Стенограма от заседание на комисията, 17.09.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 31




На 17.09.2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Проект на решение за приемане на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 502-03-15, внесен от Министерския съвет на 10.07.2015 г.
1. Проект на решение за приемане на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 502-03-14, внесен от Министерския съвет на 10.07.2015 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,30 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми доктор Комитов, уважаеми представители на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и уважаеми гости ! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Проект на решение за приемане на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 502-03-15, внесен от Министерския съвет на 10.07.2015 г.
2. Проект на решение за приемане на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 502-03-14, внесен от Министерския съвет на 10.07.2015 г.
Обявената точка трета, а именно:
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
отново отпада поради отсъствие на министъра на здравеопазването, за което се надявам, че ще ни поднесат извинение присъстващите заместник-министри.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред от две точки.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.

Пристъпваме към разглеждането на двата отчета. Предлагам представянето им и съответно дискусията да се проведат едновременно, защото смятам, че е абсолютно логично дейността да бъде обвързана с финансирането и обратно.
Давам думата на представител на Надзорния съвет или на управителя на Националната здравноосигурителна каса, както прецените.
Доктор Комитов, заповядайте. Имате думата.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще представя резюмета на годишния отчет за дейността, тъй като той се състои от 286 страници – не, че не мога да ги изчета бързо, аз говоря бързо, а пък отчетът за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е от 185 страници. Затова и там си позволихме да направим резюме.
В тази връзка започвам с резюмето за годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. Тя беше съсредоточена в изпълнението на Националния рамков договор за медицински дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Националния рамков договор за дентални дейности за 2014 г. между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз.
Разбира се, това беше съобразено с относимите нормативни актове на подзаконовата нормативна и вътрешно-административна база, на решенията и указанията на Надзорния съвет на Касата, както и разпорежданията на управителя на Националната здравноосигурителна каса.
В изпълнение на Националния рамков договор, що се касае до болнична медицинска помощ по отношение на дейността, сключените договори към 31 декември 2014 г. са били 18 774 или с 400 клинични пътеки повече спрямо 2013 г. От тях напълно прекратени са договорите с 8 лечебни заведения, а частично са прекратени договорите с лечебните заведения за 94 клинични пътеки към края на миналата година.
Броят на изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса, е 343, от които 336 са лечебни заведения за болнична медицинска помощ и лечебни заведения за СИМП, изпълняващи клинични пътеки. Също така има два хосписа и пет диализни центъра, 35 лечебни заведения са изпълнявали високоспециализирани медицински дейности.
Тук трябва да отбележим, че има увеличение на броя на извършените проверки спрямо 2013 г. със 100 процента. Това обаче не е обвързано много с ефективността от проверките, защото през януари -декември 2014 г. са проверени 87 714 клинични пътеки, а през 2014 г. те са с над 200 процента повече спрямо 2013 г. Само при 3 процента обаче от тези истории на заболяванията, които са проведени по клиничните пътеки, се установяват нарушения. Данните са за двете години относно процентния дял на историята на заболяването с нарушение и е съпоставим между двете години.
Кои са били основните видове нарушения през 2014 г. за болнична медицинска помощ? Това са: неспазване на индикациите за хоспитализация, неспазване на критериите на дехоспитализация, неспазване да диагностично-лечебния алгоритъм на клиничните пътеки, липсвали са декурзуси за част от дните на хоспитализацията на здравноосигурените лица, липсвали са разчети на извършеното изследване, в деня на извършване на изследването не са отбелязани. Има и неосигуряване на пациентите за непрекъснатост на болничната помощ и на грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват, за което през тази година немалко време се отдели. Друго нарушение е непредоставяне на медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената, включително има незавършени клинични пътеки поради неизвършена основна диагностична или съответно терапевтична процедура. Разбира се, има и нарушения, свързани с документиране входа на хоспитализацията.
Както се отбелязва, има нарушения в рехоспитализация по една и съща клинична пътека в рамките на 30 дни. Другото най-често срещано нарушение е, че лекарствената терапия не е била осигурявана от лечебните заведения.
Начислената имуществена санкция в системата на Касата за издадени наказателни постановления за този период – от 1 януари до 31 декември 2014 г. – е в размер на 1 805 849 лв. От тях са внесени 1 205 959 лв., което представлява 66,8 процента от начислените суми и увеличение на събираемостта със 7 процента спрямо предходната 2013 г.
Издадените наказателни постановления от проверки с участие на експерти от Дирекция „Болнична медицинска помощ“ към Централното управление на Касата са на стойност 697 000 лв., което представлява 39 процента от общо заложените санкции. Издадените наказателни постановления от самостоятелни проверки на контролните органи на Районните здравноосигурителни каси са в размер на 1 112 500 лв. Начислените суми, получени без правно основание по протоколи за неоснователно получени суми през 2014 г. са в размер на 3 977 000 лв., а начислените суми, получени без правно основание по писмени покани, издадени през същата 2014 г., са в размер на 2 205 000 лв.
Забелязва се тенденция към повтаряемост на нарушенията. Тези нарушения се констатират ежемесечно при извършване на проверки, но по различни клинични пътеки. Що се касае за извънболничната медицинска помощ през 2014 г., там сключените договори са 13 264 000 за извънболнична и дентална помощ. По тях изпълнители на ПИМП са 3 895 лечебни заведения, СИМП са 3 486 и има и центрове за психично здраве – 3, центрове за кожно-венерически заболявания – 3 и лечебни заведения, изпълняващи комплексно диспансерно наблюдение на психични заболявания – 6.
Сключени са също договори с изпълнители на дентална помощ, които са 5 857. От всички тези изброени договори в извънболничната медицинска помощ са прекратени 246 договори с изпълнители на тази помощ, включително и дентална. Осигуреността с общопрактикуващи лекари за 2014 г. средно за страната е 1 лекар на 1 643 здравноосигурени лица. Средният брой на отчетените профилактични прегледи за 2014 г. на лица от 0 до 1 година възлиза на 10,3 на едно здравноосигурено лице, докато за 2013 г. те са били 10,16.
По програмата „Детско здравеопазване“ при едно здравноосигурено лице от 1 до 2 години средният брой на тези профилактични прегледи е бил 3,8 за 2014 г. при 3,17 за 2013 г. Средният брой на отчетените профилактични прегледи на едно здравноосигурено лице при лица над 18 години за 2014 г. е 0,38 процента. Стойността на същия показател за 2013 г. е 0,37, приблизително едно и също.
Най-голям брой диспансеризирани здравноосигурени лица при общопрактикуващите лекари има при следните заболявания: болести на органите на кръвообръщението – 1 422 226, и болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата – 326 139 от тях са били диспансеризирани.
За периода от 01.01.2014 до 31.12.2014 г. се запазва тенденцията от същия период на 2013 г. при отчетените първични консултативни прегледи на едно здравноосигурено лице от лекарите-специалисти в лечебните заведения за СИМП средно за страната се отчитат 0,78 консултативни прегледи и се запазва на ниво под допустимото, което е 0,5.
През 2014 г. средно за страната на едно диспансеризирано здравноосигурено лице са извършени 1,48 вторични диспансерни прегледи в СИМП. За 2013 г. стойността на този показател е бил 1,54.
Средният брой прегледи на 10 000 здравносигурени лица за страна, извършени по повод медицинска експертиза на работоспособността през 2014 г. се е увеличил с 9 3,6 процента спрямо 2013 г. Леко увеличение има за физикалната рехабилитационна медицина. Ръстът е от 1,2 процента, а най-много здравноосигурени лица са потърсили медицинска помощ и съответно с най-висока обращаемост и през двете години са за високоспециализирани дейности – ехокардиография, електроенцефалография, доплерова сунография, електромиография и диагностично-терапевтична пункция на стави.
По отношение на медико-диагностичната дейност през 2014 г. са отчетени и заплатени общо 19 217 222 медико-диагностични изследвания в цялата страна, докато за 2013 г. са били малко повече – 19 509 000 изследвания.
Средно за страната през периода са отчетени 25 640 изследвания на 10 000 здравноосигурени лица. Показателят бележи снижение спрямо 2013 г. с малко или 1,17 процента.
През 2014 г. средно за страната са отчетени 1 603 високоспециализирани медикодиагностични изследвания на 10 000 здравноосигурени лица. През 2013 г. са отчетени 1 657. Тоест, има спад от 3,26 процента. Най-голяма обращаемост през двете години – 2013 и 2014 г. – се наблюдава при високоспециализираните медикодиагностични изследвания на хормони, които през 2014 г. отбелязват ръст с 0,54 процента, а пък изследвания на туморни маркери бележи спад от 8,60 процента средно за страната.
Тук трябва да отбележа също така, че отчетените през 2014 г. високоспециализирани изследвания за ядрено-магнитен резонанс са в 18 РЗОК. Средната стойност за страната на показателя мамография на двете млечни жлези бележи спад от 14,51 процента спрямо 2013 г. Ехографията на млечните жлези за 2014 г. е 10,97 на 10 000 при 6,45 за 2013 г., което представлява ръст от 1,7 пъти. По отношение на мъжете през 2014 г. от високоспециализираните медико-диагностични изследвания PSA средно за страната са отчетени по 275 броя или има снижение на този показател с 8,83 процента.
Денталната помощ е осигурена с лекари по дентална медицина, оказващи първична дентална помощ през 2014 г. с 1 лекар на 1 173 здравноосигурени лица. Спрямо предшестващата година това представлява ръст от 1,9 процента. През 2014 г. средно за страната са отчетени по 0,49 лечебни дейности в първичната извънболнична дентална помощ при 0,48 за предходната година.
През 2014 г. 79 процента от районните каси или в 22 районни каси има сключени договори за оказване на специализирана извънболнична дентална помощ. Делът на сключените договори с лекари по дентална медицина, оказващи хирургична дентална помощ, е 75 процента при 68 процента за 2013 г.
Осигуреността с лекар по дентална медицина, оказващ хирургична дентална помощ през 2014 г. е 1 лекар на 70 000 здравноосигурени лица при 73 670 за 2013 г.
По отношение на контрола за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. са извършени 17 801 медицински и финансови проверки на изпълнители на извънболнична медицинска и дентална помощ. За 2014 г. извършените проверки, отнесени към броя сключени договори с изпълнители на дентална помощ, са 124,8 процента средно за страната. От извършените проверки на изпълнителите на медицинска и дентална помощ при 9 262 случая са установени нарушения, а при 7 430 от проверките има неоснователно получени суми.
Тук ще отбележа, разбира се, малко от най-често срещаните нарушения, както отбелязах и в болничната помощ, а тук това са нарушения на договорените по вид и обеми медицински дейности и изследвания във връзка с диспансерното наблюдение на лицата над 18-годишна възраст. На второ място, това са нарушенията по отношение на договорените по вид и обем дентални дейности, на трето място са нарушенията на изискванията за извършен договорен обем дейности за извънболничната и денталната помощ по отношение на изискванията за извършване на обстоен преглед. На четвърто е посочване на неверни данни в отчетите и справките на лечебните заведения за дентална помощ, изискуеми по договор, в това число и отчитане на услуги, които не са извършени, които са 1 784.
Последното нарушение, което искам да спомена, е нарушение на установените изисквания за работа с медицинската документация, с изключение, разбира се, на случаите на явна фактическа грешка.
По отношение на съдебните производства. Към 31 декември на територията на районните каси са образувани или са приключили образувани през преходни години общо 458 съдебни производства, от които 278 по Закона за здравното осигуряване и Закона за административните нарушения и наказания. Разбира се, това включва съдебните производства пред районен и окръжен, съответно административен съд и 180 по АПК, които включват съдебни производства пред Административния съд и Върховния административен съд.
Съдебните производства относно наказателните постановления за налагане на санкции по двата закона, които споменах по-горе, са пред съответния районен съд – 177, като висящи са 37 дела, в полза на РЗОК са 78, в полза на изпълнителите – 58 и частично потвърждаване на решенията в полза на РЗОК – 4.
Към 31 декември 2014 г. материалният интерес по съдебните спорове е 828 хиляди лева, от които 775 хиляди или 93,6 процента от общата сума засягат оспорените неоснователно получени суми и 52 925 са пък оспорените наказателни постановления за налагане съответно на нови санкции.
От направения анализ на разходите за лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за 2014 г. се показва тенденция на непрекъснато нарастване. Продължава очерталата се през годините тенденция към увеличаване на относителния дял на обръщащите се към системата здравноосигурени лица с регистрирани по няколко хронични заболявания и ползващи предимно напълно или на висок процент заплащани лекарства.
Анализът на данните през периода показва разход на различните видове заболявания, съответно нарастване, като най-много са редките и онкологичните заболявания, които бележат непрекъснат ръст.
През 2014 г. 13 притежатели на разрешения за употреба са се възползвали от възможността да договарят отстъпки за лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от касата. В края на годината договорите за отстъпки от стойността, заплащана от НЗОК е за 24 лекарствени продукта само. Общата стойност на икономията на публични средства е 2 431 000 лв. Малкият брой договорени отстъпки от стойността на лекарствените продукти при действащата нормативна уредба е по реда на задължителния характер на договарянето. Договарянето е поставено в зависимост и единствено от волята на притежателите на разрешение за употреба. Както знаете, тази година това върви към промяна.
В рамките на нормативно-установените си правомощия Националната здравноосигурителна каса през 2014 г. е изготвила критерии за предписване и отпускане на скъпоструващи лечения чрез изискванията за лечение в извънболничната помощ. Одобрено е лечението на 24 400 пациента. Утвърдените правила и указания за провеждане на контрола е довело до налагане на санкции в размер на около 600 000 лв. Въведени са нови информационни модули за целите на контрола по предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни в извънболничната и болнична медицинска помощ.
Увеличението на разходите за лекарства, медицински изделия и диетични храни отразява реално съществуващите процеси в България. Демографските промени като увеличаване продължителността на живота обуславят нарастването на броя пациенти с едно и повече заболявания. Увеличава се търсенето на лекарствена терапия, което води до ръст на разходите за лекарства, заплащани от касата.
Видна е тенденцията на увеличение на здравноосигурените лица, обърнали се към системата във възрастовия диапазон над 65-годишна възраст, което се дължи на процесите на застаряване на населението в България.
Ще спомена и правилата за координация на системата за социална сигурност, като дейностите при гарантиране ползването на обезщетение в натура в трансгранични ситуации през 2014 г. отбелязва значително увеличение като обем спрямо същата дейност през предходните години от членството на България в Европейския съюз, което се дължи на трайна тенденция за увеличаване на свободната миграция на гражданите на територията на Европейския съюз с цел търсене на работа, за обучение, за провеждане на планово лечение в държави от Европейския съюз и с цел туризъм или командировка. Това е резултат от реализацията на правото на свободно придвижване на работна сила и хора в рамките на Европейския съюз и е свързано с обработването от страна на Касата на огромно количество документи и заявления за издаване на относимите към целта на пребиваването или престоя в Европейския съюз европейски формуляри.
Миграцията на работна сила се осъществява основно в посока от България към държави, членки на Европейския съюз, тъй като социално-икономическата среда принуждава българските граждани да търсят средства за по-добър живот и реализация извън пределите на страната и да започнат работа, осигурявана в Европа, като напускат българската осигурителна система през 2014 г.
Планирането, управлението и изпълнението на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. са били осъществявани в съответствие с въведените изисквания и динамиката на процесите. Подготовката, обявяването и провеждането на процедурите за предлагане на обществени поръчки са били осъществявани законосъобразно и в регламентирани срокове.
Националната здравноосигурителна каса е поела ангажимент за повече прозрачност в своята дейност и това ще продължи в тази посока. Знаете, че немалко беше направено и през 2015 г. от март месец до сега.
Националната здравноосигурителна каса, разбира се, е била и във фокуса на вниманието на всички медии през цялата 2014 г. За своите материали журналистите са използвали справки по различни теми, предоставени им от Пресцентъра на институцията. Те, журналистите, са имали възможност да зададат своите въпроси към членовете и председателя на Надзорния съвет на Касата, както и към управителя на Националната здравноосигурителна каса след всяко заседание на Надзорния съвет и институцията.
На „горещия телефон“ 0800 14 800 за 2014 г. са направени 19 295 консултации, а на стационарните допълнително още 8 820, като са изготвени 71 отговора на писмени запитвания и жалби.
На интернет-страницата на Касата в рубрика „Онлайн-консултации“ са зададени 4 940 въпроса от договорни партньори и от граждани, като от тях 4 405 са публикувани отговори.
Извинявайте, госпожо председател, дали да продължа с резюмето за Отчета на дейността за бюджета или тук ще има дискусии…?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Категорично, да. Аз заявих, че обсъждането ще тече и по двете точки едновременно, само гласуването ще бъде поотделно.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря.
Така че сега ще резюмирам и отчета за изпълнението на бюджета на Касата към 31 декември 2014 г.
Изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. по направления е както следва.
Общият размер на получените в касата приходи – трансфери – към 31.12.2014 г. възлиза на 3 171 500 000 лв. В тази връзка изпълнението на приходи от трансфери всичко представлява 100,8 процента от заложените в годишния план за 2014 г. средства.
Що касае разходите и трансферите към същата тази дата – 31.12.2014 г. – те са били в размер на 3 240 245 000 лв., което представлява 99,8 процента от заложените в годишния план за 2014 г. средства.
В резултат на отчетените към 31.12.2014 г. разходи и трансфери – всичко в общ размер на 3 240 245 000 лв. спрямо отчетените приходи и трансфери всичко в общ размер на 3 171 486 000 лв. се формира отрицателно бюджетно салдо за годината в размер на 68 759 000 лв. при заложено в Закона за бюджета на касата за 2014 г. отрицателно бюджетно салдо в размер на 100 000 000 лв.
Споменатият ръст на разходите за здравноосигурителните плащания през 2014 г. спрямо 2013 г. основно се дължи на шест елемента, а това са: изплащане през месец януари 2014 г. на неразплатена дейност за месеците октомври и ноември на 2013 г. в размер на 66 млн. лв.; на второ място, заплащане на 20 млн. лв. по искове от други държави по реда на регламентите за координация на системите за социална сигурност; на трето място, заплащане на дейността за периода декември 2013 г. – ноември 2014 г., чиято стойност надвишава утвърдените стойности по договорите с изпълнителите на медицинска помощ, така познатата и добила гражданственост лимитна дейност; на следващо място, разширяването на позитивния лекарствен списък с нови продукти, влязло в сила в края на 2013 г. и началото на 2014 г.; на предпоследно място, продължаващата тенденция на увеличаване на броя на болните, употребяващи лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение, напълно или частично заплащани от касата, както и нарастване на относителния дял на здравноосигурените лица, регистрирани по няколко хронични заболявания и ползващи предимно напълно или във висок процент заплащани лекарства.
На последно място ще спомена продължаващата тенденция на нарастване на отчитаните от изпълнителите обеми и дейности по всички видове дейности от основния пакет, гарантиран с бюджета на Националната здравноосигурителна каса съгласно чл. 45 от Закона за здравното осигуряване.
По направления изпълнението на бюджета на Касата за 2014 г. е както следва:
- По отношение на приходи и трансфери всичко – 3 048 млн. лв.
- Общият размер на получените в касата приходи и трансфери към 31 декември 2014 г. обаче възлиза на 3 171 млн. лв., което представлява, както вече казах и преди малко, 100,8 процента спрямо заложените в годишния план за 2014 г. В сравнение със същия период за 2013 г. отчита ръст с 397 млн. лв.
- Размерът на приходите към 31 декември 2014 г. е 3 142 млн. лв., което представлява изпълнение от 100,7 процента спрямо заложените в годишния план за 2014 г.
- Здравноосигурителните приходи са в размер на 3 128 153 000 лв.
- Здравноосигурителните вноски са в размер на 1 927 893 000 лв., което представлява преизпълнение с 1,2 процента спрямо заложените в годишния план за 2014 г.
През годината на основание § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 2014 г. на Националната здравноосигурителна каса Надзорният съвет на Касата е разпределил 86 млн. лв. от преизпълнението на здравноосигурителните вноски за здравноосигурителни плащания. В сравнение със същия период за 2013 г. се отчита ръст със 124 млн. лв. За същия този период от януари 2014 г. до 31 декември 2014 г. са получени трансфери за здравно осигуряване в размер на 975 млн. лв., което представлява 100 процента от заложените в бюджета на Касата.
Размерът на приходите от собственост с 9 млн. лв., което представлява изпълнение от 45,3 процента спрямо заложените в плана за бюджета.
По отношение на разходите и трансферите всичко на Националната здравноосигурителна каса към 31 декември 2014 г. съгласно Закона за бюджета са били 2 823 млн. лв. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса от август месец 2014 г. знаете се увеличи с 225 млн. лв. Имаше още едно увеличение със 100 млн. лв., но вече от 28 ноември 2014 г. Така че планираните разходи и трансфери всичко по бюджета на Националната здравноосигурителна каса са били в размер през 2014 г. не, както в началото – 2 823 000 лв., а 3 148 000 000 лв.
През годината на основание § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 2014 г. Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса разпредели още 86 млн. лв. Тук става въпрос за преизпълненията от Националната агенция по приходите при събирането на здравноосигурителните вноски.
По направления изпълнението на показателите за разходи и трансфери е както следва:
- За административни разходи – приетите в Закона за бюджета са в размер на 47 600 000 лв. в това число, разбира се, разходи за персонал – 34 млн. лв. и издръжка – 13 млн. лв.
- На основание на § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета с решение на Надзорния съвет средствата са били намалени с 4 млн. лв. за сметка на увеличение на здровноосигурителните плащания.
Към 31 декември от тези 47 642 000 лв. са изплатени 39 434 000 лв. Така че от заложените в годишния план за 2014 г. средства 1,1 процент са отчетените разходи и трансфери, а за сравнение средствата за извършените към 31 декември 2013 г. административни разходи са били 1,3 процента. Тоест, имаме намаляване на стойността на издръжката за административните разходи.
По отношение на здравноосигурителните плащания приетите със Закона за бюджета в началото здравноосигурителни плащания са били в размер на 2 472 млн. лв. С измененията, за които споменах – "Държавен вестник" № 67 - съответно август и ноември миналата година те нарастват от 2 400 млн. лв. на 2 797 млн. лв.
След извършените промени с решение на Надзорния съвет годишният план вече е в размер на 3 172 114 000 лв.
По видове здравноосигурителни плащания изпълнението е както следва: за ПИМП при приетите с бюджета 176 млн. лв. са били увеличени с 1,5 млн. лв. и съответно стават 178 млн. лв. Към 31 декември за ПИМП са изплатени 178 384 00 лв. от тези 178 745 000 лв.
По отношение на СИМП приетите със Закона за бюджета разходи са в размер на 181 000 лв. Били са увеличени с 12 500 000 лв. и по § 8, за който вече говорих, средствата са нараснали от 181 млн. лв. на 197 800 000 лв., в това число 10 000 лв. трансфер за ведомствените болници, за които ви е ясно.
Към 31 декември от тези 197 817 000 лв. са изплатени 197 684 000 лв. или 99,9 процента от заложените в годишния план средства. Спрямо извършените към 31 декември 2013 г. плащания за СИМП се отчита ръст с 6,9 процента.
Здравноосигурителните плащания за дентална помощ са приети с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. разходите са били в размер на 120 млн. лв., като от тях са изплатени 114 млн. лв.
По отношение на медикодиагностичната дейност разходите са били планирани в размер на 71 500 000 лв., като са изплатени 69 800 000 лв.
Здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти за домашно лечение, приетите с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. разходи са били в размер на 527 млн. лв. Средствата са били увеличени с 25 млн. лв. със законите за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Имайки предвид решенията на Надзорния съвет на касата, средствата са били увеличени с още 56 700 000 лв. от резерва и с още 10 600 000 лв. от преизпълнението на здравноосигурителните приходи или в резултат на тези промени годишният план от 527 млн. лв. се е увеличил на 629 205 000 лв. От тези 629 205 000 лв. към 31 декември са изплатени 629 170 000 лв. Спрямо извършените към 31 декември 2013 г. имаме ръст на разходите с 14,2 процента.
На какво се дължи този ръст? Дължи се на увеличаване на относителния дял на обръщащите се към системата здравноосигурени лица, регистрирани с по няколко хронични заболявания и ползващи предимно напълно или във висок процент доплащания за лекарства. Дължи се и на заплащането на нови международни непатентни наименования – Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък – на шестмесечен период. Добавянето на нови нозологични единици за съответния лекарствен продукт пак от същото приложение – на 1-во и 15-то число всеки месец.
Що се касае за здравноосигурителните плащания за медицински изделия, приетите с бюджета на Касата разходи са били в размер на 82 млн. лв. С измененията на Закона за бюджета през 2014 г. са се увеличили с 10 млн. лв. или са били увеличени средствата на 96 864 000 лв. Здравноосигурителните плащания за медицинските изделия, прилагани в болнична медицинска помощ са били в размер на 64 млн. лв. Със Закона за изменение и допълнение на бюджета на Касата за 2014 г. са увеличени с още 10 млн. лв. С решение на Надзорния съвет средствата са били увеличени с още 3 863 000 лв. от резерва или от 64 млн. лв. те са се увеличили на 81 500 000 лв. От тези 81 500 000 лв. към 31 декември са изплатени 81 497 000 лв. или 100 процента от годишния план. Тук също има ръст, който е в размер на 14,4 процента и който се дължи на увеличения обем на вложените медицински изделия поради увеличения обем на отчитаните случаи по клинични пътеки, при които са приложени, разбира се, медицински изделия.
Здравноосигурителните плащания за лекарствена терапия при злокачествени заболявания като разходи са приети със Закона за бюджета 145 млн. лв. С двукратните изменения на Закона за бюджета тези средства са увеличени с 25 млн. лв. един път и с второто изменение – още 15 млн. лв.
С решение на Надзорния съвет те са увеличени с още 8 млн. лв. от резерва, включително за непредвидени неотложни разходи и със 17 млн. лв. от средствата на други здравноосигурителни плащания. Всъщност те възлизат с тези вътрешнокомпенсирани промени в резултат на тези промени и годишният план се е увеличил в размер на 220 млн. лв., дори 220 775 000 лв., макар че за тази година бяха заложени 175 млн. лв.
Към 31 декември са изплатени 220 702 000 лв. Спрямо извършените към 31 декември 2013 г. плащания се отчита ръст с 58 652 000 лв. или с 36,2 процента.
Високият разход на средства се дължи на промените в Наредба № 40, които водят до заплащане от страна на касата отделно от цената на определени клинични пътеки и клинични процедури стойността на противотуморните лекарствени продукти, съответно парентерални и перорални, стойността на ерито- тромбо и грамоцитните колоностимулиращи фактори и имуносупресивната терапия, клиничната терапия, както и стойността на опиуидните алналгетици, приложими при онкологични заболявания.
На второ място, това е включването ежемесечно на нови международни непатентни наименования и на нови показания на съдържащи се в него лекарствени продукти от Приложение № 2 на Позитивния лекарствен списък, които водят до отчитането на високия ръст на разходите за лекарствена терапия при злокачествените заболявания.
За болничната медицинска помощ приетите със Закона за бюджета на Касата за 2014 г. разходи са в размер на 1 017 000 000 лв. С цитираните вече няколкократно промени в Закона за бюджета и с решението на Надзорния съвет средствата са се увеличили с 336 млн. лв., както следва:
- С 55 млн. лв. от резерва на касата;
- Със 155 млн. лв. за втори път от резерва на касата;
- С още 190 млн. лв.
- С 51 млн. лв. средства за други здравноосигурителни плащания и със 74 618 000 лв. от преизпълнението на здравноосигурителните приходи.
В резултат на тези промени годишният план от 1 017 000 000 лв. е станал 1 603 000 000 лв. Към 31 декември 2014 г. от този 1 603 310 000 лв. са изплатени 1 603 197 000 лв., които представляват 100 процента от заложените в годишния план средства.
Спрямо извършените за 2013 г. плащания имаме ръст с 225 526 000 лв. или с 16,4 процента увеличение.
Данните от отчитаната в ежедневния електронен отчет на изпълнителите на дейност показва постоянен ръст на обема дейност в доболничната медицинска помощ, както и на средната цена на една отчетена дейност. При запазване на едни и същи клинични пътеки през 2013 г. и 2014 г. отчетеният брой случаи през 2014 г. е нараснал с 4 процента спрямо тези през 2013 г. при средна цена на отчетените през 2014 г. случаи, по-висока с 3 процента спрямо тази през 2013 г.
При клиничните процедури и процедури – без процедурите по асистирана репродукция – отчетеният брой процедури през 2014 г. е нараснал с 4,5 процента спрямо 2013 г., при средна цена на отчетените през 2014 г. случаи по-висока с 8 процента спрямо тази през 2013 г.
Другите здравноосигурителни плащания са били в размер на 58 млн. лв. Увеличени са с още 3 550 024 лв. и са достигнали размер на 61 524 000 лв.
Плащанията от трансфери от Министерството на здравеопазването - всъщност това е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 2014 г., съгласно който трансферите за финансиране на разходи над размера на средствата по чл. 1, ал. 1, ред пети, се извършват, без да нарушават баланса по бюджета на касата. С решение на Надзорния съвет на Касата обаче те бяха увеличени с отчетените към 31 декември плащания в размер на 11 164 000 лв. В резултат на увеличението годишният план е в размер на 24 564 000 лв. От тези 24 564 000 лв. в края на 2014 г. са изплатени 24 564 000 лв. или точно 100 процента от заложените в годишния план.
Разходите за придобиване на нефинансови активи в Закона за бюджета за 2014 г. са били предвидени в размер на 7 млн. лв. С решение на Надзорния съвет на Касата обаче средствата са били намалени с 5 102 000 лв. и съответно годишният план е намалял от 7 млн. лв. на 1 898 000 лв. Към 31 декември 2014 г. всъщност са изплатени точно тези пари – 1 898 000 лв. или 98,9 процента от заложените в годишния план средства.
Какво става с резерва, включително за непредвидени неотложни разходи? Приетият със Закона за бюджета на Касата резерв е бил в размер на 279 516 000 лв. – знаете, това е 10 процента – и с решение на Надзорния съвет на Касата са разпределени за здравноосигурителни плащания, както следва:
- С 66 903 000 лв. са увеличени бюджетните средства за здравноосигурителни плащания за заплащане на лечебните заведения за болнична медицинска помощ, неплатената отчетена дейност за месец октомври и месец ноември – това, което споменах още в началото.
- Със 155 700 000 лв. са увеличени бюджетните средства за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ за осигуряване на средствата, заложени – знаете, че има договор за обеми и цени на медицинските дейности и, за да бъдат осигурени, са изразходвани 155 млн. лв.
- Със 190 000 000 лв. са увеличени бюджетните средства за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ, за асистирана репродукция, извършена до 31 декември 2013 г. съгласно § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
- С 56 700 000 лв. са увеличени бюджетните средства за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти за домашно лечение, диетични храни и за специални медицински цели.
Съгласно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., с което завършвам, бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. е приет с балансирано бюджетно салдо. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Касата е утвърдено отрицателно бюджетно салдо в размер на 100 млн. лв. В резултат на отчетените към 31 декември 2014 г. разходи и трансфери всичко в общ размер 3 240 000 000 лв. спрямо отчетените приходи и трансфери всичко в общ размер на 3 171 000 000 лв. отрицателното бюджетно салдо към 31 декември е в размер на 68 759 000 лв.
Очакваме въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми доктор Комитов.
Дали някой от представителите на Надзорния съвет иска да допринесе нещо към изчерпателността на информацията, защото все пак доктор Комитов е управител от тази година, а става въпрос за периода 2014 г.? Може би Министерството на здравеопазването? Не виждам. Явно беше достатъчно изчерпателно представен отчетът.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГРИГОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ако трябва да си пишем оценка като членове на Надзорния съвет за това, което е свършил, оценката е твърдо „2“. Кое ме кара да правя този извод? Разбира се, много други фактори са ни помагали да стигнем до тази оценка и аз ще кажа някои от тях.
Кое ме кара да сложа тази оценка? Първо, ресурсът, който ни е предоставен, е използван крайно неефективно. Няма промени в здравните показатели, които характеризират статуса на населението.
Второ, крайно неефективна – думата „крайно“ не я използвам като литература – е структурата на средствата, които са предоставени – на всеки лев – 0,22 лв. са за извънболнична помощ. Тоест, ние лекуваме с лекарства и с болнична помощ – най-скъпата част.
Ръстове, които нито една развита икономика не може да си позволи да поеме – 14 процента на болничната, да не говоря за онкологията и за лекарствата какви са. Тези ръстове нито една развита икономика не може да поеме. Не е нормално да има ръст от 14 процента на болничната помощ. Не е нормално да има такива ръстове на преминалите болни. Примерно, в някои градове 52 процента от населението е минало през болниците и е ползвало болнична помощ.
Неоптимизирана здравна структура – повече от 100 болници са открити в този период, без да има на много места основание за това.
И като заключение, ако имаме оправдание ние като членове на Надзорния съвет, е липсата на всякакъв контрол. Контролът е регистрационен. Нароиха се много специализанти не за нещо друго, а да пишат кристално ясни показания по клиничните пътеки. Почти не се бърка. Всичко е съвършено. Или, ако се прави нещо, ефектът е нулев.
Аз правих една проста сметка. От средствата, които се дават за контрол, за командировъчните, за заплатите, възвращаемостта на всеки лев, който се дава за тях, е по-малко от 0,10 лв.
Така че по същество няма контрол, ако мога така да се изразя.
Това е оценката, която аз като член на Надзорния съвет си поставям. Причините кои са? Според мен причините са три. Първата е, че системата не се управлява. Тя е на автопилот. Няма друг бизнес в България, в който, като откриеш нещо, да ти е гарантирано плащането години напред. Откриваш болница, веднага, а за някои болници и предварително, са отделени средства.
Второ. Нормативната уредба или законотворчеството ни не помогна на Националната здравноосигурителна каса да си изпълнява задълженията. Напротив. Първо, бюджетът, който се прие, не беше бюджетът, предложен от Надзорния съвет, а беше бюджет, който се промени в някои кабинети. На следващо място, нашите безбройни разговори, които имахме за повишаване на ефекта на контрола, останаха безрезултатни. Не беше взето нищо предвид.
Трето, въпреки че всички виждахме, че необосновано и стихийно се създават болници, никой не си мръдна пръста да ограничи този процес. Напротив, до последния ден от годините се даваха разрешения за откриване на нови болници.
А иначе, считам, че всичко, което се прочете от доктор Комитов, е вярно, защото това е фактология. Тук няма творчество, има фактология.
Поставям тези въпроси неслучайно, защото ние в Надзорния съвет започнахме разговора за бюджет 2016 г. Доктор Комитов ще каже, ние горе-долу се обединихме около приходната част на бюджета. Но към вас се обръщам, уважаеми дами и господа народни представители, това ли ще бъде отново copy-paste на бюджета от 2015 за 2016 г.?!? Отново вие ли ще предложите да се гласуват цифри, които не се изпълняват? Примерно, планира се едно за болнична помощ, а в края на годината – друго нещо. За лекарства? Това ли ще се предложи отново? Отново ли ние ще предвидим така наречения исторически принцип и ще възпроизвеждаме неефективната система? Защото от това, което ни се предложи и ние като Надзорен съвет го отхвърлихме категорично, ние не искаме поне бюджет 2016 г. да възпроизвежда неефективната система от 2015 г.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Какво предлагате?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля ви да се изслушваме и да не влизаме в диалог.
ГРИГОР ДИМИТРОВ: Днес гледаме отчета. Ако ни поканите да дадем предложения – с удоволствие. Но ние гледаме отчета за 2014 г. Затова не искам да нарушавам дневния ред.
Това е, което имах да кажа.
Благодаря ви за търпението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми колеги, има ли желания за изказвания от народни представители или да чуем съсловните организации? Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само не разбрах как се казваше ….
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Григор Димитров, представител на Българската стопанска камара, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ще може ли да се върне господин Димитров?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Той е отзад и Ви слуша.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин Димитров, аз съжалявам, че съм с гръб към Вас. Да, гледаме бюджет 2014 г. – изпълнение на дейността за 2014 г. през септември месец 2015 г. Аз, предполагам и колегите, не можем да имаме никакви критики нито към доктор Комитов, нито към Надзорния съвет. Към Надзорния съвет – да. Тук не приемам това, че към надзора не мога да имам критики.
Само че Вие тук отправихте няколко реплики към народните представители – това ли ще бъде Copy-Paste от бюджета за 2016 г.? Само че аз искам няколко нещица да Ви кажа за Copy-Paste, защото много хубаво приказвате, но аз чакам още от месец юли отчета на Надзорния съвет, който лично председателя е поел публичен ангажимент с натурални показатели и още не мога да го дочакам. Сега сме септември. През месец юли съм го поискал на заседание на Комисията по здравеопазването и не знам, но като че ли няма и да го получа. Нали разбирате, че един отчет освен голи числа, трябва да има и натурални показатели. Това, едно.
Второ, да ми обясните този Надзорен съвет случайно да знае, че имате 720 експерта по анализи към тази институция – Националната здравноосигурителна каса – която освен че прави отчетите Copy-Paste, защото това съм го казвал много преди Вие да се сетите и тук да откриете топлата вода, мога да ви цитирам цели изречения по памет как се преписват едно към едно и да Ви цитирам едни зависимости на увеличаване на разходи за болнична и извънболнична помощ. Много ми е интересно, защото още не ми е дал отговор този Надзорен съвет. Защото, ако трябва да си кажа мнението, аз този паразитен орган изобщо не исках да съществува, защото няма място такъв орган. Но това е друга тема.
Така че, когато се изказвате и така поглеждате към народните представители и коментирате, все пак се съобразявайте, че има хора, които имаме и глави, и мислим малко повечко.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
ГРИГОР ДИМИТРОВ: Искам думата, защото лично бях цитиран. Лично съм засегнат. Отправят към мен персонална критика, без да има основание за това. Ние имаме ръководство и председател….
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Така е. Аз Ви благодаря наистина за разбирането и моля Ви наистина да бъдем максимално толерантни и абсолютно коректни. Надявам се, че такъв ще бъде духът и на следващите изказвания.
Да чуем съсловните организации, за да смекчим малко напрежението. Съсловните организации искат ли да вземат отношение по отчетите.
Доктор Грозев, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Прав е доктор Шарков. Аз в 2014 г. не съм бил в централното ръководство на Българския лекарски съюз. Не коментирам, разбира се, цифрите и тяхната автентичност.
На мен ми се искаше обаче тук към тези цифри да има и някакъв анализ, за да могат народните представители да бъдат наясно с картинката – дали действително тези пари са достатъчни за нивото на здравеопазването и за качеството на медицинската услуга в България като цяло, сравнима с тази в европейските или световни процеси на здравеопазване, течащи в тези страни.
Знаете, че Европа и светът работят с гаутлайни, знаете, че Европа и светът работят с установени медицински стандарти, които гарантират качество. Засега на този етап има известна тенденция към промяна на тази ситуация.
Но кое ми направи лично впечатление на мен? Ако има някакъв Copy-Paste относно бюджета на Националната здравноосигурителна каса, аз не съм икономист, нито финансист, за да бъда толкова компетентен и в никакъв случай не се смятам за някакъв кой знае какъв фактор в това отношение, но мога да кажа, че има Copy-Paste в поведението на Надзорния съвет и оттам насетне – чрез него на управителя на Националната здравноосигурителна каса относно плащането на дейността от предна година в следваща с бюджета за следващата година, което в крайна сметка формира дефицит в края на годината, която отчитаме.
В 2015 г. ситуацията е същата в сравнение с 2014 г. Ако действително народните представители вече решават нещо, което е важно и значимо, в което изобщо не се съмнявам, то не би трябвало да бъде допускано в 2016 г. Да не става това, което се е случило между 2014 и 2015 г. Оставете бюджетът на 2016 г. в номинал, достоен за българските граждани като ниво на здравеопазване и оттам насетне аз ви гарантирам, че българските лекари с техните способности, а тук има немалко представители от съсловието, които знаят какво представляват, знаят тяхното ниво на подготовка – и неврохирурзи, и реаниматори, и педиатри, и всякакви други – и аз мисля, че самите те биха могли да гарантират и качество на услугата. Но оставете достатъчно средства и да не говорим за преразходване в болнична помощ и изцяло като обем средства за здравеопазване, защото ние де факто нямаме базата, на която да стъпим, за да кажем, че преразходваме или те са недостатъчни по простата причина, че нямаме остойностяване.
Ако някой тук ми каже защо и дали толкова струва дадена медицинска дейност, наречена тя клинична пътека или процедури в извънболничната помощ и на базата на това остойностяване ние преразходваме средства, аз съм готов да напусна мястото на председател на Българския лекарски съюз и да дойде един по-кадърен човек. Спор нямам за това нещо. Само че нито един от тук присъстващите не може да ми каже колко струва дейността, колко струва – ако можем да говорим за медикаменти и консумативи – да, но никъде няма стойност на труд.
Затова аз мисля, че не можем да говорим за преразходване на средства и за постоянно наливане на огромни капитали, които, виждате ли, не довеждат до ефективност. При 2 милиона хоспитализации с не особено голяма смъртност в сравнение със западна Европа, като, разбира се, в никакъв случай не избягваме и факта за качество на живот в онези страни и за стандарт на жизненост.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Грозев.
Нека да чуем Българския фармацевтичен съюз и после ще дам думата на народните представители.
Заповядайте, проф. Гетов.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господа заместник-министри, господин управител на Националната здравноосигурителна каса! Аз няма да коментирам ефективността и рационалността на лекарственото предписване и употреба, защото това е тема на друг форум.
Но ще се спра на тези цифри, които ни бяха представени и, които, разбира се, представляват платеното от Националната здравноосигурителна каса по отношение на лекарствената терапия.
Ще направя следните няколко основни извода.
Първо, бюджетът за лекарства е увеличен чрез актуализации и прехвърляне от резерва от 520 млн. лв. на 629 млн. лв., от които 104 млн. лв. са за ДДС. Тоест, един път гражданите са платили здравна осигуровка и след това с тази здравна осигуровка е платено ДДС.
Ако лекарствата, плащани от Националната здравноосигурителна каса нямаха ДДС, нямаше да се наложи никаква актуализация на бюджета на касата в частта „лекарствени продукти за домашно лечение“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз наистина моля да се изслушваме, особено членовете на Комисията по здравеопазването да не отвличат вниманието на съсловните организации, защото наистина е трудно да се чуваме.
ИЛКО ГЕТОВ: Господин Байрактаров е икономист и предполагам, че без да слуша, е разбрал моето послание за ДДС на лекарствата.
Другото, което искам да кажа, е, че на базата на отчета на Националната здравноосигурителна каса през българските аптеки в рамките на 2014 г. са изпълнени 17,5 милиона рецепти, което прави 1,5 млн. граждани ежемесечно са се обърнали към системата и са получили лекарствено предписание.
Крайно време е законодателите, Надзорният съвет и ние, съсловните организации, да помислим за това доколко е ефективно и как може да бъде рационализиран този факт, който току-що споменах.
Иначе подкрепям данните. Те са абсолютно валидни. В 2015 г. са платени месец и половина от 2014 г. и искрено се надявам, че това няма да се повтори през 2016 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Гетов.
Сега имат думата народните представители.
Заповядайте, доц. Кючуков. След него ще бъде доктор Добрев.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Преди всичко искам да кажа, че фактите, които изнесе доктор Комитов, да, те са точни. Числата са точни. Но те не ни изненадват с абсолютно нищо, защото подобни тенденции, подобни отчети ги слушаме всяка година.
Мога да кажа съвсем определено, че за да има такива отчети, не е виновна нито Националната здравноосигурителна каса, не са виновни нито злодеите –изпълнители на болничната помощ, нито претенциозните пациенти, които искат всичко.
Трябва да започнем от това какво искаме да постигнем и с какво искаме да го постигнем. Целта винаги е била първостепенни грижи и услуги на здравноосигурени лица, медицинска помощ, която да обхваща всичко, комплексност и т.н., и т.н. – много хубави неща се казват, много хубаво се артикулира в тази връзка. И всъщност това е правилно. Като цел е правилно. Но с какво се опитваме да постигнем това нещо?
Ние се опитваме да постигнем това нещо с цялостен бюджет на здравеопазването, който се движи между 4,1 – 4,2 – 4,5 при големите скокове нагоре. За сведение следващата държава след нас – преди няколко години, нямам точните сведения за сега – беше Румъния с 6 процента от брутния вътрешен продукт.
Всяка година бюджетът за здравеопазването расте. Но всяка година нивото на здравеопазването в света се повишава. И това повишаване се дължи както на въвеждането на нови технологии, така и на въвеждането на нови лекарствени средства, нови методи на лечение. Всичкото ново струва и нови и то много по-големи средства.
Така че тази тенденция ние да плащаме все повече и повече за здравните грижи ще продължи или ние ще останем на едно ниво от края на миналия век.
Така че дайте да не говорим непрекъснато само за преразходи, само за злоупотреби, само за това кой какво и как гледал да измами държавата и фиска. Да, има тревожни факти и за мен най-тревожният факт е този, за който каза доц. Димитров – че от 1 лев 22 ст. отиват само за доболничната помощ, която включва и профилактиката. Това е нещо, върху което трябва да се работи, а не това, че болниците харчели повече или за медицинските дейности се харчело повече. Повече ще се харчи, защото при новите технологии се изискват и нови средства, и повече средства.
Освен това пак поставям въпроса за рационалността на използване на средствата. Всички са наясно, че което и да е здравно заведение, колкото пари му се отпуснат, толкова ще изхарчи. Въпросът е по какъв механизъм се определя колко пари да се отпуснат на съответните лечебни заведения. Сигурно има методика, но например може ли някой да ми обясни как може за една година средствата, отделени за едно болнично заведение, да нараснат с 380 процента, за друго с 351 процента, а на структуроопределящите лечебни заведения – с 3 – 4, тук виждам една голяма болница със 7,2 процента. Тя трябва да е най-богатата болница в България.
Тоест, за мен освен, че средствата са недостатъчни, самата методика на разпределяне на тези средства е неадекватна или поне не съвсем рационална и смятам, че без да правя конфронтация между частно и държавно и общинско здравеопазване, се обръща особено внимание на частното здравеопазване, особено внимание на тези лечебни заведения, които предлагат лукс, но същевременно – ограничен обем на услуги за сметка на тези, които не предлагат лукс, но предлагат всички услуги.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Кючуков.
Реплики? Няма.
За изказване имате думата, доктор Добрев. Заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми ръководители от Министерството на здравеопазването, от Националната здравноосигурителна каса, уважаеми колеги! Няколко думи ще кажа по отношение на бъдещия бюджет 2016 г. и дали той отново ще бъде Copy-Paste в сравнение с миналогодишния бюджет.
Не би могло, не би могло да бъде Copy-Paste от миналогодишния бюджет, най-малкото, защото имаме приети два фундаментални закона в здравеопазването – Закона за здравното осигуряване и Законa за лечебните заведения. Защото очакваме от Министерството на здравеопазването подзаконовите нормативни актове, решения по отношение на основния и допълнителния пакет, по отношение на здравната карта и правилата и условията за сключване на договори с болниците.
Колеги, в основния пакет е заложено комплексно лечение. Тоест, много по-всеобхватно, но и много по-скъпо, отколкото сегашните клинични пътеки. В основния пакет, по думите на министъра, консумативите, в това число скъпи консумативи от порядъка на хиляди левове, също вече ще се поемат от Националната здравноосигурителна каса. Така че няма как да бъде Copy-Paste и няма новите неща да тръгнат тук, от тази комисия, а най-напред ще имаме условията, базата от Министерството на здравеопазването и чак тогава в Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването ще имаме нашето мнение и нашата концепция. Също така и новите условия, които ще видим в резултат на ефекта от задължителната здравна карта и новите условия за сключване на договор.
Така че трябва да бъдем реалисти в това отношение.
По отношение на увеличените разходи за болнична помощ. Уважаеми колеги, аз няколко години не се уморявам да повтарям, че има един баланс, взаимносвързан и неотменен, между болнична помощ, спешна помощ и доболнична помощ. И когато има проблеми в спешната помощ, в доболничната помощ или във връзка със здравното осигуряване на гражданите, всичко това рефлектира в повишена хоспитализация, повишени разходи за болнична помощ. Когато има здравнонеосигурени лица и спешните отделения или центровете за спешна помощ се налага да хоспитализират неясни пациенти, тогава се увеличава и хоспитализацията. Когато имаме високоспециализирани или специфични, скъпи дейности в доболничната помощ, скъпи терапевтични дейности в доболничната помощ и те или не са добре регламентирани, или заплащането им не е регламентирано, колегите лекари в интерес на болния предпочитат да го насочат към болнична помощ за специфични изследвания и евентуално лечение.
Така че предстои ни работа в баланса в здравеопазването, баланса в болнична, доболнична спешна помощ и няма как да разглеждаме проблемите едностранчиво и само в една от тези насоки.
Това исках да споделя с вас и се надявам нещата по отношение на изработване на бюджета за 2016 г. да бъдат на коренно различна основа. Аз единствено се притеснявам за възможността на глобалния държавен бюджет – дали той ще може да осигури необходимите пари за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Има ли други изказвания?
Ако ми позволите, аз тогава да направя изказване на финала.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Сега говорим за бюджет 2014, а не за бюджет 2016 г.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря за напомнянето, господин Байрактаров. Категорично ще говоря по темата.
Уважаеми колеги, по законова процедура всяка година се разглеждат отчетите за дейността и за изпълнението на бюджета на Касата за преминалата 2014 г. в случая. Тези бюджети са достатъчно изчерпателни, достатъчно обемисти, с принципно почти стандартно съдържание и отразяват дейността на Касата. Но трябва да се съгласим, че всяко ръководство на Националната здравноосигурителна каса е длъжно да изпълнява и спазва бюджета за съответната година, гласуван от съответното Народно събрание.
Така че в рамките на този ангажимент ръководството на Касата си е свършило работата да представи нагледно, изчерпателно и абсолютно обективно информацията за изминалата година. Оттук нататък темите, които основно се засягат и това, което основно липсва, както беше изразено и в достатъчно самокритичното изказване на члена на Надзорния съвет, са именно ефективността на разпределението на тези средства, ефективността на разходите и дефицита на контрол.
В тази посока наистина трябва да обединим усилия, защото е ясно, че няма как да се случи по-ефективна система, без усилието на законодателя и на изпълнителната власт и всеки да поеме своите ангажименти.
Припомням, че процедурата по изготвяне на бюджета категорично включва Народното събрание на етап, в който то разглежда цифрите, предложени от Министерския съвет. Така е по закон. Ние наистина ще очакваме в цифрите за следващата година да са намерили отражение промените, които направихме в законите – и в Закона за здравното осигуряване, и в Закона за лечебните заведения - и в същото време да направим малка крачка напред в промяна на философията на финансиране на Националната здравноосигурителна каса, на медицинските дейности, а именно тази философия, която в цял свят се следва – да има превес на профилактиката и превенцията – да намери отражение и в следващия бюджет, защото е факт, че нашето здравеопазване залита по лечебна дейност.
Оттук нататък всички причини, които са довели до това, трябва да бъдат анализирани и да се търсят решения. Аз ще повторя някои от изводите, които колегите направиха, а именно, че историческият принцип на определяне на прогнозни бюджети на болниците категорично трябва да се преодолее, защото през 2014 г. сме си направили анализ и виждаме какъв е ръстът на бюджетите на болници и какъв е ръстът на бюджетите на тези, които са спазвали дисциплината и, запазвайки тази несправедливост през 2015 г., ние поставяме в изключително неизгодно положение много лечебни заведения. Този анализ съм го направила на базата на данни, получени от Националната здравноосигурителна каса и, изчислявайки ръста на бюджетите за 2014 г., наистина има лечебни заведения – аз съм извадила топ 20 на ръста на бюджетите – които са постигнали 380 процента ръст. Същото касае и увеличението на средствата за онкотерапия.
В този смисъл може би е важно да знаем дали касата и министерството изпълняват клаузите от Закона за здравното осигуряване, а именно чл. 59, който ги задължава всяка година да проверяват – минимум един път годишно е написано в чл. 59 – критериите за достъпност и качество. Тоест, да проверяват дали наличните специалисти на основен трудов договор са в лечебните заведения, дали имаме апаратура, която е действаща. И на тази база да предефинират нивата на компетентност.
Това означава, че всяко едно лечебно заведение за болнична помощ трябва да е било проверено поне веднъж миналата година и в резултат на това да си обясним защо наистина имаме такъв сериозен ръст на бюджетите на някои болници. Толкова ли предпочитани са били те от пациентите.
Искам да знам наистина ще търсите ли друг вариант за разпределение на средствата през следващата година? Налага ли се ние нещо спешно законодателно да предприемаме в тази посока, защото за пореден път твърдя и смятам, че всички колеги са съгласни, че прогнозните бюджети не дават отражение на реалния път на пациента и поставят в неравностойно положение различните лечебни заведения, създават огромна възможност за лобизъм.
От друга страна, другото перо, в което се наблюдава значителен ръст на разходите, това са лекарствата, основно за терапия в извънболничната помощ, а също и за онколечение. Ние приехме законодателни мерки, които изискват задължителни отстъпки. Надявам се този процес да е иницииран вече в касата и още в рамките на тазгодишния бюджет да видим ефекта от тази законодателна промяна, за да може през следващата година, ако се налага нещо да се коригира отново в законодателната рамка, ние да бъдем достатъчно експедитивни, за да може това да не се случва в последните месеци на годината и вече да имаме наистина един относително разклатен бюджет като рамка. Надявам се, че тенденцията за изпълнение до края на годината ще се спази така, както бяхме чули в отчета, който изслушвахме някъде в рамките на месец май.
Наистина е много важно да се отчете и това какво може да се прехвърли в доболничната помощ, защото това беше заявка от страна на касата още за тази година, но е много важен и балансът на финансирането да бъде адекватен, защото е логично една дейност, която е по-нископлатена в доболничната помощ, да се извършва в болничната. Трябва така или иначе да се съобразяваме с финансовите аргументи.
Искам наистина да подчертая, че Комисията по здравеопазването абсолютно е на разположение по отношение на всякакви предложения за ефективни мерки на контрол, но за пореден път искам да припомня, че ефективният контрол може да се случи само при една стабилна информационно-комуникационна система на Касата, която да позволява анализ на дейността своевременно, по време на пътя на пациента в лечебното заведение, която онлайн или екстемпоре, казано на медицински, за да може наистина да следим и позицията на пациента, и направените му медицински услуги, изписаната терапия и всичко това да се даде възможност да се анализира от съответните медицински специалисти и да може наистина контролът да бъде ефективен, лишен от субективна окраска и в същото време полезен на цялата система на здравеопазване.
Затова аз бих помолила, може би в тази посока само да споменете, дали има някакви стъпки напред за усъвършенстване на информационно-комуникационната система на Касата.
Ние ще подкрепим отчетите, защото така или иначе, въпреки сложната 2014 г., в която според мен Касата беше оставена на автопилот, с двете актуализации на бюджета, това категорично се потвърждава, всъщност, така или иначе, отчетите отразяват тези действия. Ние не можем да съдим нито тогавашното оперативно ръководство на Касата, нито Надзорния съвет, но фактите са такива, каквито са ни представени. Смятам, че изводите са по-важни и бъдещите мерки, които ще предприемем за подобряване ефективността на системата.
За реплика има думата господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Само искам някои неточности във Вашето изказване да коригирам, ако позволите, госпожо председател.
Господин Иванов, ако не Ви харесва, знаете!
Но искам да е ясно и да се знае, че все пак бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се одобрява съгласно закона и приема на първо място от Надзорния съвет. Това е важно да се знае. Второто нещо, което е редно да отбележим и да не го забравяме, е, че както Министерството на здравеопазването, така и доктор Глинка Комитов като председател на Националната здравноосигурителна каса почти половин година, че и малко отгоре, работиха по заложените условия, по които е работила Касата през 2014 г. Тъй като основните моменти, които беше редно да отбележим, бяха направени, на първо място, именно в Закона за здравното осигуряване, където променихме някои основни неща като закупуване, заплащане и т.н. – да не се връщам на тези дебати – сиреч, ние в момента няма да имаме възможност за една база за анализ относно извършените промени на закона, които биха повлияли положително като философия, като ефективност относно разпределянето на средствата.
И третото е, че Закона за здравното осигуряване – на всички ви е известно, че го приехме преди една седмица.
Това исках само да коригирам.
А, за лечебните заведения, прощавайте. Преди една седмица, където е заложена пък другата част от философията, свързана с изготвяне на Националната здравна карта, областната здравна карта, където трябва да се извършат съответните анализи.
Така че евентуално за бюджет 2017 можем да говорим – много добре знам какво говоря – за бюджет 2017 ние ще имаме някаква информация, която да ни послужи като база за анализ и на Народното събрание, и на Комисията по здравеопазването за всичко това, което е правено.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров, за уточненията в бъдещо време, но аз ще Ви върна към това, което разглеждаме в момента, а именно отчетите за 2014 г.
Заповядайте, господин заместник-министър доктор Шарков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само едно изречение. Тъй като съм съгласен с онова, което казахте, искам само да обърна внимание на доктор Добрев, който говореше за свързаността на извънболничната, спешната и болничната помощ, че този ръст на хоспитализираната заболеваемост, за която говореше доктор Комитов за 2014 г., едва ли се дължи на извънболничната и спешната помощ, защото, ако Националната здравноосигурителна каса финансираше клиничните пътеки – говорим само за болнична помощ в случая – на пациенти, приети през спешна помощ или насочени за хоспитализация от извънболничната помощ, вероятно можеше да се справи и с този бюджет. Този ръст не е поради тази причина и вярвам, че всички знаете каква е причината за този ръст.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Шарков.
Финални коментари!
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Господа заместник-министри, колеги, гости! Мисля, че няма човек тук, около тази маса, в тази зала, на когото да не са ясни нещата в здравеопазването. Повечето неща се казаха. Естествено, когато се гледа отчетът за предходната година, законодателят го е заложил по това време, за да може да се направят изводите, ако трябва, да се правят промени и да се предотвратят в следващата година отрицателните, негативните явления, които са съществували.
В момента малко вървим с този отчет след действията, които се приеха със Закона за здравното осигуряване и със Закона за лечебните заведения, така че нещата са ясни.
Гледайки напред обаче, неминуемо аз също бих задал въпросите, които доктор Добрев зададе. В момента тече бюджетна процедура, законите са приети, от тези закони по хронограмата произтичат едни наредби, които трябва да бъдат готови, трябва да се определят пакети, трябва да се определят критерии. Тези неща трябва да намерят своето финансово изражение в бюджета, който през декември месец ще дойде първо в Комисията по здравеопазването, а после – в пленарна зала, ние да гласуваме.
Лично моето притеснение е, че това трудно би се случило в оставащото време до края на годината – пакетите, здравната карта…..Добре, чудесно, ако имате готовност. Всъщност това ми е въпросът – да подскажете каква е степента на готовност, защото, доколкото си спомням, бюджетната процедура върви, минава през Надзорния съвет на Касата, през министерството идва като пощенска кутия от Министерския съвет и оттам идва при нас. А времето наистина върви, колеги. Ако имате някаква готовност, моля ви споделете с нас, защото имам своето притеснение – времево – как ще се случат нещата, защото пък в законите, които приехме, изрично е записано, че от 1 януари 2016 г. всичко това трябва да бъде факт, всичко това трябва да действа.
Така че бих искал да чуя Министерството на здравеопазването за готовността с ясното съзнание, че се отклоняваме от темата „бюджет 2014“, но с този проблем ще се сблъскаме, както и две приказки за готовността на Националната здравноосигурителна каса да имплементира в проектобюджета това, което министерството ще подаде.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Доктор Комитов, заповядайте.
ГЛИНКА КОМИТОВ: При това условие, което току-що каза заместник-министърът, че ще бъдат спазени сроковете, Касата също ще изпълни задълженията си.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Както се казва „обещано“!
Има ли други изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване проект за решение за приемане на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 502-03-15, внесен от Министерския съвет на 10.07.2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Годишният отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 502-03-15, внесен от Министерския съвет на 10.07.2015 г., се приема.
Подлагам на гласуване проект за решение за приемане на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 502-03-14, внесен от Министерския съвет на 10.07.2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Отчетът за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 502-03-14, внесен от Министерския съвет на 10.07.2015 г., се приема.
Благодаря на всички за участието в работата на днешното заседание на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 18,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)