата тогава.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Ще кажа по този параграф, което касае третото предложение на народния представител Димитър Шишков и група народни представители. Първо, искам да кажа следното.
Подкрепяме по принцип предложението по т. 1. Считаме обаче, че разпоредбата на чл. 4 се намира в част 1 – Обща част, Глава първа „Общи положения“ и систематичното й място предполага гарантирането на определени принципи относно дейността на лечебните заведения. А редът за създаване на лечебните заведения е детайлно регламентиран в Част 3 „Създаване и закриване на лечебни заведения“. Поради това според нас не е необходимо да се прави предлаганото допълнение.
А по другото предложение на уважаемите народни представители Шишков и колеги подкрепяме по принцип предложението със съображенията по т. 3.1, като обръщаме внимание, че контролът върху дейността на лечебните заведения е регламентиран с разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Закона за лечебните заведения, както и други нормативни документи – Закон за здравето и Закона за здравното осигуряване.
Трябва да се отбележи също така, че Националната здравноосигурителна каса има контролни правомощия само по отношение на лечебните заведения, с които има сключен договор. А разпоредбата на чл. 5 е обща и се отнася до всички лечебни заведения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Сега предлагам да се концентрираме върху §1.
Ако няма изказвания по него, да пристъпим към гласуване, за да приемем или отхвърлим текста на вносителя, а после да дискутираме предложенията за създаване на § 1а.
Ако няма други възражения, има ли изказвания по §1? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
Моля, гласувайте текста на вносителя за §1.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 1 се приема.
Сега вече обсъждаме предложението за създаване на § 1а.
Моля вносителите да се изкажат. Аз смятам, че нашето предложение няма нужда от формулиране и пояснение. То е по-скоро правно-техническо.
Доц. Шишков, ако иска, неговото предложение да мотивира.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Аз приемам, че принципно се приема от Министерството на здравеопазването това мое предложение и накрая корекцията, която беше нанесена върху тях. Така че ще се съобразя с решението на Министерството на здравеопазването.
Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Шишков.
Има ли други изказвания? Няма.
В този случай подлагам на гласуване само предложението на Даниела Дариткова и и група народни представители за създаване на § 1а.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението за създаване на § 1а се приема.
Параграф 2.
По § 2 няма постъпили предложения. Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 2.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 2 се приема.
Параграф 3.
Има постъпили предложения от Емил Райнов и група народни представители.
Има предложение от Даниела Дариткова и и група народни представители.
Има предложение от народния представител Георги Кючуков и група народни представители.
С това се изчерпват направените предложения.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще бъда максимално кратък. Първо, „Лечебните заведения осъществяват дейността си“ се заменят с „Медицинската дейност се осъществява“, малко логиката не я виждам. Затова сме предложили т. 1 да отпадне.
В т. 2 сме добавили освен събирането на информация да има и обмен, което е нормално. След като лечебните заведения събират тази информация за пациентите, естествено нещата трябва да бъдат двупосочни – освен да събират и да получават информация за пациента, което де факто е обмен.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ние от Партриотичния фронт ще подкрепим направеното от доктор Дариткова и група народни представители предложение, което не се различава кой знае колко от това на вносителя, но дава един по-пълен обхват на въпросния текст. Затова ние ще подкрепим това предложение. Мисля, че то е по-всеобхватно, по-пълно и апелирам към колегите да подкрепят текста на доктор Дариткова и група народни представители.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Доц. Кючуков, имате думата.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Аз също като вносител ще кажа, че моето предложение напълно съвпада с това на доктор Райнов. Смятам, че освен всеобхватно събиране трябва да има обмен на информация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Аз искам само да обясня част от нашето предложение. Освен детайлите, които вече бяха засегнати от колегите, ние смятаме, че не трябва да се въвежда допълнителен контролен орган в лицето на Националния център за обществено здраве и анализи. Затова предлагаме контролът да бъде все пак от страна на Агенцията за медицински одит, защото по този начин регламентът за спазване на медицинските стандарти и изискванията за контролиращия орган ще бъде един.
Освен това би следвало да се съобразим и с това, че все пак може името на Националния център по обществено здраве и анализи да се промени някога. Това ще налага винаги законодателна промяна. Така или иначе, Агенцията за медицински одит ще функционира и фигурира в закона със своите дейности и задължения.
Затова смятам логиката на това предложение за приемлива. Разбира се, ще чуем и становището на Министерството на здравеопазването, ако няма изказвания от други народни представители.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние не подкрепяме предложението на доктор Емил Райнов и група народни представители да отпадне т. 1 на § 3. Целта на направеното предложение е да се регламентира изрично, че медицинската дейност се осъществява от лечебното заведение като юридическо лице и от работещите в него лекари и други медицински специалисти трябва да защитават и пациентите.
Предлаганата регламентация ще даде възможност на контролните органи да налагат санкции на отделните медицински и други специалисти при нарушения на посочените изисквания.
Нека да допълня, че в хода на публичното обсъждане тези предложения всъщност бяха предложения именно на Агенцията за медицински одит с оглед неудачите и невъзможността реално да контролират процеса, което пречи в ежедневната им работа.
По т. 2 подкрепяме предложението на господин Райнов и група народни представители. По т. 3 не подкрепяме предложението с аргументите, които изложих по т. 1.
Относно предложението на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители подкрепяме по принцип направеното предложение по т. 1 и искам да отбележа, че предложената от вносителя редакция е по-широка и в нея се включват не само медицински специалисти, но и други специалисти – химици, биолози, физици и т.н., които също участват в осъществяването на медицинската дейност в лечебните заведения и трябва да се съобразяват с утвърдените медицински стандарти.
Подкрепяме предложението по т. 2 на доктор Дариткова и група народни представители, както и подкрепяме предложението по т. 3.
Не подкрепяме предложението по т. 4 – спазването на медицинските стандарти да се контролира от контролните органи по Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване. Считаме, че контролните органи по тези закони и Регионалните здравни инспекции, Изпълнителната агенция „Медицински оди“, и Националната здравноосигурителна каса не разполагат с необходимия капацитет и компетентност да осъществяват този контрол.
Поддържаме предложението контролът да е от Националния център по обществено здраве и анализи, ако това няма да бъде проблем. Явно, каквото е предложението, би могло да се обръща към НЦОЗА. Наистина да вкарваме нов субект в закона като този е прецедент. Но нека да си дадем сметка, че всъщност здравният стандарт, информационно-здравния стандарт не е следващия стандарт след стандарта по хирургия и кардиология и медицинските стандарти, а всъщност нещо различно. Да кажем Windows за информационен стандарт, както има TI, по мое знание, общоприет, валиден здравно-информационен стандарт на световно ниво. Тоест, контролът по изпълнението им, начинът, по който изпълнителите на лечебните дейности боравят с тези, така или иначе, дадени като стандарт параметри, трябва да бъдат предмет на това дейностите.
Затова сме счели, че НЦОЗА би могла да направи това, но разбира се, и предложението това да бъде ИАЛ няма да пречи вероятно.
Разбира се, за предложението на доц. Кючуков и група народни представители – подкрепяме по принцип предложението, като предлагаме редакцията да се съобрази с предложенията, направени от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители в ал. 2 на чл. 6.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други изказвания?
Уважаеми колеги, ще се съобразя с коментара на Министерството на здравеопазването по отношение на нашето предложение по т. 1 и логиката за това, че дейността на лечебните заведения се осъществява не само от медицински, но и от други специалисти и предлагам по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 редакционно предложение в нашето предложение, като „дейността на лечебните заведения и медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществяват“. Смятам, че така ще обхванем целия спектър на работещи в изпълнение на медицинските дейности в лечебните заведения.
Има ли други коментари от страна на Министерството на здравеопазването? Ако няма други изказвания, да пристъпим към гласуване. Аз смятам, че всички предложения са близки, така че би следвало да се направи една обобщена текстова компилация от тях, за да бъде най-удачно наистина разглеждането на този текст по решение на комисията като предложение.
Затова пристъпваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Емил Райнов и група народни представители.
Моля, гласувайте това предложение да бъде подкрепено по принцип.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на доктор Емил Райнов и група народни представители се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители заедно с направеното редакционно предложение като текст на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кючуков и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на Георги Кючуков и група народни представители се приема.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 3 се приема по принцип.
Параграф 4.
Постъпило е предложение от Димитър Шишков и група народни представители, от Емил Райнов и група народни представители, от Георги Кючуков и група народни представители.
Предлагам да се изкажете и да мотивирате вашите предложения, колеги.
Заповядайте, доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: В чл. 8 се указват видовете лечебни заведения за извънболнична помощ. Т. 1, буква „а“ и „б“ – това са практиките за първична медицинска помощ. В т. 2 са дадени: амбулатории за специализирана медицинска помощ, индивидуална практика за специализирана медицинска помощ, групова практика за специализирана медицинска помощ, медицински център и медико-дентален център, диагностично-консултативен център.
Моето предложение е т. „в“ и „г“ да бъдат отделени в отделни точки, като мотивите ми са следните. В медицинските центрове – особено – и в диагностично-консултативни центрове има и представители на общопрактикуващите лекари. Бих казал, че всички директори, които гледат по-надалече от носа си, нарочно включват в своите състави и представители на общопрактикуващите лекари.
Тук възниква още един въпрос, на който ние – аз лично нямам решение – но който също би трябвало да бъде поставен пред Комисията по здравеопазването. Какво става с тези представители на общопрактикуващите лекари, които имат специалност „обща медицина“. Това е призната специалност. Тоест, би трябвало в такъв случай общопрактикуващите лекари да бъдат наречени общопрактикуващи и специализирани общопрактикуващи или нещо от този род, което не е нормално.
Така че предлагам, без да се променя какъвто и да е смисъл, а чисто редакционно, т. 2 на чл. 8 да станат отделни точки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Доц. Шишков има думата. Заповядайте.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Предложението ми да отпадне този параграф и това, което е предложено в началния текст, се базира на това, че за да има комплексност в тези клинични проучвания, да бъдат те по-издържани, така и така в момента има достатъчно база, където могат да бъдат извършвани тези клинични проучвания, така че е абсолютно излишно според мен да натоварваме ДКЦ с още пет легла и там да се извършват тези клинични проучвания.
Тук не става въпрос за възможност и невъзможност. Няма как да бъдем екзактни, ако трябва това нещо примерно да го извършваме в ДКЦ-тата. Прекалено много са изискванията и всеки, който се занимава с клинични проучвания, знае много добре, че фирмите към болничните заведения са много и много малко, дори болнични заведения, успяват да покрият тези изисквания.
Така че това е моята идея, за да направи това предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Същата идея има и доктор Райнов. Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Подкрепям това нещо. Затова сме против. Няма какво да се лъжем. В едно ДКЦ, което да осигури денонощно дежурство, за да прави клиничните проучвания….дето се казва, в болниците не могат да го осигурят, камо ли в ДКЦ-тата. Така че, взаимно да се заблуждаваме, мисля, че е безсмислено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания?
Аз ще взема думата за изказване.
Уважаеми колеги, аз подкрепям текста на вносителя, защото смятам, че ние даваме възможност на диагностично-консултативните центрове да откриват допълнително легла, защото проблемът е, че те и сега имат 10 легла за наблюдение, но обикновено клиничните проучвания искат по-голям брой пациенти, за да бъдат репрезентативни. Никой не променя строгите изисквания по отношение на клиничните проучвания. Естествено е, че всяко ДКЦ трябва да отговори на тези изисквания. И сега в закона съществува правна възможност да се осъществяват клинични проучвания в ДКЦ-тата.
Ние разширяваме тази възможност, за да може наистина и резултатите, и достъпът на пациентите, а и възможностите на центровете по този начин да усъвършенстват дейността си, да бъдат възможни.
От друга страна, ако предложението на доц. Кючуков, което съдържа правно-технически проблем, защото отваря текстове, които не са разглеждани на първо четене, но въпреки това предлагам народните представители да се произнесат и да го обсъдят. Аз лично смятам, че смесването на нивата на медицинската помощ няма да бъде полезно на българските пациенти, защото обвързването на първичната медицинска помощ със съответен медицински център, до известна степен може да създаде монопол на съответните медицински специалисти на пациентските листи на общопрактикуващите лекари. А знаем, че всеки пациент, получил направление за консултация, може да избере лечебното заведение, в което да я осъществи. Не бива да даваме такава възможност, защото това няма да е в интерес на българските пациенти и смятам, че така разделени нивата на медицинско обслужване на първична, специализирана и болнична медицинска помощ би било редно да останат, като взаимоотношенията между тях се регламентират с другите нормативни документи.
Това са моите коментари.
Има ли други изказвания или реплики?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ние от Патриотичния фронт ще подкрепим направеното от вносителя предложение, най-малкото защото, когато даваш една възможност за научна дейност, ти даваш и възможност за допълнително финансиране. И другото важно нещо, което мисля, че е редно да се отчете, това е възможност за задържане на специалисти, които виждаме, че изтичат непрекъснато от България.
Така че аз бих апелирал към колегата доктор Шишков да оттегли своето предложение, защото, когато даваш възможност, ти не задължаваш. Но възможността, пак казвам, тя е възможност за допълнително финансиране и най-важното – задържане на българските специалисти, а и привличане на такива отвън към България, което пък ще е нещо още по-добро според мен.
За предложенията на доц. Кючуков, аз бих помолил юристите чисто юридически, ако могат, да обяснят всъщност какво се променя с промяната на буква „в“ и „г“ в т. 3 и т. 4. Защото мисля, че доктор Дариткова беше права в това, което каза, че това дава възможност за създаване на един нов вид монопол и е добре юристите също да кажат, за да можем да имаме една по-ясна юридическа гледна точка.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли реплики? Доц. Шишков мисля, че искаше реплика. Заповядайте, доц. Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Аз няма да оттегля предложението си, защото съм го премислил това нещо, когато съм го предложил. Тук става въпрос от медицинска гледна точка, а не от юридическа.
Аз съм съгласен с това, което каза господин Байрактаров. Да, така е. Има такива идеи. Но при пръкването на толкова много болници в държавата ни ние да продължаваме да увеличаваме леглата някъде, не виждам никакъв смисъл. Има достатъчно болнично място и база, където да бъдат извършвани тези клинични проучвания. Това е моята идея, нищо друго.
Иначе съм съгласен с това, което те казаха. Нямам нищо против. Да, винаги е хубаво да има финансиране, винаги е хубаво да се задържат специалистите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Под формата на втора реплика ще обясня защо е хубаво да се отварят легла в извънболничната помощ. Логиката на цялата реформа е повече дейности да се изнасят в извънболничната помощ. Така че тук не става въпрос за болнични легла, а за легла в извънболничната помощ. Така че смятам, че това също е в синхрон с всички други намерения на управляващата коалиция.
Имате думата за дуплика, ако искате, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз Ви благодаря, доктор Дариткова, за допълнителното уточнение. Абсолютно съм съгласен с това, което казахте. Право е на колегата доктор Шишков да прецени дали да оттегли своето предложение или не.
Само искам да допълня нещо. Всъщност с тази възможност за допълнителни легла практически ние не натоварваме бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджета на Министерството на здравеопазването. Неслучайно точно на това обърнах внимание, че това е възможност за допълнително външно финансиране от хора, които искат да се провеждат такива проучвания. Това е. Така че това не са легла за дейност, която е регламентирана в самия Закон за лечебните заведения.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Кърджалиев има думата. Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Чухме аргументи и в едната, и в другата посока. В интерес на истината те звучат целесъобразно, правдиво и, за да се ориентираме, може би трябва да чуем и аргументите на вносителя – какво точно има предвид.
Досега, предлагайки го, включително и на първо четене този текст, ние не чухме тези аргументи. Сега разбрах от доктор Димитров, че при тези клинични проучвания имало някакъв стандарт. Тоест, 10 легла не били достатъчни. Трябва да бъде по-представителна извадка.
Нека да чуем наистина вносителя защо предлага този текст и тогава да вземем решение. Иначе ние по принцип сме за допълнителните пет легла.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Доц. Шишков, ще се възползвате ли от правото на релика? Заповядайте.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Просто исках да ви кажа, че специалистите, независимо от къде са, могат да бъдат включени във всяко клинично проучване. Дори аз мога от Пловдив да дойда в София и да участвам в клинично проучване.
Така че това няма да реши проблема. Това значи, че всеки, който е от ДКЦ, може да отиде и да прави клиничното проучване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Но пациентите не могат да пътуват. Това е проблемът.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: За пациентите почти винаги се предвижда сума от фирмата, която прави клиничните проучвания.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Аз за друго говоря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ако доктор Кърджалиев иска правото на дуплика, заповядайте.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Това не беше реплика към моето съждение. Аз съвсем друго имах предвид. Аз съм съгласен с неговото изказване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Адемов, имате думата. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да опонирам на доц. Шишков по отношение на това, което каза той. За да може да се направят клинични проучвания, според неговата теза болният трябва да бъде приет в лечебно заведение, трябва да бъде хоспитализиран. А всички ние искаме по някакъв начин хоспитализациите да бъдат намалени.
В този смисъл, давайки възможност на лечебните заведения за извънболнична помощ да провеждат клинично проучване в обема и във връзка със стандартите за извършването им, е в правилна посока.
За мен въпросът, който поставя и Дарин Димитров, и доктор Кърджалиев, е най-важният. Ако за една част от клиничните проучвания са необходими стандарти, в това число и за брой на леглата, нека да получим информация от вносителите, за да имаме по-коректна преценка. В противен случай сега „да ги има“, „да ги няма“ – единият казва да ги има, другият – да ги няма. Въпросът е защо трябва да ги има допълнителните пет легла, ако трябва да ги има.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли други народни представители, които желаят думата? Не виждам.
Имате думата, господин министър, да мотивирате предложението си.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Ще започна малко по-отдалече. Всъщност клиничните проучвания, клиничните изпитвания представляват, от една страна, много сериозно перо като възможност за вливане на тези пари в нашата икономика. Има разработена между ИАЛ, Министерството на здравеопазването, неправителствени организации цяла една нова концепция как да се увеличи. Към момента има около 200 млн. лв. годишно приход в икономиката, платени от фирми, които искат да реализират на територията на Република България клинични проучвания.
Целта и със заложените стъпки в нея, която ще бъде входирана, госпожо председател, надявам се още средата на месеца при Вас за обсъждане и да се увеличи на около 350 млн. лв. годишно възможността в България да влизат такива пари.
За това, разбира се, е нужна ясна нормативна база, падане на някои от административните ограничения, които са неразумни.
Само да ви напомня, че миналата година по това време английският парламент се събра на заседание, защото бяха намалели с 1/3 приходите в Англия от клинични проучвания. Бяха се събрали, за да питат моя колега там защо това се случва. Тоест, това е нещо, на което някак си не обръщаме внимание, но е важно.
Второ, важността на клиничните проучвания е свързана с това, че тя е – и това е от гледна точка - тук е директорът на Националната здравноосигурителна каса – от гледна точка на това, че сериозно количество български пациенти на годишна база всъщност получават нефинансиране, тоест, неплатено през нашите пари от каса, а просто те ще имат наистина достъп до модерна терапия. Защо това трябва да е планирано навсякъде, където биха могли тези хора да живеят, а ние искаме да …
На въпроса на доктор Кърджалиев и на доктор Адемов. Увеличението на бройката на леглата е предложено така именно от Изпълнителната агенция по лекарствата, защото анализът е показал, че увеличаването на обхвата на тези проучвания налага извършването на повече изследвания за биеквивалентност. А показването на тази еквивалентност, свързана с два продукта едновременно, тоест, сравнение между един и друг, каквото е по-често това, нужната бройка като увеличение, която средно трябва да има в едно ДКЦ, е тази, която предлагаме на базата на анализа на ИАЛ.
Така или иначе, разбирам всички аргументи на доктор Шишков и ги приемам. Нека да успокоя всички народни представители, че изискванията за това по какъв начин, по какви критерии, при какви условия, сигурност на пациентите и т.н. няма как да бъдат нарушени, след като самата фармацевтична фирма няма да допусне да се компрометира потенциална продажба за милиони заради наше лошо качество. А тя и сега в ДКЦ има възможност да прави това нещо, при което обемът, с който разполагат с леглова база ДКЦ-то, не дава възможност тези клинични проучвания да бъдат провеждани на това място.
Това е смисълът на предложението. Ако аргументите ми са валидни, моля, приемете ги. Ако не, няма драма, ще остане, както си е било.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин министър, само ще Ви помоля да коментирате и предложението на доц. Кючуков, защото то също е в този параграф.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Извинете ме, разбирам логиката, която доц. Кючуков влага в това. Но се опасявам, че това решение не отговаря на търсения резултат. Защото в момента ДКЦ е в раздела „Амбулатории за стабилизиране на екипи и помощ“. Вие всъщност предлагате да го извадим оттам. Нали така? Това какъв проблем ще реши? Сега имаме ясна структура – първична, специализирана и т.н. Аз разбирам какви са Вашите мотиви да предложите това нещо. Но не мога да подкрепя такова предложение, защото не виждам как това ще подобри нещата. Но съм на разположение да обсъдим допълнително проблема и съм готов да внесем на следващ етап допълнителен текст, ако това е необходимо.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, късно е за реплики.
Искам само да припомня, че изпадаме в обсъждане на детайли, които са много малък елемент в голямата работа, която предстои.
Мисля, че изчерпахме дискусията. Затова предлагам, който се е изказал, да не взима повече думата. Ако има други изказващи се, моля да се обозначат. Ако не, преминаваме към гласуване, тъй като всички позиции са вече ясни.
Подлагам на гласуване предложението на Димитър Шишков и и група народни представители и на Емил Райнов и група народни представители, които са идентични – за отпадане на § 4.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 7, "против" - 8, "въздържали се" 3.
Предложението не се приема.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Госпожо председател, аз не гласувам поради наличие на конфликт на интереси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доц. Кючуков не гласува поради конфликт на интереси.
Сега подлагам на гласуване предложението на доц. Кючуков и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 1, "против" - няма, "въздържали се"- 17 .
Предложението на доц. Кючуков и група народни представители не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 14, "против" – 3, "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 4 се приема.
Параграф 5.
По § 5 няма постъпили предложения. Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 5.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 5 се приема.
Параграф 6.
По § 6 няма постъпили предложения. Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 5.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 6 се приема.
Параграф 7.
Има постъпили предложения за отпадане на § 7 от Димитър Шишков, Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов, от Георги Кючуков и група народни представители, от Емил Райнов и група народни представители, има предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители за редакция, както и предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители за редакция на параграф 7.
Да чуем първо Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Понеже сериозна част от предложенията са идентични, с изключение може би на доктор Иванов предложението, което съдържа допълнителни елементи. Ще започна от предложенията, както са по ред, от това на доц. Шишков.
Подкрепяме по принцип предложението, както и останалите в същия стил. Предлагаме да се обмисли възможността по отношение на лицата, които са магистри по икономика и управление и които притежават специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или икономика на здравеопазването и това да се замени с изискването да притежават придобита образователна степен – специалност или преминали обучение за повишаване на квалификацията по чл. 43 от закона.
В тази връзка бихме се осмелили да предложим, ако народните представители припознаят такова едно предложение – бързам да взема думата, защото знам, че това ще бъде един от сериозните предмети на дискусия, предлагаме следната редакция на § 7:
„§7. В чл. 17, ал. 2 думите „призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването“ се заменят с „придобита образователна и/или научна степен, специалност или преминали обучение за повишаване квалификацията по чл. 43 от Закона за висшето образование в областта на здравния мениджмънт“.
По този начин ще разширим лицата, които могат да заемат тази длъжност, без да се премахва изискването за квалификация по здравен мениджмънт за лекарите, които могат да управляват ДКЦ.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър. Вие избързахте. Надявах се да чуете дискусията.
Аз по реда на чл. 80, ал. 2 ще припозная Вашето предложение, защото общо в общественото пространство и консенсусно почти е намерението на всички народни представители да запазят сега действащите разпоредби и изисквания за запазване на изискването за квалификация – или магистратура по здравен мениджмънт – към директорите на лечебни заведения и диагностично-консултативни центрове.
Корекция наистина се нуждае в текстовете, които касаят тези, притежаващи икономическа специалност. Така че аз възприемам Вашето предложение и се надявам то да стане предложение на комисията за редакция на чл. 17, ал. 2.
В същото време смятам, че предложенията на всички колеги са идентични, с малки изключения. Малко по-строги изисквания поставя народният представител Лъчезар Иванов.
Затова правя процедурно предложение, след като доктор Иванов се изкаже, неговото предложение да бъде гласувано поотделно, защото по т. 2 ние нямаме никакви различия. Единственото различие е по т. 1.
Това е моето процедурно предложение, което после ще поставя на гласуване.
Сега можем да чуем доктор Иванов, който искаше да се изкаже и да си мотивира предложението. Разбира се, тази възможност ще имат и други народни представители.
Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа, направих своите предложения по § 7. Аз благодаря на министър Москов, тъй като има покритие между направеното изказване и това, което аз предлагам. Така че аз ще се спра на § 7.
Диагностично-консултативните центрове се управляват от лекар с призната специалност и образователно-квалификационна степен магистър по здравен мениджмънт, икономика на здравеопазването, икономика и стопанско управление по социална медицина.
Тук всъщност какво правим? Аз това искам да отбележа – даваме възможност на хората и по-точно на лекарите, повишили своята образователно-квалификационна степен по стопанско управление и социална медицина, тъй като виждаме, че в днешно време възможностите съответно на директорите на ДКЦ и на лечебни заведения в тази сложна икономическа обстановка се изисква повишаване на тяхната квалификация и оттам всъщност водят до едно по-добро управление на средствата, а оттам всъщност и една по-добра медицинска услуга за населението.
Така че в този ред на мисли аз съм последователен в годините и съм твърдял, че повишаването на квалификацията на управленските тела, независимо дали те са в лечебни заведения, дали те са в сферата на икономиката – заводи и т.н. – би трябвало да бъде приветствана и би трябвало да се даде възможност именно на такива лекари, които са повишили своята квалификация, всъщност да бъде уважена и да бъде дадена възможност те да изпълняват тази функция.
Аз още веднъж искам да благодаря на Министерството на здравеопазването за това, че те са променили своята позиция и подкрепям предложението на доктор Дариткова за промяна в чл. 17, ал. 2.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов. Има ли реплики, изказвания?
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Аз имам един въпрос към доктор Иванов, защото три пъти го спомена т. 1 от Вашето предложение, доктор Дариткова. Казвате „магистър по здравен мениджмънт, икономика в здравеопазването, икономика и стопанско управление“ – Вие три пъти го споменахте – „и по социална медицина“. А тук пише „или“. Грешка на езика ли е или е така?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да, грешка на езика е.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания?
Уважаеми колеги, аз ще си позволя да прочета за протокола от свое име редакцията на ал. 2, защото се надявам тя да бъде приета от комисията и да помоля народните представители, внесли предложение за отпадане на параграфа, ако са съгласни с тази редакция, да го оттеглят, защото правно-технически няма как да отпадне параграфът. Ще останат действащите разпоредби.
Трябва да гласуваме и да отхвърлим тези предложения. А всички искаме едно и също – да се запази сега действащата разпоредба за изискване за магистратура или квалификация по здравен мениджмънт и да се редактира евентуално § 2 и да се подкрепят предложенията и по ал. 2 на доц. Иванов.
Така че сега моля наистина за разбиране. Аз ще прочета и ви давам възможност през това време да размишлявате дали да оттеглите своите предложения. Наистина така ще бъде правно-технически изрядно и смисълът на това, което всички искаме, ще бъде реализиран.
Само да прочета предложението и ще Ви дам думата, господин Байрактаров.
„Ал. 2. Диагностично-консултативният център се управлява от лекар с призната специалност и квалификация по здравен мениджмънт или магистър по икономика и управление с придобита образователна и/или научна степен, специалност или преминато обучение за повишаване на квалификацията по чл. 43 от Закона за висшето образование в областта на здравния мениджмънт.“
Това е предложението за редакция.
Сега имате думата, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз приветствам направеното от вносителите предложение – от Министерския съвет. Искам само да уточня все пак, че всички тези специалности по икономика в крайна сметка са с квалификация „икономист“. Всички те имат квалификация, която е по-високата степен.
От тази гледна точка, ако ние в закона запишем определени специалности, това означава, че директно поставяме определени висши училища и определени специалности в привилегировано положение, което е в противоречие на редица европейски норми и практики. Това – един път.
Втори път, аз бих попитал например какво пречи на един висшист, завършил икономика и организация на труда, който има много по-всеобхватен предмет на обучение, също да бъде управляващ едно лечебно заведение. Кой по какви критерии реши, че той не може да бъде такъв?
А що се касае от гледна точка на това, че съответните лица и граждани могат да придобиват своите знания и образование в редица други държави на Европейския съюз, където такива специалности по принцип дори не съществуват, става много интересно по какъв начин ние ще дискриминираме чрез закона лица, които например идват от Великобритания, Франция и са много по-напред, да кажем, но те не могат да управляват съответно лечебно заведение.
Затова мисля, че трябва да се помисли по-задълбочено върху тези текстове. Идеята е много добра, но ние не трябва да изпадаме в състояние да поставяме едни групи хора и училища в привилегировано състояние и положение и в същото време да създаваме една предпоставка за дискриминация на определени видове специалисти.
Това е, което искам да споделя. И само да допълня, защото одеве доктор Адемов искаше да получи повече информация, аз искам все пак да обърна внимание на колегите, на комисията. Предполагам, че всеки от тях е получил тази книжка, която е издадена от Министерството на здравеопазването и Центъра за обществено здраве и анализи и в нея има достатъчно много информация по въпросите, които касаят тази информация.
Така че, колеги, проверете си пощите. Прочетете. Министерството на здравеопазването е положило усилия да ви снабди с информацията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, аз бих искал да кажа по първа точка, по която Вие се изказахте, за поставянето в привилегировано отношение на учебни заведения най-общо казано.
Тук бих искал да кажа, че медицинският мениджмънт като такъв и социална медицина като такава се преподават освен в специализираните медицински университети и в Икономическия, в Софийския университет, мога да изброя още доста висши учебни заведения.
Така че всяко едно учебно заведение преценява дали дадена дисциплина би могла да се включи примерно в нейния предмет на обучения с нужния квалифициран персонал или да не бъде включена. Всяко лечебно заведение е автономно в избора на това какъв тип примерно студенти или специализанти ще бъдат обучавани.
По втория въпрос, по който Вие се изказахте, искам да кажа, понеже казахте страни от Европейския съюз, да ви запозная, че примерно в Париж и във Франция като цяло имат шест института по медицина и мениджмънт, където медицинският мениджмънт се изучава не четири години, а шест години – акцентирам, където се подготвят именно кадри за управление на лечебни заведения. Същите такива институти ги има в Португалия и в Испания.
Така че мисля, че примерът, който дадохте, не е някак подходящ, тъй като мога да дам и още примери за това как се подготвят управленски кадри в сферата на здравеопазването в страните от Европейския съюз.
Точно по тази причина – аз това и исках да кажа – че във всичките години сме се стремели и сме вкарвали законопроекти за изисквания към директори на лечебни заведения, да поставяме условия за повишаване на тяхната квалификация. Мога да дам и конкретни примери. Ние трябва да вървим именно в тази посока – да изискваме, за да могат всъщност гражданите да получават едно по-добро здравеопазване.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на доктор Иванов.
За дуплика има думата господин Байрактаров. Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Доц. Иванов, Вие току-що сам се самоопровергахте поради простата причина, че споменахте например 6 университета в Париж, но не споменахте, че има още 600, в които не се изучава тази специалност във Франция.
Освен това на фона на това, че едни и същи хабилитирани лица, сиреч, имащи право да преподават в България, се прочуха с това, че дори не знам как смогат вече тези лица да обикалят всичките университети в България, за да извършват своята преподавателска дейност. Сиреч, много ми е интересно как ще аргументирате, все пак аз съм бил и преподавател, пък по някакво стечение на обстоятелствата съм доста свързан с академичните среди, вярвайте ми, много добре познавам цялата тази среда, за да си позволя да направя този коментар.
Аз не казвам, че Вие предлагате нещо лошо. Казвам, че трябва да се обмисли, защото има един такъв момент. Аз в един период от време може да пренасоча определени групи и, ако трябва да се обосновавам, трябва да ви кажа, че в момента например кандидат-студентите са с 30 процента по-малко от предлаганите специалности във висшите учебни заведения. Сиреч, няма никакъв проблем в един момент, с автономията, която имат висшите учебни заведения, да започне – с извинение за израза – куцо и сакато да обучават специалисти по здравен мениджмънт и каквото е необходимо. В годините назад имаме много такива примери. През 90-те години изведнъж всички хукнаха да стават икономисти, после всички хукнаха да стават юристи. В крайна сметка виждаме до какво състояние сме довели пазара на труда в България.
Това е, което искам да ви кажа. Нищо повече.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Колеги, моля ви да се върнем от проблемите на висшето образование, към проблемите на здравеопазването.
Думата поиска господин Семир Абу Мелих, след това – доктор Кърджалиев.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател! Управлението на здравните заведения, от обикновеното до най-висшето, не се различава като стопанско управление от всяко едно друго предприятие, независимо в каква сфера е. То е визия на собственика. Управлението е визия на собственика. Примерно собственикът е държавата. Тя казва: нашата визия ще бъде социално насочена и т.н. Това се предава на този, който ще управлява това здравно заведение и той върви по тази линия на поведение.
По квалификацията, която доц. Иванов предлага, аз нямам нищо против, това е много хубаво нещо. Но по принцип не върши никаква работа, защото през тези години на увеличаване квалификацията на управителите на нашите лечебни заведения, техните дългове също се увеличават. Къде е връзката точно не ми е ясно. Кое е по-добре? Като му увелича квалификацията, да му се увеличат дълговете или да му намаля квалификацията, за да му се намалят дълговете.
Тук темата е много разтегателна. Собственикът трябва да реши какво, кой ще управлява здравното заведение. Министерството на здравеопазването е собственик примерно на 300 здравни заведения. Казва: ние при нас управител под доцент няма да имаме. Търси се ниво качествено. Доцент по какво е друга тема.
Оттам нататък всеки да си носи отговорност. Важното е какво ще излезе като краен продукт. Ама управителят имал пет хиляди дипломи. Голяма работа! Мога да ви дам примери, познавам хора, без никаква мениджърска квалификация в здравеопазването и са признати с международни награди в управлението на здравеопазването – и българи, и чужденци. Това не е толкова важно. Визионер трябва да е. Управителят трябва да е визионер. Този, който избира управителя, също трябва да е визионер. Да знае какво иска от него, да му даде задачата и да му търси сметка дали ще я изпълни или не.
Както и да го правите, както и да сменяте този закон, практически на място нищо няма да се промени.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Семир Абу Мелих.
Доктор Кърджалиев, имате думата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа. Аз, разбира се, съм съгласен с господин Семир Абу Мелих, но като че ли излязохме от периметъра на този текст, който е предложен конкретно от вносителя.
Заради това, парадоксално може да звучи, но нека да е текстът, който ви предлагам. Той е по-прагматичен. Тоест, защо се предлага този текст на първо четене по този начин? Исках да чуя аргументите, защото, ако аргументите бяха както по предходния текст, убедителни, ние бихме подкрепили този текст.
Естествената реакция, когато всички прочетоха този текст, беше като отговор, за да се назначат удобни хора, видите ли. И в това, ако се замислим, има логика. Снижаваш ценза и назначаваш когото си искаш. Поне възможностите като хипотеза се отварят повече.
Понеже този дебат ще го има и в § 36, 43, 45, заради това искам да знам сега от министъра на здравеопазването се прави предложение, което можем да го характеризираме на 180 градуса от предишни. Тоест, идентични на това на доктор Иванов като т. 2. Виждайки опозицията по отношение на това предложение, многото предложения за отпадане, само това не вярвам да е причината.
А иначе, при условие, че доктор Дариткова предлага да остане старият текст, старото статукво, ние сме склонни да оттеглим нашето предложение, именно редакционното. То е рационално и главната причина за това е, че това не е сериозен или пък от най-сериозните проблеми, които трябва да се решат в нашето здравеопазване на този етап. Има дефицит от лекари, има дефицит от хора по тези специалности, по тези квалификации. Този въпрос е корелативен.
Така че с редакцията на доктор Дариткова мисля, че е най-удачният. Това исках да споделя.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Искате ли думата за коментар, господин министър, и после ще дам думата на доц. Кючуков и доц. Шишков.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Кърджалиев. Цялата философия, върху която е изграден този текст, всъщност започна от последните Ви думи. Питате защо има промяна в позицията. Вие по някакъв начин сам дадохте отговора на този въпрос. Това наистина не е най-важният въпрос за българското здравеопазване и най-важният въпрос, третиращ този закон.
Къде на шега, къде на истина, приемете, че ценното време на народните представители може би трябва да бъде отделено повече не за дебат върху такива текстове, за които всички сме съгласни, че не са централният текст и от това няма да се промени системата, каквато и квалификация да запишем, и никаква квалификация да не запишем, пак няма това да промени системата, поне в краткосрочен порядък. Затова е и различното предложение.
А иначе, и новото предложение, за което благодаря, че беше припознато, и старото предложение почива на една-единствена философия – да може да бъде разширен кръгът, потенциалният кръг от хората, които да могат да заемат такива ръководни длъжности. Разбира се, има хипотеза по начина, по който казахте, че това е възможно – да кажем кръг от приятелите на министъра без съответната квалификация да заемат тези длъжности. Но има и обратната хипотеза – кръг от приятелите на министъра, който, да кажем, има отношение към начина на тяхната квалификация, да бъдат само те квалифицирани по определен начин или пък квалификацията ми по здравен мениджмънт да се извършва по правила, които не е задължително да бъдат максимално обективни, а по-скоро да създават един кръг – хайде да не го наречем – олигарси, но един кръг от управленци, които ние си ги познаваме, те са си наши момчета и ние ще залагаме само на тях.
Затова аз приех, защото видях начина, по който се случи дискусията на първо четене, приемам, че наистина това не е основният текст за този закон. Позволих си да предложа редакция, която да бъде консенсусна. Ако я приемете – приемете.
А иначе по въпроса дали всъщност това преповтаря предложението на доктор Иванов, да кажа само, като използвам думата, че всъщност срещу второто му предложение – в ДКЦ да притежават образователна степен „магистър“ – бих искал да се опитам да го убедя в това, че това не е добър ход точно от гледна точка на философията, която се опитваме да заложим в закона. Тоест, да има един – о, кей – достатъчно ясен ценз, който да се опитаме да дадем в текста в предложението на доктор Дариткова, но все пак това е опит това да е по-разширен кръг от хора.
Така или иначе, тези хора, които в момента могат да управляват ДКЦ-тата, имат магистърска степен по медицина. Да ги задължаваме да имат и втора магистърска степен за ДКЦ, според мен лично ограничава кръга от възможни кандидатури за вземане на тези позиции, въпреки че ги разширихме с тези текстове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Доц. Кючуков, имате думата.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, идеята на моето предложение беше да не се снижават безкрайно много критериите за заемане на ръководни длъжности, защото това, което доц. Иванов каза, има места, където се учи по шест години за заемане на такива длъжности. Смятам, че тази компилация с предложението на министъра, припозната от доктор Дариткова, е удачна. Тя запазва доста сериозните изисквания, още повече, че там вече се създават възможности за припознаване и на други видове мениджърски специалности като например социалния мениджмънт, който съдържа в себе си и здравен мениджмънт.
Така че аз оттеглям нашето предложение. Ще подкрепя предложението на доктор Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Доц. Кючуков оттегля предложението си.
Заповядайте, доц. Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Аз няма да повтарям това, което беше казано току-що. Аз също оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Шишков.
Доктор Райнов, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Мисля, че стана ясно на всички от къде се е тръгнало, къде пристигнахме. В края на краищата трябва да има някакви квалификации, за да се сдържа нивото на управление, макар че близката история сочи, че и хора с много голяма квалификация, дори и с докторски степени, като погледнем резултатите на болниците, са почти трагични.
Но все пак, ако го няма този праг, тези квалификации, мисля, че нещата ще бъдат още по-притеснителни.
Така че в контекста на всичко, което се казва, виждайки, че с припознатото от доктор Дариткова предложение се запазват все пак квалификационните изисквания, ние също от БСП – Лява България оттегляме нашето предложение и бихме подкрепили направеното редакционно предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Доктор Кърджалиев, дали няма да се присъедините към масовото оттегляне?
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Е, аз го споменах.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Само едно изречение да кажа. Оттегляме предложението, защото едната крайност беше предложението на първо четене на вносителя. Другата крайност, доктор Иванов, е Вашата. Чак на този етап мисля, че не е удачна.
Заради това, оттегляйки предложението си, декларираме, че ще гласуваме това на доктор Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Аз мисля, че е време да пристъпим към гласуване.
Първо предлагам да подложим на гласуване моето предложение с направеното редакционно предложение в момента като заместващ текст.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на доктор Иванов – разделно, което във втората си част е идентично с това, което вече приехме.
Моля, гласувайте първата част от предложението на доктор Иванов.
Гласували: "за" - 2, "против" - няма, "въздържали се" - 15.
Предложението на доктор Иванов в първата му част не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на доктор Иванов по т. 2 по принцип, защото вече беше прието.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на доц. Иванов по т. 2 се приема по принцип.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя по § 7, който не се подкрепя, защото има приет заместващ текст.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 7.
Гласували: "за" - няма, "против" - 4, "въздържали се" - 13.
Текстът на вносителя за § 7 не се приема.
Параграф 8.
Има постъпило предложение от народния представител Георги Кючуков и група народни представители.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доц. Кючуков оттегля предложението си. Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 8.
Гласували: "за" - 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 8 се приема.
Параграф 9.
По § 9 няма постъпили предложения? Има ли желания за изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 9.
Гласували: "за" - 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 9 се приема.
Параграф 10.
По § 10 има постъпили предложения от Тунчер Кърджалиев и група народни представители, от Даниела Дариткова и група народни представители за отпадане на параграфа, редакционно предложение на доц. Кючуков, предложение на Руслан Тошев и предложения на доктор Емил Райнов, които са редакционни.
Имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте, доц. Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Моето предложение е свързано с факта, че непрекъснато се отчита, че лечебните заведения за болнична помощ са повече, с повече от необходимите легла в дадени региони, че трябва да има критерии и начини за лимитиране на леглата там, където са в повече.
В този смисъл е и един от основните мотиви на тази поправка на Закона за лечебните заведения, а именно задължителната здравна карта.
С това, което аз предлагам, мисля, че бихме могли да създадем един обективен критерий за това кои лечебни заведения за болнична помощ имат право да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса. Изискванията към тях са описани много точно в ал. 2 и ал. 3 и предлагам ал. 4 да включи това, че тези, които не изпълняват задълженията си, просто няма да имат право да сключват договор с Националната здравноосигурителна каса.
По този начин няма цялата тежест на преценка за необходимостта от леглата да пада върху министъра на здравеопазването или върху Националния център за обществено здраве и анализи, а ще бъде насочено към тези, които не изпълняват задълженията си по закон.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Нашето предложение е в § 10 т. 2 да отпадне. Това предложение се базира на концепцията, която може би е консенсусна или пък критична маса политически сили я поддържат, че акцентът или пък трасето, по което трябва да се върви, е ресурсите да се насочват към извънболничната помощ, а не в болничната, както досега го изтъкваме като порочна практика.
Според нас на този етап няма никаква необходимост и целесъобразност извънболнична помощ да се осъществява и в болнични заведения, така наречения Консултативно-диагностичен блок. Не знам всъщност дали има дефиниция за този блок, вероятно има, щом се предлага.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Няма, няма.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Нали общото ни желание беше да сменяме посоката на финансови постъпления, на ресурси към извънболничната медицинска помощ? Защо и тук ще се преглеждат и то, гледайки текста на чл. 11, ал. 1 от закона, нямаме нищо против, вероятно е разумно и целесъобразно да има диагностика, лечение, рехабилитация, консултация, профилактика и т.н., но в т. 1 на чл. 11, ал. 1 пише в подточка „г“: диспансеризация. По-нататък виждаме „извършват експертиза на временна нетрудоспособност, по-нататък има „бременност, майчинство“, „наблюдават, контролират и полагат грижи за физическото и психическо развитие на лица до 18 години, здравна промоция, профилактика“ и т.н., и т.н.
От тази гледна точка, ползвайки тези аргументи, ние мислим, че на този етап, имайки предвид актуалното състояние на българското здравеопазване, не е целесъобразно, не е и разумно, в консултативно-диагностичните блокове да могат да се извършват тези дейности по чл. 11, ал. 1.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Сега ще взема думата аз за изказване, за да мотивирам нашето предложение за отпадане, като в същото време ще предложа да се разглежда, свързано с това предложение, предложението ни за създаване на нов § 10а.
Ние всъщност предлагаме да отпадне тук текстът за тази възможност, защото не смятаме, че тук е систематичното му място. Но идеята е, че в диагностично-консултативния блок, за който няма дефиниция, на лечебните заведения по чл. 5, които нямат право на специализирана извънболнична помощ, да се даде възможност те да работят по този механизъм, защото достъпът на пациентите до тези лечебни заведения е затруднен.
Военно-медицинска академия няма възможност да има диагностично-консултативен център. Знаем, че това е болница, търсена от пациентите. В същото време те могат да осъществяват само болнична помощ. При всички положения изискването за комплексно обслужване на пациентите ще бъде особено полезно и реализирано, ако се даде такава възможност на лечебните заведения.
Затова ние предлагаме и да се даде такава възможност, като аз правя редакционно предложение на направеното вече предложение – допълнение - за създаване на § 10а, за да се даде възможност да се ползват не само консултативните кабинети, а и диагностичните лаборатории.
Предложението ми е следното:
„В § 10а след думите „кабинети“ да се добави „медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории и отделения без легла“.“
Така редакцията на чл. 19а ще бъде следната:
„Чл. 19а. В консултативните кабинети, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории и отделенията без легла на лечебните заведения за болнична помощ по чл. 5, ал. 1 могат да се извършват и дейностите по чл. 11, ал. 1.“
Това са били нашите аргументи и се надявам всички народни представители да ги разберат. В никакъв случай не даваме възможности за превес на болничната помощ, а осигуряваме по-добър достъп на пациентите до лечебни заведения, които са нямали възможност да реализират тези услуги и специалистите, които работят досега в тях, са работили обикновено в частни или други консултативни центрове. Добре е всичко да бъде концентрирано в рамките на кадровия и технически ресурс на съответните лечебни заведения.
Имате думата, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ние от Патриотичния фронт ще подкрепим направеното от вносителя предложение. Какви са нашите аргументи да подкрепим това предложение на вносителя? Аз чух всички гледни точки на преждеизказващите се колеги. Но не чух най-важните – поне според нас – аргументи.
Всъщност къде развиват дейността си така наречените ДКЦ-та? Ще се позова на информацията от тази книжка, за да бъда максимално точен. ДКЦ-тата развиват дейността си предимно в малките населени места и в малките общини. Всъщност направеното предложение облагодетелства наистина на първо място самите пациенти в тези малки населени места, където развиват тази дейност ДКЦ-тата и разширяването на възможността да извършват дейности и по чл. 11, ал. 1 от закона всъщност улеснява в крайна сметка пациента.
На второ място, мисля, че на всеки тук от колегите на комисията му е ясно, че все пак тази дейност се финансира според одобрения бюджет, който се гласува от цялото Народно събрание. Така че тук не може да става въпрос за някакъв преразход на средства. Напротив, дори има един предварителен контрол върху тези средства, но ние даваме възможност на българския пациент в малките населени места, а те по тази статистика, която е изложена тук, към този момент 1 953 000 души, които да получават и да имат право на достъп и най-важното – да спазим чл. 2 от закона, който казва, че всички лечебни заведения в края на краищата са равнопоставени. Защо ние трябва да ги разделяме и да караме пациента да пътува, за да може да получи тези здравни услуги в големите областни центрове?
Аз ще ви върна и на дебата по Закона за здравното осигуряване, когато тук много от колегите „скачаха“ за така наречените „чакащи листи“ и т.н., а всъщност днес, не подкрепяйки текста на вносителя, колеги, вие практически създавате такива „чакащи листи“ именно пред големите лечебни заведения в областните центрове.
Така че ние ще подкрепим направеното предложението от вносителя. Мисля, че то е разумно и е в полза на българския пациент.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Като реплика ще се опитам да Ви обясня, господин Байрактаров, че ние не отхвърляме текста на вносителя. Напротив, уточняваме го и го слагаме на систематично правилното му място. Правим нова разпоредба. Точно затова премахваме точно тук това предложение, защото смятам, че логичното му място е в следващия параграф, който сме предложили. Тук в никакъв случай не става въпрос за малки лечебни заведения. Искам да повторя, че тук става въпрос за лечебни заведения по чл. 5. Те не са в малките населени места. Но пациентите от малките населени места желаят да достигнат до тези лечебни заведения, имайки възможност да получат услуга и в извънболничната специализирана помощ, защото тези болници досега не са имали възможност да имат такива центрове.
Така че ние подкрепяме предложението на министъра, но намираме по-добрата правно-техническа форма за реализирането на това предложение.
Така че Ви моля да подкрепите и нашето предложение.
Имате право на дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз все пак ще Ви моля да се изказвате точно, защото аз в моето изказване нито веднъж не съм казал, че Вие отхвърляте и не подкрепяте предложението на вносителя. Нито веднъж не съм използвал понятието „малки лечебни заведения“, а използвах понятието „малки общини и малки населени места“. Това са две съвсем различни неща.
Така че нека да бъдем точни в изказванията си и в репликите си. Ако трябва, наистина систематично да бъде сменено мястото, ние ще го подкрепим. Нямаме нищо против на кое място ще бъде в закона, за нас е важно, че философията на предложението е правилна според нас.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания от народни представители?
Господин министър, искате ли думата, за да вземете отношение по тези предложения? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Първо, наистина да благодаря за подкрепата на господин Байрактаров. Наистина предложението от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители е редакционно. Вероятно правно-технически е на по-доброто място. Затова подкрепяме това предложение.
По същество, а не на предложението на доктор Дариткова, подкрепяме това, което и доктор Кърджалиев и доктор Адемов казват, като обаче държим изрично разпоредбата на чл. 19, ал. 4 да се отмени, тъй като на практика тя преповтаря разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от Закона за лечебните заведения или пък наистина не се намира на правилното систематично място в този нормативен акт.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други изказвания? А по предложението на доц. Кючуков?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Принципно предложението заслужава подкрепа. Считаме, че не е необходимо да се посочва в чл. 19, ал. 4, че при неспазване на изискванията – нали това е същността, доц. Кючуков – че при неспазване на изискванията на чл. 19, ал. 2 и 3, тоест, в съответствие с определени медицински стандарти, и наличие на медицински специалисти на основен трудов договор, изправна медицинска апаратура, 24-часово изпълнение на лечебна дейност – това са текстовете, визирани в предложението на народния представител доц. Кючуков, „лечебното заведение за болнична помощ няма право да сключва договор с Националната здравноосигурителна каса“. Това е предложението.
Това искане е регламентирано в чл. 30 от Закона за лечебните заведения и чл. 59 от Закона за здравното осигуряване. Така че, ако народните представители преценят, може да бъде повторено. Но така или иначе, то е регламентирано вече.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов, на Даниела Дариткова и група народни представители за отпадане на § 10, т. 2.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Георги Кючуков и и група народни представители за изменение на ал. 4.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 4, "против" - няма, "въздържали се" - 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Руслан Тошев.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували общо делегати: "за" - няма, "против" - няма, "въздържали се" - 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Емил Райнов и група народни представители по принцип, което може да бъде подкрепено и отразено на систематичното му място, тоест, в § 10а.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители за създаване на нов § 10а с направеното в момента редакционно предложение. Разглеждаме ги заедно, защото са свързани.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Сега се връщаме към текста на вносителя за § 10, който трябва да подкрепим по принцип всъщност, защото т. 1 остава.
Моля, гласувайте предложението на вносителя по принцип.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Т. 1 остава, а другата я преместваме.
Параграф 11.
По § 11 е постъпило предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов за отпадане.
Постъпило е предложение от народния представител Емил Райнов и група народни представители за редакция.
Постъпило е предложение от доц. Георги Кючуков и група народни представители, от Димитър Байрактаров и Христиан Митев за редакция, от Даниела Дариткова и група народни представители за редакция.
Имате думата за изказвания.
Имате думата, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! С направеното от мен и колегата Христиан Митев предложение всъщност ние правим предложение за създаване на нова ал. 3, с която да се даде възможност в болниците за активно лечение да могат да се предоставят комплексни медицински грижи за болни и за деца с увреждания и хронични заболявания, както и за създаване на нова ал. 5, която да придобие следната редакция:
„(5) Комплексните грижи за болни включват необходимите дейности по тяхното наблюдение и лечение, определени с наредба на Министерски съвет.“
Много от колегите са направили предложение понятието „комплексни“ да отпадне. Но аз искам да им припомня, че все пак в чл. 2 на закона вече са приели, че лечебните заведения извършват всички медицински услуги, които са изброени по-долу, а и самата политика и логика, около която се обединихме още при приемането на Закона за здравното осигуряване, беше именно най-после лечебните заведения да предоставят една такава комплексна услуга, ако не ме лъже паметта ми, господин министър. Нали така?
Така че аз се надявам тези наши предложения да срещнат подкрепа и от екипа на министъра, защото мисля, че са добри предложения.
Това е, което искам да ви кажа. Надявам се и колегите също да ги подкрепят.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Други изказвания?
Заповядайте, доц. Кючуков. След него – доктор Кърджалиев.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Моето предложение беше да отпаднат думите „комплексни“ и „комплексните“, не защото съм против комплексни услуги, а просто, защото няма дефиниция какво е това комплексни. Предложението ми е формално с оглед да предизвика създаването на едно определение какво е „комплексни“. Извинявайте за черния език, ама погребалните услуги влизат ли в комплексните услуги?
Така че смятам, че „комплексни“ може да остане, но трябва някъде, по някакъв начин да се създаде точна дефиниция на понятието „комплексни“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Доктор Кърджалиев, имате думата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа! Нашето предложение е т. 4 да отпадне и то е продиктувано от следните притеснения, следните аргументи.
Ние имаме нужда от по-рационална, по-прагматична интерпретация на дефиниция за комплексни грижи в условията на работа по метода на клиничните пътеки. Идеята за комплексни грижи, за една и съща нозологична единица е в хармония на този етап – според нас – със системата на клиничните пътеки. Когато са няколко болестите, те се обслужват по няколко клинични пътеки.
От тази гледна точка, базирайки се на това статукво, идеята на т. 4 е според нас безпредметна. Оставям настрана, както каза и доц. Кючуков, няма и точна дефиниция. Може и да е пожелателна, но не и в императивния аспект, който е заложен в този текст.
Това са причините, поради които предлагаме т. 4 да отпадне.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Доктор Райнов, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Нашето предложение е абсолютно същото – т. 4 да отпадне, като идеята е и т. 3 от предложението да отпадне, защото там също се проявява „комплексни медицински грижи“, без определение за „комплексност“. Много сложно става.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз по-точно имам уточняващ въпрос към вносителите.
Медико-козметичните услуги отпадат от тази част. Не мога да разбера какво се случва с тази дейност. Какво става с пластичните хирурзи? Изобщо какво става с тази дисциплина? Остава в болничната помощ или излиза извън болничната помощ?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания?
Господин Байрактаров, Вие се изказахте според мен. Няма как да Ви дам думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз не съм се изказал, а съм направил представяне на предложенията. Това са две различни неща.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ние сме на второ четене. Никак не са различни. Имате право веднъж да взимате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Добре, тогава правя реплика на господин Семир Абу Мелих.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви за разбирането и за спазването на правилника.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз само искам да обърна внимание на колегите, които искат да отпадне думата „комплексен“. Тогава бих ги попитал могат ли да ми отговорят например какво означава „комплексен онкологичен център“. Да ми отговорят колегите-медици. Мога да ви изчета тук още много такива най-различни комплексни медицински центрове. По какво се различават комплексните медицински услуги от тези примерно в комплексен онкологичен център. Просто ви го поставям на вниманието, колеги.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания?
Ще си позволя аз да мотивирам нашето предложение.
С нашето предложение аз и колегите ми искаме да дадем възможност, а не да бъде безалтернативна организацията на комплексните грижи и те да бъдат регламентирани от управителите на лечебните заведения, от лечебните заведения. В този случай смятаме, че се запазва идеята на Министерството на здравеопазването за комплексност на услугите. В същото време се дава възможност наистина лечебните заведения да имат възможност за избор при реализацията на тези комплексни услуги.
Затова моля наистина за подкрепа.
Доктор Адемов, имате думата. После ще дам думата на Министерството на здравеопазването, за да направи коментар по всички предложения.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам да продължа това, което каза преди малко доктор Кърджалиев за комплексната грижа в условия на клинични пътеки.
Изпълнението на клиничните пътеки следва един определен диагностично-лечебен алгоритъм, който е договорен с договорните партньори. Може би терминът „комплексни грижи“ е по-подходящ при диагностично-свързаните групи, а не в условия на клинични пътеки.
Що се отнася до това как например която и да е областна болница или която и да е извън определени болници като Правителствена болница, като „Св. Екатерина“, които могат да извършват трансплантация на сърце и поставянето на тези сърдечни помпи, каква комплексна услуга може да извърши примерно болницата във Варна, да кажем, или в Бургас или в Смолян, както каза доктор Дариткова. Тези болни там трябва да бъдат изпратени в съответното лечебно заведение.
Ако под „комплексност“ разбираме пътя на болния от съответното лечебно заведение до лечебното заведение, в което ще се дооформи лечението на този пациент, това е друга тема.
Що се отнася до определението на „комплексен онкологичен център“, то онкологичните центрове в България, комплексните центрове извършват профилактика, извършват диагностика, извършват хирургично лечение, извършват лъчетерапия, извършват химиотерапия. Това са комплексните услуги. Те завършват, окончателно оформят това лечение.
Комплексните онкологични центрове не са удачен пример за комплексно лечение, защото те го правят това и сега. В този смисъл обединението на комплексните онкологични центрове с многопрофилните болници за активно лечение според мен няма да реши проблема, а ще създаде нови проблеми, които вече в публичните дискусии достатъчно ясно обяснявам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
За изказване има думата доктор Добрев. Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Искам няколко думи да вмъкна по отношение на тази дискусия.
Първо, това, което мислех преди това да споделя с вас, го изказа и доктор Адемов. Като комплексност и то в диагностично-лечебния процес, ние можем да мислим за болнична помощ с въвеждане на диагностично-свързаните групи. Всички, които са се докосвали до болница и работят в болница, знаят, че механизмът на работа по клинични пътеки създава известни условия за едностранчивост, а не комплексност.
Колеги, искам да ви обърна внимание, че на място използваме термина „грижи“ и има голяма разлика между „комплексни грижи“ и „комплексен диагностично-лечебен процес“. Това са съвсем различни неща. Всеки болен, попаднал в лечебна структура, особено в болнична структура, той е задължен да получи комплексни грижи. Грижите не са идентични с диагностичен и лечебен процес. Грижите имат различен аспект и те са от рода на хигиенно-сестринско обслужване на пациента и е различно от диагностика и лечение. Нека да не бъркаме тези понятия.
Аз наистина съм уверен, че ние вървим към комплексно обслужване на пациенти в рамките на предстоящото усъвършенстване на нашата здравна система и минаване вероятно към диагностично-свързаните групи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Всички предложения бяха изложени. Време е да чуем становището на Министерството на здравеопазването конкретно по всички направени предложения.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз, предвид конкретното становище на министерството по отделните предложения на уважаемите народни представители, ще си позволя няколко по-общи думи.
Наистина не разбирам защо, когато има лечебно заведение, което се нарича „комплексен център за лечение“ на нещо, ние всички заедно, включително убеждавайки мен като министър, твърдяхте и продължавате да твърдите в хода на този закон, ще продължите да твърдите, че за това лечебно заведение е ясно какво се случва в него, всичко е регламентирано, всичко е точно и то трябва да остане такова, каквото е.
Тогава не възниква въпросът какво значи „комплексност“. Не възниква, доктор Райнов, нуждата от такава дефиниция, защото, ако няма такава дефиниция и ние не знаем какво е комплесност, тогава имаме всичките основания да се питаме защо сме допуснали лечебно заведение да се нарича по този начин.
Тоест, ако ще играем с думите, вероятно има много начини това да се случи. Но аз ви моля да не го правите.
Да кажа каква е идеята в случая и да разграничим общия дебат за комплексността, притесненията в един или друг във връзка със собствената му битност на лекар или работно място, или обвързано с житейска среда.
Тоест, нуждата от налагане на комплексен подход, особено при определени видове заболявания, тоест, като гаранция за това, че целият процес на лечение на човека е обхванат, е едно. Ние в момента не коментираме този текст обаче. Ние в момента коментираме текст, в който пише, че лечебните заведения могат да предоставят комплексни медицински услуги за болни с определени заболявания, за деца с увреждания и хронични заболявания.
За болни с определени заболявания означава следното. Например, говоря за не толкова рядко заболяване като муковисцидозата. Това е интердисциплинарно заболяване. Ако ние го приемем в белодробната болница, вероятно някаква част от неговото заболяване ще бъде лекувана или основния процес, свързан с белия дроб. Но тук всеки лекар знае, че това е една малка част от всичко, което върви заедно с това заболяване.
Тоест, подходът за такива интердисциплинарни заболявания е в големите лечебни заведения да има такива центрове на функционален принцип. Това особено пък касае децата с хронични заболявания и увреждания.
Министерството на здравеопазването лансира идеята и в момента се сключват договори с всяка една от областните болници за създаването на такива медико-социални центрове, които да гарантират тази комплексност на функционален принцип. Защото едно дете с хронично заболяване има много нужди, включително има нужда от изработването на персоналния му медико-социален план. Това имаме предвид с този текст.
Затова моля да не премахваме възможността през закон това нещо да се случи. Когато говорим за сериозна част от редките заболявания, например всичките таласемии, кръвни заболявания, целият световен подход е свързан с това определени центрове, които осигуряват общия комплексен подход както на диагностика, така и на всичко останало. Във Варна, доктор Кючуков, има такива примери. Те се концентрират на едно място, защото това е високоспециализирана, със сериозна апаратура и нужда наистина от комплексен подход към заболяването на този човек, която не е свързана само с лечението на количеството левкоцити или нещо в кръвта му. Това се има предвид с този текст и моля наистина да го разберете, в смисъл да го приемете като философия.
А разговорите за това какво е и как е комплексно, въпреки че ние наистина сме се опитали на две места да го кажем, в § 65 на предложенията по този закон, до който ще стигнем тази седмица, е записано, че комплексното лечение е едновременно осигуряване на всяка една отделна част от цялостния процес на лечение. За всяка една лечебна дейност това е различен алгоритъм. Не можем да запишем това нещо в закон. Едно е при муковисцидозата, друго е при – хайде да не изброяваме заболявания. Не може да искате това нещо да бъде разписано за всяко заболяване в закон. То произтича от промяна и на стандартите за лечение. Произтича от формиране на интердисциплинарни стандарти примерно за онкологични заболявания или за кардиологични заболявания, което е част от това, което вършим сега с Касата. Защото това наистина е подходът. Защото, доктор Адемов, извинявайте, е прав за това, че в КОЦ се извършват някакви неща. Ако те не са достатъчни, трябва да направим така, че те да бъдат достатъчни, а да не формализираме подхода – какво точно значи. Значи това, което медицинската наука изисква, за да може едно тежко заболяване, едно хронично заболяване да бъде обхванато на едно място на функционален принцип, още повече с предложенията на доктор Дариткова и допълненията, с които министерството е абсолютно съгласно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Само ще апелирам наистина да се придържаме конкретно по предложенията, защото вървим към финала на днешното заседание, за да може този параграф поне да гласуваме.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Извинявайте, госпожо председател. Конкретно по предложенията! Целта на предложението на вносителя относно предложенията на доктор Кърджалиев и Адемов е аргументиране на възможността болници за активно лечение да предоставят комплексни грижи за деца, болни с определени заболявания и лица с хронични увреждания, които се организират на функционален принцип от структурните звена на болницата, а пациентите да могат да получат необходимите за заболяването медицински грижи комплексно в рамките на едно лечебно заведение там, където е възможност.
Затова абсолютно подкрепяме промяната, предложена от доктор Дариткова – „могат“. Да, „могат“, там, където могат. Иначе, като не могат, не могат. Ние няма да ги караме.
Тук пише, че „болниците за активно лечение могат да предоставят комплексни медицински услуги…“ – така че не съм съгласен за императивността, доктор Адемов, но приемам това, което казвате.
Относно предложението на доктор Кючуков. Смисълът на направеното предложение е да се аргументира възможността за предоставяне на комплексни медицински грижи, което означава пациентите да могат да получат всичко това, което казах и спрямо доктор Кърджалиев и доктор Адемов.
Разбирам, какво казват господин Байрактаров и господин Митев. Аз затова си позволих това предисловие. С тези текстове ние целим, господин Байрактаров, наистина за конкретни заболявания, които наистина са доказани от медицинската наука като интердисциплинарни, да могат да бъдат формирани такива центрове. Той може да е един, може да бъде национален този център в определена профилна или специализирана болница. Но да е ясно, че това е мястото, където моето, вашето дете, което има такова заболяване, не дай, Боже, може да получи наистина това нещо и от това да следва неговият медико-диагностичен и социален план и да е ясно, а не, както е сега, майка му да се лута от един лекар на друг, на трети и т.н. тоест, да гарантираме на хората, че има такова място, поне едно за това заболяване в държавата. Това е целта.
Подкрепям предложението на доктор Дариткова.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Останалите предложения – не? Така ли да разбирам, господин министър? Моля Ви за повече конкретика, за да улесните народните представители при гласуването.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Предложението на доктор Емил Райнов и група народни представители е идентично с предложението на докторите Кърджалиев и Адемов и аргументите са същите. Говорим за предложенията на господин Байрактаров и на доктор Кючуков и последно казваме, че подкрепяме предложението, направено от народния представител доктор Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Няма възможност за реплики към министъра. Няма такава практика в правилника за реплики на министъра.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов за отпадане.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 6, "против" - няма, "въздържали се" - 12.
Предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов за § 11 не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емил Райнов и група народни представители.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 6, "против" - няма, "въздържали се" - 12.
Предложението на народния представител Емил Райнов и група народни представители не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кючуков и група народни представители.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 5, "против" - няма, "въздържали се" - 14.
Предложението на народния представител Георги Кючуков и група народни представители не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Байрактаров и Христиан Митев.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 2, "против" - няма, "въздържали се" - 16.
Предложението на народния представител Димитър Байрактаров и Христиан Митев не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 15, "против" - няма, "въздържали се" - 3.
Предложението на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители се приема.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 11.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" - 3, "въздържали се" - 4.
Предложението на вносителя за § 11 се подкрепя по принцип.
Заповядайте, доктор Райнов, за обяснение на отрицателен вот.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, господин министър, гласувах против § 11 заради прословутата т. 3. Вие твърдите, че ако в момента трябва да се разреши – аз изцяло подкрепям, но в момента забранено ли е това нещо? Категорично не е забранено. Така че да се записва категорично в законопроекта е напълно излишно.
Затова гласувах против.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Параграф 12.
По § 12 няма постъпили предложения.
Параграф 13.
По § 13 няма постъпили предложения.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 12 и § 13.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 12 и § 13 се приемат.
Постъпило е предложение от доц. Димитър Шишков и група народни представители за създаване на нови параграфи - § 13а и § 13б.
Имате думата, доц. Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Относно тези две мои предложения аз проведох няколко разговора и се оказа, че съм направил една малка грешка. Оказа се, че има такъв разрешителен режим, който и в този момент съществува в чл. 96 или чл. 94 – можете да ми помогнете – в който има такова разрешение, което се дава и в момента.
Аз исках да си уточня просто как това да изглежда в закона или поне да бъде уточнено какво точно искам да кажа тук. Ще го прочета бързо, за да ме разберете.
Фактически създаването на тези нови параграфи цели да определи правилата за приемането на така наречените „частни пациенти“ в публичните болници. Броят на такива пациенти досега е труднопроследим, което е предпоставка за корупция. Предлаганата разпоредба въвежда таван на броя на пациентите, приемани при избор на екип.
Разбирайки, че такова разрешение вече има, аз оттеглям това мое предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Много благодаря, доц. Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Извинявайте, само да чуя в кой член беше това.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Това е в чл. 95, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Благодаря Ви. Точно така.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви.
Преминаваме към § 14, по който няма постъпили предложения.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 14.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 14 се приема.
Параграф 15.
Ще дам възможност на министъра да ви обясни защо отпадат медико-козметичните услуги и с това ще приключим днешната дискусия.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Това не е някаква приумица. Има въведен стандарт, и мисля, че тази седмица трябва да излезе в „Държавен вестник“, по пластично-възстановителна хирургия, където самата гилдия счита, че трябва да се раздели с думата „козметични“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Надявам се, че това обяснение беше приемливо и това влиза в стандарта по хирургия.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание. Надявам се, че утре ще бъдем още по-конструктивни. До следващото извънредно заседание утре в зала „Запад“ от 15,30 ч.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)